• Принтирай страницата
• T T
•  
•  
•  
• Twitter
• LinkedIn

• Българският календар е най-старият в света и според него отбелязваме 7521 г. 04.01.2013 20:09 28 Прочети
• Пакистан е прародината на българите!? 03.01.2013 16:00 62 Прочети
• Татарстан иска да представи пред света древното българско културно наследство 25.11.2012 11:00 38 Прочети

Носим ДНК на 7800 години. Това показва последното проучване на Националната генетична лаборатория. Българинът бил смесица от местно население и много други народности, които са минавали през земите ни.

„Доскоро си мислехме, че сме смесица от прабългари и славяни. Но при изследванията открихме, че 22 на сто от мъжете у нас носят генни характеристики на мъже, които са живели по тези земи преди около 7800 г. Те нямат нищо общо със славяните, прабългарите и траките", казва пред "Монитор" шефът на лабораторията проф. Иво Кременски. По думите му, когато родните генетици получат информация и за женската ДНК, ще могат да установят с голяма точност каква е генетичната ни история.

„ДНК-то ни е много добро. Българинът е оцелял толкова време и продължава да оцелява именно заради многообразието си от генетични комбинации. Трябва да се променят нещата извън нас. Защото богатите хора са и щедри, и здрави, и усмихнати. Затова мисля, че не трябва да пипаме гените, а да променим битието си", обяснява още проф. Кременски, цитиран от БЛИЦ.

Освен чрез гените, учените могат да получат подробна информация по състава на кръвта.

„Неотдавна имаше едно изследване, което показваше, че по кръвта българите много приличат на французите. И то по-специално на хората, живеещи в Южна Франция. Това си има своето историческо обяснение - та нали кръстоносците са тръгнали от там и са минали през нашия регион. Няма как да не са оставили наследници”, слага още един щрих към профила на българина доц. Андрей Андреев, директор на Националния център по кръводаряване. По думите му след още няколко века този състав може отново да се промени и да се окажем по-близки на някоя друга нация.

Редактор: Десислава Ушатова

Около 800 години преди Рождество Христово живял между израилтяните един човек на име Йона.

Преданието говори, че той бил син на сарептската вдовица, у която св. пророк Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от мъртвите със силна молитва към Бога (3Царст. 17:17-24).

Той получил от Бога дара на пророчеството.

В онова време жителите на големия град Ниневия прогневили Бога със своя беззаконен живот. И Бог заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние. Но Йона се уплашил, защото знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си:

- Ами ако жителите на Ниневия не повярват на моите думи и започнат да ме мъчат?

В страха си Йоана забравил, че трябва да изпълнява безпрекословно заповедите на Господа, каквато и опасност да го застрашава. Силно смутен и развълнуван, той се качил на кораб и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го наказал за малодушието и непослушанието. Страшна буря се надигнала в морето. Корабът бил в голяма опасност. Езичниците, които се намирали в него изплашени почнали да призовават своите богове да ги спасят от смърт. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя начин да облекчат кораба.

В това време Йона спял спокойно на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му казали:

- Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни спаси!

Изправени пред голямата опасност да потънат заедно с кораба на дъното на морето, пътниците почнали да си говорят помежду си:

- Навярно това бедствие ни е пратено за наказание на някого от нас. Да хвърлим жребие, за да узнаем кой между нас е грешният човек, който прогневил Бога!

Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Йона.

Те заобиколили Йона и го запитали строго и гневно:

- Кой си ти? Откъде си?

Йона отговорил:

- Аз съм служител Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и сега бягам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото заради мене е пратена тая буря!

Моряците се убедили, че не е възможно да се справят с бурята. Затова хванали Йона и го хвърлили сред вълните.

Пророк Йона и кита.
Фреска от 3-4 в. Catacomb of Sts. Peter and Marcellinus в Рим.

Морето утихнало.

Попаднал сред вълните, Йона бил погълнат от грамаден кит. По Божия воля той останал жив във вътрешността на кита три дни и три нощи. Изплашен, със сърдечни съкрушения извикал към Бога да го помилва и спаси. Господ се съжалил над него. След три дни китът го изхвърлил жив на брега.

Видял се спасен, Йона започнал да се моли, да слави Бога и да Му благодари. И чул отново гласа на Господа:

- Иди в Ниневия. И там проповядвай, което ти заповядах. Възвести на жителите Моята воля!

Йона се отправил незабавно за Ниневия. Като пристигнал там, тръгнал из улиците и гръмогласно говорел на жителите, че след четиридесет дни Ниневия ще бъде разрушена, ако те не се покаят.

Ниневийците повярвали на думите на пророка. Уплашили се и започнали да се каят за греховете си. Обявили пост. Възрастни и деца се облекли във вретища.

