• Аржентина стачкува след десетгодишно затишие
• Fitch сряза драстично рейтинга на Аржентина

• Аржентина
• военна хунта

В Аржентина започна процесът за масова злоупотреба с човешките права срещу военната хунта, управлявала в периода 1976-1983, пише France 24.

Обвиняемите в процеса са общо 68, за което са образувани 800 дела. Очаква се всичко да приключи до две години.

Сред основните мотиви за разследването са убийствата, мъченията и изнасилванията, на които са били подложени близо 5 000 аржентинци, извършени в скандалното военно морско училище за механика в Буенос Айрес.

Засега разследването е успяло да разпознае 789 жертви, за които ще свидетелстват 900 души.

Прословутите "полети на смъртта", при които хора са били изхвърляни от самолет на сред океана, също ще бъдат сред темите, на които аржентинският съд ще търси отговор.

Жертвите са били дрогирани и след това пускани във въздуха. По времето на диктаторския режим се стигна дори до убийство на две френски монахини.

Общият брой на ликвидираните по времето на диктаторския режим е около 30 хил. души.

Надеждите за ефективни присъди са големи, защото през 2011 Уругвай разсекрети свои разузнавателни снимки, които доказват, че е имало "полети на смъртта".

Най-известният президент Хуан Перон, който е на власт от 1946 до 1955 г., е популярен сред работническата класа и сред бедните аржентинци. Мнозина определят неговото управление като диктатура защото той потушава всякакво противостоене. Режимът му се смята за типичен представител на каудилизма - латиноамерикански политически феномен, лансиращ властта на силна и харизматична фигура. Емблематично лице на неговото управление става съпругата на Перон — Ева Дуарте, влязла в историята като закрилницата на безризите Евита. Популизмът, площадните изяви и личният интерес на Перон към идеите на италианския фашизъм и германския нацизъм затрудняват мнозина изследователи в класифицирането на явлението перонизъм. Факт е, че основаната от Перон Хустисиалистка партия (Партия на справедливостта) и до днес е по-популярна като Перонистката партия. Перон е свален от поредния военен преврат скоро след като жена му Евита умира от рак, през 1955 г. Военни управляват Аржентина от 1955 до 1958 г. и от 1966 до 1973 г. След поредния провал на военните във властта Перон е поканен да се върне от емиграция и отново да оглави страната. Той издържа на власт едва няколко месеца и през 1974 г. умира, след като се простудява при една своя реч от балкона на президентския дворец Каса Росада.

Президент става новата му съпруга — Мария Естела Мартинес де Перон. Управлението ѝ е белязано с икономически хаос и дълбока корупция и приключва с поредния военен преврат през 1976 г. Този военен режим, който управлява страната от 1976 до 1983 г. е един от най-кървавите в историята не само на Аржентина, но и на цяла Латинска Америка, измъчва и екзекутира много аржентински граждани без съд, избити и безследно изчезнали са около 30 000 негови противници. Военната хунта предприема през 1982 г. опит за въоръжено завземане на Фолклендските (Малвинските) острови, които се водят британско владение, въпреки че са до бреговете на Аржентина. Войната с Великобритания завършва с поражение за Аржентина и това до голяма степен провокира падането на хунтата. След като властта на военните пада през 1983 г., Аржентина се връща към демократичното си управление, но е разкъсвана от икономически проблеми. В началото на новия век Аржентина продължава да се опитва да съживи икономиката си.

Едно от условията на мирния преход и оттгелянето на армията от властта е т.нар. "закон за последната точка" (Punto final), който гарантира на военните, че няма да бъдат преследвани за извършеното по време на управлението им. Законът предизвиква негодуванието на близките на жертвите. Разраства се Движението на майките от площад "Май" - организация на майки и роднини на "безследно изчезнали", които всеки вторник демонстрират пред президентския дворец в Буенос Айрес с искане да се изясни съдбата на близките им и да се накажат виновниците за убийствата и репресиите. През последните години започна ревизиране на закона и някои висши офицери от бившата военна хунта бяха осъдени. През 2001-2002 г. Аржентина преживя тежка икономическа криза, която преля и в правителствена. След смяна на няколко президенти през април 2003 г. за нов държавен глава бе избран Нестор Киршнер, бивш губернатор на провинция Санта Круз, Патагония.

