2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. samvoin
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
31 октомври 2011, понеделник ЗАЩО ИСЛАНДИЯ ВЕЧЕ НЕ Е В НОВИНИТЕ.
Това не е моя статия, но хората трябва да знаят как стоят нещата и какви други възможности има пред страната ни, а не само това което непрекъснато се говори и как да се отървем от зависимостта и изкуствено създадената финансова криза.Италианска радиопрограма относно течащата в момента революция в Исландия е шокиращ пример за това колко малко нашите медии ни казват за останалия свят. Може би американците помнят, че в началото на финансовата криза от 2008 Исландия банкрутира. Причините бяха споменати бегло, но след това този малко познат член на ЕС остана на заден план.
Докато една след друга европейските страни се провалят или рискуват провал, заплашвайки еврото, с въздействие върху целия свят, последното нещо, което биха искали властите, е Исландия да стане пример за това. Ето няколко причини:
Пет години неолиберален режим направи Исландия (320 хиляди души население, без армия) една от най-богатите страни в света. През 2003 всички банки в страната бяха приватизирани, и в усилията си да привлекат чуждестранни инвеститори предложиха онлайн банкиране, чиято минимална цена им позволи да предложат относително висока възвръщаемост. Сметките, наречени АйсСейв, привлякоха много английски и холандски малки инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличи и външният дълг на банките.
През 2003 дългът на Исландия беше равен на 200 пъти стойността на техния БВП, но през 2007 беше 900%. Световната финансова криза от 2008 нанесе финалния удар. Трите главни исландски банки – Ландбанки, Кауптинг и Глитнир, се срутиха и бяха национализирани, докато кроната изгуби 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.
Обратно на очакваното, кризата доведе до това исландците да възстановят суверенните си права чрез директна демокрация на участието, която в последствие доведе до нова конституция. Но това се случи след много усилия.
Геир Хаарде, министър-председателя на коалиционното правителство на социалдемократите, издейства заем от 2,1 милиарда долара, към който скандинавските страни прибавиха още 2,5 милиарда. Но Исландия беше принудена да приеме драстични мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат дълга и, твърдейки, че това е единствения начин страната да се разплати с Холандия и Великобритания, които бяха обещали да обезщетят гражданите си.
Протестите и демонстрациите продължиха докато правителството не подаде оставка. Изборите се проведоха през април 2009, довеждайки до лява коалиция, която отрече неолибералната икономическа система, но веднага се съгласи с изискванията и Исландия да изплати 3,5 милиарда евро. Това изисква всеки Исландски гражданин да плаща 100 евро на месец (или около 130 долара) за 15 години, с лихви 5,5%, за да изплати дълг на частни компании, причинен от други частни компании. Това беше камъчето, което преобърна колата.
Случилото се след това беше необикновено. Идеята гражданите да плащат за грешките на финансовите монополисти, цяла нация да бъде обременена да плаща частни дългове, беше разбита, променяйки връзката между гражданите и техните политически водачи и в последствие обръщайки водачите на Исландия на страната на избирателите им. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на банкерите си, и прие призивите за референдум.
Разбира се, международното общество увеличи натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашиха с ужасни репресии, които биха изолирали страната. Когато исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банки заплашиха да спрат всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплаши да замрази исландските спестявания и банкови сметки. По думите на Гримсон „Казаха ни, че ако откажем условията на международното общество, ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.” (Писала съм много пъти, че когато кубинците виждат ужасното състояние на съседите си от Хаити, считат себе си за късметлии.)
На референдума от март 2010, 93% гласуваха срещу изплащане на дълга. МВФ веднага замрази заема си. Но революцията (макар и да не беше излъчена в Щатите) продължи своя ход. С подкрепата на едно гневно гражданско общество, правителството разследва отговорните за финансовата криза. Интерпол издаде интернационална заповед за арестуването на бившия президент на Кауптинг, Сигурдур Еинарсон, докато останалите виновни банкери избягаха от страната.
Но исландците не спряха там: те решиха да издадат нова конституция, която да освободи страната от пресилената власт на интернационалните финанси и виртуалните пари. (Тогавашната конституция е била написана през 1918, когато Исландия извоюва независимост от Дания, като единствената разлика с датската конституция бе в думата „президент” вместо „крал”.)
За да напишат новата конституция, исландците избраха 25 от 522 партийно независими, но препоръчани от поне 30 души граждани. Този документ не беше дело на шепа политици, а беше написан в интернет. Срещите на авторите бяха излъчени онлайн и гражданите можеха да изпращат предложения и коментари, ставайки свидетели на раждането на документа. Въпросната конституция ще бъде предложена за одобрение на следващите избори.
Някои читатели може би помнят, че земеделският колапс на Исландия от 9 век е описан в едноименната книга на Джаред Даймънд. Днес тази страна се възстановява от финансовата си криза по начин, точно обратен на смятаните за неизбежни мерки, както вчера новия глава на МВФ, Кристине Лагарде подвърди. На гръцкия народ беше казано, че приватизацията на обществения им сектор е единственото решение. Тези на Италия, Испания и Португалия са заплашени от същото нещо.
Те трябва да забележат Исландия. Отказвайки да се подчинява на чужди интереси, тази малка страна заяви силно и ясно, че хората са независими.
Затова Исландия вече не е в новините.
Автор: Дийна Страйкър
Превод: Мая Лилова
Източник: nikolaijambol.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html#links
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 3
Граждани и политици в лабиринта на онлайн комуникацията
В България политици и граждани се разминават, дори и в интернет. Докато в профилите на политиците доминират клишета и обещания, юзърите залагат на сарказъм и ирония. Докато политиците премълчават, юзърите коментират...
