Плочата на Мара Бунева в Скопие е разрушена часове след поставянето й

• Скопие, 14.01.2013 16:37 ( последна промяна в 14.01.2013 17:08)
• Автор: btvnews.bg
• Видяна: 1229 пъти
• Коментари: 4

Тя е поругана след вчерашното честване на 85-тата годишнина от смъртта на българската революционерка

• •  
  •  
  •  

Източник: Лазар Младенов, председател на Български културен клуб Скопие

Новата паметна плоча на Мара Бунева в Скопие беше разрушена часове след поставянето й. Тя е поругана след честването на 85-тата годишнина от смъртта на българската революционерка, което вчера събра над 100 души от Македония и България край бреговете на река Вардар.

Събитието, организирано от Българския културен клуб - Скопие, премина без инциденти, при засилено полицейско присъствие.

„Все още се прогонуват, затварат, гонат от работа македонски граждани, които я ценат паметта на своите бугарски предци. Бугарите в Македония са нарекувани предавници, отпадници, изроди в своята собствена родина, където секогаш са били най-голямите патриоти”, заяви вчера Лазар Младенов, председател на Български културен клуб – Скопие.

Мястото се превърна в символ на дискриминацията срещу македонските граждани с българско самосъзнание, след като през 2007-а година местна агитка нападна събралите се граждани, а мраморната плоча на Мара Бунева беше почти разрушена.

На нейно място вчера беше залепена нова пластмасова табела, която не оцеля дори една нощ.

„Всяка година се счупват плочите и е чудно, че имаше доста полиция, а все пак се направи това. Предишните години слагахме и мраморни плочи и пак ги счупваха. Ние се съмняваме, че това го правят или тежки сърбомани или самите сърби, които живеят в Скопие. Това е израз на нецивилизованост”, заяви по телефона Лазар Младенов.

Българското Външно министерство остана без коментар по случая.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Снимки: Лазар Младенов, председател на Български културен клуб Скопие

 

Копирано от grigorsimov

Най-големият проблем в нашата държава е, че ние, българските граждани всеки ден сме лишавани от изконни конституционни права. Имаме само задължения, и те нарастват всекидневно. А сега мафията-държава иска да отнеме от нас най-важното ни право – да се грижим за своите деца и да ги възпитаваме така, както смятаме за редно.  

Българският гражданин е на ръба на силите си. Той свикна да бъде ограбван, да живее в мизерия и постоянен стрес, да се чуди дали ще успее да закъпри бюджета и този път, или ще получи тройна сметка за ток от поредния монополист. Българският гражданин отдавна разбра, че механизмите, които задвижват западното общество, у нас са изгнили и проядени от корупцията, и задвижват само мафията, която ни управлява. Той разбра, че дори правото му на живот е под въпрос, тъй като държавата не го защитава от престъпниците и убийците, с които всъщност си сътрудничи прекрасно. Господата управляващи видяха, че българският гражданин е отчаян и обезверен, той дори спря да следи новините и да се интересува от политическия живот. (Защото разбра, че телевизията и вестниците го заливат с един и същи подкупен бълвоч, но това е друга тема.)И именно в този удачен момент, те се опитват да наложат поредния закон, чрез който да отнемат правата на гражданите и отново да ги обяват за престъпници. И така от няколко месеца уважаемите министри на образованието се стремят с всички сили и с всякакви средства да наложат новият проектозакон за предучилищното и училишно образование, който задължава всички родители да пращат децата си на предучилищна подготовка от четиригодишна възраст. Изглежда господата управляващи смятат, че българските граждани са толкова смазани от годините на разруха, че ще се откажат без съпротива и от това свое право.

 Държавното образование в България с годините се доказа като най-пропадналото и некачествено образование. А МОН вместо да реформира образователната система и да даде избор на родителите да предпочетат друга форма на образование, се опитва да ги задължи да дадат децата си там 3 години по-рано. Да, проблемът е в държавната институция, затова децата трябва да влязат там колкото се може по-рано и то задължително! И понеже ние, родителите сме продукт на същото това образование, трябва да се съгласим безропотно! Да, да, ама не! Може би сме леко дефектирал продукт, който все пак е успял да запази някои мозъчни гънки за да прозре, че това е пълна безмислица.  На кръглата маса дори самите ученици застанаха единно против новия проектозакон “защото не искат малките деца да преживяват ужаса, който те самите преживяват всеки ден.”

 Нали не мислите, че този закон е писан от загриженост към българските деца или към циганчетата, които не ходят на училище? Не, този закон е писан за пари, защото с приемането му ще потекат милиони европейски средства. А нали именно УСВОЯВАНЕТО на тези средства е основен приоритет на правителството. А ако Европа поиска да се върнем назад към комунизма или фашизма, това не е проблем. Важното е управляващите да си усвоят паричките, да изпратят собствените си деца на качествено образование в чужбина, да вземат всичко, до каквото се докопат и след няколко години да обвиняват правителството на Иван Костов за своите провали. Или пък лошия материал. Сякаш чувам Бай Ганьо, пардон, Бойко Борисов да казва след 5 години. “Направихме ви модерни детски градини, направихме ви модерни училища и пак си останахте неграмотни мърши. Такъв ни е материала! Мърша влиза, мърша излиза!”

 Този проектозакон нарушава изконните права на българските граждани, като ги лишава от правото на избор за това как и къде да бъдат обучавани и възпитавани техните деца.

Аз не съм против детските заведения - това е държавна услуга от която всеки родител може да се възползва, ако желае. Но никой отговорен родител не може да приеме насилственото отнемане на децата му и нарушаването на правото му да определя сам кое е най-добро за неговите деца. Родителят, а не държавата, е този, който може да взима решения за своите деца. И как може една услуга, при това с лошо качество, да бъде задължителна!

 Държавата е създадена от Бога институция, на която са дадени определени правомощия, но образованието, възпитанието и социализацията на децата никога не са били част от тези правомощия. Държавата не е създадена за да образова децата, нито да се грижи за тях, нито да ги социализира. Това е работа на първо място на семейството и след това на църквата и на частните организации. И ако някой все още вярва на измислицата, че държавата все пак е способна на това, нека посети някоя от тези държавни институции, в които децата постъпват от най-ранна възраст, още при самото си раждане –  домовете за сираци. Ако тезата за социализацията, която се опитват да ни пробутат, е вярна, тогава именно в тези институции децата трябва да бъдат най-добре социализирани, най-добре обучени и най-добре подготвени за живота в обществото. Аз съм посещавала тези домове, а вие? Ако все още не сте го направили, непременно отидете! Там ще видите продукта от държавната грижа в неговият най-чист вид ( с възможно най-малка намеса от страна на семейството). Ще видите деца, които са 5-10 години по-назад в своето емоционално, духовно и морално развитие, да не говорим за грамотност. Ще видите малки деца, които проституират за една цигара, които псуват по-добре от Стоичков, които всяка година умират от болести, недохранване и липса на грижи. Ще се запознаете с деца, които са насилвани от свои учители. Ще видите деца, в чиито очи е събрана цялата горест и мъка на тоя свят, очи на старци. Това са държавните деца. А понеже на управляващите не им пречи да бъдат интелектуални шизофреници, те се опитват (отново с европейски средства) да изведат децата от тези неефективни държавни институции и да ги настанят в приемни семейства. Защото видите ли, семейната среда била най-добра за развитието и здравето на децата. Пък и сега това е модерно.

В същото време, същите тези хора се стремят да изтръгнат децата от техните родни семейства възможно най-рано, за да бъдат индоктринирани в държавните институции. Защото, както твърди зам. министърката “ЕСТЕСТВЕНАТА среда на децата е в детската градина. ЕСТЕСТВЕНО зам. министърката няма деца. Тя има само амбиции. Научила си е добре урока и го пее на всички медии, без да слуша разумните доводи на неправителствени и родителски организации. Но и тя е просто една пионка, която използват за да води битката на фронта и да се показва по медиите. А тази битка е изключително важна –държавата тук има тройна изгода. Първо – усвояването на европейски средства, второ – по-скоро връщане на майките на пазара на труда за да хрантутят байганьовците там горе; и трето неграмотни и улави младежи, които не са способни да изфабрукуват една самостоятелна и критична мисъл, младежи, които нямат изгледи за добра реализация и се задоволяват със среднощните запои в Студентски град, чалгата, купуването на изпити и бягството от всякаква отговорност. С една дума - тълпа, която лесно се управлява, стига да има евтини и достъпни зрелища.

 Грижата за децата е отговорност и право на родителите. А ролята на държавата е да защитава правата на гражданите и да гарантира тяхната свобода.

 Явор Ганчев го формулира перфектно: “Гражданите не са на държавата, държавата е на гражданите. Тя няма право да иска нищо, което гражданите не са поискали, защото държавата има само задължения, които са делегирани от гражданите. Държавата има правомощия, за да изпълнява задълженията си, които са да гарантира правата на гражданите. Тя няма право да взема решения ВМЕСТО гражданите.”

 

 Библията определя държавата като институция, която има право и трябва да налага наказание за тези, които нарушават Божия закон. Тя трябва да защитава мирните граждани от престъпниците. Държавата трябва да съсредоточи усилията си в изпълнението на това свое задължение, а не да съставя нови закони, чрез които да обявява мирните и отговорни граждани за престъпници за да може да ги управлява по-лесно. 

......................

И коментар от grigorsimov:

Целта съвсем не са парите... Парите, в случая, а и винаги, са средството за власт и принуда.
(А парите са само и единствено в Световното Еврейство, в тяхната единна, макар и  многоименна (за прикритие), световна банкова система!)
Целите са формулирани много отдавна, даже още от философите на древна Елада (юдеите-данайци, от дановото еврейско племе). Но за нас е достатъчно да се запознаем с целите на Илюминати и на Коминтерна (създадени от Финансовия Еврейски Интернационал), чиито цели се свеждат до - Унищожение:

Унищожаване на нациите (народностите);
Унищожаване на религиите (но не и на юдаизма, а на християнството и неговата нравственост);
Унищожаване на семейството (и отнемане на децата от родителите!);
Унищожаване на частната собственост (и превръщане на независимите, самозадоволяващи се селски стопани, в градски пролетарии - лумпени - ратаи - роби на "Световното сатанинско еврейство", които са единствените капиталисти)!

Според поверието това пречиства душата от греховете 14 яну 2013 19:35 3   Снимка: Getty Images/Guliver Photos

1 2 3 4 5

Милиони индуси ще участват в ритуалното къпане във водите на три свещени за тях реки - Ганг, Ямуна и митичната Сарасвати, предаде ДПА. Ритуалът събира всяка година поклонници край град Алахабад, където водите на трите свещени реки се събират в едно.

Според ДПА на празника Кумб мела, който продължава 55 дни, се събират най-много хора в света. Пълният ритуал на Кумб мела при Алахабад се изпълнява веднъж на 12 години. Според поверието къпането в свещените реки пречиства душата от грехове и отваря път към рая.

Само днес до обед местно време в ритуалното къпане са участвали 6 милиона души, посочва ДПА. До края на деня се очаква броят им да достигне 11 милиона души. В 55-дневния празник се очаква да участват над 100 милиона души.

Поклонниците вървят към реката, предвождани от религиозни лидери, качени на богато украсени слонове и коне.

Религиозните страсти запазиха високата си температура въпреки предупрежденията на еколози, че замърсяването на водите в района, където се извършва ритуалното къпане, е изключително високо.

Празникът ще се обслужва от 30 хиляди доброволци и 12 хиляди полицаи. По време на такива празници често загиват хора, стъпкани от тълпата. На празника през 1954 г. по време на религиозен празник загинаха над 500 души.

Според хиндуистката митология богове и демони се сражавали за чаша "амрита" - нектара на безсмъртието. Няколко капки от нектара били разсипани на четири места - Алахабад, Харидвар, Уджаин и Нашик, където празникът се организира през определени интервали от време, пише БТА.


 




http://www.dnes.bg


Виждаме колко общо има, между древноарийските вярвания и автентичното Християнство и Кръщене...

Дамян Дамянов

Биографични бележки Роден на 13 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. Работи като литературен консултант във в. "Народна младеж", редактор в отдел "Поезия" на сп. "Пламък" (през 60-те години). За първи път публикува стихотворения през 1949 година във в. "Сливенско дело", а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат. Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 година получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако нямаше огън", "До следващата смърт"; драматичната поема "Преди всичко любов", "Живей така, че..." - есета, импресии, силуети, "И моята България пътува" - лирична хроника, "Тетрадка по всичко" - в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, "Първо име на щастието" - страници от пътни бележки, "Таванът" - роман, и др. През 1963 година на руски език излиза книгата му "Пусть окно распахнется" в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, белоруски, украински, унгарски и др. езици. Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря. На 6 юни 1999 година в 6.45 ч големият български поет почина на 64 години във Военномедицинска академия - София.   * * *     07 юни 1999 година   "Вчера сутринта България загуби един от най-четените и обичани свои поети.Той е най-големият страдалец сред съвременните български поети, който въпреки невероятно тежкото си състояние успя да запази достойнството си и творческата си репутация. Като поет ще заеме видно място в българската литературна история" - каза Николай Хайтов, председател на Съюза на българските писатели, в който Дамян Дамянов членуваше.     * * *     09 юни 1999 година   Днес беше погребан в Централните софийски гробища до гробовете на своите родители поетът Дамян Дамянов. На поклонението в ритуалната зала на централните софийски гробища присъстваха негови приятели и почитатели от цялата страна. Церемонията продължи час и половина. Ритуалната зала не можа да побере дошлите да се сбогуват с поета. Слово за живота и поетичното творчество на Дамян Дамянов произнесе председателят на Съюза на българските писатели Николай Хайтов. В словото си Хайтов каза: "Стиховете на Дамян Дамянов се четат днес, ще се четат и в бъдеще, докато ги има България и българския език. Окован завинаги на инвалидния стол, вместо злоба, Дамян ни завеща повече любов, повече вяра и надежда в идните дни на България, повече достойнство и самочувствие, както подобава на народ с древна култура". От информация в пресата

ДАМЯН ДАМЯНОВ  

Биографични бележки

ПОЕЗИЯ:

• Интимно
• Среща
• Приказка
• Обичам те и те целувам
• Когато си на дъното...
• Не си отивай...
• Спокойствие, пари, уют и слава...
• Когато те измислих се уплаших...
• Не казвайте
• Приказка за тайната врата
• Писмо до теб
• Любов
• Лунна соната
• Писмо
• Когато си помисля, че и ти...
• Моя Нова година
• Остани тази нощ...
• Лъжа ли беше първата ни ласка...
• Вик
• Последно писмо
• Кратка песен през дългата нощ
• Ти пак ме гледаш с ласкави очи...
• Посвещение
• Среднощна молитва
• Ревност
• Отивам си...
• Ела до мен с целувката безкрайна...
• Не трябва да те търся...
• Изтрих те с двойна гума от сърцето си...
• Късно
• Жена
• ...И само нощем...
• Всеки ден, всеки час, всеки миг...
• "Приятелство"
• Като прозорец на влак насрещен...
• Молитва към жена ми
• "М"
• Аз исках да ти кажа две слова
• Напразно викане

Цикъл есета от книгата "Живей така, че ..." - април-декември 1968г.

