"Сканирай паспорта или личната си карта. Шофьорската книжка също върши работа. Фейсбук изисква доказателство, че вие лично искате достъп до данните си, за да е сигурен, че това не прави някой измамник.

2. Попълни формуляра с искане за копие от досието. За да имаш успех:

Коригирай профила си, ако е с псевдоним, напиши истинското си име и истинската си рождена дата.

Иди на страницата с формулярите, тя е много скрита, затова ето линка към нея: www.facebook.com/help/ contact.php?show_form=data_requests

Попълни формуляра с всички данни и прикачи копието от паспорта си." !!!!!

Ха-ха!! Авторите на тази сензация всъщност ви приканват да снабдите фейсбук и с останалите си данни, този път истински и подробни, даже се говори за сканиране на лични карти и паспорти!!!!!!!
 Ето на това му казвам провокация и откровена измама!!! Не съм сигурен кой стои зад всичко това, но ми намирисва на приказката " Крадецът вика - дръжте крадеца!"
 В резюме - не се поддавайте на първоначалния си импулс, а се научете да четете между редовете :)

Преди малко пратих писмо до ЦИК...

До Централна избирателна комисия

cik@cik.bg

Уважаеми дами и господа,

от И З В Л Е Ч Е Н И Е от П Р О Т О К О Л на СЕКЦИОННАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ в ИЗБИРАТЕЛНА СЕКЦИЯ № 224602038 за избиране на ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ на 23.10.2011 г. населено място гр.София община София административен район Красно село област СОФИЯ-ГРАД

публикувано на вашия сайт на интернет адрес: http://results.cik.bg/tur1/protokoli_os/2246/02038.html

става ясно, че няма подадени гласове за Синята коалиция намираща се под № 33 в интегралната бюлетина за избор на общински съветници. За сметка на това в предходния ред под № 32 са подадени 49 (четиридесет и девет) гласа за ПП „ЗЕЛЕНИТЕ”. От извлеченията от Протоколите на СИК в район Красно село не намерих случай без нито един подаден глас за Синята Коалиция, поради което в мен се заражда основателно съмнение за истинността на горното извлечение и възможна грешка поради близостта на редовете.

Надявам се да ми отговорите в разумен срок.

Юрий Александров

П. П. Нарочно публикувам принт скрийн на извлечението от протокола, за да не вземат да се отметнат после :) Щото всичко вече очаквам от тях... Не че се надявам да получа от умрял писмо де :)

Част от мотивите на партия „Българска нова демокрация” за касиране на изборите за кмет на Плевен на втори тур и за общински съветници са:

1. Случаят с подмяната на вота на избирателите в село Бохот, заснет от  охранителна камера, от който запис се вижда, че членове на СИК – Бохот от квотата на ПП „ГЕРБ” са действали умишлено в полза на кандидата за кмет Димитър Стойков. При разлика между двамата кандидати след втория тур от 389 гласа, само в СИК-Бохот кандидатът за кмет на ГЕРБ води с около 130 гласа. Ако се признаят за манипулирани дори само тези гласове в полза на Димитър Стойков, то количеството на общо подадените гласове за него би намаляло със 130 и би свело разликата между него и г-н Найден Зеленогорски само от СИК-Бохот до 129 гласа.

2. Партия „Българска нова демокрация” разполага с информация за купуване на гласове в нощта преди провеждане на втория тур на кметските избори в конкретно населено място в Плевенска община, като това може да бъде потвърдено със свидетелски показания.

3. Множество сигнали за нарушение на правото на хората да гласуват чрез недопустима служебна промяна на настоящия им постоянен адрес с такъв в чужбина, макар че от години живеят в България, и попадането им в т.нар. „забранителни списъци”.

4. Масови нарушения на Изборния кодекс и методическите указания на Централната избирателна комисия при отварянето на урните за гласуване, изваждането на бюлетините, при преценка действителността или недействителността на бюлетините.

5. При признати с атакуваното решение на ОИК за избор на кмет на Плевен около 2 500 недействителни бюлетини, от „Българска нова демокрация” смятат, че действителни бюлетини са били обявявани за недействителни във вреда на кандидата за кмет Найден Зеленогорски, а невалидни бюлетини вероятно са били приемани за валидни в полза на кандидата за кмет Димитър Стойков.

6. Прозрачността на бюлетините позволява ясно да се види какъв е вотът на избирателите, в грубо нарушение на закона.

От „Българска нова демокрация” искат да бъдат проверени всички списъци, в които в деня на вота са дописвани допълнително гласоподаватели, за да се удостовери законосъобразността на това дописване и искат информация колко лица с право на глас са били изключени неоснователно от избирателния списък и/или са били включени в т.нар. „забранителни  списъци”. От БНД настояват и за повторно броене на всички бюлетини – неизползвани, действителни и недействителни.

От БНД настояват за спиране на изпълението на решението на ОИК-Плевен за избор на кмет на Плевен и на общински съветници, тъй като многобройните нарушения, допуснати в изборния процес, включително извършени престъпления от длъжностни лица – членове на СИК от квотата на ПП „ГЕРБ”, водят до обявяване на изборите за недействителни.

• Доц. Димитър Стойков от ГЕРБ е новият кмет на Община Плевен
• Найден Зеленогорски: Доброто и почтеността винаги успяват!
• Дописване на ръка скроило шапката на Зеленогорски
• Н. Зеленогорски: „Няма предварителни договорки между СДС и ДСБ коя партия кой кандидат да излъчи“
• Димитров: Резултатите в Плевен ще бъдат обжалвани

• Доц. Димитър Стойков от ГЕРБ е новият кмет на Община Плевен
• Борисов: БСП сами не могат да ни бият никога
• Дописване на ръка скроило шапката на Зеленогорски
• Powered by Where did they go from here?

Задушница. Молитви и приноси за починалите
All Soul’s Day
 

"Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:38). "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите" (Мат. 22:32) "Милост искам, а не жертва" (Мат. 9:13). "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани" (Мат. 5:3). "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).

