СРАВНЕНИЕ НА МИНИМАЛНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ И ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ ЗА 2011 г.

Bob Baev "Към 2011г. минималната работна заплата в България се равнява на 138,46 евро.
Ирак, който бе изравнен със земята минимална работна заплата в размер на 146,91 евро.
Ливан, където петрол няма, минималната работна заплата е 247,02 евро.
Босна и Херцеговина, която не е член на ЕС и скоро няма да бъде, минималната работна заплата е в размер на 164,09 евро.
В Папуа Нова Гвинея, която е изключително слаборазвита страна и разчита основно на земеделието, където са заети приблизително 72 % от трудоспособните на острова, минималната работна месечна заплата възлиза на 141,70 евро.
"Икономическият гигант" остров Вануату се радва на минимална заплата в размер на 213,70 евро.
Тринидад и Тобаго - 176,88 евро.
Сейнт Винсент и Гренадини - 151,02 евро.
Сейнт Китс и Невис - 387,20 евро.
Антигуа и Барбуда - 337,92 евро.
Перу - 178,04 евро и Еквадор - 151,42 евро , които са в списъка на държавите от Третия свят!!! Всъщност минималните работни заплати в държави от Третия свят са по-високи от тези в България - член на ЕС и НАТО.
Към 2011г. потребителските цени в Перу са 10,34 % по-ниски от тези в България, а като цяло покупателната способност на средностатистическия перуанец е с 22,36 % по-висока от тази на българина.
Ако за ток, газ, вода и смет българинът харчи средно 160 лв. на месец, то за същите киловати ток, куб. м газ и вода и изхвърлена смет перуанецът харчи 73 лв. или почти наполовина.
Еквадорецът, който взема цели 40 евро повече на месец, купува литър мляко за 0,61 евро, а Българинът - за 0,92 евро.
Ако цената на билета за градския транспорт в европейска България е 0,50 евро, то за жителя на Еквадор този билет струва 0,20 евро и т. н.
Ние дори не влизаме в критериите за държава от Третия свят, защото и там населението живее по-добре от нас.
Покупателната способност в Тунис, чийто народ се вдигна на бунт поради лошите условия на живот, беше с 11,93 % повече от тази в България!
Покупателната способност на населението в Босна и Херцеговина е с 35,56 % е по-висока от тази в България!
Покупателната способност в Чили е с 44,44% по-висока от тази в България!
Жителите на Ел Салвадор имат 10,36% по-висока покупателна способност от българските граждани!
Гражданите на Хондурас имат 82,61 % по-висока покупателна способност спрямо Българите!
Иранецът - "враг на човечеството"-според САЩ, има 39,75% по-висока покупателна способност от Българина!
Йорданецът, който обитава пустинята и държавата му е една от най-бедните в Близкия изток, притежава 13,67% по-висока покупателна способност от нас! Без да е член на ЕС и НАТО, "македонецът" има 6,92% по-висока покупателна способност от Българина!
Боливиецът има 75,03% по-висока покупателна способност от Българина!
В Доминиканската република покупателната способност на местните жители е с 46,84% по-висока от тази на Българите!
В Малави (държава от южна Африка) е с цели 82,51% по-висока.
Мексико - 79,28% по-висока.
Пуерто Рико - 147,08% по-висока и т.н.

Тук имаме 10 пъти по-ниски заплати и 5 пъти по-ниска производителност от тази в ЕС. 82% по-ниска покупателна способност от средностатистическия хондурасец, който не е член на ЕС и на НАТО.

Безобразниците от Светия синод приеха единодушно църквата да удостоява с титлата „архонт”  православни християни, които имат “видими, доказани и направени публично достояние заслуги по подпомагане дейността на Православната църква”. Десетки редови православни християни, сред които изявени журналисти, хора на изкуството и университетски преподаватели (някои от тях лектори в Богословския факултет на Софийския университет) пък се събраха вчера пред Синодалната палата, за да изразят съвсем справедливото си възмущение от този акт.

Дори и за човек като мен, който не се чувства православен християнин (точно заради лицемерието на огромната част от днешните ни „духовници”), веднага се появяват няколко изключително логични въпроса, свързани с този пореден „богоугоден” акт.

1. Защо лъжете като телевизионни гадатели, синодални старчета (така е думата; далеч не всички вие сте на преклонна възраст)? Как така сте приели единодушно да давате титлата „архонт”, след като поне двама от вас – Варненският митрополит Кирил и Неврокопският му „колега” Натанаил заявиха най-категорично, че са гласували „против” и имат основателни аргументи за вота си?

2. Каква е причината толкова да бързате да вземете решение? Защо, след като още от 2007 година връчването на архонтска доблест на Слави Бинев от страна на Старозагорския митрополит Галактион предизвика справедливото възмущение на обществото и ви накара да излезете с официално решение, че такава титла в българската православна традиция не съществува? Какво ви кара да бързате сега? Защо така припряно гласувате? Дали защото всичката тази пошлотия трябва да се случи в отсъствието на патриарх Максим?

3. Какво значи формулировката „видими, доказани и направени публично достояние заслуги по подпомагане дейността на Православната църква”? Поправете ме ако греша, но не беше ли един от основните християнски добродетели скромността? Не е ли толкова важно да не парадираш с дарението си, колкото и самият акт на даряване? Правейки заслугите си публично достояние, достойните според вас люде не заслужават ли порицание заради самохвалството си, вместо да бъдат обявявани за архонти?

4. Тези, които поне аз знам да са отличени досега (въпреки че титлата не съществуваше официално, митрополитите Николай от Пловдив и Галактион от Стара Загора си я раздаваха), са меко казано смущаващи. Според аргументацията на официализирането на титлата, хората, които я носят, „ще бъдат пример на останалите миряни, включително със смирение и скромност”. Е как така?

Какъв пример за смирение, скромност или каквото и да било, освен за хищнически нюх към парите и умение да се адаптира, може да бъде Слави Бинев, собственикът на „Sin city” (Дано в Светия синод да знаят, че името на заведението, известно с безпаметните чалга оргии, на които домакинства, означава „Град на греха”).