• Серия от атаки в Ирак взеха най-малко 58 жертви
• Мъж в униформа застреля британски войници в Афганистан
• Ирак прекрати договор за доставка на оръжия от Русия

• атентат
• Ирак

Най-малко 31 души бяха убити след бомбени атентати в район, населяван предимно с шиити в Ирак, пише BBC.

Едната атака се е случила в град Хила, където е имало два взрива.

Атентатът е отнел живота на 26 души. Взривните вещества са били задействани в натоварената част на града, като се предполага, че първата експлозия е станала на крайпътен участък, а след това е последвал още един от автомобил.

В Кербала нападението е било извършено от кола-бомба, като са убити още петима цивилни граждани. Според служител на реда колата е избухнала на паркинг в града.

Засега никой не е поел отговорност за атентата, но сунити отричат вярванията на шиите и не веднъж са имали сблъсъци помежду си.

Последните атентати създават притеснения, че това може да е началото на продължението на сектантската война, която започна през 2003 г., но бе овладяна след инвазията на САЩ.

Миналия месец две експлозии в шиитски квартал в Садр убиха 13 души. Пикът на атаките беше през август, който отбелязва края на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. Тогава загинаха над 90 души.

Управляващата партия в Анкара се радва на солидна подкрепа от религиозно-консервативната част на турското общество.

Корекцията е шестото поред намаляване на лихвата

Унгарската централна банка понижи основния лихвен процент до 6.00%.

Корекцията е шестото поред намаляване на лихвата и отговаря на очакванията на анализаторите.

Съобщението на банката гласи: „Финансовият съвет на Унгарска централна банка намали базовия лихвен процент с 0.25 пункта до 6.00%”.

Общата валута падна след местния вот в испанската провинция

Еврото отреагира с падане на победата на националистите на местните избори в Каталония, предаде Газета.ру.

Общата валута понижи котировките към повечето от 16-те световни валути, което е първият спад за изминалите шести дни. В Лондон еврото падна с 0,2% и се търгуваше за $1,2952. Европейската валута падна и спрямо йената с 0,5% като стигна 106,41 йени.

Резултатите от местния вот в испанската провинция Каталония дадоха преднина на партиите, искащи отделяне от централната власт в Мадрид.

По цяла Америка милиони хора в тези празници няма какво да ядат и им се налага да гладуват. Дори днес, когато голяма част от хората в страната тича в търсене на подаръци за   Рождество, на голям брой семейства не им достигат продоволствия, за да се нахранят. Броят на разчитащите на продоволствени талони граждани бие всички рекорди.

По-долу са приведени 15 факта за глада в Америка:

1. По данни от едно изследване,  броят на разчитащите на продоволствени талони американци превишава населението на щати като Аляска, Арканзас, Кънектикът, Делауер, Колумбия, Хавай, Айдахо, Айова, Канзас, Мен, Мисисипи, Монтана, Небраска, Невада , Ню Хемпшир, Ню Мексико, Северна Дакота, Оклахома, Орегон, Род Айленд, Южна Дакота, Юта, Върмонт, Западна Вирджиния и Уайоминг.

2. През октомври 2008-ма година получаващите продоволствени талони американци са съставлявали  30,8 милиона. Към август 2012-та тази цифра е нараснала до 47,1 милиона.

3. Днес всеки седми американец и всяко четвърто дете  в САЩ зависят от продоволствените талони.

4. Съгласно данните, повече от половината деца до 18 години желаят поне веднъж да се възползват от продоволствените талони.

5. В съответствие с новите данни, броят на живущите в бедност през изминалата година е нараснал до 49,7 милиона души.

6. Броят на живущите в бедност американци всяка година расте с около 6 милиона души.

7. Днес примерно всеки четвърти работник в Съединените щати  носи в дома си заплата, която се намира под нивото на бедност.

8. Според последното преброяване около четвърт от децата в САЩ живеят в бедни семейства.

9. А около 57 процента от децата живеят в условия, които могат да се нарекат просяшки.

10. Днес в САЩ около сто милиона американци се смятат за бедни или живеят на прага на бедността.

