Франсоа Оланд Снимка: Reuters

Френското правителство се кани да събере от гражданите си още 20 милиарда евро над стойността на одобрения през лятото пакет от 7 милиарда евро. Задачата му е възложена от наскоро избрания президент Франсоа Оланд.

На повърхността лежи историята с обявеното 75-процентно данъчно облагане на най-богатите французи. Данъкът ще бъде плащан от всички, спечелили за година над 1 милион евро. Франсоа Оланд вижда тук важна символична мярка - тя му помогна в критичен момент от предизборната кампания да изтръгне инициативата от ръцете на Никола Саркози, пише в материал "Комерсант-Власт".

Французите се зарадваха, че властта ще притисне богаташите, и Оланд получи няколкото си победни процента. Казват, че дори не е обсъдил решителната стъпка с предизборния си щаб. Била е вдъхновена импровизация. Сега обаче ще трябва да си изпълни обещанието. Богаташите естествено са недоволни, някои дори заплашват с данъчна емиграция. Така се изтълкува и новината, че най-богатият човек в Европа Бернар Арно, притежаващ 46 на сто от групировката Ел Ве Ем Аш (LVMH), е поискал белгийски паспорт.

Левите се втурнаха да го изобличават в липса на патриотизъм, а в. "Либерасион" дори публикува на първа страница снимка на Арно с куфар в ръка. Която съпроводи с текста "Casse-toi riche con!" ("Разкарай се, богат шибаняк!"), перифразирайки думи на Никола Саркози, отправени публично към човек, който го бе обидил: "Casse-toi pauv"con!" ("Разкарай се, жалък шибаняк!").

"Либерасион" впрочем също е собственост на човек, съвсем не беден, на име Едуар дьо Ротшилд - по едно странно съвпадение той вече има израелско гражданство освен френското и прекарва част от времето си в собствен дом в Тел Авив. Всъщност е обяснявал, че като страстен ездач иска да участва в международни състезания, а е по-лесно да се нареди сред израелските национали. Пък и Арно също неведнъж повтори, че остава да живее във Франция и е готов да си плаща данъка, а белгийският паспорт просто ще му помогне да развива бизнес в Белгия, където и той си има спретната къщурка.

Ясно е, че ще се наложи богатите да плащат. Ясно е също, че ще направят всичко възможно, за да плащат по-малко. Не могат да отменят тази мярка. Те са доста влиятелни, но в изборен план гласовете им не решават нищо. По различни изчисления ще пострадат от 1500 до 2500 души и всеки от тях ще плати през идната година като данъци 140 000 - 210 000 евро повече, отколкото по-рано. И никой няма да ги съжали: французите не обичат богаташите - също като своя президент. Проблемът е, че широко рекламираната мярка не носи чак толкова ползи. Свръхданъкът е повече пропагандна, отколкото икономическа кампания.

Обещано е това да продължи само две години, но малцина хващат вяра - почнеш ли да вземаш, трудно е да спреш. Следващият удар, обявен от премиера Жан-Марк Еро, ще сполети хора, които печелят по-малко. Точно от тях ще бъдат събрани допълнителните 20 милиарда евро. Ще бъдат обложени доходите им - заплатата и банковите лихви, и данъкът ще бъде определян по единна скала. Заплахи грозят данъкоплатеца от две страни едновременно: първо, градацията на заплатите, от която зависи пропорционалният данък, се замразява (по-рано се внасяха промени според инфлацията); второ, данъкът в границите на съответната група съществено нараства.

Официалните заплати във Франция не са особено големи. Ако погледнем скалата на доходите, поместена тези дни от в. "Монд", ще видим, че половината французи вземат "чисто" под 1675 евро месечна заплата. Десет на сто слизат под границата от 1142 евро, още 10 на сто надхвърлят тази от 3317 евро и само 1 процент от гражданите на Франция печелят над 7654 евро месечно. Основният 45-процентов удар ще се стовари върху тоя нещастен еднопроцентов дял - предприемачи, топмениджъри, културни дейци, спортисти, политици с високи постове и държавни функционери (малоимотните ще плащат 5,5 на сто).

