Народът яде радиоактивни марули, а висшата номенклатура - агнешко от Австралия

През 1986 г. аварията в Чернобил за няколко дни остана скрита за българите. СССР съобщи за аварията след 2 дни, след като шведски станции засякоха висока радиация. В България до третия ден нямаше никакви официални съобщения, медиите мълчаха, а хората тръгнаха по излети и на село в градината. Когато най-после властта съобщи за аварията, тя беше представена като нещо ограничено, не толкова опасно, особено беше наблегнато, че за България няма опасност (виж по-долу видеото как се е движил радиоактивният облак по дни и часове).
Това беше съзнателна дезинформация от властта. А мнозина по това време спокойно си правеха салата от първите марули, поръсени от радиоактивния дъжд. В това време за висшата номенклатура са доставяни чисти храни и вода.

Отново ще разкажа как точно лъжеше властта през май 1986 г., които случайно научих тогава и после като журналист проучвах, за да опиша 10 години след събитията. Макар и след толкова време, хора, които са били свидетели, още се страхуваха да говорят за това. Предполагам и днес ще откажат да говорят.

Но случката е следната. Докато в емисиите на държавните радио и телевизия в началото на май 1986 г. текат успокоителни съобщения как всичко е под контрол и наличието на радиация в храните е под допустимите норми, в правителствения хотел „Рила” вече е минал специален екип от експерти, които взимат проби от водата от чешмите и от храните в хладилника и склада.

Хотел „Рила” по онова време е базата, която изхранва висшата номенклатура в държавата - там готвят за вкъщи за семейства на членове на Политбюро, членове на ЦК на БКП, министри, шефове на комитети и т. н. В стол-ресторанта на хотела пък имат право да се хранят по списък общо към 250 души. Top of the tops. В списъка на т. нар. „правоимеещи” (точно така го произнасят, с руски забежки, дори не правоимащи) - за доставка на храна, със специално разрешение на Живков присъстват и някои писатели като Елисавета Багряна и др., но те са изключения, които рядко са ползвали „благата”.

На другия ден след взетите проби екипът от експерти, сред които и лекари, се връщат в кухнята на хотел „Рила” и забраняват да се ползва вода от чешмата. „Не става дори за миене, не за пиене и готвене”, казва лекар от екипа. Във вътрешния двор на хотела са докарани две водоноски военен тип - едни цилиндрични цистерни на две колела, които се влачат от камион за походна кухня в армията.

На готвачите е наредено да ползват вода само от водоноските и с нея да мият дори чиниите. Прибрани са всички зеленчуци и меса. На тяхно място е доставено агнешко от …Австралия. Все пак е първи май, иде Гергьовден, висшата номенклатура трябва да хапне безопасно агнешко. Докарани са и някакви зеленчуци от Израел или Египет, за произхода им служителите не са много сигурни. Продуктите минават през тестове, за да попаднат на трапезата на първенците на държавата.

В това време средният българин се лепва вечер пред „По света и у нас”, за да чуе успокоителните съобщения, че в храната и водата няма радиационно замърсяване, което да застрашава здравето на населението. Всичко било в нормите.

Звучи прекалено конспиративно, нали? Възможно ли е една власт да остави населението си да пие вода с радиация, а за висшето й ръководство да има специално снабдяване. Според мен има и някакво недоразумение в цялата ситуация тогава. Хотел „Рила”, доколкото проверявах, е водоснабден от витошкия водопровод. Той към онзи момент доставяше вода за 8-10% от София. Много е вероятно само в него да е имало радиационно замърсяване, защото в него влиза вода от витошките потоци в горната част на планината и е възможно след дъждовете в края на април и началото на май да е попаднала радиация. Но властта не е предупредила съответните квартали да не ползват вода от чешмата. Дали въобще е мерила… За рилския водопровод, който е свързан с водата от язовир „Искър” вероятността от замърсяване е по-малка, защото обемът му е голям и концентрацията няма как да стане опасна.

Така или иначе мнозина софиянци усетихме, че ни будалкат и вечер ходехме да си наливаме минерална вода от Горна Баня. Там сме чакали на опашки от по 100 души в 1-2 часа през нощта.