Според митрополитите начинът на придобиване на парите, които заслужилите високото отличие миряни са дарили за църквата, „не трябва да противоречи на християнския морал и на добрите нрави”. Дори и да забравим за участието на най-пресния архонт, Петър Манджуков, в скандала „Петролгейт” през 2004 година (когато той бе обвинен, че е продавал нелегално оръжие на режима на Саддам Хюсеин), то няма как да пропуснем, че голяма част от милионите му са натрупани именно чрез търговия с оръжие.

Признавам си, за третия ми известен архонт не знам почти нищо, а и нямам желание да научавам повече. Достатъчно ми е, че освен с името си (Иван Кочев) е познат в петричкия регион и с прякора Чомбе. Може и да е субективно и повърхностно, но ако бях православен християнин, последният човек, който ще искам за пример, е бизнесмен с прякор. Всички знаем за какво става дума…

5. Господа митрополити, не можахте ли да изчакате тихичко някой и друг месец, след като се оказа, че почти без изключение сте бивши агенти на Държавна сигурност, преди да се забърквате в поредната си каша? Или наглостта ви е присъща от онези комунистически времена и не можете да я обуздавате така лесно?

6. Защо, щом искате да поощрите щедрите дарители на Православната църква, не направихте архонт дядо Добри? Ако не се сещате, това е онзи 96-годишен старец от село Байлово, който всеки ден пътува до София, за да събира милостиня за православните църкви и манастири и който дари на Катедралния храм „Св. Александър Невски” 35 700 лева. Най-големият дарител на храма, а пенсията му е 160 лева…

Или пък отец Иван от Нови хан, който направи чудеса, за да осигури подслон и прехрана на бездомни и възрастни хора?

Дядо Добри и отец Иван обаче няма да искат да станат архонти, дори и по случайност да се сетите за тях. Те са истински последователи на Исус Христос и знаят, че той предупреждава последователите си да не искат отплата за добрините си на земята. Наградата за праведните е на небето. Поне ако вярваме на Христовите послания, а вие твърдите, че го правите, нали?

Бинев, Манджуков и Чомбе не даряват с чисто сърце. Те дори не даряват, за да замажат гузната си съвест. Напротив, правят го показно, само защото са суетни. Но защо пък не? След като и вие сте готови да четкате извратеното им его…

вторник, 13 ное 2012 г. 17:30 ч.

Не само митрополитите въстанаха срещу избора на варненския владика за наместник-патриарх, но и творците.

• Кирил остава начело на Църквата

• Заседанието приключи – Синодът мълчи!

• Шестима митрополити бойкотираха сбирката на Синода

• Бойко гони Велинов, ако гъкне за Църквата

• Кирил отслужи панихида преди заседанието на Синода

• Две основни фигури не са излезли още

• Митрополит Йосиф си идва от Америка

• Бащата на Станишев мачкаше Църквата

• БСП искат главата на шефа на вероизповеданията

Синодалната битка се пренесе и в интернет пространството, а скандалите около църквата след смъртта на патриарх Максим не стихват. 

Митрополити вече въстанаха срещу избора на варненския владика за наместник-патриарх.

Дядо Кирил беше излъчен от Светия Синод в събота. Малко след това Пловдивския митрополит Николай оспори избора. Според него той не е бил проведен според устава на БПЦ, защото за Дядо Кирил са гласували по-малко от половината владици.

В разгара на църковните страсти композиторът Александър Кипров призова абонатите на Фейсбук да споделят мнението си по въпроса

кой е богоугоден - дядо Добри, който е събрал с просия 35 000лв. за да ги дари на храм или митрополит Кирил, приел като дарение кола на стойност 36 000$.

97-годишният дядо Добри от село Байлово е един от най-големите дарители на един от символите на българската вяра – храм-паметника „Александър Невски".

Наместникът на патриарха пък е бил агент на ДС. „Съвестта ми е чиста, за какво да се кая? Аз нямам нужда от покаяние”, коментира той разкритието на Комисията по досиетата.
Дядо Кирил нашумя и с притежанието на скъп часовник и Линкълн.

„Пак ли за този Линкълн? Не мога да откажа дарение от християни

които са загрижени за дейността, здравето и успеха на своя архиерей”, каза той. Кирил отрече часовникът му да е златен и обясни, че и той му е подарък.

Борис Годжунов е от легендарното поколение певци на България, които днес тънат в забрава.

Емблематичният му образ на лорд, със задължителните фрак и папийонка, ще остане в съзнанието на мнозина.

Думите започват да звучат като послание за помен, но не…изпълнителят все още е жив, друг е въпроса как живее…

Борис Годжунов на последния си концерт

Той споделя много мъчни подробности от съдбата си пред „24 часа”, макар че вече отдавна не дава интервюта и брои дните до края си тъжен, самотен и неразбран. Далеч от суетата, той преживява с мизерната си инвалидна пенсия, с която съвсем естествено едва свързва двата края.

С приятеля си и колега Боян Иванов, който почина през юли

И да питате къде е културния ни министър сега, най-много отговорът да не ви хареса…Кой го е грижа за нашите българи, които са докоснали сърцата на хиляди и са оставили нещо на родина и свят?!

Годжунов реди много тежки думи пред изданието и сам признава, че е пътник. „Всеки ден усещам, че умирам!”, подчертава агонията си той. Болен е от диабет, сляп с едното око, с прекаран инфаркт…

„Борето погреба оная надежда, която изпя за хората.”, коментира неговото състояние Мими Иванова, която изпя в дует с Годжунов „Хора и улици”. Тя узнала, че наскоро е откликнал да бъде жури в Пазарджик, където едва се е придвижил с влака до събитието, на което е поканен.

На младини с Мими Иванова и знаменитото им изпълнение “Хора и улици”

Ако не се намери кой да припомни, едва ли можеш днес да се натъкнеш на много информация за уникалния глас, който изпя „Капри”, „Надежда”, „Ще те накарам да се влюбиш”, „Обичай ме”…

Борис Годжунов е един от малцината, които остават живи в самолетната катастрофа на 21 декември 1971, при която загива Паша Христова. След това за дълго изчезва от сцената, а вероятно стреса от преживяното е причина да го покоси диабета.

