2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Йордан Цонев. Снимка: Булфото
ДПС са удовлетворени от някои аспекти на сделката за Булгартабак, включително и от клаузите за изкупуване на тютюн, обяви депутатът от движението Йордан Цонев, след като изслуша в НС шефът на Агенцията по приватизация Емил Караниколов.
Още по темата Признаха: руски инвеститор купува "Булгартабак""Би било добре да има още гаранция за работните места, но и тези клаузи са стъпка напред спрямо други сделки", посочи той.
"Краят на сагата с продажбата на Булгартабак е по-скоро положителна стъпка, отколкото отрицателна", каза Йордан Цонев.
Той допълни, че не може да се посочи точно кой е собственик на австрийската фирма "БТ Инвест", защото това било в разрез с правилата на бизнеса.
По думите му сделката открива перспективи за развитие на дружеството и това ще бъде следено от ДПС.
"Тази сделка е важна за поминъка на електората на Движението", призна още Цонев.
www.dnes.bg/politika/2011/09/14/a-dps-vze-che-podkrepi-sdelkata-za-bulgartabak.128780Приятели,
Американската корпорация „Шеврон” спечели търг на българската държава за извършване на проучване за бъдещ добив на шистов газ в Североизточна България. Предстои да се подпише договор. Всичко това крие големи опасности за природата – замърсяване на въздуха, земята и водите - а също и за здравето на хората в околността. В САЩ добивът на шистов нефт е обект на критики и протести от страна на природозащитниците, а в Европа, която е по-гъсто населена, рисковете са още по-значителни. Колкото до „Шеврон”, известно е, че в продължение на десетилетия компанията е отравяла природата и хората на Еквадор, но сега нагло отказва да заплати почистването на замърсените от нея райони.
Трябва незабавно да се противопоставим на безумното решение на правителството за предоставяне на „Шеврон” на правото да търси, а впоследствие и да добива, шистов газ в България. Време за губене няма. Он-лайн петиция, която можете да подпишете.
Филм по темата със субтитри на български - тук
Видео материали по темата - тук , тук , тук предложение за мораториум върху добива на шистов газ , Шеврон вън от България
Официален сайт - http://shalegas-bg.eu
Фейсбук страница, към която може да се присъедините - http://www.facebook.com/groups/ecobg/
Глобите за отказ от ваксини се оказват незаконни
Патерналистичният подход в медицината е отдавна преодолян и изместен от принципа на информираното съгласие. Прекомерното и авторитарно покровителстване от страна на държавата, да решава вместо гражданите въпроси от лично естество и да изисква безусловно подчинение, беше характерно за един минал период от историята.
Информирано съгласие означава, че след като пациентът получи достатъчна и необходима информация относно същността на медицинската интервенция и принципните рискове, свързани с нея, той взема решение дали тя да бъде извършена или не. Медицинските интервенции за профилактика на здравето не правят изключение. Такава интервенция е имунизацията.
Принципът на информираното съгласие в медицината е световно признат. Той е прогласен в чл. 3, т. 2, б. а.) от Хартата на основните права на Европейския Съюз (2007/C 303/01), който гласи:
„В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално:
а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред”.
Този принцип е основен и в Конвенцията за правата на човека и биомедицината, която е влязла в сила за Република България (Обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г.). Ето какво гласи чл. 5 от тази Конвенция:
„Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове.”
Законът за здравето, макар и не съвсем последователно, също беше приведен в съответствие с принципа на информираното съгласие и изостави патерналистичния подход. Информираното съгласие е уредено в чл. 87 и следващите. Нуждата от осъвременяване на института на информираното съгласие беше отчетена от българския законодател и през 2008 г. тази материя беше допълнена в съответствие с Конвенцията за правата на човека и биомедицината, Декларацията за подкрепа на правата на пациента (Амстердам, 1995), Европейската харта за правата на пациентите (Рим, 2002), както и Препоръка 2000/5 на Съвета на Европа, която разглежда като основополагаща и неделима част от всяко демократично общество правото на гражданите и пациентите да участват при взимането на решения, касаещи здравеопазването. Тези промени са в съзвучие и с универсалното право на гражданите на възможно най-добро състояние на физическото и душевно здраве, гарантирано с чл. 12, ал. 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и правото на най-доброто здраве, което може да се постигне – според Преамбюла на Конституцията на Световната здравна организация.
Според чл. 92, ал.1, т. 3 от Закона за здравето лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно планираните профилактични дейности и рисковете, свързани с тях. Несъмнено това информиране се осъществява с цел вземане на информирано съгласие относно тези профилактични дейности, тъй като чл. 92 доразвива и детайлизира чл. 88 относно фактите, за които лекуващият лекар е длъжен да информира пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител за получавате на информирано съгласие.
Разпоредбата на чл. 58 от Закона за здравето относно задължителните имунизации и съответните разпоредби на издадената въз основа на него Наредба № 15 от 12.05.2005 за имунизациите в Република България противоречат на принципа на информираното съгласие и съответно на тези разпоредби от Закона за здравето и от международните актове, които го закрепват. Даже нещо повече. Имунизирането е "медицинска дейност" по смисъла на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 и "инвазивен метод" по смисъла на чл. 89, ал.1. според определението в § 1 т.3 от Допълнителните разпоредби. Поради това преди поставянето на ваксина пациентът, респективно негов родител или настойник, трябва да предостави своето съгласие в писмена форма.
Като акт от по-висок ранг Конвенцията за правата на човека и биомедицината има преимущество пред тези норми на вътрешното ни право, които й противоречат (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България). Отмяната на съответните разпоредби от Наредбата като противоречащи на нормативен акт от по-висок ранг (Конвенцията) би била доказателство за зачитане на човешките права и наличието на действаща правова държава.
Това би било в съзвучие и с тенденцията в редица развити европейски държави. Законодателствата на Германия, Великобритания, Швеция, Австрия и др. изоставят задължителното ваксиниране и възприемат по-демократичния подход на препоръчителни имунизации с възможност за задължителни такива само при доказана конкретна нужда от това, например извънредна епидемична обстановка.
От гледна точка на правната наука извършването на медицинска интервенция без съгласието на пациента би следвало да се счита за телесна повреда. Това е възприето в правната доктрина на някои държави („Медицинско право”, доц. Дарина Зиновиева, изд. Сиела, София, 2004, стр. 149). Имунизацията не прави изключение.
Принципът на информираното съгласие е в съзвучие и с два основни принципа на медицинската етика и деонтология:
1. да не се вреди на пациента;
2. да се зачита правото на пациента да знае истината.
(вж цит. съч. стр. 152).
Според чл. 94, т. 1 от Закона за здравето пациентът е длъжен да се грижи за собственото си здраве. Това означава, че отговорността за опазване на здравето е на пациента, а не на държавата. Щом носи отговорност, пациентът очевидно трябва да има избор относно профилактиката на здравето си. Ако допуснем, че той няма избор и трябва, без да се взима съгласието му, да изтърпи извършването на медицински интервенции, тогава би следвало отговорността за здравето на пациента да е на този, който му налага медицинските интервенци, а не на пациента. Още повече, че имунизацията е медицинска интервенция, която по правило крие рискове за здравето, свързани с възможни нежелани реакции. Това е безспорно. В редица законодателства (САЩ, Русия и др.) е предвиден специален ред за обезщетяване на пострадалите от ваксини и техните близки.
По-рано задължителното ваксиниране се обосноваваше с предпазване на здравето на другите. Това схващане е остаряло и е в противоречие с чл. 1 и чл. 2 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината.
Чл. 1 гласи:
„Страните по тази конвенция защитават човешкия индивид, неговото достойнство и идентичност и гарантират на всяко лице без дискриминация зачитането на неговата неприкосновеност и на другите му права и основни свободи по отношение на прилагането на постиженията на биологията и медицината.”
А чл. 2 гласи:
„Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.” Опитът да се тълкува Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината като приложима само към научни изследвания и "някои много специфични интервенции" не е обоснован и противоречи на изричната ясна и недвусмислена норма на чл. 5. Той гласи, че "ВСЯКА интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободното и съзнателно изразено съгласие на заинтересованото лице." Според чл. 26, т. 1 "упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите." Задължителните ваксини не биха могли да се разглеждат като нито едно от тези изключения. Накърняване на правото на информирано съгласие като изключение е оправдано само в два случая:
1. когато подлежащото на ваксина лице е клинично доказано носител на зараза и това създава опасност за живота и здравето на другите;
2. когато съществува извънредна епидемична ситуация с много висок процент на разболелите се.
