2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Продава се лек автомобил Opel Tigra 1.4
Сторгозия, гр. Плевен, Област ПлевенДобавена в 18:48, 14 април 2016,Номер на обявата: 88297198
ТОП обява Обнови обявата Премахни
|
- 0877 900 369
С множество козметични забележки, от там и цената е такава. Няма ръжда, сменен ангренажен ремък, паразитни ролки и обтяжна ролка преди 1600км. Водната помпа е сменяна преди около 6000. Двигателя е ОК, има изрядни документи. Задължително прехвърляне. Коментар в рамките на разумното само на място.
Обратно
Прочетен: 520 Коментари: 5 Гласове: 13
На 17 април 1821 легендарният Индже Войвода загива геройски в сражение с турците край град Скулени на река Прут. След смъртта му остава споменът за един славен кърджалия, който давал мило и драго за своите братя българи.
Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", "тънък") вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.
Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево). Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева (1939 - 2011) , Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците в битката при Скулени на река Прут на 17 април 1821 г.
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".
Накрая ще видите и в резюме: Защо напуснах БНРП?!... (Или още за "националистите" - партократи, "гушнали" се с ПАЛАЧИТЕ НА НАЦИОНАЛИСТИ!)
Христо Ангелов до: Българска Антикомунистическа Партия (БАП) 13 февруари ·
Публикувах това и на стената на настоящия Председател на сегашното НДЗПЧ - с патрон Илия Минев - господин Огнян Цеков.
Реакция - 0...
Нито един "патриот" и "антикомунист" явно, не го е видял?!...
Пак казвам, че в случая няма да се спирам на лицето Георги Жеков и моето мнение за него, което вече съм споделял, а изцяло върху ЛИЧНОСТТА И ПАМЕТТА НА МОЯ СЪМИШЛЕНИК И макар и "задочен" - краткотраен съпартиец - Константин Иванов - Коци!
Поне да го бяхте СПОДЕЛИЛИ, "другари" измислени
Жалка картинка...
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1541044632886788&id=100010489661264
Hristo Angelov до: Огнян Цеков
3 януари ·
Това написах и споделих в навечерието на светлия Християнски празник - Рождество Христово на стената си и в няколко "патриотични" групи - през известни интервали от време и на два пъти!
Познайте от пръв път, имаше ли някаква реакция?
Жалко, че "не особено уважавана", нека кажем от мен персона - САМО И ЕДИНСТВЕНО дава гласност на случая...
Призовавам и тук, поради лична невъзможност да реагирам в момента, който има такава, особено е близо до тази част на страната и се чувства и определя като СПОДВИЖНИК НА БАЙ ИЛИЯ МИНЕВ, БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТ, НАЦИОНАЛИСТ, АНТИКОМУНИСТ, ДЕМОКРАТ или просто почтен ЧОВЕК СЪС СЪВЕСТ И МОРАЛ И НЯКАКВА ВЯРА В БОГ, независимо от своята религия!.... Нека се свърже с жената и помогне според силите си - с това от което има нужда в момента!
Нека организираме НАЦИОНАЛНА КАМПАНИЯ И ИНИЦИАТИВА ЗА СПИРАНЕ НА ТОРМОЗА НАД СЪПРУГАТА НА ПОКОЙНИЯ, НО ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ БЪЛГАРИН И ПАТРИОТ - С ЖИВОТ, ЖИВЯН САМО В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ И ДА НИ ИМА НАС ДНЕС - ОТ СТРАНА НА МЕСТНАТА, ВЛАСТВАЩА - СТАТУКВЕНА БАНДА И КЛИКА!
Кликата на КОЛАБОРАЦИОНИСТИТЕ И ПРОДАЖНИЦИТЕ И НА: "предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!", съответно слугуващи НА: "син на Лойола и брат на Юда"!!!
Hristo Angelov
23 декември 2015 г. в 18:38
Драги български националисти в моята приятелска листа и особено общински съветници, хора по структурите на така наречени националистически партии и прочие!
Драги християни, мюсюлмани и хора със СЪВЕСТ!...
Над съпругата на един от ВЕТЕРАНИТЕ на Българската национална борба за суверенитет, Обединена България, могъщество, достойнство и истинска демокрация, но също и виден защитник правата на човека (В частност и на тези на българите - мюсюлмани и на хората с турско народосъзнание и майчин език!) и верен съратник на Илия Минев - БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛИСТ - Константин Иванов-"Коци" от Монтана, продължава да се извършват БРУТАЛЕН ТЕРОР, ПСИХИЧЕСКИ И ДОРИ ФИЗИЧЕСКИ ИЗДЕВАТЕЛСТВА под диктовката на местната мафия и управляваща РАЗБОЙНИЧЕСКА КЛИКА на тамошния кмет - Златко Живков (Ужким "независим", а преди от "ВМРО - НИЕ", по - преди пък "син"!)!
Няма да коментирам тук, водещия на това онлайн - предаване и неговата личност... Правил съм го друг път и на други места.
Нека сега, съсредоточим своето внимание в далеч по - важния аспект!
Ако са останали БЪЛГАРИ, ако са останали НАЦИОНАЛИСТИ и то с възможности и на власт в някое село, община и прочие и ако въобще има БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИСТИ в листата ми, България и по света - с някакви относителни възможности, апелирам да се намесят спрямо силите и възможностите си!
Нека потърсят контакт с тази изстрадала жена... Нека обединим усилията си и направим нещо, според нуждите и! Осигурявайки и правна помощ, духовна и морална подкрепа, а защо не според силите си и МАТЕРИАЛНА ТАКАВА, ако има нужда и бъдейки все пак горд човек, който няма да излезе да проси публично чрез кампании за набиране на дарения и така нататък?!...
Нека обединим сили и се докажем като ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ И НАЦИОНАЛИСТИ, а не "национализма" ни да стои само във фейсбук - групите и предимно да се изразява в омраза, неприязън и вербална агресия към хората с различна народопринадлежност от нашата или дори с нашата народопринадлежност и майчин език, но с различна религия!
Нека покажем преди всичко, че МОЖЕМ ДА СМЕ СОЛИДАРНИ СЪС "СВОИТЕ" - ПРЕДИ ДА МРАЗИМ ОСТАНАЛИТЕ и търсим все вината другаде!
Ако някъде има кмет с патриотични възгледи и съзнание, нека осигури някакъв терен, имот или жилище на тази жена и я покани в своето населено място, че да може да изкара поне последните си дни с достойнство и на спокойствие или нека по - многоимотните наши съмишленици и сънародници, също помислят по този въпрос... Понеже се съмнявам, че има кмет някъде с такива възгледи в момента! Дори в последното село.
Тук е мястото да кажа, че имам малък "неплатен данък", но не съвсем по своя вина, като бивш съпартиец на Константин Иванов - "Коци" в така наречената Българска национално - радикална партия...
Казвам не по своя вина, защото тогавашното ЦР и местна структура или Комитет в неговия град, не ни уведоми за проблемите и натиска срещу него и семейството му и факта, че той боледува тежко и как прекарва своите последни дни и мигове!
Тази партия, на която той посвети своите последни дни и създаде една от най - могъщите и структури в страната от която местната бандитско - продажническа и еничарска шайка трепереше буквално, не организира никаква кампания в помощ на този Човек и непризнат наш НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ - ВЕРЕН ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА АПОСТОЛА ЛЕВСКИ, БЕНКОВСКИ, РАКОВСКИ И ИЛИЯ МИНЕВ!...
Казвам "бивш" мой съпартиец, защото вече не е сред нас и защото аз напуснах тази партия в 2009-а и след поредното и предизборно падение и капитулация пред нашите идейни и смъртни врагове и такива на България!
Не че е "бивш" мой съидейник, защото той ще остане, не само винаги такъв, а един от ЕТАЛОНИТЕ И ЕДНА ОТ "ИКОНИТЕ" НА НАШАТА БОРБА ЗА НАЦИОНАЛНО НЕЗАВИСИМА, МОГЪЩА, СОЦИАЛНО СПРАВЕДЛИВА И ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И НА ВСИЧКИ КОИТО ДЪРЖАТ НА НЕЯ И СА БЪЛГАРИ ПО НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ!
Ние можем само да се учим от него и за съжаление, не на всички ни се удава да имаме неговия характер и издръжливост пред всичко което е преживял, редом с Илия Минев, Николай Галев и останалата "плеяда" титани на своето време и на нашето съвремие!
Тук е момента да кажа и за своя грях пред неговата Памет, макар и несъзнателен...
Тук е момента да кажа, нещо което дълго премълчавах, а именно факта, че структурата след него - съставена от бивши членове и местни водачи на партия "Атака", а преди това били при различни "сини", както и състоящи е от един служител в МИНИСТЕРСТВО НА ДПС - по това време, ПОРУГАХА НЕГОВАТА ПАМЕТ - ПОДКРЕПЯЙКИ ЕДИН ОТ НЕГОВИТЕ ПАЛАЧИ И ТЕЗИ НА СЪПРУГАТА МУ И ДОСЕГА, по време на Местните избори в 2007-а година!
Това ми заяви един от местните им водачи и то с гордост - чрез разговор в скайп!
Разбира се, това няма как да е станало и без знанието и съгласието на ЦР на БНРП и поне това на нейния Подпредседател, който честично ходеше до Монтана...
В същия момент, в Бюлетина на БНРП се "лееха крокодилски сълзи" за нашия съидейник - Константин Иванов!
За тормоза и унищожението на него и семейството му от местната властваща - башибозушка банда, много наподобяваща плевенските такива прочие, научих доста по - късно и дори чак след напускането на тази партия!...
Признавам си, че съм вършил неосъзнат грях пред Паметта на нашите ПЪРВООБРАЗИ, бъдейки там още повече от година и се надявам да ми бъде простено от Бог и душите на нашите ГЕРОИ НА НАЙ - НОВОТО ВРЕМЕ И НАШАТА БОРБА от онзи свят.
Амин
Сега е момента, ние да ИЗКУПИМ ТОЗИ ТЕЖЪК ГРЯХ пред историята на България и пред идните поколения, че да дадем нищожен шанс, все пак да я има някога България отново!
Български националисти!
НЕКА НЕ БЪДЕМ БЕЗУЧАСТНИ КЪМ СЪДБАТА НА НАШИТЕ ДРУГАРИ И МЪЧЕНИЦИ НА НАШАТА КАУЗА В БЕДА!
Защото историята някой ден, ако случайно има изобщо българско идно поколение, ЩЕ НИ ПРЕЗРЕ И ЗАПЛЮЕ!...
https://www.youtube.com/watch?v=hz336TLMqvI
Разговорът със Зоя Андреева е във втората половина на предаването.
Там можете да чуете и преди него, откъси от изказвания на самия неин съпруг - безсмъртният Константин Иванов - "Коци", който НЕ БЕЗ "ЧОВЕШКА ПОМОЩ" - отиде и избра да отиде ВЪВ ВЕЧНОСТТА!
Вечността на нашите СЪРЦА, УМОВЕ И ДУШИ!
ВЕЧНА ПАМЕТ!
Безкомпромисно с Георги Жеков Август 2015
Оналйн изданието на единственото предаване което разкрива истината за продължаващия и до днес комунистически терор.
YOUTUBE.COM
Харесва миShow more reactions
КоментарСподеляне
Коментари
Христо Ангелов Фактите които изнасям, трябва да станат ОБЩОИЗВЕСТНИ! Крайно време е! Имахме ли у нас въобще "националистическа" партия след 1989-а и легално регистрирана такава след 1944-а?!...
"}" data-testid="ufi_comment_like_link" href="https://www.facebook.com/groups/152681701432948/permalink/1092068514160924/#" role="button" title="Харесвам този коментар" style="color: rgb(59, 89, 152); cursor: pointer; text-decoration: none;">Харесвам · Отговор · 1 · 13 февруари в 04:06
Христо Ангелов до: Огнян Цеков
3 януари ·
Това написах и споделих в навечерието на светлия Християнски празник - Рождество Христово на стената си и в няколко "патриотични" групи - през известни интервали от време и на два пъти!
Познайте от пръв път, имаше ли някаква реакция?
Жалко, че "не особено уважавана", нека кажем от мен персона - САМО И ЕДИНСТВЕНО дава гласност на случая...
Призовавам и тук, поради лична невъзможност да реагирам в момента, който има такава, особено е близо до тази част на страната и се чувства и определя като СПОДВИЖНИК НА БАЙ ИЛИЯ МИНЕВ, БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТ, НАЦИОНАЛИСТ, АНТИКОМУНИСТ, ДЕМОКРАТ или просто почтен ЧОВЕК СЪС СЪВЕСТ И МОРАЛ И НЯКАКВА ВЯРА В БОГ, независимо от своята религия!.... Нека се свърже с жената и помогне според силите си - с това от което има нужда в момента!
Нека организираме НАЦИОНАЛНА КАМПАНИЯ И ИНИЦИАТИВА ЗА СПИРАНЕ НА ТОРМОЗА НАД СЪПРУГАТА НА ПОКОЙНИЯ, НО ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ БЪЛГАРИН И ПАТРИОТ - С ЖИВОТ, ЖИВЯН САМО В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ И ДА НИ ИМА НАС ДНЕС - ОТ СТРАНА НА МЕСТНАТА, ВЛАСТВАЩА - СТАТУКВЕНА БАНДА И КЛИКА!
Кликата на КОЛАБОРАЦИОНИСТИТЕ И ПРОДАЖНИЦИТЕ И НА: "предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!", съответно слугуващи НА: "син на Лойола и брат на Юда"!!!
Hristo Angelov
23 декември 2015 г. в 18:38
Драги български националисти в моята приятелска листа и особено общински съветници, хора по структурите на така наречени националистически партии и прочие!
Драги християни, мюсюлмани и хора със СЪВЕСТ!...
Над съпругата на един от ВЕТЕРАНИТЕ на Българската национална борба за суверенитет, Обединена България, могъщество, достойнство и истинска демокрация, но също и виден защитник правата на човека (В частност и на тези на българите - мюсюлмани и на хората с турско народосъзнание и майчин език!) и верен съратник на Илия Минев - БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛИСТ - Константин Иванов-"Коци" от Монтана, продължава да се извършват БРУТАЛЕН ТЕРОР, ПСИХИЧЕСКИ И ДОРИ ФИЗИЧЕСКИ ИЗДЕВАТЕЛСТВА под диктовката на местната мафия и управляваща РАЗБОЙНИЧЕСКА КЛИКА на тамошния кмет - Златко Живков (Ужким "независим", а преди от "ВМРО - НИЕ", по - преди пък "син"!)!
Няма да коментирам тук, водещия на това онлайн - предаване и неговата личност... Правил съм го друг път и на други места.
Нека сега, съсредоточим своето внимание в далеч по - важния аспект!
Ако са останали БЪЛГАРИ, ако са останали НАЦИОНАЛИСТИ и то с възможности и на власт в някое село, община и прочие и ако въобще има БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИСТИ в листата ми, България и по света - с някакви относителни възможности, апелирам да се намесят спрямо силите и възможностите си!
Нека потърсят контакт с тази изстрадала жена... Нека обединим усилията си и направим нещо, според нуждите и! Осигурявайки и правна помощ, духовна и морална подкрепа, а защо не според силите си и МАТЕРИАЛНА ТАКАВА, ако има нужда и бъдейки все пак горд човек, който няма да излезе да проси публично чрез кампании за набиране на дарения и така нататък?!...
Нека обединим сили и се докажем като ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ И НАЦИОНАЛИСТИ, а не "национализма" ни да стои само във фейсбук - групите и предимно да се изразява в омраза, неприязън и вербална агресия към хората с различна народопринадлежност от нашата или дори с нашата народопринадлежност и майчин език, но с различна религия!
Нека покажем преди всичко, че МОЖЕМ ДА СМЕ СОЛИДАРНИ СЪС "СВОИТЕ" - ПРЕДИ ДА МРАЗИМ ОСТАНАЛИТЕ и търсим все вината другаде!
Ако някъде има кмет с патриотични възгледи и съзнание, нека осигури някакъв терен, имот или жилище на тази жена и я покани в своето населено място, че да може да изкара поне последните си дни с достойнство и на спокойствие или нека по - многоимотните наши съмишленици и сънародници, също помислят по този въпрос... Понеже се съмнявам, че има кмет някъде с такива възгледи в момента! Дори в последното село.
Тук е мястото да кажа, че имам малък "неплатен данък", но не съвсем по своя вина, като бивш съпартиец на Константин Иванов - "Коци" в така наречената Българска национално - радикална партия...
Казвам не по своя вина, защото тогавашното ЦР и местна структура или Комитет в неговия град, не ни уведоми за проблемите и натиска срещу него и семейството му и факта, че той боледува тежко и как прекарва своите последни дни и мигове!
Тази партия, на която той посвети своите последни дни и създаде една от най - могъщите и структури в страната от която местната бандитско - продажническа и еничарска шайка трепереше буквално, не организира никаква кампания в помощ на този Човек и непризнат наш НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ - ВЕРЕН ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА АПОСТОЛА ЛЕВСКИ, БЕНКОВСКИ, РАКОВСКИ И ИЛИЯ МИНЕВ!...
Казвам "бивш" мой съпартиец, защото вече не е сред нас и защото аз напуснах тази партия в 2009-а и след поредното и предизборно падение и капитулация пред нашите идейни и смъртни врагове и такива на България!
Не че е "бивш" мой съидейник, защото той ще остане, не само винаги такъв, а един от ЕТАЛОНИТЕ И ЕДНА ОТ "ИКОНИТЕ" НА НАШАТА БОРБА ЗА НАЦИОНАЛНО НЕЗАВИСИМА, МОГЪЩА, СОЦИАЛНО СПРАВЕДЛИВА И ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И НА ВСИЧКИ КОИТО ДЪРЖАТ НА НЕЯ И СА БЪЛГАРИ ПО НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ!
Ние можем само да се учим от него и за съжаление, не на всички ни се удава да имаме неговия характер и издръжливост пред всичко което е преживял, редом с Илия Минев, Николай Галев и останалата "плеяда" титани на своето време и на нашето съвремие!
Тук е момента да кажа и за своя грях пред неговата Памет, макар и несъзнателен...
Тук е момента да кажа, нещо което дълго премълчавах, а именно факта, че структурата след него - съставена от бивши членове и местни водачи на партия "Атака", а преди това били при различни "сини", както и състоящи е от един служител в МИНИСТЕРСТВО НА ДПС - по това време, ПОРУГАХА НЕГОВАТА ПАМЕТ - ПОДКРЕПЯЙКИ ЕДИН ОТ НЕГОВИТЕ ПАЛАЧИ И ТЕЗИ НА СЪПРУГАТА МУ И ДОСЕГА, по време на Местните избори в 2007-а година!
Това ми заяви един от местните им водачи и то с гордост - чрез разговор в скайп!
Разбира се, това няма как да е станало и без знанието и съгласието на ЦР на БНРП и поне това на нейния Подпредседател, който честично ходеше до Монтана...
В същия момент, в Бюлетина на БНРП се "лееха крокодилски сълзи" за нашия съидейник - Константин Иванов!
За тормоза и унищожението на него и семейството му от местната властваща - башибозушка банда, много наподобяваща плевенските такива прочие, научих доста по - късно и дори чак след напускането на тази партия!...
Признавам си, че съм вършил неосъзнат грях пред Паметта на нашите ПЪРВООБРАЗИ, бъдейки там още повече от година и се надявам да ми бъде простено от Бог и душите на нашите ГЕРОИ НА НАЙ - НОВОТО ВРЕМЕ И НАШАТА БОРБА от онзи свят.
Амин
Сега е момента, ние да ИЗКУПИМ ТОЗИ ТЕЖЪК ГРЯХ пред историята на България и пред идните поколения, че да дадем нищожен шанс, все пак да я има някога България отново!
Български националисти!
НЕКА НЕ БЪДЕМ БЕЗУЧАСТНИ КЪМ СЪДБАТА НА НАШИТЕ ДРУГАРИ И МЪЧЕНИЦИ НА НАШАТА КАУЗА В БЕДА!
Защото историята някой ден, ако случайно има изобщо българско идно поколение, ЩЕ НИ ПРЕЗРЕ И ЗАПЛЮЕ!...
https://www.youtube.com/watch?v=hz336TLMqvI
Разговорът със Зоя Андреева е във втората половина на предаването.
Там можете да чуете и преди него, откъси от изказвания на самия неин съпруг - безсмъртният Константин Иванов - "Коци", който НЕ БЕЗ "ЧОВЕШКА ПОМОЩ" - отиде и избра да отиде ВЪВ ВЕЧНОСТТА!
Вечността на нашите СЪРЦА, УМОВЕ И ДУШИ!
ВЕЧНА ПАМЕТ!
Безкомпромисно с Георги Жеков Август 2015
Оналйн изданието на единственото предаване което разкрива истината за продължаващия и до днес комунистически терор.
YOUTUBE.COM
Харесва миShow more reactions
КоментарСподеляне
1Огнян Цеков
1 споделяне
- Препоръчване (17)
["Нова телевизия"]
"Нова" се извини за "начина, по който е управлявала случая с договора" на Николов - 14 апр
Журналисти: Свалянето на карикатурата е цензура - 14 апр
"Репортери без граници" осъди свалянето на видеокарикатурите на художника Чавдар Николов от сайтовете на "Нова броудкастинг груп" като "неприемлив акт на цензура". В позиция на сайта си, публикувана вчера - след като карикатуристът бе поканен отново на работа, а произведенията му - върнати, международната организация за свободата на словото наречеобясненията на канала "гротескни"."Нова телевизия" твърди, че [творбите] са премахнати, защото договорът на Николов е прекратен, но изглежда, че това е случай на политическа цензура, дошъл едва дни след като последната му карикатура осмя премиера Бойко Борисов, който публично подкрепи група престъпници, които преследват мигранти, за да ги върнат в Турция", пише организацията на сайта си.(В действителност решението дойде в същия ден - бел. ред.)