Виж също ТАЙНСТВАТА В ЦЪРКВАТА:

• Опело и помен за починалия
• Mолебен и други чинопоследования и молитви

Като християни всички ние вярваме във Възкресението на Господа Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени. "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари", възпява Църквата.

Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него" (6:8).

Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?

Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. (Някои секти (най-вече адвентистите) заблуждават, че след смъртта на телата душите прекарвали в някакво безсъзнателно сънно състояние до второто пришествие).

Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите - очаквайки вечните мъки. Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ - Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници. 

Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.

Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога - да смегчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят.

Нашите обични покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило - със свои думи и с думите на светиите:

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.

Виж също Молитви за покойници и наставленията на Св. Йоан Кронщадски

По време на всяка Св. Литургия, на Проскомидията, свещеникът споменава също имената на починалите в Христа. Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ - горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.

Но молитвената грижа за починалите наши близки не се изчерпва с това. Църквата е определила специални дни в тяхна памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба.

В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница.

Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване (виж по-долу) и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида).

След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с "Бог да прости!" нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни!

"Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани" (Мат. 5:3).

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.

Задушница. Художник: Пенчо Георгиев, 1927 година

Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки - всеки с това, което според възможностите си е приготвил.

Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно "няма да оживее, ако [първо] не умре" (1Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).

Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.

За жалост в незнанието и суеверието си дори благочестиви християни придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?!

"За да се нахрани" в отвъдния свят някои оставят и храна на гробовете на любимите си покойници, без да мислят, че тя ще послужи само на птиците и безпризорните животни, които ще омърсят и осквернят християнските гробове. "Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб" (Сир. 30:18).

Съществуват много поверия и суеверия относно това, кога се прави или не се прави помен за починалите, включително за новопреставилите се в Господа. Общ помен за починалите Църквата извършва

• в съботния ден срещу Неделя Месопустна (пред Великия пост) - срещу Месни заговезни
• в съботния ден срещу Петдесетница (наричана не съвсем удачно и Черешова задушница)
• в съботния ден срещу Архангеловден - Архангелова задушница

В определени периоди Църквата е отредила също помени-панахиди да не се правят. Ние почитаме първом Господаря на живота и на смъртта, без да прекъсваме да се молим за нашите покойници в следните дни:

• през първата седмица на Великия пост
• от Лазарева събота до Томина неделя (Неделя след Пасха)
• от навечерието на Рождество Христово (Игнажден) до Ивановден.

Тази задушница е в събота пред Неделя Месопустна (Месни заговезни). (Виж календара за текущата година).

Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост. На тая събота е задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост се започва от понеделник след сиропустната неделя - Сирни заговезни.

† Траянополски епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Виж също:

• Неделя на всеопрощението

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни. (Виж календара за текущата година).

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница  пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата  усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.

† Траянополски епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Според евангелското повествование на петдесетия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. В града били и Христовите ученици и Майка Му.

Те били събрани на молитва в един дом, когато се случило необикновено събитие. То накарало хората от улицата да се струпат около къщата. Внезапно се чул шум, сякаш духал силен вятър. Той изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се се явил по един пламък, приличащ на огнен език. Апостолите се изпълнили с Дух Свети и започнали да славят Бог на всички езици, които дотогава не знаели. Формата на пламъка била видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Самият огън символизира духовното очистване и просвещаване на душите на апостолите.

На Петдесетница вдъхновената проповед на Св. Апостол Петър накарала много хора да повярват в Христа, да се покаят, кръстят и приемат благодатните дарове на Светия Дух. Техният брой бил около три хиляди. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница (Св. Троица) се смята за неин рожден ден.

На Петдесетница в храма се отслужва тържествена литургия, а веднага след нея започва богослужебното празнуване на празника Св. Дух, който е в понеделник. Празнуването на Светия Дух започва с молитви, по време на които клирът и миряните застават на колене. Четат се три молитви на Свети Василий Велики, в които изповядваме нашите грехове пред Бога, и заради великата жертва на Неговия Син молим за помилване. Молим Иисус Христос да изпрати и на нас Светия Дух, за да просвети душите ни, а накрая се молим и за нашите починали близки. По време на богослужението свещениците хвърлят в храма орехова шума, която напомня за слизането на Светия Дух върху апостолите.

Виж също:

• За Светия Дух и Божествената Благодат
• Света Петдесетница

Архангеловата задушница предхожда винаги големия празник на св. Архангел Михаил. (Виж календара за текущата година).

С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва Обща панихида за починалите наши близки.  

От малката звънарня непрестанен
разнася се от тъмно звън камбанен...
Ти, който и да бъдеш, спри от път,
спомни онез, що минаха отвъд!

И на колене прошепни полека:
На мъртвите пръстта да бъде лека!
И горе, пред небесните врати,
греха Господ на всички да прости!

По твоя път лъжовен и далечен
недей забравя – само Бог е вечен....
И някой ден, в един незнаен час,
и ти ще клюмнеш като житен клас!

Из сборника "Детска вяра"

Над всеки гроб мъждука кандилце, трепкат свещи, и благовонен тамян се издига към небето като благоуханна жертва. Тук тишината на мъртвите се нарушава от тъжната шетня на живите. Това има своя дълбок смисъл – да напомни на живите техния дълг към мъртвите. Да се молим за тях от обич към тях. Това е Божия повеля...

Бог е любов. Любовта никога не умира. Светата Православна църква, като чадолюбива майка, има в своите грижи не само живите човеци, но също така и починалите, за които тя се моли да ги упокои Господ "в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка”.Това тя върши по-специално няколко пъти в годината, в специални молитвени дни, наречени задушници. В тия дни Светата Църква отправя горещи заупокойни молитви към Бога за всеки вярващ, който по повелята на Господаря на живота и смъртта, е завършил земния си живот. В своите молитви тя не забравя да помене и всички ония, които са дали живота си за свободата на родната земя, приютени по бойните поля в знайни и незнайни гробове. И моли се тя, защото смъртта е общ наш жребий. Всички сме подчинени на неизбежния неин закон. И само чрез молитвата и нашия заупокоен помен в тия дни на свето единение, тяхната задгробна участ се подобрява и нашата скръб се облегчава.

