Автор: grigorsimov


    Сталин застанал начело на съветската държава със съгласието на международните банкери.     Много революционни дейци били убедени, че Сталин е имал империалистически замисли и е искал да стане световен диктатор. Те са били прави.         До 1936 г. Сталин, както преди това и Ленин, приемал указания от Окултната Власт, стояща зад световното революционно движение. След това той започнал да игнорира нейните заповеди.     Но как дойде на власт Сталин? През май 1922 г. Ленин преживял удар и вече не можел да говори, и да се движи. През декември същата година, за управлението на страната бил създаден триумвират, съставен от Зиновиев, Каменев и Сталин. След втория удар Ленин умрял. Троцки предположил, и неговите поддържници били убедени, че Сталин е "ускорил” смъртта на Ленин.

Когато триумвиратът пристъпил към изпълнение на задълженията си, Политбюро се състояло от Ленин, Зиновиев, Каменев, Троцки, Бухарин, Томски и Сталин. Зиновиев и Каменев, десната и левата ръка на Ленин, още от момента когато станал диктатор, естествено, считали себе си за главни членове на триумвирата и безусловни наследници на Ленин. Зиновиев се обръщал към Сталин снисходително, а Каменев се отнасял към него винаги с ирония. Зиновиев и Каменев виждали в Троцки истинския конкурент, след смъртта на Ленин. В книгата си "Сталин”, Троцки описва, как Зиновиев и Каменев използвали Сталин против него.
В онзи момент никой от членовете на Политбюро не можел и да предположи, че Сталин ще може да се извиси над всички тях.

Сталин бил задължен да очисти страната от всичките потенциални противници на по-нататъшните планове на международните банкери. По време на чистките загинали милиони хора (За милиони чак, що се касае поне до руснаци, в интерес на обективната истина е недоказано твърдение. Това може би, ако погледнем книгата на Игор Бунич - "Златото на партията", ще разберем, че е по - вероятно за времето на Ленин. Знаем и защо също така, именно Сталин е изкаран, доколкото е изкаран де, щото и знаем, че няма по - "уникално чудовище" от Адоолф Хитлер, но доколкото е изкаран и Сталин между комунистическите диктатори и победителите във ВСВ - "уникално зъл тиранин, диктатор и убиец", то е само защото повечето негови жертви, са именно "богоизбрани" и масони, за разлика от тези на Ленин, да кажем, който е много по - масов убиец на православни руснаци и научния и военен елит на Царска Русия...) и още толкова били изпратени на принудителен труд. Множество бивши членове на Втория Интернационал били убити или хвърлени в затвора. Сред лицата подлагани на чистка били Троцки, Зиновиев, Каменев, Мартинов, Засулич, Дейч, Парвус,Акселрод, Радек, Урицки, Свердлов, Дан, Либер и Мартов. Единствените евреи задържали се в обкържението на Сталин, към момента на смъртта му, били Каганович и третата му жена Роза. (Авторът може да не е знаел, че евреите са били повече в управляващия елит, освен Каганович; сред военачалниците и командирите на Червената армия, шефът на политкомисарите Мелхис, жените на Молотов, Жемчужин и Калинин (а и самите те), главният профорг на СССР Е. Ярославски – Губелман, Л. Берия – мегрел, т.е. грузински евреин и т.н. да не говорим за многобройните представители на науката и изкуствата.)

Ленин заявил 1921 г. че Испания трябва да стане следващата съветска страна. Сталин възприел проекта за съветизацията на Испания, като скъпоценно завещание. Щом пролетарската диктатура възтържествува в Испания, ще е лесно да се поробят Франция и Англия, а Германия тогава ще попадне в капан.

По времето, когато Сталин се готвел за испанската революция, той получил заповед от световните банкери, да вземе активно участие в икономическата война, запланувана от тях 1918 г. веднага след подписването на примирието. Работата е в това, че страните, които не участрвали в бойните действия, процъфтявали по време на Първата световна война. След войната народите на съюзните държави се възползвали от двегодишен просперитет. След това започнала неудържима спекулация, с изземване на крупни парични суми от нормалния икономически оборот. Обемът на кредитите се съкращавал, а дълговите задължения продължавали да се предявяват за изплащане. 1922 – 1925 г. се появили първите признаци на икономическа депресия. Това икономическо жонглиране (с изземването парите от обръщение) било само предварителен експеримент, преди Голямата депресия от 1930-те години.

След 1925 г. започнала кардинална промяна в посоката на финансовата политика, и започнал небивал икономически подем в САЩ, Великобритания, Канада и Австралия. Едновременно с това, нараствали борсовите спекулации на фондована борса (с акции и облигации) и на пазара на недвижимо имущество. Към карая на 1929 г. дошел борсов крах и невиждана дотогава по размери депресия се стоварила върху целия "свободен свят”. Милиони хора се оказали в положение на мизерия. Хиляди завършили със самоубийство. Обвинението паднало върху "лошото” правителство, допуснало такава икономическа катастрофа, която довела до бедност стотици милиони хора и превърнала 300 милионери в милиардери.

1925 г. Сталин пуснал в ход петилетните планове за индустриализация, предназначени да увеличат икономическата мощ на съветската държава. (Както сега, преднамерено се предизвиква световна финансова криза и изкуствено се фаворизира комунистически Китай, срещу останалия, обречен на упадък и революции, свят, вкл. САЩ! бел. Г.С.) Плановете предвиждали експолоатация на природните ресурси, преработка на суровините и продуктите от първа необходимост, и модернизиране производството на селскостопанска техника и промишлено оборудване. Този грандиозен петилетен план се финансирал от международните банкери. Централизираното планиране, в съчетание с нарастването, по договореност, на германския и руския военни потенциали, дало мощен импулс на съветската икономика. Съветските ръководители имали също възможността да използват безплатния труд на милиони мъже и жени, намиращи се в положение на робство, което дало на бошевишкия режим колосални преимущества, в сравнение със страните с висок жизнен стандарт и високи разходи за заплащане на труда.

