Източник 

Във всеки аспект на човешкото съществуване настъпват постоянни промени. Въпреки това, промените, които наистина имат значение, се случват много рядко. И дори тогава (с изключение на поглед към минали събития), трансформационните промени трудно се забелязват. Приписването на космическо значение на всяка новина и всяко неочаквано събитие обявявано за революция, на самопровъзгласилите се тълкуватели на съвременната сцена - особено политици и експерти - допринасят проблемите да се размиват между тривиални и значими.

Всеки, който казва, че сега се случват, наистина, големи промени, трябва да прави това пестеливо и с повишено внимание, предвид възможността, че развиващите се събития може да разкрият напълно различна картина.

С оглед на горното, сегашния момент е възможно да е такъв, когато международния ред, в действителност, е подложен на фундаментална промяна. "Следвоенното устройство" на света, станал възможно след Втората световна война, върви към своя край. Очакват ни големи преразпределения на властта. Световният ред, който донесе на американския народ огромно предимство, срещу нищо, слиза към нулата.

Във Вашингтон, междувременно, управляващата класа е заслепена и се преструва, че нищо подобно не се случва и упорито настоява, че сега е още 1945-D, и така наречения американски век е предназначен да продължи в продължение на няколко века.

Големите промени се случват сега

Големите политически, икономически и военни промени се случват пред очите ни. И това включва най-малко четири сходими вектори.

Първо, разпадането на програмата  "Свобода ": След събитията от 9 / 11, администрацията на Буш, беше насочена към преразпределение на Близкия изток. Това беше крайната стратегическа цел на Буш в "глобалната война срещу терора".

Буш искаше да създаде нов ред, който би бил полезен за САЩ, и, който да осигури безпрепятствен достъп до петрол и други ресурси, да пресуши насилствено ресурсите на ислямския радикализъм, и да развърже ръцете на Израел в неговата свобода на действие в региона. Ключът към успеха на тези проблеми би била армията на САЩ, която президентът Буш (и много обикновени американци) смятат за неустоима и непобедима и в състояние да завладее всички, винаги и при всякакви условия.

Уви, след внедряването в Ирак на "Програмата "Свобода ", тя почти веднага се срина. Администрацията на Буш очакваше, че операцията за освобождаване на Ирак ще бъде лесна и кратка война с триумфален резултат. В края на краищата това се оказа дълга, мръсна и скъпа война с нееднозначни резултати.

Дълго преди той напусна поста си през януари 2009 г., президентът Буш се отказа от своята "Програма" Свобода ", въпреки че не признава неуспеха си, и следователно не е давал на американците инструкции в случай на неизпълнение. Най-малко един от резултатите е, че сега ние знаем, че американската военна сила, макар и впечатляваща все още не достатъчна, за да наложи волята си в Близкия изток.

Междувременно Ал Кайда в Месопотамия продължава да играе важна роля, провеждайки по 30 нападения седмично, срещу иракските сили за сигурност и цивилни граждани.

Второ, Голямата рецесия: В историята на американската политическа икономия спукването на спекулативните балони е повтаряща се тема. Рецесии, с различна интензивност, настъпват почти на всеки 10 години.

Въпреки това, икономическата криза, която започна през 2008 г., няма равна на себе си, и се отличава с дълбочина, продължителност и устойчивост на дори най-енергичните (или екстравагантни) коригиращи мерки. В този смисъл, последната рецесия от всичките различните и разнообразни рецесии, които е имало през последните 50 години, повече напомня на Голямата депресия на 1930те.

За да не се превърне в обикновено преходно явление, то сега, изглежда, се трансформира в нещо ново. Голямата рецесия може лесно да открие нова ера - нейната продължителност не е определена, но се очаква, че това може да отнеме години - години на нисък растеж, висока безработица и нисък капацитет. Веднага след като приходите не могат да растат, а младите, току-що завършили образованието си, изведнъж откриват, че за тях няма подходяща работа, средната класа започва да осъзнава, че мита за Америка като безкласово общество е просто само мит. Правилата на играта се променят мошенически, непрекъснато в полза на малцинството за сметка на мнозинството, а през последните години, тя става все по-нагло очевидна.

Само за няколко години доверието в политическата стабилност на Вашингтон е спаднала рязко. Конгресът се превърна в посмешище. Надеждите, очаквани от избора на Обама отдавна са изчезнали, оставяйки привкус на разочарование и цинизъм.

Трето, арабската пролет: както и в случая на задъхващата се икономика на САЩ, прогнозите за близкоизточна политика са изпълнени с рискове. Ще приемат ли Тунис, Египет и Либия демокрацията? Ще могат ли ислямските движения да съжителстват с модерния секуларизъм? Едно нещо е сигурно: продължаващите сътресения в арабския свят, измитат от района и последните следи от западния империализъм.

Европейците създадоха модерен Близък изток, с единствената цел да служи на интересите на Европа. С отслабването на европейска сила по време на Втората световна война, САЩ, в началото плахо, но от 1980 г., без всякакви реверанси, настъпиха напред, за да запълнят празнината. Това, което е предимно британска сфера на влияние, сега е американска.

Събитията от последните години показаха ясно, следния факт: "покрива е свален", масите кипят, и САЩ (а, и всички останали) могат да направят много малко за да преиграят ситуацията отново. Чудесното упражнение за арабското самоопределение започна. Арабите (а не арабите в по-широкия смисъл на мюсюлманския свят) са решили да определят собственото си бъдеще. Резултатът може да бъде мъдър или глупав. Въпреки това, САЩ и другите западни страни нямат друг избор, освен да приемат резултата и да работят с последиците, независимо какви са те.

Четвърто, стремежа за оцеляване на обсадената Европа е на изживяване: В значителна степен, историята на ХХ век, най-малкото, е западната версия на тази история, когато за проблемите на Европа, Америка идва на помощ. Първите два големи проблеми,, разбира се, са двете световни войни. След първата война в Америка си отиде, но след втората остана, не само за да предостави на Европа,  войниците си, но също и за възстановяване на опустошената икономика на европейските демокрации.

Дори и след половин век, планът Маршал се откроява като един конкретен пример за мъдро държавно управление, както и доказателствата за ненадминатия икономически потенциал на Америка след Втората световна война.

Това беше тогава. Днес Европа е отново пред проблем, но този път за щастие не се нуждае от армия, която да спре безобразията. Това е една икономическа криза, и се основава на Европейското безразсъдство и безотговорност (макар и малко различаващи се от тези на основната икономическа криза в САЩ).

Ще дойде ли отново Чичо Сам на помощ? Никакъв шанс. Остарял и одрипан, чичо Сам не може да се възстанови. Кой, тогава, да извика Европа за помощ? Последните заглавия доста конкретно говорят за това:

* "Безпаричната Европа с надежда гледа към Китай"

* "Европа моли за спасение Пекин"

* "ЕС е с протегната ръка в пред Пекин"

* "Ще стане ли Китай спасител на Европейската дългова криза?"

Основният въпрос тук не е да се види дали Китай ще издърпа Европа. Говорим повече за изместване на очакванията. Едва ли ролята на спасител на Европа сега е Вашингтон? Очевидно не.

Назад в бъдещето

Както се пее в една стара песен: "Явно нещо се случва, но не е ясно какво и как."

Американските политици продължават щедро да ръсят празни уверения за американското световно лидерство, американската изключителност и безкрайния американски век. Те отчаяно искат да вярват, че всичко си остава както и преди, и по този начин да осигурят в Овалния кабинет точния човек за тях.

"За всички онези, които продължават да се противопоставят на волята на народа в стремежа си за политическа и икономическа свобода", вещае кандидатът за президент Джон Хонтсман. "Искаме да стане ясно, че те са на грешен път и да се уверим, че светлините на Америка, ярко осветяват всеки ъгъл на земното кълбо, като символ на надежда и вдъхновение. "

"Това е момента за Америка", казва другият кандидат, Мит Ромни. "Трябва да приемем предизвикателството и да не се плашим от него, да не се крием в изолационистките черупки, да не вдигаме бяло знаме за капитулация, и да не се поддаваме на спекулациите, че времето на Америка е минало ... Аз няма да дам положението на Америка в света."
Нищо страшно в Америка или в света не става, което не може да бъде коригирано чрез премахването на Обама от президентството и възстановяване на правилния ред на нещата.

"Не идва ли края на Америка?". Този въпрос украсява корицата на последния брой на Foreign Affairs - водещия орган на стабилността на външната политика на страната. И както обикновено се случва, в случай на установяване на нестабилност, Foreign Affairs поставя грешния въпрос, позициониран като заблуда, и с готовност дава насърчение за отговор. Извикайте от покривите: Не, Америка не е краят.

