Снимка: Ройтерс

Мрежа за пласиране в Страсбург на фалшиви лични карти и шофьорски книжки, изготвяни в България, бе разбита от граничната полиция в Източна Франция. Това съобщи на официалния си уебсайт френското радио Europe 1, цитирано от БТА, като се позова на добре осведомен източник.

Арестувани са трима души, сред които един от предполагаемите доставчици. Той е с българско гражданство и е бил задържан още в края на септември. Тази сутрин са закопчани двама мъже, един с българско и един с турско гражданство, заподозрени, че са отговаряли за продажбата на фалшивите документи.

Разследването по случая е започнало през лятото на миналата година, когато четири български шофьорски книжки, депозирани в префектурата на департамент Долен Рейн, за да бъдат издадени въз основа на тях съответни френски документи, се оказали фалшиви.

От януари тази година били открити двадесетина клиенти на престъпната мрежа - представители на турското малцинство в България.

Разследването установило, че фалшивите документи били изготвени в България. Оттам те били изпратени в Страсбург, където били продадени за по 3 000 евро.

Фалшивите лични карти и шофьорски книжки често били пласирани в комплект.

Томислав Николич. Снимка: архив, Reuters

Президентът на Сърбия Томислав Николич заяви, че за Сърбия пречка по пътя й към ЕС е това, че тя не иска да се съгласи да й бъде отнета част от територията, а за Македония това, че не иска да се съгласи да се откаже от името, герба и знамето си.

„Знам, че докато има това име, герб и знаме и докато представляват проблем за Гърция, Македония няма да може да бъде член на ЕС.... Както вие, струва ми се, без да е застрашена територията ви, само е застрашена гордостта си, отказвате да приемете това, което ви налагат, така и ние отказваме да приемем отнемане на територия, което е много по-тежко изискване“, каза Николич в интервю за македонската телевизия Сител. (Тук май "мирише" на "разлъка" със старата византийско - гръцка антибългарска "любов"?!)

• Поредица: Вестник „Дума на българските емигранти“

Източник: Словото

Издание:

Вестник „Дума на българските емигранти“, г. I, брой 4 от 17 юли 1871 г.

Последна редакция: 23 октомври 2007 в 17:00

Честитим появяването на българо-сръбския вестник „Югославия“!

…Идеята за югославянска конфедерация е идея на западните панслависти, в противност на онази на руските, програмата на коя се заключава в думите на великия им поет: „Славянските ли реки ще се влеят в руското море, или то ще пресъхне?“… Няма славянин южен или западен, няма свесен човек, кой б имогъл да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на коя се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, кой приима почти цяло столетие болната Полша. Напротив, няма славянин, южен или западен, няма свесен човек, който да не съчувствува на идеята за югославянска конфедерация, коя няма принципа на робството и сливането на разни народности; а, напротив, сигуранца е за свободно развитие на тези народи, кои ще я съставят.

Oтскоро се е появила тази идея между южните славяни; но малко е развита тя между наша народ по причини, че му е проповядвана неискрено и с ущърб за целостта му. Германското съединение със свойта деспотическа Прусия и италианското единство със евоя Пиемонт и под своя Виктор Емануил са примери, кои плашат наша народ, защото нито Русия е за него Прусия, нито Сърбия — Пиемонт.

Югославянската конфедерация трябва да се проповядва и основе на други, свободни начала; тъй щото ни една от народностите да не бъде онеправдана. Прусецът е немец, пиемонтеца — италианец; но нито българинът е сърбин, нито сърбина — русец…

Друг път ще се върнем връх тоя предмет на приличното му място. Засега честитим само утешителното появяване на в. „Югославия“ с напредък и успех между нашите еднородци.

Източник: Словото

Издание:

Вестник „Знаме“, г. I, брой 20 от 29 юни 1875 г.

Последна редакция: 23 октомври 2007 в 17:00

После отговорът ни на поместената във вашият лист статия, под заглавие „Шпиjунлуци и инквизициjе бугарске“, ние така и мислехме, че ще да измените тонът на своите глупости. Това вие оправдавате с вашите няколко реда, поместени в 53 брой на листът ви и отправени собствено към нас. Но в своят отговор ние мислиме, че не сме „лупали по ветру“, а сме „лупали“ вас и вашето правителство, затова доста тактично ще да бъде от наша страна, ако и тоя път отговориме на вашите няколко реда. Ние не бягаме от разяснения и полемика: ние сме демократи, затова можеме да нагазиме калта и да видиме какво правите вие там, затъпкани от общественото мнение на сръбската интелигенция.

