Това е история за едно съвременно средновековие, за съвременния лов на вещици и неговите абсурди. История за това, как банда мошеници и фанатици тормозят стотици хора и изнудват милиони, преследват и убиват, закриляни от свещения култ на днешното време - култа на Холокоста.

" ... земята месеци наред се тресяла и от време на време гейзери от кръв бликали от нея."
Всеки култ има свои свещени текстове, Холокоста също - и горният е един от тях.


ТЪГАТА НА ЛОВЦИТЕ

Ловците от центъра "Симон Визентал" са тъжни. Те се оплакват, че мишените им - на средна възраст 90 г. - до няколко години няма да са между живите. И трескаво се хвърлят на последен лов - докато старците, които преследват, още не са си отишли от тоя свят.

Великия инквизитор е мъртъв, да живее Великия инквизитор

 
Ефраим Зуроф - новия Велик инквизитор на "Центъра Симон Визентал" започна новия си лов. Старият - самия Симон Визентал вече е в гробищата

Операция Последен шанс

Новия лов на вещици е в разгара си. Всякакви набедени, ревизионисти и други жертви отново са подгонени.

 
"Имаме още само 2-3 години. След това - край", казва главния ловец Ефраим Зуроф.


Започна ловът на последните нацисти

Зуроф и неговият екип не знаят почивка. "Това наистина е последен шанс, времето ни притиска. Ние работим извънредно, като в допълнително време на футболен мач", казва шерифът на Ерусалим.



ПОДВИЗИТЕ НА ЛОВЦИТЕ

Случаите на безпричинно набедени хора са твърде много, за да могат вече да се крият.
Веднъж набелязан някой, няма сила, която да го оневини. Няма закон и власт, която да го отърве. Машината се задвижва срещу него. Обвинението е равно на присъда. От този момент нормалният живот на набедения свършва. Той е обречен на жертвоприношение пред олтара на Холокоста.


Как се става ревизионист по неволя:
Франк Валус



Мишена: Франк Валус. Той вече не е между живите. Доказва невинността си и умира изтощен от кампанията срещу него, разочарован, но непримирим

http://judassicpark.narod.ru/holokost.htm

През 1974 г. ловецът на нацисти Симон Визентал установява, че щатският гражданин от полски произход Франк Валус по време на войната, като слуга на германските палачи, е извършил крещящи до небето позорни престъпления към евреите. Така Валус бе изправен пред съда. Не по-малко от единадесет еврейски свидетели твърдяха под клетва, че Валус по зверски начин убил една старица, една млада жена, няколко деца и един инвалид.
Валус, пенсиониран фабричен работник, направи 60 000 долара дългове, за да финансира своята защита. Накрая му се удаде да получи документи от Германия, доказващи, че по време на цялата война въобще не е бил в Полша, а в селско имение в Бавария. Така обвинението се срина. Благодарение на Визентал, Валус бе финансово разорен, остана обаче на свобода.



Франк Валус е "разпознат", машината се задейства


Атакуван седем пъти от еврейски атентатори, почти убит при атака със сярна киселина. Загубва американското си гражданство. Загубва къщата си, за да може да плаща разноските по делото.
Става доброволно свидетел на известния ревизионист Ернст Цюндел в “Големият Холокост процес" през 1988 г.
Биография:
Поляк, живеещ в САЩ, по професия авто-механик, Валус е обект на разследване и фалшиво обвинен като „нацистки престъпник”. В яростна кампания е оклеветен от американските медии и обявен за „Касапина от Килце”. Валус смело се защитава срещу своите мъчители от Службата за специални разследвания, известни още като "американските ловци на нацисти”. Той печели безапелационно съдебното дело в скъпо струващ процес, но няколко месеца по-късно умира от сърдечен удар като един непримирим, финансово разорен възрастен човек. Той отказва да бъде погребан на американска земя, защото чувства, че държавата го е предала и разорила.

...


Пак нощ и прохлада, спи Ран, лешояда
...
Че ний сме на лов до зори.
За ноктите смели, за зъбите бели
настъпи решителен час.
„Добър лов!“ на всеки по тия пътеки,
Закона сега е със нас!

Ръдиард Киплинг, „Книга за Джунглата”

...


В ИМЕТО НА ХОЛОКОСТА


Иван Дамянук, украинец живеещ в САЩ още през 70-те е набеден за масов убиец от лагера Треблинка. През 80-те е отвлечен в Израел и съден, оправдан и освободен.
Доказателствата, че изобщо не е бил в Треблинка са твърде сериозни - дотолкова, че израелски съд да свали обвиненията и да го освободи след произнесена смъртна присъда. Дотолкова, че след истерична кампания да разрешат на един смъртник свободно да се прибере у дома.

40 години тормоз не стигат. Иван Демянюк има нещастието още да е жив


Но не само Треблинка е лагер... След години ловците пак се сещат за него и решават, че щом не е бил там, все някъде трябва да е бил - в края на краищата, всеки жив човек през 40-те е бил някъде. Защо не в друг лагер - например защо не в Собибор. Собибор им харесва и този път избират него. Истерията започва отново...

Под вълшебната пръчка на жреците на Холокоста "Звярът от Треблинка" внезапно се превръща в "Иван Грозни от Собибор".

Този път изнамират "служебна карта на Демянюк" от този лагер. Само че при проверка се оказва, че тя е фалшификат на КГБ - написана с мастило, което се използва чак от 60-те години. Разследването замира.
 

Отново и отново

Но през последните години е подета нова хайка от ловците. Всички стари призраци са раздвижени. Всички бивши мишени отново са на прицел.

Покрай новата хайка се сетиха, че Иван Демянюк е още жив. Понеже е забравен от години, той и семейството му живеят с фалшивата надежда, че кошмара е свършил. Или са се надявали, че болестта му - левкемията - ще го довърши, преди ловците пак да се сетят за него. Обаче не би.

Автомонтьор от Охайо се оказва нацист

Пролетта на 2009 - инквизиторите решиха да го съдят в Германия, въпреки, че нови доказателства няма - само същата фалшива карта и още един "заклет свидетел от Собибор" - същия като предишншните "заклети свидетели от Треблинка".
Обвиненията са посмалени - Демянюк - с ловно име "Иван Грозни" - вече не е бил офицер от СС. Той сега е станал само обикновен "доброволен сътрудник" - сред хиляди други такива украинци.