"Това, което видяхме около тези избори, е че казаното от гражданското общество в мрежата ярко контрастира на написаното в профилите на политиците", казва Марина Кирова, PR-eксперт и изследовател на новите медии. Според нея именно усещането, че лидерите в България не са автентични, намалява доверието на гражданите към тях и прави все по-мъчителен пътя им до урните.
Twitter-комуникацията дава предимство на бързото общуване и лаконичната реплика. Най-активните потребители се познават чрез писанията си и са като мини общество. Разминаването в Тwitter между граждани и политици е не само в стилистиката, но и в дневния ред. Ако политиците тихомълком подминаха темата за безредиците в Катуница, то юзърите не пропуснаха да й направят дисекция.
Туитър - място за мини гражданско общество
Бунтът на мини-обществото
Юзърите не пропускат темите отвъд предизборната скука. Придвижването на България към Шенген, неефективността на МВР по отношение на престъпността и компроматната война Цветанов-Плевнелиев – това са първите три точки от дневния ред на юзърите. „Разбира се, гражданите в интернет коментират - най-вече остро критично – и изборното шоу и политическите клишета”, анализира Марина Кирова. В Тwitter-профила beertobeer, например, четем: Вместо да повтарят, че купуването и продаването на гласове е престъпление, що не си кажат,че изборите са организирана престъпност?
Гражданското мини Тwitter-общество не се притеснява да изразява и позицията си, дори и когато тя е контра на общопритетата партийна линия или е неудобна за управляващите политици, коментира Марина Кирова. Юзърите задават въпроси, които традиционните медии не повдигат на тези избори. И са изключително критични към медиите, особено към телевизиите. Считат, че управляващите контролират или опитват да се месят в редакционното съдържание.
Кой определя дневния ред в интернет?
Дневният ред в интернет
Както вТwitter, така и в гражданските блогове дневният ред въобще не кореспондира с този на политиците. Ако политиците дават обещания, кроят управленски планове и заливат избирателя с официални формулировки, то блогърите се вълнуват от икономическото развитие на страната, проблемите в управлението и купуването на гласове .
Новото в гражданската активност при тези избори е, че самите блогъри са доста по-активни в търсенето на стойностния кандидат. Двама блогъри дори организираха онлайн дебат между кандидатите за кметове на София. А по идея на блогър, по модела „Обамаметър” се създаде и сайтът PolitiKat.net. Целта и на сайта и на секциите Бойкометър, Ветропоказател, Истинометър е да проследят политическите обещания на различни държавни лица, да сравнят идеите и решенията, които дават, ако има такива.
От намеци - конкретни обвинения
Марина Кирова констатира, че блогърите негодуват срещу традиционните електронни и печатни медии заради липсата на критична гледна точка към властимащите. Според тях не само се прокарва предизборно поръчково съдържание в медиите, а се правят и опити за влияние върху съдържанието в интернет. „Винаги е имало намеци”, уточнява Марина Кирова. „Но около тези избори вече се появяват и конкретни обвинения за съществуването на платени групи, които пишат по форуми, блогове, Тwitter, Facebook, чиято задача е да манипулират посланията в интернет."
С други думи - в блогосферата и в Twitter граждани и политици ще се срещнат, но на някои други избори. На тези избори остават изгубени в мрежата.
Автор: А. Ненкова
ЕС
| Готвят референдум в Гърция за спасителния план 31.10.2011 21:53 73 Освен това премиерът Георгиос Папандреу ще иска и вот на доверие |
Снимка: БТА |
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу обяви, че ще се организира референдум дали да се приемат условията по новия европейски пакет от помощи, предадоха световните агенции.
"Имаме доверие на гражданите, вярваме на преценката им и на решението им", заяви Папандреу пред парламентарната група на управляващите социалисти.
Той посочи, че ще поиска и вот на доверие от парламента по споразумението за гръцкия държавен дълг, постигнато на срещата на върха на ЕС на 26 октомври.
"Искат ли гърците да се приеме новото споразумение или го отхвърлят? Ако гърците не го искат, то няма да бъде прието", заяви Папандреу.
През изминалата седмица в цяла Гърция имаше протестни прояви срещу политиката на бюджетни икономии на социалистическото правителство.
Управляващите вече имат мнозинство от само три места в парламента, а рейтингът им рязко спадна заради политиката на бюджетни съкращения, която вероятно ще задържи страната в рецесия за четвърта поредна година през 2012 г.
Според допитване близо 60 процента от гърците възприемат като отрицателно или по-скоро отрицателно постигнатото на срещата на върха на ЕС споразумение за нов пакет от заеми, възлизащи на 130 милиарда евро.
Още по темата Папандреу за дълга: Това е успех на всички гърци Частните кредитори опростиха 50% от вземанията си от ГърцияСпоразумението предвижда и частните кредитори на Гърция да опростят 50 процента от задълженията й, или около 100 милиарда евро. В замяна на помощта еврозоната поставя условия за строги икономически реформи в Гърция.
Изявлението на Папандреу за референдума изглежда изненада много от депутатите, отбелязва Асошиейтед прес.
Премиерът не посочи нито дата, нито други подробности за общонародното допитване, което ще е първото в Гърция от 1974 г., когато бе отменена монархията.
(БТА)
"Демокрация" по-западному и по ГЕРБ - ерски:
Дянков: Българите ще са по-богати от гърците след 5-6 години автор(и): Труд онлайн, прочитания: 5479, коментари: 38
След 5-6 години българите ще са по-богати от гърците, защото южните ни съседи са живели близо 20 години извън възможностите си. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред БНТ.
„Гърците дълго ще страдат, докато ние ще живеем трудно, но след това ще бъдем по-добре от Гърция", обясни той.
„Вижте, и румънците работят добре, и ще бъдат след време по-добре от гърците, а те ще страдат още десетилетие", категоричен бе финансовият министър. Той обаче посочи, че за нас е много по-добре, ако и Гърция и Румъния са по-добри икономики.