(Г.С: За положението в Русия, преди и след революцията, тук ще вмъкна две кратки извадки.
Първо: Ето как в автобиографията си "Моят живот", Троцки картинно описва богатата дореволюционна Русия, когато е бягал от изселване в Сибир:
"Гаровите жандарми равнодушно ме пропускаха край себе си. Едри сибирячки изнасяха на гарите тлъсти кокошки и прасета, млеко в бутилки, планини от хлеб. Всяка гара беше изложба на сибирското изобилие. По цялото протежение на пътя, целият вагон пиеше чай, похапвайки евтини сибирски кифли. А аз четех хексаметри и мечтаех за чужбина".
(Но ще минат само неколко години и евреите – болшевики, заедно с Троцки, ще направи от Русия гладно гробище).

И второ: Писмо на евреина Бухарин, публикувано в лондонския еврейски вестник "La Revue universelle” March 1, 1928г:
"Да, Русия определено умира. Въобще никъде не съществува и никога не е съществувала, в нито една страна, класа от населението, животът на която да е бил по-лош, отколкото в условията на съветския рай... Ние правим експерименти върху живото тяло на съветския народ - дявол да го вземе - точно така, както в кабинета по анатомия, студентът медик рови в трупа на някой скитник. Прочетете внимателно и двете наши конституции. И в двете, искренно е записано, че на практика, нас не ни интересува ни Съветският съюз, ни която и да е негова част. Това, което ни интересува е универсалната юдейска световна революция, за която ние винаги сме жертвали всички, включително и самите себе си. Тук, в Русия, в наща страна, където сме абсолютни господари, ние не се боим въобще от нищо. Страната, омаломощена от войни, епидемии, смърт и глад, които са все по унищожителни, но знаменателни средства за нашето дело, повече не е способна и за най-малкия протест, ни за най-малкото възмущение, намирайки се постоянно под незаспиващото внимание на ОГПУ и нашата армия. Често ние сами се учудваме на това търпение на народа. Можете да бъдете уверени, че в целия СССР, нями ни едно семейство, където, по един или друг начин, да не сме убили бащата, майката, брата, дъщерята, а и изнасилили; също, сина или други роднини или приятели. И това е отлично! Още повече, че Феликс Дзерджински спокойно се разхожда из Москва, без никаква охрана, и даже нощем. Когато го упрекнахме за тази непредпазливост, той само се разсмя и каза: "Какво? - Те никога няма да се осмелят – верицата им кучешка”! И той е абсолютно прав. Те наистина никога няма да се осмелят. Що за странна страна!?"

Следващият етап от болшевишката политика било "колективизирането” на селяните. Отначало Ленин им обещал по-изгодни условия, отколкото в столипиновата реформа 1906 – 1916 г. в който период 6 милиона и 200 хиляди селски семейства станали земевладелци.

Като обезпечение по заемите дадени на Съветския Съюз от международните банкери, в рамките на програмата за развитие, банкерите поискали контрола над външната търговия на СССР. Те също така поискали колективизиране на селското стопанство, за увеличаване обема на производство, на селскостопанска продукция.

На всички е известно какво се е случило, когато Сталин употребил сила, за да приложи на дело своите укази. Него винаги са го обвинявали в безчовечност и жестокост към селячеството в онази страшна епоха.
Истината, която авторът на тази книга предостави на американските вестници 1930 г. и до сега не е публикувана.

Повече от 5 милиона селяни били разстреляни или обречени на гладна смърт, заради отклонения от "колективизацията”. Още по-малко известно е, че пшеницата конфискувана от руските селяни, попълвала колосалните количества от зърно, изкупено от банкерите, по целия свят, освен Канада и САЩ. След изкупуването на пшеницата, банкерите се заели да купуват големи партиди месо от Аржентина и от други месопроизвеждащи страни. И в резултат на насищането на пазара, Канада и САЩ не намерили пазар за своето зърно и месо... В периода 1920 – 1929 г. международните банкери предоставяли финансиране на търговските флоти, на всички държави, освен на Великобритания, Канада и САЩ. В резултат на това търговско пиратство, търговските съдове на тези страни не можали да се конкурират с другите страни. Хиляди морски съдове престоявали в пристанищата си, а обемите на експорта падали с главозамайващи темпове. Това било небивало явление!

Падането на износа от съюзните държави се съпровождало от повишаване на вноса на евтини продукти от Германия, Япония и други страни от централна Европа. В нормални условия петима от осем служители в Канада получавали заплатите си, за сметка на доходите от износа. Затова падането на износа ги обрекло на огромни загуби и нищета. След минаване на определено време, този спад прераства в криза. Банкерите, натрупали големи запаси зърно и месо, започнали да изсипват на международния пазар тези продукти, на по-ниски цени, отколкото са в Канада, САЩ и Австралия. По този начин съюзните страни от първата световна война, чиито хранилища се пукали от запасите със сърно, не можели да продадат продукцията си без загуби.
Великобритания получавала ежегоден приход от 85 милиона фунти стерлини от морска търговия. Тези доходи компенсирали дефицита в търговския баланс. Затова британската икономика изпитали силно сътресение, когато не и се удало да уравновеси търговския баланс и се наложило да купува пшеница и месо при най-неизгодни условия.  -
Причинителите на тази търговска интрига използвали неустойчивото положение за разпалване на разногласия между страните от Британската Общност и за отслабване вътрешното единство на Империята. В резултат на тази икономическа война, морските, промишлените и селскостопанските предприятия на капиталистическите държави били в положение на застой (Това не е вярно, според автора на Независим националистически блог, тъй като и днес виждаме наглата и вероломна доминация на Анлия и англоезичния свят в езиков пла, както в България и Европа, така и в изстрадалите от тях колонии, а дълго време Англия поставя "мимикрии" начело на бившите си колонии. Успехите на икономиката и стопанството в страните от Оста специално, а най - вече, наверно автора визира Германия на Адолф Хитлер, се дължат изцяло на правилни - стопански, икономически и социални решения и на регулираната икономика и стопанство от държавата, което обаче застрашава именно алчните световни банкери - кръволози и масонските тайни общества, респективно и интернационалните евреи - ашкенази или хазаро - талмудисти.Разбира се, да не забравяме, че автора на статията разсъждава в исторически план от позицията на англичанин, което автоматично значи империалист и колониалист - в една или друга степен! При Сталин се дължи на принудителния труд на масово заточените, до някъде на освободените или върнати насила "мозъци" - прогенени или затворени от Ленин и в някаква степен - на ентусиазци и болшевик - фанатизма, породен от мощната и силна пропаганда и демагогия, както и на милитаризацията на обществото.), а в същото време Съветският Съюз и държавите от "Оста” функционирали на предела на производствените си възможности. Ние не трябва да забравяме основния принцип: войните "завършват” с депресия и подготвят пътя за революционните движения в тези страни, които още не им се е удало да поробят.
(Да виждате и днес нещо подобно - в привилегированото финансово и търговско положение на комунистически Китай, от една страна, и останалия свят, главно западните страни, начело със САЩ, от друга?! Мнението - риторичен въпрос е на Григор Симов)

