2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
По цяла Америка се внедряват системи за откриване на снайперистки огън
Източник
22.12.2011
Посред нощ, чувате изстрели, но това ви го казва един човек.. Въпреки това, полицията още преди пристигането знае от къде е стреляно.
Една нова технология, наречена ShotSpotter позволява на правоприлагащите органи незабавно и точно да проследяват стрелците, а сега тази технология незабелязано ще бъде внедрена в цялата страна. Вече повече от 60 града в САЩ използват ShotSpotter, за да направят по-безопасни улиците.
ShotSpotter технологията се основава на наблюдаването на акустичния фон на големи площи свързани с GPS pd триангулация kd rpjf"kr[rje kd rpij,e.rje. В определена област на сградиje и стълбовеje за наблюдение на акустичнrs фонов шум ще бъдат разположени звукови сензори. Оборудвани със софтуерна аудиоанализираща програма, те ще могат да разпознават дали стрелецът е на едно място или се движи, което ще предоставя информация за блокиране, да речем, на движещо се превозно средство, от което са произведени изстрелите.
Технологията може,също така, да "чува" и да определя калибъра и вида на огнестрелното оръжие. В допълнение, тя може да класифицира и различни експлозии, от ауспуха на превозното средство, фойерверките, до бомбените атентати.
След това системата за ранно оповестяване чрез технологията ShotSpotter незабавно ще предава данните за мястото на източника на звука на полицията, което ще позволява по-бърза реакция.
ShotSpotter определя мястото в рамките на 10-15 фута (3-5 метра). Въпреки това, точността на технологията не е евтина. Абонаментът за поддръжката на такива технологии, за една квадратна миля, струва 60 хиляди долара.
Тази система за откриване, започва да се въвежда от началото на 90-те години, но проблемът е бил с разпознаване на лъжливи звуци. ShotSpotter системата може да се обучава от грешките си и да ги записва в собствената си памет.
Заедно с акустичните сензори, производителят предлага да извежда на екран изстрелите, което ще позволи да се увеличи точността на откриването и намаляване на лъжливите разпознавания.
Настоящият президент на Тайванд Ма Инцзю от Националистическата партия обяви победата си на провелите се в страната парламентарни и президентски избори, предаде BBC News. Според резулатите от над 80% обработени протоколи той получава 51,6 процента от гласовете. Основният му съперник Цай Ингвен - кандидатка на опозиционната Демократическа прогресивна партия изостава с 45,7. Третият кандидат в надпреварата за държавния пост Джеймс Сун е взел само 2,7 на сто от гласовете.
Победата на Ма Инцзю вече е обявена и от Централната избирателна комисия на страната, въпреки, че окончателната обработка на протоколите все още не е приключила.
Опонентката на Инцзю - Цай Ингвен призна резулатите и обяви, че напуска председателския пост на Демократическата прогресивна партия.
Партията на държавния глава печели мнозинство в 113-членния Законодателен юан като взема 64 места. Демократическата прогресивна партия съответно печели 40 места, а други партии - девет места.
Изходът на изборите е определящ за отношенията на Тайван с Китай, който отказва да признае независимостта на островната държава. По време на управлението на Ма Инцзю в отношенията между двете страни настъпи затопляне. Бяха постигнати редица търговски договорености, а също така бе открит редовен въздушен транспорт.
Опозицията обаче остро критикува президента и постоянно споделя публично опасенията си, че политиката ме щу доведе до присъединяване на републиката към Китай.
manager.bgПрезидентът на Сирия Башар ал Асад изненада населението на управляваната от него арабска държава като неочаквано обяви, че ще амнистира престъпленията, направени в хода на продължителните протести срещу неговия режим. Той обеща обща амнистия за всички присъди, направени заради бунтовете срещу управлението му от февруари 2011 г. насам. Това съобщи BBC, като се позова на държавната новинарска агенция в страната.
Амнистията ще важи за военни дезертьори, които са се присъединили към протестиращите, но след това са се предали на властите до края на този месец; за участници в мирни протести и хора, които са предали притежаваните от тях незаконни оръжия.
.............................................
Интересно, ако в България има масово излизане срещу режима с оръжия в ръка, масово притежание на незаконно оръжие и стреляне по полицията, както в концлагера за немци - ФРГ, Франция или САЩ, дали ще ни дадат амнистия, на живущите в "демокрации", според пропагандата на масмедиите?!
Виж още:
Президентът на Сирия обвини международен заговор за протестите в страната
Най накрая, истинските намерения на Израел бяха разкрити, говори се за предлагане на "подаръци" при преговорите с палестинската делегация в Аман, с които ционистите преследват една единствена цел - "да задържат палестинците в преговорите, като ги принуждава да изоставят и по-нататъшната борба за признаване на независима палестинска държава от Организацията на обединените нации ". Вестник "Аарец" цитира неназован "израелски" източник, който характеризира резултатите от срещата в Аман, по този начин: "Целта на" Израел "е да поддържа палестинците в" преговорния процес ", като им дава нещо в замяна."
Новата резервна валута е готова за предизвикателството – какво в действителност става в Ормузския пролив
10.01.2012
Преди по-малко от година, на 1 ноември 2010 г., написах за това, което нарекох, "малки груби спекулации." Тогава си мислех за непредвидените последици на QE (валутното стимулиране), а именно, че то може да стимулира други страни да започнат сериозно да мислят за замяна на долара в търговията си с други народи.
Различните страни купуват злато. Русия, Китай, Индия купуват много злато. И това ме доведе до моите разсъждения. Списъкът на страните натрупващи злато е идентичен с този списък на страните, които, както се пише, говорят за една нова резервна валута, която да замени долара.
Бидейки "разплащателна валута", това не означава едно и също нещо като "резервна валута", като например долара, но това е важна стъпка в тази посока. Факт е, че през 2000 г., Ирак подписаха споразумение за търговия на петрол не с долари, а в евро. Почти по същото време, Иран също разглеждаше тази възможност. В решението на Ирак, участваше една голяма френска банка - PNB-Paribas. Франция, тогава не подкрепи военната кампания на Вашингтон. След това имаше опасения, че всяка значителна промяна от търговията с долари в търговия с евро, ще стане повратен момент.
През януари тази година India Times пише, че Индия води преговори с Иран да се откажат от долара в търговията между тези страни, така че да запазят способността си да купуват ирански петрол въпреки ембаргото на САЩ.
Индия заяви, че обсъжда въпроса за търговия със злато. В допълнение, Индия току-що подписа търговско споразумение с Китай за използването на юана в търговията.
Китай позволи по-широко използване на юана в търговията си с други страни за да намалят зависимостта си от долара, след като през март, премиерът Вен Цзябао заяви, че се страхува от натрупването на активи, деноминирани в американски долари.
След 26 октомври Bloomberg пише, че Япония и Китай ще допринесат за директна търговия на йената и юана, без използване на долара.
Китай е най-големия търговски партньор на Япония. Също така, през 2012 г., Япония ще купи китайския дълг (ДЦК на правителството на Китай).
Два дни по-късно, ирански източник съобщи, че Иран и Китай са подписали две споразумения за разширяване на търговията и съвместни инвестиции.
В рамките на тези договори разплащанията ще се извършват не в долари и евро.
Три дни по-късно, China Post съобщи, че в последния ден на 2011 г. Обама е подписал закон за налагане на санкции върху банките, опериращи в Иран. Дейностите на финансовите институции, на които са били наложени санкции, на американските финансови пазари, дейността им ще бъде замразена.
Звучи жестоко. Същото като изпращането на самолетоносач в Ормузкия пролив. Но, с зле прикрита подигравка, продължава статията, заплахата може да бъде толкова празна, както американския долар. Законът идва заедно с изключенията, които могат да покажат състоянието на Америка, а не силата й
Както казват служители от администрацията на Обама, санкциите са насочени, както към частните, така и към държавно контролираните банки, включително и централните банки, ще се прилагат след два шест-месечни предупредителни периоди и ще зависят от транзакциите
По закон, президентът може да направи изключение за финансовите институции в страната, които значително са съкратили отношенията си с Иран, и в случаите, когато това се намира в рамките на интересите на националната сигурност или други необходимости за стабилността на енергийния пазар. Той трябва да уведоми Конгреса, а изключенията ще бъдат временни, но могат да бъдат удължавани.
И само няколко дни след това, на 7 януари, дойде новината, че взаимната търговия на Иран и Русия заменя американския долар със своите национални валути.
Така че сега на практика никакъв ирански петрол няма да се търгува за долари.
Индия и Япония също наскоро се съгласиха на валутен суап за 15 млрд. долара. Той ще свързва двете валути по-близо една до друга.
Списъкът на държавите вече не използващи долара за разплащане на своята търговия сега е значителен. Колко близо сме до повратната точка, когато за страните, икономически и политически, вече няма да има смисъл да използват долара, и те ще предпочитат да използват валутната мрежа фиксирана към курса на юана? Когато се достигне до този момент, юана ще стане резервна валута за всички, освен официалното признаване.