„Много лоша идея в много лош момент" е провеждането на референдум за спасителния план на ЕС - така коментира идеята на гръцкия премиер Георгиос Папандреу министър Дянков.
"Финансовите министри на Европа работихме много за този спасителен план. Тъкмо се бяха успокоили пазарите и сега след този ход на Папандреу пазарите полудяха", посочи Дянков и допълни: „Много зле обмислен ход, типичен ход за социалист".
По думите му, референдумът може да спаси Папандреу и правителството, но гръцкият народ ще страда и цяла Европа ще страда от това. В техния парламент се борят да покажат на германците, че на Гърция трябва да се помогне, отбеляза още финансовият ни министър.
Миналата седмица Симеон Дянков посочи в интервю за „Ди Велт", че кризата, която разтърсва Гърция, е от полза за България, а българите "до известна степен са щастливи от нещастието на гърците".
По думите му, години наред сме гледали към Гърция, че живеят много добре. Дянков припомни, че тази година пенсиите в страната паднаха с близо 40%.
„Проектобюджетът за следващата година е възможно най-добрият в условията на криза. Той съдържа в себе си достатъчно буфери, за да може българската икономика да удържи и при лош сценарий за европейските икономики", каза вицепремиерът.
В държавната хазна за 2012 година има заложени 4 милиарда от еврофондове, които ще се инвестират в инфраструктура и човешки ресурси. Социалните разходи се увеличават за сметка на тези за МВР и отбраната и това ще бъде тенденция и за 2013 година.
„Мислехме много как да го направим. Ситуацията през лятото много се промени и влоши в Европа и затова направихме по-консервативен бюджет", отбеляза Дянков.
„Вече сме казали, че минималната работна заплата ще се увеличи до 290 лв. Вече сме го заложили в бюджета от второто тримесечие, и работим активно и се надявам до средата на следващата седмица да имаме план за увеличаване на ниските пенсии", добави той.
„Имаме три варианта. Единият е само увеличаване на минималната пенсия, аз обаче не съм привърженик на това, защото се получава някакво изкривяване. Другият е тези, които са на най-ниското ниво, получават повече, така че аз предпочитам да има в процентно отношение. И третият е тези, които получават по-ниски пенсии да получат по-голямо увеличаване, но и нагоре това да стане с по-малко проценти. Това ще ни струва няколкостотин милиона", обясни финансовият министър.
„В социалния пакет, за който говорим, става въпрос и за увеличаване на майчинските - от 240 да се надяваме на 270 лв. или от 1 януари, или от второто тримесечие", допълни Дянков.
Съветската "демокрация" на ЕС "си каза тежката дума" и тук:
Папандреу готов да се откаже от референдума
Сн.: EPA/БГНЕС
Премиерът на Гърция Георгиос Папандреу е дал принципното си съгласие за коалиционно правителство, но не смята да подава оставка. Ако бъде постигнато споразумение, обявеният референдум ще бъде отменен. Предложеният референдум в Гърция по спасителната помощ за страната ще бъде отменен, ако управляващата и опозиционната партия "Нова демокрация" постигнат споразумение за разрешаване на политическата криза в страната, съобщи представител на канцеларията на премиера, предаде Ройтерс, цитирана от БГНЕС.
"Няма причина да организираме референдум, ако бъде постигнат консенсус между двете най-големи партии", заяви представителят.
Ако Папандреу не успее да се договори с опозицията, то утре кабинетът му ще трябва да се бори да оцелее при гласуването на вот на доверие в парламента.
„Референдумът сам по себе си никога не е бил цел. Ние бяхме изправени пред дилемата – истинско съгласие или всенародна гласуване”, е казал Папандреу по време на среща с министрите от гръцкия кабинет, цитиран от "Скай нюз", на която се позова "Фокус".
По рано днес министрите на финансите и на регионалното развитие на Гърция се обявиха против референдума.
"Мястото на гръцкия народ в еврозоната е историческо завоевание, което не може да бъде поставяно под въпрос. То не може да бъде зависимо от референдум", заяви министърът на финансите Евангелос Венизелос в комюнике, цитирано от АФП.
Папандреу призна, че залогът на допитването до народа е дали Гърция да остане в еврозоната или не.
Евролидерите обявиха снощи, че замразяват помощта за Гърция до референдума, насрочен за 4 декември.
Група от над 20 депутати от управляващата партия ПАСОК разпространиха открито писмо, в което настояха за създаването на коалиционно правителство. Парламентарната опозиция също поиска формиране на временен коалиционен кабинет до провеждането на предсрочни избори в замяна на подкрепа за новото споразумение с ЕС.
Депутати от ПАСОК подготвиха предложение за коалиционно правителство начело с бившия вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападемос, съобщиха за Ройтерс източници от партията.
На 1 ноември шестима влиятелни членове на управляващата партия призоваха Папандреу да подаде оставка. Депутатка от партията пък напусна парламентарната група. Така неговото мнозинство увисна само на два гласа - 152 в 300-местния парламент.
Днес се разбра, че други двама гръцки депутати от ПАСОК ще се въздържат при гласуването на вота на доверие в петък, което ще лиши правителството от мнозинство в парламента.
dir.bg
А сега наверно следва, ако не се подчини Гърция, Унгария или Ирландия като бивша България, начело на Боко Тиквата - "танковете да дойдат", като през 1956 - а година в Унгария?!
Сн.: БГНЕС
"Тръгвайки на път, те са усетили някаво чукане отпред отляво и за голяма радост са карали бавно, защото когато спрели, се оказало, че болтовете на лявото предно колело са били отвити. Можеше да изхвърчи гумата и всичко да се случи. Слава богу, атентатът беше неуспешен, можеше да стане страшно за много хора, и за мен, и за колегите ми", описа случилото се Зеленогорски, който бе дългогодишен кмет на Плевен.