Въпреки това, се събират все повече и повече доказателства, че Америка днес не е Америка, 1945год.. И международното устройство е само отражение на ситуацията, която е съществувала по време на разцвета на американската мощ. Цялата планета го знае. Може би, най-накрая е дошло времето, това да се разбере от американците, от политиците. Ако това не стане, то за болезненото възмездие, няма да се чака дълго.
Превод и редакция:
Захари Андреев

Автор:
Andrew J. Bacevich is professor of history and international relations at Boston University. A TomDispatch regular, he is the author, among other works, of Washington Rules: America’s Path to Permanent War and the editor of The Short American Century: A Postmortem, forthcoming from Harvard University Press.

Най-малко 44 души бяха убити миналия месец при два самоубийствени бомбени атентата. Снимка: Архив БГНЕС

© ЕПА

Жертвите при поредицата в взривове в Ирак вече са 73, предаде Би Би Си.

Само в град Насария са загинали 44-ма поклонници шиити, а ранените са над 70.

Нападението в Насария беше извършено няколко часа, след като в шиитските райони на столицата Багдад избухнаха бомби, които отнеха живота на 29 души.

През последните няколко седмици насилието в страната ескалира, след като властите разпоредиха да бъде арестуван вицепрезидентът Тарик Хашеми, заради подозрения за  участие в терористична дейност. Хашеми произхожда от сунитската общност.

Той се укри в доминираната от кюрдите северна част на страната, като обвини премиера Нури ал Малики за извършените неотдавна нападения в Багдад, при които загинаха десетки иракчани. Малики принадлежи към шиитската общност.

Премиерът призова лидерите на кюрдския регион да предадат Хашеми на властите.

Сякаш възелът на „арабската пролет” в Сирия все по-непредвидимо се заплита осем месеца след избухването на народното недоволство в страната. Официално Държавният департамент нарече настоящия президент Башар Асад „ходещия мъртвец”, а редица експерти оприличават двете противоборещи се страни на боксьори, които не са в състояние да се победят. Видно е, че режимът не може повече да управлява по същия авторитарен начин, но и опозицията не може да наложи своята воля без категорична чужда военна интервенция.

Проблемната ситуация придобива отчетливо контурите на гражданска война, но с множество специфични за страната и региона многопластови специфични белези. От една страна движещата сила на бунтове са населените места с предимно със сунитско население, което е мнозинство в Сирия (Хомс, Едлеб, Джабел аз зауия и други). От друга, събитията в Сирия имат ясно изразени регионално-конфесионални измерения, тъй като чисто картографски там е пресечната точка на двете антагонистични дъги – шиитската (Иран-Ирак-Сирия-Хизбула) и сунитската (започваща от Турция и завършваща в Мароко). От трета страна, военните действия в арабската страна все повече заприличват на рецидив от Студената война. Западът, оглавен от САЩ и Франция се натъква на съпротивата на Китай и най-вече на Русия, която не желае да се раздели със своя последен арабски бастион на влияние. Задкулисните военни ангажименти на двете бивши суперсили будят все по-голяма тревога  за разрастването на кризата.

Вашингтон се стреми да стимулира дезертьорството сред сирийските офицери, възпитаници на чужди академии – 400-500 от Русия и 150 от Пакистан. Става въпрос особено онези, които принадлежат към малцинствата. За тази цел САЩ са изградили таен щаб в турския град Газиентеп, отстоящ на 175 км от икономическата столица на Сирия, Халеб. Счита се, че ако средната класа на това населено място се включи в демонстрациите, основите на режима бързо ще ерозират и победата ще бъде постигната. На този етап обаче подобно заключение е прибързано. Мнозина коментатори са на мнение, че прилаганата тактика от Запада за свалянето на Асад е генерална репетиция за евентуални бъдещи действия срещу режима на моллите в Иран.

Русия също не стои със скръстени ръце. Присъствието на самолетоносача „Адмирал Кузнецов” и придружаващите го военни съдове в сирийски териториални води е само компонент от руската логистична подкрепа на режима. Тяхното присъствие не е само психологически натиск върху опонентите, но и прекъсването на контактите по море между Турция и Ливан, откъдето влизат повечето въоръжени врагове на режима в Дамаск. Голяма помощ за сирийските военни стратези е насочването на два шпионски сателита, следящи движенията на военните части в Източното Средиземноморие, Турция Израел и Сирия. Ако до този момент командването на сирийската армия се стремеше да залови членове на ССА с цел получаване на информация, то вече подобно нещо не е необходимо. Заповедите вече за стрелба на месо. Според западни източници реално на ден убитите са десетки сирийци, които искат да пресекат границата с Ливан, Турция и Йордания, а не стотици, както информират опозиционни групи и ССА.
               
За разлика от Либия регионалната плоскост е най-оперативна, тъй като с правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН Москва блокира всякакви опции за разрешаването на конфликта на ниво международна общност. Сякаш именно там действията на двата субекта на опозицията - Преходният национален съвет (ПНС) и т.нар. Сирийската свободна армия (ССА) са най-ефективни. Дори на национално равнище те не могат да се похвалят с необходимата подкрепа. Това, което смущава някои външни фактори и най-вече САЩ е факта, че религиозните малцинства в страната (алауити, друзи и християни) остават твърда резерва на режима или най-малкото не подкрепят опозиционерите. Подобна теза беше изразена на 16 декември 2011 г. от държавния секретар Хилъри Клинтън пред председателя на ПНС Бурхан Галаун на срещата им в Женева.

Практически балансът на силите на терена е все още силно в полза на правителството. Срещу 300 000 редовна сирийска армия, от която около 200 000 са добре обучени и лоялни на Асад военнослужещи, се изправя бавно увеличаваща своите размери военна сила, съставена от дезертьори, наемници и доброволци. Нейната численост се преценява от около 15 000 - 20 000 души. Последните се обучават от западни, турски и арабски офицери, както и от цивилни консултанти от САЩ, Великобритания, Италия, Саудитска Арабия, Йордания и Катар.

Последната държава играе основна роля, вече стимулирана от решаваща й роля за свалянето на либийския диктатор Моамар Кадафи. Западни източници съобщават за предложението на Доха към външния министър на Дамаск Уалид Муалим да напусне правителството срещу получаването на дворец, пожизнена сигурност и 10 милиона долара в брой.
 
Интересното в случая е, че именно Катар играе основна роля и за рекрутирането и финансирането на чуждестранния доброволчески корпус, вливащ се в ССА. Началникът на Генералния щаб на катарската армия генерал Хамас ал Атия е начело на тактическото ръководство на огромна група от сунитски доброволци, свързани с радикални ислямистки формирования и по-късно парашутирани на сирийско-турската граница (град Антакия). Става въпрос за реализирането на въздушен мост от Либия, който минава дори над Балканския полуостров. Прави впечатление, че полевото командване на бойците на Либийската въоръжена ислямска група (ЛВИГ) и тези на иракските радикални ислямисти Ансар ас суна (общо около 2 000 души) се поема от ръководилия превземането на Триполи последен емир на либийския клон на Ал Кайда Абдел Хаким Белхадж. Катарските военни осъществяват постоянната свръзка между либийците и иракчаните. Според израелския аналитичен сайт „Дебка” бунтовниците са снабдени с оръжие от Либия, България, Румъния и Черна гора. В Либия търговците на оръжие обикалят големите арсенали в Триполи и Бенгази и там пазаруват според списъци, предварително изготвени в Турция. В Източна Европа оръжейните дилъри получават инструкции от западни и местни офицери.

За отбелязване е отсъстващото масовото военно ангажиране на Иран с подкрепата на Асад. Тук не се включват отделни специалисти или изпращане на необходими боеприпаси. Очевидно оценката в Техеран е, че на този етап това не е необходимо. В същото време Ислямската република изпрати своя министър на разузнаването Хайдар Маслахи в Риад, където беше приет от престолонаследника принц Найеф и неговия саудитски колега принц Макрин бен Абдулазиз. Иран предложи на Саудитска Арабия сделка за Сирия на антиамериканска и антитурска основа, развивайки тезата за неоосманската външна политика на Анкара. Лансираната формула е всички страни в конфликта да влязат във властта, т.е. Асад да си подели управлението с опозицията по модела на т.нар. „споразумение от Доха” за Ливан. Това обаче в дългосрочен план доведе Хизбула на власт. Офертата беше отклонена и твърдият сунитския фронт, подкрепен от Запада остана незасегнат.