11. В щата Калифорния от 2007 година броят на бедните семейства се е увеличил на  30 процента.

12. Броят на бездомните семейства във Вашингтон за последните четири години е нараснал на  23 процента.

13. Повече от 20 милиона деца в САЩ зависят от училищните обяди, които ги спасяват от глад.

14. До този момент повече от сто милиона американци се явяват като участници в минимум една федерална програма за социално обезпечение.

Онлайн се пазарува преди всичко потребителска техника. Снимка: Ройтерс

В началото предколедния сезон онлайн търговците на дребно в САЩ за първи път през тази година успяват да постигнат оборот от над един милиард долара за един ден.

В т. нар. „Черен петък“, денят след деня на Благодарността, приходите от продажби са скочили с 22% спрямо същия ден година по-рано, заяви изследователската комапания comScore в неделя. Все повече клиенти уреждали покупките си в интернет, където търговците ги привличали със специални предложения и по-голям избор. Електронната търговия все още представлява само 10% от цялата търговия, но расте значително по-бързо от целия бранш. Като цяло за търговския сектор "Черният петък" е протекъл задоволително, но не и прекрасно.

Приходите от продажби в магазините по време на най-важния за търговците ден спадат според първоначалните изследвания с 1,8% до 11,2 млрд. долара. Но тъй като тази година много доставчици са започнали промоциите си още в четвъртък - празника на Деня на благодарността, представата за петък е изкривена. Комбинираните за двата дни продажби се очаква според пазарния изследовател Shoppertrack да са с един процент повече на годишна база. "Това не е голям ръст, но не и разочароващ резултат", заяви Ед Марчесели от Shoppertrack.

Мощен ръст в онлайн търговията бе регистриран още в четвъртък, където собствениците на смартфони и таблети започнаха лова си за сделки. В почивния ден преди Черния петък онлайн пазаруването е вкарало със 17,4% повече приходи в сравнение с миналата година в касите на компаниите от борсовия индекс S&P 500, показва анализ на дъщерната на IBM компания Smarter Commerce. В петък увеличението е било с 20,7%. Въпреки това обаче средната стойност на покупките е била 181,22 долара, с 5% по-ниска от преди година.

„Онлайн продажбите съставляват около 9% от общия обем на продажбите през ваканционния период, но може и да минат 10 процента за първи път през този сезон", заяви Скот Уинго, главен изпълнителен директор на ChannelAdvisor, която помага на търговците да продават повече стоки в уебсайтове, включително в Amazon и eBay, предава CNBC.

ComScore очаква онлайн търговията на дребно да нарасне със 17% до 43,4 млрд. долара за целия празничен сезон. Това е увеличение с над 15% спрямо миналия сезон и доста над очакванията на търговците на дребно за ръст от 4,1% на общите разходи през сезона.

Все още не е ясно и дали силните онлайн продажби на Черния петък ще засегнат „Cyber Monday“ - датата, на която всеки може да си купи много намалени неща онлайн. Или да се придържа към съветите на експерти, които призовават за търпение. Cyber Monday традиционно е най-силният за онлайн търговията в САЩ ден за цялата година.
„Cyber Monday“ ще бъде голям ден, но не толкова велик, както в миналото", каза Миа Шерноф, изпълнителен вицепрезидент на Chase Paymentech – подразделение за плащания на JP Morgan Chase.

"Бързи широколентови интернет връзки в офиса насърчаваха търговията в понеделник. Но сега много от потребителите имат по-бързи връзки в дома и чрез смартфони и таблети, така че за за тях не бе нужно да чакат да идат на работа", казва председателят на ComScore Джан Фулгони, добавяйки все пак, че продажбите този понеделник могат да достигнат 1,5 млрд. долара.

Още новини за телекомуникации четете в Investor.bg

Някои сензации, конспирации и факти за американската финансова система 

Проф. Валентин Катасонов

 Световните медии вече няколко месеца активно разработват темата за възможното спиране на "печатницата за пари" на Федералната резервна система на САЩ (Федералния резерв, ФР), което спиране било трябвало да се случи на 21 декември 2012 г. Според авторите на подобни публикации, именно тогава приключвал 99-годишният договор за наем на "печатницата за пари", сключен между частни банкери и властите на САЩ в края на 1913 г.
По-нататък се рисуват различни сценарии за "края на света", който неизбежно трябва да настъпи след 21 декември 2012 г.