Кой смъртен на земята не е почувствал парливата мъка по загубата на близък човек? Има ли човешко сърце, което да не се е късало от болка пред зиналия гроб, готов да прибере в студените си обятия близък нему човек?

Идете в такъв ден на гробищата – града на мъртвите – и там ще видите как бледа майка е склонила колене и ридае над пресен гроб на единствено чедо. Ще видите също по-нататък, как млад човек е склонил глава и тихо рони сълзи за изгубена другарка в живота.Така дълбока и всеобща, скръбта като черен саван, покрива челата на всички. Гнети и измъчва сърцето мъката по свидна загуба.

Има ли изобщо човек, който да не питае свето чувство към тези свои близки, с които е делил и радости, и скърби, но които са си отишли преди него? И човек изживява тия свои чувства не само вътрешно, но и външно, с извършване на разни религиозни обреди. В такива дни християнските гробове са обкичени с цветя и отрупани с плодове, хляб и варено жито, което е символ, по думите на ап. Павел, на това, че което посеем, няма да оживее, ако не умре (1Кор. 1:5). Над всеки гроб мъждука кандилце, трепкат свещи, и благовонен тамян се издига към небето като благоуханна жертва. Тук тишината на мъртвите се нарушава от тъжната шетня на живите.

Това има своя дълбок смисъл – да напомни на живите техния дълг към мъртвите. Да се молим за тях от обич към тях. Това е Божия повеля. Бог е любов. Любовта никога не умира.

Но не са само външните форми, които изразяват скръбните чувства на човека към близките покойници. Човек винаги ги изживява сам в себе си; в такъв момент той чувства колко слаб и малък е по отношение на смъртта, и колко суетно и преходно е всичко земно.

И както студената ноемврийска нощ за миг попарва свежестта на очаателното цвете, което със своята красота гали и радва душата на човека, така и смъртта покосява внезапно живота на човека. И ако блясъкът и красотата на дивното цвете така безславно отминава, то за красотата на човека, образа и подобието Божие, Бог – поради безграничната Си милост и човеколюбие – е приготвил нещо много по-съвършено – една щастлива вечност на блажен покой. И колкото човек повече вярва и повече е убеден в безсмъртието на душата, по думите на Иисуса Христа: "Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Иоан. 5:29), толкова смъртта на такъв човек е по-спокойна, защото е придружена от несъмнената увереност, че смъртта не е смърт, а само преминаване от временния към вечния живот и едно щастливо връщане в Божия дом.

Така са гледали на смъртта всички праведници и угодници Божии, като са я посрещали с чудно спокойствие и с твърдата увереност в "живота на бъдещия век”. Всеки, който гледа на смъртта така, устройва земния си живот имайки предвид винаги бъдещия свят.

На земята остават само нашите дела. Ако те са били добри и пропити с духа на Христовата любов, ще ни послужат за оправдание.

брой 39 от 8 ноември 1958 година

Да правиш помен за умрелите, може само когато вярваш, че те са живи. Тази парадоксална на пръв поглед, мисъл се потвърждава дори повече от обикновената човешка интуиция отколкото от църковното учение. “Всички ще идем там” - така звучи най-популяният израз за поменаване на умрелите. И трябва да се каже, че това е доста сериозно отношение - гледайки на чуждата смърт, да не забравяме за своята собствена.

Но има един много важен момент, който не се уточнява в този израз. А именно: къде е това “там”. Какво се намира зад тази черта, която е преминал умрелият и която рано или късно ще премине всеки от нас? Ако зад нея има само пустота, небитие и пълно унищожение на човешкото самосъзнание, тогава самата фраза “всички ще идем там” се лишава от всякакъв смисъл, защото в този случай няма и не може да има никакво ”там”. Получава се така, че дори поменавайки нашите покойници с тази проста фраза, ние изповядваме своята вяра в три сериозни пункта:

1) Биологическата смърт не унищожава човешката личност;

2) След смъртта, лишил се от тялото, човек попада в друг, неизвестен все още за нас, но напълно реален свят;

3) Преходът в този свят е обективно неизбежен за всички хора, независимо от тяхното лично желание.

Когато наш близък е в болница, ние проявяваме своята любов към него, като го навестяваме, носим му книги, плодове, разказваме му последните новини и, прощавайки се, казваме, че утре обезателно ще дойдем пак при него. Но когато наш роднина умира, това винаги ни поставя в някаква задънена улица. Ние, разбира се, не сме започнали да го обичаме по-малко, горестта от раздялата даже е усилила нашето чувство и ни е помогнала да разберем колко скъп ни е този, когото смъртта ни е отнела. Но какво да правим по-нататък, как да изразим любовта си, какво да направим, че тя да достигне до любимия и да му помогне или да го зарадва там, където той се е оказал - не знаем. Ние просто нямаме представа за битието там - отвъд границата на земния живот, ние дори не можем да си представим какво става с човека след смъртта. А когато не ни достига личен опит, напълно разумно е да се обърнем за помощ там, където има подобен опит - да се обърнем към Църквата, която вече две хилядолетия поменава своите умрели и има много свидетелства за действеността на молитвеното поменаване на покойниците.

Оказва се, че любовта ни позволява да споделим с близките си най-главното - жизнената сила, самата възможност за битие. На този принцип Църквата основава необходимостта от възпоменаване на покойниците и възможността за изменение на посмъртната участ на тези, които обичаме и за които се молим. Да, душата след смъртта не може сама да се изменя. Но тя може да се измени благодарение усилията на тези, които са останали на земята и пазят паметта за нея. Работата е там, че Църквата - това не е просто формално обединение на хората, вярващи в Бога. В Църквата християните съставляват един организъм, в който състоянието на един орган определя как ще се чувстват и всички останали. Всички ние сме живи клетки на живото Тялото Христово. Апостол Павел е написал следното: ”Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове”. Физическата смърт не откъсва човека от Тялото Христово. Но тези духовни болести, които човек не е доизлекувал приживе, сега са излечими само с усилията на целия организъм, той сам за себе си вече нищо не може да направи. Как може един човек да помогне духовно на друг, още повече на починал? Точно така, както в организма една клетка помага на друга, поразена от заболяване. За да сподави възпалителния процес в една част на тялото, организмът включва имунните процеси, които хвърлят всичките сили на организма на борба със заболяването. Здравите клетки вземат върху себе си допълнително натоварване, за да помогнат на болните.

