Махнаха най-стария паметник на Ботев Общинарите във Враца решили, че не може да има два монумента  

Най-старият паметник на Христо Ботев в България мистериозно изчезна, съобщи БНТ. Сигнала подали притеснени зрители от Враца.

Оказва се, че по решение на общината, скулптурата е преместена в историческия музей, а постаментът е на мястото си. Мотивът бил, че не може да съществуват два паметника на Ботев в града.

Така 120 години след откриването на монумента, на което са присъствали княз Фердинанд и тогавашният премиер Стефан Стамболов, на практика вече не съществува. В градинката на площад Руски е останал само каменният постамент с имената на Ботевите четници, а бронзовата скулптура на войводата липсва.

Общинският съвет взел решение преди две години скулптурата да бъде демонтирана и изложена в една от залите на историческия музей. Незнайно защо това се случва чак сега и то дни преди 2 юни.

“Беше поставен въпросът на Ботевския организационен комитет, че до момента това решение не е изпълнено и е време то да бъде реализирано”, коментира д-р Михаил Шарков, зам.-кмет на Враца. За да бъде преместен целият паметник, от общината трябва да платят близо 12 хиляди лева. „Не е за вярване, но кризата “изяде” един паметник”, каза още Шарков

Преди 120 години немският скулптор Густав Еберлайн извайва монумента. Това е и първият паметник в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители. А сега той е разделен на две части и така една национална реликва престана да съществува.

сряда, 26 май 2010

http://www.vsekiden.com/

През 70-те години брутализирането на българското образование бе завършено. Навсякъде доминираха така наречените “техникуми”, училища, които най-малко можеха да дадат една “техническа” подготовка в епоха, когато така наречената “техническа култура” изменя не само своя вид, своя инструментариум, а и дълбоко собствените си принципи. Тези техникуми не подготвиха никого за компютъризацията, не подозираха програмираните машини, не знаеха нищо за “произведената информация”, за тази, която не е съществувала преди компютърното обработване на данните.

В тези училища преподаваха не хора на техническата култура, а жалки майстори от почти средновековните държавни предприятия. Скъпоценното време на учениците не отиваше в теоретична подготовка, а се пилееше в “производствена практика”. Поради това така наречените техникуми бяха жалки занаятчийски училища и то далече не на нивото на занаятчийските училища от периода на монархията.

Заедно с това от училището, а и от живота бяха прогонени всички дисциплини с хуманитарен характер. Часовете по история, литература, музика, рисуване бяха жалко орязани и което е по-важно, преподаването в тези дисциплини бе умишлено деградирано.

За мен лично това състояние бе нетърпимо и аз реших по някакъв начин да възразя на това и да дам други някакви перспективи пред младия читател тогава. Отдадох се на пропагандиране на хуманитарната култура главно със статии. Но ми се отдаде да прекарам през решетката и три възпитателни книги: “От светкавици озарени”, “Длета и ружи”, “Аз бях Леонардо”. В първата разказвах за посвещението на редица хуманитаристи на темите на езикознанието, археологията, етнографията. Във втората въз основа на събрания от самия мен етнографски материал се опитах да обрисувам света на майсторите на художествените занаяти, като мир перманентно романтичен и духовно извисен. В третата си книга се опитах да дам на младия читател една достатъчна подготовка, за да може той да влезе в света на Ренесанса.

За тези книги, както трябваше да се очаква, ми бе обявена война. В България мнозина живееха от израждането на образованието, от неговото вулгаризиране и от премахването на общата култура въобще. Това дори бе станало специалност на “образовани” и на полуобразовани брутализирани типове, които търсеха разправа с всеки, който се опитваше да възрази. И аз няма да забравя мръсната и подла статия на един брутализиран тип, доцент по физика, който ме нападна във в.”Орбита” като реакционер и който видя хуманитарната култура само като смешно качество на едно поколение, което “знае само да пее и да танцува”. Тогава не можах да му кажа това, което му казвам сега и тук – че той е престъпник, който се гаври с душевността на поколенията и че заслужава пълно прогонване от всички така наречени висши учебни заведения.

Този тип предлагаше на младите “да приемат техниката като своя съдба”. Сега, след полупромяната, известна като перестройка, се видя, че поколенията не приеха тази “съдба”.  Навсякъде се роят книги, предназначени за младите, за юношите, пък и за децата, книги, които са едно въведение в археологията, митологията, религиознанието, християнското богословие, индуистката мисъл, античните култури, класическото и модерното изкуство. И това е най-добрият отговор на тия брутализирани типове, които се опитаха да брутализират напълно и живота. Това ново време, в което расте една непримиримост към ограничението, материализма, “интелектуалната” бруталност, ме предизвиква да преиздам едната си книга: “Аз бях Леонардо”. Тя бе посрещната добре от публиката и аз имах множество отзиви на млади читатели. Издавам я още повече, че в огромния брой преводни книги за младежта, които се появиха, темата на Ренесанса като че не е зачекната. И още по-малко за гениалния ренесантист Леонардо да Винчи.

Но причината да преиздам книгата си не е само тази. Огромна част от преведените книги напълно удовлетворяват нуждите и са отлично съобразени с възрастта, психиката, потенцията на читателя. Но пък аз мисля, че точно в областта на популяризацията отечествената продукция би следвало да се предпочита. Тъй като отечественият автор познава чудесно общото интелектуално ниво – в тази човешка среда той сам живее – и може по-добре да обслужи нуждите на най-младата общественост. Ние, смятам, трябва да участваме по-усърдно в създаването на научната популяризация у нас.

Няма да скрия, че мотив ми е отново да възразя на университетския плондир – да го пукна от гърба. Не съм чужд на идеята за отмъщението – интелектуалното отмъщение, искам да кажа. Другото, социалното, физическото, политическото, кадесарското отмъщение е специалност на брутализирания тип.

 

Владимир Свинтила

 

Източник: Свинтила, Владимир. “Аз бях Леонардо”, София, 1996, Изд.”Клио”, стр.122-123.

Владимир Свинтила (1926-1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма.

През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС (Комитет за държавна сигурност) и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. “Кладенецът на мълчанието”, “Изток-Запад”, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга.

Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България.

Клипчето съдържа основното от „Кризата в нашето училище“, 1928 г., статия, написана от Архимандрит Борис (Разумов). Представя виждането на един духовник от преди 90 години върху проблемите на училището в негови дни. Разсъжденията му са напълно актуални и за нашето време. Лично аз открих в този текст поразително даже за мен самия единодушие и единомислие с всичко, което до този момент съм написал.

http://aigg.wordpress.com/

Четвъртък, 17 Септември 2009, автор: Стойко Стоянов
    ▲ Валентин Вацев
снимка:Вяра Йовева Първанов се надяваше да стане нещо като Щрьодер, примерно директор на Южен Поток. Правителството на ГЕРБ очаква нещата да се подредят на принципа на стръскването, казва преподавателят по геополитика в ПУ»Паисий Хилендарски» и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление.

Интервю на Стойко Стоянов


- Г-н Вацев, правителството на ГЕРБ и политическите анализатори са се вторачили само в ставащото в страната, а какви опасности ни дебнат отвън?

- Наистина общественият интерес е насочен към вътрешните проблеми и като че ли не се мисли за външните аспекти на българската политика. А всъщност големите проблеми на България отдавна не са нито социални, нито управленски, а геополитически.

Балканите са геополитическият нервен сплит на Европа и Азия. Има едно старо правило в геополитиката – който контролира Балканите, контролира главните процеси на евразийското пространство. Това е контролен пункт и великите сили винаги са настоявали да влияят в тази част. От там идва и транс-историческия проблем на нашето общество – ние сме народът, който заема ключовото място на Балканите и затова е призован да направи корава държавност точно на това място, и затова пречи на всички и всички му пречат. Геополитически България е ключова територия и винаги всички велики империи са воювали открито и прикрито за контрол по нашите земи.

Сега проблемът е решен – ние сме под американски военно-политически контрол и това стана не защото САЩ са ни окупирали с танкове, а защото българският елит от 80-те години си пожела точно това. Господ отново сбъдна мечтите им. Междувременно Русия, в съгласие със САЩ, имам предвид предишната президентска структура на Кремъл и предишния президент на Америка, бяха стигнали до разбирането, че контролът – политически и военнополитически, по нашите земи е американски, а бизнесактивностите са предимно руски, тъй като САЩ нямат никаква икономическа визия за Балканите. Икономическите им проекти са за други места по света. Те нямат собствена бизнес-представа, за това какво трябва да се случи в икономически план на Балканите.



- Но обществото винаги е било с нагласата, че САЩ имат някакви големи интереси и апетити, поне политиците създадоха такова усещане?

- САЩ искат друго. По американската спецификация България е LLR - Local Loyal Regime. Това означава лоялен местен режим. При такава ситуация не е нужен специален контрол върху българската държавна машина. Когато не е ясно нещо, българските управленци са вече научени да питат. И тъй като в момента руско-американските отношения са неясни, темата за отражението им в България е условно замразена. Някак си изглежда, че политически сме свободни, защото много не се интересуват от нас.
От друга страна и руският натиск за енергийни проекти отслабна, вероятно защото в момента няма достатъчно свободни пари. Цялата тази ситуация дава възможност на премиера Бойко Борисов да реализира лично политическо творчество.

- Ако Борисов реши да твори, в какви мащаби му е позволено да развихри изявите си?

