2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.
Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г.[2]Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори, макар те да не отхвърлят възможността Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание.
След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето и? той се разболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“.
В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.
Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването и?, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.
След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостола започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.
След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната.
Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията.
Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.
Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. — Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.
Левски е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е" и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българския народ.
http://www.targo.org/
|
Вестник "Дума" , 15 Юли 2010, брой 160 Заради решение на кабинета след седмица МВР изтегля охраната си от паметника |
||
|
Само след около седмица мемориалният комплекс на връх Шипка остава без охрана. На 23 юли МВР ще изтегли хората си, които в момента охраняват паметника. Причината е постановление номер 4 на Министерския съвет, с което Шипка е изключена от списъка със стратегически обекти, охранявани от служителите на реда. Мотивът на управляващите са налагащи се икономии. |
Шипка остава без охрана МВР спира да пази историческия комплекс и НИМ, ако общините не си плащат
СОФИЯ. Паметникът на Шипка и Националният исторически музей в София остават без охрана от 23 юли. Те са изключени от списъка на стратегическите обекти у нас с решение на Министерския съвет. Това потвърди за "Стандарт" и МВР шефът Цветан Цветанов, но обясни: Мярката се налага с цел съсредоточаване на полицейските сили в населените места. Нека съответните общини също да помогнат за охраната на такива национални обекти, обясни Цветанов.
Той бе категоричен, че МВР не може да пази всеки паметник, но ако кметствата решат да платят за това на вътрешното ведомство, оттам са склонни дa пратят полиция. Данчо Данчев, директор на Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", заяви че вече е получил предизвестие от МВР, и предупреди, че част от експозицията там е на открито и може да се превърне в лесна плячка за крадците. Зам. културният министър Тодор Чобанов също коментира казуса. За "Стандарт" той заяви, че става въпрос за недоразумение.
"Никой не си е и помислял, че може да оставим културно-историческото наследство на България без охрана. Просто се водят преговори за реда на финансирането на тази охрана. Обсъжда се и дали тя да бъде от МВР, или от частни гардове, обясни заместникът на Вежди Рашидов. Чобанов отказа повече подробности, за да не се улесняват крадците и иманярите.
Екип на "Стандарт"
http://www.duma.bg/fce/001/0079/files/Duma_160_10.pdf
Голяма загадка остава защо България членува в ЕС
Българските представители в европейските ръководни органи пазят в тайна от обществото позициите на страната и обикновено подкрепят чужди решения. Знаете ли защо България членува в Европейския съюз? Така си мислите… Ако знаехте, щяхте да имате поне малка представа какво тя прави там. Но едва ли са повече от дузина запознатите как България гласува за изработването на общата европейска политика, кои решения подкрепя, срещу кои е против, каква позиция заема и дали са отчетени националните ни интереси. За нашите евродепутати от време на време се чува какво правят, защото си изработиха навик да контактуват с медиите и обществото. Миналия петък 12 от тях публично отчетоха по какви приоритети са работили през първата година от новия Европарламент. Общото впечатление е, че всеки си е избрал европейски образ, като е фокусирал вниманието си върху определени проблеми, които могат да интересуват българските граждани. Андрей Ковачев (ГЕРБ) се вълнува от участието на България в общата външна политика на ЕС, Ивайло Калфин (БСП) – от бюджетната политика на ЕС, Владимир Уручев (ГЕРБ) – от енергетиката, Филиз Хюсменова (ДПС) – от регионалните фондове, Илиана Йотова (БСП) – от социалната политика, Антония Първанова (НДСВ) – от здравеопазването и пр. Евродепутатите обаче не са изразители на обща национална позиция, защото в ЕП разделението е според политически семейства, а не по национални делегации.
Законите в ЕС се формират по две направления:
освен чрез Европарламента, който е носител на доминиращата политическа и гражданска воля в ЕС, важна роля има и Съветът на ЕС (съветът на министрите в неговите девет формата), чиито решения показват каква е преобладаващата национална и правителствена воля на държавите членки. Най-важните актове, които се прилагат незабавно във всички държави със силата на национални закони, се приемат само след съгласие между ЕП и Съвета на ЕС и по инициатива на Еврокомисията. Това означава, че евродепутатите поне трябва да знаят какво мислят правителствата.
На въпрос на в. “Сега” дали българските евродепутати са запознати какви позиции изразяват българските министри в Съвета на ЕС всички потвърдиха, че няма система за тяхното информиране. Даже постоянното представителство на България в ЕС се държи загадъчно и не им казва нито как гласуват българските министри, нито какви въпроси поставят пред другите държави, нито каква подкрепа търсят в защита на едни или други национални интереси.
“Нямаме информация от заседанията на Съвета. За една година само двама министри са искали среща с евродепутати – Николай Младенов (МВнР) и Томислав Дончев (еврофондовете). Когато човек се опита да се добере до такава информация, не се гледа с добро око на нашето любопитство”, каза Илиана Йотова. Димитър Стоянов от “Атака” добави, че “ако от сегашното правителство двама министри са се срещнали с евродепутати, от предишното не е имало нито един”. Думите му възмутиха бившата министърка по европейските въпроси Гергана Паси, която напомни, че редовно е запознавала евродепутатите от всички политически групи с решенията на Съвета по европейски въпроси (СЕВ) към Министерския съвет. Друг евродепутат, пожелал анонимност, каза на “Сега”: “Не само ние не знаем какви позиции защитават българските министри. Навярно и те не знаят, защото редовно изпращат на заседанията на Съвета своите заместници, които присъстват като фигуранти”.
Ето че България членува в ЕС, без да каже нито чрез своите евродепутати, нито дори чрез министрите си какви свои приоритети изразява и каква насока желае да даде с гласа си на общата европейска политика. А нейният глас съвсем не е за пренебрегване, защото в Съвета на ЕС има тежест колкото Австрия и Швеция. Ако в Европарламента ни се полагат 17 от 736 места (2.5%), в Съвета имаме право на 10 гласа от общо 255, или на 4%. Не е много, но при достатъчно дипломатически умения България би могла да си поставя цели и да ги постига чрез гъвкави вътрешни съюзи с едни или други държави. Тя трябва да знае какви последици могат да настъпят за нея от определени общи решения, как да ги приложи във вътрешното си законодателство, за да не попадне под санкции, да предвижда отрано с кого може да съгласува действията си. При това трябва да има съюзници не само сред чуждите министри, но и сред евродепутатите, защото европейското законодателство минава през врата с два ключа.
По принцип държавата има структури точно за тази работа. Механизмът на вземане на решения по европейските въпроси е тристепенен. Първата степен са 31 работни групи към Съвета за европейска интеграция, където се подготвят проектите на съответните документи. Следващото равнище е самият Съвет по европейските въпроси. Негови членове са основно заместник-министрите по европейските въпроси в различните министерства и ръководителите на работните групи към СЕВ. Той заседава в понеделник, но може да се събира и извънредно. Изготвените от него документи се внасят на редовните заседания в сряда на Министерския съвет, който е третата степен в механизма за формиране на българската политика по европейските въпроси. Само най-важните и политическите въпроси се решават на това ниво, като стремежът е другите да приключват с решения още в работните групи и СЕВ. Препоръчаните от тях позиции се използват при подготовката на заседанията на КОРЕПЕР – работния орган на дипломатическите представители в Брюксел на страните членки. Координацията по европейските въпроси е разделена условно на вътрешна и външна. Вътрешната е с ресорните министерства и ведомства в България, като се осъществява от дирекция “Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” в администрацията на МС. Външната координация е с Постоянното представителство на България към ЕС и с посолствата на държавите – членки на ЕС, като се осъществява от дирекция “Европейски съюз” в МВнР. Главното външно звено в механизма по европейските въпроси е Постоянното представителство на България към ЕС. Висшите дипломати обаче не могат да бъдат компетентни по всички въпроси и затова разчитат на документите, подготвени от “шерпите” (специалистите) в 250-те работни групи и комисии към Съвета на ЕС. В тях участват експерти от държавите членки и дипломати от постоянните представителства в Брюксел. Там кипи основната работа, там става сблъсъкът на мнения и се оформят доминиращите позиции и компромиси. Как обществото би могло да следи какво се решава от негово име и за негова сметка? Формално – много лесно. На електронната страница на правителството има рубрика “Координация по въпросите на ЕС”. Там се публикуват съобщения от СЕВ – каква позиция ще изразят българските пратеници на предстоящите заседания на Съвета на ЕС. Текстовете обикновено са образци на чиновническата стилистика и съдържат малко полезна информация за неспециалисти. Например на 5 юли бе решено, че на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси на 13 юли ще бъде изразена следната позиция: “България подкрепя засиленото внимание на Европейската комисия върху националните фискални рамки в рамките на превантивната роля на Пакта за стабилност и растеж, както и предложението за стартиране на процедура по свръхдефицит само при нарушение на критерия за публичния дълг.” С други думи, тя не е съгласна да бъде подлагана на такава процедура само заради надвишаването с 0.8% на пределния бюджетен дефицит от 3%, защото по другия показател – дела на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт, е много под пределното равнище от 60%. Наказателната процедура обаче е стартирала.
