Кандидатът на БСП за София Георги Кадиев прогнозира, че предизборната кампания "ще бъде мръсна" и ще се води между него и Бойко Борисов. Министър-председателят ще играе ролята на лошото ченге, а кандидатът на ГЕРБ "ще подпърхва около него", коментира Кадиев. Покани на дебат претендента на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, но тя отклони идеята с аргумента: "Моята кампания предполага разговори с хората."

Фотограф: Асен Тонев

Два конгреса с общ извод и различни последствия

Дознателят Георги Иванов Фотограф: Евгени Цветков

ПЛОВДИВ, Парашкева ИВАНОВА, 19 Октомври 2009; 08:18

Привилегирована групичка, покровителствана от началниците, прецаква труда на колегите си. Срещу разследващия полицай е повдигнато обвинение за прикриване на престъпление, той твърди че е изкупителна жертва

През последния месец ръководството на пловдивската полиция е в ступор и  отминава с мълчание въпросите, касаещи сериозни проблеми в дирекцията. През септември в интервю за „Марица" полицаят Георги Кондаков направи разкрития за  системно незаплащане на извънредния труд на служителите в районното и за натиска, който  му е оказан от комисар Баненкин и началника на районното Чавдар Дайлянов да оттегли жалбата си. В пресцентъра бяха изпратени писмени въпроси, които да изяснят позицията на полицейските шефове, но отговори така и не бяха получени. Във  връзка със сигнала на Иванов, „Марица" отново поиска позицията на  ръководството на Областната дирекция и на визираните служители. Отговор отново не бе даден. Началникът на районното Георги Ралчев заяви, че ще изчака заключенията на проверката и тогава ще коментира. Генералният секретар Калин Георгиев вече е получил сигнала и го е предал за проверка на Инспектората на МВР.

Преди два дни Окръжна прокуратура повдига обвинение срещу дознателя от Трето  РПУ Георги Иванов. То е за длъжностно престъпление по член 288 от НК - разследващият полицай е обвинен , че е съдействал на престъпник да избегне наказателна отговорност. Сигналът срещу Иванов е подаден от негови колеги от същото районно. Предметът на престъпление е лаптоп, откраднат от разбит автомобил край КАТ. По-късно компютърът е открит в касата на служителите, подали сигнала до ръководството на Областната дирекция. В Трето РПУ започна дисциплинарна проверка по случая. Обвинението срещу Иванов обаче е само върхът на айсберга. Дознателят е категоричен, че е жертва на лошо скроен сценарий, и разкрива данни за куп нарушения (а и престъпления), извършени от негови колеги и прикривани от ръководството на Трето РПУ и Областната дирекция. Преди няколко дни Георги Иванов е изпратил сигнал до министъра на вътрешните работи, в който описва подробно нередностите в управлението. Сигналът не е анонимен, а дознателят посочва и редица доказателства и свидетели в подкрепа на твърденията си. Настоява за задълбочена проверка и е категоричен, че зад думите му биха застанали голяма част от служителите в управлението.

 Държава в държавата

В Трето РПУ действа привилегирована група служители гравитираща около сина на  кмета на община „Марица" Запрян Дачев - Иван Дачев, в състав -началника на  управлението - Георги Ралчев, началника на полицейски участък - Костадин Балейкин и началника на оперативна група - Георги Машонов. Те се ползват с благоволението на ръководството, а то се отнася с тотална безкритичност към грешките и нарушенията на хората от „триото на Дачев", твърди Иванов. Привилегированите не идват редовно на работа, посещават лекции, стажове и кинопрожекции през работно време, а Дачев започна да обслужва, без да се крие търговската си дейност- автомати за кафе, монтирани на различни места в града. Машонов си инсталирал масажен стол в кабинета и изслушва служителите си по време на масаж, пише Иванов.  Един от любимците бил заловен да краде от шкафче на клиент в СПА центъра на новотела. Въпреки разразилия се скандал, не било образувано дело, а виновният служител бил поканен от предишния директор Ангел Рангелов да напусне по собствено желание. Споменатите полицаи ангажират работните си дни предимно с частни дела - вариращи от сделки по покупко-продажби на МПС с ответна страна известни наркодилъри до увеселителни походи със служебните автомобили. В резултат на това няма бензин за оперативна работа, а наркопласьори се хвалят, че са подарявали мотоциклети на офицери от районното, описва дознателят обстановката в районното.