В началото на тази година, като се позовах на Закона за Федералния резерв и други законодателни актове на САЩ, аз вече обрисувах накратко истинския правен статут на Федералния резерв. Впрочем, обърнах внимание и на авторите на публикации по тази тема, че 99 години от подписването на Закона за Федералния резерв изтичат не на 21-ви, а на 23 декември 2012 г. След това те донякъде се коригираха и, слава Богу, човечеството получи още 48 часа живот.

Точно месец преди събитието, трепетно очаквано от някои мистично настроени граждани, на 23 ноември 2012 г. в сайта "Война и мир" се появи сензационната статия "23 декември 2012 година - къде е интригата?" на М. А. Жуков.

В статията има съвсем точни мисли и се привеждат обективни факти. Жуков правилно посочва, че Конгресът на САЩ със закона си за Федералния резерв е предоставил "печатницата за пари" на частни банкери за срок от 20 години.

В случая, разбира се, използваме образен език. Казано строго юридически, става дума за даване на лиценз на частна корпорация върху право за емитиране на пари.

Тоест: до края на 1933 г.

Също така в статията вярно е казано, че през 1927 г. конгресът на САЩ внася поправка в закона.

Според тази поправка лицензът става безсрочен.

Но при определени условия конгресът има правото да отнеме този лиценз.

В моята публикация аз обърнах внимание и на това, че тези условия отдавна са налице и американските законодатели не само имат право, но дори са задължени да отнемат този лиценз. Без да чакат мистичната дата.
  

За учредителния договор на Федералния резерв

Според мен, заслугата на М. Жуков е и в това, че той, за разлика от мнозина други автори, обърна внимание на следното: дейността на Федералния резерв се определя не само от известния закон от 1913 г., но и от учредителните документи, въз основа на които е създадена въпросната частна корпорация.

Жуков твърди:

"Както всяко частно начинание, Федералният резерв е създаден с учредителен договор. Този договор, като публичен документ, трябва да е достъпен и да се съхранява в Библиотеката на Конгреса на САЩ. И ето, че се появява главният въпрос: а там ли се съхранява наистина? Достъпен ли е? Защо никъде в интернет няма нито негово сканирано копие, нито каквито и да било цитати от текста му? Например, в блога на американеца от руски произход Андрей Филатов, посветен изцяло на Федералния резерв, също го няма; а Филатов цитира практически всички официални материали по темата и страстно защитава американската финансова система".

Тази липса на достъп не само за обикновените граждани, но дори за американските законодатели до учредителния договор за Федералния резерв, преставлява хранителна почва за всякакви конспирологически версии, измислици и фантазии.

Самият Жуков също се поддава на подобно изкушение. Той твърди, че "краят на света" може и да настъпи, но все пак допуска, че това "не е задължително". Нали шефовете на Федералния резерв може да измислят нещо? Но все пак "може да настъпи", понеже срокът от 99 години бил заложен в учредителния документ за създаването на Федералния резерв.

Значи,  никой не е виждал въпросния учредителен договор, но по "дедуктивния метод" на Шерлок Холмс може да се "изчисли", че там е записан въпросният срок?!

Разбира се, в световната практика са известни учредителни договори с фиксирана дата на закриване на компанията. Но защо точно този модел на договор трябва да е използван за Федералния резерв? Това се обяснява по странен начин: защото учредителите трябвало да внесат своята част в уставния капитал под формата на злато. Жуков напомня, че тогава в целия свят имало златен стандарт, затова не можело да се печатат хартиени пари без златен запас.

Това е вярно.

 Но защо златото е трябвало да бъде предоставено за срок от 99 години? Цялото обяснение се свежда до следната фраза: "Ясно е, че това не е можело да бъде за 100 години, а за същите тези 99 години, както е прието в деловата практика".

Лично аз прерових маса литература, но никъде не намерих потвърждение, че така било прието в "деловата практика". Учредителните документи по създаване на банки обикновено не предвиждат ограничения в срока на функциониране на банките, а само определят реда за внасяне на средства в уставните капитали и възможностите (реда) за изземането им от страна на отделните акционери.