Дебатите в Съвета могат да се наблюдават на неговата електронна страница, а как България е гласувала, става ясно от рубриките Документи/Прозрачност на законодателния процес/Явно гласуване. Там по години и по заседания може да се установи, че правителството почти винаги е подкрепяло предлаганите решения, гласувани с квалифицирано мнозинство. Щом е така, защо трябва да има такъв сложен механизъм за изработване на собствена държавна позиция?
“Прилагаме принципа решенията да се съгласуват на възможно най-ниско равнище”, обясни на “Сега” компетентен по европейските въпроси източник във външното министерство. Целта е общата позиция да бъде изработена още от “шерпите”, а началниците да й придадат официална сила. Изследване на Университета Комениус в Братислава (Словакия), огласено в Брюксел на 1 юни, потвърждава, че така постъпват в повечето случаи почти всички държави в ЕС. Поразително е, че откакто членува в ЕС, България повтаря много точно сумарните резултати от гласуванията на Франция: през 2007 г. – 100% подкрепа за решенията в Съвета, през 2008 г. – 99.7%, през 2009 г. – 100%. Когато е имало спорни въпроси, пак се получава съвпадение – 100% през 2007 г., 98.1% през 2008 г. и 100% през 2009 г. Трудно е да се намери обяснение, защото интересите на България и Франция не винаги съвпадат. Но все пак имаме общ знаменател – нали сме все франкофони. Същото съвпадение се наблюдава и с Чехия, но с нея пък сме бивши “братски страни”…
Автор: Светослав Терзиев, в. “Сега”
Нов заподозрян за убийството на 24-годишния Борислав Райнов на 4 юли в столичния квартал Овча купел е задържан от полиция във вторник. Арестуваният е на 29 г., има три присъди - две за кражби, една за грабеж. Регистриран е за средна телесна повреда и за измама. Вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че "задържаният е лицето, което явно е причинило смъртта на младежа"
Борислав Райнов издъхна от раните си след сбиване в ромската махала между Овча купел и Факултета. Според разследващите именно 29-годишният С.Д. последен е нанесъл удара по главата на Райнов, с кой е причинил смъртта му. Веднага след убийството беше задържан друг мъж - 30-годишният ром Тр. Б., който намушка по цялото тяло Райнов. Аутопсията обаче показа, че смъртта е настъпила от черепно-мозъчна травма, а не от ударите с нож. Поради тази причина първият арестуван бе освободен.
Очаква се прокуратурата да поиска 72-часова мярка "задържане под стража" за С. Д.
Министърът на вътрешните работи каза още, че до края на работния ден ще приключи проверката за работата и дейността на полицията по случая с убийството. Тя бе разпоредена заради твърдения на близките на убития, че при възникването на инцидента съвсем наблизо е имало полицаи, които не са се намесили.
Няколко дни след убийството пред Народното събрание се състоя граждански протест с участието на роднини и близки на Райнов. Тогава майка му Галина Райнова обвини полицията в бездействие, както и Бърза помощ, която според нея е дошла прекалено късно.
След убийството на Райнов в София имаше още два инцидента между българи и роми - единият със стрелба на мъж по роми, които той набеди за виновни за смъртта на кучето му, а вторият - побой на пътник в автобус на градския транспорт от роми.
http://www.mediapool.bgБрой 25
9 - 15 юли 2010 г.
ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...
Д-р Петко Стефановски
Защо не се цени работата на специалистите в Спешно отделение? Каква е причината лекари и сестри масово да напускат и дали е реализуема в България идеята за суперспешни центрове, разговаряме с началника на Спешно отделение към УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - Плевен, Д-р Петко Стефановски.
Спешно отделение не е безплатна лаборатория
Д-р Петко Стефановски е роден на 1 април 1974 г. в Пловдив. Завършва медицина през 2000 година в Плевенския медицински университет. През 2007 г. взема специалност "Спешна медицина", възпитаник на "Пирогов". От 2000 г. до 2003 г. работи като завеждащ филиал на "Спешна помощ" в град Роман. От 2004 до 2007 г. е лекар в "Бърза помощ" - Червен бряг. От 2007 г., от създаването на Спешното отделение към УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - Плевен, е негов началник.
Интервю на Поля ТОМОВА
- Д-р Стефановски, професионалният ви път е свързан изцяло със спешната помощ. Защо избрахте точно тази работа?
- Да, вече 10 години работя само в системата на спешната помощ. Защо съм избрал тази работа? Много са факторите, но това, което наклони везните, бяха едни курсове по спешна медицина в София през 2000 г. Тогава се запалих заради това, че хората се нуждаят от спешна помощ, която да е и качествена. Установих, че тази работа ми харесва. Тъй като обаче проблемите в спешната помощ са много, явно си падам и малко романтик - нашата работа обикновено не е високо ценена от никого - нито от колегите, нито от пациентите.
- Защо казвате, че не е ценена тази работа?
- Мога да кажа, че за последните четири години тук са преминали 13 лекари. На всеки втори или трети месец един напуска, назначават се нови, изкарват три - четири месеца, пак напускат... Част от колегите, по-точно четирима, са вече в чужбина - Германия, Испания, останалите намериха работа по специалността си в малките болници в региона...
- Това ли е големият проблем на спешната помощ?
- Ниското заплащане е най-големият проблем. На второ място - липсата на възможност за квалификация според сега действащото законодателство. Ако ги степенуваме, след това е проблемът с липсата на колегиалност в доболничната помощ. Разбирам колегите, личните лекари, че нямат направления за специалисти, но нас ни използват като една безплатна лаборатория...
- Явно тази практика продължава...
- Продължава да се случва, дори в момента имаме проблеми с педиатричната помощ. Джипитата нямат направления за педиатри и всички деца се пращат тук за безплатна консултация с педиатър, безплатна лаборатория и т. н. А това на практика си е източване на бюджета на болницата. Голям проблем също са неосигурените пациенти. Както знаете, Плевен е една от областите, в които има доста места с голям брой роми. Те са неосигурени, имат много деца, които не се отглеждат в добри условия, често боледуват. Ако се върнем към проблемите, сега вече сред тях се нарежда и закриването на малките болници, които насочват пациентите си при нас. Ако обобщим - всичко, с което колегите общо взето не могат да се справят, се праща в Спешно отделение. Тук влизат и всички тежки случаи, които ще излязат скъпи на малките болници, както и на частните. Пациенти идват при нас не само от Плевенска област, но и от околните.
- Колко получава един лекар в спешно отделение и колко часа работи?
- В Спешно отделение 425 лв. е заплатата на ординатора. Работи се на дежурства по 12 часа. Заплащането е общ проблем на цялата болница, но то не зависи от ръководството на лечебното заведение. Недофинансирането въобще на болничната помощ води и до тези ниски заплати.
- Има ли риск да останат спешните отделения без лекари?
- Да, стои този проблем. На 1 юни ме напуснаха едновременно трима от лекарите, които работеха тук. Ние бяхме шест човека с мен и това означава, че аз в един момент се оказвам с 50 процента по-малък личен състав в отделението. Останахме без лекари, които да поемат дори графика. Започнаха да дават дежурства на половин щат от отделенията в болницата, защото по-големият проблем е, че няма нито един желаещ да работи в Спешно отделение. И за месец и половина имам само една молба на лекар, който желае да работи тук. Сестрите също напускат, ето в момента имам две такива молби. А нямам нито една молба за работа...
- И какво ще правите?
- Ще се справяме. И ще чакаме желаещи да работят при нас.
- Спряха ли нападенията над персонала в Спешно отделение от пациенти или техни близки?
- С усилията на охраната на болницата и СОТ, в близкия месец - месец и половина не се сме имали физически нападения. Но пък вербалните си остават. Ето ви един пресен случай. В неделя дежурният ми се обажда, за да дойда да му помогна, защото има много хора. Идвам и какво се оказва - имало е катастрофа при село Български извор, девет пострадали едновременно. От филиала в Луковит прескачат районните болници и ги пращат директно при нас - всичките пострадали. А тук е дежурен един лекар с две сестри и двама санитари. Сред пострадалите имаше и тежко ранени, със сериозни травми. Това е неделя, когато почти не работят джипитата. Отвън в чакалнята имаше над 25 човека с най-различни оплаквания - зачервени гърла, деца с температури, бъбречни кризи... И ние с колегата се заемаме с пострадалите от катастрофата. Хората чукат на вратата, излизам и любезно им обяснявам да изчакат, докато приключим с тежко пострадалите. Ако не им се чака, да отидат в поликлиниките, където има неотложни кабинети. В момента, в който аз шинирам една жена със счупено бедро на две места, звъни телефонът. Обажда ми се дежурното джипи във Второ ДКЦ и ми вдига страшен скандал - защо попадали хора при тях. Аз обяснявам - имаме катастрофа с тежко пострадали, хора в шок и тази жена ми вдигна скандал, едва не ме напсува и обяви, че щяла да се жалва заради това, че ние в момента не преглеждаме болни в Спешно отделение.
