От днешният брой:

 

Полицейска “врътка” тикна невинни хорица в ареста

 

Антоанета и Петър били окошарени за хулиганство заради имот

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Спор за имот завърши в ареста след 15-месечен психически и физически тормоз над невинни и болни хора. Антоанета Иванова и Петър Вълчев излежаха 15 денонощия в поделенията на МВР, осъдени по чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Те са категорични, че отношението към тях е тенденциозно, уликите и доказателствата по случая са скалъпени, заради близки отношения на техните съсобственици с полицаи. По този повод потърсиха съдействие от медиите.

Семейството на Петър Вълчев притежавало фамилна къща на ул. "Козлодуй" №18, в един момент се наложило сестра му да продаде дела си, а като нови собственици се нанесли Величка Христова и синът й Ивайло. "Така с Величка станахме съсобственици, аз живея с Антоанета Иванова от 10 години на съпружески начала. До един момент, преди да подпишем документите, отношенията в къщата бяха нормални", разказва Петър Вълчев. Той обясни, че на новите съсобственици бил даден таван от 48 кв. м, където те решили да построят мезонет.

Три месеца през зимния сезон сградата над нас беше разрушена, течеше отвсякъде, но ние нищо не казахме, чакахме хората да строят, разказва Антоанета. След нанасянето на съсобствениците през март м. г. започнал почти ежедневен психически и физически тормоз. Първо семейството на Величка Христова решило да направи изменения в двора на къщата, без да вземе съгласие от Петър Вълчев. На последния било предложено да стане градинар, в същото време дърветата били окастрени, от двора било изнесено всичко, което може да се носи. "Никой за нищо не ни питаше, чувахме само ругатни и закани от рода на: ще им правим врътки, ще ги мачкаме. Другите са толкова цинични, че е неуместно да ги споменавам", възмущава се Антоанета.

Така се стигнало до кулминационната точка на битовата драма, когато на 8 юни т. г. Величка Христова предизвикала Петър Вълчев и започнала да му удря шамари с предтекст, че й притеснява децата. Възрастният мъж й хванал ръцете, извикал: Ти луда ли си? Това обаче още повече отприщило страстите, Христова започнала да дере Вълчев, удряла го в слабините. След това действащите лица от побоя си извадили медицински удостоверения за нанесени телесни повреди.

На 11 юни (петък) в 16 часа Антоанета Иванова и Петър Вълчев били извикани в Първо РПУ по телефона. От полицията им обяснили, че ги викат за изясняване на инцидента в дома им. По кой инцидент, при нас всеки ден има инциденти, учудено попитала Антоанета.

След като никой не им обяснил правата, Иванова и Вълчев били накарани да напишат обяснения за битовия скандал от 8 юни. Задържали ги в ареста, защото срещу тях била подадена жалба, заведено било дело по бързото производство. На 12 юни (събота) Районният съд, 13-и наказателен състав с председател съдия Красимир Димитров, осъжда Антоанета Иванова и Петър Вълчев за дребно хулиганство, наложено им било административно наказание "задържане в поделенията на МВР" за 15 денонощия.

"Условията в ареста бяха под всякаква критика, не знаем дали там изобщо някой почиства. Вечерта, до 22 часа не можеха да ми намерят място, където да пренощувам. Но иначе отношението към нас беше много добро", разказва Антоанета.

Въпреки твърденията на защитника на двамата арестувани, че са допуснати процесуални нарушения, че като свидетели по случая са разпитвани лица в близки отношения с ответната страна, че става въпрос за междусъседски отношения, хората вече са изтърпели наказанието си. "Актът за констатиране на дребно хулиганство е издаден в нарушение на закона и е докладван в нарушение на съда", е записано в документите по случая.

"Още с излизането от ареста, на 27 юни през целия ден ни следеше автомобил "Рено Канго", вътре имаше трима души, единият е полицай, всички го познаваме. Защо беше нужно това?", изпаднал в недоумение пита Петър Вълчев. Засегнатите хора обясниха, че за всяко насилие срещу тях могат да се намерят доказателства. Притеснява ги обаче фактът, че срещу себе си имат противници - техните съсобственици, които са покровителствани от видни полицаи в града.

"Няма да оставим нещата така, трябва да има справедливост. Досега сме живели честно и почтено, помагали сме на толкова хора. Кой ти е мислил, че на стари години ще ни се стовари такава беля?", казват засегнатите. Те подозират, че тормозът им се оказва с единствената цел да бъдат принудени да напуснат дома си.

 

Материалът е от днешният брой на BG Север

Ромски семейства на бунт, децата им посинели и получили гърчове Пияна сестра обърка лекарствата на бебета Нека умрат, казала медицинската служителка от болницата в Ихтиман АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ След инцидента майките се радваха, че бебетата им не са сериозно пострадали. НАДЕЖДА БОЖИНОВА 03.07.2010 Ромски семейства от Ихтиман се вдигнаха на бунт заради пияна медицинска сестра, която объркала лекарствата на децата им. Циганите обсадили болницата, след като бебетата им започнали да посиняват и да получават гърчове след даден от медицинската сестра антибиотик.
  Шефът на ихтиманската болница Петьо Герганов отстрани пияната сестра. В отделението се лекували седем бебета с бронхит и висока температура. Въпреки че състоянието им се влошило, никой от медицинския персонал не им обърнал внимание. Тогава тумби разярени близки и роднини обсадили болницата с искане сестрата Цветанка Дерменджийска да бъде проверена за алкохол. По техни думи тя се държала безотговорно и дори след като била помолена да обърне внимание на децата, отказала с коментара "Нека да умират". Заради екшъна в болницата на място пристигнали полицаи, които с дрегер установили, че медицинската сестра наистина е употребила алкохол. Апаратът отчел 1,59 промила алкохол. След проверката пияната медицинска сестра е била временно отстранена и полицаите я съпроводили до дома й, за да не бъде нападната от афектираните семейства. Сред пострадалите деца е и 6- месечната Гергана Сашкова, на която за втори път се случва да попада в отделението и да не бъде преглеждана с необходимото внимание, разказаха родителите й. Шефът на болницата   Петьо Герганов обясни, че е възможно Цветанка да е дошла леко пийнала на работа, но не знае за други такива случаи. Той допълни, че състоянието на децата не се дължи на грешка в лечението. Антибиотикът - „Цеф Триаксон", който сестрата приготвила, преди да се влоши състоянието на бебетата, бил правилният, но вероятно е даден по-бързо. Това е като бързото пиене на ракияколкото по-бързо се пие, толкова по-нестабилно се чувстваме, обясни още шефът на болницата. Заради случая в Ихтиман били командировани лекари от София, които да помогнат, ако децата се влошат. Преди  да се реши съдбата на сестрата, със сигурност ще се изчакат и резултатите от комисията на болницата, които ще са ясни във вторник. Цветанка не беше открита за коментар. Цяло чудо е, че няма жертви и състоянието на децата се е  стабилизирало за около два часа. Докато се изясни случаят, на нейно място са застъпили нови сестри, които да се грижат за пациентите.Колегите на пияната медицинска сестра разказаха, че я познават като доста отговорен човек, който има зад гърба си 30 години трудов стаж. В началото започнала работа в Бърза помощ и отскоро е старша сестра в детското отделение.
http://www.monitor.bg/

Защото в края на деня, за кого работите? - За банките! Парите, създадени в банката, неизбежно се връщат в банката. Те са истинските господари, заедно с корпорациите и правителствата, които те подкрепят. Физическото робство изисква хората да бъдат подслонени и нахранени. Икономическото робство изисква хората да подслонят и нахранят сами себе си. Това е една от най-изобретателните измами за социална манипулация, създавани някога.

Преди години Централната банка на САЩ, ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ, публикува документ озаглавен така: „Механика на модерните пари”. Този документ описва институционализираната практика по създаването на пари, използвано от Федералния резерв и мрежата от глобални търговски банки, която той поддържа. На първа страница в този документ се описва целта му: „Целта на тази книжка е да опише процеса по създаването на пари в банкова система с частен резерв”. След това се описва този процес на частен резерв чрез различна банкова терминология, непонятна за простолюдието. В един много опростен вариант тази банкерска система от термини гласи нещо такова: Правителството на САЩ решава, че има нужда от пари. Обажда се то на Федералния резерв и изисква от него например 10 милиарда долара. Федералният Резерв, който по своето същество е частна банкерска организация отговаря следното: „Разбира се, ще купим 10 милиарда долара в държавни бонове от Вас”. Правителството взима някакви хартийки, печата на тях определени официално изглеждащи символи и ги именува „касови бонове”. След това определя цена на тези бонове на стойност 10 милиарда долара и ги изпраща на Федералния Резерв, който както вече споменахме е една частна банкерска организация. ФР на свой ред рисува едни добре изглеждащи пъстри правоъгълни парчета хартия. Но този път за разлика от американското правителство ги нарича банкноти на Федерамния резерв. И също им определя цена от 10 милиарда долара. След това ФР разменя тези банкноти за „касовите бонове”. Щом размяната на „касовите бонове” срещу „банкнотите” на ФР приключи, то правителството взима тези 10 милиарда във ФР-банкноти и ги депозира в банкова сметка. При депозита хартиените банкноти официално се превръщат в пари и добавят 10 милиарда към паричния фонд на Държавата. И така с това 10 милиарда долара нови пари са вече създадени. Разбира се, този пример е едно твърде голямо обобщение на този процес. В действителност транзакцията би могла да стане по електронен път. Без никаква хартия.

Всъщност само 3% от паричния фонд на САЩ съществува като физическа валута. Останалите 97% съществуват само в компютрите.

Правителствените бонове, по дизайн, са ДЪЛГОВ ИНСТРУМЕНТ. И когато ФР изкупува тези „касови бонове” на правителството със свои „банкноти”(реално взети от въздуха, т.е. без никакво обезпечение!), то тогава правителството в действителност обещава да изплати обратно тези „пари” на ФР. С дуги думи парите се създават на базата на ДЪЛГ. Упоменатият парадокс, как пари без никакво обезпечение могат да се създават на базата на дълг или задължение, ще се изясни като продължим по-нататък нашето упражнение.

И така размяната на „касови бонове” с „банкноти” на ФР е направена и сега 10 милиарда долара си седят на влог в някоя търговска банка. Тук става наистина интересно! Базирано на практиката на частния резерв, този 10 милиарден депозит автоматично става част от резерва на банката. Както всички останали депозити. И съгласно изискванията на резервите, публикувани в „Механика на модерните пари”: ”Банката трябва да съхранява правно изискуем резерв, равен на предписан процент от своите депозити”. След това се изразява количествено това изискване: „Съгласно текущите регулации, изискуемият резерв при болшинството транзакции е 10/десет/ % процента”. Тоест, при 10 милиарда долара депозит - 10% са един милиард долара и те се съхраняват като изискуем резерв. Останалите девет милиарда долара се считат за допълнителен резерв и могат да бъдат използвани като база за нови заеми. Логично е да предположим, че тези 9 милиарда се вземат от съществу ващият 10 милиарден депозит. Но всъщност не става така. На практика тези 9 милиарда просто се създават „от въздуха” върху вече съществуващите 10 милиарда депозит. Така се разширява паричния фонд. Както е публикувано в „Механика на модерните пари”: Разбира се, банките не изплащат в действителност заеми срещу парите, получени като депозит”. Ако това се правеше, няма как да се създадат допълнителни пари. Това, което правят при заеми е да приемат „обещателни ноти” – договори за заем - в замяна на кредити –пари - към влоговете на кредитополучателите.

С други думи деветте милиарда могат да се създадат от нищото.

Само заради това, че има търсене на такъв заем, и че има 10 милиарда депозит, за да задоволи изискванията за резерв. Сега да приемем, че някой влезе в тази банка и заеме новопредлаганите 9 милиарда (единият милиард е задължителен резерв за банката). Вероятно този някой ще депозира парите в своя собствен банков влог. И процесът се повтаря. Защото новия депозит става част от резерва на банката. 10% се заделят, и на свой ред 90% от новите 9 милиарда, или 8.1 милиарда са вече налични новосъздадени пари, с които може да се вземат още заеми. И разбира се тези 8.1милиарда могат да бъдат заети и предепозирани, създавайки допълнителни 7,2 милиарда... после 6.5 милиарда... 5.9 милиарда и т.н. Този цикъл на създаване на пари при депозит може технически да продължава вечно. Средният математически резултат е, че около 90 милиарда могат да бъдат създадени върху първоначалните 10 милиарда. С други думи: За всеки депозит, който се случва някога в банкова система, още около 9 пъти по толкова могат да бъдат създадени „ от въздуха”. Така се създават пари посредством тази система за частен банков резерв. Логичен, но убягващ въпрос ни идва на ум:

Какво всъщност дава стойност на тези новосъздадени пари? Отговор: парите, които вече съществуват. Новите пари на практика крадат стойнастта от съществуващият паричен фонд. Тъй като общото количество пари се увеличават, без оглед на търсенето на стоки и услуги. И тъй като търсенето и предлагането определя равенството цените се вдигат, намалявайки покупателната способност на всеки отделен долар. Това обикновено се нарича инфлация. Инфлацията в действителност е скрит данък върху населението.

Каква консултация получавате обикновено? – Увеличете валутата! Не Ви казват обезстойностете валутата!