За чест на тогавашния военен министър Добри Джуров той издава специална заповед за строг контрол на храната и водата в армията и тя до голяма степен беше опазена. Например има изисквания за проверки на месото, храните, сиренето да се изкисва и др.

Но извън армията и номенклатурата не се знае в различни краища на страната кой какво е изял, тъй като замърсяванията с радиация на територията на България са били неравномерни.

По онова време колега фотограф работеше в някаква служба, откъдето извади един военен гайгер-мюлеров брояч и в първите майски дни го взе със себе си в планината. „След дъжда пищеше”, ми каза той след един излет. Радиацията с малко, но прехвърляла границата на нормата! Става дума не за норми за замърсяване на храни, а за външно облъчване на човек! И това е измерено с онзи груб и приблизително точен уред. А този радиация след дъжда е изядена от мнозина заедно със зеленчука.

Мой роднина работеше в един специален отдел на министерството на здравеопазването и ми каза - „От някои райони на България млякото, което идва в София, е с радиация над нормата. Смесваме го с млякото, което е под нормата, така че общо да се получи в нормите и да не го хвърляме.” По онова време хората така научаваха важни новини - на ухо, от приятел от роднина и се предупреждавахме взаимно. И пълзяха слухове всякакви…

(Следва - Колко е засегнат българинът от радиация?)

 

• 23-04-2016 14:59
• 39611
• -5
• 166

• България
• 10 Коментара

Всичките големи мъже стоят отстрани и пушат цигари. Така образно и точно 16-годишният Ивайло Томанов, който спаси в петък тираджията, блъснал се в бензиностанция, описа ситуацията, за щастие, разминала се без жертви.

След като чул гърмежите Ивайло разказа пред камерата на bTV, че веднага тръгнал към обекта. Срещнал служителки на бензиностанцията. „Питах ги хора има ли там. „Има един човек, ама ти недей да отиваш!” – как така няма да отивам, ще го оставите да умре?! Всичките големи мъже стоят отстрани и пушат цигари...”, разказа Ивайло.

Според него шофьорът е заспал преди удара: „Свалих си тениската, вързах си я на лицето и газ към тира. Отворих вратата и викам – „Човек, ти гориш!”. Той се сепна и вика – „Къде съм?!”. Целият беше в кръв в лицето, човекът даже не знаеше че е катастрофирал”.

Междувременно, Ивайло казал на майка си да се качва на колата и да се отдалечи от района. Все още обаче имало хора в района на горящата бензиностанция, които не осъзнавали опасността: „Хора, на вас май ви се умира – ще гръмнат тия колонки, ще стане ад!”.

На въпрос дали не го е било страх Ивайло отговори: "За какво да ме е страх? Какво може да стане – или ще помогна на човека да излезе, или ще умрем и двамата."

Факти.бг припомня, че тежкотоварен камион се  вряза в бензиноколонка на 123-ия км на магистралата, при изхода за село Царацово. Избухнаха огромни пламъци., а бензиностанцията изгоря. Нямаше жертви, огнеборците се намесиха навреме, а хората в района бяха евакуирани.

Световната историческа наука е изумена от военният и административен талант на кан Аспарух. Той единствен за период от 700 години успява да създаде държава на Балканите, където римляните през 44 г. поробват траки, македони и гърци.

Опити да създадат държава на Балканите са правели готите след ІV в.: Аларих, Теодорих Страбон, Теодорих Амал. Но все безуспешни. Опити да завладеят тези земи правят авари и славяни, но не успяват да създадат държава.

Единствено кан Аспарух успява, при това безвъзвратно до днес, и създава Българска държава на юг от Дунав през 680 г.

Поклон пред гения на българщината. За съжаление, кан Аспарух Велики няма паметник в столицата на Република България, ето защо направихме допитване искат ли хората паметник на основателя и наш отец кан Аспарух Велики в София?

Проведохме следната анкета: „Кан Аспарух, основал нашата държава през 680 г., заслужава ли да има паметник в столицата? Кажете вашето мнение, аз ще го предам лично на кметицата г-жа Фандъкова.“

     Разбира се, ангажираните медии не забелязват такива анкети във Фейсбук, очевидно.