- Как гледате на идеята за създаването на суперспешни центрове?
- Идеята е много добра, този модел действа на много места в други държави. Малко съм скептичен обаче дали тук, в България, това може да се реализира. Първо е доста скъпо начинание. Второ, освен много добра апаратура, трябва да има и подготвени кадри. А в момента има огромен проблем със специализации, с курсове за следдипломна квалификация, защото всичко е платено. Трябва да има държавна политика за специализации и следдипломна квалификация. Ето например, аз в момента искам да изкарам курс по ехографска диагностика, защото при нас е необходимо и по законова уредба, и по всичко останало... Но курсът е платен. Аз със заплатата си не мога да си позволя да отделя пари и да отида. Да не говорим, че ако пък започна курса, тук няма да има кой да работи на график... Но иначе, ако се направят такива центрове, ще сработят. Как обаче ще стане сега, в условия на криза, не е ясно. Не е ясно и кой ще плаща за тях. Защото положението в болниците е трагично и повечето няма да могат да си позволят да поддържат тези центрове.
- И тук сте закачили списък с цените на дейностите. Някой плаща ли изобщо?
- Пациентът, който е по спешност, който е в животозастрашаващо състояние, ние нямаме нито морално, нито законово право да му искаме пари. За такива пациенти е безплатно. Платени са неща, които по Национален рамков договор влизат в задълженията на общопрактикуващите лекари или техните заместници - например вадене на кърлеж. То струва 20 лв. Може би един или двама са платили. Другото платено, е смяна на превръзки, катетър... Но много малко си плащат.
- Колко пациенти преминават през Спешното отделение?
- За миналия месец общо прегледани са 2 100 човека, като го разделите на 30 дни се получава по около 70 човека на ден. Като това е на един лекар. На час се събират по три - четири прегледа. Тежките състояния попадат в болницата, те биват хоспитализирани. От тези 2 000 човека такива са 470. И аз искрено се надявам новият министър на здравеопазването да промени системата точно в тази насока - личните лекари да си поемат пациентите, независимо от това дали са почивни дни, или не. Защото едно изследване на кръв, един преглед на едно зачервено гърло, да кажем, което в доболничната помощ би излязло 10 - 15 лв., тук вече стига до 50 лв., защото се ангажира целият екип, плюс лабораторно изследване, плюс консултация със специалист. Четири пъти се оскъпява и това е проблем за здравната система.
- Какви са най-честите заболявания, с които хората идват при вас?
- На първо място с 23% са заболяванията на органите на кръвообръщението. Тук освен инфарктите влизат и инсултите. През 2007 г. са преминали 274 пациенти с инсулт, през 2008 - 592-ма, а през 2009-а - 776 случая на мозъчен инсулт. Виждате, че растат всяка година инсултите. Пак според данните 77% от пациентите миналата година сами са потърсили помощ тук. Около 19 на сто са докарани от филиалите на "Спешна помощ". Насочените от други кабинети и отделения са около 200 души, а 51 човека са докарани от друга област. А сега сме началото на юли и тази цифра вече сме я надхвърлили. От частните болници имаме също толкова. От РПУ-тата и затворите са докарани около 200 души. Основната част от населението идва само.
- Сещат ли се хората да благодарят за усилията ви?
- Не, рядко се сещат. Като че ли не се цени нашият труд, работата ни... Имам чувството, че хората са се овълчили до такава степен, че не признават труда на другия за нещо ценно.
- Свиква ли се с болката, със смъртта?
- Не, с това не се свиква. Преживява се трудно. Слава Богу, починалите при нас не са чак толкова много. За миналата година имаме 63-ма починали, от общо над 20 хиляди пациенти, които са преминали. И още 80 сме настанили в реанимациите, което е един доста голям процент на успешни реанимационни мерки, които сме предприели в нашата противошокова зала.
- Вашето семейство как приема професията ви?
- Семейството ми ме разбира, имам дъщеричка на осем години. Разбират ме, като съпругата ми вече просто свикна с редовните ми отсъствия от дома.
- Как разпускате?
- Правя си ремонт. Аз лично си направих парна инсталация. Научих се да лепя полипропиленови тръби. Обичам сам да си майсторя някакви неща. Друго - фитнес и чета книги, основно научна фантастика. Библиотеката ми в момента наброява 420 тома, почти всичко излязло на български го имам. И ако това е краят на интервюто, ще завърша с това, че съм оптимист.
- За кое?
- По принцип - и за здравната система, и за бъдещето на нашата страна.
Материалът е от новия брой на BG Север
Американският посланик у нас Джеймс Уорлик все повече се изживява като генерал-губернатор. Това пролича особено ясно на 7 юли, когато посланикът призова за публичност на споразуменията, договорени между българското правителство и Русия по енергийните проекти. Обяснението за неординарното си искане пратеникът на Вашингтон най-неочаквано намери в изведнъж бликналото българско любопитство. Българите, смята Уорлик, сигурно искат да разберат защо цената на газа се е повишила с 30% и дали няма през следващите 5 или 10 години да се повиши още. Ние обаче не можем да знаем това, защото тези споразумения са тайни, изрази разочарованието си той. Според Уорлик българското общество има право да знае какво точно са се договаряли София и Москва по енергийните проекти. Но най-важният въпрос, който явно не дава мира на Негово превъзходителство от дълго време, е: „Какво стана с диверсификацията?” Именно това попита Уорлик и подчерта, че разнообразяването на енергийните източници е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за целия регион на Балканите. Сиреч, ако правилно сме разбрали, от това с какъв газ ще си подгряваме котлите в ТЕЦ-овете през зимата изключително много зависи дали на столичани, пловдивчани, ямболии, варненци и т.н. ще им е по-топло или по-студено. Същото по аналогия се отнася и за македонци, албанци, сърби, гърци и т.н. Интересна логика, макар нещо да не ни се връзва – да не би азербайджанският газ да топли повече, отколкото руският? Или пък ние сме изостанали от развитието на физиката?
Естествено, като добър ученик, който си знае урока докрай, представителят на Обама не пропусна да изрази надеждата си, че ще се реализира и подкрепяният от Вашингтон и Брюксел проект за изграждане на алтернативния на „Южен поток” газопровод „Набуко”, „ако българското правителство е ангажирано да осигури диверсификация на енергийните източници”. За да получи така нужната му информация и да види дали ще му се сбъднат въжделенията, Джеймс Уорлик взе, че изненада с лична среща министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Последният не бе особено възрадван от факта, че трябва да се обяснява пред американския пратеник като съгрешила мома пред селски поп, но в общи линии се справи с положението. Нещо повече, след срещата министър Трайков бодро рапортува, че мненията им с посланик Уорлик за необходимостта от диверсификация на доставките и свободен пазар съвпадат на 100% (има си хас!). Той изреди и направеното досега за междусистемните газови връзки с Гърция и Румъния, планираните такива с Турция и Сърбия, както и намеренията за внос на втечнен газ и търсене на нови находища. Вярно е, че по повод необходимостта да информира лично Уорлик за разговорите с руския вицепремиер Виктор Зубков Трайков промърмори, че диверсификацията и прозрачността са най-важните за един функциониращ пазар, на който не се налага някой да пита, а друг да отговаря, но това бе неумел опит за повдигане на авторитета му. Впрочем, до него можеше и да не се стигне, ако „мегаминистърът” въобще бе отклонил искането за среща от американския посланик по въпроси, отнасящи се до отношенията ни с трета страна, които него изобщо не го засягат. Още повече, когато става дума за секретни договорености. Но това при сегашното правителство, което изпълнява функциите на колониална администрация, просто не може да се помисли, камо ли пък въобще да се случи. Затова и Джеймс Уорлик продължи да задава въпроси, този път директно отправени към премиера. Посланикът заяви, че иска да разбере какви са фактите и какви споразумения са били постигнати с руснаците за АЕЦ „Белене”. С други думи, изпълнени ли са стриктно получените указания. Той изрази опасения, че поетите от премиера Борисов ангажименти за намиране на стратегически инвеститор в централата и за икономическа обоснованост на проекта ще бъдат изпълнени. Пратеникът на Белия дом очаква от Борисов да изпълни и обещанието си, че „ще има продължение на „Белене”, само ако се намери сериозен международен инвеститор и само, ако е икономически обоснован проектът”. Бих бил изненадан, ако са взети някакви решения, които да противоречат на това, което премиерът вече е казал по отношение на този проект, размаха пръст Уорлик и припомни обещанието на кабинета за повече прозрачност на енергийната му политика. „Ще имаме достатъчно алтернативи, за да бъдем енергийно независими”, отговори веднага пред журналисти премиерът Бойко Борисов. Що се отнася до алтернативните доставчици, премиерът обеща правителството да намира нови възможности. „Знаете, че подписахме спогодба с Турция да ползваме техния терминал за втечнен газ. Знаете за това, което прави президентът с Азербайджан, а и аз съм ги поканил да дойдат тук”, каза още Борисов. За АЕЦ „Белене” той подчерта, че до септември има още месец и половина – достатъчно време да се намери европейски инвеститор. Изглежда обаче медийните съветници на министър-председателя са преценили, че недостатъчно е успокоил приятеля си Уорлик, защото тази сутрин той хвърли още сили да бъде разбран по една от националните телевизии. До този момент много ясно спазваме своята евроатлантическа ориентация, рапортува Борисов. И се аргументира: „Когато американската страна и президентът Обама ни призоваха да приемем затворник от Гуантанамо, ние се отзовахме веднага и МС взе решение. Когато ни попитаха как ще реагираме за общата ПРО на НАТО в Европа – ние веднага се отзовахме.” Няма, следователно, основание за тревога, още по-малко за подобно публично дърпане на уши от US амбасадора. Разбира се, премиерът като истински стратег веднага намери обяснение за Уорликовите вълнения. Великите сили, каза Борисов, са доста влюбени в нас като държава и много искат да имат влияние в България. Според него в определени моменти или руската страна, или американската страна се раздразват от по-голямата активност на едните или другите. Всички разговори относно цените на газа се водиха напълно прозрачно, още веднъж успокои премиерът притеснения посланик на САЩ. За проекта Набуко Бойко Борисов коментира, че работи много добре като проект. „Южен поток” не се бие с „Набуко” в България – това са транзитни такси, обясни на специфичния си език той. Така че и тук няма място за съмнения в душата на Джеймс Уорлик. Цялото това старание на Борисов можеше да бъде спестено обаче, ако той като премиер на една суверенна държава, бе извикал заради недопустимото му поведение американския посланик за кратък разговор, на който да му обясни вижданията си за приятелството и властта.