Слушайте. Вие казвате, че в статията „Шпиjунлуци и инквизициjе бугарске“ вие сте ни навождали факти, а ние сме ви псували и в също време сме нападали на Сърбия, на Русия, и на сичко онова, което сам народът желае. (Кой народ, нашият ли?) Нам ни не позволява мястото да приведеме сичките ваши филологически и етнографически бълвочи, с които беше пълна вашата статия, и сичките гнусотии и клевети, които вие отправяхте не само към екзархията, но и към сичкият български народ, и да ви покажеме кой от нас е псувал — вие ли или ние. Но ние приемаме на минута това обвинение, за да ви докажеме, че за гореказаната статия вие заслужавате не само псувни, но даже и лудница. Вие ни навождате факти, в които обвинявате българите и тяхната екзархия в това, че употреблявали шпионства и инквизиции, за да побългаряват нещастните сърби в Турция, и казвате, че ние ви не отговаряме на фактите, а ви псуваме. Добре, как искате вие да отговаряме на подобни факти, които вие сами основавате на филологаческото безумие на Милоша Милоевича: че на Балканският полуостров от памтивека още са живеели сърби, а само 200 хиляди българо-татари дошли, и в късо едно време побългарили тие сърби? Как искате вие да отговориме на тие факти, когато тяхното филологическо безумие е облечено във форма на политически тенденции, т.е. когато и вие, и вашето правителство се стремите, щото действително на Балканският полуостров да останат само 200 хиляди българи, или по вашему татари, а останалото да се посърби, т.е. пославянчи? На филологическото безумие умните хора отговарят със смях и с презрение, а на политическият шарлатанизъм ние отговаряме с псувни и с негодувание: българският народ няма още друго оружие. Но и в това отношение ние се показахме много по-деликатни от вас. Ние не псувахме (както правите вие) нито сръбският народ, нито сръбската интелигенция, нито свестните сръбски патриоти, а нападнахме само на оная патриотически сволоч, на която в кратуните се ритат конете на Душана и на която целта е да разиграе тие коне насякъде, дето само се чуе сръбското (Драгашевичевото) „помози бог“. Ние не сме криви, че в тая патриотическа свалоч влазяте и вие, и вашето правителство, и една доста голяма част от вашите „изображени мужеве“. А това ние направихме затова, за да ви покажеме, че нашата емиграция знае какви причини са ви накарали да повдигнете такъв шум против екзархията и такива клевети против народът. Вам беше твърде приятно да ни пеете от една страна медоточивата песен на братстството и на съединението и да ни лъжете с добрите намерения на „южнославянският Пиемонт“, а от друга страна да сеете прозелитизъм в западните краища на нашето отечество и да плетете своята етнографическа и политическа кошница. Но екзархията, която вие още отначало гледахте накриво, ви препречи път, емиграцията, която вие експлоатирахте още от 1862 г. и досега, чрез дълъг и горчив опит ви позна кои сте и какви сте; а българският народ, когото вие сте лъгали още от началото на своето освобождение, отвърна от вас очите си, както отвърна и своите надежди.