• Не мога без вас!
• Първият, безименният
• Христо Ботев
• Пейо Яворов
• Димчо Дебелянов
• Христо Смирненски
• Гео Милев
• Никола Вапцаров
• Никола Фурнаджиев
• Веселин Ханчев
• Чудомир
• Случайни страници
• Атанас Далчев
• Константин Константинов
• ***

• стихосбирки
  
  Всеки делник има красота
  Още съм жив
  ...И само нощем...
  Обади се, любов!
  Ти и Аз

 

---

Обратно към: [български автори][СЛОВОТО]

СТРАНИЦАТА Е В ПРОЦЕС НА ДОПЪЛВАНЕ!

Още произведения на Дамян Дамянов има на адрес: www.slovo.bg/old/damyanov

http://www.slovo.bg

Автор: nikolaigatzev

НА 15 ЯНУАРИ 2013 ГОДИНА СЕ НАВЪРШВАТ 22 ГОДИНИ ОТ ПРИЗНАВАНЕТО НИ НА Р.МАКЕДОНИЯ- НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ОБАЧЕ "ОТВОРЕНИТЕ" ВЪПРОСИ МЕЖДУ ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ...
"Нова Македонија бр.34,21 јануари 1945 г.
 Воениот суд на скопската воена област при кумановскиот воен сектор,со своја пресуда од 14 јануари 1945 г. ги осуди на смрт следниве македонци:
 1.Д-р Јосиф Андонов 44 г. од Куманово
 2.Крсто Лазаров-Иванов 70 г.
 3.Димитар Алексов-Атанасов 58 од Кратово
 4.Борис Лазаров-Зафиров (Муто) 22 г. од Куманово
 5.Тодор Сојчев-Сопотски 60 г. од Куманово
 6.Петар Андонов-Кралевски 48 г. од Куманово
 7.Христо Атанасов-Петров од Куманово
 8.Трајко Петров-Џимревски 38 г. од Куманово
 9.Киро Костов-Атанасов (Мургашански) од Куманово
 10.Стојан Петков-Атанасовски 38 г. од с.Новоселани-Куманово
 11.Страхил Стојчев Апостолски 30 г. од с. Ругнице-Куманово
 12.Стојче Спасов Стојменов 45 г. с.Орашец-Куманово
 13.Игнат Мане Мангаров 64 г.од Кратово
 14.Стефан Велков Атанасов 66 г.од с.Талашманци-кратовско
 15.Трајко Герасимов Арсов 25 г. од Кратово
 16.Александар Иванов Цеков 57 г.познат како Санда Врлото од Кратово
 17.Радивој Даков Арсовски 59 г.с.Гризеленци-кратовско
 18.Иван Поп-Станчев Велков 40 г. од Крива Паланка
 19.Антон Димитров Узунов 53 г. с.Милутинци-кривопаланечко
 20.Славко Спиро Иванов 33 г. од Кратово
 21.Теодосиј Џартов 50 г.-кмет на Куманово
 22.Богдан Шеќерџиски 34 г.
 Безскрупулозните и најсвирепи убиства на македонци се направени меѓу 15 и 16 јануари 1945 г. в месноста Лечиште кај Велес на 53 бугарски патриоти.Така се наречени од страна на убијците-злосторници, дека се тоа бугарски патриоти.В 1996 г. се пронајдени нивните коски,пренесени и со сите почести кај самата црква погребани.
 1. Д-р Богдан Поп-Ѓорчев 40 г.
 2. Благој Ѓорчев 36 г.
 3. Димко Крепиев 60 г.
 4. Лазар Крепиев 64 г.
 5. Асен Варналиев 34 г.
 6. Димко Нацев 52 г.
 7. Лазар Илиев 66 г.
 8. Тодор Накинов 25 г.
 9. Панче Караколев 28 г.
 10.Перо Торопанов 50 г.
 11.Ратко Торопанов -син на Перо
 12.Стефан Филипов 32 г.
 13.Тодор Порецов 62 г.
 14.Диме Сребров 35 г.
 15.Георги Унев 40 г.
 16.Орце Несторов 30г.
 17.Ганчо Вишинов 23г.
 18.Владо Јорданов 43г.
 19.Ристо Мајсторов 32 г
 20.Георги Црвенов 27 г.
 21.Перо Дридаров 52 г.
 22.Мирко Божинов 29 г.
 23.Милан Зафиров 44 г.
 24.Димко Манасиев 52 г.
 25.Георги Петров 31 г.
 26.Петар Костов 47 г.
 27.Петре Тончов 43 г.
 28.Пано Манев 38 г.
 29.Јордан Бошков 30 г.
 30.Владо Темелков-Андреев 26 г. од с.Славец
 31.Ангел Ставрев 49 г.
 32.Илија Темелков 56 г.
 33.Јован Лажпетков 29 г.
 34.Јован Теов 40 г.
 35.Илија Николов 50 г.
 36.Тодор Мирчев 37 г.
 37.Стојан Ангелов 40 г.
 38.Александар Костадинов 60 г.
 39.Тасе Костадинов 18 г.
 40.Дачо Трајчев 21 г.
 41.Атанас Иванов 43 г.
 42.Гано Динов 45 г.
 43.Славе Иванов 30 г.
 44.Ангел Бадников 55 г.
 45.Данчо Игев 39 г.
 46.Камче Ацев-Настев 59 г.
 47.Герасим Јанев 53 г.
 48.Славко Симонов 44 г.
 49.Мијалчо Димитров 18 г.
 50.Раде Радев 29 г.
 51.Цветко Мутавчиев 61 г.
 52.Али Асанов 20 г.
 53.Сејфедин Фајазит 18 г.
 ПОЛИТИЧКИ ПРОЦЕСИ НА ИСТАКНАТИ РЕВОЛУЦИОНЕРИ И ВМРО-вци 1944-1945
 
Првите осуденици,судени како големи бугарофили
 
1.Д-р Борис Светиев - од Битола, суден и во 1927 г. заради што Мара Бунева изврши атентат врз Прелиќ
 2.Христо Светиев - инж. брат на Борис
 3.Стефан Светиев - адвокат, брат на Борис и Христо, обесен в затвор
 4.Д-р Костадин Кочо Робев
 5.Д-р Владо Туџаровски - лекар од с. Љубојно,прилепско
 6.Д-р Асен Татарчев - од Ресен,брат на Христо Татарчев
 7.Александар Цане Костов Кандилото - адвокат од Битола
 8.Цветан Дамев - учител
 9.Христо Ризов
 10.Димитар Ѓузелов - д-р по филозофија - од Дојран
 11.Димитар Чкатров - инж. од Прилеп
 12.Роза Којзаклиева - проф. по историја од Штип
 13.Спиро Китинчев
 14.Благој Панчев - д-р по економија од Скопје
 15.Д-р Панајот Станчев Хитров
 16.Захари Валков Иванов
 17.Константин Хрисимов- Смилец - од Драмско,осуден на 20 г. затвор
 18.Д-р Илија Чулев - осуден на 10 г. затвор
 19.Д-р Димитар Златарев
 20.Стефан Кузманов - осуден на 15 г. затвор
 21.Коста Динев - од Битола, осуден на 6 г. затвор
 22.Наумче Јосифовски
 23.Д-р Илија Златарев - од Охрид,осуден на 14 г. затвор
 24.Петар Ташулов - од Неготино, осуден на 4 г. затвор
 25.Кирил Пецаков - инж. од Битола, осуден на 3 г. затвор
 26.Атанас Анев - од Битола, осуден на 2 г. затвор
 27.Серафим Лазаров - од Битола
 28.Методи Светиев - од Битола
 29.Лука Секулов - од Битола,осуден на 1 г. затвор
 30.Д-р Константин Христов Терзиев - осуден на смрт
 31.Д-р Васил Андов Иванов - осуден на смрт
 32.Д-р Коста Николов Тренчев - осуден на смрт
 33.Методи Попов - осуден на смрт
 34.Благој Гаштев - осуден на смрт
 35.Никола Иванов Попов - осуден на смрт
 36.Асен Донев Темов - од Штип, осуден на смрт
 37.Томе Давков - од с. Горни Балван,штипско,осуден на 20 г. умира в затвор
 38.Кирил Ефтимов Сивевски - с.Робово,осуден на 15 г. умира в затвор
 39.Георги Гоцев - с.Панчереево,осуден на 12 г.
 40.Димитар Григоров Пеев - умира в затвор
 41.Борис Чаракчиев - свештеник,осуден на 15 г.
 42.Трајко Попов - с. Раштак,скопско, осуден на смрт
 43.Борис Градишки - осуден на 20 г.
 44.Ратко Градишки - брат на Борис, осуден на 9 г.
 45.Ефтим Иванов Гашев, осуден на 12 г.
 46.Милка Цветанова - осудена на 5 г.
 47.Ана Костова - осудена на 5 г.
 48.Бранислава Цветанова - осудена на 3 г.
 49.Слободанка Дилева - осудена на 1 г.
 50.Никола Попов - с. Раштак, осуден на 8 г.
 51.Методи Андонов - Ченто - осуден на 12 г.
 52.Бошко Неданов Загоранлиев - од Прилеп
 53.Митре Крстов Митрев - од Прилеп
 54.Неделко Митров Макрев - од Прилеп
 55.Димитар Медаров - осуден на смрт
 56.Јордан Димитров - осуден на 15 г.
 57.Славко Соколов Димитров - осуден на 10 г.
 58.Алекса Наумов - осуден на 5 г.
 59.Стојан Стоилков - осуден на 5 г.
 60.Манаско Деспотов - осуден на 5 г.
 61.Иван Тачев Георгиев - осуден на 5 г.
 62.Тодор Спасов - осуден на 5 г.
 63.Никола Варадинов - осуден на 5 г.
 64.Борис Апостолов - осуден на 5 г.
 "НОВА МАКЕДОНИЈА " бр.25 од 27.12.1944 г. - се донесени првите смртни пресуди во Скопје, обвинети како бугарофили (но прво се убиени,а по убиството формално е донесена пресуда)
 
1.Димитар Тодоров Пехливанов - од Велес
 2.Глигор Куманов Кунов - од Дебар
 3.Димитар Атимов Катланов - од Скопје
 4.Катерина Борисова Георгиева - од Тетово
 5.Ангел Трпев Димков
 6.Методи Трендафилов
 7.Емил Ташев
 8.Јани Туфа
 9.Димитар Андреев
 10.Иван Апостолов Андонов - Башино село,велешко
 11.Ангел Трпев Димков - Скопје
 12.Илија Нетков
 
"НОВА МАКЕДОНИЈА " бр.43 од 18.01.1945 г. објавува за смртта на застрелани штипјани
 
1.Тодор Стоилов Ангелов
 2.Стојан Панов Иванов
 3.Стојан Ангреев Коцев
 
"НОВА МАКЕДОНИЈА " бр.92 -воениот суд в Прилеп ги осудил на смрт дека се претставиле како Бугари
 
1.Д-р Петар Иванов Бардаров - од Прилеп
 2.Петар Спиров Спасов
 3.Димитар Најденов - учител
 4.Александар Хаџиздравев
 5.Ицко Сарчар
 6.Киро Христов Тамбурката
 7.Велика Грозданова Шамова - с. Дрен прилепско
 8.Зора Ѓерекарова Думбалакова - од Прилеп
 9.Јован Цеков - с. Дрен прилепско
 10.Илија Ангелов - с. Дрен прилепско
 11.Петар Стојанов - с. Дрен прилепско
 12.Петар Петров - с. Дрен прилепско
 13.Александар Хаџиздравев - од Прилеп
 
СУДЕНИ В ШТИП В 1945 Г.
 
1.Добре Иванов - од Штип
 2.Мане Иванов - од Штип
 3.Антон Ковачев - од Штип
 4.Благој Ципушев - од Радовиш
 5.Ангел Ефтимов - од Виница
 6.Емануел Пешев - од Виница
 7.Трифун Ефтимов - од Виница
 8.Илија Хаџи-Санков - од Штип, осуден на 6 г. затвор
 9.Васил Пуздерлиев - од Штип, осуден на 10 г. затвор
 10.Иван Балванлиев - од Штип, осуден на 1 г. затвор
 11.Димитар Хаџиглигоров - адвокат, осуден на 2 г. затвор
 
СУДЕНИ В БИТОЛА В 1945 Г. - осудени на смрт
 
1.Михаил Михајлов
 2.Георги Москов
 3.Војдан Билбилов
 4.Боне Нечев
 5.Петар Гинов
 6.Борис Тодоров
 7.Александар Дамев - Котлето
 
осудени на смрт
 
1.Георги Зафиров Хаџимитров - од Гевгелија
 2.Георги Христов Чалаков - од Гевгелија
 3.Владо Маџаро - од с. Стојаково,гевгелиско
 4.Илија Југов - од Гевгелија
 
СУДЕЊЕ ВО ВЕЛЕС 30.05.1945 Г.
 
