Иран вече може да се приеме като фактор в световния волейбол. Тимът на Хулио Веласко е приятната изненада на Световната купа в Япония, като след победа над Сърбия, тази сутрин взе успех и над друг тим стъпвал на европейския връх - Полша.

Иран стигна до трудна победа над дружина Полска в Осака с 3:2 гейма (23:25, 28:26, 8:25, 26:24, 15:11) въпреки че в края поляците бяха отбелязали повече точки в мача (111:100), но трите гейма бяха да съперника им. Тимът на Веласко вече е на 5-то място във временното класиране. Курек се отчете с 26 точки за Полша, а 22 добави Бартман. За Иран Базаргарде завърши с 15 точки, а по 12 реализираха Зарини и Мусави.

Със спечелената точка обаче поляците продължават да делят първото място с Бразилия - 3 победи, 1 загуба и 11 точки. Русия е трета след като падна от селесао с 0:3 гейма (16:25, 19:25, 22:25). Тетюхин взе 14 точки, Михайлов - 10, а за бразилците Ендрес и Джиба бяха най-резултатни със съответно 12 и 10 точки.

Италия взе трети успех в надпреварата, след като би Китай с 3:0 гейма (25:10, 25:18, 25:14) след 13 точки на Иван Зайцев и 10 на Савани.

Сърбия записа първа победа на Световната купа, като настоящите европървенци надиграха домакина Япония в Осака с 3:2 гейма (25:21, 25:22, 18:25, 22:25, 15:12). за съседите Иван Милкович донесе цели 26 точки, 14 - Милош Никич, а по 12 записа Никола Ковачевич, Драган Станкович и Марко Подрасканин. За волейболистите от страната на изгряващото слънце 20 точки направи Йонеяма, 19 - Ишияма и 13 - Ямамото.

Аржентина е на 4-то място в подреждането след третия си успех, като този път успехът бе над Куба с 3:1 гейма (17:25, 25:16, 25:21, 25:17).

Египет инкасира трета загуба, като този път падна от олимпийския шампион САЩ с 0:3 (19:25, 20:25, 20:25), като въпреки поражението 21 точки за фараоните направи Ахмед Абделхай, а за американците по 14 точки взеха Уилям Приди и Клейтън Стенли.

20.11.2011

ГЕРБ е начело на управлението в България повече от две години. Президентските избори показаха, че партията продължава да се радва на подкрепата на 24,5% от всички имащи право на глас българи. Около 50% не се отрудняват да гласуват, което е тема за отделен анализ. Какво видяха тези 24,5% от избирателите в управлението на ГЕРБ? Кои точно успехи и достижения ги впечатлиха?

Борба с корупцията? Според Transparency International от 64 място през 2007 страната ни пада на 71 място през 2009. 2010 (последната година за която имаме рейтинг: 73. Т.е. не се вижда някаква значителна промяна.

Бизнес среда? Световната банка има индекс за леснота на правене на бизнес (към създаването на който е допринесъл и сегашният ни министър на финансите). Според него позицията ни от 2011 до 2012 пада от 57 на 59. Отново не виждаме подобрение.

Според резултатите за България от годишника на световната конкурентоспособност 2011 на IMD (IMD World Competitiveness Yearbook 2011)за последната една година България е отстъпила с две места в световната класация на конкурентноспособността на икономиките. Страната ни се намира на 55-то място от 59 изследвани държави. След нас в Европа единствено остават Гърция, Украйна и Хърватия, според данните в годишника.

Приватизация? Някой разбра ли кой и как купи Булгартабак? Къде са всичките храбри журналисти които да разследват защо всички известни, световни компаний се отказаха и остана фирма с неясен произход, цели и задачи. И защо правителството свенливо мълчи по този въпрос?

Елиминирането на конфликти на интереси? Ако Лукойл България е в сериозно нарушение на закона и неспазване на изискванията на държавна агенция митници, но същия Лукойл България е един от значителните клиенти на фирмата чиито собственик е премиер-министърът на страната? Как можем да бъдем сигурни чии интерес ще надделее – държавният или фирменият?

Реформи? В коя точно област управляващите могат да демонстрират някакви успехи? Премиерът се плаши от всеки повей на вятъра и профсъюзите. Здравната реформа умря в зародиш. Реформата на висшето образование също замря. А според доклада за глобалната конкурентноспособност на икономиките на СИФ за 2011 – 2012 г. по качество на образователната система България се нарежда на 101 място от 142 страни /като по-назад от страните от ЕС са само Гърция и Словакия/, а по качество на висшето образование и обучение е на 70 място и на последно място от страните от ЕС.

Но това не стряска управляващите. Докато в страната няма достатъчно детски градини и качеството на образователната ни система пада, в бюджет 2012 най-големите пера са отново за министерствата на отбраната и на вътрешните работи. С такова мислене ще си и останем глупави и неконкурентноспососбни, но добре охранявани както отвън така и отвътре. Смешно и тъжно!

И така, като се обърна назад, аз поне виждам две смешни достижения. Едното е зала Армеец в София, която защо ли бе построена с държавни пари, а не с частни (както почти навсякъде в развитите страни е прието) пари!!! Второто е направлението-домашен любимец на управляващите – магистралите! Да бъдем точни към август 2011 52 км построени магистрали с акт 16.

Ще бъда признателен ако някой може да ми посочи други достижения на управляващите?

Засегнати са линиите София – Мездра – Горна Оряховица – Варна и линията за Видин

Сериозни щети върху железопътната инфраструктура са нанесени след „контролиран взрив” за събаряне на стара обогатителна фабрика за антрацит и въглища при гара Томпсън.

Засегнати са линиите София – Мездра – Горна Оряховица – Варна и линията за Видин.

В момента се работи по възстановяване на засегнатия участък.

Н. Пр. Салах Суккар, посланик на Сирийска арабска република в България

Интервю на Елица Елефтерова ( e.elefterova@econ.bg )

Салах Суккар е роден на 26 март 1950 година в Дамаск, Сирия. Завършва френска литература в университета в Дамаск през 1976 г., същата година отбива и военната си служба.