Автор: Евгений Еков
|
Животът му е свързан с борба за съществуване, всеотдайност, любов, вярност и дълг към майка България. Вечен поклон пред българския гений и патриарх на българското слово! 9 юли 2010 |
Народната библиотека в Пловдив отбелязва 160-годишнината от рождението на своя патрон Иван Вазов (1850-1921)
На 7 юли започнаха тържествата, посветени на 160-годишнината от рождението на Иван Вазов, а точно преди 60 години Пловдивската народна библиотека се наименува на този велик български поет, прозаик, драматург и човек. Така Иван Вазов става неин патрон. Тържествата започнаха с тематична конференция „Жените в живота на Иван Вазов”. Доклади на тема „Любовното творчество на Вазов. Митологични, етнокултурни и биографични проекции” изнесоха Емилия Каменова и Катя Кузмова-Зографова, главен уредник на дома-музей „Никола Вапцаров” в София.
Литературният историк Емилия Каменова се спря много обстойно и богато описателно, бих казала дори артистично, на любовната биография на Иван Вазов на фона на неговия обществен живот. Всички тези „любови” са отразени в поезията на автора. На същата тема, но с някои по-конкретни факти от написването на дадени любовни стихове, се спря и Катя Кузмова-Зографова, без да повтаря казаното от предходния лектор. Основно тя говори за Евгения Марс, голямата любов на Вазов, и нейното отразяване в творчеството му.
След двете прекрасни лекции се изказаха доц. Юлия Николова в защита на жената възрожденка, която освен революционерка може да бъде и нежно цвете, възпято от поета. След нея се изказа и доц. Владимир Янев, ПУ „Паисий Хилендарски”, вече в защита на жената като цяло и по-точно жената „блян”. Рецитал по Вазови творби изпълни Георги Василев, актьор от Пловдивския драматичен театър.
Днес, 8 юли, конференцията ще продължи в Сопот, родния град на Вазов. Към двете лекторки ще се присъединят Венета Ганева, завеждащ отдел „Специални сбирки”, с доклад на тема „Първи Вазови издания в Пловдивската народна библиотека” и уредника на къщата-музей на поета, Цветанка Неделчева.
Екатерина Полякова
Сопот чества 160 години от рождението на Иван Вазов
Вазовите дни в Сопот, посветени на 160-годишнината на патриарха на българската литература /1-9 юли/ продължават. След поредица от прояви, включващи национален конкурс за детска рисунка „Син съм на земя прекрасна”, VІ традиционен фестивал на старата градска песен „С мечти и блянове крилати”, с пленера „Аз рисувам Вазовия Сопот”, вчера се отбеляза 70-годишнината на къщата-музей „Иван Вазов”, а днес се откри изложба на занаятите.
Утре тържествата в Сопот продължават с конференцията на тема „Жените в живота на Вазов”, която най-напред се състоя днес в НБ „Иван Вазов” в Пловдив.
Кулминацията ще бъде в петък, 9 юли, когато е роден Иван Вазов, с тържествена литургия, с „Представлението” по романа „Под игото” в Радиното училище, с награждаването на участниците в литературния конкурс и в конкурса за детска рисунка. В следобедните часове следват разговор с новия носител на Вазовата литературна награда, среща с всички носители на Вазова награда или техни родственици, а вечерта от 18 часа на площад „Иван Вазов” е официалната церемония по случай 160-годишнината на Иван Вазов със слово на кмета Веселин Личев, после в читалището ще се състои връчването на самата национална литературна награда, спектакълът на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество”, а на площада - дефиле и концерт на фолкорни състави от читалища с името на Вазов и, разбира се, празнични илюминации.
Сред носителите на Националната литературна награда „Иван Вазов” са Йордан Йовков, Емилиян Станев, Милена Цанева, Вера Мутафчиева, Георги Константинов и много други.
Ново пано с размери 4,00 метра на 2,70 метра, изобразяващо Хвърковатата чета на Бенковски е акцент в обновлението на музея. Автор е карловският художник Дечко Тодоров. Досега в историята на българското изкуство Хвърковатата чета е рисувана веднъж от Петър Морозов в много скромни размери преди 102 години. В картината на Морозов всички коне са представени в галоп и в една и съща поза – с опънати предни и задни крака, което по думите на художника е невъзможно да се случи на практика.
Карловският художник Дечко Тодоров е съчетал в творбата си всички видове конски ход, което придава на платното допълнителен чар и автентичност, обясниха специалистите. В картината централен образ заедно с Георги Бенковски е игуменът Кирил Слепов. Образите на Бенковски и на Кирил Слепов са портретувани по техни снимки, търсех приликата и мисля, че съм я постигнал максимално, сподели Дечко Тодоров.
Кръстоносецът на четата е от Сопот и тази година се навършват 180 години от рождението му. В „записките си“ Захари Стоянов го представя като най-красивата фигура в четата, допълва художникът. Картината е изпълнена в стил „сепия“, с което Дечко Тодоров, постига ефекта на овехтялата снимка. По този начин тя кореспондира и с паното му, посветено на стихосбирката „Епопея на забравените“, рисувано през 1990 г.
Третото голямо пано „Апотеоз на Вазовото творчество“ в къщата-музей е отново на същия художник. Работено е през 2000 година. На него писателят е представен с най-популярните си герои от романа „Под игото“, от разказите си и стихотворенията си. Картината не е подписана, защото по думите на Тодоров „там където в творбите ми присъства Васил Левски аз съм никой“. Това правило художникът спазва винаги, а цялото му творчество, като карловец, е белязано от подвига на Апостола на Свободата.
Експозицията на къщата-музей е обновена и с два портрета на Иван Вазов, които се показват за първи път. Единият е на Иван Топаков, а вторият е „Вазов сред розите“ на Петър Морозов. В разширението на постоянната експозиция са представени много неизвестни за широката публика експонати, които представят последните години от живота на поета. Това са непубликувани досега ръкописи, негови и на близките му снимки, сред които и снимка на цар Борис Трети от откриването на къщата-музей през
1935 година.
Снимка: БТА
С нова музейна експозиция, посветена на последните години от живота на Иван Вазов, къщата-музей "Иван Вазов" в Сопот ще отбележи 75 години от създаването си.В 10 пана са показани малко или напълно неизвестни ръкописи на Вазов, непубликувани негови снимки, фотографии на негови близки. За първи път ще бъдат показани и два рисувани портрета, единият показва Вазов в розова градина, разказа художникът Дечко Тодоров. Той е автор на най-новото пано в къщата-музей, което изобразява хвърковатата чета на Бенковски. То е с размери 4 на 2,70 метра.
Честването на юбилея на къщата-музей "Иван Вазов" е част от програмата на община Сопот, посветена на 160-та година от рождението на писателя.
Народният поет е в истинския смисъл на думата народен, обичан, безсмъртен. Вазовите творби носим в сърцата си от люлката до гроба. Кога сме ги чули за първи път - като мерена реч или като песен?... Над 50 негови стихотворения се пеят редом с народните ни песни. Вазовите зовящи към бунт стихове "Боят настана" и "Пряпорец", сътворени през бурната пролет на 1876 г., се разпространяват мигновено и се пеят през Априлското въстание.