Откритият разчленен 46-годишен Спас Денин, намерен на сметище край пазарджишкото село Алеко Константиново, е бил мъртво пиян преди смъртта си. Това съобщава извършилият аутопсията д-р Ангел Фингаров, шеф на отделението по съдебна медицина в МБАЛ-Пазарджик, цитиран от Дарик.

Според резултатите жертвата имала 2,86 промила алкохол в кръвта си.
Това е тежка степен на алкохолно опиване, уточнява специалистът.

По трупа са намерени общо 9 прободни рани, вследствие на които мъжът е загинал. Разчленяването е станало след смъртта му, каза д-р Фингаров.

"30 години съм съдебен лекар, подобно зверство за пръв път виждам!", коментира експертът. По думите му това убийство е много по-жестоко от това на сестрите Белнейски.

Все още няма задържан за зверското престъпление в Пазарджишко. Седем дни местната полиция е била мобилизирана в пълен състав, за да търси самоличността на мъжа, открит разчленен на сметището в село Алеко Константиново. След публикациите в медиите сестрата на убития подала сигнал в МВР, че брат й не се е прибирал от 26 декември.

Тялото му беше открито на 29 декември, убийството е извършено брутално. От прокуратурата не коментират има ли заподозряни извършители към момента.

Съдебно-медицинсаката експертиза вече е готова. Вещите лица трябва да се произнесат за причините и давността за настъпване на смъртта.

Според кмета на село Ковачево Васил Василев Спас бил добър човек, но с лошо обкръжение. Василев смята, че той не е убит от хората с които общува.

Разследващи коментират, че вероятно става въпрос за убийство от ревност, тъй като Спас Денин е имал връзка с омъжена жена. Разпитани са всички близки на убития.

Илия Бешков през 1939 г. пише: Ботев определи съдбата на българския човек и мястото му в света на историята и с това го направи смислен за самия него и задължителен за другите народи.

Тоя луд син всели в нас божествената си лудост… Неговият дух се понесе с песен и тревога над страната ни и стана небе на България. Като дъждовния облак тоя син в най-чист порив напои разораната пръст с алената си кръв и върху нея ведно с вятъра прошумя неговия стих, затрептя като копие, забито в жива плът.

Той опозна своя народ чрез сърцето си, и него даде, за да го запази от безсърдечните. Той даде на земята си своето име, а нас назова “свои братя невръстни”- да помним и да знаем и като него да мрем за тая чудно хубава и вечна майка земя.

Ще догорят ли запалените от поета надежди и ще стигне ли огънят на пламналия дух, обхванал простите народни души? Та какво са робството или свободата пред тоя огън и тая  любов, които нямат начало, нито край. Без тях обаче смъртта и пустотата ще се вселят в сърцата ни,  ще ни сковат и изпепелят, а ние ще обеднеем, па макар и всред най-тлъсто благоденствие. Ботев прие онемялата и заглъхнала земя от дедите ни, насели я и ожени за вековете, изяви българския човек, даде му път за изминаване, определи съдбата му и мястото в света на историята, и с това го направи смислен за самия него и задължителен за другите народи.

Без Ботев няма България! “ На тая робска земя” той стана небе, което я огрява и оплодява – самата нея и “свободния дух” на тия, които я работят.  Той не пожела да направи повече, защото наистина няма по-велико от това да превърнеш въздишките му в стих, плача му в песен и страданието му в подвиг и саможертва!… И в най-облачните и бурни дни българската земя ще има своето слънце – Ботев!

Из “Есе за Ботев”, Илия БЕШКОВ, Париж, 1939

• dnes.dir.bg/video.php
• 
  
• 
  
• 
  

За разлика от България ,тук на коледната вечер християните не се събират на трапезата ,а в църквите и посрещат сутринта в молитви.
Ето няколко любопитни факти от предни коледи:
Преди няколко години на площада “Жорж Хури” ,светещ от коледна украса ,беше открито най-голямото коледно дърво в арабският свят,дървото е метално,със зелени метални клонки,а година след това в Хомс беше поставено още по-голямо коледно дърво.
По време на празника по улиците на Дамаск броят на Дядо Коледовците варира от 500 до 2000 ,като голяма част от тях ,са продавачи на балони и коледни аксесуари ,които по този начин привличат вниманието на най-малките и съответно на родителите им.
Най-добре духът на Коледа може да се усети във старият Дамаск ,в квартал Баб Тума,тук са събрани най-старите и големи църкви на различните течения в християнството , които съответно по това време се изпълват с вярващи,младежките скаутски организации към църквите преминават с музикално шествие и навсякъде цари радост и очакване.
Уличната украса продължава от Баб Тума ,към съседните квартали.
Едно от нещата ,което обединява арабите е Фейруз,почти няма арабски дом в който денят да не започва с нейните песни,тя изпълнява и двете наи-известни коледни песни написани от братята Рахбани ,които озвучават коледните тържества.

Сняг,сняг
текст:братя Рахбани
изпълнение :Фейруз

Сняг,сняг ,вали сняг
и звездите учудени и цветята по пътищата мръзнат
сняг,сняг ,вали сняг
и уморените облаци,кацнали на върховете на палатките
и будната пещера с младенец в нея
нощта на празника

Нощта на празника

текст:братя Рахбани
изпълнение :Фейруз

Нощта на празника,нощата на празника,сега е нощта на празника
украса и хора и звънци се чуват отдалее
Нощта на празника,нощата на празника,сега е нощта на празника
детски гласове,нови дрехи и утре нова любов
срещат се приятелите
поздравяват се зад вратите
в къщата има празнично дърво
около него обикалят децата
и дървото се превръща в празник.

изсточник-  /Коледни истории и рекорди от квартали/

 На този ден имен ден празнуват: Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божанa, Бистра, Божил, Боян, Найден, Борислав, Борислава.

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан,
откри се поклонението на Св. Троица;
защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син;
и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото.
Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе”.

Кръщение Господне. Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай.

Разказът на четиримата евангелисти: Мат. 3:13-17, Марк 1:9-11, Лук. 3:21-22, Иоан 1:32-34.

Из православното богослужение:

5  януари - Навечерие на Богоявление
Час 1: Деян. 13:25-32. Ев. Мат. 3:1-11.
Час 3: Деян. 19:1-8. Ев. Марк. 1:1-8.
Час 6: Рим. 6:3-11. Ев. Марк 1:9-15.
Час 9: Тит. 2:11-14; 3:4-7. Ев. Мат. 3:13-17.
На литургията 1Кор. 9:19-27.
Ако няма пост - 1Кор. 10:1-4. Ев. Лук. 3:3:1-18.

6  януари - Богоявление или Кръщение Господне
На утренята Ев. Марк 1:9-11. На литургията Тит. 2:11-14; 3:4-7. Ев. Мат. 3:13-17.

По-долу:

• Празнични песнопения
• Кръщение Господне или Богоявление
• Поучение на Богоявление св. Игнатий Брянчанинов
• Кръщение Господне св. Димитрий Ростовски
• Слово на Богоявление Господне св. Димитрий Ростовски
• Слово за Богоявление Йоан Екзарх
• Epifani Guds tilsynekomst eller Guds еpenbaring

Виж също:

• Богоявленската икона
• Тълкувание от св. Иполит Римски на Ев. Марк (1:9-12)
• За празнуването на празниците Богоявление и Рождество Христово Андриан Александров
• Събор на св. пророк Иоан Кръстител
• Неделя пред Богоявление
• Неделя след Богоявление

На други езици:

• Почему не портится святая вода?
• Крещенская вода

В Иордан, когато се кръщаваше Ти, Господи, Троичното поклонение се яви,
защото Родителевият глас свидетелстваше за Тебе, именуващ Те Възлюбления Син,
и Духът във вид на гълъб известяваше потвърждението на Словото,
че Си се явил, Христе Боже, посвещаващ света, слава на Тебе.

Во Иордане крещающуся Тебе, Господи, Тройческое явися поклонение:
Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе, возлюбленнаго Тя Сина именуя:
и Дух, в виде голубине, извествоваше словесе утверждение:
явлейся Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе.

Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се ознаменува на нас,
Теб възпяващи разумно, дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.

Явился еси днесь вселенней, и свет Твой, Господи, знаменася на нас,
в разуме поющих Тя: пришел еси и явился еси, Свет Неприступный.

Величаем Тя, Жизнодавче Христе,
нас ради ныне плотию крестившагося
от Иоанна в водах Иорданских.

Свето Богоявление.
Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон.
Източник: days.ru

"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил  на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.

Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на  Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед "във Витавара отвъд Йордан" (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог" (Ис. 40:3). Неговият зов: "Покайте се, защото се приближи царството небесно!" (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: "Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?" (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му" (Йоан. 1:26-27).