Срокът от 99 години, който уж бил заложен в учредителния договор за Федералния резерв, оставям на съвестта на подобни автори.
 

За златния уставен капитал и акционерите на Федералния резерв 

Нататък започва фантастиката.

Тя дори не заслужава анализ, но с нея вече се препълниха сайтове, вестници и списания.

Така например, Жуков пише:

"За формиране на уставния капитал на ФР са били необходими вносители. И те били намерени, също както за първата (1791-1811 гг.) и втората (1816-1834 гг.) централни банки на САЩ. Вносителите на златото в тези две банки са известни: кралските фамилии на Европа, включително на Великобритания".

Но във всеки учебник по проблема на парите може да се прочете как е формиран Федералния резерв на САЩ.

Отначало той е включвал 12-те Федерални резервни банки, чиито уставни капитали са формирани от търговските банки, членове на Федералния резерв. Тези търговски банки внасяли в капитала на резервните банки и част от златото си.

Възможно е в капитала на Федералния резерв да са участвали (и да продължават да участват) членове на кралските семейства от Великобритания и други европейски страни. Но това става не пряко, а само косвено, чрез участие в капитала на онези търговски банки, които са в състава на Федералния резерв. Законът разрешава в капитала на ФР да участват и частни (физически) лица, но с не повече от 25 хиляди долара, при това физическото лице няма право да участва във вземането на решения.

През 1913 г. Конгресът предава Америка във вечно дългово робство на частния федерален резерв, като му предоставя правото да печата парите и да контролира американската икономическа система. Отначало са били пуснати 203 053 акции на Федералния резерв, от които приблзително 65% принадлежали на чужденци, а другите 35% се разпределяли между следните американски банки:

1. National City Bank = 30 000 акции;

2. Chase National Bank (по-късно - банка Chase Manhattan) = 6 000 акции; 

3. National Bank of Commerce (по-късно - Morgan Guaranty Trust) = 21 000 акции;

4. First National Bank = 15 000 акций.

Броят акции, принадлежащи на семейство Рокфелер (първите 2 от тези банки) е приблизително равен на броя на акциите на семейство Морган (следващите 2 банки), т. е. по 36 000 акции.

Сред чуждестранните акционери главните били:

- Лондонската и Берлинската банка на семейство Ротшилд;

- Парижката банка на братя Лазар  (Lazard Brothers);

- италианските банки на Израел Мозес Сиф (Israel Moses Sieff);

- Хамбургската банка на семейство Вартбург (Warburg).

В периода между Първата и Втората световни войни сред крупните акционери на Федералния резерв се появили и такива банки от Уолстрийт като:

- "Кун Лейб" (Kuhn Loeb);

- "Леман брадърс" (Lehman Brothers)

- "Голдман Сакс" (Goldman Sachs).

Един от най-задълбочените изследователи на Федералния резерв Юстас Мулинз (който почина наскоро) в своя основен труд "Тайните на частната Федерална резервна система"  (Eustace Mullins «Secrets of the Privately Owned Federal Reserve») посочва следното разположение на основните акционери на ФР, включващи както семейства, така и отделни банки (през 1970-те години):

- семейство Ротшилд;

- Лазар Фререз (Юджийн Майер);

- Израел Сиф;

- банката "Кун Лейб";

- банката на Вартбург;

- банката "Лемън брадърс"

- банката "Голдман Сакс"

- семейство Рокфелер;

- семейство Морган.

Понякога Мулинз е принуден да цитира само названия на банки, защото не е успял да разкрие кои са крайните им акционери (физически лица).

Едновременно с това той прави извод, че капиталът на Федералния резерв не е разпръснат, а се намира в ръцете на много тесен кръг от семейни кланове. Според него на първо място сред тях е семейство Ротшилд, на второ - семейство Рокфелер.

Съвременният изследовател на финансовата система на САЩ Никлъс Хагер ги подрежда малко по-другояче: на първо място Рокфелер, на второ - Ротшилд.

Ето защо твърдението на Жуков, че европейските монарси са "златните акционери" във Федералния резерв е просто фантазия.