Не казват: Излъжете хората, които са състоятелни. А Ви казват: намалете лихвите.

Истинската измама идва, когато изкривим стойността на парите. Като създаваме пари от въздуха, нямаме спестявания. И все пак го има така наречения „капитал”? Въпросът се свежда до това: как очакваме да решим проблема с инфлацията? Тоест увеличено предлагане на пари с още повече инфлация. Разбира се, че не могат да го решат този проблем. Системата с частния резерв на монетарната експанзия (еврейската демокрация) е по рождение инфлационна. Защото увеличаването на парите в обръщение, без да има пропорционално увеличение в предлаганито на стоки и услуги, винаги ще обезстойностява валутата. Бърз поглед върху историческата стойност на американския долар към количеството пари илюстрира това категорично. Обратната зависимост е очевидна. Един долар през 1913 год. съответства на 21.60 долара през 2007 год! Това са 96% обезстойностяване, откакто е създаден Федералния Резерв. Може би тази реалност на наследствена вечна инфлация ви изглежда абсурдна и икономически необоснована? По-скоро начинът на работа на такава финансова система е абсурдна. Защото в такава една финансова система парите са дълг и дългът е пари. Колкото повече пари има, толкова повече е задлъжнялостта! Колкото повече е задлъжнялостта, толкова повече са парите! Казано по друг начин, всеки долар в портфейла Ви или евро(все тая) се дължи от някой на някого.

Помнете винаги: единственият начин парите да бъдат създадени са заемите. Следователно, ако всички в страната можеха да си платят дълговете, включително правителството, няма да остане нито един долар в обръщение. „Ако нямаше дългове в паричната система, нямаше да има никакви пари” Всъщност последния случай в американската история, когато националният дълг е бил изплатен напълно е бил през 1835 год. След като президентът Андрю Джаксън закрил Централната банка, предшестваща Федералния Резерв. Всъщност цялата политическа палтформа на Джаксън се базира на желанието му да закрие Централната банка. В нея се казва:
„Смелите усилия на настоящата банка да контролира правителството... са знак – какво го очаква американския народ, ако той бъде заблуден да запази тази институция или създаването на друга подобна”.

За съжаление това послание не е било чуто. И международните банкери успяват да създадат нова централна банка през 1913 год. Това е днешният Федерален Резерв.

И докато тази институция и подобни на нея продължат да съществуват - вечният дълг Ви е гарантиран.

Досега разглеждахме факта, че парите се създават от дълг посредством заемите. Тези заеми се базират на банкови резерви, а резервите се взимат от депозитите. Чрез тази система на частен резерв, всеки резерв може да създаде 9 пъти собствената си стойност. На свой ред, обезстойностявайки съществуващите пари се вдигат цените. Тъй като всички пари се създават от дълг и циркулират свободно чрез търговията хората се отдалечават от първоначалния си дълг. И се създава неравенство, при което хората са принудени да се състезават за работни места, за да изтеглят достатъчно пари от тези в циркулация за покриване на разходите си за живот. Колкото нефункционално и обърнато наопъки да Ви изглежда, все още има едно нещо, което не сме включили в равенството. А точно този елемент на структурата разкрива наистина коварната природа на самата система — ЛИХВИТЕ!!!

Когато правителството заема пари от ФР или човек заема пари от банка почти винаги сумата трябва да се изплати с лихва. С други думи, почти всяка съществуваща парична единица трябва да бъде върната в банката, заедно с лихвите. Но ако всички пари се заемат от Централната банка, то тогава те се увеличават от търговските банки чрез заеми и само това, което се нарича „главница” се създава като пари в обръщение. Тогава - къде са парите за покриване на начислените лихви?..НИКЪДЕ! Те не съществуват. Последствията от това са умопомрачителни. Сумата на парите дължими на банките винаги надхвърлят сумата на парите в обръщение. Винаги има нужда от нови пари, за да се покрие вечният дефицит, вграден в системата. Той е причинен от нуждата да се изплаща лихва. Това също означава, че математически погледнато банкрутите буквално са вградени в системата.

Винаги ще има бедни прослойки на обществото, които са „на топа на устата”.

Може да се направи аналогия с играта на „музикален стол”. Щом музиката спре да свири някой остава на сухо. И това е цената. Това винаги прехвърля истинското богатство от индивида към банките. Ако не можеш да си изплатиш ипотеките - ще ти вземат имота. И не стига, че такъв фалит е неизбежен поради практиката на частния резерв, но също така и поради факта, че парите, които банката Ви заема дори не са законно съществували в самото начало.

През 1969 година в Минесота се води делото на Джером Дейли, който оспорва изземването на имота му от банката, дала заема за закупуването му. Той пледира, че договора за ипотека изисква и двете страни, той и банката, да предоставят легитимна форма на собственост при размяната. На правен език това се нарича гаранция /всеки договор се базира на размяната на една форма на гаранция с друга/. Г-н Дейли обяснил,че парите всъщност не са собственост на банката. Защото са създадени от нищото в момента на подписване на договора. Помните ли какво се казва в „Механиката на модерните пари” за заемите? Когато се дават заеми, се приемат „обещателни ноти” в замяна на кредити. Резервите не се променят от транзакциите по заема. Но депозираните кредити представляват нови попълнения към цялата сума на депозитите в банковата система. С други думи, парите не идват от съществуващи банкови активи. Банката просто ги измисля, без да покрива някаква собственост, освен теоретично задължение на хартия. С развититето на делото президентът на банката г-н Морган свидетелствал. И според личния мемурандум на съдията ищецът - президентът на банката - признал, че в комбина с Федералния Резерв е създал парите и кредитите в своите счетоводни книги. Парите и кредитите за първи път се появили в момента на създаването им. Г-н Морган признал, че не съществува щатски закон или постановление, което да му дава право да направи това. Такова постановление трябва да съществува и да бъде спазвано за да е валиден и договора. Съдията заключил, че законова основа не съществува за да бъде иззет имота на Дейли. Той също поетично допълнил: - „Само Бог може да създава нещо ценно от нищо”. И с това откровение съдът отхвърлил искането на банката за секвестиране, Така г-н Дейли запазил дома си.

Значението на това съдебно решение е огромно.

Всеки път когато заемете пари от банка, независимо ипотечен заем ли ще е или кредитна карта, парите, които Ви се дават не са просто фалшификат - те са нелегитимна форма на гаранция. (Същото се отнася и за днешните български левове!).

Следователно договорът по задължението е невалиден. Защото банката никога не е имала парите като собственост от самото начало. За жалост такова едно логично и последователно правно аргументиране днес най-безмилостно е подтискано и игнорирано. И играта на вечно преразпределяне на блага и вечен дълг продължава..... Защо така?

По време на американската Гражданска война президентът Линкълн заобиколил заемите с висока лихва, предлагани от европейските банки и решил да изпълни желанието на бащите на нацията. Да създадат независима валута без заложен в нея дълг. Била наречена Грийнбанк. Малко след тази мярка, документ за вътрешно ползване, циркулиращ между частни Британски и Американски банкови интиреси, заявявал: „... робстовото се изразява в притежанието на работна сила, и съдържа в себе си грижата за работниците, докато Европейският план... е, че капиталът трябва да контролира работната сила чрез контрол на надниците. Това може да се осъществи чрез контрол на парите. Не можем да си позволим Грийнбанк, защото не можем да я контролираме”. Политиката на частния резерв, произвеждана от Федералния Резерв, която на практика е разпространена в болшинството от банките по света, включително и БНБ, е всъщност система на модерно робство. Помислете само: парите се създават от дълг! Какво правят хората, когато задлъжнеят? Започват работа за да се издължат. Но ако парите могат да се създават само чрез заеми, как може обществото да изплати всички дългове? - Не може! И това е замисълът. Страхът от загубата на активи, заедно с усилието да наваксаш вечно увеличаващия се дълг и инфлация, заложени в системата, сумирани с неизбежния недостиг на самия паричен фонд, създаден от лихвите, които никога не могат да се изплатят – това е, което държи робите на надницата покорни, въртят те колелото на хамстера, като милиони други, захранвайки една империя, която облагодетелства само елита на върха на пирамидата (състоящ се от една шайка евреи и техните български слуги). Защото в края на деня, за кого работите? –

За банките! Парите, създадени в банката, неизбежно се връщат в банката. Те са истинските господари, заедно с корпорациите и правителствата, които те подкрепят.

Физическото робство изисква хората да бъдат подслонени и нахранени. Икономическото робство изисква хората да подслонят и нахранят сами себе си. Това е една от най-изобретателните измами за социална манипулация, създавани някога. И по своята същност, представлява невидима война срещу населението. Дългът е оръжие за завладяване и поробване на обществата, а лихвите неговите амуниции. И ДОКАТО ОБЩЕСТВОТО НЕ ОСЪЗНАЕ ТАЗИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, БАНКИТЕ, ЗАЕДНО С ПРАВИТЕЛСТВАТА И КОРПОРАЦИИТЕ ще продължават да усъвършенствуват тактиката си за икономическа война, изграждайки нови бази, като Световната банка, като Международния валутен фонд, като Европейската банка, създавайки нов тип войник. Така се роди икономи ческият убиец.

Има два начина да завладееш и поробиш една нация. Единият е чрез меч. Другият чрез дълг.

Цялото население, цялата държава остава с огромен външен дълг. Толкова голям дълг, че да не могат да го изплатят и това е част от плана.... Не могат да го изплатят и това е!..... И тогава икономическите убийци пристигат и казват: - ”Вижте сега..... Дължите ни много пари. Не можете да си платите дълга. Така, че продайте си електрическата компания на нас...” Или пък: „- Позволете ни да построим военни бази в страната Ви”, „Изпратете войници-окупатори в Афганистан” и така нататък..........

Източник: Афера.бг

Ключ към всички разрушителни явления в българското общество днес се явява така наречената БНБ (Българска Народна Банка). До 1989 година БНБ бе държавна организация. Всички доходи от левови емисии и паричното обръщение бяха общодържавна собственост. При това БНБ бе бюджетна организация, в която работеха държавни служители с традиционните за социалистическата действителност трудови възнаграждения. Но нека сега да разгледаме по-основните промени в статута на БНБ след 1989 година. За целта е необходимо да се проучи с необходимото внимание действащият в момента Закон за българската народна банка.
Така... В този закон фигурира цяла една глава под заглавие „Отношения между българската народна банка и държавата”. Чл.44 гласи буквално следното:
„При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.”
Ето и други интересни текстове от този закон:
Чл. 48. (1) Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от управителния съвет и обнародван в "Държавен вестник".
Чл. 49. (3) Консолидираният финансов отчет на Българската народна банка се заверява от международен одитор и се публикува заедно с одиторския доклад в съответствие с изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.
(4) Международният одитор се избира от управителния съвет за срок три години въз основа на процедура, проведена по реда на Закона за обществените поръчки.
Чл. 55. (1) Българската народна банка има право на собственост върху притежаваните и придобиваните от нея вещи, която е отделна от държавната собственост.
Чл. 59. Българската народна банка се освобождава от заплащане на държавни данъци и такси, с изключение на данък върху добавената стойност, акцизи и мита.

Какво става ясно от тези текстове?

1. БНБ вече е престанала да бъде собственост на българската държава.
2. БНБ е започнала да функционира подобно на едно частво акционерно дружество с основен капитал и органи за управление.
3. С този закон БНБ получава власт, която е много по-могъща от властта на президент, правителство, съдебна власт и медии, взети заедно. Това е властта на паричните знаци.

Тук е важно да се разбере и помни, че ако в която и да е страна по света се създаде някакво централно финансово учреждение (в нашия случай БНБ), което е независимо от съответното правителство на тази страна, то тогава това учреждение минава на подчинение към корпорации от международни банкерски кланове и изпълнява в същата тази страна функцията на техен посредник. С изграждането на централна банка в една държава като независимо от нейното правителство учреждение се отваря път за загубване на икономическия й и всякакъв друг неин суверенитет. Защото суверен в една държава е онзи, който печата (емитира) нейната национална валута.
(следва)

http://ru.netlog.com/antonrachev

http://bgsever.info/

Казусът с автогарата - типичен пример за безстопанственост

 

Миа ХРИСТОВА

Най-скандалните и подвеждащи точки от дневния ред на местния парламент продължават да минават в графата допълнителни, какъвто беше случаят от последната сесия с актуализацията на бюджета и злощастния казус с автогарата. Това заяви общинският съветник от БСП и водач на групата на социалистите Любомир Петков.

"За пореден път спасяваме автогарата и в крайна сметка другия месец тя ще се продава на безценица от частен съдия-изпълнител. Тук възникват следните въпроси - община Плевен и общинският съвет в частност, когато взима решения за изкупуване на една втора идеална част, преди това на цяла, какво общинският съвет е купил? Видно е от последващите правни действия, че действията на ОбС са без стойност", категоричен е Петков. Следващите въпроси, към които той насочи общественото внимание чрез медиите, са: Като са налети едни пари в дружеството "Автобусни превози", тези пари къде са отишли и дали не помогнахме да бъдат разплатени определени вземания на държавата, за да дойде ред на частните кредитори сега да си предявят претенциите и някои от тях или друг инвеститор да си купи автогарата на безценица. "Малкият проблем тук е, че крилатата мисъл на юридическия екип на общината просто вече трябва да се развива на нормалния пазар, ако имахме едно нормално местно управление. Големият проблем е дали случващото се с този важен за инфраструктурата и за икономиката на град Плевен обект е резултат само на некадърност, или и на нещо друго. И ако ние като група съветници отказахме да участваме в обсъждането на този въпрос и в така наречената актуализация на бюджета (по тези точки червените общинари излязоха с декларация и напуснаха залата - б. а.), то беше точно заради това - не искаме да споделяме отговорност за тези безобразия, които се случват. Не искаме да ставаме съучастници на този кристално ясен пример за безстопанственост", категоричен бе Любомир Петков.

