Сривът в курса на акциите, бурните турбуленции на така наречения финансов пазар, банкрутът на големи банки, държавнитe фалити и трескавото търсенене на защитни "чадъри" - всичко това не е нещо ново или изненадващо в историята на ориентирания към максимална печалба капитал. Спекулацията е била и е постоянен елемент на капиталистическата икономика. Спекулантът, обаче, както писа Енгелс през 1844 г., "винаги разчита на катастрофални ситуации".

Разрушението, предизвикано от финансовите и икономическите кризи винаги има и "креативни последствия": ликвидират се конкуренти, придобиват се нови пазарни дялове, обновява се доминантната подредба на предприятия и банки в национален и международен аспект. Мащабен крах упражнява натиск върху политиците, който преустройва обществени и междудържавни властови структури. Нещата не изглеждаха по-другояче и след "Черния петък" на 25 октомври 1929 г., отбелязъл началото на онази икономическа криза, която продължава да ни служи като база за сравнение и анализ при настоящата криза от 2008 г. и последвалите я промени в капиталистическата финансова система.

Борсовият крах в Ню Йорк

Началото на световния икономически хаос от края на 20-те години беше поставено от внезапно появил се спад на акциите на Уол Стрийт, когато се спука един голям спекулативен балон. След края на Първата световна война Съединените щати заеха първото място на кредитния пазар. Борсовият крах в Ню Йорк предизвика масово анулиране на заеми, оттегляне на инвестиции и редуциране на търговските взаимоотношения. Посягащата към лидерската позиция световна икономическа суперсила временно бе принудена да се занимае със стабилизиране на собственото си вътрешно състояние.

Причината за случилото се е: масовото индустриално капиталистическо производство, ако трябва да е доходоносно, се нуждае от широк пазар, от платежоспособни купувачи дори и сред трудовите слоеве, преживяващи от заплата. Високо ниво на заплатите, обаче, намалява печалбите. Това е една постоянна дилема на капиталистическото производство, за която най-изгодното решение е засилване на пазарното търсене чрез конюнктурни субсидии или чрез кредитно финансирани държавни поръчки, т.е. икономическа политика а ла Кейнс, ако трябва така да я наречем.

Спасение чрез военно производство

С политиката "New Deal" американската политика се опита да тръгне по този път, отчитайки при това в известна степен и покупателна сила на собственото си население. До осезателни успехи тази политика доведе, обаче, едва след избухването на Втората световна война и военната индустрия започна да работи и за експорт.

В годините на войната на Съединените щати се отдаде шанса да изместят британската конкуренция и да заемат първото място на международния пазар за кредити и валута. Също тъй доходен се оказа улеснения им достъп до подземните богатства и петрола на далечни страни. През този период се осъществи мечтата на САЩ за световно икономическата хегемония, определяща епохата след войната и до днес.

интервю с писателя Петър Христозов

 „Мафия” и „мафиоти” станаха едни от най-употребяваните думи през последните двадесет години в България. Но ако се върнем назад, преди 10 ноември 1989 г., не беше ли същото?

БКП и НР България не бяха мафия, както впрочем не са и ГЕРБ и Република България сега. Тодор Живков не бе мутра, а държавник. Той правеше какви ли не политически и финансови пируети, но бюджетът на държавата бе стабилен /поне до 1985 г./. Създаде икономика, средна класа от техници и инженери, които наброяваха стотици хиляди. Образовонието и здравеопозването бяха на ниво и безплатни. Само животновъдството и транспортът се дотираха. Внесе расови животни и електрифицира железниците. Проектираха се и се прокараха първите магистрали и софийското метро. Военните заводи работеха с високи технологии, електрониката ни се конкурираше с тази на ГДР и СССР, изнасяхме промишлена продукция за милиарди. Спортът не беше бизнес, а масов. И се родиха световните ни и олимпийски шампиони. Не с пари, а със звезди от армията и МВР. Къде са парите на династията Живкови? Тук! Милиарди основни фондове. И още има за крадене. А енергетиката? Ако още изнасяме ток, то е благодарение на Първа атомна. От САЩ дойдоха да видят /и купят/ как от пепел правим електричество. Тогава също имаше кризи, а в Гърция и Турция върлуваха военни диктатури.