Неговите песни - бойките и патетични "Панагюрските въстаници" и "Радецки", лиричните "Де е България", "Два бука" и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоконародностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност. Вечност, която сам Вазов прозря, разкривайки непомръкващата сила и хубост на песните си:
... В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармонии му звучът,
и гръмът на народните ни слави,
та моите песни се ще се четът ...
Те жив са отклик на духа народен,
а той не мре и дор сърца туптйът
от скръб и радост в наший край свободен,
и мойте песни се ще се четът.
Там - наший дом благословени,
там кътът роден, кътът мил
магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил...
„Сопот”
Дивната природа на родния край, Балканът с омайната си прелест, не само впечатляват дълбоко Вазов още от детските му години, но и разпалват неговия поетически талант и способстват за изграждането на оня висок естетически критерий, който го съпътства до края на живота му. В стихотворението „Сопот” той изповядва:
О горди планини, де мощни
орли се вият в син простор,
във ваште пазухи разкошни
аз пак прониквам с жаден взор.
Не вий, не вашта красота ли
да съм певец причина бе?
И таз любов у мен запали
към родната земя, небе?
„Сопот”
От най-ранно детство с жадни очи той поглъща хубостта на балканския пейзаж, опознава дълбоко природата, за да я обикне завинаги, толкова силно, щото по-късно да я възпее неповторимо и тя да присъства неизменно във всяка една негова творба.
 |
Къща музей Иван Вазов - Сопот Къщата |
 |
Експозиционна зала Къща музей Иван Вазов - Сопот |
 |
Централен градски площад град Сопот |
 |
Радино училище град Сопот |
 |
Иван Вазов автентични снимки и картини |
http://stela50.blog.bg/
След култовото парче “Кен лий”, с което кастинг героинята от Music Idol 2 Валентина Хасан се сдоби с над 14 милиона почитатели от цял свят в YouTube, България никога не е била толкова разтърсена от музикално произведение, както няколко часа преди Веселин Маринов да изпълни химнът на МВР в Зала 1 на НДК (музика на Тончо Русев и текст на Евтим Евтимов). Дори и химнът на разузнаването, конспиративно укрит на сайта на “Хайдушки поляни”, не получи такава публичност. Нито пък писателската поръчка на МВР по времето на Румен Петков – да се възпяват в очерци и разкази “трудните делници на служителите от МВР”. Помъчихме се да намерим колкото се може повече полярни мнения около пропагандната полицейска песен на изпълнителя на народа, но този път коментарите са повече гневни отколкото иронични, въпреки че парчето явно има своите верни слушатели… Ето как хората посрещат новия хит на Веселин Маринов, който споделя пред вестник “Труд”: “Песента си я пускам непрекъснато – у дома, в офиса, в колата. Страхотна е! Цялата заслуга за това е на авторите. Моята роля бе само да ги мотивирам и да я изпея!”
“Вазелин Маринов” беше наречен химнаджията от Калин Руменов.
Димитър Христов, Facebook: “Горките милиционерчета, така да се изгаври с тях баш на празника им…”
Amorphous, 99mp3bg.net: “Потресен съм от неадекватността и фалшивия патос на текста – сякаш още сме в най-тоталитарните години. В. Маринов да си пее в кръчми – за там става.”
Lindes, 99mp3bg.net: “Страхотен химн от Веско Маринов! Честит празник на МВР!”
AzDebil ог форума на “Дневник”:”Текстът е покъртителен. Искам да кажа покъртително недоразумение! Отврат!
На тези хора все в главите им се върти “славното минало на службите” и “народна борба срещу продажни братства”. Направо са я писали за себе си. Вярвам им. Но тази епоха отмина. Епохата на господарите от милицията и наглото им отношение към робите-граждани. ПОЛИЦАИТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА РАЗБЕРАТ – ТЕ СА СЛУЖИТЕЛИ НА ГРАЖДАНИТЕ. И да не се отъждествяват с цялата България.
Като тази милиционерска “прелест”:
“Гордост е да служиш в редовете на България и МВР”. За защита на отечеството служи АРМИЯТА! МВР да не си присвоява функции и заслуги.
А държавата ни не е комунистическа кочина. Или поне ми се иска вече да не е!”
Боряна Телбис, Facebook:”Придворен свирач!”
Росен Златанов, Facebook: “Да блееш като овца пропагандна песничка в знак на преклонение пред силовото ведомство, издава липса на елементарно себеуважение и посредственост. Почти граничи със слабоумие.”
Вильо, Facebook: Ама защо бе хора??? Песните на Веско Маринов са лечебни! На последният му концерт момиче в инвалидна количка станало… и си тръгнало. Оставете го!!! Кой знае, може и системата на МВР да проработи с новия надъхващ химн!
Юри Георгиев, Facebook: “Дааа…натегачеството няма цвят, няма срам и не знае умора…и винаги е искрено…лошото в случая, е че става дума за “устойчив” любимец на двама соц-лидери и на вице-премиер гербер…по любимците им ще ги познаете.”
PROBG: “Похвалното начинание обаче оставя един леко горчив привкус. Не за друго, а заради осезаемата прилика с композицията „Моя милиция меня бережёт”*, написана от В. Шаинский и изпълнена от Оркестъра на Кремълската комендатура през далечната 1976 г.”
Димитричка, PROBG: То пък бива, бива… Не можаха ли нещо на Гага да краднат? Защо точно от Кремъл. Дядо ти ще се обърне в гроба, Бойко! Срамота…
Василка, PROBG: Хахахаха как лекичко управляващите ни подготвят да преминем плавно към времето, в което думата “милиция”/”полиция” тежи тонове на плещите на българския народ.
Skydiver, “Дневник”: “Поразтърсих се в Гугъл да видя има ли други кретени като нашите и намерих това: В САЩ полицаите пеят химн за дълга си към обществото. В БГ химна някакъв анонимен бг гражданин възхвалява великите дела на полицията.
В американския химн има неща от типа “ще дадем най-доброто от себе си”, “няма да се поддадем на изкушение”. В БГ очевидно се подразбира, че от подобен ангажимент полицаят няма нужда – той е перфектен и възхваляван и само си чака цветето.”
Domakinq: “Какво става в държавата България, член на ЕС, през 21-ви век, щом поет като Евтим Евтимов се самоунижава да се подпише под текст, който ни връща в 60-те години на миналия век, когато се възпяваше Партията и нейния Лидер?
От тази поръчкова песничка ми става страшно. Цветанов вече не крие амбицията си да контролира различни и неподвластни Му сфери в реалния и обществен сектор. Борисов, замисли се! Нали казват, че апетитът идва с яденето? Ще се съгласи ли МВР-министърът да бъде заточен в Президентството с протоколни функции…”
Морски: “Тези съвсем изтрещяха, вече и показна акция не могат да направят и минаха на културно масова дейност. Очаквайте новото реалити милиционерът поет/писател/музикант. Всичко друго правят, но не и каквото очаква обществото от тях да преборят престъпността. Хляб и зрелища, хляб няма и все повече няма да има, а зрелищата не струват.”
Рол: “Забелязвам че липсва част за КАТ, може би нещо от рода:
“Ако пък те спрат от КАТ
бъркаш в джоба няма как!”
avramov.com:Честит нов хим уважаеми полицаи! Ако ви е срам от песничката, да знаете, че благодарение да добрата работа на шефовете ви и на “високото доверие” на обществото в МВР, в България има около 200 000 частни охранители, тоест бизнес бол.
Източник: WebCafe
1 година след управлението на ГЕРБ - гърч, безпаричие, глад, болести, полицейщина и прост народ!
varna-sport.com 06.07.2010 13:28
1 година след управлението на ГЕРБ българският народ се гърчи от безпаричие, болести, глад и полицейщина. Вчера един старец на 76 години ми каза. Този дъжд ще обърка жътвата, а трябва да приберат зърното, че да има хляб. Колко е зле този дядо, но да не го виним, че още живее в онова време и не е осъзнал, че отдавна сме в капитализма, тоест добрата реколта е добра само за джоба насобствениците на ниви. Не е като едно време, когато земята бе държавна и всеки ден през лятото по радио Хоризонт съобщаваха, че в Плевенско ожънали 500 000 декара, в Ямболско - 300 000 декара и т. н. В момента край нивите се разхождат огромни джипове, които следят как се прибира реколтата им. Зърното е на джиповете, а нашият 76-годишен герой седнал да се тревожи за житото на капиталистите. Нито добрата, нито лошата реколта ще облекчи положението на хората, като този дядо. Просто едни капиталисти ще си купят още 5-6 джипа, ниви и комбайни, а други ще изчакат до догодина.
