Сура 5—101: „Вие, които вярвате, не си задавайте въпроси от­носно нещата. Тяхното познаване би могло да бъде вредно за вас. Вие ще ги узнаете, ако пожелаете, когато Коранът бъде раз­крит в своята цялост. Бог ще прости вашето любопитство. Няко­га хората са пожелали да знаят; знанието ги направи неверници.“ (Св. Коран, по превода на д-р Недим Генджев)

 
Седмолъчната обърната с върха надолу звезда с вписан изправен пентаграм – аватарът на Луциферовия знаменосец АЗАЗ/И/ЕЛ (според д-р Джон Дий, астролог на Елизабет Първа; След гоненията срещу католиците, организирани от баща й – Хенри Осми, и онези в началото и средата на управлението й, докторът си присвоява доста ‘забранени книги’ от университетите в Англия и манастирските библиотеки).

„НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО от Светящи души“ през Епохата на Водолея..;

————————————————————————————————-

Глобалната БЪРКОТИЯ започна с романа „ВРИЛ - могъществото на Новата раса“ от Е.Булвер Литон, сетне мадам Елена Блаватска открадна и доразви тези фантазии в „Разбулената Изида“,

 Графиня Елена Петровна Блаватска, председател на Обществото на БОГОМЪДРИТЕ /теософите/

….после бяха доразвити от теоретиците на ПАНГЕРМАНИЗМА /Екарт, Хаусхофер.., фон Зеботендорф…, Карл-Мария Вилгут.., „Врил-дамите“, начело с Мария Орсич..,

д-р Рудолф Щайнер…./ и ПАНСЛАВЯНСТВОТО /вкл. граф Лев Толстой, инж. К.Е. Циолковски и Учителя д-р Петър Дънов/, за НИЗШИТЕ и ВИСШИ /на АРИЙЦИТЕ!!!/ раси……..

Щайнер твърди, че епохата на Водолея започва в 1880 г., Дънов – от 1919.., гурувците на съвременния ПАГАНИЗЪМ/многобожие=безбожие?!/…, вкл. ‘ЗВЯРЪТ от Апокалипсиса’ АЛИСТЪР КРОУЛИ.., ‘децата-цветя’,   ‘възродените’ друиди и ‘рицари-тамплиери’ – след 1980.., 2001 или 2012-та…. Прочее, САЙ БАБА, който ‘материализира/ше/’ ВРИЛ…, щеше да вдига в 1999г. нов материк от Тихия океан… ХЪ-ХЪ-ХЪ!!!

Oбикновено, когато рисуват демони и паднали ангели, художниците избират женски форми… СЕКСЪТ и СМЪРТТА са в основата на човешкия живот, според Дядо Фройд.
Но някои от падналите НЕФЕЛИМ посягали на човешките дъщери.., и имали потомство, което може да ни наведе на мисълта,  че Божиите синове може и да са били ХЕРМАФРОДИТИ……

  Parental Advisory 18 +
Death metal verses by Jack B. Salvador & “The Soldiers of Satan project’ – september 2009.

Azaziel 

Ледоразбивачът на сърца.., пристига –

С крен.., и множество пробойни.. рани,

Откъм десният си борд..,

И рухнала.., централна.., мачта –

Пространствен куб.., от нерви изпилени..,

И от броненосци..,

Трошачът.., на надгробни..,

Надписи и плочи..,

Крадец на вируси – от пета степен..,

На зараза..,

На икони чудотворни – и животи чужди…

Великият.., творец.., на лични драми – и аларми..,

От Кралският монетен двор – на ескимосите..,

Събира.., стари вестници.., и пресни некролози –

Във луксозната си папка.., от бикини дамски..,

Скулптури.., от скелети.., на динозаври..,

И осъдени.., на смърт.., поети..,

Извайва той – във ледената морга..,

Със електрически.., трион –

И газови горелки…

Рисува.., свойте илюстрации.., по памет –

Без четка и ескизи.., той..,

Със пръстите на виртуозен пианист..,

Изстисква..,

Кръв.., и плазма.., лой..,

И семе – от лимони –

Върху кожите човешки.., живи..,

Които лично е издрал – с пергел..,

А почеркът му.., и красив – ужасно! –

И фенове.., той има – милиарди.., в нета…

/Хор:/ Азазиил! /3/

Нима.., това си.., ти –

Прощавай..,

Ни те разпознах.., веднага..,

В тези каубойски.., джинси..,

И с невчесана.., коса –

Бунтовникът –

Без кауза и мнение..,

Що търпеливо.., чака си.., редът –

За одобрение..,

Във стадото.., на сивите.., орли..,

Сред овчедушно бление..,

Звънци.., и кучи лай –

Бръсначът.., на Окам..,

Да те превърне..,

В ГЕРОЙ..,

На всички времена?