Китай, Индия, Русия и Иран са най-големите притежатели на физическо злато, и повечето от тях, са основни негови производители. Нито една от тях не се явява силен съюзник на САЩ. Те всички имат дългосрочни взаимоотношения помежду си. Всички те изразиха загриженост за дълга на САЩ и печатането на американски пари.
Мисля, че конфронтацията с Иран в Ормузкия пролив повече от всичко друго, е предназначена да замени американския долар. Конфронтацията с Китай и нейните съюзници като Иран, САЩ изпробва нервите на Китай и силата на връзките му в търговията с взаимни валути. Виждаме, че в борбата за икономическа мощ, военната сила се разгръща. Мисля, че САЩ ще загубят
През 2012 г. може да започне мащабно бягство от долара като разплащателна валута. Което от своя страна ще доведе до значителни, може би дори катастрофални последици, които светът сега вижда като едно приемливо ниво на дълга в САЩ. Това, което е приемливо, ако вашата валута е резервна, то едва ли трябва да се учудваме,, ако тя престане да бъде.
Както е вярно и обратното. Ако Китай може да трансформира мрежата от двустранни споразумения, където в центъра са Китай и юана, и де факто се третира като резервна валута, едва ли е ще е изненадващо, ако Китай е в състояние да избегне често приписваното му "твърдо приземяване".
Друг въпрос, който възниква - до каква степен големите банки и брокерски фирми са успели да превърнат златото и среброто (най-малко на Запад) в хартия? Колко злато и сребро е било обещано и преобещано, заложено и презаложено отново в съответствие с безкрайните договори от "хартиено злато"? Колко такива договори и ангажименти съществуват в сравнение с действителното количество на физическото злато и сребро? Ако е така, то остава само да фантазираме колко взаимнопресичащи се претенции, оспорващи принадлежността на всяка унция злато и сребро на Запад , ще започнат да се появяват, когато инвеститорите ще поискат да видят своите инвестиции.
Превод и редакция:
Захари Андреев
15.01.2012
Вече повече от година и половина пациентът Гърция е в реанимацията. На всеки три месеца му идва на свиждане така наречената "тройка" - експерти от Международния валутен фонд, Еврокомисията и Европейската централна банка. Поредната визита е запланувана за 16 януари. Но и без нея вече е ясно: "здравословното състояние" на гръцката икономика не се подобрява. Даже напротив, бюджетният дефицит за миналата година ще се окажа по-висок от предполагаемия. Едва ли и през новата година този показател ще бъде удържан в рамките на набелязаните 5,4 процента: икономическият спад продължава, а заедно с него намаляват и данъчните постъпления.
Пациентът не е в състояние да изпълнява лекарските предписанията (По-скоро на "палачите" и "касапите"!)
Гърция е във фалит. Така лаконично и безнадежно звучи диагнозата на вицепрезидента на Института за световна икономики в Кил (Institut fьr Weltwirtschaft) Ролф Лангхамер. Той е уверен, че без външна помощ Гърция не е в състояние да обслужва дълговете си. И проблемът не е просто във временната липса на ликвидност, а в неплатежоспособността на страната.
Без опрощаване на част от задълженията Гърция не може да се измъкне от дълговото блато. Но преговорите по този проблем зациклиха. Гърците настояват да им се опростят повече от 50 процента, а кредиторите искат допълнителни гаранции за новите ценни книжа.
Правителството в Атина се надява да получи втори пакет помощи от 130 милиарда евро, както беше решено на последната среща на високо равнище на страните от Евросъюза. Ще ги получи само при още по-строги условия за още по-големи икономии, които включват отмяна на минималната заплата, поредно намаляване на пенсиите и масови уволнения. Междувременно за много гърци страничните въздействия на "терапията" вече са непоносими. Всеки месец 20 хил. души се присъединяват към армията на безработните. Сред младежите под 24 години без работа в почти всеки втори.
Лекарството, назначено от лекарите, е грешно
Рецептата за лечението на Гърция не е правилна, смята Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank. Според него "предприетите мерки за икономии са толкова драконовски, что могат да убият страната". На Гърция трябва да се даде повече време за провеждане на реформи, които ще доведат до оздравяване на икономиката й. На първо място това са либерализация на трудовия пазар и повишаване на ефективността в управлението на държавата. Само така в дългосрочна перспектива пациентът ще се изправи на крака.
Вицепрезидентът Ролф Лангхамер също посочва като основни заболявания административната бюрокрация и множеството ограничения на пазара на труда. Именно те пречат на притока на капиталовложения, които са необходими на Гърция като хранителен разтвор за изпаднал в кома пациент.
През 2011 година Гърция е на 100-но място по най-добри условия за бизнес, според индекса на Световната банка Ease of Doing Business Index. За страна от еврозоната това е недопустимо лош показател. За сравнение: На първо място е Сингапур, Германия - 19, Македония - 22, Кипър - 40, България - 59, Турция -71, Румъния -72. http://www.doingbusiness.org/rankings
Терапевтите се съмняват в благополучния изход
Даже Международният валутен фонд, един от главните кредитори, се съмнява във възможностите на Гърция да оздравее. Най-много го разочароват протакането на реформата в данъчната система и в приватизацията на държавните предприятия. Страните от еврозоната също губят търпение. Германският финансов министър Волфганг Шойбле настоява да се ускори консолидацията на бюджета. Шефът на чешката емисионна банка Мирослав Зингер даже предлага на гърците да напуснат еврозоната.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел реагира по-cдържано. Тя предлага да се даде на Гърция още един шанс, с други думи ново интензивно наливане на капитали в гръцката иономика. Само до средата на март Гърция се нуждае от 89 милиарда евро. На 20 март е падежът на старите гръцки облигации, за което са необходими 14,5 милиарда евро. Ако не се намерят пари, Гърция ще фалира. Този път окончателно.
По материали от Дойче велеStandard & Poor"s започна нова атака против Европа – 13.01.2012
Автор: iliaganchev
Standard & Poor"s започна нова атака против Европа – 13.01.2012
Актуалните S&P-рейтинги за евро-зоната:
Страна актуално перспектива досега
01. Германия AAA Stabil AAA
02. Холандия AAA Negativ AAA
03. Финландия AAA Negativ AAA
04. Люксембург AAA Negativ AAA
05. Австрия AA+ Negativ AAA
06. Франция AA+ Negativ AAA
07. Естония AA- Negativ AA-
08. Белгия AA Negativ AA
09. Испания A Negativ AA-
10. Словакия A Stabil A+
11. Малта A- Negativ A
12. Словения A+ Negativ AA-
13. Италия BBB+ Negativ A
14. Ирландия BBB+ Negativ BBB+
15. Кипър BB+ Negativ BBB
16. Португалия BB Negativ BBB-
17. Гърция CC Negativ CC
На 11 май 2010 писах в своята статия „Помощ за Гърция или безсрамие на европейския финансов капитал и неговите политически слуги”
следното:
„В резюме, ние в Европа се нуждаем от следните няколко политико-икономически стъпки – и това е единствената база за сериозно обединение на отделните леви помежду им и на сливането на интересите на тези леви с мнозинствата на суверена – хората, намиращи се извън подстъпите на хищническия дворец на финансовите капиталисти:
Първо, забрана на спекулативните инструменти – късите продажби (short sellings) и застрахователите на фалитите по кредити;
Второ, забрана на Hedge-фондовете, получили ужасното наименование „скакалци”, а целевите дружества на банките (SPV) да бъдат поставени под контрол;
Трето, създаване на една държавна европейска рейтингова агенция, която да отстрани продажните гигантски частни агенции;
Четвърто, Гърция трябва да прекрати за години напред какъвто и да било внос на въоръжения;
Пето, Гърция и други страни-членки на ЕС най-после трябва да въведат справедливо данъчно облагане за свръхпечелившите, суперзаможните, банките и крупните фирми. Крайно необходимо е вече на вътрешните пазари на тези страни да се въведе данък-оборот за борсите, а за международните финансови сделки – Тобинданък (данък по трансфера);
Шесто, всички страни-членки на Европейския съюз трябва да въведат широк контрол върху банките, както го предложи Обама за САЩ, за да могат печалбарите от кризата най-после да започнат да плащат за предизвиканите от тях щети. Накратко казано – СПЕКУЛАНТИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ПЕЧАЛБАРИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОКАНЕНИ ЗА РАЗПЛАЩАНЕ!
Седмо, ние в Европа се нуждаем от едно икономическо правителство, за да могат в Европейския съюз стъпка по стъпка да бъдат прокарани и достигнати определени стандарти. Необходима е съгласуваност по данъците, заплатите, екологичните и социални минимални стандарти”.
Припомням и моята статия от 18 октомври 2011:
Рейтинговите агенции и безграничното господство на финансовата олигархия
В своята прощална реч през 1961 г. американският президент Дуайт Айзенхауер преждупреждаваше за влиянието на военно-промишления комплекс на САЩ. Днес друг един комплекс от знания и пари оказва много по-голямо и по-коварно влияние. Той определя нашия ежедневен живот много по-непосредствено, отколкото това беше в състояние да прави някога военно-промишленият комплекс (Хелге Пойкерт, „Голямата криза на финансовите пазари и дълговете”, 2011, стр. 68)
Центърът на тази власт както и преди е Уолстрийт. „Голдман Сакс” и още неколцина инвестиционни банки, тясно свързаното с комплекса американско финансово министерство, Американската национална банка FED, както и няколко други регулаторни институции и рейтинг-агенции образуват върха на пирамидата.
