Взето с коментара и под заглавие там "Да не се лъжем повече, другари " от: katana.blog.bg

Провежданият геноцид спрямо българите след 1944 г. е предварително организиран от комунистите и съгласуван със СССР.  За да няма повече заблуди и лъжи, предоставям на вашето внимание три документа. Писани на чист съветски език. Да ги нямаме такива. Спонтанно било…Айде бе…
Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва, 13 септември 1944
В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали.
...От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи.
ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.12-13

Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва, 25 септември 1944
Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.
ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.49

Телеграма на ЦК на БРП(к) до Георги Димитров в Москва, 1 октомври 1944
Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме:
чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища.
ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.60



Ето ви доказателствата, че другарите са си действали планомерно, организирано и съгласувано със съветските окупатори.
Сага ще писнат, че " Откривам Америка и се е знаело всичко". Не драги приятели, не знаете всичко. И помнете, че техните деца и слуги ни докараха до тук. За това, те още получават пенсии и се гордеят. Че и разни паметници пазят.

 Четейки икономическите новини, не може да не ни направи впечатление как една по една, като че с входящ номер, европейски държави навлизат в някакво състояние, което финансистите наричат "дългова криза". Няма да се впускам в обяснение какво представлява тя. Ако желаете погледнете този пост на колегата zahariada, който, въпреки забележките, които имам към акуратността на превода е достатъчно описателен и разбираем. 
Тук бих искал да обърна внимание на проблема от малко по-различна гледна точка. Сърцевината на моята теза съм описал тук.

Като започнем с Исландия и Ирландия, преминем през Португалия и Гърция и достигнем последно (засега) до Италия, европейските държави като че ли изведнъж, изневиделица се оказват с огромни бюджетни дефицити, с огромни дългове, които са натрупани от съответните им правителства (защото бъджетния дефицит е на практика държавен дълг, и се плаща от данъкоплатците, дори те да не са съгласни с правителствената политика на натрупване на дълг или с начина по който тези пари се изразходват, но това също е друга тема).

Всичко това става, разбира се, на фона на Американската дългова криза. Американското правителство дължи над 14 трилиона!!! (хиляди милиарда) долара и според някои анализатори това е отвъд границата на реално изплатимото (т.е. лихвите по този дълг надхвърлят приходите от данъци).

В опитите си да съживят икономиката американските правителствени финансови специалисти инжектираха (напечатаха) огромни количества нови пари, което допълнително наду дълга, тъй като в съвременната парична система срещу всяка нова напечатана банкнота стои съответно задлъжняване към FED или ако е извън САЩ - към съответната централна банка. 

При увеличаване на паричната маса в обръщение, когато няма съответно увеличаване в производството и потреблението, нормално се стига до положение на обезценяване на валутата - в случая долара.

Ако човек задълбае в данните (и ги съпостави във времето), ще му направи впечатление, че при всяка нова жертва на европейската дългова криза се наблюдава покачване на долара спрямо еврото (съответно и лева). Това е така, защото т.нар. "спасителни пакети" (последният одобрен такъв е на стойност 700 милиарда евро), предвидени за закъсалите държави са всъщност новонапечатани евро (те няма откъде другаде да дойдат). По този начин, под прикритието на "подпомагане" всъщност се осъществява едно конкурентно обезценяване на европейската валута спрямо долара. Друг е въпроса, че въпросното подпомагане се дава само и единствено, ако съответната държава се съгласи да приватизира/раздържави/продаде ключови свои активи на безценица на "частни инвеститори", тясно свързани с банките (на тази тема ще се спра друг път, защото е голяма и касае целия свят, само ще отбележа, че в България това бе извършено от г-н Иван Костов).

Наблюдаваме напълно организирана, оркестрирана политика на пинг-понг инфлация осъществявана в регионите Европа и Северна Америка от международния банков картел с основни играчи Федералния Резерв на САЩ, Европейската Централна Банка, МВФ и правителствата (и съветниците им) на засегнатите държави.

Днес е 13.07.2011. От вчера наблюдавам новото покачване на долара спрямо еврото, докато чета новините за чисто новата Италианска дългова криза, която като че ли падна като гръм от ясно небе, въпреки че очевидно отдавна се е приготвяла във фурната.

brink.blog.bg

Пакистан поиска от ръководството на американското разузнавателно управление ЦРУ да прекрати всякакви тайни операции на негова територия и занапред да предоставя пълна отчетност за дейността на своите разузнавачи.

15.07.2011, 12:27 (обновена 15.07.2011, 12:33)
Невена Граматикова, news.bg
http://news.ibox.bg/news/id_360449107

Искането беше огласено от шефа на Обединеното разузнавателно управление на Пакистан Ашмад Шуджа Паша на среща с изпълняващия длъжността на директор на ЦРУ Майкъл Морел. Шефът на пакистанското разузнаване е в САЩ на работна визита.

Oтношенията между САЩ и Пакистан, в това число и по линия на спецслужбите, рязко се влоши, след като в резултат на американска операция на 2 май в Пакистан беше ликвидиран Осама бин Ладен.

В хода на разговорите между шефовете на американското и пакистанското разузнаване са били обсъдени теми като присъствието на бойци на „Ал-Кайда" в зоната на племената в Пакистан, както и хода на антитерористичната операцияна пакистанската армия в граничния с Афганистан район Курам и възможната съпричастност на пакистански екстремисти в индийския град Мумбай.

Пакистанският топ разузнавач е поискал също да бъдат прекратени операциите на американските безпилотни самолети в северозападната част на страната.



Вместо коментар, една статия , която е точно по тази тема.

Взето от:brink.blog.bg

Бжежински предсказва граждански бунтове в Америка

Източник

7.07.2011

Збигнев Бжежински, който преди четиридесет години писа за строго контролирано общество на бъдещето, където хората ще бъдат под игото на технократския елит, се появява по MSNBC с прогнози, че скоро в Америка ще започнат бунтове на средната класа, предизвикани от икономическото безправие и несправедливост.

"Не искам да звуча като истерична жена, и не мисля, че ние се приближаваме към гибел, но мисля, че ние се подхлъзваме към засилване на социалните конфликти, социална враждебност и различни форми на радикализъм", Бжежински казва, добавяйки, че бунтовете ще започнат, когато в долния сегмент на средната класа започнат сериозно да страдат от икономическата разруха и безработицата.

Бившият съветник по сигурността прогнозира "наистина сериозна международна криза", която ще бъде резултат от борбата на Съединените щати, Япония и Европа, които са стълбовете на глобалните икономически сили с дълбока финансова криза.
Така наречената загриженост на член на CFR (Съвет за външни отношения, прибл) Бжежински за "неравенство" и "справедливо общество", във време, когато богатите стават по-богати, а бедните продължават да обедняват е лицемерно, предвид факта, че преди 40 години той написа книга, в която препоръчва такава система изцяло, където една малка върхушка на елита ще контролира останалата част от човечеството.

Все пак, това не е първият път, когато Бжежински се опасява, че нарастващия гняв, причинен от икономическото и социално безправие, може да застраши съществуващите структури на властта.

По време на речта си миналата година пред Съвета по външни отношения в Монреал, редовен участник на срещата на Bilderberg-ите, Бжежински предупреждава за "глобално политическо пробуждане" на обществото, най-вече у младите хора в развиващите се страни, което заплашва за сваляне на съществуващия международен ред.

"За първи път в човешката история, почти цялото човечество стана политически активно и политически осъзнато ... В резултат на глобалната политическа активност се генерира прилив на себеуважение и уважение към културните и икономическите възможности в света, болезнени трамви от спомени за вековните колониална или имперска доминация на други страни", казва Бжежински.

Доколкото подобно движение представлява заплаха за монополната власт на привилегировани кръгове, към което се връща Бжежински, може да се заключи, че той е разстроен от това развитие. Като един от основните архитекти "на съществуващата глобална йерархия,"  за която той също споменава в речта си, Бжежински сам се намира под пряка заплаха от гледна точка на запазване на способността на световния елит за контрол над световните дела, за които той отново споменава в интервю за MSNBC.

ВИДЕО

"Човечеството сега е политически събудено и започва да броди", казва Бжежински в речта си миналата година, добавяйки, че това, съчетано с разпокъсания елит "значително усложнява условията за всяка велика сила, включително сегашният световен лидер -. Съединените американски щати"

Така както Бжежински е поддръжник за управление на строго контролирано общество, перспективата да разгневи обществото, което може да се  разбунтува, прицелвайки се в елита, е малко вероятно, да бъде предпочитаният вариант за повечето от елита.

В книгата си от 1970 г. "Между две епохи: ролята на Америка в технократската ера", Бжежински написа:

"Tехнотронната ера допринася за появата на по-контролирано общество. Такова общество ще бъде доминирано от елит, без да се смущават традиционните ценности. Скоро ще бъде възможно да се инсталира почти нон-стоп наблюдение на всеки гражданин и да се поддържа осъвременена база данни, съдържащи дори и най-лична информация за тях. Тези данни ще бъдат на разположение за незабавно изтегляне от властите. "

Може ли такъв човек да бъде заподозрян в симпатии към икономически неравностойно положение на по-ниската класа, въпреки че, като такъв той се опитва да се представи в интервюто за MSNBC, или този човек казва, че новия световен ред, за изграждането на който, той е помогнал, става все по-уязвим и се придвижва към колапс, въпреки факта, че злото и отчаяно население, оказва все по-нарастващ натиск?

П.П.(от мен) Защо в България не може да има бунтове, а само бледо подобие на стачки. Първо: Защото българите няма какво да губят. Ние нямаме база за сравнение. Никога не сме живяли по друг начин, затова не знаем какъв живот искаме да си върнем. Втората причина е свързана с първата. Живеем като прасето във фермата. Ако ни нахранят сме доволни.(нямаме право сами да си намерим храна), ако пропуснат еедно хранене ние сме раздразнени, но не можем да напуснем фермата. Заградени и пазени сме. Не счупим ли оградата ще продължим да бъдев биологични единици без мозък, с един, единствен рефлекс. Да ни нахранят!

 
Взето от: zahariada.blog.bg

Изобретяването на еврото влече след себе си не само огромни, безотговорни икономически рискове, но има и своите далеч повече премълчавани и скривани властово-политически причини.

  Предвид всеизвестната непопулярност на еврото, още в края на април 1996 г. Европейската комисия в Брюксел започна “една голяма кампания за въвеждане на валутата евро”. Тогава пресата съобщи, че самите “страни членки ще бъдат отговорни за провеждането на информационните кампании. Първоначално мерките трябва да се съсредоточат върху финансови институти, предприятия и обществени администрации. По-късно акциите трябва да се обърнат пряко към гражданите.”¹

  Онези, които се включиха сред най-първите в кампанията, толкова усилено, колкото изобщо е възможно, бяха точно онези, които бяха сътворили еврото зад кулисите: ръководните фигури на тайната юдейско-масонска власт. Още през 1996 г. те поръчаха отсичането на една юбилейна монета от 5 евро, и то странно – от името на държавата Израел, която и до днес изобщо не е член на Европейския съюз и поради това не е и такъв на еврозоната.

  Още през януари 1996 г. тъкмо един говорител на лондонския клон на голямата еврейска международна банка “Salomon Brothers” беше заявил неприкрито: “Икономиката, промишлеността, пазарът – каза той кратко и ясно – подценяват политическата воля на държавните мъже, които стояли зад еврото. Нито финансовата ситуация, нито състоянието на пазара решавали нещата около европейската валута. Основната сила си оставала политическата воля на седящите на лостовете на властта политици. Те щяли да се наложат . . .”² Благодарение на още по-централната сила на същинските творци на политиката; но това, естествено,  не му е било позволено да разкрие. Наистина, и Александър Ламфалуси, тогавашният шеф на “Европейскиия валутен институт”, т.е. на днешната “Европейска централна банка”, излезе през май 1996 г. бурно в пресата в подкрепа на еврото³, но избегна да спомене, че почти цялата си банкова кариера той е преминал в потайни институти на световните финансови монополисти от династията Ротшилд⁴ и, естествено, говореше по тяхно поръчение.