- Трябва да е ясно, че на България някои неща не й се полагат. Например, високи позиции в сферата на науката, образованието, културата. Страната трябва да бъде покрита с мрежа от бизнес училища. Ние сме победен народ, участвахме на страната на загубилите Студената война. При това положение на нас не ни се полагат високи технологии, ядрена енергетика, уранови рудници. Общо взето, недоизказания идеал е, че населението от двете страна на магистралата, която свързва Европа с Истанбул трябва да обслужва пътникопотока и туристите. Тоалетните от двете страни на магистралата трябва редовно да се посипват с хлорна вар, жените да бъдат ваксинирани срещу венерически болести, а мъжете - да знаят да си служат със салфетката и чупката в кръста. Не ни се полага също и финансово министерство, защото отдавна нямаме финансов суверенитет. Ние сме държава, която не може сама да отпечатва парите си. Задачата на финансовия министър не е трудна – той трябва да огласява волята на реалните управленци на страната. Военен министър също не ни се полага, тъй като не ни се полагат реални въоръжени сили. Те просто се превърнаха в международни полицейски сили. И външна политика не ни се полага. Външният ни министър няма нужда да решава сложни политически и геополитически задачи. Той трябва да изпълнява инструкции, а ако някоя инструкция не е ясна, просто трябва да се обади по телефона и ще и му се разясни.
Така че не бива да очакваме от това правителство да води напълно суверенна политика. Повтарям, не му се полага суверенитет – както, впрочем, и на предишните, и на всички бъдещи правителства на България. То трябва да изпълнява инструкции. Проблемът на кабинета е да намери средната равновесна точка между брюкселските зле формулирани представи за правилна политика, московските зле формулирани бизнес-щения и американските инструкции, които още не са спуснати в явна форма.

- Крие ли опасност намерението на новото правителство да преразгледа участието на България в енергийните проекти с Русия?

- В Москва се опитват да внушават, че Бойко Борисов изпълнява едва ли не някакви американските поръчки, блокирайки българо-руските енергийни проекти. Но там би трябвало да знаят, че Борисов просто няма геополитически етаж в съзнанието си, пък и не му се полага. Премиерът ни е принуден за изглежда много десен (комунистите убили дядо му, пък и него, разбирате ли, тормозели) и колкото може повече про-американски, за да бъде стабилен и да получава европейската подкрепа. Борисов просто е блокирал тези проекти, за да види какво ще стане и няма ли начин нещата да се стръскат от само себе си. Не, няма да се стръскат от само себе си. Руският натиск към тези проекти донякъде ще отслабне и те ще търсят алтернативни пътища, например през Турция. Южната ни съседка е член на НАТО, но там никой не се притеснява какво ще кажат САЩ и Европа за бизнеса им с Русия – напротив, демонстрират го с умисъл.

- Хората нямат отговор - реално необходими ли са на страната тези енергийни проекти, за кого ще е далаверата от спорната АЕЦ ”Белене”?

- На тази България, в която днешният елит се опитва да създаде никаква ядрена енергетика, не й трябват стратегически енергийни проекти. Това е България на гаражната търговия, на огънатата алуминиева дограма в гараж. Каква енергетика тогава ни е нужна?
Идеята, че не бива да съсипваме енергетиката си, защото ще продаваме електроенергия е напълно безумна. От там идва абсурдът и на днешните ни разбирания за енергетика. Някой трябва да обясни на българите защо им трябва енергетика? За барбекютата на елита са достатъчни и дървени въглища. А аз си мечтая, съвсем безотговорно, разбира се – за това как на България ще й трябват огромни количества евтина електроенергия, но не за да бъде щастливо държавното чиновничество с далаверата „продажба на ток на съседите” – а за центрофугите за обогатяване на уран за българското, собственото, произведено от нас за нас ядрено оръжие...

Ядрената енергетика беше нужна на България, когато тя се стараеше да бъде мощна индустриално развита сила. Но сега вече сме хора от нов тип – ще забогатяваме от селски туризъм, знаем си, че търговийката ще ни оправи – това е манталитетът на една весела крипто-колония. Отказахме се от високите технологии, от военната, от химическата индустрия, от електрониката. Сега сме решили да печелим от селски туризъм. Така, че геополитиката на последните български правителства не е сложна задача.
Истинският проблем е друг – желае ли българското общество да има автентична истинска държавност, желае ли да играе истинската игра, която други българи в други епохи са я играли успешно? Защото аз не вярвам в проклятието върху българския ген и култура. Но обществото трябва да реши един сериозен проблем – защо произвежда и поддържа този елит? Хората трябва да поемат отговорността за начина по който гласуват. Това е централният въпрос на българското национално битие. Ако не го решим, ние изчезваме. Историята е пълна със сенките на велики народи - има маса примери на изчезнали социални светове и ние все някак можем да се сместим на скамейката между траки, хети, шумери и римляни – там, в Отвъдното.
Българите избраха пътя на фалшивия дух на своето развитие. Децата се сърдят на родителите си, че са ги родили българи, хората не разбират защо са нужни индустриализация и високите технологии. Това са последните фази на отпътуването ни към музея на Историята. Затова всеки трябва да си отговори на най-проклетия въпрос – Ти защо си тука, какво правиш на тази земя.? Ако питате за това гърците те ще ви кажат точно. Македонците пък са готови да го обяснят на цял свят.

- Защо само ние на Балканите нямаме самочувствието, че тази земя е наша и ни принадлежи?

- Нашият проблем, всъщност, е проблемът с така наречения български национален елит. Това е най-проклетият въпрос на България. Това не е и проклятие, а мъка. През последните 150 г. този проблем е непрекъснато актуален и различните режими го решават по различен начин. Това е проблемът на Третата българска държава, която започна като Царство, премина в Република, днес е Президентство. Първата и Втората български държави са нямали този проблем, а Третата го има. За мен тя е Последната българска държава. Защото си отива.

- Как така си отива, обяснете защо?

- Отива си българската държавност. България ще остане, няма съмнение, но сигурно няма да се нарича така. Може да се нарича Западна Турция, или Източна Македония. Тук винаги е трябвало този, който иска да контролира тези земи, да го прави чрез сила, чрез оръжие, с воля. С непоклатимото разбиране, че ние сме тука не защото „сме готини, толерантни, бели и пухкави”, а защото тук сме забили меча си, защото сме разположили танковете си тук, защото тук сме позиционирали ракетните си дивизиони с ядрени бойни глави...

Но днес ние не сме такива. Подозирам, че това е главния проблем на националното ни битие. И може би има оправия - а може и да няма. Защото историята не е кино с непременно щастлив финал, поне не за всички участници.

Третата българска държава беше национална държава, правена е като такава. Българската нация обаче имаше проблем и той се усети още в 19-ти век. След Кримската война по нашите земи се установява едно тихо съревнование, съперничество на великите сили, кой да контролира Балканите, противопоставят се планове за бъдещето на страната.

- Какви са били проектите за България, обясняват ли ставащото днес в държавата?

- Имало е два големи геополитически проекта, насочени към въпроса: Какво да стане със земите, които рано или късно ще се освободят от османски контрол? Разбирането е било, че болният човек е на Босфора и Османската империя загива, но въпросът е кой остава наследник на нейните земи. След разпадането на Османската империя, Англия присвоява повечето близкоизточни територии. Но Англия е имала проект и за Балканите, който е бил в няколко разновидности. Грубо казано, идеята е Румелия - това което днес наричаме Южна България - да остане в рамките на дълбоко реформираната и поевропейчена Османска империя. Румелийската държавност, с център Пловдив гледа към Турция. А другата част от нашите земи, без Македония и Беломорска Тракия, образуват една нова държавност. Това е една друга България, която е от „европейски тип”, но живее не от индустрия, а от посредничество – търговско, политическо, културно, и т.н. Елитът на тази България с корабчета прескача до Виена по Дунава. Първите дами от Русе и Свищов през ден тичат до Виена и Будапеща да си купуват дрешки и мазила. Тази малка България не е от индустриално-военен, а от „евро-космополитен”, посреднически тип. „На хубавият син Дунав” е национален химн. Или увертюрата към „Веселата вдовица”.

В този проект на южните българи от Румелия се е давало възможност да бъдат нещо като граждани на нова, реформирана, модернизирана Османска империя от демократично-либерален тип, а северните българи - да бъдат „Истински Европейци” от посреднически тип. Този английски проект не се осъществява, но неговите защитници – наричам ги за себе си „особени българи, „българяни” - винаги си остават по нашите земи. Най-видният им идеолог е Алеко Константинов, който рисува образа на бай Ганьо. А всъщност Бай Ганьо - това съм аз. Но за да видиш някого така, трябва да го гледаш през очите на омразата. Само омразата е толкова наблюдателна, че да забележи как вълнените домотъкани чорапи на Бай Ганьо, защото са стегнати, правят отпечатъци на квадратчета по кожата му. Всички тези сладки подробности, както и когато бай Ганьо прави цамбур в басейна – това е ужасът, срамът, погнусата на Онази България от Тази България. Защото Онази България си е представяла как живее в Париж и Виена, и същевременно се е бояла и ненавиждала другата, Тази България. Но точно тя пък по волята на Историята – и Руската империя - се е осъществила. В действителността се е реализирал не „евро-британския”, а руският проект на Балканите.

Но през цялото това време защитниците на другия неосъществен проект за България, „българяните”, които са не повече от 10% от цялото население на страната, са се чувствали малцинство и винаги са страняли от онази, селско-миризливата България, която яде кромид. Само че точно тази селско-кромидена България се осъществи във времето и се оказа, че това не е миризливата България (Божичко, каква нетърпима, каква неевропейска простащина!) а е страна с тежка военна промишленост, страна на държавници, дипломати, индустриалци - и корави войни. Българите, когато на Балканите правят истинска, автенична държавност, са корави, може би наистина неоправдано жестоки и нашите съседи помнят това. Това, всъщност, е Идеята за Българите – държавници, войни, промишленици. Произвеждат стомана, гаубици, жито и хубави деца. Това е образът на онази България, която се осъществи, и на която сега отмъщават, просто защото е посмяла да се осъществи. Сега тя целенасочено и методично се руши, за да победи Другата България, на Алеко Константинов, на Европейското Изящество, на Евро-гламура. България на българяните.

- Но и БКП в 45-годишното си управление възпроизведе Алековия комплекс. Пак един малък елит, присвоил властта, мечтаеше и осъществяваше образование и живот в Европа и САЩ.

- Така е наистина – и това е един от най-загадъчните въпроси на втората половина на ХХ век в България. Българският социализъм отначало се осъзнаваше и се възприемаше като Народна власт, власт на Голямата, на Осъществената България, но завърши като власт на Малката България, като „власт за нашите деца”, с неприкрито кастово самочувствие и комунистически аристократизъм. Как успяха „българяните” – а това си е един истински отделен крипто-етнос със своя култура, вяра, манталитет, сетивност и пр. – да инфилтрират властните структури на България? Има за какво да се мисли...