Да помогне на болния, може само здравият. Това е главният принцип на духовната помощ. В това е същността на молитвите за другия човек, жив или мъртъв. За да помогнем на ближния, ние самите трябва да се заемем със своето духовно здраве, за да имаме възможност да го споделим с любимия човек. Да предположим, че нашият ближен е бил приживе гневлив, обичал е да злослови, пиянствал е и е чревоугодничeл. Значи, ние трябва да се научим да се въздържаме от гняв, да удържаме своя език от зли думи, да съблюдаваме постите, да раздаваме милостиня и т.н. Просто казано, трябва ние самите да започнем да живеем по християнски и с това да получим възможност да споделяме този живот с нашите покойници чрез молитвата. Любовта се реализира в жертвата. И ако нашето възпоменание бъде основано на такава християнска самоотверженост, то ще стане за душата на умрелия човек това съприкосновение на любовта, което е способно да влее в него част от нашия живот в Христа.

Православните християни не се разделят със своите любими хора даже след смъртта им. Всеки ден, споменавайки починалите в своите утренни и вечерни молитви, ние ги вписваме в кръга на нашия живот. Както, ако те са заминали в далечен край и ние просто отдавна не сме ги виждали. Но при това ние се надяваме, ние много вярваме, че някога обезателно ще се срещнем с тези, които така обичаме, и които така ни обичат. Защото Бог обича всички нас.

А. Ткаченко

От дълбока древност почитта към мъртвите и грижата за задгробния им живот са неотменна част на всеки религиозен култ. Историята, археологията и етнографията познават най-различни ритуали и обреди, свързани с това почитание. То разкрива заложената у човека първична вяра в съществуването на "другия" живот - животът след смъртта. Именно с него е свързан и днешният ден - Задушница (за душата).

Християнската вяра в задгробния живот и почитта към мъртвите обаче се основават на учението на Господ Иисус Христос и Неговото Възкресение. Затова Светата Църква определя земния живот като подготовка и път към небесното отечество. Смъртта пък се приема за сън, след който починалите възкръсват за нов живот (1Кор. 15:51-52), а денят на смъртта е ден на ново раждане за блажен и вечен живот. Тялото на човека е храм на Светия Дух и съсъд на безсмъртната душа. При погребението тялото се връща в земята, от която е взето. Но подобно на зърното, паднало в земята, то се облича в нетление и безсмъртие, за да възкръсне при Второто пришествие на Господ Иисус Христос.

Когато решим да се обърнем към истините на вярата, трябва да проявим не само склонност към знание, но в голяма степен и доверие към божествените истини. Само така ще ги възприемем и със сърцето си. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата;тя се основава на доверието ни в Спасителя, в светите апостоли и в старозаветните праведници, чрез които е говорил Сам Бог.

Фундаментална истина на християнската ни вяра и учение е Възкресението Христово. Като приели тази вяра чрез акта на Свeтото  Кръщение, и наричащи се православни християни, за нас не би трябвало да има съмнение в евангелското свидетелство за това изключително събитие. Защото "ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него" (1Сол. 4:14). И още: "Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра" (1Кор. 15:14). За важността на вярата във Възкресението и задгробния живот, като неотменима част на християнското учение, говори и фактът, че в Символа на вярата (325-381г.) за това са определени специални текстове - членовете 11 и 12: "Чакам възкресение на мъртвите, и живот в бъдещия век."

Това изключително и необикновено събитие е предречено и нагледно показано от св. пророк Иезекиил, чието видение е описано в глава 37 на неговата книга - съставна част на Стария завет. Пророкът вижда поле, изцяло осеяно с човешки кости. На въпроса на Господ Бог, дали ще оживеят тези кости, Иезекиил отговаря, че само Той Самият знае това. Тогава Господ се обръща към пророка с думите: "Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух - и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, - и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ" (Иезек.37:5-6). Божието слово се изпълва на дело и човешките останки оживяват. Това пророчество красноречиво показва, че именно под въздействието на Божието всемогъщество, телата на починалите ще се съединят с душите си, и така ще оживеят.

Възкресението на мъртвите е трудно постижимо за нас явление, трудно разбираемо за човешките ни възприятия. То ще представлява най-дивната и величествена гледка, съществувала някога на земята. И при най-богатото въображение, едва ли можем да си представим това. Въпреки всичко, всеки би се запитал, как ще се съберат пак всички ония частици, които са съставлявали нашите тела, и които след смъртта ни са се разпаднали и разпилели? Кой и как ще ги събере, подреди и оживи? От друга страна, обаче, замисляме ли се, кое е по-трудно - да създадеш нещо, което никога преди не е съществувало, или да възстановиш нещо, вече създадено и съществувало? И ако за едно дете не е особено трудно да си сглоби нещо, да го разруши и пак отново да го сглоби, колко повече това е по силите на Господ Бог?!

Познат е следният случай с Исак Нютон. В разговор със свои гости, била засегната и темата за възкресението на мъртвите. Някои изразили съмнение, че това изобщо е възможно. "Кой и как ще събере пръснатия прах от умрелите тела, за да направи нови тела за душите?" - питали те. Започнали разпалени препирни. Нютон мълчаливо взел шепа железни стърготини, смесил ги с пясък и попитал : "Кой от вас може да отдели железните стърготини от тази смес? "При настъпилото всеобщо недоумение ученият взел един магнит и разбъркал с него сместа. Скоро по него се прилепили всички железни частички. "Онзи, Който е дал такава сила на този метал, нима не може да извърши нещо по-велико чрез нашите души, та когато дойде времето, те да се облекат в предишните, но обновени вече тела при възкресението?"