Разбира се, че после сичкото това екзархията трябаше да стане за вас сборище от шпиони и от инквизитори, емиграцията — чета от бозаджии вагабонти, а народът (който по вашему не е повече от 200 хиляди) татарско племе, което, за да се освободи от турците, трябва по-напред да се посърби. Докахете ни, че вие вашето правителство не мислите така. Тогава защо говорите, че ние ви псуваме и че не отговаряме на вашите факти? За да отговориме и опровергаеме вашите факти, вие тряба да ни обясните до де именно се простират вашите етнографически граници на юг и кои места влазят в границите на вашата Стара Сърбия; защото, по нашите географически и етнографически понятия, ние виждаме, че фактите, които ни навождате, говорят повечето за наша полза, т.е. че не екзархията насилва сърбите да приемат българизмът, а вие и вашето правителство правите това с българският елемент в Македония. Ето например, ние не можеме да си обясниме това ваше оплаквание: „През май месец тая година владиката Дамаскин заедно с мюдюринът е затворил училището (сърбското, разбира се, р.) във Велес и е изгонил учениците“. Велес сръбски варош ли е? Велес влазя в границите на вашата Огара Сърбия? Ние имаме глупост да мислиме (тая глупост имат и Хилфердинг, и Каниц, и Григорович, и Липранди, и много други етнографи), че Велес е български град и че се намира в Македония; следователно, не вие тряба да се оплаквате, че владиката Дамаскин е затворил училището ви, а ние — че вашата пропаганда си е тикнала носът не в своят чорап. Не вие ли казвате, че „в интересът на сърбите и на българите е да се не прави насилие, а да се остави секи да мисли, да работи и да се учи така, както мисли да му е най-добре“? Какви свободомислящи хора! Тогава какво търси вашата пропаганда във Велес? И защо вашите учители възбуждат народът да не припознава екзархията? Или и това е псувня? А скандалът в Тетово заборавихте ли? Но дордето ни отговорите на това, ние ще да резюмираме и другите свои псувни в няколко вопроса. Кажете ни, молиме ви се, не съществува ли в Белград цяло едно дружество патриоти (това дружество ние нарекохме сволоч) под председателството на „филологическият осел“ Милоша Милоевича и не изпроважда ли това дружество пари, книги и учителй в чисто български села и градове в Македония и в някои северозападни крайща на България? Ако изпроважда, то каква е целта на тие громадни жертви — да просвети своите братия ли, или да сее прозелитизъм между тях? Кажете ни, не е ли основано това дружество от Блазнаваца и поддържа ли се то както нравствено, така и материалното от вашето „пиемонтско“ правителство? Ако е така, то неговата цел не е ли да докаже на дело, че наистина на Балканският полуостров живеят само сърби? Отговорете ни на тие важни за нас вопроси, и ние ще да ви докажеме в следующият брой на „Знаме“, защо ние нападаме „на Сърбия, на Русия и на сичкото онова, което сам народът желае“, и ще да ви докажеме, че народът не желае това, което му правите и вие, и вашето правителство, и не слуша вече оние, които са го лъгали до вчера.

Източник: Словото

Издание:

Вестник „Знаме“, 1874-1875

Последна редакция: 23 октомври 2007 в 17:00

В статията си „Шпиjyнлуци и инквизициje бугарске“ вие така нахално и гнуснаво клеветите българският народ, неговата екзархия и нас сами, щото никак не ще да бъде тактично от наша страна, ако ви заминеме само с едно просто презрение. Ние знаеме де ви стяга ботушът, знаеме какви побуждения са ви накарали да псувате и да клеветите българският народ, знаеме кои сте и какви сте, затова, като отговаряме вам, ние никак не имаме пред очите си само вашата редакция и вашият дописник, а сичката оная патриотическа сволоч, на която в кратуните се ритат конете на Душана и на която целта е да разиграе тие коне насякъде, дето само се чуе сръбското (Драгашевичовото) „Помози бог“. Ние твърде добре знаеме, че вие сте сляпо оръдие на тая „Сволоч“, но за да опазиме своето достолепие, ние ще да се обърнеме към вас, като към нейни представители, ако в това също време и строго да ви отделяме от сръбският народ и от неговите честни и искрени синове.

С вашият отговор на статията, писана от българските ученици в Белград и поместена във в. „Будучност“, и в статията си „Шпиjунлуци и инквизициjе бугарске“ вие искате да кажете, че българският народ, а особено неговата екзархия, се старае да побългари „нещастните“ сърби в Стара Сърбия и в Македония, и за това употребява шпионства, предателства, насилия и сякакъв вид инквизиции; вие негодувате против своето правителство, т.е. против сами себе си /ние не виждаме никаква разлика между вашата политика и политиката на различни Ристичевци и Мариновичевци/, затова че то харчи пари за возпитанието на няколко души българчета, които вие искате да направите последователи на Милоша Милоевича, а тие, напротив, стават ваши противници и преследват вашите добри намерения; вие, най-после, казвате, че ние и „Източно време“ в секи един брой сме писали пасквили против Сърбия и против нейната пропаганда, и че не искате да отговаряте на тие пасквили, защото нашите неприятели това и чакат — да видят раздор между назе, за да извикат, че ние сме неспособни за свобода.

