elbetica.org

Начело на Българската държава стои банда престъпници, водеща страната от никъде на никъде. Изразходваща оскъдните национални ресурси за лични нужди, отчайващо некомпетентна и безволева и непрекъснато оправдаваща своята бездарност с нещо. Опозицията е обвинявана в саботиране на управленските „усилия”, световната икономическа криза – за бавното развитие, а Европейският съюз – в проява на „несправедливост”. А зад всичко това всъщност стои едно истински бездарно управление, дължащо „успехите” си единствено на влезлите в България европейски пари, чужди инвестиции и упорството на българите дори при най-лоши условия да се стремят да постигнат по-добър живот за себе си – поне малко да се доближат до „нормалните” държави и народи.

            На фона на тази картина, крещяща за необходимостта от радикална подмяна на управляващата прослойка в България, различни групи младежи на пръв поглед си позволяват лукс – при толкова много настоящи проблеми те се занимават с миналото. Логично е да възникнат въпроси – „Защо си губят времето?”, „Защо разравят старите кокали?”, „Кому е нужно да си спомня за Ньойския договор?”.

            Смисълът на отбелязването на Ньойския договор не е единствено да „помним” тази позорна дата. Наистина – би била пълна загуба на време ако не отчитаме че са минали почти 90 години от неговото подписване – ако на висок глас викаме  - „Върнете ни земите!” или смятаме, че единствено и само сме мразени, „прецаквани” и онеправдавани от другите – велики сили или съседи. Възпоменанието на стотици хиляди българи отдали живота си за националното обединение или станали жертва на чуждите окупационни власти същи почти губи смисъл, ако остане изолирано – ако заприлича просто на панихида или траурно шествие.

            89 години по-късно, отбелязването на позорната дата има чисто практически смисъл и той именно трябва да бъде обяснен и възприет от мнозинството от българите.

            На първо място – България не трябва да забравя, че не е обречена да заема жалкото положение в което се намира днес. Че преди също сме били зле, че обстоятелствата са били срещу нас, но ние сме намирали сила да се изправим. Че в момента когато сме решили да търсим чрез война Националното си обединение сме били наясно, че пътят ще е труден и ще срещнем много предизвикателства. Въпреки всичко сме го поели и сме вървели напред.

            На второ място – границите не се чертаят от боговете, а от хората. Няма територия, която е вечно притежание на някого. Това важи и за нас и за нашите съседи. Трябва да се отърсим веднъж завинаги от идеите, че границите са неприкосновени – независимо дали ни изнася или не. Наше ще е единствено това, което можем да задържим  - както е и чуждо единствено това, което другите могат да опазят.

            На трето място – трябва да изоставим вечният си страх и пасивност. Свикнали сме да губим и се страхуваме да не загубим още повече. Това трябва да спре – ако искаме да сме горд народ трябва да се чувстваме така. Не да гледаме на всичко като заплаха – подобно на малко дете в гората. Напротив – на всичко трябва да гледаме като на възможност. Да освободим най-после простора пред себе си – да гледаме навън, а не навътре – да искаме да сме нещо повече, а не да опазваме вече съществуващото.

            На четвърто място – да престанем с идеите за „заговор срещу българите”. Нямаме полза да мислим, че всичко и всички са срещу нас. Така само допълнително се свиваме страхливо в своята черупка. За останалите ние сме просто един играч, който могат да използват, или който им пречи. Нека и ние започнем да мислим така за тях. Да помним на кого можем да имаме вяра и на кого не – но все пак – да знаем, че всичко е игра – непрекъснати препятствия и възможности. Едни ни пречат, но други ни помагат. Не може всичко да бъде наред, но това не означава че всички са срещу нас.

            В заключение – Ньойският договор трябва да бъде помнен, но не за да ни кара да се озлобяваме и свиваме страхливо в собствената си черупка. Напротив. Позорът трябва да ни помогне да скъсаме веригите, които още съществуват в нашите глави. Да престанем да се страхуваме и да погледнем на света с гордите очи на един свободен народ. Народ и държава които не са обречени да бъдат жалки. Народ и държава, които в светлината на утрешния ден не виждат заплаха, а възможност за едно истински успешно развитие. И само от тях зависи дали ще посрещнат бъдещето като предварителни губещи или като победители.