1.Љубен Тошев Брчков - 22 г.
 2.Тодор Петров Каргов
 3.Благој Алексов Чушков - ученик,осуден на 5 г. затвор
 4.Лазар Алексов Кицов - 57 г.,казнет со 10 000 динари
 ПОЛИТИЧКИ ПРОЦЕСИ - СУДЕНИ ЗА ВМРО 1946 г.
 
СУДЕНИ В ШТИП В МАРТ 1946 Г.
 
1.Панче Аџисмилев - осуден на 7 г. затвор
 2.Наум Којзаклиев - осуден на 7 г. затвор
 3.Борис Давков - осуден на 6 г. затвор
 4.Митко Илиев - осуден на 5 г. затвор
 5.Васил Ефтимов - осуден на 4 г. затвор
 6.Љубен Ефремов - осуден на 4 г. затвор
 7.Васил Иванов - осуден на 2 г. затвор
 8.Васил Хаџикимов - осуден на смрт
 9.Никола Гичев - осуден на 10 г. затвор
 10.Стефан Јанакиев Стефанов - од Кратово,убиен в затвор
 11.Павле Марјанов - од Штип, осуден на 15 г.затвор, суден и во 1958 г. и осуден на уште 4 г.затвор
 12.Панче Арсов - 45 г.од Штип,осуден на 10 г.затвор
 13.Санде Манев - од с.Балван 45 г.,осуден на 15 г.затвор
 14.Лазо Јованов - од с. Г.Балван 45 г.,осуден на 15 г.затвор
 15.Ристо Тасев - од Штип 45 г.,осуден на 12 г.затвор
 16.Трајан Николов - од с. Г.Балван 45 г.,осуден на 10 г.затвор
 17.Стојмир Алексов - од с. Црн Камен - кочанско 55 г., осуден на 15 г.затвор
 18.Јордан Теодосиев - од Кочани, 45 г.,осуден на 10 г.затвор
 19.Владо Бонев - од с. Мојанци-кочанско,стар 60 г.,осуден на 20 г.затвор
 20.Методи Калкашлиев - од Струмица,осуден на 3 г. затвор
 21.Георги Јармов - осуден на 3 г. затвор
 22.Коста Хаџи Мишев - осуден на 3 г. затвор
 23.Љубен Топчев - од Струмица, осуден на 2 г. затвор
 24.Мирко Христов - осуден на 2 г. затвор
 25.Мирчо Пецев - осуден на 1 г. затвор
 26.Борис Белев - осуден на 6 месеци
 27.Христо Паланов - осуден на 8 г. затвор
 28.Паланов - татко на Христо - осуден на 10 г. затвор
 29.Владимир Димитров
 30.Кирил Карагоцев
 31.Никола Апостолов
 32.Христо Минашев
 33.Душко Бунчев
 34.Иван Хаџивасилев
 35.Глигор Ганчев
 36.Иван Андонов
 37.Панче Шаламанов
 38.Петар Бразилов
 39.Јосиф Гоцев
 40.Стојан Терзиев
 41.Ратко Семенјаков
 42.Живко Костуранов
 43.Христо Костуранов
 44.Алексо Абрашев
 45.Томе Мазнејков
 46.Глигор Димитров
 47.Ефтим Бојчев
 48.Методи Шапкаров - од Богданци
 49.Митко Сертов - од Богданци
 50.Александар Хаџиев - од Богданци
 
СУДЕЊЕ ВО КОЧАНИ 1946 г.
 
1.Димитар Медаров - осуден на смрт
 2.Јордан Димитров - осуден на 15 г. затвор
 3.Славко Соколов Димитров - осуден на 10 г.затвор
 4.Алекса Наумов - осуден на 5 г.затвор
 5.Стојан Стоилков - осуден на 5 г.затвор
 6.Манаско Деспотов - осуден на 5 г.затвор
 7.Иван Тачев Георгиев - осуден на 5 г.затвор
 8.Тодор Спасов - осуден на 5 г.затвор
 9.Никола Варадинов - осуден на 5 г.затвор
 10.Борис Апостолов - осуден на 5 г.затвор
 СУДЕНИ ВО СКОПЈЕ 1946 Г. ОД ВОЕНИОТ СУД В.П.76852
 
1.Стојан Спасов Ефтимов - од Радовиш,стар 26 г., осуден на 12 г затвор
 2.Томе Василев Мазнејковски - од Струмица,стар 22 г., осуден на 9 г.затвор
 3.Тодор Панев - од Богданци,стар 26 г., осуден на 12 г затвор
 4.Кире Петров Решковски - од Богданци,стар 26 г., осуден на 7 г затвор
 5.Ефтим Ило Сумраковски - стар 20 г.,од Царево Село,осуден на 6 г.затвор
 6.Панче Петров Догов - од Крушево, осуден на 15 г.затвор
 7.Никола Лазаров Шестаков - стар 22 г.,осуден на 5 г. затвор
 8.Душан Вришковски - од Прилеп,осуден на 3 г. затвор
 9.Рампо Иванов Толичанец - од Прилеп,осуден на 15 г. затвор
 10.Михо Димков Јовановски - осуден на 5 г. затвор
 11.Пеце Богоев Велевски-Пената - од Прилеп,стар 41 г.,осуден на 15 г. затвор
 12.Стефан Димчев Хаџи-Митревски- роден 1898 г.,од Прилеп, осуден на 15 г. затвор
 13.Боге Апостолов Кебановски - роден 1908 г.,од Прилеп, осуден на 12 г. затвор
 14.Спасе Стефанов Самарџиев - од Прилеп, осуден на 3 г. затвор
 15.Трајче Ристов Цветановски - стар 25 г.,од Прилеп, осуден на 15 г. затвор
 16.Киро Малинов Тодоровски-Кукуш - прилепско,стар 36 г.,осуден на 3 г. затвор
 17.Јован Петров Бабановски- од Коњаре,стар 34 г.,осуден на 3 г. затвор
 18.Митре Ристов Наумовски-Шерметко - од Прилеп, осуден на 12 г. затвор
 19.Петар Наумов Упалевски - од Прилеп, стар 40 г., осуден на 14 г. затвор
 20.Милан Павлов Кебаковски - од прилепско, осуден на 8 г. затвор
 21.Милан Стојанов Димчуловски - стар 45 г. од прилепско, осуден на 15 г. затвор
 22.Борис Илиев Тумановски - стар 39 г., од прилепско, осуден на 12 г. затвор
 23.Борис Георгиев Стефановски - стар 32 г., од прилепско, осуден на 10 г. затвор
 24.Кочо Спиро Димковски - стар 35 г., од прилепско, осуден на 10 г. затвор
 25.Георги Блажев Димчевски - стар 33 г., од прилепско, осуден на 7 г. затвор
 26.Петко Илиев Цветановски - стар 28 г., од крушевско осуден на 14 г. затвор
 27.Михаил Андонов Михајловски - од Крушево,осуден на 9 г. затвор
 28.Георги Михајлов - стар 25 г., од Крушево,осуден на 6 г. затвор
 29.Бруно Котев - од Скопје, стар 40 г., осуден на 15 г. затвор
 30.Томе Исаилов - од Скопје, осуден на 10 г. затвор
 31.Ангел Црниот -Геројот - од Скопје, стар 45 г., осуден на 15 г. затвор
 32.Поп Гигов - свештеник од Скопје,стар 55 г., осуден на 20 г. затвор
 33.Поп Спиро - свештеник од Скопје,стар 65 г., осуден на 15 г. затвор
 34.Андре Алексов Михајлов - од Скопје, стар 46 г., осуден на 10 г. затвор
 35.Јордан Андонов Димитров - стар 40 г.
 36.Петар Салов - од Велес, стар 35 г.
 37.Димитар Владимиров Давидов - од Скопје, стар 44 г., осуден на 10 г. затвор
 38.Никифор -Форе Галаганов - од Скопје, стар 42 г., осуден на 8 г. затвор
 39.Борис Пеев - од с. Пирава,адвокат
 40.Драган Хаџибашков
 41.Д-р Александар Георгиев - од Кратово,
 42.Зафир Џиков - трговец од Скопје
 43.Никола Попов-Вутико - адвокат од Тетово
 44.Михо Алексов Михајлов - брат на Андреј, осуден на 12 г.
 45.Васе Пупков - инж.
 46.Ацо Трајчев - од Велес
 47.Тодор Каринчанец - од Велес, адвокат
 48.Лазар Каринчанец - од Велес, брат на Тодор
 49.Глигор Чулев - од Кавадарци
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД ДЕЛЧЕВО 1946 Г.
 
1.Славе Грленски - стар 65 г., осуден на 10 г. затвор
 2.Георги Шекеринов - стар 50 г., осуден на 8 г. затвор
 3.Ефтим Папунаков - стар 70 г., осуден на 12 г. затвор
 4.Митко Златев - стар 40 г., осуден на 4 г. затвор
 5.Георги Кушев - с.Трботивиште, стар 65 г., осуден на 20 г. затвор
 6.Спиро Клинчарски - с.Трботивиште, стар 70 г., осуден на 20 г. затвор
 7.Јордан Ризанов - с.Град делчевско, стар 65 г., осуден на 12 г. затвор
 8.Ефтим Борисов - с. Истевник, стар 65 г., осуден на 15 г. затвор
 9.Нестор Бојчев - од Пехчево, стар 65 г., осуден на 12 г. затвор
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО БЕРОВО 1946 Г.
 
1.Методи Балаков - од с. Чифлик, стар 65 г., осуден на 12 г. затвор
 2.Лефтер Сопалов - од с. Умлена стар 65 г., осуден на 12 г. затвор
 3.Ефтим Попов - од с. Русиново,стар 70 г., осуден на 12 г. затвор
 4.Георги Попов - син на Ефтим, стар 36 г., осуден на 8 г. затвор
 5.Јорданка Попова - ќерка на Ефтим, осудена на 15 г.,умира во затворот
 6.Сандо Белчев -од с. Русиново, стар 65 г., осуден на 10 г. затвор
 7.Мито Белчев - од с. Русиново, стар 50 г., осуден на 15 г. затвор
 8.Раде Меанџиски - од с. Русиново, стар 55 г., осуден на 15 г. затвор
 9.Тимо Финдаков - с. Владимирово, стар 75 г., осуден на 6 г. затвор
 10.Ефтим Беќаров - с. Митрашинци, стар 55 г., осуден на 10 г. затвор
 11.Санде Ковалов - с. Митрашинци, стар 55 г., осуден на 10 г. затвор
 12.Ангел Ковалов - с. Митрашинци, стар 60 г., осуден на 20 г. затвор
 13.Борис Јованов - с.Митрашинци,стар 30 г.,убиен на 27.10.1946 г. од Кољо Костовски од Панчлереево,агент на ОЗНА
 14.Спиро Михајлов - с. Панчереево,осуден на 6 месеци
 15.Киро Михајлов - брат на Спиро,осуден на 6 месеци
 16.Иван Пекев - од Берово,осуден на 12 г.
 СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО ВЕЛЕС 1946 Г.
 
1.Ангел Димов - од Велес,стар 50 г.,осуден на 12 г. затвор
 2.Благој Варналиев - од Велес,стар 60 г.,осуден на 12 г. затвор
 3.Ацо Унев - од Велес,стар 38 г.,осуден на 10 г. затвор
 4.Аница Бондикова - од Велес,осудена на 2 г. затвор
 5.Трајчо Бондиков - од Велес
 6.Панче Делев - од Велес,аптекар,осуден на смрт
 7.Димитар Војницалиев - од Велес,осуден на 12 г. затвор
 8.Драган Стојанов Трпковски - од Скопје, осуден на 1 г. и 6 месеци затвор
 9.Крсто Томов Иванов - од Скопје, осуден на 4 г. затвор
 10.Борис Гошев Делев - шофер,од Велес,осуден на 2 г. затвор
 11.Никола Гошев Даскалов - од Велес, осуден на 1 г. и 6 месеци затвор
 12.Илија Борисов Кртов - осуден на 2 г. затвор
 13.Страхил Георгиев Аврамов - од Скопје, осуден на 1 г. и 6 месеци затвор
 14.Петар Панов Здравев - од Скопје, осуден на 1 г. и 6 месеци затвор
 15.Никола Трајков Ќурчиев - од Велес,шофер,осуден на 1 г.затвор
 
СУДСКИ ПРОЦЕС НА УЧЕНИЦИТЕ ОД ВЕЛЕШКАТА ГИМНАЗИЈА 1946 Г.
 
1.Благој Џајков - водач на групата,осуден на 7 г. затвор
 2.Кирил Кирков
 3.Крум Чушков - осуден на 3 г. затвор
 4.Алекса Ванев
 5.Панче Велев
 6.Т.Лукаров
 7.Милчо
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД ОХРИД 1946 Г.
 
1.Илија Коцарев - адвокат и кмет на Охрид,стар 70 г.,осуден на 20 г. затвор
 2.Љупчо Коцарев
 3.Саво Коцарев - адвокат од Охрид,осуден на 15 г. затвор
 4.Јаковчеви-двајцата браќа од Охрид
 5.Томе Гајдарџиев - од Дојран,стар 45 г.,осуден на 20 г. затвор
 6.Стојчо Тошев - с.Николич-дојранско,стар 60 г.,осуден на 20 г. затвор
 7.Никола Аргиров - с.Николич-дојранско,стар 45 г.,осуден на 15 г. затвор
 8.Наумче Јосифов Торбевски - од Охрид,војвода на ВМРО
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО БИТОЛА 1946 Г.
 