Много неща в природата също ни говорят за иначе трудно постижимата истина на възкресението. Така, за да поникне и даде нов живот, посятото зърно първо изгнива в земята.

Какво, обаче, ще стане с хората, които доживеят до второто пришествие на Христос? Св. апостол Павел, комуто Бог е дал да види бъдещия свят, описва тяхната съдба: "Всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим" (1Кор.15:51 - 52). Това предричане означава, че всички хора, които са живи във времето на всеобщото възкресение, ще станат безсмъртни; техните тленни тела ще се изменят в нетленни, каквито ще бъдат и телата на възкръсналите покойници.

Тези изключителни и грандиозни събития са предречени да се случат при края на света, и ще предшествуват Второто идване на Господ Иисус Христос. Тогава не само хората, но и целият ни познат и видим свят ще се измени от тленен в нетленен (2Петр.3:7-12).

Какво, обаче, се случва с душите на покойниците и в какво положение се намират те до възкресяването им?

Нито душите на грешниците в ада, нито душите на праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие веднага след смъртта си. Тогава те само предвкусват бъдещия си вечен живот. А какъв ще бъде той, ще се реши едва след възкресението на телата. Това е така, защото човек се състои от тяло и душа, и в неговите дела - добри или лоши - участвуват и тялото, и душата. Затова възмездието се отнася и до двете, и праведният Божий съд е отреден за времето след възкресението и на телата.

В църковната летопис и предание са съхранени много случаи за избавление на грешници от ада по молитвите на живите. Затова светата Църква е определила специални молитви и обреди за починалите. В тях духовниците, които са призвани от Бога да бъдат посредници между Него и хората, изричат и извършват всички символни и мистични думи и действия. Чрез тях може да се измоли Божията милост и прошка за душата на починалия. Това става при църковните обреди: опело (мирско, свещеническо и монашеско), панихида, трисагий и диптих.

Разбира се, ние трябва да се молим за покойните и в своите частни молитви, извършвани в домовете ни, както и да даваме милостиня на бедните, защото тя извънредно много помага за облекчаване задгробната участ на починалите. Трябва, обаче, при всякакви обстоятелства да избягваме извършването на каквито и да било нехристиянски действия и обреди, за които сме чували, или са ни казвали, че "така се прави". Като кръстени в Христовата вяра, и като членове на Христовата Църква, нямаме никакво оправдание да отричаме нейната обредност, с която тя се грижи за човешките души. В противен случай можем да станем виновници за утежняването задгробната участ на нашите починали, и дори за тяхната погибел.

Когато тленното ни тяло боледува, при инженер ли отиваме, или при адвокат, или артист? Не, но веднага търсим лекаря, защото той е призван и научен да се грижи за здравето ни. Колко повече това трябва да се отнася до грижата за безсмъртната ни душа, която често пъти безотговорно поверяваме в ръцете на непризвани и неуки лечители.

Мълвина Господинова
Вестник "Монитор", 25 февруари 2006 г.

Скоро отмина Задушница, но още дълго ще ни тревожат някои проблеми, за които с нова сила ни напомни този свят ден. Те касаят, разбира се, на първо място нас самите - нашия духовен облик като християни, висотата на вярата ни и предаността ни към Христа. Но не само...

Става дума за два гряха, които мнозина продължават да извършват поради незнание, маловерие, а може би и зла воля. Тези грехове са твърде тежки, защото оказват влияние и върху положението на починалите.

Единият от тях е суеверието, което е невероятно развито във връзка с погребалните обичаи. Вършат се тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и за езичниците, камо ли за християни. А масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече са се отрекли от дявола и неговите заблуди. Но ето, че не напълно. Напротив, още повече радват демоните с отричането си от християнството чрез подобни ритуали. Ето някои от тях:

• Покриване на всички огледала с плат;
• поставяне на камък под ковчега с покойника (в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода - поток, река;
• счупване на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода);
• изнасяне на покойника от чужди хора, без участието на роднини;
• ритуално даруване на изнасящите ковчега - носни кърпички, кърпи за лице;
• в ковчега се поставят пари и лични вещи - за из път;
• покойникът задължително трябва да е с пръстен;
• капакът на ковчега не трябва да се внася в дома;
• преди спускането в гроба се снема връвта, придържаща долната челюст;
• в изкопания гроб се хвърля пиле (кокошка) с прерязано гърло - да не идва смъртта повече в това семейство;
• при смърт на близнак до гроба се засажда дърво - да не прибере смъртта и другия близнак.

Ще повторим, че тези суеверия и много други подобни са недопустими за хора, които смятат себе си за християни, те са грях и мерзост пред Бога. Лошото е, че тъкмо когато душата на покойния близък има нужда от нашите чисти молитви, ние постъпваме като недобросъвестни и им даваме вместо хляб - камък, вместо риба - змия (срв. Мат. 7:9-10), като вредим и на себе си чрез отстъплението.

Другият грях е свързан с разкола - обръщането за "помощ" към свещеници от разколническите групи - било тези на самозвания Инокентий, било старостилци към подобния нему Фотий.

Тук заблуждението е по-лесно, защото отстъплението от християнската вяра не е така очевидно. Разколниците използват същите слова, същите ритуали, както и Църквата. Те изглеждат по същия начин, дори понякога са същите хора, преди да отпаднат в разкол. В повечето случаи използват същите храмове, които са заграбили от Църквата. Така те използват силата на навика у старите енориаши, които от детството "са си свикнали" и сега, в "новата ситуация" продължават да поръчват опела, панихиди и молитви в кварталната черква, която обаче вече е към разколници. Такъв е случаят например със столичните "Св. Параскева","Св. Кирил и Методий" (на Женския пазар), "Св. София", "Св. Петка Самарджийска" (пред ЦУМ), старостилския храм в кв. "Бъкстон", Княжевския манастир и други.

