ЧЕРВЕНИЯТ "ЕЛИТ" ОКУПИРА НАЙ-СКЪПАТА УЛИЦА В СОФИЯ

     Сградата на “Велико Търново” 10 преди да бъде разрушена през 1975 г., за се вдигнат покои за номенклатурата. Тук е откърмен Сергей Станишев.

             ТАЙНИТЕ НА "ВЕЛИКИТЕ"

     Легендарната "Велико Търново" е откърмила Сергей Станишев, Георги Атанасов, Петър Младенов, Христо Ботев и други
     За най-скъпата улица в София, на която квадратен метър жилищна площ се оценява на 1200 евро, а един апартамент със 120 квадрата върви около 200 хиляда долара, вълна от читатели задръсти редакционните ни телефони със спомени за това, как червената номенклатура е приватизирала улица "Велико Търново". Буржоазните отломки, живели на тази улица, казвала се преди това "Георгиу Деж", били изтикани по крайните квартали с милиционерска помощ. Теренът, на който са построени техните къщи, бил харесан още от 1956 г. за "жилищен блок на УБО за специални нужди".
     В края на лятото през 1975 г. семействата, владеещи четирите къщи - № 8, 10, 12, 14, получили заповед за отчуждаване на имотите. Още преди да се изнесат живущите, започнали да идват номенклатурчици да прибират керемиди и дограма. Оказало се, че още преди да бъдат съборени къщите, те били разпродадени от УБО-то за строителни материали.
     Така там например се нанесли червените барони от фамилиите Лилови и Младенови от Видинско...
А в началото на века този квартал бил краят на София. Тук са били турски гробища, потънали в пущинаци.
Най-големият парадокс е, че в червената "дантелена" кооперация на Велико Търново № 8-14, която е откърмила двама министър-председатели - Сергей Станишев и Георги Атанасов, и един президент - Петър Младенов, преди 9 септември е живял бившият министър-председател Андрей Тошев. Той обаче е бил изселен през 1975 г. в провинцията, за да не разваля духа на строящите ВИП- кооперацията. Конкретно става дума за "Велико Търново" №10. На №12 пък е живял Константин Босилков, сподвижник на Христо Данов, както и синът му, кавалеристът генерал Любомир Босилков. Той бил женен за Елена Маркова, първата българска архитектка, завършила в Берлин. След 1975 г. фамилията е "заточена " в столичния квартал "Дружба".
     Комунистите платили на законните собственици за 100 квадрата застроена площ и двор от 500 квадрата по... 5000 лева. Днес за толкова пари човек не може да си купи там и тоалетна.
     Първата къща отляво на "Велико Търново", като се влезе от "Сан Стефано", на № 1 (в която сега живеят Любомир Левчев, Георги Йорданов, сем. Топенчарови и наследници на Андрей Луканов и Пенчо Кубадински), била на генерал Марков, бивш адютант на цар Фердинанд. Къщата била масивна, мраморна, с голяма градина, с красива дървена ламперия и гипсови тавани. Керемидите й били марсилски. Една от дъщерите на генерал Марков била женена за италианския граф Монтие Форте, който всяка вечер, когато го спохождала музата, свирел Апасионата на Бетховен. В тази къща на №1 живяла и другата щерка на генерал Марков - Надя, която била женена за сина на генерал Кирил Ботев, брат на Христо Ботев.
     На следващия номер е живял генерал Ценов, а по-нататък се бил заселил най-богатият евреин в София - Розенбаум. Той имал най-луксозния магазин за платове и дрехи в София. По-късно в къщата на евреина се нанесло и Гестапо. А в същата къща след 9 септември живял дълго време и Георги Димитров.
     От отсрещната страна пък се бил установил италианецът Венучи, директор на тогавашната банка "Комерчиале италиана." А до него и видният български учен Пенчо Райков, основоположник на органичната химия у нас. На номер 12 на улица "Велико Търново" е живял запасният генерал Димитър Кацаров. А къщата на бившия министър-председател Андрей Тошев, която е била на № 10 (в която е откърмен настоящият министър-председател Сергей Станишев), била двуетажна. Парцелът за строежа бил купен през 1905 г. по 2 лева квадратния метър. Именно там на ъгъла на "Велико Търново" с улица "Васил Априлов" един богат евреин - Глюкман, построил през 1923 г. луксозна къща. Като напуснал България, евреинът я продал на генерал Николаев, когото наричали патриарха на българската армия.  Именно къщата на евреина Глюкман днес вече е най-скъпо продаденият софийски имот. Домът е бил продаден съвсем скоро на третия в света нефтен концерн - "ЛУКойл". Клюкари твърдят, че сделката била на приблизителна стойност 10 милиона долара. По ирония на съдбата някои от собствениците на акции на "ЛУКойл" днес са американски евреи.
     До нея е резиденцията на американския посланик, строена от архитект Иван Данчов, герой на социалистическия труд. В съседство пък е живял дядото на "щуреца" Кирил Маричков - архитект Кирил Маричков, който също е изселен от "Велико Търново" след 9 септември и е заточен на съседната улица "Марин Дринов".

         КОЙ ЖИВЕЕ В КЪЩАТА НА ЛЮДМИЛА    ЖИВКОВА НА "САН СТЕФАНО"!?

     Старата къща на "Сан Стефано" № 12-14 е отчуждена след 9 септември и обявена за паметник на културата през 1979 г. Но скоро УБО "изменя регулацията" и това апетитно парче става тортичка за "специални нужди" на Държавния съвет...
     Тази къща, придобила печалната слава като къща на Людмила, съвсем не е на Людмила.
В нея Евгения Живкова има само един мансарден апартамент, а останалите собственици са Боряна Пунчева Кубадинска, Йордан Йотов и Славка Кирова, Тодор Илиев Божинов и щерката на експрезидента Петър Младенов - Татяна.

         КОЙ ЗА КОЛКО СЕ УРЕДИЛ ДА ЖИВЕЕ НА "НАЙ-ЧЕРВЕНАТА" УЛИЦА

     След като законните собственици са изгонени от полицията от четирите къщи на "Велико Търново" - № 8, 10, 12, 14, е изградена червената ВИП-кооперация, в която се нанася червеният елит.
   -  На 25 март 1982 г. апартамент-мезонет с 264 кв. метра за 80 569 лева и два гаража - 43 квадратни метра, за 10 хиляди лева стават собственост на Анна и Александър Лилови.
   - На 7 юли 1982 г. Лъчезар Георгиев Филипов купува 169 квадратни метра за 53 776 лева и гараж за 5000 лева.
   -  На 8 юли 1982 г. Димитър Стоянов закупува апартамент от 169 кв. метра за 53 511 лв. и гараж за 4590 лева.
   - По-малките апартаменти от 118 квадратни метра купува тогавашният шеф на Народното събрание Станко Тодоров. 132 кв. метра, собственост на сина на генерал Семерджиев - Емил, са придобити от него след замяна на вила в "Бояна".
    - Там живее близката до Тодор Живков Дража Вълчева (164 кв. метра).
    -  Светла и Румен Сербезови имат 169 кв. метра.
    -  Чудомир Александров - 164 кв. метра.
    -  Веселина Тодорова Малеева - 169 кв. метра.
    -  Андрей Славчев Трънски (син на генерал Славчо Трънски) - 169 кв. метра.
    -  Петър Дюлгеров- 169 кв. метра.
    -  Бащата на Сергей Станишев - Димитър Яков Станишев - 169 кв. метра.
    -  Елена Лагадинова - 169 кв. метра.
    -  Експрезидентът Петър Младенов - 146 квадратни метра.
    -  Продан Стоянов, Васил Пеков Таков - 164 кв. метра.
Десет месеца след 10 ноември 1989 г. е купен апартамент от Рая и Янчо Такови, в който те и без това си живеят - 169 квадратни метра, състоящ се от 3 стаи, дневна, кухня, столова и сервизни помещения - за 58 767 лева. Ако днес умножим всеки квадратен метър по 1200 евро на квадратен метър, ще получим истинската стойност на имота.
    -  На 15 декември 1974 г. Надежда и Георги Бокови (тогава родителят на Филип Боков - съветник днес на Георги Първанов, е главен редактор на в. "Работническо дело") купуват 213 кв. метра апартамент за 49 855 лв. и гараж за 3798 лева.
    -  На 22 февруари Георги Йорданов (тогава той е първи секретар на ГК на БКП) купува апартамент от 213 кв. метра за 54,182 лева и гараж за 3554 лева.
    -  На 11 февруари апартамент от 99 квадрата за 24 037 лева купуват Владимир Топенчаров (тогава посланик във Франция).
    -  После на "Велико Търново" се нанасят и Пенчо Кубадински, Любо Левчев и Дора Бонева, Атанас Семерджиев... Последният закупен апартамент там е на Емилия Александрова Атанасова - Луканова- 99 квадратни метра срещу 31 048 лева.

         ЗА ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА И ИВАН /БАТЕТО/ СЛАВКОВ - ДРУГ ТЕРЕН ЗА СПЕЦИАЛНИ НУЖДИ

     С протокол от 10 юни 1974 г. №10 А на бившата улица "Толбухин" е определен за специални нужди на УБО. Собствениците са изселени на 15 километра от родния си дом в квартал "Младост" и в домовете им са настанени най-близките на Тодор Живков от червената номенклатура.
     Първа там свива гнездо Цола Драгойчева - най-близката партизанска съратничка на Тато, забременяла в затвора със сина си Чавдар. Сетне Чавдар продава половината от апартамента си на емигранта в Щатите Августин Пейчинов.
     За да получи 244 квадратни метра на "Толбухин" за 73 522 лв. и гараж за 5000 лева, тя заменя "малък апартамент" от 129 кв. метра в ж.к. "Ленин"!?
Тук е живял и Васил Цанов (бивш министър на транспорта от времето на Живков) в апартамент от 244 кв. метра, закупен за 73 000 лв.
     Петър Танчев също закупува апартамент от 244 квадратни метра. Между другото, синът на Петър Танчев - Евгени, според Августин Пейчинов се е опитал с измама да му измъкне апартамента в тази кооперация миналата година.
     Синът на Гриша Филипов - Чавдар (миналата година почина при неизяснени обстоятелства) също купува тук апартамент от 244 квадратни метра.
     На 15 метра оттук, на "Толбухин" 14, на 16 юни 1984 година Иван Борисов Славков и синът му Тодор Славков придобиват апартамент от 373 квадратни метра за... 89 842 лева и гараж 37 квадрата за 7714 лева.
     Ексминистър-председателят на България Георги Атанасов и дъщеря му Весела също купуват там апартамент за 89 838 лева от 373 квадратни метра през... 1990 г.
     Подобна кооперация за специални нужди има на улица "Васил Априлов" 5-7. в близост до улица "Велико Търново." Там пък живее настоящият шеф на парламента Георги Пирински със съпругата си Клавдия Илиева Кашева-Пиринска, която е щерка на бившия шеф на УБО-то генерал Кашев, под чиято заповед са се строели всички терени за специални нужди.

     Всички тези жилища за специални нужди надхвърлят 120 квадрата, а според наредба на Министерския съвет от онова време "жилищата не могат да надвишават 120 квадратни метра".
     Парадокс е, че през 1973 година Министерският съвет издава решение 480, според което се издава списък на ВИП-лица, които имат право да притежават жилища над 120 квадратни метра.

antikom.blog.bg

Крими

Борис Велчев: За спецсъд съм, но само за организирана престъпност 09.09.2010 16:29 26 Главният прокурор призова депутатите да обмислят законопроекта

 

Снимка: БГНЕС

"Нямам възражения по принцип за създаването на специализирания съд, напротив – изключителен привърженик съм на идеята за създаването му. Той обаче трябва да се занимава само с дела срещу организираната престъпност засега, а не и срещу длъжностни лица".

Това заяви главният прокурор Борис Велчев в кулоарите на парламента, след като Народното събрание прие отчета за дейността на прокуратурата и разследващите органи за миналата година.

Според него не е необходима особена специализация, за да могат да бъдат съдени депутати, министри, кметове, магистрати.

По думите му специализираният съд трябва да бъде натоварен с дела за организирана престъпност, създадена с цел отвличания, убийства, наркотрафик, пране на пари.

„Когато обаче този съд трябва да противодейства на корупционно поведение на определени категории лица, се получава размиване от първоначалната идея на неговата специализация, което е неуместно“, смята главният прокурор.

