Копирах този постинг с разрешението на автора му, защото ясно показва същноста на днешната икономическа и политическа ситуация. Механизмът на управление на тълпата е в основата на битието в което се намираме.Несхващането на същноста на механизма довежда до сляпото приемане на всяка икономическа и политическа теория, и последващите яростни спорове и противопоставяния сред хората. Стремежът за господство над тълпата води до прилагането на всякакви методи и похвати нужни за постигане на тази цел, но винаги ще се намерят мислещи хора които трудно или никак няма да се потдадат на внушенията на маститите и световно ивестни "корифей" и "авторитети".
 Препоръчах Ви това писание защото има много истина и неща които трябва всеки да знае.Но както е видно, заяждането на дребно е по-голяма ценност от разширяване на познанието и кръгозора.Нима е по-хубаво да живеем с ограничен поглед?


http://rebellion.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/28/chetivo-ne-za-vseki-prodyljenie.583598

Икономически усилватели — УВОД

Икономическите усилватели са активните елементи в икономическото инженерство. Действието на всеки усилвател (механически, електрически или икономически) се заключава в това, че получава входен управляващ сигнал и предава на изхода енергия, получена от независим енергиен източник, в съответствие с определена предавателна характеристика, в зависимост от входящия сигнал.

Най-простият икономически усилвател е системата, наречена реклама.

Ако една телевизионна реклама говори на човека като на 12-годишно дете, може да се прогнозира вероятността, благодарение на неговата внушаемост, той да отреагира на рекламното предложение. Тогава той, също като 12-годишно дете, може да стигне до решението да даде енергия от своя икономически резервоар за покупка на предложената стока, щом я види в магазина.

Икономическият усилвател може да има няколко входа и няколко изхода. Неговото действие може да бъде моментно или забавено. Той може да има дискретни състояния (“направи това” или “не прави това”) или аналогов параметричен изход, който се описва от матрица на състоянията, отчитаща и вътрешните източници на енергия.

Каквото и да е действието на усилвателя, неговото предназначение е да направлява енергията от източника към изхода в зависимост от подадения управляващ сигнал. Ето защо той се нарича активен елемент.

Икономическите усилватели попадат в клас, наречен стратегии. В сравнение с електрическите усилватели, техните вътрешни характеристики са логически, вместо електрически.

Икономическите усилватели се прилагат не само за обезпечаване на усилване по мощност, но и за оказване на влияние върху икономическата структура.

При проектирането на икономически усилвател трябва да се имат предвид следните пет функции:

1. Входни сигнали,

2. Желани изходни резултати,

3. Стратегическа цел,

4. Достъпна икономическа мощност,

5. Логически възможности

Процесът на определяне и оценка на тези фактори, разработването и внедряването на икономическия усилвател в икономическата система, е придобил популярното наименование “теория на игрите”.

Проектирането на икономически усилвател започва с определяне на изходната му мощност, която може да бъде в пределите от индивидуална до национална. Следващата характеристика е точността на предавателната характеристика, т. е. доколко изходния сигнал е функция на входния управляващ сигнал. Голямото усилване, съчетано със силна обратна връзка дава възможност да се постигне необходимата точност.

Най-много грешки се допускат при входните сигнали. Те са специфични когато се работи в малък мащаб, и са много по-ясни, статистически предсказуеми, ако усилвателят трябва да работи в национален мащаб.

Кратък списък на входовете

Въпроси, на които търсим отговор:

1. Какво 3. Къде 5. Защо

2. Кога 4. Как 6. Кой

Стандартни източници на информация:

1. Подслушване на телефоните 3. Изследване на отпадъците

2. Наблюдение 4. Поведение на децата в училище

Информация за жизнения стандарт:

1. Храна 3. Жилище

2. Дрехи 4. Транспорт

Социални контакти:

1. Телефон — записване на разговорите по теми

2. Семейство — свидетелства за брак, за раждане и др.

3. Приятели, съдружници и т.н.

4. Членство в организации

5. Политическа принадлежност

Лично “досие”

Консуматорски навици, т.е. лични потребителски качества.

1. Разплащателни влогове

2. Покупки с кредитни карти

3. “Регистрирани” покупки — покупки на стоки с бар-код посредством кредитна (дебитна) карта

Активи:

1. Разплащателни влогове 4. Бизнес

2. Спестявания 5. Движимо имущество

3. Недвижимо имущество 6. Депозити в банка

7. Ценни книжа

Пасиви:

1. Кредитори 3. Наеми

2. Врагове (юридическа справка)

Правителствени източници:

1. Благосъстояние 4. Социални помощи

2. Социални осигуровки 5. Дотации

3. Хранителни резерви 6. Субсидии

Принудителни правителствени източници:

1. Данъчна инспекция

2. Преброяване на населението

3. Застраховки и осигуровки

4. и други подобни

Други правителствени източници – шпиониране на пощата и съобщенията

Програмиране на навиците

Силни и слаби страни

1. Занимания (спорт, хобита и др.)

2. съдебно досие; субективни реакции (страхове, фобии, ...)

3. Здравен картон (хронични заболявания, алергии, поносимост към лекарства, към болка, ...)

4. Психиатрически изследвания (страх, злоба, отвращение, приспособимост, реакция на дразнители, склонност към насилие, податливост на хипноза или внушение, болка, удоволствие, любов и секс)

Методи на защита — приспособяване — поведение:

1. Употреба на алкохол

2. Употреба на наркотици

3. Развлечения

4. Религиозни убеждения, влияещи на поведението

5. Други методи за бягство от реалността

Комунални разплащания и текущи разходи:

1. Плащане за телефонни сметки

2. Плащане на електричеството

3. Плащане на водата

4. Плащане на наеми

5. Изплащане за жилище

6. Изплащане на автомобил

7. Баланс по разплащателните влогове (кредитни карти).

Политическа характеристика:

1. Убеждения

2. Контакти

3. Позиция

4. Силни и слаби страни

5. Участие в политически движения и прояви

Силови методи за контрол на поведението (разследвания, обиски, арести или оказване на натиск)

1. Съдебно досие

2. Полицейско досие

3. Шофьорски талон

4. Заявления и жалби до полицията

5. Застрахователни полици

6. Съмнителни контакти (познанства)

Държавни източници на информация

Икономически източници:

1. Цени на стоките

2. Обем на продажбите

3. Инвестиции в:

a) Складови наличности или основни средства

b) Средства за производство

c) Сгради и инфраструктури

d) Акции

Банки и кредити:

1. Кредитна информация

2. Платежна информация

Други източници:

1. Проучване на общественото мнение

2. Публикации

3. Записи на телефонни разговори

4. Енергия и консумативи

Кратък списък на изходите

Изходите създават по изкуствен път управляеми ситуации. По този начин се манипулира икономиката, а оттам и обществото -- посредством контрол на приходите и разходите.

Контролът над обществото
и кономиката се осъществява
в следната последователност:

1. Създават се възможности (за икономическа активност)

2. Унищожават се други възможности

3. Контрол над икономическата среда

4. Контрол на суровините (наличност, доставка, цени)

5. Контрол на капитала

6. Контрол на банковите кредитни ставки

7. Контрол на инфлацията

8. Разпределение и преразпределение на собствеността

9. Контрол на промишленото производство (капацитет)

10. Контрол на промишлените отрасли

11. Контрол на потребителския пазар на стоки

12. Контрол на цените на стоките

13. Контрол в сферата на услугите, работната сила и т.н.

14. Контрол на заплатите на държавните служители

15. Контрол на изпълнителната власт (впоследствие и на законодателната)

16. Контрол на личните досиета — създадени без знанието и недостъпни за съответното лице

17. Контрол на рекламата

18. Контрол на достъпа до медиите — преса, телевизия

19. Контрол на телевизионните предавания

20. Отвличане на вниманието на масите от истинските проблеми

21. Емоционално ангажиране на масите за отвличане на вниманието

22. Създаване на обществен безпорядък, хаос и помрачаване на съзнанието

23. Създаване на многобройни данъчни формуляри с цел извличане на допълнителна информация за лицето

24. Контрол на информационните служби (контраразузнаване, полиция)

25. Контрол на натрупаната информация

26. Психологически анализ на личността и класификация на психологическите типове

27. Контрол на законодателството (вж. т.15)

28. Контрол на всички общественозначими фактори

29. Контрол на здравеопазването

30. Използване на всички слабости на индивидите

31. Подриване силните страни на личността

32. Изсмукване на парите и имуществото от народа

Таблица на стратегиите

Основна стратегия:
отвличане на вниманието

Опитът е доказал, че най-простият метод за гарантиране ефективността на тихите оръжия и засилване контрола над обществото е то да се държи в неведение по отношение основните принципи на системата, като в същото време вниманието на хората се отвлича с маловажни неща и се създава объркване и дезорганизация.

Това се постига по следния начин:

1. Отвличане на вниманието на хората от истинските проблеми; потискане на умствената им дейност; въвеждане на некачествени учебни програми по математика, логика, икономика и инженерни дисциплини; обезсърчаване на техническото творчество.

2. Експлоатиране на емоциите на хората, усилване на склонността им да си угаждат, да задоволяват своите физически и емоционални желания (на ниво първична сигнална система). Тази цел се постига чрез:

а) непрестанни емоционални атаки и насилие (психически терор) посредством масирана пропаганда на секс, насилие и войни в медиите — особено по телевизията и в пресата.

б) задоволяване на първичните им желания в излишък, задръствайки ума с храна-боклук и лишавайки хората от истинската духовна храна, от която те имат нужда.

3.Пренаписване на историята и законите, атакувайки широко известни факти и изконни ценности и втълпявайки на хората твърдения в противоречие с общоприетото до този момент. По този начин се атакува здравия разум — вместо да се концентрират върху истинските проблеми в търсене на изход, мисълта им се насочва към изкуствено изфабрикувани външни приоритети.

Този механизъм на психическа агресия блокира способността на хората да разсъждават трезво и предотвратява евентуалното разкриване на “тихите оръжия” и технологията за автоматизиране на обществото.

Основното правило е, че от хаоса се извличат дивиденти — колкото по-голяма обърканост цари сред населението, толкова по-голяма изгода могат да получат управляващите от създадената ситуация. Следователно, най-добрата стратегия е да се създават проблеми и след това да се предлага решение.

Обобщение

Медии:

Да се отвлича вниманието на възрастното население от истинските социални проблеми и да се насочва към маловажни въпроси.

Училища:

Да се гарантира на младежта липса на адекватно образование по математика, икономика, право, история.

Развлечения:

Те трябва да бъдат на ниво като за шестгодишни деца.

Работа:

Хората трябва да бъдат постоянно заети за да нямат никакво време да мислят; те трябва да се превърнат в животни, в работен добитък.

Общественото съгласие –
основна победа

Системата на тихото оръжие работи с данни, получени от послушно (опитомено) население по пътя на законови (но не винаги законни) средства. Голяма част от информацията за системните програмисти на тихото оръжие се набавя от националната данъчна служба.

Тази информация се състои от структурирани данни, съдържащи се в данъчните формуляри, събрани, комплектовани и предоставени с робския труд на данъкоплатци и работодатели.

Плюс това, броят надлежно попълнени формуляри, подадени в данъчната служба, е ясен индикатор за степента на обществено съгласие — важен фактор при вземане на стратегически решения.

Останалите източници на информация са изброени по-горе, в краткия списък на входовете.

Коефициент на съгласие — това е обратна връзка в цифрова форма, отразяваща степента на победа. Тя се основава на следната психологическа база: Когато правителството може да събира данъци и изкупува частна собственост без справедлива компенсация, това показва, че обществото проявява безразличие към своята съдба и приема робството и законовите посегателства срещу правата на личността. Един добър и точен показател за времето на жътвата е броят граждани, които плащат подоходния си данък въпреки че правителството очевидно не изпълнява честно своите задължения към тях.

Енергийни източници
за икономическите усилватели

Следващата стъпка в изработването на един икономически усилвател е откриването на енергийни източници. Енергийните източници, върху които се крепи всяка основна икономическа система, са, разбира се, природните ресурси и съгласието на хората да работят и съответно да заемат определен пост, ранг или класа в социалната структура, тоест, да се трудят на различните равнища в системата.

Всяка класа, за да осигури своя доход, контролира класата непосредствено под нея, и по този начин запазва класовата структура на обществото. Това обезпечава необходимата стабилност и сигурност, както и правителството на върха.

С течение на времето комуникациите и образованието неизбежно се подобряват и нисшите класи започват да завиждат на по-висшите за техните привилегии и благосъстояние. Освен това и те започват да придобиват познания за енергийните системи и стават способни да се придвижват нагоре в класовата структура.

Това заплашва суверенитета на елита.

Ако това издигане на нисшите класи може да бъде забавено достатъчно дълго, елитът ще може да постигне енергийно превъзходство, и доброволният труд вече няма да бъде първостепенен енергиен източник.

Докато не бъде установено абсолютно енергийно превъзходство, съгласието на хората да се трудят и да оставят други да ги управляват трябва да се взема под внимание. Един провал в това отношение би попречил на последната фаза на прехвърляне на енергийните източници под контрола на елита.

Важно е да се знае, че на този етап общественото съгласие е все още важен ключ към освобождаването на енергия в процеса на икономическо развитие.

Затова сега ще разгледаме съгласието като механизъм за освобождаване на енергия.

Логистика

Успешното прилагане на дадена стратегия предполага внимателно проучване на входовете и изходите, на алгоритъма, който ги свързва и на енергийните източници, необходими за захранването на тази стратегията. Това проучване се нарича логистика.

Една логистична задача се разглежда най-напред на ниво първични елементи, след което се изследват по-висшите нива като синтез от първични елементи.