Каква отговорност може да е носил един доброволец в трудов лагер не е съвсем ясно, но и как да се докаже, че Демянюк е бил в Собибор също не е ясно. Със същия успех могат да го пратят и в Белене, и в Аушвиц, и в Бобов дол...
Вече няма значение - ако се почудят още, левкемията ще им отнесе Демянюк.

Американските служби се поколебават. Заради Демянюк евреите вече преживяват голям резил - първо "оцелелите евреи го разпознават" под клетва, после за беля се оказва, че "оцелелите" лъжат.
Той вече е на смъртно легло - и мъчителите му се уплашват, да не стане нов срамен резил - да умре в самолета при полета до Германия. Два месеца чакат решението на лекарите. Накрая докторите се подписват, че Демянюк ще издържи при полета. Вероятно му дават нещо, за да поддържат живота му изкуствено. И рискуват - екстрадираха го в Германия.
Въпросът е, дали смъртта ще изпревари делото или делото ще изпревари смъртта.
 

Тези кадри не са весели - те показват нелепо грозна картина. На тях вдигат от леглото в инвалидна количка измъчен старец, болен от рак, който вече трудно се движи и го карат да се прости с близките си - за да го тормозят още. Отново и отново, след като като са съсипали живота му.
Това не е филма "Процесът" по Кафка, а са новинарски кадри от едно безкрайно издевателство.


ПЛЯЧКА

Това са само два случая - от стотици и хиляди такива...
Само с помощта на Центъра Симон Визентал са арестувани над хиляда човека.
(Лов на привидения)

 

Кои са обвинителите и що за хора са?

ВЕЛИКИЯТ ИНКВИЗИТОР




 

Симон Визентал: Измамният “ловец на нацисти”

Марк Уебър
Институт за историческо преразглеждане

http://www.ihr.org/rounduparchive/0504.shtml


 

Повече от 40 години, Симон Визентал издирва стотици “нацистки престъпници“ от своя “Еврейски център за документация“ във Виена. Той е награждаван с почетни степени и много медали.
В Белия дом през 1980 просълзения президент Картър го дарява със златен медал от американския конгрес. Рейгън го обявявя за "един от истинските герои на този век".


 
Тази жива легенда е изобразена от Лорънс Оливие във филма Момчетата от Бразилия и от Бен Кингсли във филма на HBO Убийците между нас: Историята на Симон Визентал. Една от най-известните Холокост-организации в света носи неговото име – “Центърът Симон Визентал” в Лос Анджелис.
Човекът, когото "Вашингтон Пост" нарече “Отмъстителният ангел на Холокоста“ има малко известно, но добре документирано досие за пълно незачитане на истината.
Той лъже за собствените си премеждия през войната, фалшиво представя следвоенните си постижения като “ловец на нацисти“ и разпространява купчина фалшификации за предполагаеми немски жестокости.

Кой е Визентал?

Това остава неясно. Всъщност нищо при Визентал не е ясно - от самото начало до самия край.




Различни истории:
Съветски инженер, архитект или механик във фабрика?

Шимон Визентал е роден през 1908 в град Букзац в провинцията Галиция (сега Букач в Украйна), който тогава бил източният край на Австро-Унгарската империя. Баща му е проспериращ търговец на захар.
Самият Визентал дава три съвсем различни версии за действията си по време на войната:
1. - При разпит през 1948 пред американската комисия за военни престъпления в Нюрнберг той заявява под клетва, че между 1939 и 1941 е бил “съветски шеф, инженер в Лвов и Одеса.“
2. - След една година в “Молба за помощ“ до Междонародния Бежански Комитет твърди, че от декември 1939 до април 1940 работи като архитект в пристанището на Одеса.
3. - Но според автобиографията му Убийците между нас между септември 1939 и юни 1941 работи като “механик във фабрика за производство на легла“ в Лвов.


"Относителна свобода"

След като немците поемат контрола на Галиция, през 1941 г. Визентал е интерниран в лагер, който отговаря за поправката на Остбана (Източната железница) в Полша. Той разказва в автобиографията си, че работи там като “техник и чертожник“, че с него са се отнасяли добре и че надзорника му, който бил “таен анти-нацист“ дори му разрешавал да притежава два пистолета. Имал собствен офис в “малка дървена къща“ и се наслаждавал на “относителна свобода, дори имал право да излиза“.



 
Партизанин или не?

Следващият епизод от живота на Визентал - 1943-1944 г.- е най-неясен. Пред Комисията в Нюрнберг той казва, че избягал от лагера Яновска в Лвов и се включил в “партизанска група в района Тарнопол-Каменоподолск“. Неговият отряд се бил срещу украинските сили и СС дивизия “Галиция“. Бил лейтенант, после майор и отговарял за строежа на бункери и укрепителни линии. Без да е сигурен, предполага (!), че неговата предполагаема партизанска част е била от редиците на Армия Людова (Народна армия) - полска комунистическа сила контролирана от руснаците. На 13-ти юни 1944 неговата група е пленена от германската тайна полева полиция. Въпреки, че партизани евреи, които са били залавяни са били веднага екзекутирани, Визентал някак си (без да уточни как) се спасява.
Той разказва съвсем друга история в автобиографията си - че бяга от “Службата за поправка на източната железница” през октомври 1943 и се крие по домовете на приятели до 13-ти юни 1944 г., когато е разкрит от полската и немската полиция и е върнат обратно в концлагер. Не споменава за никаква партизанска дейност.
Според разпита му от 1948 и автобиографията от 1967, той се опитва да се самоубие като си реже китките. Забележителното е, че е спасен от немски доктори от СС и остава до оправянето си в болница на СС. Стои в концлагера в Лвов с “двойни порции“ известно време - казва в книгата си. Останалите месеци на хаос прекарва в различни лагери и е освободен от Матхаузен в Австрия от американски сили на 5-ти май 1945 г.
Дали Визентал сам си изобретява минало на партизанин герой? Или по-късно се опитва да прикрие миналото си на комунист? Или истинската история е друга - и твърде срамна, за да си признае?


"Агент на нацистите"?

Работил ли е Визентал за окупаторите? Това обвинение е повдигнато от австрийския канцлер Бруно Крайски, самият той от еврейско потекло.




По време на интервю с чужди журналисти през 1975 Крайски обвинява Визентал, че използва “методи на мафията“, отхвърля претенциите му за “морална инстанция“ и предполага, че Визентал е бил агент на немските власти.