И ето, Този Един дошъл "от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска" (Мат. 3:13-15).

"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21). "И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

"Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна."

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети Игнатий Брянчанинов

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте (Мат. 3:17; 17:5).

Такъв бил гласът на предвечния Бог-Отец към човеците за предвечния Бог-Син, когато Синът, по волята на Отца и по действие на Духа се въплътил от Дева и извършвал спасението на погиналото човечество. Братя! Да окажем послушание на Божия Син, както иска от нас Бог, за да почива върху нас божественото благоволение.

Може би някой ще каже: бих искал да послушам Сина Божий, но как да постигна това, след като вече са минали около две хиляди години от времето, когато нашият Господ Иисус Христос е пребивавал на земята в плът и проповядвал Своето всесвето учение?

Да постигнем това постоянно да бъдем с Христа, непрестанно да слушаме Неговия пресладък глас, да се храним с Неговото животворно учение е много леко: Господ Иисус Христос и досега пребивава с нас. Той пребивава с нас в Своето свето Евангелие, пребивава с нас чрез светите църковни тайнства, чрез Своето всеприсъствие и всемогъщество, пребивава всеобилно, както подобава на неограничения, всесъвършен Бог. Господ доказва Своето пребиваване с нас чрез освобождаването на душите от греховния плен, чрез раздаването на даровете на Светия Дух, чрез много знамения и чудеса.

Желаещите да пристъпят към Господа и всеблажено да се прилепят към Него навеки, трябва да започнат това свято дело със старателно изучаване на словото Божие, да започнат да изучават Евангелието, в което е скрит Христос, от което говори и действа Христос. Словата на Евангелието са дух и живот (Иоан. 6:63). Те претворяват плътския човек в духовен и оживотворяват душата, умъртвена от греха и житейската суета. Те са дух и живот: пази се да не обясняваш великото слово на Духа със своя разум, влачещ се по земята; пази се да не обясняваш словото, преизпълнено със страшна, божествена сила, така, както то може да се представя на твоята мъртва душа, на твоя мъртъв ум, на твоето мъртво сърце. Словото, произнесено от Светия Дух, се обяснява само чрез Светия Дух.

Желаещи да пристъпите към Господа, за да чуете Неговото божествено учение, да се оживотворите и спасите чрез него, пристъпете, застанете пред Господа с най-голямо благоговение и свят страх, както предстоят пред Него Неговите светли Ангели, Неговите Херувими и Серафими. Чрез вашето смирение направете земята, на която стоите, небе. И ще заговори към вас Господ от Своето свето Евангелие, както на Своите възлюбени ученици! А светите отци, изтълкували светото Евангелие по дара на Светия Дух, ще ви бъдат ръководители в точното и безпогрешно разбиране на светото Евангелие.

Бедствено е да пристъпваме към Евангелието, към живеещия в него Господ Иисус Христос, без необходимото благоговение, с дързост и самонадеяност. Господ приема единствено смирените, преизпълнени със съзнанието за своята греховност и нищожество, преизпълнени с покаяние, а от гордите се отвръща. Отвръщането на Господнето лице от дръзкия изкусител – така наричам неблагоговейния, лекомисления и хладен слушател – поразява изкусителя с вечна смърт. Боговдъхновеният старец Симеон е възвестил за въплътилия се Бог-Слово: Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия (Лук. 2:34). Словото Божие е камък, камък с безмерна големина и тежест, – и който падне върху тоя камък, ще се разбие с неизцелимо съкрушение (Мат. 21:44).

Братя, да бъдем благоговейни и деятелни слушатели на Словото Божие! Да окажем послушание на Небесния Отец, Който днес ни е възгласил от светото Евангелие за Своето всесвето Слово: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте (Мат. 3:17). Да Го послушаме! Да Го послушаме! И благоволението на Небесния Отец да почива над нас във вечни векове. Амин.

Свети Игнатий Брянчанинов. Творения. Из "Аскетическа проповед"
Издание на Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2006 година

			Кръщение Христово (Богоявление). Миниатюра от Томичовия псалтир, XIV в.

След връщането Си от Египет нашият Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като "велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата", дотогава, докато не достигнал определената възраст.

В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си баща, Йосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа, а после, когато Йосиф умрял, Сам продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А когато вече се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, "биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята"" - слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светии".

И така Йоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Йордан, като проповядвал "покайно кръщение за опрощаване грехове", защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятя пътеките за нашия Бог". И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и "всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си". Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Йоан възвещавал за Него на народа, говорейки: "след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии". След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти. Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението. Той дошъл да се кръсти и затова, за да освети естеството на водата, дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Йоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светии и чуе свише гласа на Бог Отец, да бъде нелъжлив свидетел за Христа.

"А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?" Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

Под "правда" светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: "доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази." A Йоановото кръщение също било Божия заповед, както се вижда от думите на Йоан: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече". А кой го е изпратил? Очевидно - Сам Бог: "биде - се казва в Евангелието - слово Божие към Йоана". И още затова се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната възраст - времето на пълното разгръщане на мъжките сили - човек се подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви грехове. Поради това и Христос Господ забавял приемането на кръщението до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.

А след като приел кръщението, Господ веднага, без всякакво забавяне, излязъл от водата. Има предание, че свети Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. След това кръщаваният излизал от водата. А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата "веднага".

А когато Господ излизал от водата, над Него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата въз-вестила за намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете. А във вид на гълъб се явил Светият Дух затова, защото тази птица е чиста, обича хората, кротка е, незлобива и не търпи нищо смрадно. Така и Светият Дух е Източник на чистотата,

Дълбина на човеколюбието, Учител на кротостта и Устроител на мира, но при това, Той всякога се отстранява от човека, който се валя в смрадната тиня на греховете. А когато Светият Дух, във вид на гълъб, слизал от небето върху Христа Иисуса, тогава се чул глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". На Него подобава слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Празнувайки Богоявлението Господне на Йорданските води, да си припомним, че нашият Господ Бог и преди се явявал над водите, за да извърши различни дивни дела. Така, когато Той се яви над водите на Червено море, тогава "откри дъното на дълбината" и преведе Своите люде като по сухо. Когато в ковчега преминаваше през Йордан, тогава обърна назад реките на тази река, казано е: "Йордан назад се върна". И накрая - в началото, когато "Дух Божий се носеше над водата", Бог сътвори небето, земята, птиците, зверовете, човека и въобще целия видим свят.

И сега над Йорданските води се явява Бог, Единият в Троица: Отец - в гласа, Синът - в плът, Дух Светии - във вид на гълъб. А какво извършва Той в това Свое явяване? Той създава нов свят и всичко обновява, както се чете и в предпразничния тропар: "яви се, желаейки да обнови цялата твар", тоест - да сътвори нов свят, отличаващ се от първия. "Древното премина - говори Писанието - ето, всичко стана ново"! Първият свят по своята природа бил тежък, не можел да се възнесе към небето и се нуждаел от суша, върху която да може да стои, като - върху основа. А новият свят, изведен от Йорданските води, е така лек, че не се нуждае от суша, не се съзижда на земята, няма тук пребъдващ град, но търси горното, устремява се бързо от водите към отворените над Йордан небесни двери: "веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата". За първия свят, обременен от житейските теготи - в случай, че възжелае да достигне небето - би му трябвала стълба, утвърдена върху земята и чийто връх би достигал до небето. Но и тя била само съзерцавана от Иаков, а сам той не се изкачил по нея. А за новия свят е възможно възхождането на небето и без стълба. Но по какъв начин? Ето - вместо стълба, Духът Божий, във вид на гълъб, лети над водите! И това показва следното. Човешкият род вече не като влачеща се по земята твар или като пълзящо животно, а като крилата птица излиза от водата на кръщението. Затова и Дух Светии се явил над водите на кръщението като птица, за да възведе без стълба на небето Своите птиченца, които е възродил чрез банята на кръщението.

Така всяко от Лицата на Пресветата Троица, явявайки се на Йордан, изведе от водите на кръщението Своите духовни пиленца и като ги изведе, ги призовава да полетят върху дадените им криле на добродетелите и да влязат в отворените небеса.

Първо Бог Отец, като духовен орел, призовава към полет Своето ято - духовните орли, тоест - учителите, като имащи особени криле, за които Църквата пее: "летящи върху крилете на богоразумието птици и към небето възнасящи се." А какви са крилете на тези птици? Несъмнено това са двете техни добродетели, които те притежават освен другите общи за всички добродетели: делото и словото. Този е църковен учител, този е високолетящ орел, който и сам на дело изпълнява това, на което със словата си учи другите.