Ръководството на една медия има задължение да осигурява независимостта на журналистите, които работят в него, продължава организацията. "Твърдението на Дидие Щосел(изпълнителният директор на "Нова броудкастинг груп" - бел. ред.), че става дума просто за прекратен договор, е гротескно. Медиите трябва да участват в демократичния дебат, който включва и подобни карикатури. Свободата на словото не се свежда до сухи формули. Невероятно е, че трябва да напомняме на медиите да я съблюдават. Всички карикатури на Николов трябва да бъдат възстановени."
"Нова" и компанията под нейната шапка "Нет Инфо" заявиха, че договорът е прекратен заради ниската гледаемост на карикатурите, а бизнес решението - обявено едва след свалянето им - съвпаднало с критичната карикатура. Още в четвъртък следобед обаче карикатурите на Чавдар Николов бяха възстановени на сайта Vbox7, собственост на "Нет Инфо", а Дидие Щосел се извини "за начина, по който управлявах случая с договора на Николов".
В петък карикатуристът съобщи, че обмисля предложението на "Нова" да се завърне, при условия, които изключват "второ такова посегателство". Той нарече случката "малка победа" от журналисти над собственици.
В момента България заема 106-о място в международната класация за свободата на словото, изготвена от "Репортери без граници".
АРИЙЦИ СА ХОРАТА НА НОЙ,КОИТО ОБОЖЕСТВИХА ДИОНИС И СЕ НАРЕКОХА БОЛГ-АРИ
С древните Арийци прекалено много се спекулираше през XIX-XX век,предимно от неподготвени политици и недобросъвестни полуисторици,желаещи да привлекат вниманието към себе си спекуланти и повлияни от теснопартийни интереси грандомани. Те създадоха неправилната представа,че зад понятието "Арийци" се крие някаква фиктивна народностна група,измислена от германските нацисти,които искали да насаждат в обществото извратени норми на поведение като расизъм, антагонизъм, екстремизъм,социализъм,семитизъм и антисемитизъм.
Историята на световните цивилизации обаче знае,че реални племена с името Арийци наистина е имало. Те дошли неизвестно откъде (предположително- от районите около Каспийско или Черно море),завладели Индия преди близо четири хилядолетия,оставили в нея феноменално големи и дълбоки следи от културата си и накрая изчезнали безследно. Нацистката пропаганда от първата половина на XX век обаче до такава степен бе политизирала явлението "Арийци",че доскоро обстойното говорене и възбуждането на интерес към тях бе не само табу,но бе считано за проява на краен и ултрадесен националсоциализъм,екстремизъм,шовинизъм и дори расизъм.
Нацистката пропаганда наистина прекаляваше със спекулациите по въпроса и по някакъв сякаш предварително разработен от задгранични кукловоди сценарий превърнал думата "Арийци" в толкова мръсно и срамно понятие,че всякакви проучвания върху миналото на тези племена за десетки години напред бяха не само блокирани,но и съвсем забранени. Това си има и логично обяснение разбира се,понеже е съобразено с интересите на определена група хора (същите международни банкови монополисти,бандити и мошеници,които ограбват света чрез поредица от предварително планувани финансови "кризи" и печатат милиарди валутни единици без никакво покритие). Същите тези елементи поради някакво жалко недоразумение не искат да бъдат асоциирани с Арийците и дори провеждат целенасочени,извратени и гротескни кампании за тяхното очерняне,плащайки на специални хора да измислят разни противни вицове,рекламиращи "глупостта" на блондинките и злоупотребяващи с народната мъдрост "Бий самара,да се сеща магарето",или в нов вариант "Бий колата,да се сеща шофьора".
Днес обаче новата Българска историческа наука,отърсила се от тесногръдите партийни предразсъдъци и срамните комунистически фалшификации най-после свободно може да каже на хората:
-Да,Арийци наистина е имало,има ги и днес! Съвременните Арийци обаче не са расисти,нацисти,ционисти,антисемити и религиозни екстремисти,нито фашисти или комунисти и никога не са били такива,понеже са обикновени хора и са навсякъде сред нас. Кои са били те в миналото и кои са днес- това няма да ни го кажат политиците с техните комплексирани души и дирижирани възгледи,според които политиката е висша степен на актьорско майсторство,а древните хроники и изследванията на "Ангеловия анализ",извършвани чрез строго придържане към данните,откривани в историческите документи.
.jpg)
Истинското име на Арийците е Ари,но те се наричали понякога и Арии. Понятието "Арийци" е късно наложено множествено число на етноним,чието значение отдавна е забравено,и представлява нова транскрипция от времето на късния Ренесанс,която се използва не защото съвпада с автентичното название,а защото създава езиково удобство за съвременните учени,които все още не разбират добре кои са били Арите,от къде са тръгнали,защо са се преселвали и кои са днешните им потомци. Историята за тях обаче се оказва твърде "дебела" и не става лъжица за всяка уста,понеже претенции за Арийска принадлежност вече имат не само днешните германци,а също така руснаци, унгарци, гърци, иранци, британци, шведи и пр. Какво означава обаче тяхното племенно название и откъде произлиза- това не знае никой от тях а го знаем само ние,Българите и дори си имаме свои хилядолетни думи,с които обозначаваме кои са Арите:
Ари= Ора,а Гури (друго название на Арите)= Хури (Хора,Същества)!
Това означава,че Ари за дедите ни са били всички Българи и хора от Български произход. Новите проучвания сочат,че Ари (Ора,Хора) не е име на едно отделно племе,а сборно име на група племена. Кои са тези племена и защо са се наричали така ни казва "Ангеловият анализ",който още преди 3 години направи взаимовръзка между името на един от прочутите Български богове и етнонима "Арии". Тази информация бе изнесена на няколко пъти под формата на коментари във "Фейсбук",откъдето доста хора успяха да я научат но не бе официално публикувана,понеже времето за това още не бе дошло. Сега обаче това време дойде и днес мога да разкрия цялата истина,която бе частично спестена в "Taйната,скрита зад названието "Българи" (http://shtaparov.blog.bg/politika/2012/08/12/tainata-skrita-zad-nazvanieto-quot-bylgari-quot.987632),което разбира се подведе част от плагиатите,които опитаха да припишат откриването на това тълкувание на себе си. Проучванията установиха,че Арийците (Арите) са два вида- същински и бивши,като истински Арийци са САМО Българите,а към бившите и асоциираните спадат много други народи. Не е случайно това,че древно-Българската дума "Ари" (Ора,Хора) е включена в нашето народностно самоназвание,а цялото й значение е следното:
Ари (Арии)= Ареи (Ареви) и Яри (Яреи,Яреви) което значи,че Арийци са Хората на Арей (Арес)- Марсовите племена,чието име в преносен смисъл означавало Бойците (Воините)! Названието Ари означава още Ури (Сури) т.е. Соли (Слънчеви) и също произлиза от името на Дионис,понеже Слънцето е негово дневно проявление.
Затова в далечната древност,когато всяка миграция на непознати хора към дадено селище носела опасност от военни конфликти,изразът "Додоха някакви ора" означавал най-често "Дойдоха някакви войници" и бил сигнал към цялото население да се вдигне на оръжие и да прогони натрапниците. Доста хора през миналите месеци и години успяха да научат от откъслечни мои коментари в "Интернета" това значение на етнонима "Ари",но не успяха да научат въз основа на коя система е установено това,нито кои са Марсовите племена и защо Българите са най-важната част от тях. Тази статия пък бе започната преди близо 3 години (по-точно на 11.03.2013 г.),но завършването и пускането й сред читателите бе отлагано по различни причини досега. Напоследък обаче в "Интернет" различни хора почнаха да пускат малки публикации и коментари повлияни от моите по-раншни,в които твърдят че Арите произхождат от Арей,без да посочат източника на това познание. В познанието за Арите няма нищо лошо както знаем но се създаде ситуация,в която много хора щяха да научат истината за тях,без да разберат кой всъщност я е установил и с помощта на коя система е станало това,при което пускането на тази статия стана неотложно и дори крайно належащо.
Днешните историци знаят,че в Индия е имало Арийско нашествие преди около 4000 години,което из корен преобразило езика,религията и културата на страната. Те знаят и гръко-римския мит,според който Дионис по същото време завладял Индия а после се върнал обратно,но никой от тях не е направил връзка между двете събития досега. И понеже в крайна сметка се оказа,че това е неразривна част от Българската история,дълг на Българите бе да открият и установят това.
И наистина- волята Божия,новото мислене и новите исторически открития позволиха именно ние да направим тази взаимовръзка и днес вече уверено можем да твърдим,че Арийското нашествие и нашествието на Дионис в Индия са едно и също историческо събитие,наречено с две различни имена. Затова днес мога да добавя към предишните си разяснения,че Арийските или Марсовите племена,които тръгнаха от Тракия и завладяха Индия преди 4000 години са Български и представляват самите племена на Дионис.
- Но откъде правите този извод? - би запитал някой и с право би се зачудил как може да има нещо общо между войнствените Марсови племена и гръцкия Дионис,който е бог на веселието,плодородието,виното и пиянството. Оказва се обаче,че общо има и то е толкова много,че позволява да поставим знак за пълна идентичност между единия и другия. Основания да твърдим това има много и то твърде сериозни,както ще видим по-долу. Тук за улеснение на читателите ще разделя този въпрос на две и ще се опитам да отговоря на всяко възможно питане:
I. Същинските Арийски племена са Български и за това има много доказателства:
1. Установеният от тях език в Индия е индоевропейски и съдържа голям брой ярки образци на древната Българска лексика.
2. Новите богове,установени в Индия след Арийското завладяване носят Български (в това число и Тракийски) имена.
3. Памир,в който наши деди са живели дълго и от който са дошли "Славяните" сиреч Памирските Българи е бил някога неразделна част от Индия.
4. Голям брой топоними,а също градски и речни имена в Индия имат Български произход.
5. Първата индуска писменост- брахмите в най-стария си вариант са съвпадали почти напълно с "пра"-Българските "руни" (йероглифи).
6. В Индия бил наложен,макар и с помощта на будизма древния Български циклов календар,който в своята същност представлява и Тракийски календар.
7. Траките са вид Българи а едно от най-старите имена на древна Тракия е "Ариана",което значи "Ареина" (Страна на Арес,Страна на Марсовите племена).
8. До много късни времена водеща роля сред Кастите (Частите) на индийското общество играели Саките (Скитите) за които древните автори са се погрижили да ни информират,че имат Тракийски произход.
9. Едно от най-главните Арийски племена,възпято в световноизвестната "Махабхарата" (Маха Бхарата) е племето Бхарати (Бохарати,Богарати).
10. Имената на Арийските племена,наричани още Ведически,произлизат от имена на Български богове.
11. Арийците били конни племена,каквито са и Траките т.е. Българите.
12. След Арийското нашествие изведнъж в Индия се появяват множество Трако-Илирийски племена,а "Трако-Илирийски" както вече знаем означава Български:
Трако-Илирийско племе Арийско (Ведическо) племе
Синти Синди,Инди
Дардани Дарди
Епири Пури (Пуру)
Белазги Беладжи (Белуджи)
Пирогери (Бурогари) Бохарати (=Богарати)
Вакхани,Вакханки* Вахани,Ваханки
Бриги Бригус
Kшатри Сатри
Траки Тураки (Турки)
Кикони Кикони
Тюни (Туни) Туни
Сарапари Сарагури
Едони Ведини (=Ведони)
13. Дори официалните имена на днешна Индия,които тя е получила от Арийците са Български:
а) Индия= Синдия (Синтия). Синдо-Меотите са известно древно-Българско племе,обитавало бреговете на Азовско море а преди това и Тракийското Беломорско крайбрежие под името Синти. Затова името "Синдо-Меоти" не бива да ни заблуждава- то означава "Синди,живеещи по бреговете на Меотида сиреч на Азовско море".
б) Бхарата= Бохарата (Богарата,Богарите). На въпроса "Защо няма Българи в днешна Индия сега?" е лесно да се отговори. Българите в Индия някога били мнозинство,но нямали онази патологична и нескончаема раждаемост,която имали и още имат индусите,затова постепенно изгубили своето преимущество и се претопили в индийското "море". За тях обаче се носят слухове,че индийски политик през втората половина на ХХ век е казал следната крилата приказка:
"Спрете да се карате за това кой на Балканите днес е Българин и колко милиона Българи има по света понеже не знаете,че в Индия живеят 300 милиона потомци на Българи!"
Това помпозно твърдение би ни се сторило шокиращо и дори фантазьрско ако не знаехме,че само до преди 1000-1200 години Българите са били един от най-големите народи в Европа ако не и най-големият,а 50 или 100 хиляди души Български колонизатори,попаднали в Индия чрез Арийското нашествие преди 3500-4000 години като нищо може да имат дори не 300,а 800 милиона потомци от смесени бракове досега! Който е гледал индийски сериали добре знае,че в Индия освен типични дравиди от черната раса има и голям брой бели европеиди,които не са попаднали там по време на английската,татарската или македонската колонизация а са потомци на Ведическите племена,т.е. на Българите:
II. Aрийците или Марсовите племена са племената на Дионис а Марс и Дионис са тъждествени помежду си,понеже:
1. Ариите се наричали и Веди,заради което ги назовават още Ведически племена,а Веда (Вода,Водача) и Водин (Вотан,Один,Адин,Един,"Той самият",Войин) са част от имената на Марс. "Водач" и "Войин" (Водин) са божествени епитети,които прилягат чудесно на бог-завоевател като Дионис и няма в индийската история друго събитие освен Арийското нашествие,което може да се свърже с похода на Дионис.
2. Водачът на Арийците станал известен в Индия с името Брома (Брама,Рама),което отговаря на споменатите в гръко-римските извори алтернативни имена на Дионис- Хрома (Хромий,Хромият) и Бромий,чието име носи Българският цар Брем (виж "Болг и Брем"),споменат от Паисий.
3. Дионис бил и военен бог,понеже походът му целял завладяването на тогавашна Индия,а Тирсът му (Тирс= Терс,Трес) олицетворявал неговата власт над гръмотевиците и служел за разтрисане (удряне,малтретиране или дори убиване) на непокорните. Това добре личи върху римските мозайки,
изобразяващи как Дионис покорява Индия- не с веселие и вино,а с оръжие в ръка:
4. Дионис бил колективна персонификация на цяла група Тракийски (Български) богове,но най-вече на Марс,Хермес,Слънце,Сатурн и Юпитер. За това говорят древните историци и взаимовръзките между известните имена на тези богове,установени от "Анализа".
5. Името на племето Вахани,което все още обитава земи в Памир (той бил част от древна Индия) означава Вакхани (Дионисови жреци) и Валхони (Вел Хони,Вел Вони,Вел Войни,Велики Воини) от което разбираме,че Сатрите (Вакханите,Бакхините) са били жреци и воини едновременно.
6. Сборното име на Ведическите (Арийските,Дионисовите) племена,с което те станали известни на древните гърци е Саки,но освен "Скити" то означава и Секи (Племена на Сечащия бог,Марсови племена). Другото им име "Скити" освен "Скитащи" означава още "Сакити" (Сакати,Племена на Сакатия [на Хромия] бог) сиреч Племената на Хромий (Бромий) и Секати (Сечати,Сечащи,Които секат враговете си,т.е. Марсови).
7. Сатрите (Кшатрите),които в Тракия били Дионисови жреци (Сатрите са Сатири),в Индия били военно съсловие. От тяхното име произлиза нашето название за военни палатки- Шатри,както и фамилиите Салтирови (=Сатирови,с добавено "Л") и Сотирови.
След тези уточнения е нужно да припомня,че нашите деди имали обичай да обожествяват своите велики царе- точно както постъпвали Траките и повлияните от нашата култура египтяни,римляни и китайци. Изключително успешния цар Дионис,за когото от гръцките писания знаем,че е Тракийски (Български) а не гръцки цар не правел никакво изключение- подобно на всеки велик водач той бил обожествен а култът към него- разпространен под най-различни форми из целия античен свят. Българите правели същото- обожествявали или канонизирали успешните си владетели. От всичко изнесено дотук става ясно,че Българите са хората,които обожествили Дионис- това се доказва и от известните на античните хроникьори негови имена като:
1. Дионис= Дилонис (Дулонос) т.е.- Носещ Дуло (Носещ Ритон). Българите наричали ритона (чашата на Дионис) с името Дуло (Дулбо,Дълбо) т.е. "Издълбан като цев". За цевите на тръстиката например е известно.че са "издълбани" (кухи) и това е основният смисъл,съдържащ се в названието "Дуло"на Българските ритони. Името му значело още Диво-нос (Богоносен,Богоносец) като Дио (Диво)= Дуво (Духо,Духът,Бога-Дух на езичниците).
2. Бакхус (Бакх)= Бак (К=Х=КХ), Бах (Баг,Бог).
Днес вече разполагаме с немалко данни които ни уверяват,че древните Българи са познавали ритоните и култа към Дионис:
1. В прочутите Български съкровища от Малая Перешчепина и Наги (Наг,Над) сент Миклош има два златни ритона,направени от Българи и принадлежали на древно-Български князе:
Ритон от съкровището на Кубрат в Малая Перешчепина
Ритон (дуло) от Българското княжеско съкровище в Над сент Миклош
Двата златни Български ритона,открити до момента- от Над сент Миклош (вляво) и от Малая Перешчепина (вдясно)
И за да няма съмнение,че тези ритони с "необичайна" форма са били познати на древното Балканско население ще приложа изображения на бронзов Тракийски ритон,който има съвсем същата форма:
.jpg)
Техниката,по която са изработени тези ритони с форма на фунии е проста и общодостъпна,но те в максимална степен наподобяват ритуалните рога,от които Дионисовите жреци пиели вино в чест на своя бог. Явно при римското нашествие към Балканите и въстанията на Бесите сложните техники,ползвани под влияние на персийската и елинистичната (гръковидната) култура са били изгубени,затова придворните княжески ювелири прибегнали към общонародната техника за изработка на ритони,която била много по-стара и по-традиционна от другите. Тя била толкова популярна у нас,че е запазена до наши дни и ако човек реши да си купи фуния за гориво от открития пазар,може да попадне на изделие,изработено от Български тенекеджия по същия начин- чрез припояване на две фуниеобразно разширяващи се цеви (дула) под ъгъл една спрямо друга така,както това се правело преди 1500 и 2000 години:
2. Неотдавна до княжеския дворец в Плиска бяха открити уникални стъклени плочки с вградени златни апликации,изобразяващи Дионис обграден от лози. Те доказват,че култът към този езически бог се радвал на голяма почит в столицата на ранносредновековна България:
3. В ранната Плиска от VII-VIII в. са открити основите на уникална за средновековна Европа сграда с кръгла форма и диаметър 30 м,която според най-новата ми версия е била храм на Дионис В нея имало система от малки помещения,вътрешен двор и колонада на входа. Недалеч от нея е открита и втора,по-малка такава сграда с диаметър 14 м:
Ето и кратка записка за тези открития: "Другото откритие на проф. Рашев бе в самото сърце на Плиска. Под могъщите каменни сгради от времето на Омуртаг в първата половина на IX в. той разкри основите на огромна дървена сграда с план окръжност и диаметър 30 м. Находката стана възможна само поради специфичната почва,върху която е построена Плиска. Тя е чернозем без примеси на камъни и в нея отчетливо се отпечатват всички следи от човешки живот. Така археолозите успяха да разкрият "в негатив" целия план на отдавна изтлялата дървена конструкция. Добре се вижда сложната схема от малки помещения,а в центъра се оформя вътрешен двор. Отвън пък личат дупките от масивни дървени колони,затварящи външен портик край заоблената фасада." Години преди това проф. Рашев открива основите на друга кръгла сграда с диаметър 14 м,както и могилно погребение на знатен Български аристократ,в което са положени множество апликации,железен кинжал,рог за пиене на вино,керамични съдове и глави на жертвени животни: кон и овен.
Българите са първите и последните хора на земята,които изповядвали същинския култ към Дионис,поради което множество наши владетелски имена са свързани с него:
1. Дуло= Ритон (Чашата на Дионис). Такова божествено име може да носи само човек,който произхожда директно от рода на Дионис.
2. Вокил= Бокал (Чашата на Дионис) и Бокил (Божил,Божий),а смисълът е същия както по-горе. Други значения на това име са Вакхил (Вакх-Ир,Вакх-Ар т.е. Вакхан [Вакхин]- Човек [Жрец,Жарец] на Дионис), Вакъл (Човек с очи като на Богинята Майка) и Вокал (Викал),което свързва съответния владетел с Хермес,а той е едно от превъплъщенията на Дионис.
3. Крум= Грум (Гръм т.е. Хермес) и Хром (Хрома,Брома т.е. Дионис). Крум явно знаел много добре какво означава името му,затова се осмелил да посегне на "чашката на народа",като забрани виното от висотата на божествената си същност,с което индиректно казвал на хората: "Дионис ви даде виното,Дионис ви го взема".
4. Кардам= Кардан (Кар-Дан,Кур-дан,От Бога Кур даден) а Бога Кур е Бога Мъж (Бога Маж [Марж,Марс], Гордан (От горе [От небето] даден). Защо Бога Кур (Хур,Гур,Дур,Дул) е Марс сиреч Дионис? Понеже Марс (Марес,Мариз)= Арес (Ерос) и Херос (Керос,Курос) а Кур (Гур) в древността значело още Човек,Мъж,Воин. Поради това името Кардам (Гордан,Гордай,Гордий) означава още Яр-Дан (Яр-Дай) т.е. От Марс (Ярей,Арей) даден.
5. Еран= Аран (Арян,Ариан,Ариен) т.е. Марсов.
6. Ерми= Херми (Герми,Гърми,Курни) т.е. Хермес (Кермес,Кур нос,К§ур носещ) и Гермес (Гърмеж). Изображения на запазени древни херми (стълбове с торсове на Хермес върху тях) красноречиво потвърждават,че този вид тълкувание на теонима "Хермес" е верен:
7. Борис (Барис)= Борес (Борец,Бог на борбите и конфликтите), Борисъ (Бори се,Преборва се), Пораз (Парис) т.е. Поразяващия бог,който разбира се е Марс и Хермес едновременно,т.е. Дионис.
