В ПАМЕТ НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА ПАТРИОТ!!!!!

• Иван Кънчев
• 04 февруари 2013

AAA

• Иван Кънчев
• 04 февруари 2013

На 4 февруари 1872г. е роден един от големите български революционери и борец за свободата на онези изстрадали българи, които въпреки резултата от Руско-турската война остават под чужда власт. Името му е Георги Николов Делчев, но на нас ни е по-известен като Гоце Делчев.

Роден е в град Кукуш, днешна Егейска Македония, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Има трима братя – Христо, Димитър и Милан. Образованието си започва първо в родния си град, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия. Там той до голяма степен оформя възгледите си за бъдещето на българите, останали в пределите на чужди държави. Сближава се с други бъдещи видни борци, сред които Даме Груев и Гьорче Петров и основава таен революционен кръжок.

В края на века, през 1891г. Делчев заминава за София. Подава документи и е приет във вече прочутото Военно училище в столицата. Само месец преди завършването му обаче, Гоце Делчев е изключен заради участието си в социалистически кръжок. Тази рязка промяна в живота му не го спира, напротив, след като обучението му приключва, той се отдава изцяло на борба за свободата на македонските българи, като за целта решава да използва изградената и добре уредена образователна мрежа на Българската екзархия.

През 1894г. е изпратен в град Щип, където работи като учител. Там се среща със своя съмишленик от Солунското училище Дамян Груев, основател на БМОРК (Български македоно-одрински революционни комитети). Гоце Делчев е впечатлен от организацията и по покана на Даме се присъединява към редиците им. Превръща се в изключително активен деец на революционерите, организирайки редица погранични пунктове и нелегални канали към вътрешността на Македония.

Участва в Солунския конгрес на комитета, на който се изработват програмата и устава.  От 1896г. учителствува в Банско, където успешно създава мрежа от комитети в пограничните райони. Става задграничен представител на БМОРК в София и като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. С помощта на български офицери създава четнически институт на организацията, който започва да изпраща подготвени войводи и чети във вътрешността на Македония. През цялото това време Гоце Делчев работи върху популяризирането на организацията, която привлича все повече нови съмишленици, а самият той прави всичко по силите си да снабдява комитета с оръжие, провизии и пари.

Предприема няколко обиколки из териториите на Македония, Одринска Тракия и Родопите. Разделя районите на революционни окръзи, подобно на БРЦК преди Априлското въстание. Обикаля района около Мелник, посвещава редица българи в идеите си и основава Мелнишки комитет, начело на който застава Илия Даскалов.

През 1900г. живее за кратко в Бургас, където открива фабрика за бомби, използвани в много от атентатите на организацията. Отправя се на обиколка из Одринска Тракия, а от 1902г. заедно с Гьорче Петров изработва нов устав и програма на комитета, с която си поставят за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“.

С годините той се превръща във фактически лидер на организацията. Благодарение на упорита и всеотдайна работа, комитетът набира сила и се доближава все повече до осъществяването на идеала си. Самият Гоце Делчев обаче е на мнение, че положените усилия не са достатъчни и е твърде рано да се пристъпва към революция. Той се противопоставя на взетото решение през пролетта на 1903г. да се вдигне въстание и с помощта на Даме Груев и други верни последователи успява да отложи началото на бунта до лятото на същата година, като променя и тактическия план за действие. Решено е борбата да започне като партизанска война, като на оръжие се вдигнат само планинските и полупланинските райони, в които действат добре въоръжените чети.

През март 1903г. Гоце Делчев оглавява чета и продължава да подготвя бъдещите събития. Взривява моста над река Ангиста, на железопътната линия между Солун и Одрин. Два месеца по-късно, на път за среща с други комити, нощува в с. Баница, Серско. Турската потеря е известена за преминаващите през селото революционери и под командването на майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце Делчев, местността е блокирана. Делчев се опитва да изведе четата и да спаси хората си, но това се оказва невъзможно. След еднодневно сражение с по-многобройния враг, на 4 май 1903г., Гоце Делчев пада убит, а неочакваната му смърт се оказва един от най-тежките удари по комитета.

