28 юли 2010 | 15:00 | Агенция "Фокус" Начало / Социологически проучвания
София. През юли 2008 г. 64% от участвалите в национално представително проучване на НЦИОМ са посочили, че няма да почиват. Две години по-късно – през юли 2010 г., този дял не е много по-различен. Без отдих през това лято твърдят, че остават 63% от сънародниците ни. Това съобщиха за Агенция “Фокус” от НЦИОМ.
Както и в предишните години, така и през 2010 г., три са обществените прослойки, в които почиващите са повече от онези, които не могат да си позволят летен отдих.
По-често от останалите ще почиват през това лято отново високообразованите българи (само 37% от тях няма да почиват), младите на възраст под 30 години (40% от тях ще останат без летен отдих) и столичаните (40% от които допускат, че може да останат без ваканция).
Морето неизменно е предпочитана дестинация за летен отдих през последните години, посочвано като избор на една пета до една четвърт от българите. Сред сигурните летовници на море преобладават високообразованите българи и най-младите участници в националното изследване на НЦИОМ от юли, 2010 г.
Два пъти по-малко са желаещите през настоящата година да почиват на планина, в сравнение с отправилите се към морето. Отдихът на село започва сериозно да конкурира планинската почивка през настоящата година, а и почивките на вили стават все по-популярни предвид пестенето заради кризата.
Сравнителните данни за периода 2008-2010 г. показват, че у нас има траен дял от хора (около 4%), които предпочитат да летуват в чужбина, и които въпреки кризата, няма да изневерят на стандартите си за отдих. Апелите за инвестиции в родния туризъм не ги мотивират. Куфарите за пътувания зад граница стягат най-често заможните българи, столичаните, младите и образованите.
Данните са от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено между 25 юни и 2 юли 2010 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица по метода на

Ню Йорк таймс”: Няма оцелели след самолетната катастрофа в Пакистан 28 юли 2010 | 19:42 | Агенция "Фокус" Начало / Свят Исламабад. Пакистански пътнически самолет се разби в мъгла и проливен дъжд в подножието на Хималаите близо до столицата Исламабад в сряда сутринта, при което загинаха всичките 152 души на борда - най-тежката самолетна катастрофа в историята на страната, отбелязва „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на официални представители.
Спасителите се бореха с гъстия дим и пламъците в опит да открият оцелели сред отломките, но часове след трагедията пакистански официални лица казаха, че няма оцелели сред 146-те пасажери и шестчленния екипаж.
От посолството на САЩ в Исламабад съобщиха, че сред загиналите има и двама американци.
Пакистанското правите

Каталуния забрани коридата 28 юли 2010 / 13:21

• Видео към новината
• Снимки към новината

http://www.ekipnews.com/news/world/evropa/kataluniq_zabrani_koridata/83217/

Парламентът на испанската провинция Каталуния гласува забрана за провеждането на корида. Депутатите решиха забраната да влезе в сила от 1 януари 2012 година. 68 от от членовете на регионалното правителство гласуваха „за", а 55 се обявиха „против" превръщането на коридата в незаконна дейност.
 

След този ход се очаква от закона за защита на животните в Каталуния да се премахне изключението за борби с бикове от забраната за убиване или лошо отношение към животните в шоу програми.

Автономната област Каталуния заема площ от 32 114 kmІ и има население 7 354 441 (2008) души. От тях около 12,2% са имигранти от други страни. Граничи с регионите Арагон и Валенсия, както и с Франция и Андора на север. Каталуния се състои от четири провинции - Барселона, Херона, Лерида и Тарагона.

Сепаратистките настроения в областта са силни, а мнозина наблюдатели смятат, че в забраната на коридата има националистически подтекст и че тя иска да подчертае различието на каталунците спрямо испанците.

Като основен мотив за решението си каталунските законодатели обаче изтъкнаха факта, че популярността на борбата с бикове е намаляла и има твърде много жалби от организации за защита на животните. Преди да бъде гласувана забраната в парламента беше внесена петиция, в която 180 хиляди каталунци обявиха боевете с бикове за жестоки и в нарушение на правата на животните.

Според други обаче коридата е важна испанска традиция и дори е вид изкуство, което трябва да бъде съхранено. Така Каталония става втората испанска провинция, след Канарските острови, която забранява вековната традиция на борбата с бикове. В богатата североизточна испанска автономна област рядко се провеждат  кориди, но се очаква тя да даде силен пример за активистите за  защита на животните в останалата част на Испания, коментират анализатори.

www.ekipnews.com

Автор: в. Атака Иран очаква САЩ да нападнат поне една или две страни в Близкия изток през следващите три месеца, каза президентът Махмуд Ахмадинеджад по иранската държавна телевизия, съобщи Ройтерс.
В интервю, записано в понеделник, Ахмадинеджад не уточни дали визира Иран като държава, която може да бъде атакувана, нито дали е достигнал до това предположени благодарение на информация от разузнаването.
Ахмадинеджад твърди, че Иран разполага с "изключително прецизна информация, че САЩ имат план, за да поведат психологическа война срещу Техеран".
САЩ и Израел не са изключили военни действия срещу Иран и ядрената му програма, която според тях разработва ядрено оръжие.

 

Фотограф: Анелия Николова

Франция дава помощи на български роми да се върнат в София - 16 фев

Италиански евродепутат поиска създаването на циганска държава в Източна Европа - 24 май

Неаполитанци опожариха лагери на румънски роми - 14 май

Франция гони роми от България и Румъния От Дневник Всички статии на автора Последна промяна в 21:25 на 28 юли 2010, 3306 прочитания, 145 коментара

 

 

Половината незаконни лагери на роми и чергари във Франция ще бъдат премахнати до три месеца, съобщи министърът на вътрешните работи Брис Ортфьо, цитиран от Франс прес.

Той обеща също, че ромите, които са нарушили законите, ще бъдат незабавно връщани в България и Румъния.

Министърът нарави това изказване след извънредно министерско съвещание, свикано от президента Никола Саркози, след като в градчето Сен Енян, Централна Франция, избухнаха сблъсъци между ромите и френската полиция. Преди съвещанието Саркози предупреди, че някои представители на ромското малцинство създават "проблеми" за сигурността, уточнява агенцията.

Ортфьо се закани, че циганите, които извършват нарушения ще бъдат подложени на "практически незабавно" депортиране в страните, от които идват.

Смята се, че по-голямата част от ромите във Франция са от Румъния и България, които се присъединиха към ЕС през 2007 г.

"Чергари" е френски административен термин, който обхваща различните цигански етноси и ромите, които идват от Румъния, България и Централна Европа. Във Франция те са общо около 400 000 души - 95 процента са с френско гражданство, а ромите са 15 000 души и този брой нараства. През 2009 г. от Франция са били експулсирани 9875 роми, от тях 85 процента към Румъния, пише в. "Монд".

Половината от около 300-та незаконни чергарски и ромски лагери във Франция трябва да бъдат демонтирани до три месеца да бъдат. Франция и Румъния ще извършат полицейски обмен, а десет френски данъчни инспектори ще посетят някои ромски и чергарски лагери за проверка на обитателите им.

"Срещата бе посветена на борбата срещу незаконното обитаване на земи и сгради. Целта не е била да се заклеймява никоя общност, а да се санкционират незаконни прояви", заяви вътрешният министър.

Левицата, цигански сдружения и правозащитни асоциации разкритикуваха днешната среща. Те упрекнаха Саркози и правителството му, че предлагат етнически подход към закононарушенията и по този начин заклеймяват цяла общност.

Държавният секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш заяви, че влизането на Румъния и България в ЕС е довело до наплив от роми във Франция и съседните страни и е породило нарастване на престъпността в полза на "удобно настанени в Румъния мафиотски босове".

Свободата на придвижване, която ще важи в пълна степен за румънците и българите от 2013 г., ще бъде фактически ограничена за ромите, от които за пребиваване във Франция ще се изискват достатъчни доходи, коментира "Монд".


Дания стана първата страна в ЕС, изгонила цигани Вторник, 27 Юли 2010г. Автор: в. Атака

• 

Копенхаген даде пример как Европа може да се справи с проблема

Дания стана първата страна в ЕС, която се престраши и депортира 23-ма цигани. До края на миналата седмица изглеждаше, че безкрайната и безрезултатна дискусия за начините да бъде решен "циганският проблем" няма никога да приключи. Датчаните обаче дадоха пример на останалите държави от ЕС - изгониха от страната група роми, настанили се в подготвена за събаряне сграда в покрайнините на Копенхаген. Пришълците от Румъния бяха обвинени в "незаконно заселване в чужда собственост и нарушаване на обществения ред"; наложена им бе забрана за влизане в Дания през следващите две години. Мотив за суровите мерки бяха многобройните жалби срещу тях, подавани от кмета на датската столица. Според Франк Йенсен заедно с ромите в Копенхаген нахлула вълна от дребна престъпност, а живописните им катуни плашели местните жители и туристите. Обитателите на катуна, които се нанесли в изоставен склад, редовно атакували овощните стопанства наблизо, помитайки всичко годно за употреба. При ареста на циганите полицията открила множество крадени велосипеди и битова електроника. Датските власти одобриха експулсирането на неканените гости с ясното създание, че ще предизвикат протести от страна на съседните европейски държави.
Дипломатическата война срещу Дания бе отворена от Швеция, която се страхуваше, че въвеждането на по-сурови правила в съседната държава ще "пренасочи" ромския поток към Стокхолм. "Ще почакаме, докато тия същите цигански групи почнат да прииждат в Швеция и да разпъват катуни из парковете на Гьотеборг, носейки смут сред хората и вълна от престъпност. Пък после ще послушаме какво мислят по въпроса шведските официални лица", добави министърът на правосъдието Ларс Барфьод.

Дата: 28-07-2010 21:17   На всички, които оправдават действията на милицията - НЕ пожелавам да им се случи подобва стряскаща  случка като кърджалийския кютек. Що си спомням за един подобен дарак-разтривка,  този път без сгрешен адрес, при която Чората бе убит? После за един арестуван заподозрян в престъплбение транспортиран от милиционерска катафалка, върху когото милиционерите бяха сядали помагайки му за въстановяването на дишането, но той също умря от прекомерните  им и интензивни  грижи.       Още по-после ми идва на ум за едно девойче, което групово бе изнасилено от милиционерите, когато потърсило помощ и закрила от тях за  същото посегателство.  Опитвам се да забравя разправата с децата ни пред парламента на 14 януари м.г. - щото бяха най-опасните престъпници - искаха истинска промяна и смисъл за битието си. Като се замисли човек след поредицата подобни събития стига непредубедено до извода, че милицията си е официален оторизиран правителствен орган за обществен терор. Хуманна е, безусловно, нашата милиция. Добре ни пази! ... и певци - песни за нея пеят!! Тезата - не греши онзи, които не работи - тук не е на място. Тази и снощната милиция е с единствените функции да репресира народеца, както това се прави с класовия враг - тя за това си е създадена на другия ден слред сакралната дата 09.09`44 .  Съвсем  не е правоопазващ орган, за какъвто искат да ни я представят,  а огромна репресивна машина, чиито традиции превръщат милиционерите в зверове и психопати, нагли рикетьори и хора над закона. Милите милиционери  имат претенции да раздават правосъдие,  което самочувствие се стимулира от Носителя на Часовника на  д-р Бойко Борисов и по случайността на обстоятелствата е милиционерски министър в момента. Те - милите милиционери - не могат и не искат да добиват нормални  и читави доказателства и да намират неопровержими  улики  при престъпленията, но се държат като екзекутори, които имат първата и последната дума в борбата с престъпността.   Струва ми се дори единственият човек, който знае пазарната си цена в тази държава, не е наясно със задачите на ведомстното си, а тя е опазване на реда, спокойствието и собствеността на гражданите. Да не се допуска да се случва престъпване на законите, би следвало да е най-важната  им грижа, а щом това, въпреки тях стане - не им е работа да  наказват  или да изразяват отношение към предполагаемия престъпник. Ареста на бившият министър - показа какво го чака обикновения данъкоплатец и осигуряващ заплатите на тези усърдни  янкесаджии и джелати, без значения прекрачили ли са закона или не обекта на тяхното милосърдие. Събитията и фактите са неопровержими го доказват. Впрочем кой може да твърди, че милицията не е замесена и не  участвува активно  в менажерирането, изпълнението и акумулирането на ползите отвсички престъпни практики у нас като: проституция, наркотици, трафик на органии хора зад граница,  волни мургинии с ДДС, неограничени по обем митни далавери и т.н. - всичко, което дава възможност за кеш  енд кери  извън закона? Впечатляващо е като констатация и действитерност, защото това си е бизнеса на една друга организация, уж в някаква друга част на света.     - Кой твърдеше, че у нас мафията си имала държава.      -Кое е мафията у нас?      -Кой излиза най-отпред като напишеш в Гугъла мафио(http://www.google.bg/search?q=%d0%bc%d0%b0%d1%84%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b)? Време е милицията да се преструкторира,  девоенизира и  деполитизира истински. Защо се отлага във времето  преформулирането на  задълженията и правата `и по посока опазване свободите и собствеността на гражданите, като реформирана по този начин  да се превърне най-после в истинска полиция.     Наистина ли това не се осъзнава от политиците, или така им е по-угодно и удобно? Ние дето, хем си плащаме и, хем понасяме любовта на милицията, докога ще си траем като мишки? http://boristodorov56.blog.bg

Айсел и семейството й са дали обяснение за случая

Сн.: БГНЕС

Предложили подкуп на битото семейство да мълчи?

• -
• A
• +

17:33 / 27 юли 2010 / Общество

Семейството, станало жертва на полицейско насилие погрешка в Кърджали, е дало обяснения пред комисия, която проверява случая.

Комисията е назначена от директора на Областната дирекция на МВР в Кърджали комисар Тодор Терзиев, съобщи БГНЕС.

Въпрос на комисията обаче скандализирал съпругата. Тя била запитана дали и пред проверяващите от София смята да потвърди всичко, изложено в жалбата й и най-вече твърдението, че на съпруга й е предлаган подкуп, за да не се раздухва случаят.
Членовете на комисията се впуснали в спор, че предлаганото обезщетение не е подкуп.

Проверяващите проявили особен интерес и кой именно е написал жалбата. "Ще ги гоня до дупка, разсипаха ми семейството", заяви Айсел Мустафова след разпита пред комисията.  

Четирима цивилни полицаи нахлуха в дома на Мустафови малко преди полунощ в петък. По-късно в събота сутринта се оказало, че полицаите са сбъркали адреса и вместо да арестуват сводника-таксиметров шофьор Джем, попаднали на семейство от  6-ия етаж на блок №12 в кв. "Възрожденци”. Съпрузите Мустафови са бивши полицейски служители.

Днес майката е консултирала дъщерята Ширин с психолог в местната психоболница. Снощи полицаи посетили дома им, за да поискат телефоните на съпруга Сабахатин, но не обяснили защо. При вида им Ширин едва не припаднала.
Утре семейството отново ще дава обяснения в полицията, но вече пред комисията, назначена за проверката от вътрешния министър Цветан Цветанов.

Той се е извинил лично на семейството по телефона. Извинение от директора на Областната дирекция на МВР в Кърджали обаче нямало.

След скандал в парламента Цветанов ще бъде изслушан утре в пленарна зала заради случая в Кърджали. Премиерът Бойко Борисов пък наредил  полицаите да бъдат тежко наказани.

http://dnes.dir.bg/

Оливър Стоун беше обвинен в антисемитизъм 27.07.2010 07:26 0 Добави в списък за четене

Директорът на "Лига срещу клеветата" Ейбрахам Фоксман заяви, че коментарите на режисьора "пораждат някои от най-стереотипните и параноични представи за прекомерната власт и влияние на евреите"

 

Още по темата

Танди Нютън ще играе Кондълиза Райс във филм на Оливър Стоун
Британската актриса Танди Нютън води преговори за участие във филма "W" на Оливър Стоун ...