Сам царят слязъл от престола си. Съблякъл разкошното си царско облекло. Облякъл се в прости дрехи и наложил на себе си и на всички жители строг пост: никой нищо не трябва да яде.

Цели три дни всички се молели със съкрушение и смирение. Каели се за греховете си. Обещавали да се изправят.

Бог видял тяхната скръб и тяхното покаяние. Смилил се над тях и по неизказаната Си благост ги простил.

Йона прекарал три дни в Ниневия. Излязъл от града. Заселил се на една височина, близо до града, и оттам очаквал да види какво ще стане с града.

Изтекъл предсказаният от него срок. Ниневия не била разрушена. Той се натъжил. Страхувал се, че ниневийци ще го сметнат за лъжлив пророк, и си позволил да роптае против Бога:

- Не поради туй ли, Боже, аз се страхувах да възвестявам Твоята воля? Аз знаех, че ти си щедър, дълготърпелив, многомилостив, че при покаяние прощаваш греховете и отвръщаш гнева Си. Сега вземи душата ми: по-добре е да умра, отколкото да живея.

Мястото, гдето се намирал Йона, било открито. Слънцето силно го напичало. Бог заповядал в една нощ да израсте за него растение, което го предпазвало със своята сянка от слънчевите лъчи. Йона си отдъхнал на сянка. Но в една нощ червей подял растението и то изсъхнало. Йона се огорчил отново.

Тогава Господ казал:

- Жал ти е за растението, за което не си се трудил и което не си отгледал, което в една нощ израстна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява – и много добитък?

Йона се върнал в отечеството си. Но след това отишъл пак в Асирия, гдето и умрял.

За пророк Йона се споменава често в църковните песни. Тридневното му прекарване в утробата на кита служи за предобраз на тридневното пребъдване на Господа Иисуса Христа в гроба. Сам Спасителят посочил това, като говорил на учениците си за юдеите:

"Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона; защото както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона; а ето, тука има повече от Йона" (Мат. 12:39-41).

Анонимните” открито заплашиха Btv Media Group.

Маскираните бунтари хвърлиха в лицето на телевизионерите ръкавица! По всичко изглежда, че не само абонатите на „БУЛСАТ” ще получат нов удар. До сега от телевизията ги провокираха като им обещаваха, че могат да гледат БиТиВи онлайн или по други оператори, но ако се разсърдят „Анонимните” – и тава няма да стане!

Маскираните изпратиха свое обръщение, което само за един ден оглави класацията в най-популярния български портал за видео споделяне – до момента с 17 357 гледания.

Онлайн-революционерите открито намекват, че съдбата на ФБР и НАСА ще сполети и Btv Media Group, ако „не вършат работата си почтено и ако не показват истината такава, каквато е”.

„Анонимните” негодуват срещу потъпкването на свободата на словото, цензура и преследването на еколозите и „сбъдването на кошмарите на Джорд Оруел”.

Механичен женски глас дава на телевизията да се разбере, че няма да търпи дълго войната срещу „свободното споделяне на знания и информация между хората”. Така наречената кампания „Феър плей” не само разгневи зрителите, които, ако пропуснат епизод от любимия си сериал или предаване трябва да платят абонамент за Войо, защото на никое друго място в мрежата не могат да се намерят.

Затова „Анонимните” настояват БиТиВи да се извини за „насилието над журналистиката…от последната една година”, в противен случай телевизията и рекламодателите ще се считат за неприятели!

Това означава, че частната медия ще разбере с ясна сила какво означава „Ние сме „Анонимните”. Ние сме легион. Ние не прощаваме. Ние не забравяме. Ние сме легион. ”

Симеон Дянков Снимка: Министерство на финансите

„Мога да гарантирам, че след изборите няма да остане дупка в бюджета. Готвим се да управляваме и втори, и трети мандат”, заяви пред Нова телевизия финансовият министър Симеон Дянков. Той беше категоричен, че независимо от наближаващите избори правителството няма да спира реформите и има готовност да реализира искания на бизнеса до края на мандата.

През тази година доходите в определени сектори ще се увеличат, но най-рано през март ще стане ясно кои ще са тези сектори, каза още Дянков, като мотивира обещанието си с добрите финансови резултати в държавния бюджет за миналата година.

„Завършихме 2012 година по-добре, отколкото бяха прогнозите. Оттук излиза възможността през тази година доходите в определени сектори да се увеличат. Кои ще са тези сектори ще стане ясно през февруари – март”, посочи той.

За увеличението на заплатите

Повече пари за майките няма да има, категоричен беше Дянков и повтори, че ще се строят детски градини, за да може майките да се връщат на работа по-бързо, вместо да разчитат на обезщетения.

