Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска   Свт. Св. Василий Великий, еп. Кесарии Кападокийской St Basil the Great the Archbishop of Caesarea, in Cappadocia 330 - 379 година Чества се на 1 януари (Васильовден) заедно с Обрезание Господне и на 30 януари - Деня на Свети Три Светители. Празник - и риба се разрешава

По-долу:

• Църковни песнопения в чест на св. Василий Велики
• Накратко за светителя
• Житие на св. Василий Велики
• Житие на светия наш отец Василий Велики, архиепископ Кесарийски Св. Димитрий Ростовски
• The life of St. Basil the Great

Духовно наследство на светителя:

• Из духовното наследство на св. Василий Велики
  За милостта и за съда
  Рождество Христово: Узнай тайната
  За неписаните установления в Църквата
  Изображение на сегашното състояние на църквите
• Беседа за това, че Бог не е виновник за злото
• Подбудителна беседа за приемане на свето Кръщение
• За поста
• Молитви от св. Василий Велики

Виж също:

• Кападокия
• Св. Макрина Младша
• Св. Григорий Нисийски (Григорий Ниски)
• Св. Петър Севастийски
• Св. Григорий Богослов
• Св. Ефрем Сирин

На други езици:

• Живот, творби, тълкувания на Св. Писание, изследвания

Во всю землю изыде вещание твое,
яко приемшую слово твое, имже боголепно научил еси,
естество сущих уяснил еси, человеческия обычаи украсил еси,
царское священне отче преподобне, моли Христа Бога спастися душам нашим.

По цялата земя се разнесе твоето учение,
като разкритие на словото ти, с което боголепно си учил,
същината на всичко си уяснил, човешките обичаи си украсил,
Царево освещение, отче преподобни, моли христа Бога да се спасят нашите души.

Друг превод:
По цялата земя се разнесе твоето учение,
защото прие словото, с което боголепно си поучавал:
естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил,
царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Показал си се непоколебимо основание на Църквата,
дал си на всички човеци неотнемаемото господство,
запечатано с твоите увещания, небоявлени Василие преподобни.

Величаем тя, святителю Христов Василие, благочестно Церковь Христову сохраншаго.

Св. Василий Велики.
Икона от Деисис от Иконостаса на Благовещенската катедрала в Московския Кремъл, от 1405 година от Теофан Грек.
St. Basil the Great. Icon by Theophanes the Greek from the Deesis Range of the Iconostasis of the Annunciation Cathedral in the Moscow Kremlin, Moscow, Russia, c. 1405.
Източник: abcgallery.com

Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.

Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" (ср. 1Тим. 3:15).

Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".

Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари (14 януари стар стил) и 30януари (13 февруари).

Св. Василий Велики се родил около 330 г. в Кесария Кападокийска. Благородна и богата, славна и благочестива била християнската фамилия, в която той се родил и израснал. Неговото детство и младини преминали през царуването на Константин Велики (306-337 г.) и на неговите синове, но бащата на майка му, света Емилия, загинал мъченически при гонението на Диоклетиана (284-305 г.), а дядо му по баща цели седем години крил семейството си из гъстите лесове на Понтийската планина, разположена по южното крайбрежие на Черно море. Баща му, Василий Старши, бил виден ритор и адвокат в Кесария Кападокийска и оженен за благородната и богата девица Емилия, която родила пет дъщери и петима синове. Най-възрастната от сестрите, св. Макрина, загубила преждевремнно починалия си жених и посветила себе си на монашеско целомъдрие, а останалите четири се задомили. Един от братята се поминал в ранно детство, а най-малкият, талантливият юноша Навкратий, загинал по време на лов. Другите двама братя на св. Василий – епископите Григорий Нисийски и Св. Петър Севастийски – били причислени към благодатния лик на православните светци.

Ранното си възпитание св. Василий получил от аскетически настроените жени в своето семейство, но най-голям дял в него принадлежал на баба му св. Макрина Старша (†340 г.). Тя се родила в Понтийския град Неокесария, помнила добре наставленията на своя незабравим учител, Неокесарийския чудотворец св. Григорий (213-270 г.), ученик на Ориген, и вложила в сърцата на многобройните си внуци такива благоплодни светлини, които превърнали семейството в общество от светци. Сам великият светител пише по-късно с благодарност: "Понятието за Бога, което придобих в детинство от блажената си майка и баба, растеше в мен с развитието на ума".