Франсоа Оланд не би си позволил да влоши положението на хората, гласували за него - той търси подкрепа от мнозинството, което не може да се похвали с високи доходи. С оглед на това Жан-Марк Еро обеща, че 8 от всеки 10 семейства (във Франция съпрузите носят наравно данъчното бреме) няма да бъдат засегнати от новото вдигане на данъците. В обществото обаче има взаимовръзка и натискът върху богатите тутакси се отразява и на бедните.

Ето най-прост пример: новата скала намалява възможността да се приспадат разходите на семействата, включително за децата и домашния персонал. От предишния данъчен пакет се изключваха сумите, плащани от французите на бавачки, градинари и прислуга. А те са доста във Франция - почти 1,4 милиона души. При новите, по-строги условия, те по-често ще бъдат наемани на черно; мнозина официално ще останат без работа и ще се влеят в редовете на безработните, бездруго наброяващи вече 3 милиона души.

Налозите се събират, за да може Франция да стигне пределния дефицит, определен от Европейските общности. Явно обаче социалистите отрано се готвят изобщо да не го свалят до обещаните 3 процента. Социалистът Клод Бартолон, председател на Националното събрание, вече се изпусна, че този показател е "недостижим". А бъдещият първи секретар на социалистическата партия Арлем Дезир каза, че тези проценти са условни и ще може да бъдат преразгледани при промяна в икономическите и политическите условия. 

Еро и министрите му уверяват, че с конфискуваните пари ще отворят нови работни места в образованието, охраната на реда и т. н., че средствата от данъци ще съдействат за укрепване на френското социално осигуряване - една от най-мощните и най-скъпи системи в света. Тя вече е натрупала дефицит от 19,3 милиарда евро, а новите вливания ще го намалят.

Кабинетът обеща да участва и той - Оланд увери, че още 10 милиарда евро ще бъдат получени чрез намаляване на държавните разходи. Но говорителката на правителството Нажат Вало-Белкасем, министър по правата на жените, обясни, че съкращенията в държавните разходи и апарата носят рискове - в крайна сметка този апарат обслужва Франция, данъкоплатците (при все че в много случаи, както знаем, обслужва самия себе си).

Във Франция обаче има повече чиновници, отколкото в Германия, все тъй страна за пример: 90 души на хиляда жители срещу 50. Новите мерки на правителството вече разгневиха предприемачите, според които държавата би трябвало да насърчава успехите им, вместо да ги наказва за тях. Мнозина наблюдатели виждат в действията на социалистите системна грешка - вместо да помогнат на бедните повече да работят и повече да печелят (което целяха много от реформите на Саркози, например необлагането на извънредния труд и предложената система за борба с безработицата чрез преквалификация със задължително предоставяне на работа), социалистите се опитват да направят така, че бедните да работят по-малко, а богатите по-малко да печелят.

Предприемачите започнаха в Интернет кампания за преразглеждане на данъците, които според тях са не само разбойнически, но най-вече глупави. Те заявяват, че новите мерки вкарват в задънена улица Франция, докато страната трябва не само да кърпи дупките в бюджета, а да търси икономическо развитие. Недоволни са и чуждестранните компании, базирани във Франция. Те безспорно ще предпочетат държави с по-ниски данъци и много от тях вече са на път да се преместят - поне докато трае социалистическото управление.

Тази масирана атака притеснява министрите социалисти, още повече че идва не от милионерите, за които е редно да покажат характер, а от младите, енергични и не най-богати бизнесмени - очевидна опора за икономиката на страната. По данни от анкета на Френския институт за обществено мнение (IFOP) популярността на президента и на премиера рязко спада. Едва 43 на сто от запитаните одобряват политиката на Франсоа Оланд. "Много доволни" от своя президент са 5 на сто, а 22 процента са "много недоволни" от него. Трудно бихме посочили дали тези проценти пряко следват от процентите на данъка.