През 90-те години той заедно с Борислав Грънчаров и покойният вече Боян Иванов създават триото „Бо бо бо”.
Твърде закъсняло, през 1998 г. идва и признанието – получава Голямата награда “Златният Орфей” за цялостното си творчество.

От там насетне рядко може да бъде засечен на концерт на свой колега, а последната негова самостоятелна изява е от 2009 г.

vbox7.com/play:59ee6561&r=emb

Третият Фестивал на меда и пчелните продукти ще се проведе от днес до 18 ноември в Добрич, съобщи Дарик.

Основната цел на фестивала е да се даде възможност за директна среща и обмен на информация между производители-пчелари от цяла България и граждани и гости на града. Събитието се организира от Съюза на българските пчелари.

Регионалният координатор на Съюза на българските пчелари Янко Янков и Стойчо Стойчев - председател на браншовата организация „Пчела" заявиха, че през миналия зимен сезон една трета от пчелите в страната не са презимували. На територията на областта най-сериозно е било положението в някои села от община Генерал Тошево, като Средина и Пчеларово. Пчеларите трябва да си знаят правата и да си търсят в срок полагащите се обезщетения, отбелязаха браншовиците.

Средният добив на мед за областта е между 25 и 30 кг от пчелно семейство и е в пъти по-висок от този за страната. Изкупните цени на едро обаче остават ниски - нивото им се запазва в порядъка на 4 - 4,20 лева за кг, което е много под себестойността.

Пчеларите смятат, че провеждането на фестивали на меда в различни градове на страната ще помогне да се популяризира полезния продукт. Вътрешният пазар е най-доброто място за неговата реализация, убедени са те.

Фестивалът е под патронажа на областния управител Желязко Желязков. Сергиите са разположени между бившето кино "Родина" и ресторант "Добруджа".

Още по темата Митрополит Кирил е избран за наместник-председател на Българската православна църква  14 5479

Врачанският митрополит Калиник и Плевенският митрополит Игнатий също оспорват избора на Дядо Кирил за наместник на патриарха. Ден по-рано стана ясно, че на същата позиция е и Пловдивският митрополит Николай.

• Синодалната битка се пренесе и във Фейсбук

• Бащата на Станишев мачкаше Църквата

• БСП искат главата на шефа на вероизповеданията

• СДС иска патриарх без досие

• Григорий свали Кирил от наместничеството

• До месец съдът решава за Алтернативния синод

• Сега е време Църквата да замълчи

• Дядо Кирил нямал нужда от покаяние

• Молете се Синодът да не направи грешка!

Още двама митрополити въстанаха срещу избора на варненския владика за наместник-патриарх.

Дядо Кирил беше излъчен от Светия Синод в събота. Малко след това Пловдивския митрополит Николай оспори избора. Според него той не е бил проведен според устава на БПЦ, защото за Дядо Кирил са гласували по-малко от половината владици.

В неделя стана ясно, че не само Николай оспорва избора.

Врачанският митрополит Калиник и Плевенският митрополит Игнатий също не са подписали протокола

от заседанието. И техният мотив е, че изборът на Варненския владика противоречи на устава на църквата.

По-рано Дядо Кирил обяви, че няма конфликт с Николай. Той дори съобщи, че ако е нужно, Светият синод ще се произнесе по случая. Варненският митрополит обясни, че е сигурен, че позицията на Пловдивският владика не е конфронтация, а акт на добронамереност.

Междувременно наместникът на патриарха коментира и разкритията на Комисията по досиетата, че е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност.

„Съвестта ми е чиста, за какво да се кая? Аз нямам нужда от покаяние”

отвърна той на въпроса на Диана Найденова защо не се е покаял. Варненският митрополит обяви и че не е подписвал документи и не се съгласявал да работи за ДС.

Дядо Кирил нашумя и с притежанието на скъп часовник и Линкълн.

„Пак ли за този Линкълн? Не мога да откажа дарение от християни

които са загрижени за дейността, здравето и успеха на своя архиерей”, каза той. Кирил отрече часовникът му да е златен и обясни, че и той му е подарък.

    До Светия Синод на Българската   православна църква

                  ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

          Понастоящем все повече се трупат критики към светата ни Църква, особено по повод неспазване Устава на БПЦ, при избора на наместник-председател на Св. Синод. Имайки предвид горното, съм длъжен да заявя:

         Оттеглям своите подписи под първата и втората част от Протокол №26/10.11.2012 г. от заседанието на Св. Синод.

        Категорично настоявам подписите ми под този протокол (първа и втора част) да бъдат заличени и да не се зачита тяхната валидност.

       Препоръчвам се на Вашите св. молитви и оставам на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,

      † ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЙ МИТРОПОЛИТ  ГРИГОРИЙ

Цветан Цветанов. Снимка: архив, Булфото

Вицепремиерът Цветан Цветанов остро коментира обвиненията на лидера на БСП Сергей Станишев, че управляващите упражняват натиск върху Светия Синод чрез директора на Дирекцията „Вероизповедания“ към Министерски съвет Емил Велинов.

„Станишев трябва да си припомни какво правеше неговият баща, когато беше в комунистическата България и когато действително държавният апарат в лицето на БКП искаше да има поглед и да проникне във всичките възможни форми на Българската православна църква. Бащата на Сергей Станишев е участвал активно в този процес по овладяването и регулирането на всички процеси в БПЦ. Ако той смята, че ние правим същото, аз смятам, че той греши, защото днес държавата е част от ЕС и държавата е част от евроатлантическите ценности, които за голямо съжаление при него в миналото не са били по този начин“, каза Цветанов.

По-рано днес Станишев заяви, че има политически натиск върху Светия Синод и Българската православна църква от директора на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет Емил Велинов след кончината на патриарх Максим. Лидерът на БСП заяви, че това е изключително опасно за църквата като морален стожер и призова премиера Бойко Борисов, ако се разграничава от тази позиция, да уволни Велинов или да го накаже.
 
http://www.dnes.bg
 

С Красен Станчев разговаря Юри Велев.

