Снимка: Getty Images/Guliver Photos

От политическа гледна точка Македония би трябвало да има имунитет, за да оцелее. Този имунитет е евроатлантическата интеграция. Ако този имунитет го няма, тогава ни се появяват няколко болести – междуетническите отношения, реформите, инвестициите, казва в интервю за ВВС Мендух Тачи, лидер на опозиционната Демократична партия на албанците (ДПА).

Несериозното отношение на сегашното правителство в контекста на евроатлантическата интеграция поставя в опасност държавата във всяко отношение, смята Тачи.
 
Запитан за становището на ДПА за решението за спора с Гърция, Тачи казва: Решението е промяна на името. И второ: мнозина от управляващата гарнитура, които наливат масло в огъня, че ставало дума за идентичността, не са прави. Никой не може да оспори тази идентичност според всички действащи правила в света. Мисля, че нещата са близо до решението. След като вече имаме информация, че другата страна е съгласна в името да се използва думата „Македония“, мисля, че сега е моментът, казва Тачи.
 
Запитан кой е възможният сценарий, ако продължи да се отлага решението на проблема и Македония остане извън евроатлантическата интеграция, Тачи посочва:

Не знам. Когато си мисля за тези неща, след като дори международната общност няма сценарий, то ситуацията е страшна. Ние вече влизаме в тези „черни дупки“. Всичко около нас е наред, дори и Сърбия, която беше конфликтна, с резолюцията за Косово вече е ясно, че върви напред. Македония, медицински казано, очевидно е поставена в „усмирителна риза“, за да няма увреждания и след това ще се върви към „терапия“, смята Мендух Тачи. 
 

Снимка: БГНЕС

Първата световна война официално ще приключи едва тази неделя, почти 92 години след прекратяване на бойните действия.

В този ден Германия ще изплати последния транш от репарациите на съюзниците. Сумата възлиза на 59,5 милиона британски лири, пише „Дейли телеграф“.

Германия трябва да изплати репарациите съгласно Версайския мирен договор от 1919 г. Тя трябва да обезщети опустошените от войната Белгия и Франция, а също и част от военните разходи на останалите съюзници.

Първоначално определената сума е била 226 милиарда райхсмарки, но след това тя е намалена на 132 милиарда. По онова време това е било равно на 22 милиарда британски лири. Дългът е щял да бъде изплатен значително по-рано, но с идването си на власт Адолф Хитлер отказва да продължи плащанията.

Повечето от средствата отиват у частни лица, пенсионни фондове и компании-собственици на специални облигации.

„Билд“ писа, че Германия е можела да погаси този си стар дълг и по-рано, но съгласно Лондонския договор от 1953 г. на нея като на страна, изгубила част от територията си във Втората световна война, й е било разрешено да спре част от плащанията до бъдещото си обединяване. В резултат те бяха подновени на 3 октомври 1990 година и продължават и до момента.

Налагането на контрибуции на разорената от войната Германия, опитваща се да премине към демократично управление, предизвиква обществено негодувание, което изиграва голяма роля за идването на националсоциалистите на власт.

С настъпването на Голямата депресия през 1929 г. Ваймарската република потъва в дългове. Четири години по-късно за канцлер на Германия е избран Адолф Хитлер, припомня NEWSru.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Повече от 91 години са минали от края на Първата световна война, но германският данъкоплатец все още плаща последствията.

Въпреки че репарациите са платени отдавна, германският бюджет все още плаща за поражението на страната през Първата световна, съобщава Die Welt.

Финансовото министерство на ФРГ и тази година ще плати лихви по финансови инструменти, които са резултат от войната и това ще продължи най-рано до 2 октомври 2010 година.

Дотогава Германия ще е платила деветцифрена сума. Става въпрос за плащания предимно към частни инвеститори.