(БТА)

Ако някой създава пари от нищото във всякакви количества, както прави съвременния Запад, основният начин за завладяване на света не е войната, а даването пари на заем.

Означава ли това, че силна армия вече не е необходима? Не, даже много е нужна!
Военната сила е необходима за да се сплашат тези, които не желаят да вземат на заеми. Поробването на страната започва с промиването мозъците на населението и, за да не забележи никой нищо. За да имат хората илюзията, че страната се движи към просперитет, че всичко е наред.

Как да се гарантира това? Чрез медиите. Ето защо първото изискване на всички либерали е "свободата на словото". Но ако смятате, че някой от "борците за свобода" се грижи за правото ви да изкажете мислите си, дълбоко грешите. Задачата е друга - да се гарантира свобода за промиване съзнанието на населението . Втора задължителна стъпка по пътя за завладяване на страната е внушаването на хората простата мисъл, че публичната собственост не е необходима, и че това е лошо и неефективно. Следователно тя трябва спешно да се отдаде в частни ръце, които със сигурност ще бъдат по-добри (но всъщност, парите в света са само в едни единствени, монополни ръце, нищо че се представят от името на различни държави и уж от различни банки и банкери!!).

Започва приватизацията, в хода на която държавата, т.е. хората, се лишават от правото си на собственост върху средствата за производство. Третият етап - инвестиране на парични средства в закупуване на американски дългови задължения (облигации). Смисълът на ставащото е прост - Западът дава пари на свои протежета, които купуват апетитни парчета от държавната собственост. Те я продават на други слуги на Запада. Веселбата идва по-нататък. Какви дружества се приватизират на първо място? Логично е да се предположи, че губещите. Т.е. е държавата да се отърве от баласта. Нищо подобно - първо отиват в "ефективните частни ръце" най-печелившите сектори на икономиката. Какъв е резултатът?

Държавата, загубила предприятията, които преди това са пълнили бюджета й, става силно зависима от данъчното облагане. То започва да расте и да задушава малките и средните предприятия. Икономическото развитие се забавя, или изобщо отсъства. В същото време държавата започва да изпитва огромни трудности при покриването на разходите си. В края на краищата, преди бюджетът получаваше различни приходи от печелившите държавни предприятия, а сега там влизат само данъците. Това е само една малка част от онова, което получаваше бюджета по-рано. Няма достатъчно пари в бюджета, и по този начин няма пари не само за плащане на пенсии и обезщетения, но не може да се строят пътища, да се развива икономиката изобщо. Но това не е всичко.

Държавата не е в състояние да предоставя кредити на своята индустрия, тъй като един от първите резултати от всякакъв вид "реформи" е създаването на независима от държавата Централната банка (за да стане на практика, напълно зависима, единствено от световната сатанинска юдейска мафия! Г.С.). Страната започва да изпитва редица проблеми. Само централната банка има право да печата пари според Конституцията, без нея това е невъзможно. Според Закона Централната банка няма право да кредитира правителството на своята страна, но има право да кредитира правителството на САЩ и други страни, чрез закупуване на дългови ценни книжа. В резултат на това държавата не разполага с пари и свива всичките кредитни програми за икономиката си, както в публичния, така и в частния сектор.

Но без кредитен ресурс нищо сериозно в икономиката не може да бъде създадено. И тогава идва ред на помощта от чуждестранните банки. Включените в единна система с Фед и ЕЦБ чуждестранни финансови институции започват да отпускат заеми на правителството и частния сектор. Това е последния етап от поробването. Забележка: ролята на медиите е огромна на всички етапи. Трябва да продължава промиването на мозъците в страната, в действителност на цялата планета. Необходимо е да се обясни "правлността" да се инвестира в американски облигации. Да се доказва, че всичко е правилно, въпреки факта, че повечето хора разбират странностите на това което се случва.