Г. Цвятков

            На 11 ноември 1918 г. оръдията на Голямата война заглъхват. България е принудена да сложи оръжие близо месец и половина по-рано. Скоро по улиците на някои български градове ще се появят сенегалци на френска служба, които няма да позволяват на минувачите да ходят по тротоара, защото очевидно не са достойни за това. Унижението вече е започнало, но истинският позор още предстои. При все това правителствата на Ал. Малинов и Т. Теодоров се опитват да преглътнат и да спасят поне това, което си мислят, че още може да бъде спасено. Заявеният от американския президент Томас Удроу Уилсън  стремеж след победата на Антантата да се положат основите на „един истински справедлив мир” и принципът за самоопределението на народите дава на първо време някакви мъгляви надежди, които започват през следващите месеци все повече да се разсейват. Апетити за колкото се може по-голяма плячка на Сърбия, Гърция и Румъния са демонстрирани по недвусмислен начин. Още на 19 ноември 1918 г. в пълен разрез със Солунското примирие с нота на командващия на съглашенските сили в България се изисква опразването на Южна Добруджа от български войски и административни власти, в следствие на което Малинов подава оставка. За повечето българските политици, на които им е вече пределно ясно, че Вардарска и северните части на Егейска Македония са загубена кауза, това идва да покаже, че се поставят темелите на един мир, който няма да бъде нито справедлив, нито истински. На Парижката мирна конференция, открита на 18 януари 1919 г. и председателствана от премиера на Франция Жорж Клемансо, се прославя месеци наред триумфът на силите на справедливостта, а диалогът с победените, разбира се, е напълно извън дневния ред. За сразените страни се подготвят документи, които те просто трябва да подпишат и точка. Версайският договор от 28 юни 1919 г. определя съдбата на Германия и предизвестява тази на България. Съглашенците и най-вече Франция и Англия вече са определили малко или повече условията, при които българската държава ще бъде поставена на колене.

            През цялото това време командването на окупационните сили получава все нови и нови реквизиции, с което разорява страната. До края на 1919 г. Източната армия заграбва 1 316 259 кг брашно, 1 704 255 кг зърнен фураж, 195 355 кг захар, 102 420 броя добитък, както и редица други храни и материали в непосилни за българския народ количества. Най-мрачните предчувствия са оправдани през 19 септември 1919 г., когато на българското правителство е връчен проектодоговорът за мир към който е определен 25-дневен срок за възражения. На 2 октомври Теодоров подава оставка и четири дни по-късно Александър Стамболийски сформира нов коалиционен кабинет. Въпреки това министерски съвет съумява да изготви възражение в три части, в които се изтъква абсолютната несправедливост на прекрояването на държавните границите на Балканите и се предлага плебисцит в Македония с оглед на принципа за самоопределянето на народите. Отговорът на съглашенците е повече от красноречив. Ген. Фр. д’Еспре заповядва евакуирането на българските части от Западна Тракия. Окупирането й от съюзнически и гръцки войски се провежда от 15 до 22 октомври. Тракийският въпрос по същество също е решен безапелационно, а достъпът на България до Бяло море – отрязан.