/Хор:/ Азазиел! /3/

Азазиел научава хората на изкуството на войната.., да коват мечове, ножове, щитове и брони, дарява ги с познанието за различните метали и обработката им, със скъпоценните камъни и връзките им с духовете.., с козметиката, сапуна и гримовете, с употребата на отвари от билки за лечение и като отрова…., според забранената още в древен Израел „Книга на Енох“; вж.:http://www.israel-a-history-of.com/book-of-enoch.html 

 Купишки папирус.., от МОЛ-а в Кайро..,

За именният ден ти подариха..,

Двама клоуни.., потайни..,

Които мразиш.., от детинство –

Във прохладната таверна..,

Гдето си открил.., подслон –

При върколаците.., със рокерски одежди..,

От тайфуните.., със нежни имена¹¹² –

А третият.., “приятел верен”..,

Задникът.., от бачкане си къса..,

Във ‘висшите етажи’.., на властта….

И наемът.., за тясната квартира..,

Която ти наричаш ‘свое тяло’ –

Винаги – за теб! – е непосилен…

„Смарагдът от короната на Луцифер“…, е основен алхимичен труд, за който се смятало, че е писан саморъчно от предводителя на БУНТА; Наричат го и СМАРАГДОВАТА СКРИЖАЛА…..

 Разбиваш.., земните недра.., усърдно –

С тежък.., непосилен чук.., и ледокоп..,

В стоманените пещери на Марс..,

Издирваш.., своето наследство.., обещано..,

Откриваш.., диамантени сърца и жили златни..,

Или динозавърски реликти.., и кости на прасета..,

А въглищният прах.., изпълва бавно..,

Твойте бели дробове –

С насмешка.., и отровни мисли…

/Хор:/ Азазиел! /3/

Кога.., успя.., цигарите да редуцираш..,

До чашка евтино кафе – от автомат..,

Единственият.., ефективен.., антиоксидант..,

Що докторът можа да ти предпише –

Срищу нощните.., кошмарни мисли..,

И.., безсилието.., в секса – платоничен..,

С брачният.., партньор?…

И матките.., на разни.., ‘чудни мацки’..,

Ти.., мечтаеш.., вече твърде вяло..,

С члена си.., голям.., да потрошщш…

/Хор:/ Азазиел! /3/

Не те познавам аз.., такъв….

Намусените си съседи.., вечер..,

Раболепно поздравяваш ти..,

От шумният купон при тях.., неспирен..,

И.., мяученето.., на разстроено пиано..,

Дебели сенки.., под очите.., имаш –

Боиш ли се.., наистина.., от тях..,

Да не те набедят – за психопат?!

Миньорски труд е твоят.., брат ми!

/Хор:/ Азазиел! /3/

Твойта.., преданност.., към ФИРМАТА..,

Или пословичен.., ртбо-труд-холщзъм..,

Дали ще бъдат.., оценени.., някой ден –

От някой ШЕФ – в немилост.., и оставка?!

 Колко пъти се контузи с чука..,

Колко пъти – изгоря във полет..,

Колко пъти – дивите врабци и гарги..,

Сраха безнаказно – върху твоят труд..,

И мозък – и жезълът.., маршалски..,

Лястовици бели.., колко.., и бездомни псета..,

От терасата си.., храниш.., още ти..,

С прежалени трохи..,

От господарската трапеза….