"Не искахме да говорим за този случай по време на кампанията, за да не я истеризираме. При всички случаи щяха да ни изкарат, че се опитваме да правим политика, или че се правим на жертви. Аз съм човек, който никога не би ползвал подобен механизъм. Но мисля, че е логично, след като изборите приключиха, тези факти да се знаят, защото това са ужасяващи неща, твърде цинични и зловещи, не бива да се случват в една европейска държава", добави той.
Зеленогарски каза, че не може да прави догадки кой стои зад опита за покушение, но се надява органите на реда да се самосезират, за да дадат с колегите му повече информация.
"Не съм подал сигнал, защото вече са минали 15-на дни и е ясно, че би било твърде сложно да се намерят извършителите", поясни той.
Бившият вече кмет съобщи още, че е бил следен.
"Когато в деня на изборите с колеги отидохме в Славяново, за да видим как върви изборният процес, спирайки в центъра и тръгвайки към секциите в един от кварталите, след нас тръгна автомобил на БОП (службата за борба с организирата престъпност - бел. ред.), следва ни през цялото време. А на връщане ни спря патрулка, провериха дори какво има в багажника - това е твърде неприятно за един кандидат в деня на изборите, такива неща са се случвали преди много години", каза още той.
В момента Найден Зеленогорски обжалва резултатите от изборите. Той поиска касиране, след като разликата между него и кандидата на ГЕРБ се оказа по-малко от 400 гласа. Проф. Димитър Стойков, досегашен директор на местната болница, спечели с 50.35% срещу 49.65% за Зеленогорски.
Прокуратурата пък прави проверка в плевенското село Бохот, след като се разбра, че има запис, който показва как служителки на избирателната комисия подменят бюлетини.
dir.bg
|
Избраният за общински съветник в София и загубил изборите за столичен кмет Прошко Прошков (Синята коалиция) поиска касиране на изборите в София. Той подаде жалба до Административния съд в София. Ден по-рано с идентично искане към съда се обърна и Георги Кадиев (БСП), който също бе кандидат за столичен кмет и се класира на второ място. По жалбата на Общността на демократичните сили (ОДС) срещу изборните резултати за кмет в София съдът вече назначи дело. ОДС издигна за свой кандидат за кмет Стефан Софиянски.
Прошков коментира подаването на жалбата си с думите: "Не искам да касирам изборите заради незадоволителния си резултат, а защото като участник в тези избори се чувствам длъжен заради хората, които ме подкрепиха, за хората, които дадоха доверие на другите кандидати, заради онези над 10000 души, които преживяха кошмара на това да бъдат членове на избирателни комисии или застъпници".
"Толкова много нарушения, брутална намеса на администрацията и политици в изборния процес оставят у всички демократично мислещи хора в София, независимо коя партия и кандидат подкрепят, усещане за несправедливост и кражба", допълни той.
Сред мотивите за касиране на вота е нарушеният принцип за всеобщо избирателно право чрез противозаконните "забранителни" списъци за гласуване, изработени от ГРАО. Избирателното право на гражданите е нарушено също и чрез образуването на множество избирателни секции, включващи над 1000 гласоподаватели в нарушение на изискванията на Изборния кодекс.
По-нататък се изброяват и нарушения както при протичането на изборния процес, така и при преброяването на бюлетините и обработката на изборните документи от секционните комисии.
И в съдилищата в страната продължават да постъпват жалби от всички политически партии за касиране на местните избори както за кметове, така и за общински съветници.
"Атака" обжалва решението на Общинската избирателна комисия за избор на общински съветници в Добрич. Жалба със същото искане е подадена и от ВМРО-БНД. Преди тях изборите в Добрич бяха обжалвани и от РЗС, като делото по тяхната жалба е насрочено от Административния съд в Добрич за 3 ноември, четвъртък.
Жалба до Административен съд чрез ОИК за касиране на вота за общински съветници в Перник, е внесла БСП и коалиция, съобщи областният лидер на партията Ненко Темелков. Социалистите настояват за ръчно преброяване на гласовете.
Според пернишката организация на БСП в избирателните списъци са дописани много гласоподаватели, без да е ясно дали всеки от тях е имал право да даде вота си и за общински съветници.
В Административния съд във Видин са образувани две дела срещу решения на ОИК - Бойница за избор на кмет и общински съветници. Жалбите са внесени от "Коалиция алтернатива за благоденствие и възход - АБВ" и с тях се оспорват изборите на кмет и общински съветници на община Бойница.
Две съдебни дела са насрочени в Административния съд в Плевен по жалби срещу решения на общински избирателни комисии. Първото съдебно дело започва в четвъртък по искане на политическа партия ГЕРБ. Жалбата е срещу решението на общинската комисия в
Червен бряг за избора на кмет на село Радомирци. За петък е насрочено дело за разглеждане жалбата на Енгин Кючуков от ДПС срещу решението на ОИК Червен бряг за избора на общински съветници.
В Ямболския административен съд са постъпили седем жалби срещу решения на общински избирателни комисии за крайните резултати от проведените избори за местна власт. Четири от жалбите са срещу ОИК в Ямбол, две са срещу ОИК Стралджа и една - срещу ОИК Тунджа и с тях се оспорват решения на комисиите за избор на общински съветници и на кметове на общини и населени места.
Според жалбодателите по време на изборния процес са допуснати редица нарушения на закона. По подадените жалби са образувани и насрочени три административни дела.
Автор: angpiskova
БГНЕС
Взето от grigorsimov
Репортерите на Агенция БГНЕС заснеха уникални кадри от пълния хаос в зала "Универсиада", където се помещава Общинската избирателна комисия.
При влизането на екипа на БГНЕС стотици изнервени и измръзнали членове на Секционни комисии започнаха да скандират "Мафия".
