• Условна присъда за гинеколог, причинил смъртта на новородено
• Шефове на болници: Грешки в системата и липсата на пари водят до инциденти
• Близки на пострадали при лекарски грешки излязоха по улиците

Викингите оставиха банките в страната да фалират и се противопоставиха на съветите от Брюксел

Нито една страна не бе ударена от финансовата криза така тежко като Исландия. В началото на октомври 2008 г. банковата й система рухна. Спестяванията на населението се изпариха, страната бе залята от безработица, ежедневните неща станаха непоносимо скъпи, изчезнаха социални придобивки. Загубите на исландската борса надвишиха тези на САЩ от годините на голямата депресия от миналия век. Частното потребление за периода 2007-2010 г. спадна с една четвърт. Исландската крона загуби половината от стойността си. Бюджетният дефицит от 13,5% през 2008 г. превиши дори този на Гърция. А държавният дълг скочи до 130% спрямо БВП. Много жители напуснаха родината си.

През октомври 2008 г. близо 85% от банковата система на страната фалира. Крахът на водещите банки  "Кауптинг", "Ландсбанки" и "Глитнирбанк" се числи към 10-те най-големи банкови фалити в историята на света. Цялото това трагично развитие бе резултат от непремерената амбиция на исландския финансов капитал. Самоназовалите се като "бизнес-викинги" негови представители не пропуснаха случая да използват приватизираните през 2002 г. банки, за да се включат в световната финансова надпревара за виртуални печалби. През 2008 г. обемът на банковата активност достигна десетократната стойност на реалния икономически продукт на ледения остров. Въоръжени с огромни кредити, "предприемчивите викинги" се отправиха за пазарни завоевания по целия свят. В течение само на няколко месеца те придобиха многобройни предприятия в Скандинавия, САЩ и Великобритания. И всичко това стана възможно благодарение на неолибералната дерегулация на банковия сектор в Исландия.