  Когато след това през лятото и есента на 1996 г. “Германската федерална банка” (“Bundesbank”) отправяше предупреждения по отношение на стабилността на бъдещото евро, а някои сметнаха това за боязлива “съпротива” срещу него, еврейската инвестиционна банка “SBC Warburg” в Лондон знаеше точно какво се крие зад това: “един пресметнат опит . . . да бъде придуман германският избирател към едно по-приветливо отношение спрямо еврото”⁵, т.е. само театрални пукотевици!

  Между впрочем, посоката на масонския поход беше нескрито обявена още в началото на 1996 г. от почетния председател на “Института за световно стопанство” в гр. Кил, Херберт Гиерш, във “Франкфуртер алгемайне цайтунг”: “Разпределението на труда в целия свят изисквало “една световна валута, също както и един световен език”, обяви той; и по-нататък: “Валутата евро била тук “само една междинна стъпка”.⁶ Това потвърди през март 1996 г. и един говорител при дискретната среща в Берлин на “Трилатералната комисия” на едрия американо-еврейски банкер и индустриалец Дейвид Рокфелер – една от ръцете на световното правителство в сянка; той каза: “Да, еврото е само една по-нататъшна стъпка, една по-голяма крачка към един свят без граници . . .”⁷ На заседанието на ултратайния клуб на “Билдербергерите” в португалския град Синтра в началото на юни 1999 г., на която не липсваха и току-що споменатият Дейвид Рокфелер и президентът на Световната банка, евреинът Джеймс Д. Волфенсон, бившият британски министър на финансите Кенет Кларк бил говорил дори за три единствени “валутни зони” на земното кълбо: една общоамериканска, една азиатско-тихоокеанска и въпросната еврозона. Особено заслужаващо внимание е следното: “Той изисквал създаването на “наднационални институции” за надзор на тези три валутни зони и един “световен финансов министър” към ООН. Неговите колеги от “Билдерберг” “гласували за”: Въвеждането на трите регионални валути, с които никоя отделна страна не би могла да се идентифицира, щяло да допринесе много за ликвидирането “на национализма и остарялата представа за суверенитет.”⁸

  На 24 април 1998 г. Улмският вестник “Зюдвестпресе” безусловно оперираше с масонското символно число – трикратната единадесетица, когато ловко свърза оттеглянето от Бундестага на ревностно работещия “за Европа” масон от висока степен – Ханс-Дитрих Геншер, с проекта за европо; дебелите заглавия гласяха: “Дебат за еврото. Бавното сбогуване с германската марка – 33 минути завещание след 33 години . . .”⁹ Масонското обвързване на всички висши политици, без значение от коя партия са, е и единственото обяснение за това, че през юни 1997 г. както управляващият федерален канцлер Кол, така и (!) тогавашният опозиционен водач Шарпинг напълно единодушно обявиха: “че твърдо се придържат към графика и критериите за въвеждане на европейската валута”.¹⁰

  Но докато билият вече веднъж немски, а след това отново френски “зелен” от еврейски произход Даниел Коен-Бендит се опитваше да положи още една фалшива следа в левия берлински вестник “ТАЦ” от 22 май 1997 г., твърдейки, че германската “Бундесбанк” била срещу еврото, а Митеран е накарал Кол насила да приеме еврото”¹¹, точно след едно тримесечие чрез тогавашния френски финансов министър – евреина Доминик Щраус-Каан, беше заявено: “Сега политическа Фрпанция следва този път, така както финансовият министър води борбата за еврото. Може да се приеме, че тук той осъществява своите планове с известна стабилност. Тъй като самият Щраус е въодушевен европеец. Интеграцията на Стария континент го възхищава”¹². И наистина, през януари 1999 г. стана известно следното: “По мнението на френския министър на промишлеността и финансите Доминик Щраус-Каан противници на еврото са “хора от вчера или от онзи ден”¹³! Така смятал и “говорителят на съдружника с неограничена отговорност в кьолнската (еврейска) банкова къща “Sa. Oppenheim jr. & Cie KGaA” и бивш шеф на Бундесбанк – Карл Ото Пьоол, който в края на месец март 1998 г. предсказа напълно равнодушно, че въвеждането на еврото щяло да ускори вълната от сливания и прехвърляния на фирми и най-малкото в началната фаза, щяло да коства работни места. “Та това е и смисълът на цялата работа, ако структурните преобразувания трябва да напреднат”, каза Пьоол¹⁴!

  От пролетта на 2001 г. във Франция и Германия тече 18-месечна рекламна кампания за еврото. Една страхотна сделка за еврейския собственик на френската рекламна фирма “Publicis” Марсел Бльощайн-Бланше, който, така да се каже, може да прави реклама самостоятелно и “за своя сметка”; и за това прибира от правителството на Федералната република Германия 14 милиона, а от френското правителство – сума, равняваща се на 84 милиона марки . . .¹⁵!

¹ Съобщение на Германската информационна агенция DPA във вестник „Deutsche Tagespost“, 27 април 1996.

² Аделберт Вайнщайн: вестник „Deutsche Tagespost“, 20 януари 1996.

³ Срв. неговия разговор с Петер Морнер и Зигрид Улрих в: „Die Woche“, 3 май 1996, стр. 13.

⁴ До 1976 г. той работеше в белгийската банка на Ротшилд “Bruxelles-Lambert”, а по-късно премина за осем и половина година (до 1994 г.) в “получастната” Bank fьr Internationalen Zahlungsausgleich (BIZ) в Базел, тъй като тя тайно е собственост на Ротшилд.

⁵ „Wirtschaft aktuell“ (издание на Walter Hirt, Birmensdorf/Zьrich), 14 ноември 1996, стр. 12.

⁶ Съобщение на DPA в „Deutsche Tagespost“, 15 януари 1996.

⁷ Бюлетин на информационна служба “Prisma” № 21/1998, стр. 2.

⁸ Бюлетин на информационна служба “Prisma” № 47 (26 юни) 1999, стр. 4 и сл.

⁹ Да му се възхищава човек като факсимилно фотокопие в издание на “PHI-Auslandsdienst”, № 11-12/1998, стр. 94.

¹⁰ Съобщение на DPA в: „Deutsche Tagespost“, 28 юни 1997.

¹¹ Цитирано в: „PHI-Auslandsdienst“, № 7-8/1998, стр. 59.

¹² Аделберт Вайнщайн в: „Deutsche Tagespost“, 18 септември 1997.

¹³ Съобщение на DPA в: „Deutsche Tagespost“, 5 януари 1999.

¹⁴ „Kцlnische Rundschau“, 1 април 1998.

¹⁵ „Lectures Franзaises“ № 526, февруари 2001, стр. 52 (срв. „Lectures Franзaises“ № 507, юли/август 1999, стр. 15)

nwo.blog.bg

Играта е от проста по-проста:

В САЩ пускат $100тина 200 (всъщност около 900) милиарда "количествено облекчение (quantitative easing)", което си е печатане на още пари (дотук пуснаха 2 такива - QE1 и QE2), и за да не се усети обезценяването на долара (защото хората са свикнали да сравняват само валути, а не какво може да се купи с тях), съответно в Европа се появява някой закъсал (дотук Гърция, Ирландия и Исландия, а сега и Португалия) и се пускат и тук EUR100 тина милиарда, вследствие на което Еврото "догонва" Долара по обезценяване, а за народа изглежда, че долара се качва.



В крайна сметка и двете валути се обезценяват, което може ясно да се види в поскъпването на всички суровини - от храна и гориво до скъпоценни метали. Такова е положението и с останалите "конвертируеми валути" (хартиени пари издавани от различни централни банки по целия свят, които всъщност принадлежат към един организиран "банков картел" със център Bank of International Settlements в Базел, Швейцария.)

Естествено за това поскъпване се тиражират всякакви други оправдания, но не и истинската причина - обезценяването на валутите.
brink.blog.bg

Автор kihano (благодаря за хубавия анализ, отплащам се с линк, извинявай - махнах 2 изречения ;)
линк

 Макар и излязла за пръв път през 2007 година книгата на Наоми Клайн "Шоковата доктрина" (Naomi Klein, "The shock doctrine") ми попадна едва сега и макар и да не съм я дочел до края определено бих я препоръчал на всеки, който иска поне малко да се ориентира в съвременните политика и икономика. Книгата прави именно това. Тя свързва политиката с икономиката и представя света по един доста по-различен от тиражирания в медиите начин. Със своите 1210 цитата книгата е едно солидно изследване. 

За какво обаче става дума? Ще преразкажа бегло без да споменавам детайли и да спазвам стриктно хронологията. След "Голямата депресия" Кейсианството става доминираща икономическа теория. Тя обаче не е удобна на корпорациите. В един момент (1934) те дори организират заговор за убийството на Рузвелт (1,2). Преврата не успява, но но едрия американски бизнес успява да роди и храни "змия" в пазвата на американските университети и по-точно в Чикагския университет. Милтън Фридмън, финансиран от големите корпорации развива своята фанатична религия на свободния пазар във времена в които такива възгледи са крайно непопулярни. Всъщност, като се изключат големите корпорации и свързаните с тях икономисти политици и медии такива идеи никога и никъде не са били популярни. Целенасоченото "обучаване" (всъщност е индоктриниране) на латиноамерикански студенти ни най-малко не помага за популяризиране на идеите на "свободния пазар". По това време в Латинска Америка е популярен девелопментализма - смесица от протекционизъм, социализъм и капитализъм. Тогава на помощ идват военните хунти. Най-популярна с жестокостта си става чилийската хунта на Пиночет.  В деня на преврата, възпитаниците на "Чикагската шайка" отпечатват книга, наричана"тухлата", която съдържа икономическата програма, която бива предлагана на Пиночет. Той я приема, какво разбира военен превратаджия от икономика, а морал или патроптизъм очевидно не му пречат. Програмата включва "светата троица" на Чикагската шайка - приватизация, дерегулация на цените, свиване на социалните разходи. Тя е приложена в условията на военен режим и жесток терор. Прилагането на тази програма води до масово обедняване на населението и баснословно забогатяване на местни и чужди спекуланти. Икономиката изпада в криза, инфлацията надминава 3 пъти тази при Алиенде. Но това се представя в западната преса като "голям успех". Същата схема се прилага в Аржентина, Уругвай, Бразилия, Боливия. Резултата навсякъде е същия - обедняване, мизерия, корупция. Боливия е краен случай. Там действува икономическия "Индиана Джоунс" - Джефри Сакс. Инфлацията е овладяна - огромен успех според западните медии университети и според книгата на Сакс (3). Само дето не се споменава, че и в Боливия не е минало без насилие и че за да оцелеят боливийците се връщат към кокаиновите плантации и че дохода от коката е надхвърлил БВП на страната (Не случайно Ево Моралес е бивш плантатор на кокаин.).
После идва оръжейната баба Тачър. Британските миньори са победени с доста недемократични средства - с бой. Рейтинга на бабата пада до нулата и за да се спаси организира войната за фолкландските острови.След това се описва Южна Африка и как белите предават власта, но успяват да наложат икономически условия, при които властта е безполезна. Партията на Мандела се оказва принудена да следва диктата на "международния пазар".
Описват се още Полша и разпадането на СССР. Полската "Солидарност" не е смятала да строи капитализъм. Джефри Сакс ги изнудва с мерки (шокова терапия) с които да спрели инфлацията. Резултатите са плачевни. След отварянето на СССР от Горбачов веднага изникват предложения да се приложи "светата троица". Той не е особено навит, но Елцин се оказва по-податлив. Като подкупен, безсъвестен и безкрупулен той получава подкрепата на САЩ включително финансова и то в момента когато разстрелва Руския парламент с танкове. След това налага диктатура за около година, през която става разграбването на СССР. Това става под съветничеството на Принстънски икономисти. Някой от тях не пропускат да се облажат лично и незаконно наред с изникналите от нищото руски олигарси. Аналогията между Елцин и Пиночет е направена още тогава. В следващите глави, които не още не съм прочел се говори за САЩ, Ирак и Израел.
Централната идея е следната. Необходимостта от насилие при налагането на "светата троица" на чикагската шайка е недостатък (отбелязан от Тачър), който води до развиването на шоковата доктрина. Според нея когато се случи някакво нещастие, обикновено голямо, хората се оказват в шок. Идеята на нобелиста Фридмън е да се използува момента в който хората са дезориентирани за да се прокарват непопулярни и нежелани мерки които в последствие да се окажат необратими. Мерките разбира се са "светата троица", но са съпътствувани от разрушаването на настоящите обществени структури за да се неутрализира изцяло съпротивата на обществото. Двете страни които се оказват напълно разрушени от този подход са СССР и Ирак. Този подход разбира се е лишен от всякаква човещина и етичност. Както самата Клайн казва в едно интервю, шоковата доктрина е нещо като да дебнеш на улицата и като катастрофира кола да пребъркаш джобовете на пътниците преди да са дошли в съзнание.Книгата е пълна с много подробности и пикантни цитати от висши западни държавници, които издават нескрито задоволство от разрушаването на чужди страни и дори не прикриват злобата и цинизма си. Навсякъде където е приложена "светата троица" на Чикагската шайка резултата за по-кратък или по-дълъг период е плачевен.
Макар и в книгата да не става дума за България всички помним, че "шоковата терапия" бе обсъждана и у нас. Само дето тогава не ни казаха, че ни я прилагат. Шоковия терапевт е Иван Костов, а злосторника Джефри Сакс беше икономически съветник на Петър Стоянов.
По-маловажен но не по-малко пикантен и показателен елемент са експериментите по изтриване на паметта които д-р Юън Камерън прави и които стават основа на съвременните методи за изтезание в американските затвори. Клайн прави методологична и етична аналогия между тях и шоковите терапии които западния корпоративизъм прилага в страните по света. Така тя очертава един доста черен стълб на западния корпоративен и олигархичен манталитет. 
Книгата е един чудесен анализ на това как западните корпорации и банкери водят икономическа война срещу целия свят. Тя е задължително четиво за всеки, който иска да се ориентира за това какво става в света, който иска да има правилна гражданска позици и да разбере каква е съдбата и бъдещето на собствената му страна. Сред тоновете дезинформация "Шоковата доктрина" е една "отваряща очите книга". Наоми Клайн е надминала с много предишната си творба "Без лого" (4). Ако трябва да сравня с Чомски, книгите на Клайн се четат доста по-лесно и увлекателно и не отстъпват по доказателствен материал. Да се надяваме, че "Шоковата доктрина" скоро ще бъде преведена и на български език.