На обвинението, което вие отправяте към българите и към екзархията, ние ще да ви отговориме, че то е безсовестна и умишлена клевета, която вие употреблявате, за да заглушите роптанията ни против оная пропаганда, която е основана от самия Блазнавац и която вашето правителство поддържа и досега. Разбира се, вам е твърде неприятно да виждате някакъв си оплот против тая пропаганда и някаква си неблагодарност към вашите братствени постъпки, но какво да се прави? И у българският народ се намират такива „шпиони“, които мислят, че в Охрида и във Велес не живеят сърби, и че Видин и Кюстендил не влазят нито в географическите, нито в етнографическите граници на Стара Сърбия. А ако екзархията прави шпионлъци и насилва сърбите да приемат българизмът или, по вашему, татаризмът (пусти филолози!), то кажете ни, молиме ви се, от кога е тя захванала да прави това? Ако е захванала отскоро, то защо вие и вашето правителство я гледахте с лошаво око още във времето на нейното съставяние и съветувахте българските патриоти да се не карат с вожделените Видовданови елини? А ако е правила това още от началото на своето учреждявание, то защо мълчехте дрсега? И в единът, и в другият случай се прозъбва вашата неискреност и вашите нечисти намерения. Вие и вашето правителство не съчувствувахте на екзархията, защото знаехте, че рано или късно тя ще да запази своят народ от безумните постъпки на шарлатанската Милош Милоевичева компания и ще да подреже крилата на оная паднала и гнуснава пропаганда, за която вашето правителство е харчило и харчи такава огромна сума. Но вие мълчехте досега, защото екзархията беше още безсилна да направи това и защото на сичките наши оплаквания от вашите подлости имаше кой да отговаря наместо вас. На сяко едно оплаквание противо вас чрез цариградският печат „Независимост“ се отзоваваше или с мълчание, или с подобни сарказми: „Олеле, мамко, потурчиха ни! Олеле, мамко, погърчиха ни! Олеле, мамко, посърбиха ни!“ А сега вече, когато вашите клещи посрещнаха насякъде спънки и протести, то вие изменихте и тонът си, и тактиката си. Наместо да продължавате тихо и мълчешката да си плетете кошницата на сметка на вашите поробени братя, вие се развикахте, разкряскахте и обявихте война на оние, които ви разбраха вече кои сте и какви сте, така щото оние обвинения, които се падаха вам и на вашето неискрено правителство, вие ги обърнахте към своите „браТш бугаре“. Преди малко, т.е. преди „отвореното писмо“ към Мариновича и преди да млъкне вашата „Независимост“, вие ни пеехте съвсем друга песен — песента на братството и на единството; а сега ни наричате шпиони, предатели и инквизитори. Как да си обясниме тие хамелеоновски убеждения? Разбираме защо е твърде тежко да виждате, че даже и тие, които вие сте прибрали и сте им дали комат хляб и парче образование, разбраха вече вашите цели и намерения, излъгаха ви в надеждите да ги направите последователи на Милош Милоевича. Но кой ви е крив? Види се, че историята на тоя африкански сърбин, мъдрувания(та) на архимандрита Пелагича и етнографията на Костадин Драгашевича, т.е. учени на вашата официална наука, не са могли да направят ни едного българина до такава степен подъл и безумен, щото за комат хляб да продаде баща си и майка си и да стане орудие на своите неприятели. А не това ли вие искахте от своите български возпитаници и патриоти, като ги наричате шпиони и предатели на сърбизмът? Струва ни се, че това вие искате и от назе, като говорите, че „Знаме“ и „Източно време“ не пропущат брой да не напишат някакъв си пасквил против сърбите и против тяхната „права пропаганда“. Срамота е, господа! Срамота е! Но ние и нашата емиграция ви познаваме кои сте и какви сте и ще да се повърнеме да ви докажеме, пасквили ли ние пишеме или гола истина. Но, молиме ви, барем назе недейте нарича шпиони и предатели.

Източник: Словото

Издание:

Вестник „Знаме“, 1874-1875

Последна редакция: 23 октомври 2007 в 17:00

Цариград, 21 януария

В онова също време, когато „Независимост“, нейните едномисленици, вие сами и въобще сичката наша емиграция проповядваше съюз между южните славянски племена, в Цариград сяка неделя почти дохождаха известия из западните страни на нашето отечество, че така наречената събска пропаганда се повече и повече сее раздор между българското население по тие заглъхнали места, т.е. че компанията на Милош Милоевича изпроважда агенти, които възбуждат народът против екзархията, че тя разпространява сърбизмът в чисто българските села и градове чрез книги, чрез учители и чрез множество други тайни помощи и че громадните суми, които сръбското министерство искало уж сяка година от скупщината за поробените под Турция южни славяни, се не харчат за друго нищо, освен за ущърб и за вред на нашата народност. Вие твърде добре знаете, че тие известия, дописки и частни писма произвождаха (и за съжаление и днес даже произвождат) такова негодование между тукашните наши литературни, търговски и журнални дружества, щото следствието на това бяха явните нападения на сръбският народ, отвореното писмо към министърът г. Мариновича и оние безумни и безнравствени клевети, които идиотите на в. „Право“ отправиха към нашата нещастна (?), но честна емиграция. Тие известия, дописки и частни писма се продължават даже и днес и негодованието на нашите цариградски българи, както и на по-голямата част от нашите по-развити хора, расте се повече и повече и не е чудно, ако след малко време вие видите, че на тоя вопрос ще да се даде твърде голямо значение, т.е. че той ще да придобие такива широки размери, щото ще да бъде в състояние да обяви даже война на вопросът за южнославянското единство. Колкото и да е прискръбно това явление в неправилният живот на двата съседни и братски народа, но то е близо вече да бъде факт, затова то тряба да се разгледа колкото е възможно по-сериозно. Времето ми не позволява да направя това тая неделя; аз ще да се огранича само с няколко думи, които отправям не към оние късогледи патриоти на филологията и на фанатизмът, с които е нещастен и сръбският, и българскиият народ, но към тия искрени апостоли на свободадата, които съществуват и в единът, и другият народ. Твърде естествено нещо е, че поклонниците на нашата гнуснава преминала история, в мозъците на които играят конете на Душана и на Симеона, като са повикани от самите обстоятелства на робството да земат и тие участие в събужданието на двата подивели от невежество народа, ще да злоупотребят това свое призвание и ще да употребят науката, образованието и свещената длъжност към брата си за осъществлението на своите детински мечтания и за постиганието на своята безчовечно-глупава цел. Предводителите на тая фаланга идиоти, види се, намират в това нещо храна за своите мозъци и шкембета; техните покровители, които разбират интересите на двата народа дотолкова, доколкото Милош Милоевич разбира себе си и своята глупост, виждат интересът на своето отечество, а оние развратени дечурлига, които се не срамуват да казват, че тие са последователи на слепците, безсъзнателно служат на глупостта на своите учители и на враговете на нашата южнославянска свобода. Да се сърди човек и да негодува против тие деца на глупостта, е се едно да се сърди, че вали дъжд, или че мишката ти е прегризла дрехата. Шарлатаните имат такова също право да се занимават със своят занаят, каквото право има и добросовестният човек да прави добро на човечеството. Против дъждът ние тряба да употребляваме омбрели или качулки, против мишките — котки или капани, а против шарлатаните съществува полиция. Ние нямаме право да се сърдиме на Милоша Милоевича за това, че мозъкът на тоя шарлатанин е изгнил, на сръбското министерство (Ристичево и Мариновичево) за това, че то е още по-безумно, ако поддържа шарлатаните, и на техните слепи оръдия за това, че тие са способни да продадат и майките си за комат хляб. Ние тряба да се сърдиме на оние искрени проповедници на свободата, които твърде малко внимание обръщат на тие шарлатанства и които и досега още не са протестовали против злото, което се сее за вредът и на двата народа.

И наистина, аз се чудя на това, дето, после толкова протестации от страната на нашите цариградски „патриоти“, сръбската журналистика не щя да земе във внимание тоя вопрос и не прие да го разгледа колкото се може по-безпристрастно; но още по за чудение и това, дето патриотите из сръбската народна скупщина и досега още не са попитали своето правителство, действително ли то поддържа безумието на Милоша Милоевича и действително ли харчи такива грамадни суми за убиванието на твърде младата идея за братството между сърбите и българите. Аз мисля, че това е необходимо да се направи и да се изнесе на бял свят, защото освен от пропагандата, българският народ страдае и от друга една много по-важна страна.