Бил е културно аташе в сирийското посолство в Сана, Йемен. След това става посланик последователно в Гърция (Атина), Италия (Рим) и други страни.

От септември 2009 г. Суккар става посланик на Сирия в София. Женен е, има двама сина.

Акценти:

• Кръвопролитията в Сирия са режисирани от НАТО и Великите сили и целят разделението на държавата
• САЩ и Европейският съюз имат двоен стандарт, който прилагат чрез ООН
• Армията пази народа от терористи, които са влезли в страната
• България се отказа сама от пазарите в Арабския свят
• Страната ви е по-близка до Ориента, отколкото до Запада

Преди да разговаряме с посланик Суккар, проведохме интервю по горните теми и с режисьора Нидал Алгафари, който е наполовина сириец. Може да прочетете интервюто тук.

Ваше превъзходителство, какво нагнети до такава степен напрежението в Сирия, за да се стигне до арестуването на децата в град Дараа? Каква е официалната версия на властта по този случай?

Салах Суккар:

Случаят в Дараа е стар. Става дума за деца, които са писали по стените обидни фрази и са били разпитани. Това, което се говори по медиите, не е вярно. След известно време открихме, че има голяма конспирация срещу Сирия. Има мащабна медийна кампания от световни и арабскоговорящи медии срещу Сирия.

Когато правителството се опита да се противопостави на тази кампания, разбра, че има външни фактори, които оказват влияние. Някои от тези външни фактори са арабски, други са чуждестранни. Открито бе също, че има проникване на въоръжени хора, които идват през границата и се опитват да подстрекават тези събития. Има голямо подстрекаване, а също се плащат и пари - суми за милиони. Установено е участие на западни, регионални и арабски сили.

Каква е причината за това, защо според Вас се разпалва допълнително този конфликт? Кой е печелившият от това - очевидно не е нито правителството, нито народът...

Салах Суккар:

Сирийския народ е мирен народ и няма полза от това напрежение, той иска мир и сигурност. Аз питам защо НАТО се намеси в Либия, в Тунис? Казаха, че конфликтът там е началото на Арабската пролет, но виждаме, че западните страни се намесиха и в Либия. Виждаме, че се заражда конфликт и в Йемен. Същото е и в Сирия.

В такъв случай каква беше ролята на конфликта в Дараа за разрастването на размириците в Сирия? Това ли беше необходимата искра, която да запали конфликта? Имаше ли предпоставки преди този инцидент за започване на такива размирици?

Салах Суккар:

Има натрупвания. Има законни искания на хората. Тези действия са били използвани - въоръжени групи са стреляли по цивилни, за да ескалират ситуацията и за да се припишат тези действия на силите за сигурност и на армията. Това е доказано от признанията на многобройните терористи, които са били арестувани.
За случая в Дараа например се говори, че е бил подготвен предварително. Президентът уволни кмета на Дараа, както и този, който отговаряше за сигурността, но нещата не улегнаха, а това означава, че има подготвен план, голям план, който е бил подготвен така, че да запълни някои от пограничните места и след това да се разпространи. Всъщност основният план е Сирия да се раздели на части.

Дараа е на границата с Йордания, възможно ли е йордански групировки да са участвали в разгарянето на размириците там?

Салах Суккар:

Това са погранични места, където повечето села имат роднини и от двете страни на самата граница. Такова е положението по йорданската граница и по ливанската, и по тази с Турция. Дори понякога едната част от семействата са от едната страна на границата, а друга част - от другата страна.

Какви според Вас са корените на Арабската пролет?

Салах Суккар:

Може би трябва да питаме Европейския съюз какви са причините за Арабската пролет, както и САЩ и НАТО. Защо възникна тази Арабска пролет и защо се намесиха в Либия...

Една от причините може да е това, че младите хора в Сирия искат да имат свободата, с която разполагат връстниците им в западните държави? Протестите бяха организирани през Facebook и другите социални мрежи.

Салах Суккар:

Тези мрежи се използват в Сирия. Нормално е. Децата ми използват социалните мрежи и интернет много повече от мен. Проблемът не е интернет, той е само инструмент, както и сателитните телевизионни канали. Просто има конспирация, която в Сирия вече е ясна. Защо НАТО се намеси с техни самолети в Либия? Защо налагат ембарго? Защо България участва с фрегатата „Дръзки"?

Държавата осигурява работни места. Много хора завършват университетите. Може би нямате добра представа за положението в Сирия. Всичко им е осигурено. Освен това има и социална справедливост между отделните прослойки. Ние виждаме нещата по друг начин - за нас има мащабна конспирация, която е насочена срещу държавата и има цел да се свали режимът. Кой иска да се свали режимът? Това не е младежта, защото те имат работни места, получават не отлични работни възнаграждения, но да речем, че са приемливи. Разбира се, не крия, че има и проблеми. Има икономически затруднения, но това е така навсякъде по света.

Щом всичко е толкова добре, тогава какво кара хората да излизат по улиците и да влизат във въоръжен конфликт с властта?

Салах Суккар:

Както казах в началото, имало е подстрекаване. Някои от протестиращите са били поощрявани (има предвид с пари - бел.авт.). На тези, които първи са излезли да протестират в Дамаск и са скандирали "Сирия - свободна!", им е било платено.

Разбира се тази бройка, която виждате снимана, е по-малка (става дума за масите, които са снимани в Дамаск и други градове на страната - бел. авт.). Масмедиите не дават реална представа за това, което се случва. Дори понякога дават точно обратното на това, което реално става. Всеки път, когато се успокояват нещата, те (медиите - бел. авт.) започват пак да ескалират напрежение и да нажежават обстановката.

Какви са възможните варианти за изход от така създалата се ситуация? Какъв е пътят на президента Башар Асад оттук нататък?

Салах Суккар:

Президентът обяви голям пакет от реформи и процедури. Излезе и Закон за политическите партии, нов Закон за свободата на словото. Парламентът е в извънредна сесия докато не бъдат проведени парламентарни избори през февруари 2012 година.