Това означава, че дадена система първо се анализира, като се разлага на съставните си части, докато се достигне до атомарно ниво — логистичният атом, т. е. индивидът.

В действителност процесът на синтез започва от това ниво, и то в момента на раждането на индивида.

Изкуствената утроба

От момента, в който младенецът напусне утробата на майка си, всичките му усилия са насочени към създаване и поддържане на изкуствени утроби — различни защитни обвивки и черупки.

Предназначението на тези изкуствени утроби е да осигурят стабилна среда за стабилни или нестабилни дейности; да обезпечат убежище за еволюционния процес на растеж и съзряване — т. е., оцеляване; да гарантират свободата на индивида и да го защитават от евентуална агресия.

Това важи в еднаква степен както за обикновените хора, така и за елита. Въпреки това има съществена разлика в начините, по които двете класи решават този въпрос.

Политическа структура на нациите —
зависимост

Основната причина за стремежа на гражданите на една страна към създаване на политическа структура е подсъзнателното им желание да запазят отношенията на зависимост и протекция от детството си. Казано по-просто, те искат човек-бог, който да ги пази от всички възможни рискове; да ги гали по главите; да целува и превързва раните им; да отрупва масата им с лакомства; да ги облича; да ги приспива вечер; да им повтаря, че всичко ще бъде наред, когато се събудят сутринта.

Това искане на обществото е невероятно наивно и настоятелно и човекът-бог, т.е. политикът, посреща тази наивност с друга: обещава всичко и нищо не изпълнява. Кой е по-големият лъжец в този случай? Обществото или “политикът-бог”?

Това поведение на обществото вече е капитулация, породена от страха, мързела и целесъобразността. То е основа на държавата на благополучието като стратегическо оръжие срещу едно примитивно, отвратително общество.

Лицемерие

Повечето хора имат желание да се разправят с онези, които им пречат в живота, и дори да ги убият, но не искат да се изправят пред моралните и религиозни последствия от една такава агресия. Затова те прехвърлят мръсната работа на други (в това число и на децата си!), за да не изцапат с кръв собствените си ръце. Всички се обявяват за хуманно отношение към животните, а в същото време обядват със сочни кюфтета от някоя кланица, удобно скрита далече от погледа. Но най-голямото лицемерие е, че те плащат данъци, с които финансират една професионална асоциация на наемни убийци, наречени политици, а после се жалват от корупцията в правителството.

Отговорност

Повечето хора искат да имат пълна свобода на действие (да си правят всякакви експерименти), но в същото време се боят от провал.

Страхът от неуспеха се проявява като безотговорност, като стремеж за прехвърляне на личната вина върху други — там, където успехът е несигурен и може да има нежелателни последствия (включително юридически), които лицето не е готово да поеме върху себе си. Хората искат власт, но не искат да поемат отговорност и задължения.

Хората разрешават тази дилема като наемат политици, за да посрещат вместо тях реалностите на живота.

Накратко:

Народът избира политици, за да могат хората

1. да получат безопасност без да се грижат за нея;

2. други да мислят и действат вместо тях;

3. да крадат, да нанасят вреда и да убиват други, без да мислят за смъртта и без да поемат морална отговорност;

4. да избягват отговорността за собствените си действия;

5. да се радват на даровете на природата и постиженията на цивилизацията и науката, без да полагат сериозни усилия за да ги заслужат.

Хората дават на политиците властта да създават и управляват военна машина с цел:

1. обезпечаване оцеляването на нацията-утроба;

2. предотвратяване на всякакви посегателства и заплахи срещу нацията-утроба;

3. унищожаване на външните врагове, които заплашват нацията-утроба;

4. унищожаване на вътрешните врагове — онези граждани на собствената им страна, които заплашват сигурността на нацията-утроба;

Политиците поддържат различни полувоенни служби. На най-ниското равнище е полицията, като полицаите са редови войници; адвокати и прокурори; шпиони и диверсанти (на държавна служба) и съдии, които крещят заповеди и управляват войниците. Генерали са индустриалците. Президентът, като главнокомандващ, изпълнява заповедите на международните банкови магнати. Хората знаят, че самите те са създали целия този фарс, и че те самите го финансират със своите данъци (признак на съгласие със системата), но предпочитат да търпят, вместо да се признаят за виновни и да го прекратят.

По този начин нацията се разделя на две ясно разграничени части — послушно стадо и политическа върхушка. Политическата част от нацията е тясно свързана с послушната част, търпи я и я изсмуква малко по малко. Това ще продължи дотогава, докато политиците станат достатъчно силни, за да бъдат независими от народа, и тогава те ще разкъсат и изядат своите създатели.

Системен анализ

За да може компютърът да взема стратегически икономически решения относно войната — основна движеща сила на икономиката, налага се да се присвоят конкретни логически стойности на всеки един елемент от военната структура — личен състав и материална база.

Този процес започва с ясно и трезво описание на всяка от подсистемите, изграждащи тази структура.

Наборна служба

Малко методи за превъзпитание на хората са постигнали толкова забележителни и ефективни резултати колкото социално-военната институция, известна като “наборна военна служба”. Една от основните цели на наборната служба или на коя да е друга подобна институция е да се внуши на младите момчета, посредством сплашване, безкритичното убеждение, че правителството е всемогъщо. Младежът скоро разбира, че молитвата не може да възстанови онова, което куршумът извършва мигновено. По такъв начин човек, израснал до 18-годишна възраст в религиозна среда, чрез този правителствен инструмент може да бъде пречупен и лишен от фантазиите и илюзиите си само за няколко месеца. Щом това бъде постигнато, всичко останало се внушава без затруднения.

Още по-интересен е начинът, по който родителите на младия човек, които го обичат, могат да бъдат убедени да го изпратят на война, т.е. на смърт. Въпреки че обемът на настоящия труд не позволява да разгледаме подробно този въпрос, един бегъл преглед ще ни позволи да откроим онези фактори, които трябва да бъдат взети предвид, като числени стойности, в компютърния анализ на социалните и военни системи.

Да се опитаме да дадем определение на понятието за наборна служба. Наборната служба (социална повинност или др. подобни) е институция за задължително колективно пожертвувание и робство, измислена от хората в средна и напреднала възраст, с цел да принудят младите да свършат мръсната работа в обществото. Освен това тази институция принуждава младия човек да се омърси и да поеме върху себе си същата вина като възрастните, което намалява вероятността за основателна критика срещу тях (стабилизатор на поколенията). Тази институция се представя пред обществото с лъскавия етикет “патриотична” служба, т. е. дълг към нацията.

След като сме дали обективна дефиниция на понятието служба от икономическа гледна точка, това определение ще ни послужи за очертаването на структура, наречена “човешка стойностна система”, която на свой ред се превежда в термини на теорията на игрите. Стойността на такъв роб (наборника) се представя в таблица за човешките стойности, която е разделена на категории според интелекта, натрупания опит, свръхсрочната служба и т. н.

Някои от тези категории са обикновени и могат да бъдат опитно оценени според стойността на съответния вид труд, за който заплащането е известно. Други дейности се оценят по-трудно, тъй като са уникални за изискванията на системата за социално покваряване. Ето един краен пример: каква е цената на определен майчински съвет, отправен към дъщерята, който би повлиял върху поведението на бъдещия й съпруг след 10-15 години така че, чрез потискане на естествената му съпротива срещу перверзията на едно правителство, той да позволи на даден банков картел да закупи щата Ню Йорк след 20 години?

Решението на такава задача зависи в изключителна степен от наблюденията и данните, събрани от разузнаването във военно време и от много видове психологически тестове. Напълно възможно е да се разработят груби математически модели (алгоритми и т.н.) които, дори и да не са способни да прогнозират точно, то поне могат да предскажат със сигурност тези събития. Това, което не може да се придобие чрез сътрудничество, може да се изчисли и придобие чрез принуда. Хората са машини, лостове, които могат да бъдат хванати и завъртяни в нужната посока. Разликата между автоматизираното управление на обществото и на един увеселителен парк е незначителна.

Извлечените стойности са променливи величини (за компютърен анализ е необходимо да се използва актуална таблица за човешките стойности). Тези величини се измерват в стабилни валутни единици, тъй като американският долар е променлива единица. Той е надут над реалното производство на стоки и услуги, за да придава на американската икономика фалшива кинетична енергия (мнима индукция).

Цената на среброто е много по-стабилна поради факта, че покупателната стойност на 1 грам сребро не се е изменила практически от 1920 г. Човешката стойност, измерена в сребърни единици, се променя слабо — главно поради изменения в технологията за добива на сребро.

фактори на принуда

(Лостове, с които се управлява "стадото")

Фактор първи

В подхода към всяка социална система стабилност се постига само чрез разбиране и съобразяване с природата на човека (модел “действие-реакция”). Несъобразяването с тези фактори може да има и обикновено има катастрофален резултат.

Както и в други социални схеми, някаква форма на сплашване или стимул е необходима за успеха на наборната служба. Физическите принципи на действие-реакция трябва да се приложат и към вътрешните, и към външните подсистеми.

За осигуряването на наборната служба, е необходимо ефективно промиване/програмиране на мозъците и поставяне под контрол както на семейството, така и на обществото.

Фактор втори – баща

Главата на семейството трябва да бъде обработен по подходящ начин, за да се гарантира, че децата ще израснат с необходимото (за системата) обществено възпитание и съзнание. Рекламите и медиите се ангажират да втълпят на бъдещия баща още преди да се е оженил, че той неизбежно ще бъде поставен под чехъл. Той или ще се подчини на социалните норми, които са общоприети в обществото, или ще бъде напълно лишен от любов и нежност. Той трябва да разбере, че жените търсят на първо място сигурността, а не логично, принципно и честно поведение.

Когато дойде времето синът да бъде изпратен на война, безгръбначният баща ще натика пушката в ръцете на детето си, за да не бъде осъден от обществото — или пък ще погази личното си достойнство и ще бъде обявен за лицемер. Ако синът не отиде на война, бащата ще има големи неприятности. Така, че синът ще иде на война, без да се съпротивлява.

Фактор трети – МАЙКА

Женският елемент в човешкото общество се ръководи на първо място от емоциите, а след това от логиката. В съревнованието между логиката и въображението, последното винаги печели и фантазията преобладава. Майчиният инстинкт доминира над всичко останало, затова първо се ражда детето, а след това се мисли за бъдещето. Жената с новородено бебе на ръце е прекалено замаяна от радост и щастие, за да вижда в сина си пушечно месо или евтин източник на робски труд за богаташите. Все пак жената трябва да бъде подготвена да приеме прехода към реалността, когато моментът настъпи или дори по-рано.

Тъй като преходът от сферата на мечтите към тази на жестоката реалност става все по-трудно управляем, семейството трябва внимателно да се дезинтегрира и замести от държавно-контролирано обществено образование и управлявани от държавата центрове за отглеждане на деца. Тези центрове трябва да се наложат в съзнанието на обществото като нещо обичайно и напълно в реда на нещата, а попълването им да става дори с юридическа принуда, за да се осъществи отделянето на детето от майката и бащата още в най-ранна възраст. За детето преходът може да бъде улеснен чрез обработка с влияещи на поведението психотропни вещества, въведени под формата на ваксини (например риталин).

ВНИМАНИЕ! Импулсивният гняв у жената е по-силен от страха й. Силата на една разгневена жена никога не бива да се подценява, както и властта й над един съпруг с целенасочено изкривено сексуално възпитание от ранни години.

Тези съображения залегнаха в основата на решението да се даде право на жените да гласуват през 1920 год.

Фактор четвърти – ЮНОША

Инстинктът за самосъхранение по време на война и убеждението, че като част от тълпата може по-лесно да се оцелее — в случай че младежът бъде убеден да стане войник — е последният полезен натиск, нужен за успешното изритване на бедния Джони под дъжда от снаряди и куршуми за чужди интереси. Тихото изнудване на нещастника се осъществява с внушени заплахи като “няма ли саможертва — няма и приятели, няма ли слава — няма и жени”.

Фактор пети – СЕСТРА

А какво да се каже за сестрата на юношата? Осигурена и закриляна от родителите си, тя се приучва да очаква същото и от бъдещия си съпруг, без значение на каква цена.

Фактор шести – добитък

Човешки същества, които не използват мозъците си, не са по-добри от онези, които въобще нямат мозък, така че това малоумно сборище от безгръбначни, състоящо се от баща, майка, син и дъщеря, се превръща с лекота в стадо полезни домашни животни и възпитатели на следващото поколение такива.

Край на документа

Бележки на Хелиопол

Както става ясно, илюминатите са пределно недвусмислени в своите оценки. За тях обикновените хора — “непосветените” — са като добитък, който управляващият елит е в правото си да използва за своите нужди. И за да може тълпата да се управлява и поддържа в подчинение, хората трябва да се разделят изкуствено, да се държат в невежество, да се лишават от образование, от чувство на любов и взаимопомощ, да се разрушават семействата като основни клетки на обществото, да се унищожава християнската идея. Защото когато човек се намира в объркано състояние и не притежава точен критерий за истината, тогава е лесно той да бъде объркан и направляван от чуждата воля. Точно това виждаме да става в днешното общество.

Как да не си спомним сега за провидението на Достоевски, предсказващ управлението на бъдещото общество от Великата инквизиция — стадо хипнотизирани от нашийника зайци, водени към неминуема духовна и физическа гибел.

podvodni.blog.bg

Когато случайно видях да се мъдри на тротоара табелата с надпис "Фондация Демокрация", отначало не повярвах на очите си. Последния адрес на фондацията, който помня, бе на "Графа", близо до пл. Гарибалди". Как се бе озовала тук, защо бе спукана, защо после някой я бе подпрял на стената на Художествената академия?