8. Кубер= Кубера (Индоарийски бог на плодородието,а това е Дионис),Кабир (Тракийски бог- едно от лицата на Дионис), Кавар (Келтски [Белгийски] цар и бог,идентичен с Кабар [Кубар,Кабир]).
9. Алцек= Алчек (Вял-Чук,Вьел Чук,Великия Чук),който е Хермес (Бог на гърма и аватар на Дионис).
10. Курт= Кут (с отпадане на добавеното "Р") сиреч Сатурн,който е нощното лице на Дионис. Името му означава още Сут (Съд,Сед,Сат) ще рече Съдника,Постоянния [Вечния],Сатрин [Сатурн]), Куц (Куция бог), Кус (Къс- Късия бог) и Кутр (Кутре=Малък),а Малкия бог (Мала бога) е Сатурн-Дионис. От нас това име попаднало у германците,у които и днес може да видиш хора,които се наричат Курт Мюлер (Курти Меляря [Мелничаря]), Курт Манхайм и пр. Другото име на великия Курт е Кубрат,а значението му е Куберат (Куберит= Сатурнов,Роден в месеца на Сатурн) и Кубат (Капат,Капата на боговете) което значение идва от времето,когато Сатурн бил Първия (Стария) бог в Календара на древните Българи.
11. Расате= Ръзате (Хръзате),което означава Слънчев (Роден в месеца на Слънцето,Посветен на Слънчевия бог),а този велик езически бог е дневното лице на Дионис.
12. Самуил (Самоил)= Сама Ил (Сама Ал,Сама Ар) т.е. Сама същество или Сама бога,който разбира се е Марс (Ведин,Един,Той Самият).
Този списък може да бъде разширен с още много примери но разумно допустимия обем на статията не го позволява,затова ще спомена имената на някои от по-известните Арийски народи с добавката,че същински Арийци са САМО Българите в техните различни разновидности понеже само те говорят езика на древните Ари,а останалите изброени народи говорят различни други езици,повече или по-малко повлияни от нашия. Към Българския език причислявам разбира се всички други езици или по-точно диалекти от "славянската" група,чието истинско име е "Арийски" или по-точно "Българоидни" (ПараБългарски) езици.
I. Същински Арийци (Ареи):
1. Българи (Болг-Ари,Велк-Ари), Бугари (Богари,Бог-Ари). Означава "Великите Ари" (Великите,Божествените Арийци,Хората на Бога),"Болги,които са станали Арийци","Болгите на Марс" или Юпитеровите (Водещите),но и Великите (Големите,Високопоставените,Слънчевите,на Слънчевия бог) Арийци. Важни значения на тяхното народностно име,които не съм казал в съответната си статия от 12.08.2012 г. са следните:
а) Болг-Ари (Волг-Ари)= Велк Ора (Великите Хора [Великите Арийци],Хората [Арийците] на Великия бог). Великия бог в пантеона на дедите ни е Слънцето,но понякога този епитет бил даван и на Юпитер.
б) Бол-Гари (Бел-Гари)= Бел Хари (Бел Хора,Хората [Арийците] на Белия бог). А Белия бог в пантеона на дедите ни определено е Слънчевия,понеже негов свещен цвят е белият.
Днешните "славянски" народи в качеството си на древно-Български племена са по презумпция Арийци. Затова в този списък ще спомена техните имена не като народностни а като племенни,понеже нито един "славянски" народ освен нашия не носи в етнонима си наставката "-АРИ". Съгласно възгледите на древните езичници,в числото на Българите включително и на Арийците по презумпция са включени сегашните или бивши Български и "Славянски" (Склавински) племена като:
1А. Македонци (племенно име на днешните западни Българи)
2. Сърби
3. Руси
4. Словаци
5. Словенци (Венети)
6. Хървати
7. Чехи
8. Поляци
9. Моравци
10. Русини
11. Украини
12. Беларуси
13. Черногорци
14. Босненци
15. Илири (Велири,Вел-Ари,Гал-Ари)
16. Гали (Гари [Ари,Яри],Гури) познати и под името Келти,а главните им племена се наричали Белги и Германи.
17. Траки,в това число Пелазги- виж Тракийските племена Пирогери (Бурогари,Бургари),Епири (Кабири,Кубери) и пр.
18. Кимери (Кумери,Шумери) т.е. Хунори и Хемари (Хора от Хем [Хемус] и Коняри [Конни племена]).
19. Кафтари (самоназвание на Минойците)= Кахтари (Катари,Кидари,Зидари),Кут-Ари (Сатурнови т.е. Черни [Нощни] Арийци). Имена като Шумери,Кафтари и Ибери показват,че Арийците са много по-стари от събитията,свързани с арийското завладяване на Индия и тяхната поява може да се датира не по-късно от 3500 г. пр. н.е.
20. Авари= Кавари (Кубари),Бавари (Багари).
21. Сармати= Самати (с отпадане на добавеното "Р"): Племената на Сама бога (Марс),но и Сур-мати (От Сура бога: "мата" е едно от ведическите понятия за Бог),ще рече Племена на Слънчевия бог (на Дионис).
22. Утигури= Кутигури (Кути-хора,Сатурнови т.е. Черни арийци,вероятно от Кавказки тип).
23. Кутригури= Кутри-хора (Малки арийци,Хора на Мала бога [Хермес или Сатурн]).
24. Кидари (Кидарити)= Кид-Ари (Кут Ари,Съд Ари) ще рече: Сатурнови арийци (Поклонници на Сатурн,които приели Марс-Арей за свой цар и бог).
II. Бивши Арийци. Техните езици са повлияни повече или по-малко от нашия,но все пак различни от него което говори,че те постепенно са се раздалечили от нас в езиково и културно отношение под въздействието на различни причини:
1. Ирландци. Името "Ир-ландия" означава Страна (Ланд= Люнд или Люд [Люде]- без носовката) на Ирите (Арите).
2. Тохари= Тох Ари (Племена на Богинята-Майка,които станали Арийци [Марсови племена]). Езикът им се раздалечил от Българския далеч на Изток,където залегнал в основата на по-късните маджарски (унгарски),татарски,тюркски и прочее езици.
3. Маджари (Мишари) т.е. Мизари (Мизи-Ари,Мизийски Арийци) а също "Мизи,които са станали Арийци" (Марсови племена),приемайки Арей за свой владетел. Другото име на Маджарите- Унгари (Хун-гари,Хун-хора) потвърждава това становище макар те да променили езика си,живеейки далеч на изток в продължение на много векове.
4. Татари= Тат Ари (Племена на Бога Татко,които станали Арийци т.е. Марсови,като приели Арей за свой владетел).
5. Пруси. Повечето от тях отишли в Памир заедно с Дионис а отчасти и по-късно,първоначално обитавали районите около гр. Пруса в Мала Азия (техен стар столичен център) а старите им имена са Бризи,Бриги и Блъги (Блъгари). На изток много от тях променили името си и станали Руси (Роси,Раши) което ги превърнало в Ръзи (Хръзи- племена на Слънчевия бог,който е дневно проявление на Дионис). Другите се установили край Балтийско море,но впоследствие били избити или погерманчени в резултат от кръстоносните походи,които немските католици предприели срещу тях през XII-XIII век.
6. Алани= Арани (Аряни,Ариани). Те са роднини или потомци на добре известното Арийско (Българско) племе Елами (Еламити),чиито изродени потомци са и днешните Елини. Името им означава още Галани (Галини) и ги свързва с Галите,чието главно племе се наричало Белги и Болги.
7. Германци: те са до голяма степен потомци на древни Германи (Гърмяни,Хермани),които били Хора на Хермес-Дионис и разклонение на Келтите (Галите).
8. Иранци= Арянци (Арианци). Старото име на това племе не опровергава това твърдение а го подкрепя,понеже Перси= Берзи (Берзити,Берсили,Берс-Ири,Перс-Ари) а името Иран идва от формата Ириян (Ариян,Ариен т.е. Арийски). Техният език също се променил под въздействие на чуждата среда,в която били поставени да живеят,но в него останал огромен брой Български заемки.
9. Ибери= Кибери (Кубери). Най-древните Ибери,включително племето Баски (Божки [Болжки]) и Грузинци били Арийци разбира се,но после променили и отчуждили своя език,вероятно заради недостатъчната си индоевропеизация.
10. Хазари= Каз-Ари (Гос Ари,Арийците на Гос [Кос]),който е още Хонз (Хунза- с носовка) и Конс (Кон)- Конния бог на древните Българи. Най-древните Хазари подобно на Прусите отначало били същински Арийци,но в рамките на много векове постепенно се изродили и променили.
11. Итали (Италийци)= Итари (Ит-Ари,Кут-Ари: с прех. Л-Р),което значи Кидари (Катари,Кафтари) и Сит-Ари (Сатурнови Арийци или Племена на Сатурн,които станали Арийци,вземайки участие в походите на Дионис). Показателно е името "Боригени" (Борисени: прех. Г-К-С;Бълъгени [Блъгини]: прех. Р-Л,О-Ъ) на едно от най-старите италийски племена,означаващо "Племе на Борещия (Преборващия) бог" т.е. Племе на Марс.
12. Франки,повече познати под днешното име Французи= Франси ("Франс" т.е. "Франк" е тяхното самоназвание). Името им означава няколко знаменателни неща: Фраки (без носовката-сиреч Траки), Франзи (Фръзи и Фризи без носовката), Бръзи (Бръги,Блъги) и Бризи (Бриги),които както знаем са едно от племената,участвали в Арийското нашествие.
13. Армени= Гармени (Гърмени, Германи: с възст. на I-та съгл.).
14. Карамани (някогашно тюркско племе в Анадола,което в Персия се наричало Гермияни)= Геремани (Хермани, Хермини, Хермесови).
15. Англичани- те са потомци на древните Англи (Онгли,Хора от Онгъла,Онгри т.е. Оногури).
15. Траки (Фраки, Фриги, Бриги). Хубаво е да знаем и това,че едно от старите имена на древна Тракия е Ария (Страната на Арей),както ни уверява Стефан Византийски.
16. Турки (Тураки,Траки)- известни са още под името Турани (Тирени) и Торяни (Трояни,Троени) и макар днес езикът им да не е индоевропейски,дедите им някога произлезли от същия народ,който тръгнал към Индия начело с Българския цар Дионис.
17. Тирени= Торини (Троени,Турани) т.е. Племената на Тор (келтско-германския Хор т.е. Йар). Другото им име Етруски означава просто Теруски (с рокада ЕТ-ТЕ) или Торески (Тиренски)- Племена на Трескащия бог,който у дедите ни е Хермес-Дионис.
18. Асири= Азери (Азари,Хазари) и Ас-Ари (Аси Яри) и Асури (Племена на бога Асур,Ашур,Аншар с носовка т.е. Юпитер.който е аватар на Дионис). Техни наследници са гърцизираните,а после арабизирани Сирийци,които и днес наричат страната си с името Сурия,а то означава Асурия (с "протеза") и Солия (Страна на Слънчовите племена).
19. Араби (Арави)= Арови (Ярови),т.е. Марсови племена. Ето как се оказва,че Семитите са част от Марсовите племена сиреч от Арийците. Това се доказва и от другото им име Семити,което означава Самати (Племена на Сама бога) а Сама бога (Сам,Сим,Сем,Семъ) както знаем е Марс. За тях заключението е същото както онова за Турките (Тюрките),а за тяхната принадлежност към Арийците говорят множество техни лични имена,титли и названия,носещи окончанието -Ар (-Ир) или -Ал (-Ар): Башар (Баш-Ар),Емир (Семир,Сам-Ар),Беназир,Амал (Амар),Шакир (Шак-Ар),Джамал (Джамар),Тахир (Тохар),Нури (Нуйри,Ну-Ари),Захир,Джелал (Джел-ар),Омар,Мухаджир,Maнсур,
Яшар (=Таш-Ар,Теш-Ар: От Богината Майка роден) и пр.
20. Сармати= Самати (с отпадане на добавеното "Р"),Племената на Сама бога (Марс).
21. Аймари (старо доколумбово племе от високи бели и брадати хора,живяло в Перу преди испанската колонизация на Америка)= Каймари (Каймери,Кимери) или Самари (Сам-Яри) от което разбираме,че малка група Арийци (Арейци) попаднала повече или по-малко случайно в далечната Америка вероятно по времето на "Морските народи" (1300-1200 г. пр. н.е.) и там научила индианците как се изграждат държави,градове,култура и цивилизация. Че бели хора са достигали Америка далеч преди зараждането на Римската империя има достатъчно доказателства- някои от тях са изображения на индиански богове със сини очи въпреки това,че генът на сините очи съвършено липсва сред изолираните неевропеидни популации,каквито бихме очаквали да са преди XV в. американските индианци:
Към тези големи трупи от бивши и настоящи Арийци можем да добавим още една,която включва хора,носещи в народностното си име Арийска наставка без да са Арийци нито по облик,нито по език. Това са народи,които са били под властта на същинските Арийци и били принудени от тях да променят както етнонима,така и езика сил Затова техните езици изобилстват със странни думи,които ги има в езика на Българите,но тези думи не са нито китайски,нито монголски или дравидски а са си чисто европейски т.е. Скитски:
1. Манджури (Манджари,Маджари- без носовката). Явно се касае за жители на страна,колонизирана някога от дедите на Маджарите и приела името си от тях,без населението й да носи повече от 2-3% европеиден ген.
2. Монголи= Мангали,Монгори (Монг-Ари) т.е. Мог Ари (Хора [Арийци] на Могъщия [Черния] бог ,Бога на нощта. Това име те несъмнено са получили от своите някогашни господари- белите жители на днешен Тарим (Туран).
3. Мангали= Монголи,Моголи (без носовката),Могори (Мог-Ари)- Хора на Сатурн (Бога на нощта),черни хора. Те са наречени на Нощния бог,понеже негов свещен цвят е черният.
4. Маори= Магори (Маг-Ари) т.е. Моголи (Монголи,Мангали) което значи че Маорите а с тях и всички полинезийци,които инак са екзотични и симпатични хора са преселници или бежанци от Индия и областите около нея,повлияни малко или много от цивилизацията на Арите.
Крайният извод от моите проучвания е,че древните Арийци не били отделна раса,а отделна религиозна прослойка- племената на Марс-Дионис,които тръгнали от Припонтийския регион и завладели тогавашния свят за своя обожествен господар. Те не притежавали по задължение руси коси или сини очи- такива имали само "Белите Арийци". За разлика от тях,"Черните Арийци",като европеиди от Средиземноморски тип имали тъмна коса и тъмни очи или някоя от познатите днес комбинации. В техните редици както виждаме някога се числели Арабите и Евреите ("Древни евреи" - НЯМА!... Те са именно АРАБСКО ПЛЕМЕ или тъй наречените семити и повечето юдеи. Днешните - интернационални евреи - хазари, ашкенази и прочие, предимно плод на ИНЦЕСТ, нямат нищо общо с древните юдеи, както ни е вече известно! От автора на Независим националистически блог)**,които по начало били Кавказко-Анатолийска разновидност на Средиземноморския тип с лек динарски и нордически примес,но в течение на времето се смесили с хамити и дравиди от юга,след което външният им вид частично се променил. Затова днес можем да твърдим,че сигурни потомци на древни Арийци са всички народи от Европеидната раса,понеже до момента няма данни негри,дравиди или монголоиди да са ставали следовници на Марс и да са колонизирали Изтока или Запада под неговото знаме.
Съгласно това,сините очи в древните изображения са сигурен признак за Арийска принадлежност на техния носител,а кафявите биха могли да са такъв ако човекът,който ги носи е сигурен европеид. Тъмнооки Арийци със сигурност е имало и в Египет,и в Америка далеч преди Христа,но те не правели на индианците и хамитите онова впечатление,което им правели синеоките,затова от портретните изображения ни смайват най-вече онези,които са на хора със сини очи.
След това дълго,но неизчерпателно по обясними причини допълнение остава да поясня какво в моите изследвания показва,че древните Българи са племената на Ной,които живели преди другите народи и обожествили Дионис. Това го подсказва тяхното народностно име,според което те отначало били Болги (Боги,Божии),Волки (Велки,Велики) и Борги (Бирги,Бриги,Блъги). Най-старото обобщително име на повечето споменати по-горе племена е Барбари ("Варвари"),което като изопачен вариант на етнонима Баргари (Балгари) показва,че Българите са най-стария между всичките Арийски народи. Името Болги (Борги) както вече знаем означава Боги (Божии),а това са Юпитеровите и Слънчовите племена (Народите на Зевс и Слънцето). Името Белги (Велки,Велики) визира Слънцето,което е дневно проявление на Дионис,но тук явно не се касае за същия Дионис за който говорихме досега,а за друг,съществувал по-рано.
От римските писатели знаем,че е имало четирима богове с името Дионис,за които гърците са си премълчали,но р
ПАМИРO-KAВКАЗКИТЕ БЪЛГАРИ,КОИТО ОСВОБОДИХА МАКЕДОНИЯ ОТ РИМСКО ИГО*
Римското иго в родината на Александър Велики е окончателно наложено през 148-147 г. пр.Хр. и продължава около шест века и половина. През това време там са извършени огромен брой престъпления,избивания,погърчвания и прогонвания,целящи да пречупят духа на местното население и да наложат романизма (респ.елинизма) в земите,носещи името "Провинция Македония".
Тази провинция носи името на Тракийското племе Мигдони,клон от което се наричал Македони,но ако разгледаме подробната карта на Тракийските племена ще видим,че римляните са кръстили тази провинция по името на най-славното и най-известното автохтонно племе,което обитавало част от нейните предели преди тяхното неканено пристигане,а не защото цялата й територия е била заета от древни Македони. Истинските основни обиталища на оригиналните Тракийски Мигдони и на техния гърчеещ се клон Македони,както се вижда от картите обхващат само около 18% от територията на римската провинция "Македония"- останалото не са земи на Македоните (Мигдоните),а на други Тракийски и Трако-Илирийски племена като Пеони, Меди, Синти, Дардани, Пелагони, Албани и пр.,които съвсем не са били Македони и никога не са ставали такива:
Основно историческo землище на племето Македони
Македонска колонизация преди "гръцките" походи на Филип- IV в. пр. Хр.
Най-старата римска "Провинция Македония" (ІІ в.пр. Хр.)
"Провинция Македония" в разцвета на Римската империя (ІІ-ІІІ в.сл. Хр.)- както виждаме,тя включва землищата и на други Тракоилирийски племена
В земите на бъдещата римска "Провинция Македония" станали значителни междуплеменни размествания още по времето на Александър Велики. Той отвел голяма част от истинските Македони на изток,от където малко хора се завърнали. Някои загинали по пътя или в битките,други си намерили дом на хиляди километри далеч от родината и се установили в Бактрия,Согдиана или Персия за постоянно,трети се смесили с други племена или народи и променили Балканската си етническа принадлежност,а четвърти се поддали на елинизма и направо се погърчили. При Александровите наследници този процес продължил- много Македони се преселили на изток към Анатолия и Сирия а също на юг към Египет,търсейки своите шансове за по-добър живот. Броят на истинските чисти Македони в крайна сметка дотолкова намалял,че се наложило македонските царе Филип V и Персей да заселват в обезлюдената си държава контингенти от други Тракийски племена като Мизи,Меди,Пеони и др.
Заедно с римското нашествие започнала голяма кампанийна елинизация на македонските земи. Римляните избили значителна част от остатъчното население на Македония,за да принудят непокорните Трако-Илирийски племена да се подчинят на властта им,а на останалите живи разрешили да използват само гръцкия език. Техният роден Тракийски (древно-Български) език бил забранен,а гръцкия разрешен успоредно с латинския поради три основни причини:
1. Македоните и съюзените с тях Тракийски (древно-Български) племена оказали силна съпротива на римляните,водили много битки с тях и постоянно ги застрашавали,поради което се налагало да бъдат строго наказани.
2. Гърците в голямото си мнозинство оказали огромно съдействие на римляните при техните нашествия на Балканите. Те постоянно предавали македонските планове и позиции на врага,не оказали никаква съпротива на римляните и се държали приятелски с тях,приемайки ги за освободители от македонско владичество,затова новият им поробител се погрижил порядъчно да ги възнагради.
3. Гръцкият език бил обявен за официален в повечето земи,завладени от минаващия за гъркоман македонски цар Александър III Велики,а римляните твърде много се прекланяли пред него и го уважавали заради безпримерните му подвизи. Самият Александър не бил грък разбира се,но обичал да се държи с гърците и с всички останали народи така,както се държи със своя собствен народ,затова гърци,перси,индуси и египтяни го припознавали за техен владетел,без той да е бил такъв.
Процесът на погърчване на античните Македони продължил на приливи и отливи над 1300 години ако броим и новото гръцко иго в земите им,започнало през 1912 г.,а римските управници се включвали в него с не по-малка ярост от гръцките окупационни власти,завладели земите на древните Мигдони в резултат от Балканската война не без помощта на сърби, власи, турци, французи и руснаци. През ІІІ-IV в. сл.Хр. обаче римската власт на Балканите значително отслабнала,а полуостровът станал арена на ожесточени сблъсъци между римската армия и пограничните Скито-Тракийски племена,които искали земята на дедите си и непримиримо вовали срещу мракобесните потиснически орди,които избивали и измъчвали клетите им поробени събратя. Някои племена като Гетите,които междувременно се нарекли Готи постигнали значителни успехи,но никое от тях не съумяло да освободи трайно старите си земи,а успехите им били само временни. Шансът за трайно освобождение дошъл едва тогава,когато в перманентната война между римските окупатори и "Варварите" (Барбарите,Баргарите) се намесило Царското племе на Българите,т.е. Хуните.