(всъщност вече я има на български език - издателство "Изток-Запад" ISBN: 978-954-321-699-4 . Препоръчвам Ви и "Експертите на Прехода" на същото издателство ISBN: 978-954-321-727-4
)


Взето от: brink.blog.bg

Изображения и видео на Израелски флагове, размахвани на празненствата по случай независимостта на новата държава Южен Судан широко циркулират и се коментират в арабоезичните медии, въпреки това абсолютно отсъстват в англоезичните медии.

Защо именно знамето на Израел?





Взето от: brink.blog.bg

Фредерик Уилиям Енгдал  
Frederick William Engdahl



Покойният ми дядо - един мъж от здрав Норвежко-Американски фермерски род, който по-късно стана редактор във вестник и политически активист по време на Първата Световна Война, често казваше - "Човек може, с течение на времето,  да свикне с почти всичко, освен с умирането ... и дори с него, с малко практика." Е, каквато е съдбата, изглежда, че ние - по-голямата част от човешката раса, сме на път да изпробваме тази поговорка, по отношение на наличието на самия ни насъщен хляб.

Храната е от онези смешни неща, без които е трудно да се живее. Ние всички сме склонни да я приемаме за даденост, че нашия местен супермаркет ще продължи да предлага каквото и да пожелаем, в изобилие, на достъпни цени (или почти). И все пак - да живеем без подходяща храна е растящата перспектива пред която са изправени стотици милиони, ако не и милиарди от нас през идните години.

В известен смисъл това е истински парадокс. Нашата планета има всичко, което ни е необходимо да произвеждаме питателна, естествена храна с която да изхраним цялото световно население - много пъти по толкова. И това е така, въпреки опустошенията на индустриализираното земеделие през последния повече от половин век. 

Тогава как е възможно нашия свят да е изправен, според някои прогнози, пред десетилетие или повече на глад в глобален мащаб? Отговорът лежи в силите и заинтересованите групи, които са взели решение, изкуствено да създадат недостиг на питателна храна. Проблемът има няколко важни аспекта.

Елиминиране на резервните запаси

Способността да се манипулира на воля цената на основни храни в световен мащаб - почти независимо от физическото търсене и предлагане на зърно е съвсем от скоро. Също така недостатъчно се осъзнава или разбира.

До зърнената криза от средата на 1970те не е имало една "световна цена" за зърното - ориентир за цената на всички храни и хранителни продукти. Цените на зърното се определяли локално - на хилядите борси и пазари, където продавачите и купувачите се срещали. 
Началото на икономическата глобализация променя тази практика радикално, към по-лошо, тъй като нищожния процент зърно, търгувано международно, вече бил в състояние да определя световната цена за по-голямата част от отглежданото зърно.

От времето на най-ранните следи, оставени от Шумерската цивилизация около 2000 години преди Христос, в региона между реките Тигър и Ефрат (днешен Ирак), почти всяка култура имала практиката да съхранява резервен запас от зърнената реколта - чак до най-ново време. Причините били войни, засушавания и глад. Когато се съхранява правилно, зърното може да трае за период от около седем години, позволявайки в случай на извънредна ситуация да се разчита на този запас.

След Втората Световна Война, Вашингтон създава "Общото споразумение за митата и търговията" (General Agreement on Tariffs and Trade - GATT), което да послужи като клин, чрез който да се наложи свободната търговия между големите индустриални нации, особено в Европейската Общност. По време на първоначалните преговори, селското стопанство умишлено е държано извън дневния ред, по настояване на европейците и особено французите, които разглеждали политическата защита на "Общата Селскостопанска Политика на Европа" (Europe"s Common Agriculture Policy - CAP) и Европейските селскостопански протекции като нещо, неподлежащо на преговори.

Започвайки през 1980те с политическите кръстоносни походи на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, екстремистките възгледи на Милтън Фридман от Чикаго относно "Свободния Пазар", започват да се възприемат все повече от водещи европейски кръгове на властта. Стъпка по стъпка, съпротивата срещу плана на Вашингтон за свободна търговия в селското стопанство се разпаднала.

След повече от седем години на интензивни пазарлъци, лобиране и натиск, Европейският съюз най-накрая се съгласява, през 1993 на Уругвайската среща на GATT, която изисква значително намаляване на националните селскостопански защитни мерки (протекции). Централно за Уругвайския кръг от преговори било споразумението за една съществена промяна - поддържането на национален зърнен резерв, като ангажимент и отговорност на правителството да бъде прекратено.

В следствие на договора на GATT ot 1993, формализиран със създаването на Световната Търговска Организация, която да контролира договореностите с изпълнителна сила да санкционира нарушителите, "свободната търговия" със селскостопанска продукция става, за първи път в историята, съгласуван приоритет на главните световни търговски нации - едно, меко казано съдбоносно решение.

От тук нататък, зърнените резерви ще се управляват от "свободния пазар", от частни компании, най-големите от които са гигантите на Американския зърнен картел - бехемотите на Американския агробизнес. Зърнените компании твърдят, че те са в състояние да запълнят всеки непредвиден недостиг по-ефективно и и да спестят разходите за това на правителствата. Това необмислено решение ще отвори вратите за безпрецедентни измами и манипулации на зърнения пазар.

ADM (Archer Daniels Midland), Continental Grain, Bunge, както и "primus inter pares" (първият сред равни) Cargill - най-голямата частна компания за зърно и търговия със селскостопанска продукция в света, се явяват големите печеливши от процеса за създаване на СТО (Световната Търговска Организация).

Резултатът от преговорите на GATT относно селското стопанство е съвсем по вкуса на хората от Cargill. Това не е изненада за запознатите - бившият изпълнителен директор на Cargill - Дан Амстуц (Dan Amstutz) играе ключовата роля в изработването на раздела за селскостопанска търговия в Уругвайския кръг на GATT [1] (същият по-късно е ръководител на американската програма за селскостопанско възстановяване в Ирак - моя бележка).  През 1985 Гейл Д. Джонсън (D. Gale Johnson) от Чикагския Университет, колега на Милтън Фридман, съавторства творчески доклад за Трилатералната Комисия (Trilateral Commission) на Дейвид Рокфелер, който доклад става подробен проект за това, което те наричат "пазарно ориентирана" аграрна реформа и очертава рамките на позицията на САЩ в предстоящия Уругвайски кръг от преговори на GATT. Групата на Рокфелер и нейните мозъчни тръстове (think tanks) са архитектите на "аграрната реформа", както и на толкова голяма част от нашия пост-1945 свят.

Процесът на елиминиране на правителствените зърнени резерви в главните страни-производителки отнема време, но с приемането през 1996г. на "закона за подобряване и реформа в селското стопанство" известен като Farm Bill 1996, САЩ де-факто елиминират своя зърнен резерв. Европейският Съюз скоро ги последва. Днес, сред най-големите страни - производителки на селскостопанска продукция, единствено Китай и Индия все още държат на стратегическата политика за сигурност на национално-държаните зърнени резерви.[2]

Уолстрийт надушва кръв

Премахването на националните зърнени запаси в САЩ, ЕС и други големи, индустриални държави, членки на Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР/OECD), подготвя условията за следващата стъпка в процеса - елиминиране на регулацията в селскостопанските стокови деривативи, което позволява необуздани и безконтролни спекулативни манипулации.

Под управлението на Министерството на финансите при президента Бил Клинтън (1999-2000), дерегулацията на правителствения контрол върху спекулациите със стоки на селското стопанство е оформена от Комисията за търговия на стокови фючърси (Commodity Futures Trading Commission - CFTC) - държавен орган, натоварен с надзора над търговията с деривативи на борси като Chicago Board of Trade или NYMEX - и със закон, изготвен от Тим Гайтнър (Tim Geithner), бивш президент на Ню Йоркския клон на Федералния Резерв и бъдещ финансов министър на президента Обама през 2008 - посред най-лошия финансов крах в историята. Това е като да сложиш лисици да пазят курника.

Когато Хенри Кисинджър беше Държавен Секретар през 1972 - 1973, действайки заедно с Министерството на Земеделието и големи щатски компании за търговия със зърно, той дирижира безпрецедентен 200% скок в цената на зърното. Ценовия скок бе предизвикан от подписването на 3 годишен договор между САЩ и Съветския Съюз, който току що бе преминал през катастрофален провал на реколтата. 

Щатско-Съветската сделка се осъществи на фона на глобално засушаване и силно намалена реколта в световен мащаб - едва ли разумно време за продаване на целия зърнен резерв на САЩ и то на явния му враг от Студената Война. Продажбата се осъществи посред световен недостиг на зърно и предизвика експлозивно покачване на цената. Критични гласове в пресата по онова време подходящо я нарекоха "Големия Зърнен Грабеж". Кисинджър дори урежда голяма част от разходите по транспортирането да бъдат платени от данъкоплатците на САЩ. Cargill и компания са се смяли през целия път до банката.[3]

Почти по същото време големите американски зърнени компании - Cargill, Continental Grain, ADM, Bunge - започнаха това, което щеше да бъде 20-годишен процес на трансформиране на световните зърнени борси в места за контролиране на основите на човешкото и животинското изхранване чрез манипулиране на цената на зърното независимо от предлагането.

20-годишният процес за придобиване на контрол на САЩ над световните пазари и цените на зърното направи гигантски скок напредпрез 1980те с появата на "търговията с индекси на финансови стоки" (financial commodity index trading) и други деривативи.

Новата версия (Съмърс-Гайтнър-Уолстрийт) на по-ранния зърнен грабеж, особено след 2006 ще надхвърли всичко проектирано от Кисинджър и приятели през 1970те.

През 1999, по настояване на големите банки на Уолстрийт - Goldman Sachs, JP Morgan, Chase Manhattan и Citibank, администрацията на Клинтън изготвя законопроект, който ще промени из основи историята на търговията със зърно. Той е наречен Закон за Модернизация на Стоковите Фючърси (Commodity Futures Modernization Act) и е приет през 2000г.