 В манипулационната

В сигнала си Георги Иванов съобщава за няколко случая на груби манипулации  на различни проверки. Най-фрапиращ е случаят с грабежа на френски гражданин,  извършен през пролетта на бул. „Марица". Французинът се прибира в компанията на своя позната - българка, когато е нападнат от неизвестни мъже, пребит и ограбен. Взети са му голяма сума пари и мобилен телефон. Няколко месеца по-късно оперативният работник Невен Радев, който работи по случая, попада на сериозна следа , която го отвежда до заподозрян. Изпраща призовка на лицето Георги Беширов (син на известен пловдивски бизнесмен ). В деня, в който Беширов получава призовка, той се обажда на Иван Дачев и пита за какво го търсят. Дачев се обажда на колегата си Стоян Атанасов, а той иска информация за жалбата на французина от анализаторката на управлението. Обратно по веригата Беширов разбира, че вече е обвиняем, и се явява с готова версия на разпита. Радев, а след него и Иванов докладвали за началниците Георги Машонов и Георги Ралчев (за, меко казано, нездравия интерес от страна на Дачев към делото, но случаят е оставен без последствие). При друга предварителна проверка дознателка от районното установява, че разпитите на три свидетелки са изопачени, а доказателствата манипулирани. Жените били разпитвани от групата на Костадин Балейкин във връзка с грабеж. Според обясненията им пенсионерките са заявили, че са видели извършителя и могат да го разпознаят. Твърдят,че дори са идентифицирали лицето между множество снимки, при личните си идвания в управлението. По-късно, когато било образувано дознание , разследващият полицай установил, че свидетелките са три неподвижни старици, болни от глаукома или със сериозни нарушения на здравето! Същите, независимо една от друга, заявявали, че никога не са посещавали управлението да дават обяснения, както и че никога не са установявали самоличността на търсения от полицията извършител. . По друга жалба на жена - самотна майка с 9-годишно дете, изгонена от квартирата си, полицаите са отказали да образуват проверка за самоуправство, а вместо това са съставили предупредителен протокол на пострадалата и са я накарали да подпише декларация, че ще върне парите.

Нарушения, според Иванов, има и при разследването на хулиганство, извършено от Николай Манахилов, син на бившият кадровик на полицията Ангел Манахилов. През миналата година действията му по унищожаване на чуждо имущество били разследвани и доказани. Вместо да ни похвалят, началниците в управлението правеха странни очни ставки  между разследващите и бащата на извършителя, при които държали сметка за „дързостта, проявена от разследващия, да разследва син на кадровика". Протекциите по случая доведоха до прекратяването му, твърди дознателят. Преди няколко месеца Николай Манахилов бе арестуван като съучастник в организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на фалшиво евро. В сигнала Иванов съобщава, че част от дознанията , по които работи, са изискани от началника на районното Георги Ралчев и не са му върнати, което е в противоречие със закона.