Трябва разбира се да уточним, че не става въпрос за „заговори и конспирации”, а за социални структури на господство – нещо, което критичната социология отдавна анализира. Олигархията няма „мастерплан”, но тя защитава интересите си.
Как примерно може да бъде обяснено, че даден добър рейтинг за кредити е предпоставка за това, щото инвестиционни компании и застрахователни дружества да получат правото да ги включват в дейността си? Не би ли трябвало инвестиционните компании сами да правят своята преценка? И как е възможно, редица национални закони да предписват, че подобен рейтинг трябва да се дава точно от от три чуждестранни агенции: Муди’с, Стандард & Пур’с или Фич? И без друго тъкмо те като прогнозни институции почти винаги са се проваляли!
Те не свалиха преди това предвидливо рейтингите на Гърция и Португалия, което щеше да бъде предупреждение за тези страни и за техните кредитори и би могло да предотврати дълговата криза. Вместо това те сринаха впоследствие рейтинга на кризисните страни и по този начин изостриха кризата. Те не познаха и надигащата се финансова криза. Но когато рейтинговите агенции очевидно не притежават икономическа компетентност, може пък да притежават качеството на политически властови инструмент?
Трябва да се замислим върху това, че американските държавни кредити, въпреки скапващото се икономическо състояние на САЩ, все още получават максималната оценка ААА (Макс Оте, „Същинският проблем са САЩ”, 8.4.2011).
Най-после и във „Файнаншъл Таймс Дойчланд” се появи статия, в която се разкрива, как играчите в САЩ използват рейтинг-агенциите, за да удължават страданията на Европа. На САЩ това отслабване на евро-зоната може да им идва в удобен момент, тъй като доларът като резервна валута на света е подбит. (Щефан Шулмайстер, „Еврото като топка за прехвърляне – двойната игра на рейтинг-агенциите и банките на САЩ”, „FTD” – 15.06.2011).
Няма съмнение – в системата на пазарната икономика не бива да има място за частните рейтингови агенции! И освен това те не би трябвало да произхождат от другата страна на океана!
Голям брой специалисти се намират в готовност в състава на Центалната европейска банка и са напълно достатъчни, за да организират една държавна рейтингова агенция за европейските държавни дългове. Тази необходимост се подчертава отдавна от германската партия Левицата, в лицето на Оскар Лафонтен и другите й ръководители. Това се подкрепя и обосновава и от най-добрите немски икономисти и финансисти. За всички споменати промени е необходима широко скроена политическа воля, каквато сегашните управляващи във водещите страни на ЕС все още нямат или се страхуват да покажат. В Европейския съюз по този въпрос все още цари мрак.
Бившият главен икономист на Международния валутен фонд, Саймън Джонсън, негодува от „заграбването” на политиката от безскрупулни частни интереси и е съвсем прав: на това пиратство съдействат редица политици, като например бившият председател на „Зелените” и външен министър на Германия Йошка Фишер, който през 1998 г. несдържано се противопоставяше на регулирането на финансовите пазари, а днес между другото „консултира” един хедж-фонд. Друг известен немски политик, Кайо Кохвезер, когато беше държавен секретар, съдействаше в Брюксел за отпадането на гаранционната отговорност на немските „ландесбанки”, което носи на големите частни банки във всички „лендери” (провинции) дългосрочни печалби в размер на милиарди. Същият „политик” днес е на висок ръководен пост в „Дойче банк”.
Казаното за тези продажни „политиици” се отнася и за известни учени, които също участват в „партито” на олигархията. Пример: Отмар Исинг, по-рано член на управителните съвети на Германската федерална банка и на Централната европейска банка, който впоследствие „заработи” като консултант на служба при „Голдман Сакс” и „блесна” с безсмислените си препоръки като президент на „Haus of Finance” във Франкфурт и на натоварената от федералното парвителство „Група за реформи на международните финансови пазари”.
По този начин банките купуватне толкова консултации, колкото авторитетни лица и репутация, за да могат да продължат деянията си, както и досега.
Бившият федерален финансов министър-социалдемократ Пеер Щайнбрюк (от предишната коалиция с Меркел), за когото сега медиите се надпреварват да сочат висок рейтинг, докато държеше важния ресор, почти нищо не задвижи в областта на финансовата бъркотия. През 2008, когато избухна финансовата криза, той говореше, че първо трябвало да се изгаси пожара, да се отстранят пожароускорителните фактори и да се погрижим да не се повтаря подобна криза. После Щайнбрюк пренебрегна реформата на финансовите пазри и се впусна в символична политика (проблема „Швейцария”, „мениджърските заплати”), поради което бе критикуван от специалистите.
А сегашното правителство на ХДС и Св.ДП изглежда прекършено на всички фронтове едновременно. Очевидно вече никой не прави и опити за действителни реформи.
Междувременно неограниченото господство на финансовия капитал заплашва нашата демокрация в такава степен, както за последен път преди сто години в САЩ.
Цяло десетилетие след Световната икономическа криза от 1929г. въведените реформи осигуряваха примата на политиката над финансовите пазари. Днес обаче безграничното господство на финансовите пазари се прокарва все по-брутално.
Твърде често вече не е налице равенство на шансовете – фундаментът на модерната демокрация. От „общество на постиженията” развитият Запад, под диктата на уж ефективните финансови пазари, се превръща в класово общество с изключително изострени класови взаимоотношения.
В памет на всички невинни жертви в една война за власт.
Този следобед Крис Кайл не трябваше да чака дълго, за да започне да убива. Той беше намерил отлично скривалище - един празен четиристаен апартамент на приземния етаж с чудесна видимост. Мечта за всеки снайперист. Обърнато детско креватче, извадена от пантите врата и матрак - това е неговото импровизирано стрелбище. През оптическия мерник на своята карабина той разглежда улиците на Фалуджа и при първото подозрително движение натиска спусъка. Още преди да се стъмни той е убил трима души.
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Стреля по всичко съмнително
"Първата ми жертва бе жена"
Тази и други истории от снайперистката кариера на Кайл могат да се прочетат в книгата "American Sniper", която излезе в САЩ в началото на месеца. В нея Крис Кайл разкрива емоциите на един трениран убиец - от първото натискане на спусъка до последната жертва.
Сцената с изоставения апартамент е от ноември 2004. Седмици наред американски войници водят ожесточени сражения с иракски бунтовници за контрола над град Фалуджа, на 70 километра от Багдад. Американците биват подкрепяни от група снайперисти от спецчастите. От скривалищата си те наблюдават зорко улиците и жилищните сгради в измъчения град. Един от тях е Крис Кайл. Секундите преди първия смъртоносен изстрел за този ден той описва с думите: "Едва дочаках да започне битката. Исках да стрелям по жива цел. Исках да убия някого. И не трябваше да чакам дълго."
"Най-доброто време в моя живот"
Година и половина по-рано, март 2003. 400 километра по-далеч, в град Насирия, близо до границата с Кувейт. Кайл отново клечи пред прозореца. Отново дава прикритие на група американски войници. Отново дебне за подозрителни движения - с една решаваща разлика. Това е неговото "бойно кръщение" като снайперист. Жена с дете излиза от къщата. Кайл следи всяка нейна стъпка и когато жената се приближава до група американски войници, тя откопчава дрехата си и вади жълт предмет. Още преди да е изпуснала гранатата китайско производство, куршум от карабината на Кайл пронизва атентаторката. Емоциите си след първото смъртоносно попадение в снайперистката си кариера той описва с думите: "Мой дълг беше да стрелям. "
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: И не съжалява за нищо
Крис Кайл е убил общо 255 души, като Пентагонът е потвърдил официално 160 убийства. Дали Кайл не съжалява за нещо? "Да, разбира се, че съжалявам, но по друг начин, отколкото би могъл да предположи човек." Кайл съжалява за пропуснатата възможност да спаси свой другар, за моментите, в които не е успял да изпълни задачата си на закрилник. "Това беше най-доброто време в моя живот", това разказва днес 37-годишният бивш снайперист, който понастоящем държи охранителна фирма.
"Всички те бяха лоши!"
Към тях той не изпитва никакво съчувствие. Нито за секунда той не се е съмнявал в правотата на своите дела. "Всеки, когото съм застрелял, е бил лош. Имах основателна причина за всеки изстрел."
В света на Крис Кайл има само черно и бяло, живот или смърт. "На война, за нещо повече няма място", отсича той. Така не буди учудване, че книгата на Кайл завършва с лаконичното резюме: "Всички те заслужаваха да умрат".
Източник -DW.
1 200 000 са безработните в България - да, точно толкова са, ако решим да ги засечем, чрез броят на лишените от здравни осигуровки в страната ни.