После.... се сетих да я снимам и в главата ми нахлуха спомени от "синьото време", от зората на демокрацията, от еуфорията през първите свободни дни....
Първия свободен митинг пред храм-паметника "Ал. Невски"; кръглата маса; големия син митинг на Орлов мост; изборите през 1991 г. - фалшифицирани, но признати от първия голям предател на СДС - доктора по марксизъм-ленинизъм (който твърдеше, че е марксист и че комунистите трябвало да "разградят системата", защото те я били построили).... 
Не, няма да изброявам събитията хронологично. Дали има или няма план "Клин",  вече почти няма значение, защото минаха 20 години и "пазарна демокрация" у нас все още няма. Защото на бившите комунисти от номенклатурата и ДС им е нужна само имитация на демокрация, за да могат да се преструват хем на демократи, хем на капиталисти и честни бизнесмени, хем на загрижени за народа и държавата социалисти (каква пародия!).
...............................................................................................................................................................
Ще коментирам само нескопосно надраскания върху табелата куплет (всъщност откъс от него): 
                                                "Когато цъфнат теменугите 
                                                  и работите тръгнат зле, 
                                                  еби им майката на другите 
                                                  и гледай ти да си добре."

Защо този куплет е върху "Фондация Демокрация"? Защото... Ако някой е забравил, в годините, когато управляваше второто "синьо" парвителство, имаше в Драгалевци едни саксии, едни теменужки, едни разговори с тях....
Ето я "топлата" връзка.
И аз отново си прехвърлих през ума ролята на тоя говорещ с теменужките човек за (зло)употребата със СДС; за продажбата на "Нефтохим" на руската мафия; за неотварянето на досиетата; за ненамирането на червените милиарди, изнесени, внесени, прани и препрани; за обсебването от него на СДС, на в. "Демокрация" и на фондация "Демокрация", за да бъдат докарани до пълна разруха. Като реалности, но и като символи. И всичко това - напълно умишлено и съзнателно направено! Или ненаправено....
Нямам намерение да навлизам в подробности. Но сега си давам сметка, че този човек направи точно това: осигури си перманентен малък електорат, за да бъде вечен депутат, макар и без власт, но с възможности да оказва влияние и да държи част от сините хора под свой контрол; а що се отнася до другите, о, да: "еби им майката на другите и гледай ти да си добре", както е казал поетът!

parasol.blog.bg

Темата от архива:

Извън закона

Самозвани специалисти майсторят ченета в незаконни лаборатории


Зъбни протези и мостове менте има и в Плевен, алармират стоматолози



Веселина ИЛИЕВА

Ченета менте правят и в Плевен, алармираха местни стоматолози. Официално регистрираните в Районния център по здравеопазване (РЦЗ) зъботехнически лаборатории за област Плевен са 13 и в тях работят 39 зъботехници. Зъбни протези, коронки и мостове обаче се майсторят и в незаконни лаборатории. В тях работят случайни хора, без нужната квалификация и заради по-ниската цена, на която се предлагат протезите, пациентите отказват да подадат жалба в етичните комисии към Регионалните зъболекарски съюзи и затова няма как да се посочат кои са псевдозъботехниците и съответно да се накажат, обясняват още зъболекарите.

Престъпната практика навлязла както в Плевен, така и в цялата страна през последните две - три години, защото контролът и върху този вид дейност намалял. За да реализират печалба, нелегалните привличали клиенти с по-ниски цени, за сметка на използвани по-лоши и некачествени материали. Целият процес на изработване на ченетата протичал не в предназначени за целта помещения, дори някои били в гаражи на жилищни блокове. А оборудването на една сравнително добра зъботехническа лаборатория излиза около 100 хиляди лева, споделят зъботехници.

В ценоразписа за минималните цени на зъболекарските услуги, приет от Българския зъболекарски съюз (БЗС), частичната плакова протеза струва 220 лв., моделнолята протеза - 350 лв., тотална плакова протеза - 220 лв., а най-скъпата - протеза по метода "Валпласт" е 600 лв. Естествено цената на ченетата менте се доближава максимално до 200 лв. и освен, че е най-ниската в тарифата за протези, е и най-достъпна за старите хора. С доста лишения те за няколко месеца успяват да спестят парите с надеждата пак да имат зъби.

На мен ми писна една - две седмици след поставянето да идват да ги дооправям, оплака се плевенска зъболекарка. Не е тайна обаче, че по-голямата част от парите за протезата са за стоматолозите. Те прибират две трети от сумата, като обществена тайна е и че всеки стоматолог си работи със "свой" зъботехник.

От няколко години се обсъжда възможността този вид услуга да се поема дори и частично от здравната каса. Но в сферата на стоматологичната помощ (с изключение на децата) тя финансира частично само един преглед годишно и две манипулации - вадене на зъб или правене на пломба (без лечение на зъба). Тези привилегии обаче не могат да се ползват от една трета от населението на страната, защото то просто няма зъби. Така за повечето от пенсионерите цените на денталните услуги са непосилни и те са принудени да правят компромис със здравето си, коментират зъболекарите.
 

Темата е от архива на BG Север

Темата от архива:

Извън закона


Чиновническа бюрокрация обяви
53-годишна жена извън закона


Според ЕСГРАОН Боряна Атанасова не съществува, трябва да води дело







Боряна Атанасова показва официални документи, издадени

въз основа на "фалшивия" акт за раждане 



Дарина БОГДАНОВА

 Служители в плевенския клон на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) шокираха 53-годишната Боряна Боянова Атанасова с твърдението, че с това име тя не фигурира в регистрите им и следователно удостоверението й за раждане, както и всичките й други официални документи, са фалшиви. Срещу подаденото от Атанасова ЕГН на монитора на компютъра се изписвало друго име - това, което тя е носела до 6-месечната си възраст, когато със съдебно решение е осиновена и й е изваден нов акт за раждане. 

Кошмарната ситуация за Боряна Атанасова се създала тогава, когато като съвестен гражданин на страната решава да си смени адресната регистрация, тъй като преди две години е продала къщата си и се е нанесла в ново жилище в бл. 96 в ж. к. "Сторгозия". Отива в ЕСГРАОН, подава на гишето акта си за раждане и личната си карта, срещу които очаква да попълни някакви бланки с актуална информация за постоянен адрес. Започва едно дълго търсене, никъде не фигурира и чува от служителката срещу нея, че рожденото й свидетелство не е документ, защото срещу вкараното в компютъра ЕГН излиза съвсем различно име. Обаждат се до родното й село Любеново, община Никопол, кметицата започва да търси в регистрите на селото, но също не открива нищо. Смяната на служителите изтича и посъветвали Боряна да дойде на следващия ден. И тогава суматохата около нейния проблем продължила. Този път я търсят в регистрите на с. Въбел, където учи в VIII клас, но и там я няма. Търсиха ме навсякъде като рецидивист, малко остана да им предложа да ме издирват и чрез Интерпол, с нескрита обида изплака жената. Служителката й задала и мъдрия въпрос ако случайно загуби рожденото си свидетелство, как ще докаже коя е. И още по-мъдро заключила, че осиновяването й е непълно, щом се води на името на биологичната си майка.

След разигралата се драма, неоткриваемата плевенчанка се поинтересувала какво смятат да предприемат, за да изяснят проблема, а служителката любезно я посъветвала да си намери нотариус и адвокат за нейна сметка и да си заведе гражданско дело за този документ. Попитала я и има ли някой жив от осиновителите й, защото можело да се наложи да присъства в съда. "Къде да водя майка ми? Тя е на 82 години. Какво да й обясня? Пожелах хубав ден и си тръгнах", разказва с вълнение плевенчанката. Разплакана, объркана и разочарована напуска сградата Боряна Атанасова. Купища въпроси и черни мисли се блъскат в главата й: от къде да намери пари за дело, какво да доказва в съда - та нали целият й съзнателен живот е минал под това име, а актът й за раждане е издаден от държавата въз основа на съдебно решение за осиновяване? Пълен абсурд! Аз се питам следното - как до 53-тата си година съм представяла този документ навсякъде, където е било необходимо, а сега в един момент се оказва, че той е фалшив, недоумява тя.

Всъщност с този проблем се сблъсква и преди две години, когато търси удостоверение за наследници на биологичната си майка и открива, че по неизвестни причини още се води на нейно име. Но дори не допуска, че е възможно издаденият й акт за раждане да бъде обявен за невалиден. Та нали осиновяването й е пълно, тя приема името на осиновителя си, който е вписан и в родилното свидетелство - както изисква Семейният кодекс на Република България. И пак според закона в същото свидетелство е посочено по силата на кое съдебно решение се издава. Тоест, изводът е, че този документ е напълно изряден от законова гледна точка. Въпросът е защо не фигурира в регистрите? Не е трудно да се предположи, че някой чиновник навремето, преди 53 години, не си е свършил работата и не е анулирал стария акт за раждане. И с немарливостта си е заложил като бомба със закъснител по житейския път на Боряна хиляди неприятности. "Осиновителката ми е прехвърлила всички земи, които притежава. Какво ще става сега, като това лице Боряна Атанасова на практика не съществува? Имам планове да работя в чужбина - как ще напусна страната, като няма да мога да си извадя международен паспорт", пита се тя с безпокойство.

На базата на акта за раждане Боряна си изважда паспорт на 16-годишна възраст, по-късно сключва граждански брак през 1974 г. и сменя фамилията си, с тази на съпруга си - Ангелова. Недоумява как й е издадена лична карта от МВР на 1 октомври 2001 г., след като не фигурира с името си в регистрите на ЕСГРАОН? Как при преселването си в Плевен преди 20 години си сменя адресната регистрация? Как е вписана с познатото на всички име в рождените свидетелства на двете си дъщери като тяхна майка? Въпросите са безкрайно много, но нито един няма отговор.

Никой от служителите в ЕСГРАОН няма намерение да й обяснява как е възникнал проблемът, нито как би могъл да се реши по друг начин - тъй като в крайна сметка потърпевшата няма никаква вина за случилото се. Едва ли е толкова трудно по служебен път да издирят делото, посочено в акта, и да анулират предходния. "Аз няма да тръгна по съдилищата - окръжни, районни, в Никопол, в Плевен. Освен това нали информацията около осиновяването би трябвало да е поверителна? Ами ако до сега не знаех, че съм осиновена, и изведнъж го научавам по този начин? Нали щях да се сгромолясам на улицата", не сдържа сълзите на възмущение и обида Боряна. И продължава: "Изживях много тежко цялата случка - не си представям как ще си сменям името, как ще обяснавам на майка ми, която ме е отгледала, какво точно се случва. Значи един честен гражданин на родината изведнъж е обявен извън закона, заради нечия чужда грешка! Възмутена съм, разстроена съм - просто нямам думи! Аз не разбирам - какво всъщност трябва да доказвам в съда? Това може да се случи само в България. Нали има Конституция, закони, членове, алинеи, които трябва да се спазват...."

Материалът е от архива на BG Север

Темата от архива:

Извън закона

 

Изкарват жив починал преди двайсет и седем години мъж

 

Мая ПАСКОВА

На нов парадокс, породен от общинската администрация в Плевен, се натъкна "BG Север". След като вече писахме за жена, която 53 години е живяла без лична карта и дефакто извън закона, сега се оказа, че друг плевенчанин почти трийсет години след смъртта си според регистрите е все още жив. За случая с Иван Чуканов разказа брат му Никола, който е потърпевш от бюрокращината и безкрайното размотаване в доказване на очевидното.

През 1980 г. Иван Чуканов умира в Русия, след като близо 12 години е работил там. На погребението присъстват всички негови роднини от България, брат му, бившата му съпруга и двете му дъщери. През август 1991 г. на Никола е издадено удостоверение от ЕСГРАОН - Плевен, в което са упоменати наследниците на починалия Иван - дъщерите Даниела и Пепа. В началото на тази година обаче се наложило да се проведе делба на семейни земи. Оказало се, че това удостоверение е старо и трябва да се издаде актуално. Да, но в ЕСГРАОН този път заявили на Иван, че брат му се води още жив, защото няма акт за смъртта му. Така че неизменната сага със съда е наложителна. В иска от Никола Чуканов се твърди, че въпреки усилията му да получи някакъв официален документ от руските власти за смъртта на брат си, такъв той не притежава. Според районната прокуратура молбата на ищеца е основателна. Община Плевен не взима становище по случая. Така че след обсъдените по делото доказателства, съдът установява, че наистина такова лице е било родено в Плевен, че през 1991 г. от Столична община са отразили факта, че Иван е починал и е оставил за наследници дъщерите си. Показанията на бившата съпруга Димитрина Павлова, дъщерята Даниела и още един свидетел доказват, че Иван действително е заминал на работа в чужбина и там е бил погребан. В крайна сметка съдът разпорежда на длъжностното лице при община Плевен да състави акт за смъртта на Иван Чуканов. Така на 12 юли 2007 г. човекът най-сетне придобива законен статут.

Брат му, оказва се, не се е отървал от ходенето по мъките в общинските коридори. Когато представя смъртния акт на служителката в ЕСГРАОН, тя му дава удостоверение за наследници, в което обаче фигурира още едно лице - съпругата на починалия с руско гражданство. Тук нервите на Никола не издържат и той заявява на служителката: Както аз доказах с документ от съда, че брат ми е починал, така вие сега с документ ми покажете, че той преди повече от 27 години е бил женен в Краснодарск. В крайна сметка така желаното и изстрадано удостоверение във вариант, устройващ и двете страни, е получено. Читателят обаче е възмутен от безкрайното размотаване и голямата "какафония" по неговите думи, която цари в общинската администрация. Уж си говорим за обслужване на едно гише, за улесняване на гражданите и за прозрачност на информацията, но когато опрем до услугите на чиновниците, нещата се обръщат коренно, възмутен е Чуканов.


