Луначарски издига идеята, че латиницата е пролетарският алфабет и дори започва да се обмисля сериозна правописна реформа.

         Накрая вождовете в Кремъл решават, че всички ще пишат на кирилица. А на НКВД (КГБ) е разпоредено да започнат поголовно изземване от обществени и лични библиотеки на старопечатни и староръкописни книги, особено от мюсюлманите в СССР, които пишат на арабица.

         Тогава започва и същинският кошмар за огромен брой учени - изтоковеди. Списъкът на избитите и репресираните е публикуван в интернет и показва мащабите на трагедията.

         За един от тях ще говорим специално.

         В историческата наука е познат като Вахидов С. Г., а в анализа на архивите на КГБ е посочено:

         „Вахидов Саийд Абдулманнович (Саид Вахиди). Роден през 1887 г. Не се знае кога е убит, но е арестуван през 1938 г. Дотогава е завеждал отделение за източни ръкописи в Централния музей на Татарската АССР. Бил е преподавател. Събирач на ръкописи. През 1937 - 1938 г. е работил по договор с ИВ” (Институтът по изтоковедение).

         Днес татарските учените наричат тюркското наречие, на което се е говорело до ХІІІ век на територията на Волжка България и  на което са се писали книги - „татарски език”. Независимо, че татарите идват едва след ХІІІ век. Стига се дори до абсурда волжко-български поети от ХІІІ век, които са писали срещу татарското нашествие (подобно гениалният Кул Гали), да са определени в официалната история на Република Татарстан като „татарски поети”.

         За да почувствате абсурда си представете как днес книжовникът Патриарх Евтимий (ХІV век) се изучава в учебниците като османски автор.

         Още на втора страница добросъвестните библиографи уточняват, че ръкописите пред тях са огромен брой „съчинения, писани на турски, узбекски, уйгурски, татарски (разбирай „български” - б. м.), азърбайджански и туркменски езици”. Те твърдят, че текстовете са писани с „арабско писмо” (с. 3). Освен това, „историческите съчинения по време на написването обхващат период от Х до началото на ХХ в.” (с. 6).

         Оказва се, че от общо двадесет ръкописа, засягащи историята на Волжка България, седемнадесет не са били заведени и са нямали сигнатура до 1963 година.

         Трите текста, които единствено са били заведени до 1963 г., са от колекциите на Дал, Савелев и един от неизвестна колекция.

         Библиографите твърдят, че деветнадесет исторически ръкописа (от 20 описателни номера: 36 - 55), засягат историята на Волжка България и са съставени (или преписани) през ХVІ век. (с. 247).

         Досега се знаеше, че средновековни волжко-български ръкописи са били преписвани през 1680 г. (ХVІІ век) от секретаря на Сеид Джагфар, чието име е Бахши Иман. Оказва се, че един век по-рано се е правило същото на територията на Казанското ханство.

         Ръкописите, които са нямали сигнатура преди 1963 г. и едва тогава им е даден за първи път шифър, са (първо пишем номера по описанието от 1963 г., а след това даденият шифър); 37 (1232); 39 (2578); 40 (2598); 42 (3981); 43 (2564); 44 (2637); 45 (3447 - ІІІ); 46 (3492 - І); 47 (2548); 48 (2597); 49 (4310); 50 (2670); 51 (3447 - І); 52 (2624); 53 (1034); 54 (2623); 55 (2515).

         Онези три, които са били заведени, са: 36 (нов шифър 749); 38 (н. ш. 751) и 41 (н. ш. 750).

         Общият брой е 20! Описателните номера са 36 - 55. Всички те, според библиографите, засягат историята на Волжка България.

         Ръкопис под № 56 има шифър 3492 - І. В горната група (36 - 55) ръкопис с номер 46 (3492 - ІІ) съвпада с 56, което означава, че авторът е един и същ.

         И действително № 56 е известната в Казан (от 1870 г.) книга на Шараф ад - дин ибн Хасан ад - дин ал - Булгари (така е изписан на оригинала на арабски, въпреки че този автор сега в Татарстан не го наричат ал - Булгари, а ал - Муслими - б. м.) „Рисала - и таварих - и Булгарийа”.

         Явно № 46 е дубликат на № 56 и понеже № 56 (горната книга) е издадена в гр. Казан през 1780 г., може би № 46 са чернови на ал - Булгари.

         Оттук обаче започва „теорията на конспирацията”, ако мога така да кажа.

         Всички описани ръкописи (36 - 55), в нарочният раздел „Автор”, са поставени под името на „ал - Булгари”, без да става ясно този човек от ХІХ в. ли са имали предвид библиографите или множество автори (преписвачи и компилатори) волжки българи, които масово са слагали низбата „ал-Булгари”, за да демонстрират народностното си самосъзнание?

         Болшинството от ръкописите (36 - 55) са постъпили в съветските архиви през 1938, 1939 и 1940 години, вследствие сталиновата заповед всички староръкописни книги на арабица да бъдат иззети от НКВД (КГБ). Онези, които ги укриват, ги е заплашвала каторга или разстрел.

         Може би един от неговите един предтечи е бил караим.

         Караимите са тюркоезични израилтяни, които за разлика от останалите евреи, извеждат своя произход от Тогарма, а не от прародителя Евер. Те имат собствени молитвени домове и по особени ритуали.

         През 1783 година Русия присъединява към своите територии Крим. Караимите живеят именно там, най-голямата караимска община е била в Евпатория.

         Попадайки под руска власт, на караимите първоначално са наложени същите граждански и стопански ограничения, каквито тогава Русия законодателно е налагала върху всички евреи. Едва към 1839 година караимската община ще прави постъпки пред генерал-губернатора на Новорусийската област граф Воронцов, за да доказва, че караимите не са евреи.

         Евпаторската община натоварва А. С. Фиркович да се заеме с доказателствата.

         През 1872 година Фиркович издава книга, в която обосновава, че караимите са били някога хазари. По-интересно е обаче друго. В търсенето на доказателства Фиркович открива в личните архиви на караимските семейства огромен брой ценни за историческата наука средновековни ръкописи. Най-популярната реликва от колекцията на Фиркович е разширената редакция на писмото от Х век на хазарския каган Йосиф до андалузкият министър, евреинът Хасдай ибн Шапрут.

         Оказва се, че караимите съхраняват ръкописи, които мнозина историци смятат, че са безвъзвратно изгубени, вследствие монголо-татарското нашествие от ХІІІ век.

         През 1938 година Ибрахим е истински уплашен от възможността да бъде арестуван, понеже семейството му притежава староръкописни книги на арабица и решава да преведе каквото може на руски език. През 1939 година той, като съвестен съветски гражданин, съобщава на НКВД (КГБ), че има ръкописи на арабско писмо и иска да ги предаде на властта. Чекистите веднага обискират къщата му, за да не е укрил нещо.  

         Както съобщава по-късно неговият племенник Ф. Нурутдинов, чекистите „работещи по точни инструкции” не обърнали внимание на рускоезичните тетрадки на вуйчо му. Заповедта „от горе” била да се конфискуват само ръкописи с арабско писмо.

         Така съдържанието на свода „Джагфар тарих-и” било съхранено, но на руски език.

         В края на ХХ век племенникът Ф. Нурутдинов, възползвайки се от горбачовата перестройка, успява най-накрая да издаде по частен път голяма част от рускоезичният текст на „Джагфар тарих-и”, преведен и подготвен от вуйчо му Ибрахим Мохамед-Каримович Нихматулим, който загива през 1941 година във Втората световна война.

         При описът на ръкописи 36 - 55, извършен през 1963 г., се оказва, че по-голямата част от сбирката е от личната колекция на Вахидов. За библиографите не е било никак трудно да го разберат, понеже Вахидов е имал овален печат с текст „С. Вахиди катепханасе” (Библиотека С. Г. Вахидов).

         В началото на издадената през 1965 г. книга „Описание тюркских рукописей Института народов Азии, т. І, История” може да бъде прочетена официалната версия как от 1818 г., с учредяване на Азиатския музей, са се попълвали архивите на Русия и СССР с източни ръкописни колекции. Идват ръкописи отвсякъде. Братът на Жан-Жак Русо, Ж. Л. Русо, дарява на два пъти ръкописи на просветената императрица Екатерина Велика. Изреждат се имена на бележити колекционери като Дал, Френ и т. н. Посочено е, че през 1934 г. се състояла  „Археографическа експедиция”  на АН на СССР. Като дарител по това време е посочен и С. Г. Вахидов.

         Има данни, че Вахидов действително през 1934 година е извършил дарение, но не на средновековни ръкописи, а на фолклорни материали, които е събирал.

         Както ще стане ясно след малко, около 1938 година Вахидов посещава някакъв Ибрахим в град Кизил Яр и извършва точен превод с арабско писмо на ръкопис, който този Ибрахим е притежавал.

         Дали това е същият Ибрахим, вуйчото на Ф. Нурутдинов?

         Основните ръкописи, които е притежавал Вахидов, не са дарени от него, а са му конфискувани през 1938 година от КГБ, а самият той е арестуван. След това не се знае нищо за него, нито къде и кога е убит от съветските комисари.

         Присвоените ръкописи от Вахидов, КГБ (тогава НКВД) регистрира като колекции на три подставени личности. Съобщава се, че единият доставил и дарил ръкописи от Татария, другият - от Средна Азия, а третият - от Башкирия (с. 4, в Описът от 1965 г.).

         Или КГБ няма въображение, или пък това е някакъв чекиски код, но и трите личности са с фамилии, които започват с буквата „З”: Забиров, Зарифов, Зарипов...

         На стр. 4 в книгата от 1965 г. четем за дарени колекции „от 1939 г. на В. А. Забиров, от Татария; от 1940 г. на М. З. Зарифов, от Средна Азия; от 1940 г. на Х. М. Зарипов, от Башкирия”.

         В предисловието се съобщава официалната държавна версия кои са колекционери на източни ръкописи и сред големите, заслужили учени, са съобщени също трите „З”. След това обаче, когато започва практическият процес на описване през 1962 г. и 1963 г., се оказва, че такива колекционери няма. В специален раздел „Указател”, библиографите посочват собствениците на описваните от тях ръкописи и от кои колекции са. Трите „З” не са сред „неизвестни колекции”, те са известни, според „държавната версия” колекционери от 1939 г. и 1940 г. Ала колекциите носят знак (печат, автограф) на колекционера, и там ги няма трите „З”.

         Тоест, в „казионната историята” на колекционерите ги има, а когато трябва да се види на практика кои ръкописи са колекционирали, ги няма. В разделът „Указател на колекционерите” (с. 252), ги няма...

         Ще рече, това са подставени, псевдо-колекционери, които трябва да прикрият, че повечето ръкописи (с номера от 36 до 55) от Татария и Башкирия, са на Вахидов и са му били конфискувани от КГБ, а онези, които не са на Вахидов, са на други жертви, които са имали доблестта, въпреки заповедта на Сталин от 1938 г., да съхраняват исторически книги на арабско писмо през 1939 г. и през 1940 г. от тези два региона.