Според депутата от Коалиция за България Румен Петков проблемите с автогарата са тежък удар за града. Той смята, че такъв грабеж досега в Плевен не е имало.

Плевен е потърпевш и от двете власти

 

Румен Петков дава на прокурор Бойко Борисов заради АЕЦ "Белене"

 

Виктория АЛЕКСАНДРОВА

Две са нещата, за които аз лично ще сезирам прокуратурата, заяви в Плевен народният представител Румен Петков. Първото е за отношението на правителството към проекта АЕЦ "Белене", което ще доведе до санкции за страната ни. "Да обявиш, че за пореден път ще правиш оценка на икономическия потенциал на проекта, значи ти каниш някой да се подготви и да кандидатства да прави оценката. Или искове за неустойки ще предявят фирмите, които са кандидатствали за обявената процедура за поредната икономическа оценка на проекта, срокът за изготвянето на която е две години, или "Атомстройекспорт" ще си потърси правата в Международния арбитражен съд в Париж заради забавянето на строителството. И в двата случая България ще плаща", категоричен бе Петков.

Вторият въпрос, по който Румен Петков има намерение да сигнализира прокуратурата, е неработещата система, монтирана по времето на Бойко Борисов като кмет на София за възпрепятстване движението на МПС-та по трамвайните трасета. Когато се краде по такъв безогледен начин трябва да стане ясно кой е дал парите и кой ги е откраднал, подчерта червеният депутат.

"Плевен е потърпевш и от местната, и от централната власт. Ние в различни периоди от време сме били потърпевши от местната или от централната власт, но за пръв път - и от двете заедно", заяви още Румен Петков в родния си град. "Какво направи сегашното правителство за Плевен откакто е на власт - пет неща: откри библиотеката, която бе построена от предното правителство; откри ферибота Никопол - Турну Мъгуреле, който бе направен от предното правителство; откри пътя Плевен - Никопол, който направи предното правителство; откри гарата, която беше ремонтирана от предното правителство, и пето - закри Военно-въздушното училище, което беше възстановено от предното правителство", изброи фактите депутатът.

"Аз продължавам да считам, че е недопустимо кметът на община Плевен да формализира факта, че е лъжец. Той лъже Министерството на финансите по един безпрецедентен начин - първо за мащаба на кредита, който има намерение да тегли, второ за времевия порядък, за който той ще бъде разходван, и трето - за намеренията за разходването. И не на последно място този кредит не е отразен в общинския бюджет. Такава цинична лъжа мисля, че никой кмет от 1990 г. насам не си е позволявал", категоричен бе Румен Петков. И добави, че случаят с кредита не е прецедент и такъв е теглен и преди предходни местни избори, но на местните управници трябва да бъде зададен въпросът каква е съдбата на предишния кредит, какви лихви се плащани, на кого и какъв е резултатът от него - кои улици са ремонтирани и сега в какво състояние са те. Защото днес историята се повтаря. "Буди крайно недоумение неадекватната реакция на областния управител. Замълчавайки и несигнализирайки за незаконните действия на кмета, той става негов съучастник. Безхаберието на губернатора е резултат от цялостното безхаберие на властта към Плевен", подчерта Румен Петков.

 

 

 ГърЧ

 

Селата битуват на санитарния минимум, няма да понесат друга финансова секира

 

Ралица ПЕТРОВА

Бюджетът на селата в община Плевен е орязан максимално, малките населени места едва успяват да се справят. Тези с по-голям обем общински дейности трупат задължения към доставчици, другите едва свързват двата края. Средствата за селата няма накъде повече да се пипат, кметствата битуват на санитарния минимум, алармира кметът на плевенското село Коиловци Красимир Иванов. На работна среща в с. Брестовец с ръководството на община Плевен кметовете на кметства са представили финансовото си състояние. В момента с. Брестовец има 20 000 лв. неразплатени, за Николаево тези средства са 24 000 лв., с най-много задължения е с. Коиловци - 30 хиляди лева.

В Коиловци основна част от борчовете идват от издръжката на детската градина и на социалния патронаж. Причините да се стигне до това финансово състояние Красимир Иванов е изложил в доклад до кмета Найден Зеленогорски. Едната от тях е, че за миналата година на кметството са преведени 40 000 лв. по-малко от определения бюджет. "Оттам дойдоха 27 хиляди лева неразаплатени. Т. е., ако на 100% ми се изпълняваше бюджетът, щях да имам дори икономия на средства", твърди Иванов.

Тази година следва нова секира за кметството - бюджетът за 2010 г. е намален с 55 000 лв. в сравнение с предходната. "Ясно е, че общината работи с милиони, а държавата - с милиарди. За държавата 1 - 2 милиона нищо не са, но за една община са много. За общината 10 - 20 хиляди нищо не са, но за едно село това са много пари. Бюджетът е намален, без да се пипа обемът дейности - нито ми се е скъсила уличната мрежа, нито ми е намалял броят на децата в градината, нито пък ползващите социалния патронаж са по-малко - напротив, те даже са се увеличили", обяснява Иванов. Тежката зимна обстановка, както и постоянното увеличаване на цените през последните 2 - 3 години, също са оказали влияние за нарастване на неразплатените средства.

Притесненията са какви ще бъдат последиците за кметствата от гласеното 15%-но намаление на средствата за общините. На практика, тъй като първото полугодие вече мина, през второто фактически орязването ще бъде с 30 процента. "Аз осъзнавам тежкото финансово състояние на държавата, осъзнавам и това на община Плевен, както и че то ще се задълбочава с предстоящото намаление. Затова приемам по-малкия трансфер за 2009 г с 40 000 лв. Приемам и намаления бюджет за тази година с 55 хил. лв., но не мога да приема всичко останало. Т. е. финансовата тежест на държавата Коиловци е поело с тези орязани 55 хил. лв. Не би следвало от тук насетне да има някакво намаляване на бюджета", коментира Иванов. И допълни: "Във връзка с изказването на финансовия министър, че излизаме от кризата - аз не знам Дянков в коя държава е министър и какви данни гледа, но аз като селски кмет казвам, че тепърва България навлиза в кризата, гледайки хората долу".

 

 

Темата от архива:

Ъндърграунд


Скандални дела за грабежи с убийства гледат в Плевен

 

Съдийка пусна рецидивист срещу 500 лева, иска отвод на прокурора

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Няколко сериозни дела за грабежи с убийства разглежда в момента Окръжният съд в Плевен. Общественият интерес към тях е предизвикан не толкова поради ужасяващата драма, която разкрива всяко от тях, а заради начина на провеждане на съдебните битки в зала. Във всеки един от тези случаи има скрит подтекст, някои обстоятелства предизвикват множество въпроси. В крайна сметка потърпевшите роднини и близки на жертвите искат да дочакат справедливи присъди за убийците, и то в обозримо бъдеще.

Вече за 14-и път в плевенския съд се отлага делото за жестокото убийство на знаменосеца на ВМРО Милен Атанасов. Заради златен ланец и 100 лв. в нощта на 23 декември 2005 г. той бе нападнат и пребит от Симеон Берков и Недялко Атанасов. В момента и двамата извършители са на свобода, Берков бе пуснат от съдия Върбина Мълчиниколова само срещу 500 лв., при положение, че срещу него има висящо друго дело за проблеми с наркотици. Прокурорът Георги Асенов протестира мярката за пореден път. Берков бе задържан и освобождаван няколко пъти по време на процеса.

Скандал избухна на последното заседание по делото, когато съдебният състав поиска отвод на прокурора Георги Асенов заради нарушаване на реда в залата. Процесът беше прекъснат, а председателстващата състава Върбина Мълчиниколова изпрати писмо до Окръжна прокуратура, в което се искаше Асенов да бъде заменен с друг прокурор, за да продължи нормално процесът. Незабавно, след съвещание на 5-ия етаж в съдебната палата, последва отговор. Обвинител №1 на Плевен Марио Василев излезе със становище, че не може да стане смяна, тъй като това ще навреди на правилното решаване на делото. То беше отложено за 2 февруари т. г., на тази дата съпартийците на жертвата Милен Атанасов от ВМРО подготвят протест пред съдебната палата в Плевен.

За да прикрие грабеж, Богомил Кънов от с. Крушовене преби зверски, а след това подпали жертвата си - 84-годишния Илия Жиянов от същото село. Драмата се разиграла през октомври 2006 г., когато на Кънов потрябвали пари и решил да ограби беззащитния Жиянов. Крадецът подбрал двете си сестри, наредил им да се облекат в черно, за да не будят подозрения. Взели едно шише с разредител и се запътили към дома на Жиянов. След щателно претърсване на всички стаи грабителят установил, че е бил път напразно, пари не намерили никъде. Това предизвикало гнева му, нахвърлил се върху спящия старец, пребил го с юмруци, а после му нанесъл няколко удара с нож в корема. Насилникът не се задоволил с това. За да прикрие грабежа, с разредителя подпалил тялото, леглото и масата. После заедно с ужасените си сестри затворил вратата на стаята и се прибрал у дома.

По- късно 84-годишният старец издъхнал в страшни мъки, органите на реда, дошли на местопрестъплението, го открили обгорял в поза "сякаш се бори за последна глътка въздух".…

Цели 12 години ни делят от далечната 1997 г., когато заради телевизор, фотоапарат и ръчен часовник бе удушен Милчо Матов от Кнежа. Делото срещу подсъдимия Георги Чалъков започна през 2006 г., а близките на жертвата още чакат справедливост. Чалъков влязъл в дома на Матов заедно с двамата си съучастници Сергей Клисарски и Станислав Янков. Грабителите се подсигурили срещу "чужди очи” като залепили късчета хартия върху шпионките на съседите. Матов бил изненадан от посещението на натрапниците, отворил вратата на дома си, след което бил избутан навътре. Клисарски силно стиснал с ръце шията на Матов, запушил устата му с вратовръзка, за да не вика за помощ. После отрязал телефонен кабел, с него завързал ръцете и краката на жертвата си на гърба, като я оставил да лежи по корем. Започнал безразборно и хаотично да вади вещи от шкафовете, хвърлял ги на пода. Похитителите не намерили пари, задоволили се с наличната техника - телевизор, фотоапарат и ръчен часовник. Милчо Матов бил оставен в безпомощно състояние, след ужасни мъки човекът се удавил в собствената си кръв. Така го намерила съпругата му Надежда Матова.

След няколко години, през 2000 г. и 2001 г. при автомобилни катастрофи загинали Янков и Клисарски, а Чалъков бил разкрит като извършител на деянието въз основа на иззетите дактилоскопни следи. Затова 12 години по-късно той единствен застава през Темида.

Наказанието за подобни грабежи с убийства е лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор или решетки до живот без замяна, казват юристи.


Материалът е от архива на BG Север
 

http://bgsever.blog.bg/


  Темата от архива:

Пияници купонджии

Среднощни бандити нападат и бият ватмани и кондуктори

 

Служителите от “Тролейбусен транспорт” се страхуват за живота си

 

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

ападнаха ме четирима цигани по пътя за дома. Двамата от тях бяха почти деца. Единият от по-възрастните ми изля чаша вряло кафе в лицето и докато се забърша, другият ме удари с юмрук. Попитах го защо го прави. Но той извади изпод дрехата си някакво оръжие, приличаше на мачете, и ме удари през лицето. Рукна кръв, веждата ми беше спукана. Явно кръвта ги подплаши и се разбягаха", разказва тъжната си история за побоя Йотко Цеков. Той е ватман, управлява тролей от години, прибира се по тъмно. Побоят над него е станал преди десетина дни, човекът е уплашен, подал е жалба в полицията.

Случаят с Йотко е последният от серия нападения срещу ватмани и служители в тролейбусното депо в Плевен. Хората казват, че е имало обири, нападения с бухалки, а преди месеци ватманът Пламен Пелов е напръскан със спрей без никаква причина. Последното, което успял да види, били трима мъже, които излезли от лека кола и се запътили към спрелия тролей. Единият го напръскал със спрей в очите, другият носел бухалка и потрошил стъклата на возилото. Пелов дълго време престоял в болница във Варна, за малко да загуби зрението си. Казва, че още не може да преживее стреса, продължава да лекува очите си.

Ватманката Наталия Николова била дежурна и се прибирала в дома си в кв. "Сторгозия" към 23 ч. Нападната била от млад мъж в клошарски дрехи, след няколко удара по тялото й задигнал дамската чанта. "Подозирам, че съм била проследена. Явно някъде край депото действа банда, знаят кога се прибираме, дали сме получили пари и други подробности", споделя Наталия. Жената казва, че след 22,30 ч. в тролеите пътуват само наркомани, пияници, крадци, изобщо представители на кримиконтингента. Понякога вдигат скандали, крещят, но сковани от страх ватманите не смеят да им правят забележки.