Хората на първо място мислят за това какво ще ядат, къде ще спят и т.н. в реда на задоволяване на първичните им потребности касаещи физическото им оцеляване, и едва на енто място, какво си мисли НОИ за техните неволи и как медиите тълкуват това в угода на медийният комфорт на ГЕРБ.
Защото, заедно с нея ще излезе и една не по-малко тревожна от нея цифра - по-малко от милион и половина от българите издържат останалите шест милиона, барабар с държавният си чиновнически апарат, който наместо да облекчи бремето им, се чуди как така да им го нахендри до сливиците, така че наместо от свои граждани, окончателно да ги превърне в крепостни селяни, които до гроб да превиват гръб, без да осъзнаят, колко са окаяни.
Ние сме някакъв много странен народ, за който Апокалипсиса отдавна е настъпил.
Оцеляващи напук на познатите ни природни закони, способни тихо и безропотно да преживеем събития, при които другите се бунтуват и вдигат революции.
Преминаващи през мизерия и неволи, които ако се предложат като алтернатива на осъден на смърт в държава като САЩ, то той със сигурност сам би се качил на електрическият си стол, умоляващ палача в знак на милост да му пусне тока,
Странно наистина изглежда, когато човек да се опита да погледне отстрани, абстрахирайки се от факта, че и той самият живее в тази държава.
Просто сякаш е попаднал в някакъв измислен свят, в който всичко е наопаки.
Свят в който Лошите управляват, а Добрите просто се примиряват.
Не знам, дали това не е все пак някакъв тайнствен вселенски експеримент, целящ да установи границите на човешкото търпение, но дори и да е така, ние отдвавна сме счупили всички познати рекорди.
Имам усещането, че ако един ден дойде все пак Краят на Света, в момент в който целият свят изпаднал в паника и отчаяние се опитва някак си да спаси, от страната ни ще долети един хоров възглас на облекчение "Е-е-е, най-сетне и той да дойде бре!"
|
Арабските ни съседи да не си сътрудничат с авантюристи, предупреди Иран
15.01.2012 13:01
Техеран предупреди държавите да не заменят неговия петрол в случай на ембарго от ЕС |
Снимка: Reuters |
Иран предупреди арабските си съседи да не увеличават производството си на суров петрол, за да компенсират иранския износ в случай на петролно ембарго от страна на Европейския съюз срещу Техеран, предаде Ройтерс.
"Последиците от подобна стъпка са непредсказуеми. Затова нашите арабски съседи не трябва да сътрудничат с тези авантюристи, а да възприемат мъдра политика", заяви представителят на Иран в ОПЕК Мохамад Али Хатиби в интервю за в. "Шарк".
Страните от ЕС постигнаха принципно съгласие за налагане на петролно ембарго върху Иран, в рамките на усилията на Запада да засили натиска върху Техеран във връзка с ядрената му програма.
Те смятат да се обърнат към други страни износителки на петрол, за да компенсират недостига от ирански петрол. Саудитският министър на петрола Али Наими заяви вчера, че страната му е готова да увеличи износа си на петрол по искане на страните потребители.
ЕС внася в момента до 40 процента от изнасяния от Иран петрол, който е доставян по морски път основно до Гърция, Италия и Испания.
Ислямската република, вторият най-голям производител на петрол в ОПЕК след Саудитска Арабия, добива на ден 3,5 милиона барела, от които изнася 2,6 милиона, предимно за други азиатски страни.
dnes.bg
Най - сетне, Иран е отвърнал адекватно на провокация срещу себе си:
starside.blog.bg/novini/2012/01/15/iranska-podvodnica-e-istreliala-torpedo-i-potopila-kruizniia.883240
Кулминацията на кампанията срещу добива на шистов газ в България беше в събота, когато протести се състояха 12 града в страната. В 11 часа започнаха протестите във Пловдив, Шумен, Плевен, Бургас и Казанлък. Половин час по-късно тръгнаха митингите във Варна и Велико Търново. В 17 и 17.30 часа протести срещу проучването и добива на шистов газ ще има в Русе и Благоевград. Недоволство има и в София, Добрич и Смолян и то е срещу предоставеното от правителството миналото лято разрешително за търсене и проучване за шистов газ от американската компания „Шеврон“ в Североизточна България.
В София протестиращите около 2000 души поискаха законодателство, което гарантира, че добивът на шистов газ не е свързан с опасности. Те носиха лозунги за забрана на шистовия газ и за това, че изборът е – чаша наполовина пълна или празна. Скандираха: „Трайчо и Нона ще влезете в затвора“. Към тях се присъединиха и млади театрали, които носеха хляб, привързан в бинт. Казаха, че това е български хляб от Добруджа, но за да се направи, трябва здрава земя и чиста вода. А за да покажат, че те милеят за страната си, изиграха и право хоро пред Народното събрание. Всъщност и мотото на протеста е „Българин остани и земята си защити“.
Ангел Славчев от „Гражданска инициатива за забрана на добива на шистов газ“ каза на протестиращите, че председателят на Народното събрание Цецка Цачева е обещала на среща в петък ГЕРБ да подкрепи закона за забрана за добива и проучването на шистов газ. Законът ще бъде гласуван в сряда.
Над 1000 души се събраха на протестa във Варна. От декември досега те са събрали над 400 подписа, които ще бъдат предадени в НС. В Пловдив над 1 000 души са подкрепили подписката срещу добива на шистов газ. В центъра на града се събраха 200 души, които ще връчат събраните подписи на общинската управа, предаде кореспондентът на БНР Кремена Данева. В Плевен инициативата бе подкрепена от Асоциацията на зърнопроизводителите и други неправителствени организации. В Бургас протестът събра 50 души на централния площад, които раздаваха листовки.
Стотици протестиращи в Добрич, сред които и бременни жени, обявиха, че ще преминат към ефективни действия, ако до края на януари не бъде наложен мораториум върху проучванията за добив на шистов газ у нас. Към протестиращите се присъединиха и хора с плакати „Каварна иска рок, а не рак“. Областният управител на Добрич организира публична дискусия за шистовия газ на 23 януари, предаде кореспондентът на БНР Гинка Димитрова.
Около 400 души в Шумен излязоха на шествие. В протеста пред театъра се включи и фолклорната група „Черните кукери“ от шуменското село Веселиново.
Според съобщението за събитието, инициативата ще бъде подкрепена и от българите, живеещи в чужбина: Амстердам, Копенхаген, Лондон, Париж, Рим, Ню Йорк, Чикаго, Атина, Барселона.
Природозащитниците протестират срещу добива на шистов газ чрез технологията хидравличен удар (фракинг), която по думите им се е доказала навсякъде по света, където е прилагана, като силно замърсяваща с много опасни вещества и не случайно вече е забранена във Франция и отделни райони на други държави. Фракингът представлява инжектиране в земята под високо налягане на огромни количества вода, смесена с опасни химикали, които впоследствие попадат в подземните води, земята и въздуха, обясняват еколозите. Опасностите за околната среда и здравето и живота на човека са свързани и с проникване на самия газ през пролуките в земята към повърхността, повърхностното замърсяване от проучвателно-добивната инфраструктура, например хвостохранилища с безвъзвратно отровена вода, предизвикваните земетресения, унищожаването на обработваеми земи, изчерпването на водните ресурси и много други, допълват те.
http://www.mediapool.bg
ХИЛЯДИ КАЗАХА "НЕ" НА
ШИСТОВИЯ ГАЗ СЪС ПРОТЕСТИ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ ПРОДАВА!
Снимките са взети от rmsbulgaria
Взето от: grigorsimov
МОЖЕ БИ Е ВЕЧЕ ВРЕМЕ ДА КАЖЕМ ТОВА (Гледна точка от средите на ДС, която поздравявам. Г.С.)
КОЙ ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ СЕ УПЛАШИ ОТ СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ И КОЙ ВСЕ ОЩЕ СЕ СТРАХУВА ОТ ТЯХ?
Задължени сме да разкажем за другата страна на събитията, били дълго време в полезрението на обществото, заради доброто име на немалка част от нашите бивши колеги, заради паметта на загиналите за България, заради “самоубитите” – основно в края на осемдесет и девета и през деветдесета година, и техните деца и семейства. А също така ще добавим, заради жертвите на репресиите, които с основание виждат в лицето на ДС своите палачи, не давайки си сметка, че Държавна сигурност е била само инструмент в ръцете на ръководството на БКП.
В част от обществото справедливо съществува негативна представа за службите на Държавна сигурност и хората, които са работили там, като репресивен апарат на тоталитарния режим на БКП.
Тази представа е формирана съвършено закономерно в резултат на репресивните действия на тоталитарната държава, осъществявани с различна интензивност през периода 44 до 89 година.
В края на 89 и началото на 90 година бяха положени големи усилия и се осъществиха координирани акции – отначало главно от определени среди в БСП за съвършено целенасочено и преднамерено създаване на негативна представа за службите на Държавна сигурност. Защо се стигна до това и кой имаше интерес от обявяването на ДС за виновник за всички беди в България? Мотивацията и желанията бяха различни, но целта – една и съща.