         Три години преди юни 1941 г., когато Германия напада СССР, е била в ход мащабна съветска чистка, своего рода „културна революция”, подобна на Мао-Дзедуновата в Китай...

         Трите „З” и досега са част от руските колекционери на източни ръкописи.

         В докладът му Х. М. Зарипов е отъждествен с М. З. Зарифов. Вече са едно лице!

         Акимушкин изписва този „колекционер” така: „Зарифов (Зарипов) М. З.”. А третото „З”, т. е. В. А. Забиров, който според описвачите от 1963 г. дарил през 1939 г. колекцията си, според Акимушкин е починал през 1938 година. (?).

         Ако той е бил сътрудник на Институтът по изтоковедение на Академията на науките на СССР, нима е държал до смъртта си ръкописи вкъщи, че те чак през 1939 г. са предадени в архива?

         Вахидов, според Акимушкин, дарил през 1934 г. - 362 ръкописа. През 1934 г. се състояла и т. нар. „Археографическа експедиция” (?), в която, според Акимушкин, участвали В. А. Забиров и С. Г. Вахидов. Излиза, че В. А. Забиров не е дал в съветските архиви нищо до смъртта си, а същевременно „Археографическата експедиция”, според данните които ползва Акимушкин, донесла „1564 ръкописа” от Татария и Башкирия.

         Кой ги е донесъл? КГБ ли?

         Разполагал ли е Вахидов с препис на волжко-българските ръкописи на Ибрахим Нихматулин?

         При конфискацията през 1938 година на огромната колекция на този забележителен събирач на ръкописи (много от които са точни преписи, извършвани от него), дали е бил и преписа от Кизил Яр?

         При описът от 1963 г., върху ръкопис № 48 (от вахидовата колекция) добросъвестните библиофили разчитат, че е изписано „Кизил - Йар” (с. 244).

         Вахидов е отбелязал от кой град е направил преписа на арабски алфавит. А след това изписва името на собственика на ръкописа, но съвсем малко го видоизменя, явно опасявайки се, че ако попадне в нежелани ръце личният му препис, това може да създаде и неприятности на собственика на оригинала.

         Описвачите от 1963 година стриктно са посочили името на собственика на ръкопис № 48 от Кизил Яр. То е „Мулла Ибрахим Рахматаллах - угли” (с. 239). Фамилията на руски се изписва Рахматулин.

         Вахидов очевидно е поставил едно „мулла” пред името на Ибрахим, а фамилията Нихматулин конспиративно е изписал Рахматулин.

При вида на всичко, което станало, пристигналите заедно със светителя воеводи се удивлявали на ревността и благостта на великия Божий архиерей. Като се удостоили с неговите свети молитви и получили от него благословение за пътя си, те се отправили към Фригия, за да изпълнят дадената им от царя заповед. Като пристигнали на мястото на бунта, те бързо го потушили и като изпълнили царското поръчение, се върнали с радост във Византия. Царят и всичките му велможи им въздали велика хвала и почести и те се удостоили с участие в царския съвет. Но зли хора, завиждайки на славата на воеводите, се изпълнили с вражда към тях. Замисляйки зло против воеводите, те дошли при управителя на града Евлавий [Евлавий бил прадядо на Св. дякониса Олимпиада бел. Pravoslavieto.com], наклеветили ги и казали:

- Воеводите не съветват добре, защото, както чухме, те въвеждат нови обичаи и замислят зло против царя.

За да склонят управителя на своя страна, те му дали много злато. Управителят донесъл на царя. Като чул за това, царят без всякакво разследване заповядал да затворят тези воеводи в тъмница, опасявайки се да не избягат тайно и да изпълнят злия си замисъл. Измъчвайки се в тъмницата и съзнавайки своята невинност, те недоумявали защо са ги затворили. Не след дълго клеветниците започнали да се опасяват, че клеветата и злобата им ще се разкрият и те самите могат да пострадат. Затова дошли при управителя и усърдно го молели да не оставя тези мъже да живеят, но да побърза да ги осъди на смърт. Оплетен в мрежите на сребролюбието, управителят трябвало да изпълни обещанието си. Той веднага отишъл при царя и като вестител на зло, застанал пред него с унило лице и скръбен поглед. Наред с това той желаел да покаже, че е твърде загрижен за живота на царя и му е верен и предан. Стараейки се да възбуди царския гняв срещу невинните, той започнал лъстива и хитра реч и заговорил:

- О, царю, никой от затворените в тъмница не желае да се разкае. Всички те упорстват в злия си замисъл, не преставайки да кроят козни срещу тебе. Затова заповядай незабавно да ги предадем на мъки, за да не ни изпреварят и да доведат докрай злото си дело, което са замислили против тебе и воеводите.

Разтревожен от тези думи, царят веднага осъдил воеводите на смърт. Но тъй като било вечер, наказанието им било отложено за сутринта. За това узнал тъмничният страж. След като пролял насаме много сълзи за бедата, заплашваща невинните, той дошъл при воеводите и им казал:

- За мене би било по-добре, ако не ви познавах и не бях се наслаждавал на приятната ви беседа и трапезата с вас. Тогава леко бих понесъл раздялата с вас и не бих скърбял така в душата си за постигналата ви беда. Ще настъпи утрото и за нас ще последва ужасната, последна раздяла. Вече няма да видя скъпите ви лица и няма да чуя гласа ви, защото царят е заповядал да ви накажат със смърт. Завещайте ми как да постъпя с вашето имущество, докато има време и смъртта не ви е попречила да изразите волята си.

Той прекъсвал думите си с ридания. Като узнали за ужасната си съдба, воеводите раздрали дрехите си, скубели косите си и казвали:

- Кой враг завидя на нашия живот? Защо сме осъдени на смърт като злодеи? Какво сме направили, за което трябва да бъдем предадени на смърт?

И призовавали сродниците си по име, поставяйки Самия Бог за свидетел, че не са направили никакво зло, и горчиво плачели. Един от тях, на име Непотиан, си спомнил за светителя Николай, как той, явявайки се в Мира преславен помощник и благ застъпник, избавил тримата мъже от смърт. И воеводите започнали да се молят:

- Боже на Николай, избавил тримата мъже от неправедна смърт, погледни милостиво и към нас, защото от хората не можем да получим помощ. Постигна ни велика беда, и няма кой да ни избави от нея. Гласът ни бе прекъснат преди смъртта и езикът ни пресъхва, изгарян от огъня на сърдечната скръб, така че и молитва не можем да Ти принесем. "Скоро да ни изпреварят Твоите щедрости", Господи. Избави ни от ръцете на ония, които търсят душите ни1. Утре искат да ни умъртвят, побързай ни на помощ и избави нас, невинните, от смърт.

Чуващият молитвите на боящите се от Него и като баща, изливащ щедрости върху Своите чеда, Господ Бог изпратил на помощ на осъдените светия Свой угодник, великия архиерей Николай. Тази нощ, по време на сън, Христовият светител застанал пред царя и казал:

- Стани скоро и освободи измъчващите се в тъмницата воеводи. Наклеветили са ги пред тебе и страдат невинно.

Светителят подробно обяснил на царя всичко и добавил:

- Ако не ме послушаш и не ги освободиш, ще повдигна срещу тебе бунт, подобен на този във Фригия, и ти ще погинеш от зла смърт.

- Кой си ти, че така смееш да заплашваш нас и нашата държава?

Той отговорил:

- Името ми е Николай, аз съм архиерей на Мирската митрополия.

Царят изпаднал в смущение, станал и започнал да размисля какво значи това видение. Междувременно същата нощ светителят се явил и на управителя Евлавий и му съобщил за осъдените същото, което и на царя. Като станал от сън, Евлавий се изплашил. Докато размислял за това видение, при него дошъл пратеник от царя и му разказал за това, което царят видял насън. Управителят бързо отишъл при царя, разказал му за своето видение, и двамата се удивлявали на това, че са видели едно и също. Царят веднага заповядал да доведат воеводите от тъмницата и им казал:

- С какви вълшебства сте ни изпратили такива сънища? Явилият ни се мъж беше силно разгневен и ни заплашваше, че скоро ще повдигне борба срещу нас.

Воеводите с недоумение се обърнали един към друг и не знаейки нищо, се гледали един друг с умилен поглед. Като забелязал това, царят се смекчил и казал:

- Не се бойте от никакво зло, кажете ни истината.

Те със сълзи и ридания отговорили:

- Царю, ние не знаем никакви вълшебства и не сме замисляли никакво зло против твоята държава, свидетел в това да ни бъде Сам Всевиждащият Господ. Ако те лъжем и ти узнаеш нещо лошо за нас, тогава нека няма никаква милост и пощада нито към нас, нито към рода ни. От своите родители сме се научили да почитаме царя и преди всичко да му бъдем верни. Така и сега ние вярно пазим твоя живот и както е свойствено на сана ни, неотклонно сме изпълнявали твоите заповеди. Служейки ти с усърдие, ние потушихме бунта във Фригия, прекратихме междуособната вражда и доказахме своето мъжество на дело, както свидетелстват за това онези, на които то е добре известно. Твоята държава преди ни обсипваше с почести, а сега ти яростно се въоръжи против нас и безмилостно ни осъди на мъчителна смърт. И така, царю, ние мислим, че страдаме само заради усърдието си към тебе, заради него сме осъдени и вместо славата и почестите, които се надявахме да получим, ни постигна страх от смъртта.

От тези думи царят се умилил и се разкаял за необмислената си постъпка. Той се разтреперил пред Божия съд и се засрамил от своята царска багреница, виждайки, че той, бидейки законодател за другите, бил готов да извърши беззаконен съд. Той гледал милостиво към осъдените и кротко беседвал с тях. Слушайки думите му с умиление, воеводите изведнъж видели, че редом с царя седи светителят Николай и със знаци им обещава прошка. Царят прекъснал думите им и попитал:

- Кой е този Николай и кои мъже е спасил? Разкажете ми за това.

Непотиан му разказал всичко подред. Тогава царят, като узнал, че свети Николай е велик Божий угодник, се удивил на дръзновението му и великата му ревност в защита на обидените, освободил воеводите и им казал:

- Не аз ви дарувам живота, а великият Господен служител Николай. Идете при него и му отдайте благодарност. Кажете му и от мене, че аз съм изпълнил неговата заповед, да не се гневи на мене Христовият угодник.

С тези думи той им връчил златно Евангелие, украсено с камъни, златна кадилница и два светилника и заповядал да дадат всичко това в Мирската църква. Получили чудесно спасение, воеводите веднага тръгнали на път. Те отдали на светителя Николай велика благодарност за неговата чудесна помощ и пеели:

- "Господи, Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш беден от ръцете на по-силните от него".