1.Цветан Дамев - од Битола,стар 45 г.,осуден на 20 г. затвор
 2.Никола -Коле Коларов - од Битола,стар 30 г.,осуден на 9 г. затвор
 3.Поп Јонче - с.Журче-крушевско, стар 60 г.,осуден на 15 г. затвор
 4.Борис Светиев - од Битола
 5.Христо Светиев-брат на Борис
 6.Стефан Светиев -брат на Борис и Христо,обесен во затворот
 7.Константин Робев -од Битола
 8.Христо Ризов - од Битола
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО КРУШЕВО 1946 г.
 
1.Георги Карев - од Крушево,брат на Никола Карев,стар 65 г.
 2.Михаил-Мишо Карев - син на Георги Карев од Крушево
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО ГЕВГЕЛИЈА 1946 Г.
 
1.Јоска Јосифов - од Гевгелија, осуден на 15 г.затвор
 2.Ефтим Јованов - од Кавадарци, осуден на 20 г. затвор
 3.Ламбе Ставрев - с.Ѓавата-гевгелиско,осуден на 12 г. затвор
 4.Георги Поп Христов - од Богданци, осуден на смрт па потоа на 20 г. затвор
 5.Поп Аврам - с.Митрашинци, осуден на смрт, па на доживотен затвор,каде и умира
 6.Георги Поп Гонов- од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 55 г.
 7.Ило Перушев - од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 60 г.
 8.Ицко Калчев - од Богданци, осуден на 12 г. затвор,стар 60 г.
 9.Наце Иванов - од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 50 г.
 10.Иван Сартов - од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 50 г.
 11.Коле Шапкаров - од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 40 г.
 12.Тодор Роглев - од Богданци,стар 25 г.
 13.Кирил Рачко - од Богданци
 14.Ванчо Попов - од Богданци,стар 30 г.
 15.Лазо Савов - с. Фурка-гевгелиско,
 16.Митко Удавалиев - с.Брајковци-гевгелиско
 17.Лазо Удавалиев - с.Брајковци-гевгелиско
 СУДЕНИ ВО ШТИП 1947 Г. КАКО ВАНЧО МИХАЈЛОВИСТИ ОД КОЧАНИ И КОЧАНСКО
 
1.Јордан Петров Теодосиев - од Кочани,осуден на 20 г. затвор
 2.Тодор Стојанов Миленков - осуден на 10 г. затвор
 3.Ангел Иванов Ковачев - осуден на 20 г. затвор
 4.Ефтим Атанасов Димитров - осуден на смрт со стрелање
 5.Борис Мишев Илиев - осуден на 7 г. затвор
 6.Стефан Лазаров Манев - осуден на 10 г. затвор
 7.Стое Андонов Стојанов - осуден на 11 г. затвор
 8.Јован Паунов Каранфилов - осуден на 4 г. затвор
 9.Ефтим Миленков Георгиев - осуден на 6 г. затвор
 10.Крум Спасов - осуден на 10 г. затвор
 11.Благој Диванисов Манчев - осуден на 5 г. затвор
 12.Ефтим Стојанов Атанасов - осуден на 5 г. затвор
 
ПОЛИТИЧКИ ПРОЦЕС ВО СКОПЈЕ ОД 11 ДО 13.05.1948 Г.- весник " НОВА МАКЕДОНИЈА " од 14 мај 1948, весник " БОРБА " од Белград 12.05.1948 г.
 
1.Ангел Д. Мишев - с. Скачинци,осуден на смрт
 2.Саравко Гелев - с. Брушани,кавадаречко,осуден на смрт
 3.Живко Илиевски - с.Ваташа,осуден на смрт
 4.Ванчо Арсов Божиновски - свештеник, од с. Дољенци-крушевско,осуден на 15 г. затвор
 5.Дончо Поп Андонов - од с. Ваташа-кавадаречко,осуден на 15 г. затвор
 6.Темелко Нешковски - с. Бело Поле - прилепско,осуден на 12 г.
 7.Пандо Кочо Атанасов - с. Скачинци-велешко,осуден на 20 г. затвор
 8.Слободан Соколов - с. Манастирец - прилепско,осуден на 18 г. затвор
 9.Фердо Марина - с. Марена - кавадаречко,осуден на 20 г. затвор
 10.Милан Мишевски Хаджиатанасов - од Неготино,осуден на 10 г. затвор
 
ПОЛИТИЧКИ ПРОЦЕС ВО СКОПЈЕ ОД 20 до 24.11.1948 г. - весник " НОВА МАКЕДОНИЈА " од 24.11.1948 г.
 
1.Трајко Стојанов Чундев - с.Подлес-велешко, осуден на смрт
 2.Томе Спасов - од Скопје
 3.Димитар Панов - од Струмица
 4.Никола Ветеров - од Тетово
 5.Стоилко Давидов - свештеник од Скопје
 6.Кирил Групчев - од Охрид
 7.Трајко Јовчевски
 8.Илија Сливјанов
 9.Темелко Стојановски
 
СУДЕНИ ОД КРАТОВО И ОКОЛИНАТА ЗА ВМРО 1948 Г.
 
1.Тодор Блажев - од Кратово,осуден на 3 г. затвор
 2.Јаким Поцев - од Кратово,осуден во Штип на 4 г. затвор
 3.Димитар Блажев - осуден на 7 г. затвор
 4.Мијалче Голубанов- роден 1903 г.,осуден на 5 г. затвор
 5.Коце Труштев - од Кратово,осуден на 6 г. затвор
 6.Спиро Боев - свештеник,осуден на 11 г. затвор
 7.Борис Монев - осуден на 4 г. затвор
 8.Коце Додев - осуден на 4 г. затвор
 СУДЕНИ ЗА ВМРО И ВАНЧО МИХАЈЛОВ ВО ШТИП ОД СТРУМИЦА , СТРУМИЧКО, с. ВЕЉУСА 1948 /49 г.
 
1.Алекса Котев Митев - осуден на 20 г. затвор
 2.Костадин Арламов Грамбазов-Динката - осуден на 17 г. затвор
 3.Стојан Андонов Габеров - осуден на 16 г. затвор
 4.Алексо Тимов Стојменов - осуден на 12 г. затвор
 5.Панде Наков Гркланов - осуден на 10 г. затвор
 6.Коле Василев Стојменов - осуден на 8 г. затвор
 7.Славе Тушев Атанасов - Абазов - осуден на 7 г. затвор
 8.Ванчо Тимов Стојменов - осуден на 6 г. затвор
 9.Панде Тимов Стојменов - осуден на 6 г. затвор
 10.Ристо Тасев - свештеник од Штип,стар 30 г., осуден на 9 г. затвор
 11.Панче Аксев Илиев - од Штип,стар 29 г., осуден на 8 г. затвор
 12.Јаким Поцев - од Кратово,стар 21 г.,осуден на 4 г. затвор
 13.Александар Петров Рунтев - од Штип,стар 20 г., осуден на 3 г. затвор
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД ВИНИЦА ВО КОЧАНИ 1948 Г.
 
1.Јордан Малчев - од Виница, осуден на 17 г. затвор
 2.Стојан Серафовод - од Виница, осуден на 15 г. затвор
 3.Јордан Синадинов - од Виница, осуден на 15 г. затвор
 4.Чиме Ангелов Иванов - од Виница, осуден на 5 г. затвор
 5.Јован Иванов - свештеник,од Виница, осуден на 5 г. затвор
 6.Милчо Гоцев - од Виница, осуден на 5 г. затвор
 7.Моне Спасов - од Виница, осуден на 7 г. затвор
 8.Јордан Крумов Коцанов - од Виница, осуден на 6 г. затвор
 9.Блаже Гризовски - од Кочани, осуден на 6 месеци
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД СТРУМИЧКО 1948 г.
 
1.Коле Михајлов - од с. Босилово-струмичко, сега во Нов Зеланд
 2.Коле Ставрев - од Гевгелија
 3.Васко Чурулинов - од с. Дабиље-струмичко
 4.Ѓорѓи Ѓоргов - с. Разловце-беровско
 5.Лазо Коцев - с. Муртино-струмичко
 6.Коте Стојанов - од с. Дабиље-струмичко
 7.Христо Коцев - с. Муртино-струмичко
 8.Панде Христов - с. Муртино-струмичко
 9.Туше Калабанов - од с. Иловица-струмичко
 10.Ташко Баџаков - од с.Ново Село-струмичко
 11.Петар Иванов - с. Коцари-струмичко
 12.Георги Иванов - од с. Иловица-струмичко, осуден на 20 г. затвор
 13.Ванчо Иванов - од с. Иловица-струмичко, осуден на 20 г. затвор,брат на Георги,додека неговата 18 годишна сестра и мајка се убиени од тогашната ОЗНА
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО ПРИЛЕП 1948 г.
 
1.Благој Мремев - рода на Павел Шатев, осуден на 10 г. затвор
 2.Ѓоре од с.Загорани
 3.Рампо Топличанец
 4.Кочо Чивач
 5.Михата Киселов-златар
 6.Јордан Караџов - убиен
 7.Коца Караџова - сопруга на Јордан,убиена
 8.Цветан Дворчанец - умира в затвор
 9.Тони Златарот - умира од силно тепање в затвор
 10.Цвета Калпакова - осудена на смрт и екзекутирана
 11.Михаил Тодоров - осуден на смрт и екзекутиран
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД БИТОЛА И БИТОЛСКО 1950 г.
 
1.Тодор Ацевски - роден 1889 г.,осуден на 10 г. затвор
 2.Милчо Петров Пилаковски - стар 26 г., осуден на 7 г. затвор
 3.Илија Бозевски - од прилепско, осуден на 5 г. затвор
 4.Митре Кебаковски - од прилепско,роден 1915 г.,осуден на 4 г.

Копирано от grigorsimov


Автор: istoriata


Убиваха и по 15 човека на вчерна проверка в лагера в Ловеч.
Разказ за преживяното в лагерите и репресиите по времето на комунизма на Божидар Витанов, който е син на известен радиоговорител отпреди 9 септември 1944 г. Едва 18-годишен през 1960 г. и след като седем пъти е пребиван в мазетата на сградата на ул. "Московска" 5 той е изпратен на кариерата в Ловеч.

-
Божидар Витанов

Господин Витанов, защо станахте неудобен за комунистическата власт?

- Баща ми, Петър Витанов е бил говорител по радиото преди 9 септември 1944 г. Спечелил е второ място на международен анонимен конкурс за радиоводещи през 1937 г., а на първо място се е класирал известният Левитан от СССР. Искаха да го съдят от Народния съд, защото като репортер е отразявал народната скръб по време на погребението на цар Борис III, но тогавашният културен елит се застъпи за него и не допусна това да се случи.

- Как ви арестуваха?

- Първо арестуваха брат ми, през 1957 г. По това време той беше на 19 години, а аз на 14. Една сутрин чувам да се звъни и да се тропа на вратата. След малко нахлуха няколко униформени и цивилни с насочени пистолети:
"Музика империалистическа ще слушате, откъде я взехте, къде е магнетофонът? Всичко ще си кажете!"

Майка ми плачеше, а баща ми обясняваше, че съм музикант, че свиря на цигулка, акордеон и китара и обичам музиката. "Ти не ни обяснявай! Ние знаем коя музика е разрешена и коя не!" Взеха магнетофона заедно с единствената ролка, която имахме и повече не ги видяхме. По-лошото беше, че арестуваха брат ми да даде обяснения в милицията.

Върна се чак след две години - закарали го в Белене. Не ни даваха никакви свиждания, а писмо получихме чак след 6 месеца. Майка ми плачеше постоянно, подадохме жалби в съда и прокуратурата, но оттам ни казаха, че не бил при тях и трябва да се обърнем към МВР. След като се върна, го пратиха в казармата, а за прехраната се грижеше баща ми, който беше режисьор, сценарист и артист.

- Вас как ви задържаха?

- В периода 1959-1960 г. имах нещастието да бъда каран седем пъти в Столичното управление на МВР на ул. "Московска" 5 Причините бяха, че съм носел тесни панталони, слушал съм западна музика, танцували сме американски танци и т. н. За първи път ме арестуваха една съботна вечер, около 20,00 ч. в клуба на ул. "Гочо Гопин". Нахлуха много цивилни и униформени и ни накараха да си свалим панталоните, без да си сваляме обувките. Аз и неколцина младежи не се подчинихме. Тогава ни натовариха на една закрита кола и ни закараха на "Московска" 5.
 

 
ЗЛОВЕЩО: Хиляди са пребивинани в мазетата на "Московска 5" в София.
Влязохме в чакалнята и започнаха да ни викат един по един. Когато дойде моят ред, влезнах в стаята. Там имаше двама униформени висши офицери от МВР. "Сваляй бързо панталоните бе, копеле!" извика единият, дойде до мене и ме удари по лицето. Казвам: "Чакайте, не ме бийте, нищо не съм направил, панталоните са си мои." "Я го карай долу тоя!", каза другият офицер. Извикаха един старшина и той ме поведе по стълбите, които водеха към бул. "Дондуков". Отляво имаше нощен бар, а срещу него една врата, в която влязохме.

По много стълби надолу стигнахме до друга врата, а след нея до едно голямо помещение с дървен под и десетина килии около него. Отвориха една и ме блъснаха в нея. Мина доста време, сигурно беше след полунощ, когато се чу някакъв глас: "Всички да си свалят горните дрехи, да си свалят обувките и чорапите и да си навият ръкавите и панталоните до коленете.