След последвалото крушение страната изтрезня и подходи към преодоляване на кризата по съвсем друг начин в сравнение с Гърция, Ирландия и Португалия. След трагичния край на глобалното финансово парти, отбелязан със зрелищния фалит на "Леман Брадърс", правителството на Исландия постъпи по единствения правилен начин, като въобще не направи опит да спасява банките си и остави "Кауптинг", "Ландсбанки" и "Глитнирбанк" да обявят банкрут.
Това е първият полезен урок на Исландия, който я отличи, например, от Ирландия, чието правителство с цената на неимоверни разходи за обществото се опита да съхрани банкрутиралия си банков сектор, изпълнявайки разпоредбите на Брюксел. И точно в този момент нечленуването на Исландия в ЕС се оказа от изключително важно предимство за нея, което й позволи да избегне натиска на Брюксел за бюджетна подкрепа на банкрутиралите банки, с цел да продължи обслужване на дълговете към чуждите финансови институти. Вследствие на това последните претърпяха загуби, които няма да бъдат лесно забравени.
Към пострадалите от банковия фалит в Исландия принадлежат и много обикновени европейци, които бяха поверили спестяванията си на нейни банки. Полагащото им се според валидните за 2008 г. разпоредби на ЕС обезщетение за спестовен влог бе 20 887 евро. Исландия не е член на ЕС, но принадлежи към европейското икономическо пространство и като такава е длъжна да спазва неговите разпоредби. Последиците от банковите фалити разкриха редица грешки и пропуски във финансовата политика на ЕС.
Тъй като изискваната от ЕС минимална гаранционна сума от 20 000 евро отдавна се смяташе за твърде ниска, някои страни, между които Великобритания и Холандия, въведоха собствени, значително по-високи прагове. В тях активна дейност развиваше и исландската интернет банка "Айссейв" от групата на "Ландесбанки". С високите си лихви тя бе успяла да привлече стотици хиляди клиенти във Великобритания и в Холандия. След фалита на "Ландесбанки" те бяха обезщетени от своите правителства по значително по-високите национални гаранции. Веднага след това Лондон и Хага предявиха иск пред Исландия за възстановяване на разходите.
Сключеното накрая споразумение бе изключително неизгодно за Исландия. Великобритания искаше обезщетение от 2,4 млрд. лири, а Холандия - 1,3 млрд. евро. Към това бяха прибавени течащите лихви в размер на 5,55%, които обаче бяха по-високи от тези на които двете страни заемат пари от финансовите пазари.
Споразумението бе сключено от управляващата от април 2009 г. червено-зелена коалиция на социалдемократите с левите "Зелени" и се позоваваше на обещанието, дадено през есента на 2008 г. от бившия консервативен министър-председател Гейр Хаарде, гарантиращо пълно обезщетение за двете страни. Новият министър-председател на Исландия, социалдемократката Йохана Сигурадотир, беше заинтересована от споразумение с Великобритания и Холандия, за да не се обременява приемането на страната в ЕС. Но споразумението бе одобрено от исландския парламент с мнозинство от само 3 гласа.
Населението на страната обаче изрази дълбоко несъгласие с тези заробващи договорености, което се изрази в нестихващи демонстрации. Двадесет и три процента от гласоподавателите внесоха петиция до президента с искане за референдум по въпроса. Президентът уважи тяхното искане, отказа да подпише споразумението и откри пътя за допитване до народа, първото от независимостта на страната през 1944 година. Това събитие би камбаната за тревога сред световния финансов елит. Самият прецедент, че данъкоплатецът ще решава при какви условия ще застава зад задълженията на държавата, предизвика буря на финансовите пазари. Големите рейтингови агенции не закъсняха и веднага след решението за референдум  понижиха през януари 2010 г. бонитета на Исландия.
Управляващата червено-зелена коалиция подкрепи споразумението. Опозиционната "Партия на независимостта" проведе, с подкрепа на стоящите зад нея неолиберални медии, усилена агитация против него, внушавайки на населението, че червено-зелената коалиция е неспособна да управлява страната. Със своя отрицателен вот тя се надяваше да предизвика международна изолация на страната и сваляне на правителството. Но тези дребнави междупартийни ежби не интересуваха хората. Те гласуваха на референдума с "Не", защото смятаха споразумението за крайно несправедливо и на допитването през март 2010 г. го отхвърлиха категорично с 93,2 процента. То бе подкрепено само от 1,8% от избирателите. След този ясен израз на народната воля на британското и холандското правителство не им оставаше нищо друго, освен да се върнат на масата за нови преговори.
Изготвеното ново споразумение беше по-изгодно от предишното. Според него плащанията по обезщетението трябваше да започнат 2016 г. и да не надхвърлят 5% от държавните приходи. Краят им бе изместен от 2023 на 2046 г. при значително по-умерена лихва от 3 на сто. Това споразумение бе подкрепено от парламента с голямо мнозинство. Но президентът Гримсон отново отказа да го подпише и по този начин инициира ново допитване през април 2011 година. На него близо 60% гласуваха с "Не". Социалдемократите оцениха вота като поражение.
След повторното "Не" Лондон и Хага обаче отказаха да се върнат на масата за преговори. Случаят според тях трябвало да бъде решен по правен път от съда на Европейската зона за свободна търговия (EFTA) в Люксембург. Исландия, заедно с Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария е една от страните, останали в EFTA. Тази организация бе образувана в противовес на ЕС. Контролната комисия на EFTA в Брюксел взе позиция на страната на Великобритания и Холандия и призова исландското правителство да възстанови плащанията по обезщетяване на клиентите на фалиралата банка "Айссейв". В писмото от май 2011 г. Рейкиявик отговори, че не смята че е нарушил своите задължения. Исландският парламент почти единодушно подкрепи този отговор, с което спорът остана с отворен изход.