В продължение на 40 години в тъканта на българския социализъм се възпроизведе тъканта на онази, другата – Виенска България. Тя реши, че трябва да е на власт винаги и 10-е % отново се добраха до управлението. При това положение първото, което трябва да направим е да си разтрием очите и да видим действителността такава, каквато е. Да престанем да живеем в сънищата си, които някой друг ги измисля и ни ги възлага да ги сънуваме.

- Каква е реалността, която не виждаме заради сънищата?

- Според мен българската държавност е изядена, ние отиваме към приключване на един цикъл на държавност. Малката България не може да победи. Дори и да победи, ще стане ясно, че няма и за какво да побеждава. Тя не може да упражни никаква историческа мисия – освен ако наглото и демонстративно плюскане не го разбирате като мисия. Голямата България пък е изморена. Тези 10% като маса са толкова, но разполагат с контролни позиции в елита, успяха да трансформират заграбените си комунистически привилегии в социално-икономически. Тоест, онази Малка България, на българяните, като „номенклатура” днес пак се добра до властта. Тя няма какво толкова да направи с властта, най-много да се задави с нея. Но при това положение ще изстрада нацията, която май вече се съгласи, че е някак си хем нация – хем етнос. Затова мисля, че Третата българска държава си отива.
Струва ми се, че е дошло времето да опаковаме в куфарна форма това, което е останало от културата ни – след набезите на отворени фондации, културни, образователни министри и други бедствия, да вземем само най-необходимото,това, без което съвсем не можем – и да се готвим за Голямото пътуване.

- Какво ни очаква?

- Може би ни очакват няколко десетилетия, примерно 50 – 60 години бездържавие, с регионално управление от генерал-губернатори от Брюксел. При това положение ние зависим от перспективата на ЕС. А ЕС е икономически много успешен и политически напълно несъстоятелен. Евросъюзът не можа да произведе политическа воля за съществуване, той е икономически съюз, основаващ се на икономическа изгода, а не на политическа воля. Там има политическо съгласие, но няма политическа воля. Тоест, единият от вариантите е политическият и административен контрол над страната ни да остане грижа на чиновничеството в Брюксел, на техните – прости Господи - мигленикуневи. Ставаме зависими от функциите и възможностите на брюкселската администрация.

Другият възможен геополитически гарант на България е САЩ. Но на тях ние просто не сме им интересни. Те са доволни, че ги молихме да разположат военните си бази на наша територия. САЩ няма нужда от тези бази тук, а кръгове от нашия елит, дори се знае кой точно - българският партийно-държавно-комунистически елит - лягаше и ставаше с идеята, че все някога трябва да станем бели хора, да си имаме и ние като хората американски бази и да тичаме пак с корабчета по Дунава за Европа. Това са пак 10-е % на онази неуспялата тогава – но успяла сега - България. САЩ не заслужават нашата омраза или ненавист, те не ни забелязват. Те нямат нужда от нас, нищо особено не са ни поискали, те дори внимават да не ни унижават. Но във Вашингтон се досещат, че тези, които мечтаят вечно да облизват органа им за сядане, са просто елитът ни и те не представляват хората в тази страна. Вероятно затова се долавя тази тънка американска гнусливост...

От другия край на нашите перспективи е Москва. Тя винаги ще има геополитическата възможност за реванш, за победоносно възвръщане на позициите си на Балканите. Но тук трябва да отчетем и още една особеност. Елитът, който днес е на власт в Кремъл, има също своята тайна мечта, свой мокър сън – ако може някак си ЕС да ги приеме за член. „Голубая мечта идиота” - Русия някак да стане член на НАТО – също не умира. Това са щенията на елита при братушките - и ако може тръбите за газ също да са руско-американски...

- Приемате ли тезата, че при предишното правителство ДПС е бил троянският кон на Турция в ЕС, а БСП - на Москва?

- Звучи доста безсмислено. Преди време един мой приятел от СДС-върхушката се опитваше да ме дразни с тази теза - че БСП е троянският кон на Русия. Със смях му обяснявах: Скоро при вас ще дойдат едни господа със сиви костюми, със сиви погледи и сиви папки и на всеки от вас, и на вашите началници също, ще ви се направи предложение, от което не можете да се откажете. Трябва да е ясно, че контролът на Москва над СДС никога не е бил по-малък от контрола им върху БСП. Москва имаше и продължава да има своите контролни лостове във всички политически – с извинение - партии в страната, както и Вашингтон, разбира се. На „Позитано” има и руска, и американска партия, както и в СДС. Що се касае до Турция, техният троянски кон в ЕС не е ДПС , а целият политически елит на България. Влизането на Турция, обаче в ЕС ще зависи от Берлин и Париж, от Москва, и разбира се - от Анкара. Там знаят точно какво искат. Не съм убеден, че в Анкара 100% желаят присъединяването на Турция към ЕС. Съседите ни си дават сметка, че не са готови за това членство. Те са постигнали геополитическия си максимум на този етап – започнаха преговори за присъединяване. Ще ги водят поне още 10 г. и ще са доволни. В Анкара има умни политици, които знаят, че влизането им в ЕС означава разрушаване на днешната турска държавно-политическа система. А там никой не желае подобно нещо.

- Хората със сиви, костюми, очи и папки ще пробият ли и в ГЕРБ, може ли Борисов да се опъне на Москва?

- На зная какво точно е ГЕРБ. А политиката на Бойко е да не се опъва на никого. Той може да се опъне само на Румен Петков или на Станишев. Не вярвам и да е русофоб. Той отчаяно ще търси начин да бъдат доволни и онези, и тези, и ако може да го оставят на мира. Той вероятно е помолил Русия да не бърза с изводите си поне още 3 месеца, та дано нещо се нареди от само себе си. Те ще работят по метода на стръскването. Борисов ще търси ъглополовящата между американското и руското влияние, и ако получи брюкселска благословия, тогава ще е: пей сърце. Но може пък от един момент нататък да промени политиката си?

- Къде е мястото в тази геополитическа мозайка на българския президент? Той не се ли изолира от Запада и САЩ, неуспешен беше и опитът му да атакува премиера Борисов?

- Българският президент с право се надяваше след края на мандата си да стане нещо от рода на Шрьодер, примерно директор на Южен поток. Първанов има достатъчно мотиви да лобира за руските проекти у нас и да го казва ясно. Но той сигурно усеща напоследък, че руските представи за енергийни проекти се променят и вероятно нервничи. Не е сериозно да се твърди, че главният лобист на руските интереси е българската левица. Части от нея не крият тези си амбиции. Но Русия има достатъчно влияние и в българската десница. Изобщо руският контрол е по нашите земи още от ХIХ век – както, впрочем, и британското влияние...

Но ако трябва да се говори сериозно и отговорно, аз съм убеден, че и историята ни, и днешния ни ден не бива по никакъв начин да се обясняват, да се делят без остатък на разни задгранични влияния. Да, наистина, докато днешна България воюва с България от вчера, страната ще се пълни със всякакви чуждестранни агентури – и геополитически, и икономически, и какви ли не още.
Това е колкото неприятно, толкова и понятно – моментът е такъв. Но големият въпрос си остава за решаване от нас, българите – можем ли да принудим т.нар. национален политически елит да бъде отговорен пред Историята? Защото днешният елит няма усет за историческа мисия, той не чува гласове нито от миналото, нито от бъдещето, чува само куркането на стомаха си и си мисли само как да го напълни.
А ако не можем да задължим елита си да бъде на височината на историческите си отговорности – можем ли да го сменим?
А ако и това не можем – тогава у дома ли сме си? Или вече някой друг е тук у дома си?
И ако е така – какво правим?

http://frognews.bg/



Валентин Вацев: У нас идеите за ляво и дясно са тези на държавно-партийно комунистическо номенклатурното дворянство 22.05.2009 г. 09:48 ч.
Валентин Вацев

В България идеята за Европа е ляво-либерална със силен троцкистки уклон – Европа на гражданите, Европа, където всички разлики са потушени – между селото и града, между мъжа и жената, между водопровода и канализацията... Това казва в интервю пред Явор Дачков в сутрешния блок на RE:TV преподавателят по Европеистика. И още: Самата Европа се обединява по два различни начина, по два канала. Има лява идея за обединение, която и левите и десните в България познават много добре. Тя е тази социалдемократическа, лява, малко масонска Европа, хуманитарна, с усет за човека, но не и за държавата. Има и друга обединяваща се Европа – тя е дясна. Това е Европа на отечествата, на нациите, Европа на Де Гол.

Явор Дачков: В началото на предизборната кампания за Европейски парламент, ще разговаряме с преподавателя по Европеистика в Европейския колеж по икономика и управление – г-н Валентин Вацев.
Имате ли усещането, че се намираме в сюрреалност, абсурд, подобни на тези от 80-те години?

Валентин Вацев: Не е съвсем същото като тогава, защото в онези години това усещане беше явно и отчетливо. Принципът на властта и принципът на реалността са на един корен. Сетивото, с което преценяваме кое е реално и кое не е същото, с което преценяваме властта -  има ли власт или не. Наистина оттогава властта непрекъснато изпада в такива спазми и вътрешни гърчове и ние реагираме на тях подсъзнателно. Тогава беше много силно усещането за това. Тогава властта вътрешно се трансформираше. Властта не институция и не е конвенция между хора, тя е силовото поле на битието ни. Ние живеем вътре във властта. Властта е онтология, тя е реалност. Тя не е сговорът между Станишев, Доган и Сакскобурготски. Оттогава знам, че, когато властта изпитва някакви вътрешни затруднения, силовото й поле в културата, обществените отношения, в стилистиката, в медиите, се повлиява.

Явор Дачков: Такава констатация за настоящето не е ли лош знак за българския политически живот? Като че ли не успяхме да влезем достигнем до една нормализация на политическото?