Материалът е от архива на BG Север

 

Гърция шокирана от убийството на българското дете 24.08.2010, 10:31 (обновена 24.08.2010, 12:36)
news.bg
Коментари (28)

© в-к Елефтеротипия

Мястото, където е захвърлен трупът на момичето.

"Гърция е шокирана от гнусно престъпление", пише в днешния си брой гръцкият вестник "Елефтери ора", цитиран от БНР.

Материалът на изданието, озаглавен „Зверство над 11-годишно момиче", е по повод открито вчера убито 11-годишно момиче от България. То е пребивавало в страната заедно с родителите си - български емигранти. Малката бе обявена за издирванепрез уикенда.

Дни след това беше намерена мъртва в кладенец в гръцкото село Елеохори. За престъплението беше задържан 41-годишният албанският гражданин Яни Мало Меркай.

По време на разпита му мъжът признал, че е качил детето в своята кола с намерение да го закара до къщата му. Вместо това я е откарал в безлюдна местностна 7 км. от Елеохори, извършил е блудствени действия с нея и я изхвърлил полужива в 10 метров кладенец.

След като направил самопризнания, албанецът завел полицаите до местопрестъплението, където отново е потвърдил за извършеното зверство.

Българите в Албания официално са около 60 000-70 000 души, но всъщност те са много повече – минимум 170 000 души

 

Още по темата

Трябва да има държавна програма за българите в Албания
Сега трябва цялата държава - Президентството, Народното събрание, Министерския съвет и ...


До 2013 г. албанците ще се съберат в една държава?
"Листата на естествена Албания" е нова организация, в която ще членуват албанци от ...

 

етикети

Албания

В Албания има една изключително засилена пропаганда от страна на властта в Скопие за определянето на всички като македонци. Македония не жали сили и средства българите в Албания да бъдат ясно и точно определени като македонци. Те провеждат цялостна политика в това направление. Ние изпуснахме безкрайно много благоприятни моменти да изискаме ясно и точно определение на българската народност там от страна на официалните власти.

Това каза Георги Стаменов - председател на Културно-просветното дружество "Огнище" за връзки с българите в Албания и Косово, предаде агенция Фокус.

По думите на Стаменов още преди много време е трябвало да има активна политика от страна на българската държава към българското малцинство в Албания. "Досега многократно е трябвало да се поиска от официалната българска власт регламентиране на българското малцинство в Албания", смята Стаменов.

Той отбеляза, че българите в Албания официално са около 60 000-70 000 души, но всъщност те са много повече – минимум 170 000 души.

"Трябва държавата да вземе най-отговорно отношение във връзка с това престъпление спрямо нашата народност, каквото представлява македонизмът. Това е най-родоотстъпническото деяние в световната история. Сега нещата са свързани с ясното и точно определение на македонизма като абсолютен геноцид спрямо българския народ", коментира Стаменов.

"Най-съществената част от българската история в нейното начало – Албания, представлява основно поле, в което действат Св. Климент, Св. Наум. Това е свещеното пространство на Св. Седмочисленици. То не случайно е пълно с много паметници, изображения на Св. Климент и Св. Седмочисленици", уточни председателят на дружеството "Огнище".

"Албания е част от нашето духовно пространство. Ние сме толкова свързани и то от най-дълбока древност, че е престъпление отношението на официалните ни власти към българите там", смята Стаменов. Той изтъкна, че 85-90% от топонимията в Албания е с български характер.

society.actualno.com



Светлозар Елдъров: С българите в Албания трябва да се почне почти отначало
Агенция „Фокус”   За българите в Албания, Агенция “Фокус” разговаря с проф. Светлозар Елдъров от Института по балканистика при БАН, автор на книгата „Българите в Албания. 1913 – 1939 г.”.

Фокус: Г-н Елдъров, преди десет години излезе книгата Ви „Българите в Албания 1913 – 1939. Изследвания и документи”. Многократно са очертавани проблемите, трудностите, възможностите пред българската общност в Албания. Според Вас – като изследовател – какво да направи държавата с българите в Албания?
Светлозар Елдъров: Последната глава от книгата за българите в Албания е озаглавена „Пленници на политическата конюнктура”. В нея съм описал бездействието на българската държава спрямо нашите сънародници в Албания в навечерието на Втората световна война. Вижда се, че това бездействие и тази немара към нашите сънародници имат здрави исторически корени и все още продължават. Трудно ми е и винаги съм се въздържал да давам съвети на политиците как да действат, защото като историк винаги съм отказвал да следвам съвети на политици – как да пиша история. Но от моите исторически изследвания съм установил, че България, българската държава и всички институции са в дълг на българите в Албания. Наистина трябва да се помисли по-сериозно, по-трезво по какъв начин може да се помогне. За мен това е стратегически въпрос. Не е свързан само със съдбата на българите в Албания понастоящем или в близко бъдеще, с оглед на европейската перспектива пред Албания. За България много по-важна понастоящем, според мен, е съдбата на българите в Македония, с оглед и на европейската перспектива пред Македония. Ако ние не решим въпроса за българското историческо наследство и неговото ограбване – ежедневно, ежечасно и ежеминутно, което се извършва в Македония – с нищо няма да помогнем и на българите в Албания. Защото, ако Македония успее да влезе в Европейския съюз с настоящата позиция, която отрича българските корени, отрича българската история и по-скоро – присвоява всичко българско и го преиначава, мисля, че на тази основа по-късно тя ще прояви претенции към България. Било за реституция, било за зачитане на някакви несъществуващи права на македонска националност, или пък - България и българските историци да се съобразяват с измислиците на историците в Скопие. Мисля, че това е по-важният въпрос, върху който политиците трябва да се замислят.
Фокус: Защо няма масово преселение на българи от Албания към България след Втората световна война, а и преди това?
Светлозар Елдъров: Въпросът не е много труден. България след Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е най-пострадалата страна в цяла Европа. Тя не е привлекателна. Самите българи в България масово емигрират тогава, търсейки препитание главно в Америка. Албанските българи по икономически съображения главно, също отиват на икономически гурбет в Америка. Но те не емигрират масово в България както македонските българи, защото в Албания режимът е по-толерантен спрямо българите. Няма такава открита политика на денационализация, както има в Кралството на сърбите, хърватите и словенците, по-късно – Югославското кралство. Там още в годините на Междусъюзническата война и след това – след Ньойския договор са прокудени българските учители, българските свещеници, интелигенцията, а след интелигенцията поема и поток от бежанци. Такава репресия в Албания никога не е правена и това трябва да се знае добре. Става въпрос за две коренно различни отношения, коренно различни режима и коренно различни политики по отношение на българите в Албания и българите във Вардарска Македония.
Пропуснат е голям шанс. В годините между двете световни войни българската държава действително е пропуснала голям шанс, за да постави на едни здрави основи културно-националното дело на българите в Албания. Можеше да им осигури църковна йерархия, имаше планове за създаване на една Българска Епархия, изпращане на български епископ в Албания. Имаше планове за български училища... Дори до навечерието на Втората световна война има такъв шанс. През 1935 г. Обществото на народите повдига тогава въпроса за малцинствата в Албания и албанското правителство склонява. Отворени са училища за гръцкото малцинство. Третира се въпросът и за отваряне на училище за българите. Но самото българско правителство се отказва, при това - със съображения – за да не се навреди на отношенията с Югославия. Като че ли – това е приоритет на българската политика, да бъде в крак с политическата конюнктура, а не – в крак с националните интереси.
Много е пропуснато, и в периода между двете световни войни, още повече беше пропуснато в периода след Втората световна война, особено в годините на сталинизма, когато изцяло бяха забравени българите извън националните граници, а се отричаха националните корени дори на македонските българи в границите на българската държава. Ако сега трябва да се прави нещо, трябва да се започне почти от начало. Да се върнем към историческите традиции, трезво да се помисли и от хората на дипломацията, и от хората на политиката, но все пак – и да се съветват с хората на науката, които знаят какво е било, какви грешки са направени, какви възможности са пропуснати. Каквото и да се прави трябва да бъде с оглед – европейската перспектива.
Фокус: Как са устроени тези земи в църковно отношение?
Светлозар Елдъров: Там не е имало създадена Българска Епархия. В църковно отношение българите в Албания са спадали в диоцеза на Дебърската българска епархия или митрополия, както тогава се нарича, и в Охридската. Имало е планове, особено след Първата световна война, българите в Албания да се обособят в един самостоятелен диоцез и да имат свой владика. Първоначално се е мислило този владика да резидира в Цариград – един вид да продължи и връзката между Екзархията и най-западните части на българските земи. Имало е планове този владика да резидира и в самата Албания, но за съжаление никога не са осъществявани. С болка съм чел и публикувах протоколите от заседанията на Светия Синод, където пак поради чисто конюнктурни съображения (било заради политическия момент, било заради финансова криза) тази решителна стъпка не се прави. Ако тогава беше създадена една епархия, ако училищното дело беше поставено на по-здрави основи, сега нашата политика щеше да бъде много улеснена. Затова пак повтарям – много е пропуснато, но това не означава, че трябва да се бездейства. Защото бездействието днес в бъдеще ще попречи да се предприемат други решения.
Фокус: Откъде тръгва тази голяма разлика в цифрите, която се сочи като българско малцинство в Албания? Сочат се 12 000 – 13 000 души, 40 000 – 50 000 души, сто хиляди души – над сто хиляди души... Колко са те?
Светлозар Елдъров: Точен отговор не мога да дам, но такова разминаване в цифрите забелязвам и в периода, за който се отнася и моята книга – периода между 1913 – 1939 г. Първоначалните оценки за българите в Албания тогава са около 45 000 души. Това е, защото границите на Албания не са установени нито след 1913 г., нито след Първата световна война. Чак `20-те години окончателно се прокарват границите между Югославия, Гърция и Албания. Затова някои села, за които се е смятало, че попадат в Албания, всъщност се оказва, че остават в границите на Югославия или пък – в Гърция. Но главното разминаване в цифрите идва от това, че българските статистики тогава обявяват за българи само тези, които са били във ведомството на Българската Екзархия. т.е. източноправославни българи, които са припознавали църковната юрисдикция на Българската Екзархия. Но има българи, които са били под юрисдикция на Цариградската патриаршия, т.нар. гъркомани, както ние понякога ги наричаме. Има българи, които изповядват исляма. Те рядко попадат в статистиките и в онези години българската дипломация има само смътна и приблизителна представа за техния брой. Затова тези числа така варират: от 15 000 души до към 30 000 души.
Как стои въпросът понастоящем – също не бих могъл да се ангажирам конкретно. Понякога има изказвания и за 150 000 души. Едва ли българите са толкова, но аз смятам, че дори и едно преброяване няма да покаже техния брой. Антибългарската македонска пропаганда там е много силна и използват близостта с това население, използват различни политически, икономически или други средства и имат възможност да влияят. А сега, вероятно с една целенасочена държавна политика, сигурно ще се опитат да повлияят и на резултатите от преброяването. Така че – и то няма да отговори точно на този въпрос – колко са българите в Албания. Но колкото и да са, щом там има българи, България трябва да се грижи за тях.

Денка КАЦАРСКА


Изоставени Нехайството на българските държавни органи е основна пречка за признаването на наше малцинство в Албания   Автор:  Борислав Евлогиев Източник: списание "Тема"