Нашата емиграция, на която принципите за свободата не позволяват да разглежда такива търпеливи вопроси и да влазя в полемика нито с едната, нито с другата страна на политикофилологическите куртизани, по тая само причина е изгубила една доста голяма част от доверието, което има народът към нея. Атова, както щете, е вредително и за българите, и за сърбите. Българската емиграция е представителнмца на своя народ, тя е оная сила, която ще може да влезе в споразумение с неговите освободени вече братия, и тя е, която ще да даде сигналът за българското всеобщо въстание. А ако нашите цариградски гарвани и сръбските нощни бухали достигнат до това, щото да захванат да си кълват очите, то България и Сърбия твърде лесно ще да достигнат едната да остане без ръце, а другата без крака; така щото първата не ще може да простре обятията си, за да прегърне своята сестра, а втората не ще да може да прегази Дрина и Тимок, за да влезе в осакатените от нея сама обятия. В такъв случай, ако тие две сестри и да не достигнат да се карат като съседки, то не ще могат да живеят като сестри. Животът им под една стряха Ще да бъде в тягост и на едната, и на другата. Но дано моето заключение излезе криво и дано сръбските честни патриоти, които са близо да наложат на правителството си своята искрена южнославянска политика, разберат моите няколко може би остри, но искрени думи. Други път аз ще да се завърна да поговоря по-напространно за тоя въпрос, а сега ще разкаха на читателите на „Знаме“ няколко новости. Вие тряба да сте чули, че на 5 януария в нашата eкзархия стана събрание, в което се разгледа вопросът за българската черкова на фенер. Не мислете, че като казвам „вопросът за българската черкова“, искам да ви уверя, че над пукнатите и потъналите в морето темели това събрание иска да издигне храмът, или, по-добре да кажа, памятникът на своята глупост. Не! Събранието стана, за да принуди екзархията да заплати в името на народът оние громадни суми, които са похарчили известните вам няколко славолюбиви спекуланти за своят кеф и за своите надежди за тлъсти кокали от народът. Тоя вопрос е близо вече да се реши за ползата на спекулантите и затова секи един българин има право да попита това самозвано събрание как е смеело то в името на народът да плаща такива суми, които не са похарчени нито за ползата на народът, нито за ползата на самата екзархия. Когато са се харчили тие пари, екзархията не е съществувала, а народът не е упълномощял нито Ивана, нито Драгана да харчат пари за глупост. Но в кьоравото царство, който е с едно око, той царува, а когато слепците се напият, то се не знае нито кой пие, нито кой плаща.

В Македония произлазят големи скандали както от страната на гръцката пропаганда, така и от последователите на католицизмът. Тая страна е станала арена на такава борба между всевъзможни глупости на фанатизмът, каквато произхождаше едно време в Тракия и в България, с тая само разлика, че тука борбата е приела твърде широки размери. Гърците и правителството на разбойниците действуват наедно, а българите по някои си места са достигнали до такова отчаяние, щото са захванали вече да приемат католицизмът. Рафаил се намира в Кукуш и секи ден почти приема депутации из околните села, които го молят да защити от фанариотите беззащитното българско стадо. Тие дни той е тръгнал за Полянин, за Воден, за Струмица, за Малешово и за Велес. А по тие места унията е готова вече да се осъществи. Но правителството и в това отношение помага на фанариотите. Една депутация из Малешово, която е отивала в Кукуш при Рафаила, е била биена и върната от цяла банда заптии, между които е имало и множество гърци или гъркомани. Българското население по тие места е заприличало на дойна крава, която дои секи, който завърне. Освен това тая крава е гладна, жъдна и убиена до такава степен, щото твърде скоро може и да издъхне. Но такава е, види се, участта и на сичкият български народ, и такава, види се, ще да бъде тя още дълго време, ако нашите патриоти не разберат, че единственото наше спасение е революцията и ако не употребят сичките свои сили за това свято дело. Аз ще да ви предскажа, че ако нашето положение се продължи така още пет години, то Македония е изгубена за назе.

Източник: Словото

Издание:

Вестник „Знаме“, 1874-1875

Последна редакция: 23 октомври 2007 в 17:00

Букурещ, 3 априлия

На Балканският полуостров живеят две главни племена, в ръцете на които се намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнали да наричаме Возточен вопрос. Тие племена са българският и сръбският народи, които, както по географическото свое положение, така и по своята уважително многочисленост са обърнали вече на себе си вниманието на Европа, а със своят характер и трудолюбие са спечелили общественото мнение и симпатиите на сичкият почти образован свят. България и Сърбия са прави и законни наследници на европейският Кашемир, а тие две сестри отдавна вече са в състояние да кажат на своите белисани и червисани стари съседки, че тие са двете хубавици, които тряба да разделят ябълката на раздорът и отдавна вече би трябало да плеснат с ръце и да се прерърнат в името на братството, на свободата, на равенството и на оние демократически начала, на ковто е основан животът и на българинът, и на сърбнът. Но причината, дето тие две млади и прекрасни сили стоят и досега една срещу друга и не вършат почти нищо друго, освен това, че обтягат краищата на възелът и с това още повече затрудняват неговото развезване, е онова тайно и кокетливо недоверие, което е посеяла между тях историята на тяхното гнуснаво преминало и което и днес даже се възбужда от женихите и на едната, и на другата сестра. Разбира се, че ако това положение на младите хубавици и това безумие на техните филологически куртизани-политици се продължи още няколко време ( да не казваме няколко години), то твърде естествено нещо е, че ще да се намери някоя стара и умна държава, която да раздели черупките на орехът между препирающите се и за своята услуга да изяде сама ядката.