И в двата случая не става въпрос за рутинна имунизация, а за съобразяване с конкретната необходимост.
Правото на неприкосновеност и на информирано съгласие на индивида е застъпено също и в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която е неизменна част от Европейската Конституция. Ограниченията в прилагането на тези два международни акта е в ущърб на добрите медицински практики, които насърчават повишаването на здравната култура на населението, взимането на пряко участие в избора на методите за превенция и лечение, както и поемането на персонална отговорност за направения избор. В държавите от ЕС, където тези практики се прилагат от години, няма данни за нарастване на заболеваемостта от същите инфекциозни болести, за които у нас ваксините са задължителни. Статистиката от имунизационния доклад за 2007 на Уницеф показва, че държавите с незадължителни ваксини като Австрия, Германия, Обединеното кралство, Швеция и др. имат най-ниските нива на детска смъртност. Докато държави със задължително имунизиране и имунизационно покритие от 98-99 % показват значително по-високи нива на детска смъртност, например държавите от Източна Европа и др. Следователно „повишаване на нивото на здраве на нацията” не може да се изтъква като аргумент за ограничаване на правото на информирано съгласие - фактите показват точно обратното. В заключение нормите в Закона за здравето и Наредба 15, уреждащи задължителност на ваксините, влизат в противоречие с чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината и с чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тези норми не следва да се прилагат, тъй като според чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните актове, влезли в сила за Република България, имат предимство пред тези норми на вътрешното право, които им противоречат.
Свѣтлина и Истина да бѫде! Моля разпространете тази информация!
Петиция против задължителните ваксини и още информация по тази тема
Ето и отворено писмо по повод на това,че родителите нямат право да ползват детски добавки,ако не покажат документ,че детето е ваксинирано.
 |
Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) Всемирное воздвижение честнаго и животворящаго Креста (Крестовоздвижение) 14 септември (27 септември стар стил) Празник и строг пост |
Кръстовъздвижение - икона от XVII в. от Белово. Тревненска иконописна школа.
Освен на 14 септември, Св. Кръст се чества в Третата неделя на Великия пост Кръстопоклонна и на Разпети петък.
На 14 септември 407 г. Св. Йоан Златоуст предал Богу дух, но заради празника Кръстовъздвижение Църквата почита паметта му един ден по-рано - на 13 ноември.
По-долу:
- Празнични песнопения
- Кратко описание на празника
- Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен
- Какво разказва Св. Предание
- Въздвижение на св. Кръст Господен св. Димитрий Ростовски
Виж също:
- Светият Кръст Господен светоотечески слова и проповеди
- Свв. Константин и Елена
- Явяване на честния и животворящ Кръст Господен (преди IХ век)
- Неделя след Въздвижение
На други езици:
- Всемирное воздвижение честнаго и животворящаго Креста - Особенности Богослужения и текст службы праздника Воздвижения
Песнопения на празника Тропар на светия Кръст, глас 1
Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победы на сопротивныя даруя, и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство.
Спаси, Господи, Твоите люде, и благослови достоянието Си, победи на благоверния наш народ, цар над съпротивещите дарувай и съхранявай с Твоя кръст Твоето наследие.
Друг превод:
Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние,
дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага
и запази с Твоя кръст наследието Си.
Вознесыйся на крест волею, тезоименитому твоему новому жительству,
щедроты Твоя даруй Христе Боже:
возвесели силою Твоею благоверного императора нашего,
победы дая ему на сопостаты,
пособие имущу твое оружие мира, непобедимую победу.
Издигнал се на кръст волно на същоименитото Твое жителство,
Твоите щедрости дарувай, Христе Боже;
возвесели победи над съпротивещите се
като имаме Твоето оръжие за пособие на непобедима победа.
Друг превод:
Издигнал се доброволно на кръста,
дари Твоите щедрости на наследието Си, Христе Боже,
възвесели с Твоята сила благоверния цар и народа Си,
дай ни победа над враговете,
оградени от оръжието на мира, несъкрушима победа.
Величаем тя, Живодавче Христе,
и чтим Крест Твой Святый,
имже нас спасл еси от работы вражия.
Кратко описание на празника
Дванадесетте празника отбелязват събития, които не излизат от пределите на евангелския кръг. За разлика от тях на празника Въздвижение се възпоменават събития от значително по-късно време.
На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.
Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.
На Кръстовден се спазва строг пост.
Pravoslavieto.com
Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен
Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.
През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.
Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!
Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.
През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.
Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.
Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.
Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.
В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.
Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.
Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.
Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.
Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.
Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”
Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.
Това станало в 326 г.
Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.
Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.
Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.
Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:
- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!
Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.
Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:
- Господи, помилуй!...
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Какво разказва Преданието
След разпятието на Христа, по тогавашен обичай, оръжието за наказание от тоя вид - кръстното дърво, се заривало в земята на самото място, дето е изпълнена присъдата. Тъй на Голгота бил заринат кръстът на Христа и кръстовете на разпнатите с Него двама разбойници.
След време на Голгота по заповед на император Адриан построили езически храм и мястото на разпятието било заличено.
Празникът Въздвижение е установен във връзка със следните свещени събития в историята на Христовата църква:
Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики;
Намирането на Светия Кръст на Голгота;
Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики
През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.
Намирането на Кръста на Голгота (празнува се на 14 септември)
Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили трите кръста в 326 година. На същото място наредила да се построи Божия храм "Въздвижение".
Връщането на животворящия Кръст от персийски плен
През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там Сред задигнатите светини бил и намерения на Голгота свещен Господен Кръст.
Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години.
Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, на главата с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:
- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!
Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят.
По "Пространен православен месецослов" от † Траянополский епископ Иларион, изд. Тавор. Тук с допълнения.
Сказание за празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен
Когато в Рим царуваше злочестивият мъчител Максентий (Максентий управлявал западната част на Римската империя от 306 до 312 г.), той причиняваше на народа много злини, като не само преследваше и мъчеше християните, но убиваше и езичниците, заграбваше имуществата им и живееше порочно, безчестейки много благородни семейства. Заради своята жестокост и нечистия си живот той стана тягостен и гнусен на целия Рим. Затова римляните тайно изпратиха до цар Константин, живеещ тогава заедно с майка си Елена в Британия, молба да дойде и да ги избави от този мъчител. Отначало Константин написа писмо до Максентий, като дружески го увещаваше да спре своите беззакония. Ала Максентий не само не го послуша, но още повече се озлоби. Скоро вдигна оръжие и срещу самия цар Константин, не желаейки той да царува наравно с него, въпреки че Константин беше избран за цар от цялото римско войнство, а Максентий се възкачи на престола самовластно. Народът не го искаше, а само няколко боляри, на които той обеща много дарове и почести, бяха съгласни той да стане цар, докато Константин беше избран единодушно от всички.
Когато Константин чу, че Максентий не се е вразумил, но е станал още по-зъл, вдигна се срещу него на война. Виждайки малката сила на своята войска и като си помисли за злите магии, които прави Максентий, той започна да се смущава. Защото знаеше, че Максентий беше пролял много човешка кръв, правейки магии; много деца, девици и непразни жени закла в жертва на бесовете, за да умилостиви така своите лъжливи богове, на които се надяваше. И тъй, знаейки че с Максентий върви голяма бесовска сила, Константин започна да се моли на Единия Бог, Господар на небето и земята, Когото почитат християните, да му дарува победа над мъчителя. Един ден като се молеше усърдно, яви му се на пладне на небето Господният Кръст, изобразен от звезди, сияещ повече от слънцето, а около него бяха написани думите: "С него побеждавай!" Това небесно знамение видяха всички войници, между които беше и Артемий дукс (Св. Артемий дукс пострадал мъченически за Христа през ЗбЗ година. Паметта му се празнува на 20 октомври (църк.кал.) (по-късно той прие мъченическа смърт за Христа при Юлиан Отстъпник
) и всички се удивляваха. Повечето от тях се изплашиха, защото за езичниците изображението на кръста беше знак за нещастие и смърт: често осъдените разбойници и злодеи бяха наказвани с кръстна смърт. И тъй, войниците се бояха да не бъде войната злополучна за тях, а и самият цар Константин беше в голямо недоумение. Но през нощта, както спеше, му се яви Сам Господ Иисус Христос и пак му показа изображението на Честния Кръст с думите: "Направи такова изображение и заповядай да го носят пред твоята войска, и тогава ще победиш не само Максентий, но и всичките си врагове". Когато стана, царят разказа на своите велможи за видението си и като повика изкусни златари, заповяда им да направят от злато, бисери и скъпоценни камъни Честния Кръст, по подобие на явилия се на небето. Той заповяда също на всичките си войници да изобразят кръстното знамение върху оръжията, шлемовете и щитовете си.
