Миналата година посветих пост на този ден, но си мисля, че нуждата да се пише и напомня за него и истинският му смисъл е повече от належаща! В предния пост разказах за празника - такъв какъвто е създаден и отбелязван докато комунистите идват на власт и го забраняват и такъв какъвто е сега, заедно с някои мои разсъждения по въпроса.
Тази година съм решил да оставя думите към българите и за българите на някои будители български да говорят - защото те казват много повече, а много от тях ние не ги знаем, не ги помним или сме забравили техния смисъл:


  Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. гр. София.

"До преди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие на сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към стариннобългарското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално дело, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение в идеалното - бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо смислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните преди всичко в самото общество, а от там и отражението на отрицателни прояви сред учащата се младеж. Последната се увлече от всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душата й, и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновено увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сили, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението  са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на обикновеното.

Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.

За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!

По отношение на това, как да се организира празникът, предоставя се пълна свобода на учителските съвети, които все пак трябва да имат предвид: 1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празника да не остане само училищен, но и да стане общо национален в истинския смисъл на думата, и 2) празника да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията."                                                                       
Министър: Ст. Омарчевски                                                                               Главен секретар: Д-р Ф. Манолов

Св. Паисий Хилендарски - йеромонах, Будител български:

Свети Софроний Врачански от Котел - Будител български

"..Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику. Та ако не би возможно меня да сказувам им сас уста моя да чуят от мене грешнаго някой полезное поучение, а тие да прочетут писание мое и да уползуется. И за мене, недостойнаго. Бога да молят невежество мое изправити и трудившаго ся прощение сподобити, да би получити и нам десних стояниих в ден страшнаго воздаяния. Амин!"

Йордан Хаджиконстантинов - Джинот - български будител от Велес - днешна БРЮМ - 1851 г.

"Истинският българин не лъже, не завижда, не се лени, не лицемери, не блудства, за печена кокошка вярата си не променя. Затова съм българин, затова имам вяра, надежда и любов.”

 

Георги Стойков Раковски - Будител български от Котел

"....Млади юноши! Ви, поколение днешно,

България от вас чака

в пъприще славно ви да внидите сговорно,

племе удрете лъжепророка!

Знамен азийски долу да падне ниско,

лъва да вдигнете венчана,

миру да се провикнете и ви високо:

Живи България пак славна!!!"

Като българин и обладан от любов към народа си, аз не можих да търпя, като гледах и гледам, че всяк един учен българин с неуморими сили се труди да принесе веществена полза на Отечеството ни – не можих, казвам, да търпя и се реших, според колкото ми допускат силите и времето, да принеса и аз нещичко Майце си, което мисля, че ще може да й достави що-годе ползица. С тази мисъл аз се наех да спиша тая кратка повест, като се лаская с надежда, че тя, като собствено българска повест, ще бъде приета с любов и снизхождение.

Нашата млада книжнина има потреба от книги – съчинени или преведени. А защото тя се е сподобила да има чужди преведени на свой език повести, а собствени почти няма, затова мисля, че тая кратка повест „Нещастна фамилия“ не ще бъде излишна. Наистина, че нашата книжнина има голяма – и много голяма нужда от полезни книги; но за тях нека се стараят онези, които вече са придобили умствени за това средства. А таквизи, слава богу, в нас българите, има вече доволно."

Добри Чинтулов - Будител български от Сливен

"Прощавай, синко, много здраве,

едничка рожбо на светът;

така съдбата нам направи

син с майка да се разделят.

Това ли чаках аз от тебе,

откак си още малък бил,

та сега в мойто старо време

в път дълъг си се наредил?

 В страни ти чужди ще да идеш,

къде ти сочи съвестта,

светът и хората да видиш

и да си търсиш там честта.

 Но мислиш ли ти, рожбо мила,

че ще да имам аз покой,

кога от старост и без сила

любезний образ спомня твой?

 Ако да видя буря страшна

със силен дъжд да завали,

то моята душа нещастна

от страх ще скоро затрепти.