- Г-н Станчев, имате ли обективно обяснение защо през 1989 г. падна Живков? Системата, на която той бе олицетворение, ли фалира?

- „Комунизмът не работи, защото хората обичат да притежават разни неща”, казва Франк Запа. Обективното обяснение е още от 1920 г. - дадено е в статията на Фон Мизес „Стопанското изчисление в социалистическото общество”, и е доразвито в книгата му „Общественото стопанство”. Основната идея е, че при обща, държавна собственост не са възможни размяната и цените, следователно не са възможни нормални и рационални стопански решения. През 1922 г. новата икономическа политика на Ленин и опитът да се възстанови златната рубла са потвърждение на тезата на Мизес. Но Ленин има и дългосрочни цели: „Пускаме ги да произведат богатство, след това им го вземаме,
 властта е наша”.

Друго обяснение е в механизма на т.нар. непредвидени последици, описани добре от Адам Смит и по-късно доразвити от Робърт Мъртън, Карл Попър и от нобеловия лауреат по икономика Фридрих фон Хайек в работи по основи на социологията, икономиката и правото. Всъщност става дума за научно обяснение на библейската мъдрост, че “човек предполага, а Господ разполага”.

Обстоятелството, че има стари обяснения, не означава, че 1989 г. не беше изненада за всички. Каквото и да се говори сега. Икономистите наричат това „смяна на предпочитанията”. Тя почти винаги е изненадваща. Иначе България от 1944 до 1989 г. е само най-яркото онагледяване на фалита на системата: той се случва три пъти – в началото на 60-те и в края на 70-те и 80-те години на ХХ век.

- Вярна ли е хипотезата, че БКП жертва Живков, за да запази номенклатурата икономическата си мощ? Доколко и как социалистите успяха да станат успешни капиталисти и какво е участието на тайните служби в този процес?

- Ситуацията на 80-те е ситуация на всеобщо лицемерие, което улеснява смяната на предпочитанията. Предпочитанията на Москва към това кой да управлява България се сменят. Макар че през март 1989 г. Живков се опитва да предложи услугите си на Горбачов, понеже преди това е бил удържан на власт от предшествениците му. От 1986 до 1988 г. се сменят и възгледите на българските граждани (първоначално малцина) за това как трябва да се управлява страната. Естествено, това ставаше по конкретни поводи. По-младите в БКП сменят предпочитанията си за същите неща, като Москва и като българските граждани. Те разчитат на подкрепата на Горбачов за смяната на Живков. И стихийно се пренасочват от ръждясалата роля на политически началници към тази на работодатели на българските граждани.

Комунистите са много, а печелившите предприятия – малко Комунистите спорят помежду си, а част от гражданите имат други идеи за себе си и обществения ред.

Не случайно споменах Мизес… Свидетелите по дело №4 (срещу Живков за икономическата катастрофа) обясняват причините за фалитите на „системата” с буквални цитати от неговата критика на социализма. Житейски обаче те вярват в схващането на Маркс за първоначалното натрупване на капитала като грабеж. И не са забравили възгледа на Ленин, че важното е властта и нейните „веществени придатъци”, т.е. онова, което наричате „тайни служби”.

- Кое може да се смята за доказано?

- Спонтанната приватизация като съзнателна политика датира от 1984 г., от създаването на малки фирми с публични средства и финансирането им през Минералбанк и БИСА. Замисълът е държавните средства да се управляват като частни. За по-мащабни начинания, като тези на Робърт Максуел, средствата се осигуряват направо от резервите на БНБ.

Създаването на частни банки със средства на данъкоплатците започва през май 1989 г.
Идеята е да се привлекат спестяванията на населението, за да има ресурс за вече възникващите квази-частни предприятия. Спонтанната приватизация се разгръща през 1989 г. и 1990 г., до избора на правителството на Димитър Попов. Но ред в този процес се постига бавно, чак през 1993 г. Интересно е, че в България за нечестна по-често се смята приватизацията по закон, а не тази преди това.

Колкото до „тайните служби”, още преди изборите и референдума от 1946 г. НКВД и ДС постигат завидна ефективност. Например на един техен агент или сътрудник в София се падат 1200 – 1300 граждани. За сравнение: Гестапо постига в Хитлерова Германия проникване от един сътрудник на 2000 души. Наборът на сътрудници на ДС продължава до 1990 г., а внедряването им на ръководни длъжности – от транспортното училище и института за сортови семена на БАН, през частни вестници, медии, бизнес асоциации и банки, до президент и дипломати – е повсеместно.

Този процес е донякъде стихиен и доброволен: все пак става дума за 7-8% от населението, с предимства в кариерата преди 1989 г. и с вътрешна система на доверие. Последното е част от социалния капитал на България и до ден днешен. През март 1989 г. Живков търси подкрепа за себе си и финансиране на плащанията по външния дълг от Горбачов. Тези послания се повтарят на ноемврийските му срещи с посланика на СССР (първата от които е на 3 ноември – деня на шествието на "Екогласност"). Тези демарши са без успех и той е изпратен в заслужен отдих. Известно е още от архивите, проучени от Владимир Буковски по покана на Елцин, че Горбачов и КГБ са имали свои предпочитания за “капиталистически” водачи  на страните от нова Европа, без балтийските.

- Имали ли са фаворит за България?

- Да, съдейки по косвени данни, архиви и спомени, фаворити тук са Петър Младенов и Андрей Луканов. Изглежда, те са започнали преговори с Горбачов в началото на юли 1989 г. Особеното в България е, че резидентът на КГБ в София не е уведомен (явно поради страх от изтичане на информация). Тези двамата господа бяха отстранени по демократичен път от техните постове през 1990 г. След това има наказателна акция от страна на СССР с икономически средства – увеличаване на цените на ядреното гориво за "Козлодуй", на митата и пр.

- При Живков, казвали сте, сме имали фалшива икономика. Защо? И как криминализира това бизнеса след 1989 г.?