/Хор:/ Азазиел! /3/

Трупен прах.., по анасазки..,

Във разцъфналата вишнева градина..,

И скариди кралски – без глава..,

Със лютивите чушлета мексикански..,

В буца.., натурален.., шоколад?…

Отворените.., рани.., във душата..,

Полазиха хлебарки.., с ‘благородна плесен’..,

И от рицарските.., брони.., тежки..,

Твойта.., ‘втора кожа’.., е по-яка…

/Хор:/ Азазиел! /3/

СПЛЕТЕНИТЕ КОСИ помагат за ПРЯКАТА ВРЪЗКА със съседните измерения и паралните светове…. ВРИЛ-ДАМИТЕ били прочути с изключително дългите си коси, които СПЛИТАЛИ по време на медиумичните си сеанси…. МЕРОВИНГИТЕ – ‘династията на Граала’, били наричани и КРАЛЕТЕ СЪС СПЛЕТЕНИ КОСИ; Галактическият съвет на Мъдреците със СПЛЕТЕНИ КОСИ…, според маянската легенда за 13-те пеещи/говорещи черепа, решава Земята да бъде населена…, след космическа катастрофа…, и я нарича ПЛАНЕТА на ДЕЦАТА………
Сплетената коса като КОНСКА ОПАШКА е символ и на Аспаруховите българи……………

balkanec.blog.bg

КАК СЕ РАЗЖАЛВАТ СВЕТИИТЕ


Jewish Ritual Murder:

Мощите на Св. Симон почиват в черквата на св. Петър в Триент. Всички рани се виждат ясно. На олтара пред саркофага има ножици, клещи, три големи игли и съд, в който евреите са пазели кръвта. Върху предметите ясно се виждат следи от кръв. В черквата се пазят и дрехите на мъченика и две кутии с неговата кръв. На ковчега е написано, че той е мъченик от евреите. В черквата стои и картина на която е изобразено момчето Симон в момента, когато евреите източват кръвта му.

Авторът на тези редове е писал преди време.
Днес Св. Симон Трентски е "разжалван" от Ватикана и може би черквата е променена, ако католиците в Триент са позволили такова оскверняване.




 Св. Симон Триентски


В сайта на католиците почитащи Св. Симон се казва:
Момчето Симон е канонизирано от папа Сикст V през 16 в. Празникът му се празнува в Триент всяка година на 24 март.
През 1965 г. се прави кощунствен опит почитането на Св. Симон да бъде отменено и подтиснато - под натиск от ционистката мафията в сътрудничество с техните приятели марани във Ватикана.
(Марани са наричани покръстени евреи, които тайно продължават да изповядват юдаизма, т.нар. скрити юдеи.)

Кои са мараните във Ватикана, авторите католици посочват в отделна страница: http://www.opusdeialert.com/opus-deis-rabbis.htm

От нея става ясно, че това е ордена "Опус дей". При това не отделни негови представители, а целия орден е посочен за маранска организация във Ватикана - включително сегашния папа:


A Marrano and his Menorah
Маранът и неговата менора

"Разжалването" на Св. Симон

През 1965 г. Втория ватикански събор отменя култа на св. Симон Трентски като "основан на злонамерена мистификация" и изважда името му от католическата мартирология.
Не се казва, ще бъдат ли съборени или пре-ремонтирани черквите на които е изобразен Св. Симон и където се почита от векове...