Иван Николов, служител в депото, си спомня как посред бял ден разярен мъж влетял при диспечерите и започнал да ги налага с палка. "Имало е парадоксални случаи, например пиян шофьор да мъсти на ватман, че му "убил скоростта". Знаете, че улиците в Плевен са тесни, тролеите се движат по-бавно, а разни яки момчета изливат гнева си върху нашите хора, възмущава се Николов.

В стрес са изпаднали и контрольорите в тролеите. Те събират пари от пътниците, а след края на смяната отиват да се отчитат. Побоят над Йотко и ширещите се слухове, че край депото действа банда, засилват страховете им. Хората искат да бъде назначена охрана, боят се за живота си. Нощем се събират на групи, за да се разотидат по домовете си. Потърпевшите са подали жалби в полицията, хората са викани и разпитвани, но побоите и кражбите край депото продължават.

"Много е неприятно, наистина, да стават такива неща. Не съм запознат със случая на Йотко Цеков. Но ще го изслушам и ще взема мерки. Осигурили сме извозване на хората с микробус по тяхна заявка до домовете им. Не сме предвидили охрана, за да не натоварваме финансово дружеството". Така Ангел Несторов, шеф на "Тролейбусен транспорт" в Плевен, коментира зачестилите случаи на нападения над негови служители и какви мерки да бъдат взети за безопасността им.


Материалът е от архива на BG Север

 
http://bgsever.blog.bg/



Темата от архива:

Пияници купонджии

  

---

 

  Нощен терор в градовете

 

Среднощни купонджии тровят живота на "мирните" граждани в градовете, установява репортерска проверка на "BG Север". Масово яка музика в малките часове на денонощието кънти почти на всяка крачка в областните ситита. Рядко веселяците се съобразяват с деня на седмицата. CD-то е на max дори и в работно време. За уикендните нощни маратони има негласно споразумение между жителите в някои от кооперациите - никой да не се оплаква. Защото днес се случи на един, утре - на друг...

Не по-малко травмиращи за желаещите спокоен сън са циганските джамбурета. В крайните квартали, населени предимно с ромско население, пирове се правят всяка нощ. Крещящата от касетофоните чалга обикновено идва само да повдигне градуса на емоцията (най-често отрицателната) и е последвана от вадене на ножове и брадви, предшестващи не дай си боже всеобщо клане. Най-потърпевши от тези ежедневни ситуации са близките къщи, в които обикновени хорица желят да прекарат тихо и кротко нощта.

Смразяващ писък от спирачки след полунощ е също често срещано явление, нарушаващо спокойствието в тъмната част на деня. На по-крайните градски пътни артерии мотоциклетни "състезатели" изпробват точно по това време качествата на машината, показвайки пределите на собствената си глупост. Малките часове са удобни за състезания, тъй като почти няма коли, а често надпреварите се правят и със залагания.

Въпреки че във всички градове са налице наредби за спазване на обществения ред, много рядко те са ефективни на сто процента, показват наблюденията. В голяма част от случаите препоръките, задълженията и забраните към гражданите остават само на книга, глобите - също.

Лятото се оказва и най-подходящият сезон за друг вид нощен вандализъм. Често на път за вкъщи, прибирайки се от купон или от поредния бар, почерпени веселяци се облекчават на възможно най-централните места. За да е хубаво и ароматно на тези, които ще минат от там на другия ден...

 

 

Плевен

 

Граждани роптаят срещу шумните купони

 

През лятото нарушенията на обществения ред се увеличават

 

Поля ТОМОВА

През лятото нарушенията на обществения ред, свързани с шума след 22,00 часа, се увеличават, съобщиха от сектор “Охранителна полиция” при плевенската дирекция. Почти всяка нощ патрулите трябва да усмиряват пиянски компании, за които се оказва, че тишината не е приоритет. Униформените винаги реагират след сигнал, уточниха от полицията. Сигналите се записват и на всеки трябва да се отговори. Обикновено към органите на реда се обръщат изнервени от силната музика съседи. Практиката е, когато ченгетата отидат на място, при първото посещение учтиво молят собственика да спре шума. Не рядко обаче се налага буйната компания да бъде посетена втори, че и трети път, казва Стоян Стоянов от сектор "Охранителна полиция”. След първото посещение на собственика се пише полицейско разпореждане да спре музиката. След като униформените са вече за трети път на същото място, те могат да съставят акт съгласно Наредба №1 на община Плевен за опазване на обществения ред. В точка 2 от документа се казва, че се забранява: "Вдигането на шум, нарушаващ спокойствието на живеещите в жилищните сгради от 14 до 16 часа и от 22 до 06 часа. Нарушителите се глобяват от 100 до 200 лв. За повторно нарушение глобата е от 200 до 400 лв". Точка 3 забранява: "Вдигането на шум, надвишаващ санитарните норми, освен в разрешените случаи. Нарушенията се констатират от органите на ХЕИ - Плевен. Нарушителите се глобяват от 100 до 200 лв. При повторно нарушение глобата е от 250 до 500 лв."

Полицаите срещат трудности при посещенията си след сигнали за силна музика, коментират те. Обикновено компанията е доста пийнала, нерядко се стига да обиди и заплахи към униформените. Само здравите нерви и професионализма на ченгетата предотвратяват по-сериозни инциденти, каза Стоян Стоянов. За щастие, в Плевен за последните месеци няма случай на нападнати и бити полицаи по време на тези проверки, съобщи той. Хората трябва да разберат, че ние просто си вършим работата, отиваме по сигнал и има наредба и закони, които трябва да се спазват, твърди Стоянов. Освен частните домове, униформените могат да проверяват и дискотеки и заведения, които също не спазват нормативните документи по отношение на шума. Полицията в тези случаи е само проверяващ орган, а наказанията са право на община Плевен. Точка 4 от наредбата забранява: "Озвучаването с музика на помещения и прилежащата им открита или закрита площ, ползвани за ресторанти, барове, локали, клубове, кафенета и други подобни заведения, по смисъла на Наредбата за търговската дейност на територията на община Плевен, от техните ползватeли след 22,00 часа, ако звукът извън тях нарушава спокойствието на живеещите в жилищните сгради. Нарушителите се глобяват от 350 до 450 лв.

При повторно нарушение, глобата е в размер на 500 лв."

 
Материалът е от архива на BG Север

http://bgsever.blog.bg/

Борислав Великов (вдясно) © снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева   Още по темата
Над 300 души са загинали при катастрофи от началото на годината Доц. Б.Великов катастрофира, шофьорът на другия автомобил е загинал

Бившият председател на 39-то Народното събрание Борислав Великов получи от Софийския градски съд условна присъда с три години изпитателен срок за убийство на пътя.

Великов причини катастрофа на 12 декември 2009 година, при която загина 42-годишният Славчо Тодоров. Тогава аудито на Великов се блъсна челно с москвича на Тодоров. Депутатът е шофирал с превишена скорост и е предприел неправилно изпреварване. Инцидентът стана на права отсечка между столичните квартали "Илиянци" и "Требич".

Великов направи пълни самопризнания, в резултат на което процесът се гледа по съкратената процедура. Той ще трябва да заплати обезщетение от 270 000 лева на близките на починалия.

Прокуратурата поиска три години условна присъда, а роднините на Тодоров настояваха за 400 000 лева обезщетение.

След произнасянето на присъдата Великов заяви, че от деня на катастрофата не е сядал зад волана, за да не става подобен инцидент, и се е опитал да помогне на семейството на загиналия.

Роднините на Тодоров изразиха недоволство от решението на съда.

Присъдата може да се обжалва пред Софийския апелативен съд.

http://dariknews.bg/

Строителство на тъмно отне живота на туристка в Свети Влас. 63-годишна шотландка и съпругът й бяха пометени от бетоновоз късно снощи. Мястото на 60-тонния камион определено не е било в курорта, защото там строежите са забранени от 15 май. Шофьорът на бетоновоза всъщност се опитвал да избяга от полицията. Той не се подчинил на патрула и влязъл в курорта. Опитвайки се да се измъкне, изгубил контрол, камионът се врязал в комплекс "Бадемите" и така разрушил част от първия етаж и балкона на постройката.

Според официалната информация бетоновозът не е спрял за проверка на КПП-то в началото на „Свети Влас” и последвало полицейско преследване. За да се скрие, камионът завил по стръмната улица към плажа, но не успял да вземе острия завой, обърнал се и се забил в кафето на комплекс „Бадемите”. Тежката 60 тона машина помита вървящите по тротоара възрастни шотландци. Жената загива на място. Шофьорът на камиона успява да се измъкне от кабината.

Георги - свидетел: „Беше в шок, държеше се за главата и викаше: "Аз май се обърках"...”

От три дни  15 от апартаментите в комплекса вече са обитаеми, а хората от затрупания вход снощи се прибираха с помощта на пожарникарска стълба. „Добре, че кафенето още е в подготовка и нямаше клиенти”, казаха собствениците му.

След огледа на експертите стана ясно, че няма никакви повреди по спирачките и ходовата част на бетоновоза. Спирачният път преди фаталния завой е над 15 метра. Стотонен кран пристигна късно през нощта, а спасителната акция приключи в четири часа тази сутрин.

Следствието ще изяснява кой е строителният обект, към който е пътувал бетоновозът-убиец.

Автор: В. Григоров

http://testbnt.bnt.bg/bg/news/view/32079/betonovoz_ubi_shotlandska_turistka_v_ay_sveti_vlas_au

/видео/

Снимка: архив БГНЕС

Украйна се отказа от НАТО. Парламентът прие закон, който не позволява присъединяването на бившата съветска република към Алианса.

Законопроектът беше подготвен по инициатива на новия президент Виктор Янукович, който от избирането си през февруари води политика на ускорено сближаване с Русия. За сметка на това членството в Европейския съюз е обявено за една от приоритетните цели на Украйна.

http://www.btv.bg/

http://www.btv.bg/

Готови ли са нашенци да ползват хапче "анти-бебе" за мъже

/видео/

Учени успешно създадоха нехормонално хапче анти-бебе за мъже. В Европа над 60 на сто от мъжете искат да го използват, но дали българинът е готов да се довери на откритието, провери Борислав Лазаров.

Проф. Хаим Брейтбарт от университета "Бар-Илан" в Тел Авив е един от учените, създали контрацептивното хапче за мъже. Медикаментът деактивира семенната течност преди да достигне до матката. Той няма странични ефекти, за разлика от хормоналните хапчета анти-бебе за жени. Готови ли са обаче българските мъже да му се доверят?

Някои не мислят, че може да замести анти-бебе за жени, а други смятат, че води до някакви хормонални дисбаланси.

Почти век учените се опитват неуспешно да създадат хапче анти-бебе за мъже, затова постижението на израелците е от историческо значение. Един от най-добрите български андролози смята, че новото хапче ще донесе повече ползи, отколкото вреди. Според него, българският мъж ще прояви изключителен интерес към мъжкото анти-бебе.

„След 60-годишния опит с хапче при жените, човек би попитал: "Защо е необходимо и за мъжете да има такова средство?". За да се разпредели отговорността по равномерно. Всяка брачна двойка да има свободата да избира кой от двамата да поеме върху себе си кръста на противозачатието”, каза проф. д-р Филип Куманов, член на Европейската академия по андрология.

Мъжкото анти-бебе ще се появи в аптеките не по-рано от 3 години. У нас хората от фармацевтичния бизнес очакват хапчето да се превърне в хит.

„Българските мъже не се отличават от останалите европейски мъже. Те и в момента участват активно в контрацепцията, в повече от 1/3 използвайки презервативи, вазектомия в по-редки случаи в България. Това също показва тяхната отговорност”, каза Николай Костов, собственик на верига аптеки.


Талмуда, Zohar (II, 64 b): Раждаемостта на християните трябва да се намали осезателно.

Николай Младенов: Израел е прав, Турция леко преиграва 02.07.2010 14:30 Такова мнение изразява българският външен министър в интервю за израелското издание "Джерузалем пост" Българският външен министър Николай Младенов по време на посещението си в Израел (29 юни) Европейските външни министри не винаги осъзнават с какво трябва да се справя Израел, а Турция реагира "леко пресилено" на случая с хуманитарната флотилия за ивицата Газа.

Такова мнение изразява българският външен министър Николай Младенов в интервю за израелското издание "Джерузалем пост".

При посещението си у нас Младенов направи изключително дружелюбни коментари към еврейската държава в момент, когато нормата на поведение спрямо нея е засипване с критики, отбелязва вестникът.

Според мен приятелите са за това - да бъдат заедно със своите приятели дори когато те имат неприятности, обяснява позицията си министърът (официалната позиция на българското външно министерство след инцидента бе, че строго осъжда нападението - бел.ред.).

Според него обаче Израел трябва да се постарае повече, за да обясни позицията си пред Европа.

"Това е една от причините да дойда тук. Исках да се запозная на място - след цялата история с флотилията - с гледната точка на израелското правителство и изхода от ситуацията, която то си представя", уточнява българският външен министър. още по темата Външният ни министър изоставен в Израел 18 | 6218 Абдула Гюл: Не обръщаме гръб на Запада 139 | 2925 Д-р Мохд Абуаси: Нападението над корабите е пиратство 16 | 2169

На въпрос дали колегите му в ЕС разбират добре срещу какви предизвикателства е изправена еврейската държава Младенов отговоря:

"Не винаги, не. Откровено казано - не. Мисля, че в Европа понякога сме склонни да опростяваме нещата твърде много, може би защото войната, конфронтацията и тероризмът не са ежедневна заплаха за мнозина европейци."