"Мафиотски методи"

“Аз наистина познавам г-н Визентал само от рапортите на тайните служби и те са лоши, много зловещи. Казвам го като федерален канцлер ... И искам да кажа, че г-н Визентал е имал друг вид взаимоотношения с Гестапо от тези, които аз съм имал. Да, това може да бъде доказано. Всичко друго ще го кажа в съда. Моите отношения с Гестапо са ясни. Аз бях техен арестант и бях разпитван.

Но той не може да очисти себе си, като ме съди за охулване на славата му, както вероятно ще му се прииска. Не е толкова просто, защото това ще означава голям съдебен случай ... Човек като него няма право да иска да бъде морална инстанция. Това е, което казвам аз. Той просто няма право...

Дали човек, който според мен е агент, да това е вярно, и който използва мафиотски методи ... такъв човек трябва да си отиде ...

Аз казвам, че г-н Визентал е живял по време на нацистката сфера на влияние без да бъде преследван. Правилно. И е живеел открито без да бъде търсен, нали? Това ясно ли е? ...
Той не е бил “подводница” ... това, е когато си се покрил и се криеш, а напротив вместо това, той е бил съвсем открит, без дори да го преследват. Мисля, че това е достатъчно. Имаше много възможности тогава да си агент.”



Бруно Крайски като млад евреин


В отговор на тези заклеймителни думи, Визентал полага усилия да заведе дело срещу канцлера. По-късно и двамата се оттеглят от евентуална съдебна битка.


Митът Матхаузен

Преди да стане известен като “ловец на нацисти“, Визентал си гради репутация на пропагандатор. През 1946 публикува книгата си Концлагер Матхаузен - главно негови аматьорски скици, претендиращи да представят ужасите в концлагера.
Една рисунка представя трима обитатели вързани към стълбове и зверски убити от немците. Скицата е абсолютен фалшификат. Тя е копирана от снимка в списание Лайф през 1945, която показва екзекуцията на трима немски войници от американски наказателен отряд. Те са били хванати като шпиони в тила на Съюзниците по време на битка. Източникът на рисунката на Визентал е ясен за всеки, който я сравни със снимката в Лайф:



Трима германски войници екзекутирани от американците



Рисунката на Визентал


Безотговорността на книгата се доказва и от честите цитати на Франк Циерис - комендант на лагера Матхаузен, който ги дава "на смъртното си легло". Според него 4 милиона (!) са обгазени с карбониев моноксид в близкия сателитен лагер - Хартхайм. Това обвинение е тотално абсурдно и никой сериозен историк не го е приел. Също според “признанието“ на Циерис, цитирано от Визентал, германците са убили други 10 милиона души в Полша, Литва и Латвия. В действителност тези мошенически “признания“ са постигнати с мъчения.

Години по-късно, Визентал лъже още за Матхаузен. През 1983 г. за вестник САЩ Днес, той казва: “Аз бях един от 34 оцелели от 150,000 затворени там.” Това е фалшификация. Годините не са били никак жалостиви към паметта на Визентал, защото в своята собствена автобиография той пише, че “почти 3,000 затворници умряха в Матхаузен.“ Друг бивш затворник, Евелин Льо Чин, пише, че в лагера е имало 64,000 живи след освобождението му. А според Енциклопедия Юдаика най-малко 212,000 затворници са оцелели от комплекса Матхаузен.

След войната Визентал работи за американския Институт за стратегически служби (предвестникът на ЦРУ) и Контра-разузнавателните отряди (CIC). Той е и вице-президент на Централният еврейски комитет в Американската Окупационна зона в Австрия.


Легендата за "Човешкият сапун"

Визентал разпространява и популяризира един от най-невероятните слухове на Холокоста - че немците са произвеждали сапун от телата на убити евреи. Според тази приказка буквите “RIF“ на немските сапуни означават “Rein judisches Fett” (Чиста еврейска мазнина). Всъщност това са инициали на “Национален Център за снабдяване с мазнини" (“Reichstelle fьr industrielle Fettversorgung”).

Визентал рекламира легендата за “човешкия сапун“ в статии през 1946 г:
“Ужасните думи "транспорт на сапун" бяха чути за първи път в края на 1942 г. в Полската генерална губерния и фабриката беше в Галиция, в Белцек. До май 1943 900 000 евреи бяха използвани като суровина.
След 1942 хората в генералната губерния знаеха много добре, какво значи сапуна “RIF“. Цивизованият свят не може да си представи радостта, с която нацистите и техните съпруги в генералната губерния мислеха за този сапун. Във всяко парче сапун те виждаха евреин, който по магически път е бил поставен там и по този начин е било предотвратено израстването му във втори Фройд, Ерлих или Айнщайн.”

В друга измислена статия - “Фабриката за сапун в Белцек” Визентал съчинява за маса евреи унищожени чрез електрически душове:
"Хората, блъскани един в друг и водени от СС, латвийци и украинци, минаха през врата в “банята“. 500 души влизаха без проблем за всеки курс. Подът на “камерата за баня“ беше направен от метал. Когато стаята беше пълна, СС пускаха 5,000 волта електричество през металната плоча. През това време от душовете падаше вода. Кратък писък - и екзекуцията беше свършила. Главен физик на СС на име Шмид установяваше през дупка, че жертвите са мъртви. Втората врата беше отворена и специалните “команди по труповете“ премахнаха бързо мъртвите. Всичко беше готово за следващите 500."

Днес никой сериозен историк не приема за истина твърдението, че еврейски трупове са ставали сапун или че евреи са били убивани с електричество в Белцек (или където и да е).

Фантастичните визии на Визентал за историята не спират в рамките на 20-ти век. В книгата си "Плаване на надеждата" той пише, че Христофор Колумб бил таен евреин, а прочутота пътуване към Западното полукълбо било търсене на нова родина за европейските евреи.

Визентал не винаги греши, разбира се. През 1975 и отново през 1993 той публично заявява, че “няма лагери за унищожение на немска земя.“ Така той абсолютно потвърждава жалбите от Нюрнбергския трибунал и след това, че трудовите лагери Бухенвалд, Дахау и другите в Германия не са “лагери на смъртта“.


Фабрикации за Айхман





Ролята на Визентал в залавянето на Карл Айхман е считана за най-големия му успех. Айхман ръководи военното СС подразделение по еврейските въпроси. Той е отвлечен от агенти на Мосад от Аржентина през 1960 и обесен в Йерусалим след процес получил световно внимание. Но Ишер Харел, който ръководи отвличането, заявява, че Визентал “няма абсолютно нищо общо". (Харел е бивш шеф на Мосад и Шин Бет - външното и вътрешното израелско разузнаване.)

