Сцени от   Еврейското  Тв шоу "Карамелка и горилата  ".
превод -(аз  )

Урок по история с карамелка  и горилата "

Тофи(Карамелка)  - Здравейте, ние направихме това за историческата програма карамелка и горилата.

Искам да разкажа за историята на еврейския народ - от древността до наши дни.

Днес ще научите за разпъването на Исус (Yeshu). Вие  чували ли сте  за Исус?

Горилата - Да, чух  -  той е уважаван човек син на Бога .
К - Не. Той е враг на еврейския народ. Той се опита да ни превърне в християни

Въпреки че има и  добри християни, но за евреите това е страшно опасно, защото застрашават спокойствието на еврейския народ.

Г. - Искам да асимилирам

К. - Знаеш ли какво е асимилиране? Това означава да бъдеш такъв като  гоите, това е нещо, което нито вие, нито аз, по какъвто и да е начин искаме.

Г. - Искам децата ми да ядат  шоколад «Тоблерон» и  да станат езичниците, аз съм отегчен тук Карамелке!

Искам да живея в Швейцария заедно с езичниците и да ям шоколад «Тоблерон»по цял ден .

К. - OK скъпи, ако обичаш Исус толкова много, тогава ще трябва да бъдеш като него
Разпятието на Христос"

К - Аз съм  - Юда Искариотски.

Г. - Аз съм  - Исус. Искам всички вие да станете християни,  да  ядете свинско и "Тоблерон" и да се забавлявате. , Публиката също ли  го искате?

К. - За това, аз  ще те разпъна! Как смееш да проповядват  на невинни евреи?

Г. - О, Боже Мой, защо си Ме оставил?

К. - Ти си фашист, Исус, ти си фашист!

Г. - Карамелке  не! Карамелке! Аз съм уплашен, аз ходих  по водата, аз превърнах бисквитите  в торта. Не! Аз не съм Иисус, това е грешка. -  Аз съм Мойсей,  учителю мой , не ме приковавай ! Карамелке - Неее!

К. - Това е само един пирон, страхливецо ...

Горилата крещи ...

 Това е не само "пародия", това  е открита атака срещу християнската религия...Преценете сами . Аз съм в шок!!!

       
Отец Константин Иванов Бъчваров от с. Торос
/1902 - 1944 г./    

А бе толкова простичко, по народному справедливо и по православному смирено… Трябваше да стане преди повече от двадесет години… Просто Българската православна църква да канонизира избитите български свещенослужители заради вярата им, заради служението на ползу роду. Погиналите с мъченическа смърт в лапите на комунистическите сатрапи след септември 1944 г. Стотици са. И докато навсякъде, дори в Русия, избитите от комунистите свещеници отдавна са въведени в сонма на светиите, българските  мъченици за вярата стоят самотно и тъжно пред райските двери.

            За един от тях ще разкажа – отец Константин Иванов Бъчваров от с. Торос, Луковитска околия, Врачанска епархия. Зверски убит от "нашите" комунисти в есенните дни на 1944 г.  Дни на кървави и безсмислени отмъщения. На жестокост, непозната по тези земи.

            Въоръжете се с молитвено преклонение, защото ми се струва, че сега е времето да се припомни за един от хилядите мъченици на православната вяра, който от десетилетия чака своето канонизиране, та поне поколенията да изкупят вината на червените безродници. Всуе…

            Ако минете някога през с. Торос,  отбийте се до църквата „Св. Св. Кирил и Методий”. Красива е. Строена от хората с техен труд и пари през 1880 г. В притвора има голям портрет на отец Константин, а в двора е гроба му. От надписа разбираме, че този свят човек е роден на 2.02.1902 г. в с. Торос, и убит на 30.10.1944 г. Тази година през септември отново бях в Торос и си спомних преживяното.