Злочестивият Максентий, като разбра, че Константин е в Италия и върви към Рим, с голяма дързост изведе римските войски и се опълчи срещу него. Константин пък заповяда да носят пред неговата войска Честния Кръст. Когато влязоха в бой, Максентий със силата на Кръста беше победен и много от неговите войници бяха избити, а самият той побягна. Когато го гонеше цар Константин, а той бягаше по моста на р.Тибър, който сам беше заповядал да построят, с Божията сила мостът се срути и окаяният мъчител потъна в реката заедно със своите войници подобно на древния фараон, и цялата река се изпълни с конници, коне и оръжия. Великият Константин победоносно влезе в Рим и всички хора го посрещнаха с почит и преголяма радост. А той въздаваше гореща благодарност на Бога, Който му дарува победа над мъчителя със силата на Честния и Животворящ Кръст. В памет на тази преславна победа той постави сред град Рим кръст на висока каменна колона, като написа: С това спасително изображение градът беше освободен от мъчителското иго".
Друг път цар Константин тръгна на война срещу византийците, чийто малък град Византион* беше основан по времето на юдейския цар Манасия от някой си грък Визас и наречен на неговото име. След като беше на два пъти побеждаван от тях, цар Константин се намираше в голяма печал. Когато дойде вечерта, той вдигна очи към небето и видя написани от звезди следните думи: "Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш" (срв. Пс.49:15). Обхванат от трепет, той отново вдигна очи към небето и видя както преди Кръст, изобразен от звезди, а наоколо надпис: "С него ще победиш". И заповядвайки да носят пред войската кръст, той победи враговете си и завзе техния град Византион.
* Византион, впоследствие Контантинопол или Цариград, бил издигнат като столица от император Константин Велики. Отначало градът бил малка Мегарска колония, основана около 658г. пр. Р. Хр. и наречена на името на нейния основател. Тя била създадена от преселници, дошли от малоазийския град Милет, който бил подчинен по онова време на Персийското царство.
И трети път, когато цар Константин трябваше да воюва със скитите при река Дунав, на небето се появи като спасително оръжие Кръстното знамение и както преди му дарува победа.
Като се увери от тези три победи в силата на Разпнатия на Кръста Христос и повярва, че Той е Единственият истински Бог, императорът се покръсти в Неговото име заедно с достохвалната си майка, царица Елена. И тъй като тя беше много боголюбива, той я изпрати с голямо богатство в Йерусалим, за да търси Честния Кръст. А тя, като пристигна в Йерусалим, обиколи Светите места, очисти ги от скверните идоли и откри за поклонение честните мощи на много различни светци.
Тогава патриарх на Йерусалим беше Макарий, който посрещна царицата с подобаваща чест. А блажената царица Елена, търсейки скрития някога от юдеите Животворящ Кръст Господен, повика всички юдеи от светия град и започна да ги разпитва, като искаше да й покажат мястото където се намира Честният Кръст. И тъй като те отказваха да сторят това, твърдейки, че не знаят, царица Елена ги заплаши с мъчения и смърт.
Тогава те доведоха при нея един стар мъж на име Иуда и й казаха: "Той може да ти покаже мястото, което търсиш". След като Иуда беше дълго разпитван и отказваше да открие тайната, царицата заповяда да го хвърлят в дълбок ров. Като прекара там известно време, той обеща да каже къде е скрит Христовият Кръст. Изведоха го от рова и отидоха с него на едно място, където се издигаше висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският цар Адриан беше заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочи, че е скрит Господният Кръст.
Царица Елена заповяда веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да започнат да копаят в земята. След като патриарх Макарий усърдно се помоли на посоченото място, неочаквано се разнесе силно благоухание и веднага след това на изток се откриха Гроба Господен и Голгота. Близо до тях бяха намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите.
Когато всички недоумяваха кой е Христовият Кръст, случи се по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповяда на носачите да спрат и започнаха да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложиха върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръсна и се изправи жив. Царицата с радост пое Честния Кръст, поклони му се и го целуна, а с нея и целият царски синклит, който я придружаваше. Мнозина не можеха да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнаха да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачи на едно високо място, издигна нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викаше "Господи помилуй".
Така започна да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Царица Елена взе със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповяда да поставят в сребърен ковчег и го предаде на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения.
Тогава старият Иуда (за когото се каза по-горе) заедно с множество евреи повярва в Христа и се кръсти, като беше наречен в св. Кръщение Кириак. По-късно той стана Иерусалимски патриарх и при Юлиан Отстъпник пострада мъченически за Христа. (Виж Св. Кириак Иерусалимски, pravoslavieto.com).
Св. царица Елена заповяда на всички святи места в Йерусалим да бъдат съградени църкви. Най-напред нареди да се построи църква в чест на славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос, там където се намира Гроба Господен и дето беше намерен Честният Кръст. Тя заповяда също да построят в Гетсимания, където е погребана Пресвета Богородица, храм посветен на честното Й Успение. Съгради и други 18 църкви и като ги украси и надари богато, се завърна във Византия, носейки със себе си част от Животворящия Кръст и гвоздеите, с които бе прободено тялото Христово.
Блаженият цар Константин заповяда донесената част от Животворящото кръстно дърво да бъде поставена в златен ковчег. А от гвоздеите, единият бе хвърлен от царица Елена в Адриатическо море, когато при завръщането й от Йерусалим в Цариград се надигна силна буря, за да утихне морското вълнение. Вторият гвоздей цар Константин заповяда да вковат в шлема му, третият - да приковат към юздата на коня му. Така се сбъдна казаното от св.пророк Захария: "В този ден ще бъде даже в юздата на коня светинята на Господа Вседържителя" (Зах.14:20, по слав.превод). Четвъртият гвоздей св.царица Елена предаде за съхранение на най-близките царски съветници.
След завръщането на св. Елена от Йерусалим във Византия, христолюбивият цар Константин заповяда да направят три големи кръста, според броя на показаните му преди войните - първо в Рим, когато потопи Максентий, второ във Византия, когато завзе града и трето, когато победи скитите на р. Дунав. За възпоменание на тези три събития царят заповяда да направят три кръста от скъпоценни материали и да напишат на тях със златни букви: "IС ХС NIКА", т.е. "Иисус Христос побеждава" .
Свидетелстувайки пред всички за своята ревност по благочестието и показвайки, че е победил враговете си със силата на Кръста, той постави единия от тях високо на изток при пазара, втория - върху пурпурната римска колона на мястото, наречено братолюбно, а третия въздигна върху прекрасно мраморно подножие на хлебния пазар, където се извършваха много знамения и чудеса заради Христа.
Разказваше се от мнозина, че Ангел Господен, осиян от небесна светлина, слизаше нощем на това място и го обикаляше, като кадеше Честния Кръст и пееше сладкогласно трисветата песен, а след това отново се издигаше на небето. Това се случваше три пъти в годината: веднъж през месец септември на празника Въздвижение на Честния Кръст, втори път в седмия ден на месец май, когато се празнува явлението на Господния Кръст на небето и трети път - по време на св. Четиридесетница, на Кръстопоклонна неделя. Мнозина от благоговейните люде, живеещи праведно и свято, виждаха слизането на Ангела, чуваха неговата песен и разказваха за това чудо на другите.
Тук подобава да припомним и това, как Честният и Животворящ Кръст Господен, пленен някога от персите, бе отново върнат в Йерусалим за голяма радост на верните.
При царуването на византийския император Фока (602-610) персийският цар Хозрой завладя цяла Африка с Египет и Палестина. Той превзе Йерусалим, като изби много християни. Хозрой заграби много църковни утвари и скъпоценности, като дръзна да вземе и това многоценно съкровище - Животворящия Кръст Господен, и го отнесе в Персия.
След като умря император Фока, на престола се възкачи Ираклий. Той се опитваше да победи Хозрой, но сам беше побеждаван много пъти от него и молеше за мир, ала не го получаваше от гордия си враг. Тогава, бидейки в голяма скръб, започна да търси помощ от Бога, като заповяда на всички верни да бодърствуват в молитва и да постят, за да ги избави Господ от оногова, който в своята гордост се хвалеше, че ще погуби всички християни и хулеше Христовото име, та да не рекат враговете: "Нашата ръка е могъща и боговете ни са силни", но да разберат, че Един е истинският Бог, на крепката сила на Когото никой не може да се противи. Сам царят също постеше и се молеше със сълзи.