Понякога съществува и рискът опечалени, които са се обърнали за услуга към някоя частна погребална агенция, да се окажат поставени пред свършен факт да приемат разколнически свещеник, който "работи" с агенцията.

Така или иначе, всеки православен християнин трябва да знае, че такива опела, панихиди, заупокойни молитви, както и всички разколнически тайнства и треби са кощунствени, безблагодатни. Те са самочиние, което остава извън Христовата църква, осквернително и за живи, и за починали.

Имаме много поводи да си спомняме както за суеверието, така и за разкола в нашия църковен живот. Това са две твърде различни греховни прояви, обаче в грижите ни за душите на нашите покойници те имат и нещо общо: че могат да навредят и на тяхното състояние. Затова на Задушница тези размисли ни идват едновременно.

Брой 12 за 2002 година

Виж също:

• Беседи за живота след живота
• Православен молитвослов
• Нашата надежда: За молитвата
• Православен календар за текущата година
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

Иран обяви, че ще покаже документи, които уличават САЩ в тероризъм

На 4 ноември 19

Днешната годиш

 ДВЕТЕ  МАНТРИ НА НОВИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

Обяснение за тези, които не знаят що е то „мантра”: това е хиндуистка, а по косно и будистка религиозна дума на санскрит и означава „средство на съзнанието”, най-често превеждана като „заклинание”. (Уикипедия).

В словото на г. Плевнелиев на пресконференцията, по случай изборната победа, най-често звучаха две словосъчетания: „модерна България” и „еврпопейско развитие”. Според мен, това са чиста проба „мантри”, а не понятия с конкретно съдържание.

Прилагателното „модерно” в повечето западноенропейски езици означава „ново”. Епохата след Средновековието в Европа се нарича “Temps moderne” и се превежда като „Новото нреме”. В българския език „ново” и „модерно”, макар и с близко смислово натоварване, не са синоними. Когато г. Президентът казва „модерна България”, сигурно си представя магистрали, бизнес центрове и тям подобни инфаструктурни обекти, т. е. една натруфена територия. Но, точното съдържание на това понятие е „буржоазна България”, т. е. страна, в която господстващ е капиталистическият обществен строй, - срамежливо назоваван „демокрация и пазарна икономика - който замени социализма,  колабирал и скоропостижно починал след 1989 г. Широко известно е, че откак съществува капитализмът като обществен строй, светът е разделен на развити и богати, и на слаборазвити и бедни държави. Последните е прието да се наричат „Пириферия”. След 1989 г България попадна в Периферията, доказателство за което са стандарта и качеството на живот на огромното мнозинство от българите. Като член на ЕС тя си остава бедна страна от неговата перифирия. И ще си остане такава докато властта е в ръцете на компрадорската буржоазия. Една власт, изразявяща интересите на националната буржоазия следователно и интересите на буржоазната нация, каквато не е властта на ГЕРБ, поне би се опитала да измъкне страната от положението й на периферия.

Нашата интелигенция е длъжник на народа, доколкото ограбването на националното богатство от чуждия капитал, с посредничеството на компрадорите, за нея е тема табу. Ако хората разбираха как чуждият капитал ежегодно присвоява  12-15 млрд. лева от националното ни богатство, процентът на гласувалите за ГЕРБ и г. Плевнелиев надали щеще да надхвълби 5-6, защото той и патронът му ББ са типични компрадори. Икономическият живот на една нация е може би най-трудният обект на човешкото познание. По този повод Хенри Форд отбелязва:

„Достатъчно е, че народът не разбира нашите банкова и парична система. Защото ако ги разбираше, предполагам, че още преди изгрев слънце щеше да избухне революция.”

Признаците на империалистическата политика на ограбване на страните от Периферията, с задължителното посредничество на местната компрадорска буржуазия, са твърде много. Тук ще спомена само накои от най-важните:

-          господството, именно господството, а не  просто присъствието на чуждестранная капитал над националната икономика. Това са любимите на властниците „стратегически инвенститори”.

-          Осигуряване на блогоприятна бизнессреда за чуждия капитал с финансова стабилност, поддържана чрез мизерията на трудещите се.

-          Приоритетно развитие на инфаструктурата и най-вече на пътищата и съобщенията. Това е нещо с което винаги е започвала колониалната експанзия на метрополиите.

-          Деиндустриализацията на страната, прикривана обикновено с идеологеми като „постиндестриално общество” и др. под.

-          Първоначално сриване на националното многоотраслово селско стопанство с последващата му латифундизация.

-          Варварско отношение към науката, научните изследвания и образованието. Спомнете си за “феодалните старци от БАН” на министър Дянков

-          Съзнателна замяна на изконната българска душевност с т. нар. „масова култура” на метрополиите.                                                      

Любезният читател вероятно би могъл, в коментарите си, да добави още съществени признаци.

            Другата мантра – „европейското развитие” - си остава безсмислица, ако не се уточни смисълът на прилагателното „европейско”. Хиляди неща могат да бъдат назовани като европейски, но тук става дума за социално-икономическата ориентация на Съюз от европейски държави, по-точното определение но която е „капиталистическа”. Един ден – и той не е далеч - ЕС ще се превърне в Европейски социалистически съюз  и тогава развитието логично ще се определи като социалистическо, а „европеско” ще е прилагателно за обозначаване географската принадлежност на бъдещия ЕСС.

            Резултатите от изборите за президент показват съвсем убедително, че осъзнато ориентираните и желаещи европейско капиталистическо развитие на България не са повече от една четвърт от гражданите й. Останалите три четвърти все по-ясно исъзнават ще осъзнават, че капиталистическото развитие, особенно в неговия компрадорски въриант, и независимо от тава дали ще бъде европейско, американско или азиатско, не отговаря на жизнените им интереси.

октомври 2011 г.

В него има и специална - поверителна част, за която малцина знаят. Това е разделът за "цената на прехода". Ето какво представлява тя: Труд" от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата:

"Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението - децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благини" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета - това прокобва поверителната част от плана Ран - Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака."