            На 27 ноември 1919 г. българският министър-председател и водач на земеделците Ал. Стамболийски подписва в предградието на Париж Ньой документ, чието име ще носи на българите винаги чувство за печал и гняв – Ньойският мирен договор. Датата не е избрана случайно. На нея 34 години по-рано българският пряпорец се вее в Пирот и бойните действия между българи и сърби приключват. От този момент денят става празник на Българската армия, което западните ни съседи не могат да забравят. Подписването на договора именно на 27 ноември прави моментът още по-унизителен и горчив. Ньойският договор се състои от 13 части, първата от която е всъщност Уставът на ОН, в който е заявено желанието за установяване на траен мир. Следващите раздели обаче не са от естество да съдействат за него. Букурещкият договор от 1913 г. и произтичащата от него загуба на Македония и Южна Добруджа са потвърдени. От България са откъснати територии с обща площ 11 278 кв. км. На Кралството на сърби, хървати и словенци са придадени Струмишко (още едно парче македонска земя) и Западните покранини – Босилеград, Цариброд, 18 села от Трънско и Знеполско и 8 села от Кулско. Западна Тракия остава под обща съглашенска окупация и малко по-късно е предадена на Гърция. По този начин на практика южната граница по потвърдения Букурещки договор е нарушена. В Ньойския договор по твърде неясен начин се предвижда икономически излаз на България на Бяло море. Това право си остава само на хартия. Балансът със съседи е решително нарушен. Краят на 1919 г. заварва България с 4 846 971 жители. В следствие на войните от 1912-1918 г. и след Ньой, Сен-Жерменския (с Австрия) и Трианонския договор (с Унгария) Сърбия от държава с 48 303 кв. км. и 2 311 000 жители през 1912 се превръща във формированието Кралство СХС с 248 100 кв. км. и 13 500 000 души население, Гърция увеличава територията си от 63 211 кв. км. на 127 000, населението от 2 631 000 на 6 205 000, Румъния съответно от 130 177 кв. км. на 295 000 и от 7 234 000 души на 17 700 000. Справедливост по съглашенски.

            България е задължена да изплаща чрез полугодишни вноски в срок от 37 години 2 250 000 000 златни франка репарации на специална съглашенска комисия, а също така да предаде на Сърбия, Гърция и Румъния общо 70 825 глави добитък, към което се включват и 50 000 т каменни въглища за Кралство СХС. Българската армия е вкарана в символичните рамки от 20 000 души, забранен е военноморският и военновъздушен флот. Освен да сломи икономически и военно страната, Ньойският договор цели и чисто откровената гавра. На България са забранени колонии в Африка и Азия, които тя очевидно никога не е притежавала. По думите на Клемансо на варварския и войнствен български народ не бива да бъде позволено за в бъдеще да представлява заплаха за региона. Ньой е името на позора, с който българските националисти през междувоенния период няма да се примирят. Ще се примирим ли ние с неформалния договор между днешните вътрешни и външни врагове на България?

*

Вчера публикувах „Българи или свободни?“ – статия , която уж била била поместена в гръцкия всекидневник „Симера“. Оказа се, че подобна публикация в този вестник няма. Което не я прави невярна и безинтересна-като съдържание и послание към българите. За това говори и значителният брой читатели на моя блог, които са се запознали с нея.
Очевидно се заражда ново течение в българската интернет-базирана публицистика: апокрифни по форма но достоверни по съдържание анализи.
Преди месеци подобни провокативни статии имаше за „изказване“ на Саркози относно българските роми, за гръцките протести и българското овчедушие и др.Очевидно анонимната гражданска съпротива ще продължи….
————–

„Българи или свободни? Това е въпроса, който всеки един от нас трябва да си зададе преди да пусне гласа си на предстоящият референдум.
Не е тайна, че Гърция беше единствената държава на Балканите в която гражданите водеха един нормален, спокоен и смеем да кажем щастлив живот. Това обаче явно не се понрави на някого, а и не е тайна, че Балканите винаги са били трън в очите на така наречената Стара Европа, поради свободолюбивият дух на населението. Тук на Балканите се преплитат множество геополитически интереси и тяхната реализация би била по-лесна,
ако това население е подтиснато, унижено, смазано и уплашено.

Ето, че дойде реда и на нашата държава, да бъде подчинена и унизена, а народа ограбен и смазан.Няма да разискваме как се стигна до този главоломен и невъзможен за връщане дълг, не е тайна кой и как ни го отпусна едва ли не насила. Кой
имаше интерес държавата ни да затъне в тази криза, за да може да ни диктува условията по които да развиваме нашата икономика? Няма да посочим и имената на предателите подпомогнали гръцкият народ да се озове в това незавидно положение – да бъде сочен с пръст от целият свят и най-много от тези чиято трансгранична алчност допринесе целенасочено за това състояние, ние ги знаем.