" После изщрака ключ: "Излизай!", извика някой. Изкараха и други "Лягай! Вдигай краката!" Страшни писъци огласиха тъмницата. "Не викай, твойта мама, брой до 50!" Нещо плющеше. Викове и ругатни. Това продължи повече от час, докато дойде и моят ред.

Накараха ме да легна. Над мене се беше изправил цивилен мъж, с навити ръкави: "Ще броиш до 50 на глас и ако не викаш силно ще се спасиш и ще те пуснем." Един дълъг гумен бич свистеше и нанасяше удари по ходилата - неописуеми болки.

Преброих до 50, като виках, но слабо, защото като се обадех по-силно, виждах погледа му на убиец. "Ставай!", изкомандва палачът, целият облян в пот, но като се надигнах, силна болка прониза ходилата ми и паднах на колене. "Дай ръцете!" Не можех да стъпя и както си бях на колене, опънах ръцете си събрани напред. "До 20 ще броиш!", нареди той. И започна да ме удря по ръцете. Боли много, но какво е това пред ударите по табаните. "Сега отивай в банята.

До един час ще има преглед, който има някаква следа от боя, ще го бием пак!" Затътрих се по корем в указаната посока до "банята". Вътре имаше десетина души, които лежаха по цимента, а един от пазачите ме предупреди да не пия вода.
Ходилата на краката ми се бяха подули като напомпани с въздух, изглеждаха невероятно огромни, не можех да стъпя и да се изправя.

"Лечебната процедура" беше следната: трябваше да си мокрим ръцете, да ги разтриваме и да пляскаме до изчезване на отока. Мокрех краката си на един маркуч, който течеше по пода, и ги натисках към пода - нещо невероятно болезнено. Накрая трябваше да тичаме на място, а след това в кръг около палачите. Някои не можеха да се изправят, за да извършат оздравителната гимнастика. Биячите ме подложиха на "преглед", който мина благополучно.

Един от тях ме изведе навън и на изхода ми рече: "Отивай си право вкъщи и на никого нито дума, защото пак ще те докараме тука." Прибрах се у дома. Беше 4 часа сутринта. Не казах нищо на родителите си, защото не исках да ги тревожа.

- Били сте малолетен, не трябваше ли да има поне формално решение от съда?

- Когато разказах на приятели, те ме посъветваха да се оплача в съда и прокуратурата. Добре, че не ги послушах. Виждал съм след това какво става с тези, които са се оплакали. Имаше и някои, които от страх и ужас не държаха краката си вдигнати или удряха главата си в пода, с което пречеха на биячите да си вършат "работата". Тях ги връзваха за столове и тогава ударите сякаш бяха по-болезнени.

- Как ви изпратиха в лагера?

- Бил съм общо седем пъти в мазето на "Московска" и биячите вече ме познаваха. Към 1960 г. палачите станаха по-дръзки. Просто освирепяваха и удряха с бичовете по цялото тяло - гърдите, гърба и т. н. Последния път беше в края на 1960 г., но този път след побоя не ме пуснаха да си отида, а ме качиха в една кола и ме закараха в управление на МВР. Там прекарах новогодишните празници за новата 1961 г. Държаха ме 20 дни. Тогава навърших 18 години и станах пълнолетен. Изглежда, това са чакали, но не съм и помислял да питам джелатите защо съм арестуван.

Между 10 и 12 януари 1961 г. ме закараха на гара София, в етапното отделение. Преспах там, а на сутринта ми сложиха белезници и ме качиха на влак, без да ми кажат за къде пътувам. Милиционерите, които ме охраняваха непрекъснато се сменяха. Стори ми се, че някои от тях ме гледат състрадателно. Един дори ми свали белезниците и ми каза, че съм леко облечен и е трябвало да ми разрешат да си взема дрехи. Пътувах цели три дни и накрая пристигнах в Ловеч. Оттам в закрита кола ни закараха в лагера. Накараха ни да се строим в една редица пред някакви ниски помещения. Стояхме известно време така, а до нас милиционери, облечени с огромни шуби и с автомати.

Тази зима беше много студена, а бях облечен много леко и с обувки на бос крак. После дойдоха трима офицери и четяха имената ни от някакви папки и след всяко коментираха нещо тихичко помежду си. Един от тях започна да ни обяснява, че трябва да изпълняваме всички заповеди, защото в противен случай нямало друго наказание освен смърт. Трябвало да заслужим нашето освобождение с работа, да изкупим греховете си пред родината и така нататък...

После единият от офицерите отиде някъде и донесе няколко дървени бастуна. След това каза на един от нас, мъж около петдесетте, че не е трябвало да го докарват тук, а още на място да го ликвидират. Той мълчеше (спомням си само, че беше от Пловдив). Накараха го да легне на снега по очи и започнаха да го удрят с бастуните. Жертвата им крещеше и молеше за милост, но те го удряха по целия гръб и краката, докато в един момент престана да вика.

Видях по врата му кръв. Донесоха един чувал, палачите го сложиха вътре, натиснаха краката му и когато се скри целият, вързаха чувала с тел. Един милиционер доведе двама души с дрехи на райета, които взеха чувала и го понесоха нанякъде. И когато мислех, че идва и моят ред, милиционерите ни поведоха към едно помещение, където ни дадоха раирани дрехи с номера и цървули.

Взеха цивилните ни дрехи и през една врата с огромни бодливи съоръжения ни вкараха в новия ни дом - лагера на смъртта.
След обяда, който се състоеше от бобена чорба без хляб, защото хляба го раздавали вечер, четирима милиционери с автомати ни поведоха към работните места. 

След около километър стигнахме до една кариера, която наричаха Силозите. Там прекарах повечето време в лагера, макар че съм работил и на Голямата кариера, както я наричаха.
Тя беше широка около 100 м и висока около 50-60 м. Цивилни бомбаджии гърмяха скалите, а ние трябваше да трошим огромните късове на "по-дребни" парчета от по 40-60 кг.

Товарехме ги на вагонетки и ги карахме на около 150-200 м до каменотрошачката. На нея работеше цивилен майстор, който записваше броя на вагонетките на една черна дъска. Нормата беше 15 вагонетки на човек. На забой бяхме по двама до пет човека, но това се изменяше често в зависимост от текучеството в лагера. Инструментите бяха огромни чукове, вили, лопати и лостове. От каменотрошачката камъните отиваха в бункери и оттам по улеи се товареха на вагони. Товаренето изостряше обстановката.

Охраната с огромни кучета се засилваше и, ако, не дай Боже, някой камък паднеше на релсите, това се считаше за саботаж и по тази причина десетки намериха смъртта си
под ударите на тоягите.

Някои от товарачите падаха от преумора или неопитност и това беше причина да загинат. Най-малкото забавяне предизвикваше задръстване, а това означаваше забавяне на маневрата - провинение, което също се заплащаше с живота. Камъкът се трупаше на големи рампи, а кап. Газдов казваше: "Трупайте, таван няма!" Камъните се товареха на 20-тонни вагони във вид на късове от 30 до 70 кг. Един вагон се пълнеше от 5 души.

Ръководството беше избрало бригадири-убийци, четни, отрядни и множество други "привилегировани". Бригадирите ходеха задължително с огромни тояги и бяха облечени в по-нови дрехи и военни обувки. Контролираха изпълнението на нормите и биеха или убиваха набелязаните жертви по указание. Те също не бяха вечни и някои от тях също бяха убити. Всичко се ръководеше от тримата офицери и най-вече от капитан Газдов. Този палач отговаряше по линия на Държавна сигурност.

 

Какъв беше режимът в лагера?

- Две огромни дървени помещения с нарове на три реда. В тях прекарвахме няколко часа от денонощието.
Дрехите ни бяха скъсани, целите се бяхме увили в дрипи и парцали
Нямаше чорапи, а цървулите на повечето от нас се бяха скъсали. През студените зими на 1961 и 1962 г. имаше много боси, а тези, които намираха парцали, си увиваха краката, връзваха ги с конци и така ходеха.
 

 
ВЪЗПОМЕНАНИЕ: Божидар Витанов (вляво) с Надя Дункин и Никола Дафинов пред паметната плоча в Ловеч.
Сутрин в 5,00 ч., когато ставахме, веднага се чуваха виковете на бригадирите: "По-бързо! До три! Има ли още някой вътре?!" По 500 души се струпваха на вратата. Падаха и биваха сгазени от другите. Бригадирите стояха около вратата и удряха с дървета, който им падне. Излизахме и с ръце пазехме главите си, но в тези мелета винаги имаше по някоя жертва. Сутрешна доза бой за разсънване - така го наричаха.
Охраната гледаше и се смееше, а ние умирахме.

После измиване, "тоалет" и закуска до 6,00 ч., кратка проверка, строяване по бригади и указания за работата. Отиване на работа, а от 12 до 13 ч. обедна почивка. И пак работа, докато се стъмни, в зависимост от сезона. Вечеря на плаца - прави или седнали по земята. След това започва страшната вечерна проверка, която понякога траеше до 2,00 часа след полунощ. В дъжд и сняг всички лагеристи стояхме прави за да чакаме "представлението" изнасяно от Газдов, Горанов и Гогов. Най-често поредното убийство на някой от нас.

Избираха си някого по указание от някъде другаде или по тяхно желание. Обикновено за това, че не е работил достатъчно и не трябвало да живее, както казваха те. Майор Гогов беше повече зрител. Виждал съм го да бие, но не и да убива. Активните действащи лица бяха Газдов и Горанов и техният верен помощник - сакатият циганин Шахо. Всеки инквизитор би им завидял на квалификацията и особената жестокост. Между убийците бригадири и палачите офицери имаше и някои пароли.

Например Газдов посочваше жертвата и когато лично не се занимаваше с нея, казваше: "Този много да работи!" По натам вече бригадирите започваха да го бият "на почивки" през целия ден и обикновено до вечерта, когато вече се прибирахме, го носехме в чувал. Изнемощели, гладни, с кървящи рани и загнили гърбове ние работехме и когато се прибирахме вечер, мислехме само за вечерната проверка.

Слаботелесните, болните и по-възрастните хора загиваха първи. От ударите по гърба, задника и ръцете много бяха получили натъртвания и от раните им излизаха червеи. Болките бяха непоносими, а телата ни миришеха на мърша. Такива обикновено не издържаха, защото всеки нов удар по болното място ги обездвижваше, което значеше, че не могат да работят, а това е равностойно на сигурна смъртта. Виждал съм чувалите с жертвите, понякога над 15 за ден, оставени в тоалетната  или зад нея. Години след това съм чел и препрочитал литература, свързана с репресии и инквизиции - за Френска Гвиана, за концлагерите на Хитлер и Сталин, но според мене те не бяха постигнали това, в което успяха много от служителите на ДС от онова време. Те бяха и съдии, и палачи. Жестоките убийства бяха ежедневие. Например един младеж на около 25 години се хвърли под влака на Голямата кариера, когато правеше маневра, и му отряза и двата крака, но беше още жив. Старшината от охраната попита звеновия Левордашки какво става, а той взе един боен чук, изтегли го от релсите и го удари в гърдите. Жертвата издъхна, а старшината одобрително кимна на убиеца.

- Били сте едва осемнадесетгодишен, имаше ли и други на вашата възраст в лагера?

- На пръсти се брояхме най-младите момчета между 18 и 20 години. Освен мене и Никола (Никола Дафинов, с когото "168 часа" публикува интервю в предишен брой - бел. ред. ) имаше и един Бойко. Той оцеля само 10 дни. Уби го бригадирът Благо Гайтански от Пловдив. Той беше двуметров гигант с много тежка ръка.

Малко след като ликвидира Бойко, започна да ме побива и мене всеки ден
Някой му бил казал, че съм приятел с Бойко, както ми обясни самият той. Бях получил от него няколко натъртвания на гърба и всеки момент можеше да се появят червеи. Той ме удряше нарочно там, въпреки че виждаше състоянието ми.

Чудех се дали му е наредено, или го прави по собствена инициатива. Ако беше първото, спасение нямаше, но ако идваше от него имах искрица надежда. Пешев, главният бригадир на Силозите, се държеше добре с мене. Казах му за Благо и му показах раните си. Веднага ме разбра и ми спаси живота, като ме прати на работа под каменотрошачката
Каза ми да не ходя изобщо на кариерата, където беше Благо.
Цивилният майстор на каменотрошачката също се застъпи за мене и след това понякога го замествах на машината. Междувременно през май и юни 1961 г. лагерът се беше напълнил. Нямаше къде да се спи, защото в помещенията бяхме над 1000 души. Аз бях стар лагерист, вече наближавах година, а такива живи бяхме останали малко. Наказаха бригадира Пешев и Благо пак ме започна. Но после, в късната есен, смениха ръководството, забраниха боя и убийствата и така останах жив.

копирано от:
http://istoriata.blog.bg/history/2013/01/12/interviu-s-konc-lagerista-bojidar-vitanov.1041289
 

Автор: lyubomircholakov

Очевидно в представения материал има сериозни основания да бъде сезирана прокуратурата...

Автор: grigorsimov

Разоръжаването на гоите, не е по-различно от принуждаването на пътниците във въздушния транспорт да си свалят обувките и коланите в TSA летищата.

 

Jewish Agenda Articles

Why The Jews Want Your Guns
By Brother Nathanael Kapner Copyright 2013

 

Под прикритието "защита" на американците, по време на ТSА скрининг процеса се, убива мъжествеността у мъжете, чрез принудителното събуване на обувките, сваляне на коланите (асоцииращо се с обезоръжаване), принудителното "капитулиране" пред "порно" скенерите на (върховния Шеф на спец-службите на САЩ) евреина Чортоф (Дяволов!), както и задължителното опипване на пениса и задниче части, от служители - мъже.