Те раздали щедра милостиня на бедните и сиромасите и благополучно се върнали у дома.

Такива са Божиите дела, с които Господ възвеличил Своя угодник. Тяхната слава, като на криле, се разнесла навсякъде, проникнала отвъд морето и се разпространила по цялата вселена, тъй като нямало място, където да не знаели за големите и дивни чудеса на великия архиерей Николай, които той извършил с благодатта, дарувана му от Всемогъщия Господ.

Веднъж пътници, плувайки на кораб от Египет за Ликийската страна, били подложени на силно морско вълнение и буря. Платната били изтръгнати от вихъра, корабът се люлеел от ударите на вълните и всички се отчаяли за своето спасение. В този момент те си спомнили за великия архиерей Николай, когото никога не били виждали, а само чували, че е бърз помощник на всички, призоваващи го в беда. Те се обърнали към него с молитва и започнали да го призовават на помощ. Светителят на часа се явил пред тях, качил се на кораба и казал:

- Вие ме призовахте и аз ви идвам на помощ; не бойте се!

Всички видели, че той взел кърмата и започнал да управлява кораба. Както някога нашият Иисус Христос запретил на вятъра и морето, светителят веднага заповядал на бурята да спре, припомняйки Господните слова:

- "Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши."

Така верният слуга на Господа заповядвал на морето и на вятъра и те му се покорявали. След това пътниците при благоприятен вятър пристигнали в град Мира. Като излезли на брега, те тръгнали из града, желаейки да видят този, който ги избавил от бедата. Те срещнали светителя на път към църквата и като познали в негово лице своя благодетел, паднали в нозете му, отдавайки му благодарност. Дивният Николай не само ги избавил от беда и смърт, но се погрижил и за душевното им спасение. Със своята прозорливост той видял в тях греха на блуда, който отдалечава човека от Бога и го отклонява от спазването на Божиите заповеди, и им казал:

- Чеда, умолявам ви, размислете в себе си и изправете сърцата и мислите си за благоугаждане на Господа. Защото, макар и да сме се скрили от много хора и да смятаме самите себе си за праведни, от Бога нищо не може да се скрие. Затова проявете всяко усърдие да запазите светостта на душата и чистотата на тялото си. Защото Божественият апостол Павел казва: "вие сте храм Божий... ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори".

Като поучил тези мъже с душеспасителни слова, светителят ги отпуснал с мир. Защото светителят по своя нрав бил като чедолюбив баща и погледът му сияел с Божествена благодат, като у ангел Божий. От лицето му излизал, като от лицето на Моисей, пресветъл лъч, и тези, които само поглеждали към него, получавали голяма полза. Този, който бил отегчен от някаква страст или душевна скръб, било достатъчно да обърне погледа си към светителя, за да получи утешение в своята печал; и този, който беседвал с него, вече преуспявал в доброто. И не само християните, но и неверните, ако някой от тях се случвало да слуша сладките и медоточиви слова на светителя, се изпълвали с умиление и отхвърляйки вкоренилата се в тях от детство злоба на неверието и възприемайки в сърцето си правото слово на истината, поемали по пътя на спасението.

Великият Божий угодник преживял много години в град Мира, сияейки с Божествена красота, според словото на Писанието: "като утринна звезда сред облаци, като месечина, пълна в дните си; като слънце, светнало над храма на Всевишния, като крин при водни извори и като многоценно миро, облагоухаващо всичко". Достигнал дълбока старост, светителят отдал дълга на човешката природа и след непродължителна телесна болест, добре завършил временния си живот. С радост и псалмопение той преминал във вечния, блажен живот, придружаван от свети ангели и посрещнат от ликовете на светиите. На погребението му се събрали епископите на Ликийската страна с целия клир и монаси, и безчислено множество народ от всички градове. Честното тяло на светителя било положено с чест в съборната църква на Мирската митрополия в шестия ден на месец декември. От светите мощи на Божия угодник ставали множество чудеса. Защото от неговите мощи се изливало благовонно и целебно миро, с което се помазвали болните и получавали изцеление. По тази причина към неговия гроб се стичали хора от всички краища на света, които търсели изцеление от болестите си и го получавали. С това свето миро се изцелявали не само телесните, но и душевните недъзи и били прогонвани лукавите духове. Защото светителят не само през живота си, но и след представянето си се въоръжавал срещу бесовете и ги побеждавал, както ги побеждава и сега.

Някои богобоязливи мъже, живеещи при устието на река Танаис, като чули за мироточивите и целебни мощи на Христовия светител Николай, почиващи в Мира Ликийска, замислили да отплуват нататък по море за поклонение на мощите. Но лукавият бяс, някога изгонен от светителя Николай от капището на Артемида, виждайки, че корабът се готви да отплува към този велик отец и гневейки се на светителя за разрушаването на капището и за своето изгонване, замислил да попречи на тези мъже да извършат набелязаното пътуване и с това да ги лиши от светинята. Той се превърнал в жена, носеща съсъд, напълнен с елей, и им казал:

- Бих желала да занеса този съсъд на гроба на светителя, но много се боя от морското пътешествие, защото е опасно за слаба и страдаща от болест на стомаха жена да плува по море. Затова ви умолявам, вземете този съсъд, занесете го на гроба на светеца и излейте елея в кандилото.

С тези думи бесът дал съсъда на боголюбците. Не е известно с какви бесовски вълшебства бил смесен този елей, но той бил предназначен за вреда и погибел на пътниците. Не знаейки за гибелното му действие, те изпълнили молбата и като взели съсъда, отплували от брега и целия ден плували благополучно. Но на сутринта задухал северен вятър и плуването им станало много трудно. Бедствайки много дни в неблагополучно плуване, те изгубили търпение от продължителното морско вълнение и решили да се върнат обратно. Те вече били насочили кораба към своята страна, когато пред тях се явил светителят Николай в неголяма лодка и им казал:

- Накъде плувате, мъже, и защо, оставили предишния път, се връщате обратно? Вие можете да укротите бурята и да направите пътя удобен за плуване. На плуването ви пречат дяволските козни, защото съдът с елей ви е даден не от жена, а от бяс. Хвърлете съда в морето и плуването ви на часа ще стане благополучно.

Като чули това, мъжете хвърлили бесовския съд в морската дълбочина. В този миг от него излязъл черен дим и пламък, въздухът се изпълнил със силна смрад, морето се разтворило, водата закипяла и заклокочила до самото дъно и водните пръски били подобни на огнени искри. Намиращите се на кораба хора изпаднали в ужас и викали от страх, но явилият им се помощник, като им заповядал да бъдат мъжествени и да не се плашат, укротил бушуващата буря и избавяйки пътниците от гибел, направил пътя им към Ликия безопасен. Защото веднага към тях повял прохладен и благоуханен вятър и те с веселие благополучно доплували до желания град. Като се поклонили на мироточивите мощи на бързия свой помощник и застъпник, те отдали благодарност на всесилния Бог и принесли молебно пение на великия отец Николай. След това се върнали в своята страна, разказвайки навсякъде и на всички за това, което се случило с тях по пътя.

Много велики и преславни чудеса извършил на земята и по морето този велик угодник. Той помагал на намиращите се в беди, спасявал от потъване и изваждал на сушата от морската дълбочина, освобождавал от плен и отнасял освободените у дома, избавял от вериги и тъмница, защищавал от посичане с меч, освобождавал от смърт и на мнозина подавал изцеление, на слепите - проглеждане, на сакатите - ходене, на глухите - слух, на немите - дар слово. Той обогатил много бедстващи в крайна нищета, давал на гладните храна и за всички се явявал готов помощник във всяка нужда, топъл застъпник, бърз ходатай и защитник. Той и сега помага на призоваващите го и ги избавя от беди. Невъзможно е да се изброят чудесата му, както и да се опишат подробно. Този велик чудотворец познават и изтокът, и западът, и по всички краища на земята са известни неговите чудеса. Да се прослави в него Триединният Бог, Отец и Син и Свети Дух и неговото свято име да се възхваля от устата на всички во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

В една молитва Св. Николай е наречен защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието.

Св. Николай се родил в гр. Патра, който се намира в Анадол - Мала Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини). Родителите му - Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо - момче, което кръстили Николай (от гръцки "победител на народи").

Още от майчина утроба Николай бил белязан и избран от Бога и още от раждането му потекли големи чудеса. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава (от тук Св.Николай се слави като покровител на родилки); като го кръщавали, той като възрастен човек дълго стоял в светия купел прав, без да бъде поддържан от никого; сряда и петък сукал само веднъж, и то вечерта, след като родителите му са се вече помолили...

Юношата прекарвал почти цялото си време в храма, където служел чичо му, епископ на Патра, на име също Николай. Скоро чичо му го въвел в чин презвитер.

Св. Николай притежавал една от добродетелите - пазител на целомъдрието, за която авва Маркел Скитиоп казва, че "нищо не приближава към Бога, както целомъдрената и благородна чистота".

Св. Николай помогнал на един твърде богат жител на Патара, изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към охолен живот, той  решил да пожертва честта на дъщерите си, като ги заставил да отидат в едно блудилище, за да препечелят нещо. Като узнал за това Божият угодник Николай му подхвърлил голяма кесия със злато. С тази помощ клетия баща успял да омъжи по-голямата си дъщеря. След известно време светецът подхвърлил в дома на бившия богаташ и втора кесия. Наредена била честно и втората дъщеря. Зарадваният баща излял пред Богасвоите чувства на благодарност: "Милостиви Боже, който си ни изкупил със своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молел се той, - покажи ми тоя, който служи за оръдие на Твоята благодарност; покажи ни твоя земен ангел, който ни спаси от грях и освобождава от порочни замисли!". Това му желание се изпълнило.

Светецът е и покровител на плаващите и патрон на всички моряци.
По пътя за Божия гроб Св. Николай извършил чудеса - с молитва укротил разразилата се буря, възкресил един моряк, паднал от корабната мачта. Съществува предание, че по време на пребиваването си в Палестина, той пожелал веднъж през ноща да се помоли в храма. Когато пристъпил към вратите му, заключени с катинар, ангел Господен се докоснал до църковните двери и те се отворили сами.

Светителят помагал и на хора, които не познавал. Веднъж един кораб, плаващ от Египет за Ликия, бил застигнат от страхотна буря. Никакви човешки сили не можели да го спасят, но моряците горещо се молили на Св. Николай, - и ето, той се появил на палубата, влязъл в кабината, взел кормилото в свои ръце и управлявайки кораба благополучно стигнал ликийското пристанище.

Ръководител на постниците и нобасите. Св. Николай имал намерение завинаги да остане в Палестина, ала Бог му предначертал друго поприще - епископско служение, и в откровение свише му наредил да се завърне в родината си. Веднъж, когато стоял на молитва, той чул глас: "Николае, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!". В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си, какво ли означава това призоваване. Същият глас отново му казал: "Николае, това не е онази нива, на която можеш да пронасяш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми".