Президентът и политическото ръководство водят мащабна реформаторска политика за цялата страна. Още като пое властта, той постави въпроса за политическата реформа. Реформата обаче се забави заради американската инвазия в Ирак (от 2003 година - бел. авт.), след това убийството на Рафик Ал-Харири (премиер на Ливан, срещу когото на 14 февруари 2005 година беше извършен атентат - бел. авт.) и съответно напрежението, което беше упражнено срещу Сирия, след това нападението на Израел срещу Газа през 2008 година. Всички тези регионални събития са оказали своето отражение върху реформата в Сирия.

В момента обаче ние се движим с бързи стъпки. Може да се каже, че Сирия след два месеца ще бъде съвсем различна в политически аспект от това, което е било преди. Политическото ръководство на Сирия приканва към диалог. Диалогът е способът, това е демократичният начин да се стигне до разбирателство и разрешаване на проблемите. Президентът е издал три указа за амнистиране на сирийците, които са в чужбина и срещу тези, които са преследвани, така че те да могат да участват в реформата.

Опозицията в чужбина не иска реформи. Четем в медиите, че са подкрепени от западни, регионални и арабски сили. САЩ, Великобритания и Франция не крият подкрепата си на тази опозиция, напротив, те я поддържат и поощряват. Но не искам да наблегна на тази опозиция, защото те са просто единици. Като личности и в Сирия никой не ги познава, нямат реформаторска платформа, нямат единна стратегия или политическа визия за управлението на страната. Те си сътрудничат с чуждите сили, за да свалят режима - това е цялата им доктрина. Има национална опозиция, която е вътре в страната, но те са в диалог с политическото ръководство.

В същото време има критици на управлението на Башар ал-Асад, според които той не е подготвен за властта, тъй като наследява властта след смъртта на брат си, който е бил подготвян за поста. Освен това в Сирия се очаква икономически катаклизъм именно заради управлението на Асад...

Салах Суккар:

Първо ще ви кажа, че той не управлява сам страната, зад него има цяла политическа група от стари политици, които са подготвяни и по демократичен начин му помагат. Всички в управлението са способни има и много съветници. Що се отнася до икономиката, има икономическа война, която е обявена срещу Сирия. Примерно, обявиха, че банкнотата от 1000 лири е неконвертируема, не може да се обменя. Опозицията извън страната пуска слухове, че банкнотата няма покритие.

Дали европейските санкции помагат всъщност на тази икономика, ако народът иска свобода? Защо са тези санкции, ако отвън не целят конспирация, защо е тази намеса във вътрешните работи на Сирия? Защо ежемесечно се разглежда този въпрос в Съвета за сигурност на ООН и се предлагат резолюции, които да бъдат гласувани?

Възможен ли е вариант, в който управляващите - Асад или някой след него, да не може да осигури защита на населението или имуществото му?

Салах Суккар:

Този сценарий е изцяло погрешен. Първо, защото режимът в Сирия няма да падне. Армията в Сирия е силна, сигурността също е силна и те са верни на президента. Армията е част от народа, няма такова разделение между народа и армията. Аз съм бил в армията, брат ми е бил. Военна служба се прилага спрямо всички сирийски граждани.

Когато армията излиза на улицата, всъщност тя иска да предпази хората от въоръжените банди, които са дошли отвън. Всъщност армията предпазва хората от тези въоръжени елементи.

Сирийската армия е на повече от 60 години и има представители на хора с всякаква религиозна принадлежност. Няма семейство, което да няма свой представител в армията.

Как ще се запази държавата от политически дисбаланс в близко бъдеще?

Салах Суккар:

Защо предполагате, че ще има политически дисбаланс в бъдеще? Няма такъв дисбаланс.

Възможно е различни политически и религиозни групировки да се възползват от ситуацията в момента в Сирия.

Салах Суккар:

Политическото ръководство кани опозицията да дойде и да участва в изборите, така че да се включи по-нататък и в управлението. Просто нещата се нуждаят от малко повече време, за да се уталожат.

Над 2 900 души са били убити в Сирия по данни на ООН от началото на протестите срещу режима досега. Защо правителството на Асад не успя да намери по-миротворен начин да въздейства върху народа си?

Салах Суккар:

Защо не броите колко са жертвите от армията и от органите на сигурността, които също са били нападнати с оръжие? Проблемът е, че Западът винаги се цели срещу тези режими, които не му съдействат и не се съгласяват с неговата политика. Това не става само в Сирия, а навсякъде по света. Сирия има своето специално положение, тя е основен фактор в своя регион, нормално е да се иска да падне режимът. Ние смятаме, че това е една мащабна световна кампания от западните политически сили, а дори и от регионални арабски сили, както и от международните организации, които също излизат с такава невярна статистика и се опитват да изкарат бройка, която не е документирана или доказана.

Например Amnesty International и Human Rights Watch, които обвиняват режима за убийството на една жена. По медиите беше показано погребението й, осъдиха режима и т.н. Оказа се обаче, че жената е жива и излезе по телевизиите. Първо бяха на погребението й, след това се извиниха за това. Данните, които те получават, не са верни.

Ето това е кампания, която се отразява на страната. Има задкулисни сили, които организират тези протести, които дават на всеки петък име (става дума за петъците, когато традиционно мюсюлманите имат служба. Тези дни са използвани за едни от най-кръвополитните нападения - бел.авт.). Има хора извън страната, които им казват точно какво трябва да се прави всеки ден - ето защо ние накратко казваме "конспирация". Ако отидете в Сирия ще видите, че положението е нормално с изключение на някои райони, в които въоръжените се опитват да дестабилизират положението, армията налага стабилност отново, а президентът оглавява реформата.

В такъв случай какво е мнението Ви за ООН? Имате ли доверие в тази институция? Как ще коментирате реакциите на Западния свят и САЩ за случващото се в Сирия? Русия и Китай ви защитиха пред ООН, когато страните-членки поискаха да наложат резолюция срещу насилието в Сирия.

Салах Суккар:

ООН е подчинена на великите сили - САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Русия и Китай. Президентът на САЩ Барак Обама искаше да се създаде Палестинска държава, но гласува „против" създаването на такава държава в ООН. Има двоен стандарт.