- При комунизма има антиикономика, производство на дефицити, частното предприемачество е престъпление и безработицата е забранена, парите са нещо като лотарийни билети… Фалшива икономика има, когато предприятията не задоволяват потребителското търсене и не печелят (т.е. не фалират, “държавата” те спасява), и когато вярваш, че печелиш (най-често поради правителствени субсидии), но не след дълго се оказва, че губиш. Да се върна на "успеха" на комунистите като капиталисти. В какъв смисъл „успех”?

В смисъла на Маркс – да заграбиш и да останеш ненаказан, или в смисъла на Мизес и Адам Смит – да печелиш, като обслужваш търсенето по-добре от всички останали. Има и от едните, и от другите. Криминални са кражбите и насилието. Държавата и мафията са просто съревноваващи се клептократи. Вторите са по-беззащитни и затова - по-симпатични. Затова около тях се формира романтична субкултура, привличат вниманието на пресата. Криминализирането е държавен акт. А големите кражби у нас не бяха криминализирани до много късно.

- Сега икономиката по-реална ли е?

- Да, защото отговорността за големите кражби се наложи като практика и в управлението на средствата на данъкоплатците има известен ред. Несъстоятелността бе регламентирана като част от търговския закон през 1994 г. и приложена като действителни фалити след 1997 г. Извънбюджетните сметки на правителството бяха закрити през 1998 г. Първият закон за държавните поръчки бе приет през ноември 1996 г., но не бе приложен и след това бе писан нов, с концесиите историята е същата – има ред след 1998 г.

Първият бюджет, съответстващ на стандартите за прозрачност, бе този за 1999 г. Законът за достъп до обществена информация бе приет през 2000 г. Най-важно бе може би премахването на възможността за кражба чрез паричната политика на БНБ. От 1998 до 2008 държавните бюджети са добре балансирани, субсидиите - относително ограничени, и излизат на излишък. Всичко това прави политическия грабеж и по-труден, и по-видим. Между другото, затова Иван Костов е толкова единодушно мразен днес от другите политици, защото след неговото управление се краде по-трудно.

(Това разбира се, е абсолютно невярно! Поне според автора на блога...)

- Как стана така, че икономиката след 1989 г., зачената като опит за – както казвате - контролирано въвеждане на капитализъм, все пак доведе до най-дългия период на устойчив икономически растеж в историята на България?

- "Контролираното въвеждане" се провали през 1997 г. Вижте предизборната програма на БСП от 1994 г. и тази на правителството на Виденов. Румен Гечев има няколко забележителни фрази за регулиран пазарен преход и стимулиране на икономиката, които всички повтарят в захлас. Причините за стопански подем са следните: приватизацията и възстановяването на частната собственост, ограничаването на правителствения грабеж и на паричната политика на БНБ (т.нар. валутен борд), фалитът на губещи предприятия, чуждестранните инвестиции, пазарът на ЕС, свободата на движение на капитали, намаляващите до 2008 г. данъци и емигрантите. Но нищо не е необратимо.

- Кажете 5 неща, които са ни завещани като тежки проблеми от управлението на Живков. Имаха ли тези политики алтернатива в тогавашната ситуация?

- Външен дълг от размера на гръцкия, той ще бъде изплатен по-догодина. Мошеници като нови богати. Социален капитал като кръга на доверие между сътрудници на КДС. Завистливи, лицемерни и арогантни социалисти. Невежеството като добродетел, проблеми с "турците" и "руснаците" и историческото самосъзнание. Но това не е завещание в точния смисъл на думата. Това са спонтанни развития на завареното на 10 ноември 1989 г. положение.

Да, имало е алтернатива. Ако би нямало насилие през 1944 г., Народен съд, фалшифицирани избори от 1946 г. и т.н.

- Доколко беше съветизирана икономиката на България към 1989 г.?

- Като маниер на управление – напълно. Като дялове в отраслите:
енергетиката – 80%,  доставките на суровини – 60%, горива и газ – 90%, търговия – 80%, чуждестранни инвестиции – вероятно 65%.

- Казвали сте, че трите кризи при Живков са по-тежки от това, което се случи през 2009 г., защо?

- Не, само последният фалит и второто му издание във вид на кризата от 1996-1997 г. са по-тежки. Средният спад на БВП на година за периода 1990-1996 е 8-9%. Обедняването скача от 5-6 до почти 40% от населението. По форма това са кризи по външен дълг. Но те са домашно производство, произтичащи от комунистическата антиикономика, и са “преодолявани” с насилствена индустриализация в една или друга насока, ограбване на населението чрез парична, фискална и жилищна политика и обратното му корумпиране с нови заеми.

Но по-ранните кризи имат и добра страна. Например става ясно, че кредити не може да се вземат само от СССР. Но кредитите от Запада имат политически условия –
 заради тях са затворени лагерите. Защото спестяванията на населението са нужни за финансиране на икономическите планове и плащанията по външни дългове, частната собственост върху земята и жилищата не е напълно премахната. В края на 70-те - известна либерализация на валутния режим (за да се прибира твърдата валута през корекомите).

- По-добри ли са доходите и икономиката днес, сравнено с края на управлението на Живков? И ако е така, защо няма масово усещане, че животът днес е по-добър, отколкото тогава? Напротив, – българите постоянно оглавяват класации по нещастие.

- БВП на човек от населението е 887,5 щатски долара, а през 2009 г. – 6,5 хиляди, от 1998 г. реалният ръст на доходите е почти 10% и той се запазва дори по време на криза. А няма усещане поради две причини. Първо, хората се сравняват с другите и им завиждат. При толкова много свидетелства за забогатяване за чужда сметка това изглежда като печеливша обществена стратегия. В крайна сметка всеки се опитва да грабне от другите по легитимен начин, чрез правителството. Второ, политическото съревнование кара политиците да убеждават избирателите, че са по-зле от всякога и те ще им помогнат, като вземат пари “от въздуха” или от лошите, или от ЕС. И хората им вярват.

Хленчът вече е основно политическо забавление.
Отворете всеки вестник и ще видите, че 4/5 от мненията са, че трябва да се вземе от някого, за да се даде другиму.