Тялото му първоначално е погребано в общ гроб в селото, а по-късно тленните му останки са преместени и се пазят в урна в „Илинденската организация“ в София. През 1946г., по желание на СССР и Югославия, БКП предава урната на град Скопие. По време на Междусъюзническата война родния град на Делчев – Кукуш, както и лобното му място – с. Баница, са опожарени от гърците, а населението им е изгонено. С действията си гърците, сърбите, а по-късно СССР се стараят всячески да изградят т.нар. „македонски народ“, с единствената цел той да бъде отделен от България. Именно затова Гоце Делчев навсякъде из тези държави продължава да бъде споменаван като „македонски герой“. Това е и една от причините за съществуването на настоящия конфликт в Македония, изграден върху едни не дотам добре скроени лъжи.

• 
   
•  
• 13

На 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута е роден Георги Аспарухов Рангелов, който остава в спомените на българите като легендарната футболна звезда Гунди.

Едва 17-годишен, през1960 г., той е приет в първия отбор на „Левски“. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача за първенството, в които отбелязва 150 гола. За Купата на България (тогава Купа на Съветската армия) играе в 36 мача и вкарва 20 гола. През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.

Гунди има 18 мача и 19 в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с “Ботев” и през 1970 г. с “Левски”.

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола, той е единственият българин вкарал гол на “А” отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион.

Играе на три световни първенства: в Чили – 1962, Англия- 1966 и Мексико – 1970. В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството (срещу Унгария 1:6. Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1)

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест, а в непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.
 

Илинденско-Преображенското въстание представлява венецът на българското националноосвободително и обединително движение.

Причините, многократно изброени от различни историци, са най-вече в броя на въстаниците, в чисто географския мащаб на революционната борба, както и във факта, че участие вземат и етноси различни от българския – власи и гърци, които участват във временното правителство на Крушевската република.

www.bulgarianhistory.org/rubriki/buntove-i-vustania/%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%83/

Илинденско-Преображенско въстание — устремът на поколения към свобода Илинденско-Преображенското въстание представлява венецът на българското националноосвободително и обединително движение.… BULGARIANHISTORY.ORG    

Падането на Преслав - ударът, който предначерта историята на Първото българско царство Едва ли има българин, който да не е чувал за „Златния век“ или за цар Симеон. Не е случаен фактът, че именно този български владетел остава в спомените… BULGARIANHISTORY.ORG  

Едва ли има българин, който да не е чувал за „Златния век“ или за цар Симеон. Не е случаен фактът, че именно този български владетел остава в спомените на всички като един от най-успешните.

Въпреки това постоянните военни походи изтощават държавата, армията, която е съставена предимно от селското население.До какво води това, научете от материала.
 

Падането на Преслав - ударът, който предначерта историята на Първото българско царство Едва ли има българин, който да не е чувал за „Златния век“ или за цар Симеон. Не е случаен фактът, че именно този български владетел остава в спомените… BULGARIANHISTORY.ORG  

Падането на Преслав - ударът, който предначерта историята на Първото българско царство Едва ли има българин, който да не е чувал за „Златния век“ или за цар Симеон. Не е случаен фактът, че именно този български владетел остава в спомените… BULGARIANHISTORY.ORG    

Здравейте приятели, искам да Ви запозная с един човек, когото срещнах днес. Казва се Георги Тройчев, на 66 години е, живее в София, кв. Св. Троица. Има две дъщери, но както в много други семейства, избяга ли са в чужбина. Едната е във Франция, а другата в Америка. 
Бай Георги (така ще го кръстя аз) живее при племенника си и своя брат, като те се "грижат" за него. Племенникът е около 17 годишен и всеки ден го оставя в подлеза на Софийския университет срещу Макдонълдс и Била, за да проси. Бай Георги е с един ампутиран крак, трудно подвижен и със завален говор. От близката книжарница едно от момчета ми сподели, че всеки ден той е там, отсъствал е преди известно време, защото получил инсулт, но след престоя в болницата, племенникът му отново го кара в подлеза.

Искам да Ви помоля ако минавате от там, вместо да му давате пари, купете му обяд, наблизо е магазин Била с топла витрина, вземето му кебапче или кюфтенце, с някой мек кузунак, без питки, защото бай Георги не може да дъвче твърда храна, дайте му кисело мляко и задължително вафлички или бисквитки, защото обича сладичко. Не зная дали го държат гладен по цял ден, но беше много благодарен днес като му подарих малък обяд.