В конкретния случай Исландия не отказва да обезщети спестителите във и вън от страната за претърпените щети. Тя дори изрично класира с приоритет техните искания пред тези на банките и застрахователните компании, смятайки, че за удовлетворяването им трябва да се разчита на имуществото на банкрутиралата банка "Ландсбанки", оценявано на 594 млрд. крони, но не е сигурно дали ще получи достъп до намиращото се в чужбина недвижимо имущество и какви ще бъдат приходите от неговата разпродажба.
Исландското общество има намерение да разкрие до дъно обстоятелствата, които доведоха страната до тази безпрецедентна катастрофа. За целта бе конституирана парламентарна комисия, която представи през април 2010 г. първите резултати от своите проучвания. Там се назовават и отговорните лица. Това са управителят на централната банка, шефът на службата по финансов надзор, както и тогавашният консервативен министър-председател Гейр Хаарде и неговият министър на финансиите и икономиката. Но отговорност носят и социалдемократи като Бьоргвин Сигурдсон, който бе министър на икономиката в двете години преди крушението.
Парламентът разкри не само връзките между финансови институции, политици и медии, които доведоха до пагубната дерегулация в банковия сектор. Началото на октомври 2010 г. депутатите решиха да изправят предишния министър-председател пред извънреден трибунал, като един от главните виновници за даденото обещание за безусловна компенсация на пострадалите от кризата. За целта бе свикан за първи път конституираният още през  1905 г. специален съд. Естествено, Хаарде се смята за напълно невинен и нещо повече, за жертва на политическо преследване. След почти едногодишно проучване съдът реши да снеме 2 от 6-те обвинения, но присъда и по останалите обвинения може да доведе до затвор. Дори и да не се стигне дотам, самото обвинение срещу Хаарде означава удар срещу системата на финансовия капитал в страната и за всички стана ясно кои са виновни за кризата.
Народът на Исландия устоя на масирания натиск на Великобритания и Холандия само защото страната не беше член на Евросъюза. В края на неговата победа Лондон и Хага остават само с яростта си срещу непокорните викинги. Възможностите им за реванш са твърде ограничени. Двете страни заплашват с вето срещу приемането на страната в ЕС, но тези заплахи въобще не стряскат исландците.
Междувременно парламентът в Рейкиявик реши да се започнат преговори за влизане в ЕС, но съвсем не е сигурно дали въобще ще се стигне дотам, защото и този въпрос ще се реши с референдум, като отсега е ясно, че мнозинството ще гласува отрицателно. Присъединяването на Исландия към ЕС се оспорва от консервативните рибари и от червено-зеления кабинет. Социологическо проучване от май т.г. показва, че над 55% от населението е против членство в Европейския съюз. И като че ли интересът на Брюксел от приемането на страната в общността е по-голям, отколкото в самата Исландия. ЕС има интереси от големите рибни пасажи покрай бреговете на острова и от неговото стратегическо положение в Атлантика по отношение на предстоящата борба за разпределяне на суровините в полярните региони.
От неоценимо значение за Исландия за преодоляване на кризата се оказа съществуването на собствена валута. Исландската крона загуби от девалвацията половината от стойността си спрямо еврото, което значително оскъпи вносните стоки и направи пътуванията в чужбина почти невъзможни. Някои международни икономически актьори напуснаха страната. Но евтината крона повиши конкурентоспособността на местните производители и експорта, преди всичко на рибната промишленост и земеделието.
Обезценяването на националната валута, заедно с непоколебимо проведената ликвидация на банкрутиралите банки, както и отказът за изплащане на страховитите суми към чужбина, създадоха предпоставки за леко съживяване на исландската икономика. Ако спадът на БВП за 2009 г. беше 6,8%, през 2010 г. той беше само 1,1%, а за 2011 г.  дори се очаква растеж от около 2,4 на сто. Дефицитът на държавния бюджет за 2009 г. възлизаше на 9,3%, 2010 г. е - 5,7%, а за 2011 г. се очаква да падне до 2,5%, което вече е в нормите на ЕС.
Съвсем друго е положението с Гърция, Ирландия и Португалия. Като членове на ЕС те са подложени на натиск от страна на водещите държави в Евросъюза да подкрепят финансово своите банки, за да не нанесат загуби при евентуален фалит на банките, застрахователните компании и пенсионните фондове в Германия, Франция, Великобритания и Бенелюкс. Като членове на еврозоната Гърция, Ирландия и Португалия нямат собствена валута, която би им позволила чрез обезценка да направят експорта си по-конкурентоспособен. Трите, изпаднали в криза страни, трябва освен това да се подчинят на унизителните програми за икономии, предписани от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.
Наложените им от ЕС ограничения водят до непоносими съкращения на заплати, пенсии и социални придобивки, а приватизациите означават разпродажба на инфраструктура. Най-същественото обаче е, че въпреки всичките тези сурови мерки тези еврочленки дори 3 години след пика на кризата не могат да се върнат към икономически растеж. И ако сравним положението им с това на Исландия, още от пръв поглед става ясно, че само запазването на националния суверенитет може да предотврати в такава екстремна ситуация превръщането на по-слабите страни в неоколониален протекторат на икономически силните в Европейския съюз.