Като директно следствие от член 231 от Версайския мирен договор, според който вината за Първата световна война е изцяло на Германия, Ваймарската република поема задължението да изплати сума, която първоначално не е записана. Тя се договаря с план за репарации през през 1924 година, а след това е редуцирана при втори план от 1929 година.

Двата документа предвиждат годишно изплащане на репарации на победителите във войната, както и емитирането на ценни книжа в полза на германската икономика. Идеята е, че само работеща икономика е в състояние да плаща репарациите.

При две операции са емитирани първо облигации за 800 милиона марки при 7% лихва, а след това – за 300 милиона марки при 5,5% лихва.

Още през февруари 1933 година Хитлер спира плащането на лихви и главница по по-голямата част от тези облигациите.

През 1949 година ФРГ формално поема наследството на Райха, включително и външния дълг.

Все пак сумата е намалена, защото демократичната Федерална република не бивало да се обезкървява финансово, а да бъде силен партньор на Запада в конфликта с комунистическите диктатури.

Херман Йозиф Абс, най-влиятелният германски банкер за столетието, водел преговорите от името на федералното правителство по Лондонското споразумение, с което са уредени дълговете към 70 държави при значително намаляване на сумата.

В това число влизали и специалните облигации, пуснати след Първата световна война. По тях до 1980 година финансовото министерство на ФРГ е изплатило сума, равняваща се на 670 милиона евро.

Не били обслужвани обаче два инструмента. За тях имало клауза, че ще бъдат обслужвани при евентуално обединение на страната, което през 50-те, когато е договаряно Лондонското споразумение, изглеждало като „необозримо бъдеще“.

През 80-те сертификатите за тези облигации имали само колекционерска стойност, защото никой не очаквал обединение на страната през ХХ век. Така те минали през много ръце, а последните извадили късмет, защото с обединението през 1990 година клаузата от Лондонското споразумение влязла в сила.

Собствениците на тези книжа получават от 1990-а годишно лихви и главница. Падежът на книжата е следващата година – тогава собствениците им ще са получили 68 милиона евро лихви към 125 милиона евро главница.

За част от книжата обаче още не са се появили собственици. Формално те губят стойност на 3 октомври 2010 година.

Германското финансово министерство обаче обявява, че ако и след тази дата се появят купони, е възможно и за тях да се договори плащане. Министерството не иска да рискува доброто име на Германия като коректен платец заради няколко милиона евро.

Лидерът на Ислямската република говори пред известния тв водещ и за съдбата на затворените в Иран американски граждани, за израелския премиер Бенямин Нетаняху и др.

Ние не искаме атомна бомба и не смятаме, че тя е от някаква полза, но тези, които имат, трябва да се разоръжат, категоричен е иранският президент Махмуд Ахмадинеджад, който даде интервю за Лари Кинг и телевизия Си Ен Ен по време на посещението си в Ню Йорк за годишната сесия на Генералната асамблея на ООН.

Лидерът на Ислямската република говори пред известния тв водещ (който го е интервюирал и през 2008 г. преди президентските избори в САЩ) и за съдбата на затворените в Иран американски граждани, за израелския премиер Бенямин Нетаняху, за икономическите санкции над Иран и др.

Единствените в света, които се съмняват в мирните намерения на ядрената ни програма, са "ционисткият режим и някои в американското правителство", твърди Ахмадинеджад, въпреки че според Запада страната му цели сдобиването с ядрено оръжие.

В същото време иранският президент настоява, че е по-важно първо двете страни с най-големи притеснения и претенции по въпроса - Израел и САЩ, да се разоръжат, тъй като именно "техните бомби са заплаха за света".

По думите му те са доказали, че "не могат да контролират нервите си", а САЩ са обявили войни - като в Афганистан и Ирак - "без никаква причина".

Всички, които имат ядрено оръжие, трябва да се разоръжат, заключава Ахмадинеджад, според когото ядрената бомба е "най-лошото и най-грозното оръжие на света" и никой вече няма право да я създава.
Техеран още не е отговорил на натиска на международните сили за рестартиране на преговорите по въпроса, според американски висш служител, цитиран от Си Ен Ен.