Проблемът на Близкия изток е, че Западът, който е създал Израел, иска да раздроби този регион, така че да опази Израел. Крайната цел на всичко, което се случва, на тази Арабска пролет, е именно това - опазване на Израел, а не свободата на народите. Америка и Европа не държат толкова на нашия народ, колкото ние държим на него. Ако погледнем резолюцията на ООН №1973, касаеща Либия, то тази резолюция повелява да се опазват цивилните. Броят на убитите цивилни в Либия е над 60 хиляди - какво направиха те? Опазиха цивилните? Има и много скандали, свързани с НАТО. Спрямо този регион Западът има двойни стандарти.

САЩ и ЕС са страни в тази конспирация срещу Сирия. Великобритания навремето е окупирала Палестина. Когато англичаните се оттеглят от Палестина, те не подпомагат създаването на Палестинската държава съобразно резолюцията на Съвета по сигурност, а дават право на израелците да създадат своя държава, без да дадат същите права на палестинците, въпреки че резолюцията на Съвета за сигурност е за създаването на две държави.

Какво според Вас провокира турския премиер Реджеп Тайип Ердоган да промени курса на Турция спрямо Сирия?

Салах Суккар:

Трябва да питате Ердоган. Ние бяхме в много добри отношения с Турция. Имахме създаден междудържавен съвет на високо ниво, както и големи икономически постижения и от двете страни. Но Ердоган поиска Западът да е доволен от него, а може би иска да възвърне славата на Османската империя?

Ще отклоня разговоря в по-различна посока - към България и отношенията между Сирия и нашата страна.

Салах Суккар:

Тези отношения са исторически, но след демократичните промени България забрави и загърби Арабския свят и се насочи към Запада, присъедини се към ЕС и НАТО и вече прилага това, което повелява Брюксел. От началото, когато започнах работа тук, работих много за възстановяването на тези отношения. Много от българските инженери са работили в Сирия, изграждали са язовири. Към днешна дата обаче България не иска да общува с арабските страни или може би иска да извлича интерес от арабските страни.

Отношенията започнаха бавно да се възстановяват - Башар Асад беше в България по покана на президента Георги Първанов.

Салах Суккар:

По време на визитите имаше много теми за обсъждане. Обсъждани бяха и много проекти. Асад обсъди проекта за свързване на петте морета що се отнася до линиите за пренос на газ и петрол по вода, суша и въздух. Изглежда, че има някой, който не иска тези проекти да се осъществят. Ние се надяваме да имаме отлични отношения между България и Сирия и всъщност това е мой дълг, аз работя за това.

Говореше се и за проект България да изнася електричество за Сирия. Нито един от тези проекти ли не се развива в момента?

Салах Суккар:

Това също беше поставено като проблем при посещението на президента Асад. България има около 1000-1200 мегаватчаса електроенергия в излишък и ние бяхме готови да внесем това количество, този излишък, като разбира се връзката ще е Турция. Сега, след влошаването на отношенията с Турция, това ще бъде по-сложно.

Аз чувствам, че България е по-близка до Ориента, отколкото до Запада. Премиерът Бойко Борисов, когато пристигна на летището в Дамаск, заяви: „Мислех, че Дамаск е по-далеч, отколкото Брюксел, но установих, че Дамаск е по-близо". Когато казах това на министъра на информациите и масмедиите, той ми отговори, че България е не само близка в географски аспект, но и що се отнася до обичаите, традициите, до много неща. България е Изтокът на Европа и е по-близо до Изтока.

Според официалната статистика търговският стокообмен между двете страни намалява значително. На какво се дължи това, само заради конфликта в Сирия ли е?

Салах Суккар:

Намалението на търговията е свързано с България. Вие се насочихте към Европа и Европейския съюз. Вие вече не проявявате интерес към пазарите в Близкия изток. България по време на комунизма беше един от големите производители на земеделска реколта, млечни продукти и електроника. За съжаление в момента 180 от селата в България са обезлюдени.

Ние сме готови, при наличие на желание, да възобновим отношенията. Аз посетих няколко големи фирми, но те за съжаление нямат интерес към сирийския пазар. С временно управляващия българското посолство в Дамаск и с търговското ви аташе обсъждахме този въпрос, но моментът не е подходящ за такъв вид разговори. Когато се уталожат нещата в Сирия, а това ще стане скоро, ще си сътрудничим с временно управляващия посолството в Сирия, за да подобрим търговските отношения между двете страни.

Има ли много сирийци, които инвестират в България и в кои сектори са насочени?

Салах Суккар:

Големите инвеститори са пет - не повече. Има редица по-малки. Част от големите работят под марките "Мат стар" (занимаващи се с производство, внос и дистрибуция на обувки - бел.авт.), "Елит" (занимаващи се с бяла и черна техника - бел.авт.), инвеститорът Аладин, който изгради мола в Плевен (става дума за Аладин Харфан, който притежава и търговската верига „Технолукс" - бел.авт.). Представителят на KFC за България също е сириец.

Какъв е културният обмен между двете страни? Организирате ли представяне на книги, изложби?

Салах Суккар:

Езиковият проблем е много голям. Няма преведени сирийски книги, които да се печатат на български. Иначе бихме направили изложба на сирийската книга при нас, в посолството. Има възможност да се поощри този обмен, като се преподава арабски език, разбира се ако не му се придава политическа окраска.

• Econ.bg

Сирийската общност в България днес подкрепи президента на Сирия Башар ал-Асад. Шествието беше организирано от Съюза на сирийските студенти и Сирийската арабска асоциация у нас. Според тях Асад е единственият гарант на стабилността в Сирия, а политическата система в страната трябва да бъде реформирана под негово ръководство.

Между 300 и 400 сирийски граждани се събраха днес до зоопарка в София, откъдето шествието потегли към посолството на Сирия. Там те издигнаха портрети на президента, под които пишеше "Обичаме те". Според сирийската общност у нас Башар ал-Асад е готов да демократизира политическата система, като същевременно страната остане светска.