При опит от страна на охраната да бъдат изгонени журналистите на Агенция БГНЕС, чакащите се противопоставиха на полицаите и скандираха: "Защо ги гоните! Нека да снимат!" Цяла нощ мръзнем като кучета навън! Какво нередно правят хората от БГНЕС! Мнозинството от членовете на Секционни комисии са от управляващата партия ГЕРБ!
Агенция БГНЕС излъчва пълният запис от случващото се в столицата. Надяваме се, че този пъти компетентните органи ще вземат отношение към проблема. По информация на репортерите на БГНЕС в залата има и депутати от ГЕРБ, което е брутално нарушение на закона!
БГНЕС припомня, че вчера кореспондентът на агенцията в Русе бе свален на земята и ударен при заснемането на купуване на гласове в Русе. В кадрите ясно си личат нападателите, но до този момент няма никаква реакция от страна на органите на реда. И това не е първият случай, когато журналисти от БГНЕС са заплашвани и малтретирани при изпълнението на служебните си задължения!
02.11.2011, 18:35 (обновена 02.11.2011, 18:43)
news.bg
© ЕПА/БГНЕС
Шефът на външната политика на Европейския съюз Катрин Аштън предупреди Израел да престане със застрояването на селища, което израелците извършват в отговор на членството на Палестина в ЮНЕСКО.
„Дълбоко съм обезпокоена от последните решения на израелското правителство да ускори застрояването на селища в отговор на палестинското членство в ЮНЕСКО", обяви Аштън.
„Израелските строителни дейности са незаконни според международните закони, включително в Източен Йерусалим. Те са пречка за мира. Ние обявихме това няколко пъти", допълни тя.
„Призоваваме Израел да отмени решението си и двете страни ( Палестина и Израел - б.а.) да започнат преговори с Квартета за постигане на мир", подчерта Аштън. В Квартета влизат САЩ, ЕС, Русия и ООН.
Великобритания, Франция и Германия също осъдиха действията на Израел, които помрачават мирния процес в Близкия Изток.
От своя страна израелският премиер Бенямин Нетаняху защити решението за ускоряване застрояването на жилища.
„Ние застрояваме в Йерусалим защото това е наше право и наше задължение. Не е някакво наказание, а основно право да изградим една вечна столица за нашия народ", обясни Нетаняху пред депутати от парламента.
Правителството реши вчера да засили застрояването на еврейски селища в анексираната арабска част на Източен Йерусалим и по Западния бряг ден след като Агенцията за образование, наука и култура към ООН прие Палестина като пълноправен член.
От Израел заявяват, че целият Йерусалим е „ вечна и неделима столица", включително и източната част, която беше анексирана малко след 6-дневната война през 1967 г., действия, които никога не се признаха от международната общност.
Палестинците искат Източен Йерусалим като столица на тяхната обещана държава.
Доц. Пламен Павлов, преподавател по история във Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий”, водещ на предаването „Час по България” по телевизия СКАТ пред Агенция Фокус.
Фокус: Доц. Павлов, Ваша е идеята - Българската православна църква да провъзгласи за светци някои от народните будители – с какво това ще помогне за популяризиране на тяхното дело?
Доц. Пламен Павлов: Има личности от духовната история на България, от история на Българската църква, които заслужават да бъдат канонизирани – в това няма никакво съмнение. Преди една година пред Агенция „Фокус” моят апел беше - за братята Константин и Димитър Миладинови. Братя Миладинови са свети братя в някакъв смисъл - и като народна канонизация още за своите съвременници. Едно провъзгласяване, едно канонизиране на двамата братя Константин и Димитър Миладинови, според мен би било много добър жест на признание от страна и на църквата, пък и на цялата българска нация към тяхното мъченичество в името на българщината.
Освен това - има други наши национални водачи от изключителен мащаб, за които също Българската църква би следвало да се замисли. Мисля, че тя не е далеч от тази идея, но очевидно там нещата стават доста по-бавно и с доста обсъждания. Не е тайна за никого, и няма да открия нищо ново, ако припомня делата на такива будители и наистина мъченици за българщината и за вярата като - Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. И двамата не са канонизирани.
Разбира се, аз не искам ние миряните да търсим някаква сметка от Църквата, но става дума за първите духовни водачи на нацията ни в ХІХ век. Неофит Бозвели, който умира мъченически, заточен на Атон, и Иларион Макариополски, който минава една невероятна Голгота, със заточение, който е най-близкият сподвижник на Бозвели в началото на църковно-националната борба. Така че - много личности от нашата църковно-национална борба, които са същевременно грандиозни будители за онзи период от историята ни, заслужават подобно признание. Тук не е въпросът само за църковното изражение на това признание, а наистина - в тяхната реална роля в нашата съдба като народ.
Днес се говори много някак си изобщо за будителството. Има много мераклии да бъдат будители и днес; същевременно от медиите обикновено ни залива някаква доста войнстваща субкултура и този ден някак си остава като един до голяма степен формален празник. Разбира се, той се изпълва със съдържание от учители, от интелектуалци, от едни или други хора, които са на това поле.
Не мога да отрека, че има цели селища, които на практика са огнища на будителството и които също заслужават да бъдат много по-популярни, много по-известни, много по-посещавани от туристи, от поклонници, въобще - от будни хора. Нека да не забравяме, че нашето будителство не е свързано непременно с днешните големи градове, а на практика то започва от такива малки градчета, с едни или други проблеми, каквито са Котел, примерно, Елена, Банско, което преди да бъде курорт, е било едно много будно селище и там се ражда първият ни нов будител св. Паисий Хилендарски.
Не бива да забравяме градовете в днешна Вардарска Македония. Не бива да забравяме духовната роля на Велес, на Прилеп, на Охрид, не само през Средновековието, но и през Възраждането, и в най-ново време.