След това той събра цялата си войска и въоръжен със силата на св. Кръст, надявайки се на Божията помощ, тръгна на война срещу персите и като се срази с Хозрой, победи го и го прогони. Той воюва на персийска земя седем години, завземаше градове и села и побеждаваше войските на Хозрой.
Най-сетне персийският цар, който не можеше да се противи повече на силата на гръцката войска, избяга от страната си и като премина отвъд р.Тигър, направи своя по-малък син Медарс владетел на царството заедно с него. Но неговият по-голям син Сироес, разгневен от това, намисли да убие едновременно баща си и брат си, което и направи скоро. След като ги уби и стана владетел на персийското царство, Сироес изпрати с много дарове пратеници при гръцкия цар Ираклий, смирявайки се пред него и молейки го да спре да пленява земята му. Тогава Ираклий сключи с персийския цар мир и върна от Персия Животворящия Кръст Господен, заграбен от Хозрой в Йерусалим, и който вече 14 години беше в плен у персийците. Така гръцкият цар се завръщаше в страната си с голяма победа, като се радваше и славеше Бога за Неговата чудна помощ.
Когато стигна до Йерусалим, царят възложи Честния Кръст на раменете си, за да го занесе на предишното му място (той бе облечен в царска порфира, украсена със злато и скъпоценни камъни и носеше на главата си царска корона). Тогава се случи дивно чудо: пред вратите, които водеха към Голгота царят неочаквано спря и не можеше да пристъпи напред, възспиран от Божията сила. Всички бяха поразени от станалото.
Иерусалимският патриарх Захария, който заедно с целия народ беше излязъл да посрещне царя с финикови клонки чак до Елеонската планина, вървеше редом с него. И като вдигна очи, изведнъж той видя пред вратите да стои Ангел Божий, блестящ като мълния, който препречваше пътя и казваше: "Не така носеше нашият Творец Своя Кръст, както вие сега го носите!" Като видя и чу това патриархът, изпълнен с трепет, се обърна към императора и му каза: "Знай, царю, че не подобава, облечен в такива скъпи дрехи и украсен с царски украшения, да носиш това свещено дърво, което е носел смиреният Христос, обеднял заради нашето спасение. Ако искаш да понесеш Неговия Кръст, подражавай на нищетата Му." Тогава царят сне от себе си багреницата и короната, облече се в най-прости бедни дрехи, вървейки с боси нозе, и така понесе Честния Кръст вече без всякаква пречка, като го постави в св. храм, на мястото, отдето беше взет от персийския цар Хозрой. На това място благочестивият цар Ираклий отново постави Честния Кръст. Тогава верните се зарадваха с голяма радост и веселие за възвръщането на Господния Кръст и ликуваха, хвалейки разпнатия на него Цар на славата Христос, като се покланяха на подножието на Неговия свят Кръст. На Него и ние да въздаваме слава, чест и поклонение, сега и винаги във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
- Основи на православието: Нашата вяра: За Кръста Господен
- Православен календар за текущата година
- Неделя Кръстопоклонна, трета от Великия пост
www.Pravoslavieto.com
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ КОЛЧУВЪ-ДЕНЬ
Колчу: билъ юнакъ синъ на Бога, кой-то слезалъ на земя-та, и научилъ человеци-те да праветъ кураби и да ходетъ по море-то.
Хина: билъ нашь царь отъ Крайна-та земя, кой то първъ пъть зафаналъ да ходи по море-то, и отъ него после са научили человеци-те да праветъ кураби.
Бречина: крайо-тъ на море-то. (бряг)
Перка: риба голема въ море-то.
Сланито: много големо. (или - много солено. Г.С)
Финисево: било дърво много яко, отъ кое-то правили курабе-те: такво дърво нема тука.
Ковчече: съндъче.
(И още едно пояснение от мен - Г.С:
Юда Самовила е полубогиня, една от 9-те, които определяли съдбата на всеки един човек. Равнозначни са и на т.н. Наречници. А "Юда" е древна дума, означаваща "дял" (от - юдел), или - която "раздава" всекиму определена съдба или "късмет".
Названието - Юда, във Веда Словена, няма нищо общо с еврейското име "Юда" и с предателя на Христос! Песните наречени от издателя им Веркович - "Веда Словена" са с хилядолетия по-стари от времето на Иисус Христос)
Въ село-то Баня на песнопеецъ-тъ както казва, едно время зима-та на день на святи Никола, секой единъ селенинъ утивалъ на река-та "Кара-су" и фащалъ риба, или си купувалъ отъ пазаръ-тъ, та си зготвю-валъ и гощавалъ кого сакалъ отъ махала-та; тъй правилъ секой единъ селенинъ; но отъ селска страна самъ кметъ-тъ са пременувалъ съ харни-те и за въ праздникъ дрехи, и закарувалъ три до деветъ моми та утивалъ на "Кара-су" и съ дърво направено като курабче ловилъ риба, а моми-те стоели на край реката и пеяли следоюща-та песна.
Песна 1.
Колчу ле юначе ле,
Хина ми крале фафъ сарае,
Та си либи първе либе
Първе либе дюлберъ Мила,
Либи си е малу млогу 5
Малу млогу три мисеца;
Я си е веке ни либи,
Чи му са нажелилу
Нажелилу натъжилу.
Шетналъ са фафъ гора-та 10
Фафъ гора-та планина-та,
Та си ловилъ дребна лова
Дребна лова факли еребици;
Утъ гора-та на море-ту,
Та ми седналъ на бречина, 15
Та си седелъ и са чудилъ.
Де си виде перка риба
Чи си плива на море-ту;
Та си наетъ сторилъ
Да си фане перка риба, 20
Да е носи на майка си,
Да му готви вечере-та,
Фтегна рока да е фане,
Я са риба потеглила,
Та си е крале ни виде 25
Де утиде де си плива,
Та заплака и завика.
Де гу чуе Юда Самувила,
Та си слезе на море-ту,
Та му дума и говори: 30
Царю ле Хина кралю,
Що си седналъ на море-ту
Та си плачешъ и си викашъ?
Та ни фодишъ фафъ сарае
Фафъ сарае при майка си. 35
Сега та майка чека
Да ти готви вечере-та,
Да ти сложи трапеза-за,
Да ми седнешъ да вечерешъ,
Я ти си седналъ на бречина 40
Та ми плачепгь и ми викашъ:
Хаде, кралю, иди си!
На майка са нажелилу
Нажелилу натъжилу.
Вчера самъ била фафъ сарае, 45
Та та е люту клела
Клела та люту приклевала
Ичь хаиръ да ни видишъ!
Чи са си доста забавилъ:
Три дни си фъ гора седелъ 50
Та си лова ловилъ.
Юду ле Юду Самувилу,
Фъ гора самъ, Юду, ни седелъ,
Дребна самъ лова ни ловилъ,
Я са самъ доста шеталъ 55
Низъ поле-ту и гора-та,
Та самъ море ни виделъ:
Какъ са шетахъ фафъ гора-та
Та си видехъ слану море,
Та си седнахъ на бречина. 60
Море самъ доста бендисалъ,
Я са море ни плива;
Чи самъ виделъ перка риба,
Та самъ рока спусналъ,
Я са е риба скрила; 65
Та са чудумъ чуде
Що да праве що да сторе:
Сорце ми на море-ту
Та си при майки ни фоде,
Ни хи носе дребна лова 70
Да ми готви вечере-та.
Юда му вели ютговори:
Царю ле Хина кралю,
Нищу си, царю, ни виделъ
Та ти е сорце на море-ту; 75
Я да си море испливашъ
Да си идешъ на поле-ту,
Да си видишъ пусту поле
Пусту поле запустену
Какъ си йоще ни урали 80
Ни урали ни са сели—
Крале ми е дивенъ подивенъ,
Чи са шета пу гора-та
Та си трева пасе,
Какъ си пасе сиву стаду!— 85
Я си е поле доста уралну,
Чи да си, кралю, урешъ,
Чи да си, кралю, сеешъ,
Двашь ми, кралю, жнеешъ.
Ай ти Юду Самувилу! 90
Мое са земе заселила,
Та ми са юнаци закарали,
Та ми са плачба плакали;
Сега са чуде що да праве,
Чи си поле ни устана— 95
Та ми, Юду, думашъ
Чи да си море испливамъ,
Ша си виде пусту поле
Пусту поле запустену,
Я са море ни плива! 100
Ни самъ виделъ перка риба
Де утиде що станала—
И язъ, Юду, да си пливамъ
Ша са даве фафъ море-ту:
Сега, Юду, що да праве 105
Що да праве що да сторе?