Тогава войната против Рим навлязла в нови качествени измерения,непознати до тоя момент за окупатора,а балансът на силите значително се изменил в полза на Барбарите (Баргарите). Константин Велики макар да бил от Български произход станал добър римлянин и като такъв преценил добре опасността,която грозяла Империята най-вече откъм Балканите,защото повечето вражески племена се били струпали около Дунавския лимес и непрестанно налитали,изтощавайки все повече и повече изтънелите римски ресурси и заплашвайки да сринат самите устои на империята. Поради това Константин решил да премести столицата на държавата от Рим във Византия ("Византион"),която получила имперското име Константинопол. Благодарение на тези негови мерки отбраната на Балканските земи се засилила,а голяма част от налитащите племена били отбити и отишли към други провинции на империята с което основната опасност,заплашвала римската държава с тотално ликвидиране била отстранена за повече от 150 години.
Към края на V в. обаче Римската империя отново тръгнала към колапс,понеже старата й столица паднала в ръцете на отбитите от Балканите племена а това причинило ново активизиране на племената по Дунавския лимес,които междувременно се били увеличили както по брой,така и по население. Започналите все по-големи и по-опасни нахлувания през римските граници разбили напълно тяхната отбрана и ликвидирали дори последните римски защитни линии,поради което през V-VI в. голям брой племена започнали да минават безпрепятствено Дунава и да възвръщат земята на предците си.
Част от имената на онези племена,които се установили в територията на старата римска провинция "Македония" са добре известни- Ваюнити, Берзити (Березити), Сагудати, Ринхини, Драговити (Друговити), Велегезити и Куберити (на тази карта ги няма,но са споменати в печата на Българския княз Тарас):
Тези Български племена образували македонските "Славинии" (Склавинии),за които се говори в изворите от VI- VIII в. Те са македонски в географски а не в етнически смисъл а както ще видим по-долу,Памирските Българи са имали стара връзка с населението на антична Македония. Останалите "славянски" (Склавински) племена няма да разискваме в тази статия,макар при тях нещата да са много подобни на онези,които ще кажем за македонските Склавини (Склави,Сакалави,Сакалови,Сакалиби). Ранносредновековните Склавинии са образувани най-вече от Българите на Кубер и на князете преди него,а изследователите много обичат да забравят за тях и тотално да ги игнорират,когато пишат за "Славиниите". Сега уверено можем да твърдим,че жителите на тези "Славинии" са се наричали още Куберити,което е видно от следния Български владетелски печат:
Бидейки архонт,споменатият в печата загадъчен Тарасий (Тарас,Терес- виж украинското име Тарас Булба) несъмнено е бил княз на Куберовите Българи- наследник на Мавър и на Кубер. Така става ясно,че Куберовите българи са наричали себе си Куберити (Хора на Кубер) за да се отличават от онова Българско население,което е доведено в Македония от князете Крис,Волег и Драгон 150-200 години преди тях. Затова към "славянските" (Българските) племена,участвали в освобождението на Македония от римско иго ще добавим и Куберитите- тяхна е основната,ако не и не цялата заслуга за освобождението на тази област от римско потисничество. Така племенните имена,които ще обсъдим в тази статия стават седем:
1. Берзити (Березити,Бърсяци)
2. Ваюнити
3. Велегезити
4. Драговити (Драгувити)
5. Куберити
6. Ринхини
7. Сагудати (Сагадии)
Дори беглото разглеждане на тези имена може да ни информира за три важни показателни неща:
1. Племенното име "Куберити" окончава на суфикса -ТИ (-Т),който го има в пет от другите имена.
2. Суфиксът -ТИ (-Т) се съдържа в множество стари и дори архаични племенни названия,познати в античността и далеч преди нея: Сармати, Скити (Сколоти), Бхарати, Бизалти, Венети, Дантелети, Койлалети, Синти, Меоти, Гети (Готи), Анти, Ободрити, Ести, Келти, Хървати, Парти, Скоти, Хети, Юти, Хионити (Хиони,Хони), Гараманти, Несити (самоназвание на Хетите) и пр. Затова той не е гръкоримски,а общ индоевропейски (т.е. архаичен Български) суфикс за принадлежност,който е фонетична разновидност на суфиксите -В (-ОВ, -ЕВ), -Ч (-ИЧ, -АЧ) и -Н (-ИН, -ЕН) и се съдържа в множество съвременни Български думи като Трети, Четвърти, Пети, Шести, Девети, Десети, Дьети, Предмети, Самолети и т.н.
Че суфикса -Т (-ИТ,-ТИ) не е гръкоримски а е древно-Български суфикс за принадлежност личи и от осетинските фамилни имена,които са били Български за последен път преди 1200-1300 години. Между тях,както виждаме от изследванията на д-р Живко Войников има стотици ако не и хиляди примери завършващи на "-Т" (-ТЕ, -ТИ),от които ще посоча само няколко:
Осетинска форма Руска форма Бълг.форма
Ацете Ацееви Ацеви
Байте Байеви Байови,Баеви
Бимболте Бимболовы Бимбалови,Бимболови
Бобате Бобаеви Бобеви
Бокоте Боковы Бокови
Боренте Боранови Борянови,Бореви
Гайте Гайтови Гайдови
Ганите Ганиеви,Ганаеви Ганеви,Ганьови
Гигате Гигаеви Гигови
Гогате Гогаеви,Гогиеви Гогови
Гоциайте Гоциеви,Гоцоеви Гоцеви
Гугалте Гугаловы Гугалови
Декоте Декоевы,Декоеви Декови
Джеджите Джеджиеви Джеджеви
Дулате,Дулите Дулаеви,Дулиеви Дулови,Дулеви
3. Племенното име Ринхини съдържа едно добавено "Х"- точно като знаковите "пра"-Български имена и думи Тутхон, Сандилх, Хумсхи, Дохс, Етх, Бехтим (Бехти), Шехтем и пр.
След тези допълващи уточнения пристъпваме към разтълкуване на седемте племенни названия,които довеждат до изумителни резултати:
1. Берзити= Берсити (виж формата Бърсяци) т.е. Берсили (получено чрез проста смяна на суфикса). Берсилите са вид прикавказки Българи- жители на Берсилия и са наричани още Верили (т.е. Вилири,Илири),а името им значи Берс-Ари (Перси ора,Берзи хора) и Берг-ари (Белгари). Според това,формата Бърсяци означава Берсяци (Берсичи- с нова смяна на суфикса) и Бърсилци (Берсилци). Берсилите без съмнение са някогашни Илири,избягали при Кавказ и Каспийско море след римските нашествия и участвали в "етногенезата" на античните Македонци,в чиито корени все пак се крие Тракийското племе Мигдони,а Траките и Илирите са роднини помежду си.
2. Ваюнити= Вахунити (с прех. Й-Х от формата Вайунити),Ваханити (Ваханци)! Това е един феноменален резултат,понеже Ваханците,наричани още Вахи и Уахи са малко Памирско племе,живеещо в "Коридора Вахан" (земя в източен Афганистан,намираща се между Пакистан,Китай и Таджикистан),както и в близките му райони от споменатите три държави,граничещи с Афганистан. Не случайно съм нарекъл този резултат "феноменален"- не Хунзите,не Калашите а ИМЕННО Ваханците наричат себе си "Децата на Александър" и считат себе си за потомци на Александър Велики,а историята и генетиката не могат да опровергаят това!
Ваханците са един от любимите на великия Петър Добрев Памирски народи,в чиито езици той открива паралели с езика на древните Българи. Те обаче са нещо много повече от това,понеже са част от споменатото в древните извори Българско племе Вахандури (Вахан-гури,Вахан-хора),което днес живее край памирската река Вахан даря и в околните й земи. Името Вахани (Ваханци) означава още Валхани (Валхони,Вархони: с прех. Л-Р)- прочутото Хунско племе,което преди 1500 години живеело в Памир и от което произлизат известните Авари (Бавари,Ивери). Валхоните са също така Вел-Хони (Великите Хуни) и Бел Хони (Белите Хуни),а тяхното величие идва от роднинството им с Александър Велики. Хуните както знаем са Царско племе на Българите (Царски Скити),Преславските князе носели корони с образа на Александър Велики,а владетелите на Волжка България счители себе си за потомци на Александър което значи,че те произхождат директно от Ваханите (Ваханците,Вахандурите: Хората от Вахан даря).
Ваханите обаче са още нещо и то твърде забележително- те са Вакхани т.е. Придружители на Дионис (менади,вакхани и вакханки),както и Бакхани (Бакхини) или Хора на Бакхус (Бакх,Баг). И макар езикът им днес да е различен от нашия поради многовековното разделение от основната Българска общност,това не винаги е било така,а само до преди 1000-1500 години те се разбирали напълно задоволително с Дунавските,Кавказките и "Волжките" (Източноевропейските) Българи. Затова племето Вахани (Ваханити,Вахунити,Вайунити,Вакхани),което някога принадлежало към нашата народност заслужава да му се обърне специално внимание от България,понеже е дало на земята ни такива великани като Атила,Ирник,Крис (Барис),Кубрат,Кубер и Аспарух. За неговата несъмнена връзка с племето на Аспарух и Кубер говорят дори древните извори:
а) В първата космография на персийски език "Сътворени чудеса" персийският автор от XII в. Наджиб Хамадани дава следното сведение за Волжките Българи:
"В град Болгар е техният падишах,който се явява един от потомците на Александър Велики,наричан още Зул Карнайн (Двурогият)."
б) В епическото произведение "Искендер наме" световноизвестният азербайджански поет Низами Гянджеви (1141-1203г.) пише:
"Цялата тази земя (Волжка България- пояснението мое) се нарича Болгар. Шаховете на тази земя са потомци на воините на румската държава (означава "римската държава" т.е. "византийската",с която е свързвана гръкоговорящата империя на Александър- пояснението мое). Искендер (Александър) създал град Болгар,който преживял небивал разцвет." (за тези две сведения виж http://kvantov-prehod.org/article/472/сиявуш-бог-сияен-конник-3 и моята статия "Бог Александър в древната Българска митология" от 31.08.2014 г.
Оцелелите до днес Вахани (Вахи,Валхони) са малко: само 60-70 000 души но това е лесно обяснимо с факта,че не е нормално Царското племе на един народ да е по-голямо от останалите негови племена. В Памир всеки знае,че превъзнасяните в Македония Хунзи (Хунци,Хуни) живеят в съседство с Ваханците но езикът им за разлика от Ваханския не е индоевропейски и е родствен с Бурушаския,а в генното им изследване показва известна близост с ромите (циганите),която изглежда е придобита по-късно. Съответно на това,Хунзите са потомци не на Бели Хуни (Белхони,Валхони),а на Черни- хора от бялата раса но по-примитивни,по-изостанали от белите си събратя и частично смесени с дравиди и монголи.
От двата вида Хуни изглежда само Валхоните (Вел Хуните,Великите Хуни,Вахандурите) са истински потомци на Александър. Други техни имена са Ефталити (хора на цар Ефталан,по сведение на "византийския" летописец Теофан) и Хиони (Хони,Пеони). Те навярно някога считали себе си за потомци на старите Тракийски Пеони а Балканите- за своя прародина,и за тях Прокопий пише интересни неща:
"Макар Ефталитите да са Хунски народ... ,те не се смесват и не общуват с онези Хуни,които ние знаем,така както нямат с тях погранични области и не живеят близо до тях.... ,те не са номади като другите Хунски народи,но отдавна са се установили на плодородна земя. Те са едни от Хуните с бели тела и не са с безобразен вид.... ,и не живеят някакъв животински живот като другите,но се управляват от един цар и имат закони и държавност,съблюдавайки между себе си и съседите справедливост,не по-малка и не по-лоша от онази на ромеите и персите."
Прокопий пише и за командира във "византийската" конница "Еган(виж нашето Паган- б.м.) от народа на Масагетите(=Визиготите),които по-късно се нарекли Уни (=Хуни)." Интересни неща за Ефталитите намираме и в китайските извори:
"Те... използват варварски писмена,заменяйки овнешки кожи за хартия..." ("Лян шу,VI в.) а също "Езикът на "ефталитите" не е тюркски" и "Техният език не е еднакъв с езика на жужаните и гаоче,а е като този на останалите варвари (скити- доб.моя)."
Всичко това говори,че Хуните и в частност Ваханите-Вахандури са били народ,който няма нищо общо с изгражданата досега представа за Хуните,а е бил един високоцивилизован и културен народ,чието Балканско минало се потвърждава от една македонска легенда,записана от римския писател Квинт Курций Руф (І в. сл. н.е.) в неговата книга "История на Александър Велики Македонски". Той пише,че когато Александър се озовал в една планинска долина на източен Памир,се приготвил да обсади крепостта на малкото племе,което заварил там,но спрял войниците си и обявил жителите за потомци на неговия герой Дионис,а после станал техен съюзник и се сродил с тях. Това означава,че Ваханите,наричани понякога Вакхани,са едно и също с митичните Вакханки и техните мъжки придружители,наричани от митологията Сатири и представляващи част от обкръжението на Дионис,който бил Тракийски цар поне 1000 години преди походите на Александър.
Интересен тук е въпросът защо римляните са писали за откритото от Александър племе на Дионис в Памир,а древните гърци не са писали. Отговорът е прост: защото Хората на Дионис не говорели гръцки,изобщо не били гърци и дори ненавиждали гърците,смятайки ги за окупатори на тяхната изначална прародина. Тази истина била твърде неудобна за ревнивите гърци,които дори намек на съмнение не позволявали да падне върху "гърцизма" на присвоените от тях Дионис и Александър.
3. Велегезити= Волеге-жити (Волегови жители,Хора на Волег). Волег както знаем е един от двамата Български архонти (князе),които нападнали Византия през 538 г.,а името му значи още Олег и Велек (Велик) и е епитет на Великия бог. Това племенно име означава още Вологесити (Вологез-жити,Хора на Вологес) а последното както знаем е Тракийско жреческо име. Неговото значение се извежда лесно: Вологес= Великос или Волог (основа) + ес (гръцка наставка)= Волег (Велик) от което разбираме,че Великият бог на древните Българи е Дионис. Но за да не остане работата половинчата ще добавя,че името Вологес има още едно тълкувание: Велегос (Веле-Гос,Великия Господ,Великия бог),който за древните езичници разбира се е отново Дионис. Личното име Волег и днес се среща сред старите Българи в южна Русия,а нашият княз Волег от VI в. (наричан понякога Болг) бил кръстен както виждаме на Дионис: легендарния древно-Български владетел,който отвел част от Българите в Памир.
4. Драговити= Драгонити (с прех. Н-В),Драгонвити (с носовка) т.е. Драгон жити (Драгонови жители,Хора на Драгон) или направо "Драгови" (назализирано Драгонви,Драгонови),с добавен суфикс "-ТИ" накрая. Драгон (наричан понякога Дронг- означава "Драг" без носовката и "Дрогн" [Дрогон] след рокада на последната сричка) е вторият Български княз,който нападнал балканските провинции на Империята през 538 г. заедно с Волег и макар двамата да загинали по сведенията на Теофан и Анастасий Библиотекар,хората водени от тях останали,пожънали много победи срещу "византийците" и се присъединили към своите сънародници,доведени в Македония от Българския княз Крис (Барис) през 498-499 г. Името "Драгон" означава Драган,Дракон и Тракон (Тракин,Тракийски) за да покаже,че в представите на нашите деди името Трак (Драг) било еднозначно на името Бълг (Блъг,Благ).
5. Куберити= Куберичи (Хора на Кубер). Името Кубер означава Кобар,Кавар и Ковар (Бога-Ковач) но представлява епитет на Сатурн- популярен езически бог,който бил добре познат на древните Тракийски Македони под името Кабир. Затова оцелелите от гръко-римската месомелачница Македони приели Кубер за Новия Кабир т.е. за Дионис,който се връща от далечния Източен поход,за да освободи родните земи от неканените грабители и пришълци.
6. Ринхини= Рихини (без добавеното "Х"), Ригини (с прех. Х-Г) т.е. Бригини (Потомци на македонските Бриги) и Ригини (Княжеските,Кралските т.е. Хунските). Европейските Бриги в Мала Азия се нарекли Фриги,край Дунава- Фраки (Траки),в Индия станали известни като Бригус а в нашето съвремие носят името Блъги (Блъгари,Българи). Тяхното съкратено име "Риги" по-късно станало и кралска титла- Теофилакт Симоката пише,че Мусокий (името му е Иранско т.е. Арианско [Арийско,Трако-Илирско] бил наречен "рига" на езика на "Варварите" (Баргарите). От тази наша титла Рига (Ригъ,Рихъ) произлизат западноевропейските кралски титли Рикс,Рекс,Рой,Реал (Роял,Регал),индуската титла Радж (Раджа),етиопската Рас (Рез) и пр.,понеже нашите деди преди 1500,че и повече години никакви граници освен сложените от Бога не признавали.
Част от древните Бриги били отведени от Дионис в Памир,но никога всичките. Остатък от тях днес са хората от памирското племе Рушани (Рохшани,Роксани- Племето на Роксана [Росана],Рухани,Русани,Русини),чиито други имена са Рихен (Ринхен,Ринхин- с носовка) и Рухни (Рунхни,Рунхини- с носовка),а името им означава освен всичко друго и Брикини (Врикини,Влъкини)- Хора на Вълка т.е. на Хермес-Дионис,понеже обичали да живеят по високи планински върхове като Сатрите,а древно-Българският Хермес бил преди всичко Бог на гърма и на секса точно като Дионис,който заради това носел и името Хромий (Бромий,Громий). Потомци на това племе днес са "славянският" етнос Русини,както и самите Руснаци (Руси,Пруси,Роши,Раши),които нашите князе довели от Памир преди близо 1500 г.:
7. Сагудати= Сако-дати (От Саките дадени,От Сечащия бог дадени), Согдати (Согд-дати,от Согдия дадени) или просто Согди (Согдийци) с добавен суфикс (окончание) "-Т". Согдите както знаем са средноазиатско иранско племе,чието име означава Сагуди (Сакути,Секати,Сечати) което ще рече Саки (Секи) и Скити (Секити): Хора на Марс-Арей (Бромий,Дионис),преки роднини на Трако-Илирите. Името им е споменато още през V-VI в. под формата Сагадии,чието значение очевидно е Сагдии (Согдии,Согди) и Сагудии.
Племената на Волег и Драгон несъмнено са били водени от Памирски Хуни (Вахани,Вархони),но в състава им ще да са влезли множество техни роднини от Прикавказието и от Украйна. Първи освободители на Македония от римско иго обаче станали Българите на Крис (Барис) около 498-499 г.,за които се говори в "Дуклянския летопис",както и в някои "византийски" извори. През 538 г. им се притекли на помощ Българите на Волег (Олег,Велик) и Драгон (Драган,Дракон),но постигнатата от тях свобода била временна и вероятно била заличена при походите на Константин Погонат повече от век по-късно,които довели до намесата на Кубер и Аспарух. Повторно освободената Македония останала свободна до към 738 г.,когато за пореден път паднала под римска ("византийска") власт,за да бъде накрая освободена към 837 г. чрез умелите политически ходове на Пресиян (името му означава Персиян [Персеин: Потомък на Персей] и Пре-Сияен: епитет на Слънчевия бог).
Всички племена по чисто религиознa причина искали да се върнат в земята на дедите си,но много от тях останали излъгани- те вече били така безнадеждно умножени,че малката земя на предците вече не можела да приюти всички,затова повечето от тях останали да живеят в близки до Припонтийската прародина земи,където по-късно се сформирали страните Сърбия, Влашко, Молдова, Словакия, Полша, Хърватска, Чехия, Русия, Унгария, Украйна и пр. Това обаче не могло да заличи стремежа на Българите към добруване и към сливане с духовността на прадедите,както и с техните стремежи и идеали. Веднъж възвърнали старите си земи,древните Българи веднага влезли в теcен контакт с местното македонско население,сиреч със своите оцелели от гръкоримската месомелачница сънародници и отново станали с тях едно цяло така,както било преди времената на Дионис и Александър,когато племената тръгнали към Изгрева на своя Главен бог. Колко и да били малко оцелелите,те се превърнали в здрава основа за връщащите се към своите древни устои,храмове и светилища Българи,решени да поемат сами властта над прадядовските си земи и да ги облагородят отново със своята ненадмината материална и духовна култура,която довела до постепенното възраждане на Европа и света.
*Понятието "Кавказки Българи" е до голяма степен условно,понеже се отнася не само за Българските племена,обитавали земите около Кавказ но също за онези,които живели в земите на днешните Украйна,Южна Русия и Беларус.
Тези прочути имена са носени от древни Български владетели,значи произходът им е гарантирано Български и те определено може да бъдат разтълкувани не с помощта на тюркските и иранските езици,а само чрез днешния Български език- истинския наследник на езика,говорен от Аспаруховите Българи. За да бъде направено това не е нужно да бъдем гении, факири, фантазьори, илюзионисти или фокусници,а са нужни само малко умения и добро желание. Ако тези две условия са изпълнени и се потрудим достатъчно,бихме могли да получим блестящи и дори поразителни резултати.
Повечето от тези резултати няма да бъдат харесани от "дошляците" иранисти и тюрколози разбира се: в техните трудове са заложени чест,авторитети,кариери и постове. Те обаче са единствено верните и от днес нататък Българския произход на древните Български имена няма никога вече да бъде подлаган на съмнение. Споменатите имена били познати и на Траките,но не защото Българите са старо Тракийско племе,а защото Траките са вид "пра"-Българи и едно от колената на Българския род.
Както съм писал и другаде,старите ни лични имена са свързани с имена и епитети на езически богове,които са отречени под натиска на християнството. Затова много техни имена и епитети са забравени,но Езикавото археология успява да ги възстанови почти напълно,и в много отношения твърде убедително.