Иранският президент отрича, че икономическите санкции, наложени на страната му от САЩ, Съвета за сигурност на ООН и ЕС, накърняват икономиката на страната му и не се притеснява от тяхното продължаване, тъй като тя вече е била под санкции над 30 години.

Освен това нашата икономика е самозадоволяваща се, базирана на местни практики, а санкциите дори засилиха инициативността на местните предприемачи, отбелязва той.

В интервюто Ахмадинеджад нарича израелския премиер, който наскоро също бе гост на известния журналист, "ловък убиец", който трябва да бъде съден за убийствата на жени и деца.

На въпрос дали не се страхува, че ако не "успокои" страховете на Нетаняху, Израел може пръв да нанесе удар, Ахмадинеджад отговаря с въпрос: "Кой е той и защо ние трябва да го успокояваме?" И отговаря: "Всички диктатори на света са осъждали другите като тях, а той е един от многото".

Въпреки че иранският лидер е отправял покани към американските президенти за словесен двубой в ефира, той не откликва ясно на възможността да стори това с президента Барак Обама, запитан от Кинг.

Зависи, е неговият отговор. Ахмадинеджад обаче смята, че е много добра идеята за директен разговор пред обществеността на двете страни и медиите в ООН, който би могъл да доведе до позитивно решение на много натрупани проблеми.

Иранският президент отхвърля възможността да е упражнил директно влияние върху случая с двамата американски туристи - Шейн Бауър и Джошуа Фатал (след освобождаването на третата - Сара Шърд), които са задържани в страната му по обвинения за шпионаж повече от година без съдебен процес.

По думите му има "възможност" те да бъдат освободени, но това трябва да бъде решено от съдия, като той не се ангажира със ясни срокове.

Ахмадинеджад определи пускането на Сара Шърд като акт на "милост, състрадание и хуманен жест", който той бил "предложил", но не решил или наложил.

Президентът изказва съжаление, че един от задържаните няма да може да присъства на сватбата на дъщеря си, но е категоричен, че ако собственото му дете е нарушило закона, то справедливостта трябва да бъде отсъдена, за да се поддържа сигурността.

Махмуд Ахмадинеджад призовава за по-прозрачно и хуманно разузнаване, както и ФБР да бъде по-активно в предоставянето на информация за агентите си.

източник:http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3281171

Пак няма лекарства за болните от рак

Заради липсата на медикаменти много пациенти остават без терапия

Полина ТОНЕВА

За поредна година болните от рак в България останаха без нужните им лекарства. Заради липсата на медикаменти много от тези хора не могат да направят терапиите си, а някои се влошават с часове. Такъв е и случаят с Йордан Атанасов. Неговата съпруга разказва, че той е с раково заболяване от 2005 г. По схема му е направена химиотерапия, следващата трябва да се направи след 45 дни. Лекарството, което му се влива, го няма. "Дадоха ми една рецепта и с тази рецепта ме направиха на луда, съсипване на нерви само. Цяла ден обикалям града, казаха ми, че го има само в складовете в София, и то зависи коя аптека с кой склад търгува. Това означава, че аз трябва да обикалям всички складове в столицата, нямам близки, нито познати там. Но дори да го има в аптеката, ми обясниха, че трябва да стои лекарството на еди си колко градуса в хладилник. Аз намерих една ампула в една аптека, една капсула, обаче ми я дадоха празна, дадох 80 лв. Моят син се обади и ми каза, че е намерил две капсули в Бургас", разказва съпругата на болния човек. Когато отишла в болницата обаче, й заявили: няма смисъл вече да го бодем, защото той втора терапия няма да издържи.