 От думите на министъра обаче стана ясно, че ще има увеличение на заплатите на лекарите, в армията и в културата. „До края на месеца всички увеличавания на доходите трябва да са ясни”, съобщи той.

Финансовият министър се похвали, че за миналата година НАП са събрали 101% от заложеното, а Агенция „Митници” – 103%. „Това по-добро изпълнение е, защото месец декември е доста силен, предвид това, че през този месец има доста празници и хората пазаруват много”, обясни Дянков. И двете институции си презипълнили бюджета си с около 200 млн. лв.

Финансовият министър посочи, че двете най-важни теми за него са финансовото здраве на страната и безработицата. Дянков каза, че един от начините да се справим с нарастващата безработица е с помощта на програми за трайно безработните. От няколко седмици се работи по специална програма, която ще създаде алтернативна работна среда за освободени работници, разкри финансистът.
За ВМЗ-Сопот

Финансовият министър сподели, че спасението за ВЗМ–Сопот е по-добра финансова дисциплина. Той посочи, че липсата на такава дисциплина е причина за тежките проблеми в завода към днешна дата, както и в други големи държавни предприятия, като БДЖ, например. Дянков каза, че не е редно държавата да има дял в предприятия, чиято продукция се конкурира от други частни фирми в страната, които работят с много по-малко работници и реализират по-високи печалби.

„Няма защо държавата да е в много от секторите, в които е била по време на социализма. И ВМЗ-Сопот е един пример за това. Трябва бърза приватизация, а не да се разчита да дойде държавата и да помогне”, категоричен беше той.

За АЕЦ „Белене” и референдума

Дянков изрази съжаление, че първият референдум у нас по време на демокрацията, е по такъв „безсмислен за обществото въпрос”. Според него дори референдума за пушенето на закрито е по-смислена тема.

„Има много по смислени неща, за които могат да се използват тези 14 млн. лв. за референдума”, категоричен беше той. По думите му тези цената на допитването дори ще е с около 5-6 млн. лв. повече, или около 20 млн. лв., тъй като има и допълнителни разходи.

Повече новини от България четете в Investor.bg

Те са демократите на съвременна България.  

Те са тези, от чиито редици се раждат съвременните демократични политици; тези, които формират съвременната демократична власт; тези, които прикриват в океан от изговорени думи на демократични небивалици „демократичните“ законодателни и изпълнителни творения на властта, довели до лансирането и налагането над обществото на куп демократично-фашизирани закони – Закон за унижение на жената и майката чрез узаконяване на сурогатното „майчинство“, Закон за задължителното предучилищно образование чрез институционализиране дори и на 4 годишните деца, Закон за „закрила“ на детето от собствените му родители, Закон за въвеждане на Специализиран съд от възрастни над деца и промяна на Наказателния кодекс с цел включване на Наказателни присъди над деца, Закон за отнемане на имуществото на хората, всички до един подведени под общия знаменател на „виновен до доказване на противното“ в пълен разрез с Конституцията на България, и още, и още... 

Те са поддръжниците, идеолозите и пропагандаторите на тези по демократичному нечовешки закони. От една страна правителството подготвя тези закони с тяхната демократично - „експертна“, но задължително политически благоверна помощ, а от друга страна правителството улеснява приемането на тези закони, като си служи с техните граждански организации за манипулиране на гражданското мнение чрез прикриване зад благовидни каузи в защита на засегнатите от законите хора и чрез лицемерни призиви за толерантност и политическа търпимост към ... нетърпимото фашизоиране на обществото ни. 

Демократите на България са национална мрежа от неправителствени организации, културно – християнски клубове със собствени издания, икономически и политически „фондации“, които в тясна връзка с официозните медии и телевизии на България имат задачата да формират общественото мнение и да потушават общественото недоволство от налагането на Новите фашистки закони. Общото между всички тези „демократични“ организации и официозните медии е яслата, на която те всички се хранят – донорства от задгранични фондации като „Отворено общество“ на финансовия магнат Джордж Сорос, или „Конрад Аденауер“ със седалище в Германия, чиято дейност бе забранена в редица страни по света, или USAID на Държавния департамент на САЩ и други подобни, с чието обществено присъствие всички някак си свикнахме през последните години.(http://antipropaganda.comxa.com/Ekspertite.html) 

Сериозен източник на финансиране на голяма част от тези демократични НПО и официозни медии е и самото правителство, което свежда до тях финансиране от Европейския съюз с единствената задача да се пропагандират и налагат новите ‚демократични“ ценности на ЕС, изразяващи се в масовото приемане на Новите световни фашистки закони за отнемане на деца от родителите им, за все по-институционализирано и лишено от основни човешки свободи житие – битие на европееца по примера на американския гражданин. 