През 1989 г хората излязоха по улиците за да търсят равенство нарушено в полза на партийните величия. 21 години по-късно възрастните още живеят с това равенство в главите си, а то много отдавна не е актуално. По-добрият играч забогатява. България е 27-ма република в пирамидата Европейски съюз. Вървим към модела на Гърция, където 1/2 от населението е събрано в два града и работи в заведения и магазини. В България обаче е по-страшно, защото българското село е умряло. Никоя медия от всичките вувузелки не коментира проблемите на погрома. Свирят само на властта. Бойко играл мач, Цецка кихнала, Цветан провел акция. Безнадежност и простота. Ако не е индивидуалният дух на българина отдавна да сме изчезнали като нация.
Днес Сашето Диков цял час чете по БиТиВи имотните декларации на хората от властта. Всички са забогатели с хиляди левове по едни и същи схеми. Най-новата за да не те хване НАП е рушветът да отиде по банкова сметка за покриване на ипотека. Останалите пари са от покупка и продажба на имоти и от игра с акции на борсата. Това също е нова хватка. Законът обаче не предвижда разследване на фалшивите декларации. Само ги изисква. Ами този плазмодий Лъчезар Иванов. обадил се на Нова телевизия да помоли да спрат един репортаж, който уличава митничар, който живее в луксозна къща, но по документи тя не е негова, а на негов познат. Жената на митничаря работи при плазмодия, а с митничаря се познавали от години, защото някога бил клиент на генеколога Лъчезар Иванов. Разбирате ли за какви хора става дума. Разбирате ли кой ни управлява. И Цветанов и Бойко са декларирали хиляди левове приходи и толкова. Царя пък написал 1 милион от заплати. Саше, Диков, много си кух бе приятелю. Системата ги прави крадци. Още на входа те спира, ако не си от техните. Още сто журналиста като теб да има нищо няма да се промени.
Снимка в-к "Труд"
Днес е Ден на целувката. Тази политико-икономическа целувка е много по-здрава във времето от целувката на двама млади хора, влюбени, жадни за живот. Количествените натрупвания при младите води до качествени отрицателни изменения, при Румен Петков и Цецка Цачева количествените натрупвания водят до повишено качество на живот.
http://loran.blog.bg/
http://wallstreet.blog.bg/
В какво се превръщат обещанията
12 месеца след идването на ГЕРБ във властта продължаваме да чакаме генералната промяна
Когато преди година Бойко Борисов спечели с неочаквано много гласове изборите, проблемите и техните решения изглеждаха прости и ясни. А надеждата за промяна на тези, които му гласуваха доверие - голяма.
Епидемията от корупция и злоупотреби, с която тройната коалиция зарази държавата за четири години беше толкова всеобхватна, че всяко друго решение изглеждаше неправилно. Правителството на БСП, ДПС и НДСВ застина цял мандат в пасивност и пълна липса на желание за сериозни реформи. И ако през първата половина на мандата все пак направи положителни неща (да не забравяме рязкото намаляване на данъците), през последните години застоят стана пълен.
Дефектите от всичко това обаче бяха маскирани от немислимия ръст в икономиката. Големите печалби, рекордните чужди инвестиции, все по-високите доходи и лесните кредити създадоха среда болните сектори в държавата да бъдат поддържани в будна кома.
После дойде кризата
Първите вълни от нея заляха България в последните месеци от управлението на Станишев и липсата на отговор от властта даде да се разбере, че е нужно изцяло ново управление със свежи идеи, воля за промяна, смелост за реформи и почтеност към хората.
ГЕРБ обеща всичко това. Икономическият екип на Бойко Борисов казваше при всеки повод, че най-добрите мерки срещу кризата са толкова дълго отлаганите радикални реформи в съдебната система, здравеопазването, държавните разходи, администрацията, полицията... "Корупция ли? Не, благодаря, ние сме политически джентълмени", беше посланието, което активът на ГЕРБ повтаряше винаги и навсякъде. Заедно с това Борисов и хората около него гарантираха възмездие за кражбите на публични активи. Изглеждаше, че всичко ще дойде най-накрая на мястото си – добрите момчета ще отидат във властта, а лошите – в затвора.
Година по-късно тази визия за управлението на ГЕРБ изглежда малко по-наивна. Правителството на Бойко Борисов е все още далече от провал и продължава да има обществена подкрепа, макар и не толкова безкритична. Но в много области то не е направило дори първата крачка към обещаните генерални промени. Визията и перспективата за големите реформи – тези, които ще доведат до качествено по-добри резултати в болните сектори, продължава да е мъглява. Това е проблем не само заради поредната пропусната година. Първите месеци на всяко управление са най-подходящите за началото на сериозни реформи, защото тогава подкрепата към властта и енергията на хората в нея са най-големи. После компромисите със статуквото започват да изглеждат все по-приемливи и волята за промяна постепенно избледнява.
В същото време реакцията на кризата на правителството беше доста неуверена. Продължава да бъде такава и сега. Напълно противоречивите сигнали за това какво ще се прави оставят и днес усещане за несигурност и недоверие.
Шестица и адмирации
обаче получава правителството в борбата с престъпността според социологическите анкети. Ако си спомняте, първата заповед на Бойко Борисов като министър-председател беше дежурният по МВР всяка сутрин да му звъни в шест с доклад за регистрираните през нощта престъпления. "През по-голямата част от работното ми време работя като полицай", призна премиерът няколко месеца по-късно. Причината за това е ясна – от една страна, това беше едно от най-важните обещания на ГЕРБ, от друга, Борисов със сигурност се чувства много по-комфортно да се занимава с нещо, от което разбира в дълбочина. Резултатите се появиха веднага. Полицията арестува заподозрени за серията отвличания, които се бяха превърнали в символ на некадърността в МВР. В пристъп на PR творчество операцията беше наречена "Наглите" и това повлече крак най-значимият арест всеки ден да получава кодово име. Последваха "Лапачите", "Мошениците", "Недосегаемите", "Медузите" ... И, разбира се, "Октопод". Активноста на МВР се засили дотолкова, че килиите на следствения арест в София започнаха да свършват. А министър Цветан Цветанов почти всеки ден е на "пряка линия" в медиите.
Това, без съмнение, е хубаво. В същото време обаче е повърхностно и недостатъчно. Системата на МВР е една от най-нереформираните в държавата и за да има постоянни и сериозни резултати в борбата срещу престъпността (включително корупцията) трябва жестока реформа.
Нищо подобно не се случи през първата година от управлението на ГЕРБ и не личи да се обмисля. МВР има нужда от нова система за подбор и мотивация, така че компетентните, честни и работещи служители да получат възможност за изява. Полицията трябва да намери и даде път на модерни и образовани хора, които да не се оплакват, че те "ги хващат", а "съдът ги пуска". Вместо това да събират достатъчно годни доказателства, които да дават възможност арестуваните да бъдат осъждани.
Всъщност, успехът на полицейските акции от последната година ще може да се измери чак когато задържаните получат присъди. Все пак правосъдието не се свежда само до това да снимаш как влачиш някой с белезници на пода. Или пък да го плашиш: "Казвай, че ш"те боли много"
Най-важната реформа
На пръв поглед поправянето на прогнилата съдебна система е задача извън компетентността на ГЕРБ. Правосъдието е независимо и реформирането му е наистина трудно. Всяко управляващо мнозинство обаче има възможност да променя законите, които регулират работата на системата и така да я направи по-ефективна и справедлива.
Вместо да потърси консенсус за такава реформа обаче ГЕРБ предпочете да се бори с последствията, а не с причините за проблемите. Управляващите започнаха да делят съдиите на "послушни" (тези, които задържат) и "непослушни" (тези, които не задържат), и да работят с първите, докато търсят начин как да убедят вторите в правилната линия. Резултатът от това е, че задържаните в полицейските акции остават по-дълго в ареста, което понякога може и да е хубаво. Но в никакъв случай няма да реши системния проблем за неефективната полиция и лошо работещото правораздаване. То е като да опаковаш боклука да не мирише и да го преместиш на друго място уж за малко.
Голямото говорене
Ако трябваше да правим анализ на антикризисните мерки на правителството през пролетта, в него нямаше да има почти нищо положително. Реакциите в началото на управлението на ГЕРБ бяха доста неуверени. Правителството даваше напълно противоречащи сигнали за това какво ще прави. Резултатът беше усещане за непредвидимост и загуба на доверие. За това допринесе и спирането на плащанията на държавата към строителните фирми. Неизпълнението на поетите задължения може и да изглеждаше по някакъв изкривен начин справедливо, но допринесе за спада в икономиката и допълнителна загуба на доверие. "Неясният и постоянно променящ се политически курс оказа разрушителен ефект върху доверието на инвеститорите и потребителите към българската икономика", казаха през седмицата анализаторите от Виенския институт за международни икономически изследвания.
През първите месеци от управлението на ГЕРБ идеите за промяна на ДДС се сменяха по-често от нивото на река Дунав в сантиметри. Започна се от внезапно хрумналата на Бойко Борисов в Израел идея данъкът да се намалява с по половин процент на всеки шест месеца. "Надявам се Симеон Дянков да разреши. Ако не разреши, ще го убедим", каза през януари тази година премиерът. После приходите в бюджета намаляха и влезе призракът на увеличеният ДДС. Един ден някой от властта казваше, че данъкът ще се увеличи на 24%, на следващия друг го опровергаваше, че ще е само на 21%.