И ще завърша с това, че в тази история не ни е виновна държавата и институциите, виновни сме хората, защото сме изтрили Божия образ от сърцата си. Не зная дали е правилно да се сигнализира Агенция Социално подпомагане, защото единственото хубаво нещо, ако въобще има нещо хубаво в тази история е, че вечер поне го прибират в къщи и поне мъничко се надявам, че полагат някаква грижа. Ако някой има идея за по-дълготрайна помощ, ще се радвам да я сподели и да опитаме да направим нещо повече. Но като за начало отново ви моля, когато минавате в подлеза на Софийския, огледайте се за бай Георги и му подарете нещо за хапване.

Лека вечер.

Аз мисля, че отдавна трябваше РЕФЕРЕНДУМ С ВЪПРОС: ТРЯБВА ЛИ БЪЛГАРИЯ ДА Е ЧАСТ ОТ ЕС?
А ДА НЕ КАЖА И С ВЪПРОС: ТРЯБВА ЛИ ДА ПОДДЪРЖА ВРЪЗКИ С ЕС И ДА СЧИТА ОРГАНИТЕ МУ ЗА ЛЕГИТИМНИ?!...

Иларион Макариополски

От историята знаем, че Уилям Гладстон (четири пъти министър-председател на Великобритания) е човекът, който привлича вниманието към България, по време на Турското робство.В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаването на Априлското въстание, в Англия се сформира движение за защита на българите, наречено “българска агитация”.

Гладстон става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента чрез множество дебати, речи и памфлети, сред които най-известният му “Българските ужаси и Източният въпрос” (1876). В него той осъжда зверствата на Османската империя срещу българите и настоява пред света за незабавни действия.

Няколко години по-късно, когато България е вече свободна, при Гладстон пристигат нашенски пратеници, натоварени да му поднесат благодарност от името на народа за доблестната защита на българската кауза по време на Априлското въстание. Тогава той изрича няколко много важни неща, които от днешна гледна точка са може би едно от най-стряскащите и категорични пророчества за България.

Вижте диалогът между Гладстон и българските пратеници:

– Е, като се освободихте – запитал Гладстон пратениците – имате ли хора, готови да поемат браздите на управлението?

– Имаме – отговорили самоуверени пратениците.

– Какви хора имате?

– Имаме и богати хора, имаме и учени.

– Ами цялостни хора имате ли? – запитал тогава Гладстон.

Пратениците го погледнали с недоумение:

– Какви са тези цялостни хора?

– И богати, и учени – отвърнал Гладстон.

– Не, такива хора нямаме – отвърнали смутено пратениците.

– Тогава – продължил лидерът на английските либерали – щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии…

Една печална прогноза, актуална и вярна дори след повече от 100 години. Но нека не убиваме надеждата, тя винаги умира последна и само тя ни остана…

http://neutralen.com/vizhte-zabravenoto-intervyu-na-uilyam-gladston-za-balgariya-koeto-vzrivi-neta/#

• 

  ЕК ще разреши отпадането на визите за Турция
  Преди 1 ден

• 

  Германия: Споразумението за мигрантите с Турция работи
  Преди 3 дни

• 

  Тимерманс: Турция все повече се отдалечава от ЕС
  Преди 6 дни

До обсъждания на референдум за излизане от ЕС в чешкия парламент доведе подкрепата на Европейската комисия за въвеждане на безвизов режим с Турция.

Предложението за начало на такива дебати дойде от депутатите на дясноцентристката коалиция „Зора”. То беше одобрено от 96 от присъстващите 169 депутати в долната камара на парламента в Прага, където вече се проведоха няколко многолюдни митинга срещу политиката за бежанците на ЕС - кадри от последния вижте във видеото.

„Съвършено недопустимо е 75-милионна мюсюлманска страна, която съзнателно си сътрудничи с „Ислямска държава”, да получи свободен достъп в Европа и Чехия. ЕС отдавна не защитава интересите на европейските граждани. Той се превърна в диктаторска организация”, заяви председателят на „Зора” Мирослав Лидински.

От коалицията подчертаха, че целта на инициативата им не е „унищожението на добрите неща в ЕС, а спиране на самоубийствената политика на европейския елит”.