Валентин Вацев:  Това не е най-лошото. С това се свиква. Когато знаем диагнозата, може да мислим за анамнезата, за лечението. Това пак се оказва, че е вечният проблем за лявото и дясното в България. Той наистина заплашва да стане вечен и аз искам тази вечност да се прекрати. Като човек, занимаващ се с археология на идеите, аз се чудя откъде дойде тази наша представа за ляво и дясно, и Ви уверявам, че тя няма свой генезис в Европа, а има други корени, начала. Спомням си, че имаше много такива формулировки във времето на късния социализъм – 80-те години. Например какво значи – „непрекъснато нарастване на материалните и духовни потребности на трудещите се”. Още тогава дешифрирахме тези формули. Но си спомням за една друга, която едва сега осъзнавам – „съединяване на преимуществата на социализма с достиженията на световния научно-технически прогрес”. Тогава тя звучеше непонятно. Чак сега разбирам какво е това. Това предопределя сложно политическо битие. Първо – къде са преимуществата на социализма? Аз съм син на секретар на ЦК на БКП, например, или дъщеря на зам.-зав. отдел в организационния отдел на ЦК, или пък съм дете на полковник от ДС или от външното разузнаване – всичко това е преимущество на социализма. От друга страна – поради естеството на революционната борба, таткото не е успял да се изучи. Но аз ще завърша съответната езикова гимназия с два езика, след което ще специализирам финанси в Лондонското Сити и т.н. И това вече предопределя специфичната идея за ляво и дясно. Ние сме леви, в смисъл, че сме социални, но не сме комунисти. Ние сме леви - „социали”, а от друга страна сме и десни. Отпред сме леви с изпит социалистически поглед, вперен в бъдещето, а отзад имаме специфична либерална закръгленост. Така се формира идеята за ляво и дясно.

Явор Дачков: А къде, според Вас, се коренят тези представи за ляво и дясно в България?

Валентин Вацев: Всъщност днешните ни представи не са дошли от учебниците по политически науки, които Американското посолство раздаваше безплатно в България. Това бяха идеите за ляво и дясно на българското държавно-партийно комунистическо номенклатурно дворянство. Коренът на тези идеи е в 80-те години. С други думи, българските ляво и дясно са домашна, вътрешна направа – home made. Докато европейските са друго нещо. Там лявото и дясното са напълно реални, онтологични. Това е част от историческото наследство. Те са се състояли в живота и после са премисляни. Самата обединяваща се Европа се обединява по два различни начина, по дава канала. Има лява идея за обединение, която и левите и десните в България познават много добре. Тя е тази социалдемократическа, лява, малко масонска Европа, хуманитарна, с усет за човека, но не и за държавата. Има и друга обединяваща се Европа – тя е дясна. И, макар че аз съм си заработил име на ляв българин, на мен дясната Европа ми е по-понятна и по-малко дразни усета ми за реалност. Това е Европа на отечествата, на нациите, Европа на Де Гол. В България идеята за Европа е ляво-либерална със силен троцкистки уклон – Европа на гражданите, Европа, където всички разлики са потушени – между селото и града, между мъжа и жената, между водопровода и канализацията… Не Ви ли напомня това за времената на зрелия социализъм?
И, за да стигнем до изборите за Европейски парламент, ще кажа, че се отнасям леко скептично към идеята за евродепутатство. Европа е по-интересна като цивилизационен съюз, в които равноправно участват или трябва да участват Романо-германската цивилизация, Англосаксонската цивилизация и Славяно-гръко-православната цивилизация. Ние не сме чужди на този свят.

http://www.glasove.com/



Валентин Вацев: Конфликтът Първанов-Дянков е ... 15.03.2010 17:57   cross-bg.net 

София /КРОСС/ Ако тупурдията Първанов-Дянков продължи още 7 дена, аз спокойно ще ви кажа името на бъдещия председател на БСП. Това каза преподавателят по геополитика Валентин Вацев пред БНР. „Големият победил в този случай е Георги Първанов, тъй като му се създава положителния облик, който му липсваше досега. Това е шанс за Първанов да стане българският Тони Блеър. Аз бих плащал за такъв развой на събитията", коментира геополитикът.

Според Вацев същностният въпрос е, че това не е конфликт на институциите, а както изглежда не е и личен конфликт. Той обвърза темата с променената политическа ситуация в международен план. „Правителството на тройната коалиция направи своите успехи под топлото слънце на руско-американската дружба. Но в Москва вече не е Путин, а Медведев, във Вашингтон не е Буш, а Обама. Бойко Борисов е принуден да се движи по една непрекъснато стесняваща се пътечка между американската Сцила и руската Харидба", каза Вацев. Той е убеден, че рано или късно Симеон Дянков, който е икономическият стълб на това правителство, и Георги Първанов са щели да се сблъскат, тъй като това не е личен конфликт, а е конфликт между великите сили на наша територия.

"В правителството за националната икономика, за финансовия режим и за много други икономически неща, отговаря назначенеца на Световната банка Дянков. От друга страна е прието да се смята, че Първанов е защитникът на руско-българските икономически проекти. Тези два типа интереси не можеха да не се сблъскат на българска територия при промяна на ръководството в Москва и Вашингтон. Според мен, ако от Държавния департамент на САЩ са решили да премахнат Георги Първанов от този пост, те ще го направят", смята преподавателят по геополитика.

Вацев обясни, че Световната банка не е съгласна с руското капиталово присъствие на България и на Балканите, а Газпром и другите руски гиганти от своя страна, очевидно са решили да се съпротивляват до последно.

http://www.znam.li/


Валентин Вацев преподава геополитика в ПУ»Паисий Хилендарски» и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление. Определя себе си иронично като «политическо бившество, или политически покойник». До 1997 година е член на Изпълнителното бюро на БСП, една от водещите фигури в политическите и експертните структури на «Позитано».

Признава, че се е самоотлъчил от БСП, поради неплащане на членски внос. Категоричен е, че винаги е държал да го различават от хора, като Александър Томов, Николай Камов, Филип Боков и подобни.

http://frognews.bg/

Бебе почина в болница

от moetodete.bg
407 прегледа 1 коментара Сподели във Facebook

Бебе почина в благоевградската болница в неделя. 4-месечният Боби е първо дете на Нели и Мирослав. Тъжната вест на родителите съобщила около 13:00 часа завеждащата детското отделение д-р Екатерина Чакалска. Аутопсия ще посочи причината за смъртта.

Над 100 роднини опитали да нахлуят вътре, а бащата счупил с глава стъклената врата. Лекарите и охраната не успели да спрат групата и извикали полиция.

"Детето е прието в събота към 16,30 с двустранна пневмония. Започнахме апаратно дишане и антибиотици", заяви д-р Чакалска. В неделя сутринта тя звънналала в софийски болници да изпрати бебето, но й отказали с мотив, че и там ще провеждат същото лечение.

Дежурният в Министерство на здравеопазването изказал същото мнение. Според родителите виновна е  личната лекарка д-р Христина Марянова. "На 10 май му сложиха ваксина ДТК и полиомиелит. След това почна да кашля и да вдига температура. Тя обърка диагнозата, не лекуваше както трябва, ще я съдим", крещяха роднините.

"Предписах нужното лечение, но след това не са идвали. Ако бе в тежко състояние, докато аз го наблюдавах, щях да ги пратя в болница", защитила се в отговор д-р Марянова. В събота родителите завели Боби при друга лекарка и тя ги пратила в спешното, откъдето го приели в болницата.

"В отделението от месец са 20 ромчета - от 15 дни до 16 г., с тежки инфекции. Нещо става в махалата", предполага д-р Чакалска. На Гергьовден били изкъртени решетките на всички стаи на първия етаж и в 3:00 часа през нощта избягали няколко майки с децата си. Едната - с бебе на 9 месеца, преди седмица била приета отново в реанимация, а детето едва оживяло.

сн. БГНЕС

http://www.moetodete.bg/

 

Хронология:

28 април 2010, сряда ОЩЕ ЕДНО ДЕТЕ УБИТО В БОЛНИЦА?  
Момиченце на година и осем месеца почина в Ямболската болница от остър обструктивен ларингит. Родителите на детето смятат, че медиците не са действали достатъчно бързо и адекватно. Малка Александра е приета със затрудното дишане в детското отделение на болница “Св. Панталеймон" преди няколко дни, съобщи регионалната телевизия “Диана Кабел”. Майката разказа, че лекарите са сложили инжекция урбазон и са чакали да се успокои дишането. Това не стана, чакахме два часа докато не си отиде, припомни през сълзи жената. Според бащата на малката Александра лекарите не са направили нищо, за да спасят живота на детето му. Можеха да извикат хирург поне, а те само се чудеха какво да направят, мисля, че за първи път изпадаха в такава ситуация, напълно безпомощни изглеждаха и два часа само стояха, твърди той. Според лекарите обаче те нямат вина за случилото се и са действали бързо. Заболяването е протекло остро, а те са направи всичко по силите си. Освен това те твърдят, че не са минали два часа от приемането до смъртта на момиченцето. Детето е постъпило в 15, 45 ч. , а в 16, 45 ч. е издъхнало. През това време е обдишано, поставена му е венозна система, интубирано е, твърдят медиците. Аутопсията на Александра ще е готова след 1 месец, а най-вероятно ще има проверка по случая. Преди дни стана ясно, че болнична немарливост е довела до смъртта на 2-годишния Данаил, който почина в четвъртък миналата седмица във варненската болница „Св. Марина".Вътрешната проверка в лечебното заведение е показала, че в болницата е имало свободни легла и следователно не е било нужно родителите да бъдат пренасочвани към болница „Св. Анна".В болничната аптека е имало и обезболяващи и температуро-понижаващи медикаменти за деца под формата на свещички. Въпреки това родителите на Данаил са изпратени да ги закупуват от друго място. 4 лекари и 3 медицински сестри бяха наказани.Родители поискаха доживот затвор за тях в групата в социалната мрежа Facebook “Да накажем убийците на Дани”.
http://mishenabg.blogspot.com/

http://samvoin.blog.bg/politika/2010/05/13/mlada-maika-pochina-sled-glavobol-pratili-ia-za-analgin.544769

http://samvoin.blog.bg/politika/2010/05/20/evreiski-lekar-se-gavri-s-pacienti-u-nas.548589