Оливър Стоун ще прави "справедлив" филм за Буш
Режисьорът Оливър Стоун, който направи филми за президентите Джон Кенеди и Ричард Никсън, ...

 

етикети

Оливър Стоун

Еврейската организация "Лига срещу клеветата" обвини режисьора Оливър Стоун в антисемитски възгледи, след като в интервю той заяви, че Адолф Хитлер е представен като злодей заради "еврейското господство в медиите", предаде ДПА, цитирана от БТА.

Стоун направи този коментар в интервю за "Сънди таймс" във връзка с новия си проект - сериен документален филм, озаглавен "Тайната история на Америка - от Оливър Стоун". На въпроса защо във филма обръща особено внимание на Холокоста, той отговори: "Заради еврейското господство в медиите". "Те имат последната дума във всяка дискусия, това е най-могъщото лоби във Вашингтон. Израел от години скапва външната политика на САЩ!", добави Стоун.

Директорът на "Лига срещу клеветата" Ейбрахам Фоксман заяви, че коментарите на режисьора "пораждат някои от най-стереотипните и параноични представи за прекомерната власт и влияние на евреите". Стоун използва стар стереотип "по особено язвителен начин, като загатва, че Хитлер е бил представен несправедливо заради еврейското влияние", добави Фоксман, който определи изказването на режисьора като "антисемитско и в духа на конспиративните теории". Впоследствие Стоун се извини.

"В опита си да хвърля по-широк поглед върху обхвата на зверствата, които германците са извършили срещу много хора, направих непохватна препратка към Холокоста, за което съжалявам", заяви той.

"Евреите очевидно не контролират медиите, или който и да е друг бранш. Фактът, че Холокостът и днес все още представлява изключително важен, жив и актуален проблем, всъщност е голямо постижение на усърдния труд на широката коалиция за запазване в историческата памет на това зверство, а то наистина е било зверство", добави Стоун. БТА

Подобни обвинения преди време получи Мел Гибсън заради филма си “Страстите Христови“.

27 July 2010 700 мъжки и дамски бели ризи с емблемата на свободните зидари бяха ушити във видинската фабрика за производство на мъжки и дамски ризи и вратовръзки „Вида стил”. . Поръчката е на една от българските смесени масонски ложи, похвалиха се от ръководството на фирмата. Емблемата е бродирана на яките на всяка една от ризите и е с жълт конец. Масоните са избрали фина материя и класически модел за униформените си дрехи. В елитната шивашка фирма шият за първи път масонски ризи. Изработвали са униформени ризи и за френските летци, италианските карабинери и за някои от армиите на НАТО. Междувременно от завода са предложили на масоните и вратовръзки с избродирана емблема. Във фирмата имат една от най-модерните машини за бродерия в страната и капацитетът е голям.

www.bgnet.info

На 17 февруари бившият велик магистър на Великия Ориент на Франция, Жан-Мишел Кийярде, заяви, че масонските ложи в цяла Европа трябва да се обединят, за да победят успешно християнската идентичност на Европа. По неговите думи, те трябва да се борят по-смело "срещу влиянието на религиозните организации в европейските институции". В интервю за белгийския в. Льо Соар той поиска още власт за масоните в конструирането на Европа, откриване на специално масонско представителство ("офис") в Брюксел и налагане (!) на масонския дневен ред в политиката на ЕС. Интервюто бе резюмирано в електронното издание EUobserver. Оттам няколко изречения попаднаха и в един-два български вестника, но така, че да не стане ясна картината на масонското влияние в империята "Европейски съюз".
Естествено, Кийярде не споменава думи като "християнство, християни", но от изявленията му става пределно ясно, че под "религиозните институции", с които масонските ложи трябва да се борят, няма предвид джамиите и синагогите в Европа. Има предвид Църквата. Думата "християни" изглежда му е толкова противна, че когато изрежда националностите в Европа, дори не я споменава. Според Кийярде в Европа живеят "евреи, черни, хора от Магреб, хомосексуални и хетеросексуални". Няма французи, ни италианци, германци, българи, сърби и т.н.
Ако не беше толкова зловещо, интервюто би предизвикало смях, например с тезата, че масоните не можели да се мерят по финансовите си възможности с "църквите". Реалността е точно обратната.
Друг скандален момент е, че според този масон християнството е несъвместимо с "хуманизма на Ренесанса и Просвещението". Това е аргументът, с който масоните са притискали Барозу на втория си конгрес в Атина, от страх да не би той да допусне споменаването на християнското наследство в Лисабонски договор.
Кийярде плаче, че масоните нямат достатъчно власт в управлението на ЕС. От друга страна обаче той самият публично сочи президента на Еврокомисията Жозе Мануел Дурао Барозу като масон и "брат". Става ясно, че именно Барозу е създал към Еврокомисията странния орган "Бюро на съветниците за европейска политика (Bureau of European policy Advisors, съкр. BEPA), в който, по думите на Кийярде, масоните са намерили своето представителство. Между другото, Барозу смята да повери ръководството на този масонски лобистки офис не на кой да е, а на бившата еврокомисарка Меглена Кунева. Така поне твърдят българските вестници от онзи ден.
От интервюто не става ясно какъв друг "офис" искат в Брюксел масоните. Изглежда смятат, че ВЕРА няма да им стигне.
От интервюто става ясно, че основната цел на "Великия Ориент" (превеждан и като "Велик Изток") на Франция и в частност на неговите две оръдия - Барозу и Кунева, ще бъде да денационализират европейските народи, да изтрият от умовете им съзнанието за национална принадлежност и да ги превърнат в безпаметна маса. Защото човек може да забрави националността си, само ако преди това забрави родния си език и историята на народа си. Масоните смятат да постигнат това, като внушат на децата, че национална идентичност и гражданство са едно и също нещо. Интересно как биха обяснили националността на много свои сънародници, например Майкъл Чорни, Марк Рич, Борис Березовски и т.н., които имат по 3-4, а в някои случаи и 5 гражданства (паспорта)? Нима имат и 5 националности? Истината е, че човек може да има много гражданства, по няколко наведнъж, да се отказва от едно и да придобива друго, но националността му е винаги една. Даваме ли си сметка какво всъщност искат да направят с поколението ни?
А най-гнусният момент в сътрудничеството на Еврокомисията с тайните, непрозрачни ложи е, че се игнорира тяхната нелегитимност като фактор, определящ политиката на ЕС. Европарламентът се избира пряко от европейските граждани. В Еврокомисията влизат представители на партиите, които са спечелили последните избори в своите страни. Съветът на министрите на ЕС е съставен от представители на управляващите, т.е. спечелили избори, партии в държавите-членки. С други думи, легитимните институции на ЕС са съставени от хора, които във всички случаи са минали през избори. В този смисъл масонските ложи са грубо НЕЛЕГИТИМНИ и нямат право на орган като ВЕРА, който зад гърба на европейските граждани си е присвоил правото да определя политиката на ЕС! Барозу съзнава това, но им дава тази власт. И даже е сложил най-вярното си протеже - Меглена Кунева, да осъществява връзката му с масоните.
Кийярде също си дава сметка за незаконната власт, която иска. Той заявява откровено, че генералната цел - изличаването на християнската идентичност на европейците - ще трябва да бъде постигната насила. Думата, която е употребил, е "да наложим" (to impose, в английския превод на EUobserver) съзнанието за идентичността "общо европейско гражданство". За целта масоните искат да им бъде поверено издаването на учебници за средните училища в ЕС. Това е и основната политическа задача, която ще бъде поставена на Еврокомисията на тазгодишния 4-тия масонски конгрес.

 http://www.plovdivmedia.com

27 July 2010 Сигнал за нерегламентираните контакти на българските политици и Доктора са подали две чужди спецслужби, съобщи премиерът. "Две големи европейски служби  със СРС-ата бяха прихванали разговорите на босове от типа на Косьо Самоковеца, Иван Тодоров - Доктора. Там дори има протокол, който впоследствие даже прокурорите са били уплашили да протоколират", каза още Борисов.
Очевидно Доктора се е чувствал много сигурен с политическия чадър над себе си, защото си е позволил коментар по повод на тогавашния главен секретар, че "това пожарникарче първо ще го свалят, после ще го бият". "Ето, това е липса на политическа воля", категоричен бе министър-председателят.
Яхтеният скандал избухна, след като в медиите бяха публикувани снимки, на които се вижда, че бившите министри от кабинета на царя - Милен Велчев, Пламен Петров, и депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски играят карти на яхтата в Монако, заедно с известния контрабандист Иван Тодоров - Доктора и неговия бизнес партньор Петър Петров - Амигоса. Според една от версиите снимките са намерени от НСОБ в колата на Доктора при разследването на атентата срещу него от 18 април 2003 г., когато бе взривен мерцедесът му. След бурната реакция на засегнатите, Бойко Борисов подаде оставка на 25 април. Няколко месеца по-късно - през август, оставка подаде и финансовият министър Милен Велчев, но тя не беше приета. Единият от аргументите му бе, че МВР не е разкрило виновниците за скандала. Велчев тогава твърдеше, че когато се качил на яхтата, не е знаел кой е Доктора. Дори се заговори, че Иван Тодоров и Амигоса са се опитвали чрез този контакт да осигурят нов канал за контрабанда на цигари и трафик на наркотици.
Една от най-големите служби в света е подала информация на българските си колеги, че в атинския хотел "Кинг Джордж Палас" се е състояла среща на наши мафиоти, която е била организирана от Христофорос Аманатидис - Таки, съобщава още Бойко Борисов. Той отказа да даде повече подробности, но в медиите се появи информация, че на нея са присъствали още Къро и Малкия Маргин. Босовете са обсъждали общи действия на ВИС и СИК, за да бъдат осуетени акциите на МВР. Царят натискал тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов да се извини на Милен Велчев заради яхтения скандал, който избухна през 2003 г. Това съобщи самият премиер в интервю за в. "24 часа". По думите му, след като докладвал на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски, той му казал: "Ами трябва да им се извиниш, защото иначе ще падне правителството". Така бившият премиер на практика е попречил на окончателното разследване на случая. Причината за спирането на разследването, според Борисов е липсата на политическа воля у царя и НДСВ.

www.bgnet.info

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

 

 

 

 
Темата от архива:

Търговия и деца
 

Людмила Филипова

 

Романите на младата писателка правят истински бум на книжния пазар. Третата й книга "Стъклени съдби" е вече в ръцете на читателя. Коя тема разнищва тя, какъв отзвук очаква авторката и какъв е следващият й проект внучката на Гриша Филипов подробно разказа специално за читателите на "BG Север".

 

Целта на “Стъклени съдби” е да предизвика дебат за престъпната търговия с ембриони

 

Людмила Филипова е родена през 1977 г. в София. Икономист по образование, завършила е УНСС и City University в София, с множество специализации и курсове в чужбина. Работила е като маркетингов специалист, търговски директор и журналист. Като дете се е снимала и в три филма.

Омъжена, има един син.

Интервю на
Мира ГАНЧЕВА

- Г-жо Филипова, излезе от печат "Стъклени съдби", който е третият ви роман след "Анатомия на илюзиите" и "Червено злато". Разкажете малко повече за него, какъв е той?

- Романът е посветен на тема, която много хора наричат актуална. За мен тя не е такава, защото за нея почти не се говори. Но съм убедена, че до няколко години това ще е един от най-сериозните проблеми за обществото, и то в световен мащаб. Това е тема, която касае много млади семейства, милиони. За България официалната статистика е 250 хиляди. Най-общо романът засяга темата за неконтролируемата търговия с генетичен материал и ембриони, както и за злоупотребите със свръхнапреднали технологии за човешка репродукция. Но аз стигам по-далече и пиша за рисковете, до които може да се стигне, ако тези процеси продължат да се пазят в тайна и да не се контролират. Вдъхнови ме историята на едно семейство, което е принудено от безпаричието да търси алтернативен начин да заплати скъпата ин витро процедура. Единствената им мечта е да имат дете. Решението е да дадат половината от собствените си деца, под формата на 5-дневни ембриони на друго семейство, което в замяна да заплати процедурата ин витро. Излишните ембриони остават собственост на клиниката. Схемата е честа практика по света. Милиони хора на планетата по различни причини даряват или продават свой генетичен материал под формата на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди. Търговията с човешки ембриони се увеличава многократно след разкриването на първата в света банка за производство и търговия с ембриони в САЩ. Днес тя не е една. Бъдещите хора се избират по каталози. "Стъклени съдби" е драматичен разказ за две момичета и едно момче, създадени от ембриони на едни и същи биологични родители, но родени от три различни майки, в три различни семейства, в три различни държави. Престъпление събира разделените някога в лаборатория сестри и техния брат.

- В интернет-пространството се появи информация, че вашето дете е родено ин витро. Така ли е?

- Не, не е така. Тези технологии не ми помогнаха. Две-три години аз действително съм се борила с този проблем. Според медицинските специалисти нямах шанс за дете. Но няколко месеца след като прекъснах с тези процедури, аз забременях по естествения начин. След като родих, ми казаха, че диагнозата е била медицинска грешка. Пак медицинска грешка беше, че три седмици след като забременях, ми казаха, че плодът е на грешното място и трябва да се оперира. Слава Богу, проверих няколко мнения и се оказа, че няма такова нещо.

- Перипетиите, които сте преминали, намериха ли отражение в "Стъклени съдби", и имате ли свой прототип в романа?

- В книгата съм отразила много от опита си. Преживяното ме сблъска с много съдби, помогна ми да натрупам информация по въпроса. В книгата няма мой прототип. По-скоро всичко, което съм искала да пресъздам като проблем, е представено чрез група от образи. Сюжетът е динамичен, следва структурата на трилър, като идеята е чрез форма, която държи интереса, да предам на читателя информация, която считам за важна и вълнуваща. Представям един сериозен проблем, който се разраства невъобразимо, но никой не говори за него. Това е тема табу.

- Каква обществена реакция очаквате, след като "Стъклени съдби" е вече на широкия пазар?

- Доста хора ми писаха на личния е-mail, четох и реакции във форуми и досега всички те са били позитивни. Преди да излезе книгата имаше доста сериозни нападки срещу нейния анонс. Те бяха предимно от семейства, пряко засегнати от проблема. Иска ми се с тази книга да предизвикам дебат - да има различни страни, които да засегнат аспектите на проблема, да се говори по въпроса. Например, месец преди да излезе книгата ми, в Англия имаше страшен скандал заради проблемите, които идват от безконтролието в ин витро бизнеса във Великобритания. Откъде тръгна той? Момиче и момче - близнаци, които се срещат, влюбват се, женят се (подобно на една от сюжетните линии в моята книга), впоследствие разбират, че са разделени брат и сестра. Единият изпада в депресия, другият иска да се самоубие. И започва дебат в парламента как и по какъв начин може да има контрол. В никакъв случай ин витро процедурите не трябва да бъдат спирани, това е шанс за милиони семейства по света да имат деца. До момента три милиона семейства имат дете, заченато по този начин, и повечето от тях са живи и здрави. Аз искам да обърна внимание на търговията с човешки ембриони и генетичен материал, който може да доведе до това, че сто абсолютно идентични близнаци да живеят през няколко махали. Опитвам се да покажа какво може да се случи с тези хора, какво може да стане с ембрионите, които са стояли замразени с десетилетия.

- Какъв процент е истината в книгата ви?

- Фактологията е около 90 процента. Не са истински голяма част от персонажите, те са съвкупни образи. Това не е документална книга. Аз представям един реален проблем, истински факти чрез една измислена история. Но ето, че се оказа, че и тя не е измислена. Отделно книгата е вдъхновена от реални хора и реални събития. Използвам съществуващи тенденции и трендове - какво може да се случи с развитието на даден процес, и го показвам. В края на книгата съм отделила 50 - 60 страници, в които има много медицински статии, статистика, теории, които показват, че голяма част от описаното реално се случва.