- Писали сте, че “глупостите от рода на “България – енергиен център на Балканите и “Белене” са не повече от идеологическа защита на руски държавни и частни компании”. В този смисъл в чий интерес е предстоящото провеждане на референдум през януари?

- На политическите партии, които са готови да си предложат услугите за осъществяване на тази защита. За обяснение на колективните демократични решения понякога използвам следния мисловен експеримент. Представете си, че ви нападат двама бандити и искат да ви направят нещо лошо – например да ви вземат 4300 лева*. Вие най-вероятно не бихте били съгласни и в отговор на вашите увещания единият бандит предлага демократично решение – да се гласува. Пита се каква е разликата, когато бандитите са двама, 240 или един милион? Всички отговори обикновено са много интересни.

* Според Станчев толкова ще са разходите на правителството през 2013 г. на глава от населението, т.е. включително децата, пенсионерите и безработните.

Испанска банка прекрати обичайната до момента практика на отнемане на имущество за неплатен кредит, след като неин клиент се самоуби, съобщи Франс прес.

Премиерът Рахой възнамерява да внесе поправки в законодателството, които да забранят на кредитните институции да отнемат имущество на граждани заради неизплатени вноски по ипотеките.

нашият коментар

През последните няколко години в Испания над 400 000 семейства са изгубили жилищата си заради неплатени вноски по кредитите, като ежедневно около 500 семейства остават на улицата. Безпрецедентното решение на банката да спре изземването на ипотекирани жилища не е само по конкретния повод - самоубийство на 53-годишната клиентка. Цялата страна е залята от масови протести срещу конфискуването на имоти на изпаднали във финансови затруднения испанци.

Ситуацията е едновременно абсурдна и взривоопасна. При това засяга далеч не само Испания, но и цяла Европа, след това и целия капиталистически свят. Ножът е опрял в кокала. Самата дума „кредит" произлиза от латинското "credere", което означава вяра, доверие. Загубата на доверие в кредитирането може да се окажа фатална за доминиращата днес форма на капитализъм – банковата. А точно това се наблюдава днес от Южна Европа чак до САЩ, където много недоволни люде напират да окупират Уолстрийт.

Дълговете трябва да се плащат заедно с начислените лихви или самото съществуване на банките ще се обезсмисли. От другата страна милионите задлъжнели настървено протестират срещу всестранно привилегированите кредитни институции. Политиците остават между чука и наковалнята. Това не може да продължава много дълго, каквито и поправки в законите да прокарат Рахой и другите политици в Евросъюза. Те обаче не знаят какво да правят и преливат от пусто в празно. Класическа революционна ситуация.

понеделник, 12 ное 2012 г. 10:42 ч.

Великобритания е безсилна да спре десетките хиляди мигранти от Източка Европа, пише "Дейли Телеграф", цитирайки британския министър на вътрешните работи Тереза Мей.

Само след 12 месеца старите квоти, ограничаващи броя на влизащите на Острова българи и румънци, ще останат в историята.

Това ще даде право на 29 милиона от тях правото да живеят и работят без ограничения през 2014 година, според европейскиото правило за  "Свободното движение" и "Мобилността", пише "Дейли Телеграф".

Вътрешният министър Тереза Мей обаче обяви, че

Великобритания ще опита да откаже право на достъп до обществени услуги, включително и  здравни, за ордите от Източна Европа,

които се очаква да залеят страната след броени месеци.

Същевременно Мей е предупредила, че

опитът да бъдат отказани социални услуги на европейски граждани почти сигурно ще  доведе до бум дела в британските съдилища

и ще бъде огромно предизвикателство за правораздавателната система на Острова.

Очакава се имиграционният въпрос да изиграе важна роля при следващите общи избори в страната през 2015 година, които могат да поднесат много изненади.

Няма изненада в резултатите от гласуването в анкетата на "Дейли Телеграф", където на въпрос "Трябва ли правителството да направи повече, за да спре българите и румънците",

повече от 90% (16,887 от гласувалите онлайн) са категорични: "Да, страната не може да си ги позовли!".

неделя, 11 ное 2012 г. 14:17 ч.

Сърбия обяви готовност да посредничи между Атина и Скопие в спора им за името на Република Македония.

Сърбия обяви готовност да посредничи между Атина и Скопие в спора им за името на Република Македония.

Двете държави водят от години война, която минава в размяна на остри реплики и не постига резултат.

Желанието за посредническа роля на Берлин изрази сръбският президент Томислав Николич при визитата си в Солун.

По време на визитата си в Солун Николич нарекъл сръбско-гръцкото сътрудничество отлично. Той съобщил и, че

"Гърция подкрепя Сърбия по пътя й към Европейския съюз без никакви условия".

Сърбия поиска и да е мост между Изтока и Запада и между Севера и Юга. „Ние възстановихме и укрепнахме това, което сърбите и гърците са имали от край време - пълно разбирателство и сътрудничество. Отношения, които с нищо не са нарушени, все едно сме една държава", каза още Николич.

Преди две седмици сръбският президент посети и Македония

 АВТОР : ДЕМОГРАФ

http://demograph.blog.bg/politika/2012/11/12/quot-vsichki-sreshtu-makedoniia-quot-ili-quot-vsichki-sresht.1019605

Отношенията между България и Македония изглеждат като доста заплетен възел, но само на пръв поглед. Нещата се опростяват до елементарно, но само след като се дистанцираме от случки в миналото и се фокусираме само върху днешните реалности.

А те са:

Македонското правителство, а и по-голямата част от народа в Македония, желае страната да стане член на ЕС и НАТО. Освен всички останали съгласия, Македония се нуждае и от изричното одобрение и на страните членки на ЕС с които граничи-Гърция и България.

С Гърция македонското правителство си има проблем свързан с името на бъдещата членка, а с България проблемът се върти около разликата в тълкуването на исторически факти от близкото и по-далечно минало.

Проблем свързан и с двата по-горе се явява и преиграването с националистическата карта от страна на македонските политици и свързани с тях медии.

При наличие на добра воля, каквато всички от посочената тройка държави декларират, че е налице, проблемите би трябвало да бъдат разрешени лесно и бързо.