За част от партийния елит беше необходимо да посочи на обществото кои са лошите момчета, които са му въртели мръсни номера толкова години.
Кой създаде лагерите и затвори в тях не най-лошата част българите?
Кой не го е пускал да пътува зад граница, или за да даде съгласието си, го е карал да клепа колегите си?
Кой е спирал кадровото израстване, в голяма част от случаите на способни и трудолюбиви специалисти?
Кой създаде задграничните фирми и дружества и чрез тях източи огромни суми държавни пари?
Кой подслушваше телефоните, четеше кореспонденцията и следеше незаконно гражданите на собствената си страна?
Кой осъществи най-голямата престъпна терористична акция в най-новата ни история, наречена цинично “възродителен процес”, и пр., и пр.?
За тези, които бяха самоотвержено топили колеги и приятели също беше изгодно да дискредитират бившите си непосредствени работодатели.
Тези, които бяха жертви на репресиите, естествено жадуваха мъст и вероятно техните чувства са най-искрени и справедливи, независимо че не са в съзвучие с библейските постулати.
Тези, които искрено искаха да строят нова свободна България, също нямаха интерес да продължава да съществува изградена система с добра организация и връзки в преобладаващата си част, особено що се касае до висшето ръководство, просъветски и проруски настроена и, разбира се, по презумпция вярна на БКП-БСП.
Тези, които бяха замислили, планирали и започнали разграбването на България също нямаха интерес от съществуването на службите за сигурност – още повече от служебните архиви, където се пазеха и много техни грехове и престъпления.
Сигурно има и други мотиви и големи групи от хора, които желаеха ликвидирането на ДС. Тук не трябва да пренебрегваме и външния натиск и интерес в тази посока.
За тогавашното ръководство на БКП-БСП (имам пред вид края на 89 и началото на 90 година) има и друг конкретен и основателен мотив за разправа с ДС във вида, в които я завариха промените и нейното бързото съкращаване и маргинализиране.
Партийната върхушка най-добре знаеше колко мощен инструмент е създала в лицето на службите за сигурност.
Освен това вече се бяха получили твърде много доказателства, че там работят не само сляпо подчиняващи се на партийната повеля, а има и такива, които мислят самостоятелно. На редица места те бяха успели да увлекат колегите си и да ги настроят срещу неадекватните и предателски спрямо националните интереси действия на висшата партийна клика.
Ликвидацията на разузнаването и службите за сигурност беше и в интерес на новите ни западни “приятели” по много причини. Имено по признание на експерти от западните служби нашето разузнаване беше едно от най-ефективните в света. В службите работеха изключително хора от български етнос (не че сред тях нямаше изверги и предатели, но общата атмосфера беше – работим и се жертваме за България, а жертви имаше, но това е друга тема).
Мина времето, когато беше модерно да се пише някой постфактум за активен борец против тоталитаризма и посттоталитарните явления; а и медалите, милионите от разграбения бюджет и предприятията вече са “раздадени”. Събитията, за които ще стане въпрос тук, ставаха в коридорите на тогавашната ДС, и ако документите са надлежно унищожени, така и ще си останат неизвестни за обществото и за историците, които един ден може би ще се опитат да пресъздадат картината на „Прехода“.
Това, което ще изложим тук ,не се базира на някаква специална, секретна и прочие информация. Това е разказ за събитията от позицията на непосредствени наблюдатели и участници. Може да има някои неточности по отношение на датите и реда на събитията, но не и по отношение на тяхната същност.
Около 15-20 ноември 89 година във в.„Работническо дело“ беше публикувано писмо-обръщение на Секретариата на ЦК към членовете на БКП. Не ни е известно, но е твърде вероятно писмото да е било подготвено от някой от четиримата, организирали и осъществили свалянето на Живков, а може би от техни противници в Секретариата
Целта на това писмо вероятно е била да призове верните и консервативни партийни кадри към стабилизиране на партийните и държавни структури за неутрализиране на зараждащите се неформални демократични структури.
За всички, посрещнали станалото на 10 ноември с радост и надежда беше ясно, че това е крачка назад.
Същият ден на обяд в едно от не последното по значение поделение на ДС беше спонтанно свикано събрание на енс-ката партийна организация (вероятно най-многочислената в структурите на ДС) и беше приета резолюция, в която се изразяваше категоричен протест срещу публикацията и се гласува “вот на недоверие” на секретариата на ЦК.
Резолюцията е била изпратена до ЦК и ПК на МВР.
Към края на ноември или в началото на декември във в.“Работническо дело“ имаше още една публикация с безумно съдържание в горния дух, която е предизвикала приемането и изпращането в ЦК, ГК и ПК на МВР нова резолюция, в която единодушно било гласувано “вот на недоверие” на ЦК.
Кулминацията вероятно е била на 3 януари, когато в същата партийна организация е била единодушно приета резолюция, с която се гласува “вот на недоверие” на генералния секретар на БКП, Александър Лилов.
Резолюцията отново е била изпратена до всички висши партийни инстанции. Някои вероятно помнят, че ситуацията тогава беше сложна, близка до взривоопасна. Лилов публикува на 30.12.1989 г. във в. „Работническо дело“ статия за “възродителния” процес, в която се третираше и въпросът за възстановяване на имената на насилствено покръстените. Там се твърдеше още, че тази статия ще стане “библия по националния въпрос”.
Според изложената в нея теза се изискваше за възстановяване на името да се подаде молба. Това предизвика справедливия гняв на засегнатите и група от около двеста – триста души български турци пристигнаха от цялата страна и организираха денонощен митинг пред хотел София, днеска „Радисон“. Пред студентския дом беше организиран контра-митинг от войнствени националисти, или по-скоро бихме казали – расисти и ортодоксални членове на БКП. Времето беше студено, но хората останаха на площада няколко денонощия. Парадоксът беше в това, че офицери от страшилището ДС носеха храна, кафе и чай на дошлите от далечни краища на страната протестиращи. И то едновременно и на двата митинга.
Вероятно тази, трета резолюция, изплашила не на шега ПК на МВР и ЦК на БКП, и на 4 януари е бил направен опит за промиване на мозъците на служителите в партийната организация на поделението – източник на скандалните и опасни резолюции, от секретаря на партийния комитет на МВР Емилов. Мисията му е завършила с това, че е бил помолен от събранието да си отиде да си научи урока и подготви адекватни отговори на задаваните му въпроси, и тогава да заповяда за нова среща.
В това време вече се формираха първите неманипулирани неформални сдружения, и макар и плахо тия, които дълги години се бяха спотайвали и страхували, и без никакъв опит в организационна дейност и работа с хора, започнаха да заявяват позициите си с искане за реални промени и власт.
Планът на организаторите на дворцовия преврат обаче беше друг.
Готвеше се поредният партиен конгрес и се правеха усилия да се запази съществуващото статукво и властта да остане в ръцете на БКП.
Но духът вече беше пуснат от бутилката, и то от неумели ръце, и не можеше лесно да бъде затворен обратно в нея.
Вероятно тогава се е зародила идеята да бъде въведено нещо като извънредно положение и по този начин развитието на процеса да бъде овладяно. В българската история мераклии за диктатори винаги е имало, и сега такъв се беше намерил в лицето на амбициозния и патологично жаден за власт Александър Лилов.
След като армията беше неутрализирана с участието в преврата на Джуров, а вътрешният министър Д. Стоянов беше отстранен, трябваше да се получи подкрепата на ръководството на ДС в центъра и по места, тъй като това беше единствената реална организирана и школувана сила в България, чрез която можеше да се осъществи контрол върху страната. По сценарии това беше предвидено да стана на 6 януари на среща на Лилов с цялото ръководство на ДС.
Предварително да вметнем няколко думи за Д. Стоянов. Син на беден работник , разстрелян 44 година като ятак, предаден от човек, който впоследствие се издигна до секретар на окръжен комитет, той беше външния човек в МВР. Вероятно Живков е разчитал на неговата лоялност и безопасност, тъй като той не беше работил с агентурен апарат и нямаше авторитет сред служителите. Беше идеалната алтернатива на Григор Шопов, които дълги години реално ръководеше службите и заради своята принципност и огромен опит имаше непоклатим авторитет сред служителите, следователно беше опасен.
Известен е епизод на телефонно пререкание между Живков и Стоянов по повод на поредните безчинства на Владо – сина на Първия – когато Стоянов, отказвайки да изпълни някое от безумните разпореждане на Живков, си подал оставката по телефона с думите: “Аз имам диплома за учител по история, а не за министър“. Твърде рискована постъпка. Твърдят, че заради такова поведение генерал Кашев бил изпратен на оня свят.
И още: с разпореждане на Андропов при отлитането на аерогара София Д. Стоянов е включен в състава на Политбюро. Странно нещо е човекът и неговата съдба. Състоял се разговор в кабинета на министър Стоянов, веднага след преврата, в който той разпорежда на свой заместник да се търсят верни хора, на които да се предадат за да скрият парите, “става дума за много, много пари”.
Може да се гадае какво е разбирал тогава един министър под „много пари“.