Федералния резерв - извън закона

Жалко е, че журналисти и дори професори (икономисти, юристи, политолози) търсят евтини сензации, а в същото време подминават доста сериозни проблеми. В частност, може да се вгледат в наскоро проведената ревизия на Федералния резерв на САЩ (впрочем, първата сериозна ревизия за почти вековната му история).

Отчетът от нея въобще не е тайна и е публикуван в интернет (вж.: Federal Reserve System. Opportunities Exist to Strengthen Policies and Processes for Managing Emergency Assistance. GAO-11-696, Jul 21, 2011, 253 pp.; публикуван е в официалния сайт на Сметното управление на американското правителство: U.S. Government Accountability Office).

И по данните от тази ревизия се оказва, че по време на последната криза Федералния резерв е раздал повече от 16 трилиона долара кредити на най-големите банки. При това част от тях (около 3 трилиона долара) - на чуждестранни банки и то без съгласуване с Конгреса на САЩ, което е категорично забранено по закон.

До момента на ревизията от тези кредити не е върнат нито цент.

Президентът на Федералния резерв Бен Бернанке и досега (вече ще стане година и половина от момента на публикуването на данните от ревизията) не може що-годе свястно да обясни тези безобразия нито на президента, нито на "народните избраници", нито на американския народ.

Ликвидирането на Полската компартия от Сталин и Димитров

(The liquidation of the Polish Communist Party by Stalin and Dimitrov)

(Съгласно Руския държавен архив за социално-политическа история – фонд 495, опис 2, дело 264, страници 200-203)

Писмо на Г. Димитров до Й. В. Сталин

За постановлението на ИККИ за разпускане на Компартията на Полша

28 ноември 1937

Съвършено секретно.

Скъпи другарю Сталин!

Ние мислим да проведем през Президиума на ИККИ плиложеното тук постановление за разпускане на Комунистическата партия на Полша и после да го публикуваме.

След публикуването на това постановление, би следвало да се обърнем с открито писмо към полските комунисти, в което по-подробно да разкрием разлагащата работа на врага в редовете на Компартията и работническото движение на Полша.

По възстановяването на КП на Полша се предвижда създаването на специална организационна комисия. Част от хората за тази комисия ние искаме да подберем от най-отличилите се и проверени бойци, сражаващи се в интернационалните бригади в Испания.

Много молим, другарю Сталин, за Вашия съвет и указания:

1. По въпроса, целесъобразно ли е да правим това действие преди завършване на следствието по отношение на арестуваните бивши ръководители на полската партия, или е нужно още да почакаме.

2. По съдържанието и характера на самото постановление за разпускането на КП на Полша.

                            С другарски поздрав Г. Димитров

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ (1)                                                          28 ноември 1937 г.

         Полският фашизъм, след като не е в състояние да се справи с растящото революционно движение на масите с помощта на открит терор, превърна шпионажа, диверсията и провокацията в най-важното оръдие на своята борба против работническото движение, против всички антифашистки, демократични сили, отравяйки с тази гнусна система целия политически и обществен живот на Полша. В течение на много години той насаждаше своята шпионска агентура във всички работническо-селски демократични организации. Но особено големи усилия пилсудчиците насочиха към това да проникнат в комунистическото движение, представляващо най-голямата опасност за полския фашизъм.

         Изпълнителният комитет на Комунистическия интернационал въз основа на неопровержими документални данни установи, че в ръководните звена на полската компартия в течение на редица години са действали врагове, агенти на полския фашизъм. Организирайки често фиктивни разколи в работническите, национално-демократичните, дребнобуржоазните организации, пилсудчиците са вливали в комунистическата партия свои шпиони и провокатори под формата на опозиционни елементи, преминали в редовете на комунистическото движение (групата на ППС начело със Сохацки-Братковски, групата на Поалей-Цион начело с Хенриховски и Лямпе, групата на украинската социал-демокрация, групата УВО Василков-Турянски, групата на белоруските с-ри Корчик, групата „Вызволение” – Воевудски). Полската дефанзива, регулирайки арестите по такъв начин, че да отстрани от комунистическите организации най-преданите елементи, постепенно е издигала свои агенти на ръководните постове в компартията. В същото време, с цел да създаде авторитет на своите провокатори и шпиони сред работниците, членовете на комунистическата партия, фашизмът е подхвърлял неведнъж своите агенти и на затворничество, инсценирайки над тях комедията на съд, за да ги освободи при първа възможност по пътя на организиране на някакви техни „бягства”, или „чрез обмени” с шпиони и диверсанти, заловени с голи ръце в СССР. С помощта на своята агентура вътре в ръководните органи на компартията, пилсудчиците са издигали на изборите за сейм под формата на комунисти в сеймовата комунистическа фракция свои хора, като например, Жарски, Сохацки, Домбал, възлагайки им да се изказват с провокационни речи, които фашистите са използвали за нападки срещу Съветския съюз и за кървави репресии против работническото и селското движение.