1426 споделяния до 11.05 ч. на 29 март 2016 г.

Получихме много положителни мнения, ето част от тези във Фейсбук:

Dimitar Popov: Да.

Temenuzhka Kicheva: Разбира се, че ДА! Направете анкета в нета и дайте възможност на хората да подкрепят идеята за паметник на хан Аспарух, а защо не и Алея на българските ханове, прославили България като хан Тервел-спасителят на Европа от ислямското нашествие…

Цветанка Симеонова: да

Драгомир Тотков: Да.

Tatyana Kresteva: Кан Аспарух не само заслужава да има паметник в София, задължително трябва да има!

Tagir Bulgary: Памятник нужен!!! Но на картинке погрудный бюст гигантского размера. Это не допустимо, так как выглядит смешно!

Vanq Ivanova: Да.

Antonina Boneva: Да!

Valeri Gicov: НЕ само в София...

Fani Penev: Да! Поздравления и благодарност за инициативата. А, Фандъкова да каже на Бойко да оправят и Аспаруховия вал, че е срамота да тъне в бурени.

Цветан Тотев: Да!

Anna Ivanova: da

Крум Дерменджиев: Този вариант отпадна, това е новата идея за паметник.

Мирослав Стоянов: Да

Данаил Антонов: Заслужава, но не в този вид.

Mariana Zaharieva: Изобщо няма нужда от потвърждение. Действайте!

Веселин Абаджиев: Да.

Bistra Georgieva: Точно там е мястото на родоначалника на българите!

Dragomir Bogdanov: Едно грозно нищо!!! Когато "Лилипутите" застанат пред него ,само ще виждат вътре в ноздрите му.Казвам го като дипломиран учител по рисуване и любител художник! Освен това бюст се прави на човек,за който се знае как е изглеждал. А Кан Аспарух е "действие" .Човекът който след много премеждия и войни основава Българска Държава на Балканите. Действие,човек на кон с меч в ръка.

Марияна Маринова: И точно там би стял много добре!

Irena Todorova: Абсолютно ДА.

Александър Ковачев: Това е мястото, с две ръце гласувам за.

Ilijana Zheleva: Само без светещи очи!

Пешка Тенева: Не

Петя Славкова: Със сигурност трябва!

Boriana Pavlova: Не

Veliko Parapanov: Кан Аспарух ( не хан!...хан е вид кръчма) 100% заслужава паметник наравно с всички останали български обединители.НО НЕ КАТО ОСНОВАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ.ЗАЩОТО ТОЙ НЕ Е ТАКЪВ! Кан Котраг ОСНОВАТЕЛ на Волжко-Камска България също има място като паметник в центъра на София!

Georgi Georgiev: daaa

Мариана Иванова: Чудесна идея!

Karate Klub Overfight: Да разбира се!

Rumyana Metodieva: Da

Toshko Lakov: АКО ТОЙ НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА МУ СЕ ИЗДИГНЕ ПАМЕТНИК .........ТО КОЙ ДРУГ ЗАСЛУЖАВА ..

Николай Димов: Държавата която е създал тогава не е включвала София.Той си има паметник където трябва.

Georgi Gochev: И не само в София!

Деян Максимов: da zaslujava

Петър Иванов: da da da

Lili Petkova: не е ли по-добре алея да се направи

Radka Taneva: Da vinagi , trqbva da se pomti istoriqta !

Дора Кънева: Въпросът трябва да се зададе по-иначе: ЗАСЛУЖАВА ЛИ СОФИЯ ДА ИМА ПАМЕТНИК НА ОСНОВАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ?! Моят отговор е НЕ!!!! Подходящите места са Плиска, Преслав, Велико Търново! Аргумент: Канът е СЪЗДАЛ Велика България и е посочил местоположението на столицата именно в центъра на земите ни.. Откакто мястото е променено, пътят на държавата както по територия, така и по БЪЛГАРСКО население главоломно върви надолу с тенденция към изчезване! И това е ФАКТ!!!