Още когато е създаден празникът по идея на тогавашния министър на просвещението Стоян Омарчевски, по волята и на тогавашната българска интелигенция, чийто глас все пак се е чувал значително повече от колкото днес, към будителството се причисляват и революционерите. Революционното и еволюционното направление в нашето развитие не са конфиктни чак толкова, колкото изглежда на пръв поглед. Не случайно в кръга на будителите виждаме Васил Левски, Христо Ботев, просто без тях пантеонът на будителите би бил много по-беден.
Но аз бих припомнил и лица от историята на Македоно-одринското българско националноосвободително движение. Примерно - в това движение Екзархията и Вътрешната Македоно-одринска революционна организация, имат много голяма степен на хармонични отношения. Разбира се, между тях има и конфликти, това е неизбежно, но нека да припомним, че голяма част от дейците на ВМРО бяха хора, които са били учители. Включително - Даме Груев, включително Гоце Делчев - също е един забележителен будител. Да не говорим за личности, като например Иван Гарванов, той е можел да бъде професор по физика, той е има защитен докторат във Виена и е имал блестящи перспективи за научно развитие. В крайна сметка обаче той избира пътя на просвещението като учител в Солунската гимназия и после - като един от ръководителите на революционното движение.
Кръгът на будителите е много широк. Някои личности, които са популярни на локални равнища, на практика заслужават преоценка като национални фигури. Примерно - митрополит Методий Кусев. Той е грандиозна фигура, той е една от най-влиятелните фигури въобще в новата българска история. Той е достатъчно популярен в Стара Загора, чийто митрополит е бил четвърт век и там има ярки следи от неговото присъствие, включително в парка Аязмото и други негови дейности, които десетилетия по-късно получават оценката, която наистина им се полага. Методий Кусев, още като Тодор Кусев, като представител на Прилеп в Църковно-народния събор, създал Екзархията, е един от създателите на Българската екзархия. Той е един от хората, които правят възможно – фактите за зверствата върху българските селища, пострадали от Априлското въстание, да стигнат до европейската преса. Тогава той, със свои верни хора, организира канал за информация към западната преса. Днес ние, като говорим за отзвука на Априлското въстание, признаваме Макгахан, намесата и на Юго и на Гарибалди, но някак си в сянка остават такива труженици като Методий Кусев, които на практика са хората, които дават тази информация на европейския и на световния печат.
Будителството е една много сложна категория; то преди всичко е състояние на духа, то не може да бъде просто един списък от личности, за който формално се сещаме на 1 ноември. Това е едно перманентно състояние на духа, което отразява мисията на интелигенцията.
Фокус: Докъде зад граница се разпростира култът към някои от личностите, които днес наричаме народни будители – Вие сте били председател на Агенцията за българите в чужбина?
Доц. Пламен Павлов: Аз бях председател на Агенцията за българите в чужбина доста отдавна, но бях почти 4 години и то - в едни много трудни времена. Тогава този празник се утвърждаваше. Мога да кажа съвсем категорично, че той намери много добър прием сред нашите сънародници по света. На практика - той беше в някакъв смисъл по-добре осмислен от тях, от колкото от нас, в самата България. Българските училища, които са на практика вече на цялата планета, отбелязват този празник много тържествено и много непринудено, не просто формално а като един есенен аналог на 24 май. В нашата църковна, пък и народна традиция, има обикновено зимен и летен празник, или да речем - пролетен и есенен. В някакъв смисъл - 1 ноември е есенният 24 май, като той е вече по-персонифициран. Ако 24 май минава под знака на св.св. Кирил и Методий, и на образователната идея на Просвещението, на духа, то 1 ноември – Деня на будителите, хората го правят интуитивно. Той, например обхваща и по-новата ни история, повече е възприет като празник, свързан с Възраждането и новата ни история., макар че никой не може да отнеме на будителството и тези негови дейци от средновековието, т. е. Няма конфликт между двата празника, те много добре се допълват и във времето, и като духовно послание и за това българите по света възприеха този празник много бързо. Той се отбелязва и в българските училища, и от българските дружества по света. Близо до него е 29 октомври – Деня на бесарабските българи, понякога се получават такива съчетани чествания, в които има определени акценти, свързани с една или друга общност, и този празник е необходим. За съжаление, у нас не бих казал, че все още се е утвърдил достатъчно. Трябва да мине още време този празник да бъде осмислен, но аз съм убеден, че това ще стане.
Фокус: Кои са най-забравените имена на български будители, казвали сте за Кирил Пейчинович, има ли и други?
Доц. Пламен Павлов: Кирил Пейчинович Македонската православна църква го канонизира – нещо, което Българската и досега не е направила. Лошото е, че Македонската църква го канонизира, влагайки в това антибългарско съдържание, което е престъпление към паметта на самия Кирил Пейчинович, който винаги е твърдял, че е български труженик, че пише на ”простеиши и сладки болгарски език” и т.н.
Става дума за плеяда от личности, става дума за някаква колективна памет. Можем да направим един огромен Мартиролог от имена на възрожденски учители, някои от които днес са слабо известни, но те имат много важни роли за историята на определено селище, на определен район или да речем - за израстването на някакви хора. Такива учители като Сава Радулов, които днес слабо се помнят, Райно Попович е по-известен, но даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев щеше ли да бъде известен толкова, ако не беше баща на Ботев, а той сам по себе си е достатъчно значителна фигура. В историята на всяко селище, на всеки български град, има имена от миналото, които наистина са много светли и много силни личности. Това са личности, които са претърпявали страдания, лишения, много от тези хора са обикаляли цялата българска етническа територия, включително - общностите ни в чужбина.