Завърнал се в света, светията заживял в него като пустинножител за суетата му и като истински монах сред неговия блясък. За да избегне всенародната почит на изряден пастир, каквато жителите на Патара заслужено му отдавали, Николай се заселил в големия град Мир - столица и митрополия на Ликийската област. Тук никой не го познавал и светецът заживял в този град, като странник. Но колкото повече Божият угодник смирявал себе си, толкова Господ Бог го въздигал.

По това време се поминал Мирликийския епископ Иоан. За избирането на негов заместник се събрали в Мир всички местни архиереи. Епископите усърдно молили Бога да им посочи най-достойния за тази отговорна служба. И ето, на един от най-старите епископи му се явил мъж, озарен от неземна светлина, който му заповядъл, тази нощ да прекара в притвора на храма и да очаква идващите богомолци. "Пръв, който влезе - казал той,- е избрания от Бога, името му е Николай!".

Същата нощ, светецът имайки обичай да отива в църква за полунощна молитва, станал и влязъл в храма. Току-що прекрачил прага и епископът го спрял и попитъл за името му - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, въвел го в храма и го поставил сред другите епископи и се обърнал към всички, като посочил слисания Николай, казал: "Приемете, братя своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, а Божието определение!". Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята на Господня и приел архиепископството. Константинополският патриарх Св. Методий (+846 г.) разказва, че известно време преди това Св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна Пресвета Богородица му възлагала светителски омофор.

Като архиепископ Св. Николай просиял като дивен защитник на вярата и верните, както от езичници, така и от еретици. Той преживял едно от най-страшните гонения срещу Църквата, повдигнато от император Диоклетиан. Навсякъде издирвали християни и ги предавали на мъченния и смърт. Без да гледа опасността Св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, затова бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение глад, жажда и различни страдания, като не преставал със Словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило и архиепископ Николай се върнал на своя престол.

Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни раздори. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлил Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин свикал в 325 г. в гр. Никея събор, в който взели участие епископи от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор, който осъдил ереста на Арий, определил християнската Пасха да се празнува така, че никога да не съвпада с еврейската, нито да се празнува преди нея и на него била съставена първата част от Символа на вярата. Има предание, че кроткият по нрав Св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тази постъпка светите Отци го лишили от архиепископски сан и го затворили в тъмницата на една кула (тази кула и до днес се съхранява от местните турци, като голяма светиня). Но някои от най-достойните отци на Събора имали чудно видение: видели как Сам Господ Иисус Христос и Божията Майка връчват на светеца отнетите от него епископски символи - Евангелието и омофора. Тогава Св. Николай бил освободен и реабилитиран в епископски сан и достойнство.

Като архиепископ Св. Николай Угодник се прославил и като омиротворител на враждуващите и освободител на пленниците и невинно осъдените. Когато във Фригия избухнал метеж императорът изпратил войска. Поради силната буря бойните кораби акустирали принудително на Ликийския бряг. Войниците започнали да ограбват населението. Стигнало се до въоръжени схватки. Св. Николай бързо се намесил и прекратил възникналата вражда. След това отплувал с войските за Фригия, където с добри думи и увещания успял да успокои въстаналите. Още докато бил във Фригия му съобщили, че в негово отсъствие градоначалникът на Мир осъдил на смърт трима невинни граждани. Без да губи време потеглил за Мир. Успял да стигне точно навреме, изтръгнал меча от ръката на палача и снел оковите от нещастниците. Никой не посмял да се възпротиви на великия пред Бога и людете архипастир.

Тримата войводи, с които се върнал от Фризия били повишение в звание. Завистливи императорски сановници ги наклеветили, че уж подготвяли заговор срещу императора. Той повярвал на клеветите и ги осъдил на смърт. Тъмничарят ги предопредил, че присъдата ще бъде изпълнена на другият ден. Цяла нощ войводите се молили горещо на Св. Николай да им се притече на помощ. Божият угодник се явил на сън на императора и изискал от него незабавно да освободи служителите си, в противен случай отнеме престола му. "Кой си ти, който смееш да заплашваш императора?" - попитал самодържецът. - "Аз съм Николай, архиепископ на Мирликийската митрополия!". 

Същият сън видял и константинополският военоначалник и съобщил на царя, който на следваащия ден повикал тримата и им казал: "Чрез какво магьосничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е този разгневен мъж, който иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?" Войводите започнали да го уверяват в своята невинност, но изведнъж, като вдигнали очи, видели наред с царя Св. Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на императора, кой е Николай, те му разказали всичко, що видели в Мир. Тогава императорът умъдрен от чудесното застъпничество веднага ги освободил, като казал: "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великия служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и го помолете да не ми се сърди, понеже изпълних волята му".

Св. Николай е също хранител на гладните. Когато в Ликия настъпил страшен глад, добрият пастир, за да спаси гладуващите, направил чудо. Един търговец натоварил голям кораб с храни и в навечерието на отплуването, нейде на Запад, видял в сън Св. Николай, който му наредил да остави целия корабен товар на Ликия, защото купува всичките му храни и като предплата му дава три големи златни монети. Търговецът разбрал, че е получил заповед свише и изпълнен с послушание отплувал за Ликия.

На 6 декември 342 година великият светител се представил Господу на преклонна възраст. Бил погребан в храма на гр. Мир. Тялото му останало нетленно, и до днес то източва целебно миро.

Виж също:    

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец Свт. Николай, Мир Ликийских архиепископ и чудотворец Saint Nicholas the Wonderworker †  6 декември 342 година Прaзнува се на 6 декември и на 9 май Разрешава се вино, елей и риба, ако празникът се падне в ден, който Църквата е отредила за пост

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено "най-големият между родените от жени" (Мат. 11:11) св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.

По-долу:

• Църковни песнопения
• Житие на св. Николай Мирликийски
• Пренасяне светите мощи на св. Николай в Бари
• Житие на светителя и чудотвореца Николай, архиепископ Мирликийски св. Димитрий Ростовски
• Друго житие

Виж също:

• Молитви към св. Николай Мирликийски
• Акатист на св. Николай Мирликийски Чудотворец
• Първи Вселенски събор

Правило вери и образ кротости, воздержания учителя яви тя стаду твоему, Яже вещей Истина:
сего ради стяжал еси смирением высокая, нищетою богатая,
отче священноначальниче Николае,
моли Христа Бога, спастися душам нашым.

Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието
те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата,
поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство,
отче свещеноначалниче Николае,
моли Христа Бога да се спасят нашите души.

В Мирех святе священнодействитель показался еси:
Христово бо преподобне Евангелие исполнив, положил еси душу твою о людей твоих,
и спасл еси неповинныя от смерти. Сего ради освятился еси,
яко великий таинник Божия благодати.

В Мир, свети, свещенодейственик си се показал,
Христовото Евангелие изпълнил, положил си душата си за твоите люде
и си спасил невинните от смърт,
ето защо си се осветил като велик таиник на Божията благодат.

Друг превод:
В град Мир, светецо, се прослави като свещенодеец,
защото, преподобне, като изпълни Христовото евангелие,
положи душата си за твоите люде и спаси от смърт невинните.
Заради това се освети като велик таинник на Божията благодат.

Св. Николай Чудотворец.
Мозаична икона в манастира Ставроникита в Света Гора

Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да правим добро скришом ида не търсим за него светска слава.

Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейства, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертвува честта на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и наскоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.

"Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли!"

Това желание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на благодарност, казвал: "Ако не беше те лратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери".

След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ св. Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си - какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: "Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към лю-дете, та в тебе да се прослави името Ми!" Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир (главен град в областта Ликия), без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление.

В същото време в гр. Мир избирали архиепископ на мястото на неотдавна починалия епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора и разбирайки, че само един Бог може да ги просвети и вразуми, готвели се към това дело чрез молитва и пост. Господ Бог чул молитвата им и на един от тях открил волята Си. На тоя епископ във време на молитва се явил един мъж, сияещ е неземна светлина, и му заповядал същата ранна сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе - казал той - е избраният от Бога, името му е Николай". Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. Между това св. Николай пристигнал в Мир, прекарал почти всичкото време в молитва и тая сутрин, по свой обичай, отишъл в храма да слуша утренята. Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, довел го в храма и го поставил сред другите епископи. Мълвата за всичко това бързо се разнесла и народът се струпал в безбройно множество. Наученият чрез видение епископ се обърнал към народа и, като посочил Николай, казал: "Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто Той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, но Божието определение!" Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята Господня и приел архиепископството. Цариградският патриарх св. Методий разказва, че няколко време преди това св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресв. Богородица му възлагала светителски омофор.

Станал пастир на Мир-Ликийската църква, св. Николай бил винаги строг към самия себе си още повече засилил трудовете си. Той разсъждавал, че според новия сан и място повече от преди трябва да живее не за себе си, а за другите. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със спокойствие и тишина.

Това страшно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години. То започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20,000 християни. Оттам гонението се разпространило по многобройните области на Рим-ската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и различни страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници.

Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал чрез силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и навсякъде разрушавал идолските капища и строил храмове на истинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.

Кървавите гонения се прекратили. Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Наченали се вътрешни раздори. Някои лъжеучители започнали да проповядват ереси. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлял Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 г. свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.

На тоя събор, който продължил около два месеца, бил съставен Символът на вярата (до осмия член) за общо църковно употребление. Ереста на Арий била осъдена.

Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тая му постъпка св. отци лишили Николай от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата - Божията Майка с омофор. Като узнали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, св. отци вече не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като велик Божи угодник.

Като се върнал от Никея, св. Николай започнал пак да управлява своето паство, като го утвърждавал в истинското учение и опровергавал всякакви лъжливи учения, които могли да смутят вярващите. За всичко се обръщали към него и търсели неговата помощ. Всички били убедени, че в негово лице ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост. Веднъж във Фригия (Мала Азия) бил повдигнат бунт и императорът изпратил там трима военачалници: Непотиан, Урс и Ерпилион, със значителна войска. Застигнати от буря около бреговете на Ликия, те били принудени да спрат недалеч от гр. Мир. Тук техните войници, като слезли от кораба, започнали да ограбват жителите, и от това произлязло кърваво сблъскване. Като чул за това, св. Николай незабавно дошъл при враждуващите и чрез съвети успял да възстанови между тях съгласие.