 Ако трескавицата слушам

и страшен гърмел да гърми,

то аз със страх голям ще думам:

ах, сега де ли е син ми?

 Когато овците заблеят,

играят, тичат по поле;

когато птичките запеят

под синьо-ясното небе,

 ще думам аз: ах, птички, овци,

и вий си имате деца,

при вас играят ваште рожби,

но мойта в чужда е страна!

 Кога се вече ти находиш

по чуждостранни градове

и в тази къща пак си додиш,

кой ще ти помощ подаде?

 Къде е мойта майка мила,

роднините ще питаш ти,

но само нейната могила

тогаз щът ти покажат тий.

 Душата ти не ще забрави

това, що ти хортувах аз.

Върви, носи си много здраве

и споменувай пак за нас."

Тежка катастрофа между камион и два автомобила стана на пътя Русе-Бяла, съобщиха от полицията. Като по чудо зверският сблъсък се е разминал без жертви.

По първоначална информация са пострадали са четирима души, настанени в русенската болница, без опасност за живота.

Сигнал за инцидента е подаден към 11.10 часа.  Тежкотоварен камион и "Фолксваген Пасат" - съответно с румънска и с русенска регистрация, са пътували в посока към Русе, а "Рено" с русенска регистрация - към Бяла.

Катастрофата е станала в района на "Индийска колиба". На място са полицейски екипи, които установяват причината за пътното произшествие. 

Движението в участъка на инцидента е затворено и се извършвапо обходен маршрут през село Иваново.

© БГНЕС

Ангажиментът по отношение на двамата българи, осъдени на смърт за наркотрафик е на Министерство на външните работи, заяви правосъдният министър Диана Ковачева.

Тя обясни, че това е така, защото България няма договор за правна помощ с Малайзия.
По думите й единствената възможност е чрез двустранните отношения, уредени чрез подобен договор, какъвто обаче няма.

„Няма друга възможност, дори и на основания на някаква конвенция, по която и двете държави да са страни, да се поиска разрешаване на проблема", обясни правосъдният министър. Тя изрази надежда, че казусът ще бъде разрешен благоприятно за нас.

По-рано днес външният министър Младенов информира, че в момента представители на външно министерство пътуват към Малайзия, за да имат контакти на най-високо ниво във връзка с двамата осъдени на смърт българи.

Той не се ангажира с отговор на въпроса дали в момента в Малайзия има задействан мораториум върху смъртните присъди, защото засега информациите по темата са противоречиви.

Правната система на Малайзия е доста по-различна. Факт е, че в значителен период до момента там не са изпълнявани смъртни присъди, коментира той.

Дипломат номер едно посочи, че следващата стъпка ще бъде преценка на съответния орган дали може присъдата да се обжалва, след което, ако се позволи обжалване, ще се пристъпи към него.

Младенов подчерта, че ЕС, включително България, заемат много категорична позиция спрямо всяко присъждане или изпълнение на смъртна присъда, където и да е по света и съобщи, че още снощи сме информирали Европейската служба за външно действие за случая в Малайзия.

Външният министър допълни, че очаква следващите дни да бъде изразена позиция от ЕС по въпроса.

Снимка: mediapool.bg

Европейският съюз ще изгуби Турция като кандидат за членство, ако не й предложи да се включи в съюза до 2023 година, заяви премиерът Реджеп Ердоган, цитиран от Ройтерс. Това е първият случай, в който премиерът на Турция си позволява да прогнозира колко дълго би могъл да продължи пътят на страната към еврочленство.

През последните няколко години процесът по евроинтеграция на Турция практически спря. Той започна официално 2005 година, но повдигането на въпроса за арменския геноцид във Франция замрази първоначалния ентусиазъм. Последваха съдебните процеси срещу редица писатели и журналисти, а ключовият проблем с разделеният остров Кипър си остана висящ.

Запитан във вторник вечерта в Берлин дали вижда Турция като член на ЕС до 2023 година, Ердоган отговори, че "те едва ли ще ни задържат толкова дълго, но ако се опитват да ни обвържат дотогава, ЕС ще изгуби и със сигурност най-малкото ще изгуби Турция".