Наистина, скръбно нещо е да погледне човек на положението, на антипатиите и на неискрените стремления и отношения на двата братски народа, но сичкото това е станало вече факт, когото ние не можеме да оставиме да избегне вниманието а нашата революционна партия и на оние наши братия, които твърде много нещо очакват от Сърбия. Защо да си закриваме очите пред истината, когато оние, които разделиха нещастната Полша, се приготвляват да извършат тая съща операция и над трупът на Турция? Защо да мълчиме и да скриваме своите слабости, когато вътрешните наши нещастия се умножават от ден на ден и когато за изходът из това страшно положение у нас не остава друго нищо, освен с огън и с меч да разчистиме пътят към своето спасение? Ние сме казвали и казваме, че дордето се не обяснят и не изравнят отношенията ни със Сърбия, то никакъв съюз и никакво споразумение е невъзможно между южните славяни. Ние ще да се лъжеме и ще да лицемериме един пред други дотогава, дордето настане часът на нашето окончателно унищожение. На кого ще да се обрушат тогава проклятията на свободата и на човечеството? Кой ще да бъде отговорен пред съдът на историята?

Още от началото на своето съществувание и досега Сърбия е била неискрена към българският народ. Нейните всевъзможни правителства от Милоша и до Милана, освен че не са желали никога да ни помагат, за да смъкнеме от шиите си варварският турски ярем, но сякога почти са се старали да възпрепятствуват на нашето освобождение и сякога почти са гледали да се възползуват от нашето доверие, от нашите сили и от нашата кръв. Във времето на частните български въстания в 1838, 39, 40 и 41 години Милош се е отнесъл твърде подло към нещастните наши въстаници. Въстанието при Шаркьой, което е броило в себе си повече от 20 000 бунтовници, е било усмирено от „освободителят на Сърбия“, От една страна, той възбрани сяка една помощ от страната на сръбският народ, а от друга страна, изпроводи своят министър Петрониевича да убеди въстаниците да се разотвдат по къщята си. После това Петрониевич и един представител от въстаниците отидоха в Цариград да се молят на султанът да облекчи робското положение на раята, но това ходене нема никакъв успех. „Българите би издействували за себе си нещо повече, говори руският генерал Липранди, ако да не би било вмешателството на Милоша, на което се тие довериха така сляпо. Милош е гледал да угоди повечето на султанът, нежели на българите.“

Това същото ние видиме и в Нишкото въстание, при което в онова време се присъединили въстаниците из Видинският пашалък, из Шаркьой и из Враня. „Когато въстанието стана страшно, говори дак генерал Липранди, Мустафа паша Нишки се обърна с най-убедителна просба към Милоша да уговори българите за неговата полза. Милош тутакси събра сенат и, ако мнозина искат да кажат, че той е покровителствувал това въстание, сръбското правителство реши да пази пълно невмешателство. Милош обнародва един указ, чрез когото запретяваше сяко едно намисание в работите на българите и, за да прекъсне сяко едно сношение с въстанието, огради границите си с войска.“ В това време свирепите турски войски изгориха повече от 150 български села и произведоха такива страшни и отвратителни зверства, каквито се не срещат даже и в най-черните страници на нашата история. И сичкото това е произлязло из благодарност към святата кръв на нашите „бекяри“, която тие така юнашки проляха за свободата на Сърбия! А историята мълчи за това!

Още по-неискрена роля е играл в това отношение синът на Милоша, когото Сърбия и до днес оплаква. „Великият Михаил“ е правил това същото, което е правил и баща му, с тая само разлика, че от нашето глупаво доверие той е можал да извлича полза барем за себе си. За нас са памятни годините 1862 и 1867, в които Сърбия се подигра така небратски с нашите най-светли чувства. Правителството на Милоша събра в 62 година няколко хиляди българи под предводителството на Иля и на Раковски, обеща им се да им даде помощ и оружие и да ги пусне да преминават през границите, за да произведат въстание на Балканският полуостров; а всъщност неговите намерения бяха да уплаши само Турция и без капка кръв да придобие белградските крепости. Като извърши тоя свой знаменит подвиг, тогавашното правителство се постара да скара българските предводители и, за да изпълни желанието на Турция, проводи своите „братя бугаре“ да си оплакват дните и годините. Това същото произлезе и в 1867 година.