Демократите на България са хора образовани – те са експерти: икономисти, професори, доценти и асистенти в българските университети, педагози, философи с уклон към богословието, журналисти, писатели. Те са хора амбициозни, поставили кариерата и собствената си успешност над всичко и всички. Ето защо те с лека ръка изпълняват политически поръчки, като посягат на всички досегашни светини на българската душевност и ги стъпкват в краката на собствената си арогантност – систематично, упорито, с необходимото медийно покритие.  

Те например не се свенят да посегнат на майките на България, или на техните деца, нито пък се свенят да посегнат на стожерите на православната вяра на българите - духовните отци на Българската православна църква. В техните демократични медийни изяви и телевизионни предавания, в техните Фейсбук страници и дискусионни форуми, те безсрамно се превръщат в проводник на фашистките идеи на поддръжниците на насилственото отнемане на деца, като обуздават и размиват в безсмислено-високопарни „експертни“ терминологии и най-плахия опит на някой родител да се обади срещу налаганата законодателна фашизация над българския народ. Съвременните демократи са хора обучени как да водят обществени дискусии и как да удавят в нищо неказване всеки опит да се прозре истината от отделния човек.  

Наскоро бях пряк свидетел на нечовешкото и грозно отношение към една изстрадала българска майка на членове на Националната мрежа на родителите и на Националната мрежа на децата, както и на самите администриращи Фейсбук страницата на тези организациии. Майката се казва Марийка Томова – Калмир и е преживяла най-големия кошмар, който една майка може някога да преживее – децата й са били неправомерно и в разрез с човешката етика, отнети от Социалните служби на Швеция – 3 прекрасни деца. (http://www.facebook.com/#!/groups/128875100603815/; http://swedishsocterrorism.blog.bg/)  

Информация за този кошмарен случай излезе в няколко столични вестника – Телеграф, Стандарт, и др. Оказа се, че в Швеция вече се прилагат тези закони за „закрила“ на детето и Специализиран съд над деца, които и тук в момента се придвижват между първо и второ четене в парламента. Ето защо за много български медии, демократични НПО и прочие външни служби като консулства и посолства, случаят се оказа крайно неудобен и се погрижиха с всички средства да го потулят. Като не се спряха пред нищо – дори и пред купища лични нападки и обвинения срещу самата майка, като например тези на страницата на Националната мрежа на родителите във Фейсбук. Аз поздравявам тази смела българска майка Марийка Томова – Калмир за куража й да отговаря искрено и неподправено на преднамерените и недобронамерени гестаповски въпроси на няколко членове на Националната мрежа на родителите в България, които си позволиха да осъждат и обиждат и нея, и децата й, и снимките на децата й, и съпружеската й връзка с мъжа й, и какво ли не! Самата Марийка обидиха с непристойни думи, а за оправдание си измиха ръцете с обвинения за политическата "принадлежност на майката към панславянските идеи"!!!  

Все пак, те са съвременните демократи! Какво значение има тук съдбата на три български деца, умиращи от психологическия тормоз на специално обучени да разделят майка от деца психолози, когато „демократичните ценности“ на политическите интриганти са засегнати!  

А след това същите тези демократи, самите те родители, демократично изтриха постовете си с грозните обиди, както и цялата неудобна за тях информация с безброй конкретни примери за откраднати, изтормозени и дори убити деца в Швеция, Норвегия, Англия, предоставена от Марийка Томова по повод на геноцидната политика на социалните служби в Европа. Подобно „демократично“ отношение бе демонстрирано не само към Марийка Томова-Калмир, но и по отношение на една малолетна ромска майка, чиято снимка обиколи поръчковите медии тези дни с призив за бунт срещу циганите в България. За мое най-голямо учудване членове на НМР открито призоваха от своята страница „Да се сезира прокуратурата, че родителите не са си били на място и момичето да отиде в приемно семейство, заедно с бебето. Простъпката е простъпка, защото има бебе. Ако няма бебе, родителският контрол е осъществен и опасност за живота и здравето няма.“
 
http://www.facebook.com/groups/197861710316672/permalink/294577937311715/

 Откровено и безочливо адмириране на отнемането на деца от родните им майки и настаняването им в приемни „семейства“, се крие зад една организация с благородна кауза, наричаща себе си Национална мрежа на родителите в България.  

Колкото и да се опитват съвременните демократи да прикрият законодателната дейност на нашето правителство чрез манипулиране на истината, то Тя, Истината, е повече от очевидна - всяко едно семейство по света е потенциална жертва на всесилни социални чиновници с непремерена власт, които могат да влизат под юргана на всяко семейство, да решават кога и как хората да зачеват децата си, да използват дори и съпружеските недарозумения или трудни житейски моменти, за да отнемат децата на хората и да шантажират и деца и родители. Случаят на Марийка Томова - Калмир не е изолиран случай, а правило на една нова чудовищна европейска законова система, която тези дни и месеци се приема и у нас!  