- Вторият ви роман "Червено злато" е една от най-продаваните книги за 2007 г. Очаквате ли "Стъклени съдби" да достигне този успех, че и да го надмине?

- Не очаквам. Пак ще кажа, че темата не е актуална. Тя е табу. Онези, които са засегнати от нея, често се плашат от истината. Които не са мислят, че не ги касае. Аз съм щастлива, че съм обработила огромна по обем информация и съм я представила разбираемо за всеки, който иска да научи повече.

- Но темата е много сериозна...

- Така е, но все още малко хора си дават сметка. За проблема, който беше залегнал в "Червено злато", се пишеше всеки божи ден. А за проблема, за който пиша в "Стъклени съдби", никой не говори. Всъщност, самата история би могла да бъде интересна сама по себе си, ако някой я чете като драма-трилър. "Червено злато" е свързана и с българските медици. Книгата излезе малко преди тяхното завръщане и темата, без да очаквам, стана свръхактуална. Аз написах тази книга, за да повлияя на общественото мнение и да помогна на медиците. Оказа се, че тя излиза с тяхното идване. Според изчисленията на издателство "Сиела" тя е най-продаваната книга на 2007-а.

- Докато пишехте "Червено злато", вярвахте ли, че ще има щастлива развръзка за нашите медици в Либия?

- Винаги съм предполагала. Още когато започнах да проучвам проблема, си личеше, че все пак се касае за сделка и интереси. Но аз се опитах да представя нещо, което не е толкова познато на обществеността. Книгата не е толкова за българските медици, за които ние знаем достатъчно от медиите, тя е за световната търговия със заразена кръв. Нещо, което се оказа, че въобще не предполагаме в какъв мащаб е. Като се зарових в проблема, разбрах, че три милиона души са умрели до момента от тази търговия. В нея са замесени грамадни фирми като "Байер" например. От техни партиди са умрели десетки хиляди хора, и то в страни като Франция, Италия, Америка, Канада. Чували сме, че в Китай, Индия и Африка умират от тази кръв, но се оказва, че се случва и в развитите страни.

- В "Анатомия на илюзиите" третирате проблема на прехода, в "Червено злато" - медиците и търговията със заразена кръв, в "Стъклени съдби" - репродуктивният проблем и търговията с човешки ембриони. Какво да очакваме от четвъртия ви роман, върху който вече работите?

- Това е най-сериозният ми проект. Вече стават две години само събиране на информация и развитие на сюжета. Издателството го чака с нетърпение, аз съм им го представила преди година и половина. Това ще бъде нещо като исторически роман. Сюжетът включва Рим, Москва, Берлин, Бирма, България. Ще се търси една изчезнала цивилизация, която е дала културата на европейската, египетската и месопотамската цивилизации и чиито скрити послания могат да променят съвременния свят. Ще има много за легендите около Орфей.

- Винаги хващате много сериозни теми. Американската ви колежка Лорън Уайзбъргър например, с която сте на една възраст, пише в развлекателния стил чиклит (дамска проза). Защо вие не пишете така, млада жена сте?

- Наскоро си говорих с един мой читател и почитател и той ми каза: като ви гледам така, на поетеса ми приличате, какви са тия сериозни теми, с които сте се захванали. Не знам. Хващам теми, които дълбоко ме вълнуват и които все още не са изследвани добре.

- Да разбираме ли, че не сте суетен човек?

- Всеки творец, който дава всичко от себе си, за да създаде един труд, е суетен в някакъв смисъл. В този смисъл, може би. Всяка жена е суетна също.

- Имате малко дете. Кога ви остава време за писане и помага ли ви някой с детето?

- Има кой да ми помага. По принцип пиша следобед и вечер, след като всички си легнат, до късно през нощта.

- Бяхте поканена на сбирка, която почете журналистите с дойренски корен. Дойренци е родното село на дядо ви. Предизвиква ли то някакви чувства у вас?

- Как да не предизвиква?! Много страдам от това, че всичките ми близки хора са починали. Може би това село е едно от малкото места, на които имам спомени с дядо ми, с баба ми, с баща ми, с моята фамилия. Нали знаете с каква приятна носталгия ни изпълва онова минало, което ни е създало, но което никога не може да се върне. Всъщност това село винаги ме изпълва с една топла, сладка тъга.

- Излязохте ли вече от сянката на дядо ви Гриша Филипов?

- Щом ме питате, значи не.

- С политика занимавате ли се все още? (Людмила Филипова участва в създаването на "Новото време" - б. а.)

- Не. Нищо общо нямам с политиката вече. За много кратко време се опитах да вляза в нея. Винаги съм била човек, който е искал да промени нещо. Считала съм, че политиката е едно такова поприще. Оказа се, че не е така. Там всяка личност е инструмент на едно цяло, което се движи по свои закони и обикновено това не са законите на обществените проблеми и интереси. И реших бързо-бързо да изляза, преди да ме претопи политическият октопод. И намерих начин да обърна внимание на проблемите чрез книгите си.

- По ваше мнение, задоволява ли днешната българска литература потребността на съвременния читател?

- Май има от всичко по нещо. Има и много сериозна литература, има и чиклит, има и революционна, има и фантастика, има и социални теми, разкази, поезия... Но все още читателят няма голямо доверие на българската литература. Аз самата не знам откъде се е появило това недоверие. С много хора говорим по тези въпроси и те ми споделят: купуваме, зачитаме, оставяме настрана, просто не се чете. Бях канена на големия кинофестивал в Кан, тъй като "Червено злато" ще става филм, и там се сблъсках с най-големите имена в киното. И си дадох сметка, че същото е и с нашите филми. Имаме много добри кинотворци, но българските филми просто не се гледат, трудносмилаеми са. Трябва да се научим да мислим за културата и през очите на тези, които я гледат и четат. Тук някои големи литератори биха казали, че не бива, защото културата не е масова. Това е един спор, който в момента търси своя отговор.

- Сама отворихте дума за "Червено злато". Кажете нещо повече за този проект, кога да очакваме филма, кой ще го прави, кой ще участва?

- Миналата година започнахме преговори с три кинокомпании и в продължение на шест-седем месеца ги водехме. На мен най-сериозна ми се стори българската компания "Камера". Между другото, миналата година много отличия получи филмът на "Камера" "Пазачът на мъртвите". През септември подписахме, сега се прави сценарият от американец. Търсят копродуценти в чужбина, защото искат да правят голяма международна продукция. Всичко е в техните ръце, но преди да минат две години, едва ли ще има някакъв резултат. Киното се прави много бавно и много трудно.

 
Материалът е от архива на BG Север

▲ Светещ министър... България не е щата Луизиана, нито Южното ни Черноморие е Мексиканския залив, където тропическите бури са често явление. Въпреки това трето денонощие почиващи, работещи и местни жители живеят в мрак и се хранят с консерви, все едно крайбрежието ни е връхлетяно от тропическата буря „Бони”.

Всъщност то наистина е връхлетяно от нещо подобно на циклон, но с името „Трайчо” и се характеризира не с шеметни ветрове и вълни, а с безхаберие и корпоративни интереси.

Местният фолклор веднага роди шегата, че новият химн на австрийската компания ЕВН ще е „Омръзна ми да гасна като крушка” на Милена. Повече от 48 часа курортисти щъкат по улици, алеи и плажове със свещи в ръка като в Средновековието.

Авария на 110-киловолтов далекопропровод към компанията ЕВН потопи в мрак летовниците на Север от Бургас: Сарафово, Поморие, Ахелой, Слънчев бряг та чак до Обзор и околоните селища.

За спирането на тока съобщиха първо от ЕВН, който обслужва Югоизточна България, потърпевши са обаче и клиенти на Е.ОН, снабдяваща североизточната част на страната. Проблемите ще продължат до края на съботния ден, когато се очаква аварията да бъде отстранена, информираха от ЕСО днес.

Туристи от страната и чужбина изпаднаха в шок от тъмнината. Притихнаха дори дискотеките. През първите часове на мрака местното енерго въобще не беше разбрало какво става.

Подобни грандиозни повреди в разгара на летния сезон се случват не за първи път, спомнят си потърпевши, и в гнева си отправят „благопожелания” към австрийците от ЕВН и към министър Трайчо Трайков, който е бил служител на компанията преди ГЕРБ да го издигне в новата роля.

Емоциите са си емоции, но проблемът изисква сериозен анализ, защо се случва така.

Към 2001 година в курорта Слънчев бряг са продадени всички хотели и в собственост на акционерното държавно дружество остава само инфраструктурата, част от която е и електропреносната мрежа. Както и останалата инфраструктура и тази част е неподновявана и лошо поддържана поради факта, че дружеството е в приватизация от март 1994 година и с решение на Агенцията по приватизация се забраняват всякакви търговски дейности.

През май 2001 година влиза в сила новият ЗРП и възниква неотложното възстановяване на инфраструктурата като цяло с цел развитието на курорта. След проведени разговори с принципала – Министерство на икономиката, се започва цялостна адаптация на инфраструктурата в т.ч. и електропреносната мрежа към новия застроителен план.
В продължение на 2 години това е било реализирано и дадена възможност хотелите на територията на Слънчев бряг – изток да се подновят.

Легловата база на хотелите в Слънчев бряг изток се увеличава съгласно действащия нов ЗРП почти два пъти. С допълнителни разрешения от Община Несебър достига цифрата от 71 000 легла. Това е в нормата, отговаряща на световни курорти.

Не така обаче е другаде. Започва бурно строителство, с разрешението на Община Несебър, в западната част на комплекса, където никога не е било разчитано за такава огромна леглова база.

Подстанцията Слънчев бряг обаче е била построена само за нуждите на Слънчев бряг отпреди години. В последствие се включват и другите селища от Общината, но никога не е била разчетена да захранва всички допълнителни обекти. А и не е възможно.

През периода 2002 0 2007 г ръководството на „Слънчев бряг” АД многократно алармира за проблема Електроразпределение - Стара Загора, НЕК, Община Несебър и в последствие компанията ЕВН, но никой не си мръдва пръста по проблема.

В един момент се стига до определяне на парцел в западната зона за строителство на подстанция само за комплекса, но НЕК не отказва да се ангажира. По-късно все пак е започнато строителството на подстанция в с. Кошарица. То обаче е прекъснато без аргументи. Докато не бе продадено ЕРП Слънчев бряг дружеството изгражда допълнителна трафомашина в подстанцията с изричното условие, че е само за нуждите на курортния комплекс и винаги се е отстоявало задължителното условие елетрозахранването на комплекса да не се прекъсва по никакъв начин.

Разрешителни по време на голямото строителство в община Несебър са се издавали с ясното съзнание, че не са обезпечени по никакъв начин със съответните мощности.

Липсата на компетентно управление от страна на Община Несебър с издаването на подобни разрешения е престъпно деяние, с което все някой ден ще се заеме прокуратурата. Всички обекти в Слънчев бряг изток са обезпечени със съответните мощности но за тяхна сметка се строят нови, и безотговорността на всички кметове, особенно на сегашния, довеждат до сегашната ситуация.

Предложенията за курорта не срещат покрепа през годините и от Министерството на икономиката.

Със ситуацията са запознати и сегашният министър Трайчо Трайков и неговият заместник, който отговаря пряко за туризма Иво Маринов. Реакция обаче няма.
Което води до влошаване на статистика за спирания на тока и загуби за хотели и ресторантьори.

Преди 2 години Слънчев бряг и Южното Черноморие се разминават с един единствен ден без ток. През 2009 г. електричеството спира само за няколко часа.

Тази година до тази авария спиране на тока е имало вече два пъти. Последната ситуация пък е направо невиждана...

Слънчев бряг е 75 % държавно дружество. МИЕТ обаче няма разработена програма при форсмажорни обстоятелства. Няма условия, гарантиращи туристическото пребиваване и сигурността на хората. Нарушен е изцяло ритъма на посрещане, настаняване и изхранване на туристите, да не говорим за приятното изкарване на отпуската, защото те са тук не да спят и се хранят а преди всичко за отдих и развлечение.

Създалата се ситуация е предпоставка за множество криминални действия. На прага на фалита са не един и два хотела вследствие на неустойки и компенсации, а катастрофата касае и бъдещ туристически отлив, който се възстановява много бавно и несигурно.

След продажбата на ЕВН бе променена цялостната организация на работа и комплекса Слънчев бряг бе приравнен почти до статута на село.

Има зам.-министър по туризма, но липсва координация с другите министерства. При възникване на подобни ситуации Иво Маринов носи пряка отговорност за цялостното пребиваване на туристическия контингент. Въпреки възникването на бедствени ситуации обаче през последните 3 години и до момента не е разработена програма със съответните органи за овладяване на ситуацията. Едностранчиво се прехвърля вината на съоветните преки изпълнители, от които зависи пускането на тока, а проблема не се разглежда в глобален мащаб. И сега сисугрно ще го отнесат някакви работници и специалисти по аварии, а не хора от министерството. Няма изградени щабове за действие и липсва синхрон между ръководителите на туристически обекти и съответните административни структури.
В борда на „Слънчев бряг” АД са и зам.-министър Маринов и зам.-областния управител на Бургас. И какво от това?

Личната морална и професионална отговорност би трябвало да се изразява не само в заемането на отговорен пост, а преди всичко във водещата роля, в навременното компететно разрешаване на проблеми като сегашния.

В сегашната ситуация се видя, че липсва всякакъв професионален и организационен опит за разрешаване на подобни ситуации. Не се познава техническото състояние на системите и съоръженията, обслужващи комплекса. Не се познават слабите места, които водят до рискови ситуации.

24 часа след възникването на проблема липсваше каквото и да било официално изявление от страна на ръководството на комплекса или друга туристическа държавна организация. Не се посочват истинските причини, което е задължително с цел избягване на огромните неустойки, които ще се дължат на туроператорите.

Характерна черта на ситуацията е всеки сам да се справя, както може без да се вижда и елементарното държавническо отношение към възстановяване на туристическия ритъм.

Няма как да не се появят и съмнения за мудните действия, като се има предвид, че министър Трайков е бил прокурист в структурата на ЕВН – България, което придоби електропреносната мрежа в Слънчев бряг. От ЕВН очевидно не влагат никакви инвестиции и се задоволяват със смяна на електромери с цел събиране на пари и минимални разходи. Липсват аварийни групи. Двете подстанции са закрити и превърнати в леглова база за охранителната фирма.

При подобно положение е резонен въпросът: ще поемат ли вината и ще подадат ли оставки министър Трайков и заместникът му Маринов? Знаем българската традиция в това отношение, но не е ли време тя да бъде разчупена?