Двамата ключови архитекта на новия закон са бившия консултант в Goldman Sachs и финансов министър на Клинтън - Лари Съмърс (Larry Summers), и помощника му в министерството на финансите - Тим Гайтнър (Tim Geithner), приятел на Уолстрийт и днешен министър на финансите на Обама. Съмърс е и ключов играч в предотвратяването на усилията за регулиране на финансовите деривативи при стоките и финансовите продукти.[4]

Препоръките на Съмърс и Гайтнър се съдържат в доклад до Конгреса от Ноември 1999, изготвен от известния с лоша слава "Екип за предпазване от потапяне" (Plunge Protection Team).[5]

По това време Комисията за Търговия със Стокови Фючърси (CFTC) също предложи да се дерегулира търговията с деривативи между големите банки или финансови институции, включително деривативите за зърно и други селскостопански стоки.[6]

Историческата и безпрецедентна дерегулация отвори огромна дупка в правителствения контрол на търговията с деривативи - зейнала дупка, която в крайна сметка улесни деривативните игри, довели до финансовия колапс през 2007. Формира се "свободна за всички" дерегулация, която е в основата на скорошната "експлозия" в цените на зърното.

Няколко години по-рано - през 1991 - Глодман Сакс (Goldman Sachs) представи свой собствен стоков "индекс", който се превърна в световен ориентир за търговията с деривативи за всички стоки - включително петрол и храна. Стоковия Индекс на Голдман Сакс (Goldman Sachs Commodity Index - GSCI) е нов дериватив, който проследява цените на 24 стоки - от зърно, прасета и кафе, до скъпоценни метали и енергия. От гледна точка на Уолстрийт идеята е брилиянтна. Тя позволява на спекулаторите да играят хазарт с бъдещите цени на цял диапазон от суровини в една стъпка - един вид уолстрийтска версия на хазартен мол...

С дерегулацията от страна на CFTC на стоковата търговия през 1999 Голдман Сакс бяха позиционирани да оберат сладка финансова реколта стс своя GSCI. Сега банкерите, взаимните фондове и други "висококласни" спекулатори имаха възможност да заемат огромни позиции (или залози), (чрез нисколихвено кредитиране от страна на FED - моя бележка) за бъдещата цена на зърното, без необходимост да приемат доставка на реалната стока в края на операцията.


Цената на зърното вече се определя от новите господари на казиното на зърнени доставки - от Уолстрийт до Лондон и отвъд - които търгуват зърнени фючърси и опции в Чикаго, Минеаполис, Канзас Сити. Бъдещата цена вече загуби функцията си на защита - ограничена до знаещи, активни участници в зърнения сектор - дали фермери, мелничари или големи крайни потребители - индивидуални търговци, които са разчитали на фючърсните договори повече от век, за да се предпазят от рисковете на провал на реколтата или бедствия.


Зърното се превърна в ново поле за спекулации за всеки желаещ да рискува инвеститорски капитал, комарджии на високи залози като Голдман Сакс или Дойче Банк, или високорискови офшорни хедж-фондове (взаимни фондове). Зърното, както и петрола преди него, вече е почти напълно отделен от краткосрочното, всекидневно търсене и предлагане. Цената може да се манипулира за кратки периоди чрез слухове и машинации, вместо от фактическото положение на нещата.[7]

За разлика от пряко заинтересованите страни, като мелничари, фермери, големи хранителни магазини или заведения за хранене, спекулаторите нито произвеждат, нито приемат доставки на житото или пшеницата с която спекулират. Те едва ли биха могли да приемат доставка и на 10 тона зимна пшеница и да я съхраняват. Тяхната игра е сложна нова форма на арбитраж, където единственото правило e да купуваш ефтино и да продаваш скъпо. Деривативните инструменти и регулаторната небрежност laissez-faire на правителството на САЩ позволиха потенциалните печалби на играчите да се увеличат многократно.


Има обаче още едно изкривено условие: GSCI на Голдман Сакс е структуриран така, че инвеститорите да могат само да купуват контракти с определена дата на матуритет (узряване). Това е, както го наричат в тази индустрия, "само дълго" ("long only"). Никой не може с тях да заложи на падащи цени на зърното. Вие бихте спечелили само при вечно растяща цена на зърното и това ставакато все повече невинни инвеститори биват засмукани във високорисковата стокова спекулация, образувайки един вид самосбъдващо се пророчество.[8]

Свойството "long-only" бе направено, за да се насърчат банковите клиенти да оставят парите си в банката или фонда за дълъг срок и да оставят банкерите да играят с парите на другите хора с огромен потенциал за неочаквани печалби за банкерите, докато евентуалните загуби остават за клиентите. 

Фаталният недостатък е, че структурата на GSCI не позволява "къси продажби" (short selling), които биха смъкнали цената във времена на зърнен излишък. Инвеститорите са привлечени в система, която изисква от тях да купуват и да продължават да купуват след като цените на зърнените култури са се увеличили по каквато и да било причина. Скоро и други банки, включително Barclays, Deutsche Bank, Pimco, JP Morgan Chase, AIG, Bear Sterns и Lehman Brothers извадиха свои собствени стокови индекси.[9] За първи път високорисковото стоково инвестиране - включително в зърно и друга селскостопанска продукция - стана финансов продукт за "малкия човек", който знае малко или нищо за това в което се забърква, освен това, че неговия банкер или фондов съветник го окуражава да инвестира в него. Банките, както обикновено, играят с "парите на другите хора", за сметка на "другите хора".

В подробен анализ на балона на цената на зърното от 2007-2008, Оливие Де Шатър (Olivier de Schutter) - специален докладчик на ООН по въпросите на "Правото на Храна", наскоро заключи, че "значителна част от повишаването на цената и волатилността (изменчивостта/нестабилността) на основни хранителни стоки може дад бъде обяснена единствено с появата на спекулативен балон."[10] Времето на поява на този балон е за отбелязване, тъй като той, много удобно компенсира огромните загуби на същите тези мега-банки, които бяха под водата със своите ексцесии в ипотечните облигации (секюритизирани ипотеки на домове) и с други форми на Уолстрийтска казино-лудост. Шатър добавя:

"В частност, имаме причини да вярваме, че основна роля се играе от влизането на пазара на базирани на хранителни стоки деривативи, на големи, мощни институционални инвеститори като хедж-фондове, пенсионни фондове, и инвестиционни банки, всички от които като цяло са незаинтересовани от фундаментите на селскостопанския пазар. Такова влизане стана възможно заради дерегулацията на важни пазари на стокови деривативи, започвайки от 2000 година."

След колапса на dot.com балона през 2000 година, когато Уолстрийт и други големи финансови играчи започнаха да търсят алтернативи, стоките и високорисковите деривативи, базирани на кошници от стоки станаха главна тема на спекулативното инвестиране за първи път.

От 2000г. насам, цялата маса долари, инвестирани в различни фондове за стокови индекси (Голдман Саксовият GSCI - бидейки най-големият от тях) нараства от около $13 милиарда до зашеметяващите $317 милиарда по време на петролния и зърнения спекулативни балони от 2008. Това е документирано в проучване, направено от Lehman Brothers, малко преди министърът на финансите Хенри Полсън (Henry Paulson - бивш предстадател на борда на директорите и главен изпълнителен директор в Goldman Sachs) да ги направи жертвено агне с цел да спаси приятелите си от Уолстрийт.[12]

От 2008 насам, с някои флуктуации, инвеститорските фондове продължават да наливат средства в различни стокови фондове, поддържайки цените на хранителните стоки високи и покачващи се. От 2005 до 2008 световните цени на храните се повишиха с около 80% - и продължиха да растат. В периода от Май 2010 до Май 2011цената на пшеницата нарастна с нови 85%. "Безпрецедентно е колко много инвестиционен капитал виждаме на стоковите пазари", казва Кендел Кейт (Kendell Keith), президент на Националната Асоцияция за Зърно и Изхранване (National Grain and Feed Association), в скорошно интервю.[13]

Организацията за прехрана и земеделие на ООН (Food and Agriculture Organisation of the United Nations - FAO) изчислява, че от 2004 насам, световните цени на храните са се повишили с безпрецедентните 240%. Предлагането на хранителни стоки като спекулативна алтернатива от големите банки и хедж фондове буквално експлоадира през 2007, когато финансовото цунами на рисковите деривативи нанесе своя първи удар в САЩ. Оттогава, спекулациите с хранителни стоки само набират все повече инерция, след като другите инвестиции в акции и облигации станаха твърде опасни. Един от резултатите е предсказуемо бързото увеличение на недохранването и глада в по-бедните групи население по целия свят.


FAO изчислява, че страните с дефицит на храна ще са принудени да харчат с 30% повече за внос на храна - на стойност - зашеметяващите $1.3 трилиона. Преди тридесет години стойността на този пазар беше нищожна; днес той се доминира от шепа от щатски агробизнес гиганти. Агробизнесът, както и военният износ, е ключов стратегически сектор за САЩ, отдавна поддържан до необикновени мащаби от Вашингтон. Той е част от по-голям дневен ред, с по-скоро частен характер, оформен преди десетилетия под егидата на фондация Рокфелер и фондация Форд и техните застъпници на евгениката.[14]

Вносът на храна днес е по-скоро правило, отколкото изключение, като ефтини, глобализирани селскостопански продукти, често под натиска на Международния Валутен Фонд - МВФ (International Monetary Fund - IMF), биват налагани върху популации в развиващия се свят, включително върху общества, които в миналото са били самодостатъчни производители на храна, но днес са доведени до зависимост от вносни храни. Това се прави в името на "свободната търговия" или както често бива наричано - "пазарно ориентирано земеделие". Това което не се казва е, че така нареченият "пазар" е колосално неефективен и нездравословен - в буквален и във финансов смисъл. Зависимостта от внос на храни е изкуствено създадена от огромни мултинационални конгломерати като Tyson Foods, Smithfield, Cargill и Nestle - корпоративни гиганти, чиято последна грижа изглежда е здравето и добруването на тези от нас, принудени да консумират техните индустриални хранителни продукти.

Ефтиният селскостопански внос често подкопава цените на локално отглежданите култури, принуждавайки милиони да се изселят от земите си и отчаяно да търсят работа в пренаселените градове.

Днес цената на пшеничните финансови деривативи или "хартиената пшеница" контролира цената на истинската пшеница, а спекулатори като Goldman Sachs, JP Morgan Chase, HSBC, Barclays и многобройни офшорни хедж фондове - без друг интерес от пшеницата освен като източник на печалба - превъзхождат количествено 
"bona fide" (истинските) селскостопански фондове четири към едно.

Това е пълно обръщане на ситуацията доминирала цените на зърното за последните сто или повече години. За около 75 години Комисията за търговия на стокови фючърси (Commodity Futures Trading Commission - CFTC) беше наложила ограничения какво количество от определени селскостопански стоки (в това число - пшеница, памук, соя, царевица и овес) може да бъде търгувано от субекти, които не са част от хранителната индустрия. Фермери и преработватели преди можеха да търгуват с неограничени количества, за да управляват риска си, за разлика от чистите спекулатори.

Тези ограничения бяха замислени да предотвратяват манипулация и изкривяване на всички сравнително малки пазари. С приемането на Закона за Модернизация на Стоковите Фючърси (Commodity Futures Modernization Act) на Съмърс - Гайтнър и скандалноизвестната "Вратичка Енрон" (Enron Loophole) - позволяваща освобождаване от правителствена регулация - бързата и свободна търговия с енергийни деривативи бързо се разшири и обхвана и хранителните стоки. Язовирната стена се скъса когато през 2006 Дойче Банк поиска и получи разрешение от CFTC да бъде освободена от всички търговски ограничения. Регулаторните органи ги увериха, че няма да има наказания за превишаване на лимитите. Скоро и други ги последваха.[15]

За около 2 милиарда души по света, които харчат повече от половината си доходи за храна, последствията бяха ужасяващи. По време на спекулативния ценови бум при зърното през 2008, с повече от четвърт милиард се увеличи броя на тези, които ООН нарича "хранително неподсигурени", а общият им брой постави нов рекорд - един милиард души. [16]

Това никога нямаше да се случи, ако не бяха дяволичните последици от правителствената дерегулация на спекулациите със зърно, с подкрепата на щатския Конгрес през последното десетилетие. В началото на 2008, повече от 35% от цялата обработваема земя в САЩ е засадена с царевица, която да бъде изгорена като биогориво - стимулиран процес от новата администрация на Буш. През 2011 тоталът е над 40%. По този начин ситуацията е подредена така, че и най-малкият пазарен шок да отприщи огромен спекулативен балон на зърнените пазари, и това започна да се прави, чрез използването на същите индексови игри с GSCI, които се играеха и с петрола.