Когато Сърбия видя, че българските патриоти се приготовляват вече сами да вдигнат народът на въстание, и когато нашите юнашки чети й известиха това с връщанието си от Балканът през нейните граници, то правителството на Михаила науми да се възползува и от това сгодно обстоятелство. То влезе в споразумение с българските патриоти в Букурещ, събра и състави знаменитата българска легия и захвана изново да плаши Турция с всеобщо въстание на Балканският полуостров. Секиму е вече известен печалният изход на тая смешна комедия. Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие. Оттогава и досега тя се не е погрижила никак да поправи своите погрешки, а напротив, в сяко едно отношение е показвала своята неискреност към назе. После катастрофата при Топчи дере регентството, а особено Блазнавац, който искаше да играе в миниатюрен вид ролята на Бисмарка и който считаше Сърбия за Пиемонт на южнославянското обединение, употребляваше твърде гнуснави средства за постиганието своите цели. От една страна, той лъжеше и подкупуваше нашите „патриоти“, т.е. хвърляше кости на оние псета, които в противен случай би лаяли против него, а от друга страна, с помощта на идиотическата и шарлатанската Милош Милоевичева компания разшири и усили до такава степен пропагандата на сърбизмът в западните краища на нашето отечество, щото при сичките прикрития от страната на подкупените, българският народ, а особено неговата емиграция, от която мнозина познаваха Блазнаваца още от времето на легията, с ужас забележи подлите стремления на мечтателите на Душановото царство; така щото това, което доскоро беше само едно просто предположение, една проста проблема, днес стана вече факт и аксиома, която не могат да не забележат даже и искрените и честните патриоти на сръбската Омладина.

Aко белградската журналистика и да се занимава повечето с Китай и Япония, отколкото с делата и със страданията на своите поробени братия, и ако и очевидно и да избягва вопросът за отношенията на Сърбия към българският народ, но последнята народна скупщина изяви негодуванията на сръбският народ към досегашната политика на неговото правителство и това ни дава право и надежда да мислиме, че при такава една скупщина и при едно либерално, активно и патриотическо правителво Сърбия ще може да поправи своите исторически погрешки и сближението на южните славяни ще да влезе в своят естествен път. Дотогава сяко едно обещание от страната на сръбските патриоти ще да бъде за назе лъжа и лицемерие, а сяка една дума за съжаление — присмех на нашите страдания.

Дотука ние свършаме своите обвинения към Сърбия за нейните неискрени към нас отношения, а допъти ще да се повърнем да видиме на какви основания тие би могли да се изравнят. Вопросът е важен и ние се надеем, че няма да дотегнеме на читателите си.

Траян Бъсеску. Снимка: Ройтерс

В Румъния са били публикувани данните от подслушване на телефона на президента на страната Траян Бъсеску, съобщи молдовското издание Moldnews.

Специалните служби са подслушвали телефоните на редица длъжностни лица в правителството на премиера Емил Бок, както и на самия държавен глава.

Засега стенограмата с разговорите е включена към разследването на дело за неплащане на данъци. По делото подсъдим е бившият председател на румънската Национална агенция за финансова регулация Сорин Блежнар.

Бъсеску не само решава въпреки липсата на съответни компетенции допускането на компании до изграждането на пътища в страната, но и нарежда да бъде осъществена връзка с румънския министър на правосъдието, за да окаже натиск върху държавната компания Rompetrol за бързо възстановяване на задълженията си в необходимата на властите форма.

Ирки Катайнен. Снимка: Ройтерс

Охраната на финландския премиер Ирки Катайнен предотврати днес опит за покушение срещу нeго, предаде AP, като се позова на правителствен говорител.

Мъж, размахващ нож, се опитал да пробие кордона около министър-председателя по време на предизборна проява за предстоящите в неделя местни избори в град Турку, разположен в северозападната част на страната.

Охраната на Катайнен спряла мъжа и той бил отведен от полицията. Премиерът е невредим, съобщи Ройтерс. Впоследствие той продължил предизборната си изява.

Засега мотивите на нападателя са неизвестни и не се съобщават подробности за него, освен че е с дълга коса.

Според социологическо проучване от миналата седмица неговата Национална коалиционна партия вероятно ще спечели най-много гласове на гласуването, следвана от социалдемократите.