Мария Демирева
FrogNews

http://slivenplus.blog.bg/

Вчера едно неприятно събитие грубо събуди потъналата ми в арт-дрямка душа. Едно обаждане на роднина... Второ обаждане на стария ми баща... Загадъчно, с уговорката да съм сама докато говорим... Треперещият глас на стареца тревожно занарежда една позната схема – обажда му се мъжки глас, казват му, че зет му е катастрофирал и убил човек и че трябва да даде 6 000 лв. за да се „оправи работата”. И тъй като не успял да събуди невинно спящия си зет, нито да намери дъщеря си, живял близо два часа в неописуема тревога от „случилото се”, той отишъл до банката, изтеглил колкото пари имал там и се върнал в къщи, откъдето продължил да ни търси. Дълго време не успях да го убедя, че нищо не се е случило. Щабът от приятели и роднини веднага се задейства, баща ми е вече защитен и спокоен, но мътилката в душата ми се надигна от няколко въпроса. Веднага се обадих в полицията. Любезен глас ми обясни, че нищо не може да се направи, защото „нямало извършено деяние”. А бе, господа полицаи, вие как си представяте тази работа – някой да ограби или убие баща ми за 5 лева и тогава да ви сигнализирам, така ли? Вие чували ли сте за превенция на престъпността? Хайде, с баща ми трудно би се работило, но на мен никой не ми се обажда да ми иска суми, защо ли? Вие какво правите, за да хванете тези организирани банди, които разполагат с толкова лични данни? В обаждането ясно е било споменато името на моя съпруг, исканата сума е била приблизително равна на влога на баща ми в ДСК – и за децата става ясно, че има информатори от банката и от полицията, не ви ли е по-лесно да тръгнете по техните стъпки? И докато се фукате пред Европа с „Килърите”, които едва ли ще бъдат осъдени, какво направихте, за да застанете между беззащитния човек и битовия престъпник? Сигурно звуча наивно, но явно човек трябва да усети върху себе си дългата ръка на престъпността, за да възроптае! От такава неефективна защита от престъпността в средата на 19 век в САЩ се раждат законите на съдия Линч... Дали сме далече от тях?...


http://nicodima.blog.bg/

24 август 1945
Заседание на СКК. Представителите на САЩ и Великобритания настояват за отлагане на изборите, докато не бъдат уставно проведени конгреси на БЗНС и БРСДП, не бъде регистрирана Демократическата партия, не се осигури свобода на словото, печата и събранията, свобода на тайното гласуване и не бъде реорганизирано правителството според политическата тежест на партиите в него, както и свободно участие в партийните дела на бившите министри, които са в момента в затвора или под домашен арест. Категорични са, че ако условията не бъдат изпълнени, няма да признаят правителството, сформирано след изборите, и няма да сключат мир с него.

25 август 1945
Ден преди изборите правителството обявява отлагането им.

28 август 1945
От името на БРСДП(о) Коста Лулчев иска да бъде регистрирана опозиционната социалдемократическа партия.

29-30 август 1945
В Москва Сталин приема Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков и Васил Коларов. Присъстват Молотов, Хрушчов, Булганин и ген. Бирюзов. Решено е изпращането в България на Васил Коларов, а след него и на Георги Димитров. Според Сталин отлагането на изборите е несъществена отстъпка, която няма да попречи на изграждането на съветската система в България, но повече не трябва да бъдат правени никакви отстъпки; дава указания да бъдат регистрирани опозиционните партии: "По-добре би било да се легализира опозицията, за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност."

7 септември 1945
Правителството решава да легализира опозиционните партии. До края на месеца са регистрирани БЗНС със секретар Никола Петков, Демократическата партия на Никола Мушанов и Александър Гиргинов, БРСДП(о) с главен секретар Коста Лулчев и Радикалната партия (обединена). Разрешено е издаването на техните партийни вестници.

9 септември 1945
От Москва се завръща Васил Коларов.

11 септември - 2 октомври 1945
В Лондон се провежда първата сесия на Съвета на министрите на външните работи, създаден с решение на Потсдамската конференция за изработване на мирните договори с България, Румъния, Италия, Унгария и Финландия. САЩ отказват да обсъждат мирните договори с победените страни, докато не бъдат създадени демократични правителства.

13 септември 1945
В Москва Георги Димитров се среща с министъра на НКГБ Меркулов, за да обсъдят охраната на Димитров в България. Димитров приема и полковниците от НКГБ Голубенко, Студников и Зеленский, които заминават за България като инструктори при министъра на вътрешните работи.

14 септември 1945
Правителството насрочва изборите за 18 ноември.

21 септември 1945
Радикалдемократическата партия е възстановена под името Радикална партия (обединена). Порицани са влезлите в Отечествения фронт членове на партията, Стоян Костурков е обявен за самоизключил се. На 11 ноември 1945 излиза първият брой на партийния орган "Народен глас".

24 септември 1945
Софийският областен съд регистрира БРСДП(о) със секретар Коста Лулчев.

29 септември 1945
В правителството са включени Стоян Костурков от влязлата в Отечествения фронт фракция на Радикалдемократическата партия и Михаил Геновски от съглашателското крило на БЗНС.

октомври 1945
Създадено е Управление на съветските имущества в България (за германското имущество, получено като репарация).

октомври-ноември 1945
В България е американският журналист Марк Етридж, изпратен като представител на Държавния департамент със специална мисия за проучване на политическата обстановка в България и Румъния. Етридж, с помощта на проф. Сирил Едуин Блек от Държавния департамент, българин по майка, провеждат разговори със стотици хора от целия политически спектър. Ежедневно Етридж изпраща доклади до Държавния департамент за подтискането на демократичната опозиция и съветската намеса в България. След анкетата в България, десетдневен престой в Москва, където се среща с Вишински, и анкета в Румъния, Етридж е повикан във Вашингтон, за да предаде доклада си на държавния секретар Бърнс за предстоящата конференция в Москва. Президентът Труман е запознат с доклада на Етридж едва след провеждането на Московската конференция в края на декември 1945.

16 октомври 1945
БЗНС "Никола Петков", БРСДП(о), Демократическата партия и Радикалната партия(о) се отказват от участие в изборите и призовават избирателите да ги бойкотират.

4 ноември 1945
От Москва се завръща Георги Димитров, изпратен от Сталин да проведе съветизацията на България. За Димитров е подготвена пряка телефонна връзка с Москва и по указание на Сталин съветска охрана, за която Димитров иска от Трайчо Костов и Антон Югов да бъде "по-добре замаскирана и да не стане публично известна".

11 ноември 1945
Опозиционните партии БЗНС "Врабча-1" и БЗНС със секретар Никола Петков се обединяват. Протоколът е подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

16 ноември 1945
Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов настояват пред министър-председателя за ново отлагане на изборите. Политическият представител на САЩ Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев, че САЩ ще признаят само представително демократично правителство.

18 ноември 1945
Избори за 26 ОНС, бойкотирани от опозицията. Гласуват 85,60% (3 853 097 души) от избирателите. ОФ печели 88,18 % от гласовете.

15 декември 1945
Открито е XXVI ОНС. За председател е избран Васил Коларов, член на Политбюро на ЦК на БРП(к).

16-26 декември 1945
Московска конференция на министрите на външните работи на САЩ (Джеймс Бърнс), Великобритания (Ърнест Бевин) и СССР (Вячеслав Молотов) за изготвянето на мирните договори със съюзниците на Германия, за следвоенното управление на Япония и Корея, положението в Китай, Румъния и България, създаването на комисия към ООН за контрол върху атомната енергия. Западните възражения за България са за изключването на представителите на демократични партии от правителството и репресивното използване на държавната власт от правителството на Отечествения фронт; за разлика от СССР те не признават проведените избори за свободни. Държавният секретар на САЩ Бърнс представя на Сталин доклада на Етридж за България и Румъния, но при свършения факт на проведените избори. Сталин отхвърля западните искания за реорганизация на правителството под предлог за ненамеса във вътрешните работи на България. На 23 декември дава указания на Георги Димитров в България в правителството на бъдат включени проформа няколко представители на "лоялната опозиция". САЩ и Великобритания отстъпват от позициите си и ще признаят българското правителство, когато в него бъдат включени двама представители на демократичната опозиция, които да работят лоялно с Отечествения фронт.

 

5-6 януари 1946
Преговори между комунистите и опозицията за включване в правителството на двама представители на опозицията. Никола Петков и Коста Лулчев настояват министерствата на вътрешните работи и на правосъдието да се отнемат от БРП(к), да се проведат нови парламентарни избори и да се отстранят от армията кадрите, осъществяващи партийния контрол.

7-10 януари 1946
Министър-председателят Кимон Георгиев и правителствена делегация са в Москва. Сталин отхвърля искането на опозицията: "Вашата опозиция може да върви по дяволите! Тя ще загине. Никола Петков да не си мисли, че СССР и Америка ще воюват заради него."

8-11 януари 1946
По нареждане на Сталин в София е помощник-комисарят по външните работи Вишински, за да заплаши опозицията, че ще загуби всичко, ако не излъчи двама лоялни министри. Лулчев и Никола Петков не отстъпват от позициите си за спазване на Ялтенските споразумения за свободни избори.

17 февруари 1946
На празника на Военното училище военният министър Дамян Велчев призовава за сливане на офицерите от царската армия с новите кадри. Георги Димитров, чието присъствие в качеството му на председател на парламентарната група на БРП(к) е прецедент, произнася реч, в която заявява, че за да завърши превръщането на армията в "народна", тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са "параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели", да се превърне в опора на правителството на Отечествения фронт, офицерският корпус да бъде политически възпитан, а всеки офицер, който "прокарва противоположна линия" да бъде отстранен от армията, "макар и иначе да е способен и да тежи от ордени за действителни или мними заслуги в миналото".

22 февруари 1946
Меморандум на САЩ с настояване за равноправно участие на опозиционни представители в правителство.

В органа на БРСДП(о) в. "Свободен народ" е публикувана статията на Кръстьо Пастухов "Не ме изкушавайте, лицемери!". Тя е реакция на речта на Георги Димитров във Военното училище и обвинява българските комунисти, че са назначили във войската политкомисари и "народни генерали" и са разрушили "една високо морална, дисциплинирана и храбра първоразрядна армия, която ни издигна в очите на света", за да я превърнат в оръдие на еднопартийната диктатура срещу народа.

28 февруари 1946
Държавна сигурност арестува Кръстьо Пастухов и главния редактор на "Свободен народ" Коста Лулчев. Вестникът на социалдемократите е спрян. Британската Лейбъъристка партия се обявява в защита на Кръстьо Пастухов, а министърът на външните работи Атли прави постъпки за освобождаването му.

5 март 1946
Фултънска реч на Уинстън Чърчил, която се смята за начало на Студената война и която набелязва принципите и структурата на обединението на западните демокрации за противопоставянето им на съветския тоталитаризъм. В колежа Уестминстър във Фултън, САЩ, бившият британски министър-председател Уинстън Чърчил в присъствието на президента Труман произнася реч, с която констатира разделението между демократичната и съветизираната тоталитарна Европа. "От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо желязна завеса разделя континента. Отвъд нея остават столиците на древните държави на Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, тези знаменити градове и населението на техните държави се намират в съветската сфера на влияние и всички те са в една или друга форма обекти не само на съветското влияние, но и на много голям и нарастващ контрол от Москва. Комунистическите партии, които бяха много малки в тези източноевропейски държави, бяха издигнати до положение и сила, които многократно превъзхождат тяхната численост, и се опитват да постигнат във всичко тотален контрол." Чърчил призовава да не бъде повторена грешката с Втората световна война, която е могла да бъде предотвратена със своевременни действия. "Аз не вярвам, че Съветска Русия иска война. Тя иска плодовете на войната и неограничено разширяване на своята власт и идеология... От това, което видях по време на войната в нашите руски съюзници, разбрах, че те не се възхищават на нищо друго така, както на силата, и не презират нищо друго така, както слабостта, особено военната слабост. Затова старата доктрина за баланса на силите днес е неоснователна. Ако Британската общност на нациите и Съединените щати се обединят в сътрудничество във въздуха, по море и по цялата земя, в науката и икономиката и в моралната подкрепа, тогава няма да го има този неспокоен, неустойчив баланс на силите, който изкушава амбицията или авторитаризма."

7 март 1946
СССР обвинява САЩ и Великобритания, че нарушават Московското решение и насърчават българската опозиция да му се противопоставя.

Георги Димитров нарежда на БРСДП в ОФ пред Атли и лейбъристката партия да защитават тезата, че Пастухов не е лидер на социалдемократите, а член на отцепническа група и арестуването му е правилно.

8 март 1946
26 ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935. По този закон са водени дела срещу близо 700 индустриални предприятия и е конфискувана частна собственост за около 8 милиарда лева. Широкото тълкувание на закона позволява преследването на всички по-заможни търговски и индустриални фирми и частни лица, които имат активна стопанска дейност. Следствието срещу тях започва след посочването им от местните комитети на Отечествения фронт или от служебни лица.

12 март 1946
26 ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост (аграрна реформа). Отнема се притежаваната над 200 дка земя - общо 564 000 дка, 1,2 % от общото количество обработваема земя.

21 март 1946
Първото ОФ правителство подава оставка след провала на преговорите с опозицията.

28 март 1946
Сталин нарежда на Георги Димитров да игнорира опозицията, да не преговаря повече с нея и да предприеме "редица обмислени и умело организирани мерки, за я задуши".

31 март 1946
Съставено е второ правителство на ОФ с министър-председател Кимон Георгиев: комунисти - Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Стефанов, Рачо Ангелов, Добри Терпешев; земеделци от съглашателското БЗНС - Александър Оббов, Любен Коларов, Георги Драгнев, Стефан Тончев; звенари - Кимон Георгиев, Георги Кулишев, Дамян Велчев, Христо Лилков; социалдемократи от съглашателската БРСДП - Димитър Нейков, Георги Попов; Стоян Костурков от влезлите в ОФ радикали; Димо Казасов - независим.

април 1946
Влиза в сила привилегирован прием на партизани, политзатворници и "сираци от съпротивата" за 20% от местата в Софийския университет.

19 април 1946
Народното събрание приема изменения в Закона за печата за санкции срещу изданията, които "увреждат държавните интереси, обществения ред и отношенията с чужди държави". Със закона е установена явна цензура над опозиционните издания и въз основа на него правителството често прибягва до временното, а през пролетта на 1947 и окончателното им спиране.

25 април 1946
Решения на Политбюро на ЦК на БРП(к) за справяне с политическата и с въоръжената съпротива срещу отечественофронтовската власт: за по-активно "разобличаване" на опозицията, за разгръщане на борбата на милицията с горянските чети и усилване охраната на южната граница.

27 май 1946
Среща на Сталин и Тито. Сталин настоява за включването на Албания и България в югославската федерация. Тито опонира, че България не може да бъде включена във федерацията, защото некомунистическите партии имат силно влияние, което прави режимът различен от югославския. Сталин смята това за несъществено и че България трябва да влезе във федерацията.

29 май-юни 1946
Съдебен процес над Г.М. Димитров (задочно) и 16 членове на Земеделския младежки съюз. Това е началото на серия съдебни процеси срещу представители на опозицията.

5-9 юни 1946
Партийна делегация начело с Георги Димитров е в Москва. Сталин окуражава българските комунисти да не се страхуват от САЩ и Великобритания, които "правят само аларми", и ги успокоява, че изтеглянето на Червената армия може да се протака. Критикува оставянето на военното министерство, премиерския пост и външното министерство на звенарите. Изисква изгонването на военния министър Дамян Велчев и определя армията като вражеска за разлика от народната милиция. Нарежда да се даде културна автономия на Пиринския край, за да се развие "македонско национално съзнание" преди да бъде присъединен към НР Македония в състава на Югославия.

7-8 юни 1946
Масови арести и убийства без съд и присъда на дейци на ВМРО, извършени по нареждане на Георги Димитров от Москва. Арестувани са около 200 ръководни и активни членове на ВМРО. Част от тях са съдени, други са изпратени в лагер, а ръководните дейци са убити. Между убитите са Владо Куртев (един от спасителите на българските евреи), Жоро Настев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Васил Шалдев, Атанас Пашков, Георги Марчев.

6-27 юни 1946
Процес срещу Кръстю Пастухов от БРСДП(о), обвинен, че със статии в "Свободен народ" е "накърнил достойнството и боевата сила на българската армия". 72-годишният социалдемократ е осъден на 5 години строг тъмничен затвор. На 25 август 1949 е удушен в килията си в Сливенския затвор.

17 юни 1946
По нареждане на отдел "Военен" на ЦК на БРП(к) Дамян Велчев издава заповед за уволнението на 245 офицери "за груби фашистки прояви и в интерес на службата".