            Та спомена за този гроб ме измъчва толкова години. Бях дете /13 годишен/, когато дойде съседа поп Антоний /още служи в селото/, потайно нещо заговориха с баба ми Радка, тя се защура из двора, накъса цветя от градината, омеси хляб и ме забра с тайнственост към църквата. С нейни дружки от махалата споделяха, че владиката „дал благословия да погребат презвитера Мария в гроба на отец Константин”. Обичайната траурна церемония не бе в селското гробище, а в двора на църквата. След време осъзнах, че съм присъствал на погребението на жената на отец Константин – презвитера Мария, че е било 18.10.1975 г.  и децата Донка и Иван измолили от врачанския митрополит Калиник да погребат майка си в гроба на рано погубения баща, да съберат свещеническото семейство и в смъртта. Дълги години в селото се разказваше как в късната есен на 1944 г. докарали от Луковит отец Константин в затворен ковчег, не разрешили никой на го отвори и набързо го погребали там, където е служил цял живот. В този край имат обичая да погребват мъртъвците в нещо като гробница, изградена от тухли и покрита с ламаринен лист, който служи за капак. Та стигнаха копачите до тази примитивна гробница на дългогодишния селски поп, отвориха я … и жените от селото писнаха, ама писнаха от ужас. Няма да забравя никога повода за ужаса. Скелетът в гроба бе без един крак, а до черепа бе поставена кост от крака на отеца, заедно с обувката… Баба Радка и съседката леля Цветана през сълзи зашушукаха: „Ето защо не дадоха да се отвори ковчега едно време, рязали са го на парчета…” Тогава много-много не разбирах подметнатите реплики, след години разказите станаха релефни и разбираеми, тогава си спомнях ужасната гледка на костта с обувката, която не бе там където Господ е сътворил тялото човешко… Отец Константин е бил погребан с отрязан до коляното крак, поставен до главата му! Можете ли да си представите за какъв садизъм става дума!?

            Жените измиха костите с вино и ги сложиха в платнена торба, а после в ковчега на съпругата, отец Антоний размаха кандилото, близките се простиха, раздадоха за „Бог да прости!” и церемонията приключи, но не и разказите за ужасната гледка и свещеническото семейство. Било е 18.10.1975 г.

            Каква е всъщност  трагичната история.

            Можете да я намерите и другаде. Ще посоча само значителния труд на игумения Валентина Друмева „Български свещеници пострадали и гонени за вярата в най-ново време”, том 10, Калофер, 2011г., стр. 7-13, но въпреки безспорната добросъвестност на благородната жена там има доста неточности, исторически непълноти и пропуски, които се дължат вероятно на липсата на време, а и на твърде стеснения ареал от достоверни източници. Така например тя твърди, че Лазар Станев, на който селото бе кръстено от 1954 до 1990 г. е „бил партизанин и е убит” и предполага, че една от виновниците за смъртта на от. Константин била сестрата на Лазар  Мара Станева. Свещена и благородна глупост. Лазар Станев е крайно ляв земеделец, деец на т. нар. „Единен фронт” и никога, дори за ден не е помирисвал партизанство, още повече, че умира през 1938 г. Тихо и кротко си е учителствал в Торос /преподавал е на баба ми/, разнасял призиви за въоръжена борба срещу буржоазията, става дори народен представител, но заболява от туберкулоза, изпратен е на лечение със средства на Коминтерна в Москва, където завършва Ленинска школа и участва в 7 конгрес на Коминтерна. Съветските лекари не успяват да му помогнат и умира в дома си през 1938 г. Въпреки убежденията си е опят в последния си път от същия отец Константин. А що се отнася до Мара Станева от времето, когато я развеждаха по училищата си спомням, че тя бе доволно сенилна, не подбираше приказките си, но не съм чул някой да я обвинява за смъртта на свещеника.

            Та ето каква е истинската история накратко.

            Отец Константин Бъчваров е с огромен авторитет в селото, стриктен свещенослужител и много ерудиран мъж. Взирам се в кръщелното свидетелство на майка ми № 45 от 6 септември 1936 г., в което с красив калиграфски почерк е написано от свещеника Константин Ив. Бъчваров, че се родило „отроче от женски пол на 30 август в енорията на църква „Св. Св. Кирил и методий” и се именува при свето Кръщение Николинка и възприето от св. Купел от Неша Петкова Георгиева”. Следват подписи на енорийския свещеник, печати на Българската екзархия, на Врачански епархийски духовен съвет, таксова марка от 5 лв. на Светия синод… След още 6 г. отец Константин ще кръсти и леля ми. И двете пазеха кръщелните си свидетелства и особено се гордееха, че ги е въвел в православната вяра този „благ и свят човек”. Аз разбрах повода за гордостта им в оня есенен ден на 1975 г. и после от многобройните разкази на хората, които са го познавали.