Днес политиката и спортът се превърнаха в бизнес, скъп бизнес, който много получава, а малко дава. Преди не се плащаше да станеш народен представител, днес в България всичко се продава и купува. Най-доходен е бизнесът с оръжие и наркотици, но той не може да оцелее без държавна протекция. При Тодор Живков обаче, приходите от контрабандата  отиваха в хазната, а днес ги няма! Станаха известни Георги Найденов и Фатик, че са се облажили лично. Но Държавна сигурност и част от Политбюро са знаели и са разрешили с колко. Сега  вътрешният министър набеждава тъста и тъщата си, за да оправдае доходите, с които е закупил 6 апартамента. Ачик далавера – казват турците. Защо стимулираме производството на тютюн, а забраняваме тютюнопушенето? Колко печелим от алкохола?

А знае ли се у кого са парите?

Питайте Симеон Дянков и НАП. От контрабандата по митниците постъпваха в държавната хазна годишно над 4 милиарда лева. Няма ги в бюджета вече 3 години. А шашмата с български цигари през границата? Нали Цветанов озапти организираната престъпност и главатарите на Наглите, Октопода и т.н. са в ареста? Създадоха и специализиран съд, за да решат проблемите с бавното правораздаване. А се появиха 3 тона кокаин в български кораб! Били го следили, но нямало как да предупредят моряците!? Провали ли се агентът под прикритие на кумеца на Цветанов, или двамата си го измислиха заради  испанците? Приказки за наивници. И за потъването на кораба „Ванеса” с 9 загинали моряци мълчи Цветанов. Колко дрога имаше на него? Завчера отново хванаха българска яхта с  половин тон кокаин. Колкото и нашите служби да се бият в гърдите, че подавали информация, че участвали в операциите, явно успехите са постигнати без тяхно знание или въпреки него. Мутрите, които се спрягат в услужливата преса за организатори, са само пешки, какъвто е бил и  Бойко Борисов в СИК.

В новата си книга „ИЗБОРЪТ” давате края на мутрите, но не и какво става след това. Задава ли се ново начало?

Не може цял един народ да живее във финансова стабилност, основана на мизерията. Но българите ще решат! Изборът винаги е техен…

Очаквайте продължение…

СПОРЕД ГЛОБАЛНИЯ ДОКЛАД ЗА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА ОТ 144 СТРАНИ НИЕ СМЕ НА 127-МО МЯСТО ПО ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ И ЩЕТИТЕ ОТ НЕЯ ЗА БИЗНЕСА! ПЪК НЕКА Г-Н ЦВЕТАНОВ НИ ОБЯСНЯВА КАК Е ПРЕБОРИЛ ПРЕСТЪПНОСТТА…

Продължение на интервюто с писателя Петър Христозов

В някои от своите книги и интервюта описвате създаването на мутренската каста и ролята на съвременните служби за сигурност в този процес, но някак между другото. Защо нямате главен герои мутра?

Романите ми са предимно политически, затова досега съм отразявал процеса на мутризация на обществото ни дотолкова, доколкото тези рожби на „демокрацията” са играли роля в управлението на страната. А връзката между служби и престъпници съвсем не започва след 10 ноември 1989 г. Да вземем за пример Поли Пантев. Той е бил сътрудник на Държавна сигурност, а след това и на Националната служба за сигурност. В романа си „Двуличието на гнома” повдигам завесата за ролята на ген. Атанас Атанасов в издигането, аферите и смъртта на Поли Пантев Но както виждате, за разлика от обществото ни, контрабандата просперира. От 500 килограма кокаин, все пак прикрити в картофено пюре, сега стигнаха до 3 тона без маскировка. Тази наглост е трудно обяснима, ако не са разчитали на покровители.

 В този ред на мисли, що за птица е Алексей Петров?