Глава VII от книгата на Уилиям Гай Кар
"Пешки на шахматната дъска"

Вярвате ли, че наистина тогава световните кукловоди са смятали да изпитат експеримента комунизъм, интернационализъм или либерализъм дори върху гърба на Англия?
Според редица източници, а и по пътя на логиката - Англия е седалище едновременно на Родшилдови, особено по онова време - единствено, последно и най - сигурно убежище, на илюминатите, тамплиерите, синедриона и ционските мъдреци, както и на билдербергите.
Как смятате, че там където е "мозъка" и "сърцето" на тяхната световна "завера", биха експериментирали с комунизъм, от който още не са знаели какво ще излезе? И където са си устроили своя малък "земен Рай", а същевременно капиталистическо - експлоататорско - диктаторски ад, начело на една хомосексуална свиня като Чърчил и шепа извратеняци за трудещото се население там...
Англичаните обаче, имат завършена хищническо - империалистическа същност и природа и тях това не ги интересува.
Но нали комунизма би довел до тотален хаос и анархия, в първия момент, който би взел главите и на тайните му "вдъхновители" или би дал "страничен ефект", като в случая със Сталин - много и абсолютна власт в ръцете на едно лице, бил той и тиранин, който не зачита колективния орган за манипулация от техна страна - политбюро и ЦК?
Да не забравяме и че в тази световна мрежа, англосаксонците имат не по - малко и дълбоко присъствие и "дума" от талмудизираните хазари, обозначени днес като "интернационални евреи", а дори може би и по - голямо от тях.
Погледнете в САЩ кой има думата и чии имена и език е надделял, макар техния народ да има почти колкото и евреите трудов и творчески принос към изграждането на суперсилата!
Погледнете глобализацията! Чии език и писменост си е избрала?
Кога Англия беше както трябва засегната от световните "бури", произлезли през изминалите два века, всички прочие от нея?
А на Маркс "другаря" от чия народност беше?
Няма разбира се как Уилиям Гай Кар като англичанин, да проумее или признае тези неща - очевидни обаче за мислещите хора от всеки друг народ...
Няма как да признае и вината на своя народ и нация, редом с еврейско - ционската и дори ОЩЕ ПО - ГОЛЯМА и то доста (Кой започна създаването на Израел?!), но знаейки народността му, трябва да го разберем...
Капитализма е ад, а комунизма доказа, че води до още по - нечувано уродлив капитализъм!
Респективно: ДОЛУ КАПИТАЛИЗМА И НЕ НА КОМУНИЗМА, ЛИБЕРАЛИЗМА И ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМА!
СМЪРТ НА ГЛОБАЛИСТКИЯ И ЦИОНСКИ ФАШИЗЪМ!
Долу единната световна мафия или банда, по - скоро!
Капитализма и буржоазния ред не са за България, болшевизма - също!

“Нека се знае, че всяка идея, която не изхожда от националното ни огнище, е противобългарска и реакционна.”

Д-р Янко Янев - "Духът на нацията" – сп. "Отец Паисий", кн. 6, 1933, №1, 8-10

Автор: letopisec

Виктор Григорович, очевидно с държавно поръчение, посещава през 1844 г. и 1845 г. онези места на Балканския полуостров, които Венелин и Шафарик не успяват да посетят. Той обикаля почти цялата етническа област на българите в Османската империя. Отива дори в Зографският манастир в Атон, където клирикът Анатолий му дава глаголическо евангелие.

         В Охрид един шивач завежда Григорович в черквата на Св. Климент и - както пише пътешественика в очерка си - измъкнал от един долап пергаментовото житие на Св. Климент. Ръкописи имало и в олтара, и на някакво тайно място, където стоял черковния хор.

         Редица тракедонисти днес отправят незаслужени упреци към находките от ръкописи и „царственици” на български владетели и канове. Те очевидно забравят „урожая” на В. Григорович, събран само около десетина години по-рано, от откриването през 1870 г. на „Именникът на българските канове”.

         Какво точно е занесъл Григорович в Москва все още е предмет на дискусии.

         Едно е ясно. Този човек е имал тайни държавни протекции и е разполагал с доста пари.

         По-голяма част от книжовните трофеи са купени, някои са дарени, а други (където не успяват горните два метода) са преписвани.

         Според Ив.Шишманов още на 18 ноември 1846 г. Селимски от Атина, в едно писмо на гръцки език до Георги Золотович в Цариград, съобщава:

         „Един професор от Казанския университет, именуван Виктор Григорович, като обиколи нашето отечество, открил много важни неща: 1) книга, написана с най-стари букви, които употребявали нашите стари прадеди; 2) списък на царете, цариците и патриарсите ни, от които по-голямата част е била неизвестна досега; 3) саморъчно писмо на нашият патриарх до тамошния влашки княз, комуто се давало разрешение да се ръкоположи като влашки митрополит Арцесийски епископ; 4) патриархът писвал със зелено мастило; 5) книги палимпсеста, т. е. книги, от които изличавали старите букви и писвали нови. Това ставало от нямане на хартия ; 6) гръцко евангелие, написано с кирилица, от което се разбира, че гърците отдавна преследваха съществуванието на нашия народ”   ( Библ. д-р Иван Селимски, кн. ІІІ, р. 47, 48).

         Европейските слависти очакват Григорович да напише значим труд, на основата на онова, което е видял и придобил.   
          Най-нетърпелив е Шафарик.

         Григорович обаче написва само един кратък „Очерк” през 1848 г., явно на основата на дневникът, който си е водил по време на експедицията. Може да се допусне, че в общи линии „Очеркът” е нещо като вариант на отчета, който Григорович е дал на държавните власти в Русия, които го изпращат на пътешествието.

         Едва през 1862 г. цензурата в Русия допуска да бъдат издадени поне „панонските служби” от урожая на Григорович, за да работят езиковедите слависти върху тях.