Но това не се случи. Напротив. От безобидни спорове по незначителни проблеми, изведнъж, всички от тройката, а напоследък и Сърбия и сякаш от дистанция и Румъния, се забъркаха в шумна между държавна разправия.

Македония отново се оказва ябълката на раздора на Балканите, но този път ситуацията не е „всички срещу всички”, каквато е било през последните сто и косур години, а привидно „всички срещу Македония” …Това пък направо си е гаранция за провал на кандидат –членството на Македония в ЕС и НАТО.

Така ли е обаче?

Не се ли оказа, че напоследък ситуацията се извърта в посока „Всички срещу България” и кой е виновен за това?..

Аз го посочвам:

……………………………………………………………………………………………….

Николай Младенов следва да подаде оставката си като министър на външните работи на Република България!

Причината за да поискам това е унизителната дипломатическа ситуация в която той, като министър на външните работи, натика правителството, а и цяла България при формулирането и огласяването на позицията на България по желанието на Македония да стане член на ЕС и НАТО.

Българското правителство се оказа вкарано в елементарен дипломатически капан.

Какво се случи на практика?

По повод посещението на Щефан Фюле за да сондира позицията на българската страна относно кандидатстването на Македония за пълноправно членство в ЕС и НАТО, съвсем естествено трябваше да се заяви позицията на България и да се направят  нормалните изявления за средствата за масова информация.

Позицията бе заявена и изявленията бяха направени. От това на всички в Македония, в България и на интересуващите се от близо и далеч, им стана ясно следното:

Българското правителство счита, че Македония не е готова за такова членство поради ред причини. Няма да ги изброявам. Причините, на пръв поглед звучат резонно.

- Да. Вярно е че в Македония от създаването и до сега се води отвратителна негативна пропагандна война срещу България, българите и всичко българско. Тази пропаганда не намалява, а дори и се засилва след всеки добронамерен жест от страна на България към младата нова държава.

- Вярно е и това, че в Македония не съществува свобода на самоопределянето на хората и особено спрямо осмелилите се там да декларират българско етническо самосъзнание.

- Вярно е и това, че пред всичко българско се издигат умишлено всевъзможни пречки. Във всяка една от сферите на обществения живот в Македония дискриминацията срещу българското съществува по повече или по-малко извратена степен. Тя е просто очевадна и дълбоко обидна.

- Вярно е, че изкривяването на доказани исторически истини относно миналото на Македония и Балканите, достига уродливи размери. Кражбата или изопачаването на исторически факти в Македония се е превърнало в оръжие срещу съседните народи и държави и в инструмент за отглеждане на опасни рецидиви .

- Вярно е, че България и Гърция са превърнати от македонистите в мишени за обиди, пренебрежение, оплюване и безогледно обругаване.

Аз бих потвърдил отново, че македонското правителство и влиятелни македонски обществено-политически кръгове не показват поведение на истински демократи и хуманисти, нито показват и Македония като образ на добър съсед, което е задължително за член на ЕС и  НАТО..

Като казвам „вярно е”, аз се съгласявам с констатациите направени от българските официални власти. Защото, това по-горе, са явления пораждащи горчиви чувства у всеки българин и у мен включително.

Но само до тук.

Защото политиката, особено външната политика, изразяваща се в дипломатически ходове, не може да се изгражда на основата и да се провежда по емоционални подбуди. Външната политика на една себе-уважаваща държава би трябвало да се основава и води само въз основа на собствените и интереси и въз основа на прецизен анализ интересите и възможните ходове на останалите заинтересувани по проблема.

По конкретния казус с македонското членство, българското министерство на външните работи се оказа крайно неподготвено и  реагира по обидно неграмотен начин, особено в способността си да предвиди ходовете на македонското, гръцкото и сръбско правителства, като в неграмотността си повлече със себе си и Президента, и Премиера, и българската общественост.

Най-напред министър Младенов не предугади нито провокациите готвени от македонистите представящи македонските медии на пресконференциите покрай посещението на европейския комисар.

Оказа се, че „външно” не е подготвило премиера за възможните провокационни въпроси със съответни отговори и коментари, като го постави в неловкото положение да импровизира, подавайки се и на емоциите на момента. Импровизациите не бяха особено успешни и като резултат захраниха антибългаризма сред хората/!/ в Македония.

В същата ситуация се озова и Президент Плевнелиев. Наложено му бе да повтаря фрази изобретени във „външно”, които са в основата си емоционален отговор по стратегическите за отношенията България – Македония. Проблем по който емоциите са недопустими.

Оказа се, че и българската общественост и медии не са запознати с действителните интереси на България в този спор и обществото и медиите реагираха емоционално. Запознатите по-дълбоко с проблематиката гласове за мъдрост бяха заглушени, а първосигналните реакции от типа ”Щом вие така-Ние пък онака!”  заляха медийното пространство.

Във външната политика не може да има емоции. Наличието на такива е признак за много ниско ниво на дипломатическа култура. Този тип дипломатически реакции са примитивни, първосигнални.

Те превръщат българската дипломатическа дейност и за жалост цялата българска външна политика в елементарна за предвиждане и съответно за блокиране.

Точно това и се случи само дни след злополучното „обявяване” на позицията  на българското правителство.

На сцената, в ролята на „ добрия чичко” се появи, до сега натиканата в „миши задник”, Сърбия, която е създател и покровител на македонизма,  подбужда антибългарските провокации на  македонстващите в правителството и медиите край Вардар и по същество е конструктор и най- заинтересуваната точно от такъв провал на България,  страна на Балканите.

В резултат от недомислената като формула и начин на действие, опозиция на македонското членство, България се оказа изтикана от решаването на проблема и поставена в ролята на зяпач на случващото се в Скопие за доста години напред.

И така, поради некадърността на „външно” и на самият министър Младенов, България получи дипломатически шамар с дълготрайни негативни последици не само за правителството на Борисов, но и за охлаждане на отношенията между хората в Македония и България.

Да не пророкувам злокобно – необратимо!...