В това време получил известие, че в негово отсъствие градоначалникът, подстрекаван от лоши люде, осъдил на смърт трима невинни граждани, за които всички в града скърбели и плачели. "С нетърпение те чакат, владико - казали му известителите, - защото всички са уверени, че ако ти беше там, нямаше да допуснеш такава несправедливост". Светителят бързо се отправил за града, като взел със себе си и пратените от царя военачалници. Когато той влязъл в града, нещастниците вече били доведени на мястото на наказанието. С гол меч в ръка палачът вече се готвел да изпълни присъдата, когато изведнъж народът отворил път и светителят Николай, като дошъл при палача, изтръгнал меча от ръката му и снел оковите от нещастниците, които с радостни сълзи паднали пред нозете му. Никой не смеел да се противи на великия пред Бога и людете светител. Градоначалникът, чувствувайки себе си виновен, започнал да се оправдава. Но св. Николай го заплашил с гнева на Бога и царя. И той, изповядвайки своята вина, започнал смирено да моли за прошка.

След известно време същите военачалници, като се върнали в Цариград след усмиряването на бунта, били наклеветени от цариградския градоначалник, който със злато бил подкупен от завистливи техни врагове. Той донесъл на царя, че те уж замислят да вдигнат бунт срещу него. Царят заповядал да ги затворят в тъмница, докато бъдат съдени. Но скоро злобните клеветници, боейки се, че в съда ще се разкрие невинността на затворниците, убедили градоначалника отново да донесе на царя, че те и в тъмницата продължават своите коварни замисли. Нещастните узнали за това чрез тъмничния стражар и били поразени от ужас, като не виждали никаква вина в себе си. Последната надежда да бъдат оправдани им била отнета, и те трябвало да загинат като злодеи. Тогава един от тях, като си спомнил как светителят Николай, спасил от смърт Тримата невинни граждани, започнал задочно да го моли за застъпничество и извикал:

- Боже Николаев, Който си избавил тримата затворници от незаслужена смърт, погледни милостиво и на нас, невинно осъдените, понеже нямаме помощник между людете. Побързай да ни помогнеш!

Бог чул молитвата и изпратил на нещастните помощ чрез Своя угодник, великия архиерей Николай. Същата нощ на царя се явил насън св. Николай и му казал:

- Освободи тримата военачалници, които невинно страдат! Ако не послушаш, ще вдигна срещу тебе война, и ти ще загинеш.

Учуден, царят запитал:

- Кой си ти и как смееш да ме заплашваш?

Светителят отговорил:

- Аз съм Николай, архиепископ на Мир-Ликийската митрополия.

Същия сън видял и цариградският военачалник и съобщил това на царя, който на следния ден повикал тримата военачалници и им казал:

- Чрез какво магесничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е тоя страшен и разгневен мъж, които иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?

Военачалниците с изумление гледали един на друг. Като не знаели какво да отговорят на царя, те могли само да го уверят в своята невинност. Но изведнъж, като вдигнали очи, те видели наред с царя светителя Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на царя, кой е Николай, за когото те споменават, те му разказали всичко, що видели в Мир; Тогава царят, изумен от чудесното застъпничество на св. Николай, веднага ги освободил, като казал: "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великият служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и кажете да не се сърди на мене, понеже аз изпълних волята му". Царят им дал богати дарове за Мир-Ликийската църква. Като стигнали в Мир, те благодарили на светителя, който ги спасил от смърт и безчестие.

Светителят извършил много други чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата.

Като достигнал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение.

През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".

Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира. През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари, където се пазят и досега.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

9 май (22 май стар стил)

Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".

Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогаваяния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира.

През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 година. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Мощите на св. Николай почиват в гр. Бари до днес във величествената базилика, издигната в негова чест. През 1972 година Римокатолическата църква дари части от мощите на светията на Гръцкия Архидиоцез на Северна и Южна Америка, където те почиват в почит. Частици се намират и в параклиса Св. Николай при катедралния храм на архидиоцеза – Свети Кръст в Ню Йорк, Църквата на Архангелите в Стамфорд, Кънектикът, църквите Св. Николай във Флъшинг и Западен Вавилон в щата Ню Йорк, а също и в разрушената на 11 септември църква Св. Николай до Световния Търговски Център.

Службата, извършвана този ден в чест на светителя е съставена през 1097 г. от руския православен инок на Печерската обител Григорий и руския митрополит Ефрем.

Pravoslavieto.com

Христовият светител Николай, великият чудотворец, бърз помощник и изряден ходатай пред Бога, израснал в Ликийската страна. Той се родил в град Патара. Родителите му Теофан и Нона, били хора благочестиви, знатни и богати. Тази благословена двойка, за своя богоугоден живот, много милостини и велики добродетели, се удостоила да отгледа святата клонка и "като дърво, насадено край водни потоци", дала плода си в свое време (Пс. 1:3).

Когато се родил този благословен отрок, му дали името Николай, което значи победител на народи. И той, по Божие благословение, наистина се явил победител над злобата, за доброто на целия свят. След раждането майка му веднага се освободила от болките и оттогава до самата си смърт останала неплодна. С това сякаш самата природа засвидетелствала, че тази жена не може да има друг син, подобен на свети Николай: той единствен трябвало да бъде първи и последен. Осветен от боговдъхновената благодат още в утробата на майка си, той се показал благоговеен почитател на Бога, и преди да е видял светлината, започнал да върши чудеса, бил постник, преди да започне да се храни с майчиното мляко. След раждането си, още в купелта на кръщението, той стоял три часа на нозете си, неподдържан от никого, въздавайки с това чест на Пресвета Троица, Чийто велик служител и защитник се явил впоследствие. В него можело да се познае бъдещият чудотворец дори по това, как сучел от гърдите на майка си; защото той се хранел само с млякото от дясната гърда, изразявайки с това бъдещото си стоене отдясно на Господа заедно с праведните. Своето изрядно постничество той проявил с това, че в сряда и петък приемал мляко от майка си само веднъж, и то вечер, след прочитането на обичайните молитви от родителите. Баща му и майка му много се удивлявали на това и предугадили какъв строг постник ще бъде синът им в своя живот. Привикнал още от пелени към такова въздържание, свети Николай през целия си живот, до самата си смърт, прекарвал сряда и петък в строг пост. Израствайки на години, отрокът израствал и по разум, усъвършенствайки се в добродетелите, в които бил възпитаван от своите благочестиви родители. И той бил като плодоносна нива, която приемала в себе си и отглеждала доброто семе на поучението, и всеки ден принасяла нови плодове на благонравието. Когато дошло време да се учи на Божественото Писание, свети Николай, със силата и остротата на своя ум и с помощта на Светия Дух за кратко време постигнал голяма премъдрост и преуспял в книжното учение така, както подобава на добър кормчия на Христовия кораб и изкусен пастир на словесните овци. Достигнал съвършенство в словото и учението, той се показал съвършен и в самия живот. По всякакъв начин странял от суетните приятели и празните беседи, избягвал разговорите с жени и дори не гледал към тях. Свети Николай пазел истинско целомъдрие, винаги съзерцавайки Господа с чист ум и усърдно посещавайки Божия храм, следвайки Псалмопевеца, който казва: "Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом" (Пс. 83:11).

В Божия храм той прекарвал цели дни и нощи в богомислена молитва и четене на божествените книги, поучавайки се с духовен разум, обогатявайки се с божествената благодат на Светия Дух и съзиждайки в себе си достойно жилище за Него, по думите на Писанието: "вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас" (1Кор. 3:16). Духът Божий наистина обитавал в този добродетелен и чист юноша и служейки на Господа, той горял духом. В него не се забелязвали никакви привички, присъщи на младостта: по своя нрав той бил подобен на старец, поради което всички го уважавали и му се удивлявали. Старият човек, ако проявява юношески увлечения, служи за посмешище на всички; обратното, ако юношата има нрав на старец, то от всички се почита с удивление. Младостта е неуместна в старостта, но старостта в младостта е прекрасна и достойна за уважение.

Свети Николай имал чичо, епископ на град Патара, едноименен на племенника, който в негова чест бил наречен Николай. Този епископ, виждайки, че племенникът му преуспява в добродетелния живот и всякак се отстранява от света, започнал да съветва родителите му да го дадат да служи на Бога. Те послушали съвета му и посветили на Господа своето чедо, което получили като дар от Него. Защото в древните книги за тях се разказва, че те били неплодни и вече не се надявали да имат деца, но с много молитви, сълзи и милостиня измолили за себе си от Бога син и сега не пожалили да го принесат в дар на Дарувалия го. Епископът приел този млад старец, имащ "седина на мъдростта, възраст на старостта и нескверно житие" (ср. Прем. Солом. 4:9), и го възвел в презвитерски сан.

Когато ръкополагал свети Николай за свещеник, по внушение на Светия Дух, се обърнал към народа в църквата и пророчески казал:

- Аз виждам, братя, ново слънце, изгряващо над земята и явяващо се милостиво утешение за скърбящите. Блажено е това стадо, което ще се удостои да го има за пастир, защото той добре ще опасе душите на заблудените, ще ги прехрани на пасището на благочестието и ще се яви милосърден помощник в беди и скърби.

Впоследствие това пророчество действително се сбъднало, както ще се види от по-нататъшния разказ.

Приемайки презвитерски сан, свети Николай прибавял трудове към трудовете; бодърствайки и пребивавайки в непрестанна молитва и пост, той, бидейки смъртен, се стараел да подражава на безплътните. Водейки такова равноангелно житие и от ден на ден все повече процъфтявайки с душевна красота, той бил напълно достоен да управлява Църквата. По това време епископ Николай, желаейки да отиде в Палестина на поклонение на светите места, поверил управлението на Църквата на своя племенник. Този Божий иерей, свети Николай, заемайки мястото на своя чичо, се грижел за делата на Църквата така, както и самият епископ. По това време родителите му се преселили във вечния живот. Като получил от тях имение по наследство, свети Николай го раздал на нуждаещите се. Защото той не обръщал внимание на скоропреходното богатство и не се грижел за умножаването му, но отрекъл се от всякакви светски желания, с цялото си усърдие се стараел да отдаде себе си на Единия Бог, молейки се така:

"Към Тебе, Господи, въздигам душата си (Пс. 24:1). Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог (Пс. 142:10). Още от утроба съм привързан към Тебе, от майчина утроба Ти си мой Бог (Пс. 21:11)."

И ръката му винаги била протегната към нуждаещите се, върху които изливала пребогата милостиня, като многоводна река с изобилни струи. Ето едно от многото му дела на милосърдие.