20 юни 1946
Публикувано е съобщение за разкрита "фашистка легионерска конспирация", т.нар. Първи легионерски център - сформиран в София инициативен комитет от 8 души, наречен Център, ръководен от 30-годишния студент Петър Вътов Петров. Според властите това е била широка нелегална организация за въоръжена борба, която е възстановила легионерските структури и е влязла във връзка с Кръстьо Пастухов от БРСДП(о) и с Владимир Куртев от ВМРО. Съдебният процес се провежда от 2 до 10 декември 1946. Планомерно, по указания на Политбюро и с нареждане на МВР до местните партийни ръководители и началниците на ДС, в провинцията са извършени допълнителни арести и съдебни процеси над младежи легионери. Това трябва да демонстрира засилена активност на "реакционните сили" и превантивно да бъде нанесен удар по способните на съпротива младежи. Замисълът за Първи легионерски център е на началника на военното разузнаване ген. Петър Вранчев с цел да провокира младежите легионери, да дискредитира лидерите на легалната опозиция (първоначално по нареждане на Георги Димитров и Трайчо Костов от обвиняемите се иска да твърдят, че са били в контакт с Никола Петков, по-късно изборът пада върху Кръстьо Пастухов) и да внедри свои агенти в емигрантските организации. Поради конфликт между военното разузнаване и Държавна сигурност се стига до преждевременното "разкриване на конспирацията".

21 юни - 8 ноември 1946
Арестуван и разследван е Трифон Кунев от БЗНС "Никола Петков" заради книгата си "Ситни дребни... като камилчета". Освободен е при избирането си за депутат и отново е арестуван на 1 ноември 1947 след разгрома на обединената опозиция. Осъден на 5 години затвор; излиза от затвора на 14 януари 1951.

26 юни 1946
Летците поручици Владимир Александров и Найден Стоянов забягват със самолетите си в Италия. Почти целият летателен състав на 2/6 изтребителен орляк е арестуван, даден под съд и получава тежки присъди "за назидание".

27 юни 1946
Приет е Закон за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Одържавени са 11 чуждестранни и 19 български застрахователни дружества. Застраховането става монополно дело на държавата, създаден е Държавният застрахователен институт.

2 юли 1946
Приет е Закон за ръководство и контрол на войската, по силата на който от армията са изгонени около 2000 офицери "с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления".

22 юли 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 286 офицери.

26 юли 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 402 офицери.

29 юли - 15 октомври 1946
Парижка мирна конференция за подписване на мирните договори с България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия.

август 1946
Нелегална национална конференция в София на федерацията на анархистите - ФАКБ. Участват около 50 делегати от 40 регионални съюза, обединили около 400 местни групи и организации.

2 август 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 609 офицери.

5 август 1946
2000 младежи от национална младежка строителна бригада "Георги Димитров" започват работа на прохода Хаинбоаз.

5-15 август 1946
Съдебен процес срещу военната конспирация "Цар Крум". Ръководителят й подполковник Антон Кръстев Иновски е осъден на смърт за създаване на "тайна фашистка организация" в армията, а останалите 6 подсъдими - на различни срокове затвор.

7-13 август 1946
Съдебен процес срещу Цвети Иванов, главен редактор на органа на БРСДП(о) "Свободен народ", обвинен в клевета срещу властта. Осъден на 1 година, 7 месеца и 15 дни строг тъмничен затвор. След изтърпяване на присъдата си е изпратен в концлагера Белене, където на 23 юли 1950 умира мъчително от тетанус на 36 години.

8 август 1946
Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите е приет от отечественофронтовските партии въпреки протестите на опозицията. Трудовото мобилизиране се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи по списъци на "безделниците", изготвени от местната администрация и милицията. Мобилизираните се организират в работни групи и се изпращат на принудителна работа в обекти, определени от вътрешния министър.

9-10 август 1946
В изпълнение на препоръката на Сталин да се развие "македонско съзнание" в Пиринска Македония, за да се подготви предаването й на Югославия, пленум на ЦК на БРП(к) приема резолюция за даване на културна автономия на Пиринския край и задължава компартията "да популяризира в Пиринския край македонския език и култура и историята на НР Македония".

10 август 1946
Създадени са Гранични войски (до 8 октомври 1946 се наричат Гранична милиция) със закон, внесен в НС от вътрешния министър Антон Югов по поръчение на Георги Димитров. Охраната на държавната граница минава от военното към вътрешното министерство и комунистите поемат в свои ръце охраната на границата, през която преминават горянските чети. В края на август 1947 трима офицери от съветските гранични войски начело с ген. Котомин са командировани в България и дават предложенията си за организиране на граничната охрана пред тесен състав на Политбюро на ЦК на БРП. В командването на Гранични войски са назначени партизански командири и партизани. Командир е ген. Йонко Панов, зам.-командир - полк. Лев Главинчев. През 1951 Йонко Панов е наследен от полк. Тодор Ванков (1951-1952), ген. Слави Чакъров (1952-1955, 1956-?), ген. Панайот Каракачанов (1955-1956). За 1947 щатният състав на Гранични войски е 8 615 души, през 50-те години съставът надхвърля 30 000 души. В периода 1962-1972 Гранични войски са към Министерството на народната отбрана.

13 август 1946
Нов списък на уволнени офицери.

15 август - 5 септември 1946
Георги Димитров е на лечение в Съветския съюз. Получава указания от Сталин българските комунисти да запазят привидно коалиционното управление, да не копират явно съветския модел в новата конституция и да не назначават съветски инструктори в българската армия, което "ще се използва от враговете".

17-24 август 1946
Съдебен процес срещу 22-ма дейци на ВМРО за "образуване на терористични групи за събаряне на властта". Съдът постановява две смъртни присъди, две доживотни и различни срокове затвор. В съда не се явяват обявените "в неизвестност" вече убити Владо Куртев, Жоро Настев и Коста Ризов.

8 септември 1946
Референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на "народна република". 95,63 % от гласовете са "за" република. Референдумът се провежда в условия на съветска окупация и политически репресии, атмосфера на страх, в редица избирателни пунктове липсват бюлетини за монархията, но резултатите не са оспорени от опозицията, която е републикански настроена.

15 септември 1946
26 ОНС обявява България за народна република. Регентският съвет е разпуснат. Председателят на парламента Васил Коларов става временен председател на републиката. Царското семейство трябва да напусне страната на следващия ден.

26 септември 1946
Военният министър Дамян Велчев подава оставка. Назначен е за пълномощен министър в Берн и напуска България.

27 септември 1946
26-то Народно събрание одържавява със закон киноразпространението. Прекратяват дейността си 26 фирми, вносителки на филми.

октомври 1946
Към момента са създадени 444 ТКЗС, в които влиза 3,6% от обработваемата земя.

2 октомври 1946
Политическият представител на САЩ в СКК Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев правителството да осигури свободни избори. Съветските представители в СКК уверяват Кимон Георгиев, че СССР няма да допусне вмешателство от страна на американските и британските представители в СКК в подготовката на изборите.

3-18 октомври 1946
Георги Димитров е в Москва. Обсъжда положението в България, подготвянето на мирния договор, въоръжаването на милицията.

5 октомври 1946
Начало на предизборната кампания за избора на Велико народно събрание.

26 октомври 1946
Опозицията обвинява правителството на ОФ, че не е изпълнило ангажимента си да осигури свободни избори и съобщава за организирани групи, които с терор разгонват опозиционните събрания и избиват известни опозиционни дейци, за възпрепятстване на гласуването на привържениците на опозицията и за подготовка за фалшифициране на изборите. Представителите на САЩ и Великобритания предлагат на Петков и Лулчев да не участват в изборите, което не може да стане поради липсата на време да се предупредят организациите по места.

27 октомври 1946
Избори за VI ВНС, което трябва да изработи конституция. ОФ получава 70,10 % (366 депутати, от които 275 комунисти). Въпреки терора и насилието за опозицията гласуват 1 205 000 души - 28,35 % (99 депутати).

4-6 ноември 1946
Георги Димитров е в Москва за указания по съставянето на ново правителство.

4 ноември - 12 декември 1946
Съветът на министрите на външните работи на сесия в Ню Йорк изработва окончателните текстове на мирните договори с бившите съюзници на Германия.

7 ноември 1946
Открито е VI ВНС. За председател на събранието е избран Васил Коларов.

22 ноември 1946
Съставено е трето правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров. В правителството влизат 10 комунисти, 5 от БЗНС, 2 от Звено, 2 от БРСДП, 1 независим. Тъй като мирният договор все още не е подписан, Г. Димитров декларира готовност за сътрудничество с опозицията.

2-10 декември 1946
Съдебен процесът срещу легионерите от т.нар. Първи легионерски център, обвинени по Закона за защита на народната власт, че са създали организация за възстановяване на националните легиони "с цел събаряне на установената държавна власт с преврати и терористически действия". Подсъдими са 18 души. Петър Вътов Петров, ръководител на Центъра, и Илия Минев, за когото не са приведени доказателства за нелегална дейност, но на процеса се изказва твърдо срещу комунистическата власт, са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор, Иван Долев, Димитър Додев и Георги поп Ценов са осъдени на различни срокове затвор.

24 декември 1946
Правителството закрива окончателно органа на Демократическата партия в. "Знаме", защото "злепоставя СССР" и "влошава отношенията с другите славянски държави".

декември 1946
Преброяване на населението. В Пиринския край хората са принуждавани от милицията и административната власт да се записват като "македонци". От 252 575 души 63,6% (160 641 души), се записват македонци, 21,5% - българи, 11,5% - помаци. От записалите се като македонци само 28 611 посочват като майчин език македонски, останалите - български.

http://lado.blog.bg/  - продължава

25 август 1944
Радио София излъчва декларация на правителството за пълен неутралитет и за разоръжаване на германските части, преминаващи през България. Излъчено и специално съобщение за преговори със Съюзническите сили за излизане от войната.

26 август 1944
Правителството обсъжда опасността от навлизане на съветски войски в България в преследване на германските войски. Стойчо Мошанов се е завърнал от Турция, където е от 8 август с мисия за сключване на примирие с Великобритания и САЩ, за да предаде предупреждението на британския посланик сър Hughe Knatchbull-Hugessen България да побърза с постъпките си за примирие, за да избегне навлизането на руснаците.

Окръжно №4 на ЦК на БРП за подготовка за въоръжено завземане на властта. (Българска работническа партия (БРП) е легална или полулегална организационна форма на Българската комунистическа партия и непосредствено след съветското нахлуване структурата официално е наречена Българска работническа партия (комунисти).)

28 август 1944
Стойчо Мошанов отпътува за Кайро, натоварен от регентите с мисия да преговаря с представителите на САЩ и Великобритания за излизане на България от войната. Придружен е от полк. Желязков.

30 август 1944
Стойчо Мошанов се среща в Цариград с американския военен аташе и получава предварителна информация за условията за примирие със Западните сили.

31 август 1944
СССР не признава българския неутралитет.

Министър-председателят Багрянов предлага да замине за Москва за преговори. Правителството решава да не се оказва съпротива, ако съветските войски навлязат в България. Прекратено е прилагането на антиеврейското законодателство и е отменена голяма част от Закона за защита на нацията.

1 септември 1944
Стойчо Мошанов и полк. Желязков се срещат в Кайро със западните делегации по примирието и получават информация за условията.

2 септември 1944
Съставено е правителство с министър-председател Константин Муравиев от БЗНС "Врабча 1”, в което влизат политици от опозицията - по трима от БЗНС "Врабча 1”, Демократическата партия и Народната партия. В декларация на правителството се обявяват неговите намерения да денонсира Тристранния пакт и да ускори преговорите за примирие с Англия и САЩ. Три места в правителството са оставени за Отечествения фронт, но по указания от Москва ОФ не подкрепя правителството, отказвайки се от собствената си декларация заедно с легалната опозиция от 12 август 1944 за съставяне на ново конституционно правителство.

3 септември 1944
Министър-председателят Муравиев спира изпълнението на смъртни присъди.

4 септември 1944
В дома на Петър Вранчев става съвещание на участници в Отечествения фронт. От компартията: Добри Терпешев, П. Вранчев и Антон Югов; от "Звено": действащия капитан Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Стоян Трендафилов и Тодор Тошев; леви земеделци, начело с Александър Оббов; Димо Казасов, независим. Превратът ще бъде организиран от звенарите, които ще използват положението и колегиалните си връзки в армията. В следващите дни те опитват да получат съдействие или обещание за ненамеса от частите на софийския гарнизон. По инициатива на началника на униформената полиция и на полицейския комендант, които желаят да не се стига до жертви, е сключено споразумение в нощта на преврата униформената полиция да остане в участъците.

5 септември 1944
Съветското главно командване утвърждава плана за военната операция срещу България, изработен от военния съвет на Трети Украински фронт. Трети Украински фронт е на румънско-българската граница. Срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026 самолета и цялата сила на Черноморския флот. В щаба на фронта пристигат комунистически партизани от X Въстаническа оперативна зона със сведения за отбраната на българското крайбрежие.

Около 20.30 часа управляващият делата на съветското посолство в София и резидент на съветското разузнаване в България Дмитрий Федичкин връчва на министър-председателя Муравиев нота, с която СССР обявява война на България под претекст, че новото правителство не е направило категоричен завой в политиката на страната. Министрите и регентите на среднощно заседание решават да бъдат скъсани дипломатическите отношенията с Германия и да бъде поискано примирие със Съветския съюз. Военният министър ген. Иван Маринов се противопоставя на скъсването на отношенията с Германия, за да се даде възможност на корпуса в Македония да се изтегли, но Мушанов и Буров убеждават кабинета, че спасението на България изисква риска.

6 септември 1944
Министерският съвет обсъжда обявяването война на Германия. Военният министър ген. Маринов се противопоставя, решено е обявяването на войната да стане след 3 дни. Отменени са всички ограничения срещу българските евреи. Дадена е обща политическа амнистия, в следващите дни политзатворниците са освободени, при което под натиск на тълпата на свобода излизат и много криминални престъпници.

Обявяването от Съветския съюз война на България принуждава САЩ и Великобритания да прекратят преговорите за примирие. На българската делегация в Кайро е съобщено, че при новото положение на война със СССР преговорите ще се водят с трите съюзнически сили.

Представители на Военния център на Отечествения фронт (към който е и военният сектор на "Звено") водят с военния министър ген. Маринов преговори за преврата. Георги Димитров съобщава на Сталин за преговорите.

Ген. Маринов се опитва да убеди регентите правителството да бъде свалено и властта да бъде дадена на Отечествения фронт.

Стачки на трамвайните служители в София и на миньорите в Перник; митинг пред гарата в София е разпръснат със сила от полицията, убит е комунистическият оратор Петър Топалов - Шмит.

7 септември 1944
Правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25 ОНС. В резултат на настойчиви искания от правителството на Муравиев и особено от военния министър ген. Маринов регентът Богдан Филов съобщава, че ще подаде оставка, като използва за повод предстоящото обявяване на война на Германия. Регентът ген. Михов се опитва да убеди Муравиев, че тази промяна компрометира мисията на Стойчо Мошанов в Кайро, чиито пълномощия са подписани от регентите.

От Цариград с цивилна кола пристигат в София четирима офицери от американското разузнаване - Управлението на стратегическите служби, начело с поручик Хари Харпър. Те преговарят с българския генерален щаб за освобождаването на 342 съюзнически военнопленници, повечето от които американски летци, държани в лагер близо до Шумен. На 9 септември военнопленниците са транспортирани с влак и на 10 септември влизат в Турция.

8 септември 1944
Съветските войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска. Навлизат от 30 до 65 километра, завземат Русе, Силистра, Добрич. Морска пехота извършва десант във Варна. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на 3-а армия ген. Никола Христов е убит от комунистически терорист.

Правителството на Муравиев обявява война на Германия, оповестено с указ на регентите княз Кирил и ген. Михов. Регентът проф. Филов подава оставка.

В дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни пребивава о.з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. От некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев. Определен е съставът на правителството след преврата. Спор за вътрешното министерство - Дамян Велчев е подкрепен от Никола Петков за вътрешен министър, но е определен комунистът Антон Югов.