 

Подсъзнателното послание е ясно:

 

 

Унижаване, пренебрегване и отслабване личността, и по-важното – намаляване чувствителността на американските граждани към тоталитарното управление, в което евреите държат всичките политически (и икономически) лостове за контрол.

 

Еврейската програма за тоталитарното им управление е подробно описани в протоколите на мъдреците от Цион, които са проект за световна еврейската хегемония, написани от еврейските финансисти и активисти, през 19-ти век.

(В протоколите подробно се описват начините за осъществяване заветните цели на Израил. Те са четени на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел, 1897г.)

 

В протокол 5 е записано:

Ние ще създадем крайна централизация на управлението, за да вземем по този начин в ръцете си всички обществени сили. Чрез нови закони механически ще уредим всички прояви на политическия живот на нашите поданици. Тези закони ще унищожат, едно след друго, всички допуснати от гоите права и свободи. Нашето царство ще се отличава с такъв величествен деспотизъм , който ще е в състояние, във всяко време и на всяко място, да задуши противодействащите и недоволни гои. (Вижте цялата история: Here & Here. )

"Един по един", ще започнат и да забраняват, първо - полуавтиматичното оръжие, после, под различни предлози (под фалшиви знамена), ще започнат да отнемат разрешителните за оръжие, и накрая ще конфискуват всички видове оръжия за самозащита.
 

PREPARE FOR CONFISCATION

 

Подготовка за конфискация

Като израснал в юдаизма, станах свидетел на присъщата враждебност на евреите към "бялата християнска култура", на върха, на която са гойските пистолети.

Еврейство би искало да унищожи "бяла култура" чрез ликвидиране силите за самозащитана тена тази култура: огнестрелните оръжия от всички размери, форми и способности.

Имена като Файнстийн, Блументал, Дершовиц, Фоксман, Либерман, Чортоф, Шумер, Боксер, Блумбърг, и безброй още еврейски организации, се мъчат да лишат гоите от пистолетите им. Преглед на цялата история Here, Here, Here, Here, & Here.

След Санди Хук, множество еврейски организации, като Лигата Anti-Defamation на Абе Фоксман, използвайки удобно (умишлено) създадената ситуация, се присъедини към анти-пистолет кампанията, изразявайки "шок, недоверие и ужас" от предполагаемите убийци на невинни деца.

Но, въпреки че Фоксман и приятели проляха крокодилски сълзи по децата от Санду Хук, (Фоксман е така ужасен!), никога няма да чуете от тези "ужасени" еврейски лицемери, да осъждат хладнокръвните убийства на палестински деца в Газа!

Но направо на въпроса

С нарастващото осъзнаване на несъразмерния превес на еврейската власт в Америка, поразително несъразмерна с 1.8% от населението на САЩ, американското еврейство се страхува, че скоро "гоите" ще "загреят", за самонадеяното им (свърх)влияние и ще се вдигнат на борба.

Но борба срещу евреите няма да може да се проведе, ако гоите бъдат лишени от пистолетите им ... също, както те вече са разголени на летищата на "Чортовите" TSA .

За еврейството е належащ приоритет, от ден на ден да печелят позиции, като засилват централизацията на политическата власт и изземват оръжията на гоите, които са последните им средства за самозащита срещу еврейския тоталитаризъм.

Какво по-подходящо време, от сега, не само да купуваме оръжия, но и да се подготвим да ги използваме?

За повече, вижте:
For More See: Jews Lead Gun Control Charge Click Here

And: Gun Confiscation & FEMA Camps Click Here

And: Creeping Steps Of ‘Jewish’ Gun Control Click Here

And: Jewry’s ‘Total’ Control Of America Click Here

 

Автора на Независим националистически блог, отдавна изразява дълбоки съмнения, че тези необясними масови убийства у нас и в САЩ, когато се касае за убийства на близки хора и самоубийства след което, са подтикнати от старателно прикривани от властите сатанински секти, вещаещи "Апокалипсис" и прочие...
Тези секти именно разбира се, гонят общата цел - целта която у нас вече беше постигната от комунистите - обиране огнестрелните оръжия (Дори на техните "активни борци"!), а сега вече сме на ниво вземане и на газови, въздушни и ножове - все още достъпни оръжия, макар и не можещи да убиват, докато при американците, едва сега идва "първата фаза" на разоръжаването...
Забележете схемата, кампанията и пропагандата в американските медии и нейния "отзвук" у нас.
Не ви ли прилича на истерията "11 септември" и "Сарафово", където вече имаше посочен "виновник" предварително, а сега това е естественото право - правещо те гражданин и отстояващо истински гражданските ти права?
Не ви ли приличат масовите убийства, на "планомерни" - подготвени и подстрекани от някакъв пъклен център?

13 януари 2013 16:13 / обновена на 13 януари 2013 | Димитър Панев | 13 Коментирай Препоръчано (1)

© снимки: DarikNews.bg, Валентин Грънчаров    

Чуй още от Новините в аудио

Още по темата
Българи се събират в Скопие, за да почетат паметта на Мара Бунева Паметта на Мара Бунева събира българи в Скопие, дано няма провокации

Стотици българи се събраха днес в македонската столица Скопие, за да почетат 85-тата годишнина от смъртта на българската революционерка Мара Бунева. За разлика от други години проявата този път премина спокойно и без размирици.

Полицейски кордони придружаваха българските групи от входа на Скопие до лобното място на българската героиня.

Отношенията между България и западната ни съседна се превърнаха в основна тема днес, както за българите, така и за сънародниците ни, които са останали извън границите на страната.

За Мара Бунева е малко да се нарече герой, твърди Димитър Димитров (на снимката в текста), както сам се представя - българин от Сърбия. Димитров днес живее в Босилеград и ще продължи да го прави докато има сили да защитава българското, твърди той. Независимо, че живеем в Сърбия и не спират да ни мачкат и притискат, ние милеем за България, допълва Димитров.

Той споделя още, че му е мъчно от така оформилите се отношения между България и Македония и е убеден, че ако има омраза в тях, то тя е тръгнала от сръбския шовинизъм. Сръбският шовинизъм е ракът на Балканите, посочва Димитров.

С много болка разказа пред журналисти съдбата си и Тодор Кулевски, който живее в Македония. Всичко е преиначено. Нашите предци до един бяха българи. Нас ни отделиха, накараха ни да бъдем македонци, смениха фамилиите ни, допълва той.

http://dariknews.bg

Мара Бунева от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене

Мара Бунева българска революционерка Мара Бунева на любимия си кон в Ямбол. Родена: 1902 Тетово, днес Република Македония Починала: 14 януари 1928 Скопие, днес Република Македония

Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като борец за свобода^[1] и героиня^[2] с извършването на атентат^{[3][4][5][6][7][8][9][10][11][12]} срещу Велимир Прелич в 1928 година.

---

Съдържание 1 Биография и революционна дейност 2 Отзвук от атентата 3 Паметната плоча на Мара Бунева 4 Външни препратки 4.1 Видео 5 Бележки

Биография и революционна дейност

Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македония. Според някои български историци, вероятно позовавайки се на „Македонски алманах”, Мара Бунева е родена през 1901 г. Това становище, се подържа и от повечето македонски историци. Съществува обаче и друго мнение, според което тя е родена през 1902 г.^[13]

Некролог на героинята от МПО „Любен Димитров“, Торонто.

Мария Бунева е третото от шестте деца в българското екзархийско семейство на Никола (Нико) С. Бунев и Ана. Това са Борис, Лазар, убит от сърбите 1913 или 1944 година, Надежда, Вера и Елена Буневи^[14]]. По майчина линия революционерката е внучка на Зако — човек, за който още се разправят легенди в града под Шар, как едва ли не сам построил по турско време православен храм в града.^[15] Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. ^[16

Между 1915-1917 г. учи в скопската стопанска гимназия^[17] и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.

След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“^[18]

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си.

Отзвук от атентата Печат на Пловдивското македонско женско дружество „Мара Бунева“.

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“^[19]

Паметната плоча на Мара Бунева

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия и един от най-големите противници на българщината в Македония.

На 13 януари 2002 година, на мястото на атентата, извършен от Мара Бунева, отново е поставена паметна плоча, която три дни по-късно е залята с боя и разрушена от вандали и изхвърлена в река Вардар.

На 13 януари 2003 година, плочата е възобновена. Още на следващия ден 14 януари 2003 година плочата е разрушена. Македонски българи събират оцелелите парчетата от плочата и ги предават в Националния исторически музей.

На 13 януари 2005, поставена е отново паметна плоча. През нощта на 16 януари 2005 година плочата на Мара Бунева отново е счупена и открадната.

През 2006 година на 15 януари след панихидата в църквата “Свети Димитър” български политици, заедно с граждани на Скопие, други македонски градове и гости от българските крайгранични райони освещават за пореден път възстановената паметната плоча на лобното място на Мара Бунева край брега на Вардар в центъра на града.

На 13 януари 2007 година, по повод на годишнината от смъртта ̀и, в Скопие македонски и български граждани, събрали се да се поклонят пред паметта ѝ, са бити и обиждани от организирана група, а полицията на Република Македония гледа безучастно.^[20] Само няколко часа след това плочата отново е осквернена и изкъртена. Това предизвиква и дипломатически скандал между двете държави.

През 2008 г. в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарско съдържание ^[21]. В същото време проявите на 13 януари от българска страна са отменени в израз на съпричастност към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония поради авиокатастрофа ^[22].

Външни препратки Видео

• Доста Димовска за Мара Бунева и историята
• Песен за Мара Бунева

Бележки Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за Мара Бунева. Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: Мара Бунева

1. ↑ Болеслав Тахауеръ, аташе по печата на Унгарската легация въ София. Весник "Македония". 1934
2. ↑ Александър Гребенаров. Македонският научен институт (1923-2008). ИК Гутенберг, София, 2009. стр. 190
3. ↑ Иван Михайлов. Спомени, том 3, Освободителната борба 1924 - 1934 г., 1967
4. ↑ Вестник "Волонте", 10 април 1930, Париж.
5. ↑ „Панихида и бугарски песни за контроверзната атентаторка од дружината на Ванчо Михајлов.“ Вест, 14 јануари 2002
6. ↑ За Мара Бунева нема место! Македонско сонце, 2002
7. ↑ Се уште непозната вистината за Мара Бунева A1, 10 август 2008
8. ↑ Вистината за атентаторката. Дневник, 18 март 2006
9. ↑ Д. Гоцев, С. Германов, И. Илчев, Т. Митев. "Македония - История и политическа съдба", Том 2, Издателство "Знание" ООД, София, 1998. стр 190-191
10. ↑ Цанко Серафимов. "Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи." Издателска къща "Орбител", София, 2004.
11. ↑ Антони Гиза. Балканските държави и македонския въпрос. Македонски научен институт, София 2001. (стр. 100)
12. ↑ "Крвави атентат Велимира Прелића", Весник "Политика", 14 јануар 1928 (стр. 3)
13. ↑ Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
14. ↑ Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009
15. ↑ Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
16. ↑ Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
17. ↑ Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
18. ↑ Цитирано по: Гоцев, Димитър. „Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 - 1941)“. София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.
19. ↑ Цитирано по: Красимир Каракачанов. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, 1996, стр. 121.
20. ↑ Джамбазки, Ангел. Поклон пред паметта на Мара Бунева.
21. ↑ “Вест”: Българите се оплакват в македонското МВнР
22. ↑ ВМРО ще отложи всички прояви в Скопие по повод 80-годишнината от смъртта на Мара Бунева

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Категории:

• Дейци на ВМРО
• Български революционери от Македония
• Тетовци
• Български атентатори

Оригинален текст:

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%91%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0#cite_note-6

На 13. (1 - стар стил) 1.1878 е роден Пейо Яворов - български поет и войвода от ВМОРО


Автор: allvin

Заветът на един българин


На 1.1.1878 е роден Пейо Яворов - български поет и войвода от ВМОРО.






















Пейо Яворов (1878 – 1914)


Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е един от най-големите български поети,а също така и революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.


Роден е в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. След 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909). Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов - драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.

Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15. Награден е с кръст „За храброст”.

В началото на 1913 г. Пейо Яворов, предчувствайки катастрофата на войната, пише на Данаил Крапчев:

„7 януарий 1913 г. София.

Драги Данаиле,
Спотаил си се и нищо не се чуе нито от тебе, нито за тебе.
За Бога, обади се.
Какво правите там? Кои от приятелите и другарите са в Солун? Македония отива. Сърби и гърци завряха нечистите си нокти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете и. Писах и на Тодор Александров. Не е ли краен час да се предприеме нещо? Где е Матов, где е Доктора, где са другите? Трябва да бъдеш тук, в София, за да почувствуваш всичкото безнадеждие за бъдещето на нашето национално дело. Всичките македонски планини, с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам.

Пейо".

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява.

Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет и родолюбец, борец за свободата на Македония — Пейо Яворов.

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.

До края на живота си Яворов другарува и кореспондира с легендарния водач на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самият писател от Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години по линия на ЦК на БКП.

В последните мигове от живота си единствената връзка на Яворов с живота остава мисълта за Македония и не случайно в завещанието си пожелава да бъде погребан в четническата си униформа, като иска прошка от Македония чрез своя най-близък приятел Тодор Александров:

„Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук...
Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости.
Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания...

Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=130&LangID=1


===============================


Ден денувам - кътища потайни,
нощ нощувам - пътища незнайни;

нямам тато,нито мама -
тато да ругае,мама да ридае...

Леле моя ти Пирин планино!
Море църно цариградско вино.

С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра според вяра,

нямам ни братец,ни сестрица -
братец да ме хвали,а сестра да жали...

Леле моя сабя халосия!
Море люта одринска ракия.

Бог богува - нека си богува,
цар царува - века ли царува?

Нямам либе,първа обич-
мене да очаква и да ме оплаква.

Леле моя пушка огнебойка!
Море тънка солунска девойка.