Случаят с лаптопа

Сигналът, който отприщва гнева на Георги Иванов, е за откраднат и намерен лаптоп. Преносимият компютър е откраднат от автомобил на улицата пред КАТ. От година в района върлува банда непълнолетни, която разбива автомобили. В края на август в рамките на една седмица са претарашени два автомобила и от двата липсват лаптопите на собствениците им. И за двата случая в деня на кражбата няма заведени заявителски материали. По-късно Иванов получава сигнал от Шекермахала, че две циганчета продават „компютър куфарче". Те са стари познайници на полицията и Иванов ги води заедно с майка им на беседа в районното. Те твърдят, че не знаят нищо за лаптопа. Същата вечер по-късно обаче лаптопът е подхвърлен с цел намирането му от полицията и информатор съобщава мястото на Иванов. Намерихме компютъра и друг от колегите ми него нощ на работа с протокол го предаде в районното, разказва Иванов. Според него през следващите дни, когато той не е на работа, противниците му режисират сценарий за дискредитирането му. Един ден по време на отпуска ми директорът Баненкин ме извика в кабинета си и в прав текст, в присъствието на Ралчев, ме попита защо съм откраднал компютъра. След това ми обясниха, че вече има издадени разпореждания за претърсване на дома. Било издадено и прокурорско разпореждане за ареста ми. Тогава им казах, че съм предал лаптопа с протокол, като указах и приелия го служител на Балейкин. Минути след заявлението ми търсеният компютърът бе открит в касата на групата на Балейкин. Колелото обаче се беше завъртяло, те се бяха похвалили в София, че предстои арест на „корумпиран дознател" и трябваше да продължат сценария. Раздразнен,че не е успял да докаже кражбата ми, Ралчев издал устна заповед - забрана да влизам в управлението и съответно в кабинета си. Не знам защо работата по това оперативно дело не бе поета от сектор „Криминална полиция", а бе оставен точно на тези хора. Групата на Балейкин и до днес събира „свидетели", както и е в денонощна услуга на разследването срещу мен. Вместо да дават обяснения, те разпространяват лъжи, че съм скрил компютъра с цел да получа награда от собственика му! Забравяйки факта, че незабавно съм предал компютъра и той е открит точно в тяхната каса, категоричен е Иванов. Моля за незабавна проверка, пише дознателят на министър Цветанов. Ако не бъдат взети мерки, това допълнително ще обезвери добросъвестните служители от състава, които в момента са наясно че се превръщаме в изкупителна жертва на началника си при опитите му да се задържи на поста си. Претендирам, че няма повод или случай на награждаване на въпросното ръководство, което да не е било свързано с приписване на заслуги по емблематични дела, по които сме работили аз и колегите ми, твърди Иванов. Той работи десета година в системата на МВР и няма наказания. Награждаван е многократно. Мислех, че проблемите могат да се решат, без да ги експонирам в публичното пространство, но след  като не е бях чут на местно ниво, се реших крути мерки. Съзнавам, че оповестяваното от мен се счита за ерес, но  проблемът е повече от наболял. Вече не е личен мой проблем - уволнението ми , както и евентуалното ми осъждане, ползвайки „обективните показания" на многократно съдени по водени от мен производства лица, както и „съдействието" на  посочените по-горе колеги" ще доведе до обезверяване на всички дознатели. И сега са недолюбвани - предвид факта, че са „независими по закон", казва Иванов. Нека гражданите, станали жертва на посочените полицейски спекулации с личните им трагедии, да не остават анонимни, като сочат недостатъците на системата и служителите само в интернет форуми, а да укажат на новото ръководство на министерството служителите, които не заслужават да работят в него, призовава ги дознателят.

"ИЗПРАНИ" БЕЗ НАКИСВАНЕ

 „Изпран" е полицейски жаргон, който се употребява за лице,  пострадало при престъпление, което оперативните работници успяват да убедят да не  пуска жалба. Въпреки че повечето полицейски началници отричат, това е една от най- честите практики в полицията и се използва, за да могат да се вържат  резултатите на управлението. Има неписана заповед, според която жалбите за  престъпления с неизвестен извършител - като кражби, разбити автомобили, а понякога и  грабежи, не се завеждат като заявителски материали. Полицаят убеждава  пострадалия да не пуска жалба, а вместо това му обещава, че ако хванат престъпника, веднага  ще му се обадят. Ако все пак гражданинът държи да подаде молба, жалбата не се  завежда като заявителски материал, а се отбелязва в т.нар „входящ" или  „явен" дневник. Това означава, че дори и да има данни за престъпление, случаят не се  изпраща на прокуратурата, а се оставя да отлежава в полицията. Ход на жалбата се  дава само в случаите, когато извършителя по прецененото първоначално като  безперспективно престъпление случайно е бил установен. Тогава се тръгва по обратния  път - данните за пострадалия се изравят от чекмеджетата, същият се ухажва да създаде  нова тъжба, с реална дата, в която обосновава закъснението си по заявяване на  престъплението с  своя заетост. Смисълът на цялата тази полицейска гимнастика е  процентът на неразкрите престъпления да се държи в определени граници.