Днешните ни сънародници не разбират религията на древните Българи,което е напълно естествено- тя отдавна е изкоренена а споменът за нея: старателно заличен от духовенството. Затова на много от нас тези обяснения ще се сторят странни,нереалистични и неприемливи поради силата на инерцията и на лъжите,с които са закърмени. Те обаче са верни и ВСЯКА бъдеща проверка на верността им ще доказва именно това,защото древните Българи са коренът на европейството и на световната цивилизация,която съвсем не случайно е проходила в нашите земи,а чак след това е стигнала Месопотамия,Египет,Америка,Индия и Китай.
Боговете,чиито имена ще получим в резултат от тълкуванието не са нито странни,нито загадъчни- това са добре познатите от Средиземноморските митологии богове от Седморката,която присъства в "Розетата от Плиска" и в "Календара" на древните Българи,съставен по един от шестте основни цикъла на "Розетата". Ако съдим по известните лични имена,най-популярни сред боговете са били Марс (Арей),Сатурн,Слънце,Юпитер и Хермес,а споменатите четири имена не правят никакво изключение от това:
1. Котраг
Това име означава Кутрик (Кутриг,Кут риг,Кут рег) или по-просто: Кут крал (Кралят Кут). Кут- това е бог Сатурн: един от най-популярните ако не и най-популярния Български бог. От него са образувани етнонимите Кути,Гути,Готи,Гети,Хети,Кутии,Гетони,Ганти (Гати+носовка),Котраги (Кут-реги),Кутригури (Кутри хора,Малки хора,Хората на Мала бога),Утигури (Кути-гури,Кути хора),Сатри (Катри,Кутри) и пр.,както и множество лични имена. Сатурн е Малкия бог (Мала бога) на древните Българи,защото от него произлизат всички останали богове. Затова числото му в "Розетата" е Нула (=Мало: прех. М-Н,А-У) и Ноль (Маль,Мали) от което става ясно,че понятието за "Нула" било известно на древните Българи далеч преди да стигне до индусите и до арабите.
Другото име на нулата потвърждава това: Зеро= Черо (Черъ,Черен),което е свещения цвят на Сатурн. Бога Кут е наричан още Сут (Съд,Сед,Сат) и "Чут"- оттам в Русия се запазил древния Български израз "Чут-чут" (Едва-едва,Съвсем мъничко,Нищожно). От формите Сат (прех. К-С) и Сед произлиза етнонимът Сатри (Катри,Кут-ари,Сат-ири),"латинското" име Сатурн (Сатрун,Сатрин,Сатирин) и думата Едва (Едова,Седова,Съдова,Сатова),понеже Сатурн (наричан от египтяните Сет и Сети [Седи,Съди]) бил върховен съдник на боговете и хората. В отдавнашно време той бил върховен бог на първите Българи-земеделци,понеже като Бог на подземното царство давал реколта на земеделците и храна на хората,а името Котраг означава директно Кут-рег (Крал Сатурн)- Малкия бог на древните Българи.
Че Кут е името на Малкия бог (Мала бога) личи по няколко неща:
а) Думата Кутре (Кут-Аре,Кут Същество) в Българския език обозначава най-малкия пръст на ръката или на крака.
б) Думата Нула навлязла в западния свят като обозначение на число,което е по-малко от единицата. Тази дума обаче си има Български прототип- Мало (По-малко от едно) и се отнася за онзи бог,който в "Розетата" е разположен преди Първия,а този бог е именно Сатурн. Това название и вървящото успоредно с него понятие за "НУЛА" е пренесено на запад вероятно от Катарите (богомилите),чиято вяра в крайна сметка е изкоренена у нас със задружните усилия на "византийци" и турци,но намерила добър прием в страни като Англия,Холандия,Прусия,Силезия,Швейцария и пр.,чието протестантство възникнало и се разпространило именно благодарение на нея.
2. Севар
Това име е в тясна връзка със същия важен Български бог- Сатурн,а неговите значения са няколко:
а) Сувар (Савир,Север,Авар)- Владетел,чиято майка или род е от Българското племе Сувари (Савири,Севери,Авари) т.е. Ивери (Ибери,Кубери= Сатурнови).
г) Кувар (Кавар,с прех. С-К): оттам е името Каварна (Суварна,Северна).
д) Кабир (Кубер,Кубера),ще рече Сатурн.
е) Север- по името на Бога на севера (Кубер,Кубера,Кубар) или още Савир (Сабир,Сибир),носено от римския император Септимий Север и от династията на Северите (Савирите,Суварите).
ж) Ковар (Бога ковач т.е. Бога рудар)- виж думата Руда= Рода (Породена,Пораждаща).
Името Кубар (Кубер) също има множество значения:
-Капар (Капа-ар) или Капата (Изначалието) на боговете и на Четирите посоки на света.
-Субар (Сабир,Събир- Бог на събирателството,урожая и реколтата).
-Сапар (Аспар,Испор,Наспор)- Бог на наспоряването,т.е. на зачатието и пораждането.
-Сайар (За-Яр,Зад Арей) т.е. Богът,появил се преди Арей (Арес,Марс).
... и т.н.
От всичко това научаваме,че Сатурн (Крон,Кронос),наричан още Хронос (Време,Бреме,Брома) е аватар на Всебога Дионис (Бромий,Хромий) и един от най-важните Български богове,а нашите владетели,които били негови потомци с гордост носели неговото име. Произходът на римския император Септимий Север от Пуните (Хуните,Фините),наричани още Финики (Хуники) потвърждава,че името Север (Севар) определено не е римско а е прието от римляните,които дълго време криели,че императори с "Варварски" (Барбарски) произход са владели империята им далеч преди Максимин Тракиеца.
3. Умар (Умор)
Това владетелско име е твърде показателно за изключителната древност на нашия народ. То се намира в тясна връзка с други подобни имена,ползвани от други народи като:
а) Омир (Хомир,Хомер)- Фригийски (Бригийски) вед ("аед"),изпял на гърците героичните поеми "Илиада" и "Одисея".
б) Амур (римски бог на любовта и секса).
в) Омур (тюркско т.е. източноскитско владетелско име).
г) Амаро (испанопортугалско лично име).
д) Амару (владетелско име на инките)- значението му е Аймаро (Потомък на Аймарите) т.е. Камарите (Хемарите,Кимарите): бяло (европеидно) племе (Кимари,Кимери),обитавало някои райони на Перу преди нашествието на испанците.
е) Емар (френско име- виж писателя Гюстав Емар).
ж) Емир (арабска владетелска титла,произлизаща от същото име).
з) Емил (латинското име Емилио [Емилий],означаващо Емир [Емар,Умар] и Омул (Ромул,Бромул).
Ето как се оказва,че името Умар (Умор) е твърде плодотворно,понеже неговата пълногласна форма означава:
1. Хумар= Човек (същество,изделие,явление) от Хумус (Човек от хума,Земен човек,Човек на земята,Владетел на подземното царство). Същото това название съществува в северното Прикавказие като име на наш древен град- според него първите укрепления на този град са били изградени като Онгъла- със землени валове и дървени достроявания върху тях.
2. Хунар= Човекът Хун (Хунът).
2. Хемар (Човек от Хемус).
3. Кумар (Кумир,Идол).
4. Кимар (Кимер,Кимериец).
5. Кунар (Коняр,Конен бог),а това е разбира се Сатурн. Конят е негово свещено животно,затова в някои късни варианти на Българския календар на мястото на Сатурн е изобразен кон.
Сатурн като Бог на подземното (Земното,Почвеното) царство прибирал душите и телата на мъртвите,а Конят в митологията на древните Скити откарвал душите на мъртвите в отвъдния свят. Затова конят бил свещено животно на Сатурн и заемал неговото място в късните варианти на Българския календар- не защото на китайците така им диктували капризите,а защото след Месеца на Слънцето ("Месец на овцата") и Месеца на Венера ("Месец на змията") в най-древните варианти на нашия и съответно на Шумерския календар се намирал Месецът на Сатурн ("Месецът на коня"),което е строго съобразено с реда на боговете върху "Розетата от Плиска" ("Звездата на маговете") и по-точно: с един от астрономичните й цикли.
4. Пресиян (Персиян)
На тази прекрасна рисунка талантливият художник Васил Горанов е изобразил Княз Пресиян и неговото семейство. Това е едно от най-добрите изображения с Българска владетелска тематика досега,ако не и най-доброто:
Владетелското име Пресиян има няколко основни значения:
а) Пресияен= Прекомерно сияещ,Силно сияещ,Сиятелство (епитети на Слънчевия бог).
б) Персеин= Персийски,Завоевател на персите,Човек от племето "Перси" (Берси,Берсили).
в) Персей= Хорсей (Хорзей,Хръзей т.е. Слънчев). Това име го носели древен македонски (т.е. Тракийски) цар и известен персонаж от гръцката (по-точно от предгръцката) митология,а неговото значение е Пресияй (Пресияещ,Прекомерно сияещ). Персей не е грък- той е строител на квадровия ахейски (Пелазгийски) град Микена и е правнук на финикийския т.е. на Пуническия (Хуническия) цар Агенор,чието име също не е гръцко,понеже е носено и от един троянски герой. Името Агенор означава Ахенор (Ахинор) и Акамир (Сака мир,Сека мил,На Сечащия бог мил),а връзката на името Персей с небесните богове и по-конкретно със Слънцето и Хермес (който е аватар и проявление на Слънцето) се подчертава от начина,по който го изобразявали древните- с крила на главата или на краката:
Думата Сияен,която се съдържа в корена на името означава Сиян (Силан,Силен) т.е. Солин (Слънчев,Слънчево проявление) и може да се отнася за бога Хермес (Гермес,Гърмес) т.е. светкавицата,която наистина е считана за проявление на Слънцето в древността. Така разбираме,че древно-македонският цар Персей и нашият княз Персиян (Пресиян) носят едно и също име,което за 1000-те години,които ги разделят е претърпяло леки фонетични промени но не дотам съществени,че приликите да не бъдат забелязани. Съвпадението между имена на македонски царе и на Български владетели не е нито единично,нито случайно явление- то иде от Пелазгийския (Тракийския) корен на античното племе Македони,а Траките са Първото коляно на Българския род.
С откриването на тези аналогии става ясно,че имената на древните Българи не са нито тюркски,нито ирански- те са изконно Български и са ползвани от дедите ни поне от Бронзовата епоха насам,ако не и от времето на Неолита. Точно затова приликите с ирански и тюркски имена не са случайни- Персите и (пра)Тюрките са част от народите на Дионис,които в старо време били преселени на изток от великия Български цар,но след 2-3 хилядолетия се променили до такава степен,че се отчуждили и раздалечили от изконния си Български корен. Техните етноними обаче и днес нашепват на запознатите,че Персите са някогашни Берси (Берсили) и Белзи (Белги) а пра-Тюрките: бивши Тураки (Малоазийски Траки).
Нашите деди познавали това роднинство и го уважавали добросъвестно чак до средата на VI в.,когато тюрките изневерили на конфедерацията Стара Велика България и се отделили от нея,за да поемат курс към многовековна конфронтация с България. Новата им политика сериозно отслабила нашата стара империя,но не помогнала много на тюрките- скоро след своето отделяне опитът им за самостоятелна държава пропаднал а в крайна сметка китайците,на които те се доверили толкова наивно,завладели земите им в Тарим и много от тях прогонили на запад.
От това допълнение става ясно защо тюрки и перси ползвали Български титли и имена,защо Българските и македонските владетелски имена (които останали неповлияни от настъпващото погърчване) си приличат и защо на бившите овчари и козари няма да им се налага повече да бият път до Монголия и до Сибир,за да търсят следи от "пра"-Българи там. Такива следи естествено те никога няма да открият,понеже пра-Българи са само онези наши предци,които са живели в праисторическите епохи (7000 г. пр. Хр.- 1200 г. пр. Хр.). Последните "Пра-Българи" обитавали Балканите преди 3200 години в края на Бронзовата ера,а след гръцкото нашествие и началото на Желязната епоха вече има само Българи.
Личните имена,носени от древните Български князе били популярни у нас до X-XI в.,но след това задълго са забравени. Това не се случва,както внушават поклонниците на деградиралата съветска школа,понеже Българите били изчезнали или се "смесили" със "славяни",приемайки тяхната именна система,а защото новата християнска религия изисквала да бъде прекратена употребата на имена,напомнящи пряко за старите езически богове.
По древна традиция всички князе у нас носели запазени само за тях имена на езически богове,но след християнизацията тъкмо те били длъжни да дадат личен пример на народа,като премахнат тези имена и ги заменят с такива,които са приети и разрешени от християнството. Князете и наследилите ги царе ревностно налагали това задължение на самите себе си,но не можели да наложат същото на народа още повече,че големи територии на Империята останали нехристиянизирани чак до Х-ХІ век. Това довело до засилване на сепаратизма и до откъсване на огромни територии от България: през 922 г. от нея се отделила тъй наречената "Волжка" България,в 964 г. се откъснала Полша а почти едновременно с нея се отделили и руските княжества.
Всичко това било съпроводено от нашествия на Маджари (някогашните Мишари т.е. Мизари) и "византийци",които бързо разбрали че страната е отслабнала и преминали в настъпление. Религиозното противопоставяне довело дотам,че самото ядро на Империята се разпаднало на две части: Източна част,изповядваща византийско православие и Западна,изповядваща традиционно за Българите арианство. В 1018 г. Византийската "партия" в България взела връх и предала Империята на Василий ІІ,без страната да е била по никакъв начин победена. Тази "партия" активно съдействала на "Византия" да завладее България,работейки отначало подмолно срещу царя и болярите,а след 1018 г. открито,но вече срещу арианите.
Борбата срещу арианите предизвикала няколко големи изселнически вълни или бежански потока от България към западна Европа,чийто католицизъм по онова време бил далеч по-толерантен към другомислещите. По тази причина големи области в отвъддунавска и Босненска България се обезлюдили,а населението на страната осезаемо намаляло. Така,под натиска на ортодоксалните "византийски" църковни власти традиционните княжески имена,свързани с култа към старите езически богове били почти напълно изкоренени,а в западна Европа се оформили огромни катарски и албигойски общности- продукт на Българските преселения.
"Почти напълно" обаче не значи "напълно" и както ще видим по-долу,Българите съумели да опазят част от своите княжески имена чак до наши дни ако не във всички области на страната,то поне в някои от тях. Изследванията на "Анализа" помагат да установим,че личните имена на Българските князе нямат туркомонголски нито изконен ирански произход,а са чисто Български и произлизат от имената на Седемте известни палеопонтийски (праисторически причерноморски) езически богове,които фигурират в "Розетата от Плиска".
Вярата в тези богове е отдавна изоставена от нашия народ,затова много от техните стари имена вече са забравени. "Анализът" обаче по волята Божия до голяма степен ги възстановява,за да открие тяхната връзка с неоспоримо Българските имена на нашите древни владетели,носили титлата Къназ (Княз) векове и хилядолетия преди първите "славяни" и "готи" да пристигнат в Европа. Разтълкуваните в тази статия княжески имена са следните:
І. Ирник- с варианти Ернак и Ернах. Името е познато в средновековна Русия под формата Ермак (XVI в.),а в Персия и Понтийското царство (Боспор)- под формата Фарнак. "Анализът" учи,че всяка наша древна дума или название е започвала със съгласен и завършвала с гласен звук- не прави изключение и това название. Първата му съгласна в някои диалекти се изгубвала а в други- променяла,но крайният смисъл винаги оставал само един. Затова пълнозвучната форма на името е Ерник (Перник) от което разбираме,че то е съхранено от народа ни до наши дни. Кой бог се крие зад него- това се вижда от разгънатите му форми:
а) Перник= Перуник (Перуниц,Перунич): Произхождащ от Перуна (Варуна,Верени) т.е. от Зевс Гръмовержеца.
б) Ернак (Фарнак)= Перняк (Перкащия т.е. Удрящия бог).
в) Ермак= Ермик (Хермик),Гермак (Гермик),Хермак (Хермик,Хермич) и Хермис (Хермес),с типовия преход К-С.
г) Мерник (Мерещия,Замерящия с мълнии бог) а това може да е само Хермес,чието ларинско име е Меркурий (Мер-гурий,Мерещия). Съответно на това,Мерник означава и Мелник (прех. Р-Л) т.е. Мълник (Мълнек,Мълниеносния,Носителя на мълниите),който в случая е Хермес (Гермес,Гърмес,Гърмеж).
д) Ярник (~Ярък): епитет,който добре подхожда на Хермес,а неговите мълнии (светкавици) правели впечатление на древните хора със своята яркост,особено през нощта.
Хермес също като Юпитер е Удрящ бог и понякога е трудно различим от него,но формата Хермак ни убеждава,че в случая се касае именно за него. За наличие на култ към Хермес у древните Българи говорят писмата на Борис "Първи" до папа Николай І в които се споменава,че дедите ни много държали да се къпят в сряда и неделя заради своята почит към Хермес. За такъв култ говори и родовото Българско име Ерми,което след възстановяване на отпадналата І-ва съгласна добива формата Херми и говори,че неговите носители са считали себе си за преки потомци на бог Хермес точно като Тракийските царе,за които пише Херодот.
ІІ. Баян- с алтернативни варианти Боян,Батбаян и Безмер от които следва,че пълното име на този древен Български княз е било Боян Безмер. Значенията на тези алтернативни имена са следните:
а) Баян= Боян (с прех. А-О както в Масква-Москва,Рассия-Росия,Хайде (Айде)-Хойди (Ходи,Пойди,Ойди),Ахрида-Охридъ и пр. Крайното значение на името Боян е Бойен (Боен) и Войен (Воин,Водин),което го свързва директно с Марс- Бога на войната. Това би следвало да значи,че Боян (Воин) е носел едно от имената на Марс,понеже бил роден в неговия месец.
б) Батбаян. Истинското име в случая отново е Баян (Боян),но придружено от владетелската титла Бат,засвидетелствана и при други Български князе като Органа,Кубрат и Крум (Карнобат= Бат Карно или Карно Бат). Титлата,с която са известни тези владетели е Каназ (Къняз),затова е излишно да дискутираме коя е правилната: Княз или Бат,понеже древните извори категорично говорят,че и двете титли са правилни,а титлата Бат (=Вод,Вожд,Водач) е синонимна разновидност на титлата Каназ (Кон-из,Из-кон,Изконен= Изначален). От Българската титла Бат (Вод,Вожд) у нас е останала думата Бате (Батъ= Старши) а в земите на днешна Русия: почтителното "Батюшка Цар".
в) Безмер= Без мир (Постоянно воюващ),което е отличен епитет на бога Марс и добре подхожда на човек,който носи неговото име.
От тези тълкувания става ясно,че княз Боян (Баян) е кръстен на бог Марс,а неговото име и днес е твърде популярно във всички краища на България.
ІІІ. Тервел- с варианти Тривел,Тербел,Тривелий,Тербелиус и пр. Всички те се разтълкуват лесно с помощта на Българския език- факт,забелязан и от Павел Серафимов (Спароток):
а) Тервел (Тербел)= Тревел (прех. ЕР-РЕ),Тривел (Три Вел= Три велик,Трижди велик).
б) Тривелий (Тривелиус)= Тривели (Три велик).
в) Тербелиус= Тербелий (Тервелий),с отпадане на латинския суфикс -УС и с типичния преход Б-В.
Кой бог може да се крие зад това странно име изследванията на другите учени не казват,но "Ангеловия анализ" го казва. Зад името Три вел (Три велик,Трижди велик) може да се крие само бог Хермес,понеже само той носел епитета Трисмегист (Трижмогъщ,Три пъти могъщ,Тройно могъщ) а от Трижди велик до Трижди могъщ има само една идея разстояние и това означава,че името "Тервел" е древен епитет на бога Хермес. Преходът Тер-Тре (Три) не бива да ни смущава,понеже е добре познат на сравнителното езикознание: докато числото 3 (Три) у нас се нарича Три или Триж,в Италия го назовават Тре,в Испания- Трес (=Триж) а думата Тер (Теръ,Тера),от която идва добре познатата дума Терца (Терица) обозначавала Богинята Майка (Земята),позната още като Тара (Тера) и поставена под номер три в редицата на божествения кръговрат.
От същия бог произлизат още няколко известни имена- това на богомилския водач Травъл (= Тривел,1084-1086 г.),името на Тракийското (Българското) племе Трибали (Тривали,Три-вели) т.е. Хермесови и днешната "английска" (донесена от FIr Bolg) дума Травъл.
Числото 3 (Три) пък било знаков признак за необикновено могъщество в очите на нашия народ,затова в неговите древни епоси и клетви често се говори за ТРИМА БРАТЯ,ТРИГЛАВА ЛАМЯ,ТРИЖДИ ПРОКЛЕТ,ТРИ СИНДЖИРА РОБИ (които според някои продажници трябвало да бъдат наричани "ТРИ СИНДЖИРА СЪЖИТЕЛИ"),БОГОРОДИЦА ТРОЕРУЧИЦА (=ТРИЖДИ БЛАГОСЛАВЯЩА БОГОРОДИЦА) и т.н. което означава че смисълът,заради който Хермес и Тервел са наречени Трижди велик не е забравен от народа ни и днес.
Това,че носителят на името Тервел (Тревел,Тривел) може да е бил християнин не променя нещата: християнството на старите Български владетели не било онова,за което днес го мислим. Приемайки християнство нашият древен княз не отхвърлял езичеството,а само добавял още един бог към пантеона,чийто първожрец бил. Същото се отнасяло и за обикновените древни Българи- бидейки политеисти,те приемали Христос редом до Юпитер,Марс и Хермес и им се кланяли заедно,без да отхвърлят един от тях заради другия.