„Няма да решим кой знае какъв практически проблем, ако възложим на този съд допълнителни десетина дела срещу длъжностни лица“, каза той.

Велчев призова парламента да обмисли още веднъж законопроекта за създаване на специализирани съдилища и да го оставят в един редуциран вид.

Той допълни, че нищо не пречи след време, когато съдът докаже възможностите си, функциите му да бъдат разширени.
 

www.dnes.bg


Ще се съглася с казаното в случая от "многоуважаемия- независим и деполитизиран" наш главен прокурор.
Но тук застава въпроса който вероятно много от вас биха искали да му зададат: Как се устаноява кой е представител на "организираната престъпност" и кой не е, преди да се е произнесъл който и да било съд за това и не беше ли всеки "невинен до доказване на противното", до влезла в сила негова присъда т.е.?

Тъй като независимият националистически блог и неговия автор, имат стремежа да обединят разединената жестоко през 1923 и 1944 година българска нация, от чуждите зложелатели на България и техните агенти на наша територия - масоните и комунистите - интернационалисти, ще се спрем в няколко теми относно истината и за убитите без съд и присъда преди 1944 - а година и преди 9 семпември, като изводите дали е виновно правителството на Филов, както и избитите след 1944 година без съд и присъда и повечето избити от "народния съд", ще оставим на вас.
Знаем как десетилетия наред ни се внушаваше, че "монархофашисткото правителство" /такова явление няма и не може да има, както и в България не е имало никаква форма на фашизъм и друг тоталитаризъм до 1944 - а година!/ на професор Богдан Филов, което дори не е обявило война на СССР, било виновно за националната катастрофа, за цялата мизерия и глад и въобще за всички катастрофи и падения и за всичко до 9 семптември 1944 година.
Вече е изяснем въпроса в този блог и на други места, дали Бългаия имаше друга възможна опция, от редица гледни точки освен присъединяването и към Тристранния пакт на Адолф Хитлер и дали можеше при създадената от победителите в ПСВ историческа ситуация, да запази пълен неутралитет през ВСВ. Както и сме изяснили тук, дали наистина Хитлер, както ни обясняват беше главния виновник за ВСВ.
Първо, искаме да припомним че това правителство управлява България от края на 1940 до края на1940 година /т.е. няма дори един днешен пълен мандат/ и задачите пред него са били доста тежки, като преди това се изреждат масони, либерали, пишмандемократи, земеделци - пладняри и пр,. и като преди това се изживява една още по - тежка национална катастрофа, благодарение на лошото военно командване и стратегическите грешки в редица войни, на Фердинанд.
Далеч сме от мисълта разбира се,  да изкарваме Филов безгрешен /който безспорно е един велик български управник - единствения може би истински българин, като прибавим и още едно - две народняшки правителства, управлявал България./ и да даваме категорична оценка, дали неговото правителство се справя изцяло и напълно адекватно със всички социални, икономически, стопански и национални предизвикателства и дали за това кратко време, намира верния и рационален път в тези насоки.
На това могат да дадат оценка само обективните исторически анализи на специалистите, по дадените теми.
Целта на блога е съвсем друга, да предоставя вече излезналата на показ истина за онези събития.
Истината е че убийците на редови българи и от преди, и от 1944 - а година се озовават след 1944 - а година и в самия крайна ВСВ, в един лагер и продължават заедно да убиват българи.
Никой не си зададе въпроса, къде потънаха следите на един от големите виновници за разигралата се национална трагедия през 1923 -а година - масона професор Александър Цанков /враг на влизането на Българияв Тристранния пакт, но хитро "преориентирал се" към водач на задграничното "правителство в сянка"/ и на доказания служител на британското разузнаване /отровило по - илюминатски Цар БорисТрети/ - Никола Гешев и защо те не са сред  жертвите на "народния съд" и сред жертвите на масовите убийства без съд и присъда след 1944 - а година? Както станаха жертва редови членове на български националистически организации, които почти не са имали дори отношение към управленията преди 1944 - а година /камо ли към каквито и да е масови убийства/, а през по - голямата част от времето са били в опозиция. Както и защо жертва стана патриотичната интелигиенция и елит на българската нация?
Никой и не се замисля върху факта, че и в преврата 1923 година, и в този 1944 - а година, срещаме едни и същи масонски имена и една и съща масонска ложа и това отговаря на въпроса, защо нямаше никакви наказания за убийствата без съм и присъда в периода 1923 -1926 година? Защо нямаше разследвания?
Името на Кимон Георгиев и на масонската ложа - "Звено"...
Както и никога и никъде не видяхме заповеди и указания, от Богдан Филов и неговото правителство, да се разстрелва без съд и присъда - наред.
Сега ще видим на най-ниско ниво, каква е била съдбата на направлявалите и извършвалите убийства над ятаци - без съд и присъда /в това число непълнолетни/ след преврата на тази днешна дата, през 1944 - а година и как се е прехвърляла вината "от болната глава - на здравата", как "народния съд" е прикривал истината за всички събития и убийства през ВСВ и след нея.
Предоставяме ви интервю с Надежда Любенова - авторка на книгата "Стряма - втория Батак" /друга тема е, каква е съдбата вече на бившите ортаци на БКП в убийствата и чистикте на български националисти - пладнярите и доколко тези пладняри нямат никаква вина за всичко случило се тогава, които Любенова оплаква в книгата си, тъй като явно семейството и принадлежи към тях/:


УБИЕЦ ОТ СТРЯМА: Главите им рипкаха като на заклани пилета!
Надежда ЛЮБЕНОВА, писател, Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА, 22 Февруари 2010; 11:02

57-ина изтребени жестоко от свои в сърцето на Тракия след 9 септември 1944 г.

ПОВОДЪТ
Националният празник 3 март и покъртителната документална книга “Стряма - вторият Батак-1944 г.” на Надежда Любенова са повод за дискусия за разделението, националното помирение, сцеплението на българите. В няколко поредни броя вестник “Марица” ще запознае читателите с книгата за Вартоломеевите нощи след 1944 г., в които българи, роднини, са клали други българи. Книгата на Любенова всъщност е сборник от разкази на живи свидетели на събитията от 1944 до 1951 г. синове и дъщери на 57-те безследно изчезнали жители на селото.
Ще представим мнението за паметта, вечността, позора, славата български на известния български историк академик Георги Марков и на писателя Георги Господинов. Дискусията остава отворена и за читатели с оригинални становища.

ВИЗИТКА
Надежда Любенова е родена в село Градец, Видинско. Семейството є е изселено в Добруджа поради принадлежността си към опозицията. Спънки на тоталитарния режим не є позволяват да осъществи мечтата си да завърши филология в университета, поради спънки на тоталитарния режим. Завършва педагогическо училище и школа за ръководители на самодейни състави.
Учителствала във Видин, Пловдив и Пловдивско. Три са изкуствата, които запълват живота є поезия, музика, рисуване. Надежда Любенова е автор на 14 поетични книги. Някои от сборниците си за деца илюстрира сама. “Стряма ­ вторият Батак - 1944 г.” е последната є книга.

- Кое ви мотивира да се изправите очи в очи с наследниците на жертвите и да преживеете заедно с тях още веднъж целия ужас? При това не сте човек, лично засегнат от трагедията.

- Направих го от чувство за отговорност. Трябва да се знае всичко, да знаем историята такава, каквато е. Нямам политически пристрастия, деля хората на лоши и добри според делата. Идеята за написване на книгата дойде през септември 2008 г. след панихида пред паметника на жертвите на комунизма в Стряма, на която присъстваше и бившият депутат Дянко Марков. Бях поканена да отразя събитието. Марков е в комисията, която изплаща обезщетения на репресираните, попита ги дали са получили обезщетения. Тогава те се разприказваха, че не са получили още за дедите си, избити с бащите, законът бил такъв.
Слушах и не вярвах на ушите си! 57 души от едно село са изклани и никой не знае къде са главите отделно, телата отделно, и това са го вършили познати, съселяни на жертвите! Настръхна ми косата. Баща ми се е изправил без глава и е направил две-три крачки, преди да падне, разказа през сълзи един от синовете на убитите. И за това има свидетели арестувани са били 150-160 човека, не са всички избити, има пуснати, които са свидетелствали.
Тръгнахме от къща на къща с Гюрга Велева, един от лидерите на репресираните. Свекър є гостилничар, хранил партизаните, е убит точно на 9 септември. Хората не искат да говорят, страхуват се от отмъщение, въпреки че убийците вече са починали.
Това си е тяхна книга, моята намеса в редакцията е много малка, смятам се за съставител. Тези хора, наследниците на жертвите, ме удивиха с богатия си речник и интелигентността си. Разказите, записани на диктофона, са прехвърлени на 22 диска. Записала съм и разкази за безследно изчезналите от село Борец и Секирово, квартал на Раковски, техните имена са също на паметника.

- Кой беше най-потресаващият момент в срещите ви с наследниците на убитите?

- Много са тези моменти. За всички тези хора трагедията е голяма. Започне човекът да разказва, млъкне и от очите му текат сълзи, като че ли е малко дете. А съпругата му ми дава знак: Чакай, да се успокои!
Разказаха ми и за хвалбите на убийците. Един от тях, Коста Андонов, разказвал: Като ги колехме, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха ей така, като на пилета! А Иван Касарски убил мъжа на племенницата си Зоя. Вуйчо, остави ме, не ти ли е жал за Зоя, молел се Петър. А аз му викам: Лягай, лягай на дръвника, ние Зоя ще я оженим. С един удар му отсякох главата, разказва убиецът пред сестрите си. Пък на дъртия не можах отведнъж, ами три пъти удрях с брадвата, докато отсека дебелия му Караилански врат, хвали се Касарски.
Кметът на селото е убит изключително жестоко само защото отказал да излезе партизанин, а имал деца и бременна жена. Умъртвяват го, но първо му режат ръка, крак, ухо, вадят му окото, чак тогава му отсичат главата. И това този Орлов, бедняк, изверг.
След убийствата остават млади вдовици с по 3-4 деца. А убийците тръгват да преследват, да изнасилват жените, чиито мъже са изклали с брадви и захвърлили труповете неизвестно къде!

- Защо? Кое е предизвикало тази дива жестокост?

- Задавах този въпрос на всекиго, с когото говорих. Наследниците на жертвите не могат да си обяснят. За политическа причина не можем да говорим такава причина може да има само при убийството на общинарите. Щом причините не са политически, вероятно са лични дрязги - за едно пиле, дето прехвръкнало! Роднини да избиват роднини! Орлов, най-жестокият убиец, отсича на чичо си главата! И забележете, преди да станат партизани, да отидат в шумата, тези хора не са убили никого. Като са взели оръжието и са отишли в гората, те стават убийци, грабители може би за да се изхранват като нелегални. Може би, след като са взели парите на стопаните, после ги избиват, за да не повдигат въпроса, че са ги обрали. Няма обяснение за такова зверско избиване на роднини, братовчеди!

- Според разказите на хората излиза, че най-жестокият убиец съвсем не е легендарният Леваневски?

- Леваневски напуска Стряма на 5 септември, не участва в убийството на 19-те заможни земеделци. От един момент нататък той вече не може да командва довчерашните си другари по оръжие. Те решават да се отърват от него. Най-жестокият убиец, тарторът на убийците, всъщност е Стоян Тенов, с партизанско име Орлов. Бил е 40 дни партизанин.
Трябва да се знае, че когато на 8 септември идват партизаните, нагаждачите са първите, които ги прегръщат, от тях не могат да вредят майките и бащите. Нагаждачите са на първа линия, стават по-жестоки убийци от самите партизани. Това става и на други места, например във Вълчешки дол, Видинско, са избити около 800 души.

- Как са живели толкова години в едно малко село заедно наследниците на жертвите с убийците и техните наследници?