Резултатите

От 1990 г. та до днес, жертвите на плана “Ран-Ът” се изчисляват на малко повече от един милион души. Тези хора или са измрели, или са се изселили от държавата български граждани.
Резултатите се наричат винетки, здравни осигуровки, въвеждането на различни и нови видове данъци и такси, непрекъснатото покачване на цените на най-важните консумативи - ток, вода, и отопление. 

Излиза, че на българския управленски елит му се плаща за прилагането на една геноцидна схема за изтребление на населението на държавата по икономически път. 

Някои от 29-членния български екип, взел участие в подготвянето на плана “Ран-Ът”, вече получиха своите награди. Те се превърнаха във водещи фигури в обществения живот.

През 2003 г. Симеон Сакскобургготски, имаше среща с Ричард Ран - единия от двамата бащи на програмата. Същата година беше премахнато взаимно-спомагателното здравно осигуряване, при което работещия съпруг осигурява безработния. В резултат днес около 1 200 000 български граждани са с прекъснати здравни права. 

Какво ще се случи след оптималната реализация на програмата “Ран-Ът”?

Благата в държавата ще запазят постоянното си ниво, но ще се разпределят между по-малко хора и делът на всеки един ще е по-голям. По този начин ще дойде и прословутото повишаване на жизнения стандарт. То ще е за сметка на изключеното от “системата” консумиращо население.

"Това, което видяхме около тези избори, е че казаното от гражданското общество в мрежата ярко контрастира на написаното в профилите на политиците",  казва Марина Кирова, PR-eксперт и изследовател на новите медии. Според нея именно усещането, че лидерите в България не са автентични, намалява доверието на гражданите към тях и прави все по-мъчителен пътя им до урните.

Twitter-комуникацията дава предимство на бързото общуване и лаконичната реплика. Най-активните потребители се познават чрез писанията си и са като мини общество. Разминаването в Тwitter между граждани и политици е не само в стилистиката, но и в дневния ред. Ако политиците тихомълком подминаха темата за безредиците в Катуница, то юзърите не пропуснаха да й направят дисекция.

Туитър - място за мини гражданско общество

Бунтът на мини-обществото

Гражданското мини Тwitter-общество не се притеснява да изразява  и позицията си, дори и когато тя е контра на общопритетата партийна линия или е неудобна за управляващите политици, коментира Марина Кирова. Юзърите задават въпроси, които традиционните медии не повдигат на тези избори. И са изключително критични към медиите, особено към телевизиите. Считат, че управляващите контролират или опитват да се месят в редакционното съдържание.

Кой определя дневния ред в интернет?

Дневният ред в интернет

Както вТwitter, така и в гражданските блогове дневният ред въобще не кореспондира с този на политиците. Ако политиците дават обещания, кроят управленски планове и заливат избирателя с официални формулировки, то блогърите се вълнуват от икономическото развитие на страната, проблемите в управлението и купуването на гласове .

Новото в гражданската активност при тези избори е, че самите блогъри са доста по-активни в търсенето на  стойностния кандидат. Двама  блогъри дори организираха онлайн дебат между кандидатите за кметове на София. А по идея на блогър, по модела „Обамаметър” се създаде и сайтът PolitiKat.net. Целта и на сайта и на секциите Бойкометър, Ветропоказател, Истинометър е да проследят политическите обещания на различни държавни лица, да сравнят идеите и решенията, които дават, ако има такива.

От намеци - конкретни обвинения

Марина Кирова констатира, че блогърите негодуват срещу  традиционните електронни и печатни медии заради липсата на критична гледна точка към властимащите. Според тях не само се прокарва предизборно поръчково съдържание в медиите, а се правят и опити за влияние върху съдържанието в интернет. „Винаги е имало намеци”, уточнява Марина Кирова. „Но около тези избори вече се появяват и конкретни обвинения за съществуването на платени групи, които пишат по форуми, блогове, Тwitter, Facebook, чиято задача е да манипулират посланията в интернет."

С други думи - в блогосферата и в Twitter граждани и политици ще се срещнат, но на някои други избори. На тези избори остават изгубени в мрежата.

Автор: А. Ненкова

Снимка: БТА

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу обяви, че ще се организира референдум дали да се приемат условията по новия европейски пакет от помощи, предадоха световните агенции.

"Имаме доверие на гражданите, вярваме на преценката им и на решението им", заяви Папандреу пред парламентарната група на управляващите социалисти.

Той посочи, че ще поиска и вот на доверие от парламента по споразумението за гръцкия държавен дълг, постигнато на срещата на върха на ЕС на 26 октомври.

"Искат ли гърците да се приеме новото споразумение или го отхвърлят? Ако гърците не го искат, то няма да бъде прието", заяви Папандреу.

През изминалата седмица в цяла Гърция имаше протестни прояви срещу политиката на бюджетни икономии на социалистическото правителство.

Управляващите вече имат мнозинство от само три места в парламента, а рейтингът им рязко спадна заради политиката на бюджетни съкращения, която вероятно ще задържи страната в рецесия за четвърта поредна година през 2012 г.

Според допитване близо 60 процента от гърците възприемат като отрицателно или по-скоро отрицателно постигнатото на срещата на върха на ЕС споразумение за нов пакет от заеми, възлизащи на 130 милиарда евро.

Споразумението предвижда и частните кредитори на Гърция да опростят 50 процента от задълженията й, или около 100 милиарда евро. В замяна на помощта еврозоната поставя условия за строги икономически реформи в Гърция.

Изявлението на Папандреу за референдума изглежда изненада много от депутатите, отбелязва Асошиейтед прес.

Премиерът не посочи нито дата, нито други подробности за общонародното допитване, което ще е първото в Гърция от 1974 г., когато бе отменена монархията.

(БТА)

"Демокрация" по-западному и по ГЕРБ - ерски:

Дянков: Българите ще са по-богати от гърците след 5-6 години автор(и): Труд онлайн, прочитания: 5479, коментари: 38

След 5-6 години българите ще са по-богати от гърците, защото южните ни съседи са живели близо 20 години извън възможностите си. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред БНТ.