Св. Василий поучил началното си образование от едноименния си баща, и блестящите умствени дарби, които проявил, подтикнали родителите му да го изпратят в най-добрите тогавашни училища. Той минал през школите на Кесария, Цариград и Атина. Там слушал лекциите на езическите мъдреци и на ритора Химерий, като изучил и новоплатониците, които оказали известно въздействие върху мислите и учението му. В Атина разцъфтяла започнатата в Кесария дружба със св. Григорий Назиански Богослов. Те "знаели само два пътя – към християнската църква и към преподавателите на външните науки". Около тях се групирал малък кръжок от другари, които преследвали сериозните цели на самообразованието. Опити да влезе в него направил и Юлиан Отстъпник, бъдещият злополучен император, но не получил тяхното доверие. Още в Атина Василий и Григорий си дали дума заедно да водят живот на християнски подвижници. Но от самия му брат, св. Григорий Нисийски (†394 г.), който описал неговия и на света Макрина живот, узнаваме, че Василий не се отличил с висота на християнското си настроение в началото след връщането си в Кесария, където преподавал красноречие при възторженото одобрение на своите слушатели. Увлечен от своите успехи, той горделиво и със самомнение гледал на своята ученост и никого не намирал равен на себе си. Под влияние на сестра си Макрина – ревностна и вдъхновена християнка – той скоро надвил изкушенията на младостта и с подкрепата на св. Григорий Богослов решил да посвети себе си на съзерцателен живот. Едва сега, когато бил 30-годишен, той бил кръстен в река Йордан от Йерусалимския епископ Максим.

Към 357 г. св. Василий предприел пътешествие на Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да получи лично впечатление от духа на монашеството. При посещенията си на знаменити подвижници той бил поразен от тяхното изумително въздържание от храна, питие и сън. В него възгоряло непреодолимо желание да им подражава. На връщане от монашеския Изток св. Василий се отбил в Атина, за да премери силата на своята умъдрена и окрилена вяра с прочутите словесни гладиатори от празните и шумни словопрения на линеещите философски школи. Кесарийският ритор бил неотразим. Св. Василий обърнал много езичници към истинския Бог и много пъти през живота си доказвал правилността на поетичното сравнение от неговата богослужебна прослава, която го оприличава на пчела, която носи мед за правовярващите и уязвява със жилото си еретиците. Той много пъти искал да срещне и своя предишен учител Евул. Най-сетне го открил в едно от атинските предградия сред оживено спорещи философи, всеки от които търсил да смае останалите, а всички чакали от Евул да разреши една логическа трудност. Василий неочаквано се намесил, намерил незабавно блестящ отговор и сразил възражението на софиста. Всички били поразени и се питали: "Кой е този?" Евул веднага отвърнал: "Бог или Василий!" И, като отпратил своите ученици и приятели, прекарал три денонощия с кесарийския си ученик в спасителни беседи.

- В какво се изразява висшата мъдрост? - запитал Евул.

- В помненето на смъртта! Ако ние действително по-често мислехме за смъртта, нямаше да се привързваме толкова силно към непостоянните земни блага, а повече щяхме да се стремим да придобиваме вечните. Една е телесната слава, а друга – природата на безтелесното. Никой не може да се наслаждава и на двете едновременно, защото "никой не може да слугува на двама господари" (Мат. 6:24).

Много убедително говорил св. Василий на езическия философ за греха и покаянието, пороците и добродетелите, за смъртта и възкресението, за наградата и наказанието, за спасението и проклятието в отвъдната вечност, в която "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9). Накрая прехласнатият и потресен елински мъдрец възкликнал:

- О, небоявление Василие! Чрез тебе вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век! А доказателство за моята вяра в Бога е това – всичко, каквото притежавам, предавам в ръцете ти, останалото време от живота си ще прекарам с тебе и желая рождението с вода и Дух!

Св. Василий Велики.
Портрет от миниатюра от атонския манастир Дионисиат.
Източник: macedonian-heritage.gr.

Целия материал тук: www.pravoslavieto.com/life/01.01_sv_Vasilij_Veliki.htm


На този ден празнуват всички с името (имената) Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa. ЧЕСТИТО на всички именници!

На този ден според Православния Календар още:

Св. мъченик Василий Анкирски († 362) (Василиева литургия)