Подобна е ситуацията с Деня на българската независимост - 22 септември. Когато говорим за него, ние забравяме, че всички тези дейци, които са свързани със самото действие, са свързани или с Върховния македонски комитет и са били учители в Македония, или са били учители в Бесарабия, т.е. тогава българската нация в ХІХ, в началото на ХХ век е била много по-единна и много по-сплотена, независимо от границите, отколкото днес. Днес това вътрешно разделение, станало в резултат на комунистическата изолация, на идеологическите напрежения, на забравата, на инерцията, трябва да се преодолява.
Денят на будителите за мен е един от празниците, които са терапия срещу забравата и са заредени с национален дух. Нека да не забравяме, че интелигенцията на един народ има своите задължения към същия този народ, тя не може да се отчайва, няма право да абдикира, няма право да се вайка, всеки, според силите си, би трябвало да осъзнае, че будителството преди всичко, е една фокусирана национална енергия, която ни е извела от робството, която ни е направила в началото на ХІХ век едно чудо за тогавашна Европа в интелектуален, а дори в икономически план. Днес, независимо от всички трудности, ние сме в далеч по-благоприятно положение, отколкото са били будителите да речем в средата на ХІХ век.
|
Ще има ли разведряване между САЩ и Иран Владимир Митев |
Докато от щаба на Обама обмислят писмо до иранските власти, Ахмадинежад иска Америка да се извини за престъпленията си
|
Махмуд Ахмадинежад |
Случаят с обвинения в трафик на наркотици в Иран българин допълнително фокусира вниманието у нас към една страна, която и без това в последните години не слиза от новинарските заглавия по света. Иран не само е наследник на хилядолетната цивилизация на Персия, но открай време е и пресечна точка на геополитическите интереси на всички световни сили. Стратегическото му положение, впечатляващите му природни ресурси (второ място в света по залежи на природен газ и четвърто място по нефт) плюс населението от 70 милиона души го превръщат в ключов играч на международната сцена. Поредно доказателство е иранският сателит, изстрелян за първи път самостоятелно тази седмица - в чест на 30-годишнината от Ислямската революция.
Новият президент на САЩ Барак Обама обяви разговорите именно с Техеран за най-голямото предизвикателство на своя мандат. Първото телевизионно обръщение на американския държавен глава бе по арабската телевизия "Ал-Арабия" и в него той заяви готовността на администрацията си "да предложи ново партньорство" на мюсюлманските държави. Иран несъмнено е ключов фактор за мира в Близкия изток, доколкото именно той е сред главните поддръжници на антиизраелските съпротивителни организации "Хизбула" в Ливан и "Хамас" в Палестина.
Отговорът на иранския президент Ахмадинежад бе, че САЩ трябва "да изтеглят войските си от целия свят" и "да прекратят подкрепата за ционистите" - условия, определено насочени повече към иранската публика с оглед наближаващите през лятото президентски избори. Иранският лидер обаче поиска и още нещо - американците да се извинят за престъпленията си от последните 60 г. Какви са прегрешенията на Вашингтон според аршина на Ахмадинежад? Погледът към историята на Иран избистря отговора.
През 1951 г. дошлият по демократичен път на власт националист Мосадек обявява национализация на британската дотогава Англо-персийска нефтена компания (днес "Бритиш петролиум"). Преди национализацията тя е внасяла незначителна част от приходите си в бюджета на иранската държава - за 1947 г. малко повече от 1/6. Дръзкият акт обаче води до международна изолация и до ембарго срещу правителството на Мосадек. В съвместна операция на американските и на английските британски тайни служби през 1953 г. националистът е свален от власт, а контрол над страната добива шахът Мохамад Реза Пахлави. На Запад той става популярен с аурата си на реформатор, амбициран да модернизира Иран и да го нареди сред петте най-развити индустриално държави в света. В същото време обаче американците му помагат и да създаде брутална машина за политически терор, наречена САВАК. Недоволството от репресиите на режима му в крайна сметка води до Ислямската революция от 1979 г. След дълго странстване по света болният от рак шах е приет за лечение в САЩ. Гневът на улицата в Иран е неудържим - тълпите настояват шахът да бъде върнат в страната и са обзети от яростни антиамерикански емоции. След като САЩ не откликват на исканията, бушуващото множество в Техеран окупира американското посолство и задържа американските дипломати в продължение на 444 дни. В крайна сметка те са освободени, но отношенията между Вашингтон и Техеран и до днес не са възстановени. Заради непоносимосттта си към иранския режим САЩ подкрепят и тръгналия да се бие с него през 1980-а иракски водач Саддам Хюсеин. Дори му доставят химическо оръжие, което после е употребено срещу иранците и срещу иракските кюрди. Американско-иранското противопоставяне достига пореден връх, след като през 2002 г. Джордж Буш-младши поставя Иран в "оста на злото" заедно с Ирак (Саддам вече е в немилост) и със Северна Корея.
|
Барак Обама |
Поредният препъникамък в отношенията със САЩ са спорните въпроси около ядрената програма на Иран и обвиненията, че подкрепя тероризма. Иран навлиза в ядрените технологии в края на петдесетте години на миналия век с помощта на администрацията на президента Айзенхауер и неговата програма "Атоми за мир". През седемдесетте години са сключени договори за строеж на ядрени електроцентрали в Бушехр (с Германия) и в Дарховин (с Франция). След Ислямската революция от 1979-а аятоллах Хомейни се обявява против разработването на ядрени технологии. Налице по онова време е и изтичането на специалисти. Научните изследвания в тази област продължават след смъртта на иранския духовен водач. АЕЦ "Бушехр", която е разрушена по време на Ирано-иракската война, е изградена наново с руска помощ и се очаква да заработи през тази година.