Пейо Яворов - ,,Гоце Делчев"

-------------------------------------

Ако умрам и загинам,
немой да ме жалите,
напийте се руйно вино,
скършете ги чашите.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Ако умрам и загинам,
поп не мой да викате,
вие на гроб ми елате,
оро да заиграте.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Ако умрам и загинам,
ке останат спомени
що съм лудо лудовало
на младите години.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Алеко Константинов

Биографични бележки Алеко Иваницов Константинов (01.01.1863, Свищов - 11.05.1897, край с. Радилово, Пловдивска област). (Рождената дата е 13 януари - нов стил.) Учи при частните учители Ем. Васкидович и Я. Мустаков, в Свищовското училище (1872-1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874-1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор (1877). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Съдия (1885-1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886-1888) и съдия (1890-1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Подготвя хабилитационен труд на тема "Правото за помилване по повод на новия наказателен закон" (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на СУ. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (начало на организиран туризъм - изкачването на "Черни връх", 27. 08. 1895). Като студент Алеко проявява пристрастия към П. Каравелов - идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп. "Библиотека "Свети Климент"". Член на опозиционната Демократична партия начело с П. Каравелов (1896); участвува в изготвянето на програмата й, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. "Знаме" от създаването му (1894). Убит от наемници по политически причини. Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията "Огледало" (1880) и "Защо?" (1881), изпратени от гр. Николаев и публикувани във вестниците "Целокупна България" и "Свободна България". В тях той не крие отношението си към политическата обстановка в България и проявява чувствителност към социалните пороци. Реакция на конкретни политически събития е и писаната в Одеса поема "Песен за Слобод-Маджара и Пламен-Теня" (1883). Първата зряла творба на Константинов е "До Чикаго и назад". В нея са предадени непосредствените впечатления на автора от пътуването му до Америка. Тя носи белезите на неговата ярка творческа индивидуалност - темперамент, артистичност, чувство за хумор. Познанието за далечната страна се съчетава с национално самопознание, с размисъла за настоящето на Родината и тревогата за нейното бъдеще. Алеко вижда България в системата на съвременния свят, той пътува с любопитство и пътешественическа страст, но и със стремеж за съизмерване на българското с чуждото. Идеен център на творбата е отношението към западната цивилизация, което се движи между възторга от високото материално равнище и техническите завоевания и възмущението от антихуманните прояви в това добре подредено, богато общество. Авторът има селективно отношение към фактите, вижда ги от неочаквана страна и ги интерпретира най-често иронично. Отбелязва мимоходом впечатления, рисува образи с няколко щриха, готов винаги да избухне в смях. Сериозен остава единствено пред величието на природата, пред постиженията на техниката, пред тревожните социални явления. Пътеписът отразява онзи момент от българското духовно развитие, когато българинът започва да опознава света, за да намери в него своето място и мястото на родината. "До Чикаго и назад" е принос в развитието на българския пътепис. Чрез тази творба пътеписният жанр излиза от сферата на географско-етнографското описателно четиво и се превръща в пълноценно художествено явление. С книгата "Бай Ганьо" Алеко Константинов се изправя пред сложните икономически и социалнопсихологически въпроси на своето време - пътя на България и целта на нейното развитие, мястото й сред другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави. Под формата на забавни приключения на дребен амбулантен търговец на розово масло, втурнал се да забогатява чрез търговия и политика, Константинов засяга болезнени проблеми на националния живот, бит, психология, манталитет, култура и се смее над тях с пречистващ смях. Емоционалният градус се движи от добродушно-снизходителния, опрощаващ и разбиращ смях през тъжната горчивоиронична усмивка до гръмкия присмех и острото сатирично изобличение. Творбата е своеобразно преодоляване, мъчително по същество, но изпълнено с лекота, хумор и артистичност, на национални комплекси и социални пороци. Тя е особено популярна поради близостта на героя до масовата социална психология на грубия практицизъм, ниските духовни хоризонти. Бай Ганьо е колоритен и изключително витален образ. Обикаляйки Европа, в контакт с други нрави, отношения, култура, той изпада в комични ситуации. Въпреки скъперничеството, арогантността, липсата на морални принципи, ниската култура, физическата нечистоплътност този образ не отбльсква, а разсмива, уравновесен от Алековата благородна артистична личност. Във втората част на книгата, когато героят се връща в България и започва да "прави" политика, смехът утихва, удавен в погнуса, гняв, разочарование от тревожните и страшни тенденции в обществения живот, чийто изразител става Бай Ганьо. Неговият образ е най-дискутираният в българската литературна критика. Оценките на същността му - национална или социална - са противоречиви, понякога полюсни. Социално-исторически детерминиран, героят носи и специфични български черти, и белези на устойчивия, жизнен във всички времена човешки тип - изразител на грубия практицизъм, ниските нива на съзнанието, примитивната психика, бездуховността. В "Бай Ганьо" е заложен реален исторически трагикомизъм, породен от бързото разместване на социални пластове в новоосвободена България и от припрения й стремеж за догонване на "другите". Традиционно и ново, патриархално и модерно съществуват едновременно и при сблъсъка им се пораждат недоразумення, грешки, изненади, разрешавани комично. Въпреки своеобразния строеж - поредица от анекдоти, разказвани в бохемска компания, без стройна сюжетно-фабулна връзка между тях, творбата е композиционно промислена и с единна художествена концепция. Образът на Бай Ганьо, художествено обезсмъртен, има живот и извън творбата. Става герой на разкази и вицове, името му е нарицателно и синоним на разнообразни, често противоположни понятия и представи. Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа в пътеписите "Невероятно наистина, но факт...", "Какво? Швейцария ли?", "В Българска Швейцария" и др. Пътеписите му носят белези и на фейлетона, и на репортажа; с остър критицизъм са засегнати битови неуредици, обществени проблеми. Звучат като повик за национално сплотяване и възпитаване на националното достойнство. Като ученик в гр. Николаев Алеко пише фейлетони, белег за ранна хумористична реакция на действителността (цикъла "Проза в стихове") (лятото на 1894). До края на живота си създава над 40 фейлетона, повечето от които са отзвук на конкретни събития. Основни теми във фейлетоните му са потъпкването на изборните права на българския народ, поведението на министри, депутати, на монарха, наболели обществени проблеми. Морално извисената личност на твореца уравновесява гнева и смеха, ненавистта и болката, предпазва го от заслепение, от нарушаване на художествена и етична мяра. Смехът е овладян и артистичен, смях, който изобличава, но и забавлява. Константинов разгръща фейлетона най-често в ироничен план и чрез асоциации, въпроси, обръщения, намеци, коментар въвежда читателя в ироничната "игра", създава атмосфера на доверие, на свободно бъбрене и събеседване. Хумористичната атмосфера прониква в целия фейлетон - от заглавието до послеписа и подписа. Трансформира се нерядко в остър сарказъм, в чиято основа е гражданската болка и нравствената тревога. Нови за традициите на жанра са фейлетоните "Страст" и "Честита Нова година", където обект на ирония е авторът, дистанцирал се от себе си, доказал своята духовна независимост, утвърдил се като личност. В цикъла "Разни хора, разни идеали" частният случай е изведен до художествено обобщение, създадени са плътни социалнопсихологически типове с трайна общочовешка стойност. Личностното, гражданското и творческото реализиране на Константинов съвпада с първите стъпки на новоосвободена Българияя, с процеса на изграждане на нейната нова материална и духовна култура. Той живее с непознато дотогава чувство за цивилизация и прогрес, със съзнанието и отговорността на обществен възпитател. Потопен е изцяло в своята съвременност; не търси сравнения, корективи, критерии в миналото. Интересува го националната ситуация и проблематика в европейския и световен контекст. Хумористичното отношение към реалността е част от мирогледно-поведенската му система. Творецът притежава неподдаващо се на догми съзнание, вродена способност да приема нещата в тяхната нееднозначност, изменчивост и подвижност, свободно да ги размества, взаимно да ги замества и свързва според художествената логика. Неговият хумор е сплав от безгрижен гръмък смях и мъдро разбиране на човека, от гняв, породен от социални и лични пороци, и стремеж към тяхното хумористично надмогване и сатирично унищожаване. Това е артистичен смях, който не потиска, а преодолява грозното и пошлото и действува като морална сила. Наред със способнастта да открива около себе си в комично деформиран вид безброй варианти на социални сблъсъци и човешки метаморфози Алеко Константинов внася в литературата и усещането за артистична радост и забава от творческия акт. Той превежда произведения от А. С. Пушкин ("Бахчисарайски фонтан", "Полтава", "Цигани"), М. Ю. Лермонтов ("Демон", "Беглец"), Н. А. Некрасов ("Руските жени", "Кой е строил железния мост?"), Молиер ("Тартюф"), Фр. Копе ("Отче наш"), В. Сарду ("Партиите в Монако") и др. Произведения на Константинов са преведени на около 30 езика. Първите преводи са от края на XIX в. (естонски, руски, сръбски) и нач. на XX в. (немски, полски, френски, чешки и др. езици). Псевдоними: Башибозук, Беньо Наков, Въса Пъцова, Един от клуба на Моралното влияние, Щастливец.   (материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; автор: К. Бъклова)

http://www.slovo.bg

Алеко Константинов

Биографични бележки разкази Как е станал годежа на днешната имениница с достойния внук на хаджи Ивана "От много ум" Пази боже сляпо да прогледа Из миналия живот на "Славянска беседа" Tempi Passati Нещо шумолеше, ама какво беше!!... Иди му се надявай произведения До Чикаго и назад Бай Ганьо фейлетони По "изборите" в Свищов Тържеството на Велзевула Молитвата на Велзевула Честита Нова година Смиррно! Рота-а пґли! Кандисахме! Дребни работи Сеятели на рабски чувства Миш-маш Страст Ех че гуляй му дръпнахме! И сега бият, брате мой Херострат II Един белгийски министър Разни хора, разни идеали Panem et circenses пътеписи До Желюша с говежди вагони Покана Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх Какво? Швейцария ли?... София - Мездра - Враца През марта на Чепино В Българска Швейцария   Обратно към: [български автори][СЛОВОТО] СТРАНИЦАТА Е В ПРОЦЕС НА ДОПЪЛВАНЕ!

Цитати на Алеко Константинов от „До Чикаго и назад“:

"В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: "Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск" - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?..."

"Щеше да бъде грях да ида в Чикаго и да не видя знаменитите касапници. В една от тях, най-голямата, "Armour"s Packing House", са изклани през 1892 година 1 750000 свини, 850 000 говеда и 600 000 овци. Общата стойност на месните продукти, изработвани в Чикаго, възлиза ежегодно на около 140 000 000 долара. Още в 1886 година бях чел в.руския журнал "Новь" едно подробно описание с илюстрации на тези касапници и бях си съставил едно понятие за тях, което, като проверих сега, излезе съвършено наопаки. Аз си ги представлявах грамадни, светли, чисти здания,с вода и канали, проведени навред, с чисти ножове и други прибори, с чисто облечени работници, с една дума, представлявах си ги тъй, както ги гледах изобразени на картинките на "Новь" и както са изписани и разхвалени в брошурата, която ми я дадоха при входа за спомен и която лежи сега на масата, разгърната пред мене. Но боже мой, каква разлика, каква поразителна разлика между туй, което си представлявах, и това, което наистина видях. Ние вървяхме около два часа с трамвай, все в града, догде стигнем един дървен мост, по който вървяхме още един километър, за да дойдем до касапниците. Земната повърхност е тясна за американците и те строят мостове, за да могат да се възползуват от мястото, което остава под тях. От двете страни на моста, на едно голямо пространство, се виждат огради за добитъка и кочини за свинете. Оттук се почва една воня, която те преследва във всичките здания на знаменитата касапница. При входа, като ни снабдиха с брошурките и изказаха съжаление, че не ще могат да ни покажат как колят свинете, понеже било късно, дадоха ни един водач, който през разни мостове и тъмни коридори ни поведе низ отделенията. В едно от тези отделения прекарваха говеда през един вход и ги разпределяха едно по едно в отделни огради, над които стояха няколко касапи и нанизаха с железни чукове смъртоносни удари на добичетата. Едър, хубав добитък. Видях аз някои волове, като влизаха в оградите, издигваха си главите и като погледнат цели стотини на тях подобни убити, одрани и разсечени на части, обхващаше ги неописуем ужас, те си облещят очите и като че се вкаменяват на мястото си; в този момент касапинът издига равнодушно чука и с един удар между рогата поваля вола на дъските. Тези дъски се издигат и изтърсват полумъртвото добиче в залата. Там други касапин, ако не са умрели, добива ги с чук и две железни куки издигат говедото за задните крака нагоре. Тези куки, със синджир окачени на един дълъг железен прът, с помощта на едно колелце се движат леко заедно с добичето по пръта. Такива куки и прътове са разпречени навсякъде. С нож прободват говедото в гушата и руква право на дъските цял поток кръв и нечистотии. Преместят куките по-нататък - там други дерат говедото. По-нататък го измиват. Сетне го разсичат надве. Сетне на части, и на другия край, в другите отделения, след сума операции, излизат цели складове с консерви, екстракти, пепсини. Видяхме едно грамадно отделение, гдето правеха всевъзможни суджуци, сосиси, салами. Няколко машини разсичат месото на дребно, сума работници на мръсни дървени маси пълнят едни безконечни чърва, обвързват ги с канапи, товарят ги на колца и пълнят складовете. И едновременно с тези фабрикации други работници с мръсни, вонещи колца развозват нечистотиите. Навсякъде мрачно и хлъзгаво от нечистотии, а смрад!... На няколко пъти ми се повдига, закрих си носа с кърпа - нищо не помага, стана ми съвсем лошо, още пет минути, и аз щях да падна в несвяст. А ребятата другари вървят ли, вървят напред. "Умирам!" - извиках аз, задавен от убийственото зловоние, и чак тогава се съгласиха да напуснем този ад и бегом през едни мрачни стълби, през едни ледени подземлия, складове на замръзнало месо, ние излязохме на божия свят. Ох, като че се избавих от една неминуема смърт! Момчето искаше да ни развожда низ другите отделения. Аман! Не ща ти касапниците! Дадохме му бакшиш и избягахме. Целия ден ме преследваше тази миризма. Като че всичките ядения, които ми подаваха, миришеха на "Armour"s Packing House". До какви безобразия е довела жаждата за злато!