Агробизнесът  като дългосрочна стратегия

Рекордното покачване при цените на зърното и изобщо храните в последните години не е просто трик за печалба на Уолстрийт, въпреки, че се правят наистина неприлични печалби. По-скоро, тя очевидно е интегрална част от дългосрочна стратегия, чиито корени се крият в годините непосредствено след Втората Световна Война, когато Нелсън Рокфелер (Nelson Rockefeller) и неговите братя се опитват да организират глобалната хранителна верига по същия монополен модел, който използват за световния петрол. Храната трябвало да стане просто още една стока като петрола, калая или среброто, чийто недостиг и цена биха могли, в крайна сметка да бъдат контролирани от малка група мощни търговски избранници.

По същото време, през което братята Рокфелер разширяват обхвата на глобалния си бизнес - от петрол до земеделие в развиващия се свят, чрез тяхната, технологично задвижвана схема, наречена "Зелена Революция" (Green Revolution) след войната, те също така финансират един малко забелязван проект в Харвардския Университет. Проектът щял да формира инфраструктурата за техния план да глобализират световната хранителна продукция под централното командване на една шепа частни корпорации.

Неговите създатели му дали името "агробизнес", с цел да го разграничат от традиционното земеделско селско стопанство - култивирането на култури за изхранването на човека. Натискът да се поставят националните правителствени зърнени резерви в частни ръце е просто логично разширяване на първоначалната Рокфелерова агробизнес стратегия, каквото била и тяхната много погрешно представяна "Зелена Революция", която в края на краищата представлявала просто едно насърчаване на огромни продажби на американски земеделски продукти - от тракторите John Deere (използващи големи количества от рокфелеровите продукти на Standard Oil), до американски химически торове и пестициди, произвеждани от други компании в орбитата на Рокфелер - налагайки тенденция към широкомащабно земеделие и принуждавайки милиони да се изселят от земята си в градовете, където те формирали ефтина работна ръка за големите мултинационални компании. Силно изтъкваните високи добиви се оказали фактически загуби след няколко реколти.[17]

Агробизнесът и Зелената Революция вървят като ръка в ръкавица. Те са част от грандиозна стратегия, която включва, няколко години по-късно, финансирани от Фондация Рокфелер научни изследвания за разработване на генетично изменяне на растения (продукт на които са днешните ГМО).

Джон Х. Дейвис (John H. Davis) е бил земеделски помощник секретар при президента Дуайт Айземхауер в началото на 50те. Той напуска Вашингтон през 1955 и отива в Бизнес Факултета на Харвард - едно необичайно място за земеделски експерт по това време. Той обаче е имал ясна стратегия. През 1956 той публикува статия в "Харвард Бизнес Ривю" (Harvard Business Review), в която декларира: "Единственият начин да се реши веднъж за винаги така наречения "фермерски проблем" и да се избегнат тромавите правителствени програми е да се премине от селско стопанство към агробизнес." Той знае точно какво има предвид, въпреки, че съвсем малко наблюдатели тогава са имали изобщо някаква представа.[18]

Дейвис, заедно с още един професор от харвардския бизнес факултет - Рей Голдберг (Ray Goldberg) формиратедин "харвардски" екип с родения в Русия икономист Васили Леонтиев (Wassily Leontief), който по това време очертава цялата икономика на САЩ в един проект финансиран от Фондация Рокфелер. По време на войната правителството на САЩ наема Леонтиев да разработи метод за динамичен анализ на цялата икономика, който той нарича "междуотраслов баланс" (input-output analysis). Леонтиев работи за американското Министерство на Труда, както и за Службата за Стратегически Операции (Office of Strategic Services - OSS) - предшественика на ЦРУ[19]

През 1948, Леонтиев получава голямо четиригодишно безвъзмездно финансиране в размер на $100 000 тогавашни долари ор Фондация Рокфелер, за да разработи харвардския "Проект за Икономическо Изследване на Структурата на Американската Икономика" (Economic Research Project on the Structure of the American Economy). Една година по-късно в проекта се включват Военновъздушните сили на САЩ (US Air Force) - любопитен ангажимент за един от главните клонове на американските военни. Транзисторите и електронните компютри тъкмо са разработени , заедно с методите на линейното програмиране, което би позволило обработването на огромни количества статистически данни върху икономиката. Скоро и Фондация Форд се включва, финансирайки харвардския проект.[20]

Харвардският проект и неговия агробизнес компонент са част от един сериозен опит да се революционизира американското, а по-късно и световното производство на храна. Трябваше да минат четири десетилетия преди той да успее да доминира в хранително-вкусовата промишленост. Професор Голдберг по-късно споделя, че агробизнес революцията и развитието на генно модифицираните организми "променят нашата глобална икономика и общество по-драматично от което и да било друго събитие в човешката история."[21] Той може да се окаже прав, както вероятно ще видим през следващото десетилетие.

Както Рей Голдберг се похвали години по-късно, основната идея, движеща техния агробизнес проект е била повторното въвеждане на "вертикалната интеграция" в производството на храна в САЩ. До 70те години на 20ти век повечето американци са забравили, че преди Първата Световна Война и през 20те години са се водили тежки битки за да се прокарат през конгреса закони, забраняващи вертикалната интеграция, осъществявана от гигантски конгломерати и за разбиване на икономически обединения (тръстове) като Standard Oil, с цел да се предотврати монополизацията на цели сектори от жизненоважни индустрии.

По време и след президентството на Джими Картър (подпомогнато от Дейвид Рокфелер) през втората половина на 1970те американският мултинационален бизнес вече има възможност да започне постепено разрушаване на внимателно конструирани с десетилетия правителствени регулативни закони по отношение на здравеопазване, безопасност на храните и защита на потребителите, и да отвори вратите на нова вълна от "вертикална интеграция" в земеделието. Процесът на вертикална интеграция е представян пред неосведомените граждани под флага на "икономическата ефективност" и "икономика на мащаба" (докато всъщност процесът представлява окрупняване и централизиране на капитала и монополизация на отрасъла).[22]

Връщането към вертикалната интеграция и придружаващия я агробизнес биват въведени на фона на рекламна кампания в традиционните медии и в следствие на твърденията от страна на индустрията, че правителството е навлязло твърде дълбоко в ежедневния живот на своите граждани и трябва да бъде отрязано, за да даде на обикновените американци "свобода". Бойният вик на активистите в тази кампания беше "дерегулация". Разбира се - дерегулацията от страна на правителството просто отваряше вратата за чатния контрол - друга форма на регулация - от най-големите и най-мощни корпоративни групи във всяка отделна индустрия. Такъв поне със сигурност е случая със земеделието - големите четири компании на зърнения картел доминират световните зърнени пазари от 1970те до днес. Те работят като ръка в ръкавица с големите играчи с деривативи на Уолстрийт като Goldman Sachs, JP Morgan Chase и Citigroup.

Докъм втората половина на 2007, търговията с хранителни деривативи бе вече напълно дерегулирана от Вашингтон, а зърнените резерви на САЩ - изчезнали. Пътят за драматично повишаване на цените на храните бе разчистен.

Спекулативната машина, разположена от Уолстрийт и неговите приятели - банкери създаваше потенциал за значителна, дългосрочна инфлация на храните. Но тази инфлация се нуждаеше от голям тласък, за да се завърти механизма. Той щеше да дойде от Джордж Буш.

Убийственият удар - BP (British Petroleum), биоетанол и геноцид

През 2007, точно когато имотната криза в САЩ предизвикваше първите шокови вълни цунами през Уолстрийт, администрацията на Буш направи голям пиар напън, убеждавайки света, че САЩ са се превърнали в "по-добър стопанин на околната среда". Твърде много хора "лапнаха въдицата".

В центъра на програмата на Буш, оповестена в неговото "Обръщение за положението в страната" (State of the Union Address) от Януари 2007, е нещо наречено "20 в 10"(20 in 10) - намаляване на използването на бензин в САЩ с 20% до 2010. Официалната причина, дадена пред обществеността е "да се намали зависимостта от вносен петрол", както и "намаляване на нежеланите "парникови" емисии. Това разбира се не беше случая, но беше добър пиар. Повтаряш ли го достатъчно често, може би повечето хора ще повярват. Може би те няма да осъзнаят, че техните данъчни субсидии се използват да се отглежда царевица за етанол, вместо такава за храна, както и че това изстрелва цената на насъщния им хляб през покрива.

В сърцето на плана на Буш е огромна експанзия на използването на био етанол за транспортно гориво, субсидирана от данъкоплатците. Първият план на президента Буш изисква да се достигне производство на 35 милиарда галона (около 133 милиарда литра) етанол годишно до 2017. Конгресът вече беше решил, чрез Закона за Енергийната Политика (Energy Policy Act) от 2005, че етанолът, произвеждан от царевица трябва да нарастне от 4 милиарда галона през 2006 до 7,5 милиарда галона през 2012.

За да подсигури, че това ще стане, правителството предоставя щедри субсидии (осигурени от данъкоплатците) на фермери и агробизнес гиганти като ADM, да отглеждат царевица за гориво, вместо за храна. Корпоративните ферми на Дейвид Рокфелер са едни от най-големите получатели на правителствените земеделски субсидии. В момента производителите на етанол в САЩ получават субсидия от 51 цента на галон етанол. Субсидията се изплаща на смесител - обикновено петролна компания, която го смесва с бензин и го пуска за продажба. През 2011 се очаква 40% от всички площи с царевица в САЩ да се отглеждат за биогориво.

Като резултат от тези щедри правителствени субсидии за пеоизводство на био-етанолови горива и новото законодателство, рафиниращата индустрия в САЩ направи големи инвестиции в строежа на специални нови дестилационни инсталации за етанол, подобни на петролните рафинерии. Броят на такива инсталации, които в момента са в процес на строеж надхвърля общия брой на петролните рафинерии в САЩ, построени през последните 25 години. Когато бъдат завършени през следващите 2-3 години, търсенето на царевица и друго зърно за производството на етанол за автомобилно гориво ще се удвои спрямо сегашните нива.

Нежелаейки да изостават, бюрократите на ЕС в Брюксел - без съмнение щедро окуражавани от субекти от рода на British Petroleum, Cargill, ADM и голямото лоби на биогоривата - измислиха своя схема "10 в 20" или решение, че 10% от цялото количество автогориво в ЕС трябва да бъде от биогориво до 2020. Шокиращото е, че те направиха това, въпреки съществуването на доклад от същата Европейска Комисия върху  вредното въздействие на такъв масивен поврат към субсидирани биогорива. Лондон Таймс пише:

"Проучване на Комисията относно последствията от използване на земята за източник само на 5,6% от европейското транспортно гориво като биогориво, стига до извода, че всяко значително покачване над 5,6% би повишило бързо въглеродните емисии и би довело до "ерозия на екологичната устойчивост на биогоривата"... Подобно на повечето политически диктати, цифрата от 10 на сто е изсмукана от въздуха и никой в Комисията не е имал представа, когато политиката е била приемана, как горивната индустрия ще покрие правилото за 10% без огромно увеличение на биогоривните насаждения в тропиците."[23]

На кратко, използването на земедеделската земя в световен мащаб за био-етанол и други биогорива - изгарянето на хранителния продукт вместо използването му за изхранване на хора или животни - се третира във Вашингтон, ЕС, Бразилия и други големи центрове като основна индустрия за нов растеж. Последиците върху човешките същества обаче, са точно обратните. Това бързо започва да се превръща в индустрия на смъртта - смърт за милиони невинни човешки същества, които са неспособни да осигурят адекватно изхранване за себе си и семействата си.