         Григорович млъква!

         Но все пак явно използва познанията си, когато през 1876 г., заедно с казанските професори Казамбек и Березин, издига теорията за „хибридна етногенеза” на ранните българи, според която „до края на VІІ в. разни народи, приемайки разни елементи, започнали да се наричат с общото име българи” (СПб. 1876, с. 79 - 106, Волжкие болгары - В: Сборник „Россия и Азия”).

         Очевидно именно Григорович, който много добре знае и за тюркоезичните волжки българи, и за славяноезичните дунавски българи, е онзи учен, който след като дълго се е чудил какво точно става, е проумял, че „до края на VІІ в.” различни народи са преживели сложно етногенетично смесване (синтез, хибридност), в което старите етноними постепенно (т. е. преди края на VІІ в. от н. е., което обаче не значи, че това не е многовековен процес) са асимилирани от нов, българи ...

         Григорович записва малко народни песни. Едва ли визитата му е имала фолклорна цел.

         До пътешествието на Григорович (1844 г.) са известни само „40 български песни” (Ив. Шишманов, с. 197).

         Григорович събира още шестдесет, но ги дава в Загреб на Станко Враз, който избира (написани са нечетливо) 27 песни и ги издава през 1847 г. в списание „Kolo” (кн. ІV, р. 44 - 56 и кн. V, р. 24 - 54).

         През 1849 г. шест от песните на Григорович са преведени на руски и напечатани в „Казанские губернские ведомости” (апр. 12, № 15). Редакторът си позволява следната бележка:

         „Так как древнейшими жителями нашей Казанской губернии были такие же болгары, соплеменные болгарам дунайским, ныне совершенно исчезнувшие и оставившее о себе память только в развалинах своих городов... в следах крепостей... То мы полагаем сделать приятное читателям нашей газеты, сообщи в здесь две-три песни болгарские, как образчик, или вернее, как напоминание языка, коим говорили первонаселенцы здешного края” (цит. по Ив. Шишманов, с. 290 .)

         Явно „научните открития” (с. 290) на Григорович, някои пан-слависти се опитват да използват за великоруски цели, така както сега са си наумили да прокарат фалшивикацията, че ТРАКИТЕ СА СЛАВЯНИ.

         По повод опита в Казан от 1849 г. древният език на волжките българи да бъде изкаран славянски, Шишманов цитира някой си „М. П. П-iй”, който бил казал, че това е пример за неумело „пользование его (на Григорович - бел. м.) открытиями и изследованиями” (с. 290).

         Иван Шишманов скърби, че Григорович не издава дори своите 60 песни „15-16 години преди Миладиновият сборник” (с. 290).

        

Посвещавам темата на дедите на бежанците през последните няколко века - от Вардарска и Егейска Македония и на нашите деди - дали живота си, за да я видят Българска отново, сред които и един от моите далечни предци - Симон Рашайков, загинал в неравен бой с турския аскер, по време на Илинденско - преображенското въстание, на когото историята е отдала също тъй малко от заслуженото.


ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов
Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

 

Април, 1913 г.



ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ - ШОФЬОРЪТ дата: 09 Октомври 2010 г. , автор: Владимир Панков

Неговият живот преминава под знамението - убийството на югославския крал в Марсилия...

Владо Черноземски (1897-1934)
Най-известната акция, с която се свързва името му е атентата срещу сръбския крал Александър извършен по заръка на ВМРО в Марсилия на 9 октомври 1934 г.
 