Меркел се бори за прилагане на споразумението ЕС-Турция

Туск: Не можем да дадем ключа от нашата територия

Таймс: Турция разстрелва жени и деца

Политолозите в страната смятат „Зора” за популистко, националистическо движение. Днешното му предложение обаче беше подкрепено от комунистите, мнозинството от депутати от Гражданската демократическа партия и някои представители на управляващата коалиция.

арест, прехвърлянето и разпит
по-голямата част от децата са задържани от западния бряг домовете им по време на посред нощ от тежко въоръжени израелски войници. няколко часа след ареста им, децата пристигат на разпит и центъра за задържане на мира, наспивам и често натъртена и уплашена. разпитите са склонни да бъдат принудителни, включително разнообразие от обиди, заплахи и физическо насилие, което в крайна сметка да доведат до признание.
за разлика от израелските деца, живеещи в незаконни селища в западния бряг, палестински деца не са придружени от родител, и като цяло са разпитани без ползата от правен съвет, или да бъдат информирани за правото да мълчи. те са предимно обвинен за хвърляне на камъни, престъпление, което може да доведе до потенциален максимални присъди от 10 до 20 години в зависимост от детска възраст.
в 2013, 199 деца, средно, са задържани в военно задържане всеки месец, най-високата средна след 2010.
пост-арест на дете за първи път във военния съд е обикновено, когато за пръв път се вижда адвокат и семейството му. въпреки, че много деца, които поддържат невинността си, повечето се признавам за виновен, защото това е най-бързият начин да излезем от системата, която рядко го пусне под гаранция.
израелски военни съдии, или активна служба или резерв офицери в израелската армия, рядко се изключват доказателства, получени чрез принуда или изтезания, включително признания, изготвена на иврит, език, който повечето палестински деца не разбират.
в 23 % от случаите в 2013, децата бяха или е показано, или го накараш да подпише, документация, написана на иврит, език, който не разбират.
след присъдата, почти 60 % от палестинските дете задържаните са прехвърлени от окупираната територия да затворите вътре в израел в нарушение на четвъртата женевска конвенция. практическите последица от това е, че много от тях получават или ограничени или никакви семейни посещения поради ограниченията на свободата на движение и времето, необходимо за издаване на разрешение за посещение на затворите.
правосъдието за малолетни международни стандарти, които израел има задължение да приложи след подписването на конвенцията на оон за правата на детето в 1991, настояваме за това, че децата трябва да бъдат лишавани от свобода като крайна мярка.

· 
Rate this translation

      -0:24                      

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ ! - ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА
СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЕВСТАТИЙ ОТ ЧЕПЕЛАРЕ

Край храма " Свети Атанасий " в град Чепеларе има един гроб, над който непрестанно гори кандило. Там често могат да се видят християни, които се молят, откъсват китка здравец или взимат пръст за благословение. Те знаят, че в този гроб почиват тленните останки на светец мъченик. Той е протоиерей Евстатий Янков, наричан от местното население Родопският владика, поради голямата почит към него за високия му духовен живот и пастирско служение.
...
Огромен бил моралният авторитет на отец Евстатий. Той поддържал безстрашно духовността в Чепеларе, уронвана от новите атеистични порядки. Затова станал неудобен.
...
Ясно било, че се готвела смъртта му. Когато получил съобщение, че на 12.04.1952 г. го викат на свещеническа конференция в Асеновград, отец Евстатий разбрал, че това ще е краят.
На автогарата е прибран от двама цивилни милиционера и откаран в затвора. Там е пребит почти до смърт. 
...
На Велика сряда вече не бил в състояние да служи. Отвели го в болницата в Пловдив. При спешната тричасова операция на Велики четвъртък се вижда, че бъбреците му са разкъсани от побоя.
...
Дошъл дванадесетият час на Пасхалната нощ. Камбаните известили Христовото Възкресение. Дълбоко развълнуван, отец Евстатий помолил някой да каже " Отче наш " и да изпее тропаря " Христос воскресе ". Лекарят българомохамеданин изпълнил молбата му.
Отец Евстатий с последни сили казал " ХРИСТОС БОСКРЕСЕ !" и издъхнал. Моментално болничната стая се изпълнила с необикновена светлина и благоухание, за което свидетелстват всички присъстващи.
( Със съкращения из " Български свещеномъченици от най-ново време ". Игумения Валентина Друмева. )