ІV. Аспарух- това "странно" за езиковедите ни име е познато още под формите Исперих, Аспахрук, Аспархук, Еспор, Испор, Аспар, Есперерих и пр. което би следвало да означава,че всички те имат едно и също значение и произлизат от един и същ езически бог:
Древните летописци отдавна са казали,че "РИГА" на езика на "Варварите" означава "владетел" (крал,цар): виж и името Сварог (Свериг,Все-риг= Всекрал т.е. Владетелят на всички богове),а тази дума участва в името Аспарух така,както титлата БАТ участва в имената Батбаян,Баткун,Батановци и Карнобат. Това е лесно разбираемо,понеже Рига= Риха (прех. Г-Х)= Рухъ а подобни имена,съставени от "спойката" между име и титла в късната античност и ранното средновековие има доста- Аларик (Аларих), Атананарих, Исперих (Испор-рих [риг]), Телериг (Телеригъ= Теле-рига,Телец крал), Хайнрих (Хунрих,Хуна-риг,Кралят-Хун) и т.н. От същия порядък е и боспорското царско име Аспург (=Аспурх),представляващо фонетичен вариант на името Аспаруг (Аспарух).
Тук става очевидно,че се касае за две думи: името Аспар (Еспор,Испор) и кралската титла Рух (Рухъ) т.е. Руг (Ругъ,Рига),която е широко разпространена в Стария свят. За римляните тя е Рекс,за индийците- Радж (Раджа= Рага [Рига]),за етиопците Рас (Раз,Рез) а за Траките- Рез (Резос= Регас,Ригас). Във връзка с нея са много други думи като Регалия (Рега-ария),Регион и пр. Буквалното й значение на архаичен Български говори,че дедите ни са считали краля за наместник на Слънцето (Слънчевия бог) на земята,понеже:
а) Рига= Ръга (Кръга,Кръгъ [Кръг])- старо име на Слънчевия бог.
б) Реза (Резос,Рега)= Ръза (Хръза) т.е. Слънцето (Слънчевия).
в) Реза= Режещия бог т.е. Бога на войната Арей,който освен Марс бил и Слънце (Дионис) в древната митология на дедите ни.
г) Реал ("крал,кралски" в Испания)= Регал (Кръгал,Кръгул)- епитет на Слънчевия бог и обозначение на владетел,управляващ някаква "обкръжена" (заградена,имаща ясни граници) територия.
д) Роа (кралска титла във Франция)= Рога (Рега,Рига): с пропускане на съгласна м/у 2 гласни: в тясна връзка с нея е думата Прерогатив.
е) Рас (владетелска титла в Етиопия)= Рес (Рез) т.е. Режещия бог (Марс-Дионис) и Хръс (Кръс,Кръст) т.е. Бога-Слънце.
ж) Рух= Руг (прех. Х-Г както в Хитлер-Гитлер,Химлер-Гимлер,Хага-Гага,Мохамед-Магомед и пр.).
С това трябва да считаме владетелската титла Рух (Руг,Рига,Рекс,Рас,Радж и пр.) за надлежно обяснена,след което да разгледаме отблизо същинското лично име на владетеля,което е Испор (Еспор,Аспар). То се обяснява чрез "иранската" (сакската,арийската) дума Аспа (кон) и "Анализът" открива някакви логични податки за това,но тази теза не обяснява цялата истина,а само част от нея. За да е напълно ясно какво значело това име за дедите ни,ще оставя двусъставните форми Исперих (Испер-рих,Испор-риг),Есперерих и Аспарух (Аспар-рих) за накрая и ще разгледам първо основата на името,която има няколко тълкувания:
1. Испор= Наспор (Наспореният,Израсналият на ръст,Големият,Великанът). Това заключение се потвърждава от малко очакван източник,а именно от странната Българска дума Исполин,която означава Испорин (с прех. Л-Р) т.е. Наспорин (Наспорен,Из-спорен) или Пораснал на ръст като Испор. Тази феноменална дума показва,че народът дълги векове е пазил паметта за феноменалния пълководец Еспор (Аспарух) и го е запомнил като необичайно висок човек,който ще да е бил с ръст над 190-200 см. В "Български апокрифен летопис" от XI в. за Аспарух е казано следното:
"И тогава след него се намери друг цар в Българската земя,детище три години в кошница носено- на него се даде име Испор цар,(той) прие Българското царство."
Тук Аспарух (Испор,Аспар) е наречен "детище" навярно затова,че изпъквал с високия си ръст още в детската възраст,а майката не можела да го носи на ръце заради необичайното му тегло. А за да не ни заблудят отново несъвестни тюрколози,като използват думата СПОРА за нечистите си цели ще добавя,че тя е добре позната на запад,понеже е част от широко използваната там дума "Сп-ерма" (=Спорна,Спорина,Наспоряваща),а крайното й значение е Спира или Запира (Спираща цикъла на Богинята Майка заради компетентната намеса на Бога Баща).
2. Както разбираме от древните извори,формата Испор свободно преминавала в Аспар,Еспер или Еспор. Преходът И-А е демонстриран в примери като Биги-Бага,Одам-Одим и Вие-Вас (вместо Вис),а преходът И-Е: в Михаил-Михаел,Гавраил-Габриел,Чишмьона-Чешмяна и пр.). Формата Еспор на владетелското име се среща само на две места- в един древен извор,в който е спомената като Есперерих (= Еспора рих) и върху неговия сребърен орел:
.jpg)
.jpg)
3. Аспар= Каспар (популярно кавказко име), Каспи-Ар (Каспийски човек,Потомък на племето Каспи,Човек чиято майка е от Каспите), Гаспар (популярно име в Западна Европа)= Гасп-ар (Госп-Ар,Господ-Ар,Господен човек), Астор (с прех. П-Т) т.е. Ездар (Ездач,Звездар) или Конник (Юпитер). Оттук идва латинското Еспирит (Еспиритус)= Еспорит,което означава "Дух" (Зевс),а също и името Естор (Ектор,Хектор: с прех. С-К),прочуло се от "Илиадата".
Тук си струва да запитаме кой бог е станал "кръстник" на племето Каспи,както и на днешния гр. Каспичан (Каспи-сан,Каспи-чин)? Това отново е Юпитер,понеже Каспи= Касви (Касови) т.е. племето носи името на бог,който освен всички други имена се наричал и Кас (Гос). Терминът "Гос" е добре познат на Българите: от него е образувана думата Господ (в Русия - Госпад),която означава Гос-пати (Водач на духовете [боговете]),а с нея неповлияни от гръцките религиозни деформации източни народи обозначавали Юпитер в древността. От същия термин Кос чрез добавяне на носовка е образувано името на римско-етруския конен бог Конс (Конес т.е. Конек,в друг вариант),а от статията "ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА НИ КАЗАЛИ ЯСНО КОЙ Е МАДАРСКИЯТ КОННИК" (28.08.2015 г.) знаем,че Конния бог е Юпитер (Зевс).
Както знаем от проучванията около "пра"-Българския календар,конят сам по себе си е бил свещено животно на Сатурн понеже,според Скито-Тракийската митология,той отвеждал душите на мъртвите в Подземния свят. Конникът обаче (Кон + човек) бил свещен символ не на Сатурн а на Зевс,което личи от статията на Борислав Иванов "Сиявуш- бог сияен конник". С други думи,конят бил свещено животно както на Сатурн,така и на Зевс. Затова думата Аспа (кон- в някои езици около древна Балхара в Памир) означава Асда (Езда,Яздя),но също Азва (Казва,Предсказва бъдещето), Ашва (Лашва,Люшва,Залюлява ездача върху гърба си- оттам името на индуския цар Ашвина и руското "лошад"), Пазва (Спазва,Опазва- епитет характерен за Юпитер) и пр.
Личните имена Аспар,Каспар и Гаспар,произлизащи от тази дума на свой ред означават още Казвар (Казващия бъдещето,Предсказателят), Госпар (Госп-Ар,Господен човек) и пр.,а от тях произлизат названията Боспор (Оспор) т.е. Возпор (Възпир,Възпиращия) и Сапар (с прех. АС-СА) т.е. Съпир (Спиращия) и Савар (Сава Ар)- друг епитет на Бога Баща (Зевс Юпитер),който възпирал цикъла на Богинята Майка,когато я оплождал. Името Сапар,от което идват днешните фамилии Сапареви,Цапареви,Чапарови,Шапарови,Щапарови и др. означава още нещо,а именно Савар (Сувар,Савир) и Капар (Капа-Ар) т.е. Кавар или Кабир (Кубар)- Сатурновото превъплъщение на Дионис.
Други аналози на това плодотворно име,установени от "Анализа" са личните имена Нестор (тълкува се и като "Най-стар" т.е. Старшия [Началство] на групата богове), Испиридон (Испора-дан,От Испор даден) което значи от Големия (Наспорения) бог дарен ("Големия бог" очевидно е един от епитетите на Зевс), Спиридон (Спора-дан),Спиро (Спаро,Аспаро,Испиро) и пр. Името Спиридон е аналог на Тракийското (т.е. Българското) име Спарадок,което показва на поколенията неразривната връзка между Траките и днешните Българи.
Ясна връзка с разгънатите форми на името Аспарух показват и други известни Келто-Тракийски царски имена,което на фона на досегашните познания за Българското минало не изглежда никак изненадващо:
1. Астерик (келтско лично име)= Асперик (Асперих) и Асторик (Несторек,Остарек). Последното значение говори,че имена като Аспар,Испор,Астор и пр. са носени най-вече от хора,които са жреци на Дионис (Сатир,Сътар) или потомци на жреци.
2. Аспархук= Аспартак (с прех. Х-Т),т.е. Испартак (О`Спартак или направо "Спартак" с добавена "протеза")= Аспарчик (Аспарчук- виж украинските имена Бончук,Бондарчук,Кравчук и пр.).
Името "Есперерих",употребено в един-единствен източник на мястото на Испор (Еспор) подкрепя тези заключения,понеже е получено от написаната върху орела на Аспарух форма на неговото име Еспор (Еспоръ,Еспоре,Еспере) чрез добавяне на титлата "Рих" (Риг= Крал). От това наше царско име водят началото си "руската" фамилия Кашпировски (=Каспаровски),"азербайджанската" Каспарови и,най-странното от всички- едно фамилно наше име,твърде малко познато на повечето Българи но все още живо и използващо се от немалък брой достойни нашенци- фамилията Испорски.
Днешната,а всъщност прадревна Българска фамилия Испорски произлиза без съмнение от личното име на великия Испор. Това не означава,че тези хора са гарантирани роднини или потомци на Аспарух (Еспор,Испор)- те може би носят това име по същата важна причина,по която той самият го носел т.е.- техният родоначалник вероятно е роден в месеца на Зевс (Юпитер),затова му е сложено неговото име.
Има обаче едно "НО": тази слабо известна за широката Българска общественост фамилия води началото си от района на Рила планина,където се намирало Великото светилище на Дионис,а хората от Рода Дуло са били между най-видните негови жреци,преди римските легиони да ги прогонят към Украйна и Кавказ. По-конкретно,тази знаменита фамилия произхожда от "Испорска махала" на Дупнишкото село Ваксево,намиращо се на 30 км северозападно от Благоевград. Тази махала без съмнение е основана от някой древен прародител,носел името Испор и заради него е наречена "Испорска",което значи "Махалата на Испорците". Това означава,че името на великия Испор е съхранено в народната ни памет дори днес,а народът дълги векове не е забравял,че древен Български император с това забележително име се покрил с непреходна слава и величави заслуги за това,че спасил империята "Стара Велика България" от дезинтеграция при коварния двоен удар на "византийци" и хазари.
Нещо повече- украинците,та и древните руси също добре знаели кой е техният някогашен повелител и владетел Аспарух,понеже нарекли мястото на неговата гибел Вознесенка т.е. "Мястото,от което Великия император се е възнесъл при боговете". Главен свещен символ на Аспарух разбира се бил орелът,понеже е свещено животно на неговия патрон Зевс-Юпитер. Друг свещен символ на владетелите с имена Аспар, Еспор, Испартак, Аспараток, Спарадок и пр. бил конят,който показва ясно разбираема за предците ни връзка между Сатурн-Дионис и царете,носещи това божествено име. Затова върху монетите на Тракийски владетели,носещи такива имена са изобразявани орел със змия от едната страна и кон от другата:
Сега става ясно че иранските народи,които обозначавали конете с думатаАспа са потомци на онези Траки сиреч Българи,които напуснали Палеопонтийския регион и се преселили на изток начело с Дионис преди много векове. Думата Аспа или Сапа (с рокада АС-СА на І-та сричка) за тях означавала Капа или Капар (Савар,Кавар,Кубар) т.е. Сатурн- богът чийто свещен символ,изобразяван върху някои варианти на Календара ни бил конят. Това проучване позволява да направим и друг неочакван извод- че племената,наричани в древните извори Каспи (т.е. Кахпи,Капи) са същите,които по-късно се наричали Сувари и Савири (Севери,Савари или още Ковари и Кубари),т.е. Кобари (Предсказатели) и Капари (Кап-Ари): Племена от висините.Сега вече можем да направим най-общо описание на великия Аспарух,който е спасител а не създател на България. Той имал телосложение на силен и непобедим воин- чисто бял европеид,висок навярно около 2 м,едър и несъмнено синеок. Лицето му било набраздено с белези от битки,но бил красив по всички европейски стандарти- мъжествен и професионален победител,който е свикнал да преодолява всички трудности. Вероятно не носел брада и мустаци и никак не приличал на оня старец,който често ни показват вместо него. Шлемът му несъмнено е имал грива,а самият той носел рус чембас и вероятно е бил с И.Ч.Д. Много повече приличал на обветрения образ на Шварценегер,който ни показват по филмите отколкото на онова,което ни се представя във всичките му досегашни паметници,проектопаметници и гротескни изображения,правени от примитивни начинаещи "художници".
Косата му била прилежно сплетена,сресана и фризирана- както подобава на велик но обичан император и няма нищо общо с ония разплетени дамаджани,които му вменяват бояджиите,наричани в социалистическо време "художници". Бил облечен в прекрасно изглеждащи златотъкани и копринени дрехи,обсипан със злато и скъпоценни камъни,блестящ от бижутерия и от козметика- да,и от козметика! Обкръжаващата го свита блестяла от злато и скъпоценности,а много от хората в нея били негови роднини (близки и далечни братовчеди, братовчедки, братя, сестри, зетьове, снахи, синове, дъщери и т.н.),чието облекло не се различавало много от онова,което носели европейските и византийските сановници в онази епоха. Говорел е няколко чужди езика и имал повече познания по политика,дипломация,история,икономика и управление от повечето други европейски владетели.
По време на война около него имало голям брой военачалници и императорска гвардия с няколко вида боздугани,къси и дълги бойни секири,саби,мечове,махайри,няколко вида копия и различни бойни знамена: хоругви,конски опашки,петли,лабаруми (либрини),знамена от плат с изрисувани символи,кръстове и драконови знамена. Вероятно е имало части с алебарди и арбалети- оръжия,непознати на останалите европейци. Воините били предимно руси и синеоки,облечени в позлатени и посребрени брони,конете също. Владетелят несъмнено е носел и червено наметало: символ на неговия праотец Марс-Дионис,а в обкръжението му се числяла и немалка жреческа колегия,обслужваща култа към най-популярните Български богове. Жреците носели дървени таблички с "рунически" (йероглифни) молитви и религиозни химнове,а сред тях имало будистки и християнски свещеници от арианския обред. Така ще да е изглеждал великия Аспарух- обкръжен от голяма бляскава свита,блестящ и поразяващ въображението.
Ето как се оказва,че проучените по-горе владетелски имена нямат нито туркомонголски,нито чувашоалтайски или ирански произход а са си чисто Български- лесно доловимите техни аналози в говоримия ни език доказват това. Те потвърждават вече изградилото се схващане,че много от безбройните загадки на Българското минало може да бъдат разгадани с помощта на Езиковата археология и на наличните изворови данни,а величието на древната Българска цивилизация е непреходно и неговият блясък по волята Божия ще озарява както миналите,така и бъдещите векове на човечеството.
Всъщност исках да напиша сакралната геометрия в архитектурата на София !
Нали София на гръцки език означава Мъдрост !
Това подчертава и наложилата се като символ на столицата ни статуя на Света София - една идея на скулптура Георги Чапкънов и архитекта Станислав Константинов, която нагледно илюстрира Пресветата Мъдрост !
8.08 метровата статуя е със символите на славата и мъдростта.
Носи короната на Тюхе - древногръгцата богиня на Съдбата .
В дясната ръка е триумфалния лавров венец на славата, а в лявата ръка
стиска няколко антични монети, като на лакътя на същата ръка е кацнала
една сова - символът на мъдростта.
Ако сте любители на мистични приключения и сте чели "Шифърът на Леонардо" или "Шестото клеймо" на Дан Браун - не се прехласвайте в сакралната геометрия на Париж или площад "Свети Петър" в Рим.
Просто се огледайте в сърцето на столицата ни - София(Мъдрост) и ще откриете много по-впечатляваща сакрална геометрия, сътворена от дедите ни .
Ето ви един красноречив пример за това, което говоря...
Това е сърцето на София ! Видяхте ли вече символът !? От тази гледна точка той просто "вади очи" на този, който го гледа. Навярно не сте !
Гьоте казва, че "човек вижда само това, което знае" !
На вас са ви казали, че в сърцето на София е Президентството, Министерския съвет, бившата сграда на ЦК на БКП - сега превърната в част от Народното Събрание. може би "виждате" храма " Света Неделя", или разпознавате в дълбочина сградата на Българска Народна Банка ? на това са ви учили - това "виждате"
Сега аз ще ви дам друг ракурс на панорамата,която ни открива тази снимка .
На картата на София, мястото изглежда така !
Ако още не сте "видели" това,което ви показвам - време е да ви го представя !
Това е девен рунически знак, който българите носят още от Сътворението (или поне от неолита)
"Тази публикация цели да изтръгне знакът IYI от средновековния кафез, в който пребивава и до ден днешен."
един от най-разпространените свещени символи на древните Българи е семиотичния знак на слънце - бога - IYI (ИУИ).
Предлагам ви екстравагантната хипотеза, че центърът на древна Сердика, на средновековен Средец и на съвременна София е построен върху графиката на руническия знак IYI !
Снимката е направена от TimeLapse Bulgaria
Това е свещено пространство ! Посоката е ориентирана Запад - Изток !
Започва със статуята на "Света София", която е в основата на руната - очертана от сградите на българската държавност . Пред нея (през уличното платно) е църквата "Света Петка", в която легендата разказва,че е погребан Апостола Васил Левски. В дясно, затвореното пространство зад Президентството, е ротондата "Свети Георги", от времето на Константин Велики .
В левият двор зад Министерския съвет, навярно има нещо неоткрито до момента(или се премълчава) - такава е логиката на картината.
Всъщност това пространство, което описах току - що е в близост до Западната централна порта на Сердика, през която на Великден, 9 април 809- та година гражданите отварят портите на крепостта и хан Крум влиза в града, и го превръща в българска територия.
Цялото това свещено пространство прилежащо в зоната на свещения знак IYI завършва с още една "Света София" ! Това е базиликата от IV век, която днес е действуващ православен храм и паметник на културата. Тя се намира точно по средата на разтварящите се рамене на свещената руна !
На картата перфектно се вижда симетрията на руната и разположените в нея и около нея свещени обекти .
Надпис от Белинташ
Изображение на колобър със знака IYI от тракийско светилище Раюв камък в Еленския балкан.
Постът не е диета, нито обикновено въздържание от блажна храна, нито пък дори въздържание от лоши мисли, думи и дела, както са се опитвали да го определят някои. Постът не е вървене по пътя, който проправят правилата, а слизане в същността на нещата и израстване в Христа.
„Трябва ли да постя цяла седмица без олио, за да се причастя?” „На този и този празник не бива да се яде риба”. „Необходимо ли е да се изповядвам преди всяко Причастие?” „Не мога да се причастя, защото вчера ядох нещо, в което има следи от мляко”.
Един прост въпрос, който би могъл да замени всички тези въпроси, и който наистина дава отговор дали целта на поста е изпълнена: „Срещнал ли съм се с Христос?”
Това е същността на поста, същността на нашето съществуване. Всичко, което е повече от това, е външно, а понякога и маловажно. Стълбата служи за това да се изкачим по нея до върха. Онзи, който започва да се изкачва по стълбите, и тогава анализира всяко стъпало, тълкува го, спира се, връща се – очевидно не е имал ясна цел, с която е тръгнал да се изкачва. Или няма ясно желание и копнеж да се срещне с Този, Който го очаква на върха на стълбата.
Постът не е диета, включваща въздържание от блажна храна, нито само въздържание от лоши мисли, думи и дела, както някои са се опитвали да го дефинират. Ако постът се сведе до това, той би бил обикновено отрицание, отхвърляне на нещо, което така или иначе присъства в нашия живот. Тогава постът е нравствено и телесно очистилище, през което преминаваме, та след като се очистим, Бог да ни възнагради със Своите блага: човек заработва своето спасение с личен труд. Всичко това води човека до лицемерно пуританство и привидно, външно благочестие. Той става ласкател на Бога, с цел да получи от Него някаква полза: душевен мир, телесно здраве – главна цел на поста става нашето лично благо. Постим, за да ни бъде добре. Но това не би трябвало да бъде наша главна цел, то е само следствие от осъществяването на целта.
Христос е цел. За да се приближим към Христос, просто трябва да излезем на среща с Него. И то не само чрез Причастието. Да не се заблуждаваме, само по себе си Причастието не е цел. Целият наш живот е Анафора – Приношение на Бога. Ако литургийното приношение и бездушният пост е всичко, което сме принесли на Христос, тогава с нищо не сме по-добри от евреите, които са принасяли жертва, а не милост (Мат. 9:13).
Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий. (…) Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне (Ис. 58:5-10).
Христос е цел. Той не иска ние да се чувстваме така, сякаш жертваме нещо заради Него, а да се радваме на срещата с Него. Ако Господ е в нас, Той ще свидетелства за Себе Си чрез нас. Ще оказваме милост, ще разпространяваме мир, ще бъдем утеха и помощ, ще се радваме с онази истинска евангелска радост, а това не е радост, която ограничава и забранява, а радост, която призовава и протяга ръце. Ще вършим дела на любов не за да заслужим спасение, като че сами по себе си можем да заслужим нещо. Не, ще обичаме и ще свидетелстваме за тази своя любов заради Христос в нас, без да търсим нищо свое, както постъпва истинската любов (1 Кор. 13:5).