Аферата около предполагаемата военна ядрена програма на Иран започва в годината, когато той бе поставен в "оста на злото" - 2002 г. Тогава опозиционна групировка, базирана в Лондон, съобщава за подземен ядрен обект в Натанз и за завод за тежка вода в Арак. Следва акцията с иранското досие в ООН и серия от санкции. Изглежда, западните държави не се съмняват в нечистите помисли на иранците. Но разработва ли наистина Иран ядрено оръжие? Авторитетен отговор на този въпрос дава генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед ел-Барадей. През октомври 2008 г. той заяви, че Иран няма необходимите материали за ядрено оръжие
Друг солиден източник е Националният разузнавателен преглед на САЩ от ноември 2007 г. В документа е посочено, че Иран е прекратил военната си ядрена програма през 2003 г. Така обвиненията срещу Техеран по ядрения въпрос се оказват по-скоро част от психологическата война срещу режима на аятолласите.
Бившият посланик в ООН Мохаммад Джавад Зариф смята: "Ядрената мощ не можа да спре разпада на съветската империя, нито е била фактор в последните конфликти в Близкия изток." Според Зариф Иран трябва да изгради доверие у съседите си, а навлизането в надпревара във въоръжението ще бъде прекалено скъпо с оглед на ограничените икономически ресурси на страната. Дипломатът припомня и че Иран е един от най-активните участници в международните усилия да се премахнат оръжията за масово унищожение и да се превърне Близкият изток в зона, свободна от ядрено оръжие. В същото време според него производството на атомно гориво за мирни цели е "неотчуждаемо право" съгласно международните спогодби.
Докато беше на власт, Буш гледаше на Иран като на "най-активната държава спонсор на тероризма". На 26 септември 2007 г. Вашингтон обявява Корпуса на стражите на Ислямската революция (паралелна на редовната иранска армия войска) за терористична организация. Техеран е обвиняван за подкрепа и обучение на бунтовници от организациите "Хизбула", "Хамас", "Ислямски джихад", както и за подпомагане на милициите в Южен Ирак. Водачите на ислямската република не остават длъжни. През април 2007 г. говорителят на иранския парламент Голамали Хадададел обвинява САЩ, че притискат Иран, като използват терористичната организация "Джундула", съставена от етнически белучи (местна народност). По същото време ABC News публикува информация, че Вашингтон съветва и окуражава базираната в Пакистан сунитска групировка. Други организации, които САЩ използват за подривна дейност срещу Иран са PJAK (близка до кюрдската ПКК) и опозиционната "Муджахедини на иранския народ". Именно представители на втората бяха дислоцирани в онази база в Ирак, която бе охранявана от българската рота.
|
Държава с особено мнение в световните дела, Иран е и страна с големи архитектурни постижения |
30-те години противопоставяне са оставили дълбок белег върху мисленето на политиците в САЩ и Иран. В отношенията между двете държави неизменно присъства и сянката на Израел, който възприема най-чувствително действията на ислямската република в областта на сигурността. Трябва да се припомни, че по време на войната между Ирак и Иран Тел Авив подкрепя Техеран и е ключов доставчик на оръжие за въоръжената по американски образец иранска армия. Първата американо-иракска война обаче променя за пореден път баланса на силите в Близкия изток и оттук нататък стратегията на Израел е да сдържа въздигащия се Иран. Трита Парси - президент на Националния ирано-американски съвет, коментира, че стратегията на сдържането е приложима, но струва все повече на Америка. Военна офанзива пък би създала значителни затруднения за САЩ в Ирак и в Близкия изток въобще. Така най-приложима според автора се оказва идеята за диалог с Техеран и за интегрирането му в структурата на сигурността в Близкия и в Средния изток. В този дух са и намеренията на новия президент на САЩ Обама. Един силен Иран би могъл да е от полза за Америка, за да възпира влиянието на Китай. Освен това с признаването ролята на Иран позицията му по палестинския въпрос би била все по-умерена, смята Парси.
От щаба на чернокожия американски държавен глава обявиха, че подготвят писмо до Иран, с което да покажат желание за диалог и нов подход към ислямската република. В. "Гардиън" побърза да напише за очертаващо се разделение сред иранските политици по повод обявената промяна в американската политика. И търсещите нов прочит на отношенията, и радетелите на статуквото очакват да видят "дела, а не думи". Иранската страна отдавна е осъзнала необходимостта от включването си в структурите на регионалната и на глобалната сигурност, твърди Мохаммад Джавад Зариф.
На 11 февруари Иран отбелязва празника на Ислямската революция. В навечерието на 30-годишнината от епохалното събитие, изглежда, има исторически шанс за нови отношения между две емблематични сили в мозайката на световната политика. В идните месеци предстои да видим дали страните ще поемат по трудния път на промяната.
temanews.com
САЩ отхвърлиха иранска протестна нота
САЩ определиха като "гневна тирада" иранско писмо до Вашингтон за обвиненията, че Техеран е създал заговор за убийството на саудитския посланик в американската столица.
"Получихме дълга дипломатическа нота от Швейцария, предадена от името на иранците", заяви говорителката на Държавния департамент на САЩ Виктория Нуланд. Поради липсата на дипломатически отношения между САЩ и Иран вече повече от 30 години, Швейцария представлява американските интереси в Техеран. "Беше около седем страници. Беше гневна тирада. Беше пълно с всякакви искания. Нямаше много ново от наша гледна точка", заяви Нуланд пред репортери. В Техеран, иранския външен министър Рамин Мехманпараст заяви, че Иран е изпратил писмо до САЩ с искане за "официално извинение от американците в протест срещу този измислен сценарий". Той обясни, че иранското писмо е отговор на американска нота, чието съдържание не разкри. На 11 октомври САЩ обвини иранските Гвардейци на революцията, че са заговорничили за убийството на саудитския посланик във Вашингтон, като са опитали да наемат убийци от мексикански наркокартел за 1,5 милиона долара. /АФП /
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