- Как са живели? Убийците са най-бедните и мързеливи в селото. Увличат се по тази идеология, смятат, че тя ще им позволи да крадат, да убиват безнаказано. Само като си помисли човек каква е трагедията на тия вдовици с по 3-4 деца. Мачкани, мачкани толкова години. С Гюрга ще направим предложение да се направи изключение за тези хора, които не са получили компенсации, да им се плати. А същите, които са участвали в убийствата, както се вижда от приложените в книгата архивни документи, ръководят селото, правят ТКЗС-то, няма къде да мърдат. Някои обаче минават в опозиция. Четох в книгата на Петко Огойски, депутат от 7-ото Велико народно събрание, който разполага с пълния списък на репресираните 3009 души комунисти са избити в България по списък след 9 септември. А колко още има извън списъка? А защо минават в опозиция някой от убийците, леви земеделци, и партизани, и ятаци? Притиснати са с много тежки наряди, както обикновеното население. Считат се за привилегировани, вътрешни, но не ползват преференции. И като не могат да си издължат нарядите и ги притискат с глоби, минават в опозиция. Даже има предложение на бившия партизанин Иван Галунски да изпратят тъста на Леваневски в концлагер и още двама, единият от които Иван Касарски, съветник в общината през 1946 г., жесток убиец. Иван Андонов, който е ляв земеделец и е прегръщал със синовете си партизаните, до 1945 г. е заместник-кмет, но минава в опозиция, притиснат от много наряди. През 1949 г. става върл николапетковист, единият му син е изпратен в Белене през 1951 г., а другият му син, Коста, който е убивал и разправял как главите рипкали, е изпратен в затвора за неиздължени наряди и като опозиционер. Един от партизаните, който е в четата на Леваневски и Македонски Петко, с партизанско име Искър, и още един негов другар партизанин стават горяни, и то с жените си. Та този Петко е убит като горянин. А другият лежи в затвора. В затвора лежи на два пъти през 1949 г. като симпатизант на горяните и най-младият убиец и партизанин, който е едва 16-годишен по време на касапницата след 9 септември. Имал е убит брат партизанин, много добросъвестен, Стоян. В опозиция минават убийци и другаде, не само в Стряма. И сега техните наследници смятат, че бащите и дедите им са репресирани като горяни, като лежали в Белене. Все едно да се причислят към техните жертви! А когато става промяната през 1989 г., същите убийци, които са управлявали селото, се събират в една къща и обсъждат пак да тръгнат да трепят вече наследниците на тези, които са избили около 9 септември. Говорели: Филизите останаха, трябваше да изсечем филизите! Спрели ги обаче техните синове и внуци. Казали им: Това вече не е вашето време! Това е, което ме радва.

- Поискал ли е някой от убийците прошка?

- Няма такъв. Но след години един от убийците, Касарски, казвал на друг, за Галунски: Ела, ела да те убия, дето ме караше да убивам! Но обикновено те не са криели престъпленията си, хвалели са се с това, което са вършили.

- Възможно ли е тогава помирение?

- Да, може и трябва. Но без покаяние няма прошка и помирение. Да кажат наследниците на убийците: Нашите деди, нашите бащи извършиха престъпление, сгрешиха. Трябва да се извини и партията, която си смени името. Въпреки че и сред нейните членове има много честни и почтени хора с чиста съвест. Но изглежда са по-малко, другите са мнозинство. А как ще компенсират пречупените съдби на тези хора? Това, че не са им позволявали да учат, да се развиват как ще влезеш в университета като “син на народен враг”? А избитите, това са елитът на Стряма.

- Но виновниците, убийците, вече са си отишли. Дали трябва техните синове и дъщери да носят вината?

- Трябва да се извинят. За съжаление обаче синовете, дъщерите, внуците на убийците не стъпват на панихидата, на паметника, въпреки че там са имена на техни роднини. Никой не стъпва. Но казват, че са деца на репресирани. Репресирани убийци!? И се намесват във властта като деца на репресирани. Разделят БЗНС-то на три, и на пет може да го разделят, за да се облагодетелстват. А някои от наследниците на жертвите и сега не идват от страх. За Стряма е писано много, но се премълчава най-страшната истина. Има хора, които могат да опишат събитията от първо лице, а не като мен, с документални записи. Но не са го направили.

- Всъщност всички убийци получават някакво възмездие?

- Сгреших, че не го записах. Бай Христо започна да ми разказва, но аз го спрях. Всички обаче ми разказваха за божието възмездие. Жалко е, че децата и внуците на убийците са наказани, никой не е избегнал божието наказание с болести, катастрофи. В допечатката на книгата ще го включа. След 3 години Димитър Сатански се е самоубил в дома си. А Коста Ламбрев, който е избивал като полицай ятаците в Брестовица, на 9 септември се присъединява към партизаните и Леваневски, почва да трепе. Та Ламбрев страдал от безсъние, стряскал се като от ужас. Умира от сърце, сърцето му не издържа. Най-удобната възглавница е чистата съвест. Когато човек се изповяда и поиска прошка, тогава съвестта се успокоява.

- Толерантен ли е българинът?

- Толерантен е, може да прощава. У наследниците на жертвите няма желание за мъст. Напротив, убийците са се страхували от отмъщение. 4-5 души са измрели от страх, побъркали са се. След 1989 г. жените, сестрите и децата на убитите са се подписали под искане до прокурора не за наказание, а да призове живите убийци, 18 души, да кажат къде са костите на жертвите. Насрочено е дело за 1993 г., но то така и не се състои, след като пада правителството на Филип Димитров.

- Според вас възможно ли е да се направи общ паметник на жертвите преди и след 9 септември, както е направил Франко след гражданската война в Испания общо гробище за републиканци и монархисти?

- Невъзможно е. Затова включих в книгата и списък на избитите ятаци от Стряма, те също са невинни жертви, има и 16-годишни момчета. И най-абсурдното е, че убиецът им поручик Желязко Попвасилев остава ненаказан. Негов сродник, партизанин в отряда Чавдар, се обажда на командирите Слави Чакъров, Македонски, Леваневски: Няма да го закачате, той е агент на съветското разузнаване. Което е нагла лъжа няма логика съветски агент да избие толкова народ. Така се стига дотам, че си отмъщават на полк. Иван Бонев и неговият 9-и Пловдивски пехотен полк е предаден на забрава. А полкът се е сражавал на Страцин и Стражин, а на Деве баир при Кюстендил първи посреща германска елитна войска, която иска да мине в тила на нашите. Трябва тази бяла страница да се запълни. Не е редно Бонев да е изкупителна жертва! При една обсада полковникът е спасил Леваневски, от чиято смелост се е възхищавал.

- Защо е било изселено вашето семейство?

- Бях на 6 години, когато ни изселиха в Добруджа. Дядо ми беше лидер на местното БЗНС-Никола Петков. Просто не е знаел, че и Никола Петков подписва смъртните присъди на депутати, регенти, министри - 105 души. Никъде няма в света прецедент на избиване на цял парламент.

- Вие самата страхувате ли се след издаването на книгата?

- Имам опасения, може би страхът на хората, с които говорих, се прехвърли и върху мен. Миналата зима ходех в селото нелегално, със захлупена козирка на очите. През април ме забелязаха и започнаха да ме следят репресираните. Не ми позволиха да отида да разпитам наследниците на убийците. Жалко, защото според първоначалния ми план исках да разпитам и хората от другата страна, не само наследниците на жертвите.
Изпитвам обаче удовлетворение чувството за изпълнен дълг е по-силно от страха. А какво можеш да очакваш от страхливия, освен подлост? Страхливите няма да наследят царството небесно.
Тежи ми това разделение. Ако зависеше от мен, нямаше да позволя да има партии или ще служиш на България, или няма да служиш. Партиите разделят хората, настройват ги един срещу друг. Стават убийства по партийна линия.

- Какъв е големият урок от тази братоубийствена трагедия?

- Да живеем с чиста съвест, да не се увличаме в политически пристрастия, да не враждуваме. Както е казал Васил Друмев, по-късно митрополит Климент Търновски: Има ли православие, ще я има България, няма ли православие, няма да я има България. Много важно е християнското възпитание, да се знаят и изпълняват десетте божи заповеди. Това са духовни закони нарушиш ли ги, рухва психиката на човека, душевното му здраве.

forums.data.bg



- Според вас възможно ли е да се направи общ паметник на жертвите преди и след 9 септември, както е направил Франко след гражданската война в Испания общо гробище за републиканци и монархисти?

- Невъзможно е. Затова включих в книгата и списък на избитите ятаци от Стряма, те също са невинни жертви, има и 16-годишни момчета. И най-абсурдното е, че убиецът им поручик Желязко Попвасилев остава ненаказан. Негов сродник, партизанин в отряда Чавдар, се обажда на командирите Слави Чакъров, Македонски, Леваневски: Няма да го закачате, той е агент на съветското разузнаване. Което е нагла лъжа няма логика съветски агент да избие толкова народ. Така се стига дотам, че си отмъщават на полк. Иван Бонев и неговият 9-и Пловдивски пехотен полк е предаден на забрава. А полкът се е сражавал на Страцин и Стражин, а на Деве баир при Кюстендил първи посреща германска елитна войска, която иска да мине в тила на нашите. Трябва тази бяла страница да се запълни. Не е редно Бонев да е изкупителна жертва! При една обсада полковникът е спасил Леваневски, от чиято смелост се е възхищавал.



А ето и една секретна справка на германското разузнаване, показваща ясно кой е управлявал България в последните дни преди 9 септември 1944 година:

Строго секретна справка на германската служба за сигурност за състава на правителството на Иван Багрянов и евентуалната му вътрешна и външна политика

Берлин, 04 август 1944 г.

1. Новото правителство на Иван Багрянов бе избрано от княгиня Евдокия. Всички предхождащи съвещания и сондажи (например в случая с Христо Калфов) бяха само комедия и имаха за цел да не представят Багрянов като предварително определен и като човек на княгинята.
2. Княгиня Евдокия днес свири първа цигулка, но зад кулисите. На всички, които я познават, е известно, че тя страстно мрази германците. Навремето поддържаше интимни връзки със сегашния министър-председател. Тя може да бъде смятана и за “злия дух” на покойния си брат Цар Борис.
3. Евдокия и Багрянов принадлежат към известната тук секта на Петър Дънов. Най-настоятелно препоръчваме внимателното проучване на тази секта, което ще позволи на всички непосветени да разберат много от събитията, които тук се развиват от години насам.
4. В правителството на Багрянов влизат следните лица:

а) Иван Багрянов- министър-председател, привърженик на Дънов;

б) Димитър Савов- министър на финансите, масон и член на кръга “Звено”;

в) Борис Колчев- министър на железниците, пощите и телеграфа, член на кръга “Звено”;

г) Христо Василев- министър на търговията, промишлеността и труда, член на Земеделската партия, фракция “Пладне”;

д) Руси Русев- министър на земеделието и държавните имоти, масон, член на “Пладне”;

е) Александър Станишев- министър на вътрешните работи и народното здраве, масон;

ж) професор Михаил Арнаудов- министър на народната просвета, масон;

з) Славейко Василев- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, масон;

и) Първан Драганов- известен като меркантилен и неблагонадежден човек;

к) генерал-лейтенант Руси Русев- министър на войната, малоценен войник;

л) Александър Сталийски-  министър на правосъдието, фантазьор и повърхностен човек.

При тези обстоятелства става ясно, че повечето от министрите, по-конкретно масоните, ще водят собствена политика, т.е. тази на световното масонство. Независимо от изявленията, които сега се правят за населението и главно за германска консумация, тази тайна политика в никакъв случай няма да се променя.

1. Този избор на правителство превръща Багрянов в по-опасен от всеки друг министър-председател, дори някой с леви убеждения, защото от една страна, той е непочтен в политическо отношение,а от друга, спекулирайки с привързаността на селските стопани и с желанието им да не участват във войната, той неизбежно ще наложи промяна на курса на българската външна политика. Впрочем желанието да не се воюва се популяризираше сред народа и от покойния цар (в тази насока да се има предвид княгиня Евдокия).

 Всичко това се чувствува във въздуха и става все по-осезаемо, без обаче да е възможно да се докаже. Когато обаче се превърне във факт, вече ще е твърде късно. Ще ни връхлети, без да сме в състояние да го спрем с каквото и да е.