Нашата молитва трябва да бъде и вик на душата, и песен на Небето, ако имаме жива вяра и доверие в Бога. Всичко това е нашият свободен принос към Бога, и когато приемем Светите Тайни, Господ прави целия наш живот светиня и тайна. Ако направим всичко това, тогава няма и да делим времето на постно и блажно, защото през цялото време, което сме тук, ще живеем с Христос, започвайки още тук своя живот в Небесното Царство. И със сигурност постът за нас няма да бъде време на забрана, а време за още по-усърдно опознаване на себе си другите. Време, когато да плачем и да се веселим пред Възкръсналия и с ближните. Когато разберем колко сме малки, но и велики. И колкото вечност е поставил Добрият Бог в нашите ръце, за да разполагаме с нея. Единственият начин да я задържим, е да протягаме тези ръце към другия.
Автор: Марко Радакович
www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%80/a-18625712
Едно изгорено бебе и едно момиче, починало след нападение с нож: Израел е в шок след насилието от миналата седмица. Кой може да спре еврейския терор, след като омразата спрямо араби и хомосексуални лъха дори от Кнесета?
Извършителят на нападението срещу участници в гей парада
Дали историята в Израел не се повтаря фатално? "Насилието разрушава основите на израелската демокрация. То трябва да бъде осъдено, изолирано и премахнато!", гласи дълбокото убеждение на бившия израелски премиер Ицхак Рабин. Малко след като произнесе тези думи, той бе убит с два куршума от пистолет "Берета". С убийството на израелския премиер през 1995 година, еврейският терорист Игал Амир въвлече Израел в дълбока криза. Днес много израелци си припомнят това време. Както и тогава, пропастта между ултрадесните и либералите в страната става все по-дълбока и изглежда почти непреодолима.
Миналия четвъртък един ултраортодоксален евреин нападна с нож участниците в гей парада в Ерусалим. В неделя едно 16-годишно момиче почина от прободните рани. В нощта срещу петък пък евентуални радикални еврейски заселници подпалиха къщата на палестинско семейство в Наблус. В пожара загина малко дете, а братът и родителите на бебето са в болница с опасност за живота.
Омраза и в правителствените среди
"Нито един израелски политик, било то от левия или от десния лагер, не одобри тези престъпления, тези ужасни убийства", казва професорът по социология Гидеон Аран от еврейския университет в Ерусалим. "Някои отделни политици обаче насаждат допълнително омраза сред радикалите с расистки, антиарабски или хомофобски лозунги", допълва социологът. "Малко са "лудите", които вършат подобни. Но е факт, че съществува един съюз, една скрита, често неволна връзка на емоционално ниво спрямо по-разумните конвенционални десни сили. И тази връзка стига до правителствената коалиция", казва Гидеон Аран.
В нощта срещу петък в Наблус беше убито малко дете
Това е навлязло толкова дълбоко вдясно в политическия спектър, както при нито едно друго правителство в 70-годишната история на Израел. Въпреки че израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че "ще се бори с всички сили срещу феномена на омразата, фанатизма и тероризма от всички възможни посоки", самият той е обвиняван в това, че подклажда антиарабски настроения. Така например на 17 март, в деня на преизбирането си, Нетаняху предупреди за опасността от това "арабите да се юрнат на тълпи към урните". И международната критика не закъсня.
Коалиционният партньор от партията "Еврейски дом" пък съвсем открито подклажда антиарабски и хомофобски настроения. През 2014 година министърката на правосъдието Айелет Шакед публикува в профила си във Фейсбук цитати от един израелски автор, с които разбуни духовете. В тях палестинските деца са наречени "малки змии", а бомбардировките над цивилни граждани биват оправдани. Неин съпартиец пък окачестви реакциите срещу нападението, извършено на гей парада, като "лов на вещици". Малко преди това той нарече парада "парад на зверовете".
Червената линия на радикалите
Всъщност дори и ултрарелигиозните кръгове в Израел осдъдиха остро нападениеяа срещу еврейските участници в гей парада. "Десните радикали в Израел правят разлика между нападенията срещу евреи и неевреи. Много от тях никога не биха нападнали евреи. Точно това е червената линия, която години наред не беше прекрачвана", казва социологът Аран и допълва: "Ето защо това нападение разедини лагера на ултраортодоксалните. Мнозинството осъжда нападението. Но има и някои, които подкрепят извършителите."
През уикенда множество израелци излязоха на протест срещу насилието
Израелското правителство обяви, че в бъдеще възнамерява да подхожда еднакво твърдо както срещу еврейските терористи, така и срещу палестинските. В неделя кабинетът реши, че властите могат да задържат и еврейски заподозрени без обвинение и защита.
През уикенда хиляди израелски граждани излязоха на улицата на протест срещу насилието и омразата. На демонстрацията в Тел Авив реч държа и Насер Давабше, чичото на убитото бебе. "Настояваме да се сложи край на мъките на нашия народ! Искаме да бъде угасен огънят на омразата!", каза той. Демонстрацията беше проведена на Площада на израелските царе, който днес носи името на Ицхак Рабин. През 1995 година, малко преди да бъде убит, Рабин изрази на същия площад надеждата си за мир.
РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА Религията като оръжиеЕкстремистките израелски заселници представляват сериозна заплаха - те постоянно нападат палестниците и така органичават възможността за действия на израелското правителство, предупреждават експертите. (03.07.2014)
Ултрадесният ИзраелОт години Израел залита все по-надясно. От лявото мирно движение е останала само бледа сянка, а ултрарадикалните и расистки разбирания за "палестинските врагове", все повече завладяват центъра на обществото. (14.07.2014)
Казармата и ТалмудътУлтраортодоксални евреи в Израел излязоха на протести срещу задължителната военна служба. Правителството има своите лостове на принуда, но в крайна сметка май ще се окаже, че цялата олелия се вдига всъщност заради пари. (12.02.2014)
- Дата 04.08.2015
- Автор Петер Хиле
- Ключови думи Израел, терор, терористи, евреи, Бенямин Нетаняху, насилие, Игал Амир, Айелет Шакед
- Сподели Изпрати Facebook Twitter google+ Още...
- Напишете коментар Участвайте в дискусията
- Вашето мнение: Пишете ни!
- Отпечатай Отпечатай тази страница
- Permalink http://dw.com/p/1G9Oi
Иван Бутовски
Публикувано на: 18.04.2013
ЕКЗЕКУЦИЯ: Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев са обесени публично.
Петър Абаджиев
Петър Задгорски
Марко Фридман
Георги Коев
Асен Агов
Димитър Хаджидимитров (Митрето)
Николай Петрини
Деветнайсет души, замесени в най-масовия терористичен акт в България - взрива в църквата "Св. Неделя", умират в ужасяващи инциденти, сякаш преследвани от проклятие.
Това разкри в. "168 часа" 88 години след чудовищното престъпление в центъра на София.
На 16 април 1925 г. в столицата е извършен най-страшният атентат у нас. През целия XX век, чак до атаките на 11 септември 2001 г. срещу Световния търговски център, той държи и печалния световен рекорд по броя на жертвите.
Загиват много невинни жени и деца, ученици, студенти и военноинвалиди. Само за миг са убити и повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история.
Потресаващи са както избраното място, така и посланието на авторите на безсмисления взрив. Едва ли случайно той е извършен точно на Велики четвъртък, като адската машина е поставена не къде да е, а в християнски храм и то по време на погребална служба. На всичкото отгоре, като знак за тотална атака срещу държавността, денят 16 април съвпада и с датата на приемането на Търново конституция. Веднага след провала на целите си ръководството на БКП се опитва да скрие истината за своето решаващо участие в престъплението. Заради това и съвременната историческа наука все още е в дълг по отношение на голяма част от фактите около атентата. Това признават и историци, които от години изследват темата. Нещо повече - не са добре известни и подробностите за съдбата на някои от главните действащи лица, показва разследване на "168 часа".
Оказва се, че по исторически данни всичките
преки извършители на безпрецедентното престъпление не са умрели от естествена смърт
През 1945 г. като политически офицер от Червената армия у нас се завръща Петър Абаджиев. Той е с огромни заслуги към новата комунистическа власт, има издадена задочна смъртна присъда от предишния режим, и затова в България го очаква бляскава военна кариера. За по-малко от година става зам.-командир на 1-ва пехотна дивизия. Издига се в чин - от подполковник е повишен в полковник, а малко по-късно е назначен и за зам.-командир на Въздушни войски. Вероятно съвсем скоро е щял да стане и генерал, но... през април 1946 г. животът му е прекъснат при нелеп инцидент.
Загива в зверска автомобилна катастрофа на шосето към летище "Враждебна".
"Възмездието го застигна! И той си получи заслуженото наказание заради взривения храм и стотиците невинни жертви!", говорят софиянци, у мнозина, от които по това време още не са затихнали спомените за чудовищния атентат в катедралата, която по това време носи името "Свети Крал".
"При едни маневри Абаджиев е пътувал начело на колоната във военен автомобил. Той е бил в открита командирска кола и е седял на мястото до шофьора. Става катастрофа, при която колата се обръща. Тогава не е имало колани и при удара вратът му попада в рамката на предното стъкло, счупва го и под тежестта на автомобила отрязаната му глава отхвръква на 7-8 метра встрани от пътя. Тогава научих за подробностите по случая от сигурни източници. Спомням си, че по това време
все още излизаха опозиционни вестници,
които също отразиха случилото се, а за хората беше истинска сензация, защото го приеха като справедливо възмездие за участието му в атентата", разказва 90-годишният Никола Куртоклиев, бивш офицер и съвременник на събитието.
"Не бива да се забравя, че атентатът в черквата "Света Неделя", при който загинаха 213 души на място и още 67 впоследствие, а повече от 500 бяха ранени е само едно от поредицата кървави дела на партията на българските комунисти, чиято история няма нищо общо с демокрацията, както се опитват да ни убеждават днешните наследници. Вярно е, че по закон няма колективна вина, но тя съществува в съзнанието на българския народ и е тяхна", възмущава се той. - През 1918 г. пак те вдигат войнишкия метеж, при който се дадоха толкова много жертви. Тяхна е вината и за убитите в болшевишкото въстание през 1923 г., след което водачите им изчезнаха яко дим през Сърбия".
Атентатът в "Света Неделя" е най-зловещото и най-неизвестното събитие в новата българска история. Днес малко наши съвременници знаят за него, а информацията за него е нищожна, признават и историци.
"Действително Петър Абаджиев е загинал при катастрофа през април 1946 г. в района на летището и във военните архиви има документи за това, но не знаех подробностите", потвърждава и доц. д-р инж. Георги Кокеров, който от години работи по темата с атентата.
"След атентата успява да избяга в Съветския съюз с помощта на организиран канал, но вероятно не през сръбската, както се смяташе досега, а през турската граница. Дървообработващо предприятие в родния му Тетевен дълги години носеше неговото име, а си спомням, че поне до 2009 г. на видно място в града стоеше и барелеф с неговия образ", допълва военният историк, който е полковник от резерва.
Катастрофиралият е главният организатор и ръководител на атентата. Като началник на Софийската терористична група Петър Филипов Абаджиев е
внесъл пакетите с взрив в църквата
Той е и човекът, организирал и наредил убийството на генерал Коста Георгиев, извършено с цел да се събере държавният елит на погребението му.
Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, на чието опело да присъства политическия и военен елит в църквата "Света Неделя", за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. Накрая е набелязан депутатът от управляващия по това време Демократически сговор генерал Георгиев. Убийството на запасния генерал е извършено вечерта на 14 април около 20 ч., когато той заедно с внучката си отива към църквата "Св. Седмочисленици". Ликвидиран е от членовете на наказателната група на Петър Абаджиев - Атанас Тодовичин и Живко Динов. Атентатът, осъществен по време на Страстната седмица през 1925 г. е подпомогнат от Коминтерна и е замислен като отмъщение за репресиите след провалилото се Септемврийско въстание. Целта е
с един замах да бъдат убити цар Борис ІІІ и членовете на правителството
Неофициално и тайно комунистите се надяват с обезглавяването на държавата да се стигне до вълна от революционни действия, които да доведат до създаване на съветска република. С практическото изпълнение се заема Военната организация на БКП, която за осъществяването на плановете си е привлякла на своя страна и леви земеделци в т. нар. Единен фронт.
Още в средата на март на тавана на църквата са внесени 8 пакета взрив. Петър Абаджиев и Асен Павлов, представени на клисаря Задгорски съответно като Иван и Петко, се заемат да поставят и 5 пиротехнически запалки с дълги по 1,5 - 2 м огнепроводни шнурове. Подготвеният пакет с размери 60/50/40 сантиметра те увиват в зебло и завързват с въжета. Краищата на фитилите трябвало да се поставят в кутия със спирт, който да се запали от определения технически извършител на атентата - Никола Петров (Васко). По сведения, събрани от доц. Кокеров, злодеят Петър Абаджиев има и друга страшна и зловеща идея. Иска на тавана да се заредят шрапнели, които, като се взривят, ще увеличат поразяващия ефект. Обмислял е и да се сложат бойни общоотровни вещества, така че никой да не излезе жив от храма след взрива. В крайна сметка оставят само съд с малко повече от литър концентрирана сярна киселина - колкото са успели да намерят.
"Взривното вещество не е известно и в България е било изобщо непознато. Затова свидетелстват експертите по делото, които не са могли да определят вида му. Един от тях, професор Караогланов от Софийския университет, определя количеството на около 50 килограма, докато други считат, че е по-малко. През лятото на 1926 г. в землището на село Слатина, Карловско, са намерени
две газови тенекии с
взривна смес, както и
ловната пушка на царя
Тогава специалистите са доказали, че става въпрос за същото вещество, използвано при атентата", обяснява историкът Кокеров.
Пакетът е поставен над колоната, която е срещу южната врата и под самата основа на главното кубе. На 16.04.1925 г., Велики четвъртък, адската машина е задействана. Жертвите в момента на експлозията са минимум 213, ранените - повече от петстотин, загиват жени и деца. Сред загиналите има 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-има капитани, 3-ма депутати и множество граждани. По случайност
всички членове на правителството се отървават с леки наранявания,
а цар Борис III не е в църквата. Закъснява, тъй като присъства на погребенията на убитите при нападението срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
"Трябва да имате предвид, че за народа събитието е било нещо изключително страшно и взривът е оставил трайно впечатление у свидетелите. Преди години съм разговарял с един човек, който е роден през 1902 г. и тогава е живял в центъра на София. Той разказваше, че някъде малко след три часа е чул оглушителен гръм и ужасен трясък, а от ударната вълна са паднали прозорците на сградите чак до Централна гара. Човекът казваше, че по-късно, дори по време на бомбардировките, когато пак е бил в столицата, не е имало нещо подобно", разказва доц. Кокеров. "Неописуем е бил и ужасът на хората, когато останките на загиналите са изнасяни от развалините и са ги нареждали до оградата, с която е бил заграден по това време храмът, за да могат близките да си ги познаят", споделя ученият. Що се отнася до историята с възмездието, тя изобщо не е случайна. В тази връзка "168 часа" направи собствена историческа справка и се оказа се, че всички 19 лица, замесени пряко в терористичния акт, са загинали или при ужасяващи инциденти, или от насилствена смърт. Всъщност загиналият в катастрофа Петър Абаджиев е бил последният оцелял от заговорниците, ангажирани с пъкленото дело.
Учудващо е, защото, както е известно, от десетте души, осъдени по делото за терористичния акт, реално са изпълнени само 3 смъртни присъди. Публичната екзекуция се е състояла на 27.V.1925 г. в района на старите еврейски гробища в София.
Първият осъден да бъде обесен публично е клисарят Петър Задгорски, който е бил член на комунистическата партия до Септемврийското въстание, а след това неин симпатизант. Всъщност само на него и на Абаджиев присъдите са за пряко участие в подготовката на атентата. По своя инициатива прислужникът в църквата се свързва с Димитър Хаджидимитров (Митрето), сътрудник на разузнаването във Военната организация на БКП, и го уведомява, че разполага с ключове за тавана на черквата, където могат да се укрият военни материали. С негова помощ Петър Абаджиев внася и взривното вещество в храма между 18 януари и 3 март през 5 - 6 дена. Внесени са 8 пакета по 6 килограма, общо около 50 килограма.
При всяко внасяне на взрив на клисарят Задгорски се плащат по 1000 лева, а на два-три пъти му дават и по 2000 лева, като за "услугите" е получил общо 11 000 лева
Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15,20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
В крайна сметка след злодеянието, изоставен от ръководителите си, които преди това са му обещали безпроблемно бягство, той е принуден да се предаде в Обществена безопасност още на следващия ден - 17 април.
Сред обесените публично е и Марко Фридман. От 1924 г. той е член на Централната военна комисия при ЦК на БКП и участва активно в подготовката на атентата в църквата. На 26 март 1925 г. е ранен в престрелка с полицията, а на 16 април вечерта полицията го арестува в къщата на Адела Николова. Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, заявява, че
с ясно съзнание е влязъл в една нелегална организация,
с крайна цел - повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския преврат комунистическата партия е трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да дойде пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора.
Третият, увиснал на бесилото, е Георги Коев. Той е подполковник от запаса, член на БЗНС и сътрудник на Военната организация. След атентата укрива Иван Минков, един от ръководителите на Военната организация в жилището на брат си, а
впоследствие го предава на полицията
Други двама леви земеделци, чиито имена се свързват с атентата, са Николай Петрини и Христо Косовски. Те са заловени при ареста на Марко Фридман и са убити без съд в Дирекцията на полицията. Впоследствие на процеса са осъдени на смърт.
Петрини е син на руски инструктор в българската армия. Завършил е Военното училище в София. По време на Балканската война 1912-1913 участва като доброволец в Македоно-одринскотото опълчение.
Участва и в Първата световна война, а по време на управлението на БЗНС (1920-1923) служи в гражданското въздухоплаване. След Септемврийското въстание е сред водачите на левицата в земеделския съюз и се застъпва за единодействие между комунисти и земеделци. На изборите през есента на 1923 г. е избран за народен представител. През 1924-1925 година Николай Петрини е и един от основните участници в неуспешната подготовка на въоръжен преврат или въстание срещу правителството на Александър Цанков със сръбска помощ.
През април 1924 година преминава нелегално българо-сръбската граница. Участва в организирането на канали за пренасяне на оръжие в България и координира действията си с поддържаната от сръбското правителство земеделска и комунистическа емиграция в Белград. Сходна е съдбата и на Христо Косовски, който също е ветеран от войните. В края на 1924 г. става член на Постоянното присъствие на БЗНС и на военния комитет на Единния фронт между БЗНС и БКП.
На 30.04.1925 г. в Пловдив при опит за бягство е убит и още един дружбаш - Асен Агов. Той също е свързан пряко с престъплението, тъй като е доставил взрива за атентата. Някои от главните лица, взели активно участие в подготовката, като свръзката на клисаря Димитър Хаджидимитров и Асен Павлов, който
заедно с Абаджиев поставя фитилите,
са разкрити и ликвидирани още преди взривяването на експлозивите. Като член на ръководството на Военната организация Хаджидимитров, по прякор Митрето, организира партийни войнишки групи в армията и въоръжени работнически групи в кварталите и предприятията в София. Участва в изнасянето на пушки, картечници и пистолети от Военния арсенал. За тази дейност Хаджидимитров е арестуван още през януари 1925 г., подложен е на инквизиции и е умъртвен в полицията.
Помощникът на Абаджиев Асен Павлов е задържан на 26 март вечерта след престрелка в нелегалната квартира на БКП на ул. „Русалка" в София и по-късно убит от полицията. Петима от наказателната "шесторка", натоварена от военното ръководство с подготовката на атентата в черквата "Света Неделя" - Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Никола Петров, Живко Динов и Атанас Тодовичин, успяват да се укрият и впоследствие да емигрират от страната.
През май 1925 г. след кратка престрелка с гранични части в района на Годеч, конспираторите преминават границата с тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци. Успели да се измъкнат, изненадващо за тях, голяма част от извършителите намират смъртта си точно в Съветския съюз - световната сила, в която безрезервно вярват и с чиято материална и морална подкрепа се ползват. Сякаш преследвани от възмездие за чудовищното престъпление, което са извършили, много скоро те са убити или погубени в концлагери.
В съветски концлагер загива комунистическият терорист Никола Петров, техническият изпълнител, който
запалва фитилите на тавана на черквата
Той е роден на 30 ноември 1906 г. във Велес. Остава сирак, защото баща му е загинал като македонски революционер и на петгодишна възраст е доведен в София. Отглежда го негова братовчедка. Завършва четвърто отделение и започва работа като чирак обущар. През 1924 година става терорист с нелегално име Васко. Участва в кражби на оръжие и убийства на полицаи. В края март 1925 г. Петър Абаджиев, Петър Задгорски и Никола Петров се срещат в бирария "Радост". Тогава Абаджиев съобщава на Задгорски, че Васко е момчето, натоварено да възпламени взрива. На тази среща Абаджиев нарежда на клисаря да пусне Васко на тавана и когато дойде време за действие, да му даде знак чрез почукване на таванската врата. При получаване на сигнала Васко трябвало да сипе спирт в тенекиената кутия, където се намират краищата на петте фитила, и да го запали. Уточняват и как след това ще избягат. По-късно на процеса Задгорски описва Никола Петров като "нисък, широкоплещест, с черна коса, подстригана първи номер, с кестеняви очи и на видима възраст 22-23 години".