Еврокомисарят от България по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева започна обиколка на Нигер и Чад, за да види как тези страни от региона на Сахел използват международната помощ срещу глада и дали тази помощ е адекватна на нуждите на над седемте милиона заплашени от глада хора, включително над един милион деца.

Европейската помощ от 2007 г. досега за Сахел е над 225 милиона евро.

Георгиева ще посети едни от най-засегнатите от глада райони на Нигер в Тахуа, както и центрове за лечение на недохранени деца в Зиндер (Нигер) и в Мао (Чад). В столиците на Нигер – Ниамей, и на Чад – Нджамена, еврокомисарят ще се срещне с властите в двете държави. Първата й среща беше с президента на Нигер Махмаду Исуфу, при когото отиде направо от летището в Ниамей.

В Сахел хората са изправени пред нов глад заради малкото дъждове през 2011 г. и ръстът на цените на храните само две години след предишната суша в областта през 2010 г., когато Кристалина Георгиева отново беше с европейска помощ в Нигер.

Сахел е африканска полупустиня на юг от пустинята Сахара и плодородните земи на север от Екватора (наричани Судан, но да не се бъркат с държавите с това име). Сахел опасва в широк около 1,000 километра пояс в протежение на близо 5,000 километра от Атлантическия океан до Африканския рог на Червено море редица държави – освен Нигер и Чад, това са Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, южен Алжир, Нигерия, Судан (включително и размирната област Дарфур), новата държава Южен Судан, северна Етиопия и Еритрея. Има и по-тясно разбиране за Сахел, което включва само пет държани – Нигер, Чад, Мали, Буркина Фасо и Мавритания, в които са съсредоточени в момента усилията за подпомагане на международната общност.

Недостигът в производството на храни в Сахел се оценява на над 2,5 милиона тона, като дефицитите

Източник на новината: http://dariknews.bg.feedsportal.com/c/33201/f/543203/s/1be80f03/l/0Ldariknews0Bbg0Cview0Iarticle0Bphp0Darticle0Iid0F839532/story01.htm

Няма новини свързани с Кристалина Георгиева пристигна в Нигер за европомощ срещу глада.

Tags: бг новините, вестите, всички новини, всички новини от България, новините

18 януари 2012 23:47 | Кирил Вълчев, пратеник на Дарик в Нигер | 0 Коментирай Препоръчай (0)

Европейският съюз увеличава повече от два пъти помощта за региона на полупустинята Сахел в Африка, за да предотврати нова криза с глада заради сушата.

Еврокомисарят от България по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева обяви в Нигер, една от най-засегнатите страни от лошата реколта, че Европейската комисия е предвидила през тази година хуманитарна помощ от 105 млн. евро на фона на 45 млн. евро през 2011 г. 35% от тази помощ е предназначена за Нигер.

Тези пари ще помогнат на над два милиона души, от които поне триста хиляди деца до пет годишна възраст, да избегнат очертаващия се глад. Според прогнозите заради малкото дъждове и ръста на цените на храните, последвал предишната суша в областта през 2010 г., от която семействата още не са се възстановили, над седем милиона души, от които почти два милиона деца, живеещи в Нигер, Чад, Мали, Буркина Фасо и Мавритания, ще бъдат изправени пред глада още през февруари-март тази година няколко месеца по-рано в сравнение с опита от предишните кризи.