Какъ да ида на поле-ту?
Чи си море ни пливамъ.
Юда му вели ютговори:
Царю ле, Хина кралю, 110
Язъ ти, царю, думамъ
Що да правишъ що да сторишъ.
Кураба Бога на небе-ту
На небе-ту на езеру-ту,
Та си прави курабе-те, 115
Какъ си фодетъ Дефове-те
На небе-ту при Бога,
Да му изметъ чинатъ,
Ясна звезда са налютева
Налютева разедева, 120
Та хми изимъ ни дава
Да си флезатъ фафъ сарае,
Я ги праща на езеру-ту
Да са банетъ да са миетъ,
Езеру-ту си е доста сланиту 125
Да са плива ни са плива;
Кураба бога каилъ става
Та си праща милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ
Та ги кара съсъ курабе-те, 130
Та са банетъ фъ езеру-ту,
Та са банетъ и са миетъ
Дуръ да хми лику изгрее,
На лику хми ясна звезда.
Та си флеватъ фафъ сарае, 135
На Бога си изметъ чинатъ.
Я знаешъ ли що да правишъ?
Кураба Бога каилъ ни ставалъ
Да си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на земе-та 140
На земе-та на море-ту,
Да гу прати съсъ курабе,
Да си учи седемъ крале
Седемъ крале седемъ бана,
Да си пливатъ на море-ту, 145
Та си никой ни пливалъ,
Никой си море ни испливалъ,
Никой си лова ни ловилъ,
Дребна лова перка риба.
Да си идешъ, царю, фафъ сарае, 150
Вутре си е личенъ день,
Та та чека стара майка
Да ти зготви вечере-та,
Да ми седнешъ на трапеза
Да ми вечере вечерешъ. 155
Ега си слънце изгрее,
Ега си звезда блесне,
Да си рукнешъ ду три масторе
Ду три масторе иргенче-та,
Що са мома ни мамили 160
Що са мома ни лъгали,
Да ги пратишъ фафъ гора-та
Да ти секатъ дъру финисеву,
Да ти праветъ малку курабче
Малку курабче и ковчече, 165
Да си флезешъ фафъ курабче,
Та си пливашъ фафъ море-ту
Та си ловишъ перка риба;
На Бога си курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ перка риба, 170
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те—
На Бога са мольба молишъ
Да си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ, 175
Да гу прати на море-ту
На море-ту съсъ курабе
Малу млогу девендесе,
Да та учи да си пливашъ
Да си пливашъ на море-ту, 180
Да си правишь курабе-те;
Та да идешъ на поле-ту
Що си е пусту запустену,
Да уткарашъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми, 185
Да си уратъ да си сеетъ.
Бога ти, царю, мольба чуе
Та си праща милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Праща си гу съсъ курабе 190
Съсъ курабе на море-ту,
Та та учи да си пливашъ
Дуръ да идешъ на поле-ту.
Какъ си градишъ нова града
Нова града нишенлие, 195
Да си правишъ личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,
На Колчу курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ перка риба,
Та си гостишъ ду млади юнаци 200
Млади юнаци малки моми—
Туку, царю, на година
Курбанъ да си колешъ;
Чи да си курбанъ ни колешъ,
Разедилъ са Кураба Бога 205
Разедилъ са налютилъ са,
Какъ си пливашъ на море-ту,
Праща си Юди Самувила
Юда самувила Юда ветровита,
Та си дуе силанъ ветаръ 210
Силанъ ветаръ и фуртуни,
Та ти са курабе удавилъ,
Падналъ си фафъ море-ту,
Бела ти снага фафъ море-ту.
Рече Юда ни утрече 215
Та си фъркна на море-ту,
Ни е виде Хина царе
Де утиде, де си фъркна—
Самъ си царе на бречина,
Та си стана утиде си 220
Утиде си при майка.
Майка гу люту съдила
Съдила гу и думала:
Сину ле Хина кралю,
Бре що са си бавилъ 225
Сега веке три нидели?
Аку си лова ни наловилъ
Йоти ми са си ни върналъ?
Я самъ ядове набрала.
Крале хи нищу ни говори, 230
Лу хи даде дребна лова,
Чи си е личенъ день,
Та му зготви вечере-та;
Седна ми царе на трапеза
Та ми вечере вечере. 235
Йоще ми слънце ни изгрелу,
Йоще звезда ни блеснала,
Та си рукна ду три масторе
Ду три масторе иргенче-та,
Йоще мома ни мамили, 240
Йоще мома ни лъгали,
Та ги прати фафъ гора-та,
Утсекли му дъру финисеву
Та гу фъ сарае донели;
Та си правили малку курабче 245
Малку курабче и ковчече,
Правили гу направили.
Малку курабче на море-ту,
Малку курабче и ковчече,
Хина крале фафъ курабче, 250
Та си плива на море-ту
Та си лови перка риба.
Ловилъ ми е малу млогу
Малу млогу три нидели,
Пу море са шедба шета, 255
Я са веке ни плаши—
Да му е курабе утъ небе-ту
Утъ небе-ту и утъ Бога,
Ша исплива море сланиту
Та ша иде на поле-ту - 260
Та си фана перка риба,
Та са върна фафъ сарае.
Курбанъ коле перка риба
Курбанъ коле на Кураба Бога,
Та си гости юнаци-те 265
Юнаци-те и моми-те,
На Бога са мольба моли:
Ой Боже ле, мили Боже,
Прати си, Боже, милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ, 270
Прати гу, Боже, на море-ту
На море-ту съсъ курабе,
Малу млогу девендесе курабе,
Да ма учи да си пливамъ
Да си пливамъ на море-ту, 275
Да си праве курабе-те,
Да си иде на поле-ту
Що си е пусту запустену,
Да откарамъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми, 280
Да си уратъ да си сеетъ;
Да си пратишъ, Боже, тое сина,
Да си иде на поле-ту,
Ша си праве личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день, 285
На Колчу си курбанъ коле
Курбанъ коле перка риба,
Та си госте ду млади юнаци
Ду млади юнаци малки моми.
Царе са мольба моле, 290
Бога му мольба чуе,
Та си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Прати си гу на море-ту,
Прати си гу съсъ курабе 295
Малу млогу девендесе;
Царе ми е на море-ту
Та си флезе фафъ курабе,
Училъ гу Kолчу научилъ
Научилъ гу да си плива 300
Да си плива на далеку,
Дуръ излезе на поле-ту
Съсъ юнаци и съсъ моми;
Наградилъ си нова града—
Та си прави курабе-те, 305
Та си учи юнаци-те
Да си пливатъ пу море-ту,
Да си праветъ курабе"те,
Па си лови дребна лова
Дребна лова перка риба, 310
Заправилъ е личенъ-день
Личенъ-день Колчувь-день,
Та си курбанъ коле
Курбанъ коле перка риба,
Та си гости юнаци-те 315
Юнаци-те и моми-те.
Малки моми песна си испели,
Съсъ песна си царе фалили!
Чи си е море плавала
Чи си кууабе правилъ, 320
Та си фодилъ пу земе-та
Та си юнаци научилъ,
Да си праветъ курабе-те
Да си пливатъ пу море-ту.
Утъ тога" е песна устанала, 325
Та са пее фъ наше града
Фъ наше града, фъ наше селу.
Дуръ да налови риба старий-тъ и дуръ да са върнатъ въ село-то моми-те пеяли горня-та песна; кога-то утивали въ село-то жени-те зготвювали риба-та въ една къща; секой единъ си готвилъ дома си риба, но пакъ имали хадетъ първо секой единъ утивалъ въ къща-та гдето са готвила риба-та, коя то фащалъ кметъ-тъ, и като ялъ отъ нея малко колко за накусъ, утивалъ дома си, та срукувалъ отъ комшии-те и са гощавалъ; една мома утивала по комшии-те та срукувала като пеяла следоюща-та песна:
Песна 2.
Е, ми вие мили брате
Мили брате мили сесри!
Вие сте йоще ни чули
Ни сте чули ни видели?
Днесъ си е личенъ-день 5
Личенъ-день Колчувъ-день.
Слезе Колчу утъ небе-ту
Утъ небе-ту утъ сарае,
Слезе Колчу фъ наше града.
Закара си Хина царе, 10
Закара гу низъ поле-ту
Та гу кара на море-ту,
Та му дума и говори:
Царю, царю, Хина кралю,
Какъ си, царю, фафъ сарае, 15
Ни знаешъ ли, царю,
Ни знаешъ ли ни си чулъ?