             В началото на 1944 г. в селото дошла жандармерия и блокирала няколко къщи, в които се предполагало, че се крият партизани. От Торос наистина имало трима-четирима, които свободно си ходели при партизанския отряд „Г. Бенковски”, а като поогладнеели се връщали пак в селото, понаяждали се и  излизали за разнообразие в гората. Дори се гордеели, че са от „червения Торос” /колко е било червено селото личи от резултатите при изборите за 6 Велико народно събрание: БЗНС- Н. Петков /бяла бюлетина/ – 1 834 гласа, Отечествен фронт /червена/ - 543 и Демократическа партия /морава/ - 84. А в Луковитска избирателна околия депутат става Трифон Кунев, който през цялото време на кампанията е в затвора, заради величавите „Ситни-дребни, като камилчета”/. Но да се върнем в началото на 1944 г. Селото е блокирано, хората се изплашили да не пострадат невинни хора и повикали на помощ най-авторитетния човек, отец Константин. Той отишъл при началника на жандармеристите и го уверил, че в селото няма „шумкари”, няма хора, които са против властта и смирено му обяснил, че така само ще настроят хората срещу тях, а той заложил авторитета си на Божи служител, че в Торос всичко ще е мирно и тихо, само да не загинат мърцина млади хора. Отец Константин бил внушителен като осанка и авторитет сред енориашите, та изглежда успял да убеди жандармеристите да не се правят обиски или не дай Боже арести в епархията му. Извикал  кмета, директора на училището Тодор Бочев и заедно с жандармеристите отседнали в кръчмата на Семко Цацов. Тогава така е било - на хапване и вино местните първенци стопявали злите намерения. Гощавката продължила до късно, но отец Константин държал да изпрати гостите лично и да се увери, че няма никой да пострада. Историята е разказвана от много селяни без особени различия. Тук ще цитирам какво съм записал през 1991 г. от разказа на баба ми Радка Джавезова: „Отец Костадин тогава спаси селото, защото всички знаеха, че в две – три къщи има наистина нелегални, май и Мара /сестрата на Л. Станев/ бе излязла в гората, Гатю, Иван, Големия Фъстък… Изпрати ги чак до края на селото, по пътя за Дъбен, та да се увери, че няма да стане сакатлък в Торос. Благодарение на него в селото няма нито един убит в онези времена, докато в съседното Дерманци има 6 момчета, които ги застреляха в нивите, но пък след Девети в Дерманци няма избити, а тук – колкото душа ти иска.”

            Да, но откъде е могъл да знае отец Константин какво ще стане на 9.09.1944 г.!?

            Червенобрежкият партизански отряд „Георги Бенковски” бил на излет някъде между селата Торос и Дъбен, минал камион, арестували „врага-шофьор”, но той им казал, че Съветската армия е взела властта. Изгърмели няколко пъти във въздуха от радост и се натоварили на камиона. „Превзели” Торос без никаква съпротива и спретнали митинг, на който говорили Пеко Таков, Вълка Горанова, Митка Гръбчева, че даже и местната атракция Гена Абисинката, бивша - Уруспията. В комунистическата еуфория с типичното перверзно желание за кръв поръчали на местните да намерят „фашисти, които заслужават народния гняв”. Да, но не могли да се сетят за такива „елементи”. И тогава един от местните червени /биографичния комунист Иван Николов/ се „сетил” за ония „гадове”, които яли и пили с фашистите при блокадата. Всъщност „гадовете” били спасителите на селото от безсмислени жертви: Отец Константин Бъчваров, директора на училището Тодор Бочев и кръчмаря Семко Цацов. Разпръснали се из селото партизаните и започнала кървавата вакханалия, но да дам думата на свидетеля баба ми Радка: „Тичаха из селото като пощуряли с автомати и пистолети. Тодор Бочев го уби лично Митка Гръбчева в тая стая откъм шосето, пред очите на детето му. Тя влязла в къщата с още няколко партизани, а детето се молело да не закачат татко му, придружителите и` се сепнали, притеснили ги молбите на момиченцето, а тя извадила пистолета и го застреляла. Кръвта по стените стоеше години след това. Семко Цацов като ги видял се опитал да бяга, ама го простреляли и с кървищата го откараха в Луковит. Умря на другия ден. А попа го вързаха и го прекараха през селото, а той човека не разбираше какво става, блъскаха го и ритаха по улиците. Откараха го в Луковит. После Райко Банов, който също бе прибран разказваше как са се гаврили с него. Оскубали му брадата, яздили го и го карали да реве като коза. В Торос го докараха в затворен ковчег и на погребението пазеха милиционери. След седмица – две жена му и двете деца забягнаха и не искаха да чуят и видят никой от тоя край. А отчето бе много добър, мъдър човек, хората го обичаха, защото пееше много хубаво, а бе и едър, висок мъж, красавец… Човекът от Торос, който ги посочи и носи вина за смъртта им е Иван Николов – стар комунистически деятел в селото, който дори и неговите съпартийци не обичаха много-много, но се страхуваха, беше жесток, отмъстителен човек, целият свят му бе крив… Много хора си отидоха мърцина заради него и още двама-трима.”