Лесно е да се разбере абсурдността на ситуацията. С какъв процент целият свят кредитира САЩ? Средно - 1.5%. Това означава, че валутните резерви в повечето страни са дадени в дълг на САЩ при такъв малък процент. Отиват парите на Запад за съхранение и се връщат в страната под формата на заеми, но при различен процент. В резултат на това страната се превръща в длъжник. Но на Запад изтичат не само средства от резервите. Там заминават и парите на едрия бизнес. Повечето от най-големите предприятия задължително принадлежат на компании, регистрирани в офшорки или в западните страни... Втората част остават формално да принадлежат на поробваната страна, но само до "пъпната връв" - формално тя също е западна.

Защо се случва това? По друг начин е просто невъзможно да се оцелее. Искате ли да получите заем от запад при минимален процент? Станете местен представител на някоя ТрансНационалнаКомпания - прехвърлете фирмата си в офшорка или на Запад. Ако не искаш - ще ти погълнат бизнеса и ще те съсипят. Едрият бизнес не е просто закачен на въдицата на Запада, той е в капан. Местният олигарх или става член на Западния олигархичен елит и играе по неговите правила, или спокойно и нежно (и най-важното - не прозрачно за медиите) загубва бизнеса си.

Какво да кажем за инвестициите? Да се инвестира в дадена страната - това е също форма на заробване. Преди това страната можеше да си построи фабрика и трябваше само да си купи технологията в чужбина. Сега - тя се нуждае от пари за изграждане на завода. И тези пари, които са били създавани преди от самата държава чрез емитиране на националната валута, днес може да ги получи само ако се поканят "инвеститори". И те ще изградят мрежа от хипермаркети, което в крайна сметка ще доведе до ... ами, отново парите да се източат в чужбина. Там - в офшорните зони отиват и печалбите от предприятията. Платени ли са данъците - да.

Но преди всички купуваха в магазина, който бе собственост на държавата или някой дребен предприемач. А сега - в мрежата от хипермаркети, които задължително са регистрирани в офшорни зони. Системата е изградена така, че всички пари трябва да отидат на Запад, и да се върнат само под формата на заеми, увеличаващи дълговото заробване на страната. Следва изкуствен срив на икономиката, наречен "икономическа криза". Това се прави с една цел - да се създаде ситуация, в която страната - длъжник няма да може да си плати дълга. Принципът на всяка криза е прост - новият кредитор не дава повече, а старият си иска парите. Това е всичко. Вашата индустрия и вашата страна - станаха наши.

"Да помогнат" на омотаната в борчове страна идват други "кредитори" - МВФ и Световната банка. Не можеш да се върнеш дълга? Приеми военни бази на територията си. Подкрепяй политиката на САЩ и Великобритания. Изпрати войници където ти кажат -било то в Афганистан или в Ирак. И развивай "демокрацията" у дома си. Т.е. не пречи на про-западните медии да промиват мозъците на хората ти. Провеждай гей- паради. Ако не го направиш - ще бъдеш глобен... Няма риск - парите които Западът е дал на заем за самия него не струват нищо. Това са нули в компютъра, не подкрепени от нищо.

От нищо, освен от мощна армия, мощни и силни медии и мощни "защитници на човешките права," истинската цел на които е да защитават правата на банкерите, които създават (печатат) пари, за да покорят целия свят. Това е начин да се завладее всяка страна. Схемата е една и съща навсякъде, във всички части на света. Тя започва със свободата на словото и води до загуба на суверенитет. Ето защо първото и "най-свещено" изискване на всеки либерал е "свобода на словото" (свобода, но само за "западните", а всъщност - за еврейските медии, настанили се в твоята страна. А други медии просто вече няма! Г.С“). Без свободата на промиване на мозъците схемата за поробване веднага ще забоксува ...

Автор: achoachev

ФБР задържа мъж, планирал да взриви Федералната резервна банка. Снимка: архив, Reuters

Федералното бюро за разследване (ФБР) арестува гражданин на Бангладеш, който искал да взриви близо половинтонна бомба във Федералната резервна банка в Ню Йорк, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, като се позоваха на изявление на министерството на правосъдието на САЩ.