Помолен да обясни разделението на Европа в отношението към Израел,

при което източноевропейските държави като цяло са по-благосклонно настроени към еврейската държава, а западните са по-критични, Младенов отвръща, че това е защото отношенията на бившите социалистически държави в Източна Европа с Израел са по-нови.

Външният министър, който през 2006 г. работеше като съветник в иракския парламент, отбелязва, че е живял в тази част на света и има "доста добра представа какво е да видиш как някой се самовзривява насред улицата".

Според него обаче гарантирането на сигурност за израелския народ не означава, че не може или не бива да се гледа отвъд хоризонта, за да се открие начин за разрешаване на израелско-палестинския конфликт в дългосрочен план.

Важно е да се вземат предвид и трудностите, които изпитват палестинците, признава все пак дипломатът.

По думите му като съседка на Турция българската държава следи внимателно развитието на събитията в нея и според него промяната в политическия курс на Анкара при премиера Реджеп Тайип Ердоган към по-значима роля в Близкия изток не е свързана с чувство на отхвърляне от страна на ЕС.

"Мисля, че отношенията между Европа и Турция са много здрави и ще продължат да са, защото Анкара е един от най-фундаменталните ни партньори. Бих искал да видя повече координация между действията на Европа и Турция в региона, за да не се окаже в някой момент, че вървим в различни посоки".

Според Младенов турската държава е реагирала "леко пресилено"

на случката с хуманитарната флотилия и той не е сигурен доколко това е в интерес на палестинците.

Министърът обаче се измъква от въпроса на "Джерузалем пост" дали смята израелската морска блокада на ивицата Газа за легитимна. Това е решение, което Израел е трябвало да вземе с оглед на своята сигурност - е неговият отговор.

Според Младенов трябва да се позволи вносът и износът на стоки в Газа, за да се развие местната икономика, което на свой ред ще доведе до обособяването на по-голяма група, която цени мира, тъй като хората ще видят ползите от него.

Външният министър избягва директен отговор и на въпроса дали Израел се е обърнал към България с молба да извърши ученията на бойната си авиация в българското въздушно пространство, след като Турция отмени уговорката да предостави своето небе за тях.

По думите му България и Израел си взаимодействат чудесно в областта на сигурността и отбраната и по-рано тази година двете страни са подписали меморандум за сътрудничество.

Запитан дали този меморандум включва споразумение за извършване на учения на израелските военновъздушни сили в България, министър Николай Младенов отговаря лаконично: "Предполагам, че включва доста неща."

http://www.vesti.bg/

http://www.btv.bg/

Чужди мисии се месят в търговски спорове у нас   /видео/

Българският бизнес губи пари в резултат на дипломатически скандал. Представители на чужди мисии оказват натиск над независимия български съд, за да лобират за чужди фирми в споровете им с български компании. Това твърдят пред bTV юристи и потърпевши. От документи, с които bTV разполага, става ясно, че две мисии са се намесили в търговски спорове, за които се водят дела.

Първият случай е при спор между българска и английска фирма в Арбитражния съд към стопанската камара. В хода на делото британският посланик изпраща писмо, в което обяснява значението на член 307 от българския Търговския закон.

„Той се подписва английският посланик, където се опитва да обясни един текст от закона, как трябва да се прилага и че не трябва друго яче да има. Продължение на всичко това защитава собствеността, в смисъл на английска фирма в един спор с голям интерес. И с желание за среща с мен. Такава среща е абсолютно недопустима, още повече, че аз бях в решаващия състав”, каза Огнян Герджиков.

При спора, в който се намесва посланикът, българската фирма съди английската за неизпълнение на договор и очаква да получи парите си за свършена работа. Герджиков отказва разговор с британската мисия.

„Няколко дена по-късно, десетина дена по-късно ми се обадиха по телефона - сътрудничка на посолството, от името на посланика. Аз, колкото да се стараех да съм твърде любезен, бях твърде остър. Казах, че е абсолютно недопустимо представител на такава мисия, стара демокрация, да се опитват да влияят върху едно решение по такъв начин”, каза Герджиков.

В изявление до bTV британското посолство заявява, че отговаря за спазването и защитата на законните интереси на английските фирми у нас. И по тази причина са обърнали внимание върху въпросния текст от закона, защото ако той се тълкува по определен начин, това би повдигнало сериозни съмнения за сигурността на търговските договори в България във време на икономическа криза.
„Да ги защитава по всеки друг начин, във всеки случай, но не и когато се стигне пред съд - било то държавен или арбитражен съд. От там насетне никой няма право да се меси”, каза Герджиков.

Спорът между двете фирми приключва с извънсъдебно споразумение. Но се оказва, че случаят не е единствен.

„Разбрах, че в другия голям арбитраж, който е по-стар от нашия, на търговската палата също има и е имало случаи на чужди дипломати да се опитват да въздействат при решаването на един или друг спор. Чух за испанския посланик в едно дело, което доколкото знам е висящо”, каза Огнян Герджиков.


http://www.btv.bg/videos/novini

http://www.btv.bg/ Около 600 англичани дължат данъци в Чепеларе

Снимка: БГНЕС

Около 600 англичани не са платили данъци и такси за апартаментите си в Пампорово през последните две години, съобщи заместник-кметът на Чепеларе Георги Пепеланов, цитиран от БТА. От общината са изпратили към длъжниците във Великобритания уведомителни писма и покани за доброволно плащане.

Английските собственици на апартаменти в апарт-хотели в Пампорово дължат суми за данък "сгради" и такса "смет" от 2008 г. до 2010 година. От общината са им изпратили писма с текстове на английски на адресите им във Великобритания.  

Уведомителните писма ще струват на администрацията в Чепеларе около 1 000 лева. От общинската управа предполагат, че закъснялото разплащане е в резултат на недоразумение между фирмите, управляващи апартаментите, и собствениците.  

Руснаци и испанци също имат апартаменти в Пампорово, но те редовно си плащат задълженията, обяснява Георги Пепеланов. По неговите думи несъбраните данъци и такси за имоти в Пампорово в момента са около 600 000 лева, а сред длъжниците са и големи хотели в курорта.

Хотелиерите в общината са внесли досега около една трета от декларираните суми за курортна такса.

 

39 години от смъртта на Гунди и Котков

Георги Рангелов Аспарухов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Висок е бил 184 см. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г. Консомолски секретар на националният отбор по футбол.

Съдържание [скриване] 1 Биография 2 В памет 3 Повече информация 4 Външни препратки

// Биография [редактиране]

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последния му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последния му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава — „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ - Златната топка.

Гунди има 18 мача (12 за "Левски" - 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за "Ботев" в КНК) и 19 гола (12 за "Левски" - 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за "Ботев" в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с "Ботев" и през 1970 г. с "Левски".

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), той е един от малкото българи, отбелязал гол на Англия на Уембли (1:1) (след Димитър Миланов - Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 г.)[1]. Той обаче е единственият българин вкарал гол на "А" отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. (Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски).

Играе на три световни първенства: в Чили - 1962 (1 мач и 1 гол), Англия- 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико - 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 год.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството (срещу Унгария 1:6. Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единственият гол за България и отново той есрещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия - 3:1; 1963 с Португалия - 1:0; 1965 с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция - 3:0; 1967 с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век. Настоящият стадион на Левски (София) е кръстен на негово име.

 

В памет [редактиране]

Наско Джорлев от Струмица, Македония посвещава Песен за Гунди и Котков на загиналите български футболисти.

Повече информация [редактиране]

• Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София 1978
• Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“. София 1988

Никола Котков от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене

Никола Котков Лична информация Цяло име00 Никола Тодоров Котков Дата на раждане00 9 декември 1938 Място на раждане00 София, България Дата на смъртта00 30 юни 1971 Място на смъртта00 прохода Витиня, България

Кариера Юношески отбори    Локомотив (София) Професионални отбори 1 1956–1969 1969–1969 1969–1971 Локомотив (София) ЖСК Славия Левски 274 (142) 012 0(3) 036 0(18) Национален отбор  195?-1959 19??-19?? 1961-1969 България (юноши) България (младежи) България_Б България 16 (8) 7 (5) 10 (8) 26 (12) 1 Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства.

Никола Котков е български футболист, нападател, една от легендите на Локомотив (София). Роден е на 9 декември 1938 г. в София.

Играл е за Локомотив (София) (1956-1968), ЖСК Славия (1969) и Левски (1969-1971). Има 322 мача и 163 гола в "А" група (274 мача със 142 гола за Локомотив, 36 мача с 18 гола за Левски и 12 мача с 3 гола за ЖСК Славия). Двукратен шампион на страната през 1964 с Локомотив и през 1970 с Левски, носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с Левски. През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола (рекорд за Локомотив), но остава втори след Петър Жеков от Берое, който вкарва 31 гола. Има 26 мача и 12 гола за "А" националния отбор (1961-1969), за "Б" националния тим има 10 мача и 8 гола, за младежкия има 7 мача и 5 гола, а за юношеския национален отбор има 16 мача и 8 гола. Европейски шампион за юноши през 1959 г. Участва на СП-1966 в Англия (играе в мача срещу Унгария). В евротурнирите има 11 мача и 10 гола (6 мача и 7 гола в КЕШ - 2 мача за Левски и 4 мача със 7 гола за Локомотив и 5 мача с 3 гола за Левски в КНК). "Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. През 1964 г. е избран за Футболист № 1 на България. Невероятен нападател притежаващ ненадминат по силата си точен удар с левия крак, техничен, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през 1970 г. Преминава в Левски след обединението на Локомотив (София) със Славия (София) в ЖСК Славия.

Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа. На негово име се организира международен детски турнир от Локомотив (София).

В памет [редактиране]

Наско Джорлев от Струмица, Македония посвещава Песен за Гунди и Котков на загиналите български футболисти.

Повече информация [редактиране]

• Милушев, П. „80 години Локомотив по коловозите на любовта“, София 2009

Външни препратки [редактиране] Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Никола Котков.

• http://www.ultrasloko.com/

http://bg.wikipedia.org/

Издигат паметник на Вазов в Бургас Новината е видяна 58 пъти Добавена на: 21.06.2010 21:09
Брой 59
Автор : Тихомир Смоленов  

Една несправедливост е на път да бъде поправена, благодарение на патриотите в Бургаско. В центъра на областния град се издига огромен истукан на никому неизвестен съветски войник, т. нар. Альоша, а в същото време липсва монумент на Патриарха на българската литература Иван Вазов. И докато засега Альошата няма индикации да бъде премахнат, поне се заговори за изграждане на бюст-паметник на големия писател. Групата общински съветници „Независими“ са внесли предложение за това. В аргументацията на докладната записка се споменава, че Вазов

 

е посетил Бургас през 1921 г., а последното му литературно произведение е пътепис, посветен на Бургаския залив. Повод за предложението на Независимите е наближаващият 9 юли, когато се навършват 160 години от рождението на писателя.

Патриотите предлагат за място на монумента Алеята на възрожденците в Приморски парк – Бургас.

За жалост, при обсъждането в комисията по култура към Общинския съвет стана ясно, че за тази година няма свободни средства в този ресор и най-вероятно пари за паметник на Вазов ще се предвидят в капиталовата програма на общината за 2011 г. Вероятно ще се премине и през конкурс за изпълнител на заданието.

Според зам. кмета по културата Йорданка Ананиева, има вероятност да бъде поставена паметна плоча и на къщата, където е отседнал Вазов, когато е дошъл в Бургас през 1921 г.