Шествието е и призив за мир в Сирия и за откриване на диалог между Правителството и опозицията. Сирийските граждани в България обвиняват международните медии в манипулация, особено спрямо реакцията на режима на Башар ал-Асад срещу опозицията. Затова на шествието бяха издигнати знамената на Русия и Китай, които са неутрални към случващото се в страната.

Сирийската общност у нас изрази и благодарност към България затова, че властите са им позволили да организират шествието си.

БДЖ няма възможност да осигури алтернативен транспорт при спиране на влаковете в четвъртък

До 10 декември ще бъде подписан договорът за осигуряване на ваучери за служителите на БДЖ, а този за набавяне на работно облекло до 15 декември. Правим всичко възможно по въпроса.

Това заяви на пресконференция по повод предстоящата стачка в железниците председателят на Съвета на директорите на "Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров.

"По отношение на твърденията за оценките на ЕК за реформата в железниците ни искам да кажа, че в констатациите се посочва, че има съмнения относно жизнеспособността на плана за оздравяване, защото има заложени макроикономически показатели, които няма да се изпълнят. Тези показатели обаче са правени миналата година и при сегашната рецесия в Европа ще бъдат променени. Планът за преструктуриране е отворен и той ще бъде актуализиран периодично, като ще включим и основателните забележки на ЕК. Оттам искат да бъде заложена възможността и за негативен сценарий, при който дружеството да може да оцелее. ЕК ни препоръчва БДЖ да има 50% собствен принос при помощ от страна на държавата за спасяване на дружеството от фалит, което ще бъде направено. С продажбата на "Товарни превози" ще изпълним това изискване на комисията и ще осигурим необходимите средства. По този начин държавната помощ ще бъде с поне 150 млн. лв по-малко, отколкото ако не извършим навреме реформите. Ако проведем правилно мерките, почти сигурно е, че догодина нито една от дъщерните компании на БДЖ няма да бъде на загуба", категоричен бе Владимиров.

Директорът на "Пътнически превози" Методи Христов заяви, че ще бъде изготвен списък с влаковете, които няма да пътуват при евентуална стачка. Ще бъдат възстановявани и парите на клиенти, закупили предварително билети за определените влакове.

"Може би около 27 000 пътници ще бъдат засегнати от стачката, което означава около 540 автобуса, които "БДЖ Пътнически превози" няма как да осигури", заяви Методи Христов по повод осигуряването на алтернативен транспорт.

Юристите на БДЖ заявиха, че за тях стачката е незаконна, би довела до 600 000 лв. загуба за дружеството на ден и спрямо взелите участие в протеста служители ще бъдат наложени дисциплинарни мерки - "предупреждение за уволнение" или "дисциплинарно уволнение", по преценка на работодателя.

Старите суверенни организации са заменени от нови: такива като изникналата от CFR международна Организация на обединените нации (ООН). Скоро се появяват INSTITUT OF THE PACIFICRIM (IPR) и FORIGHN POLICY ASSOCIATION (FPA).

Чрез Джордж Маршал по нареждане на IPR Китай е даден на комунистите. Контролът на Илюминатите върху СССР е значително по-силен благодарение на войната. Ялтенското споразумение, между Сталин, Рузвелт и Чърчил и проекти като Lend-Lease допълнително заздравяват СССР. Последвалата и добре инсценирана „студена война“ между Съветския съюз и Запада засилва позицията на Илюминатите в останалата част на света. Войните в Корея и Виетнам са така „пипнати“, че руснаци и американци да не си пречат един на друг. Същевременно имат оправдание за „националната сигурност“, да не говорим за ЦРУ, NSA (Национална агенция по сигурността) и NSC^[1].

В началото на 50-те години се слага началото на секретните операции на ЦРУ за сваляне на правителствата в още неконтролираните от Илюминатите държави и издигането на илюминирани, т.е. направлявани персони. Няколко американски сенатори — като МАККАРТИ — започват да душат и са учудени от големия брой комунисти на високи постове в американското правителство. Маккарти създава House Hearing on Un-American Activities (Конгресни изслушвания за не-американски дейности) и прави известни разкрития, но е дискредитиран от медиите. Това е най-успешният и доказан метод за изхвърляне на нарушителите, по-късно започва разследване в ЦРУ. Ако беше проникнал малко по-дълбоко, вероятно щеше да предотврати атентата срещу Кенеди.

Намерението на Маккарти да призове Уилям Бънди пред разследващата комисия, тревожи „Комитета на 300-те“. Това щяло да разкрие силната връзка между ЦРУ и британските тайни служби. RIIA възлага на Алън Дълес да разкара Маккарти. Дълес предава задачата на Ричард Хелмс и Патрик Лиман.

Айзенхауер дава същото нареждат на генерал Марк Кларк, член на CFR: да отклони Маккарти от ЦРУ. Генералът уверява Маккарти, че ще има специален надзорен комитет, който ще следи ЦРУ. Така сенаторът прекратява разследването си.

Маккарти, който е обвиняван в лов на вещици, освен защитник на много фамилии на Ню Йоркската мафия е интимен приятел на Дж. Едгар Хувър — хомосексуалист и шеф на ФБР, за когото организира травеститски партита в Нюйоркски хотели.

По-късно ръководството на ЦРУ се поема от Ричард Хелме и Алън Дълес.

[1] NSC — National Security Council: Съвет за национална сигурност към ООН, създаден след Втората световна война (1947). — Бел.прев. ↑

Мотивите за убийството на ДЖ. Ф. КЕНЕДИ са предмет на бурни спекулации още от ноември 1963 г. Ясно е, че младият президент желае да даде път на редица стратегически важни въпроси, което го поставя в остри противоречия с властовите и политическите интереси на ЕСТАБЛИШЪНТА. Той не е добър „играч“ и една от причините за неговото убийство е, че скоро след стъпването си в длъжност през 1961 г. уволнява шефа на ЦРУ с прекалено много власт АЛЪН ДЪЛЕС след фиаското на операцията „Заливът на свинете“ (неуспешен опит за прекарване на кубински изгнаници в „Залива на свинете“ в Куба през 1961 г.). В допълнение той подготвя изтеглянето на някои американски съветници (адвизори) от Виетнам. Заповедта за завръщане е издадена през октомври 1963 година. Трън в очите на Илюминатите е и фактът, че Кенеди категорично иска да ограничи военната активност на ЦРУ в Югоизточна Азия. На 18 юли 1963 г. той заявява пред Конгреса, че има намерение да вземе мерки, за да намали платежния дефицит на САЩ. Президентът желае да се насърчи износа на индустриални стоки и да се повиши лихвата на уравнителния данък — оборот върху влоговете на американските граждани в чужбина. Годишно трябвало да се плащат до 15% данъци за инвестирания в чужбина капитал. Ясно е, че това е едно нещо, с което международните банкери нямало да се съгласят. Очевидно Кенеди е истински представител на народа!