 

Израелските “ловци на нацисти” спретнаха на Айхман един процес, по-жалък дори и от Нюрнбергския. Светът въздъхна доволен, че един от “хитлеровите убийци” е обесен, при това в една правова държава като Израел, която бе измислена по подобие на Нюрнбергския процес, а именно върху основата на фантазията и терора на равините.
 

Поредното жертвоприношение на култа - Карл Айхман на процеса в Исраел



 
 
Визентал не само, че няма “никаква роля изобщо“ в операцията, казва Харел, но дори я е застрашил. Претенциите на Визентал и много негови приятели за някаква негова съдбоносна роля при залавянето на бившия офицер от СС нямат почва. Това, казва израелското официално лице, са “абсолютни фабрикации.“

Характеризирайки Визентал като пълен опортюнист, Харел обобщава: “Всичката информация доставена от Визентал беше крайно безполезна, а дори и в много случаи водеща към грешни следи.“


Безразсъдни обвинения в случая Валус

Един от най-големите случаи на Визентал е за роденият в Чикаго поляк. През 1974 г. той обвинява Валус, че е “доставял евреи на Гестапо“ в Полша през войната. Това предизвиква разследване от американското правителство. Вашингтон Пост пише през 1981 г. в статия “Нацистът, който никога не е бил такъв":
"Как “гоненето на вещици“ от съдии, преса и разследващи обвини невинен човек за военен престъпник. ...В извършване на жестоки кланета в Полша по време на Втората световна война.
През следващите години бившият работник във фабрика взима заеми, за да събере повече от 60,000 долара за защитата си. Той седи в съдебната зала, докато 11 оцелели евреи свидетелстват, че са го видели по време на нацистката окупация в Полша да убива деца, стара жена, млада жена, гърбави хора ...
Повечето доказателства показват, че Валус дори не е бил в Полша по време на Втората световна война.
... В атмосфера на омраза и истерия правителството преследва невинен човек. Визентал, прочутият “ловец на нацисти” от Виена, очерни Валус.”

Чикагският седмичник “Четецът“ през 1981 г.:
“Преследването на Франк Валус: американското правителство искаше военен престъпник. С помощта на Симон Визентал, израелската полиция, местната преса и съдията Юлиус Хофман, то изфабрикува един.  ... Логично е да се твърди, че “докладите на Визентал" са чисти слухове ...”

През това време - април 1978, Симон Визентал посещава Чикаго и се хвали, че е разкрил случая Валус. Сън-Таймс: Визентал казва, че “никога не е имал случай в който да сбърка личност, но знае, че има хиляди хора, които го чакат да сбърка“.





Безразсъдството на Визентал в случая Валус би трябвало да е достатъчно да го дискредитира за постоянно. Но тефлоновата му репутация преживява и това.


Грешен относно Менгеле

Голяма част от мита “Визентал” се създава в търсенето на Йозеф Менгеле - военният лекар в Аушвиц набеден за “Ангелът на смъртта.” Отново и отново Визентал твърди, че е по следите на Менгеле и е на косъм. Докладва, че информатори са “виждали“ или “току що изпускали“ неуловимия доктор в Перу, Чили, Бразилия, Испания, Гърция и дузина места в Парагвай.



Менгеле
Роден през 1911 в Гюнцбург Бавария, син на оснвателя на фабриката "Карл Менгеле & Синове" за селскостопанска техника. През 1931 става член на Stahlhelm -  националистична организация на ветерани от Първата световна война. След като тя се разпада, Менгеле се включва в SA, но скоро напуска щурмовите отряди, защото не му допадат пролетарските елементи в нея. Среща се с Хитлер и става негов верен последовател. Завършва медицина във Франкфуртския университет.
През 1941 става баталионен лекар на SS-дивизията "Wiking" на Източния фронт. През 1942 е ранен. Заради смелостта си на фронта получава Железен кръст. От 1943 е назначен за лекар в концентрационния лагер Освиенцим. След края на войната е арестуван от американците, но успява да избяга. На Нюрнбергския процес е осъден задочно на доживотен затвор. През 1948 се завръща в родния си град Гюнцбург и се захваща да възстанови бащината си фирма. На следващата година е подгонен и бяга в Буенос Айрес.
През 1979 Йозеф Менгеле умира, вероятно при нещастен случай (удавяне). Под името Волфганг Герхард е погребан в Ембу, Бразилия. Семейството му успява да запази смъртта му в тайна.





Едно от най-близките “почти докосвания“ идва през лятото на 1960 г. Визентал съобщава, че Менгеле се крие на малък гръцки остров, откъдето бяга часове преди да го заловят. Той продължава да продава тази история, дори след като репортер, нает от него да провери, му съобщава, че тя е измислица от началото до края.
Според друг рапорт на Визентал, Менгеле организира убийството на бивша своя жертва през 1960 - жена, която уж е стерилизирал в Аушвиц. След като вижда нея и татуировката й от лагера в хотел в Аржентина, Менгеле уж урежда убийство от страх тя да не го разпознае. Оказва се, че жената никога не е била в концентрационен лагер, няма татуировка, никога не е срещала Менгеле и смъртта е настъпила при инцидент по време на алпинизъм.
Менгеле редовно вечерял в най-хубавите ресторанти в Асунсион, столицата на Парагвай, освен това обикалял улиците в своя черен Мерцедес с много въоръжени телохранители. Визентал съобщава през 1985, че е “100 процента сигурен“, че Менгеле се криел в Парагвай и обвинява семейството му в Германия, че знае къде е. По-късно става ясно, че Менгеле е починал през 1979 в Бразилия, където дълги години е живял в крайна анонимна бедност.

Посланикът на Израел в Парагвай Бенджамин (Бенно) Варон, отбелязва: “Визентал обявява периодично, че е близко до залавянето му, защото има нужда от пари за дейностите си, а името Менгеле винаги е добър начин.” Той “се е провалил най-мизерно“ в случая Менгеле, казва дипломата друг път.
Издутото досие за Менгеле във Виенския документационен център според Лондон Таймс “само съдържа безумни митове.“
Според мнението на Жералд Поуснер и Джон Уеър, автори на Менгеле: Цялата история, Визентал прекарва дълги години в усърдно създаване на митичен образ за себе си. “Образ на неуморим, детектив изправен срещу всемогъщата и зловеща сила на Менгеле и голяма нацистка мрежа“ - поради “любовта си към това да привлича вниманието“.