Из вестник "Десант"

 

Общински поет ли е Вазов? 29.06.2010
160 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов ще бъде отбелязана скромно в родния му град Сопот. В оскъдния общински бюджет не са предвидени средства, а близо сто кметове на общини в страната са отказали да отделят по сто лева, за да се организира подобаващо честване.





skat.bg

Иван Вазов

Биографични бележки Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София). Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Завършва местното взаимно и класно училилище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от И. Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията иа П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката "Майска китка"). През 1870 в "Периодическо списание на Браилското книжовно дружество" излиза и първото му публикувано стихотворение Борба. Поетическата дейност на младия Вaзов е покровителствана от майка му Съба - общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи сина си търговец. С тази цел през 1870 Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си - научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в "Периодическо списание", списание "Читалище", вестник "Отечество", вестник "Свобода" и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Н. Странджата. Животът всред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху впечатлителния млад поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. След завръщането си в България Вазов учителствува (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенствува френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет. След преждевременното избухване на Априлското въстание (1876) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Русия. В Букурещ Вазов влиза в "Българско централно благотворително общество" и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки "Пряпорец и гусла" (с псевдоним Пейчин) и "Тъгите на България". През Руско-турската освободителна война, на която откликва с книгата "Избавление", Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров) откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председтел е на Окръжния съд (март 1879 - септември 1880). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата Грамада. От 5 октомври 1880 се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участвува в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период - Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участвува в редактирането на вестник "Народний глас", от чиито страници води пламенна борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър I Батенберг. В началото на 1881 е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружествово и става главен редактор на издаваното от него списание "Наука" - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). През 1885 Вазов и Величков основават списание "Зора" - първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна "Българска христоматия", която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла "Епопея на забравените", стихотворенията Българският език, Към свободата, Не се гаси туй, що не гасне, Новото гробище над Сливница, повестите Немили-недраги, Чичовци, разказа Иде ли? и др. През есента на 1886, след събитията около 9 август започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа Под игото, публикуван след завръщането му в Българя в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". От 1889 живее в София. През 1890 основава списание "Денница", което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в "Драски и шарки" (в 2 т.). През 1895 тържествено е чествана 25-годишнината му литературна дейност. Романът Нова земя е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август 1897 в народняшкото правителство на К. Стоилов като министър на народната просвета. Но министерският пост е тегоба за него и той посреща с облекчение падането на кабинета (януари 1899). На войните през 1912-1918 откликва с 3 стихосбирки - поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, на следната година умира от разрив на сърцето. Действителен член на БКД (днес БАН) от 1881, почетен член на БАН от 1921. Оформен под прякото въздействие на патриотичния подем в навечерието на Априлското въстание като поет-гражданин, реалист и демократ, Вазов цял живот защитава своето разбиране за високата обществена мисия на литературата. В творчеството си слива своя духовен живот с битието на народа, народната съдба става негова поетична участ. Свързани тематично и идейно-емоционално, първите стихосбирки на Вазов - "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България" - са художествено неравни, но в погледа на лиричния герой свети несломимият дух на народа. Наред с вярата в неговите революционни възможности, обществения оптимизъм на Вазов има още една опора - надеждата в помощта на Русия (Русия!). Към темата за национално-освободителните борби Вазов се връща и след Освобождението. От дистанцията на времето той има възможност по-широко да обгърне епохата, по-дълбоко да обмисли събитията. Цикълът "Епопея на забравените" е поетичен паметник на цяла историческа епоха - от първите прояви на оформящото се национално съзнание до епичния бой на Шипка; той е възторжена лирична прослава на великото и възвишеното, на идеализма и героизма, на големите синове на България, на добродетелите на българския народ. Прославяйки обществения идеализъм на предшествениците, Вазов хвърля рязък укор в лицето на новото издребняло и егоистично време. В първото десетилетие след Освобождението разочарованието и изобличението стават основни мотиви в лириката му, която придобива критико-изобличителен характер. Още преди Освобождението, когато патриотизмът и хуманизмът на поета се сблъскват с егоистичния дух на западноевропейската външна политика, стиховете му прозвучават с гневния тон на изобличението (Векът!). Малко признаци са нужни на Вазов, за да долови основните пороци на българското следосвобожденско общество - меркантилния му дух, липсата на големи общонародни идеали. Поезията на Вазов получава най-силна социална окраска в края на 90-те години на XIX век, когато общественото развитие рязко поставя въпроса за масовото разоряване на дребните собственици и мизерията на народа; селската неволя става основна тема в българската литература. Тя е разработена в едно от най-популярните му стихотворения Елате ни вижте!. Но колкото и да е чувствителен към социалните несправедливости, колкото и покварата да го потиска, Вазов не губи оптимистичния си поглед за живота и общественото развитие; убеден е в добродетелите на народа, вярва в нравствените сили на човека, в спасителната роля на труда, в благородната мисия на хуманистичните идеи. По израза на самия Вазов в поезията му може да се намери отклик "на всичките трептежи на Балкана", на бурната история на младата българска държава, израсла из пожарищата на Априлското въстание и кървавия епос на Руско-турската освободителна война и преминала през огъня на четири нови войни. При тяхното изобразяване поетът е верен на своя демократизъм. Прославяйки победите на българската армия, той издига на пиедестал образа на обикновения войник (Само ти, солдатино чудесни, Паметник на българската мощ и др.). В стихосбирката "Сливница" възпява патриотичното себеотрицание на българските войници в Сръбско-българската война и оплаква трагичното потъпкване на предосвобожденските мечти за южнославянска солидарност. Стихотворението Новото гробище над Сливница звучи като тържествен реквием за загиналите във всички боеве в защита на България. Във военните стихове на Вазов органично съжителствуват патосът на патриота и огорченията на хуманиста. Към края на Първата световна война лириката му изразява умората от ужасите на войните, жаждата на човечеството за мир. (Световната война, Всемирната война, Жреците на Ваала, Идеален сън). Отчаян от погрома, 70-годишния поет заявява: "Не ще загине!" - и в това заглавие на последната му стихосбирка прозвучава твърдата вяра на целия му живот. Силна е поетичната чувствителност на Вазов и към природата - той пръв я въвежда в българската поезия като самостоятелен обект на изображение и й посвещава голям дял от творчеството си. Пейзажите му носят български характер - в тях възхищението е не просто от природата, а от българската земя. България със своя народ, минало, език и природа - това е фокусът, който събира всички линии на Вазовата лирика, изворът на вдъхновението му, постоянната тема, основният образ в поетичния му свят. В над 50-годишната си творческа дейност поетът създава и немалко стихотворения, разкриващи интимния му свят. Поместени са предимно в излязлата към края на живота му стихосбирка "Люлека ми замириса". В поезията на Вазов е отразена цялата гама на човешките преживявания - от мирната картина на вечерния час до бурния вихър на сражението, от игривата закачка до най-сериозните проблеми на обществото. Това богатство на съдържанието се осъществява в също така богати и разнообразни жанрови форми - от краткото лирично стихотворение до широкия замисъл на цикъла "Епопея на забравените", от патетичния тон на одата до горчивината на епиграмата. Вазов е автор и на 9 поеми, създадени през 1879-1884. Най-популярна от тях е изпълнената с демократичен патос поема Грамада - художествен паметник на един оригинален народен обичай, своеобразен "нравствен линч" над провинилите се пред народа. Близка до Грамада по сюжет, образи и народностен дух е патриотичната поема Загорка, в която централната тема е отпорът брещу турското робство. Самият Вазов най-високо цени лирико-фантастичната си поема В царството на самодивите - новаторско за времето произведение, в което Вазов преплита във фантастичния свят на българския митологичен фолклор разочарование от съвременността и патриотични видения от славното минало, интимни вълнения и граждански тревоги. През 1906-1908 с романтичния цикъл "Легенди при Царевец" той отново се доближава до особеностите на поемата, този път в рамките на историческата балада. Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Вазов се изявява само като поет. В началото на 1881 за нуждите на новооснованото списание "Наука" написва спомените си Неотдавна, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест - Митрофан (по-късно Митрофан и Дормидолски) използува спомени - този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредните му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те години той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза - повестите Немили-недраги и Чичовци и романа Под игото. Повестта Немили-недраги е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху "хъшовете" - безименните герои на историята. Образите им са обрисувани ярко, с убедително жизнено внушение. Повествованието съчетава патриотичен патос, лиризъм и хумор. Само чрез няколко реда, въвеждащи в следосвобожденската действителност, Вазов изправя една срещу друга две исторически епохи, за да укори "дребните характери" на новото време. В хумористичната повест Чичовци писателят пресъздава патриархалната среда на своето детство - изостанала, с наивната си любознателност, с плахите си патриотични пориви. Повестта представлява богата галерия от човешки образи с ярки и оригинални физиономии. Изобразявайки дребни битови епизоди от един застоял живот и колоритни образи на българи, израсли под сянката на робството, Вазов съумява да внуши исторически дух на епохата. Оттук и тясната връзка, съществуваща между Чичовци и Под игото. Романът Под игото рисува подготовката, избухването и погрома на Априлското въстание, както те се пречупват в живота и психиката на обикновените хора в един кът от Подбалканската долина. Контурите на сюжета не се извличат от исторически документи, в интригата почти не се вплитат имена на исторически личности, но въпреки това романът звучи със силата на общонационален патос - авторът изобразява основния исторически процес на епохата: революционизирането на народните маси, превръщането на обикновения мирен българин в ентусиазиран бунтовник. Това е роман за цялостния битово-исторически живот на ония цветущи селища, които въплъщават представата ни за "българското" в последния и най-патетичен период на Българското национално възраждане - неслучайно се счита за "национална епопея". През 90-те години и по-късно вниманието на Вазов е привлечено преди всичко от съвременността. На реалността след Освобождението той се отзовава и през 80-те години с хумористичната повест Митрофан и Дормидолски, с недовършения разказ за предизборната демагогия Нов свят и нови людье (по-късно Кандидат за хамама), с разказите за Сръбско-българската война (Вълко на война, Писмо до дядо попа в с. К. и Стоянчо из Ветрен, Иде ли?), с които слага началото на късия разказ в българската литература. Но едва през 90-те години съвременността става обект на Вазовата белетристика. По това време излиза и романът му Нова земя, който е своеобразно продължение на Под игото, без да може да се сравнява с него като художествено постижение. Романът пресъздава моменти от живота на Княжество България и Източна Румелия от Освобождението до Съединението (1885). В центъра на авторовото внимание е обществено-политическата и нравствена поквара на следосвобожденското общество; Вазов проявява и свои политически пристрастия. На съвременния живот той откликва най-често с кратката форма на разказа, която през 90-те години на XIX и началото на XX век става основна в прозата му. Радостта от извоюваната с кръв свобода Вазов въплъщава в класическия образ на дядо Йоцо (Дядо Йоцо гледа). Радостта на слепеца още по-рязко откроява разочарованието на зрящите, превърнало се в основна тема на Вазовите разкази. В публицистичния разказ Кардашев на лов (1895) Вазов обосновава правото си на критично изображение. "Нека бъде сатирата!" - заявява Вазов чрез своя герой, като отбелязва с това една закономерност на собствения си творчески развой. При все това, закърменият от възрожденски идеали писател продължава да вярва в нравствените сили на българския народ и въплъщава тази вяра в редица обаятелни персонажи от миналото и съвременността (баба Илийца от Една българка, Ненко от Тъмен герой и др.). Вроденото у Вазов чувство за хумор се изявява често в неговите разкази, без това да омаловажава сериозността на въпросите, поставени от тях. На съвременния живот е посветен и романът Казаларската царица. Успехът на Вазов е главно в критичното изображение на морала и нравите на едно общество, в което пътят към успеха минава през подлостта. Със съвременния сюжет е и повестта Нора, в която чрез дидактична история за печалните резултати от женското лекомислие е окарикатурен стремежът на жената към независим живот. С навлизането в бита на големия град и специално на столицата Вазов поставя основите на българската градска белетристика. Неуспял да създаде достатъчно убедителни съвременни герои, които да изразяват неговите нравствени и патриотични идеали, в първото десетилетие на XX век Вазов търси вдъхновение в далечното минало (създава романа Светослав Тертер и повестта Иван Александър), като не се колебае да припише на историческия герой твърде съвременни характеристики. Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях природата е пречупена през светоусещането на патриота и гражданина, като Вазов умело редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката, проправят пътя на младата българска драматургия, но не са художествено завоевание за автора. Популярност му донасят драмите Хъшове, Към пропаст, Борислав и Ивайло и комедията Службогонци, които са нов етап от развоя на българската драма след В. Друмев и Д. Войников. С патриотичния си патос, колоритните характери и убедително изявените действие и реч Хъшове пренася на сцената голяма част от идейно-емоционалното богатство на Немили-недраги; с драматично напрежение е изпълнена и Към пропаст - драматизация на повестта Иван Александър. Още от края на XIX век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. Псевдоними: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др. Награден е с медал за наука и изкуство (златен, 1896).   (източник: "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; автори на статията - М. Цанева и Л. Малинова) http://www.slovo.bg/

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=14&LangID=1


Малко стихотворения в Памет на поета:


Голгота

I

 

Войната следва още,

опасна, тежка, зла.

Враг врага маломощи;

тук войни, тамо вожди,

легнали по поля.

 

Мъгла над боя плува

и пушките гърмят,

и смърт бесней, върлува,

и жъртви си целува

в ехтежът на димът;

 

и кръв ручи гореща

из хиляди гърди,

но воин страх не сеща

и яростно посреща

по-новите беди.

 

 

II

 

А тук - пушкала адски

се влачат и трещят

по улиците градски:

на звяра азиатски

те носят страх и смърт.

 

Вред сулици казашки.

Вред пушки, щикове.

Тук дрънкат тежки шашки,

там песни чуйш юнашки,

мълви, шум, викове.

 

Отде са тия войни,

тез редове, тоз рой

от хора неспокойни,

тез припаси безбройни,

таз буря, тоз порой?

 

Защо се тука сбират

от края на светът,

вълнуват се, умират

и изново извират,

готови пак да мрат?!

 

Да! Силната Русия

дошла е тоя път

кат друг един Месия

с кръвта си от робия

да отърве светът.

 

Гърмежът се пронесе!

Борбата закипя!

Борбата пак възкресе:

тя вчера бе, тя днес е

и утре пак е тя!

 

Да, таз борба голяма

на средний оня век,

на кръста със исляма,

по-люта, по-упряма

почна се пак със ек!

 

И силний страна взима

на тоя, кой е слаб,

и паднали поднима,

и рицари пак има

в тоз век бездушен, сляп!

 

 

III

 

Селата изгоряха

по нашата земя,

юнаците измряха,

за нази няма стряха

под тия небеса.

 

И майките безсилни

паднаха мъртви, ах,

под удари безмилни

дечицата безкрилни

издъхнаха от страх.

 

Тегл?ла и мъчила

в земята ни растат!

О, майко моя мила!

На страшните бесила

девойките висят!