На 21-годишния Куази Мохамад Резванул Ахсан Нафис са повдигнати обвинения в опит за използване на оръжие за масово унищожение и за оказване на материална подкрепа на терористичната мрежа Ал Кайда.

Обществото никога не е било изложено на опасност вследствие на действията на младия мъж, тъй като експлозивите, които му били доставени от агент на ФБР под прикритие, не са били годни за детониране. Нафис си мислел, че се е сдобил с 1000-фунтова (453-килограмова) бомба. Мъжът твърдял, че има връзки с Ал Кайда и написал в писмо, че иска да "унищожи Америка".

Нафис пристигнал в Съединените щати през януари тази година. Той бил набелязал няколко мишени за готвената от него атака, сред които високопоставен представител на властите и Нюйоркската фондова борса (Уолстрийт). В крайна сметка обаче Нафис се спрял на Федералната резервна банка на Ню Йорк.

При опита си да вербува хора той попаднал на агент на ФБР под прикритие и властите започнали да следят внимателно действията му, пише БТА.

Радован Караджич в съдебната зала. Снимка: Reuters

Бившият политически лидер на босненските сърби Радован Караджич заяви в началото на своята защита, че е трябвало да бъде награден, вместо да му бъдат повдигани обвинения за геноцид и други престъпления срещу несърбите по време на войната в Босна през 1992-1995 г.

Караджич отрече да е имал план за геноцид над мюсюлманите, които той нарече „сърби от друга вяра“, предаде РТС.

„Вместо да ми бяха повдигани обвинения за престъпления в нашата гражданска война, аз трябваше да бъда награден за това, че направих всичко, което е по силите на един човек, да не се стигне до гражданска война, че намалих страданията на всички цивилни, че броят на жертвите беше 3-4 пъти по-малък, отколкото се твърдеше, че съм подписал и изпълнил многобройни примирия и съм спирал нашата армия преди победа, постоянно съм търсил мир и съм приел четири от пет мирни плана“, заяви Караджич.

Южна и Северна Корея си отправиха взаимни заплахи. Снимка: архив, Reuters

Република Корея ще нанесе ответен удар по северната си съседка в случай на военно нападение, заяви днес южнокорейският министър на отбраната Ким Кхуан Джин, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Ако това стане, ние ще отмъстим, като обстрелваме източника на огъня", заяви министърът в интервю за южнокорейската агенция Йонхап.

Предупреждението беше отправено малко след като Северна Корея заплаши, че ще нанесе "безпощаден удар без предупреждение" по южнокорейския град Паджу, ако оттам бъдат пуснати въздушни балони с позиви, "оскърбяващи достойнството на ръководството на КНДР".

Коалиция от южнокорейски обществени организации, включващи севернокорейски бегълци, обяви неотдавна, че планира в понеделник да изпрати с въздушни балони към Северна Корея 200 хиляди агитационни листовки. Заедно с тях в контейнерите ще бъдат сложени хиляда еднодоларови банкноти. Организаторите на акцията наричат това "подарък за бедния народ на Севера" и уверяват, че листовките, критикуващи политиката на Пхенян, ще бъдат изпратени независимо от заплахите.

Еврокомисарят Джон Дали е знаел за лобирането от негово име. Снимка: Ройтерс

От началото на седмицата Брюксел се тресе от лобистки скандал, станал причина за напускането на комисаря по въпросите на здравеопазването и защитата на потребителите Джон Дали.

Според обвиненията на шведския тютюнев гигант Swedish Match малтийски лобист се е обърнал към тях и на базата на познанството си с Джон Дали е обещал промяна на европейската директива за тютюна. Това, което касае компанията, са текстовете за емфието, чиято употреба и търговия е забранена в ЕС.

Швеция се е възползвала от правилото на дерогация и за страната забраната не важи.

Казусът беше разследван от Агенцията за борба с измамите (ОЛАФ). На специална пресконференция шефът на агенцията Джовани Кеслер обяви, че няма престъпление, доколкото парични трансфери към сметките на еврокомисаря не са правени.