В град Патара живеел един мъж, знатен и богат. Изпаднал в крайна нищета, той изгубил предишното си достойнство, защото животът в този век е непостоянен. Този човек имал три дъщери, които били много красиви. Когато се лишил от всичко необходимо и вече нямало какво да яде и какво да облече, той, поради голямата си нищета, замислил да отдаде дъщерите си на блуд и да превърне жилището си в блуден дом, за да може по този начин да придобива средства за живеене, за храна и облекло за себе си и дъщерите си. О, до какви недостойни мисли води крайната нищета! Имайки такава нечиста мисъл, този мъж вече искал да изпълни своето зло намерение. Но Всеблагият Господ, неискащ да вижда човека в погибел и човеколюбиво помагащ в нашите беди, вложил блага мисъл в душата на Своя угодник, светия йерей Николай, и с тайно вдъхновение го изпратил при душевно погиващия мъж, за утешение в нищетата и предпазване от греха. Свети Николай, като чул за крайната бедност на този мъж и по Божие откровение узнал за злото му намерение, почувствал дълбоко съжаление към него и решил със своята благодетелна ръка да го извлече, заедно с дъщерите му, като от огън, от нищетата и греха. Но той не пожелал да извърши благодеяние към него открито, но замислил тайно да му даде щедра милостиня. Свети Николай постъпил така по две причини. От една страна, искал да избегне суетната човешка слава, следвайки казаното в Евангелието: "гледайте да не правите своята милостиня пред човеците" (Мат. 6:1).

От друга страна, той не желаел да оскърби мъжа, който някога бил богат, а сега се намирал крайна нищета. Защото той знаел колко тежка и оскърбителна е милостинята за онзи, който от богатство и слава изпаднал в бедност, понеже тя му напомня за предишното благоденствие. Затова свети Николай сметнал за по-добре да постъпи според Христовото учение: "лявата ти ръка да не знае, какво прави дясната" (Мат. 6:3).

Така избягвал човешката слава, стараейки се да се скрие дори от този, когото облагодетелствал. Той взел голяма кесия със злато, дошъл в полунощ до къщата на мъжа и като хвърлил кесията през прозореца, побързал да се върне у дома си. Като станал сутринта, мъжът намерил кесията и я развързал. При вида на златото той се изпълнил с велик ужас и не вярвал на очите си, защото отникъде не можел да очаква такова благодеяние. Но прехвърляйки монетите през пръстите си, мъжът се убедил, че пред него наистина стои злато. Развеселил се духом и удивлявайки се на това, той дълго размислял кой би могъл да му окаже такова благодеяние, и нищо ни могъл да измисли. Като приписал това на действието на Божествения Промисъл, той непрестанно благодарял в душата си на своя благодетел, въздавайки хвала на грижещия се за всички Господ. След това омъжил най-голямата си дъщеря, давайки й в зестра чудесно даруваното му злато. Свети Николай, като узнал, че мъжът е постъпил според желанието му, го възлюбил и решил да му стори същата милост и за втората дъщеря, възнамерявайки със законен брак да предпази и нея от греха. Той приготвил друга кесия със злато, същата като първата, и през нощта, тайно от всички, през същия прозорец я хвърлил в къщата на мъжа. Като станал сутринта, беднякът отново намерил при себе си злато. Той твърде много се удивил, паднал на земята и обливайки се в сълзи, казал:

- Боже милостиви, Строителю на нашето спасение, изкупил ме със самата Твоя кръв и сега изкупващ със злато моя дом и моите деца от вражеските мрежи, Сам Ти ми покажи слугата на Твоето милосърдие и Твоята човеколюбива благост. Покажи ми този земен ангел, който ни запазва от греховна погибел, за да мога да узная кой ни изтръгва от угнетяващата нищета и ни избавя от злите мисли и намерения. Господи, по Твоята милост, тайно извършвана към мене чрез щедрата ръка на неизвестния ми Твой угодник, аз мога да омъжа по закона и втората си дъщеря, и така да избегна мрежите на дявола, който искаше със скверно богатство да умножи и без това голямата ми погибел.

Като се помолил така на Господа и благодарил на Неговата благост, мъжът отпразнувал брака и на втората си дъщеря. Уповавайки се на Бога, бащата хранел несъмнена надежда, че Той и на третата дъщеря ще даде законен съпруг, отново дарувайки чрез тайно облагодетелстващата ръка потребното за това злато. За да узнае кой и откъде му носи злато, бащата не спал през нощта, очаквайки своя благодетел и желаейки да го види. Не след дълго очакваният благодетел се явил. И третия път Христовият угодник Николай дошъл тихо, и като се спрял на обичайното място, хвърлил през същия прозорец същата кесия злато, и веднага побързал към дома си. Като чул звъна на златото мъжът бързо се затичал след Божия угодник. Като го догонил и го познал, защото не било възможно да не познава светеца поради неговите добродетели и знатен произход, мъжът паднал в нозете му, целувайки ги и наричайки светеца избавител, помощник и спасител на души, достигнали до крайна погибел.

- Ако - казвал той - Великият в милостта Си Господ не ме беше възстановил чрез твоите щедрости, то аз, нещастният баща, отдавна да съм погинал заедно с дъщерите си в Содомския огън. Сега ние сме спасени от тебе и избавени от ужасно грехопадение.

От многото дела на милосърдие на Божия угодник ние разказахме само за едно, за да стане известно колко милостив бил към бедните. Защото не би ни стигнало време подробно да разказваме за това, колко щедър бил към нуждаещите се, колко гладни нахранил, колко голи облякъл и колко хора откупил от заемодавците.

След това преподобният отец Николай пожелал да отиде в Палестина, за да види и да се поклони на онези свети места, където Господ Иисус Христос, нашият Бог, е ходел с пречистите Си нозе. Когато корабът плувал около Египет и пътниците не знаели какво ги очаква, намиращият се сред тях свети Николай предвидил, че скоро ще се надигне буря и съобщил за това на спътниците си; казал им, че е видял самия дявол, влязъл в кораба, за да потопи всички в морската дълбочина. И в същия час небето се покрило с облаци и силна буря предизвикала страшно вълнение в морето. Пътниците изпаднали в силен ужас и отчаяни за спасението си и очакващи смъртта, молели светия отец Николай да помогне на тях, погиващите в морската дълбочина.

- Ако ти, угодниче Божий - казали те, - не ни помогнеш със своите молитви към Господа, ние още сега ще погинем.

Като им заповядал да бъдат мъжествени, да възложат надеждата си на Бога и без никакво съмнение да очакват скорошно избавление, светецът започнал усърдно да се моли на Господа. Морето на часа се успокоило, настъпила голяма тишина и всеобщата скръб се обърнала в радост. Зарадвани, пътниците въздали благодарност на Бога и на Неговия угодник, светия отец Николай, и двойно се удивлявали - и на предсказанието му за бурята, и на прекратяването на бедата. След това един от моряците трябвало да се изкачи на върха на мачтата. Слизайки оттам, той паднал от високо в средата на кораба, пребил се до смърт и лежал бездиханен. Свети Николай, готов за помощ още преди да я поискат, веднага го възкресил с молитвата си, и той станал като след събуждане от сън. След това, като вдигнали всички платна, пътниците продължили плуването си благополучно, при попътен вятър, и спокойно пристигнали на брега на Александрия. Тук Божият угодник свети Николай изцелил много болни и бесновати и утешил скърбящите, след което отново се отправил по набелязания от него път към Палестина.

Като достигнал светия град Йерусалим, свети Николай отишъл на Голгота, където Христос, нашият Бог, разпрострял на кръста пречистите Си ръце, извършил спасението на човешкия род. Той обходил всички свети места, навсякъде отправяйки усърдно поклонение. И когато през нощта искал да влезе в светата църква на молитва, затворените църковни двери се отворили от само себе си, давайки свободен вход на този, за когото били отворени и небесните врати. Като прекарал в Йерусалим доста дълго време, свети Николай възнамерявал да се отдалечи в пустинята, но бил спрян свише от Божествен глас, увещаващ го да се върне в родината си. Господ Бог, устройващ всичко за наша полза, не благоволил такъв светилник, който по Божия воля трябвало да свети на Ликийската митрополия, да остане скрит под крина в пустинята. Като се качил на кораба, Божият угодник се уговорил с моряците да го откарат в родната му страна. Но те замислили да го измамят и насочили кораба си не към Ликия, а към друга страна. Когато отплували от пристанището, свети Николай, като забелязал, че корабът плува по друг път, паднал в нозете на моряците, умолявайки ги да насочат кораба към Ликия. Но те не обърнали никакво внимание на молбите му и продължили да плуват по набелязания от тях път: те не знаели, че Бог няма да остави Своя угодник. И изведнъж ги връхлетяла буря, обърнала кораба в друга посока и бързо го понесла към Ликийската страна, заплашвайки злите моряци със сигурна гибел. Така, носен от Божествената сила по морето, свети Николай накрая пристигнал в отечеството си. Поради своето незлобие той не сторил никакво зло на злокознените си врагове и не само не се раз-гневил и не ги упрекнал с една дума, но с благословение ги отпуснал да си вървят в своята страна. Сам той дошъл в обителта, основана от неговия чичо, Патарския епископ, и наречена свети Сион, и тук се оказал желан гост за всички братя. Приемайки го с голяма любов, като ангел Божий, те се наслаждавали на боговдъхновените му слова и подражавайки на добрите нрави, с които Бог украсил Своя верен раб, се поучавали от равноангелния му живот. Намирайки в този манастир безмълвно житие и тихо пристанище за богомислие, свети Николай се надявал да прекара тук и останалото време от живота си, без да излиза никъде. Но Бог му посочил друг път, защото не искал такова богато съкровище от добродетели, с които трябвало да се обогати светът, да пребивава затворено в обителта, подобно на съкровище, заровено в земята, но да бъде открито за всички, та с него да се извършва духовното купуване, придобиващо много души. И ето, веднъж светецът, стоейки на молитва, чул глас свише:

- Николай, ако искаш да се удостоиш с венец от Мене, иди и се подвизавай за благото на света.

Като чул това, свети Николай изпитал ужас и започнал да размисля за това какво желае и изисква от него този глас. И отново чул:

- Николай, не е тук нивата, на която трябва да принесеш очаквания от Мене плод; но се върни и иди в света, и да бъде прославено в тебе името Ми.

Тогава свети Николай разбрал, че Бог иска от него да остави подвига на безмълвието и да отиде да служи на хората за тяхното спасение.

Той започнал да размисля къде да отиде, в отечеството си, град Патара, или на друго място. Избягвайки суетната слава сред своите съграждани и опасявайки се от нея, той замислил да се отдалечи в друг град, където никой не го познавал. В същата Ликийска страна се намирал славният град Мира, който бил митрополия на цяла Ликия. Свети Николай дошъл в този град, воден от Божия Промисъл. Тук той не бил известен на никого; и живеел в този град като беден, нямайки къде да подслони глава. Само в Господния дом намирал прибежище за себе си, имайки пристанище единствено в Бога. По това време починал архиереят на този град Йоан, архиепископ и първопрестолник на цялата Ликийска страна. Затова в Мира се събрали всички епископи на Ликия, за да изберат достоен на новоосвободилия се престол. Много мъже, почитани и благоразумни, били набелязани за приемници на Йоан. Сред избиращите имало голямо несъгласие, и някои от тях, подбудени от Божествена ревност, казали:

- Избирането на епископ на този престол не подлежи на човешко решение, но е дело на Божия промисъл. На нас подобава да се помолим Сам Господ да ни открие кой е достоен да приеме такъв сан и да бъде пастир на цялата Ликийска страна.