"Некомпетентен и арогантен"

Ели Розенбаум от американския Офис за специални разследвания и разследващ за Световния еврейски конгрес пише, че Визентал “е казал, че Менгеле се намира във всяка страна в Латинска Америка без именно тази, в която е бил - Бразилия.”
Той - казва Розенбаум - “е отишъл далеч отвъд палячовщината и фалшивите трикове през годините.“ Прославената му кариера минава под знака на “некомпетентността и арогантността “.

Бруно Крайски веднъж обобщава мнението си в тези думи:

“Инженерът Визентал или каквато там е титлата му, ме мрази, защото знае, че аз презирам дейността му. Групата на Визентал е почти политическа мафия, която работи срещу Австрия със срамни методи. Визентал е прочут като човек, който не е особено внимателен, когато става дума за истината, като човек, който не подбира много-много методите и използва трикове.”


"Комерсиализира" Холокоста

Центърът Симон Визентал в Лос Анджелис плаща на ловеца от Виена по 75,000 долара всяка година само за това, че ползва името му, казва директорът на израелския Музей на Холокоста "Яд Вашем" през 1988 г.


Яд Вашем - Музея на Холокоста
Разбира се, това на снимката е Човека Който Е Навсякъде - Бойко


И Центърът и Визентал “комерсиализират“ и “издребняват“ Холокоста, добавя директора на Музея.


В сърцето на култа


 

http://www.archi.ru/events/news/news_current_press.html?nid=54&fl=1

Барак Хюсеин пред олтара на култа


"Визентал “подхвърля” факта, че “11 милиона са убити в Холокоста - шест милиона евреи и пет милиона не-евреи” - казва официалното лице от Яд Вашем - Когато го питат, защо казва такива цифри, Визентал отговаря: “Друговерците няма да обърнат внимание, ако не споменем и техните жертви“. Той избира пет милиона (друговерци), защото искал “дипломатическо” число, което да говори за голям брой друговерски жертви, но в никой случай повече от тези на евреите ...“

Поклонник на култа

 
В последните си години Визентал е притеснен от нарастващата вълна на ревизионизма. В “Послание от Симон Визентал” той казва: “Днес, когато виждам надигащия се антисемитизъм в Европа ... популярността на Льо Пен, Дейвид Дюк, на ревизионистите, аз съм по-убеден от всякога относно нуждата от нашия нов "Бейт Хашоа - Музей на толерантността“(!) в Лос Анджелис.

Визентал често е питан, защо не прости на хората, които са преследвали евреи преди повече от половин век. Неговият плитък отговор е, че макар и да има право да прости за себе си, той няма право да прости от името на другите. На базата на тази логика, обаче, той няма и право да обвинява и подвежда под отговорност от името на други.



Жрецът
 

"Воден от омраза"

Трудно е да се каже каква сила движи този човек. Жажда за слава и признание? Или просто иска да прикрие срамен епизод от миналото си?
“Той е човек с огромно его, горд от всичките си грамоти и ордени” пише Лос Анджелис Таймс.
Бруно Крайски дава подобно обяснение - той казва, че Визентал е “воден от омраза“.

Като се има предвид добре документираната му серия от измами и лъжи, огромната слава натрупана над този мизерен и подъл човек е жалко отражение на подкупната и безпринципна самоизмама на нашето време.
 

Израел Шамир, еврейски дисидент:

Йерусалимският синдром

Призрак ходи по планетата, призракът на избраността на евреите. Този призрак подлудява хората. В остра форма той взема вида на клинично безумие и тогава се нарича “йерусалимски синдром”.
Болестта позволява на водещите в израелската телевизия да сипят огън и жупел срещу “гнусните убийци, които убиват” еврейското дете, а гойското “умира в стълкновение с армията”.
Р. Кук - главен равин на ционистко селище в Палестина от началото на 20 в. - написа:
"Всяка работа, даже и най-добрата, извършена от гой, само усилва сатаната, а всяка постъпка на евреина, дори престъплението, съдейства на Бога.”
Тази мисъл не е изчезнала: във вестник “Хаарец” (24 ноември 2000 год.) е поместено съобщение на група равини. Равините тържествено обявяват  тъждеството на палестинците и въобще на арабите с “Исмаил-Амалек”. Това в превод означава следното: “Нашият религиозен дълг, чист като осветеното вино в събота, е да им организираме не джихад, а такъв холокост, какъвто не се e присънвал и на Хитлер, да изпотрепем всички, включително жените и бебетата, както и домашните животни до последната котка и куче.” /Такава е съдбата на Амалек и хората му - авторът обяснява със свои думи, какво имат пред вид равините./
Във Вести равинът Лайтман обявява: “Еврейският народ винаги е бил главното действуващо лице в драмата на човешката история, а Творецът не сменя актьорите, наети за главните роли. Нашата богоизбраност е неотменима”.

Холокостът като успешен гешефт

Norman Finkelstein. The Holocaust Industry

Как да станеш богат и влиятелен - и да избегнеш завистта? Как да обереш ближния така, че той дори да ти съчувства? Как да управляваш - и да предизвикваш жалост и състрадание? Тази задача е по-чиста от квадратурата на кръга. От векове аристократите и свещенослужителите са се опитвали да намерят решението й.
Американските евреи откриха решението на квадратурата на кръга:
“Върхушката на тази свръхбогата, влиятелна и мощна общност помпа пари от швейцарци, немци и американци, управлява Америка и света, подкрепя престъпленията против човечеството в Израел, определя курса на долара и в същото време поддържа имидж на нещастни, обидени и преследвани с помощта на едно просто, но ефективно средство – пропагандната машина на холокоста.”

Така пише Норман Финкелщайн, американски еврейски учен и дисидент, професор в Нюйоркския университет.

Финкелщайн доказва, че преди 1967 год. никой в света не се е интересувал от съдбата на европейските евреи в дните на Втората световна война. По-малко от всичко са се интересували американските евреи, които въобще не се сещаха за Израел. От 1945  до 1967 г. в Америка излизат само две книги за гибелта на евреите, при това те минаха незабелязани.

Легендата за вечно преследвания народ и за страшния холокост става необратима и се използва без каквито и да е задръжки.
Известният израелски публицист Ари Шавит писа с горчива ирония (след убийството на 100 бежанци в село Кана в Ливан през 1996): “Ние можем да убиваме безнаказано, защото на наша страна е музеят на холокоста във Вашингтон”.
 