Е, хайде сега да се връщаме назад, към Стария свят, па из пътя ще се спрем във Вашингтон, във Филаделфия, па от Ню Йорк ще идем и в Бостон и тогава вече прощавай, Америко.

До смешно дохождат тези американци със своите големи реклами за железнопътните линии. От Ню Йорк за Чикаго има няколко линии и по всяка от тях заминават много тренове на ден. По-главните са две. През Ниагара - New York Central and Hudson River R.R. в свръзка с Michigan Central Railroad и през Филаделфия-Pennsylvania Railroad!. Във всяка главна станция са изложени за публиката gratis картите на пътищата и местностите, през които минуват линиите на компанията и на всичките съединителни железнопътни или параходни линии. Ако вземеш картата издадена от компанията New York Central R.R., виждаш техния път до Чикаго, означен като права линия, един сантиметър широка и с червена боя. Не само големите градове, ами и най-малките незначителни градовце, напечатани с едри букви. Ниагара, напечатана с грамадни заглавни букви. Ако гледаш тази карта, ще помислиш, че за Чикаго през Филаделфия не е възможно да се отиде, па и да е възможно - няма защо; този път е представен като пустиня. Няма град, няма село. Сам-там има по някой град, но напечатан с такива дребни буквици, че ще го помислиш за някое селце и при туй градът турен надалеч от линията. И линиите криви, отиват съвсем на друга страна и се прекъсват. На тази карта има разни видове от Ниагарските водопади, от Худзонската река, описания, хвалби, преувеличения до небеса. Четеш описанието на вагоните и мислиш, че за някои разкошни дворци ти разправят. Като говорят за стойността на пътуването, представляват ти я до такава степен изгодна, почти без пари, като че возят пътниците за благодеяние, за бог да прости. Вземаш сетне картата, издадена от компанията Pennsylvania Railroad, и какво виждаш? От Ню Йорк до Чикаго през Филаделфия теглена една идеално права, широка, червена линия и не една, ами няколко линии една до друга и пътят минува през сума градове, напечатани с едри букви, особено градовете Филаделфия, Балтимора, Вашингтон, Питсбург. И гледаш на тази карта пътя през Ниагара. Че то няма път! От Ню Йорк нагоре - пустиня. Няма град, няма село. Тук-там за хатър написано с микроскопически букви по някое градле. И Ниагара написана, но я заврели с дребни букви между тъмните бои на картата - не можеш да съзреш. А техния път като го украсили, като го накичили със сума видове от Вашингтон и другите градове, видове от Алеганските гори и като ги превъзнесли, ще помислиш, че тука е земният рай. А за стойността на пътя - не питай. Съвсем без пари. Така, построили железницата за себап. И каква железница! Чети описанията - царските палати остават пред тях бедни колиби. Ние пътувахме и по двете линии и не забележихме едната да има някое преимущество пред другата. Като посещаваш Америка, трябва да минеш по едната линия, за да видиш Ниагара, трябва да минеш и по другата, за да видиш Вашингтон."

Ромскa Новa година - Василицa Днес е ромската Нова година – Василица. Празнуването на Банго Васили (Васильовден) е свързано с няколко ромски легенди. В тях Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Ромски легенди са противоречиви и според най-известната - Банго възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола. Друга легенда определя Банго-Васил като куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява циганин, бягащ от лошите. Трета представя как Свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващо море, водите щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски - ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Ромската Нова година се празнува три дни и се прави разграничение на 13.01. и 14.01. е Васильовден, а на 15.01. - Банго Васили. В някои райони на Централна България наричат и трите дни "Банго Васили". Вечерта на 13 срещу 14 повтаря християнските ритуали на Бъдни вечер. Интересното е, чe Банго Василии се празнува с птиче месо - гъска или петел. Семеен празник, при който е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени - никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек да не влезе в къщата. В полунощ когато настъпва Новата година започва сурвакането. В някои райони през нощта се сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да обикалят и съседните къщи, тъй като след полунощ вратите им вече са отворени за посетители. На 14 януари за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им. Смята се, че така ще бъде и цялата Нова година.

http://calendar.dir.bg


Денят е близък и почти съвпада с българският езически "Петльовден":

Петльовден — Уикипедия

Автор: skribezium

Минават години,  сменят се поколения, животът ни хвърля в моменти на падение и слава. Но един исторически момент и личност остават завинаги в летописа на моя град – името на генерал Виктор Дандевил. Роден в 1820 год. в Оренбург, командващ Трета гвардейска дивизия от Западния отряд на генерал Гурко. Участва в боевете за освобождението на градовете Панагюрище, Пирдоп, Пловдив, Асеновград и др. Умира в Санкт Петербург през 1907 година.     
       Днес много улици по градовете, през които е преминала неговата войска носят името му, а в Асеновград, почти до мястото, където е посрещнат с хоругвите от православните храмове и камбанения тържествен звън, се издига скромен паметник – барелеф на най-обичания руснак в този град – генерал Виктор Десирович Дандевил.                Минават години,  сменят се поколения...                Но един исторически момент и една победна личност завинаги остават в историята на Асеновград и България!                      Снимка на паметника на генерал Дандевил от лятото на 2008 година. 

 
Генерал Дандевил и синът му капитан Дандевил, снимка 1877 г.
/Сн.-Държавен архив Пловдив/


Следващата публикация е взета от:
 http://www.histoy.asenovgrad.org/       „Станимака - духовно наследство” Сайт на Ивайло Мирчев за историята на Асеновград.         Бе началото 

 д-р Светозар Тошев              Над смълчаната от уплаха Станимака е лепнала бяла, тежка зима. Утрото на 18 януари е мразовито. Подухва студен вятър откъм заснежената планина. Водите на река Чая са сковани в лед. Дърветата покрай бреговете сякаш зъзнат - по оголените им гранки светлее скрежец.              Екват наблизо топовни гърмежи. Всеки трясък разтърсва двукатите чорбаджийски къжи, стъклата им грозно потракват под големите им стрехи. Съвсем близо гърмят пушки, цвилят подплашени коне, трополят топове, обозни коли и ракли. По калдъръмените улици пробягват аскери, пищят ранени в предсмъртни мъки. Тук-таме в полето пламват пожари, горят копи ръженица в долината "Кюмюрджи махала". Сърцата бият лудо и тръпнат в ужас пред неизвестността. Тъй близка е турската кървава разправа с развълнувания от радост град!
           Уплахата в града все повече нараства. Людете се изпокриват в мазета и яхъри. Някой побягват в планината. На високото горе в "Нохто махала", в двуката къща, която през априлските дни на 1876 година, е била свърталище на Отон Иванов, са се събрали неколцина църковни настоятели на първия български храм "Св. Димитър". Неспокойни, но радостни са и българите, в околните бедняшки къщурки.   През процепи и пролуки те зърват страховита, но радваща гледка. На белия фон на заснеженото поле аленеят хиляди фесове на бягащите турски войски. По пътя към Бачково отстъпват в безредие други турски табори. По заледените води на реката се мъчат да прекосят артилерия и тежки обози, но ледът се пропуква и те затъват. Подплашените аскери ги изоставят заедно с конете. Белезникави кълба тук и там бележат попаденията на руските снаряди. Някъде зад Горни Воден се вдигат снежни бели облаци...             Очите се просълзяват. Мираж ли е това или не е ? Не! Това са те. Братушките! Те идват, идват победоносно насам!... Ето, от общата дълга верига там край Воден, подвижна и лъкатушна, бързо се отделя конница. Казашка сотня, на бели коне, в луд бяг достигат покрайнините на града и брега на реката. Казаците се пръсват и оглеждат всичко наоколо. Наново пропукват пушки. Закъснели в отстъплението си аскери падат простреляни от казашките разезди.               Първите конници вече троплят край джамията. Някой от тях бързо достигат до Тополовския път, други са вече под Метоха. Да! Това са те, нашите, братушките! В стаята на къщата-наблюдателница църковните настоятели през сълзи се прегръщат и целуват. Плачат и се прегръщат хората във всички български бедняшки къщурки.
Бим... бам... бум... Бим... бам... бум... удря голямата тежка камбана на църквата "Св. Димитър". Дин... дан... дан... пригласят и по-малките в чудна надпревара.          -          Над смълчания град еква радостният камбанен звън, запял песен за свободата...
Бум... ммм... Бум... м.. м... се чува вече на изток от града. Там - към Мулдава и Червен, падат вече руските гранати по отстъпващите в паника турски аскери, преследвани неуморно от богатирите на генерал Дандевил.
        -Бим... бам... бум.. Дан... дан... дан... запяват в хор и камбаните на другите църкви в града. 
         -Бум... м... м... Бум... м.. м.. м.. пригласят руските топове и прогонват все по-далеч мрака на робството...
         Възбуденият народ изпълва улиците. Гъсти колони се спущат към "Мармара юфир - трисводестия каменен мост (където сега изтичат водите на "Асеница"), що свързва Метошката махала и Воденския път с другите градски части и главната.          -
          Запяват развълнувани и пристигналите вече на брегана реката руски войници. реперящ от вълнение глас генерал Дандевил се прекръства, отчупва залъкотхлябподнесен със сол и обявява началото на свободата.




Възстановка на посрещане на руските войски през 1878 година




       За такъв момент е и стихотворението на Иван Вазов "Здравствуйте, братушки!"
написано през 1878 година.

 

 

 

– Мамо, мамо, я ги виж!

 

 

 

– Що е? – Идат, погледни ги.

 

 

 

С пушки, с саби... – Що стоиш?

 

 

 

Скоро, чедо, поздрави ги!

 

 

 

Тях ги бог прати насам,

 

 

 

да помагат, чедо, нам. –

 

 

 

И детето дава крушки

 

 

 

на солдатите без страх

 

 

 

    и крещи на тях:

 

 

 

здравствуйте, братушки!

 

 

 

 

 

 

 

Генералът кат орел

 

 

 

ескадроните повежда,

 

 

 

а орачът се запрел

 

 

 

и омаян ги изглежда:

 

 

 

чини му се, че е сън...

 

 

 

Изведнъж с туптенье, с звън

 

 

 

приближават кат вихрушки.

 

 

 

Той си шапката свали

 

 

 

    и ги поздрави:

 

 

 

здравствуйте, братушки!

 

 

 

 

 

 

 

Шипка! Шипка! Гръм се чуй.

 

 

 

Гурко мина планините!

 

 

 

Радост, чудо беше туй!

 

 

 

И на Тракия момите

 

 

 

срещат храбрите борци

 

 

 

и покриват със венци

 

 

 

техни глави, коне, пушки...

 

 

 

И кат стискат им ръце,

 

 

 

    викат от сърце:

 

 

 

здравствуйте, братушки!

 

 

 

 

 

 

 

Как са горди тез момци!

 

 

 

Един казак варди, гони

 

 

 

хиляди злодей, крадци –

 

 

 

цели турски легиони.

 

 

 

И народа с лик засмен,

 

 

 

като гледа вече в плен

 

 

 

тия полкове хайдушки,

 

 

 

на казаците добри

 

 

 

    тъй благодари:

 

 

 

здравствуйте, братушки!

 

 

 

 

 

 

Русе, 1878

Минаваме от второ на четвърто-пето място в ЕС 13 яну 2013 19:50 10  

Снимка: БулФото - архив

Миналата година е най-неуспешната за тютюнопроизводството, като страната ни е произвела едва 22 хил. тона тютюн. Това е почти два пъти по-малко от продукцията от предходната година, когато са произведени над 40 хил. тона, каза директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия доц. Христо Бозуков на дискусия за бъдещето развитие на сектор „Тютюн”, съобщиха от Селскостопанската академия.

Така страната ни от второ място след Италия, отива на четвърта-пета позиция по производство на тютюн в ЕС. От добитите количества  90 % отиват за износ. По думите на доц. Бозуков, бюджетът на България в момента се крепи на два основни стълба – тютюна и горивата. Те носят по близо 2 милиарда евро приходи от акцизи годишно в държавната хазна.

Тютюнът е с най-висок принос за брутния приход в растениевъдството от всички култури, отглеждани в страната. От около 70 хиляди регистрирани земеделски производители у нас, половината са тютюнопроизводителите. Тази година средните изкупни цени на ориенталските тютюни се движат около 6.50 лв. за кг. В Гърция цената е двойно по-висока, заради по-доброто качество на продукцията. Тя от своя страна, обаче е обвързана с използваните сортове.

До преди 10 години тютюнът беше една от малкото земеделски култури в България, от която на 100 % бяха застъпени български сортове. През последните години обаче, в страната се налагат редица чужди сортове. Така днес при сортова група Басми 70 % от семената, които се ползват са български, а 30 % чужди. При сортова група Виржиния - 60 % са български и 40% са чужди, а при сортова група Бърлей – само 5 % са български, а 95 % са чужди.

Друг не по-малко тревожен факт е използването от някои производители на не сертифицирани тютюневи семена с неясен произход или собствено производство. Това се потвърждава от разминаването в площите разсадени с тютюн и закупеното количество сертифицирани семена.

Тази практика води до производство на тютюн, неотговарящ на критериите и изискванията на изкупуващите фирми за качество на тютюна, което от своя страна снижава себестойността на произведената продукция.

http://www.dnes.bg