1. Като едно, макар и малко доказателство за посоченото в точка 5 може да послужи отношението на правителството на Багрянов към дисциплинарните трудови дружини. Голяма част от комунистите в тях се пускат на свобода под “гаранцията” на отделни министри.
2. Недоверието сред българското офицерство се задълбочава. То не може да разбере защо народът се разлага по такъв планомерен начин. По слабите характери- за съжаление сред действащите офицери често се срещат такива- постепенно започват да се нагаждат към лявонастроените министри от редовете на бившия Земеделски съюз, както и към масоните. Това е опасно, твърде опасно явление!
3. Целта, която сегашното правителство преследва е следната:

а) Да се закрепи вътрешното положение в България, като се създаде надмощие на земеделците и работниците с леви убеждения,т.е. провеждането на чисто класова политика. ;

б) “Укрепеното” по този начин положение ще осигури всички предпоставки и условия, за да бъде разложен здравият български народ и да бъде унищожен без остатък пламтящият у него боен дух;

в) Тогава ще настъпи моментът да се заяви на германците, че правителството би искало да остане вярно на Райха и да изпълни докрай дадените му обещания, но българският народ не искал и не можел повече да одобрява това, тъй като не е подготвен за активна война! За съжаление такава бе и потайната политика на покойния цар. Тя беше и си остава политика и на неговата сестра Евдокия, а нейният изпълнител днес е Багрянов!

г) Възникналата по този начин ситуация само ще облекчи изпълнението на изложеното в точка 5, а именно- промяна на курса на външната политика и откъсване от Райха.

1. Трябва да се подчертае, че е в ход опасно прегрупиране на действащите офицери, които търсят сигурност, като се привързват към “освободителния” кабинет на Иван Багрянов. Приятелите на Германия в редовете на българската войска започват да губят почва под краката си и също насочват своето внимание към лявото правителство на сегашния министър-председател.

Заключение

Отново обръщаме най-сериозно внимание: сегашното правителство на Багрянов носи знамето на германофобството и на световното масонство, като при това е непочтено и се стреми да измами Германия.

 

NAUS, T-175, R.19, Fr. 523415-523418.

Източник: “България- своенравният съюзник на Третия Райх”, Военноиздателски комплекс ”Св.Георги Победоносец”, София, 1992, стр. 285-7.


Публикувано на:

kanatangra.wallst.ru


Виж още:

http://samvoin.blog.bg/politika/2009/08/08/koi-ubi-n-v-car-boris-iii.376169

http://samvoin.blog.bg/politika/2010/09/06/velikiiat-bylgarski-rod-filovi.601809

В заключение:
Днешният ден със сигурност не е ден нито за ругатни, нито за празненства.
Днешният ден е ден за историческа равносметка, защо се стигна до него.
Иначе, поклон пред Паметта на невинните жертви на историческите събития преди и след 9 септември 1944 година и Бог да даде покой на душите им.
Оставаме с надеждата че братоубийствените някогашни събития, няма се повторят отново и нашия народ ще има мъдростта да се поучи от уроците и грешките на миналото, както и цялата историческа истина един ден ще излезе, както и виновниците грижливо прикривани зад кадър и до днес за онези кръвопролитни събития.
Амин 

П. П.

Спомням си преди време, как един пишманисторик на име Георги Марков / с видимо хазарски корени/, излъга най - нагло в предаване на Божидар Димитров, след зрителски въпрос, че "масоните нямат нищо общо и никакво отношение към преврата на 9 септември 1944 година"...

През 1947 вече произведените като „активни борци“ шумкари от Дупнишка, Разложка и Горноджумайска околии възпроизвеждат пред нарочен филмов екип „най-голямата антифашистка акция“. Снимат се в специално ушити партизански униформи, а по-късно представят снимките като от времето на акцията. Пресъздава се картина на ожесточено с „въоръжените до зъби хитлеристи“ сражение. Тридесет години по-късно наглостта и безочието им достига дотам, че дори си построяват и откриват за поколенията музей на акцията в Рилското корито. Съчиняват и си пеят песни, а художници „активни борци“ рисуват „епични картини“, някои от които влизат в учебниците. Налага се и продължаващото и до днес ежегодно шумно честване на „героичното“ събитие. И всичко това при положение че е безспорен факт една долнопробна лъжа.
Към средата на август 1944 в кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар). Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се прояват, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира „внушително партизанско съединение от 250 борци“, т. нар. Обединен рило-пирински партизански отряд с командир Желю Демиревски. Около 18.00 часа на 24 август войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване в столовата на станцията и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Несрещнали „въоръжен до зъби враг“, шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута „антифашистка акция“. За нея в една псевдоистория пише: „Войнишките взводове се предадоха, без да окажат каквато и да била съпротива. Групата на германофашистките войници беше пометена от вихрената атака и цялата бе унищожена.“ И се доуточнява, че вследствие на тази „вихрена“ атака жертви сред нападателите нямало, но са убити 18 „хитлерофашистки войници“. И за да се подсили ефектът от „вихреното нападение“, се упоменава, че било иззето „голямо количество оръжие“. По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от неколкочасово сражение с „елитна“ хитлерофашистка част. „Разбити“ били и „дошли на помощ“ с манастирския влак „въоръжени до зъби български фашистки части“ и т. н. Над всичко доминира „партизанската смелост“ и „песента на картечниците“, които били „унищожили“ къде 30, къде 100, та и повече дори „хитлерофашисти“. Редове от спомени на участник допълват истината за акцията. Той пише: „Всеки, който пристигаше, го задържахме. По едно време се зададе един автобус. Ние не знаехме кой пътува с автобуса. От другата засада откриха огън. Дадохме знак на автобуса да спре и той не искаше да спре. Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него. Едва тогава спря. Дадохме сигнал да слезнат всички. Запалихме рейса.“ След това, уплашени от стореното, „славните борци“ отново се скриват вдън гори. След 1990 историци и журналисти, основавайки се най-вече на сведения от комунистически истории, спомени на „борци“ и свидетелства на очевидци, разкриха истината за тази прословута акция. Останалите все още живи нейни „смели“ участници предвидливо и гузно си мълчат, но това не им пречи да си я честват. Намери се обаче техен адвокат – някой си Иван Хаджийски от гр. Дупница, титулуващ се като „главен асистент, философ, историк, специалист по ораторско майсторство, краевед-изследовател, общински съветник“. Навярно читателите се досещат каква е боята на този „изследовател“. Да се спори със самозванци е безсмислено. Нямаше да занимаваме читателите с този самонадеян комунистически адвокат и псевдоизследовател, ако не се беше посвенил да опетнява и името на мъченика от с. Бобошево със светското име Н. Васев Атанасов, игумена на Рилската света обител до 1948 – Калистрат. И той лъжел за „битката“. В Рилското корито все още го помнят с добро и никой няма да повярва, че е бил лъжец. За разлика от Хаджийски той е по-образован и многократно по-ерудиран – завършил е право, икономика, българска и славянска филология, богословие. Знаел е няколко езика. Занимава се с търговия на тютюн. Нелепа смърт на любим син и след 40 дни на скърбящата майка го кара да дари цялото си имущество на държавата и църквата и се посвети на Бога. За ужас на Хаджийски и архимандрит Калистрат е „краен“ антикомунист. Когато комунистите решават да извадят от гроба в манастирската църква тленните останки на цар Борис III, се противопоставя. Съдят го през 1948 и заплаща за „крайния“ си антикомунизъм с живота си. Упорит човек е Хаджийски, защото жадува „аргументирано да спори“ за „сражението“ и „клеветите“ и гръмогласно продължава да твърди, че при Жабокрек „е проведена действително най-голямата партизанска акция в България“ и е унищожена „група за фронтово разузнаване, печатаща фалшиви пари за балканските страни“! Истински удар в десетката е съобщението му за една „неизвестна“ и „героична“ шумкарска постъпка – убийството на техническия директор на дружество „Гранитоид“ Райнхард Йохан Томаник – немец, довел електричеството в стотици хиляди български домове. И тук е мястото до допълним: Томаник работи по това време по електрифициране на района и пътува с дъщеря си в запаления от шумкарите автобус. Двама шумкари го свалят от автобуса, водят го в канцеларията на дружеството, насилват го да отвори касата и го убиват, задигайки парите. А ще каже ли Хаджийски какво са направили шумкарите с дъщеря му? Наследниците на българските комунисти – социалистите, все още продължават да наричат тази очевидно срамна, престъпна мародерска акция „най-голямата антифашистка“. И на всичкото отгоре продължават все така безсрамно да я честват.
Н. с. I ст. д-р Веселин АНГЕЛОВ


http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=220296192&media=1523776&class=6852860&story=220305888



    Партизаните от битката при Жабокрек избили до крак санаториум с ранени и невъоръжени войници, разкри вестник "Новинар"

      На събора в Жабокрек преди няколко дни се събраха около 2000 симпатизанти на БСП, за да отбележат 65 години от битката на Рило-Пиринския партизански отряд с фашистите. На трибуната на събитието се качи един бивш вече премиер – Сергей Станишев, който в пролетарски стил нападна настоящия кабинет за неговите икономически намерения и перспективи... А към днешна дата депутати от ГЕРБ, РЗС, Синята коалиция и Атака искат да се създаде временна анкетна комисия, която да провери назначенията и сделките, направени в последната година от мандата на кабинета "Станишев".
Самият повод за събора накара хора, следящи политическия живот, да се заровят в търсене на отговор на въпроса - Какъв е всъщност поводът за празника на 2000 червени привърженици в Жабокрек? Един от отговорите публикува вестник „Новинар” чрез своя коментатор д-р Боримир Фурнаджиев. Авторът е възмутен от държанието на симпатизантите – „Тропат хоро върху костите на човешки същества, лекуващи се в страната по договори, подписани от легитимното правителство. Войници, млади момчета, ранени и безпомощни от държава, с която сме били съюзници по стечение на обстоятелствата”. Анализ направен върху основата на следните исторически публикации в сайтове:
„На 24 август 1944 г. в местността Жабокрек в Рила планина т.нар. Рило-Пирински партизански отряд, нападат почивната станция на войници от Вермахта, обезоръжават и убиват българските войници, пазещи станцията и след това убиват около 20 немски войници. Войниците на Вермахта са били болни или тежко ранени и не са носили оръжие. Избити са без съпротива, а станцията бива запалена. Толкова е бил куражът на шумкарите - да убиват беззащитни, болни хора, които не се съпротивляват. Дори един все още жив шумкар - Бойчо, бе сред присъстващите (на събора в Жабокрек) и с гордост заяви, че е участвал в избиването на войниците."
”Група от 250 партизани напада почивна станция, където избива 18 невъоръжени ранени немски войници. Същата група бяга панически и подпалва станцията, след което напада случайно минаващ по посока Рилския манастир автобус. Стрелят по него, после свалят пътниците, запалват го и бягат. Тези героични събития биват предадени от уста на уста и от век на век и до ден днешен се празнуват като героичен подвиг, даже бива построен музей.”
Боримир Фурнаджиев описва и времената, в които се случва „епохалната” битка - „Било е едно топло лято без военни действия в страната. Хората са работели работата си и животът си е вървял, както днес с типично българските надежди за добра есен и урожай, за богата зима и вино в бъчвите. Така поне ми го разказваха десетки хора, с които съм говорил в онзи край. Хора, които имаха роднини от избитите. Хора българи, работещи и обичащи държавата си в онези години".
Да превръщаш една срамна в българската история случка в 65-годишно честване, това е цинизъм, който в Европа има само няколко аналога, завършва авторът.


http://bulphoto.com/events/18198/

 
meto76.blog.bg

razoblichitel Newbie Карма: +2/-3 Неактивен Пол: Публикации: 3 OS: Windows Vista Browser: Firefox 3.6.8

Кой, Кой е ? - 2 « -: Днес в 12:42:36 »   Преди няколко дни ви обещах нови разкрития по случая - “Стефан Сталев”. Днес ще ви запозная с един прелюбопитен документ, уличаващ отрепката Стефан Сталев като дарител на еврейската общност в България. Истински меценат на юдаизма. За какво става дума? Всеки знае, че по форумите Сталев е лют антисемит и громи юдомасонската конспирация под път и над път. Оказва се обаче, че докато ни хвърля прах в очите същият този индивид снася пари (и то прилични суми) на еврейската общност в България, въпреки че според него точно те са в основата на разрухата на нашето отечество. Става дума за една квитанция на стойност 500 лева, разписана от Роберт Джераси – председател на ЦИДС – Централен израилтянски духовен съвет на името на Стефан Сталев, с която сума последният подпомага ремонта на софийската синагога преди няколко години, по-точно през 2006г. На какво ли се дължи това противоречие в неговото поведение? Има няколко обяснения. Едно от тях е, че той е внедрен в националистическите среди провокатор, който има за задача да събира информация за по-радикално настроените националисти и най-вече за тези с антиеврейски настроения. Друго обяснение е, че заради вроденото си малодушие той се опитва по-този начин да си купи спокойствие, един вид индулгенция. Други интерпретации търсят в него хазарски произход и т.н. и т.н. Всъщност каква е точната причина няма значение, от значение е, че който си има вземане даване с него, рано или късно може да се опари, я от служби, я от някой друг. Решението е този индивид да бъде изцяло изолиран и изритан от нашите среди. Говоря сериозно, не се знае на кой пее.. А ето го и документа:

http://samvoin.blog.bg/politika/2010/09/05/koi-koi-e.601247

Рождество на Пресвета Богородица 8 септември (21 септември ст. стил) и 9 септември (Зачатие на св. Анна)

 

Из песнопенията на празника Тропар, глас 1

Рождество Твое, Богородице Дева, радость возвести всей вселенней: из Тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.