29 Септември 2012. Долнопробна Гербаджийска шашма: От нищото идва “американски инвеститор” за АЕЦ "Белене", чиято компания "Глобал пауър консорциум"е пуснала сайта си преди три месеца, и веднага бива приет в Народното събрание, след което влиза в новините.

Октомври 2012. Засегната от обвинения за дългогодишния пладнешки грабеж (на останките или от нови проекти) на АЕЦ "Белене" БСП негодува, ядосва се, ще инициира национален референдум.

Ноември 2012. "Тука-има, тука нема" референдум за строежа на АЕЦ "Белене".

Декемри 2012. На 27 януари 2013 - референдум за строежа на АЕЦ "Белене".

Пак декември. Симеон Дянков изчислява - 16 млн. лв. ще струва на данъкоплатеца референдума.

Януари 5, 2013.

"За референдума – моето указание към партията ще бъде "не". За членовете на ГЕРБ ще има такива указания, да гласуват с "не". Не, не, не – ясно да го кажа."

Това заяви премиерът Бойко Борисов пред ТВ7 по повод предстоящия на 27 януари референдум за строежа на АЕЦ "Белене".

Януари 6, 2013.

"Поредният лупинг, поредното обръщане на палачинката от страна на Бойко Борисов с призива към членовете и симпатизантите на ГЕРБ да гласуват с "не" на референдума означава, че премиерът се обявява против развитието на ядрената енергетика в България и иска да я обрече на доизживяване".

Така председателят на БСП Сергей Станишев коментира думите на премиера Бойко Борисов.

Пак Януари 6, 2013.

"Станишев знае ли какво е лупинг..., палачинка..."

Преди време (някъде между преди- и новогодишната му реч) президентът Росен Плевнелиев обяви, че и той ще гласува против на референдума на 27 януари.

И така - п^оказен 4 месечен идиотизъм без край.

А на 27 януари 2013 - потрошени (отърашени) 16 млн. лв. от хазната!

плевен онлайн портал:

Странна е историята и нейните прочити. Когато народът е опростачен от недоимък и мечтите му за справедливост и достойнство са превърнати във форма на утопия, той все по-трудно различава истината от лъжата.
 
Така стои въпросът и с политическата сила Граждaни за европейско бъдеще на България (ГЕРБ). Водена от един журналистически продукт, какъвто е Бойко Борисов, натоварена с популистка и изпразнена от реално съдържание харизма, тази партия е обикновен политически представител на т. нар. “блато” – на структури, които трябва да гарантират личното благосъстояние на шепа родни и европейски олигарси и монополисти. Личното, а не общественото благосъстояние. Заради това частно благосъстояние с кървави народни пари се строят и прословутите магистрали – пътните артерии, по които ще преминават стоките на едрия бизнес и които ще лишат от препитание стотици хиляди хора, живеещи покрай тези пътища, както се случи и в Аржентина.
 Но, нека се върнем към основния въпрос на тази статия: “Кой има полза от ГЕРБ”.
 
Колкото и да е странно, полза от ГЕРБ, освен бизнеса и олигарсите, има единствено партията на дясната социалдемокрация в България – БСП.
 Изненадахте ли се? Има защо. Това е една от най-разпознаваемите тайни в България.
 
ГЕРБ беше създадена в края на управлението на НДСВ. Царската партия успя да вдъхне живот в разпадащите се структури на БСП като привлече Станишев за неофициален партньор в управлението на страната. Станишев се отблагодари на немеца СаксКобургГотски като му извъртя един архаичен номер – разцепи и отслаби НДСВ чрез един бивш пожарникар – син на служител на МВР отпреди 10-ти ноември. Същият този, избран от БСП човек, за кратко време се обгради от членове на репресивните полицейски и военни структури, от синове на ръководители на залепения за БСП Български антифашистки съюз, като Сергей Игнатов, от синове на “комунистически” функционери, като Росен Плевнелиев и Николай Младенов, от внуци на “комунистически” активисти, като Лиляна Павлова… Списъкът е дълъг.
 
Бойко Борисов се справи чудесно с поставената задача. Той оглави новата политическа структура и за по-малко от 10 години успя да унищожи на практика цялото дясно пространство, да стесни възможностите за бизнес на неконтролирания криминален сектор и да осигури алиби за изтегляне на Станишев от властта точно преди капиталистическата криза да се е стоварила върху българите с цялата си сериозност.
 