За оставащите пет милиона души се разчита на помощ от други организации и местните правителства, но е възможно Европейският съюз да пренасочи и още средства от фонда за развитие, за да предотврати хуманитарна катастрофа в Сахел.

Кристалина Георгиева беше посрещната буквално с аплодисменти в Тауа - център на нигерския регион, който е сред най-тежко засегнатите от сушата. Стотици посрещачи, между които и много деца, ръкопляскаха на дълга редица покрай пистата, на която се приземи самолетът на ООН с еврокомисаря. Облечени в местни костюми танцьори развяваха знамето на Европейския съюз и скандираха „Кри-ста-ли-на Дже-ор-джи-е-ва”, докато тя се здрависваше с хората, подредени в протежение на няколкостотин метра.  

От летището Кристалина Георгиева отиде в един от шестте общински центрове на регион Тауа - Бамбай, в чийто район живеят над сто хиляди души, от които над двайсет хиляди деца под петгодишна възраст. В селището насред Сахел Европейският съюз финансира център за медицински грижи и хранене на бебета, мнозина от които бяха с майките си там, за да се срещнат с еврокомисаря.

До оградата има надпис, че това е център за превенция на предаването на СПИН от майки на деца, но всъщност функциите му са много по-широки. В едни от постройките се преглеждат болни бебета, в други насядали на пода майки с деца ги хранят под лекарско наблюдение с осигурени с европари специални храни за дохранване. Според статистики близо 40% от децата в Нигер са недохранени, което нарежда страната по този показател в първата петица на света.

В най-голямото помещение в центъра виси от тавана кантар, на който двама мъже съсредоточено теглят деца, чиито майки предварително са разсъблекли и сложили в сини торби за окачване на куката на кантара и са се подредили в редица на една пейка в очакване да им дойде реда. После с шивашки метър измерват обиколката на ръчичките на децата (по-точно мерят със сантиметър, защото ръчичките им са тънки като пръчици) и ги премерват на ръст, за да следят кои от тях се нуждаят от дохранването, което центърът осигурява. На дървена маса в края на залата пък мерят с дървен калъп бебетата, които са още много малки - там майките чакат с тях на ръце на отделна пейка, като много от тях ги кърмят. Една от целите на центъра е да се осигури превенция срещу рязкото увеличаване на броя на остро недохранените деца, защото според изчисленията цената на лечението средно за едно дете възлиза на 100 евро, докато осигуряването на целеви средства за подкрепа на препитанието 20 евро средно на дете.

Всички тези жени приемаха безропотно, а някои със стеснителни усмивки насочените към тях десетки обективи на журналистите от местните медии, както и от BBC, Гардиън, Ла Кроа, Дарик. Някои от майките даже изглеждаха горди, че точно тяхното бебе е попаднало в нечий кадър, а по-големите деца гледаха да излязат напред, за да позират за снимка.

В друго от помещенията 35-годишна жена старателно миеше ръцете си в леген, търкайки ги съсредоточено с груб сапун. Това беше Рахихаруна, която има пет деца от четири раждания, защото от последното има близнаци. Тя се подготвяше за инжекция с контрацептиви, които ще я предпазват от ново забременяване през следващите три години. Цялата процедура от измиването до поставянето на две капсули във вените й от млад черен лекар се извърши пред Кристалина Георгиева, която обясни, че при предишното й идване е имало съпротива срещу тези методи за ограничаване на раждаемостта, а сега дори имамите (над 80% от населението на Нигер са мюсюлмани) насърчавали младите жени да планират бременностите си, защото по думите им и Аллах не искал да раждат деца едно след друго, ако не могат да се грижат за тях. В центъра такива конрацептиви слагали на по двайсетина жени дневно. Еврокомисарят отбеляза, че семейното планиране и ограничаването на раждаемостта в района на Сахел е особено важно за избягване на глада. Под 30% от населението на Нигер е грамотно, като този процент само при жените е малко над 15, а средната продължителност на образователния процес е пет години.