А за тези които не са наясно, нека погледнат на кои банки Гърция дължи пари и как тези банки ни ги тикаха в ръцете. Не се учудвайте ако видите там преимуществено френски и немски
имена. Сега те убеждават целия свят с неистови крясъци, че правят всичко възможно да спасят Гърция, докато всъщност се мъчат да ни поробят, а когато усетиха, че гръцкият народ не е стадо и не се поддава на подобни манипулации, че не е угаснал пламъка на истинската демокрация,демокрация която ние сме дали на света, изпаднаха в паника.
Изпаднаха в паника защото въпросът е не за спасяването на Гърция, а на собствената им алчна кожа с цената поробването на гръцкия народ. И когато ние оказваме съпротива, те желаят да направят така, че цяла Европа да плаща за тяхната алчност, като ни сочат нас за причината, докато причината са самите те.

Европа трябва да разбере – вие не спасявате Гърция, вие
спасявате банкерите давещи се в последиците от собствената си алчност.

И така, каква участ са ни приготвили нашите спасители? Отговорът е близо, по-близо отколкото предполагате, а именно ние трябва да споделим участта на българите, нашите северни съседи.
Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по-обедняване на българският народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви.
Забележете въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от редноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да
работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат вобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма.

И ние като гръцки граждани свикнали да търсим и отстояваме прават си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот,при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест,това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че
по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди,българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита , без надежда.

Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това което е продадено на чужденци на безценица или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така забележете привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това.

Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи
творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите европейски държави.

В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен.

Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българския народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирала, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем.

Ето какво са ни приготвили нашите „спасители“, те искат да изкупят нашата държава на безценица, да унищожат това което конкурира техният бизнес, да заграбят това което носи сигурни печалби, да ни превърнат в роби страхуващи се да не загубят робовладелците си, страхуващи се дори да не бъдат низвергнати и от робското си положение – те искат да ни превърнат в българи. Защото ако роби можеше да се степенува, то българи би била най-голямата степен. И те искат ние да приемем тази участ доброволно и с благодарност. Те искат дори да купят и земята ни, нашите
острови, където да се радват на живота и да се забавляват, докато ние работим за да изплащаме дългове които никой не ни е питал дали желаем да вземем. Но ние не сме българи, ние сме свободни, ние не се страхуваме, ние не се предаваме, ние знаем що е истинска демокрация.

Отговорете си на въпроса – Защо европейските управници подскочиха, като чуха за готвения референдум? Не е ли това едно завоевание на демокрацията, един нормален демократичен инструмент, една възможност народа пряко да говори? Разбира се, че е и именно затова не се нрави на иначе уж ортодоксалните европейски демократи. Ето как бързо си пролича двуличието, псевдодемократизма и недоверието в демократичните механизми
от страна на Брюксел. Те така разбират демокрацията – народа има право на глас, но не бива да го използва, освен да го делегира на избрани политици. Политици, които лесно могат да бъдат купени и заставени да служат на частните финансови интереси в Европейският съюз, така както се случва и в България.

Но ние не сме българи, ние сме свободни и сме готови да браним нашата свобода и я браним вече три години в непрестнанни протести, нещо нечувано и невиждано в съвременната световна история, именно защото знаем що е демокрация. И ще я браним, ако трябва още 30 години,ако се наложи ще я изгладуваме, ще мизеруваме, но свободни, а не българи. Нас не ни е страх, страхливите да ходят в България. Това е избора драги сънародници, не дали да бъдем в еврозоната или не, не дали да сме в Обединена Европа или не, не дали да банкрутираме или не, а ДАЛИ ДА СМЕ
СВОБОДНИ ИЛИ БЪЛГАРИ?