Съединените Щати днес са далеч най-големия производител на етанол като транспортно гориво. През 2010 САЩ са произвели 13 милиарда галона или 50 милиарда литра от биогоривото - близо 60% от световното производство. Европейският Съюз добавя около 6% към световния тотал и е номер 3 след Бразилия - в страховито състезание коя страна може да унищожи най-много храна, изгаряйки токсични биогорива.[24]

Най-тревожният аспект от цялата измама с биогоривата е факта, че цели три години след като експлозията на цените на зърното през 2008 бе доказано свързана с отделянето на милиони акри от земеделската земя за биогорива, никакви действия не бяха предприети нито от САЩ, нито от ЕС или където и да било, за да се даде заден ход на тази безумна политика. Зашеметяващото бездействие изглежда като свидетелство за политическата сила на лобито на биогоривата. Кои са те? Не е изненада, че това са същите агро и петролни гиганти, стоящи зад европейската и щатската енергийна и хранителна политика. Главните играчи включват BP, Shell, ExxonMobil, Chevron, Cargill, ADM и други подобни. Това е едно всесилно лоби, което вижда кокошка, снасяща многобройни златни яйца, под формата на задължителни изисквания за биогорива в САЩ, Европа и на други места.

Този Януари, Института за Европейска Политика в областта на Околната Среда (Institute for European Environment Policy - IEEP), независим орган, издаде доклад за ролята на биоенергията в "плановете за действие относно възобновяемите енергоизточници" на европейските правителства. Последните прокламации на правителството на Германия, че възобновяемите енергоизточници ще заменят ядреното електропроизводство до 2020, както и подобни обещания от други европейски правителства, изцяло почиват на фантастичната заблуда, че електрическите мощности, идващи от големи атомни централи биха могли да дойдат и от биодизел. Януарското проучване на IEEP отбелязва:

"Повече от половината от възобновяемата енергия, която страните членки на ЕС очакват да консумират годишно докъм 2020 ще се състои от биоенергия - биомаса, биотечности и биогорива. Това се разкрива в първата оценка на предложения мащаб на въвеждането на биоенергията от страните членки на ЕС в периода до 2020 като прогнози в националните им "планове за действие относно възобновяемите енергоизточници" (National Renewable Energy Action Plans - NREAPs)... Очаква се значително увеличение в абсолютната стойност на консумацията на биоенергия. В 23те изследвани плана, биоенергията ще бъде основния фактор в сектора на възобновяемата енергия. Като цяло, приносът на биоенергията към крайната енергийна консумация се очаква да нарастне повече от два пъти - от 5,4% през 2005 до почти 12% през 2020. Биоенергията ще има почти доминираща роля във възобновяемата част на европейските отоплителни и охладителни сектори и се предвижда да допринесе за повече от 80% от планираните резултати в сектора. В сектора електричество делът на биоенергията ще бъде сравнително нисък, но в транспортния сектор се очаква тя да достигне близо 90% от цялата възобновяема енергия до 2020 година."[25]

IEEP извърши анализ на необходимата площ за култивиране при такова огромно увеличение на дела на биогоривата до 2020. Те пресмятат, че ще са необходими допълнителни "4,1 до 6,9 милиона хектара" в Европейския Съюз за биогорива - площ, повече от три пъти по-голяма от щата Канзас.

Освен това, опровергавайки европейския мит, че биогоривата дават намаление на емисиите на  CO2 (дори ако приемем, че CO2 е проблем - нещо което е много оспорвано сред сериозните учени), IEEP изчислява, че огромното увеличение в употребата на биогорива ще доведе до увеличение на въглеродните емисии от превозни средства, еквивалентно на добавянето на 26 милиона превозни средства по европейските пътища. [26]

Биогоривата са твърде нежелателни заради безброй причини, както започват да осъзнават много сериозни екологични организации. Индустрията за производство на царевичен етанол се разви, до голяма степен заради мощните царевично и петролно лобита. Високото потребление вероятно ще повиши цените на царевичния етанол и на бензина с който бива смесван.


Енергията от етанолима лоша икономия на гориво при стандартните двигатели, но най-важното е, че просто не е възможно да се произведе количеството царевица, необходимо да направи етанола алтернатива на петрола или пък сериозен източник на енергия.[27]

Нови Глобални Пустинни Райони?

Това което биогоривата и техните защитници - от BP до агробизнеса, в комбина с ненормалните решения на правителствата от Вашингтон до Берлим, Париж и отвъд - постигнаха е елиминирането на подсигурителните зърнени резерви в целия свят. Това бе енергично размесено с коктейл от дерегулирана свободна търговия със стокови деривативи, създавайки предпоставките за най-лошата продоволствена криза в човешката история.

Тестването на тази хипотеза може за съжаление вече да се провежда под влиянието на сили, далеч отвъд възможностите на човечеството за контрол. На скорошната годишна среща на Отдела за Соларна Физика (Solar Physics Division) към Американското Астрономическо Общество (American Astronomical Society), учени от Националната Слънчева Обсерватория (National Solar Observatory - NSO) и Изследователската Лаборатория към Военновъздушните сили (Air Force Research Laboratory - AFRL) представиха резултати от изследванията на последните слънчеви изригвания - далеч най-важния фактор, влияещ на климатичните промени на Земята. Активността на изригванията се проявява в периодични цикли - 11 годишни, 22 годишни и по-дълги такива. Изследванията показват, че Земята се намира в началото на нещо, което може би е десетилетие или по-дълъг период на силно намалена слънчева активност.

Намалена активност на слънчевите петна означава по-слабо активно слънце. Както холандският учен Gijs B. Graafland обяснява: "Това ще окаже голямо влияние върху изпаряването на океанската вода и оттам върху количеството на валежите. Това ще даде като резултат по-малко вода за земеделието и по-малки добиви, а също така по-голяма ерозия на изсушения, плодороден горен слой на почвата - всичко това ще доведе до десетилетие на високи цени на храната." [28]

Преведено за нас това може да означава климатични катастрофи, провали на реколтата, суша и прашни бури (подобни на тези, които помитаха Средния Запад на САЩ по време на Голямата Депресия от 1930те) в плодородни райони навред планетата, не само веднъж, а години наред. Ако соларните физици както и по-ранния руски астрофизик Хабибуло Абдусаматов (Habibullo Abdussamatov), началник на космическите изследвания при Астрономическата Обсерватория Пулково в Санкт Петербург, който предвижда подобна поява на нова "малка ледена епоха"[29] с начало 2014, се окажат прави, ние скоро можем да се изправим пред продоволствена криза с мащаби каквито историята ни не познава.[30] 

Фредерик Уилиам Енгдал е автор на книгите:
Seeds Of Destruction: The Hidden Agenda of Genetic Manipulation; 
Gods Of Money: Wall Street and the Death of the American Century;
A Century of War: Anglo-American Oil Politics and the New World Order;
Full Spectrum Dominance: Totalitarian Democracy in the New World Order

Той може да бъде намерен на своя уебсайт: http://www.engdahl.oilgeopolitics.net

Копирането на тази статия или значителни части от нея, както и превода и на други езици може да стане само с предварителното разрешение на автора.



Бележки:

[1] F. William Engdahl, Seeds of Destruction: The Hidden Agenda of Genetic Manipulation, www.GlobalResearch.ca, Montreal, 2007, pp. 216-219.

[2] Sophia Murphy, Strategic Grain Reserves In an Era of Volatility, Institute for Agriculture and Trade Policy, Minneapolis, October 2009.

[3] Anon., Another Soviet Grain Sting, Time, November 28, 1977, http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,919164,00.html#ixzz1NMsb5yQY

[4] PBS, The Warning, Public Broadcasting System, October 20, 2009, accessed in http://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/warning/view/#morelink.

[5] Lawrence Summers et al, Over-the-Counter Derivatives Markets and the Commodity Exchange Act: Report of The President’s Working Group on Financial Markets, Washington, D.C., November 1999.

[6] Cadwalader, Wickersham & Taft LLP, CFTC Releases Plan for Market Deregulation, March 1, 2000, accessed in http://library.findlaw.com/2000/Mar/1/128962.html.

[7] Frederick Kaufman, How Goldman Sachs Created the Food Crisis, Foreign Policy, April 27, 2011, accessed in http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/04/27/how_goldman_sachs_created_the_food_crisis.

[8] Amine Bouchentouf, et al, Investing in Commodities via the Futures Markets, accessed in http://www.dummies.com/how-to/content/investing-in-commodities-via-the-futures-markets.html#ixzz1PdYxiCqD.

[9] Ibid.

[10] Olivier de Scheutter, Food Commodities Speculation and Food Price Crises, Briefing Note 02, September 2010, accessed in http://www.srfood.org/images/stories/pdf/otherdocuments/20102309_briefing_note_02_en_ok.pdf

[11] Ibid.

[12] Frederick Kaufman, The Food Bubble: How Wall Street starved millions and got away with it, July 2010, Harper’s Magazine, pp. 32, 24.

[13] Frederick Kaufman, How Goldman Sachs Created the Food Crisis, Foreign Policy, April 27, 2011, accessed in http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/04/27/how_goldman_sachs_created_the_food_crisis

[14] Neena Rai, et al, High Food Prices Pose Threat to Poor Nations, The Wall Street Journal, June 8, 2011.

[15] Global Labour Institute, Food Crisis—Financializing Food: Deregulation, Commodity Markets and the Rising Cost of Food, Geneva, June 7, 2008, accessed inhttp://www.globallabour.info/en/2008/07/financializing_food_deregulati.html  

[16] Ibid.

[17] See F. William Engdahl, Seeds of Destruction: The Hidden Agenda of Genetic Manipulation, 2007, Montreal, Global Research Publishers, pp.123-151 for a more detailed analysis of the fraud of the Green Revolution and its so-called “wonder wheat“ from Norman Borlaug, himself a product of the Rockefeller research organization.

[18] Ibid.

[19] Ibid.

[20] Current Biography, 1967, Wassily Leontief; and Ray Goldberg.

[21] Ray Goldberg, The Evolution of Agribusiness, Harvard Business School Executive Education Faculty Interviews: www.exed.hbs.edu/faculty/rgoldberg.html. W. Leontief, Studies in the Structure of the American Economy, 1953. International Science Press Inc., White Plains, New York. In its 1956 Annual Report, the Ford Foundation noted the following grant: ‘Harvard Economic Research Project:’ In addition to these over-all programs, a grant of $240,000 was made to support the activities of the Harvard Economic Research Project over a six-year period. This center, under the direction of Professor Wassily Leontief, was engaged in a series of quantitative studies of the structure of the American economy, focusing mainly on inter-industry relationships and the interconnections between industry and other sectors of the economy. Equal support was contributed by the Rockefeller Foundation. See also Ray Goldberg, The Genetic Revolution: Transforming our Industry, Its Institutions, and Its Functions, an address to The International Food and Agribusiness Management Association (IAMA). Chicago, June 26, 2000. Goldberg founded and headed the IAMA as well as holding seats on the boards of agribusiness giants Archer Daniels Midland, Smithfield Foods and DuPont Pioneer Hi-Bred. He practiced what he preached.

[22] F. William Engdahl, op. cit.

[23] Carl Mortished, We’re on a green road to hell, The London Times, April 10, 2010.

[24] F.O. Lichts, Industry Statistics: 2010 World Fuel Ethanol Production, Renewable Fuels Association, accessed inhttp://www.ethanolrfa.org/pages/statistics#E.

[25] IEEP Study, The Role of Bioenergy in the National Renewable Energy Action Plans: A First Identification of Issues and Uncertainties, January 31, 2011, accessed in http://www.ieep.eu/topics/climate-change-and-energy/energy/bioenergy/.

[26] IEEP Press Release, New Report Concludes that Indirect Impacts of EU Biofuel Policy will Create Major Environmental Pressure, November 8, 2010.

[27] P. Gosselin, German Ethanol Requirement Turns Into A Debacle, March 4, 2011, accessed in www.notrickszone.com/2011/03/04/German-Ethanol-Requirement-Turns-Into-A-Debacle.

 

[28] Gijs B. Graafland, Effects of low sunspot levels on evaporation…, May 9, 2011, private email to the author.

[29] Jerome R. Corsi, New Ice Age to begin in 2014--Russian scientist to alarmists: "Sun heats Earth!", May 17, 2010, WorldNetDaily.

[30] Solar Science Staff Writers, Major Drop In Solar Activity Predicted, June 15, 2011, Boulder Colorado, accessed inhttp://www.spacedaily.com/reports/Major_Drop_In_Solar_Activity_Predicted_999.html

brink.blog.bg


Заглавието е променено от Григор Симов, в оригинал е "Привикване към живота без храна".