Превод:
Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.

Кондак, глас 4

Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплопдната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот.

Друг Богородичен кондак

Непосрамваща застъпнице на християните, неизменна ходатайко пред Твореца,
не пренебрегвай молитвените гласове на грешните,
но като блага, притечи се да помогнеш на нас, които с вяра ти викаме:
Богородице, всегдашна застъпнице, побързай с молитвата и се отзови на молбите на ония, които те почитат.
Господи, помилуй! (12 пъти)
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово, тебе, която си наистина Богородица, величаем.

Божествена литургия от св. Иоан Златоуст

Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, те величаем.

По-долу:

• Рождество на пресвета Богородица
• Сведения за празника
• Какво разказва Св. Писание
• Слово за Рождеството на Пресвета Богородица св. Димитрий Ростовски

Виж също:

• Св. богоотци Иоаким и Анна - родители на св. Дева Мария
• Молитви към Пресвета Богородица
• Our Most Holy Lady Theotokos

Богородичните празници:

• Събор на Пресвета Богородица
• Свето Благовещение
• Зачатие на света и праведна Анна; Рождество Богородично
• Въведение на Пресвета Богородица в храма
• Успение Богородично
• Покров Богородичен
• Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна
• Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

 

 

Рождество на пресвета Богородица

Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци".

Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Сведения за празника

Този празник е първото събитие, свързано с Евангелието. Възпоменава се в настъпващата нова църковна година.

На този ден, по думите на молитвата, "Бог престол свят на земле Себе предуготовал", защото Светата Дева като станала Божия Майка, станала сякаш Божий престол на земята. Родителите на Пресветата Дева били благочестивите Йоаким и Ана. Според преданието Йоаким произхождал от царски род, а Ана.- от първосвещенически род.

Празникът е установен от най-дълбока древност. Указания за него има у св. Иоан Златоуст, св. Прокол, Епифаний и блажени Августин. През пети век за него се споменава в служебника на Геласий. Тогава епископът на Константинопол Анатолий написал стихирите за Рождество Богородично.

 

 

Какво разказва Св. Писание

Пресветата Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет от праведни Иоаким и Анна. Иоаким е от царски род - рода на Давид. Анна - от свещенически род - рода на Аарон. Нямали деца и се молили на Бога за рожба.

На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че бил недостоен като бездетен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.

Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, усилила молитвата си.

Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението  на целия свят. Също известил и на Анна и й казал да иде в Иерусалим и при "златните порти" ще намери мъжа си, комуто е известено това.

Отишла и точно там се срещнали и споделили радосттта от ангеловото известие.

Анна родила светата Девица, на която дали име Мариам, което се тълкува "госпожа-надежда". Родителите принесли жертва благодарствена, като помнели думите на Ангела.

 

 

 

 

 

 

 

 

Слово за Рождеството на Пресвета Богородица

Господ, Който живее на небесата, като поиска да се яви на земята и да живее между човеците, преди това си приготви на нея място, в което да се всели Неговата слава - Пречистата Своя Майка: защото обичайно е у царете, когато те искат да посетят някой град, преди това да си приготвят там палат за своето пребиваване. И както палатите на земните царе се изграждат от най-изкусните майстори и от най-скъпоценни материали и се издигат на най-високото място, като са по-прекрасни и по-обширни от всички други човешки жилища, така подобавало да се създаде и палатът, който трябвало да стане вместилище на славата на Небесния Цар.

Във Ветхия Завет, когато Бог пожела да живее в Йерусалим, Соломон Му издигна храм, като повери съграждането му на най-изкусния строител Хирам, който беше изпълнен с художество, разум и знание за всяко дело. А храма съгради Соломон от най-скъпоценни материали - с превъзходен камък, с благовонни дървета: кедър и кипарис, докарани от Ливан, и с чисто злато. Той го издигна на най-високото място - на хълма Мория6. Храмът бил още по-прекрасен и поради това, че върху стените му били изработени изображения на херувими, на различни дървета и плодове. Той бил толкова голям, че в него свободно можело да се вмести цялото множество на Израилския народ. И върху него слязла славата Господня - в облак и огън. Но този храм не бил достатъчен, за да вмести в себе си Невместимия Бог. Соломон Му издигнал храм, но Всевишният не в ръкотворни храмове живее. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка"?

И ето - Бог благоизволи, в началото на новозаветната благодат, да бъде създаден неръкотворен храм - Пречистата, Преблагословената Дева Мария. А от кой строител беше съграден този храм? Наистина - от най-премъдрия, от Самата Премъдрост Божия, както говори Писанието: "Премъдростта си съгради дом" (Притчи Сол. 9:1). А всичко сътворено от Премъдростта Божия е прекрасно и съвършено! И понеже Божията Премъдрост създаде одушевената скиния на Словото, затова се и съгради съвършен храм за съвършения Бог, пресветъл палат за пресветлия Цар, пречист и неосквернен чертог за пречистия и нескверен Жених, непорочно жилище за непорочния Агнец. Защото верен е Свидетелят на небесата, Който говори към Нея: "Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе" (Кн. пес. 4:7)! И светият Дамаскин пише: "Цяла - чертог на Духа, цяла - град Божий, море на благодатта, цяла - доброкрасна, цяла - любезна на Бога".

 

А от какви материали беше създаден този палат? Наистина - от най-скъпоценни, защото произлезе, като - от скъпоценен камък, от Давид, който със сложения в прашката си камък, предобразяващ Камъка-Христа, порази Голиат; и като от благовонно дърво кедър и кипарис, се роди светата Дева-Богородица от архиерейски род, принасящ благовонни жертви Богу.

Нейният баща - светият праведен Иоаким бил син на Варпафир, който произхождал от Давидовия син Натан, а майка й - светата праведна Анна, била дъщеря на свещеник Матан, от Аароновото коляно. Значи Пречистата Дева произхождала, по баща, от царски род, а по майка - от архиерейски. О, от какви предрагоценни съставки - говоря за пречестното произхождение - се създаде одушевеният палат на Царя на славата! И както в Соломоновия храм съграденото от камък и дърво придобило особенна ценност от чистото злато, с което било позлатено; така и в рождението на Пресветата Богородица благородството на царския и архиерейския й произход още повече заслужило почит, поради целомъдрието на нейните свети родители, което е по-скъпо, отколкото съкровища от сребро и злато, по-ценно от драгоценни камъни и всичко честно не ще се сравни с него. Защото Пресветата Дева се родила от целомъдрени родители, което превъзхожда всяко благородство.

Затова светият Дамаскин, като се обръща към светите праведни Богоотци, говори така:

"О, блажени съпрузи, Иоаким и Анна! Наистина вие, според плода на вашата утроба, се явихте непорочни, според словото на Господа: "по плодовете им ще ги познаете". Вие имахте живот, угоден на Бога и достоен за Родената от вас. Защото, като живяхте целомъдрено и праведно, от вас произрасна съкровището на девството - говоря за Девата: преди Рождеството Дева, в Рождеството Дева, след Рождеството Дева, и винаги  Дева, едната приснодевстваща - и с ум, и с душа, и с тяло. Подобаваше девството, от целомъдрие родено, да бъде принесено за плътта на Самата Единородна Светлина! О, двоице най-пречисти словесни гургулици, Иоакиме и Анно! Вие, като съблюдавахте целомъдрено закона на природата, божествено се сподобихте с преестествени дарове и родихте на света Девата - Божията Майка! Вие, като живяхте благочестиво и праведно в човешкото естество, родихте Дъщеря по-честна от ангелите и сега владичестваща над ангелите. О, най-прекрасна и пресладостна Отроковице! О, крине, произрасъл посред тръните от най-благороден царски корен! С теб се обогати царството на свещенството"!

С тези слова свети Йоан Дамаскин ясно показва от какви родители е родена Божията Майка, от какви прескъпоценни съставки е устроен палатът на Небесния Цар.

 

А на какво място се издигна този одушевен палат? Наистина - на най-високото, защото църквата дава за това следното свидетелство: "наистина - по-високо от всички си чиста Дево"; но по-високо  не по място, а по добродетели и по висотата на Божиите дарования. А мястото, където се родила преблагословената Дева, бил неголям град в Галилейската земя, наречен Назарет, който бил подчинен на големия град Капернаум. Неговите жители били презирани, поради което и за Христа беше казано: "от Назарет може ли да излезе нещо добро?" (Иоан 1:46). Но Господ, "Който живее във висините" и милостиво гледа към смирените, благоизволи Неговата Пречиста Майка да се роди не в Капернаум, който в гордостта си се превъзнасял до небесата, а в смирения Назарет, "защото което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога" (Лук. 16:15), а презираното и унижаваното от тях е високо и скъпоценно пред Него.

Самото име на Назарет при това изобразява висотата на добродетелите на Пречистата Дева. Защото, както в Своето Рождение Господ чрез Витлеем, което означава "дом на хляба", тайно предобразил това, че Той е Хлябът, слязъл от небето, за да насити човеците и за да им даде живот; така и в Рождението на Своята Пречиста Майка Той чрез Назарет изобразява нейната висота. Защото наименованието "Назарет" означава цъфтящо, оградено, увенчано и съкровено място; и всичко това ясно предизобразява Пресветата Дева. Тя е цвят, процъфтял от неплодната и изсъхнала утроба; цвят - неповяхващ, винаги цъфтящ в девство; цвят - благоухаещ, родил благоуханието на Единия Цар; цвят, който принесе преблагоуханен плод - Христа, Господа Бога!

Тя е осветена от благодатта на слезлия върху Нея и осенилия Я Дух Свети и е по-свята от всички светии, понеже е родила "най-светото от всички светии Слово".

Тя е изключена от числото на грешните земнородни, бидейки чиста и непорочна; и не само, че Тя Самата е чужда на греха, но и грешните издига от техните беззакония, както се обръща към нея и Църквата: "радвай се ти, която извличаш от делата на тинята"!

Тя е увенчана със слава и чест: увенчана е със слава, защото произрасла от царски корен, а увенчана е с чест, защото произлязла от архиерейски род. Увенчана е със слава, защото произлязла от целомъдрени родители; а е увенчана с чест, защото била почетена с благовещението и служението на архангела. Увенчана е със слава като Майка Божия, защото какво може да е по-славно от това? Увенчана е с чест като Приснодева, защото кое може да е по-честно от това - да пребъдеш и след рождението дева? Увенчана е със слава, "по-славна от серафимите", като серафимски възлюбила Бога. Увенчана е с чест, "по-честна от херувимите", като превъзхождаща херувимите в мъдростта и познанието на Бога; "а слава и чест и мир всекиму, който прави добро" - казва апостолът (Рим. 2:10).

Но ще се намери ли някой от земнородните по-добродетелен от Пречистата Дева? Тя спазила всички Господни заповеди, изпълнила цялата воля на Господа, всички Негови наставления опазила, всички Негови слова скрила в сърцето си, проявила към ближните си всякакви дела на милосърдието. Поради това тя достойно е увенчана като Подателка на милост. Тя е и като някакъв тайник, защото пазела богатството на своето девическо целомъдрие толкова старателно, че дори и на ангела не поискала да го повери; защото като видяла ангела, тя се смутила от неговите думи и размисляла - какво ли би трябвало да означава неговото приветствие.