Според премиера страна със 74 милиона души ще подсили Европейския съюз. Близо 6 милиона турски граждани живеят в момента в ЕС, половината от тях - в Германия, припомни той.

В сряда Ердоган ще се срещне с канцлера Ангела Меркел, която предпочита Турция да не е пълноправен член, а да се поддържа с нея "привилегировано партньорство". През 2023г. Турция ще отбележи 100 години от основаването й като модерна република, наследник на Османската империя.

Досега от преговорите по 35 преговорни глави за членство в ЕС са приключени само по една. По 13 разговорите са блокирани, а Европейската комисия на няколко пъти заяви, че Турция не отговаря на стандартите за човешки права и свобода на словото.

 
http://bolgari.net

Хората напуснаха домовете си. Снимка: БТА

Тропическа буря връхлетя Южна Индия с проливни дъждове и високи вълни, които заляха нисколежащите области и прокудиха над 100 000 души от домовете им, предаде Асошиейтед прес. Стихията взе досега шест жертви в Индия и Шри Ланка, пише БТА.

Малко преди бурята да се стовари върху сушата вчера, петролен танкер с 37-членен екипаж заседна край Ченай, главен град на щата Тамил Наду. Една от спасителните му лодки се преобърна в бурното море и член на екипажа се удави, съобщи агенция Прест тръст ъв Индия. Бреговата охрана издирва останалите шестима, които били в лодката.

За днес синоптиците прогнозират нови проливни дъждове, рибарите са предупредени да не излизат в морето. В Шри Ланка хиляди души са евакуирани заради проливния дъжд и силните ветрове.

http://www.dnes.bg

 

Активист на Фатах носи лента с лика на Ясер Арафат. Снимка: архив, Reuters

Разбулвайки близо 25-годишна тайна, Израел призна, че стои зад убийството на заместника на палестинския лидер Ясер Арафат Абу Джихад в операция през 1988 г. в Тунис, предаде Асошиейтед прес.

Израел отдавна беше подозиран за ликвидирането на Халил ал Уазир, по-известен с бойното си прозвище Абу Джихад. Едва днес военният цензор в страната разреши на ежедневника "Йедиот ахронот" да публикува информацията, включително интервю с командоса, който го е убил.

През изминалите десетилетия на Израел бяха приписвани десетки безскрупулни операции. Но еврейската държава рядко поема отговорност. Признанието дава уникалната възможност да се надникне в тайните операции на страната, отбелязва Асошиейтед прес.

Абу Джихад заедно с Ясер Арафат основава Организацията за освобождение на Палестина и е обвиняван за редица нападения срещу израелци, пише БТА.

октомври 16, 2009 От simeonpopov

Къде е История Славянобългарска сега, а и съхранили ли сме я през вековете до наши дни ? Посещавайки Атон с група приятели си позволих да се разровя в съкровищницата на българската история и да почерпя информация (баш от първоизточника) относно самата книга и Св. Паисий Хилендарски.

Какво чух преди месец по радиото в едно такси:  ”защо да търсим гърнето с жълтиците из цялото село, като то е закопано в задния двор на нашата къщичка?”

Гърнето с жълтиците в този контекст е душата на човека – как да открием сами себе си и къде аджеба да се търсим.

Продължавайки в този дух на мисли стигам и до “Задния двор на къщичката” – най-святата земя за православните християни – Градината на Света Богородица или автономната монашеска република Света Гора. Казват, че като идеш там ставаш половин хаджия. Та, до този момент значи аз съм  хаджия и половина.

В Света Гора има 20 големи манастира, от които 17 гръцки, един сръбски, един руски и един български. В миналото е имало и грузински – Ивирон, но с течение на вековете е станал гръцки.Българският манастир – Свети Георги Зограф е един от най-големите и най-хубавите измежду всичките 20. Основават го трима братя българи от Охрид – Аарон, Йоан и Мойсей през далечния десети век.