"С поздравителни картички малцинство не се отстоява."   Изрича го Зехрудин Докле, председателят на едно от първите дружества на българите в Албания "Иван Вазов". Укорът в гласа му е към официалните власти в София, които сякаш са забравили, че сънародниците ни из албанските земи и до ден днешен са с накърнени права, защото нямат статут на малцинство. Зехрудин е откровен човек и държи нещата да се назовават с истинските им имена. Ясната позиция определено му приляга. Именно той е превел разказите на Николай Хайтов и на Чудомир за първи път на албански език и от много години полага усилия за опазването на българщината в Албания.   "Нашенци" или горани се наричат хората с българско самосъзнание в тази сравнително най-непозната на масовата публика у нас балканска държава. Горани - защото живеят главно в планинския район Гора, по северните склонове на Шар планина, от двете страни на границата между Косово и Албания, на юг от Кукъс и Призрен. Това е славянско по произход население, което е приело мюсюлманството в годините на османското владичество - като помаците в Родопите. Езикът, на който говорят, е архаичен български, който в Албания е повлиян от албанския, а в Косово - от сръбския.    
И ако покрай обявяването на независимостта на Косово за българското малцинство (или гораните) там се заговори, то за съдбата на същия този народ оттатък границата с Албания се мълчи и до днес. А историческите факти са следните. На 9 януари 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, българска и албанска делегация се срещат в София и подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. (...) Чл. 3: Албанската делегация поема ангажимента да интервенира пред своето правителство за откриването на български училища в градовете и селищата, където българското население преобладава. В тези училища ще се преподава на български, а албанският език ще бъде задължителен."     Самият факт, че 77 години след подписването на този междуправителствен протокол наличието на българско малцинство за разлика от македонското и гръцкото все още не е официално признато в Албания, илюстрира достатъчно красноречиво доколко недобре е свършена държавната работа по въпроса. Истината боли. А тя е, че близо 35 000 (според други източници 50 000 и дори 100 000) наши сънародници, живеещи в Северна и Североизточна Албания, в района на Кукъска гора, Голо Бърдо и Мала Преспа, бяха буквално изоставени на произвола на съдбата в продължение на десетилетия.   Всъщност през последния повече от половин век българските политици са демонстрирали единствено липса на заинтересуваност към хората с българско самосъзнание в Албания. Това е най-малкото странно с оглед на това, че "нашенци" в тази част на Балканите е имало още от времето на цар Симеон I, а контактите между двата народа са интензивни и приятелски много преди създаването на днешната албанска държава.   В края на ХIХ в. София е културно средище за голяма част от албанската интелигенция и албанските възрожденци. Не е широко известно, но тъкмо в българската столица е написана албанската азбука и е основана първата албанска печатница. Вместо целият този исторически и емоционален капитал да се оползотвори смислено от официална София в името на добруването на българите в Албания, тяхната съдба е оставена на волята на стария принцип за спасяването на давещите се, което е задача на самите давещи се. За валидността на този любим подход на нашите държавни институции може да запеят тъжна песен не само албанските българи, но и събратята им в Западните покрайнини, Северна Добруджа, Бесарабия.   За съжаление тази ситуация беше максимално използвана от Скопие в ущърб на нашата страна. Както разказват мнозина от българите, живеещи в Албания, македонски "пасош" се взима за 1-2 седмици, а за български паспорт се чака 3-4 години. Общото мнение е, че в момента български паспорт или виза се взима много по-трудно, отколкото преди 4-5 години. Какво толкова проверяват чиновниците в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), и досега не е ясно на нашите сънародници, които са откровено обидени от подобно отношение.   Мюсюлманските имена на много от гораните очевидно пречат на служителите на ДАБЧ да проумеят, че това са хора, запазили своя български корен и език в продължение на 6 века в тежките условия на чуждо езиково и политическо надмощие. Независимо от всички параграфи и изисквания, които, естествено, са се умножили покрай влизането на България в ЕС, в София трябва да се разбере, че от наличието или липсата на загриженост от страна на нашите институции по така наболелия паспортен въпрос зависи дали и занапред ще има българи в Албания или не.   Гораните се препитават основно със земеделие, строителство, различни занаяти, кулинарство. Знае се, че нашенци са най-големите майстори бозаджии, халваджии, бюрекчии. Ако човек види обаче къщите, които вдигат в Драч, Берат, Елбасан, Къкес, Корча и Тирана, не ще оспори извода, че тяхната често изтъквана бедност е по-скоро относително понятие. Заслугата за това е на многото задружни албански българи, които от години работят в чужбина и редовно захранват родата с припечеленото.   Според един съвременен горански анекдот гурбетчии нашенци има вече и в Китай. В условията на все по-голяма глобализация, в резултат от смесените бракове с албанци и откъсването от бита в родното село не е никак странно, че броят на гораните в Албания през последните години прогресивно намалява. При тези условия следващите стъпки на българската държава и на дипломацията ще бъдат от решаващо значение за запазването на тяхното етническо самосъзнание.   За съжаление и в най-ново време българската външна политика показа, че не е на висотата, на която би трябвало да бъде. Твърде често в годините на прехода посещенията на български делегации в Албания бяха използвани единствено за символични жестове, за партиен и личен политически PR. Лидерите на държавата така и не разбраха, че не е достатъчно само да се подари офисна техника на някое от четирите български дружества в Албания или да се организира поредна трогателна среща с представители на горанското малцинство. Нужни са по-задълбочени инициативи, ясно формулирани програми за действие и конкретни стъпки от страна на нашите институции и политици. Впечатлението на сънародниците ни в Албания е, че държавните мъже на България се активизират само по време на самото посещение, но твърде бързо забравят своите обещания след това.   Реалността дава достатъчно основания за подобни критики. Към настоящия момент в университета на столицата Тирана има само една преподавателка по български език и литература. В университета на град Елбасан български се преподава от местния български интелектуалец Исмет Тола. Годишно за обучение на български младежи, родени в Албания, в наши ВУЗ държавата отпуска само 20-25 стипендии. Вече няма възможности за безплатно лечение на гораните в българските болници, макар че в края на 90-те е съществувала подобна практика. Все още няма никакви български училища на територията на Албания въпреки твърденията, че ще се строи колеж в Тирана.   Същевременно, както признава председателят на албанските българи от сдружението "Просперитет на Голо Бърдо" Хаджи Пируши, "дейността на Македония в това отношение е много активна и това оказва влияние върху българското население".   Въпреки горепосочените негативи обаче България все още има шанс да защити своите национални интереси в Албания. На първо място трябва да се спомене съпротивата на самите горани срещу асимилационните амбиции на македонизма. Второ - и до ден днешен не са достатъчно добре оползотворени контактите с големия брой албанци, които са следвали в български университети. Много от тях както по времето на Енвер Ходжа, така и сега заемат важни обществени, научни и политически позиции в Албания и са положително настроени към нашата страна и към представителите на българското малцинство. Не бива да се забравя също така, че през 2011 г. предстои ново преброяване на населението в Албания, а подготовката за него започва още тази година. За разлика от предишното преброяване през 2001 г. в новите формуляри по настояване на Европейската комисия и на други европейски институции ще бъдат включени графите "етническа принадлежност" и "матерен език". Дано това обстоятелство даде тласък на нашата дипломация, за да може истината за българите в Албания най-после да излезе наяве, а техните права и идентичността им да бъдат справедливо и надеждно защитени.

albania-bulgaria.blogspot.com

ИСТОРИЯ

---

 

България помни славата на Сухопътните си войски

 

 19 ноември е датата на генералното сражение при Сливница през 1885 г., в което младата българска войска удържа бляскава победа над външния агресор - Сърбия, защитава достойно Съединението на България и правото на нашия народ да живее обединен и свободен.

Именно тук изгрява звездата на младата българска войска. В огъня на тази по същество отечествена война за национално обединение окончателно се оформят и нашите Сухопътни войски като отделен вид въоръжени сили. Затова 19 ноември е тяхната историческа рождена дата.

Историята на Сухопътните войски е неразделна част от историята на Българската армия (БА). Основите са положени през 1878 г. с обнародването на указа на княз Александър Дондуков за създаването на българската земска войска. Още неукрепнала и невъоръжена, през есента на 1885 г. тя е изправена пред трудна и благородна задача. В боевете при Видин, Гургулят, Сливница и Три уши младата българска войска нанася поражение на нашественика и защитава по категоричен начин въжделенията на българския народ. Впоследствие през огъня на Балканската и Междусъюзническата войни при Люлебургаз, Лозенград, Одрин, Булаир и завоя на Черна Сухопътните войски коват победа след победа. Победният път на българската войска продължава и през Втората световна война в битките при Ниш, Страцин, Куманово, Драва, Мур и много други височини и безимени коти, чрез които българският войник достига чак до Виена. Цената на тези славни победи е отвоювана от хиляди знайни и незнайни герои, много от които отдават живота си в името на Отечеството.

В периода след Втората световна война Сухопътните войски се превъоръжават и модернизират. През 1973 г. се формира командване на Сухопътните войски, на което се вменява ръководството на подготовката, окомплектоването и развитието на сухопътните обединения, съединения и части. През 1996 г. то се реорганизира в Главен щаб на Сухопътните войски, като постепенно структурите на войските и силите преминават от армейско-дивизионна организация към корпусно-дивизионна и впоследствие към корпусно-бригадна организация. В резултат на изпълнението на Плана за организационното изграждане и преструктуриране на БА до 2004 г. Сухопътните войски се привеждат към организационно-щатни структури, позволяващи изпълнението на задачите в системата на колективната сигурност. Щабовете на корпуси се реорганизират в командвания, а структурата на всички щабове до батальон се изграждат по стандартите на НАТО.

Професионализацията на Българската армия и прекратяването на наборната служба от 1 януари 2008 г. поставят пред този вид въоръжени сили нови изисквания за окомплектоването на съединенията, частите и подразделенията, както и за подготовката на кадровия състав.

Все още професията кадрови войник на този етап обаче не е достатъчно привлекателна. Независимо от масираната информационна кампания на Министерството на отбраната, ниското заплащане си остава най-голямата спънка за попълване редиците на БА от млади момчета и момичета.

 

Калю Катеров, ветеран от Втората световна война:

 

Беше истински ад

 

Три месеца доброволецът посреща смъртта с гърдите си при Ниш

 

Веднага, след като бил зачислен в Първи пехотен попълващ полк - Дупница, ротният го повикал и му поискал адреса. На въпроса "Защо?" командирът отговорил: Утре като те убият, на кого ще се обадим?

Проф. Калю Катеров, който живее в Плевен, е един от хилядите доброволци, нарамили пушките да защитават родината си в годините на Втората световна война. Сраженията от Ниш до Прищина ще останат завинаги в паметта му, защото те са част от неговия живот. Трите месеца студ, глад и смърт в окопите на бойното поле през зимата на 1944 г. още повече ще засилят жаждата му да полети - всъщност това е детската мечта (за съжаление несбъдната) на тогава 20-годишния Калю - да стане летец.

Калю Катеров е роден на 8 май 1924 г. в с. Изворово, Чирпанско. Семейството му се препитавало от селско стопанство - земеделие и скотовъдство. Баща му имал около 100-тина декара ниви, от които и 30 дка лозя. По-малъкият му брат по-късно ще завърши киноизкуство и ще отдаде живота си на научно-популярните филми. Имал и сестра.

В родното си село Калю завършва четвърто отделение. До седми клас учи в съседното с. Средно Градище. В Чирпан завършва гимназия. След това заминава войник.

Въпреки несгодите на фронта, след прибирането си от Ниш завършва Селскостопанската академия в София - тогава Агрономически факултет. Постъпва на работа в кооперативния районен съюз в Чирпан - най-голямата тогава винарска изба. Там изкарва около година и половина.

После заема овакантено място в Лозаро-винарския институт в Плевен. Четири години е зам.-директор, 15 г. е директор до 1983 г, пенсионира се през 1989 г. Има 13 книги на лозарска тематика и около 250 - 300 отделни публикации. Лауреат е на Димитровска награда и е заслужил деятел на науката.

Времето в униформа Калю Катеров

определя

като войнишки

неволи.

През пролетта на 1943 г. завършва гимназия. През есента вече трябва да отиде войник. Комисията го определя - да служи в авиацията.

20-годишният мъж заминава за летище Марино поле, до Карлово. Там обаче разказва, че като член на РМС е "малтретиран" от т. нар. разузнавателни отдели. Затова се премества като доброволец на летището в Божурище. Там обаче среща същия поручик, тормозел го в Карлово, и заедно с двама свои приятели решава да избяга. Единият от тях - д-р Илия Шмилев, доста по-късно пише автобиографична книга, в която отделя специална глава на бягството. "Тръгнахме пеш и отидохме в Чирпан. Междувременно дойде 9 септември 1944 г. Изпратиха ни в едно летище до Чирпан - Черна гора. После пак се върнах в Божурище.

Там дойде новият завеждащ въздушните войски ген. Захариев. Държа ни една реч и аз бях в такъв възторг от нея, че се записах доброволец и отидох на фронта". Така Калю Катеров описва мотивацията си да замине за бойното поле.

Преди вражеският огън да започне да се сипе пред очите му, Калю се завръща в родното си село. Има цяла седмица да се види с близките си, да им съобщи решението си. Той обаче не го прави. Че заминава да се бие с немците не научават нито баща му, нито майка му. "В отредения ден брат ми ме изпрати до някъде, но и на него не казах. Дадох му всичките си по-ценни вещи, които имах. И тръгнах", разказва той.

Събират на едно място около 120 - 130 души доброволци - действащи войници, чиято част не е заминала за фронта. Месецът е октомври, годината - 1944-а. Водят ги в Ниш. Градът вече е превзет.

Истинско изпитание за желаещите да се сражават са докараните

камиони

с мъртви и

ранени войници.

Много от доброволците изпадат в ужас и се връщат. След седмица обаче те са докарани пак, вече не като доброволци, и като наказание за страхливостта им занапред винаги ще бъдат на първа линия при атака.

"Разпределиха ни по части на местата на убити. Моят приятел стана картечар, а аз бях пехота. И тръгнахме по фронта - Нишки бани - после превзехме Прокупле. Малко след това ни биха едни немски самолети - вуке волф - с двойни тела бяха - в прохода Дубница се случи това. Последва Прищина към Албания, Космет до Нови пазар.

Беше истинска война. Страхът обаче се преодолява, а мизерията те съпътства. Защото законът на войната е такъв - ако ти не убиеш, теб ще убият. В критична ситуация единственото, което гледаш, е да оцелееш. Понеже аз бях от тези, които нямаха нищо като снаряжение, трябваше да си го набавя от един убит немски войник. Което беше чисто мародерство - да се въоръжиш по такъв начин, да му вземеш раницата, каската. Но когато става въпрос за оцеляване, нямаш друг избор", спомня си Калю Катеров. И продължава: "Когато влязохме в Космет (Косово и Метохия) ни четоха една заповед, че един вид сме на самозадоволяване - да си търсим сами храна и да се спасяваме. Четири души хващахме едно платнище и влизахме в албанските ниви. Беряхме едри картофи - батати. В землянката ги режехме и ги печахме на една тенекия. Живеехме в окопите. Беше адски сняг. Стигнахме някъде между Прищина и Нови пазар и завърши първата фаза на войната".

От там частта на Калю тръгва пеша обратно за Ниш. Войниците нощуват на много места, получават писма и подаръци от народа. Една грозна сцена обаче ветеранът не може да изтрие от съзнанието си. "Много от

нашите хора

постъпиха грозно,

просташки.