Дейността на Алексей Петров също е била предмет на разглеждане в някои от политическите ми романи. Той притежава сходни черти с Румен Николов – Пашата и с „братя” Галеви, но и коренно се различава от тях. И четиримата са явление на прехода от самодържавието на Тодор Живков до „приватизационната” демокрация на Андрей Карлович, Емил Кюлев и Иван Костов. Илия Павлов е друго нещо, по мащабност и мога да кажа, по държавност. Останалите са вълци-единаци. Защо приравнявам с тях и Андрей Луканов? Защото Карлович действа ката агент на чужди държави – СССР и САЩ, респективно на техните служби. Алексей Петров е рожба на Иван Костов и офицерско производство на Атанас Атанасов в НСС. Но има ум и действа сам. По това си приличат с Пашата, както и че са българи-мохамедани, макар и от различни краища на страната. И двамата са изявени спортисти. Алексей Петров е по-млад и завършва сержантското училище в Пазарджик, а Румен Николов е „барета”. Пашата се развива в СИК, а Алексей Петров остава служител. Преди да стигне до ДАНС, по нареждане на кръгове около Костов и Атанасов е експроприатор на парите на назначените от Андрей Луканов бизнесмени, банкери и кредитни милионери. Тогава прави и своите пари, но  те не са много. По-важни са връзките и доверието, които получава във Великобритания и Израел, като успешен агент на американската ДЕА, службата за борба с наркотиците. ЦРУ и ДЕА са най-корумпираните служби на САЩ. Те не подбират средствата за набавяне на информация. Но са и еднакво безпощадни към хората си, ако сгрешат.

Какво е основанието за злобата на Цветанов към Алексей Петров? ДЕА ли ги раздели или грубите изявления на Велин Хаджолов за Деси?

Не ми е работа да се меся в семейните работи на Цветан Генчев, но министърът е отмъстителен.Факт е продължаващото задържане на Алексей Петров. Въпреки това за ДЕА вицепремиерът е лаик, а арестантът му – професионалист. И за Бойко Борисов Алексей Петров знае повече от Цветанов, а мълчи. Защо? За повече пари или политическа размяна? Има един критерий за справяне с организираната престъпност и той е върнатите в държавата пари след залавяне на бандитите. Килъри, Октоподи и Нагли са в ареста, но къде са парите от откупите например? Или за пореден път ще се окаже, че в паяжината са се хванали пак само дребните мушици.

По цял свят службите за сигурност имат свои агенти сред структурите на организираната престъпност, но границите са строго регламентирани и подлежат на контрол. У нас, за да се изфабрикуват „доказателства”, се подкупват или принуждават да свидетелстват лица, които, меко казано, са компрометирани. След това се чудим защо съдът не произнася осъдителни присъди.Мръсните хватки се пренесоха и в сферата на разправата с бизнес-конкурентите.Резултатът? Според Глобалния доклад за конкурентноспособността от 144 страни ние сме на 127-мо място по Организирана престъпност и щетите от нея за бизнеса! Пък нека г-н Цветанов ни обяснява как е преборил престъпността…

Снимка: МВР

Данъчен служител от Ловеч бе заловен с подкуп. На задържането стана свидетел репортер на БТА, както и представители на други медии, предава агенцията. 

Служителят от офиса на НАП Ловеч Даниел Димитров е поискал подкуп от собствениците на фирма за хранителни стоки в Ябланица. Сумата от 3000 лв. е изпратена чрез куриерска фирма.

Димитров бе задържан от служители на икономическа полиция в областната дирекция на полицията в момента на получаване на пратката. В 16 часа директорът на полицията в Ловеч Георги Иванов ще даде пресконференция за случая.

Преди 5 месеца беше задържан друг данъчен служител от Ловеч, също с подкуп от 3000 лв.

Бойко Борисов. Снимка: архив, Булфото

В политическата торбичка няма нищо, затова пък собственикът й запълва до пръсване телевизионния екран. Не става дума само за Бойко Борисов. Политиците все повече продават себе си – и все по-малко някаква определена политика, пише Дойче веле.