Около личността и делото на Хр. Ботев у нас от край време се води нестихващ спор: той е наш – казват националистите, – защото като никой друг той възпя пламенното всеотдайно родолюбие и запечата това си верую с велика саможертва, като поднесе живота си на кладата на освободителната борба; не – отвръщат социалистите, които търсят разрешение на социалния проблем по пътя на интернационализма, – той ни принадлежи, защото в основата на неговото мировъзнесение стои социалният идеал и цялото му творчество и дейност отразяват бунта срещу социалните неправди и копнеж по социална свобода, Ботев е социалреволюционер!

Трябва да се съгласим, че доскоро този суетен спор ако не оправдан, то той се явяваше все пак обясним. Защото бе време, когато доктрините и самият политически живот бяха изправили национализма и социализма, като две противоположни взаимноизклюващи се начала: националистическите възгледи бяха станали повече атрибут на привилегированите класи, които като консервативен елемент органически реагираха срещу всяка социалреволюционна повеля; чернотрудовият народ от своя страна чувстваше, че трябва да води борба срещу този буржоазнокапиталистически национализъм, и вярваше че само по пътя на интернационалния марксизъм е възможно да се извоюва социалистическия идеал. Така борбата за по-сносни и по-човечни условия на живот придоби противонационален характер и се свърза с идеята за световна социална революция, а национализмът реагирайки срещу този антинационален дух на социалистическите тежнения, се отчужди от социалните повели на времето и стана синоним на консервативния капитализъм.

Така около социалния принцип и националната идея се формираха две враждебни една с друга сили, които разкъсаха единството на народите, нарушиха хармонията в организма на нациите и запълниха десетилетия от живота им със сътресения и кървави междуособици, които погълнаха несметни жертви в хора и в стопански и културни блага. При това при тази поляризация на социалното и националното начала повлече след себе си деградацията и на първото, и на второто от тях. Социализмът от светла етична повеля се превърна в грубо-егоистичен класов и съсловен материализъм, разкъсващ свещената и неразривна връзка с нацията и нейния целокупен интерес. Национализмът от възвишена идея и съкровено съзнание за обща принадлежност и съдбовна свързаност с всички родни братя от една и съща кръв бе на път да се изроди в социално рушителен фактор, дигнал ръка срещу свещената борба на родните братя за хляб и труд. Ето как идеята за нацията и тази на социалната правда, опълчени изкуствено една срещу друга от идеалистични държавнотворни стимули, грозяха да станат ферменти на бавното, но сигурно разложение на политическия живот на народите.