 

 

IV

 

О, боже! И когато

помислиш отегчен

във кой сме час и лято,

че туй е днес познато,

че става по бял ден;

 

кога помислиш в себе,

че таз земя без ек

под пепел се погребе,

че тоз народ се треби

във деветнайстий век;

 

че в тоя миг, додето

един свещен народ

за нашто племе клето

си жъртвува сърцето

и свойта кръв и пот;

 

на тия кръволейци,

на тая дива сган,

на тия зли злодейци

самите европейци

им точат ятаган!

 

Че дор пищи покрусен

народа ни в беда,

там някой мъж изкусен,

там някой Джон Бул гнусен

се смее от душа;

 

че да държат илоти,

да има кой за тях

да гний и да работи,

на хиляди Голготи

осъждат ни без страх;

 

то ти се питаш жално:

в тоз блясък и прогрес,

в туй време тъй похвално

защо сърцето й кално

и правдата без чест?

 

Две хиляди години

все робство, все разврат!

Светът във подлост гине,

напред не щя да мине -

все удря наназад!

 

Светът е във зараза!

Да, оня гений свят,

кой нявга без омраза

"Обичайте се!" каза,

ах, още е разпят!

 

Свищов, септември 1877

Изгнаниците

Там в далечни пущинаци

там под огнен небосвод

гаснат синове юнаци,

гасне младост и живот.

 

И кат ронят едри сьлзи,

гледат тъмний Север там.

И на ляствичките бързи

шъпнат им едвам, едвам:

 

Лястовички, я фръкнете

къмто родните гори

и от нази поздравете

наште майки и сестри!

 

Носете им нашта жалост,

нашта любов и тъга:

ний живяхме тук нахалост

и нахалост мрем сега.

 

Ох, вий, птички бързокрили,

бързайте, идете там

и от наште гори мили

принесете вести нам!

 

Та преди да си отидем

от тоз свят, от тоя плян,

вий речете: „Ние идем

от свободния Балкан!“

Ода на императора Александра II

(По случай първия му триумфален вход в Букурещ)

 

Царю!

 

          Днес, като в земя ни

идеш с слави и с гърмеж,

та на грозните тирани

удар грозен да дадеш;

 

днес, като въз нас сияе

твойто царствено лице

и от радост веч играе

всяко българско сърце;

 

днес, като във тебе видим

наште сбъднати мечти

и ще скоро да съзидим

храм над вражите кости;

 

като майка развълнуван

и незлобен кат дете,

ида и теб принос струвам

тез трептещи стихове.

 

Знам, че твойта лъчезарност

да опиша нямам мощ

и такава благодарност

да изкажа слаб съм йощ;

 

знам, че бледно ще възпея

хубостта на тоя час,

че за тая епопея

трябва Омир, Пушкин, Тас;

 

ала как ли да немея

при възторг такъв голям?

Аз реших да го излея

както мога, както знам.

 

Тъй, кога на изток пресен

слънцето от горский връх

яви своя лик небесен –

птичето го среща с песен,

а цветето – с дъх!

 

I

 

Защо племената учудени тръпнат?

Каква вест голяма смути ги сега?

Коя слава думат, чие име шъпнат

днес всичките уста и всички сърца?

 

За първи път иде към тия брежища

такъв монарх славен, с такваз славна цел,

за пръв път в небето, в простора се вижда

тъй гордо да фърка двуглавий орел;

 

за пръв път вселената смаяна гледа

един цар да тича на бой да се бий,

не корист, не слава да дири с победа,

не иго да туря, а да го разбий!

 

II

 

Души свети, жални на толкоз девици,

без жал покосени в най-младата връст,

на толкова майки, деца, мъченици,

издъхнали в пламък, умрели на кръст;

 

вий, ангели тайни, вий, жъртви славянски,

що пълните с вопли всяк дол и всяк лес –

сестри упоени, вий, музи балкански,

към вас се обръщам, вдъхнете ме днес!

 

III

 

Царю мой! Ти идеш с разкрити обятья,

със твойте герои, със твойте орли,

свободни да сториш горките си братя,

с един мах да смажеш тираните зли.

 

Ти идеш, кат пръскаш надежди, цар сяен,

и толкоз шум, радост, светлик и заря,

тъй, щото цял изток помисли замаен,

че слънцето тоз път от север изгря!

 

Да, слънце! Но слънце, що води по себе

трескавици, бури, де правда кипи

и злото наказва, и гнилото треби,

и робски вериги с жара си топи!

 

Царю мой! Видях те, кат идеше красен

всред блясък и слава, всред гръмот и шум,

с тоз лик благороден, с тоз поглед горд, ясен,

що вечно остават в човешкия ум!

 

Царю! И когато вървеше възфалян

всред рой генерали, всред куп князове,

приветствуван шумно в тоз ход триумфален

от хиляди уста, сърца, гласове;

 

когато народът край теб се валеше

обаян, гологлав, със почит и страх,

и китки фьрчаха, и въздух ехтеше –

затулен в тълпата, аз тихо сълзях!

 

Аз плачех!... Защото в света думи няма,

с които възторгът да се изрази,

защото таз радост, таз радост голяма

излива се само в горещи сълзи!...

 

IV

 

 

Теб бог ти предаде съдбината наша,

Русия – завета си славен и свят,

ти идеш да смесиш в горчива ни чаша

небесна услада при многото яд.

 

Ти знамето вдигаш за светла идея

и нищо не плаши ти дивний полет,

борбата гигантска ти сам предприе я,

що нявга подкачи полвината свет.

 

В епохите няма момент по-умилен,

в исторьята няма по-доблестен лик,

от Цезаря ти си по-славен и силен

и от Александра ти си по-велик!

 

Какво те сториха? Превзеха царствата.

Царю! Ти сто пъти по-горе стоиш:

ти ведно с царствата владейш и сърцата,

те туряха узи, а ти ги трошиш.

 

Затуй вси корони, престоли и слава

бледнеят, тъмнеят пред твоя венец,

затуй вси тирани „колос“ те кръщават,

затуй вси народи зоват те отец!

 

Затуй на гласа ти гръмовен, магичен

мильон души стават за тебе да мрат,

затуй във гнева си, Перуну приличен,

със своята сила изпълняш светът.

 

Ти дума пришушнеш – оковите падат,

ти махнеш с ръката – трепери Елбрус,

ти вежди намръщиш – бледней Цариградът,

ти тупнеш с крака си – навред става трус.

 

V

 

Царю, величай се! Кой с тебе е равен?

Зад теб е Русия, пред тебе е бог,

ръката ти й мощна и подвигът – славен,

за твойта сполука целта ти й залог!

 

Царю, величай се! Желай ти певеца,

през който въздишат мильони сърца,

на таз епопея да сключиш конеца

с кръвта, що се пише на твойте деца;

 

да видиш по-скоро там, там през Балкана,

орлите ти бурни на юг да летът,

България волна и смазан тирана –

на толкова жъртви да видиш плодът;

 

да видиш да има потът свойта сладост

и майката – щерка, и мъжът – жена,

и черквата – святост, и хижата – радост –

да има свобода и в нашта страна;

 

накрай – между братя да няма веч делба,

един вожд да имат, един същ олтар

и двайсет народи от Босфор до Елба

да поздравят скоро Славянския цар.

 

Юни 1877

Дизраели

"В Бългаpия клане и сеч! -

вестяват някои газети,

но аз ви давам честна pеч,

че тyй са клевети, навети:

отдавна ние знаем веч

жypналите какво са цвете.

 

Лъжа е чиста, yж че там

секат наpода без пощада,

че от тpи месеца насам

май много от ножа пада!

От Елиота¹ точно знам:

въз Поpтата е тyй набяда!

 

Не кpия тyк, че има (ах!)

и две-тpи села изгоpяли,

но тypци да бедим е гpях,

че тyй да стоpят са желали:

знам точно, че огъня в тях

сами са бълrаpте тypяли!

 

А за жените? Може, да...

към тях са слаби османлийте;

но и жypналите всегда

дъpжат за капитал лъжите

и тез безбpой моми, деца

в колоните им са yбити!"

 

 

Тъй нагло лоpдът с хладен вид

министерската pеч си каза -

и тих, циничен, звеpовит,

блъвна си стpашната омpаза

към нас и лъжейки без стид,

очите на света замаза.

 

Но, о, афpонт! На тyй пpотест

от хиляди места се дава

и после таз гpъмовна вест

лъжлив пpед цял свят лоpдът става.

О, Английо, защо ли днес

бездyшен жид те yпpавлява?

 

1876, авгyст

 

 

---

1 Английски посланик в Цариград през 1876 г.

Към Европа

Сега, кат Емус стари от страх се цял потресе,

и турската свирепост премина секи край,

и ужас, възмущенье по целий свят пронесе -

попитал бих Европа веч може ли да трай?

 

Тя верува ли още, че тоз народ омразен,

научен кръв да пие, и с пот да се кърми,

от дивите пустини тук нявга дотътразен,

ще може да напредне, да се опитоми?

 

Попитал бих я ази възможно ли е вече

след тия страшни зверства да вярва пак сега,

че тигърът ще нявга да се очеловечи,

че брат ще да ти бъде тоз, който е ага?

 

Ще може ли раята да найде състраданье,

раята, що работи, оре и се поти,

от тия паразити, аги, кадий, тирани,

хайдути и черкези, дервиши и софти?

 

Но Боже! Що съглеждам? Европа се заклина

тиранина да пази и бича на света,

и милост християнска в душата й застина,

и смей се безпощадно над нашите тегла!

 

И дума, като мисли за плячка само тлъста:

"Хасан е нам потребен, нам требува мирът".

И гледа как Коранът безчести, тъпче кръста,

и милиони души как в робството пищът!

 

Какво? Дали грехът ни си йоще не изплати

и с нашта кръв и сълзи ще правят вечно пир?

Дал тряба да сме роби мирът да се не клати?

О, с толкова ли жертви?!... Проклет да е тоз мир!

........................................

 

 

С тиран борба почнахме усилна и велика,

и кат един потънал във бурний океан,

вам цял народ съсипан отчаяно ви вика:

"Европо! Дай ръка си - и аз съм отърван!"

 

Дали бедите наши би радвали Европа?

И наший вопъл жален ще би приятен ней!

О, доста е да викне, о само да потропа,

та бледний полумесец завчас да потъмней!

 

Да, тоз трон обезславен и кървав, и коварен,

от бурите разклатен и в блудството изгнил,

тоз трон - скелет бездушен и с клетви претоварен,

от най-нищожний удар на прах се би сторил!

 

О, европейци, вий живейте на свобода,

не като нас под иго във този край проклет,

де грозните убийства станали са на мода,

и жертвите от нази, що падат, са безчет;

 

о, европейци, вие не сте кат нас злочести!

В домът си не видяхте зъл варварин такъв,

кой вашта челяд мила без страх да обезчести,

да ви удави в сълзи, да ви обагри с кръв!

 

Я вижте как страдайме, в какъв огън, премежди...

Как падат наште майки и как бащи ни мрат,

как гинат на бесило нам скъпите надежди,

моми ни как се робят ил в пламъка горят!

 

Нали били сте друг път и вий в такваз несгода?

И за свобода лели сте кървави реки?

Нали и днес високо си викате: свобода!

А що към нас са ледни тъй вашите души?

 

О, срам за нашът век е така да се остават

Мильони християни, родени за прогрес,

На варварите жертва и за напред да стават,

о, срам е на Босфора да влада турчин днес.

 

О, доста е бесняло туй азиятско племе

във таз земя прекрасна, която разори,

сега е ред на роба местт му да завземе,

та щастие, най-после, и там да се вцари!

 

1876, юлий 17.

Т. Каблешкову

О, Каблешков, загина!

Загина гордо ти!

Огънят ти изстина,

земята с теб зарина

надежди най-свети.

 

Сърце ми още пази.

приятелю злочест,

тез думи, що тогази

със жар каза, и ази

ги слушам като днес:

 

"Ох, брате! Зло е време!

Народът е убит,

не мисли той да снеме

това проклето бреме

от своя врат притрит.

 

Заклех се да се трудя

и до последен час

духа му да разбудя

и искрата да гудя

за бунта между нас.

 

И знам, че ще страдая

за таз висока цел,

но всичко ще изтрая

и няма да се кая

за тежкия си дел.

 

Но ак" по участ люта,

че роб ще съм, съзра,

то в същата минута

по примера на Брута

свободен ще умра!"

 

Ти радост, мир, угода

не знайше оттогаз,

ти плачеше с народа

и бунт зарад свобода

приготвяше у нас.

 

Настана ден Гергьовден!

Сънят ти оживя:

пламнa гневът народен

и пряпорец свободен

в Балкана се развя.

 

Но в битките с вразите

не те намери смърт,

ни тамо в планините,

нито под съсипните

на бащиний ти кът.

 

Отруден, окървавен,

с разбиено сърце,

за левът обезславен

ти падна, с яд удавен,

роб в турските ръце.

 

Горкана! И когато

изваден бе на съд,

със ярост във душата

ти като Караджата

ревеше на врагът:

 

"Сган тигрове проклети,

презирам ваший бяс!

Бесете и колете

и с кръв се утолете,

но близо й ваший час!

 

Ще умра аз, тирани,

как братята ми мрат!

Покрити с люти рани,

с вериги оковани -

не е ни мил светът!