В добрите стари времена в политиката се теглеше ясна граница между „публичното” и „частното”. В публичната сфера се разпространяваше политическа субстанция, докато частният живот обикновено оставаше в сянка. Днес нещата бързо се променят. Дори възниква опасността политическата субстанция да отстъпи на заден план, за да направи път на разголения частен живот, който върши отлична пиар работа. Защото хората сякаш вече не разбират сложните и непрекъснато променящи се политически процеси и предпочитат да надничат през ключалката в спалнята на политиците – та нали ставащото в кревата е понятно за всички!

Дамско бельо вместо политика

Президентът Барак Обама и съпругата му Мишел по цял ден се целуват пред камерите, Бойко Борисов обсъжда въпроса за дамското бельо в неговата спалня, високопоставени политици в Германия с охота показват, че са гейове. Новият кмет на Франкфурт още в началото на мандата си отменя цял куп покани за приеми и обявява, че две вечери седмично ще прекарва с дъщеря си. Министърът на екологията отваря вратите на своите покои и философства на глас за интимните си връзки. А двама депутати разказват за тежките си заболявания.

Такива неща се продават добре. Или поне политиците така си мислят. В днешно време сякаш вече е важна не инсценировката, а автентичността. Макар че, нека не се лъжем, уж непринудените разкрития за частния живот също се нуждаят от много внимателна инсценировка. Ако няма кой да наблюдава и кой да информира, хората никога не ще научат за непосредствения, съдбовен и истински живот на политиците.

И все пак, политиците изобщо не са по-автентични от преди. Просто личният живот се изнася много по-често на показ. И по-точно: изнася се на показ това, което избирателят си представя като личен живот на политиците, остроумно пише Райнхард Мюлер във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Разбира се, за държавниците открай време е важно как ще се продават. Още Цезар лично възхвалявал собствените си предполагаеми геройства в „Записки за Галската война”. Днешните му колеги имат на разположение много повече канали и с охота непрекъснато ощастливяват избирателите си с какви ли не баналности от своето всекидневие, за които разказват в интервюта и на срещи с избиратели или пък бързо изстрелват във Facebook и Twitter.

Дали обаче в днешните времена на нечувана динамика и глобализация не е по-добре както политиците, така и медиите да се съсредоточат върху разбирането и обясняването на комплексните проблеми, а не върху детайлни описания на личния си живот? Популизмът, който нежно гали избирателите по главата, всъщност само ускорява оглупяването им. Споменатият кмет на Франкфурт гръмко заяви, че ще бъде представител на 99% от хората, които се чувстват ощетени от съдбата, защото животът им не преминава по коктейли и в колебание между червено и бяло вино и хапки с хайвер или с прошуто. Но дали бунтът на кмета срещу коктейлите ще подобри с нещо живота на неговите подопечни граждани?

Еднообразие на политическите сергии

Политикът е представителен, но и винаги заменяем човек начело. Той се изстъпва и продава. Лошото обаче започва в мига, когато, без да се усети, той вече само продава и изобщо няма понятие какви точно „стоки” предлага. За съжаление, тъкмо видът на предлаганата политическа стока от ден на ден става все по-маловажен. Защото все по-често на сергиите се продава едно и също: политиците вече продават главно себе си, те непрекъснато излагат на показ своя личен живот. Това доказва, че партиите и програмите не интересуват никого, че решаваща е личността.

Гражданите искат да отъждествяват определена политика с определена личност. Уж живеем във времената на дигиталната демокрация и на прякото гражданско въздействие върху политиката, пък хората продължават да робуват на архаичното си преклонение пред „героя”. А какво правят самите „герои”? Те непрекъснато разкриват детайли от своята частна сфера и така отчаяно се мъчат да удържат контрола над нещата и да запазят позициите си в обществената пирамида.

А онези публични фигури, които се опитват да не излагат на показ частния си живот, веднага попадат под подозрението, че са или еснафи, или корумпирани. Да не говорим, че злощастникът, който два-три дни не привлече с нищо вниманието на любопитните телевизионни камери, бързо се изтрива от тънката оперативна памет на населението.
 

http://www.dnes.bg