Ние знаем кое ще изберем, ще изберем СВОБОДАТА!“

***

Публикувам един интересен коментар от читател на блога!
———————————————————-

Аз още като го четох ми се стори много съмнително да е публикация в гръцки вестник – лексиката, стила на автора са прекалено „български“, не приличат на преводен текст.

Няма значение, като пропаганда е отлично замислено и направено. Има стотици сайтове и медии, които са го препечатали, но в по-съкратена версия.
Но на много малко места го има пълния текст (почти навсякъде има само извадки), от по-известите сайтове с пълен текст е май само вашият.

Изборите не решиха нищо. Укрепиха властта на ГЕРБ, но проблемите остават и ще бъдат все по-остри, а те – ГЕРБ – не могат да предложат решение. Могат да натискат капака на тенджерата, но докога? Нито могат да увеличат доходите, нито да решат който и да е от останалите проблеми на
държавата – пенсии, здравеопазване, бизнес среда. Колкото по-дълго държат капака, толкова по-силно ще избухне после.

Така че нищо не е решено, ГЕРБ спечелиха битката, но не са спечелили войната. Надявам се опозиционните партии, въобще всички, в които има поне грам държавническа отговорност и ценят демокрацията, леви, десни, центристки, всички, които са наистина загрижени за съдбата на родината ни и мислят за бъдещето на нацията, а не за личните си банкови сметки,
да си направят изводи и да планират по-правилно, а защо не и задружно, работата си за парламентарните избори.

Статията от анонимния автор е абсолютно права в едно: няма никакво значение дали си богат или беден, дали си в ЕС или не си, дали имаш евро или не, важното е дали си свободен, свободата не бива да се разменя за никое друго благо,
човекът, народът, който се е отказал от свободата си е роб. Свободата е висшето благо, всички останали неща са средства.

Истина е, че древните гърци са дали тази идея на света, а днешните я отстояват убедително. Който е измислил да напише статията си от името на днешните гърци е умен човек.

АА

http://www.kpetkov.eu/node/258

Темата за изминалите избори трябва да продължи да привлича публичното внимание. И не защото Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на 71 народни представители за касиране на президентските избори или заради многобройните нарушения, а защото е крайно време правилата за провеждане на избори в България да спрат да бъдат фалшифицирани, за да защитават интересите на политическото и икономическото статукво.

За Избори 2011 бяха направени многобройни коментари в медиите – от политици, анализатори, социолози, представители на неправителствени организации, граждани. Цитирани бяха редица нарушения както на Изборния кодекс, така и на правата на гласоподавателите. Обобщена информация за тези нарушения намери място и в мотивите на подадените жалби за касиране.

Никъде в тези мотиви обаче не се засегна един факт, който изначално показва порочността на изборите у нас. Защото той явно не устройва никого. Става дума за това, че броят на вписваните в избирателните списъци лица все повече се доближава до общия брой на намаляващото българско население.

Мисля, че обществото няма нужда да бъде убеждавано, че наличието на „мъртви души” в избирателните списъци е един от основните инструменти за манипулирането на изборните резултати. Затова и оставям всеки сам да си отговори на въпроса защо нито една политическа сила до момента не направи никакви усилия да се изчистят тези списъци от т.нар. фантоми.

В петък екип на учени от БАН представи най-новите демографски данни за България. Някои от тези данни са важни и с оглед на написаното по-горе. Раждаемостта се движи около 10 на 1000, смъртността – около 14,5 на 1000, т.е. има отрицателен естествен прираст около 4,6 на 1000. Средногодишният отрицателен прираст за периода 1993-2001 г. е -69 802, а за периода 2002-2011 г. той е -56 433 души. Оставям настрана хипотезата, че почти липсва информация в администрацията за починалите в чужбина българи.

За по-голяма прегледност на следващите данни, които ще използвам, съм подготвила две таблици.

Видно от тази таблица е темпът на намаляването на населението ни между 1995 и 2011 г., както и делът на лицата под 18-годишна възраст и съответният потенциален избирателен корпус, от който, разбира се, не са извадени лицата, които по една или друга причина нямат право да гласуват.