Този добър съвет бил посрещнат с всеобщо одобрение и всички се отдали на усърдна молитва и пост. Господ, изпълняващ желанията на боящите се от Него, чувайки молитвата на епископите, открил на най-старшия от тях Своята воля. Когато този епископ стоял на молитва, пред него се явил светлообразен мъж и му заповядал през нощта да отиде при църковните двери и да наблюдава кой ще влезе в църквата преди всички.

- Този - казал Той - е Моят избраник; приемете го с чест и го поставете за архиепископ, името на този мъж е Николай.

Архиереят съобщил за това божествено видение на другите епископи и те, като чули това, усилили молитвите си. Удостоилият се с видение епископ застанал на мястото, което му било посочено във видението, и очаквал идването на желания мъж. Когато дошло време за утринната служба, свети Николай, подбуждан от Духа, дошъл в църквата преди всички, тъй като имал обичай да застава на молитва в полунощ и да идва на утринната служба преди другите. Още щом влязъл в притвора, епископът, който се бил удостоил с откровение, го спрял и го помолил да каже името си. Свети Николай мълчал. Епископът отново го попитал същото. Светецът тихо и кротко му отговорил:

- Името ми е Николай, аз съм раб на твоя святост, владико.

Благочестивият епископ, като чул такава кротка и смирена реч, разбрал, както по самото име - Николай, - предсказано му във видението, така и по смирения и кротък отговор, че пред него стои същият този мъж, за когото Бог е благоволил да бъде първопрестолник на Мирската църква. Защото той знаел от Свещеното Писание, че Господ поглежда милостно към кроткия, мълчаливия и треперещия пред словото Божие. Той се зарадвал с велика радост, сякаш получил някакво тайно съкровище. Веднага взел свети Николай за ръка и му казал:

- Следвай ме, чедо.

Когато той с чест довел светеца при епископите, те се изпълнили с Божествена сладост и утешавайки се духом, задето са намерили посочения от Самия Бог мъж, го повели към църквата. Мълвата за това се разнесла навсякъде и по-бързо от птици в църквата се стекло безбройно множество народ. Епископът, удостоил се с видение, се обърнал към народа и възкликнал:

- Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Сам Светият Дух, и на когото Той повери грижата за вашите души. Не от човешко събрание беше поставен той, но от Самия Бог. Сега ние имаме този, когото желаехме, и намерихме и приехме когото търсехме. Под негово управление и наставление няма да се лишим от надеждата, че ще застанем пред Бога в деня на Неговото явяване и откровение.

Целият народ въздавал благодарност на Бога и се радвал с неизказана радост. Не понасяйки човешките похвали, свети Николай дълго отказвал да приеме свещения сан; но отстъпвайки пред усърдните молби на събора на епископите и целия народ, встъпил на архиерейския престол против волята си. Към това го подбуждало Божественото видение, което имал още преди смъртта на архиепископ Йоан. За това видение разказва свети Методий, патриарх Константинополски. Веднъж - разказвал той - свети Николай през нощта видял, че пред него стои Спасителят във всичката Си слава и му подава Евангелието, украсено със злато и перли. От другата си страна свети Николай видял Пресвета Богородица, възлагаща на раменете му светителския омофор. Не много дни след това видение Мирският архиепископ Йоан починал.

Спомняйки си видението и виждайки в него явно Божие благоволение и не желаейки да отказва на усърдните молби на събора, свети Николай приел паството. Съборът на епископите и целият църковен клир извършили посвещение над него и светло празнували, веселейки се за дарувания от Бога пастир, Христовия светител Николай. Така Църквата Божия приела светлия светилник, който не останал под крина, но бил поставен на подобаващото му архиерейско и пастирско място. Удостоен с този велик сан, свети Николай вярно преподавал словото на истината и наставлявал своето паство в учението на вярата.

В самото начало на своето пастирство Божият угодник си казвал така:

- Николай! Санът, който прие, изисква от тебе други обичаи: да живееш не за себе си, но за другите.

Желаейки да научи своите словесни овци на добродетели, той вече не скривал, както преди, своя добродетелен живот. Защото преди прекарвал живота си, тайно служейки на Бога, Който Единствен знаел неговите подвизи. А сега, след приемането на архиерейски сан, животът му станал открит за всички не поради тщеславие пред хората, но за тяхна полза и за умножаване на славата Божия, за да се сбъдне Евангелското слово: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16). По своите добри дела свети Николай бил като огледало за своето стадо и, по думите на апостола, "образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота" (1Тим. 4:12).

Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости, храната, която приемал само веднъж на ден, и то вечер - постническа. Целия ден прекарвал в подобаващи на неговия сан трудове, изслушвайки молбите и нуждите на идващите при него. Вратите на неговия дом били отворени за всички. Той бил добър и достъпен за всички, на сираците бил баща, на бедните - милостив подател, на плачещите - утешител, на обидените - помощник, и на всички - велик благодетел. За свои помощници в църковното управление той избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, облечени в презвитерски сан. Това били известните в цяла Гърция мъже - Павел Родоски и Теодор Аскалонски.

Така свети Николай пасял повереното му стадо словесни Христови овци. Но завистливият лукав змей, никога непреставащ да повдига борба срещу Божиите раби и непонасящ процъфтяването на благочестието сред хората, повдигнал гонение срещу Христовата Църква чрез нечестивите царе Диоклетиан и Максимиан. От тези царе излязла заповед по цялата империя християните да се отрекат от Христа и да се покланят на идолите. За онези, които не се подчинявали, било предписано да бъдат принуждавани със затваряне в тъмница и с други жестоки мъчения, и накрая да бъдат предавани на смъртно наказание. Тази дишаща злоба буря, поради усърдието на ревнителите на тъмнината и нечестието, скоро достигнала и до град Мира. Блаженият Николай, който бил ръководител на всички християни в този град, свободно и дръзновено проповядвал Христовото благочестие и бил готов да пострада за Христа. Затова бил хванат от нечестивите мъчители и затворен в тъмница заедно с много други християни. Тук той прекарал немалко време, понасяйки тежки страдания, претърпявайки глад, жажда и всякакви притеснения. Той хранел със словото Божие затворените заедно с него и ги напоявал със сладките води на благочестието; утвърждавайки ги във вярата в Христа Бога, и укрепявайки ги върху непоклатима основа, той ги убеждавал да бъдат твърди в изповядването на Христа и усърдно да страдат за истината. Междувременно на християните отново била дарувана свобода, благочестието възсияло като слънце след тъмни облаци, и настъпила тиха прохлада след бурята. Защото човеколюбецът Христос, като погледнал милостиво на Своето наследие, изтребил нечестивите, низвергвайки от царския престол Диоклетиан и Максимиан, и унищожил властта на ревнителите на елинското нечестие.

С явяването на Своя Кръст на цар Константин Велики, на когото Той благоволил да повери Римската държава, Господ Бог "издигнал рог на спасение" (Лк. 1:69) за Своя народ. Цар Константин, като познал Единия Бог и възложил всичката си надежда на Него, със силата на Честния Кръст победил всичките си врагове и като заповядал да разрушат идолските капища и да възстановят християнските храмове, разсеял суетните надежди на своите предшественици. Той освободил всички затворени в тъмница заради Христа и отдавайки им почит като на мъжествени воини, върнал всеки от Христовите изповедници в отечеството му. По това време и град Мира отново приел своя пастир, великия архиерей Николай, удостоил се с мъченически венец. Носейки в себе си Божествената благодат, той, както и преди, изцелявал страстите и болестите на хората, не само на верните, но и на неверните. Заради великата Божия благодат, пребиваваща в него, много хора го прославяли и му се удивлявали и всички го обичали, защото той сияел с чистота на сърцето и бил надарен с всички Божии дарове, служейки на своя Господ в преподобие и правда. По това време били останали още много елински капища, към които нечестивите хора били привличани от внушенията на дявола, и много от мирските жители се намирали в погибел. Така, борейки се с духовете на злобата, свети Николай дошъл в храма на Артемида, който бил много голям и богато украсен, представлявайки удобно жилище за бесовете. Свети Николай разрушил този скверен храм, като изравнил със земята високото му здание и раз-хвърлял във въздуха самите основи на храма, които били на земята, опълчвайки се повече срещу бесовете, отколкото срещу самия храм. Лукавите духове, не понасяйки идването на Божия угодник, издавали скръбни вопли, но победени от молитвеното оръжие на непобедимия Христов воин, били принудени да бягат от своето жилище.

Благоверният цар Константин, желаейки да утвърди Христовата вяра, заповядал да свикат в град Никея вселенски събор. Светите отци на събора изложили правото учение, предали на проклятие арианската ерес, а заедно с нея и самия Арий и изповядвайки Сина Божий като равночестен и единосъщен на Бога Отца, възстановили мира в светата Божествена Апостолска Църква.

Сред 318-те отци на събора бил и светителят Николай. Той мъжествено се противопоставял на нечестивото учение на Арий и заедно със светите отци на събора утвърдил и предал на всички догматите на православната вяра. Монахът от Студийския манастир Иоан разказва за светителя Николай как въодушевен, подобно на пророк Илия, от ревност по Бога, той посрамил еретика Арий не само със слово, но и с дело, като му ударил плесница. Отците на събора възнегодували срещу светителя и за дръзката му постъпка решили да бъде лишен от архиерейски сан. Но Сам нашият Господ Иисус Христос и Неговата Преблагословена Майка, гледайки свише на подвига на светителя Николай, одобрили неговата смела постъпка и похвалили божествената му ревност. Защото някои от отците на събора имали такова видение, с което се удостоил и самият светител още преди поставянето си за архиерей. Те видели, че от едната страна на светителя стои Сам Христос Господ с Евангелието, а от другата - Пречистата Дева Богородица с омофора, и подават на светителя знаците на неговия сан, от които бил лишен. Като разбрали от това, че дръзновението на светителя било угодно на Бога, отците на събора престанали да го упрекват и му отдали чест като на велик Божий угодник. Връщайки се от събора при своето стадо, светителят Николай му донесъл мир и благословение. Със своите медоточиви уста той преподал на целия народ здравото учение, отсякъл от корен неправите мисли и мъдрувания, изобличил ожесточените, безчувствени и закоравели в злобата си еретици и ги прогонил от Христовото стадо. Както мъдрият земеделец очиства всичко, намиращо се на гумното и в точилото, събира добрите зърна и изхвърля плевелите, така и благоразумният труженик на Христовото гумно, светителят Николай, напълнил духовната житница с добри плодове, а плевелите на еретическата прелест отвявал и отхвърлял далече от Господнята пшеница. Затова и светата Църква го нарича ръка, очистваща плевелите на Ариевото учение. И той наистина бил светлина на света и сол на земята, защото житието му било светло, и словото му - разтворено със солта на премъдростта. Този добър пастир имал голяма грижа за своето стадо, във всичките му нужди, пасейки го на духовното пасище, но грижейки се и за телесната му храна.