Българският манастир Св. Георги Зограф

През 18ти век Атонският старец Св.Паисий Хилендарски се замонашава в сръбската света обител – Хилендарският манастир. От там идва и прозвището на стареца – “Хилендарски”. Манастирът е създаден през далечния 12 век от царския син Св. Сава, който приема монашеската тога, както също години по-късно прави и неговият баща – сръбският цар Стефан Неман – Св Симеон Мироточиви. Няколко века по-късно – през 1762 година Паисий написва и История Славянобългарска.

Сръбският манастир е една от любимите ми дестинации в Света гора, човек се чувства като у дома си, а и сърбите там имат добро отношение към нас българите.

Сръбският манстир Хилендар

Останах учуден обаче, когато след като попитах коя е килията на Св.Паисий Хилендарски, един послушник (даже българин) ми каза, че след последния ремонт, вече не се знае. Проблемът, е че преди
няколко години тук е вилнял сериозен пожар, като по-голямата част от манастира е изгоряла, а така сигурно е станало и с килията на нашия светия.

Българският манастир е сравнително близко – 2 часа и половина горски преход. Монасите са много учтиви и веднага получаваме достъп до “съкровищницата на манастира” – неговата престара библиотека. Ако човек се интересува може да изкара тук месеци, дори години разлиствайки и четейки многовековни книги, едикти, царски грамоти.

Пък дори и История Славянобългарска -

Паисиевата История Славянобългарска

Тук възниква и въпросът – защо пък История Славянобългарска да е в Гърция, а не на родна земя ? Сигурно доста може да се поспори – затова и искам да завърша с една доста интересна раздумка в този контекст.

На първата страница на книгата има голямо петно от червено мастило. Преди няколко десетки години – през времето на комунизма, Зографският библиотекар отец Пахомий подреждайки книгите, забелязва, нещо доста странно – петното на първата страница е синьо. След кратка беседа манастирските братя разбират, че Историята е заменена с фалшиво копие – а именно български поклонник – посетил ги преди седмици е разменил книгите (агент с една дума). Доста години по-късно и с доста препирни президентът Петър Стоянов върна на Гърция и на Зографския манастир артефактът, като това действие остави доста полюсни изказани и неизказани мнения и чувства.

Три века История Славянобългарска е съхранявана от българските монаси в Атон. Предостатъчен завършек по мое мнение на цялата одисея с краденето и местенето на книгата.

  Снимка: dariknews.bg

Препис на „История славянобългарска" се появи в последния репортаж на скопската телевизия „Канал 5", който трябваше да разясни поредната „антимакедонска" кампания в България по повод изложбата на ръкописи в Кралския музей в Брюксел.

Преписът на „Историята" на Паисий Хилендарски служи за фон в пълен кадър, докато македонски репортер вдъхновено разказва, как Македония е жертва на втора кампания от страна на България през тази година.

Като първа антимакедонска кампания се определя българската реакция на филма „Трето полувреме".

Репортажът на телевизия Канал 5 завършва с кадри от филма, на които се вижда как български войници товарят македонски евреи на влакове, за да ги откарат от Македония.

По-рано днес, телевизията излъчи репортаж от пресконференцията от понеделник, на министърката на културата Елизабета Канческа-Миловска, на която са били представени част от експонатите, подготвени за изложбата. При разлистването на ръкописите, се вижда, че един от тях е препис на паисиевата История Славянобългарска. За позицията на Съвета за македонски език обаче телевизията директно е използвала снимка на Историята.

Отец Паисий е написал в историята си следното изречение: „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин?". Това каза историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, по повод видеоклипа от пресконференцията в Скопие, който показва препис на История славянобългарска сред документите, подбрани за изложбата в Брюксел, предаде Фокус. По думите му - този въпрос е много актуален днес, по отношение на съставителите на изложбата, на учените в Македонската академия на науките (МАНУ), Съветът за македонски език и т.н.