Окончателните данни от преброяването на населението през 1992 г. сочат, че броят му е 8 487 317 души. По данни на Националния статистически институт (НСИ) от 1992 до 2011 г. поради отрицателния естествен прираст българското население е намаляло с 733 784 души.

Както се вижда от таблицата по-долу, това по никакъв начин не се отразява на броя на лицата с право на глас, включени в избирателните списъци, за парламентарни, европейски и президентски избори в периода 1994-2011 г.

Парадоксално е, че на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. по данни на ЦИК имат право да гласуват повече от 7,1 милиона избиратели, а според НСИ в края на 2009 г. общият брой на населението ни е 7 563 710 души! Елементарната сметка показва, че лицата под 18-годишна възраст тогава са едва 433 745, което по никакъв начин не кореспондира с информацията на НСИ, според която през 2009 г. населението ни под 18 години е 1 099 000 души (или 14,5% от общото население).

Не е възможно право на гласуване според списъците за президентските избори през 2011 г. да имат 6 937 748 избиратели, а цялото население съгласно окончателните резултати от преброяването през същата година да е 7 364 570 души, от които под 18 години – 1 170 966 (15,9%). Пак не излиза сметката…

Нямам отговор на въпроса как се получава такова огромно разминаване между броя на гражданите, които фигурират в списъците на ЦИК, и данните на НСИ. Ясно е, че стойностите не са съвсем точни, що се отнася до избирателния корпус, защото от него не са извадени онези категории лица, които поради една или друга причина са загубили право да гласуват. Но разликите са толкова големи, че това по никакъв начин не би се отразило върху крайни извод.

Докато българското население прогресивно намалява като цяло (отрицателният естествен прираст за периода 1993-2011 г. е -1 122 747 души), българският избирателен корпус е почти без изменения, та дори и се увеличава, доближавайки се все повече до общия брой на населението.

Питам се как е възможно това? Не съм специалист, но без съмнение има нещо сбъркано. Без съмнение в избирателните списъци присъстват фалшиви имена, фантоми, „мъртви” души… Проблемът е, че нито една институция и нито една политическа сила през годините не желаят да се повдига сериозно този въпрос, защото не ги устройва. Защо? Основният контингент, с който всички политически сили са играли през годините по време на изборите, са неизчистените от списъците „мъртви души”. Второ, твърде възможно е за такива машинации да бъдат използвани и лица, пребиваващи в ЕС, защото те формално трудно могат да бъдат „хванати” от институциите. Какво пречи да бъдат водени на адреси в България?!

И в крайна сметка вместо да търсят отговори на по-горните логични въпроси, всички „застъпници за честни избори”, които искат касиране на последните избори, сега насочват обществената „пара” към забранителните списъци. Не че това е маловажно, не е, разбира се. Добре ще е да се установят виновниците в МВР и ГРАО и да се понесат отговорността. Но обръщам внимание, че тези над 440 000 души (по информация на МВР), за които се твърди, че неправомерно са били лишени от конституционното си право на глас, нарочно или случайно, изобщо не влизат в избирателния корпус за отминалите избори, т.е. те са извън сметките, направени по-горе.

Не искам в никакъв случай да омаловажавам и другите констатирани нарушения. Ще отбележа обаче още една неяснота във връзка с избирателните списъци, която поражда съмнения. Между първия и втория тур на изборите в основните списъци на редица населени места – както областни градове, така и някои по-малки населени места, има нелогично увеличаване на броя вписани избиратели. В София основният списък за президентските избори на втория тур се увеличава с почти 10 400 души, във Видин с над 1300 души, в Хасково с близо 1500, в Добрич с 400 души, в Габрово с около 800 души, в Каолиново с над 450 души… Както е ясно, за въпросната седмица в основния списък би следвало да се отразяват навършилите пълнолетие, починалите и променилите постоянния си адрес.