Станишев пое въздух и се захвана да укрепва положението си като Председател на социалдемократите в България и Европа. В този дух той се справи и с амбициите на Първанов и “ликвидира” вътрешните си врагове. На предни позиции в БСП беше поставена фигурата на бившия седесар по душа, произхождащия от врачанската провинция животновъд Георги Гергов. Олигархът Гергов се превърна в топлата връзка между Станишев и Борисов, “отстрани” министър Трайчо Трайков и си гарантира получаването на практически цялата собственост върху Пловдивския панаир.
 
Да! България беше поставена в краката на бизнес-политическите структури на Станишев и Борисов.
 
Единствените, които съзряха дълбочината на този гнусен капиталистически заговор бяха комунистите около Костадин Чакъров (Съюзът на комунистите в България), които директно посочиха с пръст виновниците за 23-годишната катастрофа и поискаха възмездие за всички грабители на народа. Те не спестиха истината за ролята на ръководството на БСП и СДС в прехода, не спестиха истината и около Бойко Борисов. За награда БСП/ГЕРБ хвърлиха върху единствените честни комунисти в България цялата сила на интригите, манипулациите и административните хватки, за да спрат нарастващото влияние на тази организация сред българите.
 Засега са успели.
 
Но, фактът на историческото движение сочи, че проблемът на капиталистическото олигархично управление на България не се крие в откровеността на комунистите, в яростния антикомунизъм на Станишев и Борисов или в мечтите на Гергов. Проблемът е в историческата неизбежност на процесите, които заливат Европа и света от няколко години. Процеси, вдигащи завесата на последното театрално действие, след което публиката ще трябва да оцени ролята на Капитализма като обществен строй.
 Дали ще има ръкопляскания или хули – времето вече показва!
 
Зрителите започнаха да плюят семки, да подсвиркват, да приказват, да хвърлят коктейли “Молотов” и да превземат самата сцена (както се случи във Венецуела, Аржентина, Бразилия, Перу, Еквадор и другаде по света).
 
На капиталистическите актьори вече им става тясно…
 
Колкото до ГЕРБ, Бойко Борисов и създателите им от БСП… Не мислите ли, че, за да се излекува болестта, първо трябва да се премахнат причините, които са я породили?
 Май, за да се излекуваме от беса на вируса ГЕРБ, първо трябва да премахнем създателите му от БСП.
 
Станишев – приготви се!

 
НИКОЛАЙ ГАЦЕВ                                            ГЕРБЛАНДИЯ,  10.01.2012.

by ExtremeCentrePoint on Friday, 3 February, 2012 · 27 comments

in България

На 1 февруари 2012 година, България се поклони пред паметта на жертвите на комунистическия режим. Иван Костов не уважи събитието. Очевидно, че за него това не е нито важно, нито тези жертви заслужават присъствието му. Президентът Росен Плевнелиев беше там. Там беше и Мартин Димитров. Защо Гаргамел не се появи ще разберете от биографията му.

”В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”

„Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол.”

Иван Костов

Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Няма данни от какво семейство произлиза и за икономическото им състояние и политически убеждания. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца. Когато научава, че е резерва в списъка на кандидат студентите във ВИИ ”Карл Маркс”, той се връща в България. Приет е за редовен студент и през 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.
Започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.

През 1982 г. завършва вечерно висше образование в СУ ”Св. Климент Охридски”, физикоматематически факултет, магистър по математика, със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.

В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.

След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министрески съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.

”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.

В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.

На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.

Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”. От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.

Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.
Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидна е връзката на Иван Костов с Андрей Луканов и БСП.

Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП, наблюдавайки отблизо борбата между политическите партии. Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата около него, не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.
Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.

След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.
Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.
Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламента. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели доверието на депутатите от СДС, без да загуби разположението на БСП, които са болшинство в парламента. И тук се чувства невидимата ръка на Луканов.

В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.

В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..

Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.

След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС. За да се смегчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.
Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.

Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.

На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обикновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително. В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.

Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии ,а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.

Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д – р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта, от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.

Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с щирока популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов: „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.

Желю Желев, макар и със закъснение също разбира, че Иван Костов е един от главните виновници СДС да измени на своите цели и идеали, което е довело до нейното разцепление. Костов съзнателно отстранява старите кадри на СДС и се огражда с нови, със съмнителен морал, които търсят властта заради парите. Желев не може да прости на Иван Костов изказване, което е направил, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от ”незабавната смяна на политическата система”. Костов казва:
„За тези, които сме изстрадали 10 години преход, политическата система е тази, която пази конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл.1 от бившата конституция – това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация”.(в-к „24 часа”, 12 април 2001 г.)

На Национална конференция на СДС, лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.

Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.
По време на събитията през ноември 1989 г., Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство. Неговата подмазваческа статия ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.