За да видим една много по-важна причина обаче, ще се наложи отново да напуснем за малко политическата сцена. Става въпрос за СЛУЧАЯ РОЗУЕЛ. На 2 юли 1947 г. в Розуел, Мексико, се разбива „не — земен“ летящ кораб. Свидетелите са 92-ма, от тях 35 са очевидци от първа ръка (персона на Air Force); в него са намерени 4 дребни човекоподобни същества. Друг космически кораб е намерен на 13 февруари 1948 г. близо до Ацтек, Ню Мексико. Повторно падане на летящ обект в Ню Мексико има на 25 март 1948 г. в Хърт Кениън, Ацтек. Дискът е с диаметър 33 метра и е направен от неизвестен метал. На мястото са открити 16 мъртви пасажери, високи около 1,20 м. Поредното падане в Розуел е през 1949 г., при което оцелява един пасажер. Съгласно заповедта офицер от военновъздушните сили го отвежда в Лос Аламос. По онова време Лос Аламос е най-сигурната база на американските сили. Съществото се описва като рептилоиден^[1] хуманоид с характеристики на насекомо. То е наречено EBE (Extraterrestrial Biological Entity). Неговата раса посещавала Земята от 25 000 години, идвала от система на двойна звезда, планетата и била пустинна, слънцето — застрашено от загиване — и разполагали с подземни бази в различни области на Земята. Съществото учело младия полковник, който се грижел за него, че съществува прераждане, че след смъртта душата продължавала да живее и това е закон на вселената. Всичко е записано и събрано под кодовото име YELLOW BOOK.

С проекта SIGMA се прави опит да се влезе в контакт с расата на EBE, но без успех. В края на 1951 г. EBE тежко се разболява. Тъй като телесните му функции се базират на хлорофила, за лечението му е привлечен ботаникът д-р Гуилермо Мендоса. ЕВЕ остава в Лос Аламос до 18 юни 1952 г., когато умира „по неизвестни причини“. Твърди се, че полковникът, който се грижел за него, плакал при неговата смърт. Той го обичал като дете. Чрез проекта ROBERTSON PANEL тази случка по-късно е филмирана в E. T. („Извънземното“), за да може чрез научнофантастичния филм обществото постепенно да привикне към реалността.

На 6 декември 1950 г. пада друга летяща чиния (30 м) близо до Ларедо, Тексас. В отломките е намерен овъглен пасажер, висок 1,30 м, с прекалено голяма глава. Случката предизвиква сензация, след като снимката му е разпространена навсякъде. На 20 май 1953 г. е прибрана друга разбита летяща чиния в Кингмен, Аризона, с диаметър само 10 м. Загиналите същества този път са четири; те, както всички останали са занесени в Wright Patterson Air Force Base (хангар 18).

(Както американците казват толкова сполучливо — Reality is sometimes stranger than fiction! = „Реалността понякога е по-странна дори от измислицата“.)

Още след първото падане се създават различни секретни комисии, за да скрият присъствието на НЛО. Най-важната от тях е MAJESTIC-12, учредена на 24 септември 1947 г. от президента Труман, която координира всички останали проекти (MAJESTY е кодовото име за президент.) Между членовете са д — р Баневар Буш, научният съветник на президента; военният министър Форестал, а по-късно и — Нелсън Рокфелер, Алън Дълес, шеф на ЦРУ, и Едгар Хувър, шеф на ФБР. Всички останали са членове на CFR. Дванайсетимата освен това са и членове на ОБЩЕСТВО ДЖЕЙСЪН (JASON SOCIETY) или УЧЕНИТЕ НА ДЖЕЙСЪН (JASON SCHOLARS), елита на SKULL & BONES. Седалище на групата е достижимата само по въздух територия в Мериленд, позната на инсайдерите като „Кънтри клуб“.

Подчинените проекти на Majestic-12 са:

• проектът MAJI (Majority Agency for Joint Intelligence, мажоритарна агенция за информационни услуги). MAJIC означава Maji-Controlled. Всички информации и дезинформации по темата НЛО и извънземни са систематизирани от съвместната работа на MAJI с ЦРУ, NSA, информационната агенция за държавна защита DIA и Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба);

• проектът SIGHN: изследване на НЛО — феномени, по-късно прекръстен на GRUDGE (вероятно поради голямото количество човешки останки, открити във втория космически кораб);

• проектът BLUE BOOK: събиране на разбитите летящи чинии и заедно с ROBERTSON — PANEL разпространяване на дезинформация между населението;

• проектът SIGMA: комуникация с расата EBE;

• проектът SNOWBIRD: технологии на извънземните летящи обекти и експерименти да бъдат вдигнати във въздуха;

• проектът AQUARIUS: координация на изследователски и контактни програми с извънземни;

• проектът GARNET: изследвания на влиянието на извънземните върху развитието на хората;

• проектът POUNGE: изготвяне на оценка на падналите космически кораби и компетентно биологическо изследване на пасажерите;

• проектът REDLIGHT: експериментални полети с прибраните или дадените от извънземните на разположение космически кораби. По онова време този проект се провежда на територията на AREA 51/ GROOM LAKE в Невада;

• проектът LUNA: кодово име на извънземна база на Луната, която е наблюдавана и филмирана от астронавт на „Аполо“. Там се развива минно дело и са позиционирани големите кораби — майки с форма на пура;

• DELTA FORCES: кадрови отдел, обучаван специално за тези проекти.