В същото време обаче има доказателства, че Дали е знаел за лобирането от негово име. „Сумите, за които говорим, са големи“, коментира Келсер, но отказа да обясни какви точно.

От шведската компания обаче сами обявиха размера на поисканите средства. Говорителят Патрик Хилдингсън заяви, че става въпрос за 60 млн. евро, пише шведското издание на The Local. Той допълни, че не сумата е проблем за компанията, а самият факт, че са им поискани пари за промяна в европейското законодателство.

Лобистът е поискал плащането да се извърши на два транша – 10 млн. евро преди промяната и 50 млн. евро, когато тя влезе в сила.

Още новини от Европа четете в Investor.bg
 

Дядото Ким Чен Ир. Снимка: архив, Reuters

17-годишният Ким Хан Сол, който е внук на бившия корейски лидер Ким Чен Ир и племенник на неговия син Ким Чен Ун, заяви, че мечтае за обединяване на Северна и Южна Корея и иска да направи живота на севернокорейците по-добър. Ким Хан Сол, който учи в Колежа на обединения свят в Босна, даде първото си интервю за финландска телевизия.

„Винаги съм мечтал един ден да се върна и да направя такива неща, които ще подобрят живота на хората там. Една от мечтите в живота ми е обединяването на двете Кореи, защото днешната ситуация е наистина тъжна, след като хората от двете държави не могат да общуват помежду си“, казва Ким Хан Сол, цитиран от „Дневни аваз“.

Той е син на Ким Чен Нам – по-големия брат на Ким Чен Ун. Преди много години Ким Чен Нам заминава от Северна Корея за Китай, а в момента живее в Макао.

Младежът, облечен със строг черен костюм, с хубава прическа и две обеци на едното ухо, разговаря с бившия министър на отбраната на Финландия Елизабет Рен на много добър английски език, отбелязва Би Би Си.

Ким Хан Сол разказва, че има много приятели от Южна Корея и САЩ. Той се чувствал неловко, когато се запознавал с тях, но постепенно се появило взаимно разбиране.

„Срещайки различни хора по пътя си, аз разбрах, че ще чувам мненията и на двете страни, ще виждам кое е добро и кое е лошо и след това ще взимам самостоятелни решения“, казва той.

Засега все още не е ясно защо Ким Хан Сол се е съгласил да даде интервю за западна телевизия, посочва Би Би Си.

За първи път младежът привлече вниманието на световните медии към себе си през октомври 2011 г., когато снимки и постове на неговата страница във Facebook бяха открити от южнокорейски журналисти. Веднага след това акаунтът му беше блокиран, а властите в Северна Корея обявиха, че той ще учи в международен колеж в босненския град Мостар.

В интервюто си Ким Хан Сол признава, че никога не се е срещал с Ким Чен Ир или с Ким Чен Ун. Казва, че е роден през 1995 г. в Пхенян, но е прекарал детството си в Китай и Макао. Осъзнал е кой е дядо му, едва когато пораснал и събрал парченцата от пъзела в главата си.

„Всъщност аз го чаках. Чаках го да ме открие до самия му край. Наистина нямам представа дали той е знаел, че аз съществувам“, казва Ким Хан Сол.  За чичо си Ким Чен Ун той казва само, че не знае „как е станал диктатор“.

Доколкото е известно, бащата на Ким Хан Сол е изпаднал в немилост пред баща си през 2001 г., след като е заловен при опит да влезе в Япония с фалшив паспорт. Самият Ким Чен Нам обяснява, че е искал само да посети Дисниленд край Токио. Оттогава Ким Чен Нам живее в Макао и се старае да не привлича вниманието върху себе си. През 2011 г. обаче японска телевизия съобщи, че той бил казал, че е против политическите династии.

Запитан защо баща му не е наследил лидерския пост в Северна Корея, Ким Хан Сол отговаря, че не се интересува от политика.