Църковните учители, които представляват съсъди, трябва да разгласят Божието име по цялата вселена и със своето учение да извеждат върху правия път, водещ към небето, Църквата Христова - Божията колесница, в която се намират много десетки хиляди вярващи души. Учителят трябва да учи стадото и в същото време е длъжен и сам да живее така, както учи. Защото гласът на учителя не принася полза, когато в него самия не се виждат крилете на богоугодния живот. Само този учител се възнася направо в отвореното над Йордан небе, който лети не единствено и само върху крилото на словото, но и върху другото крило - на добродетелния живот - този, който едновременно поучава и със слово, и със дело. Не така леко възнасят към небето - и учителят, и ученикът - изкусно съставеното слово или сладкогласните уста, или гръмкият език, както крилете на добрите дела.

Бог Син също призовава Своите пилета, светите мъченици, да полетят. А крилете на добродетелта, които принадлежат само на тях, освен другите общи добродетели, са следните две: вярата и изповедничеството. За тези криле на мъчениците Апостолът говори: "със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение". Непоколебимата вяра в сърцето е едното крило, а дръзновеното изповядване с устата на Христовото име пред царете и мъчителите е другото крило. Първата духовна птица, която влетя в рая - благоразумният разбойник, който пострада на кръст заедно с Христа, полетя именно върху тези криле на вярата и изповедничеството. Защото в това време, когато нашият Господ, Който доброволно пострада заради нас, беше изоставен от всички и когато от Него се отрече дори и Петър, който даваше дума, че е готов да умре заедно с Него, само разбойникът повярва в Него с цялото си сърце и Го изповяда с устата си, като Го нарече цар и Господ: "спомни си за мене, Господи - каза той, - кога дойдеш в царството Си!" Колко велика и голяма е тази вяра на разбойника, още повече, че по това време във всички Христови ученици вярата беше оскъдняла! Когато всички вярващи се съблазниха поради Христа, той единствен не се съблазни, а Му се помоли с вяра, заради което и чу от Него следните думи: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая".

Накрая, Бог Дух Свети, Който се яви във вид на гълъб, призовава към полет и Своите пилета - девствениците, защото Нему е свойствено да прави човека крилата птица, която би могла да се възнесе до най-големите висини. Светият Дамаскин пее: "Всяка всеспасителна вина е на Светия Дух - ако някому, по достойнство вдъхне дух, бързо го издига от земното, дава му криле, прави го да израсне, устроява го горе". Той и духовните гълъби, светите девственици, "устроява горе", като ги призовава да полетят. А особените криле на добродетелите у тези гълъби са умъртвяването на плътта и духа.

А че умъртвяването на плътта е едното от крилата, възнасящо човека на небесата, за това свети Амвросий (Медиолански), като тълкува думите па Евангелието: "колко сте вие по-ценни от птиците!", говори така: "плътта, разположена към изпълнението на Божия Закон и съблякла греха, по чистотата на чувствата се уподобява на естеството на душата и се възнася към небето върху духовни криле." Тук светият учител на Църквата говори за уподобяването на естеството на душата, имайки предвид умъртвяването, чрез което действителното естество на плътта като че преминава в естеството на душата, когато по-нисшето се подчинява на по-висшето и плътта се подчинява на духа, когато човекът се освобождава от греха и очиства чувствата си (сетивата си), което не е възможно без умъртвяването. А умъртвил плътта си, човек става лек и крилат като птица и се възнася към небето върху духовни криле.

И така - умъртвяването на тялото е първото крило на девството, устремено към небето, защото на тези, които желаят да пазят чистота, преди всичко им подобава да умъртвят своята плът.

Второто тяхно крило е умъртвяването на духа, което се състои в това - не само на дело да не извършваш грях, но и да не го желаеш в духа си, да не помисляш за него в ума си.

Чухме какво направи Единият Бог в Три Лица, Който се яви на Йорданските води, при обновлението на света - как Той изведе от водите на кръщението духовните църковни птици - учителите, мъчениците и девствениците и ги призова към отворените небеса. А както от учителите, мъчениците и девствениците, така и от нас грешните - да бъде чест, слава, поклонение и благодарение на Отца и Сина и Светия Дух - Явилия се на Йордан Бог - сега и всякога, и во веки веков! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Бог-Господ, Великата и Сияйна Светлина, дойде днес при Йоан. Тази светлина е Спасителят на света. Нека го приемем с радост, въздавайки хвала и веселейки се духом! Днес Той дойде на Йордан, желаейки да потопи нашите грехове и нашите врази, да ни измие и очисти чрез кръщението, защото Той пое върху Себе Си нашите грехове, така че бързо потопи и врага на света. Като освети водните източници, Той освети душите човешки и към чудесата добави още по-големи чудеса.

Днес земя и море си поделиха Христовото благоволение и целият свят се изпълни с радост.

Днешният празник носи по-големи чудеса от предишния празник, защото в отминалото Рождество на Господа и Спасителя наш земята се радваше, държейки в яслите Владиката на цялото творение, а в днешния празник на Светото Богоявление морето ликува, а Йордан приема благослов и освещение. В миналия празник, като несъвършен човек, но млад, беше зрим, а в днешния ден ни се явява съвършен Оня, Който от създаването Си е съвършен. Там се яви звездата на Родилия се, показа се от Изток, а тук сам Отец свише свидетелства на кръщаващия се. Там звездобройците, дошли от изток, като на Цар и Бог му донесоха дарове, а тук ангели от небето въздадоха подобаващата му се като на Бог хвала. Там беше повит и обвързан в пелени, а тук развързва греховните окови.

Идете на Йордан и ще видите преславните дела на светлото слънце, което се мие и къпе в реката и върху Бога полага човешка ръка! Днес тъмнината се отклонява от всички води. Днес се разпръсква тъмата на прелъщението. Днес целият свят се просветлява от спасителната светлина. Днес безплътният Фараон се потапя във водите. Днес бесовските оръжия изчезват. Днес премъдрият Мойсей превежда през морето всички. Днес човечеството се освобождава от тленните страсти. Днес Давид свидетелства: Умий ме и ще бъда по-бял от сняг! (Пс. 50:9)

Наистина днес Христос се кръсти във водите. Измива ни и ни прави по-бели от снега. Затова днес цялото творение, хвалейки Оня, Който се кръщава, възгласява: Благословен Идещият в името Господне ! (Пс. 117:26; Мат. 21:9, 23:39; Марк 11:9; Лука 13:35; Йоан 12:13). Бог-Господ яви се нам. Благословен е навсегда Идващият и никога не ни изоставя! Защото не за първи път идва сега. Благословен е Идещият в име Господне! Оня, Който, идвайки познат за промисъла, запази неподвижни небесните висини. Оня, Който умело управлявайки движението на слънцето, прави несъединимо звездното множество, бди, щото във въздуха да се носи добро дихание, което разтваря земните недра и прави да израсне всяко семе и да зреят плодовете, Който огражда развълнуваното море с хубав пясък, Който прави речните извори да бликат из невидимите дълбини, Който направлява речните струи без да се заблуди.

Като гледаме, прочее, всичко това нека да речем: "Благословен Идещият в името Господне!" Кой е Той? Кажи ясно, о блажени Давиде: Господ е Бог и ни осия! (Пс. 117:27)

Не само пророк Давид го казва, но и апостол Павел свидетелства за него: Яви се благодат Божия, спасителна за вси человеци. (По Деян. 15:11), която не само нас учи, но на всички иудеи и езичници чрез кръщението дава спасение, като обявява кръщението за общо благодеяние.

Нека сега всички да идем от Галилея в Иудея заедно с Иисус. Блажен е, който поема жизнения си път! Да тръгнем с мислените си нозе и да стигнем до Йордан, за да видим Кръстителя Йоан и Оня, Който получава кръщение! А нему кръщение не му беше нужно, но нам даде благодатта на кръщението. Елате да видим първообраза на нашето пораждане, който ни се показа от Кръщаващия се в онези води! Елате да видите дивния потоп, по-голям и по-мъдър от оня, който беше при Ноя. Там водата на потопа погуби човешката природа, а тук кръщелната вода оживи умрелите поради греховете си, кръстили се в Христа. Там Ной направи от негниещо дърво кораб, а тук Иисус Христос, мъдрият Ной, направи от Света Мария телесен кораб.

Но аз се дивя и на смирението на нашия Спасител! И след като беше Бог как не се задоволи, бидейки още от времето на създаването Си съвършен, да се роди като младенец от жена, как не се задоволи, бидейки пресветъл и единосъщен на Отца, да приеме рабски образ, но като грешник идва да се кръсти?