ИВАН КОСТОВ – Безочливо лицемерие и наглост.

Иван Костов и Андрей Луканов имали среща, на която договорили вота на доверие на правителството на Филип Димитров, който доведе до сваляне на първото правителство на СДС, се твърди в писмо на Николай Гацев, председател на 3-ти Местен клуб на СДС “Оборище”- София, член на СДС до Градския съвет на СДС – София, депозирано снощи, съощи БГНЕС.

В това писмо в метафоричен стил Николай Гацев, който спечели делото пред Върховния конституционен съд за някои оспорвани текстове от устава на СДС, разказва една история, която дълго време е премълчавал. “Много пъти съм искал да разкажа на този беден и излъган десен български електорат, какво съм видял и чул случайно, още като юноша, в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик /Борис Кюркчиев, бел.ред./ – някъде в София, някъде в квартал “Изток”, някъде в един апартамент на кръстовището на улиците “Чехов″ и “Райко Алексиев″. Там се случи превъплъщението на Потър във Волдемор”, пише Гацев и добавя, че за да го наследи по-късно Волдемор трябвало да изпълни своята първа пъклена мисия.

“Трябваше да убеди, онзи първият – “Страхливият” от Азкабан /Филип Димитров, бел.ред./, да си поиска вот на доверие в Парламента и да го подсигури, че вотът нямало да мине…

И ако ме питате, мене – Николай Гацев, тогава обикновен студент от митингите, откъде знам тези неща и откъде знам какво се е случило и говорело там – ами по съвсем битов и не много коректен път – просто седях в кухнята на този апартамент /бях нещо като послушник на възрастния политик/ и забавлявах стопанката на дома – също като мене, изолирана от разговорите. Но панелите не можеха много да мълчат”, пише още синият политик. “Бях много млад и зелен… и бях шокиран да видя заедно бъдещият Волдемор /Иван Костов, бел.ред./ на среща със самия Луцифер /Андрей Луканов, бел.ред. /. После и двамата отричаха, че са се виждали”, свидетелства Гацев: “Аз реших да извърша нещо не много почтено -”Страхливият” беше мой политически кумир – в семейството ми ставахме и лягахме с името му, майка ми дори му каза много нетактично и непосредствено в очите, “….. че не става за Премиер, а за Патриарх на България”. Затова отидох и му казах за срещата на бъдещия Волдемор с Луцифер и всичко, което бе дочуто на срещата им.

“Страхливият” нищо не направи – само ме успокои, че вотът нямало да мине или щяло да има най-много някои козметични промени в правителството”. Резултатът е известен – кабинетът падна и беше сменен с друг, на някакво си ново “динамично” мнозинство, а Николай Гацев добавя, че Луканов дори е наричал Костов “нашето скрито оръжие”. Още от годините в СССР…”. В края на писмото си Гацев в същия метафоричен стил призовава своите съпартийци да се борят с Лорд Волдемор и силите на Мрака.

Иван Костов и Андрей Луканов договорили свалянето на правителството на Филип Димитров

Мястото на Иван Костов е в БСП?

Кольо Парамов

Предложението, което направи депутатът Т.Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.
Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”
Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскруполна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.
Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?
Ето пет тези в подкрепа на горното:
1. Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.
Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.
По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.
Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.
Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.
2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.
Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитро. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.
Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .
Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.
Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече
10 години щеше да се лута без работа.
3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.
По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.
През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлизирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.
Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчисления за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.
След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и без препознат като бъдещ министър-председател.
Днес лъжецът И.Й.Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.
Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.
4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.
Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.
БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.
Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.
Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.
Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!
5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи за ди скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.
Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!
Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.
Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.
В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.
Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.
Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.
Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.
20 юни 2011 г
Лондон

       Кокошарника на продажните ни медии е пак превъзбуден и от там се разнася възмутеното кудкудякане на демократичните пернати. Особено се извисява това на претендиращия за гуру на „демократичната” ни журналистика Иво Инджев. Развенчан от още по-демократичния си колега Георги Ифандиев и низвергнат от същия в геената, където ще горят душите на народните предатели и...агенти на ДС. В няколко убийствени филипики, под общото заглавие „Как службите ковяха „демократи”, му е отредил специално внимание в  раздела „СС „Ивайло” – филиграна на ДС и БКП”. Герой е и на статията му „Иво Инджев – ченге та дрънка, вервайте му”. Солидно подкрепен с документация от личното и работното му агентурно дело, го забожда като екзотичен инсект в хербария на мумифицираната бивша соц. агентура.  Но,  о чудо! Свидетели сме на процес, достоен за изучаване от научната общност.