По думите на Кристалина Георгиева цената за издръжката на този център с трима лекари струва на Европейския съюз около милион и половина евро годишно, които представляват повече от половината от нужните пари, като останалите идват от нигерското правителство и други донори (например, ако се съди по надписите наоколо, от ирландски фонд).

След час, прекаран в центъра, Кристалина Георгиева се снима под знамето на Европейския съюз с една майка с бебе на ръце и друго по-голямо дете до нея, но снимките е трудно да бъдат изпратени по имейл, защото Нигер е сред страните с най-малко интернет потребители и съответно много слаби интернет връзки.

След това, съпроводена от десетки местни хора, образували шпалир по пясъчната улица, Георгиева тръгна пеша през Бамбай към следващия център, финансиран от Европейския съюз.

„Пари срещу работа” или казано още по-ясно „Кеш срещу работа” е програма, финансирана от Европейския съюз, която осигурява пари в брой на семейства, които произвеждат храни. Проектът се помещава в постройка на местната институция за напояване, защото същината му е в даването на пари срещу обработване на земята най-вече чрез изграждане на видните от самолета защитни валове, които да задържат оскъдните води в Сахел. Подпомаганите семейства са разделени в четири групи според броя на членовете си, обработваните земи и произвежданата продукция. Те получават суми в местната валута западноафрикански франк, равни на между 20 и 40 евро месечно. С тези пари си купуват най-често храна, допълваща произвежданата от тях. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Нигер е 700 щатски долара годишно, тоест по два долара дневно. Според статистиките две трети от населението живее под линията на бедността.

„Никога не съм си представяла, че мобилният може да бъде използван за нещо различно от комуникация”, каза Кристалина Георгиева, когато насядалите в помещението жени гордо позириха с червени мобилни апарати под табло, което обяснява как се ползват. Тези мобилни са средството, чрез което те получават парите си в брой, след като със sms бъде захранена сметката им с европейските пари. Георгиева обясни, че в тези отдалечени райони няма банки, опасно е да се превозват пари от хуманитарните работници и единственият начин парите да стигнат в брой до хората е чрез телекомите, които виждат в защитения с парола апарат потвърждението на сумата, която трябва да изплатят и съответно я плащат. Системата беше успешно демонстрирана от две жени, които една след друга получиха своите пари в брой.

Така чрез тази програма се постига троен ефект - насърчава се производството на храна, осигуряват се пари за допълнителна храна и се намаляват случаите на недохранване, които водят до по-големи разходи за лечение.

По-късно в резиденцията на губернатора на Тауа Кристалина Георгиева отговори на въпрос на местен журналист дали заради кризата в Европа няма да бъдат намалени помощите за Сахел с думите: „Горда съм с европейските граждани, готови да помагат и в кризата. Но именно заради кризата те очакват предоставяните помощи да бъдат превантивни, фокусирани към най-нуждаещите се и ефективни”.

Следобед в нигерската столица Ниамей Георгиева се срещна с няколко министри, които и представиха ситуацията с изхранването на населението. Земеделската кампания в Нигер 2011/2012 г. е с дефицит от 520,000 тона храни и 10 млн. тона фуражи. Засегнати са 7000 населени места с 6 милиона жители, разпръснати в 228 зони. Проблемът се усложнява от това, че заради вълненията в Либия, Кот д’Ивоар, Нигерия и Алжир в Нигер са се върнали 264 000 нигерци и са дошли над 6000 чужденци.

Пред членовете на кабинета еврокомисарят отбеляза удвоената помощ от Европейския съюз, подчертава искането на съюза за съвместна работа с нигерския кабинет за по-ефективното използване на тази помощ, постави въпроса за сигурността в региона и конкретно за сигурността на хуманитарните работници (впрочем конвоят за еврокомисаря в Тауа беше от 16 войници с автомати и картечника) и поиска всяко евро да има многопосочен ефект и да върши „едно, две, три, четири неща”.