            Скоро от стария приятел Кольо Даскалов /бивш заместник-министър на отбраната/ научих още малко за смъртта на торошкия свещеник. По това време вуйчото на Даскалов Веселин Рабчев – кмет на с. Ракита също е задържан в Околийското управление на милицията в Луковит. Кольо почти дословно предава разказа на вуйчо си: „Основният бияч Митко Шефа /само това се знае за изверга/ буквално довлече попа на Торос в напълно безпомощно състояние – потрошен, неподвижен, не можеше да говори, после започна да хърка.  Аз се развиках за помощ, започнах да тропам по вратите, оня Митко Шефа дойде, погледна попа, а той вече и не хъркаше и с усмивка процеди: „А, той пръча, много лесно умря!”. После отмъкнаха тялото някъде…”.

            Дали още тогава отец Константин е бил мъртъв никога няма да научим, но безспорно са продължили с гаврите… Пак ще го повторя – рязали са тялото на Божия служител на парчета! И пак се сещам за оная кост с обувка до черепа на този свят човек… Ужасът на комунистическия терор, стоварил се върху пастира на едно българско село. И то в средата на 20 век. Нека психолози, антрополози, социолози, народоведи, краеведи и каквито още се сетите се опитат да го обяснят, доколкото въобще подлежи на нормално обяснение комунизма.

            Отец Константин е само един от стотиците православни свещеници, избити без съд и присъда след възшествието на българските комунисти. Изследователите сочат броя им от 150 докъм 200 пастири. Мъченически погубени заради вярата. Православната вяра. В Русия са канонизирани над 600 православни свещеници, убити от комунистическия режим, а католическата църква обяви десетки техни мъченици за светии, някои от тях са българи, също избити от атеистичната власт. В Родината ни нито един от тези свещеници не е в сонма на светиите, защото, както писа Димитър Талев /между другото, заточен след Богданов дол в Луковит/ още през 1937 г.: „Комунизмът ще си отиде дори в Съветска Русия, но последния жив комунист на тази планета ще умре в България”.

Кръщелното свидетелство на майка ми, изписано от отец Константин през 1936 г.


 Учителското семейство Радка и Манол Джавезови с децата си през 1943 г. Голямото дете е майка ми Николина, а малката е сестра и` Бисера, току-що въведена в православната вяра от отец Константин. Тогава никой и не подозира каква ще е съдбата на Божия служител...

Шефът на BBC подаде оставка. Снимка: Reuters

Генералният директор на BBC Джордж Ентуисъл подаде оставка само два месеца след встъпването си в длъжност, след като не успя да се справи с избухналия скандал за сексуални злоупотреби с деца, който хвърли в смут 90-годишната държавно финансирана медия, съобщи Ройтерс.

Ентуисъл беше изправен пред сериозни критики, след като конкурентна медия отправи обвинения миналия месец, че един от най-известните водещи на BBC - покойният Джими Савил, е сред извършителите на най-много сексуални посегателства във Великобритания.

Критиките се засилиха, след като BBC излъчи телевизионен материал, в който бивш британски политик беше погрешно обвинен в сексуални злоупотреби с деца. В петък телевизията се извини за
допуснатата грешка.

"Реших, че най-почтеното нещо, което мога да направя, е да подам оставка от поста генерален директор", заяви Ентуисъл.

Аферата предизвика криза в BBC. Британската обществена радиотелевизионна корпорация бе обвинена, че е прикривала Джими Савил. След избухването на скандала BBC поднесе своите извинения и започна вътрешно разследване, за да установи причините, поради които предаване, посветено на предполагаемите сексуални посегателства на Савил, не е било излъчено в края на миналата година.

Британската полиция разследва твърденията, че Савил, който водеше детски предавания по BBC, е извършвал в продължение на шест десетилетия сексуални посегателства над жени, сред които момичета на възраст около 12 години, включително в помещенията на британската радиотелевизионна компания.
Полицията съобщи, че е открила около 300 потенциални жертви.Ентуисъл заяви миналия месец, че не може да изключи предположенията, че през 70-те и 80-те години на 20 век, когато Савил беше на върха на славата си, в BBC може да е съществувал педофилски кръг.

Той обаче отхвърли обвиненията, че ръководството на BBC се е опитвало да прикрие твърденията срещу Савил, който почина миналата година, или да попречи на една от новинарските програми на медийната компания да проведе разследване, предаде БТА.

 http://www.dnes.bg

Снимка: архив, Reuters

Министерството на отбраната на Ирак опроверга информация за анулирането на договор за доставки на оръжие от Русия на стойност 4,2 милиарда долара, съобщи ИТАР-ТАСС.