„Гърците дълго ще страдат, докато ние ще живеем трудно, но след това ще бъдем по-добре от Гърция", обясни той.

„Вижте, и румънците работят добре, и ще бъдат след време по-добре от гърците, а те ще страдат още десетилетие", категоричен бе финансовият министър. Той обаче посочи, че за нас е много по-добре, ако и Гърция и Румъния са по-добри икономики.

„Много лоша идея в много лош момент" е провеждането на референдум за спасителния план на ЕС - така коментира идеята на гръцкия премиер Георгиос Папандреу министър Дянков.

"Финансовите министри на Европа работихме много за този спасителен план. Тъкмо се бяха успокоили пазарите и сега след този ход на Папандреу пазарите полудяха", посочи Дянков и допълни: „Много зле обмислен ход, типичен ход за социалист".

По думите му, референдумът може да спаси Папандреу и правителството, но гръцкият народ ще страда и цяла Европа ще страда от това. В техния парламент се борят да покажат на германците, че на Гърция трябва да се помогне, отбеляза още финансовият ни министър.

Миналата седмица Симеон Дянков посочи в интервю за „Ди Велт", че кризата, която разтърсва Гърция, е от полза за България, а българите "до известна степен са щастливи от нещастието на гърците".

По думите му, години наред сме гледали към Гърция, че живеят много добре. Дянков припомни, че тази година пенсиите в страната паднаха с близо 40%.

„Проектобюджетът за следващата година е възможно най-добрият в условията на криза. Той съдържа в себе си достатъчно буфери, за да може българската икономика да удържи и при лош сценарий за европейските икономики", каза вицепремиерът.

В държавната хазна за 2012 година има заложени 4 милиарда от еврофондове, които ще се инвестират в инфраструктура и човешки ресурси. Социалните разходи се увеличават за сметка на тези за МВР и отбраната и това ще бъде тенденция и за 2013 година.

„Мислехме много как да го направим. Ситуацията през лятото много се промени и влоши в Европа и затова направихме по-консервативен бюджет", отбеляза Дянков.

„Вече сме казали, че минималната работна заплата ще се увеличи до 290 лв. Вече сме го заложили в бюджета от второто тримесечие, и работим активно и се надявам до средата на следващата седмица да имаме план за увеличаване на ниските пенсии", добави той.

„Имаме три варианта. Единият е само увеличаване на минималната пенсия, аз обаче не съм привърженик на това, защото се получава някакво изкривяване. Другият е тези, които са на най-ниското ниво, получават повече, така че аз предпочитам да има в процентно отношение. И третият е тези, които получават по-ниски пенсии да получат по-голямо увеличаване, но и нагоре това да стане с по-малко проценти. Това ще ни струва няколкостотин милиона", обясни финансовият министър.

„В социалния пакет, за който говорим, става въпрос и за увеличаване на майчинските - от 240 да се надяваме на 270 лв. или от 1 януари, или от второто тримесечие", допълни Дянков.


Съветската "демокрация" на ЕС "си каза тежката дума" и тук:

 

Папандреу готов да се откаже от референдума

• -
• A
• +

15:48  |  3 ноември 2011 | По света / Редактор reoprи бpaндийckи / обновено преди 33 минути Виж 2 снимки Георгиос Папандреу е съгласен на коалиционно правителство, но няма да подава оставка
Сн.: EPA/БГНЕС

• 
  
• 
  
• 
  
• 
  

Премиерът на Гърция Георгиос Папандреу е дал принципното си съгласие за коалиционно правителство, но не смята да подава оставка. Ако бъде постигнато споразумение, обявеният референдум ще бъде отменен. Предложеният референдум в Гърция по спасителната помощ за страната ще бъде отменен, ако управляващата и опозиционната партия "Нова демокрация" постигнат споразумение за разрешаване на политическата криза в страната, съобщи представител на канцеларията на премиера, предаде Ройтерс, цитирана от БГНЕС.
"Няма причина да организираме референдум, ако бъде постигнат консенсус между двете най-големи партии", заяви представителят.

Ако Папандреу не успее да се договори с опозицията, то утре кабинетът му ще трябва да се бори да оцелее при гласуването на вот на доверие в парламента.

„Референдумът сам по себе си никога не е бил цел. Ние бяхме изправени пред дилемата – истинско съгласие или всенародна гласуване”, е казал Папандреу по време на среща с министрите от гръцкия кабинет, цитиран от "Скай нюз", на която се позова "Фокус".

По рано днес министрите на финансите и на регионалното развитие на Гърция се обявиха против референдума.
"Мястото на гръцкия народ в еврозоната е историческо завоевание, което не може да бъде поставяно под въпрос. То не може да бъде зависимо от референдум", заяви министърът на финансите Евангелос Венизелос в комюнике, цитирано от АФП.
Папандреу призна, че залогът на допитването до народа е дали Гърция да остане в еврозоната или не.

Евролидерите обявиха снощи, че замразяват помощта за Гърция до референдума, насрочен за 4 декември.

Група от над 20 депутати от управляващата партия ПАСОК разпространиха открито писмо, в което настояха за създаването на коалиционно правителство. Парламентарната опозиция също поиска формиране на временен коалиционен кабинет до провеждането на предсрочни избори в замяна на подкрепа за новото споразумение с ЕС.

Депутати от ПАСОК подготвиха предложение за коалиционно правителство начело с бившия вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападемос, съобщиха за Ройтерс източници от партията.

На 1 ноември шестима влиятелни членове на управляващата партия призоваха Папандреу да подаде оставка. Депутатка от партията пък напусна парламентарната група. Така неговото мнозинство увисна само на два гласа - 152 в 300-местния парламент. 
Днес се разбра, че други двама гръцки депутати от ПАСОК ще се въздържат при гласуването на вота на доверие в петък, което ще лиши правителството от мнозинство в парламента.

dir.bg

А сега наверно следва, ако не се подчини Гърция, Унгария или Ирландия като бивша България, начело на Боко Тиквата - "танковете да дойдат", като през 1956 - а година в Унгария?!