Владо Черноземски или както още е известен Владо Шофьора е една от легендарните личности в историята на ВМРО. Известен е още с имената Владо Димитров Черноземски, Владимир Георгиев Черноземски и др. Дълго време никой не знае истинското му име, мястото и годината на раждането му. Всъщност не всички, истината знаят водачите на ВМРО в онова време Тодор Александров и Иван Михайлов. Официалната версия, която дълго време се разпространява е, че той е от с. Патрик, Щипско. Полицейските архиви в Царство България обаче разкриват друго. Зад псевдонима Владо Черноземски всъщност се крие Величко Димитров Керин, роден на 19 октомври 1897 г. в с. Каменица (днес гр. Велинград), Пазарджишко. Истинското му име обаче остава известно само на неговите родители и на ръководителите на ВМРО. За бойните си другари и за историята той остава Владо Черноземски.
Основното си образование Владо получава в родното си село Каменица. Майка му Риса Балтаджиева умира, когато той е на 14 години и младежът е принуден с тежки земеделски труд да помага на баща си в изхранването на семейството и по-по малките си брат и две сестри.
Участва в Първата световна война като служи в инженерните войски. Явно там усвоява някои технически умения и се научава да кара автомобил, защото когато се уволнява от казармата си намира работа като шофьор на камион, което е добра за времето си работа. Оттогава е познат също и като Владо шофьора. Друга професия, която упражнява след това е часовникар.
Става член на ВМРО през 1922 г. Първоначално е в четата на щипския войвода Иван Янев – Бърльо, а по-късно (през 1923-1924) е в четата на Траян Кръстев. Като четник действа в Щипско, Кочанско, Радовишко. Участва в над 20 сражения със сръбската войска и жандармерия. Едно от най-тежките сражения става през 1923 г. при с. Люботен, Щипско, в което сърбите дават 30 души убити и още толкова ранени. Като четник Владо Черноземски се отличава като изключително смел борец и превъзходен стрелец. Много често влизал съвсем спокойно в гр. Щип, преоблечен в селски дрехи, за да изпълни някоя поставена му задача.
През 1924 г. Тодор Александров го вика в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на особено важни задачи. Става особено много близък с Иван Михайлов.
Готовността за саможертва в името на каузата при Владо Черноземски граничи с фанатизъм. През 1927 г. той предлага на ЦК на ВМРО да се опаше с бомби и да се взриви в сградата на Обществото на народите в Женева в знак на протест за това, че международните институции не предприемат нищо в защита на българското население в Македония, подложено на геноцид от Сърбия и Гърция, въпреки че светът вече разполага с хиляди неоспорими доказателства за това.
След 1928 г. ВМРО и хърватските борци за независимост обединяват усилията си в общата борба срещу великосръбския хегемонизъм на Балканите. На 20 април 1929 г. на официално посещение в България на гости на ВМРО са водачите на хърватската съпротива д-р Антге Павелич и Густав Перчец. При това посещение се сключва споразумение между двете организации за съвместна борба за извоюването на независимост за Македония и Хърватия. След започването на въоръжената борба от страна на хърватите ВМРО изпраща някои от най-добрите си бойни инструктори да обучават хърватските революционери в лагера им в Янка пуста в Унгария.
На 15 юли 1932 г. като инструктор на хърватите заминава Владо Черноземски. От това време запазени са няколко негови снимки с Евгени Кватерник и други хърватски военни ръководители. Най-голямата обща акция между ВМРО и хърватските революционери е атентата срещу сръбския крал Александър извършен в гр. Марсилия на 9 октомври 1934 г. Според първоначалния замисъл Владо Черноземски е само ръководител на бойната група, съставена от хървати, която трябва да извърши атентата. Но след като вижда, че хърватите се колебаят Владо Черноземски извършва саможертва, с която ще остане в историята.
При пристигането си в Марсилия крал Александър е охраняван от 1500 полицаи и агенти, които са разпръснати сред тълпата. Отделно ескадрон кавалеристи, командвани от полк. Пиоле охраняват движещия се автомобил. Часът е 16,20. По-нататък ето какво разказват очевидци на събитието. Шофьорът на кралския автомобил си спомня: “Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше “Да живее краля!”. В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер.” Генерал Жорж, който стои на седалката до краля довършва разказа: “С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен.” Куршумите, предназначени за крал Александър са смъртоносни. Полк. Пиоле успява да нанесе два удара със сабята си върху Владо Черноземски, но въпреки че пада на земята, той продължава да стреля. Хванат от полицията той е отведен в полицейския участък, където не му е оказана медицинска помощ, а е подложен на разпит и побой. Малко по-късно Владо Черноземски умира от нанесените му рани и загуба на кръв.
Светът посреща вестта за смъртта на сръбския крал с раздвоени чувства. Властите Белград са попарени. Съюзниците на Сърбия настръхват и осъждат атентата. Всички подтиснати народи в Югославия – българи, хървати, словенци, албанци и немци, ликуват. Хърватският вестник “Независима Хърватска държава” в броя си от 13 октомври 1934 г. по повод смъртта на крал Александър пише: “Падна, защото трябваше да падне. Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала...” В. “Хърватски лист” излиза с уводна статия “Хървати, тиранинът е мъртъв”. Свободната европейска е американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това. Американският писател Луис Адамик, който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал пише: “За да се отговори напълно на причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга... Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища... Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм.” В. “Ню Йорк Поуст” от 10 октомври 1934 г. в уводната си статия пише: “Убийството на крал Александър не е за учудване. Убийството отвори пътя му към трона, убийството го премахна от него... Той не можеше да се държи на трона с кървавите му методи срещу бунтуващите се македонци, недоволните хървати, републиканците и прочие.” Американският журналист А. Мърси в обширна статия, поместена във в. “Индианаполис стар”, след като описва много точно и подробно тежкото положение на българския народ в Македония: “Там те затвориха всички български училища и черкви, затваряха македонски интелектуалци, някои прогониха, а други убиха без съд.”, посочва истинските виновници за проблемите на Балканите: “Отговорността за убийството на крал Александър не лежи върху самите конспиратори. Окончателната отговорност лежи върху държавниците в Европа, които последователно отказаха да чуят апелите на подтиснатите малцинства на Балканите и други места в Европа.”
Френските власти не предават тялото на Владо Черноземски на неговите роднини в България, а го погребват в безименен гроб в Марсилските гробища. Може би са се страхували, че той може да стане място за поклонение н всички, които се борят за свободата на Македония. Напразни опасения. Нищо не може да изтрие от историята един велик подвиг и никой не може да възпре нашето преклонение пред духа на Владо Черноземски.
Всъщност Владо Черноземски умира така, както той самият е пожелал в едно стихотворение “Копнежът на революционера”, което той написва и посвещава на Иван Михайлов през януари 1924 г. Последният куплет завършва така:
 
Живот, о, дай ми ти на мълния крилата,
И порива свещен на ястреб устремен,
Да срещна аз в набег врагът-тиранин,
Да смажа неговата мощ!

Статията е взета от freemacedonia.net
Македоно - български преглед "Вардар"


Песен за Владо Черноземски

Какво е чудо, чудо станало
во града Марселия.
Там са навлезли автономисти
и братя усташи.
Тръгнал ми кралят со парахода
от града Дубровник,
и ми зацепил по море широко
за града Марселия.
Там го посрещнал министер
Барту со генералите.
Те се собрали союз да прават
против Македония.
Народ се сбира, тълпа голема
и вика: “Живио!“ А от тълпата
глас се провиква:
“Смърт на тиранина!“
Това ми беше Владо Черноземски
от Македония.
Той се затича към автомобила
со пистолет в ръка.
Крал Александър
подло се моли
и на Владо говори:
“Аман бре, Владо,
не мой бре, Владо,
мене да ме убиваш!“
Владо на краля гордо отговаря:
“Чуй бре, тиранино,
мене ме изпрати
Ванчо Михайлов
да изпълна присъдата.
Я стани, стани,
шумадийско куче,
тебе ке те утепам.“
Пистолетьт гръмна,
кралот се обърна
Да живее Македония!
Нека се знае, знае и помни
по цела Европа, че македонец
робство не търпи.
Смърт на тираните!


Скъпи наши братя от поробена Македония!
Не се срамувайте от своите истински корени, минало и произход и не се страхувайте да ги изречете на глас!
Безродниците и майкопродавци, няма какво да ви сторят, а да ви избият като преди, вече не смеят, тъй като днес сме във века на масовата информация и информационни технологии!
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
Паисий (1762)

ОСМЕЛЕТЕ СЕ, БРАТЯ БЪЛГАРИ, както това направиха нашите, също тъй подтискани десетилетия и дори векове братя от Волжска България!
Осмелете се на това преброяване в геноцидната БЮРМ и заявете своето истинско съзнание!
НИЕ СМЕ БЕЗСМЪРТЕН НАРОД!
Момента настъпи!
БЮРМ В ПЪКЪЛА!
Да живее Обединена в своите реални граници България - от 1878 и 1941!