Говорейки за плановете си за бъдещето, Ким Хан Сол казва само, че иска да завърши висше образование, а след това да работи някъде като доброволец. „Бих искал да се занимавам с хуманитарни проекти, да работя за мира“, казва Ким Хан Сол.

  http://www.dnes.bg

Извеждат константин Лебедев от следствието. Снимка: Reuters

Руският печат информира за ареста на Константин Лебедев от опозиционното движение Ляв фронт, съратник на неговия лидер Сергей Удалцов. По данни на следствието двамата са планирали тази есен да организират в Москва и други руски градове масови безредици, съпроводени с "насилие, погроми и палежи", в които да въвлекат 35 хиляди души. Същото се казва и във филма на телевизия Ен Те Ве "Анатомия на протеста-2", върху който всъщност се базира обвинението, посочва "Комерсант".

Филмът бе излъчен в началото на месеца, преди 60-годишния юбилей на президента Владимир Путин и предизвика скандал.

Според авторите опозицията в Русия готви силов преврат, платен с пари от чужбина, и депутати от управляващата партия "Единна Русия" сезираха прокуратурата.

Руският наказателен кодекс предвижда за организатори на масови безредици до 10 години затвор, но според закона подготовката на тежко престъпление се наказва най-много с половината от максималната присъда; съответно лицата по делото може да получат до пет години лишаване от свобода, уточни ИТАР-ТАСС във връзка с обиски в жилищата на опозиционери.

Арестуван бе само Лебедев, активист на Руското социалистическо движение. Удалцов бе пуснат срещу подписка, а третият обвиняем - активистът на Левия фронт Леонид Развозжаев, още не е открит, напомнят вестниците.

Въз основа на видеозаписи от филма следствието твърди според "Комерсант", че шефът на комисията по отбрана в грузинския парламент Гиви Таргамадзе и консулът на Грузия в Молдова Михаил Иашвили трябвало да връчат на тримата разследвани 20 милиона рубли от руски бизнесмени, живеещи във Великобритания, "за финансиране на погроми" в Русия.

Удалцов отрича да се е срещал с грузинския депутат. Иашвили отказа да говори пред "Комерсант", а Таргамадзе от няколко дни не вдига телефона, пише изданието.

В съда, потвърдил вчера ареста на Лебедев, бяха прочетени показанията на един от авторите на филма, който получил записите "на улицата от неизвестно лице с грузинска националност". Вчера обаче говорителят на федералното следствие Владимир Маркин заяви, че клипът е записан от тайните служби, добавя "Комерсант".

Следственият комитет съобщи, че записът е автентичен и не е монтиран, когато наказателното дело вече бе образувано, пише "Росийская газета".

Пристигнал вчера в съда, "за да подкрепи морално своя помощник", лидерът на Левия фронт заявил пред журналисти, че арестът на Лебедев е манипулация, "за да го натиснат (. . .) и да му покажат, че Удалцов го е продал, а сам той се разхожда свободен".

Удалцов добавил, че още от сряда го следели 6-7 души, а в следствието бил разпитван "за организиране на тренировъчни лагери за подготовка на терористи". Той разказал, че обсъждал на лагери със свои сподвижници от провинцията проблеми на опозиционното движение. Но "ако това са лагери за подготовка на терористи, аз съм Осама бин Ладен", коментирал лидерът на Левия фронт.

Федералното следствие все още не обяснява произхода на видеозаписа, а в интернет са качени кадри, доказващи според опозицията, че не е автентичен, пише "Московский комсомолец".

Един "момент два пъти се появява в кадър, но е озвучен по различен начин", а човекът, разпознат от следствието като Удалцов, има "нос и форма на черепа, които съвсем не приличат на удалцовските", пояснява вестникът.

"Започва кампания за борба с инакомислещите и опозицията. И стилът на изявленията, и действията на властта напомнят сталинщината и периода на репресии от миналия век", коментира наказателното преследване на Удалцов и съратниците му правозащитникът Валерий Боршчов, цитиран в "Новие известия".

Той припомня новоприетите в Русия "строги закони за митингите и клеветата", също и готвеното разширено законово тълкуване на понятието държавна измяна. Общественикът прогнозира "още в най-скоро време масови арести на политически опозиционери", пише БТА.