 
Папа Сикст V който канонизира малкия Симон за мъченик

~~~



ДЕЛОТО В ЛИНКЪЛН:

УБИЙСТВОТО НА МАЛКИЯ СЪР ХЮ

Сцената е Англия през 13 в. Събитията са сходни. Сякаш един и същ зловещ епизод се повтаря през различни времена и разстояния.
Малкият мъченик отива в един по-добър свят на 9 годинки. Заловеният евреин заявява, че за юдеите е нещо обичайно "да проливат християнска кръв на един определен ден в годината".


Отвличането на Малкия Сър Хю - рисунка по популярна балада


РАЗЖАЛВАНЕТО НА СВ. ХЮ ОТ ЛИНКЪЛН

Най-яркият случай е "разжалването" на Малкия Сър Хю - така популярен сред английския народ - от Англиканската църква през 50-те години на 20 в.

Случаят с "разжалването" на мъченика е грозен:
Англиканската църква поставя плочка на мястото на бившата му черква, в която се извинява на евреите. Съжалява, че убийците на Малкия Хю са екзекутирани. (А те са осъдени от законен английски съд в нормален съдебен процес.) И моли за прошка. От надписа лъха на мазохизъм.

Освен убиеца на Малкия Хю тогава още 19 евреи са арестувани за ритуални убийства. 18 от тях са осъдени и обесени.
Според евреите - и според официалната версия днес - на крал Хенри III му трябвали пари, чудил се откъде да ги вземе и решил, че 18 евреи са една добра бройка (понеже имотите им се конфискували). Като че ли жертвоприношение на дете не е достатъчна причина за съдебна присъда.

Процесите, в които евреи са били осъдени и екзекутирани за човешки жертвоприношения, се представят от евреите като мракобесни грешки или недоразумения.
При тях се разкрива сходна картина: Навсякъде евреите вдигат голям шум и искат преразглеждане на присъдите. Властите в съответния край, притеснени от натиска от две страни - и от гневното население и от евреите - обикновено възлагат делото на най-видните юристи, които го водят внимателно. Трудно може да се каже за тези процеси, че не са проведени както трябва.

За Малкия Сър Хю английските певци пеят песни, английските поети пишат стихове за него.

 

Джефри Чосър го увековечава в своите "Приказки от Кентърбъри" (Кентърбърийски разкази).

"Ritual In Blood" - пиеса на Нотингамски театър по разказа на Джефри Чосър за убийството на Малкия Сър Хю.

Джефри Чосър

Малкия Сър Хю и Богородица - рисунка към "Кентърбърийски разкази"

Edward Burne-Jones, The Prioress"s Tale

В популярната английска "Балада за Малкия Сър Хю" бард от 17 в. възпява смъртта му и разказва за убийството. Баладата е по писмени разкази на съвременник на трагичното събитие.
През 1975 г. английската рок група Steeleye Span записва своя версия на баладата. В нея убиецът-евреин - както и в оригинала - е описан като "дама"-гей, облечена в зелено".




The Steeleye Span - британската група, която възпява Малкия Сър Хю, въпреки "разжалването" му от Англиканската църква

Текстът на песента


Още на времето около тялото на момчето започват да стават чудеса, които поразяват очевидците. Те привличат масово англичаните и светията е популярен и до днес.



Гробницата на Малкия Свети Хю в Линкълн


Заради чудесата, Ватикана не смее официално да отрече светостта на мъченика и за разлика от Англиканската църва не се наема да го разжалва - той е и католически светия. Задоволява се само да не празнува деня му официално, с надеждата че той ще бъде забравен.

~~~


СВ. УИЛЯМ ОТ НОРУИЧ - ЖЕРТВА НА РИТУАЛНО УБИЙСТВО



St William of Norwich


Ето какво казва Католическата енциклопедия за малкия Св. Уилям и ритуалните убийства:

Според нея, Уилям е за последно видян жив да влиза в еврейски дом - изпратен там по търговия. Свидетели са видяли част от мъченията. Тялото е захвърлено в неузнаваем вид.

Други случаи на по-известни ритуални убийства в Западна Европа през вековете според Католическата енциклопедия:

- 5 известни случаи за дванадесети век,
- 15 за тринадесети,
- 10 за четиринадесети,
- 16 за петнадесети,
- 13 за шестнадесети,
- 8 за седемнадесети,
- 15 за осемнадесети,
- 39 за деветнадесети
и така до 20 в. - по-нови случаи в Източна Европа.

Разбира се ритуалните убийства са "опровергани" според Католическата енциклопедия. Официално те не съществуват. За св. Уилям от Норич също доказателствата са "твърде недостатъчни". С една дума - той не е бил заклан пред очите на папата.
Това е официалната позиция на Ватикана днес, но много от предишните папи в миналото са казвали съвсем друго - за което има достатъчно исторически свидетелства.


http://www.honestmediatoday.com/FreeStuff.htm




СВ. РОБЪРТ ОТ БЪРИ

Св. Робърт от Бъри е английско момче отвлечено и убито през 1181 г. В хрониката си местен монах е описал чудесата на св. Робърт. Няколко години по-късно на Цветница (през 1190 г.)  народа на Бъри се вдига срещу евреите. Убити са седем евреи. Цялата еврейска община е прогонена от града.

~~~


Свети Харолд е дете мъченик, убито от евреи в Глостър през 1168 г.


Harald von Gloucester


~~~

Ритуално жертвоприношение на животно в еврейска кланица

В края на филма "Вечния евреин" са показани докуметнални кадри от ритуално жертвоприношение на животно в еврейска кланица в началото на 20 в. Кадрите са потресаващи дори за хора със здрави нерви. Те съвпадат с показанията на обвиняеми за ритуални убийства на хора, т.е. - двата ритуала явно са подобни.