Лекарствата за онкоболните се залагат в бюджета и се дават на болниците. Трудно могат да бъдат открити в аптечната мрежа, а и част от тях са много скъпи и непосилни за пациентите и техните близки. Така хората попадат в параграф 22 и нямат никакъв изход. "Никой не му обръщаше внимание и не е само той, колко млади хора днес видях. И защо така се отнасят с тези болни? Просто като отивам при лекаря той въобще не ми обръща внимание", разплаква се Йорданка Атанасова. "И сега ми го оставиха тук. В отделението няма кой да се грижи за него, аз съм съгласна да отида и да се грижа, но не го приемат, просто го оставят да умре и не само него, има много хора такива", продължава трагичния си разказ жената. "Много са пациентите, които чакат за тези лекарства и могат да умират, но когато държавата реши, че може да ги вземе, когато в бюджета има - тогава ще ги получат", заключава Йорданка Атанасова.

Лекарства за онкоболните има, в момента се прави организация за преразпределението им сред болниците, каза на пресконференция директорът на УМБАЛ - Плевен, доц. Димитър Стойков. Поне такова уверение са получили шефовете на университетските болници на среща със здравния министър. Динамиката сред тези болни е голяма - едни се записват, други загиват, затова е необходимо преразпределение на лекарствата, допълни доц. Стойков. В момента здравното министерство създава информационна система, в която всички болници да подават информация за нужните и налични количества лекарства за болните от рак пациенти. И ако в момента в Плевен има недостиг на дадено лекарство, във Велико Търново например може да го има и оттам да дойде при нас, уточни доц. Димитър Стойков. Уверенията са, че организацията за преразпределението на тези лекарства скоро ще бъде факт и болниците няма да изпитват недостиг от тях.

Материалът е от новия брой на BG Север

Снимка: БГНЕС

Възрастен мъж е измамен с 5500 лева в Перник, съобщиха от полицията.

Сцената на находчивата измама се разиграла в четвъртък близо до Многопрофилната болница "Рахила Ангелова".

82-годишният перничанин срещнал мъж и жена, които говорели с чуждестранен акцент.

Те му обяснили, че жената се нуждае от спешна операция. Оплакали се, че нямат левове, а няма къде да обменят валутата, с която разполагат.

Поискали от възрастния мъж 5500 лв. като му обещали, че ще му върнат 2000 лв. повече.

Доверчивият старец завел двамата измамници в къщата си и взел парите. След това заедно с „чужденците“ отишли пред голям хипермаркет в града.

Там дядото трябвало да изчака, за да му донесат обещаните 7500 лв.

След дълго чакане разочарованият мъж разбрал, че е измамен, и подал сигнал в полицията.

Снимка: БГНЕС

От: Евгения Европейска

В последните няколко дни една от най-горещите теми в здравеопазването е предложението на ресорното министерството за доплащане на лечението в болниците от пациентите. Investor.bg потърси всички гледни точки по тази тема.

Министерството на здравеопазването официално представи "Концепция за по-добро здравеопазване в България 2010-2015 г.“, в която е записано, че доплащането в болниците ще бъде официално регламентирано.

С други думи, когато Здравната каса не покрива изцяло разходите за лечение, ще се наложи пациентът да доплаща разликата. Ведомството предлага това да става с осигуряване във втори доброволен фонд или на ръка в лечебните заведения.

В същото време премиерът Бойко Борисов заяви на състоялата се във вторник вечер среща на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, в присъствието на здравния министър Анна-Мария Борисова, че няма да се въвежда допълнително 20% заплащане на здравните услуги.

Какво ще се случи в крайна сметка все още не е ясно, като много неясноти има и около самото предложение за доплащане. Липсва и обосновка с конкретни финансови параметри.

Остават отворени въпросите колко точно трябва да извадят от джоба си пациентите, за да получат необходимата им здравна услуга, какъв процент от стойността на лечението ще поема Националната здравноосигурителна каса, ще бъдат ли еднакви новите правила за всички лечебни заведения, кой има интерес от подобна акция?