Вутре ми е личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,
Та ми са си, царю, заклевалъ 20
Заклевалъ приклевалъ,
Чи си ми курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ перка риба,
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те: 25
Сега ми, царю, седишъ
Та са чудумъ чудишъ
Да идешъ ли на море-ту
Да идешъ ли да ни идешъ,
Аку ми са чудумъ чудишъ 30
Курбанъ да ми ни колешъ,
Разедилъ са бабайку ми,
Бабайку ми Кураба Бога,
Разедилъ са налютилъ са,
Какъ си пливашъ на море-ту, 35
Праща си Юда Самувила
Юда Самувила Юда ветровита,
Та си дуе силанъ ветаръ
Силанъ ветаръ и фуртуни
Та ти са курабе удавилъ, 40
Падналъ си фафъ море-ту,
Бела ти снага фафъ море-ту!
Хаде, царю, на море-ту
Да си ловишъ дребна лова
Дребна лова перка риба. 45
Царе ми утиде на море-ту,
Та си флезе фафъ курабче,
Та гу кара Колчу юнакъ,
Налови си дребна лова
Дребна лова перка риба; 50
Сега си е фафъ сарае
Та си курбанъ коле,
Та си гозба гости—
Та ма прати хабержийка
Да ва кане да ва рукамъ: 55
Кой си фъ сарае ни дойде,
Да си плива на море-ту
Що си правилъ курабче-ту,
Дунала е Юда Самувила
Дунала е силанъ ветаръ 60
Та си курабче подробила,
Та са курабче удавилу,
Падналъ си фафъ море-ту;
Кой си дойде фафъ сарае,
Кой- си седне на трапеза 65
Да си гу царе гости,
Хаиръ има и утъ Бога
И утъ Бога утъ Кураба,
Чи си праща Колчу юнакъ,
Какъ си плива на море-ту, 70
Какъ си плива съсъ курабче,
Разедила са Юда Самувила
Юда Самувила Юда ветровита,
Дунала си силанъ ветаръ
Силанъ ветаръ и фуртуни, 75
Йоще са курабе ни удавилъ,
Йоще си фафъ море-ту ни падналъ,
Пристигналъ си Колчу юнакъ,
Спусналъ си десна рока
Та си курабче утемналъ. 80
Ни са дави фафъ море-ту
Фафъ море-ту фафъ вода-та.
Кога-то щели вейке да са събиратъ въ къща-та на онойзи който калесувалъ няколко момчета и моми, мома-та отъ къща-та турела трапеза-та, та седнували, та яли и пили, а три моми пеяли следоюща-та песна.
Песна 3.
Еште ми юнаци пийте ми,
Еште ми перка риба,
Пийти ми руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Па си фальба фалите 5
Фалите си Хина крале!
Чи си е курбанъ колелъ,
Курбанъ колелъ на Кураба Бога,
Та му са мольба молилъ,
Да си прати милна сина! 10
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на море-ту,
Да гу учи да си плива,
Да исплива море сланиту,
Та да иде на поле-ту 15
Що си ми е запустену,
Дека никой ни ми фодилъ
Дека юнаци ни урали,
Дека моми ни сели.
Йоще Бога каилъ ни ставалъ, 20
Да си прати милна сина,
Да гу прати на море-ту;
Лу си прати Юда Самувила,
Та му дума и говори:
Царю ле, Хина кралю, 25
Що са, кралю, мольба молишъ.
На Бога си курбанъ колешъ?
Бога ти мольба ни чуе.
Чи си каилъ ни ставаше
Да са клетва приклевашъ; 80
Ега идешъ на поле-ту,
Да си карашъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да си градишъ нова града,
Чи си правишъ личенъ-день, 35
Личенъ-день Колчувъ-день,
На Бога си курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ: перка риба,
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те; 40
Да са, царю, заклевашъ,
Чи си правишъ личенъ-день.
Личенъ-день Колчувъ-денъ,
Да си слезешъ на море-ту,
Да са рукнешъ и подрукнешъ, 45
Е, ти море, море сланиту
Съсъ тебе са, море, заклевамъ
Да си прати Бога милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на море-ту, 50
Да ма учи да ма научи,
Да си праве курабе-те,
Да си пливамъ пу море-ту;
Та да ида на поле-ту,
Да си граде нова града; 55
Аку ни си праве личенъ-день,
Личенъ-день Колчувь-день
Какь си пливамъ пу море-ту,
Да си дуне силанъ ветаръ
Да потроши курабче-ту, 60
Да са удави фафъ вода-та,
Да си падна фафъ море-ту,
Да ми гние бела снага.
Какъ му дума Юда Самувила,
Какъ му дума и говори; 65
Хина ми царе каилъ станалъ.
Та утиде на море-ту,
Та са рукналъ и подрукналъ,
Съсъ клетва са на море приклевалъ.
Та ми Бога каилъ станалъ; 70
Та си пратилъ милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Пратилъ гу на море-ту,
Та си училъ Хина царе;
Училъ гу веке научилъ, 75
Да си прави курабе-те,
Да си плива пу море-ту.
Испливалъ си море сланиту
Виделъ си пусту поле,
Пусту поле запустену, 80
Виделъ гу бендисалъ гу;
Па са върна фафъ сарае;
Та закара млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Уткара ги на поле-ту, 85
Та си поле засели,
Засели гу; присели гу,
Награди си нова града,
Нова града нишенлие;
Заурали млади юнаци, 90
Заурали на поле-ту,
Засели малки моми,
Засели бела пшеница.
Та заправи Хина царе
Заправи си личенъ-день, 95
Личенъ-день Колчувь-день,
Налови си дребна лова,
Дребна лова перка риба;
Та си курбанъ коле,
Та си гозба гости. 100
Та ви заръкъ заръче,
Какъ са е клетва заклевалъ,
Заклевалъ са приклевалъ,
Чи си прави личенъ-день,
Личенъ-день Колчувъ-день; 105
И ви е са клетва заклевате,
Заклевате, приклевате.
Той си на Бога курбанъ коле,
Чи гу училъ научилъ,
Да си прави курабе-те, 110
Да си плива на море-ту;
Я вие си крале фалите,
Та му курбанъ колете;
Чи ва училъ научилъ,
Да си правите курабе-те, 115
Да си пливате пу море-ту;
И си ва дукара на поле-ту,
Що си билу запустену,
Запустену ни заселену;
Дека юнакъ ни фодилъ, 120
Дека Юда ни стъпнала,
Дека пиле ни фъркналу;
Да сте били на Край-земе,
Доста са земе заселила
Заселила, приселила, 125
Та са сте карба карали;
Единъ другумъ са сте били,
Били са сте, секли са сте;
Съсъ срела са сте срелили,
Съсъ камене са сте зафърлели; 130
Та са сте на царе плакали.
Та и царе що да прави;
Фърлелъ ва фафъ зандана,
Пращалъ ва на юрдие
На юрдие, на поле-ту, 135
Утъ де са сте ни върнали.
Друга песна испевана вечерта.
Песна 4.
Летнала Юда прилетнала,Летнала Юда Самувила,
Летнала си утъ небе-ту;
Чи си е Бога пратилъ,
Пратилъ си е утъ сарае, 5
Та ни съсъ Юда заръчелъ,
Заръчелъ ни поръчелъ:
Ега си е личенъ-день,
Личенъ-день Колчувъ-день,
Да си фалим" Колчу юнакъ; 10
Да му колем" курбане-те,
Курбане-те перка риба,
Да си гостим" юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Я съсъ Колчу да си фалим", 15
Да си" фалим" Хина крале;
Да му курбанъ колем";
Чи на научилъ: на море-ту
Да пливаме да фодиме.
Закаралъ на утъ Край-земе, 20
Дукаралъ на на поле-ту,
Що си билу запустену;
Та сме поле заселили
Заселили, приселили.
Хуй, хуй, Хина кралю, 25
Фала ти на земе-та!
Ясна ти душе на небе-ту!
- 1
- 2
Стефан Данаилов
Фотограф: Юлия Лазарова
Частните медии отхвърлиха меморандума на СЕМ за предизборен плурализъм - 09 юни
СЕМ призова частните медии към политически плурализъм - 07 юни
СЕМ призова частните медии към политически плурализъм - 07 юни
Би Ти Ви се разграничи от политическата пропаганда в "Шоуто на Слави" - 04 юни
Телевизионно политическо риалити - 04 юни
Издигането на Стефан Данаилов за вицепрезидент на БСП създаде нов казус за равнопоставеността на кандидатите в предизборната кампания - да се защити търговския или обществения интерес.В програмната схема на Би Ти Ви за тази есен е заложен поредният сезон на българския сериал "Стъклен дом", в който героят на Стефан Данаилов - Димитър Касабов, е сред ключовите фигури. В същото време от 23 септември до 22 октомври е официалната предизборна кампания за президентския и местния вот.