Изключително жестоките мъчения на животни в еврейските кланици продължават и никоя еко-организация досега не се е противопоставила. Продължават и изчезванията на деца.

Песента на Малкия Сър Хю:

Тимо Соини*, "Уолстрийт джърнал" 
 

Когато имах честта да ръководя партия "Истински финландци" към изборна победа през април, ние дадохме тържествено обещание да се противопоставим на спасителни планове за страни членки от еврозоната. Европа страда от икономическата гангрена на неплатежоспособност – както публична, така и частна. Ако не ампутираме онова, което не може да бъде спасено, рискуваме да заразим цялото тяло.

За да разберем истинската природа и цел на спасителните планове, първо трябва да разберем кой реално се възползва от тях.

С риск да бъдем обвинени в популизъм, ние ще започнем от очевидното: Не малкият човек този, който е облагодетелстван. Той е използван и лъган, за да поддържа действието на фалиралата система. Плащат му по-малко и го облагат повече, за да осигурява парите, необходими да поддържат развитието на тази Понзи схема.

Междувременно се разви симбиоза между политиците и банките: Нашите политически лидери заемат дори още повече пари, за да плащат на банките, които връщат услугата, като дават на заем още пари обратно на нашите правителства.

В една истинска пазарна икономика лошият избор се наказва. Вместо да се приемат загубите в необосновани инвестиции – което би довело до евентуален колапс на някои банки – бе решено загубите да се прехвърлят на данъкоплатците чрез заеми, гаранции и непрозрачни схеми като Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

Парите не отидоха в помощ на закъсалите икономики. Те бяха насочени чрез Европейската централна банка и държавите реципиенти към големите банки и инвестиционни фондове.

Освен това, противно на официалните твърдения, държавите, получаващи помощ, не са искали такава "помощ", не по този начин. Естествената опция за тях беше да признаят банкрут и да оставят провалилите се частни кредитори, независимо къде са базирани, да консумират своите загуби.

Но това не биваше да се случи. Ирландия бе заставена да вземе пари. Същото се случи с Португалия.

Защо Брюкселско-франкфуртската машина за изнудване принуди тези страни да приемат парите заедно с планове за "възстановяване", които неизбежно биха се провалили? Защото те трябваше да угодят на поглъщащите данъци банки, които в противен случай можеха да откажат да се отзоват на следващата продажба на испански, белгийски, италиански или дори френски облигации.

За нещастие на този финансов и политически картел, техният план не работи. Гърция, Ирландия и Португалия вече са съсипани по тази схема. Техните икономики вече никога няма да са в състояние да спестяват и да растат достатъчно бързо, за да си плащат задълженията, с които ги впрегна Брюксел в името на тяхното спасение.

Създаването на Европейски стабилизационен механизъм не е решение. Той ще институционализира системата за трансфер на богатство от отделните граждани към компрометирани политици и провалени банки, създавайки огромна морална заплаха и разрушавайки онова, което е останало от конкурентната банкова среда в Европа.

За щастие, все още не е твърде късно да се спре разложението. За банките, ние се нуждаем от честни, сериозни стрес – тестове. Да бъде спрян настоящият политически инспириран фарс. Вместо това, да бъдат направени паралелни оценки от регулаторите и независими групи, включително акционерите и учените. Доверявай се, но проверявай.

Неплатежоспособните банки и финансови институции трябва да бъдат затворени, прочиствайки неплатежоспособността от системата. Ние трябва да възстановим пазарния принцип на свобода на фалит.

Ако някои банки се рекапитализират с пари на пари на данъкоплатците, данъкоплатците трябва да получат в замяна дял от собствеността и целият им борд трябва да бъде изритан. Но преди да се планира такова участие на данъкоплатците, е изключително важно първо да се приложи голямата ножица спрямо държателите на облигации.

По отношение на суверенния дълг, ключът отново е свободата за фалит. Значително преструктуриране е необходимо за едно истинско възстановяване. Да, пазарите ще накажат фалиралите държави, но те също така бързо ще простят. Настоящите планове разрушават реалните икономики в Европа чрез повишение на данъците и трансфер на богатство от обикновените семейства към касите на банкрутирали държави и банки. Преструктуриране, което оставя дълговото бреме на страната на управляеми равнища и насърчава връщането към политики, насочени към растеж, може да доведе до бързо завръщане към международните дългови пазари.