Кристиан Ганчевѣ: Абсолютно ЗА!!!

Pepi Jel: da

Kameliya Mitseva: Да бъде!

Petyo Prodanov: ДА

Латинка Костадинова: Да

Stoyan Lesov: Кан аспарух е освободил български земи! Основателя е кан автохол ! Искам паметници на всички български владетели

Мария Бончева: Да! И то внушителен!

Margarita Rancheva: 681 г. Да

Емил Петков: Алея на кановете

           И т.н., и т.н. .....

www.facebook.com/photo.php

СПОДЕЛЯНИЯ ВЪВ ФЕЙСБУК

Margarita Pavlova сподели снимка на Кирил Милчев.

Huy Xa сподели снимка на Кирил Милчев.

мариан димитров сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделили 8

Николай Николов сподели снимка на Кирил Милчев.- от него са споделили 3

Вени Венциславов сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделили 11

Маргарита Петкова сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделили  14

Румяна Георгиева сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделили 8

Dinko Dinev сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделили 5

Древнобългарската история сподели снимка на Кирил Милчев. – чрез страницата са споделени 25

Любен Атанасов сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 3

Виолета Атанасова сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 2

Константин Йорданов сподели снимка на Кирил Милчев.

Янислав Якимов сподели снимка на Кирил Милчев.

Petr Zhekov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделили 5

Temenuzhka Minkova-Podiki сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 4

Tenev Tihomir сподели снимка на Кирил Милчев. 27 март в 23:12  - A za6to do sega nikoi ne Se be6e setil – от него са споделени – 16

Георги Мавров сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделини 2

Mario Hristov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 5

Бонка Маринова сподели снимка на Кирил Милчев.

Molly Gueorguieva сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 6

Dimitar Yordanov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 6

Авто Инструктори Тотеви сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 13

Милен Харалампиев сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 2

Динко Динев сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 13

Mariana Panaiotova сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 3

Ivo Selenski сподели снимка на Кирил Милчев. 27 март в 13:18 · Идеята е страхотна и мястото на този паметник е точно там!!! – от него са споделени 9

Мариана Костова сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 22

Геннадий Стоянов сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 3

Nadejda Gencheva сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 2

Milan Petsanov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 3

Spaska Penova сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 2

Юлиян Тасков сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 13

Александър Александров сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 5

Aikisvet Uzunov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 4

Ivelina Valchinovska сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 2

Svilen Lozev сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 2

Rosen Velichkov сподели снимка на Кирил Милчев.

Todor Krasimirov Todorov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 7

Yuliyan Veselinov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 5

Rock Drinks Gelev сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 7

Julia Taneva сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 10

Марияна Тодорова сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 3

Volodya Spasov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 4

Nadejda Mladenova сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 15

Dimitar Bochykov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 11

Rolando Rosales Enriques сподели снимка на Кирил Милчев.

Simeon Mladenov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 2

мария гатева сподели снимка на Кирил Милчев.

Marian Yordanov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 2

Kiro Koichev сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 5

Konstantin Bahchevanov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 5

Някоя.си. Там Някъде Си сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 2

Markus Aurelius сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 21

Ивайло Гиджуков сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 4

Georgi Yosifov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 49

Martin Dorian Green сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 8

Emilia Traikova сподели снимка на Кирил Милчев.

Svetla Petrova сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 10

Иван Иванов Иванов сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 3

Елеонора Гелева сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 4

Големия Жуков сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 24

Borislav Angelov сподели снимка на Кирил Милчев. – от него са споделени 12

Ivaylo Radev сподели снимка на Кирил Милчев.

Надежда Георгиева сподели снимка на Кирил Милчев. – от нея са споделени 15

„Обичам ви! Не стреляйте!“ Това извикала 22-годишната германка Бригите, преди канонада куршуми от „Калашник“ да се забият в тялото й. Откосите дори разкъсали гърдите й, едната буквално липсвала.

През 1975 г. Бригите фон Кистовски и приятелят й – 26-годишният Клаус Прауц, са застреляни на границата край Доспат от наши граничари при опит да преминат нелегално в Гърция. Източногерманската двойка, която искала оттам да се установи в Западна Германия, е надупчена буквално като решето от наши граничари, въпреки че вече била минала на гръцка територия. Зловещият разстрел бележи живота на убиеца им и на последния човек, у когото Клаус и Бригите преспали в село Борино.