Въпросния инсект, с многофацетно зрение, невероятно изострен слух за интриги и учудващо витален, като неизтребимите хлебарки е преминал отново през стадия на какавидата и в момента се е пръкнал, като многоцветна, пърхаща, демократична пеперуда, носена от свеж западен ветрец. Всъщност подобна трансформация преживя цялата бивша соцноменклатура, преродена в съвременната ни „демократична” управляваща класа, владееща вече 90 % от капитала на страната ни. Процес, до болка познат на по-интелигентната част от нацията ни.

Четейки многословната тирада на Ифандиев с откъси от агентурни сведения на аг. „Ивайло”, особено ме досмеша доноса на немирясващия Иво, дори на почивка в Международния дом на журналистите на Златни пясъци. Че, видите ли, негов колега от Югославия е пробил дупки  в преградата на евиния плаж и воаейрствал на воля. Да-а-а, агент, та дрънка, дори на битово ниво. Бетер от „как Сийка” на Чудомир! Дали, заради конспирацията, двамцата с „разработвания” обект не са отдавали дължимото на божеството Онан, гледайки голите колежки, докато им излязат мазоли на кунките?

А пропо. Имам най-близка семейна приятелка, изкарала целия си трудов стаж до пенсиониране в тази бивша журналистическа Мека - Дома на Международната организация на журналистите. Тя може да разкаже такива неща за лапане на държавна баница от последния им пияница-директор, ръкоположен от брат си – същия Иво Инджев, докато е на сладките ръковдни служби, като главен директор на БТА и в бранша си. Довел с неказдърността си  до фактически фалит този бисер на соц. туризма.

            Всъщност се спирам на неговото поредно замеряне със зловонна злъч, но сега по може би най-популярния в момента френски, а също и холивудски актьор - Жерар Депардийо. Рупорите на балканския ни неолиберализъм писнаха в хор, като ощипани девици, че видите ли Жерар бяга от данъчния терор върху богатите в родината си, не къде да е, а в Русия!  Ако данъчната му емиграция беше в Белгия, Англия, или дори на офшорен остров, събитието би се коментирало само от заинтересуваните среди във Франция.

            Исото в „демократичния” хор пак държи гласовития „Ивайло”. Изразил е възмущението си в пасквилчето си „Новият руснак Депардийо посети столицата на ГУЛАГ”. А именно в него, същият Иво – „Ивайло” 5 години се е обучавал за бъдещото си агентурно и по съвместителство журналистическо поприще. Хвърлял е къчове на воля, в  сладък студентски живот, славославяйки съветския строй. Завършил института за страните от Азия и Африка - инкубатора за набиране на агентура в страните от Третия свят. Тананикайки – „Я другой такой страны не знаю, где так вольно дышет человек”. А сега нарича страната, която гостоприемно го е приютила - „Мордова”, ГУЛАГ? Как така, Ивайло, ох, всъщност Иво? Човек се обърква в тази твоя двойственост. Дори двуликия Янус би се засрамил от добре заучената  ти многоликост.

Но, кого се мъчи да уязви този морален пигмей. Един колос! Велик артист и творец. Играл в над 140 филма и безброй театрални постановки. Лауреат на множество национални и международни награди. Признат от националната си и международна артистична и културна общност.  И като всеки голям творец, с характерните за гилдията изцепки и скандални постъпки. А в тези среди и скандала е реклама. Но, на нашия човек вече не му допадат социалистическите виждания на Депардийо. Въпреки открития му бунт срещу популисткото и трудно осъществимо решение на Оланд за 75 процентен данък върху доходите на богатите. Платил е 145 млн. евро данъци в страната си!!! Кой у нас би се похвалил с такъв принос в бюджета на страната си. О, ако не бе демонстративното му благоразположение към Русия, същата тази наша либерална общност щеше да го славослави и носи на рамене. И досега мълчат като риби за плоския 10 процентен данък у нас. Докато в целия демократичен свят се прилага подоходен данък, нарастващ прогресивно, според величината на доходите. Което би дало възможност за допълнителни доходи в бюджета и по-справедливо преразпределение на националното богатство.

В момента заради благоразположението на Путин, скандалния артист е в окото на медийния ураган. Същия Путин, с който волю-неволю се съобразяват всички досегашни наши правителства и му удрят токове. Докато ресурсите на Русия, под управлението на Елцин, се разпродаваха на чуждестранните "инвеститори", никой не поставяше под съмнение демократичното ѝ управление. В момента, в който Владимир Путин се изплю в супата на Запада, с решението си да национализира газта и нефта, Русия стана диктаторска и започна да потъпква човешки права. За пореден път Иво се прави на махаленския герой. Но кой би му повярвал?

А Депардийо бих оприличил на величав бронзов паметник. Дори напръскан с изверженийцата на кресливите журналистически свраки, те се измиват още от първия дъждец и не остава и следа от скудоумната им дрисничка.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