Друг основен проблем е какво точно се променя в регламента на доплащането, защото такова съществува и сега. Към днешна дата пациентите си доплащат за някои по-скъпи лекарства и консумативи, за избор на екип, за престой в болница и други.

Не е без значение и въпросът дали намеренията на здравното министерство не са продиктувани единствено от икономически интереси с оглед оптимизиране разходите на затъналите в дългове болници?

Според експерти от Министерството на здравеопазването България е на такъв етап, че се налага да се въведе и участието на гражданите в заплащането на услугите – практика, която отдавна функционира в други европейски страни. Експертите твърдят, че задължителното здравно осигуряване в момента не може да поеме изцяло реалната стойност на болничната помощ и затова е необходимо разликата да бъде поета от някого.

Прочетете целия анализ тук

Разривът в доходите между богатите и бедните жители на Съединените щати достигна максимално ниво за цялата история на статистиката, която Бюрото за преброяване на населението (Census Bureau) води от 1967 година, съобщава Асошиейтед прес.

Съотношението между бедни и богати американци  през 2009 г. е 14:5.  За сравнение, през 2008 г.  този показател е бил 13:6.

Според Бюрото на  20 на сто от жителите на САЩ с годишни приходи от повече от сто хиляди долара се падат 49,4% от общите приходи. За сравнение, на  тези 20 процента от американците, които живеят под прага на бедността (доходът за четиричленно семейство е 21 954 долара) се падат само 3,4% от общите приходи.

Делът на бедните американци, чийто доход е наполовина от установения праг на бедност,  през 2009 г. нараства до максимум от  1975 г. и достига 6,3%. Една година по-рано тази цифра е била 5,7%.

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Парламентът постави невъзможна бариера за поискан от граждани референдум - 29 май

Станишев: Референдумът може да бъде опасна популистка игра - 06 апр

Четири години и единайсет месеца затвор постанови Пловдивският окръжен съд на непълнолетните Стайко Благоев и Спас Цончев.

Те бяха признати за виновни за убийството на 82-годишния Марин Деков от Голям Чардак. Двамата младежи се познавали отдавна, имали приятелски отношения. На 15 януари тази година 17-годишният Благоев отишъл на гости в дома на 16-годишния Цончев и останал да спи там. Пили вино. На другия ден след употребата на още алкохол около 14 часа отишли в дома на пенсионера. Целта им била да откраднат пари. Те влезли и се нахвърлили върху възрастния човек, който спял. Съборили го на пода и му нанесли множество силни удари с ритници в гръдния, кош, гърба и краката, като го удряли и с юмруци в лицето и тялото. Младежите открили само 6 лева. Преди да избягат те скъсали телефонния кабел. Деков починал от побоя. Той бил открит на следващия ден от сина му, който отишъл да го посети.

Непълнолетните убийци се признаха за виновни. Освен присъдата, те ще трябва да заплатят на близките на пострадалия сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди.
Делото се разгледа по процедурата на съкратеното съдебно следствие - без разпит на свидетелите и вещите лица пред съда.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Апелативния съд.

Други новини от Пловдив

Оказа се, че в продължение на година и половина Сливен разполага с парче от Кръстното дърво без това да стане широко известно. Частицата е била вградена в последния модул на металния 33 метров кръст, който се издига над града на хълма Бармук баир.

По този начин Сливен влиза в Света гора, както се счита, че е бил преди векове. Историята стана известна току преди днешния празник Кръстовден. Стана известна и причината за „тайната” на това събитие. Свещеникът Йоан
 
от катедралния храм „Св. Димитър" разказа, че той самият занесъл частицата на хълма по поръка на Сливенския митрополит Иоаникий още преди близо година и половина. Дотогава тя се пазела в сградата на митрополията. Парчето от кръста, на който е бил разпнат Христос било подарено от викарния епископ Игнатий, който и до днес е посланик на Българската православна църква в Москва и българското подворие там. Игнатий, който е брат – близнак на участвалия в Биг Брадър Тодор Карагьозов. Проватският епископ Игнатий го донесъл в Сливен в малък реликварий, който представлявал скромна малка кутийка, прилична на саркофаг, която съдържала малка тресчица.