         Бандата от шпиони и провокатори, укрепила се в ръководството на компартията на Полша, разсадила от своя страна агентура по партийната периферия, систематично е предавала на класовия враг най-добрите синове на работническата класа, разрушавала е година след година с провали партийните организации както в основната Полша, така и в Западна белорусия и Западна Украйна. Тя неотклонно е извращавала политическия курс на партията по такъв начин, че комунизмът е загубвал своето влияние сред масите, а партията е ставала чужда и враждебна на Комунистическия Интернационал. За своята разложителна работа полският фашизъм широко е използвал троцкистко-бухаринските изроди, които или вече са се явявали агенти на полската дефанзива, или охотно са ставали такива по силата на общите с фашизма политически постановки. Полската дефанзива е разпалвала фракционна борба в партията чрез своите агенти, както в групата на Кошева-Варски, така и в групата на Ленски-Хенриковски и е използвала двете фракции за дезорганизация на партията и масовата й работа и за откъсване на работниците от компартията.

         Но особено подла роля тази шпионска агентура е изпълнявала по заданията на фашисткоото разузнаване по отношение на СССР. Спекулирайки с националистически предразсъдъци на най-изостаналите маси от полския народ, тя със своите провокационни действия се е стремила да попречи на сближаването на народите на Полша с народите на съветската страна и да разруши в интерес на фашистаката военщина делото на мира, което беззаветно защитава великата Страна на Съветите. В същото време, тази агентура на класовия враг систематически се  е прехвърляла от полския фашизъм под формата на политемигранти в СССР за шпионска и вредителска работа.

         Всички предприети опити да се изгонят агентите на полския фашизъм от редовете на комунистическото движение при запазване на сегашната организация на компартията на Полша се оказаха неуспешни, доколкото ръководните органи на партията се намираха в ръцете на шпиони и провокатори, използвали тежкото нелегално положение в партията, за да останат в нейното ръководство.

         Изхождайки от всичко това и затова, щото да се даде възможност на честните полски комунисти да преустроят партията, очиствайки я от агентите на полския фашизъм, Изпълнителният комитет на Комунистическяи Интернационал, въз основа на устава и решенията на конгресите на Комунистическия Интернационал, постановява:

1.     Комунистическата партия на Полша да се разпусне, поради зацапаността и с шпиони и провокатори.

2.     Да се препоръча на всички честни комунисти занапред до възстановяване на Комунистическата партия на Полша да пренесат центъра на тежестта на своята работа във всички масови организации, където има работници и трудещи се, борейки се за установяването на единство на работническото движение и създаване на антифашистки народен фронт в Полша.

В същото време ИККИ предпазва комунистите и полските работници против всеки опит на полския фашизъм и неговата троцкистко-бухаринска агентура да създаде под формата на лъжекомунистическа партия на Полша своя нова шпионско-провокаторска организация за разлагане на комунистическото движение.

Комунистическият Интерационал знае, че хиляди полски комунисти отдават себе си и своя живот на служенето и защитата на кръвните интереси на трудещите се маси, той знае, че героичният полски пролетариат наброява в своето славно революционно минало не малко забележителни моменти в борбата монархии, против полския фашизъм. Той знае за героичните подвизи на батальоните „Домбровски”, хвърлени от полския пролетариат в защита на испанския народ. И той е убеден, че полският пролетариат ще има комунистическа партия, очистена от подлите агенти на класовия враг, която действително ще възглави борбата на трудещите се маси на Полша за тяхното освобождение.