Не ето че стана чудо: от кървите и пожарищата на световната война народите излязоха изтерзани и разнебитени, но някак си по-калени и пречистени. Зад разкъсаните буреносни облаци се показа в туко-що разведреното небе  нова дъга с цветовете на социализма и национализма, сплетени в едно! Така както след земетресения нейде в океана се появява нова земя, така изплува над политическия хоризонт след трусовете на световната война  и следвоенните години един нов политически свят: един свят, който преодоля заблужденията, суетните борби и изкуственото раздвоение на миналото и отбеляза грандиозен прелом в политическото мировъзрение и държавното устройство. В политическото съзнание на хората завладя мястото идеята за неразривната връзка на доскоро враждуващите начала на социализма и национализма. Те не са и не могат да бъдат две различни и противоположни начала, а се обуславят едно друго и са рожби на една неделима идейна същност: чистият и истинският национализъм, който е призван да бди над целокупния интерес на нацията, не може да бъде майка за едни и мащеха за други родни братя. Първият дълг на една национална власт е да създаде с цената на всички жертви възможност и на последния член на нацията да води достойно човешко съществуване, да се почувства зачетен гражданин на държавата. По този начин той би могъл да бъде обладан от висшето чувство на национална чест и достойнство и да допринесе според силите и дарбите си своята част от националното творчество и за величието на Родината. Чистият и истински социализъм не бива да бъде класов или съсловен егоизъм и не може светотатствено да къса природната кръвна връзка със собствената нация, а съобразно с един естествен закон трябва да реализира социалния идеал преди всичко в рамките на националното общежитие. Идеализмът остава еднакво ядка и звено на социалната и националната идея. В него те намират отново своята грандиозна синтеза, криеща неподозирани възможности за разцвет, благоденствие и държавно-политическа мощ.

И ние можахме да видим това ново политическо съзнание да търси и намира под една или друга форма своята реализация в политическия живот на народите и държавите. Ние станахме съвременници на един знаменателен процес на социалполитическо развитие на някои държави: работничеството се отвърна от матеарилистичния марксизъм и понесе възторженото знаме на националния възход и величие, а трагедиите на буржоазнокапиталистическия свят приеха радикални и революционни ограничения на техните стари, зле разбрани привилегии, станаха в душата си сами работници и закрачиха гордо към изграждането на новата държава наред с работника, издигнат до равноценен член на народната държава. Така бяха преодолени еднакво и безотечественият марксизъм и чорбаджийско-либералистичният национализъм  и на тяхно място остана като единна и неразделна същност един нов социалреволюционен национализъм, който в рамките на нацията дава радикално разрешение на социалните проблеми. Две изкуствено отбити една от друга реки, текли много деситилетия в погрешни посоки, намериха отново своето общо русло, за да оплодотворят утрешното благоденствие на народите. Пред нашите очи се разиграва така един от най-интересните и епохални феномени в историческото развитие на народите.

Време е вече и у нас, в България, да се спори по-малко доктринерски за формата или външните белези на очакваната нова държава, да се покаже повече разбиране за същността на тази величава синтеза, която може да намери своята реализация съобразно с индивидуалните особености на народа в различна форма: демокрация или диктатура, социализъм или индивидуализъм – това не са вече дилеми, а лозунг, изпреварени от времето и лишени от съдържание! Да се спори схоластически за тях, значи да сме проспали епохалните времена на съвременното политическо развитие. Единственото важно е да внедрим дълбоко в душите и сърцата си идеала на това ново политическо съзнание и да станем идеалисти в служба на нацията и социалните повели. Всичко друго е въпрос на подробности и то ще дойде тогава, рано или късно, от само себе си.

Ето как онова, което изкълчените форми на доктрината и заблужденията на политическата действителност в миналото ни караха да виждаме като несъвместимо противоречие в мирогледа и личността на нашия велик възрожденец Ботев, се слива в едно хармонично тяло, което прави творчеството, делото и саможертвата му и разбираеми и естествени.

Ние, Българите, трябва да бъдем горди, че в образа и делото на Ботев и плеядата други идеалисти от епохата на Възраждането сме дали на света предтечите на новия политически идеал. Всички те, като пламенни и искрени националисти не можеха да не бъдат социалисти и обратното – в истинска идеалистична служба на социалния идеал и международната правда, те не можеха да нямат пред очи преди всичко собствения народ, като неделима общност и свещена социална задача.

Нека прочее се отдадем всецяло и искрено на този нов политически идеал, завещан нам още от епохата на нашето Възраждане!

д-р Димитър Вълчев, СБНЛ, март 1939 г.