„Чудя се на тези хора – защо си причиняват тези неприятности, смучейки, като созополския вампир не кръв, а културно-историческо наследство. Не е сигурно дали созополският вампир наистина е смучел кръв, но македонските вампири яко смучат българското, че и гръцкото културно-историческо наследство, обявявайки го за свое", каза Божидар Димитров.

По думите му фактите сами говорят за себе си: „Един от ръкописите започва с български предговор, друг от ръкописите се оказва „История Славянобългарска"... Между другото всички ръкописи, без един, който се оказва сръбски, са български и българско културно-историческо наследство", каза Божидар Димитров.

„Колегите от Кралския музей наистина трябва да се вземат в ръце, да се сетят, че сме съюзници, и политически, и по линия на ЕС, и военни, по линия на НАТО, и да не участват в такива гнусни провокации, колкото и пари да е предложил Скопие за наем на залите им, за да се съгласят да покажат тази изложба. Ако са похарчили вече парите, да, но тогава да поискат друго име на изложбата, например „Средновековни ръкописи от Бившата Югославска Република Македония" (за тяхно съжаление, не могат да напишат дори името Република Македония, тъй като солидарно с Гърция не са я признали с конституционното й име, както направихме ние, и не е ясно дали в това отношение те не са по-прави)", каза Божидар Димитров.

Да доказваш кражба на идея в България е предварително изгубена кауза, заявява журналистът Горан Благоев, PhD, автор и водещ на предаването "Вяра и общество" - БНТ в свое открито писмо до медиите по повод публикациите на колегата му Христо Христов за открадването на "История славянобългарска".

БГНЕС публикува пълния текст на писмото, адресирано до медиите в Р България, с копие до Националния съвет за журналистическа етика и Съюза на учените в България:

"Уважаеми колеги, обръщам се към Вас, воден от максимата, че истината трябва да бъде отстоявана, каквото и да ни коства това. Вече няколко дни в медийното пространство се коментира "сензационното" разкритие на уважавания от мен колега Христо Христов как Държавна сигурност организира изнасянето на оригинала на "История славянобългарска" от библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Разследващият журналист се позовава на откритите от него в Комисията по досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) оперативна разработка "Цитадела", както и на съдържащата се в нея оперативна разработка "Маратон". С радост бих го поздравил за "успеха" на издирвателския му труд, тъй като неговото разкритие потвърждава публикувана от мен теза още през есента на миналата година. Но се въздържам заради некоретното отношение, което остана в задкулисието на "СЕНЗАЦИЯТА". За какво става дума.

През миналата година при проучването на разсекретеното агентурно досие на преподавателя в Богословския ф-т на СУ проф. Иван Желев (агент Ангелов) открих, че по един екземпляр от всяко донесение свързано със Зографския манастир се отделя в оперативна разработка "Цитадела". Беше достатъчна съпоставката само на няколко факти от въпросното агентурно досие за да стане ясно, че стигна това е оперативна разработка, свързана със Зографския манастир и че фактите за изчезването на "История славянобългарска" несъмнено могат да бъдат открити именно в нея. По това време завършвах своята книга "Истории за плач и за надежда" в която има специална глава, посветена на кражбата, "откриването" и връщането на Паисиевия оригинал в Света гора, озаглавена "Похитеният ръкопис". Тъй като книгата вече беше на първа коректура и нямах възможност да извърша необходимото детайлно проучване, свързано с ОР "Цитадела" успях да направя бързо прередактиране на главата, включвайки новата информация.

Съдейки от статиите на Хр. Христов за "сензационното" му разкритие, той добре познава съдържанието на "Похитения ръкопис", но твърде некореткто подхожда при неговото интерпретиране и цитиране. Позволявам си да припомня този текст, тъй като именно в него е ключът към "сензационното" откритие на "разследващия журналист": "През 60-те и 70-те г. на ХХ в. комунистическа България започва все по-често да се сеща за изоставените български монаси в Зографския манастир. Целта, разбира се, не е подобряване на духовния живот в обителта, а нейното огромно културно наследство. В тази посока най-вероятно е била и оперативната разработка "Цитадела", започната от тайните служби на държавата...