Реликвата е била вградена в най-горната секция на металния кръст в присъствието на основните дарители – братята Димитър и Зафир Гочеви и други дарители от сдружение Ника, за да се предпази от посегателства. Поставена е в специална кутия, заварена във вътрешната част на голямата тръба на тялото на кръста. След това сегментът е качен и сглобен най-отгоре в конструкцията. Това види се е било предвидливо, защото още по време на строежа е имало оскверняване с графити в основата.

На съмненията, изказани от богослови, че не е възможно самият кръст да вече бъде осветен от човек, та бил той и патриарх, след като в него има част от дървото, до което е опирало тялото Христово, отец Йоан отговори така: „Всяко нещо, което е докоснато от Божествената благодат, то е осветено, но и всяко нещо човек го осквернява и при освещаването свещениците отиват, за да възвърнат отново чистотата, но на кръста, не и на частицата, която остава неосквернена.

Йоан коментира и тиражираните съмнения за достоверността на мощите на Йоан Кръстител, неотдавна намерени в Созопол:

„Аз имам пълната вяра на своя митрополит и епископ. Хората винаги се стремят да влязат в ролята на Тома Неверни. Има един невидим, божествен начин на оповестяване, който е невидим за телесните очи, но не и за духовните. Такива очи имат всички праведници и разбира се нашите епископи, а дядо владика казва, че той има пълното убеждение, дадено му от Бог.”

Сливенският Епархийски съвет обсъждайки предложението и проекта за кръста над града единодушно прие през 2007 г. той да се монтира, за да  напомня на днешните жители и на бъдещите поколения, че Сливен е древен християнски град и наследник на град Туида, който според Епифанивият епархийски списък отразяващ иерархическата система на църковната организация от времето на Юстиниян Велики до 733 година, е един от петте митрополитски центрове в империята наред със Созопол и Месемврия. Да напомня, че Сливен е наследник на ”Малката Света Гора” от времето на Второто българско царство. Да напомня, че по времето на Възраждането и учредяването на Българската Екзархия той не случайно е определен за митрополитски град, център на епархия.

Пътят до хълма с кръста е труден за автомобили, но в това е уникалността  и автентичността на Света гора, а идеята е на всеки Кръстовден там да има поклонение, смята отец Йоан. Първоначално идеята е била кръстът на бъде осветен в присъствието на много владици за юбилея на дядо Иоаникий, който поради съвпадението с великия пост, бе изтеглен за имения му ден.

Идеята за освещаването и от други митрополити все още остава, но първото право остава за Иоаникий.

През 1953 г. американците и британците оркестрират операция Аякс, използвайки операции под фалшив флаг и пропаганда срещу демократично избрания водач на ИранМохамед Мосадек. Информация относно подкрепения от ЦРУ държавен преврат е декласифицирана и в по-голямата си част е достъпна от архивите на ЦРУ. ^[1]

През 1954 г. Израел организира бомбени атентати в Кайро срещу американски и британски цели, за да създаде неприятности между Египет и Запада. ^[2] Операцията, наречена по-късно афера Лавон струва на израелския министър на отбраната Пинхас Лавон поста му. Израел признава отговорността за операцията (известна там като „Нещастната афера“) през 2005 г. ^[3]

През 1962 г. американското министерство на отбраната планира^[4]операция Нортуудс за създаване на претекст за нападение срещу Куба, включваща отвличане на пътнически самолет, потопяването на американски кораб, изгаряне на реколтата и обвиняването за това на кубинците. Планът е изработен от шефовете на генералния щаб, отрязан от президент Джон Ф. Кенеди и „осветен“ посредством Закона за свобода на информацията от Джеймс Бамфърд^[4].