Едно изложение и гледна точка по случая (Автора на настоящия блог, не е запознат със случая и не може да потвърди/отрече, просто обръща внимание на констатирата нередност в блог.бг!):

iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_3445.html

При всичките ми най-разнообразни опити, излиза надпис: постингът неможе да е празен, а материалът изчезва!?  Едва ли е само технически проблем, след като за проба - поредица от безсмислени букви веднага се публикува без проблем!  
Пробах да редактирам, т.е. да заместя безсмислените букви, с материала, който исках да публикувам, но и редактирането излизаше винаги безуспешно, и трябваше да деактивирам безсмислената публикация, понеже неможе да се изтрива.
Това е за сведение на читателите и на админите от блог.бг.
Но де да бяха само тези проблеми. От месец февруари, до сега, моите публикации в блог.бг. не се появяват в "последни публикации" от категория "политика", и едновреенно името на блога ми изчезна от класациите, макар, ако се вярва на "статистиката", до тогава блогът ми да беше винаги между "най-четени от категория политика", а броят на дневните прочитаня не намаля, а даже постепенно се увеличава и средно е между 1000 и 2500 прочитаня на ден!?
........

Ето и това съобщение се бубликува, но основният материал на журналистката от Седмичен Труд - Татяна Мачковска, неще!?


Григор Симов

grigorsimov.blog.bg

Атентатът срещу Световният търговски център се превърна в едно от най-смразяващите и съдбоносни събития в най-новата ни история. И до днес съществуват безброй много конспиративни теории, доклади и анализи на това събитие, като всеки дава различен отговор в какво, къде точно и кой е причината за случилото се ужасно деяния. Не смятам да се занимавам с тези теории, нито да ги анализирам, а смятам да се върна един ден назад преди тази дата, за да ви представя едно друго събитие, останало твърде в сянка, която буди притеснение и води до задълбочен размисъл дали не е възможна връзка между събията на 11 септември и това, което се е случило на 10 септември...

На 10 септември 2001 г. министърът на отбраната на Съединените щати излиза с изявление, че Пентагона не може да се отчете за 2,3 трилиона долара, което представлява една четвърт от бюджета й. За да опиша колосалността на тази сума, ще използвам следните примери: ако тези пари се подредят в банкноти по 100 долара те ще покрият цялото разстояние от морското равнище до открития космос и обратно и пак ще има достатъчно да се покрият още 30 мили. По това време това е било доста повече от цялата американска валута, която се е циркулирала по Земятя в това време и никой не може да излезе с позиция за какво са били изхарчени тези пари. Изчезването на такава огромна сума сама по себе си говори колко би било абсурдно твърдението за счетоводна грешка и ясно крещи следните думи: това е огранизирано престъпление. От високите трибуни Ръмсфелд се заканва срещу военно-промишленият комплекс и обещава разследване и промени срещу подобна дейност като признава опасността, която представлява тази престъпна дейност, но на следващият ден в Кулите-близнаци се блъскат двата самолета, а трети се удря в Пентагона. Резултатът е болезнен за цяла Америка – Патриотичният акт и войната в Афганистан, а в последствие и в Ирак, което дори увеличава парите наливани във военна промишленост. Никой не може да предположи мащабът на тъмните сделки, които са сключени след това, но едно е ясно – случилото се на 10 септември, неминуемо има връзка със събитията от 11 септември. Мащабът на случилото се просто го потвърждава.

alexanderherzdorf.blog.bg

Взето от: grigorsimov.blog.bg

Двайсет и една години се лутаме в прехода на либералната демокрация и с всяка година нещата стават все по-зле. Младежта ни е изгубена в прехода и за да намери пътя към оцеляването не е нужно единствено да вземе американска виза или да падне „шенген” за да имигрира в икономически напреднала Европа, а да потърси пътя начертан от дедите ни. Ние не трябва да измисляме нещо ново и оригинално, просто трябва да погледнем в миналото си и да изтупаме добре забравения завет на дедите ни, с малко съвременен нюанс той ще звучи актуално и днес.

професор Асен Кантарджиев

От деня, когато заглъхна последният боен гръм на голямата война (1), минават вече двадесет години.
И други народи като българския бяха победени и поеха тежкия пат на националното възстановяване.
И други народи бяха повалени и поставени пред основните въпроси на своето съществувание.
Но всички те намериха — един по-рано, друг по-късно — сили и начини да тръгнат отново към национален възход, да разрешат не само тегнещите над съществуването им като нация въпроси, но и да изпреварят далеч своите вчерашни победители и разкрият за своите граждани хоризонтите на нов подем и ново творчество.
Само ние, българите, още не сме устремили силите и средствата си към новите национални задачи, не сме мобилизирали духа и мислите си за служба на голямата ни историческа цел.
Ние продължаваме да стоим пред основания въпрос, пред въпроса на въпросите — политическото ни устройство — със скръстени ръце и очакваме на случайността. Сигурно, за да се сбъднат още веднаж думитe на големия българин Пенчо Славейков: „Ние живеем всред изненади за изненади”.
С какво заслужихме тази отчайваща съдба и на какво се дължи тази национална негодност?
Пред тези истини повече не можем да затваряме очите си и да оставаме длъжни на въпроса, който самата съдба ни поставя: ще създаваме ли ние, българите, своята история, както повеляватъ заветите на свещеното минало, или ще оставим други да ни я поднасят по техен вкус и съгласно техните интереси?
Хиляди пъти — не !
България трябва да върви напред към постигане своите задачи като нация, ако ще това да струва спокойствието и удоволствията, живота и имота на хиляди плодоползователи, наемали под ред за използуване страната ни.
България ще върви неспирно напред, колкото и това да не се нрави на вътрешни и външни, близки и далечни зложелатели.
Българщината ще напредва, ако и да требва да залее с нова мъченическа кръв и посипе с нови жертви пътя си въ историята.
Но пътят на България не може да бъде този на разлагащата единството и похабяваща средствата ни демокрация. По него ние вървяхме десетки години и знаем до къде ни изведе. Той е пътя назад, а не напред.
Пътят на България не е път на разпасан социален и политически индивидуализъм, който се поддава на всякаква духовна и материална корупция и води до един срещу всички, всички срещу единь.
Пътят на България не може да бъде пътя на някакъв безотговорен либерализъм, който е обърнал страната ни на поле за грабеж от всякакви небългарски и чуждестранни елементи.
Пътят на България е пътя на Левски, който бе водача на българската национална революция, а не неин парламентарен слуга!
Пътят на България е пътя на национална дисциплина, духовно единство, пълна жертвоготовност пред интересите на нацията!
Пътят на България е един: всестранният напредък на Българщината, която няма нужда да се извинява, че е настъпила никого, няма защо да прави концесии и отстъпки от свещените си права и която признава един единствен закон: благоденствието на България!
Пътят на България е път на националната организация, която познава и признава само една дума, една усмивка, един начин и едно знаме:
„Борба до пълна победа!”

Вестник „Пролом”, 20 ноември 1938 г.

Взето от: bgvox.info

(1) - Автора има в предвид Първата световна война.

Съдът отхвърли иска на Мануела Горсова срещу "Дженерали"

Поредния абсурд сътвори днес софийски градски съд, като отхвърли иска на Мануела Горсова срещу застрахователната компания на Максим Ставийски „Дженерали застраховане” за имуществени вреди на стойност 189 254 лв. Съдът обяви иска на потърпевшата като неоснователен и недоказан. Освен това пострадалото момиче трябва да плати 21 000 лв. съдебни разноски.
Извратената логика на софийски градски съд да обяви иска на момичето за несъстоятелен е причината, че разходите за лечението й в Израел са покрити чрез дарения от национална кампания организирана за тежко пострадалото момиче. Иначе казано щом хората са й помогнали няма нужда застрахователната компания да й изплати обезщетение.
Според семейството на Мануела до сега лечението и рехабилитацията й струват над 1 млн. лева, като в момента месечните разходи са в порядъка на 5 хиляди лева.
Мануела получава необходимите й медицински грижи благодарение изцяло финансовата помощ на близки и приятели на семейството.

Три години след катастрофата, причинена от Стависки, състоянието на момичето продължава да е тежко, макар и лечението в Израел да е повлияло благотворно и да се наблюдават редица подобрения. Медицинските експертизи, направени в рамките на делото установяват, че и след лечението Мануела продължава да е в „персистиращо хронично вегетативно състояние".

Въпреки скандалното решение на софийски градски съд, родителите на Мануела са решили да обжалват решението пред Апелативния съд.

Взето от: bgvox.info

Доц. Явор Шопов разказва за впечатленията си от първата експедицията за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран

Фокус: Доц. Шопов, как протече първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран и какво видя тя?
Явор Шопов: Първата експедиция протече добре. Разбира се, като всяко начало, трябваше да се ориентираме на място. Бяха намерени някои сигурни следи от присъствие на древни българи първо в Персийската империя. През 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, специално е била поканена българска делегация, като иранците са смятали, че българите са участвали в Персийската империя. Делегацията освен това е била на изключителен почит и е била сложена в президиума, където са най-заслужилите народи за основаването на Персийската империя. В тази делегация е имало български историци, които са посочили на някои от фризовете в Персеполис фигури, които според тях са били на български войни. Оказва се всъщност, че честванията 1300 години България са били вдъхновени от честванията на 2500-годишнината на Персийската империя. Това беше едно от нещата, които знаехме предварително. Другите данни, които имахме, са че много преди това е имало един древен народ, който се казва „кути” или „гути”, в последствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад 2478 г. преди н.е. и основават една голяма империя. Тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчт от Университета в Пенсилвания, към 1910 г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал. Това е, което се знаеше предварително и по тези данни с колегите от Иран ходихме и търсихме съответни индикации за присъствие на древните българи в Иран. Беше констатирано най-древното изображение на мартеница, известно досега в света. То се намира на гърдите на главния жрец на владетеля Шапур Велики от Сасанидската династия. Находки има, много интересни. Намерени са, не са намерени от нас, но са констатирани едни изображения на български войни, които са на фризовете на гробниците на шест Ахеменидски императори, между които Ксеркс и Артаксеркс. Изобразена е следната сцена: една подвижна платформа, на която се намира императорът на Персийската империя и тази платформа се носи от 28 войници от 28 различни народа. Самите скулптури са така направени, че да може да се познае по облеклото, униформата и по чертите на лицето на всеки един от тези войници кой към кой народ принадлежи. Първият войник на първия ред носи една българска шапка с много характерна форма. Тя е описана от персийския историк Закария Казвини през 13 век като българска шапка. Даже в един негов трактат има една риба, която той нарича риба с формата на българска шапка. Това са интересни податки, които намерихме там.
Оказа се, че и в българския фолклор има някои следи от това, че българите са живели в Персийската империя. На български език има една поговорка „да обереш парсата”. На български „парса” означава „такса”, „налог”, На персийски „парса” е името на град Персеполис, който всъщност не е град, а е използван само три дни в годината, за да събират данъците. Тогава всички народи в империята са се събирали там на нещо като олимпийски игри и са носили данъците за империята, на базата на които се е поддържала цялата държавна структура.
На честването на десетгодишнината на специалността иранистика в Софийския университет говорителят на Външното министерство на Иран ни обясни откъде произхожда етническото име „българи”. Той каза, че най-древният исторически запис, в който се споменава думата „българин”, е на един класически персийски поет, който разказва историята, че когато Александър Македонски напада персите, част от тях се скриват в дъното на една пещера. На персийки пещер” е „гар”, а дъно е „бон”. Когато си заминава Александър Македонски, тези хора излизат от пещерата и започват да населяват районите около пещерата и оттогава ги наричат „болгар”.
В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя.
Фокус: Видяхте ли релефи, подобни на Мадарския конник? Приемате ли тезата, че Мадарският конник е най-западното проявление на владетелски тип изкуство?
Явор Шопов: Има много такива изображения в подобен стил. Иконографията на Мадарския конник е типично персийска. Има много подобни фризове. Повечето от тях са сасанидски. Има податки, че Сасанидската династия е родствена на рода дуло, без разбира се самият народ да има някакви роднински връзки. Вероятно по тази причина иконографията и някои характерни символи са еднакви. Например на короните и шлемовете на прабългарските владетели винаги висят две лентички. Същото нещо го има при Сасанидските владетели. Тези две лентички са подобни на мартеница и символизират божественост. В Иран има много такива фризове, в които при коронясването на Сасанидския император му връчат символ, който представлява халка с две лентички, които висят от нея. Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест кана, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики. Точно там е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на Шапур Велики.
Фокус: По същия начин ли изглежда тази мартеница?
Явор Шопов: Да, представлява две гофрирани лентички. Ние работим с един иранец, който е доктор по история на Иран, в България живее от много години. Тпй ми обясни, че в Иран също имат мартеници и ми обясни даже символиката на мартениците, която ние сме забравили. По думите му белият конец символизира мир и спокойствие, а пък червеният конец символизира здраве и щастие. Според тях това е символиката на мартеницата. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството.
Фокус: До какви изводи за пътя на древните българи водят подобни експедиции?
Явор Шопов: Очевидно е, че съвременните българи са индоевропейци, от което следва, че те са живели заедно с другите, може би още не са били обособени като народ, на територията на днешна България и Румъния някъде до преди 7500 години, когато вероятно т.нар. потоп в Черно море – заливането на Черно море от води на Средиземно море, изтласква индоевропейците, които са живеели по бреговете навътре към Европа и тогава те се обособяват на отделни клонове – славяни, келти, гърци и т.н. Древните българи попадат в частта на индоевропейците, които се изселват в Мала Азия и оттам в Иран. Много дълго време живеят там, като засега са идентифицирани само два от техните клонове. Добре е известно от Волжка България и от Велики Болгар, че прабългарите не са били хомогенни. Те са се делили на кутигури, утигури и т.н. От тези клонове в Иран са идентифицирани в този исторически период – пето до второ хилядолетие преди новата ера, единтсвено кутите, впоследствие наричани кутигури, „гури” означава народ. Другият клон, обитавал Иран по същото време, е кучи-болгар, който по това време се е наричал куч. Между другото в Иран има град Куч. Много интересни са топонимите. В Иран качих връх Мусала и разбрах, че името „мусала” идвало от иранското „доминиращ”. Мусала е доминиращият връх в България. В Иран има три върха „Мусала”, има няколко градове Варна, има град Бургас, град Ловеч. Човек, като отиде там, разбира някои неща, които не можем да разберем в България за нашата история.
Фокус: Има ли запазени сходни думи в езика?
Явор Шопов: Над 1000 са. Има един речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова. Пример за персийска дума в българския език е например „чешма”, „чардак” и много други. Някои от тях смятаме за турски, но те всъщност са навлезли в турския, тъй като персите са били владени също като нас от турците доста дълго време. Има много пластове, които ни свързват с различни народи в Иран, не със самите иранци разбира се. Но след като толкова дълго сме обитавали тази територия, има някакви остатъци от нашето присъствие там.
Фокус: В традициите и обичаите има ли сходства и може ли да дадете конкретен пример?
Явор Шопов: Аз не съм специалист в тази област, но ми направи впечатление, че много неща, които ние смятаме за типично български, там също ги употребяват. Например имат кисело мляко, същото като нашето, както и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Там ми обясниха какво представлява българското шишче, то се нарича булгар-кебап. Дадоха ми едно обяснение за конструкцията на българското шишче, която знам от баща ми – прави се от едно парче месо, едно парче сланина и едно парче лук или чушка. Аз бих казал, че те знаят повече за нас, отколкото ние за тях. Направи ми също впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. При това не само народните им песни, но и тяхната чалга е по същия начин, по какъвто и българската. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции.
Фокус: На територията на България – кои са иранските влияния и къде може да се търсят?
Явор Шопов: Първа българска държава – там има много влияния, или по-скоро сходни традиции в строенето на сгради, архитектурата, декорирането на сградите. Преди време археолозите са смятали това нещо за персийско влияние в българския, а сега, след новите данни, може да се каже, че това са традиции с общи корени. След като сме живели заедно, поне в Персийската империя със сигурност, няма начини да няма общи традиции в изкуството.
Весела БАРЪМОВА