9 септември 1944
В условията на започнала съветска окупация Отечественият фронт овладява властта чрез преврат. В очакване на завземане на военното министерство, където се помещава и Министерският съвет, военният министър ген. Маринов не допуска да се подмени обикновената охрана. В 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, о.з. майор Тодор Тошев, о.з. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов - командир на прожекторната рота от противовъздушната отбрана на столицата, придружени от малка войскова част. По телефона ген. Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите части в страната да изпълняват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство пристигат членовете на предварително сформираното правителство. Регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са извикани във военното министерство, за да оформят извършения преврат. С указ за министър-председател е назначен Кимон Георгиев и правителство в състав: Кимон Георгиев (ПК "Звено"), Добри Терпешев (БРП), Никола Петков (БЗНС) - министри без портфейл; министър на външните работи и изповеданията - проф. Петко Стайнов (ПК "Звено"); министър на вътрешните работи - Антон Югов (БРП); министър на народното просвещение - проф. Станчо Чолаков (ПК "Звено"); министър на правосъдието - д-р Минчо Нейчев (БРП); министър на финансите - проф. Петко Стоянов (независим); министър на войната - полк. Дамян Велчев (ПК "Звено"); министър на търговията, промишлеността и труда - Димитър Нейков (БРСДП); министър на земеделието и държавните имоти - Асен Павлов (БЗНС); министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството - Борис Бумбаров (БЗНС); министър на железниците, пощите и телеграфите - Ангел Държански (БЗНС). Учредени са три нови министерства. За министър на народното здраве е назначен д-р Рачо Ангелов (БРП), министър на социалната политика - Григор Чешмеджиев (БРСДП), и министър на пропагандата - Димо Казасов, независим. За главнокомандващ българската армия е назначен ген. Иван Маринов. С указ на регентите е разпуснато XXV Обикновено народно събрание.

В противоречие с конституцията правителството освобождава с постановление княз Кирил и ген. Михов от Регентския съвет и назначава проф. Венелин Ганев (бивш член на Радикалната партия), Цвятко Бобошевски (от Народната партия) и Тодор Павлов (БРП).

В 6.25 часа сутринта Кимон Георгиев прочита по радиото "Прокламация към българския народ" и обявява, че правителството започва да изпълнява като програма манифеста на НК на ОФ от 28 август 1944 г.

Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас. В Шумен съветските войски извършват обезоръжаване на Шуменските гарнизонни полкове. Пред съветската офицерска команда запасният поручик Петър Добрев Петров се самоубива с думите: "Български офицер не предава оръжието си". За двата дни на операцията са пленени 21 000 български войници и офицери. По заповед на съветското главно командване настъплението е прекратено в 21 часа.

Със заповед на Сталин в 23 часа в Москва са дадени 20 артилерийски залпа от 240 оръдия в чест на отличилите се в операциите на територията на България войски на Трети Украински фронт и Черноморския флот. Специално са отличени войските на генералите Шльомин, Хаген, Шарохин, танкистите на генералите Жданов, Катков, Сухоручкин, моряците на капитан 1 ранг Деревяно, капитан 2 ранг Ратнер, майор Котанов, летците на генерал Ермаченков. Съединенията и частите, които най-много са се отличили в операцията в България, са представени за присвояване на имената "Русчушки", "Шуменски", "Варненски" и "Бургаски".

 

10 септември 1944
Постановление на МС узаконява формираната предния ден от партизани и комунисти Народна милиция. На милицията се поверява вътрешната сигурност и е към Министерството на вътрешните работи. До средата на септември са уволнени 30 000 от старите служители на полицията, част от тях са убити, много са арестувани. Още от 9 септември милицията започва да извършва масови арести и убийства.

Делегация на ОФ в състав: проф. Димитър Михалчев - бивш посланик в Москва, Димитър Ганев - член на Политбюро на комунистическата партия, Кирил Станчев - звенар, и полк. Славков от щаба на войската, е приета в Букурещ от командващия Трети украински фронт маршал Толбухин. Отправена е молба за прекратяване на военните действия срещу България и за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни. На лична среща по негова молба Димитър Ганев съобщава подробна информация за състоянието на българската армия и моли съветската авиация да бъде базирана близо до София като гаранция срещу действия на "реакционното офицерство". По-късно в Москва съветският външен министър Молотов прави изявление, че "предвид това, че българското правителство скъса отношенията си с Германия, обяви й война и се обърна с молба за примирие, съветските войски от 22 ч. на 9 септември прекратиха военните действия срещу България".

Заседание на ЦК на БРСДП. Кръстьо Пастухов преценява участието на представители на БРСДП в преврата като фатална политическа грешка. "Участвано е в преврат против едно правителство, съставено от демократичната опозиция....". Коста Лулчев се обръща към социалдемократите Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков, влезли в правителството на Отечествения фронт: "Това е ваше решение."

11 септември 1944
Два съветски самолета довеждат в София делегацията от Букурещ и представители на щаба на Трети Украински фронт.

12 септември 1944
Постановление на Министерския съвет за арестуването на всички министри от кабинетите в периода 1 януари 1941 - 9 септември 1944, на народните представители от мнозинството в 25 ОНС, на военни, които "са станали причина за поставяне страната пред катастрофа" и на лица, "заповядвали или извършвали убийства, палежи и изтезания". Имуществото им е поставено под запор. Така се узаконяват вече започналите масови арести в страната.

15 от арестуваните са изпратени за следствие в Москва. Между тях са: бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов; бившите министър-председатели Добри Божилов и Константин Муравиев; бившите министри Петър Габровски, Първан Драганов, инж. Димитър Василев, Димитър Шишманов; бившите началник щаб на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков и генерал-лейтенант Константин Лукаш.

Окръжно № 5 на ЦК на БРП(к): "При съдействието на отечественофронтовските комитети да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива.”

След консултации с Георги Димитров в Москва е съставено Политбюро на ЦК на БРП: Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Георги Дамянов, Петко Кунин. По настояване на Георги Димитров за първи секретар на ЦК е избран Трайчо Костов.

В Луковит комунистически партизани застрелват командира на Четвърта армия ген.-лейт. Атанас Стефанов.

13 септември 1944
Съпровождан от 5 бомбардировачи и изтребители, в София пристига с транспортен самолет командващият 17-а въздушна армия ген. В.А. Судец с оперативна група от щаба за разговори с министър-председателя и командването на българската армия за пребазирането на съветската въздушна армия.

ЦК на БРП съобщава на Г. Димитров в Москва, че "стихийните" дотогава убийства на "злостни врагове" вече ще се извършват от ударни групи въоръжени комунисти и комсомолци. През септември, октомври и ноември 1944 са избити около 30 000 души от националната интелигенция, държавната и местна администрация и икономическия елит.

Със заповед на военния министър Дамян Велчев са уволнени и преминават в запаса 172 офицери, от които 34 генерали и 91 полковници.

14 септември 1944
В София влизат първите съветски части - 394-а стрелкова дивизия от 34-и стрелкови корпус на 57-а армия.

15 септември 1944
В София влиза 34-и стрелкови корпус на 57-а армия (259, 353, 394 стрелкови дивизии; командващ ген. Иван Степанович Кособуцкий) и 5-а отделна мотострелкова бригада. Части и съединения на 17-а въздушна армия се пребазират на летищата в София и Видин.

16 септември 1944
Командващият фронта маршал Толбухин изисква от военния министър Дамян Велчев българската армия да мине на оперативно подчинение на съветското командване. Неговият заместник ген. Бирюзов пристига в София, за да ръководи съветските войски в България и оперативното използване на българската армия през българския генерален щаб.

Димитър Ганев от Политбюро на ЦК на БРП и полковникът от съветското военно разузнаване Иван Винаров, ръководител на Военния отдел на ЦК на БРП, са приети от ген. Толбухин и ген. Рогов, шеф на военното разузнаване на фронта, в щаба на фронта в Добрич. По поръчение на ръководството на компартията Ганев информира за политическата обстановка, а Винаров за постигнатия контрол върху българската армия. Иван Винаров докладва, че е разпуснат експедиционният корпус в Югославия, в който са служили много "реакционни офицери", част от дивизионното командване е сменено с партизански командири и предстои смяна на полкови командири, в съединенията и полковете са назначени помощник-командири без да се наричат комисари, във всички части са създадени войнишки комитети, формирани са гвардейски батальони и полкове от бившите партизански отряди с готовност за формиране на две дивизии.

17 септември 1944
Английски и американски офицери искат от главнокомандващия ген. Маринов на съюзниците да бъдат предадени в разпореждане летище и пристанище на Черно море, както и карта на минните полета по черноморското крайбрежие за пристигането на група английски бойни кораби в близките дни. Западните представители предлагат на България военна помощ. Ген. Маринов се обръща към ген. Бирюзов и е успокоен, че нищо не може да се случи, тъй като в България вече са разположени войските на цял съветски фронт. Българският главнокомандващ е посъветван да отговори, че българската страна не може да изпълни никакви искания без съгласуване със съветското командване.

18 септември 1944
Правителството утвърждава заповедта на Главния щаб на НОВА за произвеждане в чин генерал-майор на основните участници в преврата: Тодор Тошев, Петър Илиев, Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Стоян Трендафилов, Кирил Станчев, Димитър Попов и Димитър Томов - членове на Военния съюз и политическия кръг "Звено".

22 септември 1944
Със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите - комунисти и бивши партизани без военна подготовка и с ниска обща култура, които трябва да установят политическия контрол на компартията над войската, да наблюдават строевите командири и настроенията на войниците. По силата на задачата си, невежеството и мнителността си те се оказват в перманентен конфликт с офицерите, което вреди на боеготовността и руши дисциплината и заедно със съществуването на войнишките комитети създава двувластие в армията. За помощник-командир на I армия е назначен Щерю Атанасов, на II армия - Боян Българанов, на III армия - Йонко Панов, на IV армия - Борис Копчев, на V армия - Кирил Драмалиев, на I корпус - Божидар Божиков, на II корпус - Иван Радев, на Въздушни войски - Михаил Андреев.

23 септември 1944
От емиграция се завръща земеделският лидер д-р Г.М. Димитров. При пътуването си от Цариград до София на всяка българска гара е посрещнат от възторжени хилядни митинги на селяни и членове на БЗНС. На национална конференция на 14-15 октомври е избран за главен секретар на БЗНС "Пладне". Започва процес на организационно възстановяване и масово записване в БЗНС. В началото на 1945 БЗНС има 750 000 членове (към същия момент БРП има 254 000).

24-29 септември 1944
Частите на 37-а армия с командир ген. М.Н. Шарохин и 4-и гвардейски механизиран корпус с командир ген. В. И. Жданов се придвижват за разполагане в района на Сливен, Казанлък, Ямбол и Елхово.

25 септември 1944
Уводна статия "Отмъщение" в органа на комунистическата партия "Работническо дело" призовава: "Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко." Формално насочена срещу врага на фронта, статията визира вътрешния враг. Следващите 10 дни и нощи бележат върха на масовите убийства, извършени от бойните групи на комунистическата партия.

27 септември 1944
Енчо Стайков е освободен от длъжността директор на Народната милиция. На негово място е назначен Раденко Видински.

30 септември 1944
Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.

началото на октомври 1944
СМЕРШ иска от дирекцията на Народната милиция да изготви списъци на руските емигранти в България.

началото на октомври 1944
Съветски съветници са назначени в българската войска. Това са полковниците Татарчевский - в 4-а пехотна дивизия, Херасков - в 5-а, Титов - в 6-а, Галиакберов - в 9-а, Григориев - в 12-а, Шафорост - в 1-а кавалерийска дивизия, Пожидаев - във 2-а кавалерийска дивизия. Малко по-късно за ръководител на групата съветници е назначен генерал-майор А. В. Благодатов.

1 октомври 1944
С телеграма до Георги Димитров в Москва ЦК на БРП(к) съобщава решението си "революционната чистка" да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и "чистката ще тръгне по законни пътища".

3 октомври 1944
Указ на регентите утвърждава Наредбата-закон за народния съд.

В реч по радиото министърът на пропагандата Димо Казасов се опитва да опровергае престъпленията, извършвани от съветски войници, и заявява, че се правят "неправилни сравнения с уж по-достойното държане на германския войник".

6 октомври 1944
Сталин съобщава на Георги Димитров, че българските войски трябва да бъдат изведени от Тракия и Македония и че в тази международна обстановка Беломорска Тракия не може да се даде на България. Това е едно от условията на Великобритания в определянето зоните на влияние на Балканите, което Съветският съюз приема, за да получи политическия контрол върху Румъния и България.

7 октомври 1944
Заповед на директора на Народната милиция да бъдат спрени "произволните" арести и да се арестуват само тези, които ще бъдат съдени от Народния съд, както и да се спрат грабежите под формата на обиски. В действителност убийствата продължават и през следващите два месеца.

В София пристига британската военна мисия за предстоящата да се създаде с подписването на примирието Съюзническа контролна комисия за България. Наброява 110 души и е ръководена от ген. Уолтър Оксли.

9 октомври 1944
Започва четвъртата Московска конференция на съюзниците (9-19 октомври), която обсъжда влизането на СССР във войната срещу Япония, следвоенния баланс на силите на Балканите и бъдещето на Полша. Участват Сталин, Молотов, Чърчил и Антъни Идън, наблюдатели са американският посланик в Москва и представители на двете полски правителства - в изгнание и създаденото от Москва на освободените полски територии. Сталин и Чърчил договарят влиянието си на Балканите в прословутото "Percentages agreement". Чърчил предлага 75% съветско влияние и 25% британско върху България, 90% съветско в Румъния, 90% британско в Гърция, по 50% в Унгария и Югославия. Сталин настоява за 90% съветско влияние в България. След преговори на външните министри на 10 и 11 октомври съветското влияние в България и Унгария е завишено на 80%. Митологизираното цинично споразумение на практика няма никакви последствия, тъй като съветското влияние е вече гарантирано от окупационните съветски войски в Румъния и България, по-късно в Унгария, а въпреки обещанието си Сталин тайно подкрепя комунистите в гражданската война в Гърция с оръжие и пари, предоставяни чрез българското правителство.

10 октомври 1944
С решение на Министерския съвет започва извеждането на българските войски от Гърция. Официално това е поставено от ген. Бирюзов на министър-председателя Кимон Георгиев като предварително условие на съюзниците за примирие с България на следващия ден - 11 октомври. Срокът за извеждане на войските е 15 дни.

12 октомври 1944
Декларация на ръководителите на партиите в ОФ Трайчо Костов, д-р Г.М. Димитров, Петър Попзлатев и Коста Лулчев, с която се заявява, че извън ОФ няма демократични партии. НК на ОФ определя демократите, радикалите, привържениците на БЗНС "Врабча" с лидер Димитър Гичев и социалдемократите на Кръстю Пастухов, които преди деветосептемврийския преврат са отказали сътрудничество с комунистите в ОФ, като "своеобразни профашисти", "идеолози и проводници на великобългарския шовинизъм", които трябва да отговарят пред Народния съд.

15 октомври 1944
Българската делегация за подписване на примирие между Съюзническите сили и България в състав: министър на външните работи проф. Петко Стайнов, министрите Добри Терпешев, Никола Петков, проф. Петко Стоянов, генерала от артилерията Георги Попов, пълномощния министър Димитър Михалчев, директора на Гражданската мобилизация полк. Антонов, Анна Каменова, Крум Кюлявков, кап. Любен Панов, е приета в Кремъл от комисаря на външните работи Молотов и заместника му Вишински. Молотов съобщава, че съветската страна е настоявала примирието да се подпише в Москва, като "по-удобно за всички, а за българите - полезно", а не в Кайро или Анкара, както са искали западните съюзници.

20 октомври 1944
Министерският съвет приема Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския състав в училищата, учителските институти, университета и висшите училища и академии от "фашистки елементи".