 

Но дор сме ний в гробове,

души ни ще родят

безброй юнаци нови,

кат нази все готови

на вас да отмъстят!"

 

И да им не оставяш

но-друга радост тям,

ханджар един долавяш,

в гърди си го ударяш

и падаш мъртъв там.

................

 

................

О, душо благородна!

Горка бе твойта смърт;

но тя не бе безплодна;

идеята свободна

възкръсна тоя път.

 

И колко ощ безбройни

момци в тоз бунт свиреп,

на таз идея войни,

разпалени, достойни,

изгубихме кат теб!

 

О, Каблешков, загина!

Загина гордо ти:

огънят ти застина,

земята с теб зарина

надежди най-свети!

 

2 юли 1876

Подъл ли е българският народ

Ох, тежка става съдбата наша!

Да пийм имало горчива чаша!

 

Не, не, мълчанье не трябва вече,

в гърди ми ядно кръвта затече...

Но що да правя! Какво да чиня?

Дали за клетви и аз да зина?

 

Не, не, не бива! Не е днес време

борба несвясна да се поеме...

Ох, тежка, зла е таз рана клета,

която бива от брат приета!

 

Народ сме ние, народ, кой страда,

а никой няма за нас пощада.

Обляни в кърви, от скръб убити,

въз нас се сипят слова сърдити:

"Мълчи ти, подло, нищожно племе,

на славска челяд си срам и бреме!"

Обида грозна! Отровни речи!

Тегла ни страшни за смях са вече!

Венеца търнов, що нас венчава,

венец за хули, за укор става.

 

О, Българийо! Ти, майко жална,

що снасяш мълком съдба фатална,

ти, що под иго си примирала,

и пет столетья душа си брала,

и толкоз жертви свети оплака,

и тоз час грозен, проклет дочака;

ти, мъченице злочеста, клета,

с позор покрита и с кръв облета,

с коса разстлана, със бузи бледни,

със плачещ поглед и с устни ледни,

която лея и възглашавам,

която любя и обожавам,

вдъхни ми днеска, одушеви ме,

да браня твойто свещено име!...

 

Да! Братя същи, да, братя родни,

от нас по-силни и по-свободни,

с вода възвряла ни днес поляха.

"Вий сте род долен - ни те казаха,

вий сте род долен и низко племе,

за смърт решено от много време;

от робство дълго сте веч изгнили

и кръв нечиста ври в ваште жили!

Не сте славяне, а стадо хора,

що в робство трае и мре в позора."

 

И с тоя начин небратски, леден

ствариха удар въз нас последен!

 

Но, братя, стойте! О, не, недейте!

Въз наште рани нов яд не лейте.

Какъв грях тежък сторихме ние,

та тъй ни страшно кълнете вие?

Ний що сме друго, я помислете -

освен човеци нещастни, клети

и жертви бедни на турска ярост,

кои заслужват не гняв, а жалост!

Недейте туря тая зараза

на низка злоба, на зла омраза

между два братя еднакви, сродни.

Не сейте тия зърна злоплодни!

Каква ли полза за нази, братя,

от таз неправда, от тез проклятья?

Ако се в нази вгнезди раздорът,

скръбта е наша, а ваш позорът.

Но аз ви питам - на що роптайте?

Със кой народ се днес вий ругайте?

От кой народ се срамите вие,

та сте решили да се убие?

Не от тогоз ли, кой в път ви вкара,

кому дължите писмо и вяра?

От тоз народ ли, кой в старо време

бе слава, гордост на славско племе?

Дали не може със вас наравно

да се похвали с минало славно.

Но ако вий се гордейте главно

със Милутина и с крал Душана,

то той пък има юнак Карана

и Симеона, и Самуила,

и три Асеня - деди светила,

със памет славна, със памет мила. -

.........................

 

Карпати голи! Поля дакийски!

Гори балкански, гори тракийски!

Ти, Черно, Бяло и Синьо море,

и ти, о, слънце, що грейш отгоре,

вий, паметници на вековете,

защита наша сега станете!

Петстотин годин вериги тежки!

Петстотин годин все сън мъртвешки!

Заря-надежда не бе остала,

над нас бе мрачност, под нас провала;

под два тирана жестоки, люти

търпяхме мълком беди нечути.

Ръка отнийде не се подаде

из тая пропаст да ни извади.

Стоехме ние на тоз свят бели,

а всякой знайше, че сме умрели,

или не знайше, че сме живели...

 

Но искра светла сред туй мъртвило

във дън сърце ни се беше скрила.

Под пепелта се жарът таеше.

И върху гробът живот цъфтеше.

Кръвта, що друг път била в деди ни,

и днеска гордо завря в гърди ни.

Идея чудна зарад свобода

възкръсна веке, изгря в народа.

Но що аз казвам?... Нас, нас обиждат!

Да ни представят за подли ищат!

Уви! Забвенье и мрак покриват

светите кости, що днес почиват

в полята славни, там във Елада²,

и подвиг светъл немa награда.

И пак, когато от зла робия

да се избави скокнa Сърбия,

какви юнаци от нашта рода

паднаха тамо зарад свобода!

От тяхно име, що мрак потули,

за нази само остаят хули.

 

Но що да ходя така далече

подпор да търся за мойте речи

и ответ славен на зли обиди?

Кръвта се още в Балкана види,

скалите още са почервени,

горите още са нажалени,

душите тамо и днеска бродят

на тез, що мряха зарад народът!

Хаджи Димитре, стани из гроба,

де падна мъртъв заради роба.

Повикай твойте момци отбрани,

кажи нам твойте дълбоки рани!

О, вий, долища, вий, пущинаци,

къде денахте таквиз юнаци?

Младежи буйни, сега станете

и вашта храброст сами явете!

И тез, които ви вас убиха,

с каква цена ви кръвта купиха?

Кажете колко паднаха турци

под ваший удар?

О, панагюрци!

Кой глас ви мощен на бунт повика?

 

О, Ботев храбри, душа велика!

Къде се скиташ с момците твои?

В кои долини? В кои усои?

Дали там, дето Витоша вене?

Ил там, де Янтра тревожно стене?³

Или ти падна във бой ужасен,

във кръв душманска лев оквасен,

с чело сърдито, с угроза люта?

Но де духът ти сега се лута?

 

Кои долини, кои балкани

той пълни днеска със плач, с стенанье?

Дали се вие над село родно,

де бистра Тъжа тъжи безплодно?

Де твойта майка тъй жално пела

и три години е сина клела?

Или печален и безнадежен

на връх Юмручал⁴ - висок и снежен -

е той застанал и мълком гледа

как турчин губи балкански чеда?

Стани, о, Ботев, и разсърди се!

И ти, Балканьо! Я намръщи се

и с вихри, бури ведно ревнете

и гръмогласно така кажете:

народ, кой дава таквиз герои,

не подъл, низък, а храбър той е!

Езици лоши тогаз ще млъкнат,

клевети злобни ще в миг заглъхнат.

 

Младежи, братя! Къде вървите?

С такава жаркост къде летите?

Нали в Сърбия? Нали на боя,

де има лаври зарад героя,

та там да паднат, о, братя прости,

и вашта младост, и ваште кости?

Аз знам, че с храброст сте род имотен,

че вий не знайте ни бяг срамотен,

ни страх, ни подлост във бой опасни

(куражът грей ви на чела ясни),

че ако вий се с куршум раните,

то не отзади, а все в гърдите;

аз знам що има да изтърпите,

 

че вместо братски да ви обнемат.

с горчиви думи ще ви приемат,

че без награда ще да останат

и ваште жертви, и... вашта памет.

Но смелост, братя, и с твърда вяра

вървете, дето дългът ви кара,

във братски подвиг вий дял вземете

и името ни от срам спасете!

Аз вам желая сполука славна

във таз ужасна борба неравна.

Дано делото велико, свето -

кое почнахте и за което

тез жертви стават, таз кръв се лее,

с успех най-бляскав да се венчее.

 

И скоро, знам аз, кат зрак небесни

светата правда ще пак да блесне,

ще се разкъсат интриги грозни,

ще се разкрият вси мрачни козни

и зли кроежи, и бедни чувства,

що гонят сляпо идея пуста,

и съд по-честен ще се направи

над тез, що днеска скръбта ги дави

и мълком слушат псувни гнуснави.

 

31 август 1876

 

 

---

1 Стихотворението е написано по повод крайно оскърбителния език на сръбските вестници към нашите доброволци в Сърбия и към българите изобщо през Сръбско-турската война на 1876 г. Това раздражение, извикано от неуспехите на сръбското оръжие и от шовинизма на известни сръбски кръгове, се почувствува много тежко от емиграцията ни в Румъния и събуди скръб и силно негодувание, отзвук на които са тия стихове. Искрен привърженик на идеята за сръбско-българско братство, аз ги считам като израз на едно преходно възбуждение и ги поместих тука като характерни за настроенията в оня исторически момент. (Авторът)

2 Българите, взели участие в Заверата.

3 По времето, когато се пишеше това, мътни слухове се носеха за Ботева, уж че бил жив и че се скитал с дружината си по тия места.

4 Планински връх над Калофер.

 

Новото гробище над Сливница

Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и "Лека нощ" навеки си казахте -

        до втората тръба.

 

Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

        куршума... Спете в мир.

 

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

        умираха без страх.

 

Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

        и майките свети.

 

Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

        от вашето ура.

 

И тоз венец - той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

        над гробни ви хълми.

 

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

        Юнаци, лека нощ!

 

1885

В окопа

Кървавият бой престана,

мракът нощни наближи.

Паднал българин в окопа

там до сърбина лежи.

 

Един други се убили;

куршум щику дал ответ.

Гаснат сили, скоро двама

ще оставят белий свет.

 

- Брачо - сърбинът изпъшка, -

гаче те познавам аз?

- Аз съм, Йово, добра среща,

господ пак събира нас.

 

Жал ми е за теб, сюрмахо,

имаш дребна челяд ти!

- Фала, брачо... Памет тъмна... -

Кой си, я ме подсети,

 

дека с тебе се видяхме?

- Във Алексинацкий бой -

турска кръв там проливахме...

- Петко! Ти си? Брачо мой,

 

 

опрощавай... Лепо помня,

без теб тамо аз бях леш.

Майка ми за твойто здраве

често палила е свещ...

 

- Сполай, Йово... Няма нужда,

ти по-харно отплати!...

Ний избихме се кат псета,

господ нека ни прости.

 

- Брачо! - Йово, аз умирам...

Огън, жажда! Ох, горйъ!

- На водица в манерката,

пийни, брат. И аз ще мръ.

 

- Сполай, Йово... па прощавай,

свърших!... Моят гроб е тук!

- Петко! И аз с тебе брачо:

ще заспим един до друг!

 

Мръкна. Въз полето бойно

падна нощната мъгла;

пад мъглата спят спокойно

хладни, кървави тела.

Бащата на доброволците

Песен гърми из улица:

млада чета в бой замина.

Клета майка в къщи пищи -

тя изпрати трите сина.

 

Не искаха да останат

от юнаците назади:

двамата й "простй" казаха,

третият се не обади.

 

Муси се бащата мрачно:

- Мълчи, жено, недей вряка,

какво правиш? Големй се,

ний родихме три юнака.

 

Нека вървят! - Ех напусто,

сърце майчино не зима

от утеха, мъдра дума -

тя се тръшка и поима.

 

Разтъжи се мъжко сърце,

рипва той на друм ги спира:

- Бре, халосници, постойте,

майка ви без вас умира.

 

Връщайте се! - Смутиха се

три юнака - трима сина:

мила им е стара майка -

по им мило за дружина.

 

- Ех ти, татко, кажи майци

да не плаче, да не чака:

юнаците не се връщат -

ний сме вече под байрака.

 

Час минува и повече

как на друма се препират:

бре на халос всичкото е,

твърди глави не увират.

 

Не се връщат! Пак булката

ще да писне, ще завайка,

щом го види сам че иде -

нали тя е пуста майка?

 

Какво има, че отиват?

Глава женска, не отбира.

Па и тия клети сърби! -

Всичката му кръв възвира!

 

Нали те са христиени.

Ходят в черква, вардят пости?

Нали брат му при Гредетин

падна мъртъв - бог да прости?

 

Ето с турчин бой ще има...

А нападат ни хайдушки!

Право имат момчетата,

дето взеха свойте пушки!

 

"Да бих могъл"... Но веднага

страшна мисъл го обфана:

- Вам казувам, връщайте се!

Ала гледа - сам остана.

 

Четата потегли с песни,

гордо знамето летеше,

също както в онуй време,

кога с Филипа той беше!

 

- Бре, разбойници, я стойте,

правите ме да се слиша:

де войводата? Кажете,

искам и аз да се пиша!

Жидов гроб
/еврейски гроб/

Иван Вазов

Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта

Бранители храбри паднаха
под турския кръвнишки нож,
палатите царски пламнаха,
огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата
евреин се мръсен яви
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас.
Аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твоя е власт

Паша милостиви: награда,
А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

И ВИКНА НА ДВАМА ВОЙНИКА:
"УБИЙТЕ ТУЙ КУЧЕ СЕГА!"
ИЗВИ СЕ ХАНДЖАР НАД МРЪСНИКА,
ОТФРЪКНА ГЛАВА ОТ СНАГА.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки,проклятия и срам.


ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;