Автор: atil




Утре 9 окт. 2011г. се навършват 77 г. от едно от събитията на 20 -ти век - Атентатът в Марсилия. По странни обстоятелства и като чиста пародия тия дни в София се случиха странни случки - димки в парламента , разсипана чанта с тротил пред блока на депутатите и заплахи за бомба на Централна гара...
Доста жалко и пародийно предизборно зрелище , от началото на 21 век...
Марсилският атентат обаче е истинско историческо събитие ,което марксистката "историография" старателно премълчаваше. Това колосално събитие на 20-ти век, без малко не предизвика световна война, но всъщност атентатът ускори хода на политическите събития и след 5 години войната избухна. И до днес историческата наука не е установила в детайли всички възли при подготовката и провеждането на акцията. По един безспорен начин обаче е доказано взаимодействието между хърватската организация "Усташа" и като точно стрелящо оръжие - ВМРО.
И така на 9 октомври 1934 год. жителите на на гр.Марсилия (Франция) очакват акостирането на крайцера "Дубровник", с който пътува югославският крал Александър-1 Карагеоргиевич. Това е първото официално посещение на краля. На пристанището той е приветстван лично от министъра на външните работи на Франция - Луи Барту. За охраната на кортежа са привлечени 1 500 полицаи, а също така и тайни агенти от специалните служби за национална сигурност. Двама офицери на коне с извадени саби съпровождат автомобила. Едва в последния момент охраната на крал Александър забелязва , че липсва моторизираната колона от полицаи, която трябва да охранява кралския кортеж. Някой се е погрижил тя да бъде заменена просто с охраняващи полицаи! Автомобилът с краля се движи със скоростта на пешеходец, за да може любопитната тълпа да вижда по-добре владетеля и да го приветствува.
Часът е 16ч. и 20 мин. Автомобилът се е приближил на площада пред Борсата. В този момент изкача добре облечен млад мъж, който се промъква през полицейския кордон викайки : Vive le roi ( Да живее краля). Шофьорът на автомобила по-късно си спомня:"Бяхме навлезли вече на площада пред Борсата. Изведнъж забелязах един млад мъж, елегантно облечен, който изкочи от тълпата и се завтече към автомобила. Помислих си, че е някой ентусиазиран гражданин, който иска да приветствува краля по-отблизо. Но бързо проечалите изстрели насочени към владетеля опровергаха това мое предположение".



Мъжът ,който преминава пред изплашения изправен кон на ескортиращия офицер( полковник Пиоле), скача върху стъпалото на открития автомобил и открива огън с многозаряден пистолет "Маузер". Височайшият гост е застрелян в упор, а придружаващия го домакин Луи Барту е леко ранен. По-късно поради неправилно дадена първа помощ и той почива.



Когато специалистите по съдебна медицина преглеждат тялото на съсечения атентатор в очите им се набива една татуировка на лявата му ръка, която всъщност и разкрива неговата национална принадлежност. Татуировката изобразява: ВМРО "Свобода или смърт" - 1924 г. Под надписа има изобразен череп с пречупени кости. Този девиз беше станал потресаваща действителност за четниците от ВМРО, които смело навлизаха през телените мрежи във Вардарска Македония и даваха горещ отпор на сръбския асимилаторски режим на крал Александър.



Но крал Александър не попадна нито случайно, нито изведнъж в прицела на атентатора. За никого не бяха тайна "взаимните симпатии и сърдечните отношения" на звенарите с Франция. Белград изпълняваше ролята на междинно свързващо звено, обаче за ВМРО  на пръв план изпъкваше фигурата на сръбския крал "като външен покровител" на преврата от 19 .май.1934 г. в България. Тогава армията излезе от казармите, за да "възстанови суверенната власт" във всички кътчета на царството. Лигарите се  смятаха за предопределени от съдбата да се намесват в политическия живот на държавата. Те с един замах забраниха всички политически партии и организации. Превратът се извърши без кръвопролитие за дълбоко разочерование на западната ни съседка, която очакваше да се разгори братоубийственна война в нейна полза. Твърде разумно ВМРО не оказа вътрешна съпротива на нейното изкуственно и невалидно "саморазтуряне". Издадената от Иван Михайлов заповед: - "нито един куршум срещу българската войска" се изпълни безпрекословно.Насилственното обезоръжаване показа макар и частично с каква бойна сила е разполагала ВМРО : 47 картечници, 11 000 хил. пушки, 15 автомата, 637 пистолета, 7 800 ръчни бомби и 71 000 хил. патрона. За облекчение на правителството в Белград това оръжие  нямаше да стреля повече в Македония. Но звенарите направиха една лоша услуга на Белград, като осъдиха на смърт първия човек на Организацията Иван Михайлов, който по този случай пише в своите спомени: "Всеки в България можеше да ме залови и убие. Когато вестниците съобщаваха за моето залавяне, аз се намирах в едно село в Северозападна България и бях в една бръснарница, а там хората оживено коментираха написаното в пресата, където имаше отпечатана една несполучлива моя снимка".
Крал Александър - тази мрачна фигура бе набелязана да бъде премахната за назидание на онези късопаметни държавници, които се опитваха да прокарат българо-югославското сближение за сметка на заобикалянето на македонския въпрос. Системата на политическите убийства се прилагаше постоянно от крал Александър, за да държи в подчинение "обединените" от него народи. Стигна се дотам, че хърватските народни представители биваха застрелвани в заседанието на Скупщината(Парламента) - нечувано посегателство в историята на европейския парламентаризъм. Установената през 1929 г. свирепа кралска диктатура имаше за главна задача да наложи една "сърбизация" на народите в кралска Югославия. Тази шовинистична стратегия пряко засегна българите във Вардарска Македония и Западните покрайнини. Тези хора биваха обявени за "прави сърби", неразполагащи с никакви права.
През 1931 г. ВМРО изпраща Кирил Дрангов - известен специалист по атентати, в лагера Янка Пуста(в Унгария) където се обучават хървати за покушение срещу крал Александър. След връщането си от лагера, той докладва на своите ръководители в София, че там няма още подготвени хора за подобна акция.
Както стана известно вече на лявата ръка на атентатора, известен с името Владо Черноземски, френската полиция забелязва татуировка с инициалите ВМРО. В джоба му обаче полицията намира чехословашки паспорт на името на Петер Келемен. По това време между Франция и Чехословакия е съществувал безвизов режим.Според някои учени това име е заимствано от от известния войвода Спиро Келемена, водил чета в Македония против турските поробители. Поради дълбоко законспирираната си дейност личността на атентатора остава забулена в загадъчност.
Самия Черноземски, отдал се изцяло на борбата за освобождението на Македония, умишлено посочва, че е роден на 15.2.1897 г. в с.Патрик,Щипско, след чието опожаряване от сърбите през Междусъюзническата война уж се озовал в бежански керван в с.Каменица, Пазарджишко. Дори показва на другарите си от четата  основите на унищожената си родна къща.