И това не е само заради икономиката. Хората се чувстват измамени. Партиите, които сега идват на власт в Ирландия, обещаха да държат отговорни големите държатели на облигации, но не удържаха на натиска и отстъпиха, оставяйки избирателите с усещането за лишаване от граждански права.

Елитите в Брюксел казаха, че Финландия трябва да изпълни своите ангажименти към европейските партньори, но Брюксел мълчи за това дали националните политици трябва да изпълняват ангажиментите към собствените си избиратели.

Аз израснах със знанието за това, че тази геноцидна война не трябва никога повече да се повтори на нашия континент и разбрах ценностите и принципите, които първоначално са мотивирали създаването на това, което е днес Европейският съюз. Тази Европа, тази визия, беше нещото, което даде на финландския народ и на цяла Европа мира, основан на демокрация, свобода и справедливост. Това е Европа, която си заслужава да имаме. Затова съм изключително натъжен, когато виждам, че този проект е подложен на риск от политически елит, който би жертвал интересите на обикновените граждани на Европа, за да защити определени корпоративни интереси.

Животът на Константин Стоилов  е кратък, както и на други "строители на съвременна България", но той оставя  трайни следи  в новата история на нашата страна. Той е един от създателите на българските демократични  традиции. Въпреки че животът на Константин Стоилов не е продължителен, той е наситен с интензивна и разнообразна работа в полза на България. Особено активен е, когато е в изпълнителната власт. Тогава той работи  върху законопроекти във всички области от стопанския и обществен живот на страната.  

Константин Стоилов е роден в Пловдив на 5 октомври 1853 г. Учи  в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж - Цариград. Завършва право в Хайделберг през 1877 година.  По време на учението си в Робърт колеж и Хайделберг младият Стоилов води много строг и организиран живот. Животът му е подчинен на учението. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е "Мълчанието на историята върху българския народ". Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави.

След завръщането си в България е Стоилов е съдия в Пловдив и София  и ръководи Канцеларията, а по-късно и  Политическия кабинет  на княз Александър I.

През 1884 става редовен член на Бългрското книжовно дръжество /днес БАН/. Активен деятел на Консервативната партия, той подкрепя Режима на пълномощията  и за кратки периоди заема министерски постове в правителството без министър-председател, в това на Леонид Соболев и  във втория кабинет на Драган Цанков. 

През 1888 г.  Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 г. оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство.

Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899 г.  При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия.Той е със срок на действие 10 години.

"Паметната плоча на цар Борис III и царица Йоанна да бъде махната от Българската гора край Ерусалим реши в неделя Израелският национален фонд, който се занимава със съхраняване на културното и историческото наследство на еврейската държава. Плочата бе поставена преди две години в чест на българския монарх и съпругата му като държавници, спасили хиляди евреи от нацистките лагери на смъртта.

Красимир Райдовски, известен като познавач на много от тайните на прехода, подготвя поредна бомба от скандали, която ще наруши спокойствието на много политици, бизнесмени, олигарси и висши държавни чиновници.

Бившият разузнавач и журналист е решил да извади духа от бутилката на прехода и да публикува митичната „Бяла книга”, написана от експерти на кабинета на Жан Виденов и посветена на разграбването на България в първите години след падането на Тодор Живков от власт.

Това обяви пред столичен седмичник самият Райдовски, показвайки оригиналния ръкопис, събран в близо 200 печатни страници и пазен досега от него.

Темата за „Бялата книга” изплува преди дни отново в обществения интерес, след като журналистката Невена Гюрова, работеща в пресцентъра на Министерски съвет при управлението на Жан Виденов, обвини открито в интервю шефа си
че ако преди 15 г. е имал смелостта да публикува събраните скандални документи, днес преходът щеше да изглежда по различен начин.

Виденов постави като задача събирането на документи и сглобяването на „Бялата книга” на пресцентъра на МС, чийто шеф бях тогава. Всъщност написването и обнародването на такъв анализ беше залегнал още в предизборната платформа на БСП, а Жан искаше да изпълни ангажимента си.

Започнахме усилена работа още в началото на 1995 г. Условно структурирахме три направления – национална сигурност, външна политика, финанси и икономика. Привлякохме външни експерти, но когато стигнахме до финансите и икономиката, работата запецна. Търсихме подходящия човек, който да обработи тази гореща тема, и така стигнахме до журналиста Григор Лилов. Познавах се с тъста му добре от времето, когато работихме в ДС, и Гришата нямаше как да ни откаже, спомня си днес механизмите по създаването на документа Красимир Райдовски.