 

Благодаря, на всички, които се оказаха съпричастни към моята изповед "Защо църквата не ме иска?" Ако мислите, че съм се отказала от вярата си, грешите. Само аз знам какво дължа на Бог. Имам си в къщи икони и се моля на тях. Вечер, когато си легна разговарям с Бог, признавам си грешките, моля за прошка, благодаря за всичко което имам, моля за подкрепа, моля се за децата си, за малките кученца които гледаме и които трябва на всяка цена да оцелеят, защото майка им си даде живота за това да ги има и т.н. Просто мисля, че църквата е място откъдето трябва да струй любов. Като отидеш там, наистина да почувстваш светлината, това, че си обичан и нужен човек. Сигурна съм, че и това ще стане. Когато всички се преборим с егото си. Аз също проявявам самоирония към себе си и се чувствам глупаво , че се оплаках. Но пък ми тежеше. Нали в спора се ражда истината. Сега, чрез Вас мога да се погледна отстрани и да разбера, че всъщност моето направо си изглежда като хленчене. Но имах нужда да го кажа. Аз съм силен човек и ще го преживея, но има много хора, които наистина ще се засегнат и почустват незначими, ако се откъснат от лоното на вярата, къде ще отидат? Не може някой, който се е обожествил, само защото ходи със кърпа, изпълнява всички видими за окото и приети за правилни ритуали, да отблъсква хората, които идват за пръв път. Напротив трябва да ти подадат ръка, да те приобщят. Да ти покажат, че ти си човек, който заслужава да получи божията милост и божията благодат, а не да се чувстваш грешник, че не си се забулил, да получиш критика пред всички и да се притесниш. Да чувствителна съм, но нима в църквата ходят само дръвници, на които не им пука кой какво ще им каже. Не, нали. Напротив, там отиваш обикновено, когато си най-наранен и когато няма друга надежда, да изплачеш болката си, да благодариш за това, което имаш, да поискаш прошка за греховете си. Ако ходиш, защото имаш вътрешна необходимост от това, примерно всяка неделя, всяка литургия, то е като да се храниш, това вече е съвършенство.
          По повод изповедта, не бях подготвена. Аз съм сигурна, че Бог знае и вижда всичките ми грехове. Аз сама вечер си правя самоанализ на всяка постъпка и повярвайте ми "съвсем не се държа мило със себе си", ако съм била лоша към някой, което означава строга самокритика. Както казва Пипи Дългото Чорапче "Първо си удрям шамар, а ако и тогава не се послушам, следва тупа-лупа", това в рамките на шегата.  Според мен за изповед се иска вътрешна подготовка, ти трябва да си убеден, че имаш сили да се изповядаш, че това, което тайш, наистина трябва да излезе от душата ти и да бъде чуто от човек, защото отеца, дори и наместник на Бог, все пак е човек. Самото достигане до нуждата от изповед е процес,  да си сигурен, че искаш прошка, че си осъзнал грешката си. Не може току така, веднага и задължително, иначе няма причастие.
За мен голям грях е да причиниш на някой нещо лошо: да го накараш да го заболи,  от твоя дума, постъпка, да завидиш, да не се зарадваш на неговото щастие. Искам всички да се отнасят така и с мен, но уви, не се получава. От тук идва и чувствителността и наранимостта. По-скоро всички те смятат за добър до глупост и те използват. А като и в Божия храм не те разберат и се отнесат лошо с теб, къде отиваш?              
Аз мисля, че когато видят някой, който за пръв път отива на църква, би трябвало да го приемат с любов, да бъдат снизходителни към неговото незнание, да го просветят. Критиката пред всички не е градивна, това не е съд, където "незнанието не оправдава незнаещият". Поне да има книжки с правила: "не ходи по къси гащи", "не ходи без кърпа на главата" , " не пали свещ на тази и тази дата" и т.н. 
   Как мислите, ако аз съм един гаден човек, обичам да се подигравам на другите, завиждам, подливам вода, но пък редовно си ходя на църква, с кърпа, спазвам всички правила, пея и то вярно всички песни на литургиите, а Вие сте едно добро същество, не сторило никому нищо лошо, живеещо според свойте вътрешни правила, всъщност точно по Божийте закони, обаче нямате кърпа на главата: Кой ще разбере повече Бог? Кой има право да ходи повече на църква. Нали и двамата, единият за да получи подкрепа, а другият прошка, да погледне в себе си за да се поправи. Не може никой да ти казва ти можеш, ти не можеш да се докоснеш до Бог  от храма, да целунеш иконата, да вземеш причастие, когато си готов за това, вътрешно, с душата си, със сърцето си.  Никой. Нека това място остане единственото, където можеш да разтвориш сърцето си, да благодариш за Божията благодат, да споделиш мъката си, да поискаш прошка и да останеш Човек, без и тук да е нужно да те наблюдават отстрани как си облечен, какво е твоето поведение, защо палиш свещ точно сега и точно тук. Иначе  то е като да ходиш на работа или на женско парти, където имаш и приятели, но и такива, които гледат имаш ли лак на ноктите, дали скоро си се боядисвала или " тая пак е със същите дрехи". 
  Сигурна съм, че и това време идва. Рано или късно ще се смирим и ходейки на църква ще търсим само Бог, ще се взрем навътре в себе си,  и ще престанем да гледаме другите кой, как и защо.


http://makont.blog.bg

http://www.youtube.com/watch?v=BpyXZVnNaE8

http://www.youtube.com/watch?v=ag-VCSOvmcQ

http://www.youtube.com/watch?v=o9BIIGF7LKI

http://www.youtube.com/watch?v=yRof17rwruY


Из предаването  "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски.


Сива Евангелска Икономика или как се правят по 150 бона месечно, без да им се плащат данъците в Отечествен фронт.
.

Неотдавна ние българите доказахме, че считаме кирилицата за свещена азбука и част от националната ни идентичност. Низкият опит на безсъвестни личности да заменят древната ни писменост с латиница бе провален. Ние показахме, че все още сме будни и не сме загубили нито гордостта си, нито почитта към дедите си.

 

Кирилицата заслужаваше да бъде пазена, тя е много по-древна отколкото някои учени твърдят. В този постинг няма да бъде разгледан подробно нейният произход, а само ще бъде обяснено от кой период са особените й букви неприсъстващи в гръцката азбука. Става дума за Б, Ж, Ч, Ш, Щ, Ц  и др. Всички те имат ясни успоредици сред писменост употребявана във второто хилядолетие преди Христа.

 

В Табл. 1 е показано сравнение на линеарни знаци ( от 1750-1450 преди Христа) с наши кирилически букви. Виждаме, че въпреки голямата си отдалеченост във времето ( около 2600-2300 години) знаците на двете писмености показват смайващи прилики.

 
                                               

Табл. 1.
К - кирилица
Л.П. - линеарна писменост

За тези, които не са запознати с всичките ми работи ще поясня, че до преди около 50 години се смяташе, че линеарен А и линеарен Б са били създадени на през XVIII-ти и XV-ти век преди Христа на остров Крит. След откриването на тракийската неолитна писменост някои учени установиха, че съществуват доста паралели между знаците от Градешница, Караново, Търтария ...и линеарен А и линеарен Б. Понеже количеството е значително, то в никакъв случай не може да се касае за случайност. Съдейки по това, че знаците от Тракия са доста по-стари от критските може да се заключи, че тракийски мигранти от Балканите са занесли своята писменост на остров Крит и са взели активно участие в оформянето на минойското общество. Тракийският произход на линеарните знаци се повърждава и от разпространението на особен вид керамика. Преди тези съдове с уникална украса да се появят на остров Крит, те са били употребявани в Тракия около 2500 години по-рано. Да не забравяме, че с линеарен А и линеарен Б са документирани тракийски имена като Арей, Бузо, Бата, Гета, Марон...

 

Който е да е създал кирилицата, той несъмнено е бил добре запознат и с древната писменост на трако-пеласгите. Как по друг начин да обясним многото паралели? Два, или три приличащи си знака биха могли да се приемат за случайност, но тук имаме налице eдинадесет успоредици. Фактът, че особените кирилически букви са взаимнствани от от трако-пеласгийските линеарен А и линеарен Б показва, че дори през 9-ти век ( или по-рано) все още е имало запазени тракийски книги, от които Б, Ж, Ч, Ш, Щ и др. са взаимствани. До този период старите българи са знаели много добре, че са древен балкански народ и поради тази причина са избрали особени букви от тракийската писменост.

 

Етническа омраза и религиозен фанатизъм са заличили старата тракийска литература, но част от нея възкръсва в кирилицата и заживява с още по-голяма сила. През Средновекоието старите българи дадоха четмо и писмо на милиони хора – сърби, руснаци, украинци, белоруси. С това си дело дедите ни показаха за пореден път, че са древните благородници на Европа, носители на искрата на познанието...

 

Когато днес пишем живот, любов, щастие...ние ползваме знаци, които са на повече от три хилядолетия. В кирилическите букви е скрита вечната слава на нашите деди траките.

 

Честит празник на всички родолюбиви българи!

 

http://sparotok.blog.bg/

Исторически погледнато, всяка империя докоснала се до земите ни, достига до своя разпад и то такъв, че не остава и помен от нейното могъщество. Рим, Византия, Османската чума, Третият райх, Червената сянка на комунизма...Списъкът на завоевателските амбиции на една, или друга нация спрямо нас може би не свършва дотук, но едно е сигурно – враговете се разбиват като вълни в бряг с такава сила, че пораженията им, са позорни и отбелязани  във всяка една от хрониките на вражеските историци. Върбишкия проход, Ахелой, Клокотница, Шипка – победите на нашата войска, до ден днешен напомнят за силата, която е карала ромеите да плащат дан и османлиите да треперят от бляскащите върху калпаците на българските опълченци лъвчета.

Отколешната мечта да живеем свободно, ни носи на крилете на Вярата и досега,

но твърде силно започнахме за заприличваме на паднали ангели изгонени от Рая , поради това, че забравихме кои сме и откъде сме тръгнали.