Сказка за лъжата

http://nstribuna.nseuropa.com/luegeaufhitler.htm

Идеята на демократическо-еврейския октопод беше националсоциализмът да бъде представен пред очите на обикновените хора като човеконенавистна доктрина, отнела живота на милиони невинни жени и деца, носеща само разруха и смърт. Всички привърженици на хитлеризма трябваше да бъдат третирани като престъпници, а всеки симпатизант, който само си помисли да надигне глас или просто да оцени постигнатото от това движение, го е грозяла заплахата да бъде съден по законите на демократичното право.

Всяка страна в Европа има “народни съдилища”, убивали - в повечето случаи без съд и присъда - хиляди националсоциалисти. В учебниците по История и историческите книги на която и да е държава за това се мълчи или в най-добрия случай се споменават някакви сухи цифри.

Никога преди средностатистическия читател на вестници не беше ставал свидетел на такива медийни писания като “средства за масово унищожение”, ”газови камери”, ”пещи за горене на хора”, ”нацистки чудовища”, ”откачения фюрер”, ”мръсните германци”...
Тези вестникарски определения и похвати съществуваха и по време, пък и преди войната. Част от тях присъстваха във вулгарните речи на Уинстън Чърчил, който обичаше да “пече германци” в Дрезден, а други - в болното въображение на равините от Москва и Ню Йорк.
След края на войната започна тракането на хилядите пишещи машини, бученето на радиата, светлините на големия екран. Пред такива средства за внушение и най-непредубедения читател, слушател и зрител е безсилен.
Въпреки всичко, мнозина хора - болшинството европейци - отказваха да вярват на неистините, които им се подхвърляха. Как един българин от Македония или Беломорието да бъде убеден, че “мръсните германци” искали да “заробят света”, а жестокия Хитлер готвел “унищожение на негерманските народи”, когато този човек - пък бил той и прост македонски селянин - е посрещнал същите тези германци с хляб и сол в дома си, дал им е гостоприемството си и ги е приветствал като освободители на земите му и носители на нов справедлив ред.
Могат ли да бъдат излъгани французите в Южна неокупирана Франция, които няколко години имаха една уредена държава, макар и във военно време и с германски контрол - относително по-независима от предвоенна Франция и най-важното по-френска. Повярваха ли френските старци, които получаваха храна и милосърдие от немците, че в страната им са били “хитлеровите чудовища”.
Тези хора, свидетели на войната, преживели практическия националсоциализъм и годините на Обединена и Нова Европа, биваха съзнателно изтиквани в страни, ако не убивани или хвърляни по зандани и определяни за консервативни твърдоглавци - врагове на демокрацията.

В първите следвоенни години дори Нюрнбергския "процес" (планиран по време на войната от Съюзниците - още преди въпросните “престъпления” да са станали?!) не можа да окаже силен ефект върху хората. Затова пък стана основа на по-късното промиване на мозъци на следващите поколения, съчетано и с новите либерални трикове за манипулация и разбира се с добрия стар просташки език на Антантата (Съюзниците).

Вече задължително се въртяха сълзливите филми за “холокоста” и “психично болния фюрер”, верни на вулгарността и простотията на демократическите пропагандатори.

Зад цялата тази дългогодишна  и яростна омраза се крие един панически страх - страхът на престъпника да не бъде разкрит за злодеянието си.
 

СТАРЦИ С ЛОВНИ ИМЕНА


В актива на "италианския ловец на нацисти" Де Паолис са три ловни трофея - Михаел Зайферт, който почина през ноември 2010 във военен затвор в Капуа, Карл Хас който почина през 2004 в болница и 97-годишният Ерих Прибке, наречен "Римския палач".


"Доктор Смърт е още жив!"

2009 - Германските следователи изразиха съмнение, че нацисткият престъпник Ариберт Хайм, известен като „д-р Смърт” действително е умрял.
Ловците на нацисти от центъра "Симон Визентал" разтръбиха, че д-р Хайм бил в Патагония и ще го ловят. Днес той трябва да е на 94 г. ако е жив.



Набедения д-р Ариберт Хайм, гинеколог

 
2008 - Ефреим Зуроф е убеден, че Доктор Смърт ще бъде заловен до няколко седмици

Показателно е, че лекарят е бил арестуван от американците в края на войната и е бил освободен по липса на обвинения. После е живял в Германия и е практикувал лекарската си професия до 1962, без никой да го търси за нещо. Тогава е избран за мишена на ловците и минава в нелегалност.
И изведнъж - "Доктор Смърт".
Обвиненията срещу него са точно в стила на оранжевите пламъци от комините, на сапуна от евреи, който се оказва ... обикновен сапун ...
Еврейските въображения нямат край. Може би "очевидците" след като повтарят години наред едни и същи щуротии, накрая започват да си вярват.

 

БЪЛНУВАНИЯТА НА ЛОВЕЦА



 

Нека звярът да умре!

Дани Баз

Член на тайна организация в Съединените щати - „Совата”, чиято  цел е да преследва, арестува, да съди и екзекутира последните "нацистки престъпници" укрили се на американския континент. Тя е създадена от "оцелелите от Холокоста", родени в богати и известни в бизнес средите семейства и се ползва негласно с голяма и мощна подкрепа. Членовете й водят двойствен живот. Запазвайки имиджа си на "достойни за уважение бизнесмени", те водят тайна и безмилостна война, преследвайки безпощадно "нацистките военнопрестъпници".

"А Ариберт Хайм е мъртъв. Аз участвах в екзекуцията му през 1982 г.
...красив мъж, бивш хокеист, в разцвета на годините си...
...едно друго изражение на Ариберт Хайм, което никой никога няма да види. Това беше изражението на мъж, изгубил великолепието си: току-що го бяхме заловили, ранен, уморен, потиснат. Погледът му ще ме преследва до края на дните ми. Съдбата му бе предрешена."

Всички членове на “Совата” са евреи, някои от тях заемат високи длъжности в американската администрация, в различни служби (ФБР, ЦРУ) или в Министерството на правосъдието. Водени от непримиримо желание за отмъщение...

"Горд съм, че участвах в това безмилостно преследване, което продължи близо две години и никога не беше оповестено.
...тайната на нашата организация, ползваща се с неограничен бюджет, на висотата на най-известните секретни служби.
„Помни, не прощавай, преследвай ги стъпка по стъпка” - такава беше повелята на “Совата”.
Искам децата ми да знаят, че един ден едни мъже се бяха вдигнали, за да се противопоставят на забравата и прошката.




 То­ва е поставено на входа на най-голямата сина­гога във Филаделфия. Може ли някой да си представи такъв лозунг на входа на хрис­тиянска черква?