„На Клаус му бяха изпразнили един откос куршуми и му бяха разполовили главата – една част липсваше”, разказва лесничеят Мустафа Амишев от Борино. Тогава той е бил викан в МВР да разпознае дали това е немската двойка, която е преспала в дома му.

Мустафа и сега подробно разказва всичко, все едно е станало вчера. Не е забравил нищо, тъй като това белязало живота му, а и го разказвал десетки пъти в МВР.

Съдбата свързва Мустафа с немците случайно на 10 август 1975 г. Вечерта той и братовчед му се гласели да гледат заедно спортно предаване по телевизията. На път за дома му ги среща синът на секретаря на БКП в Борино заедно с двама непознати. Момчето, тогава десетокласник, казало, че им търси място къде да преспят.Клаус и Бригите дошли с мотор и спрели случайно пред къщата на партийния секретар, а синът му тръгнал да ги развежда из селото.

„Ще ги приема“, отсякъл Мустафа и ги настанил в апартамента на третия етаж в единствения жилищен блок в Борино. С чужденците си говорили с мимики с по някоя руска, турска, немска дума. Така я откарали до 2,30 ч през нощта. Гостите обяснили, че са дошли на екскурзия в България. Били в Пампорово и трябвало да ходят към язовир „Широка поляна“ над Доспат и оттам през Батак към София. Клаус разтворил подробна карта с местностите в района. От познанията му домакините разбрали, че идва не за първи път. Сред компанията бил и 2-годишният син на Мустафа. Клаус извадил снимка на малко дете, като обяснил, че и неговото е на същата възраст. После Мустафа разбрал от милицията, че всъщност Клаус е женен за друга и детето е от нея, а с Бригите били гаджета.

Сутринта немците закусили и към 10 ч Клаус се опитал да даде на Мустафа 20 лв. за нощувката. Мустафа отказал да вземе парите, дори помолил негов приятел да „пребара“ резервоара на местното АПК и да осигури 10 литра бензин за мотора на немците. На изпроводяк горският и съпругата му подарили терлици на Клаус и Бригите, дали и нещо за детенцето от снимката. Събрали им храна и компоти от черни боровинки и дренки за из път. Те пък върнали жеста с фотоапарат „Електра“.

Два дни след това немците се върнали обратно в Борино. Едната вечер спали край язовира, другата в Доспат. Те търсели Мустафа, валяло обаче като из ведро и нещо се разминали. Точно тогава тръгват към границата, използвайки лошото време за прикритие. В пороя поемат към местността Хайдушки дол. Оставят мотора при склад за дървен материал на горското. Клаус носи фенер и нож. С Бригите се качват пеша по дерето между урвите към заставата „Чаирла“ в местността Гьоз тепе. След като стигнали огражденията, Клаус отрязва най-долната жица на кльона. Вижда, че по нея не тече ток, и заедно с Бригите минават под жицата.

Граничарският караул обикаля около мястото на бягството, намира срязаната жица и стъпки по браздата.

Немците влизат в неутралната зона между България и Гърция, но вместо да хванат към южната ни съседка, се объркват . Според Мустафа в онзи момент гостите му си мислели, че са в Гръцко, и се успокоили.

Заради дъжда кучетата се бавят и граничарите изпускат следата. Търсят ги цяла нощ под ръководството на младши лейтенант Емезов, зам.-командир на застава “Чаирла”. Военният усеща, че е изпуснал бегълците, те са минали и втората бразда и вече са в Гръцко. Затова иска подкрепление от Гоцеделчевско.

„Спомням си онзи ден, запечатал ми се е в съзнанието завинаги“, казва бившият депутат от БСП Георги Юруков, неволен участник в жестоката съдба на немската двойка.

Тогава той бил войник, радист към Гранични войски – Гоце Делчев. Заради Клаус и Бригите отрядът на Юруков е бил повикан на помощ.