Но нека тази благодат за всички да не подлъже онези, които слушат! Защото Владетелят на всички - Христос - се кръсти, без да се нуждае от кръщение. И ни донесе двойна полза: първо, че освети и даде на водите благодат и поведе всеки човек към кръщение. Дойде Иисус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. (По Мат. 3:13). Това, което се извършваше там, братя, не може да се обхване от мисълта, защото е по-висше от човешката мисъл. Умът трепери и бяга от устата, не смеейки да говори онова, което е неразбираемо! Защото Йоан, като видя, че Владиката идва, сърцето му бе обхванато от трепет. И като се кланяше, падаше на колене, хващаше Го за нозете и се молеше: "Какво правиш, Владико! Със страх ме изпълва Твоята повеля! Йордан, като видя Тебе, Твореца, с ужас взе да изчезва. Аз ли, който съм кал и пръст, и пепел, и като червей пълзя по земята, ще дръзна да стана съобщник в такава тайна? Не, Владико! Не ме принуждавай да правя това, което не мога! Плътта ми трепери цялата! Всичките ми кости отслабнаха! Сърцето ми е обхванато от ужас! Цял съм в страх и боязън! Защо ме принуждаваш, о, Всемогъщи, мене, неможещия, да правя това, което не е по силите ми? Как да дръзна да кръстя Тебе? Може ли огънят да се очисти със сено? Калта може ли да измие извора? Как аз, осъденият, да кръстя Съдията? Как да те кръстя, Владико, като не виждам грях в Тебе? Ти не беше виновен за проклятието Адамово, защото не Ти стори греха. Как да простра ръка над Тебе, Който създаде и закрепи небето и земята? Как аз, робът, да простра към Върха Господен своите длани? Как ли ще кръстя Тебе, Който си Светлина? Как ли ще произнеса молитва за Тебе, Който приемаш молитвите на онези, който не Те познават, кръщавайки други. В Твое име кръщавам аз, за да вярват в Тебе, Идващия със слава. Кръщавайки Те, как ще Те нарека? В чие име ще Те кръстя? В името на Отца ли? Та Ти носиш Отца в Себе Си и цял си Отца! В името на Сина ли? Та нали освен Теб няма друг Син Божий? Или да Те кръстя в Духа Свети? Но Той е винаги с Тебе - единомислен, всемогъщ и единочестен, и заедно с Тебе приема поклонение от цялото творение. Кръсти ме Ти, ако искаш, Владико! Кръсти ме Ти, Кръстителю! Простри широката Си десница и увенчай моята глава! С този венец преди Твоето царство като предтеча аз ще благовестя, според обичая, възгласявайки: Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света! (Иоан 1:29)

Йордане, о, река, ликувай с мен и се весели! Овладей течението си и разлей струите си! Дошъл е Оня, Който се въплъти. Защото ти видя някога Израиля да минава през тебе и като раздвои водите си му даде проход през себе си, а днес обля със светлина пречистото тяло на Този, Който тогава преведе израилтяните през тебе. Планини и пътеки, хълмове и ниви, равнини и поля, дъбрави и потоци, клисури и лесове, морета и реки, благословете Господа, който Се кръсти в река Йордан, защото чрез тази вода Владиката ще спаси всички води."

И отговори му Иисус:

"Остави това сега! Така трябва да изпълня цялата правда. Помълчи сега, Кръстителю! Разбери Ме Мене, Който правя това! Ще направиш това, което правя аз. помогни Ми в това, което правя! Не ме питай за това, което съм намислил. Не го пренебрегвай. Не говори за Моята Божественост, не споменавай Моето царство, та да не би сатаната-мъчител, като узнае, да избяга, не желаейки да се опълчи против Мене. Нека дойде дяволът и да се нахвърли върху Мене като върху обикновен човек, да Ми нанесе сетна язва и рана. Не пречи да се изпълни онова, заради което съм дошъл на земята и съм се облякъл в плът! Тайна е това! Тайна е това, което днес се извършва в Йордан с Мене и за Моите дела. Не е по Мое желание, а за изцеление на болните и грешните. Тази тайна е от най-великите тайни. Знамение предначертано!

Не се грижи за човешкото Ми рождение! Когато Ме видиш боголепно всред Моите творения, които тогава Ме предпочетоха, тогава въздай слава на извършващото се! Когато Ме видиш да очиствам прокажените, тогава Ме наречи творец на природата! Когато Ме видиш да правя куците да тичат, тогава заедно с тичащите им нозе, и ти простри език за похвала! Когато Ме видиш да извеждам мъртвите от гроба, тогава заедно с възкръсващите Ме славослови като животворец! Когато Ме видиш да изгонвам бесове, тогава се поклони на Моето царство! Когато Ме видиш да седя отдясно на Отца, тогава Ме благослови като съпрестолник единолетен и присносъщ на Отца!

Не се грижи сега! Добре е да се изпълни цялата правда, защото съм Създаващ закона и Син на Създателя на закона и е редно сам да изпълнявам установения закон, та после да го давам на другите. Подобава Ми отначало да означа и после да явя истината. Добре е да изпълня първосъздадения завет, че тогава да установя нови и да го запиша в човешките сърца с Моята кръв и да подпечатам с Духа Си. Подобава Ми да се възкача на кръста, да бъда прикован с гвоздеи и да приема такова страдание, че да може то да изцери онова страдание и онази рана, която заради дървото бе нанесена на нарушилия заповедта Адам. Трябва да сляза и на дъното на ада, при затворените там мъртъвци. Подобава Ми три дни с мъртвостта на плътта си да снема оковите на многолетно държаните от смъртта. Прилича Ми аз да запаля плътска свещ за седящите в тъма и смъртна сянка. Хубаво е да заведа Адама при Отца, Който царства в Мене.

На Мене се пада да сторя всичко това, защото заради това дойдох при Своето творение! Прилича Ми да се кръстя с кръщение, а след кръщението, чрез единосъщната Троица да дам кръщение на вси люде. Дай ми кръщение, както Дева Мария Ми даде мляко! И Ми измий главата, която серафимите почитат и на която се крепи доброчестието! Кръсти Мене, Комуто предстои да кръсти вярващите с вода, и с Дух, и с огън: с вода, която може да измие грешните нечистотии; с Дух, който може да претворява земните неща; с огън, който може да изгори тръните на беззаконието!"

Кръстителят, като слушаше всичко това и като възприе в ума си разума на Спасителя, и като пое в себе си всичко тайно, което чу, изпълни Божественото повеление, защото не само бягаше от съмнението, а и беше покорен. И простря трепереща десница и кръсти възрадвания Владика.

А иудеите, които бяха там, си мислеха и думаха помежду си: "Без ум ли бяхме, като не смятахме Йоана за по-велик от Иисуса, когато напусто го мислехме за по-млад от този? Ето че това само кръщение показва по-велик Йоана Кръстителя, защото той го кръсти, бидейки по-изкусен, а този бе кръстен от него като по-долен."

И тази мълва се разнесе навсякъде, създадена от несведущите в тайната.

А бащата на Единородния Син, Който единствен знае точно истината, защото Сам Го роди, насочвайки онези, които се заблуждаваха от помислите иудейски, отвори небесните двери и изпрати Светия Дух във вид на гълъб на главата Иисусова, сякаш посочвайки с пръст новия Ной и Създателя Ноев, добрия Управител и Кормчия на човешката природа, която щеше да потъне и да се удави. И Сам от небесата гръмогласно възгласи: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! (Мат. 17:5; Марк 1:11; Лука 3:22). Този, а не онзи! Този, а не Йоан Кръстител. Този е роден от Мене преди всички векове, а не онзи, който покълна от Захария. Този, Който от Мария се роди в плът, а не онзи, който се яви от Елисавета, без тя да се надява! Не този, който израсна между вас, а Този, Който заедно с Мене изпрати и прие Духа Сети при Себе Си. Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Той е вечно Мой Син, а не чужд, Син единосъщен, а не разносъщен. Единосъщен на Мене, когато е невидим, а единосъщен с вас, когато е видим, но без грях. Този е, който заедно с Мене сътвори човека и сам неотвратимо беше човек. Този е моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Не моят син е друг, а този - Марииният. Не е друг Оня, който лежа в яслите. Не е друг оня, комуто звездобройците се поклониха. Този е Моят възлюбен Син. Този, видимият и разбираемият. Не му търси отец от плът на земята, защото без отец е долу! Не търсете божественост на неговата майка на небесата, защото без майка е горе! Не отделяйте Божествеността му от човешката му природа, защото те са неразделими и незаменими, но едни! Не наричайте Бога гол, нито този гол човек - Христос. И Богът, и човекът е Моят син, в Когото е Моето благоволение.