"Никой не е отменил сделката, договорът се изпълнява", заявина пресконференция в Багдад вчера министърът на отбраната на Ирак Садун ад Дулайми.

Той добави, че в момента се водят преговори за намаляване на стойността на договора, за да се постигане по-изгодна оферта.

"Ирак вече получи предложение, което проучва, и в срок от 30 дни трябваше да стигнем до окончателен договор, но имаше забавяне, затова трябва да се проведат нови преговори", заяви министърът. Във връзка с твърденията за корупция той уточни, че Ирак все още не е превел нито динар на руската страна и все още не е задействана нито една клауза от договора. Според министъра медийният шум по темата има за цел да лиши Ирак от оръжейни договори.

Вчера световните агенции съобщиха, позовавайки се на иракски представител, че Ирак се отказва от оръжейната сделка с Русия на стойност 4,2 млрд. д. заради подозрения за корупция.

Сделката, сключена през октомври, включва изтребители МиГ-29, бойни хеликоптери Ми-28НЕ и ракетно-артилерийски системи "Панцер-С1Е", посочват руски медии, цитирани от ДПА. Чрез нея Русия става вторият по големина доставчик на оръжия за Ирак след САЩ, предаде БТА.

Снимка: архив, Reuters

Силно земетресение разтърси централна Мианма днес близо до Мандалей, втория по големина град в страната, като причини ограничени щети, предаде Ройтерс.

Властите съобщиха за петима загинали, но няколко строителни работници са в неизвестност. Епицентърът на труса с магнитуд 6,6 е бил на около 60 км от Мандалей на дълбочина около 10 км. Жителите на Банкок, столицата на съседен Тайланд, също са го усетили.

Представител на метеорологичната служба в Мандалей уточни, че епицентърът е бил близо до град Шуебо. Земетресението е било регистриран в 7,41 ч.сутринта. Последвали са няколко силни вторични труса в района,но няма събщения за сериозни разрушения. Според местни медии недостроен мост на река Ирауади е рухнал, предаде БТА.

Снимка: Reuters

Най-малко 140 души са били убити в най-големия град в Южна Америка през последните две седмици в рамките на надигащата се вълна от насилие, съобщи департаментът по обществената сигурност на Сао Пауло, цитиран от Асошиейтед прес.

Убийствата в бразилския град започнаха рязко да нарастват през септември - месец, в който бяха убити 144 души, се посочва в сайта на департамента, където се съобщава, че общо 982 убийства са станали в града през първите девет месеца на годината.

Жертвите включват 90 полицейски служители, повечето от които са били застреляни по време на служба.

Официален представител на департамента по обществената сигурност, пожелал анонимност, заяви, че убийствата на полицаи са извършени по нареждане на лидери на организирана престъпна групировка, които са в затвора.

„Днешният купувач на съвременно изкуство е абсолютно и безусловно вулгарен...”, казва Сачи, като не споменава нищо за времето от началото на 90-те години, когато лансира т.нар.Young British Artists и благодарение на него художници като Деймиън Хърст (Damien Hirst) и Трейси Емин (Tracey Emin), направиха главозамайваща кариера. Всъщност, в подкрепа на своето изказване, Чарлз Саачи не посочва никакви имена, но изданието споменава милиардера Роман Абрамович (Roman Abramovich), неговата партньорка Дария Жукова (Daria Zhukova), както и обобщеният образ на олигарсите от Русия и бившите съветски републики...

The Telegraph припомня историята от 2008 г., когато собственикът на футболния клуб „Челси”, в рамките на 24 часа, плати повече от 60 млн. GBP за творби на Лусиън Фройд (Lucian Freud; 1922-2011) - Benefits Supervisor Sleeping (1995) и на Френсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992) - Triptych (1976). „Въобще, тези хора, харесват ли произведенията на изкуството?” - пита Саачи. - „Или им харесва да притежават най-известните произведения на най-известните художници, за които с лекота дават огромни суми, но единствено, за да украсят дворците и яхтите, като този начин демонстрират мощ и богатство?”, допълва той.

Снимка: Reuters

Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Дали това е вярно? Ако вземем за пример кафявия лабрадор Алусия, със сигурност ще се убедим в истинността на твърдението, пише "Дейли мейл".

Собственик на Алусия е прикованата към инвалидна количка Пам Куик. За нея кучето върши немалка част от домакинската работа - изпразва пералнята, след което поставя дрехите в коша, който пък носи до простора, за да може Пам да простре.

И всичко, което четириногият приятел иска в замяна, е любов и почесване зад ушите.