28 октомври 1944
В Москва е подписано Споразумение за примирие между България и Съюзените народи за периода до подписването на мирен договор, което узаконява съветската окупация на България (до 1947). От съветска страна примирието е подписано от представителя на съветското главнокомандване маршал Толбухин, а ген. James Gammell подписва като представител на главнокомандващия съюзническите сили в Средиземно море. Споразумението урежда присъствието на съветски войски на територията на България, поставя българските въоръжени сили под прякото ръководство на съветското върховно командване и поставя България под контрола на Съюзническата контролна комисия за България, ръководена от представител на съветското върховно командване. (Британските и американските представители в СКК имат на практика статут на наблюдатели. След 9 октомври, когато Сталин и Чърчил договарят влиянието на Балканите, западните съюзници се отказват от своя вариант на примирието, който предвижда равнопоставеност в СКК.) Споразумението задължава българското правителство да разпусне всички прохитлеристки или фашистки организации и да съдейства за осъждането на обвинените във военни престъпления.

31 октомври 1944
Ген. Бирюзов, който вече е определен за фактически председател на СКК, е назначен за командващ оставащата като "контролна" в България (на гарнизон в района на Сливен, Казанлък, Ямбол и Елхово) 37-армия от Трети Украински фронт и на практика става главнокомандващ окупационните сили в България.

7 ноември 1944
Доклад на Георги Дамянов, завеждащ военния отдел на компартията, до Георги Димитров, с който съобщава, че са арестувани и разследвани за Народния съд 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати - общо 746. Издирват се още 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети „не ги дават началниците им”; предстои да бъдат изгонени от армията други 1650 офицери. Офицерски чин са получили 720 души партизани, повечето без военна подготовка и средно образование.

8 ноември 1944
Регентът Тодор Павлов информира Георги Димитров за задълбочаването на различията в правителството между БРП(к) и нейните съюзници, които искат вътрешното министерство да бъде взето от комунистите заради беззаконията. Предлага при първи удобен случай да бъдат сменени регентите проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, които все повече се възмущават от произволите на милиционерите и бившите партизани (освен това Венелин Ганев е изказал пред западните представители в СКК опасения от репресивния характер на Народния съд) и представляват риск за комунистите при една вероятна правителствена криза.

13 ноември 1944
Министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на войната Дамян Велчев изказват пред политическия секретар на ЦК на БРП(к) Трайчо Костов остро недоволство от продължаващите на места "своеволни арести", обиски и конфискации. Предлагат армията да помогне на милицията в опазването на законността. Трайчо Костов отхвърля предложението им.

18 ноември 1944
С окръжно до гарнизонните и войсковите поделения военният министър Дамян Велчев нарежда да не се допуска арестуването на военни, които са на фронта или са се завърнали от него.

 

22 ноември 1944
Уволнени са 25 преподаватели в Софийския университет заради "фашистка дейност".

23 ноември 1944
На заседание без министрите комунисти Министерският съвет одобрява предложено от военния министър постановление № 4 за освобождаване от наказателна отговорност в предстоящия Народен съд на участващите във войната офицери. От Москва Георги Димитров нарежда на Трайчо Костов това да не бъде допуснато.

Съюзът на българските писатели изключва 29 души за "фашистки прояви".

25 ноември 1944
За да бъдат прекратени арестите и убийствата на офицери, извършвани от милицията и бившите партизани, военният министър Дамян Велчев издава специална заповед: офицерите са длъжни да използват оръжие при всеки опит за арест; те трябва да спят в казармите, в които да не бъде допускана милиция; в гарнизоните да бъдат създадени охранителни подразделения с автоматично оръжие; арестуваните военни да не бъдат изпращани в милиционерските участъци, а вече задържаните да бъдат освободени.

28 ноември 1944
Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов се срещат с Кимон Георгиев и Дамян Велчев и искат отмяна на заповедта на военния министър от 25 ноември. Дамян Велчев заявява, че няма да допусне да се дезорганизира армията и да стане партийна и че защитава достойнството на българския офицер.

29 ноември 1944
Трайчо Костов информира Георги Димитров в Москва, че военният министър ще бъде "яко натиснат" от съветското командване да отмени заповедта и това "създава за нас прекрасни възможности за завоюване на командните позиции в армията", както и за замяната на военния министър, на началник щаба на войската и началниците на някои гарнизони с "по-надеждни хора", което ще "сложи край на надежите на всички фашистки реставратори и ще направи съюзниците ни от Отечествения фронт по-сговорчиви". Трайчо Костов информира също, че заповедта на военния министър е срещнала отпор от помощник-командирите и от "нашите генерали" в армията.

Ген. Бирюзов съобщава официално на министър-председателя Кимон Георгиев, че Съюзната контролна комисия е започнала своята работа и всеки контакт на представителите на съюзниците в СКК с правителството ще става само и единствено чрез съветските представители в нея: председателя на СКК маршал Толбухин, заместник-председателя на СКК генерал-полковник Бирюзов, политическия съветник при председателя на СКК пълномощния министър Лавришчев, помощник-председателя на СКК генерал-лейтенант Черепанов; помощник-председателя на СКК контраадмирал Абрамов. Работните органи на СКК са изцяло сформирани от съветски представители.

края на ноември 1944
Пристига военната мисия на САЩ в Съюзническата контролна комисия за България. Състои се от 59 военни и дипломатически служители, ръководена е от ген. Джон Крейн, а от март 1946 от ген. Робъртсън. В състава на мисията е политическият представител на Държавния департамент Мейнард Барнс.

декември 1944
За началник на Инспекцията на СКК в България е назначен ген. Алексей Моисеевич Вул (1902-1960). От юни 1941 г. зам.-началник на 3 отдел и началник на следствената част на Северо-Кавказкия военен окръг; от октомври 1941 началник на Специалния отдел на НКВД на 56-а армия от Северо-Кавказкия фронт; от януари 1943 зам.-началник на Специалния отдел на НКВД на Волховския фронт; от май 1943 зам.-началник на Управлението на контраразузнаването "СМЕРШ" на Волховския фронт, след това 3-и Украински фронт; от декември 1947 началник на оперативния сектор на МГБ в Берлин; от декември 1950 зам.-началник на Управлението на контраразузнаването на МГБ на войските в Далечния Изток; през декември 1951 е уволнен от органите; на 23 ноември 1954 е лишен от генералското звание.

 

4 декември 1944
Комунистическият орган "Работническо дело" започва кампания срещу земеделския лидер Г.М. Димитров, която е началото на разработен от Г. Димитров в Москва и от съветското ръководство план за отстраняване на БЗНС като силен конкурент на БРП. Г.М. Димитров е обвинен в създаване на пораженчески настроения след включването на българската армия във войната срещу Германия и в опити да разруши единството на Отечествения фронт.

15 декември 1944
Група въоръжени офицери се събират на пл. "Славейков" в столицата и опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията, според заповедта на военния министър от 25 ноември. Такива опити има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Намесват се войските на Червената армия. Западните представители в СКК протестират и искат обяснение от ген. Бирюзов, който отговаря, че това са "фашистки офицери”, които предстои да бъдат изправени пред Народния съд.

Началник щабът на войската ген. Райчо Славков (назначен на 14 септември 1944) е сменен от ген. Иван Кинов, политически емигрант в Съветския съюз от 1925, съветски офицер и преподавател във военната академия "Фрунзе", завърнал се наскоро в България след като е освободен от Червената армия по искане на Георги Димитров.

Окупационната 37-а армия от Трети Украински фронт е преобразувана в отделна армия (от 1946 - 10-а механизирана). Бойният състав на армията към 1 януари 1945: 34-и стрелкови корпус (259, 353, 394 стрелкови дивизии), 66-и стрелкови корпус (195, 244, 333 стрелкови дивизии), 82-и стрелкови корпус (28 и 92 гвардейски стрелкови дивизии, 188-а стрелкова дивизия), 255-а бригада морска пехота; 46-а гвардейска оръдейна артилерийска бригада, 113-а гаубична бригада с голяма мощност (9-а артилерийска пробивна дивизия), 10-а изтребително-противотанкова артилерийска бригада, 324-и изтребително-противотанков артилерийски полк, 562-и минометен полк, 301 и 315 гвардейски минометни полкове - реактивна артилерия, 35-а зенитна артилерийска дивизия (772, 1390, 1396, 1398 зенитни артилерийски полкове), 586-и зенитен артилерийски полк; 96-а танкова бригада, 5-и гвардейски отделен танков полк, 398-и гвардейски тежък самоходно-артилерийски полк; 8-а инженерно-сапьорна бригада; 24-и отделен огнеметен батальон. Командващ армията - ген.-полковник Сергей Семьонович Бирюзов, член на Военния съвет - генерал-майор Василий Дмитриевич Шабанов, началник щаб - ген.-майор Арефа Константинович Блажей. Армията е разположена на гарнизон в района на Казанлък, Нова Загора, Сливен, Ямбол и Елхово. На 15 юни 1946 е създадена Южната група войски на територията на Югославия, България и Румъния, в която влизат 1 дивизия в Югославия и окупационните 37-а армия и 26-а в Румъния. Южната група войски престава да същетвува с подписването на мирния договор с България и Румъния.

17 декември 1944
Сталин подписва постановление на ГКО № 7161 за изпращане в съветски лагери за принудителен труд ("репарация чрез труд") на всички трудоспособни германци (мъжете между 17 и 45 г. и жените между 18 и 30 г.) от Румъния, Югославия, Унгария, България и Чехословакия, независимо дали са поданици на Германия и Унгария или на тези страни. За България ген. Толбухин и ген. Бирюзов да организират мобилизацията чрез българското правителство и да я извършат със средствата на армията съвмество с оперативните групи на НКВД. От 24 ноември до 5 декември три групи оперативни работници от НКВД под ръководството на заместника на Берия ген. Аполонов и началника на Главно управления на войските на НКВД по охрана на тила ген. Горбатюк извършват предварително преброяване на лицата от немска националност в страните в Източна Европа, завладени от съветските войски. В помощ на групите от НКВД са придадени 106 групи контраразузнавачи от СМЕРШ - повече от 800 души. На 15 декември Берия докладва на Сталин и Молотов резултатите: на завладените територии са преброени 551 049 лица от немска националност, за България - 1089.

19 декември 1944
Под натиска на ген. Бирюзов Дамян Велчев изпълнява исканията на компартията за назначаване във военното министерство на ген. Петър Илиев и ген. Благой Иванов. Полк. Петър Вранчев става началник на военното разузнаване.

20 декември 1944
В Тържествената зала на Съдебната палата в София започват заседанията на Първи върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 51 души - бившите регенти, царски съветници, министри от януари 1941 до 9 септември 1944, някои от които все още са на разпит в Москва.

В аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" започват заседанията на Втори върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 127 от 160-те народни представители в XXV Обикновено народно събрание - "правителственото мнозинство". От 20 декември 1944 до края на април 1945 са проведени 135 масови съдебни процеси с 11 122 подсъдими, в които 2730 души са осъдени на смърт, а 1305 - на доживотен затвор.

Министерският съвет приема Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица и Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития, с което започва създаването на концентрационни лагери. Приета е и Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за устройството
на съдилищата, с която е премахната несменяемостта на съдиите и прокурорите и е даден ход на чистката в съдебното ведомство.

22-24 декември 1944
Югославска делегация начело с Е. Кардел е в София. В разговорите за създаване на Балканска федерация се проявяват противоречия. Югославските комунисти държат Пиринска Македония да влезе в състава на Югославия преди създаването на федерацията, а федерацията да е на принципа 6 федеративни югославски републики плюс България, при което Белград запазва доминацията си, докато българският проект е федерацията да е на паритетен принцип между Югославия България като всяка страна запазва известен суверенитет. Под съветски натиск се планира обявяването на федерацията да стане през март 1945.

28 декември 1944
Заседание на Секретариата на ЦК на БРП(к) с главния народен обвинител в Народния съд Георги Петров и народните съдии и обвинителите членове на компартията. Ръководството на комунистическата партия е обезпокоено от слабата подготовка на обвинението и от това, че подсъдимите отричат вината си и имат възможност добре да аргументират защитата си, което вреди на "политическия ефект" от процеса. В следващите заседания изложенията на подсъдимите са бързо прекъсвани.

29 декември 1944
В изпълнение съветското постановление от 17 декември за изпращане на германците от Източна Европа в съветски лагери за принудителен труд Министерският съвет решава трудоспособните немци в България (мъжете между 17 и 45 г. и жените между 18 и 30 г.) да бъдат депортирани в СССР. Министърът на външните работи не успява да измоли от ген. Бирюзов да не бъдат депортирани децата от смесени бракове, които са израснали в България и служили в българската армия.

30 декември 1944
Министерският съвет уволнява нови 20 преподаватели във висши училища за "фашистка дейност".

началото на 1945
Създадени са първите лагери за принудителен труд: край Св. Врач (Сандански), при яз. Росица, Севлиевско, Куциян край Перник и лагерът край река Джерман до Дупница.

началото на 1945
Създадени са първите лагери за принудителен труд: край Св. Врач (Сандански), при яз. Росица, Севлиевско, Куциян край Перник и лагерът край река Джерман до Дупница.

5 януари 1945
От Москва са върнати за Народния съд бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, бившите министри Петър Габровски, инж. Димитър Василев, Първан Драганов и Димитър Шишманов, бившите началник щаб на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков и генерал-лейтенант Константин Лукаш.

7 януари 1945
От 1089 немци в България са депортирани 75 души. За България отговорността за операцията е възложена на началника на войските на НКВД по охрана на тила на Трети Украински фронт генерал-майор Павлов и е извършена от съединения на НКВД при поддръжката на войски от Трети Украински фронт. Операцията по депортацията в Източна Европа се ръководи от генералите от НКВД Аполонов, Горбатюк и Сладкевич. Ген. Толбухин и ген. Бирюзов осигуряват съдействието на българското правителство и транспорта на "мобилизираните" със средства на армията до сборните пунктове и станциите за натоварване. Към 2 февруари депортацията от всички страни на Източна Европа е завършена - депортирани са 124 542 души, 66 616 мъже и 57 926 жени. Около 75% от изпратените на принудителна работа са в Донбас в Украйна, 11% в Урал. От депортираните от Източна Европа загиват 19% (смъртността при депортираните от Германия е 39%). Репатрирането започва същата година и продължава до 1956.

18-20 януари 1945
Заседания на Върховния съюзен съвет на БЗНС, свикани под натиска на комунистите. Принуден от ген. Бирюзов, д-р Г. М. Димитров подава оставка като главен секретар на Земеделския съюз. Конференцията реагира бурно и отрицателно на оставката; едва при четвърти опит за главен секретар е избран Никола Петков, смятан в Москва за най-левия земеделски лидер, който ще осигури сътрудничеството на БЗНС с комунистите при техните условия. В страната продължава масовото записване на членове на БЗНС и създаването на нови местни дружби.

20 януари 1945
Членовете на Политбюро на БРП(к) Трайчо Костов, Петко Кунин, д-р Минчо Нейчев, Георги Чанков и Антон Югов обсъждат с народните обвинители присъдите в първите два процеса на Народния съд и дават указания за повече и по-тежки присъди. Трайчо Костов завишава максимално броя на смъртните присъди за министрите и съветниците на царя; за народните представители смъртните присъди трябва да са 70%, никой от тях не трябва да бъде оправдан.

21 януари 1945
Съветското ръководство извиква Кимон Георгиев, Антон Югов и Трайчо Костов в Москва, където е югославска делегация начело с Моша Пияде, за да изглади противоречията пред създаването на Балканска федерация. В разговорите участват Георги Димитров и Сталин.

25 януари 1945
ЦК на БРСДП изключва от състава си Кръстьо Пастухов, Ив. Пастухов и д-р Г. Яръмов, които са против сътрудничеството с комунистите.

26 януари 1945
Министерският съвет приема Наредба-закон за защита на народната власт. Тя изиграва огромна роля за смазването на съпротивата срещу отечественофронтовската власт и разправата с политическите противници на комунистическата партия в първите години на установяването на тоталитарния режим.