О, велико и престранно чудо! Синът се Кръщава, Отец от небесата свидетелствува! Духът, прелетял като гълъб, казва кой е Този.

Защото наистина е велика тази тайна. Велика и пречудна и надвишава всеки ум. Троицата се яви при река Йордан, и там се утвърди Единосъщието на Бога или по-добре да кажем Едното Божество в три образа познаваемо.

Иудеите, които бяха там, се ужасиха, а Йоан се удиви. Йордан се освети и цялото творение се обнови, след като Христос, Богът на всички нас, се кръсти в Йордан и освети цялата природа. След кръщението гласът Господен прозвуча за Единородния Син, засвидетелстван на Йордан от Отца.

А когато Иисус се преобрази пред гледащите го ученици и лицето Му просия като слънце, пак се чу същият глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте! (Лука 9:35) Ако ви рече: "Аз и Отец сме едно цяло", послушайте Го! Ако ви рече: "Онзи, който Ме видя, видя Отца", послушайте Го! Ако ви рече: "Отец е в Мен и Аз Съм в Отца", послушайте Го! Ако ви рече "Оня, Който ме изпрати, е по-велик от Мене", свържете това с плътската Му природа! Ако ви рече: "Това е Моята плът и Моята кръв, която се пролива заради вас, за опрощение на греховете", повярвайте му! Ако ви рече: "Душата ми е до смърт скръбна", към душата му, а не към Божествеността му отнесете тази печал! Ако ви рече : "За кого Ме човеците мислят Мене, Сина човечески " (Мат. 16:13), отговорете му заедно с великия Петър: "Ти Си Христос, Синът на живия Бог" (Мат. 16:16) и на Теб подобава слава, и чест, и поклонение в безконечните векове. Амин!

Йоан Екзарх
Публикувано за първи път в Интернет от фондация "Покров Богородичен". Източникът не е посочен.

Kristi dеp er i den ortodokse kirken en av kirkeеrets store hшytider*. De ortodokse kjenner denne hшytiden som teofani eller epifani - Guds tilsynekomst eller Guds еpenbaring. Feiringen av Jesu fшdsel, altsе julen, handler ogsе om at Gud kommer til syne i verden, og begge helligdagene danner i den ortodokse Шsten fra 4. еrhundre йn sammenhengende hшytidsperiode. Strengt tatt varer hшytidsperioden med Guds fшdsel og еpenbaring i hele 40 dager, frem til Kristi frembжring i tempelet den 15. februar. Om julefeiringen og Kristi frembжring i tempelet fokuserer pе Jesusbarnet og Guds inkarnasjon, kan vi ved Jesu dеp beskue hele Den Hellige Treenigheten – Guds Sшnn steg ned i vannet og himmelen еpnet seg og Guds Еnd kom ned som en due mens Faderens stemme lшd ovenfra.

Teofani markeres med den store vannvelsignelse til minne om Jesu dеp i Jordanelven. Menigheten pеkaller Den Hellige Еnds nеde for е komme og helliggjшre vannet enten inne i kirken eller ute i naturen ved en kilde, elv, innsjш eller ved havet. Presten nedsenker alterkorset i vannet som symbol pе Kristi nedstigning i Jordan. Pе denne mеten gjentas den opprinnelige helliggjшrelsen av vannet som skjedde ved Jesu Kristi dеp i Jordan for nesten to tusen еr siden. Ritualet uttrykker tro pе at mennesket, vannet og til og med hele skapningen kan renses og helliggjшres nеr de kommer i kontakt med Kristi guddommelige natur eller nеr Den Hellige Еnds nеde tar bolig i dem. Nеr vannet er velsignet, bestenker presten kirkerommet, ikonene og menigheten. De troende medbringer velsignet vann til sine hjem, og nеr det lar seg gjшre, kan presten gе fra hus til hus og bestenke hvert rom mens hшytidshymnet synges. De modigste bader i det velsignede vannet uansett hvor mange minusgrader termometeret ute viser.

Som mange andre gamle kristne ritualer tar vannvelsignelsen utgangspunkt i de jшdiske ritualene. Jшdenes lov bшd е rense seg med vann som imidlertid kunne rense kun ytre urenhet. I den kristne tradisjonen understrekes nшdvendigheten av renselse og gjenfшdelse gjennom vann og еnd. I Det Nye Testamente har vannet en utvidet betydning, som ikke kun kommer til uttrykk i forbindelse med Jesu dеp. Jesus selv sa blant annet: "Den der tшrster, skal komme til meg og drikke. Den som tror pе meg skal det gе, som Skriften sier: Fra hans indre skal det flyte strшmmer av levende vann" (Joh. 7: 37-39).

Sammenfattende kan man si at teofani-hшytiden i den ortodokse kirke feirer Jesu dеp, den fulle еpenbaringen av Treenigheten i tilknytning til dеpen og alt det skaptes helliggjшrelse ved kontakten med Kristi Guddom.

© Den Rissiske Ortodokse Kirke i Norge,  19 januar 2008

* Den russiske ortodokse kirke feirer Kristi dеp den 18. og 19. januar, 12 dager etter den ortodokse julefeiringen. Vannvelsignelse har tidligere vжrt arrangert pе bl.a. Notodden og Steinbruvannet i Oslo (bildet fra menighetens webside).

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Евангелските и Апостолските четения за всеки ден от годината
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен молитвослов
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

"Днесъ ние сме длъжни повече да работимъ, а по-малко да говоримъ."

ген. Христо Луковъ

Христо Николов Луков

Роден е в град Варна на 6 януари 1888 година. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 година и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912-1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. Участва с 1-ва и 5-та дивизии във всички бойни действия в Първата световна война.

В българското общество за него е жива легендата ^[1][2] за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септемрви 1918г. останал на позицията напълно сам с 4 оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите открива убийствен огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски командвана от полк. и спира настъплението им към българските окопи опразнени от участващите във Владайското въстание войници.

След войните е командир на 4ти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 - 1928г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 - 1934г.), командир на 2^-ра и 3^-та пехотна балканска дивизия.

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 година генерал Христо Луков е Министър на Войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936г. и въстановяването на унищожената от Ньойският договор Българска армия, цялостната й реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привиърженици.

На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса. От 1932 година до смъртта си е лидер на силния Съюза на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Няма автентични документи подкрепящи твърденията, че е настроен антиеврейски,^[3] такъв въпрос в България не стои защото евреите традиционно са считани за част от нацията^[4] и са едни от най-лоялните граждани на Царството, но той е дълбоко признателен на немците върнали Добруджа, Беломорието и Македония в българските граници и давайки си сметка за тяхната мощ по никакъв начин не си позволява да се изказва критично за идеологията им и не се противопоставя на "Закона за защита на нацията" - цената която трябва да се плати за да не бъдат депортирани българските поданици от еврейски произход от старите територии на държавата.

Пред легионерите Луков подчертава, "че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси."^[5]

Кирил Никифоров Ганев съвременник и съратник пише: "Генерал Хр. Луков беше в центъра на една кампания, за излизане от войната, което можеше да стане с мълчаливото съгласие на Германия, защото това можеше да ползва и нея ...така се нарушават сметките на “Съюзниците”(в случая Великобритания и САЩ)....България във въоръжен неутралитет да запази комуникациите си с Гърция, през Албания и западна Македония. При това положение “Съюзниците” изгубват ценни козове за намеса, а Монархът губеше абсолютната си власт." След правителствена смяна под обществения и на войската натиск, царя да бъде изолиран от властта и България да излезе от войната, подобно на Турция в предходните години, в благосклонен към Хитлер неутралитет, има и мнения, че напротив целяло се е страната да се ангажира още по-тясно с Германия. Според Илия Станев^[6] едно правителство начело с ген.Луков е било в проектиран състав: полковник Пантев – министър на Вътрешните работи. Сотир Янев – на Външните (и двамата убити наскоро след ген.Луков), Кръстьо Пастухов, Георги Марков от Плевен (бивш народен представител от социалдемократите), проф.Владикин, Илия Станев и др. Ген. Луков провежда срещи с партийни лидери като Димитър Гичев и Кръстьо Пастухов, които съвсем не са про-немски настроени.