Нашето наказание се състои в това, да избираме вече десетки години хора, които са водени от едничката цел на мизерния си живот – да крадат от благата, създадени от нас, да отнемат правото на светло бъдеще на децата ни и да управляват посредством страха и малодушието. Отново исторически погледнато, ние сме търпелив и трудолюбив народ, но опасността да се превърнем в скотове, е не по-малка и сега.

В навечерието на Светлия празник на българската книжовност и култура, нека нито за миг не затваряме очи за Просвещението! Нека бъдем достойни за азбуката, дадена ни Свише и пазим искрицата възрожденски дух, който ни е съхранил като нация през мрачните векове на робство!

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ !

http://starbuck69.blog.bg/

Най-умните и даровити български деца вече са "напазарувани" за чужбина. При това още преди да са завършили училище.

Това сочи тъжната равносметка в Деня на славянската писменост и култура, пише в. "Стандарт". Нито едно от спечелилите международни състезания и олимпиади по математика и физика българчета няма да остане да учи у нас, казва за изданието една от учителките на шампионите от Столичната математическа гимназия - Петя Тодорова.

Още от ученическата скамейка даровитите тийнейджъри са получили и са приели оферти да трупат знания в едни от най-престижните колежи и университети в Европа и САЩ. Четирима от абитуриентите на СМГ от тази година ще поемат към "Оксфорд", други ще заминат в "Станфорд" и "Принстън".
 
Бедата не е в това, че децата трупат знания в най-престижните висши училища. Страшното е, че никой от тях не се връща след това в България. На олимпиадите нашите ученици показват по-добри резултати от американци, руснаци и китайци, а после заминават да работят за тях, категорични са учителите. Причината е, че след дипломирането младите ни "мозъци" получават оферти за кариера в световни топкорпорации, каквито шансове в България липсват.

За да се изкове шампион, трябва не само талант, но и дисциплина. Затова за нас е особено важно да поемем децата малки - от 5-6 клас, разказват още педагозите. На "голямата сцена" обаче даровитите тийнейджъри излизат след 9 клас.

От този випуск имаме много талантливи ученици - като Ивайло Хартарски, бронзов медалист от математическото състезание в ЮАР миналата година, като Иво Кортезов, който получи златен медал на малката балканиада по математика, както и Радослав Кафов, който е бронзов медалист от Всерусийската олимпиада и част от разширения състав на националния ни отбор по математика.
 
Сред умниците при десетокласниците има и дама - Райна Андреева, която освен математик е и невероятен физик и е печелила награда от европейско състезание по естествени науки, разказват учителите. Наскоро със златни медали от олимпиадата в Казахстан пък са се върнали Виктор Вълов от 11 клас, както и абитуриентът Любослав Панчев.

 

News.dir.bg


http://krizata.blog.bg/

http://www.youtube.com/watch#!v=-DYgDX2sqSE&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=eOaZeeXtuoE

http://bulmak.blog.bg/drugi/2006/10/06/desette-lyji-na-makedonizma.17373

http://www.kamaraden.narod.ru/Kronsteiner.htm

http://bkks.org/forum/index.php?topic=199.0;wap2

Конституция на Република България, член 3: Официалният език в републиката е българският. Междувременно езикът се развива в ущърб на националното самосъзнание на българите.

Би следвало закон да подкрепи член 3 от конституцията, но осемнадесет години това не се случва.

Простотиите на медиите
Телевизията е медия, чието съдържание оказва силно влияние върху обществото – информационно, културно-образователно, развлекателно. Националните ефирни телевизии са водещи по зрителска гледаемост. На първо място, традиционно е Канал 1 или, по новому, БНТ, второто си оспорват „Нова Телевизия” и „Би Ти Ви”.

Гледайки Нова, в редовните рекламни паузи, проблясва логото на телевизията. То представлява nova с големи букви, television – под него – с малки. Добре изглежда, с премерени пропорции. Ръкописните букви предразполагат зрителите, те имат усещането, че отношенията им с малкия екран са неформални, приятелски. Жалко – тези знаци не означават нищо на български език. На английски език означават „Нова телевизия”, но не всеки българин има такива познания.

Що се отнася до бившата „Втора” – логото е по-завоалирано: представлява bTV. Човек ако не познава латиницата и му обърне внимание ще се зачуди какво значи. Отново ръкописен, знак b, в окаяната ни кирилица – част от културното богатство на Стария континент – не съществува. Ние имаме знаците Б и б – при което каналът би се наричал „Бъ Тъ Въ”.

Малко след националните ефирни телевизии, по гледаемост, се нареждат кабелните: “TV1000”, “AXN”, букета „FOX”, „MTV”, разните „Discovery”, “Animal Planet”, “Eurosport”. Това са чужди телевизии, за които употребата на  латиница е нормална. Те излъчват по цял свят, а за България са си направили труда да инвестират в превод на предаванията на Български език.

Демонстрация на уважение към милионите зрители на предаванията им по тези географски ширини, това означава: Да, вие сте важни, вашето присъствие пред нашите емисии е важно за нас. Затова ви даваме възможност да разбирате. Защото не всички сте длъжни да знаете английски, френски, немски, руски език, или пък всичките наведнъж. (“History Channel” излъчва предавания и филми на всичките споменати езици).

Въпросът който назрява е защо ефирните ни телевизии продължават с логата на латиница? На първо място нарушават чл. 3 от Конституцията! След това, пренебрегват милиони зрители, боравещи само с български език. Все едно им се казва: Виждате ли? Латиница! Вие може да сте си в родината България, но сте длъжни да познавате латиницата! Защо не сте учили западни езици? Изобщо какви хора сте вие?

Ако следим предаванията в ефир – логата на всички продуцентски къщи, по националните телевизии са изписани на латиница: Global Vision, SIA (Screen Imaging Agency, Hidalgo, Old School, Robin K. Повечето от споменатите имена дори нямат смисъл на български език. Нуждаят се от превод – може би: „Глобално Гледане”, „Агенция Екранно Въображение”, „Испански благородник”, „Старо Училище”.

Единствено скандалните Иван и Андрей са демонстрирали уважение към родния език, кръщавайки продуцентската си къща Междинна Станция, а не нещо подобно на „Midway Station” (англ.) или „Station Mi-chemin” (фр.). Комедийният, ефирен Gtv също погазва родния си език. Дори всички зрители на споменатите канали да разбираха латиница – масовата й употреба е неуважение към техния произход, роден език, традиции.

Това може би е недомислица от страна на чуждестранните собственици на каналите (гръцката „Антенна” за Нова телевизия, американската „Нюз корпорейшън” за Би Ти Ви), но какво мислят българските им служители и аудитория?

Така въпросът защо националните ефирни телевизии застават в основата и толерират погазването на чл. 3 от Конституцията?”, поражда редица други въпроси:

1. Прави ли впечатление на журналистите царуването на латиницата в националния ни ефир? Един от работните им инструменти е българският език. Предполага се, че са го изучили в детайли, затова сме им поверили да го защитават и развиват.

2. Внимават ли зрителите за латиницата на телевизора? Може някой да не разбира тези знаци, но толкова са свикнали с тях, че дори не се замислят. Промити мозъци.

3. Защо управляващите толерират изписването с чужди букви на имена и като цяло свободната употреба на чужди думи изписани на латиница в ефир? Те, които претендират че водят народа към развитие, социален и културен разцвет, далеч не всички владеят „западни езици”. А между тях има депутати – провъзгласили се за родолюбци и националисти. Никой не е формулирал и едно смислено изречение относно медийното погазване на чл. 3 от Конституцията.

4. Защо Съветът за Електронни Медии мълчи при системното нарушаване на Основния закон вече близо двадесет години? Това е органът създаден да взема отношение ако електронните медии са в нарушение. Чл. 10 от Закона за Радио и Телевизия гласи, че радио и телевизионните оператори се ръководят от принципи, между които, ал. 1, т. 9, е съхраняване чистотата на българския език.

5. Замисля ли се някой за ефекта на това „полатинчване”, на българския ефир, върху народа? Телевизията информира и забавлява, но поради своята масовост и постоянно въздействие върху аудиторията тя придвижва морални норми, възпитава.

Простотиите на търговците

За отговор на първите четири въпроса е нужно да се провеждат анкети сред работещите в съответните предприятия, институции, сред гражданите, което не е цел на настоящия текст. Що се отнася до ефектите – можем да ги наблюдаваме наоколо, в ежедневието. Табелите на магазините по улиците, изписани на кирилица са екзотична рядкост.

Съвсем наскоро, из страната, изникнаха търговски центрове по „западен” модел, наследници на някогашните „Универсални магазини”. Те приютяват магазини за дрехи, хранителни стоки, клонове на банки, бюра на мобилни оператори, кина, разполагат с паркинги. Това са звучно наречените Молове. Това не означава нищо на български език – идва от американското Mall – така се и изписва Mall of Sofia, Mall of Varna.

В столицата дори има Sofia City Center – в превод: „Софийски Градски Център”. Защо този обект е наречен с английско име, изписано на латиница, е загадка. Може би, за да привлича англоговорещите туристи. А другите – франкофони, испаноговорящи, гърци, румънци, руснаци – не са добре дошли, нито пък българите, които не разбират английски.

Всъщност туристите от която и да е държава ще посетят големите търговски обекти, независимо от табелата им. По-добре тя да е звучно българско име, което да остане в главите им, отколкото английски фрази да задръстват нашите мозъци. Понякога употребата на латински букви не се подчинява на никаква логика. Например табелата в центъра на София: Ресторант CACTUS барбекю не служи на никого. Чужденците няма да разберат, че е ресторант – барбекю, защото е изписано на кирилица. На българите името „Кактус” не им служи никак, изписано, на латиница. Дано подразни поне някого, чийто мозък и сетива не са напълно промити от медийните издевателства.

Дори премиерът, в реч, си служи с привнесени английски думи, които имат звучни български аналози. Прави се мониторинг, стопира се и се финализира, превенция наместо да се прави проверка, да се прекратява или завършва, предпазва. Мониторинг например е дума, която навлезе трайно в българския език и с фонетичната си структура откри фронт за навлизането на други англицизми завършващи на -инг – процесинг (преработка), тим-билдинг (сплотяване на екип), рейтинг (популярност).