Докато данъчното тото очакваше финалния си резултат, обещаните важни реформи бяха стопирани. Борисов се поддаде на натиска на различни групи и забави промените в администрацията и намаляването на държавните разходи. В същото време приходите в бюджета намаляваха ударно и дупките в него заплашваха да погълнат макроикономическата стабилност на държавата. Последваха дълги преговори с различни организации за мерките, които трябва да бъдат приети и всеки ден раждаше нови, понякога страшни, идеи. В крайна сметка всичко на етапа завърши добре. В началото на май беше приета антикризисна програма, която премиерът видя като нещо, от което "народът ще остане доволен". Десет месеца след началото на мандата си правителството обеща 20% съкращения в публичния сектор заедно със старт на дългоочакваните структурни реформи в здравеопазването, пенсионната система, образованието и администрацията. Народното доволство остана гарантирано с увеличение на бюджетните разходи за здравеопазване, социални помощи и пътища, което пък наложи актуализация на бюджета и за пръв път от доста години насам той е на дефицит. В същото време, два месеца след поемането на тези ангажименти строителните фирми все още не са получили парите си от държавата, нито има някакво движение към приватизация.
Няколкото седмици от обявяването на реформите са малко, за да се прецени, дали те наистина ще бъдат направени, но посоката им със сигурност е вярна. Запазването на данъците на сегашните нива, заедно с приемливо ниския дефицит поставя България в много изгодна позиция в сравнение със сриващите се икономики на най-засегнатите от кризата държави в Европа. На фона на гръцкия крах и болезнените мерки в Румъния, положението тук изглежда наистина добро. Това може да бъде запазено догодина (заедно с вече обещаното запазване на данъците на сегашното ниво) само ако реформите наистина бъдат направени. В противен случай ни чака още по-болезнено падане, или в най-добрия случай дълга агония.
И така от първата година на ГЕРБ преживяхме десет месеца запознаване с обстановката, опити за плоски финтове да се избегнат реформите и (вече досадни) оправдания с управлението на тройната коалиция. Истинската работа, поне в икономиката, започна да се върши в началото на май. За първите 12 месеца може да сме сигурни в това, което знаехме и преди това – че управлението на ГЕРБ има усещане за правилната посока, в която трябва да се движи държавата. Сега остава да разберем и дали ще тръгне натам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Расте скептицизмът сред образованите градски хора с високи доходи
Управлението на ГЕРБ не успя да скрие липсата на последователност в действията си през първата година във властта. Според изследване на социологическата агенция "Алфа рисърч" 53% от хората смятат, че правителсвтото "действа хаотично, няма ясно виждане и се лута". Още повече – 73% виждат като много сериозен проблем на управлението липсата на административен ресурс, на професионално подготвени хора по всички йерархични равнища. Това се отрязява и на подкрепата към правителството. Макар и за една година тя да е намаляла с по-малко, отколкото например при тройната коалиция, загубата на подкрепа е особено голяма сред важна група хора. Според изследването на "Алфа рисърч" спадът е най-чувствителен сред хората в активна възраст от големите градове, с високо образование и доходи. Подкрепата за ГЕРБ в тази група все още е значителна, но спадът е достатъчен, за да се каже, че търпението им се изчерпва.
Алексей Лазаров
Източник:капитал.бг
В какво се превръщат обещанията
Следствие на коментарите от последната ми публикация осъзнах, че определен брой хора, явно не искат да има сигурност и предпочитат да се стига до нови убийства на техни братя българи. За всички останали, които искат сигурност и да не оплакват убийството или издевателството над близък човек, отново ще обясня какъв е най-сигурният начин това да се постигне:
Какви са нагласите:
Много хора споделят мнението, че заради „толерантност“ българите са потърпевши на циганската престъпност и безчинства и че ако човек не е краен, няма как да оцелее. Много хора чувстват, че циганите никой не ги гони и само ги защитават. Позицията им е крайна, но дали е основателна?
Какви са фактите:
Да, няма осъзаемо присъствие на полицията в циганските квартали и гета; Да, има необразованост, мизерия и висока престъпност ; Да, на тези места държавата се е оттеглила и няма усещане за сигурност ; Да, нормалните хора са прави да са яростни, въпреки че не мога да споделя, по никакъв начин, използваните от тях подбуди към убийства и смърт.
Какво може да се направи?
На първи етап вариантите за въвеждане на справедливост и ред в проблемните места са:
- тълпи хора с железни прътове и ножове – саморазправа –> нови и нови убийства
или
- създаване на частни охрани , самоорганизиране в защитни отряди– саморазправа –> скъпо, защото плащаме двойно за сигурност, един път на държавата чрез данъци и един път на частната защита
или
- полицейско присъствие и редовно патрулиране, чрез натиск на обществото над МВР, на което всички плащаме данъци, за да ни пази от престъпници, а то не го прави достатъчно.
Моята позиция е:
Първо , трябва осезаемо присъствие на полиция в циганските квартали и в районите с повишена престъпност. Така както МВР имаше волята и успя да спре отвличанията, така трябва да се случи и на тези места. По този начин държавата всява респект, там където има беззаконие.
Трябва също така, да се окаже силен натиск държавата, стриктно да образова до максимална възраст всички български деца, както и да се въведе предмет гражданско образование - още от първи клас. По този начин държавата работи дългосрочно за изкореняването на първоначалната причина за престъпността.
Също така, трябва да има полицаи от цигански произход в патрулиращите полицейски екипи в проблемните квартали. По този начин държавата показва, че реда, който е желан от всички нормални български граждани, трябва да се спазва от всички.
Без да съм изчерпателен, ще напомня и защо държавата и управляващите партии не правят нищо по въпроса: по простата причина, че на избори при сегашните условия гетата са най-сигурните „спечелени“ гласове – разбира се срещу съответната сума. Ще напомня същто така, че партиите, чиято електорална подкрепа се храни от омраза, нямат интерес насилието и престъпността да спре, защото тогава повечето от тях губят смисъла си. Затова освен “циганите на сапун” или “да смажем циганската престъпност”, не чувате от тях действащи предложения за решаванато на проблема, а чувате само констатации, възмужение, омраза и дотам.
Знам, че хората, които искрено искат да живеят в спокойствие, нямат желание за изява чрез побоища и ценят живота на техните близки и съграждани, така както собственият си, осъзнават и разбират, че начина и подхода, за които аз говоря е най-възможен.
Натиска не трябва да идва от потърпевшата тълпа към престъпниците, а от полицията към престъпниците. Когато полицията не си върши работата, аз казвам, че гражданите трябва да насочат усилията си към МВР за законовото въвеждане на ред, а не към саморазправа и етническа война, защото когато насилието се изразява от тълпата, то не може да бъде контролирано и се стига почти винаги до нови трагични събития.http://yvobojkov.blog.bg/
НЯМА да отида на протеста утре пред парламента защото:
Недопустимо е да се протестира заради жестоката смърт на човек и в същото време да се пропагандира смърт за циганите.
Недопустимо е да се използва комшийска случка на организиран бой, следствие оправяне на сметки, за да се настройва един етнос срещу друг.
Ако протестът е за правосъдие, наказание и присъди, тогава организаторите да го заявят открито и да се разграничат публично от всеки, който в групите от фейсбук или другаде пропагандира насилие, етническа омраза и смърт.
В същото време подкрепям това полицията да не подминава никого – независимо дали той е депутат, съдия, циганин, хомосексуалист или първенец на випуска. Всички трябва да са абсолютно равни пред закона и ГЛАВЕН АКЦЕНТ на протеста трябва да е точно този аспект на нещата, а не етническата принадлежност на престъпника или това от кое село/град идва.
Заглавията на форумите и фейсбук групите, организиращи недеволството покрай убийството, насочват гнева към етническата принадлежност на убиеца, а не към това да се порицават забавените или грешни действия на полицията, довели до драма.
Има огромна разлика в начина, по който могат да се представят и формулират нещата. Едната възможна формулировка води до социално и етническо напрежение, а другата до граждански натиск за повече ред и справедливост.
Доста хора изливат върху циганите усещането си за несправедливлост, което е доста осезаемо в българското общество. Но ако си говорим откровено, циганите са последните, които са ни се качили на главата. Колко хора бяха бутнати и/или убити от коли на депутати, колко милиарди бяха окрадени от едни или други престъпни политици, колко пари се плащат за местни данъци и такси, а като завали дъжд, си обливам обувките с вода и кал от плаващите плочки на тротоара... а колко хора бяха ограбени от пирамидите преди време?
http://yvobojkov.blog.bg/
Снимка: БГНЕС
Бившият зам.-министър на енергетиката Валентин Иванов от кабинета “Станишев” е подписал договор с “Газпром”, без да го е чел, става ясно от постановление на прокуратурата, пише вестник „Труд“.