Пенсионираният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943 година вечерта от терористката с еврейски произход Виолета Бохор Якова член на бойна група на БКП за политически убийства ръководена от Иван Буруджиев. Генералът застрелян в гръб, пред очите на малката си дъщеря докато влиза в дома си. Следващи жертви на атентаторите са полковник Пантев и социалдемократът и народен представител Сотир Янев. Неколкократно се провалят опитите за убийство на обикновеният радиоинженер Кулчо Янакиев, който успешно засича и заглушава предаванията от съветска територия върху вълната на радио София. Тогава апарата на Никола Гешев успява да унищожи терористичните групи.

Опелото на генерал Христо Луков е с изключителни почести в храма на Военното училище, присъстват Царя, Принц Кирил, министри, дипломати. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул.”Евлоги Георгиев” по входната алея на Военното училище до черквата, над 12 000 души идват да се поклонят пред българският генерал. Погребан е в централните софийски гробища недалеч от Стефан Стамболов.

Ген. Христо Луков е автор на статии и студии на военна тематика, предимно в областта на артилерията и техническото оборудване на армията, които са високо ценени от военните специалисти.

• Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ III степен без мечовеи IV степен с мечове и
• Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен
• Германски орден „Железен кръст“ 2-ра степен

Поставена е паметна плоча на дома, в който е живял и пред който е убит генерала на ул. "Тракия" №1 (бивша Артилерийска).

Самата улица в декември 2009г. с решение на Столичният общински съвет в отговор на подписка от около 60% от живущите на нея е наименувана на ул. “Ген. Христо Луков”. На 26 февруари 2010г. по повод административните неудобства, предизвикани от промяната на адресите им, решението е отменено с уговорката, в бъдеще някоя безименна до момента столична улица да бъде преименувана на ул. "Ген. Христо Луков".

Около личността и делото на Хр. Ботев у нас от край време се води нестихващ спор: той е наш – казват националистите, – защото като никой друг той възпя пламенното всеотдайно родолюбие и запечата това си верую с велика саможертва, като поднесе живота си на кладата на освободителната борба; не – отвръщат социалистите, които търсят разрешение на социалния проблем по пътя на интернационализма, – той ни принадлежи, защото в основата на неговото мировъзнесение стои социалният идеал и цялото му творчество и дейност отразяват бунта срещу социалните неправди и копнеж по социална свобода, Ботев е социалреволюционер!

Трябва да се съгласим, че доскоро този суетен спор ако не оправдан, то той се явяваше все пак обясним. Защото бе време, когато доктрините и самият политически живот бяха изправили национализма и социализма, като две противоположни взаимноизклюващи се начала: националистическите възгледи бяха станали повече атрибут на привилегированите класи, които като консервативен елемент органически реагираха срещу всяка социалреволюционна повеля; чернотрудовият народ от своя страна чувстваше, че трябва да води борба срещу този буржоазнокапиталистически национализъм, и вярваше че само по пътя на интернационалния марксизъм е възможно да се извоюва социалистическия идеал. Така борбата за по-сносни и по-човечни условия на живот придоби противонационален характер и се свърза с идеята за световна социална революция, а национализмът реагирайки срещу този антинационален дух на социалистическите тежнения, се отчужди от социалните повели на времето и стана синоним на консервативния капитализъм.

Така около социалния принцип и националната идея се формираха две враждебни една с друга сили, които разкъсаха единството на народите, нарушиха хармонията в организма на нациите и запълниха десетилетия от живота им със сътресения и кървави междуособици, които погълнаха несметни жертви в хора и в стопански и културни блага. При това при тази поляризация на социалното и националното начала повлече след себе си деградацията и на първото, и на второто от тях. Социализмът от светла етична повеля се превърна в грубо-егоистичен класов и съсловен материализъм, разкъсващ свещената и неразривна връзка с нацията и нейния целокупен интерес. Национализмът от възвишена идея и съкровено съзнание за обща принадлежност и съдбовна свързаност с всички родни братя от една и съща кръв бе на път да се изроди в социално рушителен фактор, дигнал ръка срещу свещената борба на родните братя за хляб и труд. Ето как идеята за нацията и тази на социалната правда, опълчени изкуствено една срещу друга от идеалистични държавнотворни стимули, грозяха да станат ферменти на бавното, но сигурно разложение на политическия живот на народите.

Не ето че стана чудо: от кървите и пожарищата на световната война народите излязоха изтерзани и разнебитени, но някак си по-калени и пречистени. Зад разкъсаните буреносни облаци се показа в туко-що разведреното небе  нова дъга с цветовете на социализма и национализма, сплетени в едно! Така както след земетресения нейде в океана се появява нова земя, така изплува над политическия хоризонт след трусовете на световната война  и следвоенните години един нов политически свят: един свят, който преодоля заблужденията, суетните борби и изкуственото раздвоение на миналото и отбеляза грандиозен прелом в политическото мировъзрение и държавното устройство. В политическото съзнание на хората завладя мястото идеята за неразривната връзка на доскоро враждуващите начала на социализма и национализма. Те не са и не могат да бъдат две различни и противоположни начала, а се обуславят едно друго и са рожби на една неделима идейна същност: чистият и истинският национализъм, който е призван да бди над целокупния интерес на нацията, не може да бъде майка за едни и мащеха за други родни братя. Първият дълг на една национална власт е да създаде с цената на всички жертви възможност и на последния член на нацията да води достойно човешко съществуване, да се почувства зачетен гражданин на държавата. По този начин той би могъл да бъде обладан от висшето чувство на национална чест и достойнство и да допринесе според силите и дарбите си своята част от националното творчество и за величието на Родината. Чистият и истински социализъм не бива да бъде класов или съсловен егоизъм и не може светотатствено да къса природната кръвна връзка със собствената нация, а съобразно с един естествен закон трябва да реализира социалния идеал преди всичко в рамките на националното общежитие. Идеализмът остава еднакво ядка и звено на социалната и националната идея. В него те намират отново своята грандиозна синтеза, криеща неподозирани възможности за разцвет, благоденствие и държавно-политическа мощ.

И ние можахме да видим това ново политическо съзнание да търси и намира под една или друга форма своята реализация в политическия живот на народите и държавите. Ние станахме съвременници на един знаменателен процес на социалполитическо развитие на някои държави: работничеството се отвърна от матеарилистичния марксизъм и понесе възторженото знаме на националния възход и величие, а трагедиите на буржоазнокапиталистическия свят приеха радикални и революционни ограничения на техните стари, зле разбрани привилегии, станаха в душата си сами работници и закрачиха гордо към изграждането на новата държава наред с работника, издигнат до равноценен член на народната държава. Така бяха преодолени еднакво и безотечественият марксизъм и чорбаджийско-либералистичният национализъм  и на тяхно място остана като единна и неразделна същност един нов социалреволюционен национализъм, който в рамките на нацията дава радикално разрешение на социалните проблеми. Две изкуствено отбити една от друга реки, текли много деситилетия в погрешни посоки, намериха отново своето общо русло, за да оплодотворят утрешното благоденствие на народите. Пред нашите очи се разиграва така един от най-интересните и епохални феномени в историческото развитие на народите.

Време е вече и у нас, в България, да се спори по-малко доктринерски за формата или външните белези на очакваната нова държава, да се покаже повече разбиране за същността на тази величава синтеза, която може да намери своята реализация съобразно с индивидуалните особености на народа в различна форма: демокрация или диктатура, социализъм или индивидуализъм – това не са вече дилеми, а лозунг, изпреварени от времето и лишени от съдържание! Да се спори схоластически за тях, значи да сме проспали епохалните времена на съвременното политическо развитие. Единственото важно е да внедрим дълбоко в душите и сърцата си идеала на това ново политическо съзнание и да станем идеалисти в служба на нацията и социалните повели. Всичко друго е въпрос на подробности и то ще дойде тогава, рано или късно, от само себе си.

Ето как онова, което изкълчените форми на доктрината и заблужденията на политическата действителност в миналото ни караха да виждаме като несъвместимо противоречие в мирогледа и личността на нашия велик възрожденец Ботев, се слива в едно хармонично тяло, което прави творчеството, делото и саможертвата му и разбираеми и естествени.

Ние, Българите, трябва да бъдем горди, че в образа и делото на Ботев и плеядата други идеалисти от епохата на Възраждането сме дали на света предтечите на новия политически идеал. Всички те, като пламенни и искрени националисти не можеха да не бъдат социалисти и обратното – в истинска идеалистична служба на социалния идеал и международната правда, те не можеха да нямат пред очи преди всичко собствения народ, като неделима общност и свещена социална задача.

Нека прочее се отдадем всецяло и искрено на този нов политически идеал, завещан нам още от епохата на нашето Възраждане!

д-р Димитър Вълчев, СБНЛ, март 1939 г.

Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!