Някои прерастват в побългарени англицизми – downloading (зареждане) се шири като даунлоудване, а presentation (представяне) нормално е навлязло като презентация. И това няма нищо общо с развитието и модернизирането на езика, понеже новите изрази изместват съществуващи вече български. Например от години не се ползват думите вести, осведомяване – всичко е информация. Чуждица, възприета и толкова солидно навлязла в езика ни, че ни се струва наша си.

Нужен е Закон за защита на българския език

Статията ще потърси решение на проблема. В регистъра на 39-то Народно Събрание, от 26 май 2004 г. фигурира Проект на Закон за българския език, внесен от група народни представители: Елка Атанасова (независим), Огнян Сапарев(КБ), Николай Чуканов, Теодора Литрова, Анелия Атанасова (НДСВ). Макар и повърхностен, текстът превърнат в закон би дал ясен знак на гражданите и медиите, че политиците се застъпват за българщината, започвайки от езика и кирилицата.

В цяла Европа има твърди мерки за защита на националния език: Германия, Англия, Испания, Гърция, Украйна, Словакия, Латвия, Литва, Естония, но най-ярък пример откриваме във Франция. Залязлата световна сила трудно понася факта, че Френският език вече не е първи език на дипломацията. Законът, който го защитава поне в границите на държавата е прецизен, дотолкова че е копиран в Квебек (Канада). Това се нарича културна експанзия. Акценти са поставени върху употребата му в институциите, професионалните среди, търговията, рекламата, медиите.

Например, отстоява се правото да се ползва френски език на работното място. У нас мечтата на всеки студент е да работи в чужда фирма, където заплатите са високи и се говори английски не само с шефовете, а и с чуждите колеги.

Франция  защитава правото рекламните афиши да са на национален език. Гражданите имат нужда от културен живот без да са длъжни да познават чужди езици. В България, плакат ли е – всичко може. Явно кирилицата спъва таланта на новите дизайнери и наместо да стават обикновени оформители, правят афиши на английски.
Срамуват се да изпишат чуждото име с наши букви, а за по-лесно денят фигурира Saturday, не събота, сякаш се пази тайна от неразбиращите чуждия език.
Там e задължително стоките в магазина да са с етикети на френски. Нормата препраща към друг закон – за конкуренцията. Ние имаме поне това – Закон за защита на конкуренцията, който признава правото на българите да имат указания на български върху стоките, които избират.
Създаването на Закон за защита на езика е резултат от обмислена и формулирана държавна културно-образователна стратегия и политика. Това е работа на политиците, но със сигурност е нужно активното участие на граждани и интелектуалци. След набелязването на стратегия и формулирането й в закон, тя се приема от широките маси, изпълнява се и постепенно навлиза в обичаите и реакциите на хората. Става нормално поведение в обществото, а другото става ненормално – да се пише на латиница и говори на английски в официални ситуации.
Приемането на подобна стратегия е още по-наложително в условията на глобализация, където влиянието между езиците и културите, съпътства икономическото проникване. Тогава езикът и културата на една нация стават най-ценното й богатство.
У нас процесът е обратен. Миналата година Министерски съвет внесе в Народното събрание Проектозакон за отмяна на Закона за народната просвета. Неговата глава втора се отнася до Държавните образователни изисквания. Чл. 15 пояснява, че Държавните образователни изисквания определят равнища на общообразователна и професионална подготовка и създават условия за свободно развитие на личността и задоволяване на културни и нравствени потребности. Чл. 16 представлява списък със сферите, за които държавата налага образователни изисквания, като точка 4 се отнася до книжовния български език.
От чл. 17 излиза, че Министърът на образованието и науката приема Наредба, която да регламентира ясни критерии при усвояването на българския книжовен език. Законът се приема още през 1998. Тогавашният министър от кабинета „Костов” пропуска единствено тази Наредба. Следващото правителство – също, а настоящото направо предлага да я премахнат. Защо?
Споменатата точка е принципно основание да се провежда матура по Български език. Но тъй като не е развита в Наредба, тя остава безсъдържателна тоест, няма изисквания за усвояване, няма и критерии за оценка на нивото на владеене на официалния език. Оттам възниква опасност от съдебни дела срещу матури по Български език, така че Правителството си спестява главоболията като променя закона. В резултат, книжовния български език престава да е официален. От една страна подобна промяна нарушава Конституцията в познатия ни вече член 3. Но има и други факти, които си струва да се споменат.
По неофициални данни описания Проектозакон е внесен от народния представител от ДПС Лютви Местан. Лицето официално е Председател на просветната комисия в Парламента, на мястото на някой доктор по Българска филология, както би било нормално. Жена му Ширин Местан е завеждащ отдел в Министерството на образованието и науката. Така се изяснява пренебрегването на българския от законодател и администрация. Отговорните длъжности често се разпределят между хора, които ползват български език неправилно и само ако се налага. Очаква се, в обозримо бъдеще, да се въведе задължение английският език да се превежда на турски, в случай че някой гражданин от малцинствата не го е учил.

И без това стихчето на Вазов Език свещен на моите деди,/ език на мъки, стонове вековни,/ език на тая, дето ни роди/ за радост не – за ядове отровни. е expired (загубило давност).

Автор: Стоян Димитров, “БЪЛГАРИ”

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

---

Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! (Б.а.)

 

 

© Иван Вазов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2004, №6 (55)

Други публикации:
Иван Вазов. Събрани съчинения. Т. 2, София, 1975.

http://bg-nacionalisti.org/ - "български националистически форум" в който има чужди секции и се плещи на английски?!

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

СЪДЪРЖАНИЕ КОНТАКТИ АРХИВ

Иван Жеков От азбука към alphabet   Точно преди една година изпратих отворено писмо до отговорни институции (президент и министър-председател) и масмедии в България. В него засегнах необходимостта от въвеждането на латиницата в българския език. То беше публикувано във в-к "Стандарт". От управляващите в България и до ден днешен нямам никакъв отговор. Явно практиката на пренебрежение и крещящо мълчание към въпросите на обикновените граждани, като пошло наследство от времето на Забраненото самостоятелно мислене и на Големия страх, не се изкоренява така лесно. А дори и някой политик смътно да усеща, че приемането на латиницата е нещо належащо, той не се осмелява да го каже публично: страхува се от реакцията всред народа, че ще го оплюят като предател на България, че няма да го изберат на изборите! Аз съм на 33 години и от смесен брак. Живея от 20 години в Германия, но и до днес живо се интересувам от развитието в първата ми родина. Радвам се като чуя хубави неща за страната и че най-после се тръгна по каменливия, но правилен път към Европа. Аз винаги правя сравнения между Германия и България. Мисля, че за България тук в Германия все още малко се знае. Разбира се, че една от причините за това беше половинвековната комунистическа завеса - имаше дори опасност страната ни да бъде удушена в братската съветска прегръдка. Съществува обаче и друга една завеса, много по-стара от онази: от над хиляда години Европа е разсечена на две части, на западната Католическа и на източната Православна Европа. Именно това е границата и на БУКВИТЕ. Дори съм склонен да предполагам, че именно този стремеж към разграничение е накарал Православната църква да си въведе своя АЗБУКА. Както и да е, този трап си стои и до днес и разделя народите на Стария континент. Смятам, че една от първите предпоставки за успешното обединение на Европа е въвеждането на ЛАТИНИЦАТА във всички европейски държави. За жалост все още са малко хората, които осъзнават важността на проблема. Повечето българи мислят, че с премахването на кирилицата ще изчезне и самият български език!? Вече от години си съставям немско-български речник, изписван нацяло на латиница. Това е от голямо предимство: общите чуждици ги пиша само един път (пр. не пиша: "директор = Direktor"). Освен това мога да търся едновременно в немския и българския текст дадени букви и словосъчетания. Латиницата е в улеснение и за чужденците, изучаващи български език. Защо трябва чужденецът от Западна Европа първо да учи нему напълно чужда азбука и едва тогава да се заеме с думите? Каква вавилонщина щеше да е, ако всеки народ в Европа си имаше своя азбука! Още повече, че в Интернет повечето българи вече пишат своите коментари и писма посредством електронна поща на латиница. Така че въпросът вече не е ДАЛИ, а КАК да пишем на латиница.   Нуждата от правила при употребата на латиницата в българския език: 1. Как българите ползват латиницата в Интернет:   Често чета (между другото и доста просташките) коментари от българи на страниците на електронните издания на български вестници - изпратени по електронна поща (e-mail). Те за мен са доста интересни от езикова гледна точка - още повече, че много от тях са написани на български, но с латински букви. Същото се отнася и за писмата, които получавам от България по e-mail. Едно е съвършенно ясно - при използването на латиницата цари пълен хаос всред българите. Всеки си пише така както му скимне. Аз си направих труда да събера примери за тази бъркотия. Някои букви дори се изписват с цифри?! кирилица: Ж З Й У Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я употребявани латински букви в Интернет: J, Z, G, ZH, JZ, SH Z, S Y, I Y, U X, H, CH TS, TZ, Z, C, CZ 4, CH, C, TCH 6, SH, S SH, SCHT, ST A, U, Q, O, Y U, IU, YU IA, JA, YA, E, Q   По този начин в Интернет могат да се прочетат абсурдни словосъчетания като: - 4etirima dy6i (четирима души) или пък - 4ujdoto ujasno mi xaresva (чуждото ужасно ми харесва). Мисля, че никой няма да оспори нуждата от въвеждането на ред. Ще се опитам да разчепкам по-важните особености и да покажа къде са спорните моменти. Аз повтарям: Необходими са всеобщите интелектуални усилия на филолози, писатели, историци и т.н. за да се установи норма за писането на латиница. Защото рано или късно тя ще навлезе в употреба в България.   2. Изписване на чуждите имена: Поне по този въпрос мисля, че не бива да има разногласия. Досегашната практика една част от чуждите имена да се пишат на кирилица по фонетичната транскрипция (примери: Охайо, Уайоминг, Бийтълците, Майкрософт, Шон Конери, Живанши) просто трябва да се премахне. Навсякъде на Запад е прието оригиналното изписване, поне що се отнася до имената от латинско-езичните страни. Всички лични имена, запазени марки в промишлеността, имена на лекарства и т.н. трябва да се пишат по оригинала: с кирилица: - Ана Зегерс - Би Джийс - Бийтълс - Бърт Рейнолдс - Крайслер - Кристофър Марлоу - Майкрософт - Мисури - Париж - Пежо - Рокефелер - Рено - Феникс - Хемпшър - Хийтроу - Шекспир - Шон Конери в оригинал: Anna Seghers Bee Gees Beatles Burt Reynolds Chrysler Christopher Marlowe Microsoft Missouri Paris Peugeot Rockefeller Renault Phoenix Hampshire Heathrow Shakespeare Sean Connery Но има и изключения, имена с различно изписване на Запад:   - град Прага: на чешки (Praha), на немски (Prag), на френски (Prague). - град Женева: на немски (Genf), на английски (Geneva). - град Мюнхен: на немски (Mьnchen), на английски (Munich). - град Брюксел: на френски (Bruxelles), на немски (Brьssel).   3. Мерни единици: И тук според мен "работата" е ясна. Ще трябва да се приеме стандартизирания на Запад начин: на български: - барел - ват - волт - джаул - херц - целзий общоприета форма: barrel watt volt joule hertz celsius   4. Български думи от турски произход: Огромна част от думите в езика на българите са от турски или тюркски произход. Една от големите лъжи, натяквани на българите още от първи клас, е че 500 години турско робство са преминали без каквито и да е промени в езика на българите. "Ние сме си запазили езика!" Не е вярно! Много, твърде много са думите в езика ни, приети от турския език. А да не забравяме, че прабългарите също са били роднина на турците (т.е. тюрки). Ние употребяваме в българския всеки ден какви ли не турски думи - без дори да подозираме за това. Ето няколко примери по азбучен ред: - адаш, айрян, ален, армаган, аршин, аскер, асма, бабаитин, баджа, баир, бакрач, бакшиш, баклава, бара, батак, бахур, бая (доста), бемка, бент, бошлаф, будала, булгур, бъбрек, гердан, гюзум (джоджен), дамга, дарак, джибри, джигер, джолан, диван, дюкян... Горните примери взех от книгата на баща ми Велико Жеков "Ичера в моето детство", Пловдив, 1998 г. В тази книга авторът описва между другото и около 2400 думи, типични за говора в родното му село: 83 % от тях са от турски или тюркски произход. Както знаем, турците замениха през 1928 година арабското изписване на турските думи с латинско. Мисля си дали не е целесъобразно да се приеме изписването на българските думи от турски произход така, както е прието в турския език. Примери: турски думи в българския: - бадем - байряк - бъбрек - зехтин - каймак - каранфил - кюфте - магданоз - патладжан - перде - синджир - скумрия - суджук - тенджера - тютюн - чай - чанта - чекмедже - шише - ютия изписване на турски: badem bayrak bцbrek zeytin kaymak karanfil kьfte maydanoz patlican perde zincir uskumru sucuk tencere tьtьn cay canta cekmece sise ьtь   от ("Langenscheidts Sprachfьhrer Tьrkisch", Berlin, Mьnchen, 1968)   Следва