Всичко това Назарет предизобразил за Пресветата Дева, чрез своето наименование. И кой не ще каже, колко високо се издигнала тази скиния Христова, според добродетелите си и според Божиите дарования? Тя е висока, защото е дарувана от небето, макар и да се родила на земята от земнородни. От небето, защото, както говорят някои от богопросветените мъже, архангел Гавриил, който благовестил на Захария за Иоановото рождение (Лук 1:5-25), благовестил и на Иоаким и Анна за зачатието на Пресветата Богородица и донесъл от небето преблагословеното Й име, казвайки на неплодната майка: "Анна, Анна! Ти ще родиш преблагословена Дъщеря, и ще се нарече името й: "Мария". И така тя без съмнение може да бъде наречена свят град, нов Йерусалим, "слизащ от Бога, от небето" (ср. Откр. 21:2), Божия скиния. Висока е тази Божия скиния, защото, като роди Царя Христа, тя се възвиси повече от серафимите. О, висота, трудно достижима за човешките помисли!

 

А каква е красотата на този мислен Христов палат! За това чуй същия този сладкогласен Йоан Дамаскин, който Я възпява така:

"Тя е принесена на Бога, Царя на всички, облечена в благолепието на добродетелта, като със златна дреха; украсена е с благодатта на Светия Дух и славата й е вътре в нея: защото както славата на всяка жена е нейният мъж, който идва отвън, така - славата на Богородица е вътре в нея, тоест плодът на нейната утроба".

И още говори Дамаскин, обръщайки се към нея:

"О, Дево Богоблагодатна, свята Църкво Божия, която духовно съгради Сътворилият света, Премъдрият Творец на света и се всели в нея! Не със злато, не с бездушни камъни е украсена тя, но вместо със злато, сияе с Духа, вместо скъпоценни камъни, има в себе си многоценния бисер - Христа".

Това украшение на новата скиния е несравнимо по-прекрасно от благолепието на Соломоновия храм, в който били изобразени подобия на херувими, дървета и цветя. Но и в тази одушевена Църква, в Пречистата Дева, ясно се вижда херувимският образ; защото по своето херувимско житие тя не само била равна на херувимите, но и ги надминала. Ако Църквата има обичай да нарича някои светии херувими, пеейки: "Как да ви назовем вас, светии: "херувими" ли, тъй като върху вас почива Христос?"; то колко повече светата Дева-Богородица е достойна да се нарече "херувим", защото в нея Христос слезе със Своето тяло и Бог седна на пречистите Й ръце, като на престол, и Девата стана херувимски престол. Тя има в себе си и подобията на благоплодните дървета, като духовно стана плодовита маслина в Божия дом и цъфтяща палма, поради което и сега бива наричана "живоносна градина", когато Църквата пее: "Бог, Който (върши) чудеса, направи да произрасте за нас от неплоден корен живоносна градина - Своята Майка".

Всичко това се говори за нейната духовна красота. Но тя не била лишена и от телесна красота, както за това свидетелстват много църковни учители - че по цялата вселена не е имало и не ще има такава прекрасна дева, каквато била светата Дева-Богородица, която, като видял, свети Дионисий Ареопагит щял да нарече "Бог", ако не бил познал вече преди това Бога, роден от нея. Защото Божествената благодат, с която тя била изпълнена отвътре, просиявала и върху нейното пресветло лице. Такъв палат приготви за Себе Си Небесният Цар - палат, прекрасен по душа и по тяло, "като невеста, пременена за своя мъж"; при това, палат пространен: "утробата и по-пространна от небесата направи" и в нея се вмести "невместимият Христос Бог".

 

Царските палати обикновено се строят просторни, така че да могат да вместят в себе си не само царя, но и множеството предстоящи пред него слуги и прииждащите отвсякъде хора. Обширната скиния (обител) на Словото, Пречистата Дева, вмести в себе си не само Бог-Слово, като - Цар, но и нас - стичащите се към Вселилия се в нея Божии раби; Бог тя вмести в утробата си, а нас - в своето благоутробие. Избраният съсъд Божий, свети апостол Павел, движен от любовта, говори на своите възлюбени чеда: "сърцето ни е разширено. Вам не е тясно в нас". Но у кого от светиите може да се намери такова пространно благоутробие, подобно на - Марииното благоутробие в Бога? Тук се вмества и целомъдреният, а и грешният не се отхвърля. Каещият се има в нея своето място, а и за непокаялия се и отчаяния тя е отворено пристанище, подобно на това, както Ноевият ковчег бил пристанище не само на чистите, но и на нечистите твари. В нейното благоутробие свободно се приютяват всички скърбящи, обидени, гладни, странстващи, бедстващи, болни: защото не може да не бъде милостива тази утроба, която роди за нас благия Бог.

Палатите на земните царе се охраняват от въоръжена стража, която не допуска вътре всеки, който желае да влезе в тях, но го задържа и внимателно разследва откъде и защо идва той. А одушевеният палат на Христа - светата Дева, макар че е обкръжена от херувими и серафими и от безчисленото множество на ангелите и светиите, но никой не е възпрепятстван да влезе в дверите на нейното благоутробно милосърдие, ако само поиска това: нито има стражи, които да отблъскват, нито воини, които да прогонват и да разследват кой за какво идва, но всеки влиза през тях безпрепятствено с молитвата си и приема дар, според благопотребното си прошение.

И така - да прибягваме към милосърдието на Родената от неплодна утроба, с такова приветствие:

Радвай се, всенепорочна палато на Царя на всички! Радвай се, вместилище на Бог-Слово, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, и на Тебе ­ Дъщеря на Отца, Майка на Сина, Невеста на Светия Дух ­ ние смъртните възнасяме слава и чест, во веки! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Виж също:

• Православен календар за текущата година

 

www.pravoslavieto.com

Българският независим националистически блог поздравява всички православни наши съграждани и сънародници!

... и моите пътечки и пътешествания из тях... До любими места... Нали точно любимите си места можем да преоткриваме отново...и отново... Особено, когато са дарени с нежността и красотата на Родопите...
...И така...
   Денят е Успение Богородично, храмът носи точно това име... Намираме се в Пампорово...

Свещеникът отслужва празнична литургия... Тайнството витае във въздуха...Прекрасно е!...




Благословен хляб...








Благословено и свещено е всичко наоколо...


Традиционният курбан...


И храната, която предстои да бъде раздадена на всички..., за драве...


От всичко има за всеки... Празник е!...




Има дори и музиканти, които изчакват да завърши ритуала... и... да започнат...:)


А всеки, който влезе в храма, получава благословия от свещеника...


Иконостасът в църквата...


Това е една от любимите ми църкви... Цялата в бяло, а вътре винаги е пълно със светлина... И звучат църковни песнопения...


Разкошният полилей, който не успях добре да снимам...


Ето го иконописът "Успение богородично", над входа, от вътрешна страна...


Малко по-отблизо...


Иконата на Богородица, отрупана с дарове...


А отвън, вече е започнало хорото... Щом ще е празник, нека е празник...








Природа...в Пампорово...


Вече съм в Широка Лъка...
Много обичам да си отделям време за разходка тук...






Тесни, стръмни улички... И бели къщички, като гълъби накацали любопитно тук-там...


Симпатично магазинче за сувенири, което винаги посещавам...:)

Залез над Смолян...




Разхождам се...:)


Разхождам се... и снимам всичко, което ми хареса...:)


Романтична улична лампа, прегърната от зеленина...:)


...Любопитно ококорена, въпреки възрастта си...;)))






Снимано в контра, слънцето е почти залезно...


Залезът наближава...


Красива светлинна завеса... Обагрена в нюансите на портокалов залез...


Снимам, преди да е настъпил залеза...


А сега...отново на път...:) Този път по посока Ягодинската пещера...


Пътят е тесен, но наоколо е много красиво...


Скалите страховито се опитват да сключат прегръдка над нас...


Пътят извива покрай река...
Прекрасно е!... Шепотът на планинска река, зеленина и огромни скали-великани...






И една снимка-ефект, която се е получила случайно, защото снимам в движение...;)


До входа на пещерата...


Тук съм вече в ролята на Тарзан... Започвам екстремно спускане...;)))


Спускам се през цяяяялата река...:)

Успешно приземяване!...:)


И ето ме щастлива от адреналина!...;)


Поредната група, която чака да влезе и да разгледа Ягодинската пещера...


И тъй като съм разглеждала пещерата 7-8 пъти, оставам навън с част от компанията, а част от приятелите ми влизат, за да я разгледат... Междувременно се разхождаме да разгледаме какво има по сергийките...:)


Цветно и шарено, пълно с камъни, кристали, бижута, билки...






Мляко с боровинки... Мноооого е вкусно!..:)


А това е Циф... Запознахме се, докато чаках да излезе групата от пещерата...:)








Любимите ми "изгърбени" мостчета... И тук ги има...


Още една "ефектна" снимка в движение, на връщане... Почти като широкоъгълен обектив...;)


Една хубава, почти пълнолунна луна...:)


И ооооще по-близо...
В планината и луната, и звездите са някак особено близо...


Ето я и забулена в облаци, в далечината...


И отново в Широка Лъка...






...Следва продължение..:)

anastasiia.blog.bg

7 септември 2010, 17:36
София, България изпрати на приятел Фирми, подчинени на ДПС, пълнят хазната на партията, унищожавайки Родопите. Хората, живеещи с планинските села мълчаливо търпят тиранията на Догановите пионки – никой не иска да си навлече проблеми. Малцината, опитали да се противопоставят на безобразията на ДПС- арите, превръщат доброволно живота си в кошмар, пише skandalno.net. Изсичането на горите в Родопите е партийна политика. Доходоносният бизнес е един от основните източници на приходи в касичката на ДПС. Фирмата, която ще получи позволение да сеч, е внесла най- много пари в авоарите на партията. Още преди да започне наддаването, кандидатите плащат задължителната такса, за да бъдат допуснати до конкурса. Парите прибират лесничейските стопанства, като една част остава за тях, а другата, по- голямата, в сметките на ДПС. След такса включване, отново събират пари от фирмите – тарифата се определя от цената на дървесината.

Конкурсите за изсичане на горски масиви се провеждат в пълен разрез със законовата процедура. Горските стопанства обикновено са свързани с Догановата партия, така че не притесняват от незаконните си действия.

Най-шокиращото е, че дори новите общинари от ГЕРБ не са в състояние да спрат мародерствата на съюза между т. нар. „дървена мафия” и Ахмед Доган. Напротив. Повечето влизат в топла връзка с колегите си от местното ДПС и си затварят очите срещу някакъв вид материална облага. В с. Сатовча, директор на ловно стопанство от ДПС обзавел с лични средства централата на ГЕРБ в селото.

Освен бизнеса със сеч на дървета, добивът на облицовачни плочи също е в ръцете на хора, свързани с ДПС. От няколко десетки предприятия, само две имат разрешително за извършването на подобна дейност. Собствениците са местни големци, отчитащи процент от печалбата си на партията, така че на тях не им трябва документ. Вредата върху околната среда от безобразното разкопаване, е огромна. Фирмите по закон са длъжни да залесяват експлоатирани терени, но не го правят. В резултат, се образуват опасни свлачища, защото няма дървета, които да задържат почвата. Има сигнали от села, разположени близо до кариери, че водата им е замърсена от изкопните работи. Жалбите им обаче потъват в небитието.

www.blitz.bg

http://feq.blog.bg/drugi/2010/09/07/otvoreno-pismo-do-moderatorite.602126

 

Не съм ви молила за нищо досега.
Не зная дали ще приемете и моята молба.
Моля, не изтривайте блога на Ева Звездева - fantangero0000 !
Ако може, направете малко каренце под блог вълните на първа страница с линкове на починали блогери. Такива, които никога не са обиждали и нападали хората. Такива, които ще помним само с добро.
Ако нищо друго не може да ни обедини, то скръбта и съпричастието да го направят. 
ПРЕД СМЪРТТА ВСИЧКИ СМЕ РАВНИ!

Моля, блогерите да ме подкрепят!
Ако сте съгласни, копирайте това писмо, за да може повече хора да го прочетат. 
Всеки от вас може да постави линк в своя блогрол към блога на Ева.
Аз вече го направих.
Нека това бъде нашия последен подарък за нея...