На пленума за отстраняването на Живков, Стоянов почти единствен се противопоставя на решенията. Очевидно той е бил извън играта. Дали го е направил поради верноподанически чувства и наивност или е предугаждал вулгарния грабеж, който се задава, и вътрешно не е бил съгласен с него – можем само да гадаем.
Известен е и фактът, че на 10 ноември на школниците в Симеоново са били раздадени автомати; от заранта са ги държали в неведение, два-три пъти са ги качвали в автобусите. Но състоял се е телефонен разговор между Стоянов и Джуров, в които последният му е казал: “Митко, няма смисъл да загиват момчетата”.
Зад тази фраза се крие истината, че танковете от секретното поделение … и това в Суходол са били в готовност да защитят „мероприятието“.
Впоследствие под името на Д. Стоянов излезе от печат малко книжле с неверни и наивни обяснения за така наречения „възродителен процес“. Такава книга не би написал-кандидат студент по история, а не човек с диплом на историк, камо ли човек, които е разполагал с цялата информация по проблема. Вероятно това е неуспешен опит да се скрият фактите кой е реалният подбудител и кой е стоял в България зад този противоречещ на националните интереси на страната вандалски акт. Последващите развития на събитията на Балканите може би дават верния отговор на този въпрос. Немного след излизане от печат на тази книга Д. Стоянов вече не беше сред живите, така че трудно би могъл да потвърди или отрече авторството си.
Но да се върнем на срещата с Лилов.
Датата на провеждането й съвпаднала със заключителния етап на избирането на делегатите от МВР за конгреса на БКП на 31 януари, което събрание се провело на следващия ден, в неделя в салона в сградата на ул. Гурко.
Тези дати са знаменателни и с това, че в същата тази събота в сградата на МВР в кабинета на един от началниците на управления – вероятно по нареждане на четворката – посредством Семерджиев беше съставена декларация за обявяване на извънредно положение в страната.
В кабинета попаднахме случайно, но останахме и се намесихме при съставяне на декларацията с желанието да бъде изготвен по-мек и не така категоричен и безапелационен текст. Първоначалният текст беше абсурден. Въвеждаше се комендантски час от 21.00 до 6.00 часа, през което време се забраняваше събирането на групи от повече от трима души, така че човек и с такси не би могъл да се придвижи – да не говорим за градския транспорт.
Веднага след съставянето на декларацията тя беше напечатана и заминаха коли да търсят членовете на правителството на Г. Атанасов да я подпишат. Тя трябваше да бъде прочетена рано в понеделник на 8 януари и веднага въведени съответните мерки. Министрите се бяха скрили не бяха намерени или са отказали да подпишат документа и Слава Богу, той остана само къс хартия. Да се надяваме, че за новата ни история някъде има запазено копие от него.
В същото това време, докато се пишеше декларацията, по добра стара традиция по телефона беше разпоредено на началника на оперативно техническо управление да започне подслушването и наблюдението на лидерите и членовете на сформираните неформални граждански структури.
Чест прави на този генерал. Той категорично отказа да изпълни заповедта. Дори се изрази доста красноречиво по български по повод на това нареждане, като заяви: “Които иска да го прави, нека издаде писмена заповед и да дойде да я изпълнява”.
Срещата с Лилов беше планирана и организирана добре. Независимо от лошите климатични условия и дълбокия сняг, бяха събрани ръководителите на ДС от цялата страна – от началник-отделение нагоре, заедно с партийните и комсомолски секретари.
Салонът в сградата на министерството не можа да събере всички и се наложи да се ползва и столовата под него, която беше набързо озвучена.
На трибуната са Семерджиев, Лилов, Велко Палин, Гоцев, Емилов и още две три по-дребни креатури.
На втория ред в салона бяха заместник министрите, началниците на управления и, както беше казано по-горе, зад тях цялото ръководство на ДС, тоест хората които представляваха тогава единствената, като изключим армията, организирана сила, която можеше да държи страната под контрол. Не споменавам тук за милицията, тъй като тя тогава безпрекословно се подчиняваше на разпоредбите на ДС.
Сценарият е бил замислен според добрата стара практика – да се даде на “народа” правото да се изкаже, а после да му бъде казано и разпоредено какво да изпълнява.
Обаче за добро или зло този път проиграваният много пъти сценарий не сработи.
След откриване на срещата от ген. Семерджиев започнаха спонтанни изказванията на колегите. Изглежда режисьорите на спектакъла бяха подценили ситуацията и натрупалото се напрежение. Не бяха добре подготвени предварително венцеславни изказвания и дискусията се проведе в известна степен в свободен, нережисиран дух.
Основната гореща тема бяха митингите на площада пред Народното събрание и потенциалната опасност те да прераснат в сериозен конфликт. Имаше и колеги, които се опитаха да оправдават смяната на имената и създалата се ситуация, но болшинството от изказващите се осъждаха така наречения „възродителен процес“ и посочваха партийното ръководство като единствен виновник за него.
Показателно беше изказването на служител, който е бил непосредствено ангажиран в процеса и в потушаването и ликвидирането на възникналите бунтове и огнища на съпротивление. Той разказа за конкретни случай на насилие и оказване на съпротива, както и за пострадали протестиращи и служители. С явно вълнение четеше предварително подготвения текст. Когато стигна до това, че на два пъти едва се е отървал да не бъде убит и зададе въпроса към седящите на трибуната “Кой тогава щеше да се грижи за моите две деца”, сълзите потекоха от очите му и той повече не беше в състояние да чете. Това нажежи още повече обстановката.
След още едно изказване на трибуната се качи служител, който нажежи още повече обстановката. След като отправи редица конкретни обвинения към ръководните органи на БКП за това, че са довели икономиката на страната до катастрофално положение, се спря на вандалския акт “възродителен процес” и статията на Лилов, която беше непосредствена причина за възникналото остро напрежение и митингите. Въпросът му към стоящите на трибуната: “Ако ситуацията на площад „Народно събрание“ излезе изпод контрол, вие ли ще застанете между двата митинга, или отново ще се разпоредите стоящите в залата да поведат подчинените си срещу протестиращите?” беше посрещнат с красноречива бурна реакция от залата.
Изказването завършило с думите “Ръководството на БКП продължава да се държи като диктатор и да прави сериозни политически грешки и следва да признае вината си и се извини тази вечер на българския народ пред камерите на националната телевизия, а Александър Лилов като непосредствен виновник за създадената конкретна критична ситуация трябва да си подаде веднага оставката.”
Това искане беше аплодирано и бурно одобрено от огромното болшинство на присъстващите.
Атмосферата беше така нагорещена, че беше достатъчно някой да каже: „Нека да задържим хората на трибуната и повикаме телевизията тук и това да стане веднага!“ - няма никакво съмнение относно това как щяха да се развият събитията. Съществувала е реално и друга опасност – да се повторят кървавите събития от Букурещ, станали няколко дни преди това. (Ако това беше станало, вероятно сега България щеше да е по-напред по пътя си към Европа.)
След още някои изказвания Лилов направи опит да говори. След като беше дълго освиркван и не му беше дадена възможност да се изкажe, той си седна. Семерджиев се опита да успокои залата и Лилов отново се изправи зад катедрата. Ситуацията се повтори и бурните протести на колегите отново не му дадоха възможност да говори.
Накрая Семерджиев успя да укроти залата и на Лилов бе дадена възможност да говори, макар и прекъсван с реплики и неодобрения. Доколко той не е оценил обстановката тогава пролича от думите му, с които той разви тезата, че нищо не се е променило:
“Ние сме ви управлявали и пак ще ви управляваме, а вие сте длъжни да ни се подчините и да ни служите!”.
“Аз дойдох тук с ЛАДА не поради това, че нямам бял Мерцедес”. Цитат от изказването му.
С това срещата е завършила.
Любопитно е какви анализи и изводи са били направени от организаторите й.
Факт е обаче, че един-два месеца след тази среща Семерджиев започна чистката в службите по критерия “непослушните вън”. (Без да се впускаме в една още по мрачна тема ще споменем само, че някои колеги изчезнаха, “самоубиха” се или загинаха при не изяснени обстоятелства, по принципа “има човек, има проблем, няма човек…”. А Лилов на заседание на ръководния апарат на БКП е казал, че “с тези хора не може да се работи”. Станало му е ясно, че съществува реална опасност службите или поне отделни ядра от тях да се противопоставят на подготвяното безочливо разграбване на България.)
Може само да се гадае на каква подкрепа е разчитал тогава Лилов и хората около него, но поведението и действията им бяха нагли и самонадеяни. Вероятно това поведение може да се обясни с гаранциите за външна подкрепа – този път вече от Големите братя от Запад. Лилов и Гоцев отдавна си бяха гарантирали това, бидейки дългогодишни агенти на ЦРУ и М6. Но това е тема за друг разговор. Би било интересно да се надникне в техните досиета, все някъде има нещо запазено.