Истинското име на атентатора обаче е Величко Димитров Керин, роден на 26.10. 1897 год. в село Каменица - днес квартал на Велинград. Служил през Първата световна война в автомобилните части, той е известен сред другарите си повече като "Владо Шофьора". Става член на ВМРО през 1922 г. при влизането на четата на на войводата Иван Бърльо в Кюстендил. Още от самото си запознаване с Иван Михайлов се нарежда сред доверените му хора. В Организацията той се преименува с името Владимир Георгиев Черноземски. Няколко пъти влиза в Македония с чети и се проявява като много храбър и волеви човек.



Смятан е за един от най-добрите стрелци в Организацията. През 1924 г. по нареждане на ВМРО убива комунистическия депутат Димо Х.Димов, за което е осъден на смърт. В своята книга "Атентатът в Марсилия" авторът Митре Стаменов не изяснява дали присъдата е била задочна. На 2.12.1930 г. Владо Черноземски убива македонския функционер Наум Томалевски, за което е осъден на строг тъмничен затвор. С амнистията от януари 1932 г. Владо Черноземски напуска тайно България и заминава за Италия, за да продължи към своята Голгота в Марсилия.


По материали на А.Иванов.
 
П.П. Франсоа Брош пише в книгата си , че "куршумите на Черноземски от двата му пистолета калибър 7,62 до един са в тялото на Александър.
Френският министър на външните работи Луи Барту, придружаващ Александър е убит от блиндиран куршум калибър 8 мм, модел 1892 г., на въоражение във френската полиция.
Единадесет души убити или ранени лежаха проснати на булеварда до един засегнати от куршумите на френската полиция. Истината бе толкова абсурдна, че не можахме да я доведем до знанието на общественното мнение.Враждебността на френската общественност спрямо атентаторите бе умишленно поддържана чрез укриване доказателствата от експертизата по смъртта на Барту..."

Милувки и целувки за Доган. Снимка: БТА

Лидерът на ДПС Ахмед Доган изрази увереност, че неговата партия отново ще управлява страната.

С мощни възгласи "Победа" жители на Опака посрещнаха Ахмед Доган, който дойде да подкрепи кандидата за кмет на Опака Лютви Реянов.

Пред насъбралото се множество Доган заяви, че през последните години за ДПС местната власт е била важна, защото чрез нея са подобрявали средата за живот.

 "Местната власт е школа за кадри за национални политици", поясни Доган.

Лидерът на ДПС отбеляза, че специално е дошъл да подкрепи Лютви, защото вярва, че ще победи още на първи тур.

"И с тази победа искам да дадем урок на тези, които си внушават, че може да жертват общия интерес в името на собственото си благополучие", каза още Доган и подчерта:

"Голяма енергия сме! Мащабни сме, силни сме, но не забравяйте единството - това е темелът на нашата сила".

По-късно на митинг в Котел лидерът на ДПС отново подчерта, че партията му може да управлява.

"Вече и враговете ни знаят това", обоснова тезата си той.

"Нашата основна цел е да победим в местната власт и да създадем условия и предпоставки за предсрочни парламентарни избори", заключи Ахмед Доган.

dnes.bg

Автор: balkan1

РАЗПОСТРАНЯВАЙТЕ БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР!!! 

“Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!”(Г. С. Раковски, Ключ българскаго язика, цитат според Г. С. Раковски,Съчинения, том IV, София, 1988, с.194 )

КОЛКОТО И ДА ПЛЮЕШ СРЕЩУ СЛЪНЦЕТО НЕ МОЖЕШ ДА ГО ЗАГАСИШ  

lunaf.com/bulgarian/v-momenta/nebe-zvezdi-planeti-sazvezdiya-luna/

 

http://www.svetogled.hit.bg/KALENDAR.html 

www.ninti.hit.bg/1_2.htm  

Летоброенето го видях в писанията на Христа Танев за АЗът на българите на страница 68-ма - 

vaseto.info/books/57.pdf

Стоидвадесетгодишините цикли се състоят от два шестдесетгодишни цикъла, а шестдесетгодишния от пет дванадесетгодишни юпитерови цикъла ( юпитерови, защото за една юпитерова година Зематя прави дванадесет години ) Циклите са мъжки и женски, за да се различават в 120-сет годишния цикъл.
Самата земна година, тоест обиколката около Слънцето продължава 365 дни 5 часа 48 минути 45 секунди и половина. Тези 5.48.45.5 часа ги прескачаме и си започваме новата гадина но с течение на времето това натрупване започво да се усеща и за това се налагат корекции.
ПАРВАТА корекция се прави на всяка четвърта година, защото 4 х 5.48.45.5 часа са 23.15 минути но повече не може да се изчаква и се "дава" един ден.
За един дванадесетгодишен период се събират ( за четвърта, осма и дванадесета година ) 2.15 часа.
За един шестдесетгодишен цикъл се събират 5 х 2.15 = 11.15 часа.
За един стоидвадесетгодишен цикъл стават 22.30 часа но на последната година на цикъла не се дава високосен ден, макар че не достига 1час и 30 минути.
Този 1.30 за два 120годишни периода става 3-ри часа х 8 =24 часа, то ест за 8 х 240 = 1920 години . На края на такъв период се дава високосен ден на двонадесетата година от последния юпитеров цикъл и остава само натрупването от половината секунда =16 минути.
С горните сметки обяснявам как се корeгира календара и защо са необходими тези 60 и 120 годишни цикли.
Георги Кръстев се е съобразявал с датировки по надписи и сгради но те са останали от по-късен период, когато системата на календара е същата но летоброенето е по цариградския стандарт - 5508. Освен това 5508 г. не е начална на 120 годишен период и се получава разминаване, като при него ( Г.Кръстев ) 2009 е с 10 позиции назад и това не съвпада с позицията на Юпитер в първото съзвездие след зимното слънцестоене и всъщност излиза че годините преди нашето летоброене са 5 494, което не е вярно.
 ТА ГОДИНАТА ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР Е 5504-та.
5504 + 2009 = 7513 : 12 = 626 с остатък единица, който показва мястото на годината в дванадесетгодишния юпитеров цикъл.
Може би наистина календара е бил само за просветени и в следствие на изтребването им е била възможна обърквацията на системата, без да се сверява календара с Юпитер. Изключение прави обаче датировката на къщата построена от Колю Фичето - 1849-та, който е знаел какво прави но такива като него сигурно са се пазели и до днес се говори какво ли не за маймунката но не се свързва с календара.Георги Кръстев също забелязва несъвпадението но се опитва да върже датировката с деветия месец ( че евентуално къщата е завършена през септември ). 
Взех системата от Георги Крастев.
Летоброенето го видях на 68-ма страниза от писанията на Христо Танев за АЗЪТ на Българите но само като датировка -
vaseto.info/books/57.pdf
по късно проумях че Юпитер в съответното съзвездие показва на каква позиция трябва да е годината в юпитеровия цикъл.  
Компенсациите сам ги уредих.