Какво можеше, но не бе предвидено, не бе отчетено и не бе направено от Младенов и министерството му?

1. Че, в Македония е на власт марионетно про-сръбско/пост-титовистко правителство, което е готово да пожертва и народ и бъдещето му под диктовката на бившите и настоящи сръбски тайни служби и мафия, на които трябва да се противодейства .

2. Че, това правителство и контролираните от него и УТБата медии ще провокират българската страна по всевъзможни начини, в това число и посредством неочаквани и нагли въпроси и дори заплахи, към Премиера и Президента на България и  че те трябва да са подготвени с ефектни отговори, насочени предимно към македонските хора и останките от титосталинизма. 

3. Че, македонистките кукли в Скопие работят директно в полза на интересите на великосръбските /а там никога не е имало други / политици в Белград, които не желаят приемането на Македония в ЕС и НАТО преди Сърбия, защото това би означавало „измъкване” на македонските хора от мъртвата хватка на техните служби и манипулаторски медии, и че на това трябва да противодейства България.

4. Че, след като ние застанем срещу членството на Македония, Сърбия веднага ще заеме опразненото от България място на доброжелател, ще получи възможност да поизмие замърсеният си имидж на балкански и македонски касапин за българска сметка. Нещо което България не би трябвало да допуска.

5. Че, Гърция винаги би предпочела Сърбия за партньор при неизбежното уреждане на спора около името на Македония и че с удоволствие ще предостави на Сърбия това място, ако разбира се, българите бъдат така глупави да изтърват този си коз /което Младенов не траябваше така глупашката да им сервира/.

6. Че, заставайки срещу Македония, на страната на Гърция, в този момент означава да „изгърмиш патроните си напразно”, защото Гърция е осъдена да клекне и нашата помощ е нито наложителна, нито оправдана.

7. Че, подкрепата за Македония, а не отказ от подкрепа, е най-силният ни ход за влияние върху политиката и на Македония, и на Гърция и на Сърбия, че и на ЕС и НАТО.

8. Че, времето за оттегляне на тази подкрепа не е сега, защото не е дошъл моментът да се смятаме, че всичко в Македония е загубено и ние сме изправени срещу перспективата да имаме още един враг на западната си граница.

9. Че, натискът и посланията от България следва да не сочат МАКЕДОНИЯ, което включва и братският нам  народ, а да посочват на македонците зависимото от сръбските служби македонско правителство и медии.

10. Че, българското правителство трябваше да заяви публично безусловна подкрепа, а да упражни натиск върху македонстващите по-енергично и нетрадиционно по всички дискретни канали и то далеч по-отрано. Как можа Бойко Борисов да отиде на среща с гръцките трактористи на кулата, а не можа да му хрумне или не му бе подсказан, подобен ход на Гюешево, Струмица или в Скопие..?

Всичко това беше задължен да оцени министър Младенов. Той обаче не го оцени и не посъветва нито Плевнелиев нито Борисов, нито обществеността в България.

И резултат е – за хората в Македония, България пречи, а Сърбия помага….Българите са лошите, а сърбите добрите.

В тази политика няма място за сръдни и емоционални изблици. Това е битка на интереси , заради интереси. С грешното си отиграване, България показа, че или няма интереси в Македония или, че не знае как да си защитава интересите там.

Благодарение на Младеновата „дипломация” българското правителство, а и България вече са вън е вън от темата Македония.

Там ще играят заедно, винаги единните в анти-българизма си Сърбия и Гърция. Ние ще сме в тази „ос” в очите на македонците и света, като Сърбия и Гърция няма да ни допуснат да сме реална част от нея. Просто ще оперем пешкира.

И по-добре да си затворим очите и ушите, защото от опит знаем какво ще се случи на  Македония в тая вълча компания.

Ето това Младенов не предвиди. А е толкова близо до ума, ако го имаш.

Не помогна и на Президента и на премиера и на българската общественост да го направят, а бе длъжен.

Като не го направи, Младенов унизи България и водачите и.

Сега какво?

– Просто нямаме печеливш ход. Дори нямаме и престижен изход.

Ей за това поне Младенов да си отива веднага!

22-ма полицаи бяха ранени, а 176 души бяха арестувани след сблъсъците в центъра на Варшава между силите на реда и десни националисти, организирали провокационно шествие навръх Деня на независимостта на Полша. Площадът пред неоготическото здание на Двореца на науката и културата заприлича на бойно поле в неделя.
Демонстрантите пееха националистически песни, а някои от тях носеха маски и хвърляха камъни и метални предмети по полицаите. Последните насвой ред отвърнаха с гумени куршуми и сълзотворен газ.

Десните националисти за втори път превръщат националния празник - 94-ата годишнина от възстановяването на независимата полска държава след Първата световна война - в ден на грозно улично насилие.

Президентът Бронислав Коморовски осъди безредиците и разкритикува парламента, че е отхвърлил предложението му да се забрани участници в публични събития да прикриват лицата си.

Националистите обвиняват реформаторското правителство на премиера Доналд Туск във вредна политика на прекалено обвързване с ЕС. Според тях "внасяните" в страната европейски либерални ценности били "еврейска конспирация" противоречали на полските католически традиции.

След преизбирането на Обама за втори президентски мандат над 100 000 американци са подписали петиции за излизане на техните щати от състава на федерацията, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на публикации в интернет страницата на Белия дом.

Петиции за излизане от състава на САЩ са постъпили от жители на 20 щата - Тексас, Ню Йорк, Ню Джърси, Северна и Южна Каролина, Алабама, Джорджия, Флорида, Индиана, Мичиган, Тенеси, Луизиана, Кентъки, Арканзас, Колорадо, Северна Дакота, Орегон, Мисисипи, Мисури и Монтана.

По брой петиции за отделяне от САЩ на първо място е Тексас - над 25 000. Това е долната граница, над която по закон Белият дом е длъжен да отговори официално. Тексасците се оплакват от сериозни нарушения на правата на човека, в това число мерките за сигурност по летищата.

Повечето от петициите са подписани от хора в щати, в които мнозинството от гласовете на изборите бяха спечелени от републиканеца Мит Ромни.