Четиридесет и пет години изплъзване превръщат Ариберт Хайм в сериозен кандидат за Книгата на рекордите, но няма никаква причина преследването да приключи, преди някой да е оповестил края на това състезание...

...хиляди военнопрестъпници...

През 1985 един инспектор хуква да разпитва някакъв почти луд старец, който дори не прилича на Ариберт Хайм…
Да, преди двадесет и пет години ние го преследвахме, заловихме, осъдихме, след това екзекутирахме."
 

Кой казва, че ІІ световна война е свършила?

Днешните историци казват, че Втората световна война е започнала през септември 1939 г. и е завършила през 1945 г. Но бъдещите историци, ако са обективни, един ден ще кажат, че е започнала на 24 март 1933 г. А кога ще свърши - още никой не знае...

24.03.1933: "Юдея обявява война на Германия"

Съобщава Дейли Експрес:



 
 

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

*********************************

…………………………..

http://www.posoki.com

Роял Реймънд Райф

е роден през 1888 г., бил гениален лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ, удостоен за постиженията си с 14 награди и титлата „почетен доктор” на университета в Хайделберг.

Още през 30-те години на миналия век американският лекар и учен Реймънд Райф изработва свърхчувствителни микроскопи превъзхождащи дори днешните електронни и позволяващи му да вижда вируса на рака и много други живи, които по друг начин не могат да бъдат видени.

Роял Реймънд Райф

Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм, който е главна причина за развитието на ракови заболявания при хората, когато се създадат необходимите условия за това. Райф видял и вирусите, които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип и много други болести, и документирал педантично всичките си изследвания със снимки, филми и подробни записки.

За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи – принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушаването им.

Методът на Райф унищожавал само вирусите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Всички нелечими болести, измежду които ракът, туберкулозата, левкемията и много други, ставали 100% лечими при всеки техен стадий.

Изобретението

Райф постига невероятни резултати и първоначално е признат от най-големите медицински величия за времето си. През тридесетте години неговата лечебна техника започва разпространение, но за кратко време е спряна и конфискувана от управляващите лекарствената индустрия… След като се запознава с постиженията му, шефът на АМА (Американската медицинска асоциация) по това време Морис Фишбейн му предлага да откупи патента над изобретенията му за период от 8 години.

Райф отказва, защото знае, че могат да злоупотребят с изобретението му, но е принуден да прекрати дейността си, защото АМА възбужда съдебен процес срещу него и методите му на лечение. През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цялата власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му – изпотрошени.

Последният удар за Райф обаче бил, когато полицията незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала цялата останала информация, обхващаща десетилетния му труд. Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори със затвор, а тези, които се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Нито един медицински журнал не се наел да публикува трудовете му.

У нас има ел. уреди, работещи на принципа, открит от д-р Райф!!

И така този изключителен, но много скромен учен, отдаден на своето дело за благото на човечеството и чужд на слава и фалшив блясък, никога не получил полагащите му се признание и известност за откритието, което направил! Медицинската индустрия и нейният антураж се постарали добре името и работата му да потънат много бързо в забрава, като никъде в научните списания не се допускали статии от него или за неговите разработки. Поколения студенти по медицина са завършвали, без дори да чуят името му или каквато и да било информация както за откритията на д-р Райф…

ЗЕПИР ЕООД е единствената фирма в България, занимаваща се професионално с разработка и производство на уникални за нашия пазар ел. уреди, работещи на принципа, открит от д-р Райф. Фирмата произвежда и хранителни добавки с лечебен и антипаразитен ефект. Интернет адрес: www.zepir.com

Йосия Стемп - председател на Банк ъф Ингланд и вторият най-богат човек във Великобритания от 20-те години та миналия век: Банковото дело е заченато в несправедливост и родено в грях. Земята вече принадлежи на банкерите. Отнемете им Земята, но им оставете правото да създават пари, и те ще се справят с едно щракване на мишката, ще създадат необходимите депозити и ще я купят обратно. Но ако ги лишите от възможностите за правене на пари, всичките им големи богатства ще изчезнат и самите те ще изчезнат. Светът ще бъде по-добър и по-щастлив. А ако искате да останате роби на банкерите и да плащате за собственото си робство, оставете ги да продължат да си създават пари"!


Ротшилд. Шарж 1898 год.

Финансови икономии е това, от което има нужда Гърция. Това е просто поредната прекрасна академична фраза, за да се прикрие ужасът, който се случва с Гърция. Другото име на този фалш е "валутно стимулиране".
Плановете за финансова помощ се правят срещу много пари, от което държавите-членки умират от финансово изнасилване. Недвижими имоти и земя се продават на изгодни борсови цени, за да се покрият дълговете създадени от нищото. Живота на хората ще бъде унищожен, за да се платят тези дългове, създадени от нищото. И разбира се, че е време за прибиране на реколтата от банкерите престъпници и тези, които им продават собствения си народ.

Мнозина вярват, че банкерите правят пари чрез предоставяне на пари в заем, но тяхната цел е контрол на конфискуваните недвижими активи, тъй като това са пари, които те никога не са имали. В паричната ни система, основана на дългове, и нашите пари имат дългове. Когато създавате дълг създавате пари. Когато дългът е платен, няма пари. Ако някога сте се чудили как така се е случило, че всички са затънали в дългове, имайте предвид следното. Всеки път, когато имат нечий дълг, банкерите получават още и власт, защото това е техен актив... Това, което банките наистина искат, е контрол. Контрол над правителствата, бизнеса, държавите, градовете и в крайна сметка, над вас. Те искат всички да работят и произвеждат реални активи и работна ръка, за да могат да упражняват правомощията си. Основното нещо в тази игра, е да не можете да излезете от нея. Ние работим на бягаща пътека, която се движи все по-бързо и по-бързо, заради един прост факт, до който никой не може да се доближи. Всяка година дълговете трябва да са по-големи от миналата година, и то - с лихва.
В нашата система, към всеки долар появяващ се на бял свят е прикрепен дългов долар, като лихва към този дълг. Огромен трик е, че единственият начин за плащане на лихвата е, следващата година да вземете повече пари назаем.

Тази игра е добра и работи в продължение на много години, ако хората са твърде млади и заблудени, за да "бягат по пътеката" все по-бързо и по-бързо. В края на краищата се оказва, че системата продължава да расте, жаждата й за нови дългове също расте, тъй като хората вече не могат да се справят с нея. Това води до унищожаване на консуматорството, което ще забави растежа на бизнеса и намаляване на нуждата от кредити. Поради това, единственото нещо, което остава на правителството е да изтръгне последните сокове от системата. Ако хората не харчат пари, това ще прави правителството. Банкерите обичат държавните дългове, тъй като благодарение на тях, те могат да използват властта на държавата, за да сложат ръка върху неприкосновенине държавни активи. Това винаги е била любимата игра на банкерите. Разбира се, преди те се радваха на няколко милиарда долара "бонуси" и къщи в Gemptone, но сега е време да се превърнат в господари на вселената.