Нощувахме на едно място преди Прокупле. Настаниха ни по къщите, а на сутринта нашите откраднали черги, юлари. Строиха ни. Командирът ни искаше да накаже виновните. За такова мародерство бе отредено - разстрел. Югославският кмет обаче дойде и каза крадците да се вържат за едно дърво и всички да минат и да ги заплюят за назидание. Отделно ние официално като войска карахме овце, крави, носехме оръжие - т. е. това, което беше пленено. Югославяните пък бяха много мераклии за шмайзери и пистолети. Тогава в Прокупле беше пазарен ден и местните поискаха тези неща. Ние вдигнахме оръжие срещу тях, защото искаха да делят", разказва ветеранът.

На война се случва всичко. Редуват се ситуации на еуфория от спечелена битка с такива, в които не знаеш къде да се скриеш, за да оцелееш. Калю си спомня и подобен момент. Полкът му се намирал близо до Прищина. От едната страна били разположени врачанските партизани, а от другата - югославски. Немците се възползвали от момент, в който тези югославяни, които живеели наблизо, се върнали да спят по къщите си и разхлабили техния фронт. Така чуждата войска излязла в тила на българите, пресрещнала ги и отпред и те се озовали в капан. Тогава всеки се спасявал както може.

"Не може да не съм убивал. Когато загърмят десетина пушки, не знаеш дали твоята е покосила някого. Не можеш при атака като стреляш да не убиеш. Мразех немците. Вече години - от 1933 г. когато Хитлер дойде на власт, те заграбиха цяла Европа. Сами изостриха отношението към тях. И не само в България. Е, имаше и хора, които ги обичаха. Учил съм за техния народ - писатели, поети, учени, но немците ги мразех. А те вече бяха много озверени във войната.

Първото нещо, когато си мислех, отивайки на фронта, е

като ме уцелят

да умра веднага,

а не да остана осакатен.

Мисля си, че ние преживяхме боевете на фронта по-леко, отколкото участниците във втората фаза на войната в Унгария. Въпреки че българската войска бе солидна, нямахме подготовка. Немците бяха воювали на различни фронтове по 5 - 6 години, а аз например бях 5 месеца войник, изкарал т. нар. индивидуално обучение и нищо друго. Бях абсолютен редник, там на фронта ми дадоха чин подофицер", споделя Катеров първите мисли, които нахлуват в главата му, когато заговори за този период от живота си.

За сегашната действителност не му се говори много. Казва, че не одобрява тази глобализация, която става. Не бива и българската армия да се съкращава толкова. Вярно, техниката е усъвършенствана много, но все пак тя е само едно желязо, ако няма човек. И ние при нужда трябва да разчитатме на някой друг. "Сега положението много прилича на ситуацията преди Втората световна война. Това непрекъснато въоръжаване, противопоставяне на един блок на друг. Гладът и жаждата на Америка за величие не са на добре. И с това противопоставяне на руския фронт, на китайския. Не мисля, че с новия президент нещата ще станат по-различни, въпреки че обещава политика коренно противоположна на досегашната. Най-много да си спечели някое убийство. Както се случи с Кенеди. Защото те са бизнесмени, милионери. Няма ли война, САЩ не печелят, а губят страшно много пари", разсъждава Калю Катеров и после пожелава повече пари в българската армия, за да могат живота си да й отдадат повече млади хора.

 

Материалът е от архива на BG Север

Дейвид Харис: Евреите в САЩ подкрепят България 23.08.2010 19:50 Премиерът Борисов се срещна с изпълнителния директор на Американския еврейски комитет Дейвид Харис, който участва в Летния университет на Европейския еврейски студентски съюз в София Шефът на

Американския еврейски комитет Дейвид Харис (д)разговаря и с външния министър Николай Младенов Министър-председателят Бойко Борисов се срещна днес с изпълнителния директор на Американския еврейски комитет Дейвид Харис, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Харис е в София, за да участва в Летния университет на Европейския еврейски студентски съюз, който за първи път се организира в страна от Източна Европа

Премиерът е отбелязал, че България има ясни позиции по междудържавните отношения, сигурността и мира, не само в рамките на Европейския съюз, но и извън пределите на Общността.

Успяхме да се докажем като предвидими партньори, затова действията на това правителство се оценяват положително както от ЕС, така и от САЩ. Страната ни има отлични отношения с Израел, с еврейската общност и нейните организации, както у нас, така и по света.

Дейвид Харис е заявил, че еврейската общност в САЩ има възможност и ще подкрепя България изцяло и във всяко отношение за пълното възстановяване на положителния имидж на страната ни.

Било е обсъдено развитието на отношенията между България и Израел в науката, технологиите, земеделието и сигурността. още по темата Възраждане на еврейските общности 1 | 1110

На срещата председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти е изразил своята благодарност за помощта на правителството при реализирането на различните проекти на общността.

"Никога не сме имали по-тесен контакт с първите хора на изпълнителната власт, както в момента", е подчертал Бенвенисти.

На срещата са присъствали вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на външните работи Николай Младенов и директорът на Федерацията на ционистите в България Виктор Меламед.

Утре, 24 август, президентът Георги Първанов ще връчи на Дейвид Харис орден "Мадарски конник" - първа степен, който той е удостоен  за изключително големите му заслуги за развитието на двустранните отношения между България и САЩ.

От днес до 28 август 500 студенти с еврейски произход от цяла Европа обсъждат проблемите на света, в който живеят, както и проблемите на еврейския свят.

Младите лидери ще се запознаят и с историята, бита и традициите на България, както и със съвременната политическа и икономическа ситуация в страната.

Вицепремирът Цветанов, който е председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет днес изнесе първата лекция от програмата на Летния университет.

Програмата включва и лекции на Дейвид Харис, проф. д-р Христо Матанов, проф. д-р Румяна Маринова, д-р Алек Оскар, равин Хершел Глук, много атрактивни занимания, конкурси и състезания свързани с опазване на планетата, опознаване и съхраняване на еврейските традиции, дух и история.

Харис е изпълнителен директор на Американския еврейски комитет от 1990 г. Той обикаля целия свят, приканва за борба с антисемитизма, следи за състоянието на еврейските общности и се застъпва за разбирателство между различните етноси и религии.

Той беше водеща фигура, ангажирана с емиграцията на над един милион евреи от Съветския съюз. Автор е на 7 книги, носител е на над 10 държавни отличия на Франция, Германия, Италия, Полша, Украйна.

През 2002 г. получи почетен знак на българския президент, а през 2001 г. - "Златна лаврова клонка" от българското външно министерство.

 

www.vesti.bg

Мръсотията не е от вчера. Помня я още като дете. Преди години от училищата организираха уборки. На игрището, в  близкия парк, на улицата пред школото. Цел – създаване на добри навици. Чувала съм, че имало и „съботници” за големите, със същата идея – да ни научат да бъдем по-чисти, по-добри, да измитаме вече измърсеното.  

На какво ни научиха? Променихме ли се? Явно насила хубост не става. Тия навици се изграждат в много по-ранна възраст. Тръгват от семейството. Все по-често си мисля, че не първите седем, а първите две години са най-важни за възпитанието ни. Затова се опитвам да уча сина ми на хигиена. Първо на него да му е чистичко, да свикне с нея, да му хареса... После да започне да иска навсякъде да му е чисто и от другите да изисква да не мърсят.

Е да де, но трудно се получава. Щом излезем от къщи, никакъв положителен пример не мога да му дам. Знаете как децата на около две годишна възраст обичат да копират всичко. Как да му обясня, че на жената кучето ака в парка, обаче той трябва да стиска. Или, че всеки чичко си изхвърля фаса на улицата, но всъщност това не е хубаво. Ами те, улиците ни са пълни с угарки. Синът ми само ходи и ги сочи. Слава Богу, знае че са боклук и иска да ги изхвърля в кошовете, а не да ги яде, защото съм виждала и такива хлапета.

Един ден някой ме попита кои са му първите думички. Тези по-различните от „мама” и „тате”. Тогава най-ясно си дадох сметка в какво   положение сме. Много е показателно. Срам не срам и на вас ще ви ги кажа: „ако”, „фас”, „кал”, „чистя”... Сега иска да изчисти всеки боклук, който види на пътя.  Питам се докога? Естествено, докато порасне и свикне с мръсотията, в която живее. Затова все по-често  ще се замислям дали да избягам. В някоя друга страна, в която няма да ми се налага да обяснявам, че не може навсякъде да е чисто като вкъщи. Защото знам, че може.

Наскоро бях за два дни в Лондон. И двата дни валя дъжд. И двата дни не си изцапах обувките. У нас бизнесът с почистващите гъбички за обувки сигурно върви много. До магазина на две крачки да отидеш и започват да изглеждат като износени.

Темза. Чиста река. Лодки. Патици. Лебеди. Децата ги хранят. У нас – Струма. Марица... Пликчета. Мръсотия. Лъсват особено, когато времето се затопли и нивото на водата се понижи.

В лондонската пощенска кутия освен бележките за данък смет намираш и специално писмо от общината с мостра в него на разтворими торбички за боклук. Освен това има кошчета, които казват „тенкю”, като ги използваш. А хората се поздравяват. На мен лично ми се видяха и по-усмихнати. Почувствах се, като в страната на чудесата. Тук чудеса също има. Но за жалост не са от тези, които те карат да се усмихваш, а само да ти увисва ченето.

Гледам българското знаме до европейското и си мисля кога ще ги стигнем... Винаги, когато се вее българският флаг, ми става хубаво. Сещам  какво са ни учили в училище. Зелената лента в националния ни трикольор значи – хубава природа, чистота, зеленина... Пак нещо сме се объркали...

Не ви ли потиска мръсотията около вас? Или вече свикнахте и не й обръщате внимание. Казват, че човек бързо привиква към хубавото. За съжаление мисля, че същото се отнася и до лошото.

Когато живееш в кочина, дори и без да ти се иска, след време ставаш прасе. А тя – кочината е навсякъде. Един път като се изкаляш, пренасяш мръсотията. В работата, в делата си, в постъпките, вкъщи... Ходим омазани до ушите в собствените си нечистотии. И понеже всички са кирливи, не ни прави особено впечатление. Само когато излезем извън страната, си даваме сметка в какво живеем. Някак си ни е съвестно да се изсерем на метеното. И е малко потискащо като си помислим откъде идваме и в какво живеем.

Какво правим когато някой ни лъхне на пот? Отдръпваме се.

А ако постоянно ни понамирисва? Предполагам, че никой не иска да разхожда до себе си скункс.

А ако държавата ни смърди? Бягаме, ако можем. Свикваме, ако нямаме друг изход.

Но изход винаги има - да се променим. Ама като знам как обичаме промените се опасявам докато предприемем някаква крачка всички да не станем мърлячи.

Чудят се да забранят ли пушенето на обществени места. Ако искате пушете, то си е ваша работа, но моля ви, не третирайте Земята ни като торбичка за еднократна употреба!

Има закон за хвърлен фас, но дали някой го спазва? Дали някой следи за спазването му? Какво толкова – един фас. След две години ще се разгради. А кучешко ако? Какво толкова – ще го прескочим. А пластмасова чаша? А празна бутилка? Какво толкова – след 500 години ще се разпадне. А пълната торбичка, изхвърлена от терасата? А големият боклук до кофите? А глобалното замърсяване на Земята?

Малко по малко свикваме с всичко. Все повече и повече средства се влагат в заводи за рециклиране на отпадъци, но ме притеснява преди това страната ни да не се превърне в бунище. Или още по-лошото - във фабрика за смет.

Какво можем да направим? Много е просто. Не изисква никакъв физически труд. Да променим мисленето и навиците си. Да си представим, че сме на гости. Така ли се държите, когато отидете на  гости? Ще си изхвърлите ли фаса на килима в хола? Ами защо тогава го правим на земята, а не на определените места за това? Та нали всички сме на гости на тази планета...

Често ме питат къде е България и с какво сме известни. Как да им кажа с какво сме прочути? Ако дойдат на Българското Черноморие ще видят, че зелената лента от трикольора ни е застроена до шевовете с недовършени строежи. Не те са страшните, а това че не чистим наоколо след като ги завършим.

И къде е България? Там където започват дупките по пътищата и найлоновите торбички.

 

svetlaivanova.blog.bg

В предишният си постинг посветен на свободната енергия публикувах част от биографията на Никола Тесла. Поради технически причини наречени за по-кратко - неумения (до този момент), не успях да Ви предоставя и снимков материал. Този път няма пропуск. Приятно четене!!!

Никола Тесла – повелителят на мълниите

 

 

"...Настоящето е тяхно. (скептиците на деня). Бъдещето, за което аз в действителност работя, е мое." 

 

                      Никола Тесла ( 10.07.1856 - 07.01.1943 )

 

 

 

Началото

 

Никола Тесла е роден в 10.07.1956 година в град Смилян, днешна Хърватска, която по онова време е била част от Австро-Унгарската империя.

 

Баща му – Милютин Тесла бил православен свещеник, а неговата майка се занимавала с изобретяване на домакински уреди, като дори е патентовала няколко свои изобретения.

 

Според дневника на Никола Тесла, като дете той имал странни и неочаквани реакции спрямо различни  предмети или плодове. При вида на перла например той получавал конвулсии; вкусът на праскови от своя страна предизвиквал треска; а лист хартия, плуващ във вода, се превръщал в причина за неприятен вкус в устата му.

 

И на по-късен етап в живота си Тесла имал странни възприятия и фобии. Някои от тях включвали перли, носени от жени, никога не е отсядал в хотелска стая или етаж, чийто номер се е делял на три, и поръчвал големи количества кърпички на всяко ядене, с които усърдно лъскал сребърните прибори.