Аз правя картончета като двойна визитка и на външните страници слагам двата календара с горната част в средата , а на вътрешните двете азбуки, като под календара от сътворението е Кирилицата, а под календара от Христос е Глаголицата , като и азбуките са с горната част в средата на прегънатото картонче от лист А-3 - 150. В някоя рекламна къща това излиза 1.50 - 2.00 лева, а на него се събират 12 броя такива двойни картончета.      
ФАЙЛОВЕТЕ
За Corel Draw    dox.bg/files/dw
ИЗОБРАЖЕНИЕ   азбуките   dox.bg/files/dw
                              календара     dox.bg/files/dw




 
Тримесечието в Българския календар. Еднажден е в края на последното тимесечие и е НЕБРОЕН - не влиза в седмица или месец.  
Също такъв е и денят от високосната година, само че се добавя в края на шестия месец.






Къщата с маймунката - 1849 г. - всъщност МАЙМУН в цикъл ЗЕМЯ. За това и маймуна е седнал на земята.



Патера от съкровището в Наги Сент Миклош - Унгария. В центъра на дъното е изобразен БАРС който вместо задни крака има рибешка опашка - то ест в цикъл ВОДА.



Телескол до село Гърло. Предците ни наистина са били ВЕЛИКИ.
www.balkanmysteries.com/bg/  




 
Украса на облеклото на владетеля от Голяма Косматка с глава на елен с десет спирални орнамента под нея ( колкото са и юпитировите години в стоидвадесетгодишния цикъл на календара) и с по шест разклонения на всеки рог - общо дванадесет ( колкото са и съзвездията от еклиптиката ), а точно между краищата на рогата са изковани две полусфери - вероятно Слънцето и Юпитер.  



Артефакт от колесницата в Източна могила край Караново - котка с рибешка опашка, то ест година БАРС в цикъл ВОДА. 

Пръстен с изобразен на него стоидвадесетгодишен цикъл, с десет юпитерови години и два шестдесетгодишни цикъла датиран на около 5 000 години.  

sevarbg.blogspot.com/2010/09/blog-post.html

Като се има предвид че календара липсва от образователната ни програма и по системата и корекциите му все още се умува не ми се вярва някой да е прочел какво пиша за календара от няма и една година време и да е измислил и фалшификат по въпроса - то ест според мен това си е оригинален пръстен. 



Отдолу е изобразено Слънце със шестанедесет лъча, колкото са стоидвадесетгодишните цикъла необходими за завършването на корекциите.



 Такива слънца се правят и от дърворезбарите по таваните но едва ли имат информация защо лъчите на Слънцата са точно шестнадесет. 





Шестнадесетте стоидвадесетгодишни цикъла необходими за пълната корекция на календара
Хората занимаващи се с приложни изкуства могат да разпостраняват това или нещо подобно за да се възстанови информацията за Българския календар.  

Информация за ЮПИТЕР    
astrocalendar.50webs.com/jupiter.html    


Сравнение на периодите необходими за завършването на корекцията на календарите - Българския и настоящия.
Според мен тази ситема, която по бързо урежда въпроса с корекциите е ПО-ДОБРАТА.   





"Македонци" (Автора на блога си позволява умишлено кавичките, макар автора на статията да ги е пропуснал, тъй като тия еничари и неотитови македонисти - терористи НЕ СА НИКАКВИ МАКЕДОНЦИ, а такива са българите там - копнеещи за род и Родина - Обединена, всемогъща и справедлива!) и гърци ще се изтрепят да размахват, насам-натам звездата от Вергина но никой не се сеща че това е символ на Българския календар.
В редата - Слънцето.
Около него десетте юпитерови години.
Шестнадесетте лъча пък са шестнадесетте стоидвадесетгодишни цикъла ( 1920-сет години ) необходими за завършването на корекциите.  



www.definegizemi.com/antik-eser/Phrygia/metal-eserler.html

Горе в дясно шестнадесетлъчната звезда за която се карат македонци и гърци, а тя си е БЪЛГАРСКА.
Бригите са живели на Балканския полуостров и по някое време си имат разправии с македонците и се преселвет в Мала Азия където поради липса на Б ги наричат Фриги. 

  

  

Вратите на гробниците от Голяма Косматка и Вергина показват че са продукт на една и съща култура.  




Година ЗАЕК в цикъл ВОДА  




Сребърен съд за течности с орнаменти символизиращи календара от Волжска България -
www.transoxiana.org/Eran/Articles/fedorova.html
Спиралите по дръжката символизират безкрая на времето .
На дъното са изобразени двете равноденствия със слънцестоянията.
Горе на снимката се вижда птица с пълния годишен цикъл.
Долу и втората половина от годината - от есенното до пролетното равноденствие.
В ляво и дясно са двете слънцестояния.
Прави впечатление орнамента за слънцестояние.   



        Вратите на Слънцето       

 




Розета - системата на Българският календар в Метрополитън Мюзеум. 

www.flickr.com/photos/antiquitiesproject/4620148108/in/photostream/ 

 

Година ЛАМЯ в цикъл ВОДА  

www.facebook.com/album.php  

  

Година КОН в цикъл ВОДА - 
пръстен от "тракийска" могила край Сливен.