Ето как банкерите конфискуват земята, и нещо повече. Ние разбираме, че дългът е пари, и парите на целия свят, няма да са достатъчни, за да се изплати дълга с лихвите (ако целия световен дълг се изплати, то тогава света, буквално, няма да има пари, но пак ще трябва да плаща лихвите.) За банкера е важно да направи всеки човек - длъжник, и да получи достъп до неговата собственост. Реалните активи, пораждат реален контрол, който е крайната цел на играта.
...
На първо място, както и наркодилърът, вие трябва да зарибите обществото и да го заробите с дългове. Зарибяването на хората е съвсем лесно - като им предлагате кредитни карти при изгодни условия. По този начин, обществото приема, че става дума за "купи сега, плати по-късно."

- Реалните активи, веднъж закупени от хора се обвързват с дълга и стават собственост на банката.

- След осигуряване на достатъчно активи, затегнете условията за кредитиране и спукайте създадения от вас балон.

- След това се обръщате към правителството да отпусне заем в размер на парите на данъкоплатците (социализъм за богатите, капитализъм за останалите, както през 2008 г.).

- Следващата стъпка е да изстискате колкото е възможно повече пазара, за да донесе възможно най-много фалити. След това можете да сложите ръцете си върху новите активи.

- Използвайте публични средства за покриване на собствените разходи.

- Поддържане на високо напрежение, докато правителството не фалира. След това можете да си купите активи на държавата, а тя ще падне под ударите на хиперинфлацията.

- След като всички активи са под контрол, обявявате нова парична парадигма, продажба на активи, натрупани под формата на обезпечение.

- Новият дълг ще се емитира с нова валута, това е парадигмата за банкерите, полагащи основите за нов срив на системата.

Ето това е бъдещето на нашия свят. Процесът не може да спре на национално ниво...

Източник

Снимка: Архив, Булфото

Крадци разбиха четири автомобила на Центъра за спешна медицинска помощ в Бургас, съобщиха от полицията в областния град.

Сигналът за инцидента е подаден около 4,30 часа вчера в Пето районно управление.

Неизвестен извършител е счупил с твърд предмет страничните стъкла на вратите на четирите линейки, които били паркирани на паркинг в източната част на центъра за Спешна помощ.

Откраднати са общо четири мобилни телефона, които били оставени в линейките.

По данни на директора на Центъра за спешна помощ мобилните апарати са на стойност около 366 лв., а общата стойност на нанесените щети възлиза на около 670 лева.

Полицията в Бургас продължава да издирва грабителите.

         Приключи визитата на турския президент в България. За Турция успешна, за България изобщо незнам, някой уважава и е тази държава? Дори на собственият й президент не му пука. За Първанов това ще е последната му официална среща с президент от такъв ранг (Дай Боже) и като за последно да си направи PR на изтънелият му имидж.

Как обаче протече срещата?

За България срещата изобщо не беше ползотворна. Напротив тя показа и доказа, че ние нямаме президент в лицето на агент Гоце, нещо повече ние сме васали на Турция и нямаме никаква независимост, а напротив точно обратното - българския президент обслужва интересите на Турция, Доган, частно партийни, но не и на народа, на който би трябвало да служи. Иначе откъде синчето на тати ще ловува с пушка за 50 000 лв., със сигурност не е купена със спестените пари от закуски.

Защо срещата протече в стил "Господар и Роб"?

Първо още при самото си пристигане турския президент се държа точно като Завоевател, като човек, който скоро ще присъедини България в пределите на Турция.Неговото поведение беше повече от безобразно и максимално много се доближаваше до нетолерантният и господарски стил на Абдуллах Гюл. Но нека да обърнем внимание, как протече самата визита,
къде беше агент Гоце и защо никой не защити интересите на България и българския народ? А въпросите са много, страшно много, на които отговор все не се намира, а те стават все по-обезпокоителни.

1. Кой направи програмата на турския президент в България?

2. Защо турският президент откри паметник в България на най-големият турски пехливанин? Защо не откри паметникна Васил Левски, все пак живеем в България? Да не би да бъркам аз нещо? До вчера бях българин и имах българска лична
карта. Момента да проверя, да все още живея в България!

3. Защо турския президент влезна в джамия, а не в християнска църква и да се запознае с християнските песнопения? Да се по интересува от културата на българската държава.

4. Защо сред изброените места на посещения всичките бяха изцяло турски? Той на официална визита ли е дошъл и лично поканен от продажника агент Гоце ли е в България или по частна визита?

5. Защо агент Гоце "българския президент" не постави въпроса за плащането на финансови обезщетения на българите от Беломорска Тракия? Защо той не защити българите, така както Гюл се меси във вътрешната политика на България относно ДПС?

6. Кой позволи, кой разреши и защо нямаше реакция от българска страна, затова че турският президент си позволи в Хитрино да говори и пропагандира на турски език, да говори без преводач и да не позволи на преводача да преведе и по този начин постави българската делегация в изключително неловко поведение? На всичкото отгоре като един същински "Завоевател" е забранил на официалният преводач да преведе и да не се разгласява за това, какво са си говорили? Това е намеса в суверенитета на България, нарушаване на Конституцията на Република България. Каква официална визита е това? Това е проява на пълно неуважение и незачитане на суверенитета на държавата. И отново питам къде е агент Гоце? Къде е този продажник, заслужаващ затвор?

7. Защо големите български медии покриха случката в Хитрино и никой дума не обели? Информацията се появи единствено във вестник "Атака" подобаващо, а другите мимоходом споменаха? Това ли е България? Нагъзена на Турция и чакаща, като стара мома да бъде оправена всеки момент?

За мен и за всеки българин остава лошото усещане, че управлението на агент Гоце, тройната коалиция и царя продаде интересите на България на Турция и сега сме по-зависими от нея, отколкото преди Освобождението. Искам да видя, как ще се случи същата ситуация, но в обратен вариант: българският президент да говори за българското малцинство на български в Турция и да защитава интересите, така както те го правят! Дай Боже доживеем да видим такъв момент!
 

Изчезването на Никола Гешев