САРА ФЕРГЮСЪН В СКАНДАЛНА СДЕЛКА ЗА РУШВЕТ
“Снаха на Елизабет II търгувала с влияние
Бившата съпруга на принц Андрю Сара Фергюсън е заснета как получава 500 000 лири от журналист под прикритие, за да го представи на бившия си мъж - сега специален представител на Великобритания за международната търговия и инвестициите. Неделното издание "Нюз ъф дъ Уърлд" е качило на своя сайт записа, който показва как Сара Фергюсън "продава" достъпа си до принц Андрю на журналист от седмичника, представил се за богат бизнесмен чужденец.“- вестник Стандарт
А ето и видеото с подкупа
www.newsoftheworld.co.uk/video/

РУШВЕТЪТ Е СТАР,КОЛКОТО СВЕТА, ИМЕННО ЗАЩОТО СЕ ПРАКТИКУВА С ПЪЛНА СИЛА ОТ ИМАЩИЯ ВЛИЯНИЕ “ЕЛИТ“.
ТАЗИ КОРУПЦИЯ Е ПРИВИЛЕГИЯ ЗА БОГОИЗБРАНИТЕ ОБАЧЕ.
ПРОСТОЛЮДИЕТО ДА СИ ЗНАЕ МЯСТОТО И ДА СИ СПАЗВА ЗАКОНИТЕ.
ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ИЗГЪРМЯВА НЯКОЯ ПО-ДРЕБНА РИБА,ХВАНАТА В ПОДКУПИ,КАКТО БАТЕТО СЛАВКОВ,НАПРИМЕР. НО ТО СИ Е,САМО КОГАТО ЧОВЕКЪТ Е НАРОЧЕН ДА ИЗГЪРМИ.
НИЩО ЧУДНО И САРА ДА Е ИЗГЪРМЯЛА ПО ПЛАН ОТ САМАТА КРАЛИЦА.ЗАЩОТО САРА ОТДАВНА Е ТРЪН В ОКОТО НА ДВОРЕЦА. ЗА ДАЯНА ДА НЕ ГОВОРИМ. ТЯ НАПРАВО СИ ОТИДЕ....
ТОВА Е ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА ХОРАТА,КОИТО ДЪРЖАТ СВЕТОВНИТЕ ПАРИ.ТЕ ДЪРЖАТ КОНТРОЛА НАД ПАРИТЕ И ПРИДОБИВАНЕТО ИМ И ТОВА Е ЕДИНСТВЕННИЯТ ИМ “ТРУД“.
КОНТРОЛ,КОНТРОЛ..И ПАК КОНТРОЛ.

ТРУДА Е ЗА РОБИТЕ.ЗАКОНИТЕ СА ЗА РОБИТЕ.ПОЛИТИКАТА,РЕЛИГИЯТА - ТАМ РОБИТЕ МОГАТ ДА СИ ИГРАЯТ КОЛКОТО СИ ИСКАТ.
СПОМНЯМ СИ ЕДНО ИНТЕРВЮ С МАЙКАТА НА МИТЬО ОЧИТЕ. ЕДНА ИСТИНА КАЗА ТАЗИ ИНАЧЕ ОБИКНОВЕННА ЖЕНА-  ЧЕ КАКВО ПРАВИ МИТЬО ПО-РАЗЛИЧНО ОТ ОНЕЗИ ДЕТО СА ПО ВЪРХОВЕТЕ?

НО НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ РОБЪТ ДА СЕ УДОХОТВОРИ,ДА ПРОЗРЕ БОЖЕСТВЕННАТА СИ СЪЩНОСТ,ДА СЕ СЪБУДИ И РАЗБЕРЕ СИЛАТА СИ....РАЗБЕРЕ МАНИПУЛАЦИИТЕ И ДВУЛИЧИЕТО ИМ....О,НЕ. ТОГАВА КОНТРОЛА СЕ ЗАТЯГА КАТО НАПРИМЕР С НОВ СВЕТОВЕН РЕД. ЧЕ И ВОЙНА АКО СЕ НАЛАГА,СРИВАНЕ НА ИКОНОМИКАТА НА ЦЕЛИ НАЦИИ,“КАТАСТРОФИ“ НА ПРАВИТЕЛСТВЕННИ САМОЛЕТИ.....

НЕ Е ИЗГОДНО НА УГОЕНИЯ ИЛЮМИНАТСКИ “ЕЛИТ“ РОБА ДА ИМА ИСТИНСКО,А НЕ ПОРЪЧКОВО ЗНАНИЕ.
24 МАЙ ЛИ? ЧЕ ЗА КАКВО ИМ Е НА РОБИТЕ.?ТЕ ТРЯБВА ДА СА ТЪПИ,НЕОБРАЗОВАНИ,ЕЛЕМЕНТАРНИ,ПРОМИТИ ОТ БЛУДКАВИ БИГБРАДЪР И ПРОЧИЕ....
ДА НЕ СЕ РАЗМИСЛЯТ МНОГО МНОГО,ЧЕ ДА НЕ СЕ ПРЕЧКАТ ИЗ КРАКАТА НА “БОГОСАМОИЗБРАЛИТЕ СЕ“

КАКТО Е ТРЪГНАЛО, ДУХОВНОСТТА И ЗНАНИЕТО СКОРО ЩЕ СЕ КРИМИНАЛИЗИРАТ СЪВСЕМ ЗАКОННО.

Следва видеоклип -Кои всъщност са Ротчаелд?

http://misbis.blog.bg/

В новия британски кабинет има 18 милионери, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на местни медии.
Начело в класацията е министърът на транспорта Филип Хамънд, чието състояние се оценява на 7,1 милиона лири стерлинги.

54-годишният консерватор Хамънд е заработил по-голямата част от своето богатство от работата си в компанията за продажба на недвижимо имущество "Касълмид". Британският министър на транспорта е бил сред съучредителите на компанията през 1997 г., а днес държи дял от 85 процента от нея.

На второ място е министърът на околната среда, прехраната и селските въпроси Каролайн Спелман с 5 милиона лири стерлинги. 52-годишната Спелман, която също е консерваторка, притежава в градчето Солихал, графство Уест Мидландс, къща на стойност 2 милиона лири стерлинги.

На трето място е министърът на финансите и канцлер на държавното съкровище Джордж Озбърн, чието състояние е оценявано на 4,6 милиона лири стерлинги. 39-годишният Озбърн, отново консерватор, притежава дял от 15 процента в семейния бизнес - компанията за тапицерия "Озбърн енд литъл".

Премиерът Дейвид Камерън е едва на шеста позиция с 3,4 милиона лири стерлинги. В активите на консерватора Камерън е бизнес за производство на луксозни канцеларски материали.

Вицепремиерът и лидер на по-малкия партньор от управляващата коалиция - либералните демократи, Ник Клег е чак на 12-о място със "скромните" 1,8 милиона лири стерлинги.


източник:дневник.бг
В новия британски кабинет има 18 милионери

http://wallstreet.blog.bg/