Още с встъпването на Семерджиев в длъжност започна интензивно селективно унищожаване на архивите почти във всички служби на министерството. Бяха използвани различни методи за унищожаване. Вероятно най-масов беше превръщането им на хартиена каша и източването посредством вода в градската канализация. По този начин бяха унищожени например стотици хиляди картони на службата за проверка на кореспонденцията-ПК. Много архиви бяха изгорени в службите и частни крайградски вили. Вероятно и много са били съхранени с актуалната тогава техника, фотографиране.
Архивите лесно се подаваха на унищожение, но по-трудно беше с хората, които не бяха вече така послушни и безропотни. Под влияние на това, което ставаше в обществото в някои поделения започнаха спонтанно да се формират инициативни комитети за образуване на профсъюзи на офицерите от службите за сигурност. Тези инциативи бяха бързо потушени.
След като контролиращата тогава БКП-БСП върхушка се убеди, че запазването в този вид на службите за сигурност е опасно за самите тях, беше започната целенасочена медийна атака и обработване на общественото мнение. Целеше се да се докаже, че виновник за всички беди в България е ДС. Непросветеният човек лесно беше манипулиран и убеден, че ДС е била държава в държавата и вършела всичко безконтролно по своя инициатива и на своя глава.
Това просто е абсурдно.
Тодор Живков и тесният кръг от верни около него хора контролираха всичко в страната и най-вече службите за сигурност и армията.
Началникът на ДС във всеки град беше директно и безапелационно подчинен на секретаря на градския комитет на партията. И най-малките отклонения в спазването на разпоредбите и указанията от партийните йерархични структури в центъра и на места се наказваха строго, а понякога бихме казали – сурово; доказателства за това има достатъчно много.
Тук не става въпрос за стопанските и дребни криминални престъпления. На верните хора те биваха опрощавани. Вярност, и то лично към Живков, и така по пирамидата надолу, е ключът за разбирането на взаимоотношенията. Тъжно е, че това навежда на някои размисли във връзка с днешната действителност.
Вероятно опитът за преврат на Горуня и хората около него бяха научили Живков как да пази властта си. Който проследи историята на формирането и темпа на нарастване на числения състав на службите на ДС, ще забележи ясно изразен пик именно след този период. За хората, които работеха в службите и умееха да мислят беше очевидно, че немалка част от финансовия ресурс и кадрови потенциал, особено на службите на контраразузнаването, се използваше да охранява едноличната йерархична власт на кликата, а не сигурността на държавата. Отделът за директно проследяване и наблюдение със 60 % от ресурса си работеше не по защитаване на интересите на държавата, а на управляващата клика.
Тъй като по презумпция предназначението на част от службите беше да знаят всичко, което става в държавата и обществото, те имаха много информация и архиви включително и за безобразията и чисто човешките слабости и пороци на властимащите. Техните досиета бяха взривоопасни, а не на жалките доносници, които шпионираха и топяха близки и колеги заради кариера и други благини. Оставянето на тези досиета в ръцете на ненадеждни хора в новите реалности беше опасно, даже много опасно.
И така стигаме до момента, когато криещата се зад добре пропагандираните комунистическо/социалистически идеали и лозунги, изпълняващата роля на официална власт партийно-държавна върхушка, е принудена да смени политическата олигархична форма на управление с икономическа олигархия, под което разбираше самата себе си.
Даваме си сметка колко цинизъм има в това заключение, но изглежда в обществения, както и в частния живот, когато липсва създаден действащ механизъм за обратната връзка, първичните животински инстинкти управляват поведението на хората.
Вероятно след време историци и икономисти ще направят анализи на този период от българската история, особено ако архивите не са унищожени или надеждно укрити.
Има малък шанс.
И може би там ще са изписани имената на истинските виновници, ако е уместно в такива случаи да се говори за персонална вина, а не всички беди до осемдесет и девета година да се струпват на главата на ДС, а след това – на бившите ченгета.
След ноември 89 година по нареждане на ЦК от складовете на МВР бяха раздадени, като безотчетни неколкостотин единици огнестрелни оръжия, включително и автоматично, на верни свои хора.
Някои от тоя оръжия и сега продължават да стрелят по улиците на градовете и по страната, да убиват навеждат респект и ужас.
Някъде там се крие и обяснението на създаването на “борческите” групировки.
Ако след време историята прецени, че не всичко това, което се върши сега в България, е било в интерес на обществото, а дали е възможно да бъде обективно направена друга оценка, кой ще бъде виновен – чиновниците в държавната администрация на изпълнителско ниво или този, който е вземал и прокарвал политическите решения? Правителства, народни събрания, абстрактните понятия партии, кои?
И да се върнем към срещата. Тъй като в салона и столовата бяха над седемстотин служители от цялата страна, приканваме всеки, който си спомня по-добре случилото се, да помогне за неговата реконструкция. Поканата се отнася и за тези, които седяха тогава на трибуната. А може би сегашното демократично ръководство на МВР ще разсекрети официално направения на срещата запис и ще го предостави на Българското радио за излъчване на избрани пасажи от него, с което да потвърди или опровергае изложеното.
По скорошно изявление на Семерджиев стенограмата е разсекретена. Ако това не стане, колегите ще пуснат неофициално направения пълен аудио запис тогава, когато решат, че му е дошло времето. Жалко, че видеозаписът се е оказал твърде некачествен.
Свидетели на съвременната ни история
България, януари 2001 г.
--------------------------------
* - Н. Гусев
** - Автор – д-р Симеон Войнов
*** - източник
Виж 3 снимки
Над 3000 души участваха в ІХ Международен фестивал на кукерските и маскарадните игри Симитли 2012. Към тях се присъедини и група от македонския град Берово. Фестивалът, който беше организиран от община Симитли, премина при голям интерес. Около 10 000 души беше публиката на стадион „Септември”, предаде "Фокус".
Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, сурати или джамалари, са българските карнавални фигури — мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън.
Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.
Девет бяха групите от общината, гостуващите бяха 12, сред които кукери, бабугери, станчинари, чауши от Бургас, Разлог, Гоце Делчев, Петрич, Благоевград и др.
Първа награда за цялостно представяне на група получиха участниците от с. Крупник и с. Брежани. Втора награда получиха участниците от с. Черниче, обединена група от Симитли и група от кв. Ораново от Симитли. Първо място за гостуваща група получи групата от кв. „Струмско”, Благоевград. На второ място се класира групата от с. Климент, Карлово. На трето място беше група от кв. „Меден Рудник”, Бургас, които участват за първи път във фестивала.
Награда за принос и утвърждаване на кукерските и маскарадни игри получи Александър Аспарухов от с. Черниче. Кукер с маска козя глава от с. Крупник беше отличен за най-добра маска на бабугер. На второ място беше малко бабугерче с пера от с. Полена. На трето място остана маската на змей от с. Брежани.
За най-оригинален кукерски костюм журито единодушно награди Антон Радмилов от кв. Ораново. На второ място беше бял кукер с червени топчета от обединената група на Симитли.
Награда за най-сполучлива интерпретация на актуален проблем получиха „Симитличани в повече” от групата на кв. Ораново.
Най-възрастният участник във фестивала беше Филка Чапкънска на 90 г. от Симитли. За най-добър обичай „Сурва” беше наградена сборната група от Симитли. За най-добър обичай от обредния календар беше наградена групата от с. Черниче, която се представи с обреда „Трифон Зарезан”.
Фестивалът откри кметът на Община Симитли Апостол Апостолов. „От година на година участват все повече групи. Тази година имаме рекорден брой участници – 21 групи. Съставите са самодейни”, каза Апостолов.
Като радващ факт организаторите откроиха броят (повече от 450) на децата, които облякоха кукерски костюми и дефилираха днес заедно със своите бащи, майки, дядовци и баби. Заради многото участници тази година организаторите намалиха времето за представяне на всяка група от 30 на 20 минути. Освен най-добрите и най-атрактивните сред кукерите кметът на община Симитли награди на финала с почетния знак на фестивала всички кукерски групи.
За първи път в Симитли дефилираха кукери от Бургас, община Павел баня и от разложкото село Елешница.
Ежегодно в Симитли дефилират и кукери от съседна Македония.
(От "небългарската" Македония ли?! Когато кукерството е ДОКАЗАНО ПРАБЪЛГАРСКИ ОБИЧАЙ!)
dir.bg
Сн.: Николета Райдовска, Dir.bg
Общонационален протест срещу използването на технологията хидравличен удар (фракинг) при проучване и добив на шистов газ в България се проведе в 12 града. Според еколози, този метод може да доведе до трайно замърсяване на природата в района на добива. Протестиращите искат да се въведе мораториум.
Шествията обхванаха София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе Плевен, Велико Търново, Шумен, Добрич, Смолян, Добрич, Благоевград и Казанлък.
Протестът в София
започна в 11 часа. Около 1500 души се събраха пред Народното събрание. Те скандираха: "Трайчо и Нона, ще влезете в затвора". Към природозащитниците се присъединиха и млади театрали, които носеха хляб, привързан в бинт. Казаха, че това е български хляб от Добруджа, но за да се направи, трябва здрава земя и чиста вода. А за да покажат, че те милеят за страната си, изиграха и право хоро пред Народното събрание. Мотото на протеста бе "Българин остани и земята си защити".