 

.Неговият баща искал Тесла  да направи духовна кариера и му забранил да постъпи в Политехническия институт. Никола приел много тежко бащината забрана и скоро веднага се разболял. Лекарите предупредили, че дори е възможно да умре, и тогава баща му позволил да се запише в института и както може да се очаква - Никола скоро оздравял. Но не напълно. Той самият си спомня, че след тази болест започнал да вижда странни неща.

“Силни потоци светлина ми откриваха изображения на реални обекти и просто заместваха мислите ми - написал Никола Тесла в дневника си. - Тези изображения на предмети и сцени изглеждаха като действителни, но аз винаги ги осъзнавах като видения от нормалния живот”.

 

Никола Тесла завършва гимназия "Realgymnasium" в близкото градче Карлщад, където живее негова леля и след това постъпва в Техническия Университет в Грац. Учи философия в Прага.

 

 Работи в Унгария, Германия и Франция и накрая в Съединените американски щати.

 

 

Томас Едисън и неспазването на едно обещание

 

Младият Никола Тесла получава писмо от Томас Едисън, в което бележитият учен го кани в САЩ, за да му помогне при усъвършенстването на динамото, произвеждано в завода му.

 

В началото всичко върви като по ноти и двамата творят плодотворно, но само няколко месеца по късно пътищата на двамата учени се разделят и Тесла напуска работата си в завода на Едисън.

 

Версиите за тяхното разделение са две:

 

Според първата още преди да пристигне в Америка – на Тесла е обещана специална премия от Томас Едисън в размер на 50 000 долара при успешно приключена работа над динамото, която така и не бива изплатена на младия учен.

Според втората версия разрезът между двамата бележити изобретатели е причинен от различните им възгледи. Докато Едисън смята, че правият ток е бъдещето, то Тесла счита, че усилията на американския учен са насочени в погрешна посока и истинското бъдеще е в променливия ток.

 

Променливият ток е практичен поради факта, че той може да бъде променян или конвертиран, прилягайки на много ситуации. Например, ако волтажът е направен доста висок, токът, необходим за специфично ниво на мощ, е много нисък. Този нисък ток става много ефикасен, когато се транспортира ел. енергия по дълги жици. (Това е причината, поради която ел. жиците из провинцията са на много висок волтаж.)

 

Каквато и да е била истинската причина, най-вероятно няма никога да разберем. В крайна сметка Тесла напуска и основава със свой близък приятел своя собствена компания.

 

 

Известни изобретения

 

Никола Тесла е бил пионер в много области.

 

Според достоверни сведения Internet е бил проектиран от иновантния учен в началото на миналия век под името „Международната безжична система за предаване на информация и енергия”. Той построява дори и енергопредаваща станция в Лонг Айлънд , която е можела да насочва енергия чрез отразяване в йоносферата до всяка точка по света. Според изследователите на Никола Тесла чрез тази система е можело да бъдат пренасяни картини, музика, текстове, като условието, за да бъдат получени, било да има енергоприемаща система. Проектът бил прекъснат поради Първата световна война и американските военни забранили на Тесла експериментите. Снимка на енергопредаващата станция:

 

 

.

Едно от най-известните му изобретения е предаването на електрически ток с високо напрежение на дълги разстояния без помощта на кабел.

 

 

Тесла направил експеримент с действителна безжична трансмисия на електрическа енергия. В Колорадо Спрингс той е построил лаборатория за да развие това. Лабораторията съдържала най-голямата Тесла-бобина, която е била построявана някога, дори и в днешно време.

 Наречен "Усилващия Предавател" ("Magnifying Transmitter"), той е бил способен да генерира 300 000 вата, и според твърденията да произвежда светкавица дълга 40 метра.

 

Друго известно негово изобретение, което е широко разпространено днес, е радарът. Тесла композирал уред, който посредством радио вълни има възможност да засича обекти на земята и във въздуха.
 

 

Негово легендарно изобретение е „Приемник на свободна енергия”.
Това изобретение се състои от лъскава метална плоскост, която е покрита със слой изолиращ материал. Един кондензатор е включен между плоскостта и заземяването, за да приема енергия. Топчетата вдясно показват едно устройство за разреждане, две метални ленти (напр. ламети) висят близко една до друга, на които едната страна е свързана с плоскостта, а другата със земята. Когато се покачи напрежението в кондензатора, поради постоянния приток на енергия от плоскостта, тогава се привличат позитивно заредената част на плоскостта и негативно заредената част на заземяването и кондензаторът се разрежда. Ако полученото напрежение се пусне през една намотка, то може да бъде променено неговата фаза и да се използва като променлив ток.

Колкото по високо и далеч от земята е плоскостта, толкова повече енергия се събира.

Надали е възможно да се копира това изобретение, защото Тесла е запазил един важен детайл за себе си, тъй като се е страхувал да не бъде откраднато откритието му.

Дали това откритие е функционирало, или е само теория, не е ясно защото към документите за патент не е приложен действащ модел. (PatNr. 685.957).

 

По време на Първата световна война Тесла решил да финансира изграждането на университет, но поради липсата на инвестиции решил да продаде част от макетите и записки с работата си по различни проекти..

 

Поради  тази причина днес мнозинството от хората смятат, че Маркони е изобретил радиото, докато истината е коренно различна – Никола Тесла държи патента за това велико изобретение.

 

 

 

Любопитни факти
 

 

По време на ВСВ, Тесла е твърдял, че е изобретил мощен "лъч на смъртта", който би могъл да разруши атакуващи самолети.

 

Той е предложил система от лъчеви оръжия за защита на границите на САЩ и други европейски нации, като твърдял, че това изобретение може да сложи край на войните по света.

 

 Когато починал, повечето от техническите документи на Тесла мистериозно изчезнали, и много от тях не са намерени оттогава...
Ето и скица на т.н „ Лъч на смъртта”.

 

А това е скица на т.н защитна стена – „Щитът”.

 

Днес използваме голяма част от неговите изобретения в нашия бит, като дори не осъзнаваме, че те са били изобретени и патентовани от този брилянтен учен преди десетки години – микровълновата печка, флуоресциращите лампи, телевизионните и радио предаванията, Интернет, радарът.

 

Забележителното е, че той е конструирал машините „в главата си“ и не се е налагало да бъдат правени корекции след създаване на моделите.

 

Тесла е бил също и велик механичен инженер, и патентовал дузини устройства, вариращи от скоростометри до супер ефикасните електрически генератори. Едно от уникалните му устройства е била турбината без перки (bladeless turbine). Вместо използването на перки от рода на вентилатора, турбината на Тесла използвала солидни дискове от метал, и разчитала на т. нар. "boundry-layer effect". Неговата турбина се задвижвала с компресиран въздух или пара, и била толкова ефикасна, че устройство, държано в ръка, можело да произведе сила от над 10 конски сили! Днес тази технология се използва в специален вид не-леплива (non-clogging) помпа, създадена за петролната индустрия. (В действителност, колкото по-гъста е сместа, която тя изпомпва, толкова е по-ефикасна!) На базата на турбината без перки той изобретил и кола, задвижвана от нея.

 

Снимки на турбината без перки и колата на Никола Тесла:

 

 

 

Именно Тесла впряга в употреба водопада Ниагара, като построява електрическата станция на него. Тя е толкова ефикасна дори и сега, че промени по нея не са правени изобщо.

Но за неговото гениално изобретение свидетелства единствено една малка статуя (дори не е осветена през нощта) в близост до Ниагарския водопад.

 

 

 

 

Забравените изобретения

 

1. През 1933 приключва проект по поръчка на Дженеръл Мотърс и Дженеръл Електрикс за електрически автомобил, захранван по въздуха.

 

 Има 7 свидетели на тестовете, при които автомобилът се е движил с максимална скорост от 140км/ч. Един от свидетелите е бил Марк Твен, който е добър личен приятел на Тесла. Къде е този автомобил сега, къде са чертежите или всичко е просто измислица?

 

2. Тесла се занимава интензивно и с резонанси.

 

Той изобретява устройство, което може да бъде настроено на определена честота и да трепти в резонанс с нея. Веднъж забравя устройството включено и отива на обяд в близкия ресторант. През това време става земетресение, пукат се уличните тръби, докато той се сеща за причината и спира устройството.

 

3. Казват че на едно пресконференция демонстрирал свободна енергия. Държал електрическа лампа в ръката си, която не била свързана с никакви проводници, а тя просто си светила....

 

4. Филаделфийският експеримент  осъществен с помощта на "генератор на невидимостта".

 

Под ръководството на Тесла той е бил монтиран на лекия разрушител от военноморския флот на САЩ "Елдридж DE-173". Според участвали в проекта очевидци експерименталното електронно оборудване се е състояло от два много мощни 75-киловатови генератора, които са захранвали 4 гигантски магнитни бобини. Те са били монтирани под палубата на кораба. Към тези основни елементи била навързана и още цял куп други електронни устройства.

За първи път "генераторът на невидимостта" бил тестван в акваторията на Филаделфийското военноморско пристанище на 22 юли 1943 г. Освен от кея експериментът бил наблюдаван и от борда на военния кораб "Андрю Фюръсет". Именно на него по това време служел матросът Карлос Мигел Аленде. През 50-е години на миналия век той е очевидецът, който първи дръзва да разкаже пред медиите за експеримента под псевдонима A.K.A.

Точно в 9 часа екипажът на "Елдридж" включва захранването на бобините. Малко след това наблюдателите от брега и съседните кораби забелязват, че съдове е обхванат от някаква зеленикава мъгла. В следващия момент мъглата изчезва заедно с целия кораб. Посветените в тайните на експеримента висши офицери остават изумени, тъй като те очаквали, че "Елдридж" ще изчезне само от екраните на следящите го радари. След няколко минути корабът отново се появява на радарите и в залива. Качилите се на борда офицери и учени установяват, че част от членовете на екипажа са дезориентирани, а на други им се гади и повръщат. Пазеният в строга тайна проект не дава възможност да се разбере какво точно става през следващите три месеца, но е известно, че участващите в експеримента учени и експерти доработват нещо по инсталацията на "Елдридж".

Следващият тест се провежда на същото място и година на 28 октомври в 17,15 часа. Този път корабът изчезва, но не съвсем, тъй като през първите няколко секунди очевидците виждат неговото слабо призрачно очертание върху водата. После "Елдридж" е обхванат от някаква заслепяващо синкаво сияние, след което разрушителят изчезва от хоризонта. В следващите няколко секунди корабът се появява на стотици километри в залива на Норфолк в щата Вирджиния, където е наблюдаван в продължение на няколко минути от моряците във военната марина. В един момент "Елдридж" изчезва от залива в Норфолк по същия мистериозен начин, по който се е и появил, за да се завърне отново на рейда във Филаделфия.

 

5. Електромобил се движил цяла седмица без зареждане.

 

 През 1931 година Никола Тесла, заедно с инженери от автомобилостроителна фирма провели забавен експеримент.
Заменили бензиновия с електрически двигател. Тесла включил в електродвигателя кутия с размери 60х30х15 кв. см с две стърчащи оси. Натиснал педала на газта… Машината работила без прекъсване цяла седмица. След това Тесла прибрал загадъчната си кутия и никой повече не я видял никъде.

 

6. Сигналите от Марс. През 1926 година Тесла поставил радиомачта в своята лаборатория в Ню Йорк. И приемал радиосигнали с неясен произход. Един от възможните източници той нарекъл Марс. Присмели му се, но самият учен казва: “Заради такова чудо - да установя връзка с извънземни - бих дал и живота си!”.

Като много гении, той не е бил практичен човек. Отдава живота си, за да реализира своите идеи, докато други са направили милиони с неговите изобретения. Накрая той умира в забрава и изключителна бедност.

В късните си години, Тесла е бил считан за ексцентричен учен. Осмиван от съвременниците си, неговите идеи често се появявали в научнофантастични разработки. Той е бил вдъхновението за лудия учен в комиксите Супермен на Макс Флейшър.

 

След смъртта си по-голямата част от неговите проекти, както и целият му архив бива иззет от правителствени агенти на ФБР и досега не се знае какво са съдържали те.

 

Един истински човек и визионер, който отдава дните си, за да служи на човечеството и с помощта на своите изобретения да спомогне за създаването на един мирен и обединен свят. Изпреварил времето си, той и досега е вдъхновение за учените по света.

 

podvodni.blog.bg

В периода който носи общото наименование „време на безвремие” събитията се развиват със шеметна бързина. В края на една отминала епоха и началото на нова, междуличностните, междуобщностните и международните отношения бележат и ще бележат коренна промяна. Смяната на епохите е космически цикъл следвал неизменно своята логика и последователност, независимо от нашите разбирания и желания. Земята като част от космоса (реда и хармонията) следва неотлъчно неговите закони. Живееики на тази планета която наричаме собствен абравяики че сме част от тази хармония ние живеем по измислени от нас закони, които в много случаи противоречат на космичните. Със своите деиствия ние не само нарушаваме балансите в обкръжаващата ни среда (природа), но и допринасяме за нарушаването на космическият енергиен баланс. Нашата непросветеност и алчност отваря широко вратата на нашето съзнание за всякакъв вид манипулации. Използвайки тази широко отворена врата, тайните кукловоди насърчени от своето его и чувство за богоизбраност в съдействие с представители от „Тъмните сили”  използват всеки метод за създаването на страх и постигането на робско подчинение на останалата - невежа част от населението. Част от методите са лансиране на лъжливи теории и изопачаване на човешката история. Лансирането и потдържането на теории като: Произхода на видовете (Дарвин),  причината за изчеването на динозаврите, развитието на човечеството, глобалното затопляне, божествената предопределеност на евреите, ислямският тероризъм, войната между цивилизациите, теорията за биологичното начало на нефта и газа и ограничените им количества. Стъпвайки на последната парадигма задкулисието си намира оправдание за водене на безкрайни войни, създавайки впечатление за желание за контрол над енергиините богатства на земята. По този начин се създава погрешното впечатление за ограничени енергиини ресурси. Което е изключително погрешно. Нашата планета е подсигурена с енергия за неограничено време. Шашнахте ли се? Да, за неограничено време! Каква енергия ли? Космическа, божествена, пси, астрална, ефирна, тъмна материя или кактоВи дойде на ум да я наречете. Но най вече е ивестна под наименованието – Свободна енергия.