Глас народен
Франция иска висшистите ни, но не и циганите ни Сряда, 8 Септември 2010г. Автор: в. Атака

• 

Наглостта на някои западноевропейски държави започна да преминава всякакви граници. Напук на всички претенции за демокрация и защита на човешките права, те гледат единствено собствения си интерес и нарушават нормите, които сами са създали.
Да вземем за пример Франция, която в последно време има навика да експулсира български и румънски цигани, без да има реална причина да го прави. Същите тези французи, които толкова се гордеят с революцията си и дори се представят за бащи на съвременното опазване на човешките права, пряко дискриминират цели държави, защото президентът им е решил така. Защо Франция ежегодно приема хиляди родни студенти и още толкова дипломирани специалисти, а отказва да отвори вратите си за циганите? Не става така, господа французи. Защо не предложат на някой от родните инженери там 300 евро, за да напусне страната им? В интерес на истината, това не се случва само във Франция. Редица европейски страни проявяват крайно лицемерие, що се отнася до България и Румъния. Като се започне от изпитателните периоди и мониторингови доклади, на фона на фалиращи Гърция, Испания и Португалия, и се стигне до първоначалния отказ на някои страни да допускат безпрепятствено български граждани на своя територия. Същевременно същите тези западноевропейци се възползват умело от широко отворените ни граници, през които пътуват без проблеми и прекарват стоките си. Това ако не е двуличие...
Крайно време е всички в Европа да разберат, че България е пълноправен член на Европейския съюз. Не бива да се примиряваме с пренебрежителното отношение на страни, които макар и да са по-напреднали икономически от нас, нямат право да се разпореждат с живота ни. В случая френските власти трябва да помисли върху поведението си, а не българските.
От друга страна българските управници трябва да покажат недвусмислено, че няма да се примиряват и да правят компромиси с европейски решения, които пряко ощетяват страната ни.

Никола Стоянов, София

 

На 7 септември 1940г. в румънският град Крайова е подписан договор, по силата на който в територията на Царство България е върната Южна Добруджа. Това е единствената българска придобивка плод на политиката на мирния ревизионизъм водена от българските правителства между двете световни войни. Именно този факт предопределя и запазването на Южна Добруджа в българските предели след Втората световна война, за разлика от Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия. Разглеждането на Крайовската спогодба в светлината на отношенията между великите сили ще ни позволи да разберем и защо още един договор, достигнат при различни обстоятелства – този за връщането на Трансилвания на Унгария по-късно е обявен за невалиден.

Според Сан-Стефанския предварителен мирен договор, който поставя начало на Третата българска държава, Северна Добруджа е включена в рамките на Кралство Румъния. Това е компенсация за придобиването на Бесарабия, до тогава в пределите на Румъния според Парижкия мирен договор от 1853г., от страна на Русия. И след Сан Стефано и по време на обсъждането на Берлинския договор румънското общество и политици протестират срещу това решение. Причините са няколко. В Бесарабия, за разлика от Северна Добруджа живее компактно румънско население. В последната инфраструктурата е крайно неразвита и доколкото съществуват съобщения, те са с бившите османски територии – т.е. с тогавашните и сегашни земи на България. Румънските политици си дават ясна сметка, че румънската държава трябва да вложи огромни усилия за колонизацията на новите земи. Там българите съставляват около 55% от общото население, като след тях се нареждат турците, татарите и известен брой германци. Румънското население е незначително малцинство. По този повод е любопитен за отбелязване факта, че указът на румънския крал за присъединяването на Северна Добруджа към Румъния е написан на български и турски език. Пред великите сили се излага и още един факт – чрез включването на български земи и население в румънските предели ще се създадат пречки за установяването на приятелски отношения между двете страни.

Така или иначе посредством Берлинския договор България е намалена за сметка на своите съседи и преди 1912г./като се изключи Съединението поради специфичните условия/ на Балканите няма условия за промяна на границите. До Балканските войни отношенията между България и Румъния не стават приятелски, но не са и враждебни. За това спомага и ориентацията за решаването на македонския и тракийския въпрос, като Северна Добруджа е плод само на спорадични коментари от страна на българските власти. Кризата в Балканския съюз след военната победа над Турция през Балканската война дава възможност на Румъния да извлече твърде много ползи за себе си. Докато българската войска се бие срещу бившите си съюзници, румънската, под благосклонния поглед на всички велики сили, навлиза в българските предели и достига почти до София. В Букурещ през 1913г. и Южна Добруджа е присъединена към Румъния. Това става при положение, че в Северна Добруджа румънският елемент след дългогодишната колонизация все още не е достигнал преобладаващо мнозинство, а в Южна Добруджа никъде не са регистрирани компактни маси румънци. Опитите за оправдаването на анексията с куцовлашкото/аромънско/ население на Македония, влязло в българските предели не издържа на проверка.

Първата световна война и намесата на Румъния на страната на Антантата позволява на България да си възвърне Южна Добруджа по границата от 1913г. Според Букурещкият мирен договор от 1917г. между Румъния и Централните сили, Южна Добруджа влиза в български предели. В северната част, главна поради претенциите на Турция заради турското население в областта и участието на турските войски на Добруджанския фронт /въпреки уговорката с германското командване, че тези войски ще бъдат считани за немски/, се установява кондоминиум, т.е. съвместно управление.

Уви след поражението на България и Централните сили победителите диктуват мира. Букурещкият/този от 1917г./ и Брест-Литовският мирни договори са анулирани. Въпреки, че Румъния, противно на съюзническите си задължения е сключила сепаративен мир, отношението към нея е благосклонно. Заслугите и в борбата с болшевиките в Русия и Унгария също и носят допълнителна подкрепа. Като цяло САЩ и Великобритания/до някъде/ признават българските претенции за Северна Добруджа никоя от тези държави не желае да разруши Антантата заради проблемите на България. Общото мнение, което се формира сред победителите е, че една държава съюзник не може да отстъпва територии на победена противникова държава. Около Парижката мирна конференция се заформя и една нова идея, която помага на румънските стремежи – тази за формирането на “санитарен кордон” от силни държави, ползващи се с подкрепата на съюзниците, които да бъдат преграда срещу разпространението на болшевизма в Западна Европа. Така Ньойският мирен договор от 27 ноември 1919г. узаконява оставането на цяла Добруджа в рамките на кралство Румъния.

След Първата Световна война България е в прекалено окаяно състояние, за да може да постигне ревизия на мирните договори. За разлика от своите съседи, снабдени от силите на Антантата с модерни за времето си оръжия, България е практически лишена от тежко въоръжение. Армията е негодна за военни действия. За това спомага и практическата международна изолация на страната и формиралата се между двете световни войни Малка/или Балканска/ Антанта, в която влизат всички български съседи, и която си поставя за цел гарантиране на статуквото. При тези условия българските правителства си поставят за цел преодоляване на изолацията, без обаче да влизат в договорености, които биха означавали отказ от идеята за национално обединение. Умерената политика води до постигането на определени успехи и то благодарение на усилията върху дипломатическата маса. Въпреки идеите на някои правителства за включване в интегрална Югославия, този въпрос реално никога не се поставя на сериозно обсъждане. Така, без да се отказва от своя ревизионизъм, България, чрез преговори затопля отношенията си със своите съседи, поне на дипломатическо ниво. Реален резултат от това е първата ревизия на Ньойския договор – Солунското споразумение от 31 юли 1938г., според което отпадат военните ограничения спрямо България. Въобще промяната на международното положение през 1938г., свързано с Аншлуса и Мюнхенското споразумение, дават нов тласък на ревизионизма в Европа. Специфичните условия предопределят и разликите в подхода на различните държави. Като пример може да послужи политиката на Унгария и тази на България. Въпросът с Трансилвания и Южна Добруджа е разглеждан в пряка връзка. Но докато унгарската държава може да си позволи по-рязка политика, стигаща и до военни заплахи, то обкръжената от държави с български земи и население България трябва да действа изключително предпазливо. Действията на българската дипломация през периода 1938-1940г. могат с право да бъдат определени като блестящи. Те се отличават със спокойствие и в същото време с твърдост и поне по отношение на позициите си спрямо въпросът с Южна Добруджа България не отстъпва нито на сантиметър.

През периода 1938-1940г. румънската позиция е тази, която изглежда водеща, но в същото време непрекъснато отстъпва от своите позиции, често въпреки желанието си. Това се определя и от изменението на баланса на силите в европейски мащаб. Бидейки на границата на Съветския съюз, особено след руското навлизане в Полша на 17 септември 1939г. Румъния се счита за пряко застрашена държава. Това се предопределя от факта, че въпросът с Бесарабия и Буковина не се счита за приключен от страна на болшевиките. Това и общата загуба на доверие на Средно и Източно Европейските държави към Франция и Великобритания предопределя ориентацията на Румъния към силите на Оста. Ангажирането на Германия във войната със съюзниците обаче, предопределя и пасивното и положение спрямо руските амбиции. Това кара държавите от Балканския съюз, особено Румъния и Турция да започнат сондажи за формирането на Балкански блок от неутрални държави, който обаче е ориентиран срещу Германия и се ползва с подкрепата на Англия и Франция. Нежеланието на балканските страни, особено на България и Югославия предопределя неуспеха на начинанието. За задълбочаване на румънските притеснения служи и факта на обвързването на съдбата на Трансилвания, Южна Добруджа и Бесарабия. Едновременно с това, преместването на германските военни части на запад предопределя и активността на СССР, свързана със “Зимната война” с Финландия и анексията на Прибалтийските държави. При това положение, въпреки мирната политика от страна на България, всичките и съседи, а и силите на Оста и съюзниците я предупреждават, да се въздържа от военно решаване на Добруджанския въпрос.

Решаващата година за съдбата на Южна Добруджа е 1940. Тогава всички съседни държави, освен Гърция, както и великите сили са съгласни, че за запазване на българския неутралитет трябва да се направят отстъпки и то в територията, която всички смятат за безспорно българска – Южна Добруджа. Повратният момент, който служи като катализатор за процесите, свързани с ревизионизма към румънската държава е започналата на 10 май 1940г. германска офанзива на Западния фронт. Катастрофалното поражение на съюзниците до голяма степен унищожава международния им престиж. В същото време, докато германските войски са на запад, СССР се чувства с развързани ръце и на 26 юни 1940г. предава нота до румънското правителство, с която иска предаване на Бесарабия на Съветска Русия. В противен случай ще започнат военни действия. При това положение единствената помощ за Румъния може да дойде от страна на силите на Оста. Румънските власти дори предвиждат окупация на държавата от германски войски, за да се запази териториалната цялост на страната. Нито Третият Райх, нито Италия могат да се ангажират във война срещу Съветският Съюз. Те съветват Румъния да отстъпи. В същото време на Унгария е дадено да се разбере, че Оста не може да подкрепи военно разрешаване на въпроса с Трансилвания. Предварително са отправени и предупреждения към България. Турция намираща се под английско влияние също отправя заплахи за военна намеса в случай на нарушаване на българския неутралитет. Българската дипломация, за разлика от унгарската не смята, че моментът ще бъде изпуснат. Започва изключителна активност пред представителите на великите сили. Съветският съюз отдавна е признал българските претенции. Добрите отношения със САЩ датиращи още от времето преди Първата световна война и непострадали от нея, както и разбирането от страна на американското общество и управляващи към българския национален въпрос също са налице. С оглед на застрашеното си положение Румъния се обвързва изключително със силите на Оста. С това идва и отхвърлянето на английското покровителство, а от там признаването от страна на Великобритания на българските искания спрямо Южна Добруджа. Остава да се убедят Германия и Италия. Последната е в изключително добри отношения с България и българските дипломати своевременно я уведомяват за всяка своя стъпка. За спечелване на германската подкрепа допринася успешното разиграване на “руската карта”. Претенциите на Русия за доминация в България, предложенията за пакт за взаимопомощ и неимоверното увеличаване на руското влияние при евентуално получаване на Южна Добруджа с руско посредничество притесняват Германия. Това важи с пълна сила, при положение, че и Третият Райх и СССР виждат в своя пакт за ненападение само временна мярка преди неизбежния сблъсък. Тези германски опасения успешно се подхранват от българските официални власти, които шантажират Германия, но с оглед на обстоятелствата желаят получаването на Южна Добруджа именно чрез съдействието на Райха. Последният разбира последствията за своята сигурност при установяването на руско “влияние” в България и в множество разговори, включително в личен такъв между министър-председателя Б.Филов и Адолф Хитлер дава гаранции за връщането на Южна Добруджа на България.