Взето от: bgvox.info

Светът се промени невероятно напоследък. След Втората световна война човечеството не може да се похвали с епохални пробиви във фундаменталната наука. За сметка на това през последните години изключително се разви направление, изработващо все по-съвършени методи за обработка на човешкото съзнание. Хората за първи път почнаха да променят себе си, а не толкова обкръжаващата ги природа.

Вече се говори за 4GW - т.е. водене на война от 4-то поколение, при което се размиват границите между военни и политици, войници и цивилни. То стана едно от основните средства за “правене на бизнес”, както и за разрешаване на конфликтите в епохата на глобализацията. Често се употребява тази дума, но повечето хора трудно правят разлика между глобализация, интернационализация или мондиализация.

Концепции и центрове

Всяко едно от тези понятия предлага на човечеството различен път на развитие. Естествено в зависимост от съответния “концептуален център” - банковата група на Рокфелер, на Ротшилд или на Ватикана. Зад всеки такъв център стои наднационална мегаструктура с глобално влияние.

Вероятно един от тях е “виновен” за огромно количество конфиденциални документи на Държавния департамент на САЩ, които пуска “Уикилийкс”. Но какво точно представляват тези документи? Това са грами от различни US посолства по света или от Държавния департамент към тях. В случая обаче става въпрос най-вече за паметни бележки. Т.е. разказ с елементи на разсъждение за проведени срещи с интересни за американската дипломация лица. Това не са дълбочинни анализи с геостратегическо измерение или разузнавателна информация. От материалите става ясно, че това, което го знаят експертите, а общественото мнение подозира... става явно!

В огромния поток от грами, описващи най-вече дипломатически клюки от типа VIP кафене, се прокрадват, макар и изключително рядко, данни с геополитическа стойност. Например информацията, че Китай е готов да се съгласи на обединението на КНДР и Южна Корея под ръководството на Сеул. Това вече е cool (страхотно - б. р.) както казват тийнейджърите. Да, но Китай от 1 декември прекрати достъпа на фамозния сайт в Поднебесната.

Друга великолепна заслуга на “Уикилийкс” е “Климатгейт” - огласяването на електронна преписка между учени, привърженици на глобалното затопляне. В нея хората откровено си признават, че днес “климатът е същият като преди хиляда години” и обсъждат мерки за ненаучна разправа с несъгласните с тяхната теза. Тук бих искал да обърна внимание на читателите, че де що е по света неправителствена организация с екологичен оттенък и екофенове, то винаги най-отдолу като основен спонсор изскача банковата група на Рокфелер.

Един от непоклатимите изводи, налагащ се от досегашните публикации на ръководения от Джулиън Асанж сайт, е, че сериозният удар е срещу президента Барак Обама и държавния секретар Хилъри Клинтън. Те индиректно са обвинени, че при управлението им от държавните институции текат тайни като из ведро. Внимателен прочит заслужава едно интервю на двамата бивши съветници по националната сигурност на САЩ - Збигнев Бжежински и Стивън Хедли от 29 ноември т.г.

Бжежински посочи, че пуснатото от “Уикилийкс” за Турция и Китай има потенциал да навреди на отношенията им със САЩ. Стивън Хадли го допълни - и на Саудитска Арабия с Америка. Същевременно в Турция все по-често намекват, че Израел има пръст в теча.

“Не се ли манипулира “Уикилийкс” от някои заинтересувани страни”, пита знаменитият геополитик от полски произход Бжежински.

След като почна да пуска част от дипломатическите грами, Асанж заяви пред сп. “Форбс”, че в началото на 2011-а ще изобличи “голяма банка в САЩ, която нарушава законодателството”.

А банката е...

И тръгнаха слухове, че става дума за “Банк ъв Америка”, която е от банковата група на Рокфелер.

В глобалното информационно пространство се появиха и други факти, позволяващи да насочим анализа си в определена посока. Буди недоумение изнесеното, че сървърите на “Уикилийкс” се намират на “защитени територии”. Кой може да има претенцията, че е защитен по света? САЩ имат 51 спецслужби с годишен бюджет $75 млрд. и не могат да “неутрализират” някакъв си Асанж?

От 1 декември Интерпол дири 39-годишния австралиец с червена бюлетина. Твърди се, че той е във Великобритания, някъде около Лондон, но процедурни пречки пречели на задържането му.

Асанж е обвинен, че е изнасилил феминистката Ана Ардин, която го е поканила лятото т.г. в Швеция. Вечерта след представянето му го моли да дойде на вечеря с раци в нейния дом. После Джулиън остава да нощува при Ана по “пълна програма”. После австралиецът отива в друг град. Там се повтаря същата “пълна програма”, този път с приятелка на Ана Ардин. И веднага след това се появява иск за изнасилване и от двете жени. Че даже и обвинението, че в отговорен момент Джулиън не ползвал презерватив. Като студентка Ана Ардин е подавала иск срещу свой състудент за секстормоз, защото я харесал и по време на лекция й пратил есемес с мъжки подтекст. Сериозно посегателство.

Интерес представлява публикуваната още на 28 юли 2010 г. на интернет изданието TRUTH-RSS статията на Уейн Мадсън, озаглавена “ЦРУ, Мосад, и Сорос са зад “Уикилийкс”. В нея се казва, че според “азиатски разузнавателни източници Китай и Тайланд смятат “Уикилийкс” за свързан с US кибервойната и компютърните шпионски операции, както и с Мосад и собствената му кибервойна”. Изтъква се още, че има сериозни основания да се счита, че Джордж Сорос работи през “Уикилийкс” под “чужд флаг”. И че през 2007 г., при смяната на Пол Волфовиц като шеф на Световната банка, Сорос се опитал да наложи на важния пост свой човек - Марк Малок Браун - тогава заместник на генералния секретар на ООН Кофи Анан. Когато сенаторът републиканец от Минесота Норм Колеман се опълчил срещу избора на Сорос, хора на “Уикилийкс” хакнали компютъра на щаба му и публикували на сайта списък с привържениците му, адресите им, кредитните карти. И през 2008 г. Колеман губи изборите.

Мадсън нарича действията на Сорос в Исландия подозрителни. Други източници твърдят, че милиардерът готвел там база за “Уикилийкс”, а и за свои операции. Оттам щял да тръгне срещу еврото, надявайки се да го срине като британския паунд в началото на 90-те г. на XX в.

Подгоненият от САЩ домейн на “Уикилийкс” в края на миналата седмица емигрира в Швейцария. Асанж пък започна да търси дарения по сметка на името му в швейцарската пощенска система, като ползва за обработката им швейцарско-исландска компания и други сметки в Исландия и Германия. Това стана, след като американската PayPal резна сметката на “Уикилийкс”.

Един отбор

Накрая един жокер за мислещите читатели - влиятелната група Ротшилд и Джордж Сорос играят в един отбор!

След посоченото по-горе смятам, че ще намаляват онези, които категорично отхвърлят версията, че проектът “Уикилийкс” е рожба на глобална транснационална мегаструктура с огромен финансов и технологичен ресурс.

Очевидно е, че няма да бъдат малко аутсайдерите, които ще се опитат да яхнат “вълната” на “Уикилийкс” и да посърфират в своя полза, което ще усложни анализа на явлението.

Предстоят избори в много ключови “глобални фактори”. Мисля, че хората на Асанж активно ще вземат участие в обработването на световното обществено мнение и в опитите да се преформатира политическия спектър в редица страни. Както и да се насочи вотът на гласоподавателите в полза на “определени страни”, както казва Бжежински.

Какво стои зад трите модела

* глобализацията изразява интересите на англоамериканците. Стреми се да запази доминацията си във Фед и долара като основна световна валута. Асоциира се с групата на Рокфелер;

* интернационализацията изразява най-вече интересите на пръснатите по света евреи. Асоциира се с групата на Ротшилд, залага на Китай и с него се стреми да си върне световната финансова власт. Залага на срив на долара и нова валута със златно покритие;

* мондиализъмът се опира основно на наследниците на аристокрацията в континентална Европа и на Ватикана. Разчита на стария европейски капитал, концентриран основно в банки в Швейцария. Стреми да използва кризата, за да заеме господстваща позиция чрез “икономика на знанието”

Боян ЧУКОВ

Източник: Уикилийкс и вестник "Труд" - www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=701206#comments
Дата: 7 декември 2010 г. 

Внимание: статията е публикувана от интерес към изложените в нея точки. Не съм привърженик на темата световна еврейска конспирация, въпреки че не отричам че има определени фигури в световната политика и икономика с определено влияние и определени цели и постъпки

alexanderherzdorf.blog.bg