Според него в книгата е трябвало детайлно да бъде проследена дейността на първите две правителства на Луканов, кабинета на Димитър Попов, управлението на Филип Димитров и правителството на Любен Беров.

Целта беше да се проследи как са разграбвани и приватизирани активите на държавата, източване на сметки, прехвърляне на капитали от външнотърговските дружества, създаването на частни банки с пари на държавата и т.н. Получи се нелицеприятно, но от събраните и анализирани документи лъсна, че голяма част от далаверите са свързани с министри и управлението на Андрей Луканов признава бившият шеф на пресцентъра на МС.

Когато анализът бил почти готов, на няколко пъти Жан Виденов и Дончо Атанасов лично идвали в пресцентъра и четяли събраното. Премиерът вече бе наясно, че тази опасна информация ще му доведе много проблеми и те наистина не закъсняха, казва Райдовски. Къртици от МС изнесли към Луканов и негови министри информация за събраните документи, започнали да подпитват, а на „Поизитано” 20 и в парламента взаимоотношенията между социалистите станали много напрегнати.

Първото предупреждение към премиера Виденов пристигнало по най-неформалния и неочакван начин във вторник, 14 март 1995 г. На заседание на парламентарната група на левицата, на което участвал и министър-председателят Виденов, съпартийци му предали два прегънати листа, част от програмата и дневния ред, на които с химикал било написано: „Жан, в коридорите, а и в печата циркулират слухове за съдържанието на „Бялата книга”, според които в нея се дават и  оценки/негативни на двете социалистически правителства от 1990 г. Ако в тези слухове има и доза истина, смятам, че и аз, и колегите ми от кабинета през 1990 г. имаме и моралните, и професионалните основания да проведем предварително обсъждане на материалите, преди те да видят бял свят. Надявам се, че ще се отзовеш с разбиране на това искане. Андрей Луканов."

Реално това писмено предупреждение не беше молба, а чиста проба рекет Луканов настояваше преди истините да станат достояние на обществото, да бъдат съгласувани с него и естествено контролирани от него, коментира текста Райдовски. Според него Виденов бил бесен от наглостта на съпартиеца си и се заканил да не отстъпват. Атаките срещу „Бялата книга” зачестили. Няколко месеца по-късно премиерът Виденов получил второ писмо от Луканов, в което директно го заплашвал, че ще го свали от власт.

Карлович беше организирал в тази посока всички свои хора, включително и министри на Виденов, които контролираше. Започнаха да го притискат, да му правят всякакви спънки, атакуваха го подмолно да спре издаването на книгата, а това недвусмислено показваше, че направените в нея изводи са верни и се страхуват от тях. Част от тази конспирация на Луканов бе и дипломатическият скандал при посещението на Жан в Китай през 1996 г. Докато гостуваше на азиатския гигант, се оказа, че българският представител на външно министерство в Женева Валентин Добрев е гласувал резолюция срещу Китай. Абсолютен гаф, но добре прицелен. Поставиха Виденов в много конфузна ситуация, но беше ясно, че Луканов е сътворил всичко чрез Георги Пирински, анализира партийните борби 15 г. по-късно Красимир Райдовски.

Междувременно Виденов и правителството му били притиснати от сериозни икономически проблеми и Международния валутен фонд. Затова премиерът се отказал да води и битка сред своите. Страшната „Бяла книга” била пренаписана и издадена в мек вариант – с пресята фактология, без критични оценки, изчистени са скандални факти. Била раздадена на депутатите в парламента, в МС и по други институции, но ефектът от обнародването й бил нулев.

Ако през 1995-1996 г. беше пуснат истинският вариант на „Бялата книга”, обществото щеше да има ясна представа за подмолните процеси на прехода, за действащите лица в тях. Тези истини вероятно щяха да променят политиката и процесите в държавата, прокуратурата и Темида също можеше да се задействат и да пратят крадците в затвора, казва Райдовски. Сега много от главните герои в забранената книга вече не са между живите, но въпреки това той подготвя оригинала за печат, защото твърди, че следите остават и никога не могат да бъдат замазани.

По Frognews, Дарислава Михова  -  С. М.