На 14 април вечерта в бирария "Тигър" Петър Задгорски и Васко имат нова среща. На нея Васко е довел и друго лице, което назовава Атанас. Това е шофьорът, който според предварителната уговорка трябва да ги откара зад граница. На 15 април Васко отива при клисаря и му съобщава, че "убийството на генерала е извършено". Казва му, че на другия ден към 8,00 ч. ще отиде на тавана на черквата и ще чака да започне опелото на убития генерал, за да запали фитилите. Строго предупреждава църковния служител да изчака и чак след като го види, че излиза, и той да направи същото. Уговарят се да се срещнат при автомобила, който трябва да ги отведе. Когато всичко е готово за опелото, клисарят Задгорски се качва на тавана и дава уговорения знак. Васко запалва фитилите и излиза през северната врата на черковния двор. Клисарят Петър Задгорски го последва и бяга надолу по ул. "Клементина" (днешния бул. "Александър Стамболийски") до кръстовището с ул. "Лавеле", откъдето са му обещали да го вземат. В крайна сметка, както е известно,
обещаният автомобил не е осигурен
и не чака на определеното място. Никола Петров се измъква, защото за конспиратор като него това е лесно, но клисарят Задгорски е оставен абсолютно на произвола на съдбата. Все пак бягайки, достига до ул. "Цар Самуил", където среща Абаджиев, който го укрива за една нощ в квартирата на Димитър Даскалов и Благой Камбуров, но после не идва да го вземе.
В петък на 17 април клисарят напуска скривалището си, лута се известно време из София и накрая отива при зет си, който го завежда право в полицията. Така в ръцете на властите попада
един от непосредствените извършители на атентата
Никола Петров се спасява и през май 1925 г. емигрира в Сърбия, а след това в Съветския съюз. Независимо от заслугите си към комунистите, само няколко години по-късно е въдворен и умира в трудов лагер.
В постелята си от старост не умират и убийците на генерал Коста Георгиев. Атанас Тодовичин (Янко), който по-късно разказва, че организаторът на атентата Петър Абаджиев му наредил най-късно до 14 април да убие генерала, също е емигрант в СССР. По данни на историците и той е убит в концлагерите на ГУЛАГ.
Помощникът на Атанас Тодовичин Живко Динов, с нелегално име Коста, който го охранява при убийството на генерала, също намира смъртта си в лагер в страната на победилия комунизъм. По време на атентата Динов подсигурява и Никола Петров. Като охраняващ е имал и задачата да се увери, че Васко е заел своя пост, и да съобщи своевременно за това на ръководителя на терористичната група Петър Абаджиев. Към 14,00 ч. Динов се среща с Абаджиев и му докладва, че подпалвачът е влезнал благополучно в черквата.
Такъв е случаят и с Димитър Златарев, ръководителя на Софийската военна организация, който подготвя пакетите с взрив, преди да бъдат внесени в черквата от Петър Абаджиев. По обяд на 15 април Златарев и Абаджиев се срещат в Борисовата градина, за да обсъдят конкретните подробности по атентата в черквата. Двамата решават, че "Никола Петров трябва да влезе още сутринта на тавана. Преценяват, че ако случайно го открият, той трябва да открие стрелба и независимо дали черквата е още празна, веднага да възпламени взрива, за да не попадне в ръцете на властта.
На тази среща, според по-късни разкази на Абаджиев, Златарев му нарежда: "Да се пали фитилът!" Шефът на Военната организация на БКП в столицата най-спокойно следи за изпълнението от един балкон и отброява оставащите минути до чудовищното събитие. Точно в 15,23 ч. по неговия часовник, когато митрополит Стефан започва опелото, се чува страшният взрив.
Златарев също е осъден на смърт по процеса, но задочно, тъй като успява да избяга в СССР. Сменя името си на "Фьодоров" и още през същата 1925 г. е приет за член на ВКП (б). В емиграция завършва военно-политическа школа и е награден с орден "Червено знаме". Започва успешна кариера на партиен функционер. Работи и в политотдела на железниците в гр. Перм. Издига се и до член на Бауманския районен комитет на ВКП (б) в Москва. Но в крайна сметка
проклятието застига и него - през 1937 г. е арестуван и убит по време на Сталиновите репресии
Пряко с атентата е свързан и секретарят на ЦК на БКП Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станке Димитров, с нелегален псевдоним Марек. Точно той занася идеята за атентата в Москва и я докладва в Коминтерна.
"В архивите има останали сигурни следи, запазено е писмо на Станке Димитров до Коста Янков, в което той пише:
"Аз съм "за", Виктор казва, че може"
Виктор е нелегалното име на Георги Димитров", казва историкът доц. Кокеров.
По-късно пред съратниците си Стефан Димитров прави всичко възможно да отрече и да си измие ръцете от кървавото дело. През септември 1926 г. Виенският пленум на комунистите взема решение да се извърши анкета по атентата с всички живи участници от партийното ръководство. Пленумът излиза със специална резолюция, с която се опитва да оневини Георги Димитров, но за Стефан Димитров е казано известното от по-рано, че при заминаването си от България е дал съгласието си и по-късно не го е оттеглил. Стефан Димитров възразява на записаното и прилага особено мнение. Заявява, че той е бил за терористичния акт, който "ще ни даде възможност да унищожим Обществената безопасност чрез събирането в черквата", но след срещата си с Васил Коларов в Москва бил станал "решителен противник на всякакъв атентат". Не е оттеглил формално съгласието си, защото е сметнал, че е излишно да го прави, оправдава се още Станкето. Накрая възмездието застига и него. Загива при самолетна катастрофа на 26 август 1944 г. край Брянск.
Според историците освен версията за възмездието, за съдбата на емигриралите в СССР има и друго, съвсем логично обяснение.
"Причината за гибелта им трябва да се търси в Георги Димитров и Васил Коларов
След случилото се те искат да премахнат всички преки участници в атентата, които по същество са "дребни риби", и по този начин да покрият участието си в терористичния акт", коментира доц. д-р Георги Кокеров.
"Събитията в България по това време не могат да бъдат разбрани правилно, без да се изясни какво се случва в Коминтерна. Както самото извършване, така и последствията от атентата в "Света Неделя" са пряко свързани с политиката на Комунистическия интернационал, който по това време представлява световна комунистическа партия, в която БКП е само една секция", споделя доц. д-р Лъчезар Стоянов.
"Това се отнася и за съдбата на конспираторите, успели да избягат в Съветския съюз. Сталин, който надделява в борбата за наследството на Ленин, променя концепцията за световната революция със своята идея за победата в една отделна страна. В тази ситуация техническите изпълнители на атентата се явяват и неудобни свидетели за предишния период в идеологическото развитие", обяснява ученият.
Още по-бързо намират смъртта си членовете на ръководството на Единния фронт, останали в България
Едно от възможните обяснения е, че за повечето от тях властта е имала достатъчно информация и преди взривяването на храма.
Пет дни след атентата, на 21.04.1925 г., мъчително умира ръководителят на Военната организация на нелегалната комунистическа партия запасният майор Коста Янков. Основен стратег и вдъхновител на атентата, Коста Янков освен това е член и на изпълнителното бюро на ЦК на БКП. Той е син на известния деец от Македоно-одринското опълчение Анастас Янков. Освен това е ветеран от войните и е женен за дъщерята на основателя на БРСДП Димитър Благоев Стела Благоева. През 1924 г. по съветски образец създава ЧК - специална наказателна група на партията. Започва гнусна и безразборна теорористична дейност. Идеята да се убие видна личност, чието опело би събрало най-първите мъже в страната, също е на Коста Янков.
За него често се споменава и фактът, че е племенник на Райна Княгиня. Сравнително по-малко известно е, че в същото време един от синовете на Райна Княгиня - генерал Иван Дипчев, е между ранените в атентата.
Като основен инициатор, полицията открива следите му и го обгражда в дома на подполковник Христо Коджейков на ул. "Малкара" в София. Завързва се дълга престрелка с полицейските части. В опит да го заловят жив, те изпращат парламентьори, но той отказва да се предаде. Накрая започват да хвърлят бомби, запалват къщата и той изгаря в нея.
Трагичен е краят и на Иван Минков, друг от ръководителите на Военната организация на БКП. Той също е убит веднага след атентата при опит за съпротива на ул. "Искър" 60 в София. Това явно е в съгласие с разбиранията му, защото малко преди кончината си, като член на щаба, той пише в "окръжно" до бойните групи: "...в гражданската война този от противниците ще има успех,
който не спазва никакви правила на хуманност и други дивотии..."
"Любопитен е фактът, че Коста Янков и Иван Минков до последно са се крили в квартирата на полковник Ангел Янков. Напуснали са къщата му сутринта на 16 април, но без всякакви скрупули не са му казали да не ходи в черквата и той загива в нея", разкрива доц. Кокеров в тази връзка.
Една седмица след атентата при опит да бъде арестуван се самоубива и друг замесен виден терорист - политическият секретар на БКП Иван Манев. Още през март след разкриването на нелегалната квартира на ул. "Русалка" 3 той заявява да предадат на Коста Янков, че "онова нещо трябва да стане", имайки предвид атентата.
Подобна е съдбата и на левия земеделец Димитър Грънчаров, осъден задочно на смърт по процеса за атентата. На 28 април е обкръжен от полицаи в тогавашното село Дървеница край София.
След престрелка,
за да не бъде пленен,
се самоубива
След като е осъден в отделен процес, на 11.06.1925 г. публично е екзекутиран и друг член на БЗНС, който е бил в течение с подготовката на терористичния акт - Иван Перчемлиев. За него се предполага, че тъй като е бил във връзка с генерал Никола Жеков, го е предупредил да не ходи в черквата. На 15 април около 10,00 ч. за този факт на своите съмишленици съобщава самият Коста Янков. "Наредих чрез Иван Перчемлиев да се даде на Жеков да разбере, че убийството на генерал Георгиев е дело на комунистите като протест за безбройните убийства, вършени от самата власт над техни другари", казва шефът на ВО пред Иван Минков и Димитър Златарев. Явно Перчемлиев е изпълнил задачата си, тъй като няма друго логично обяснение за факта, че Жеков наистина не присъства на опелото.
Бил ли е предупреден цар Борис ІІІ за атентата - четете в новия брой на в. "168 часа"
www.168chasa.bg/Article/1927967
by Евгени Веселинов • 2011/04/16 • 4 Comments
Църквата „Света Неделя“ след атентата, пощенска картичка. На тавана на църквата е качен общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.
ВИЖТЕ ВИДЕО СЪС СВИДЕТЕЛИ
Всеки атентатор на заплата и с премия
На 16 април 1925 г. се извършва най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света – Атентатът в църквата „Света Неделя“
На 16 април 1925 г. се извършва най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света – Атентатът в църквата „Света Неделя“.
На този ден, тогава Велики четвъртък в седмицата преди ВЕЛИКДЕН, група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София.
Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. Генералите, които са убити при този атентат, са много повече, отколкото всички генерали, убити по време на войните, които България е водила. Загиват кметът на София, Паскалев и областният управител Иван Неделчев.
Ужасът е неописуем, който е могъл да се движи, бяга, на другите е оказана първа помощ.
По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано. Изглежда много вероятно цар Борис ІІІ да е бил предупреден за атентата чрез ген. Жеков.Възможно е той да е чакал резултата, за да реши как да постъпи. Може би експлозията в “Св. Неделя” наистина е щяла да промени хода на историята. Но тази тайна царят отнася в гроба си.
Голяма част от целта на атентаторите да унищожат елита на държавата е изпълнена.
Съседните държави в отговор веднага мобилизират войски на границата – Югославия, Гърция и Турция. Нашата дипломация трябва да положи много усилия, за да парира техните действия.
ВИЖТЕ ПЪРВА ЧАСТ НА ФИЛМА ЗА АТЕНТАТА ТУК:
Един от основните изпълнители е клисарят на църквата „Света Неделя”, имал е ключовете, достъпа до църквата. Още през декември 1924 година група дейци на Военната организация на БКП вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“.
Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.
В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
ВИЖТЕ ВТОРА ЧАСТ НА ФИЛМА ЗА АТЕНТАТА ТУК:
ИДЕОЛОЗИ И ИЗВЪРШИТЕЛИ
… или още нещо, което може би не знаем
Извадка от статия на Антон Страшимиров – „Българската трагедия“, сп. „Обществено развитие“, год. III (1931г.), кн. 1, с. 7-13)
„Замисленият ужасен удар срещу „фашизма“ (да се избият министри, депутати и висши военни) е бил наистина решен – единодушно решен! – от целия таен централен комитет на обявената вече вън от закона комунистическа партия в България, а изпълнението е било възложено на военния отдел. И веднага се е пристъпило към подготвянето на удара. Обаче в самите комунистически среди е настъпило още в началото опомняне. Най-авторитетният член на комитета – философ-педагогът Тодор Павлов, роден в Щип (Сръбска Македония), бивш професор във висшите педагогически курсове, пръв е успял да надвие на отмъстителното заслепение, в което са били изпаднали всички. При денонощно заседание на тайния комитет този човек е успял да убеди другарите си в безплодността и чудовищността на деянието, което са замислили. И накрая всички са решили – пак единодушно – да изоставят този план – като безцелен и недостоен. Така е настъпило едно облекчение в душите. Но никой не е допущал, не е даже подозирал – че тези, от които е зависило прилагането на плана, и които също били гласували против него – че те ще продължат на своя глава замисленото и ще го доизкарат, въпреки всичко.“
Страшимиров се опитва да даде обяснение защо постъпва таказапасният майор Коста Янков, ръководител на военната организация, известен със своята „дисциплинираност“ и „идейна чистота като комунист“ /вижте по-долу кратка автобиография на пловдивчанина/.
„Всъщност майор Янков е бил в целия си предшестващ живот един от най-отчаяните български шовинисти (от голямата група на офицерите-македонци, в българската армия).“
Баща му, полковник Янков, бил и най-експанзивна фигура в дворцовата група на македонците офицери. През 1902 година, когато дворецът подбужда известното провокаторско горноджумайско въстание в Македония, полковник Янков повел чета, в която участвал и невръстният му син… Бащата загива в бой с турците още през войните. „Син му, злополучният майор Янков, направи кариера в армията, би се страстно и през трите, водени от българите войни за Македония, биде отрупан с всичките знакове на отличие и храброст. Из такава семейна атмосфера беше излязъл и през такава житейска кариера беше минал човекът, който предприе и доизкара ужасното злодеяние в София.“ Негови неразделни другари-македонци са се опитвали често да го „отклонят от комунизма“. Но той отсичал:
„Аз живея в Македония! И не давам ни петак за други идеи. А Македония можем спаси само като се облегнем на Русия. Всичко друго е предателство.“ „Ето с такъв дух и с такъв фанатизъм беше човекът, който извърши почти на своя глава атентата в Софийската катедрала…“ – пише Страшимиров.
И Антон Страшимиров се опитва да внесе поне малко разум в настръхналото от злоба, омраза и жажда за мъст българско общество.
Вестник „Дума“ открои с едри букви думите на Антон Страшимиров „Клаха народа си, както и турчин не го е клал“. Но, тези думи са само половината от едно изречение, другата половина на което е умишлено и старателно премълчавана и скривана десетилетия наред, за да се направи Антон Страшимиров удобен за официалната пропаганда и за да не се хвърли и най-малка сянка върху ореола на инициаторите и ръководителите на Септемврийското въстание.
Ужасен от кървавия и безсмислен терор, с който правителството си отмъщава не само на въстаниците, но и на цялото население в размирните райони, потресен от масовите убийства без съд и присъда, Антон Страшимиров решава да призове българската общественост да помогне на невинните жертви. Така се появява неговият знаменит апел, публикуван във в. „Лъч“ през ноември 1923 година.
„Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие от току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни – хулени и гонени често, от най-близките си – хиляди семейства на избити и арестувани. Нито тези, които подгавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както турчин не го е клал, – нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, останали на произвола през зимата…“
Както се вижда от цялото изречение, Антон Страшимиров осъжда не само правителството на Александър Цанков, но и тези, „които подгавриха надеждите на народните маси и забегнаха“, т.е. Васил Коларов и Георги Димитров.
Въпреки всичките ужаси, които преживява България по време на атентата в катедралата „Св. Неделя“ и след това, Антон Страшимиров все още вярва, че българското общество не е загубило съвсем своя разум, че то може да спре изтребителната гражданска война. През 1927 година той пише в своя вестник „Ведрина“:
„Не се ли пресити най-после робската отмъстителност и дивашкото кръвожадство. Стига жертви! Нека потърси всеки в своя кръг на призвание или професия колко крупни фигури изчезнаха през последните три години на страшни изпитания за всинца ни. Ще се ужаси и най-коравосърдечният.“
И след това изрежда 35 имена на видни интелектуалци, станали жертва на политическото насилие. Но тук са имената не само на Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и други леви дейци, жертви на белия терор, но и на десни интелектуалци, погубени от червения терор. Трети по ред в списъка е Никола Милев, талантлив историк, депутат от мнозинството, главен редактор на в. „Слово“, току-що назначен за наш пълномощен министър във Вашингтон. Не е пропуснал Антон Страшимиров и друга жертва на червения терор – журналиста Атанас Делинешев, редактор на десния вестник „Свободна реч“.
В заключение писателят заявява: „Този кървав стълб от бляскави имена ще ужасява поколенията. Ние сме шепа народ. Стига жертви!“
Уви! Поколенията не се ужасиха от този стълб от бляскави имена. През следващите десетилетия към него те прибавяха все нови и нови имена, все нови и нови жертви … „
Атентаторите са разкрити от агент Пане Бичев.Той е назначен още на 16 април от министъра на вътрешните работи. Дейността му е светкавична, макар да е назначен в деня на атентата. Бичев взема на работа веднага при себе си блестящия агент Петър Амзел, както и запасния подпоручик Никола Гешев.
Това е една от първите задачи на агента Гешев. Преди терористичния акт той имал леви убеждения, познавал се е с Димитър Благоев и е един от мъжете, които носят ковчега на Дядото по време на погребението му. Атентатът през 1925 г. обаче го пречупва и тръгва по антикомунистическата линия. Дейността на криминалистите и антитерористите е светкавична и много скоро са заловени преките извършители на терористичния акт– Марко Фридман, клисарят Петър Задгорски и подп. Георги Коев.
ПРЕКИ ОРГАНИЗАТОРИ И ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА АТЕНТАТА
Коста Янков (идеолог и организатор на атентата) е роден в Пловдив в семейството на видния български революционер полковник Анастас Янков и сестрата на Райна Княгиня. Съпруг е на Стела Благоева, дъщеря на съселянина на баща му Димитър Благоев. Член е на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП – тесни социалисти) от 1908 г. Завършва Военното училище в София 1908 г.
Димитър Златарев е български и съветски комунист роден на 5 август 1896 г. в гр. Ямбол. Член на БКП (1919). Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). През 1925 г. във връзка с нелегалната му дейност и активното му участие в Атентата в църквата „Св. Неделя“ е осъден задочно на смърт по ЗЗД.Емигрира в СССР, където е приет във ВКП (б) (1925). Завършва военно-политическа школа. Награден е с орден „Червено знаме“. Убит в СССР по време на сталиновите репресии през 1938 г. Генералният секретар на Третия интернационал Георги Димитров остава с един неудобен свидетел по-малко.
Марко Хаим Фридман е български евреин – член на БРСДП (т.с.) от 1911 г. Участва като ученик в Стара Загора в социалистически кръжок. Завършва право в Софийския университет. През Първата световна война е командир на рота. Член е на партийния комитет в софийския квартал Юч Бунар (1918-23), общински съветник в София (1923). Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). От 1924 г. е член на Централната военна комисия при ЦК на БКП и участва в подготовката на атентата в църквата „Света Неделя“. На 26 март 1925 г. е ранен в престрелка с полицията. След атентата на 16 април, Велики четвъртък, е заловен, и съден. Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, заявява, че имайки ясното съзнание влязъл в една нелегална организация, с крайна цел – повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след 9-юнския преврат, партията като една революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да дойде пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора. Признат за виновен по две от трите му предявени обвинения (по ЗЗД в свръзка с Наказателния закон, а последното със Закона за изтребление на разбойниците) и по съвкупност е осъден на смърт чрез обесване на публично място и обесен публично. Фридман посреща смъртта хладнокръвно. Дава последните си пари на палача, циганина Яшар, за да си свърши добре работата. Според Димо Казасов това е последната публична екзекуция в България.
Екзекуторитеса трима турски цигани – Юсеин, Ариф и Алиев. Тримата осъдени ги обесват на игрище. След убийството единият от палачите полудява. Самият той получавал огромна възбуда и удоволствие от всяка една екзекуция, в която участвал. Другият циганин е убит по време на сбиване.
Асен Павлов е български политик от БЗНС Пладне – роден през 1898 г. в село Александрово, Ловешко. Министър на земеделието в периода 9 септември 1944 – 17 август 1945 г. След това в периода 1946-1949 е народен представител в Третото до Седмото народни събрания. Почива на 3 октомври 1977г.
Клисарят Задгорски е човек с лъкатушна съдба. В продължение на 12 години работи в Русия преди революцията. Връща се заради Балканската война и се записва доброволец. След войната става партиен член, постъпва в църквата през 1921 г. а след Септемврийското въстание официално напуска БКП, но остава неин симпатизант.
ПАРАТА ПРАВИ БОРБАТА
За всеки внесен пакет на Задгорски се дават 1000 лева. Той получава общо 11 000. Освен това му е обещано, че с кола ще го измъкнат зад граница и ще го пратят в Съветския съюз, където го чака висок пост. В същото време Абаджиев заплашва Задгорски, че ако не сътрудничи или ги предаде го чака смърт. Както по-късно признава конспираторът Марко Фридман, всеки от партийните сътрудници получава заплата – ергените по 3000 лева, а женените – според членовете на семейството. Само за месец през ръцете на Фридман минават около 400 000 лева, които той изразходва по указания на Коста Янков. Самият Фридман взима 5000 лева месечно. Според репортера на тогавашния вестник “Свободна реч” след залавянето й през 1925 г. Цола Драгойчева признава, че и за най-елементарната услуга, на какъвто и да било член на партията, за каквато и да било работа се чакало възнаграждение. Парите за Военната организация идват от Съветския съюз през Виена, където е Задграничното правителство на БКП.
ПОДРОБНОСТИ ЗА АТЕНТАТА ТУК:
50-те най-големи атентата в българската история – Крум Благов
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