„Нашите данъкоплатци очакват с малко да се върши много”, каза Георгиева и даде за пример това, че е от България, която е най-бедната държава в Европейския съюз и майка й взима сто евро пенсия, което не е никак много за България. „Затова е важно да покажем резултати в нашето сътрудничество”, каза тя и показа допълнителна храна за деца, която Европейският съюз купува от фабрика в Нигер и дори изнасяна в други страни в Африка. „Така, освен храна, осигуряваме работа, а и данъци за министъра на финансите”, каза Георгиева и завърши: „Знаем, че нямаме време в региона, особено когато майката природа ни удря, но заедно можем да създадем надежда и възможности за още успешни примери като този с храната за бебета, произвеждана в Нигер”.

След това Георгиева се срещна и с министър-председателя Бриги Рафини, след като още при пристигането си снощи имаше среща с президента Махамаду Исуфу.

В края на деня еврокомисарят даде пресконференция в Двореца на конгресите - най-забележителната сграда в Ниамей. На нея тя отбеляза, че Нигер трябва да реши структурните си проблеми с нарастването на населението и със земеделието си, така че да не се налага повече да идва заради кризи.

Средната възраст на населението от над 16 милиона души в Нигер е малко над 15 години, като страната е на първо място по раждаемост в света. На този фон в Нигер се обработва едва около 10% от площта от 1 267, 000 кв.км, която нарежда страната на 21-во място в света по размер. Нигер е на предпоследно място преди Демократична република Конго по човешко развитие според индекса на ООН, като средната продължителност на живота е 53 години - сред най-ниските на земята. Единственият ресурс на страната е урана, по чиито запаси е на девето място в света, но и той не се използва ефективно, защото най-новата история на тази бивша френска колония е изпълнена с чести преврати, последния от които през 2010 г.

Заради нуждата от външно подпомагане от 2007 г. Службата на Европейската комисия за хуманитарна помощ и гражданска защита (ECHO) е отпуснала повече от 225 млн. евро за борба с недохранването в Сахел и управлява тези средства от свои представителства в Чад, Нигер, Буркина Фасо, Мали и има регионален офис в сенегалската столица Дакар, в които работят около 15 европейци и още толкова местни служители. От тази сума над 100 млн. евро са разпределени за храни през 2010 г. и 2011 г. Всъщност Европейският съюз присъства в региона на Сахел повече от 30 години с помощи за развитие.

Световната банка предупреди развиващите се страни, че трябва да се подготвят за трусове, тъй като световният икономически ръст се забавя, съобщи ВВС.

Световната банка прогнозира ръст от 5,4% в развиващите се държави през 2012 г. и от 1,4% за развитите държави, което е сериозна корекция спрямо предвижданията й за съответно 6,2% и 2,7% от юни.

Финансовата институция понижи рязко прогнозата си за растежа и в момента предвижда свиване от 0,3% за икономиката на еврозоната през 2012 г.

„Развиващите се страни трябва да оценят уязвимостта си и да се подготвят за бъдещи трусове, докато все още разполагат с време“, заяви главният икономист на СБ Джъстин Ифу Лин. „Разрастването на кризата няма да пощади никого“, добави той.

Според мениджъра за глобалната макроикономика във финансовата институция Андрю Бърнс нивата на растеж през тази година в развитите и развиващите се държави ще бъдат не по-високи, отколкото тези от 2008-2009 г. „Важността от планирането за непредвидени случаи не може да бъде пренебрегвана“, смята той.

Според експертите на СБ понижаващите се цени на суровините са по-добра новина за развиващия се свят, макар че осигуряването на храни за най-бедните държави си остава основно притеснение. Цените на хранителните продукти се понижиха с 14% от достигнатия връх през февруари 2011 г.

Според Бърнс съществува опасност тенденцията към спад да продължи по-дълго от онази, която последва краха на Lehman Brothers през 2008 г.

Развиващите се страни „ще трябва да действат в ситуация, в която държавите с високи доходи не са в състояние да реагират по същия начин чрез финансовата политика, както и да осигурят същия тип подкрепа за финансовата система, каквато осигуриха през 2008-2009 г.“, подчерта той.

От СБ предупредиха също, че дълговата криза в държави от еврозоната и бавният ръст в развиващите се държави биха могли „да си повлияят взаимно“, предизвиквайки още по-бавен ръст от прогнозирания.