ЗАБЕЛЕЖКА:

(1)   Върху писмото на Димитров Сталин е написал”

„С разпускането сте закъснели с година две. Да се разпусне е нужно, но да се публикува в печата, по моему, не следва”.

Постановлението е било утвърдено чрез събеседване от членовете на Президиума на ИККИ още на 16 август 1937 г. и оформено с протикол № 27 на Президиума на ИККИ под название „Постановление на Президиума на ИККИ”.

Лица, споменати в текста:

Абрам Р. Хенриковски – разстрелян на 19.12.1937

Алфред Лямпе (1900-1943) – чл. на ПБ на ЦК на КПП

Роман Турянски (1894-1940) – чл. на ПБ на ЦК на КПЗУ

Силвестр Воевудски  – чл. на КПП - разстрелян на 25.04.1938

Тадеуш Жарски – чл. на КПП, разстрелян на 22.07.1934

Томаш Ф. Домбал – разстрелян на 21.08.1937

Вера Костшева  – чл. на ЦК на КПП – разстреляна на 9.07.1939

Адолф Варски – един от създателите на КПП, разстрелян на 21.08.1937

Новият закон бе критикуван от опозицията, която смята, че с него президентът си гарантира преизбиране през 2015 г.

Украинският президент Виктор Янукович подписа днес закон, по силата на който в конституцията може да се внасят промени с референдум, без одобрение на парламента, пише "Дневник", позовавайки се на Ройтерс.

Новият закон бе критикуван от опозицията, която смята, че с него президентът си гарантира преизбиране през 2015 г.

Партията на регионите на Янукович, която прие новия закон този месец, вероятно ще има крехко мнозинство в новия 450-членен парламент след изборите на 28 октомври, чиито окончателни резултати все още не са известни.

Подкрепата за тази партия бе по-малка в сравнение с 2007 г., което отслабва шансовете на Янукович да бъде преизбран през 2015 г. Заради това опозиционни лидери обвиняват президента, че ще използва новия закон, за да промени конституцията с референдум, а не по парламентарен път, за да премахне общите президентски избори и държавният глава да бъде избиран от парламента с обикновено мнозинство.

Новият закон гласи, че референдум може да бъде свикан от президента или от парламента, ако се съберат подписи на най-малко 3 милиона души от различните региони на Украйна.

Заловените цигари са полско и руско производство

Голяма контрабандна пратка цигари са заловили украинските митничари.

На митнически пункт на границата с Молдова са били конфискувани над 220 000 къса тютюневи изделия. Те са открити при проверка на автомобил, управляван от украински гражданин, живеещ в Молдова.

Заловените цигари са полско и руско производство, нямат бандероли и са конфискувани. Автомобилът също е задържан.
 

През миналата година в страната са регистрирани 6280 нови случая на ХИВ

Броят на носителите на ХИВ-вируса във Великобритания през 2011 година е достигнал 96 000 души, което е абсолютен рекорд, съобщава вестник „Гардиън”, позовавайки на данни на Агенцията за защита на здравето.

През миналата година в страната са регистрирани 6280 нови случая на ХИВ. Най-рискова е групата на гейовете. Според данните на агенцията с ХИВ е заразен един на всеки 20 британци, които някога са имали хомосексуална връзка.

Около една четвърт от носителите на ХИВ във Великобритания не знаят, че са заразени.

Учени за провели 15-годишно изследване

Ежедневната консумация на газирани напитки увеличава риска от развитие на агресивна форма на рак на простатата, алармират учени от университета в шведския град Лунд.

Според тях, консумацията на 300 мл. газирани напитки дневно увеличава риска от развитие на рак на простатата с 40%, а захарта в напитките стимулира отделянето на хормона инсулин, който подхранва развитието на раковите клетки.

По време на 15-годишно изследване експертите са следили здравословното състояние на 8000 мъже на възраст между 45 и 73 години. В началото на изследването всички участници са били здрави. Те са разказали за своя начин на живот, включително особеностите на своето хранени, и редовно са били подлагани на медицински тестове.

При част от доброволците, които са се разболели от рак на простатата, учените са открили, че има връзка между консумацията на газирани напитки и развитието на заболяването.