Обект на внимание от страна на ДС е движимото и недвижимо наследство на Зографския манастир и българските келии и скитове на Атон, като акцент се поставя на издирването и документирането на паметниците, свързани с нашата история, както и на документите за манастирска собственост на територията на Гърция. Информацията е набирана чрез българи... които имат трайни контакти... с братството на Зографския манастир... Даваната информация е прилагана и в ОР "Цитадела", основно действащо лице в която е кадровият офицер Христо Маринчев... заместник началник на отдел 14 на ПГУ – Културно-историческо наследство...

... Подпомогнал ли е библиотекарят Пахомий нейното изнасяне или най-малкото тактично си е затворил очите при подменянето на оригинала с копието – отговорите на тези въпроси той отнесе със себе си. Почина на 10 март 2008 г. По тази причина е трудно да се каже и точно през коя година оригиналът изчезва от Зографската библиотека. Посочваните в различни версии 1983, 1984, 1986 и 1988 г. не почиват на достоверни факти. Те обаче със сигурност може да бъдат открити в досието на оперативна разработка "Цитадела". Но то все още не е разсекретено".

"Истории за плач и за надежда" излезе през октомври 2011 г. По-късно – на 10.11.2012 г . на конференция в Богословския факултет-СУ отново лансирах тезата, че истината за изчезването на "История славянобългарска" е скрита във все още неразсекретената оперативна разработка "Цитадела". На тази конференция заедно с мен като участници бяха поканени членът на КРДОПБГДСРСБНА г-жа Екатерина Бончева и г-н Христо Христов. И двамата чуха моя доклад. Още тогава помолих г-жа Бончева да ме насочи в какви архивни масиви трябва да търся въпросната ОР, тъй като тя живо ме интересува с оглед на разследващ материал за предаването "Вяра и общество". Тя ми предложи да ме свърже със специалист от комисията, който добре познавал архивите на ДС. Но за съжаление тази идея потъна във времето и срещата така и не се осъществи. Своите интереси, свързани с ОР "Цитадела" съм споделял неколкократно и с Хр. Христов при нашите случайни срещи в читалнята на КРДОПБГДСРСБНА.

През месец юли тази година се възползвах от програмната ваканция на воденото от мен предаване "Вяра и общество", за да посветя повече време за детайлно проучване на разсекретените досиета на синодалните архиереи. В един от тези дни попитах дежурната служителка в читалнята каква е възможността да получа достъп до оперативна разработка с конкретно кодово име. Допълних, че става дума за ОР "Цитадела". Служителката любезно отговори, че ще отнесе въпроса до своите началници. На следващия ден ми бе предадено, че няма възможност да ми бъде предоставена интересуващата ме разработка, защото Комисията не разполагала със списък на оперативните разработки на ДС, а и много документи били изчезнали. Попитах дали все пак не е редно да подам писмена молба за достъп но тази разработка, но ми бе казано, че едва ли има смисъл, защото ще поуча същия отговор. Продължих да проучвам разсекретените митрополитски досиета с надеждата, че един ден ще попадна и на ОР "Цитадела" за да мога да довърша своето журналистическо разследване, както и да финализирам един мой изследователски проект посветен на ролята на Държавна сигурност в живота на Зографския манастир.

Можете да си представите колко бях потресен, когато узнах, че на 11 октомври т.г. на своя сайт desebg.com журналистът Христо Христов с гриф: "СЕНЗАЦИЯ" е публикувал информация за откриването на оперативна разработка "Цитадела"!!! Той пише, че юли т. г. е поискал от Комисията да получи достъп до ОР "Цитадела" и след по-малко от седмица Комисията му е предоставила за ползване в читалнята първите два тома от въпросната разработка. Излиза, че по едно и също време, за един и същ архивен източник Комисията предпочита да съдейства на един изследовател, а на друг фактически отказва или най-малкото го подтиква той да се откаже от по-нататъшно му издирване. Всъщност подобен двоен стандарт за нашите географски ширини не е изненадващ. Общоизвестно е, че Христо Христов има близки, неформални контакти с Комисията – той е член на съставителските екипи на три от документалните сборници, които КРДОПБГДСРСБНА е издала съответно през 2010, 2011 и 2012 г. За разлика от него аз съм просто един "случаен" читател, на който спокойно може да се поднесе изопачена информация. Или просто да бъде укрита.