Според информацията на Уилям Купър и Джордж Сегал ЦРУ трябва да е било създадено специално за изолиране на проблема с извънземните. Двамата съобщават, че възникването на международната елитна тайна група на „Билдербергерите“, която ще разгледаме по-подробно, също цели прикриването на извънземни контакти. В тази книга обаче ще се спра на Билдербергерите само от чисто политическа гледна точка.

Вероятно се питате какво искат извънземните от нас?

И защо не се срещнат с лидерите или президентите на някоя държава? Но те са го правили! И то неведнъж!

Не само Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн твърдят, че са посещавани от извънземни. През 1934 г. на морско пътешествие с „Пенсилвания“ в Пасифика президентът Рузвелт трябва да е имал среща, уговорена от Никола Тесла, с екипажа на една летяща чиния. Президентът Труман е имал подобна лична среща на 4 юли 1945 г.

В началото на века някои от децата на Ротшилд твърдят, че родителите им са се срещали с „НЛО-навти“. За това обаче има само откъслечни информации.

Конкретни доказателства има за една среща на президента ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР. Михаел Хаземан пише (UFOs, Die Kontakte, S. 55 ff.):

„От показанията на участниците разбираме, че след масивната си поява над Вашингтон през лятото на 1952 г. извънземните влизат в контакт с американското правителство… На хората за връзка, между които е Джордж ван Тасел, е наредено да изпращат специални комюникета до президента. Новият държавен глава — от януари 1953 г. след изборите през есента на 1952 г. — е генерал Дуайт Д. Айзенхауер. По време на военната си служба Айзенхауер научава за падналите НЛО в Розуел, Ацтек и Jlapedo (1947–1950 г.). След избирането му на 18 октомври 1952 г. той получава заключителния доклад на правителствената комисия Majestic-12, възложен от неговия предшественик Труман за проучване на останките от разбитите НЛО. Тя препоръчва на президента строга секретност от «съображения за националната сигурност»… Мястото, където щяла да се състои срещата, е Edwards (MUROC) Air Force Base в Калифорния. Месеци и години по-рано тя вече е арена за НЛО демонстрации:

— 8 юли 1947 г..: Съобщение за наблюдавани четири различни неидентифицирани летящи обекта с дискова форма над MUROC AFB и над секретната тестова база Rogers Dry Lake.

— 31 август 1948 г.: Голям обект с дълга повече от километър опашка от сини пламъци пресича MUROC на височина 1700 м.

— 14 юни 1950 г.: Транспортен пилот на флота и различни цивилни пилоти наблюдават въздушен кораб — майка с форма на пура около 40 км източно от MUROC.

— 10 август 1950 г.: Лейтенант Робърт К. Викоф, физик във флота, наблюдава през далекоглед голям дисков обект, който маневрира близо до базата.

— 30 септември 1952 г.: Фотографът на въздушни пейзажи Дик Биймър и други двама свидетели наблюдават два сферични, леко сплеснати обекта да правят маневри над MUROC.“

На 20 февруари 1954 г. моментът настъпва. Освен със снимки случката е потвърдена от различни свидетели. Между тях са: Джералд Лайт от големия медиен концерн CBS, графът на Клансерти, член на английската горна камара, екс-разузнавачът Уилям Купър, служителят от военновъздушните сили Пол Соломон и много други, които по същото време са се намирали в MUROC/Edwards. Инцидентът от този ден кара всички офицери, включително и командирите, да се втурнат към наблюдателницата. Оттам те видели голям диск с диаметър между 60 и 100 метра, който се реел директно над самолетната писта. Обектът е наблюдаван часове наред — буквално и последният човек в базата научил за него. Той прави въздушни маневри, които противоречат на всички закони на физиката: „движел се нагоре — надолу, обръщал се на обратно, правел завои под прав ъгъл и т.н.“

По-късно летящите обекти стават общо пет — три с дискова и два с форма на пура. Айзенхауер, който в същото време е в близкия Палм Спрингс на почивка, долита до въздушната база. Военният персонал и президентът наблюдават как малка група НЛО — пасажери слизат от кораба и се приближават до тях. Те изглеждат по същия начин като хората, имат приблизително същия ръст, руси коси и говорят английски. Предлагат помощ в духовното развитие на човечеството. Основното им изискване е да унищожим атомното оръжие. Отказват да предоставят своите технологии, тъй като никога не сме могли да боравим отговорно дори с нашите. Допускат, че ще използваме новите средства за самоунищожение. Заявяват, че трябва да престанем взаимно да се избиваме, да замърсяваме Земята, да източваме естествените и земни богатства и трябва да заживеем в хармония с вселената. Най-важното е да осъзнаем и да приемем себе си за космически граждани, да поемем своята отговорност и да се научим да се държим като част от това общо семейство. Незабавно трябвало да се откажем от представата, че бихме могли да правим и да оставяме след себе си както и каквото ни дойде. Чак когато започнем да се държим като граждани на една планетарна система, те щели да влязат във взаимоотношение с нас, защото са част от същото това семейство и би трябвало да бъдат третирани като такива, а ние сме длъжни да гледаме на хората по същия начин. Едва когато се научим да общуваме по мирен път с другите нации, бихме могли да имаме междупланетарни отношения.

Към това американският военен персонал и Айзенхауер се отнасят крайно скептично, най-вече що се отнася до основното изискване за атомно разоръжаване. Според тях САЩ няма интерес от разоръжаване и се страхуват да се окажат без оръжие пред извънземните. Предложението е отхвърлено! Чужденците заявяват, че оттук нататък ще контактуват индивидуално с хората, докато земляните свикнат с тях. Извънземните демонстрират на присъстващите способности, внушаващи страхопочитание. Те показват на президента своите кораби и способността си да стават невидими. Това поражда у Айзенхауер неприятни чувства, защото никой не ги вижда, макар всички да знаели, че все още са там. След това чужденците се качват в космическите си кораби и отлитат.

Случката се потвърждава от американския астронавт Гордън Купър, който разказва, че по време на службата си гледа филм за приземяване на НЛО в калифорнийска въздушна база в началото на 50-те години.