В предишните си два поста Ви предоставих с нагледни материали някой от начините за използване на Свободната енергия. Посредством помоща на http://universalnite000.blog.bg/profile.php  за което му благодаря сърдечно Ви предоставям  малко интересни факти от живота на двама пионери в тази област.

Приятно ми е да Ви запозная с Никола Тесла:

 

Никола Тесла – геният, който изобрети двайсети век

 

 

"...Настоящето е тяхно. (скептиците на деня). Бъдещето, за което аз в действителност работя, е мое." 

 

                 Никола Тесла ( 10.07.1856 - 07.01.1943 )

Никола Тесла е роден в 10.07.1956 година в град Смилян, днешна Хърватска, която по онова време е била част от Австро-Унгарската империя. Баща му – Милютин Тесла бил православен свещеник, а неговата майка се занимавала с изобретяване на домакински уреди, като дори е патентовала няколко свои изобретения. Според дневника на Никола Тесла, като дете той имал странни и неочаквани реакции спрямо различни  предмети или плодове. При вида на перла например той получавал конвулсии; вкусът на праскови от своя страна предизвиквал треска; а лист хартия, плуващ във вода, се превръщал в причина за неприятен вкус в устата му. И на по-късен етап в живота си Тесла имал странни възприятия и фобии. Някои от тях включвали перли, носени от жени, никога не е отсядал в хотелска стая или етаж, чийто номер се е делял на три, и поръчвал големи количества кърпички на всяко ядене, с които усърдно лъскал сребърните прибори.Неговият баща искал Тесла  да направи духовна кариера и му забранил да постъпи в Политехническия институт. Никола приел много тежко бащината забрана и скоро веднага се разболял. Лекарите предупредили, че дори е възможно да умре, и тогава баща му позволил да се запише в института и както може да се очаква - Никола скоро оздравял. Но не напълно. Той самият си спомня, че след тази болест започнал да вижда странни неща. Силни потоци светлина ми откриваха изображения на реални обекти и просто заместваха мислите ми - написал Никола Тесла в дневника си. - Тези изображения на предмети и сцени изглеждаха като действителни, но аз винаги ги осъзнавах като видения от нормалния живот”. Никола Тесла завършва гимназия "Realgymnasium" в близкото градче Карлщад, където живее негова леля и след това постъпва в Техническия Университет в Грац. Учи философия в Прага. Работи в Унгария, Германия и Франция и накрая в Съединените американски щати.

                       Томас Едисън и неспазването на едно обещание

 

Младият Никола Тесла получава писмо от Томас Едисън, в което бележитият учен го кани в САЩ, за да му помогне при усъвършенстването на динамото, произвеждано в завода му.

В началото всичко върви като по ноти и двамата творят плодотворно, но само няколко месеца по късно пътищата на двамата учени се разделят и Тесла напуска работата си в завода на Едисън. Версиите за тяхното разделение са две:

Според първата още преди да пристигне в Америка – на Тесла е обещана специална премия от Томас Едисън в размер на 50 000 долара при успешно приключена работа над динамото, която така и не бива изплатена на младия учен.

Според втората версия разрезът между двамата бележити изобретатели е причинен от различните им възгледи. Докато Едисън смята, че правият ток е бъдещето, то Тесла счита, че усилията на американския учен са насочени в погрешна посока и истинското бъдеще е в променливия ток.

Променливият ток е практичен поради факта, че той може да бъде променян или конвертиран, прилягайки на много ситуации. Например, ако волтажът е направен доста висок, токът, необходим за специфично ниво на мощ, е много нисък. Този нисък ток става много ефикасен, когато се транспортира ел. енергия по дълги жици. (Това е причината, поради която ел. жиците из провинцията са на много висок волтаж. Каквато и да е била истинската причина, най-вероятно няма никога да разберем. В крайна сметка Тесла напуска и основава със свой близък приятел своя собствена компания.

 

                            Известни изобретения

Никола Тесла е бил пионер в много области. Според достоверни сведения Internet е бил проектиран от иновантния учен в началото на миналия век под името „Международната безжична система за предаване на информация и енергия”. Той построява дори и енергопредаваща станция в Лонг Айлънд , която е можела да насочва енергия чрез отразяване в йоносферата до всяка точка по света. Според изследователите на Никола Тесла чрез тази система е можело да бъдат пренасяни картини, музика, текстове, като условието, за да бъдат получени, било да има енергоприемаща система. Проектът бил прекъснат поради Първата световна война и американските военни забранили на Тесла експериментите. Снимка на енергопредаващата станция: Едно от най-известните му изобретения е предаването на електрически ток с високо напрежение на дълги разстояния без помощта на кабел.Тесла направил експеримент с действителна безжична трансмисия на електрическа енергия. В Колорадо Спрингс той е построил лаборатория за да развие това. Лабораторията съдържала най-голямата Тесла-бобина, която е била построявана някога, дори и в днешно време.  Наречен "Усилващия Предавател" ("Magnifying Transmitter"), той е бил способен да генерира 300 000 вата, и според твърденията да произвежда светкавица дълга 40 метра.

 

Ще има продължение......

 

podvodni.blog.bg

Тома Марков 

Ето, че вече и това си имаме. Огнище на радиоактивна зараза в София. Ние сме Африката на Европейския съюз. Африката, в която обаче не развитите страни изхвърлят отпадъците си, а ние сами си ги изхвърляме у нас. В квартал „Малинова долина” има неохранявано и изоставено хранилище за ядрени отпадъци. Ура, хайде на плутония, стронция и прочее лайна. Ура и честито! Радиацията била 60 пъти над нормата. Нямало охрана. Деца и цигани се навъртали там постоянно. Отговорните за това институции са като светлината, играят си със сянката като прасе с куче. Но все пак си имаме, нали? Не е като да нямаме! В България дори храната е отрова, та трябва да наваксаме и с другото. С водата и с въздуха като начало. Съвет към гражданите около хранилището за ядрени отпадъци в квартал „Малинова долина”, докато се радват на придобивката: Скъпи, драги и мили сънародници, стойте си вкъщи. Внимавайте, когато някой почука на вратата ви. Винаги поглеждайте през шпионката. Ако видите жена в черна роба и с коса в ръката – не отваряйте. Но дали вратата ще ви помогне...

hikari.blog.bg

Как липсата на мисъл и няколко популистки хода спрямо наркозависимите в България могат да доведат до бум на ХИВ в България

 Да започнем с нещо безспорно. Асен* е мъртъв.
Мъртъв е от няколко месеца и докато четете това, тялото му вероятно още не е взето от моргата. Асен започва да друса на 13.
Инфектира се ХИВ на 15.
На 18 кашонът, в който спи, е надупчен от куршуми, които засядат в краката му.
Умира на 19. Това е ей сега. Под един мост в София.
В семейството на Асен има над 10 деца.
Никой не знае колко са точно. Майка му не може да брои. Не са ходили на училище никога. Голямата част се друсат.

«Не, още си е в моргата», вдига рамене една от сестрите на Асен, докато взима нови игли и спринцовки от буса на «Инициатива за здраве», неправителствена организация, която работи за превенция на ХИВ/СПИН сред инжекционно употребяващите наркотици. Бусът е спрял пред една разрушена къща, недалеч от центъра на София. В къщата се събират да друсат десетки хора – които сега излизат на тълпи, взимат си пликове с чисти инструменти, интересуват се резултати от изследванията си и се прибират обратно вътре. Част от тях са ХИВ позитивни.

Дилърът – момче на двайсет и няколко, усмихнато разказва как сутринта в къщата е имало полицейска акция, прибрали са няколко употребяващи и няколко дилъра. До следобед всички са навън. От думите му се разбира, че твърдо имат свои хора в управлението. Тази теза – за полицаи на «заплата», ще се повтори от много хора, по време на работата по този текст. В същото време много употребяващи ще разказват как, като ги срещнат, полицаите им хвърлят пликовете с нови инструменти в кофата. Или ги мятат на земята и ги тъпчат с кубинки.

В България се мачкат болните, онези на края на нарковеригата, които не могат да си купят спокойствие. И още - няма достатъчно адекватни и разнообразни опции за лечение. Затворите са пълни със зависими, както и с хероин, но вътре няма програми за обмен на игли и спринцовки. Криминализацията на дозата за еднократна употреба отпадна – но законът продължава да не дава рамки за тази доза, което е точната температура за избуяването и на корупция, и на рисково поведение. Всичко това са щрихи от портрета на една последователна в своето лицемерие и глупост политика, която може да струва много. hikari.blog.bg

По последни данни, изнесени от депутати на Атака (които от своя страна са получили ценната информация от тайните служби на Луфтханза), в България на всеки ръководен пост седи комунист. Именно за това правителството не може да си свърши работата - защото пипалата на комунистите са плъзнали във всички сфери, че даже и министерства. И тъй като всички знаем, че за всичко е виновен Станишев, ние сме длъжни да заявим, че - правителството (в лицето на лидера си Бат" Бойко Борисов) и Нему (да се свети името на прИмиера) верните партии (и дълбоки поклонници) ще вземат да вземат мерки срещу комунизЪма и ще докажат на света, че въпреки всичко Станишев е виновен.

В този ред на мисли искаме да обявим публично, че министър Цветанов (който временно спря да изравя трупове, за да се включи в борбата против комунизЪма) е разпоредил акция "Комунягите". Разпореждането на Цветанов еднозначно изисква "да не се пропусне нито един" от "Комунягите". За голямо съжаление на министъра, обаче, отговорът на спец ченгетата "г-н Цветанов имате право на адвокат, ще се възползвате ли" не бил удовлетворителен, поради което операцията пропаднала. 

Разбира се в борбата срещу комунизЪма и дяволът Станишев се включва цялото правителство. В този ред на мисли, например, министър Дянков е твърдо решен да спре закупуването на всички стоки, чиито опаковка и етикет са в червен цвят, като по този начин освен борбата срещу големия червен враг, ще реализира и сериозни икономии в полза на държавата. Дянков дори мисли да стигне по-далеч като ограничи цветовете до бяло, зелено и светлосиньо, като по този начин дори може да икономиса и парче плат от всеки един трибагреник, който разбира се тогава ще се казва двубагреник. Тъй като дългата ръка на Станишев попречи на министър Дянков да попълни дупките в бюджета, дясната ръка на Бат" Бойко е твърдо решена да изтегли всички осигурителни вноски на екс-премиера и да ги дари (заедно с полагаемата пенсия) на крайно нуждаещи се, като например Волен Сидеров, който спешно се нуждае от трансплантация на мозък. 

Дори културният министър Вежди Рашидов ще се включи в борбата, като за начало е предвидено, видният български скулптор да създаде серия от бюстове на Бат" Бойко оцветени в турско синьо. С парите от евентуалната им продажба правителството се надява да запълни дупки в окрадения от Станишев и Тройната коалиция бюджет.
Правителството също е решило да пусне юбилейна серия монети с лика на Бат" Бойко с постъпленията от която да покрие други дупки в бюджета.

След като министър Божидар Димитров успя да докаже, че Премиерът е пряк наследник на Иисус Назарянина, династия Мин, Дуло, Вокил и Асеневци по бащина линия и с Чък Норис по майчина линия, в момента е на път и съвсем официално по исторически път да докаже, че в крайна сметка Премиерът е прав - Станишев е виновен за всичко. Нещо повече - министърът без портфейл случайно попаднал на исторически артефакт (вестник втора употреба от времето на Сакскобурготите), който недвусмислено доказва тази теория. Министър Димитров, разбира се, отказа да даде подробности по изучаването на артефакта, поради незавършилата експертиза за автентичност.

Разбира се ентусиазмът на подчинените на ББ министри не бил подминат и от негово светейшество Премиерът. След дълго мислене... и мислене... и мислене... Бат" Бойко решил да се снима в рекламен клип за дамски превръзки с цел събиране на допълнителни средства за запушване на дупки. За да бъде максимално полезен на подчинените си, Премиерът вече се е разбрал с медиите да не го търсят в понеделник, за да може активно да се включи в борбата срещу комунизЪма.

От своя страна, и като коалиционен партньор без коалиция, лидерът на ДСБ Иван Костов обеща своята подкрепа за каузата, като обеща да върне част от парите, които взел за временно ползване по време на управлението си, за да може правителството хем да има да запушва дупки, хем да инвестира в борбата против комунистите.

И други не-коалиционни партньори на правителството се включват активно в борбата, така например Димитър Стоянов от Атака е обещал, че ще организира търг в който да разпродаде своята и на доведения си баща колекция от немски военни униформи, като е склонен дори да се раздели с екшън фигурата на идола си Адолф Хитлер. От щаба на Атака са склонни да спрат да тормозят временно цигани и турци и да помолят активистите си да преминат на комунисти временно.

Накрая, но не на последно място, най-близките на Премиера, журналистите, са обещали във всички възможни мас медии да разкажат на читателите, слушателите и зрителите си истината за вината на Станишев.

boikoadventures.blog.bg