Протест на Великобритания, която е научила за проекта за Балканска федерация между Югославия и България, позовавайки се на статута на България като съюзник на Германия, който се запазва до подписването на мирния договор. Западната реакция срещу съветските планове за обединяване на страните с "народна демокрация" на практика предпазва България от асимилация в Югославия.

27 януари 1945
С постановление на ГКО No 7408 Сталин заповядва на външния министър Молотов и на ръководителя на съветската атомна програма Берия да организират в България проучването и добива на уранова руда от находището Готен в Бухово и на други места (съветското разузнаване се сдобива с информация за местонахожденията от заловена немска документация) и да бъде създадено смесено българо-съветско акционерно дружество с преобладаващо съветско участие. В България са изпратени повече от 300 минни инженери, спешно отзовани от армията. Ръководител на дружеството става командированият офицер от НКВД Игор Шчорс, минен инженер по образование. Районът на Бухово се охранява от спецчасти на НКВД и Държавна сигурност. Георги Димитров лично контролира разработката на урановите залежи. Съветско-българското минно дружество е създадено от народното събрание на 16 март 1946 (с поверително разпореждане на МС от 20 юни 1956 дейността му е прекратена и на негова основа е създадено управление "Редки метали"), но още в ранната пролет на 1945 Съветският съюз вече изнася тайно уранова руда за своята ядрена програма. Първите партиди суровина за получаването на промишлен уран за съветската атомна програма са от Бухово. Те са добити от обречени на сигурна смърт "врагове на народа" и от военнопленници (в нарушение на Женевската конвенция). По-късно в мината работят и войници от Трудови войски - "неблагонадеждни" и момчета от етническите малцинства.

1 февруари 1945
В 16 часа в Съдебната палата в столицата е прочетена присъдата на Първи върховен състав на Народния съд. На смърт са осъдени тримата бивши регенти, осем от царските съветници и двадесет и двама министри, двама от които задочно. В 16 и 30 е прочетена присъдата на Втори върховен състав. На смърт са осъдени 67 народни представители, 23 на доживотен строг затвор, 16 души на 15 години затвор, 1 - на 8 години, 6 - на 5 години, 4 - на 1 година затвор; конфискация на имуществото на 9 починали обвиняеми, оправдани са трима, починали преди 1941.

2 февруари 1945
В Централните софийски гробища са разстреляни осъдените на смърт 3 регенти, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници, взети направо от съдебните зали. Екзекуцията е изпълнена спешно в ранните часове на деня от предварително сформирана по нареждане на ЦК на БРП специална група екзекутори - комунисти и ремсисти от МВР и от военното разузнаване на ген. Петър Вранчев, ръководени от коменданта на столичната милиция подп. Веселин Георгиев. Разстрелът става на групи пред дълбоки ями от бомбардировките. Първите групи - регентите и министрите - са разстреляни с пистолетен изстрел в тила; с напредването на часовете екзекуцията става с автоматична стрелба.

3 февруари 1945
Приета е Наредба–закон за “Заем на свободата”.

4-11 февруари 1945
Ялтенска конференция на лидерите на САЩ, Великобритания и СССР за следвоенния ред. Германия ще бъде разделена на четири окупационни зони, демилитаризирана и денацифицирана. Ще бъде създаден съюзнически съвет за репарациите. По съветско настояване част от германските репарации ще бъде под формата на принудителен труд на германски военнопленници. (В съветски лагери вече са изпратени германски военнопленници и цивилни поданици на страните от Източна Европа с германски произход.) Гражданите на СССР и Югославия ще бъдат предавани на страните им независимо от волята им. Ще бъде създадена нова международна организация - ООН; Съветският съюз ще участва в ООН като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност с право на вето. СССР ще влезе във войната срещу Япония, в замяна на което ще получи южната част на Сахалин и Курилските острови. При твърдото заявление на Сталин за важността на Полша за СССР Западът изоставя полското правителство в изгнание в полза на създаденото от Червената армия. Заявено е, че освободените народи трябва да създадат демократични институции по свой избор и навсякъде да се проведат свободни избори. На тази декларация по-късно ще се позовава опозицията в България.

14 февруари 1945
В Съдебната палата в София започва първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд. Подсъдимите са 142 души - членовете на Висшия военен съвет, щаба на войската, Разузнавателния отдел към министерството на войната и други офицери. Обвинени са в насаждане на прогермански настроения във войската, поощряване на правителството за обвързване с Германия и използване на армията срещу партизанските групи.

19 февруари 1945
Започва процесът на Трети върховен състав на Народния съд срещу българските участници в Международната анкетна комисия за масовите убийства на пленени полски офицери в Катин и край Виница. Процесът има "международно значение" - трябва да оневини съветските власти за избиването на полските военнопленници. Подсъдими са д-р Марко Марков - доцент по съдебна медицина от Софийския университет, д-р Георги Михайлов - асистент по съдебна медицина от Софийския университет, архимандрит Йосиф - бивш началник на културно-просветното отделение при Светия Синод, архимандрит Стефан - Скопски митрополит, архимандрит Николай - бивш ректор на Духовната семинария, Борис Коцев - бивш директор на националната пропаганда. Не са привлечени като обвиняеми разстреляният по първия процес д-р Александър Станишев и митрополит Кирил, бъдещ патриарх. Д-р Марков и д-р Михайлов се признават за виновни и са оправдани; останалите получават малки присъди затвор.

март 1945
Създаден е лагерът Зелен дол край Горна Джумая (Благоевград). В лагера с лек режим са въдворени поданици на победените Германия, Австрия и Унгария и лица от смесени бракове - неколкостотин жени, деца и възрастни мъже.

10 март 1945
В София в кв. Княжево Държавна сигурност арестува 86 от 105-те делегати на Националната конференция на Федерацията на анархистите в България (ФАКБ). Анархистите са задържани в следствения арест на Държавна сигурност в Дома на слепите, но дори там успяват да проведат конференцията си и да изберат секретар и главен редактор на вестника си. През пролетта на 1945 няколко десетки от тях са изпратени в лагера край река Джерман до Дупница. Анархистите са участници в нелегалната съпротива преди 9 септември, някои от тях наскоро излезли от затвори и лагери, но са противници на съветския комунизъм като "политически режим на принуждение, системно насилие, тирания на мракобесието, пълно отсъствие на свобода, планомерно организирани бедност и глад". Кампанията на комунистите срещу тях започва през януари 1945. Анархистите са обвинени, че изповядват "опортюнистическа и антипролетарска идеология" и се изказват против диктатурата на пролетариата, ръководната роля на компартията и Съветския съюз, разпространяват лъжлива информация за СССР и комунистическите партии и водят борба против БРП(к). В края на март комунистическото ръководство съобщава решението си анархистическите организации да бъдат забранени и да бъдат "идеологически разобличени като съюзници на фашизма". Влиянието на ФАКБ се разширява и през 1945 в страната има 11 000 анархисти и 1000 анархо-синдикалисти.

14 март 1945
Подписана е търговска спогодба между България и СССР.

15 март 1945
Първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 142 офицери от командването на войската завършва с 30 смъртни присъди и 26 присъди доживотен затвор. Почти всички смъртни присъди са изпълнени същата вечер на Софийските гробища.

24 март 1945
Започва вторият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 137 офицери от командването на войската.

началото на април 1945
САЩ предлагат по силата на Ялтенската декларация тристранен комитет за парламентарните избори в България. СССР налагат вето.

април 1945
В Кюстендилско е създадена въоръжена горянска чета за борба срещу режима на ОФ и Тайна антиболшевишка национална организация ТАНО. Четата е разгромена през есента на 1945.

19 април 1945
Радиограма на Георги Димитров до Трайчо Костов с нареждане близките на осъдените от Народния съд да бъдат изселени, а част от тях изпратени на принудителна работа: "Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."

21 април 1945
Вторият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 137 офицери от командването на войската завършва със 17 смъртни присъди, 13 доживот, конфискация на имуществото на убития през 1943 от комунистическа терористична група бивш военен министър ген. Христо Луков и на ген. Петър Цанков, началник на ШЗО, убит по време на следствието.

Заповед на софийската прокуратура за арестуването на бившия земеделски лидер Г.М. Димитров и изпращането му в ТВО. Поради заболяване е поставен под домашен арест.

26 април 1945
МС приема Наредба-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите постановени от Народния съд.

1 май 1945
Трайчо Костов предава на Никола Петков препоръката на Георги Димитров да бъде свикана конференция на БЗНС, която да очисти Земеделския съюз от "геметовщината" и да осигури сътрудничеството с комунистите. Никола Петков, Б. Бумбаров и А. Павлов отказват поради преобладаващите в съюза настроения. На 7 май Г. Димитров чрез ген. Бирюзов и Трайчо Костов отново настоява Никола Петков да се дистанцира от Г.М. Димитров, да участва в конференцията и да остане начело на Земеделския съюз и в правителството.

8 май 1945
Край на войната в Европа. Безусловната капитулация на Германия е приета от представителите на Великобритания, САЩ, СССР и Франция.

8-9 май 1945
Левите земеделци начело с Александър Оббов, склонни към колаборация с комунистите, провеждат конференция на БЗНС. Взето е решение за изгонване от съюза на всички "геметовци" и за участие на БЗНС в предстоящите парламентарни избори в единна листа на Отечествения фронт. Вътрешният министър Антон Югов предава имуществото на БЗНС и вестник "Земеделско знаме" на групата на Оббов. Никола Петков формално остава главен секретар, но не участва в конференцията и отказва да признае решенията й. С него се солидаризира мнозинството от членовете на БЗНС и земеделските министри Борис Бумбаров, Асен Павлов и Ангел Държански. Георги Димитров дава указания за изгонването на Петков от правителството, но скоро след това предава в София мнението на Сталин, че сега не е време за конфликт със западните съюзници.

23 май 1945
Г.М. Димитров бяга от дома си и се укрива в дома на бившата си секретарка Мара Рачева (29 юни 1920-28 май 1945), юрист, секретарка на Никола Петков, която успява да го преведе до дома на Морис, шифровчик в британската мисия.

24 май 1945
В ранните часове полк. Бейли и лейт. Макинтош от британската мисия отвеждат Г.М. Димитров с кола в резиденцията на представителя на Държавния департамент в американската военна мисия Мейнард Барнс. Вечерта Мара Рачева е арестувана от Държавна сигурност.

28 май 1945
Мара Рачева е убита след жестоки мъчения в Дирекция на народната милиция. Официално е съобщено, че се е самоубила, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата. Полк. Бейли от британските тайни служби и член на британската военна мисия в СКК съобщава в Лондон: "Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били изтръгнати; 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става; 3. Двете уши са били отрязани; 4. Дясната гърда отрязана; 5. Езикът е бил изтръгнат и всичките зъби извадени; 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста..."

29 май 1945
Фракцията в БРСДП, готова да сътрудничи с комунистите, отстранява Коста Лулчев от поста главен секретар на БРСДП. На негово място е избран Димитър Нейков.

10 юни 1945
Депутатите от БРСДП Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, Атанас Москов и др. свикват конгрес, който избира нов Централен комитет и възприема името БРСДП (обединена), за разлика от сателитната на комунистите БРСДП.

17 юни 1945
Войските от фронта в Унгария са посрещнати в София. Във войната срещу Германия са загинали 32 000 български военнослужащи; войната е струвала на държавата 540 милиарда и 92 милиона лева.

27-29 юни 1945
Комунистическата студентска организация Български общонароден студентски съюз (БОНСС), Българският академичен земеделски съюз (БАЗС), Социалистическата студентска организация (ССО) "Ж. Жорес" и групите на студентите при Народния младежки съюз "Звено" учредяват Общ съюз на народното студентство (ОСНС). ОСНС е обявен за "единствена, работеща на отечественофронтовска основа неполитическа организация на студентите", но много скоро е доминиран от комунистите и използван за натиск за подмяна на преподавателите във висшите училища с обвинението, че са фашисти.

17 юли - 2 август
Потсдамска конференция на Сталин, Труман и Чърчил (заменен по време на конференцията от новия британски министър-председател Атли) за управлението на победена Германия, за следвоенния ред, за мирните договори с победените страни и за справянето с последствията на войната. Договорени са: демократизацията, демилитаризацията и денацификацията на Германия и репарациите; съденето на германските военни престъпници; границите на Полша и признаването на просъветското правителство; депортирането на германците от Полша, Чехословакия и Унгария в Германия. Решено е да има промяна в процедирането на Съюзните контролни комисии в България, Румъния и Унгария и западните представители да имат по-голямо влияние в тях. Дадено е начало на подготовката на мирните договори с България, Финландия, Унгария и Румъния, които трябва да бъдат сключени с признати демократични правителства в тези държави.

24 юли 1945
Към тази дата при чистката в съдебното ведомство са уволнени 178 съдии и прокурори при общ брой 618 души за цялата страна. Уволнението става по предложение на ОФ комитетите и след промяна в закона за съдилищата, като е премахната несменяемостта на съдиите и прокурорите.

26 юли 1945
Писмо на земеделските дейци Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов до министър-председателя (с копия до председателя и членовете на СКК и до регентите) с настояване изборите да бъдат отложени и да бъдат проведени под международен контрол. Ген. Бирюзов нарича постъпката им "непатриотична" и отказва да постави за обсъждане в СКК въпроса за отлагане на изборите.

31 юли 1945
Никола Петков напуска правителството.

5-6 август 1945
XXXVII конгрес на БРСДП, свикан от прокомунистическата фракция, която вече е овладяла партията.

8 август 1945
Георги Димитров получава разрешението на Сталин да се завърне в България и да се кандидатира за народен представител. На 20 август Димитров е освободен от съветско гражданство и като депутат във Върховния съвет на СССР.

13 август 1945
Нота на правителството на САЩ за липсата на нормални условия за провеждането на парламентарни избори в България и за пречките, създавани пред големи групи демократични избиратели да упражнят вота си.

14-16 август 1945
Като подкрепа за правителството на ОФ Съветският съюз възстановява дипломатическите отношение с България на равнище мисия.

16 август 1945
Министрите от БЗНС Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански, Григор Чешмеджиев от БРСДП и проф. Петко Стоянов, независим, напускат правителството и обявяват, че няма да участват в изборите; Димитър Нейков от съглашателската фракция на БРСДП остава в правителството. Александър Оббов от съглашателското крило на БЗНС заема мястото на Асен Павлов като министър на земеделието и държавните имоти, Станчо Чолаков от Звено - поста на проф. Петко Стоянов като министър на финансите, Георги Драгнев от БЗНС - поста на Борис Бумбаров като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

20 август 1945
Мейнард Барнс връчва нота на правителството на САЩ за отлагане на изборите и съставяне на ново правителство, което да гарантира свободното им и демократично провеждане. САЩ няма да признаят правителство в резултат на тези избори.

21 август 1945
За ръководител на съветската дипломатическа мисия е назначен Степан Павлович Кирсанов (1908-1967). От 1 януари 1948 мисията става посолство. Кирсанов е посланик до 5 август 1948. В годините 1938-1939 Кирсанов работи в съветското представителство в Естония; през 1939-1944 е в мисията в България; 1944-1945 е началник на политическия отдел на СКК в Румъния; 1945-1948 е политически съветник в СКК в България; 1945-1948 - извънреден и пълномощен посланик в България; 1948-1949 - заместник-завеждащ отдел Балкански страни в МВнР на СССР; 1949-1950 - завеждащ IV Европейски отдел в МВнР на СССР; 1950-1953 е в апарата на МВнР; 1953-1959 - извънреден и пълномощен посланик в Холандия; 1959-1966 - заместник-завеждащ отдел Скандинавски страни в МВнР на СССР.

Нота на британското правителство за отлагане на изборите.

24 август 1945
Заседание на СКК. Представителите на САЩ и Великобритания