"Президентско" позициониране в сериала
Евентуалното съвпадение на излъчването на сериала с предизборната кампания провокира въпроса законно ли би било това и не поставя ли Стефан Данаилов в привилегирована позиция спрямо другите кандидати (обикновено на седмица се излъчва по един епизод от "Стъклен дом", но преди това непрекъснато има реклама за него, сюжетът и героите се представят и в други програми на телевизията). "Дневник" потърси мнението на Би Ти Ви, Съвета за електронни медии (СЕМ) и Централната избирателна комисия (ЦИК).
От Би Ти Ви заявиха, че имат решение на въпроса, но няма да го огласят публично заради конкурентните медии.
Според Закона за радиото и телевизията всяка предварителна намеса в програмирането на медиите може да се тълкува като цензура.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов коментира пред "Дневник", че казусът е доста спорен, и представи аргументи "за" и "против" излъчването на сериала.
"В крайна сметка сериалът е продукт, който не е бил политически и от вчера се превърнал в такъв, за което телевизията няма вина. От друга страна, ако операторът иска да бъде докрай коректен, нищо не пречи да отложат излъчването му за след изборите. Веднага обаче идва въпросът за финансовите загуби и програмните схеми", каза Лозанов. Ще видим кое ще надделее - търговският или общественият интерес, добави той.
СЕМ ще обсъжда утре казуса, но тъй като няма законова забрана, регулаторът не може да излезе и с конкретно решение, обясни Лозанов. По думите му единствените норми за коректност на тв операторите в кампанията е европейска препоръка за равнопоставеност, обективност и безпристрастност в предизборна ситуация.
Казусът Меглена Кунева - Слави Трифонов
Лозанов напомни, че през юни СЕМ предложи на големите частни медии меморандум за политически плурализъм именно въз основа на тази препоръка, но те отказаха. Тогава възникна друг казус, свързан пак с Би Ти Ви - екипът на "Шоуто на Слави" издигна в ефир Меглена Кунева за кандидат-президент.
Идеята на СЕМ беше с меморандума да се гарантират равни условия за лансиране на кандидатите. Те могат да пеят в музикално шоу, да готвят в кулинарно предаване и т.н., каза Лозанов. Според него подобно участие на кандидати за изборите е форма на продуктово позициониране.
Според членове на ЦИК комисията няма отношение по казуса. В решението им за предизборната кампания е посочено, че медиите извън държавните БНТ и БНР могат да предоставят време за отразяване на агитация "при едни и същи условия и цени", като тарифите трябва да бъдат отразени на интернет страницата им до 12 септември. ЦИК може да се занимае със случая само ако бъде сезирана за това.
От БСП заявиха пред "Дневник", че няма причина сериалът да не бъде излъчван. Ако бъде спрян, пак е в наша полза - всички ще говорят за него, коментира член на партийното ръководство.
dnevnik.bg
| От 2007 г. до сега увеличението на дълга е с около една трета |
Оли Рен. Снимка: Getty Images/Guliver Photos |
Общият държавен дълг на 17-те страни членки на еврозоната през 2012 г. ще достигне 83,3% от техния брутен вътрешен продукт, съобщиха от Европейската комисия.
През кризисния период стойността на общия държавен дълг в еврозоната е нараснал с около една трета. През 2007 г. показателят беше с над 20 процентни пункта по-нисък.
Данните показват, че не само повечето държави от еврозоната са надхвърлили ограничението за държавния дълг в Пакта за стабилност и растеж от 60% от БВП, но и еврозоната като цяло отдавна е надхвърлила ограниченията, заложени в нейните базови икономически документи.
Това на свой ред подчертава системния, а не случаен характер на настоящата държавна дългова криза, която вече година и половина заплашва съществуването на общата европейска валута.
„В период на високи и все още растящи дългови нива в държавите от Европейския съюз, осигуряването на подкрепа за публичните финанси е предпоставка за устойчив икономически растеж и създаване на работни места.
Стратегията на ЕС за постепенна и обособена финансова консолидация остава валидна на фона на постоянните пазарни бури и несигурност за темпото на възстановяването“, твърди европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, цитиран в съобщението на ЕК.
По думите му държавите членки на ЕС трябва да се съсредоточат върху изпълнението на поставените цели и да предприемат допълнителни мерки, ако това се налага.
„Настоящото развитие подчертава необходимостта от максимално бързо приемане на законодателен пакет в подкрепа на нашето икономическо управление“, посочва Оли Рен.
Още икономически новини от Европа четете в Investor.bg.| На годишна база темпът на ръст в потребителските цени продължава да се забавя |
Снимка: Булфото |
През август цените на стоките и услугите в България, измерени чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), са поевтинели с 0,3%, отчетоха от Националния статистически институт. На годишна база инфлацията за месеца е 4,1%.
Натрупаната инфлация от началото на 2011 е 1,5%, а средногодишната инфлация за периода септември 2010 - август 2011 спрямо периода септември 2009 - август 2010 е 4,5%.
През август 2011 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:
- хранителни продукти и безалкохолни напитки (-0,6%);
- алкохолни напитки и тютюневи изделия (-0,2%);
- облекло и обувки (-1,7%);
- жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива (+0,2%);
- жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома (-0,3%);
- здравеопазване (0%);
- транспорт (+0,1%);
- съобщения (0%);
- свободно време, развлечения и културен отдих (-0,5%);
- образование (+0,1%);
- ресторанти и хотели (+0,2%);
- разнообразни стоки и услуги (+0,3%).
Цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са поевтинели също с 0,3% през август спрямо юли. Натрупаната инфлация от началото на годината е 2,1%.
През август цените в малката кошница са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (-0,6%), нехранителни стоки (0%) и услуги (+0,1%).
Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) през август у нас се отчита дефлация от 0,1% на месечна и инфлация от 3,1% на годишна база.
Инфлацията по еврометодологията от началото на годината е 1,3%, а средногодишната инфлация за периода септември 2010 - август 2011 спрямо периода септември 2009 - август 2010 е 3,8%.
Още новини от икономика и политика четете в Investor.bg
Република Беларус се намира в източната част на Европа. В западната си част тя граничи с Полша, в северо-западната с Литва, в северната с Латвия, в северо-източната и източна с Русия, в южната с Украина. Граници (общо 2969 км) минават по равнината и нямат ярко изразени природни граници, което способства за създаване на транспортни магистрали и за развитие на интензивни икономически връзки. През територия на Беларус минава един от магистралните пътища на Евразия, в това число най-кратки пътища на съобщение от централни и източни райони на Русия и страни от Западна Европа, също така между Балтийско и Черно море. Разстоянието от столицата Минск до столици на съседни държави: до Вилнус -215 км, Рига - 470 км, Варшава - 550 км, Киев - 580 км, Москва - 700 км, Берлин - 1060 км.
Територия на Беларус е 207,6 километра. Страната е компактна. От запада към изток тя заема в най-дългата си част 650 км, а от севера към юг - 560 км. По големина Беларус заема 13-то място между европейски държави и 6-то между страни от ОНД след Русия, Казахстан, Украина, Узбекистан, Туркменистан). В Европа Беларус по площ е по-малка от Великобритания и Румъния и повече от 2,2 пъти превъзхожда Португалия и Унгария. Население на Беларус към 1 юли 2001 година е било 9972 хиляди души. По численост на население Беларус заема 5-то място между страни от ОНД след Русия, Украина, Узбекистан и Казахстан. На територия на Беларус живеят представители на 100 националности. Повечето хора на Беларус - са представители на белоруска националност, те са 3/4 от населението на републиката както в столица, така и по селата. Освен белоруси в република живеят рускнаци, украинци, полаци и представители на други националности.
Релеф на Беларус е предимно равнинно-хълмав, със средна височина над морското равнище 160 м, а най-висока точка достига само 345 м. Равна повърхност създава благоприятни условия за заселване на хора, селскостопанско освояване на територия, издигане на промишлени предприятия, транспортни и инжерни комуникации, организиране
По информация на Националния статистически комитет през първата половина на 2011 година в сравнение с аналогичен период на миналата година в Беларус:
- брутния вътрешен продукт нарасна с 11%;
- обемът на инвестициите в основен капитал нарасна с 27,6%;
- реални парични доходи с които разполага население нараснаха с 12,4%;
- парични доходи на население нараснаха с 34.6%.