Въпреки своето нежелание Румъния е принудена да прави отстъпки – тя е под изключително германско влияние. Постигната е договорка за започване на българо-румънски преговори на 19 август 1940г. в Крайова. Двете страни не отстъпват от своите искания. Основният проблем е желанието на Румъния да запази Балчик, със съответен коридор край морския бряг, и Силистра. Противоречия възникват по отношение на срока на опразването на Северна и Южна Добруджа съответно от българското население и румънските колонисти. Румъния поставя и твърде високи финансови изисквания, които според нея трябва да обезщетят румънските колонисти. В същото време нищо не се предлага по отношение на живеещото поне от век в Северна Добруджа българско на селение, при положение че земята на румънските колонисти на юг, преди това е била отнета от коренното българско население. Тези причини, както и решението на втория Виенски арбитраж, което връща Трансилвания на Унгария фактически прекъсват преговорите, въпреки гаранциите на румънското правителство че двата процеса текат независимо един от друг.

По повод на стегнацията Б.Филов и Ив. Попов/външен министър/ предлагат окупация на Южна Добруджа. Цар Борис III отклонява тези предложения и се обръща към Рим и Берлин. От там следват телеграми до Букурещ/съответно на 6 и 5септември/, в които румънското правителство е обвинено в неспазване на договореностите и саботиране на преговорите.

По това време, особено след Виенския арбитраж /30 август/ режимът на Карол II е загубил всичките си поддръжници в румънското общество. Това дава повод на новия министър-председател генерал Йон Антонеску да поиска абдикация на краля в полза на неговия малолетен син Михай. На 6 септември 1940г. той подписва абдикацията си. След приложеният германски и италиански натиск на 7 септември 1940г. е подписан Крайовският договор, по силата на който Южна Добруджа се връща на България. Предвижда се размяна на равен брой румънски колонисти от Южна и българи от Северна Добруджа. Това показва, че не всички български поселения на север са ликвидирани. Към тази размяна трябва да се пристъпи в срок от три месеца. Българската държава трябва да изплати 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост в Южна Добруджа. А българските “преселци” от Северна Добруджа могат да вземат със себе си само това, което могат да носят, но не и злато.

Но несправедливите от финансова гледна точка условия нямат значение за българите. На 21 септември добруджанското население посреща възторжено българската войска.

Източник: Елбетица

Изтребват ни ежедневно, методично и злоумишлено с отровни храни! – с видео

БЪЛГАРИЯ ОТБЛИЗО, ВИДЕО, ТОП СКАНДАЛНО.

ЛОСИОНЪТ СРЕЩУ ОПЛЕШИВЯВАНЕ И КОСОПАД "ЕФЕКТ-2"
№1 В СВЕТА

---

Марули, ябълки, праскови, грозде, моркови, картофи, та и пшеница – основната храна на българина, са били препълнени с вредни химикали. Това доказват изследвания на специалисти, направени през миналата година. Странно обаче, че официалните власти решиха да ги оповестят чак сега.
Сред най-опасните отрови са пестицидите, които въобще не трябва да ги има в зарзавата и плодовете. Но ги е имало. И сме ги изяли. В това число – и децата. Директно или във вид на манджи, или пък на десерти.
През миналото лято пазарът беше залят от домати- мутанти, а може би – ГМО /казва ли ти някой/, които не можеха да се ядат. Имаха само твърда червена обвивка, приличаща на домат, а вътре – кокалести жили, които не могат дори да се настържат на ренде в някоя манджа.
Сега пък лъсна голата истина, че без някой да ни пита и предупреждава, в кренвиршите, малотрайните колбаси въобще, във вафлите, дори и шоколада, е пълно с ГМО. А кой яде тези продукти – най-вече децата и най-вече сиромасите, които в България са мнозинство.
Като прибавим пестицидите в хляба, боите, и боклуците, които се слагат в брашното, като прибавим мръсния въздух – какво излиза?! Излиза, че заради алчността и високия стандарт на мощни производители, сме подложени на бавно изтребление. Доказват го масовите алергии, бума на ракови заболявания и т.н.
Убиват ни бавно, методично, абсолютно умишлено… всеки ден. Бавно, защото ако ни отстрелят отведнъж, кой ще купува и яде боклуците, с които ни заливат?!
А какви продукти имаше България – най-сладките и ароматни плодове, най-вкусните домати. Ама откъде- накъде ще се стимулира родното производство като на големите задгранични акули все не им стигат милиардите. Пък и нали си нямаме от години държава – кой може да ги спре?
Виж повече за отровните храни, които бавно ни убиват! ВИЖ ВИДЕОТО:

Подобни статии:

1. Ядем отровни плодове и зеленчуци Най – консумираните продукти като марули, домати, краставици и цитрусови...
2. Разбиха брутална педофилска банда!- с видео При спецакция на МВР , беше разбита организирана група от...
3. Проектът „Биг Брадър Фемили“ пропадна ?- с видео Шумно рекламираният нов сезон на „Биг Брадър” може да бъде...
4. Майката на Алексей Петров проговори- вижте интервюто с нея!- с видео Репортаж от родното място на Алексей Петров, село Градежница и...
5. Пияндурът Стависки лекува алкохолизъм в Москва – с видео Максим Стависки е постъпил в елитна московска клиника, за да...

Категории: БЪЛГАРИЯ ОТБЛИЗО, ВИДЕО, ТОП СКАНДАЛНО
Етикети: гмо, домати, отрови, пестициди, ябълки
Автор: Илиян Атанасов (715 материала)

  1 отговор за “Изтребват ни ежедневно, методично и злоумишлено с отровни храни! – с видео” Мирослав Найденов крие скандална далавера с отровно месо в миналото си » БЪЛГАРИЯ ОТБЛИЗО » Скандално казва: 06.09.2010 в 13:39

[...] който от месец се превърна в поборник за качествени храни, е замесен в чутовна далавера с отровно ирландско месо [...]

skandalno.net

07.09.2010, 13:50 (обновена 07.09.2010, 14:45)
Ива Иванова
Коментари (48)  

Необходимо е насърчаване на Турция по пътя й за Европейския съюз. Това членство ще е от полза за всички европейски страни.

Това заяви преди да отпътува от страната ни досегашният посланик на Турция Мехмет Гюджюк, който изнесе лекция в хотел „Шератон", организирана от Атлантическия клуб.

Гюджюк подчерта, че Турция е страна, доказала, че може успешно да работи в евроатлантическите структури - ние сме шестата най-голяма икономика в Европа и 60% от износът ни е за евросъюза, тъй че ние сме тясно свързани с ЕС.

Гюджюк припомни, че преговорите между Турция и ЕС са започнали от 2005г. и посочи, че Турция изпълнява критериите на Копенхаген и за страната това не е проблем. „Ще дойде денят, когато Турция ще трябва да изпълнява всички изисквания на европейското право, но това ще бъде една друга Турция. Вярвам, че и Европа ще е различна", каза дипломатът.

Шефът на Атлантическия клуб Соломон Паси определи Турция като един от икономическите и политически гиганти на 21 век. „Турция има икономически показатели, които й предвещават шеметно развитие", изтъкна Паси и добави, че сега, в периода на криза, много страни затварят посолства, а Турция открива 15 нови само в Африка и то с цел инвестиции.

Паси подчерта, че Турция е една от малкото страни, с които България има положителен външнотърговски баланс. Той изтъкна значимото място на турските инвестиции у нас, които отварят работни места.

Мехмедт Гюджюк отбеляза още, че това, че Турция обръща лицето си на запад не означава да обръща гръб на изтока и изтъкна важната роля на Турция в инфраструктурните и енергийни проекти.

Гюджюк каза по отношение на българските граждани от турски произход, че Турция гледа на тях като на мост между нея и България. „Считаме, че колкото по-добре те служат на интересите на българската нация, толкова по-добре те могат да изпълняват своята функция на мост", добави дипломатът.

news.ibox.bg

Името на легендарния войвода Капитан Петко /1844 – 1900/ е кръвно свързано с Родопите и Тракия, за чиято свобода той се бори непрестанно през целия си съзнателен живот. 

Капитан Петко Петко Киряков е роден на 6 декември 1844 год. в село Доганхисар /днешна Гърция/. Той става хайдутин едва 16 – годишен  след като турци заклали пред очите му по- големия му брат Мате и братовчед му Вълчо. Многобройните насилия и произволът на османските поробители бързо превърнали младия момък от личен отмъстител в защитник на правата на всички сиромаси – българи, гърци и турци. Скоро името на най- младия родопски войвода се понесло от уста на уста, а смелите и неочаквани набези на Петковата чета карали бейовете и пашите да треперят от ужас. Главата на безстрашния войвода била оценена на 10 хиляди гроша, но той оставал неуловим за потерите. Славата на Петко Киряков се носела из цялото Беломорие и стигнала чак в Гърция. През есента на 1864 год. гръцкият комитет, който  готвел въстание за освобождение на остров Крит, поканил легендарния войвода в Атина. Тук той прекарал зимата като слушател в местното военно училище, където изучавал военно дело. Твърдо решен да помогне на критските въстаници капитан Петко заминал за о. Капри, за да потърси съдействие от великия италиански патриот Джузепе Гарибалди. Начело на малка дружина гарибалдийци и българи- доброволци Петко войвода се бил за свободата на Крит, но неуспеха на въстанието го принудил да се върне в Родопите. Тук през 1873 год. той създал първата българо – родопска дружина “Защита”, която имала свой демократичен устав и вътрешен правилник подобно на гръцките и гарибалдийските отряди. Като член 1 в устава било записано, че целта на организацията е “да се защитава морално българския народ,  страдащ под турско иго, и да се помага всячески за развитието му – религиозно и политическо”. Голяма част от глобите, които войводата налагал на турските големци заради беззаконията им, били дарявани за черкви, училища и в помощ на сиромасите.

С настъплението на руските войски на юг през 1878 и превземането на Пловдив 300 – членния отряд на капитан Петко освободил редица български и гръцки села, както и гръцкия град Марония. Той бил обявен за република и цели три месеца управляван като свободно селище напук на разпоредбите на Цариград, под чиято власт оставал съгласно Санстефанския мирен договор. Скоро обаче дружината на родопския войвода трябвало да напусне Беломорието, за да помогне на българите от Източна Румелия, които се бунтували срещу загробващите България решения на Берлинския конгрес. Както в цялата васална на Турция област, така и навсякъде в Хасковско никнели комитети “Единство”. Те се готвели да дадат сериозен отпор на турските войски и най- вече на башибозушките банди, които тормозели населението в т. нар. “неутрална зона” и край все още неустановената граница. Заради нарастващата заплаха  Хасковският комитет изпратил при войводата свой човек, за да моли за помощ. Капитан Петко отговорил на пратеника Антон Попов, че  при нужда отряда му няма да закъснее, но че най- важното е хасковлии да се подготвят по- добре за съпротива. Самият войвода обикалял региона, следял за въоръжаването и копаенето на окопи, нападал непокорните села – крепост на башибозушките метежници. Скоро дошъл с писмо нов пратеник на Хасковския комитет, който молел легендарния комита незабавно да дойде в града с четата си. Към средата на март 1879 г. капитан Петко пристигнал в Хасково, за да подготви населението за очакваното нападение на кърджалиите, които само чакали руските войски да се изтеглят, за да нахлуят в околността и да я опустошат. Войводата заповядал на всички селски първенци да организират направата на окопи по границата и по селата и да му съобщят данни за топографията на окръга, за непокорните села и приблизителния брой мюсюлмани, които биха подкрепили турското нашествие. Колкото повече наближавал срока за изтегляне на русите, толкова повече писма от  близките села получавал капитан Петко.

Паметникът на легендарния войвода в Хасково, изработен през 1963 година от скулптора Стою Тодоров В тях селяните непрестанно го молели да им изпрати на помощ по десет – двайсет или петдесет бойци, за да се защитят от вилнеещите башибозуци и метежници. След няколко битки с четата на народния закрилник  героизма на враговете бързо се изпарил – самото присъствие в Хасковско на прочутия в половин Европа войвода им действало усмирително.

Уплашен от надигането на българите султанът приел предложението на Русия да не изпраща войски в Източна Румелия. Върху това решение със сигурност повлияла и неуморната дейност на Петко войвода в Тракия. В Хасковско той останал до края на май, когато разпуснал отряда си и бил изпратен с възторг и благодарност от местното население.

Легендарният борец за свобода починал на 7 февруари 1900 год. във Варна с разбито здраве, измъчен и преследван от стамболовистите и предателите на българските национални интереси, срещу които той се борил неуморно до края на живота си. В сърцето на народа обаче капитан Петко останал завинаги.  

И до днес в центъра на Хасково се издига паметник на великия войвода, пред който всяка година  скланят глава признателните потомци.

haskovo-online.com