Веднъж в Ликийската страна настанал голям глад, и в град Мира се чувствал краен недостиг на храна. Скърбейки за нещастните хора, загиващи от глад, Божият архиерей се явил през нощта насън на един търговец, намиращ се в Италия, който бил натоварил целия си кораб с жито и възнамерявал да отплува за друга страна. Давайки му в залог три златни монети, светителят му заповядал да плува към Мира и там да продаде житото си. Като се събудил и видял златото в ръцете си, търговецът се изпълнил с ужас, удивлявайки се на такъв сън, придружен от чудесното явяване на монетите. Търговецът не се решил да не изпълни заповедта на светителя, отишъл в град Мира и там разпродал житото си. При това той не скрил от тях явяването на свети Николай в съня му. Получавайки такова утешение в глада и слушайки разказа на търговеца, гражданите въздавали слава и благодарност на Бога и прославяли своя чудесен хранител, великия архиерей Николай.

По това време във велика Фригия се надигнал бунт. Като узнал за това, цар Константин изпратил трима воеводи и войските си да умиротворят разбунтувалата се страна. Това били воеводите Непотиан, Урс и Ерпилион. Те отплували бързо от Константинопол и се спрели на едно от пристанищата в Ликийската епархия, което се наричало Адриатски бряг. Тук имало град. Понеже силното морско вълнение пречело на по-нататъшното плуване, те останали в това пристанище, очаквайки тихо време. По време на престоя им някои от войниците, излизайки на брега за покупки, ограбвали гражданите с насилие. Тъй като това се случвало често, жителите на този град се озлобили, вследствие на което на мястото, наречено Плакомата, между тях и войниците ставали спорове, раздори и бой. Като узнал затова, светителят Николай решил сам да отиде в този град, за да прекрати междуособиците. Като чули за пристигането му, всички граждани заедно с воеводите излезли да го посрещнат и да му се поклонят. Светителят попитал воеводите откъде са и къде отиват. Те му казали, че са изпратени от царя във Фригия, за да потушат надигналия се там бунт. Светителят ги увещавал да държат своите войници в подчинение и да не им позволяват да притесняват хората. След това той поканил воеводите в града и радушно ги нагостил. Като наказали провинилите се войници, те умирили вълнението и се удостоили с благословение от свети Николай. Когато ставало всичко това, от Мира дошли няколко граждани, скърбейки и плачейки. Те паднали при нозете на светителя и го молели да защити обидените, разказвайки му със сълзи, че в негово отсъствие управителят Евстатий, подкупен от завистливи и зли хора, осъдил на смърт трима мъже от техния град, които не били виновни с нищо.

- Целият наш град - казали те - скърби и плаче и очаква твоето завръщане, владико. Защото, ако ти беше с нас, управителят не би се осмелил да извърши такъв несправедлив съд.

Като чул за това, Божият архиерей започнал да скърби душевно и придружен от воеводите, веднага тръгнал на път. Като стигнали до мястото, наречено "Лъв", светителят срещнал едни пътници и ги попитал знаят ли нещо за осъдените на смърт мъже. Те отговорили:

- Ние ги оставихме на полето на Кастор и Полукс, влачени за наказание.

Светителят Николай тръгнал по-бързо, стремейки се да предотврати невинната смърт на тези мъже. Като стигнал до мястото на наказанието, той видял, че там се било събрало множество народ. Осъдените мъже, със завързани на кръст ръце и закрити лица, вече се били навели към земята, протегнали разголените си шии и очаквали удара на меча. Светителят видял, че палачът, суров и неистов, вече бил извадил меча си. Тази гледка предизвикала ужас и скръб у всички. Съединявайки яростта с кротост, Христовият светител свободно минал сред народа и без никакъв страх изтръгнал меча от ръцете на палача, хвърлил го на земята, след което освободил осъдените мъже от веригите. Всичко това той направил с велико дръзновение и никой не посмял да го спре, защото словото му било властно и в действията му се проявявала Божествената сила: той бил велик пред Бога и пред всички хора. Избавените от смъртно наказание мъже, неочаквано виждайки себе си върнати от близка смърт към живот, проливали горещи сълзи и издавали радостни викове, а целият народ, събрал се там, въздавал благодарност на своя светител. Тук пристигнал и управителят Евстатий и поискал да се приближи към светителя. Но Божият угодник с презрение се отвърнал от него и когато той паднал в нозете му, го отблъснал. Призовавайки Божието отмъщение върху него, свети Николай го заплашвал с мъчения за несправедливото управление и обещал да каже за действията му на царя. Изобличаван от съвестта си и изплашен от заплахите на светителя, управителят със сълзи молел за милост. Каейки се за своята неправда и желаейки примирение с великия отец Николай, той хвърлял вината върху градските старейшини Симонид и Евдоксий. Но лъжата не могла да не се открие, защото светителят добре знаел за това, че управителят е осъдил на смърт невинните, бидейки подкупен със злато. Управителят дълго го умолявал да му прости и едва тогава, когато с голямо смирение и със сълзи признал греха си, Христовият угодник му дарувал прошка.

При вида на всичко, което станало, пристигналите заедно със светителя воеводи се удивлявали на ревността и благостта на великия Божий архиерей. Като се удостоили с неговите свети молитви и получили от него благословение за пътя си, те се отправили към Фриг

Източник 

1.12.2011

Според експерти по отбраната, заплахата, Русия да отреже наземните маршрути за доставки за войските на НАТО в Афганистан може да превърне военната зона в смъртоносен капан. Те казват, че Пакистан трябва да използва възможността да стане една мирна и благоденстваща, излизайки от американската война.

Русия заплашва да отреже маршрутите за доставки на НАТО в Афганистан, ако алиансът не направи компромис, относно плановете си за противоракетна отбрана.(ПРО)  "Ако НАТО не даде сериозен отговор на този въпрос, ние ще се справим с него в плоскостта на други отношения," пише един руски новинарски източник. Може да бъде предмет на преразглеждане на отношенията между Русия и НАТО в Афганистан.

Пакистан вече е намалила маршрутите за доставка след атаката на НАТО, при която бяха убити 26 пакистански войници. Хамид Гюл, генералът в оставка, заяви, че Русия ще използва всяка възможност да си отмъсти на американците, и е време да го направят. Той каза, че Русия иска да си сътрудничи с Пакистан, и Пакистан трябва да преразгледа политиката си към Русия. "Американските войски и войските на НАТО в Афганистан се задъхват и е време Пакистан да се възползват от възможността, която те пропуснаха на 9 / 11, за да си възвърне уважението и суверенитета", казва Гюл.

Той отбеляза, че американците ще трябва, рано или късно, да напуснат Афганистан, и ще питат за концесиите, а Пакистан трябва да преговаря с тях на излизане. Ако Русия отреже маршрутите за доставка, то пътя ще трябва да минава от Грузия в Баку, Азербайджан и по-нататък, което означава, че НАТО никога няма да си получи доставките, казва Гюл.

"Сега, войските на НАТО ще трябва да излязат по същия начин, както излязоха от Виетнам, и отново, използвайки въздушното пространство на Пакистан, тъй като Иран никога няма да си даде пространството на САЩ", казва генералът в оставка. Той отбелязва, че войната срещу тероризма, която започна срещу собствения си народ ще приключи, а когато американците напуснат Афганистан, ще настъпи мир.

Военният анализатор Мария Султан заяви, че ако руснаците също блокират маршрутите за доставки на НАТО, би било фатално за войските. "Те буквално ще бъдат блокирани в Афганистан, с 90 хиляди войници, и тъй както те признават, че имат запаси за 3 месеца, което всъщност означава, че техните резерви са изчислени на 2 месеца, след което НАТО ще трябва да снабдява войниците си по въздуха, но в този случай ще оцелеят само 15-20 на сто от 90 000 войници ", казва тя.

Тя отбелязва, че в Афганистан, всичко идва отвън, и бунтовническата дейност през тази година е много активна, а НАТО, съобщава за 700 загинали. Така че, ако Русия реши да блокира доставките, то  "Те ще имат оръжие, но не и боеприпаси, и ако Пакистан реши да блокира преминаването по въздуха на НАТО, за войниците, това ще бъде фатално, и Америка ще трябва да поднови преговорите с Пакистан", казва тя.

Източник

1.12.2011

Според NDTV, китайски новинарски канал, разположен извън страната (NDTV - «Ню Делхи телевизия" -. Индийска неправителствена телевизионна станция), във връзка с последните спекулации, че Иран може да бъде цел на военен удар от САЩ и Израел,генерал-майор Чжан Чжаочжун обясни, че "Китай няма да се поколебае да защити Иран, дори в случай на Трета световна войнаI." Според коментари на казаното, думите на генерала, са "някои хора са объркани."

Новинарският канал, също така цитира професор Мин Ся, перифразирайки смисъла, че "определянето на Световна война III ще бъде посветена изключително на вътрешно-политически нужди."

През последните седмици, Китай по един решителен начин потвърди съюза си с Иран. Това стана особено забележимо вчера, когато той отказа да критикува Иран за нападението на ирански студенти над британското посолство в Техеран, извършено тази седмица.

Както Китай, така и Русия дадоха ясен сигнал, че ще блокират всяка резолюция на ООН за военни действия срещу Иран, въз основа на твърденията, че Иран е близо до разработка на ядрени оръжия.

"Китай е обърнал внимание на суровата реакция на събитиетоот страна на участващите заинтересовани държави от развитието на ситуацията", - заяви пред репортери, представител на Министерството на външните работи на Китай. - "Ние се надяваме, че съответните страни ще запазят спокойствие, сдържаност и ще се избегне вземане на емоционални решения, което може да засили конфронтацията".

Междувременно, във връзка със самолетоносача  "Джон C. Стеннис", разположен в непосредствена близост до 5-ти флот, е изпратил три военни кораби на САЩ.

В допълнение към тези, които вече са разположени в непосредствена близост до иранските териториални води, оборудвания с ядрени установки "Stennis" клас Nimitz, за предаване в зоната на отговорност на пет U. С. флот на пристанището за домуване на току що развърнатия самолетоносач "USS Карл Винсън".

NBC SanDiego съобщава, че "заедно с освобождаването на" Карл Винсън ", сутринта са отбили и ракетния крайцер" Bunker Hill "и ракетен разрушител, разрушителят УРО " Халси " ще се отправи в 2:00 часа, след обяд" като добавя, че съдът взема курс за Близкия изток .

Опасенията за предстояща военна атака срещу Сирия избухнаха, когато самолетоносачът  "Джордж Буш" промени нормалната си дислокация, и застана в сирийското крайбрежие, но корабът вече е изпълнил задачата си и се връща у дома в пристанище Норфолк, щата Вирджиния.