(Цялата история с най-големи подробности, с отговори на всички „как и защо“, ще намерите в книгите на Михаел Хаземан UFOs — Die Beweise („НЛО — доказателствата“) и UFOs — Die Kontakte („НЛО — контактите“). Авторът си е направил труда да събере информация от над 50 книги и най-вече от САЩ и да предложи изключително много и преди всичко добри снимки. „НЛО — доказателствата“ съдържа секретни документи на ЦРУ, които според Freedom of Information Act (правото на свободната информация) са разсекретени след 30 години. Правителствата осъществяват още много контакти с извънземни, които човек трябва да прочете едва ли не наведнъж, за да добие престава за многообразието на темата НЛО. Съществуват и видеоматериали, например за приземяването през 1964 г. във военновъздушната база Холоман, които са изброени в източните.)

Но да се върнем на КЕНЕДИ. След като става президент и научава за случаите на НЛО и секретните проекти, които съдържат изследванията на оцелялото извънземно, той иска да разкрие информацията пред обществеността. Преди него същото се опитва да направи и министърът на отбраната и член на комисията Majestic-12 Форестал. На 22 май 1949 г. той е намерен изхвърлен от болничния прозорец с намотан чаршаф около врата.

Кенеди не постига повече. Той е убит на 22 ноември 1963 г. в Далас. В действителност първият изстрел, който идва от покрива на склада, не е смъртоносен. Смъртоносният изстрел идва от шофьора на собствената му кола, агента на ЦРУ Уилям Гриър, който застрелва Кенеди в главата с оръжие, разработено от ЦРУ. Ако човек гледа оригиналния филм на атентата с рапидна (скоростна) киномашина и следи шофьора, ясно ще види как той се завърта с оръжието в ръка, стреля и тилът на Кенеди отхвърча.

Във филмите, прожектирани в повечето западни държави, шофьорът е замъглен. На 21 ноември 1993 г. в предаването Spiegel-TV на ARD беше направен комичен опит зрителите да бъдат разубедени, че ЦРУ има връзка с атентата, докато почти по същото време по RTL излъчваха точно обратното. Но ако оставим настрана коментарите, и в двете предавания пълният филм с атентата беше показан само по веднъж, а на повторенията шофьорът липсваше. Въпреки това хората, които знаят къде да гледат, можеха да различат стрелящия шофьор.

Джон Лир, синът на основателя и днешния собственик на Lear Aircraft, отличен като един от най-добрите пилоти на американските военновъздушни сили (17 световни рекорда в авиацията), намира три оригинални филма (в Япония) и ги дава за компютърен анализ и проверка за автентичност. Той и Уилям Купър, бивш член на Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба) и автор на Behold a Pale Horse днес изнасят доклади в САЩ, позовавайки се на оригинални (адресът е в литературния показалец). Заради този филм Уилям Купьр загубва десния си крак в атентата срещу него през 1973 г. по-късно японските телевизии излъчват многократно оригиналите. Чрез компютърен анализ оръжието е установено и описано като модел на ЦРУ със специален калибър. Дело на ЦРУ е и куршумът, който експлодира едва след попадането в целта и пръсва мозъка на Кенеди.

В подготовката се включват членовете на ЦРУ Орландо Бош, Е. Хауърд Хънт, Франк Стъргис и Джак Рубенщайн (Джак Руби). ЦРУ плаща огромните хазартни дългове на Руби в замяна на неговото сътрудничество. Дий Харви Осуалд също някога е бил член на ЦРУ, а по времето на атентата работи за Джак Руби. Той е единственият, чиято смърт е планирана. Джак Руби го убива преди Осуалд да успее да докаже невинността си. Така имало извършител, който не можел да докаже обратното.

ЦРУ мрази Кенеди. В техните очи той носел отговорността за това, че проектите им за Виетнам, Куба и НЛО не вървят според волята им. По думите на един служител в ЦРУ, взел участие в операцията „Заливът на свинете“, когато новостите по убийството на Кенеди стават известни, всички в неговия отдел станали на крака и ръкопляскали.

Много от тези факти стават ясни от изслушванията, проведени от специалната комисия по атентата, но според изискванията за сигурност в САЩ архивите са засекретени до 2029 г. След това всички тайни операции на ЦРУ на територията на САЩ са забранени. (Едва ли някой вярва, че това се спазва.)

Всички свидетели на заговора са убити или умират от инжектирания им бързодействащ рак (смъртоносният стрелец в колата умира три седмици след атентата).

Официалната история за атентата Кенеди според „Рапорта на комисията Уорън“ е, че ЛИЙ ХАРВИ ОСУАЛД е единственият извършител и това е разпространено от всички американски вестници само девет часа по-късно. Истинската история за заговора ЦРУ — „Комитет на 300-те“ е премълчана изцяло. По обясними причини. Виждате колко удобно е за Илюминатите да контролират новинарските агенции! Отново цяла една нация е дезинформирана за десетилетия напред, докогато някой смел изследовател не се опита да разкрие истината.

Братът РОБЪРТ Ф. КЕНЕДИ, който също спъва пътя на Илюминатите, умира на 5 юни 1968 г., малко преди да спечели президентските избори. Този път единственият извършител се казва СИРХАН СИРХАН. Той бил под въздействието на наркотици, забъркани от ЦРУ специално за такива цели. За да е сигурно, че Сирхан Сирхан няма да сбърка, бодигардът на Хауърд Хюгис изстрелял „специалния куршум“, който по-късно е намерен в главата на Кенеди. Според твърденията на разследващия съдия балистичните факти доказвали, че дулото трябва да е било на 5–8 см от главата на Кенеди, докато оръжието на Сирхан никога не се е доближавало на повече от 30 см. Това естествено не се изнася пред обществото. Независимата документация в кръговете на CFR и орденът „Череп и кости“ обаче съдържат тази информация. Както се казва в 12. протокол, човек трябва да ускори смъртта на тези, които пречат на „Плана“. (Цялата история за атентата Кенеди с имена, дати и повече факти, както и контактът на НЛО със САЩ можете да намерите в книгата на Уилям Купър Behold a Pale Horse.)

[1] От reptilia — влечуго. — Бел.прев. ↑