В понеделник в парламента ще има икономическа комисия, която ще гледа доклад на темата за шистов газ. Това обяви на протеста в София Ангел Славчев от "Гражданска инициатива за забрана на добива на шистов газ", съобщи БГНЕС.
В сряда, по обещания на г-жа Цецка Цачева, втора точка ще бъде гласуване на Закон за забрана на добива и проучването на шистов газ, добави Славчев. Възгласи на щастие посрещнаха тази новина на най-големия до момента протест срещу шистовия газ. Демонстрантите си обещаха, че ще продължат протестите, докато не се уважат исканията им относно шистовия газ.
Протестът във Варна
Над 1000 варненци излязоха на обявения общонационален протест срещу проучването и добива на шистов газ по технологията хидравличен удар. Протестиращите носеха ликовете на Христо Ботев и Васил Левски, както и плакати с надписи: "ЗаГАЗихте!", "Можем да живеем без газ, но не и без вода!", "Шеврон, идете си с мира или ще получите секира!", "Каварна иска рок, не рак!", "ГАЗирана вода – Не! Благодаря!", "Не на шистовия газ!" и други. "Ние сме се събрали на пореден протест срещу добива на шистов газ в България, като този път ще ни подкрепят и българите от чужбина.
Протестът в Пловдив
Над 600 пловдивчани изразиха несъгласието си за добива на шистов газ в България. Шествието тръгна в 12 часа от площад "Аптека Марица" по Главната и завърши в 14 часа на площада до Централна поща. Протестът премина мирно и в него се включиха хора от всички възрасти. Той бе озвучен от родопски чанове, банджо, тарамбуки, вувузели и барабани.
Протестът във Велико Търново
Протестно шествие срещу добива на шистов газ премина по централните улици на Велико Търново. Със скандирания "Не на шистовия газ" в проявата се включиха около 200 студенти от неправителствени природозащитни организации, както и техни съмишленици от Добрич, Габрово, Трявна и Дряново.
Протестът в Бургас
Над 100 души протестираха в Бургас срещу сондажите за извличане на природен газ от шистови скали. Срещу добива и проучването на газ от нетрадиционни източници се обявиха и граждани от Сливен, Средец и Царево, които специално дойдоха в града, за да се включат в организираното във Фейсбук недоволство. Протестиращите се събраха на площад "Тройката" в града, откъдето шествието премина по улиците "Александровска" и по "Богориди" и приключи пред Морското казино. Според протестиращите, проблемът се подценява, защото замърсяването се пренася чрез подпочвените води и заразата се разпространява из цяла България. По време на митинга беше пусната и подписка за подкрепа на исканията за мораториум върху добива на шистов газ в страната. Подписи на бургазлии ще се събират до края на февруари на ул. "Цар Симеон І" 65.
Протестът в Шумен
Над 200 души се включиха в днешния протест срещу добива на шистов газ в България, който се проведе в Шумен. Протестът подкрепиха хора от Шумен, Нови пазар и региона. Той започна от Градската градина, след което протестиращите проведоха шествие по пешеходната улица на града. "Не на шистовия газ!", "Шистовият газ - не за нас!" и "Шумен избра здрави деца!", скандираха протестиращите. Те бяха подготвили и плакати, гласящи: "Шистов газ или вода, без кое не можем!?"; "Шистов газ: Сигурно загазване!"; "Шистов газ: шепа доволни безброй болни!"; "Шумен е срещу добива на шистов газ" и "Да не погазваме природата". Протестът беше организиран от Гражданско движение срещу проучванията и добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване.
Протестът в Силистра
Протестна проява срещу добива и проучванията за шистов газ чрез метода "хидравличен удар" се състоя в Силистра.
В протеста участваха предимно млади хора, организирани чрез фейсбук. Те носеха лозунги и плакати против добива на шистов газ и "дарове на земята" - хляб и мед.
Протестът в Благоевград
С плакати и мълчаливо бдение на свещи в Благоевград завърши всенародният ден на протести срещу добива на шистов газ. Към 60-на граждани се включиха в протеста, започнал в 17.30 часа пред община Благоевград, на вдигнатите от тях плакати се четеше: "Господин премиер, уволнете министрите Караджова и Трайков, ние гражданите свършихме тяхната работа и знаем повече за шистовия газ", "Не ГАЗете водата", "Еничарите вън от министерствата" и др.
Вторият похитител на 17-годишното момиче от Перник е в клиника, бил луд
Снимка © Интернет
Етикети
Перник, Мирослава, Марио Любинов-Заека
Няма повдигнато обвинение срещу Марио Любинов-Заека, втория задържан за убийството на Мирослава Николова от Перник.
Той не се е признал за виновен, пише "24 часа", като се позовава на свои източници от разследването. Задържан е, защото бил посочен от самоубилия се Стойчо Стоев-Чочо. "Твърди се, че физическият убиец на Мирослава е именно Марио, а поръчител и организатор е Стойчо", твърдял още източникът.
Марио, по прякор Заека, в момента е в психиатрична клиника в столицата за изследване дали страда от шизофрения. Върнали го там след разпита. Чрез фейсбук утре се организира протест пред полицията в Перник - хората смятат, че някой съзнателно иска да го изкара луд. Марио е съученик на Борислав - приятеля на сестрата на Мирослава, от когото се очаквало да даде откуп. Двамата учили заедно в природоматематическата гимназия в Перник. Завършили през 2005 г. Оттогава обаче почти не поддържали контакти.
Марио е криминално проявен. Той е бил задържан заради работилница за фалшиви пари в дома му. Криминалистите се натъкнали на нея през март, докато тарашели жилището на автоджамбазин в кв. Изток в Перник в рамките на акция "Автокрадците".
Първоначално той е бил задържан за кражба на автомобил "Фолксваген Голф", който бил с регистрационни табели на "Форд Фиеста". Според полицията Заека бил част от нова група автокрадци, които до момента не са засичани с подобни прояви. Марио е познат на органите на реда и с хулигански прояви и нанасяне на телесни повреди.
При обиск в дома на Заека в кв. Изток обаче полицията се натъкнала на фалшивите пари, които били с доста добро качество. Открити са 38 банкноти от по 5 лв. и 3 по 10 лв. От дома на Марио тогава е иззет компютър с файлове на фалшивите купюри, талони за храна и винетки.
В мазето на блока пък били открити акумулатори, заготовки за автоключове, тирбушон за отключване на автомобили, пригодени ленти също за отключване и стълба. По това дело бил представен документ, че Марио е с психични отклонения. Кога и колко пъти е лежал в клиника Заека, обаче никой не успя да каже.
"През последните години сме се засичали с него един-два пъти, и то съвсем случайно. Били сме на здрасти и толкова", твърди сестрата на убитата Мирослава - Елеонора. През септември обаче се случило нещо странно. Марио, който живеел в единия край на града, в 7 часа сутринта изненадващо се оказал до дома на Мирослава, намиращ се в противоположната посока. Когато Елеонора го засякла, той обяснил, че спортува.
"Видя ми се странно, защото беше облечен в дънки и маркова фланелка. По нищо не личеше, че тича или прави физически упражнения", разказа Елеонора. Според разследващ криминалист Заека се познавал със серийния убиец Станислав Ангелов-Сиси.
Татяна Георгиева
Когато в една държава престъпниците са облечени във власт, униформа и пагон, до там водят "разследванията", а още повече, когато цялата система и власт е ПРЕСТЪПНА и криминална!...
razkritia.com/130737/изчезналата-мирослава-„отвлечена-съ/
Къде е "замесената полиция", за която Мирослава е споменала по телефона?
Не е ли това най - важния въпрос?
Или излезе, че лъже и че и се е "привидяло"?!
Дали за това не я убиха, най - вече, а при обиска, уж "подбудителя" - взе та се "самоуби", пък другия - съучастника му излезе "невменяем"?!
От полицията не потвърдиха информацията, но съобщиха, че издирването на момчето продължава
Снимка © Интернет
Етикети
изчезнал, Станислав Милчов, с.Лагошевци
Продължава издирването на 11-годишния Станислав Милчов от село Лагошевци, община Димово, който е напуснал дома си на 4 януари и оттогава е в неизвестност.
"И днес полицаи разговоряха с близките на момчето. Все още няма официална информация, но една от версиите, по които се работи, е, че момчето е продадено", каза пред БНР кметският наместник Тихомир Перов.
От полицията не потвърдиха информацията, но съобщиха, че издирването на момчето продължава.
Момчето е напуснало дома си на 4 януари и от тогава е в неизвестност. В продължение на една седмица момчето е издирвано от полицейски служители и граничари, претърсени са местностите в землището на селото и околните населени места, както и необитаеми постройки и къщи.
За изчезването на Станислав от ОД на МВР-Видин съобщиха на 12- ти януари и призоваха гражданите, които разполагат с информация за момчето, да сигнализират на тел.112, 094/600-166 или в най-близкото подразделение на МВР. Анонимността им е гарантирана.
Автор:Татяна Георгиева
novini.bg
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