Добре, но лицата от последната категория нали за да бъдат записани някъде, трябва да бъдат отписани от другаде?! А почти никъде, или по-коректно казано, в малко на брой общински и секционни избирателни протоколи е отбелязано намаляване на броя на избиратели на балотажа спрямо първия тур. Там, където го има, се свежда до десетки души. (Ако някой проявява интерес, разполагам с направени сравнителни таблици.) Означава ли това, че тези хора са се водили в два избирателни списъка? Възможно ли е и да са гласували два пъти? Независимо дали собственоръчно или с „чужда помощ”… Обичайният отговор в такива случаи е „всичко е възможно в България”. За съжаление.

Не е трудно да се направи важен извод от всичко казано дотук. И той е, че при целия мащаб на купувания, корпоративния и контролирания вот, какъвто безспорно е налице, основният начин за фалшифициране на изборите всъщност е чрез самия избирателен корпус. Разбира се, това фалшифициране не може да се осъществи от маргинални политически сили, които нямат достъпа до масива с данни, то не става и без помощта на изборната администрация, която по тази причина не се професионализира, а се оставя да бъде партийно обвързана. И всичко е с единствената цел да се гарантира съхраняването на статуквото.

http://www.glasove.com

Административният съд в Плевен обяви за недействителни резултатите от избора за кмет на община Кнежа и кмет на Бресте, Червенобрежко. Решенията на съда могат да се обжалват пред Върховния административен съд с касационни жалби в 7-дневен срок от обявяването им.

http://www.posredniknews.com

(В Бресте, избраният кмет е от ГЕРБ! Да се надяваме, че съда в Плевен ще продължи да е така обективен и партийно безпристрастен...)

По досъдебното производство със записа, на който се вижда евентуална подмяна на бюлетини в Бохот на втория тур на изборите, всички плевенски прокурори са в отвод, а записът е изпратен в Габрово, където ще разследва тамошната прокуратура. Ако бъде образувано дело, то ще се гледа в Районния съд в Плевен. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по член 169 от НК. По този член, ако някой бъде признат за виновен, го очаква наказание до 3 г. лишаване от свобода или пробация. Делото е образувано затова, че лице от секционна комисия е преправило резултати от избор чрез подмяна на бюлетини. Разследването е било възложено на полицията, но с постановление от 9 ноември на Главния прокурор Борис Велчев производството е заминало за Габрово и плевенската прокуратура не се занимава с него.

Велчев е дал постановлението си, съобразявайки се с доклада от 1 ноември на Иво Радев, тогава Районен прокурор на Плевен, в който доклад Радев депозира предложение от цялата му подопечна прокуратура всички обвинители да бъдат отведени от разследването с оглед „избягване на съмнение от представители на различни политически сили и опити за внушение за пристрастност“.

Главният прокурор е приел самоотводите за основателни и е извел досъдебното производство от Плевен. Всички материали, включително и записа са изпратени в Габрово.

Срокът на разследване е 2 месеца, изтича на 31 декември.

Момчил Цветков

Вестник „Посредник“

Евентуален срив на Италия ще означава неизбежен край на еврото. Това са заявили немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози в четвъртък в Брюксел. Думите им бяха цитирани в комюнике на италианското правителство. 

Двамата лидери смятат, че това ще доведе до спиране на процеса на европейската интеграция, което би имало непредвидими последици. По този начин Меркел и Саркози са потвърдили своята подкрепа за Италия. По време на минисреща на върха германският и френският лидер са изразили доверието си в новоназначения италиански премиер Марио Монти и своето убеждение в ангажимента на Италия в съвместните усилия да се намерят решения на тежката финансова и икономическа криза в еврозоната. 

От своя страна италианският премиер е потвърдил италианската цел за постигане на бюджетно равновесие през 2013 година и е уверил, че Рим ще приеме бързо мерки за възобновяване на растежа на изпадналата в застой икономика. Правителството вече е започнало да обсъжда необходимата посока, по която да се тръгне възможно най-бързо за определяне на пакета от мерки, се казва в съобщението.На вчерашната среща в Страсбург Ангела Меркел не отстъпи по въпроса за по-голямо участие на Европейската централна банка (ЕЦБ) за овладяване на кризата.