Нивото на регистрирана безработица на 1 юли 2011 г. състави 0,7% от икономически активно население (в края на юни 2010 година - 0,8%).
По данни на Междудържавния статистически комитет на ОНД, Беларус през януари-май 2011 година в сравнение с аналогичен период на миналата година изпревари всички страни от ОНД по обема на производство на промишлена продукция, добавяйки 12,5% към показателите от миналогодишен период.
Продоволствената и селскостопанска организация на ООН (ФАО) смята Република Беларус за значим производител на най-главните видове на селскостопанската продукция. В частност в бюлетина «Перспективи за продоволствие: анализ на глобален пазар» за юни 2011 година, прогнозирайки увеличаване на световната потребност във вноса на млечните произведения с 5% при растеж на производство в 2%, се отбелязва зависимостта на удовлетворяване на търсене от «растежа на доставките от Аржентина, Беларус, ЕС, Нова Зеландия и САЩ».
По данни на ФАО Беларус заема трето място в света след ЕС и Нова Зеландия по износа на масло, изпреварвайки през 2010 година Австралия, и четвърто място по износа на кашкавал.
В прегледа «Перспективи за реколта и ситуация с продоволствие» ФАО прогнозира растеж на брутно прибиране на зърно в Република Беларус (+18,8%), по-значителния растеж се очаква само в Руската Федерация (+38,9%), докато темпове на растежа на други основни производители значително ще изостават от белоруските (Канада +8,2%, САЩ +3,0%, ЕС + 0,7%, Украйна +13,1%).
Според доклада на УНИЦЕФ «Положение на деца в света през 2011 година» Беларус и Русия стигнаха най-ниско ниво на детската смъртност във възраст до 5 години от страните на ОНД, по този показател те превъзхождат такива страни като Аржентина, Босна, Китай и Турция.
По дяла на население, което използва подобрени източници на питейна вода, Беларус изпреварва всички страни от ОНД и редица такива страни като Латвия, Македония, Португалия, Словения, Хърватия и САЩ.
Беларус (както Туркменистан и Украйна) има най-нисък показател в ОНД за дяла на деца с ниско тегло сред новородени и превъзхожда по този критерий такива страни като Великобритания, Германия, Израел, Испания, Полша, Швейцария и Франция.
ЮНЕСКО публикува изследване «Свобода на съобщения. Свобода на изразяване на мнения. Промени в нормативно-правната среда за регулиране на Интернет». В раздел, посветен на националните практики и световните тенденции по въпроса за цензура и слагане на филтри при достъп към Интернет, се отбелязва, че повечето страни прилагат този род ограничения или са в процес за приемане на съответното законодателство (Австралия, Великобритания, Германия, Канада, Китай, Киргизстан, Саудитска Арабия, САЩ, Финландия, Франция, Узбекистан).
Според сравнителния анализ на ограничителни мерки в страните на Централна и Източна Европа Беларус е в категория «отворени» страни, получавайки ниво «low», което значи наличие на селективни ограничения, докато Армения, Грузия и Русия имат ниво «medium», което показва прилагане на значителен брой ограничителни филтри.
Българинът, чието име не се споменава, бил задържан в петък в югоизточната част на страната, близо до контролно-пропускателния пункт на границата с Украйна "Новая Рудня", в Гомелска област, при съвместна акция на митническите служби и милицията. В тайник в управлявания от него автомобил били открити 815 литра дизел на обща стойност 3,8 милиона беларуски рубли (около 520 евро) в пластмасови бидони.
Задържаният е заплашен от голяма глоба, надвиваща сто пъти стойността на иззетото контрабандно гориво.
Случаите на опити за контрабанден износ на гориво от Беларус зачестяват, отбелязва "Бизнес лидер".
Снимка: АФП
МВФ заяви, че няма да има помощ за Беларус без реформи 13 септември 2011 | 23:41 | Агенция "Фокус" Начало / Свят Минск. МВФ заяви, че има нужда да види силна ангажираност за реформи от ударената от криза беларуска държава, преди да отпусне още помощ за авторитарния режим, предава АФП.
Ръководителят на мисията на фонда в Минск Крис Джарвис заяви в конферентен разговор от Вашингтон, че екипа му ще се завърне в републиката следващия месец за обсъждане на политиките.
Той обаче добави, че двете страни са прекалено несъгласни за бъдещи икономически политики. Те ще обсъдят колко много от поисканите 8 милиарда долара от беларуския президент Александър Лукашенко може да се очаква да бъдат получени един ден.
"Фондът ще поиска демонстрирана ангажираност с твърдите политики и структурни реформи", заяви Джарвис. © 2011 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
| Британската централна банка отказа да коментира искането на Каракас |
Bank of England. Снимка: Getty Images/Guliver Photos |
Правителството на Венецуела е поискало да му бъдат върнати 99 тона злато, които се пазят на негова сметка Bank of England съобщиха британски медии, цитирани от ИТАР-ТАСС.
Представители на британската централна банка отказаха да коментират искането на Каракас или да посочат колко венецуелско злато се пази в банковите трезори.
Според анализатори настояването на Венецуела за връщане на златото може да доведе до сътресения на световните пазари на благородния метал, тъй като голяма част от него е предоставена от Bank of England за временно ползване от инвестиционни фондове с цел допълнителна печалба, съобщава БТА.
Фондовете пък издават "златни" договори, които според експерти не могат веднага да бъдат обърнати във физическо злато.
| Трима граждани на САЩ бяха задържани 2009 г. до иранско-иракската граница |
Шейн Бауър и Джош Фатал. Снимка: Reuters |
Двамата американски граждани, осъдени на осем години затвор в Иран по обвинения в шпионаж, ще бъдат освободени под гаранция от по 500 000 долара и ще могат да напуснат страната, заяви днес техен адвокат, цитиран от Ройтерс и Асошиейтед прес.
"Апелативният съд се съгласи да освободи Шейн Бауър и Джош Фатал срещу гаранция от 500 000 долара за всеки от тях . . . Те могат да напуснат Иран веднага, след като бъдат освободени", каза Масуд Шафие.
Адвокатът е уведомил за това решение швейцарското посолство, което представлява интересите на САЩ в Иран.
Размерът на гаранцията е същият като сумата, определена от Иран миналата година за освобождаването на американката Сара Шърд, която беше задържана заедно с Бауър и Фатал близо до иранско-иракската граница през юли 2009 г.
Семействата на тримата американски туристи съобщиха след арестуването им, че те са влезли на територията на Иран погрешка, защото границата не била маркирана. Тримата обикаляли планинска местност в Северен Ирак.
Според иранските власти тогава обаче тримата имали „подозрителни намерения“.
Нора Виткова
Коментари (8)
news.bg
Иран обеси петима трафиканти на наркотици. Смъртното наказание е извършено в затвора в град Шахруд, предават иранските медии.
Не е посочена самоличността на обесените, отбелязва Франс прес.
Според иранските медии, миналата година са регистрирани 179 извършени смъртни присъди. Международните организации за защита на човешките права посочват, че тази цифра е значително по-голяма, като Иран се намира на второ място след Китай по брой на убити хора през 2010 година. (Автора на този блог, НЕ Е привърженик на смъртното наказание, но иска да попита, спирайки се на двойния стандарт, тези "международни организации за защита на човешките права", следат ли междувременно в САЩ и Израел, където също има смъртно наказание - колко души са екзекутирани и за какво?! Разбира се, знаем тези организации, от кого са водени и управлявани и кого обслужват, а от там и преднамереността на техните твърдения, относно броят на изпълнените и издадени смъртни присъди в Иран.)
Техеран твърди, че смъртното наказание е необходимо, за да се поддържа реда и закона и се извършва само тогава, когато е необходимо.
Убийството, изнасилването, въоръженият грабеж и изневярата също попадат в списъка на престъпленията, които в Иран се наказват със смъртно наказание.
Ти учителю ме учи
Ти показа А, Бе, Ве
Но защо така се случи -
кой работи не яде?
Ти страхливо гръб превива
пред директори и власт
И очите си закрива
за деца им в твоят клас
Кой бандитите създаде
с подмазвачество? Кажи!
Съвеста си кой продаде?
Други някой или ти?
Мен научи да обичам
знания,народ,страна,
българин да се наричам,
да милея за света
Но кажи ми ти защо
и бандитите създаде?
Нямаш съвест! За какво
дипломи им ти продаде?
със поклон даря цветя
И с ръжен ти заслужаваш
да ти бият по гърба
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