Бившият зам.-министър Валентин Иванов от ДПС обяснил пред ДАНС, че не е чел договора с „Газпром“ от 18 декември 2006 г., с който се вдигат цените. Той е представителят на държавата, подписал документа.
Румен Овчаров пък дал писмени обяснения пред ДАНС, че Сергей Станишев участвал лично в преговорите с „Газпром“.
Става дума не за формален контракт, а за меморандума от 18 декември 2006 г. с руския гигант, предвиждащ постепенно повишаване на цените за България.
Думите на зам.-министъра от квотата на ДПС в тройната коалиция са преразказани в постановление на Софийската градска прокуратура (СГП) от 25 юни т.г. От документа на обвинението, парафиран от прокурор Антон Стефанов, става ясно, че няма основание за завеждане на досъдебно производство срещу бившия енергиен министър Румен Овчаров.
Прокурорското постановление е излязло няколко дни преди премиерът Бойко Борисов да обяви, че ще сезира обвинител №1 Борис Велчев за газовите договори от времето на тройната коалиция.
Документът на СГП е резултат от сигнала срещу Овчаров, внесен от лидерката на Единната народна партия (ЕНП) Мария Капон. Бившата депутатка твърдеше, че заради анексите към газовите договори с Русия, подписани в края на 2006 г., в периода 2007-2010 г. България е ощетена с около 2 млрд. лв.
“Труд” се сдобил с постановлението от източници, близки до прокуратурата. То е в обем от 20 страници, 15 от които са “преразказ” на писмени обяснения в ДАНС на Румен Овчаров и хората, чиито подписи стоят под договорите с “Газпром” – бившия зам.-министър на икономиката и енергетиката Валентин Иванов, който е бил и шеф на Съвета на директорите на “Булгаргаз”, и изпълнителния директор на дружеството Кирил Гегов.
Има обяснения и от хора, участвали в т.нар. експертна група, сформирана за преговорите с “Газпром”, довели до промяната на цената на газа за България, преди да изтече предишният ни договор в края на 2010 г. В разказите си обаче повечето разпитани служители и експерти твърдят, че писмена заповед за съставяне на такава група няма, не е ясно кой точно и кога участва в нея.
Прокуратурата и ДАНС са установили, че инициативата за промяна на договора предсрочно е стартирала в края на 2005 г., началото на 2006 г. от руска страна. Всички разпитани потвърждават, че настояването цените за транзит и доставка на газ да достигнат пазарните е дошло от Русия. Преди анексите по договор от 1998 г. България е получавала газ на фиксирана цена от около 83 долара на 1000 куб. м при пазарна цена от около 200 долара.
В обясненията си пред ДАНС, цитирани в постановлението, подписалият анексите на 18.12.2006 г. зам. енергиен министър Валентин Иванов разказва как сме сключили неизгодните контракти. Той разказва, че през 2006 г. е имало среща между Овчаров като министър и делегация на “Газпром”, водена от вицепрезидента на руската компания Александър Медведев.
Според Иванов тогава руската страна е поставила условие работна група да продължи работата по предоговаряне на условията за транзит на газ през България и повишаване на цените.
Румен Овчаров обаче заявил, че българската страна не желае промяна. Руските представители отговорили, че “в такъв случай след изтичането на срока по договорите през 2011 г. цената и количествата на газа ще бъдат такива, каквито руската страна определи”.
Според показанията пред ДАНС Иванов хвърля “бомба”. Ето как прокуратурата преразказва думите му за деня на подписването на новите клаузи:
“Иванов заявява, че заедно с Кирил Гегов, Любомир Денчев и Димитър Гогов са извикани в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката от министър Овчаров. (...) От страна на министър Овчаров им е обяснено, че в сградата на Министерския съвет ще бъде подписано споразумение с “Газпром”.
При пристигането им в МС при министър-председателя на България влезли Румен Овчаров и Алексей Милер (шеф на “Газпром” – б.р.). След това всички заедно се отправили към Гранитната зала на МС, където подписали в официален ред Меморандум за по-нататъшно развитие на българо-руското сътрудничество в газовия сектор.
Иванов твърди, че не е запознат с текста на меморандума и допълнителното споразумение към договора от 1998 г., нито разполага с информация от кого и по какви критерии са изготвяни условията по него.
Иванов обяснява, че неговият подпис е там по силата на условие в устава на “Булгаргаз” и Търговския закон, според което договорите на търговското дружество се подписват от изпълнителния директор и председателя на Съвета на директорите. Това обяснява и защо подписът на Румен Овчаров липсва.
Оказва се, че Валентин Иванов от квотата на ДПС е единственият представител на държавата, парафирал контракта. И то, без да го е чел.
Изпълнителния директор на “Булгаргаз” Кирил Гегов – негов е вторият подпис под договорите с “Газпром”, също е цитиран в постановлението. Той не твърди, че не е бил наясно със съдържанието на документите, които подписва, а че се е запознал с тях “на заседания на съвета на директорите, непосредствено преди тяхното подписване на 18.12.2010 г.”. Според Гегов съдържанието на меморандума е било договорено от Румен Овчаров, не от работна група.
Интересен е и преразказът на писмените показания на самия Овчаров пред ДАНС. Той уточнява, че на част от срещите с “Газпром” по време на преговорите е присъствал лично и тогавашният премиер Сергей Станишев.
Овчаров написал в обясненията си: “За хода на водените разговори е информирано висшето ръководство на държавата”.
http://www.dnes.bg/
Снимка: БГНЕС
След 12-часов дебат депутатите приеха на второ четене актуализацията на държавния бюджет за 2010 г.
В одобрената рамка приходите са с 1 909 790 000 лева по-малко, а разходите са увеличени с 436 324 400 лева в сравнение с приетия в края на миналата година бюджет за 2010 г.
Средствата за разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на ЕС са увеличени с 257 795 400 лева.
Дефицитът е 3 684 194 600 лева.
Приветстваме препоръките на Европейската комисия за бюджетните дефицити на държавите членки през 2011 г.
Това каза пред народните представители вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков след приемането на актуализацията на бюджета за 2010 г.
По думите му намеренията на българското правителство съвпадат с тези препоръки.
Следваме своите цели - стабилна данъчна политика, поощряване на българското производство, инвестиции в инфраструктура, пари срещу реформи, каза Дянков.
Днес България е сред страните, чиято фискална политика е най-адекватна на трудностите и на последиците от кризата, посочи Дянков.
Той добави, че не е лесно, защото наследството, което са заварили, е било тежко.
Икономическият климат в Европа и около нас не е благоприятен и е трудно предсказуем, но ние носим отговорност и правим това, което трябва да се прави, допълни министърът.
http://www.dnes.bg/Кипърският президент Димитрис Христофиас е предложил да бъдат предоставени пари на част от турските заселници, за да напуснат острова, съобщава електронното издание на в. "Миллиет".
Според изданието Христофиас отправил предложението към кипърския турски лидер Дервиш Ероглу по време на една от срещите им, информация за която е изтекла в кипърски гръцки медии.
Офертата била
в Кипър да останат 50 хил. заселници
от Турция, а на останалите да бъдат предложени компенсации, за да напуснат острова и да се върнат в родината си. Предвиждало се и създаването на комисия, която да следи дали получилите пари турци ще си заминат.
още по темата
137 | 
3237
Президентската надпревара в С.Кипър заплашва отново да зазида стената в Никозия
50 | 9948
По официални данни в Северен Кипър, който има 265 хил. жители, живеят
над 100 хил. турски граждани,
посочва "Миллиет". Международно признатата Република Кипър има население от 800 хил. души.
Високопоставен представител на кипърските турци е заявил, че предложенията на кипърския гръцки лидер "категорично не са критерий, който може да бъде приет".
Христофиас искал също в контролираната от кипърските турци част в Северен Кипър да се завърнат над 100 хил. кипърски гърци, разкрива изданието.
Преди ден турският вестник "Сабах" съобщи, че на 24 юли холивудската звезда Дженифър Лопес ще отпразнува рождения си ден в хотел в Кирения, в турската част на острова.
Очаква се за празненството пристигнат много известни личности. Засега се знае, че ще има дефиле на италианския моден дизайнер Роберто Кавали, а специална програма ще представи световно известното канадско шоу "Цирк дьо Солей".
Вестник "Хюриет" съобщава, че рожденият ден на Дженифър Лопес съвпада с гала вечерта по случай откриването на луксозния хотел "Кратос Премиум" и тя ще изнесе концерт, за който ще получи 3 млн. долара. Дженифър ще пристигне в Кирения с екип от 80 души, а оборудването за сцената ще бъде докарано с два тира.
Според кипърския гръцки вестник "Симерини", кипърски гърци, живеещи в САЩ, засипали с електронни писма и телефонни обаждания менажера на Лопес, за да осуетят пристигането на певицата на острова.http://www.vesti.bg/
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