След като стана известно, че достъпът до ОР "Цитадела" очевидно не е бил толкова невъзможен, колкото ми се представяше, на 12 октомври следобед потърсих по телефона председателя на КРДОПБГДСРСБНА г-н Евтим Костадинов. Изразих недоумението си, цитирайки практическия отказ, който ми е бил даден през юли т.г чрез негови подчинени. От него чух, че не съм имал право да протестирам, защото всъщност не съм подавал никаква молба до него. Според Костадинов не било вярно, че КРДОПБГДСРСБНА не разполага със списък на оперативните разработки на бившата ДС, "защото още преди половин година списъкът със сигнатурите на разработките беше готов". На опита ми да възразя, че през юли – т.е. в рамките на тази половин година – на мен ми е отговорено, че такъв списък няма г-н Костадинов отговори: "Очевидно не сте наясно с нещата"!!! На следващият ден – 13 октомври в сайта си desebg.com Христ Христов публикува интервю с председателя на КРДОПБГДСРСБНА, в което г-н Е. Костадинов заявява: "През 2009 г. гражданин е изискал документи от комисията и тогава на наше запитване от НРС са предадени само два тома от разработката ("Цитадела" – б.м. Г.Б.). Тези томове са стояли при нас до момента, в който през юли тази година вие не подадохте заявление за достъп до тази разработка." Забележете – към момента на отправеното от мен устно запитване Комисията е разполагала най-малко с два от томовете на ОР "Цитадела"?! Но на мен ми е отговорено, че списък с оперативните разработки на ДС няма!!!

Очевидно Комисията е трябвало да запази разработката за да бъде тя "сензационното" открита от Христо Христов. Дали това не е системата на г-н Христов при всичките му сензационни разкрития?! Налице е фактическо цензуриране на изследователска дейност, граничеща с ограничаване на конституционно гарантиран достъп до информация или най-малкото забавяне на такъв достъп с цел да се даде предимство на втора заинтересована страна, свързана неформално с КРДОПБГДСРСБНА. По тази причина ще сезирам принципала на Комисията – Народното събрание.

Целта на това писмо е още една. Ако за двойния стандарт на Комисията по досиетата мога да намеря обяснение, недоумявам, как човек, който нарича себе си "разследващ журналист и изследовател на архивите на комунизма" може да бъде некоректен към труда на свой колега. В двете статии, посветени на "сензационното" му разкритие Христо Христов свежда резултата от моето незавършено проучване само до едно: "За първи разработката ЦИТАДЕЛА се споменава с книгата на журналиста Горан Благоев "Истории за плач и за надежда", издадена през октомври 2011 г. Той попада на този псевдоним в досието на богослова Иван Желев... Една от задачите на "Ангелов" е да добива сведения за манастира "Зограф".

Струва ми се и най-пристрастният наблюдател би установил, че в главата "Похитеният ръкопис" аз не просто "споменавам" името на оперативната разработка, но ясно изказвам тезата, че точно в нея е скрита информацията за изчезването на "История славянобългарска". От тук нататък всеки, който би получил достъп до ОР "Цитадела" лесно може да открие "сензационно" това което търси. Апропо имената и на тримата офицери, замесени в изнасянето на ръкописа – Агаин, Генев и Пехливанов – които Христов открива в "Цитадела" също са споменати в моята книга. Цитирал съм ги добросъвестно от материал на Диана Петрова във в-к "Труд" от далечната 1993 г. И тук г-н Хр. Христов не е прав, твърдейки че за първи път тези имена се споменават в статия на в-к "Галерия" от 2009 г. Материалът във в-к Труд просто го няма в интернет, откъдето очевидно "разследващият журналист" черпи своята информация.