„Бях далече от мястото, където е извършен разстрелът, но се говореше, че десетки куршуми са изстреляни по немските граждани“, казва Юруков.

Зърнал е телата, покрити под платнища. По-късно след уволнението си от казармата разбрал, че офицерът Емезов, който стрелял по Клаус и Бригите, бил хванат да краде от парите на войници. След това Емезов бил уволнен от армията, получил непоправими псхически травми и починал.

„Уплашил се е, че може да го накажат, че е допуснал бегълци, и затова е стрелял като ненормален. Догонил ги е в Гръцко. Емезов ми се похвали, че лично изстрелял 3 пълнителя по Клаус и Бригите“, казва Мустафа.

Според него двамата са убити от озлобление, че се наложило да ги преследват цяла нощ в пороя. Немците се предали, били са в гръцка територия. Вместо да ги задържат, нашите граничари са ги убили и довлачили телата им обратно.

Още на следващия ден лесничеят, който тогава е бил на 26 г., бил извикан да разпознае обезобразените тела.

Мустафа влязъл в полезрението на милицията и действията му се тълкували като помагачество. Поводът бил, че ги е приютил. Освен това у Клаус намерили картата, нарисувана на кутия от цигари. Мустафа по-късно разбрал, че всъщност вечерта, когато е бил у тях, Клаус го е разпитвал за детайли. Точно тогава е чертаел пътя на бягството. Заради прегрешенията към режима горският е бил без работа пет години.

„От няколко години се опитвам да намеря сина на Клаус, но безуспешно. Искам да му разкажа как е свършил животът им с Бригите“, признава горският.

Преди години снимка на немската двойка, показана от политолога Щефан Апелиус, отново го върнал към случая.

В книгата си „България – далечният изток на Европа“ Апелиус твърди, че по време на комунизма български граничари са избили поне 20 000 бегълци по границата с Турция и Гърция. Срещу смъртта им за награда те получавали по 10 дни отпуск, а за заловени нарушители – по 7 дни.

Според данните на Апелиус София е признала за 339 души, от които 36 чужденци – предимно от тогавашната ГДР, умрели на българската бразда.

Източник: http://www.24chasa.bg/

Милена Трачева   ШРИФТ ПЕЧАТ

90-годишен началник на затвор от времето на Сталин ще изживее останалата част от живота си зад решетките заради убийства и престъпления срещу човечеството, съобщава Ройтерс.

В сряда Върховният съд на Румъния отхвърли последната му жалба срещу 20-годишната присъда за лишаване от свобода.

Александру Висинеску бе осъден през юли за прякото си участие в смъртта на 12 затворници. Това е първият подобен случай след падането на диктатурата на Николае Чаушеску през 1989 г.

Пенсионерът, който не присъства на изслушването, чакаше в своя апартамент в центъра на Букурещ полицията да дойде и да го отведе в затвора, съобщиха свидетели.

Той е обвинен, че докато е ръководел затвора от 1956 до 1963 г. е подлагал затворниците на побои и глад, отказвал им е медицинско лечение и отопление.

Последният оцелял затворник от поверените на Висинеску - 85-годишният Валентин Кристя, заяви пред Ройтерс, че не иска да коментира случая, но добави: "Сега аз съм стар и болен ... Какво мога да кажа? Правосъдната система си върши работата."

Той е прекарал 6 години в затвора, в покрайнините на малкия град Ръмнику Сърат на 150 км източно от Букурещ, за разкриване на държавни тайни на антикомунистическа група.

Висинеску описва себе си като жертва на тогавашната система, която само е изпълнявала дадените нареждания. В един момент той каза, че не съжалява за нищо.

Според Института за разследване престъпленията на комунизма (IICCMER) до 2 милиона души са били убити, затворени, депортирани, изселени или репресирани по някакъв друг начин между 1945 г. и 1989 г. Около половин милион души, включително селяни, политици, свещеници, лекари, офицери, интелектуалци и търговци, са били хвърлени в затворите в началото на 60-те години по бързи съдебни процедури. Една пета от тях са загинали в затвори като този в Ръмнику Сърат.

Висинеску, който живееше със специална военна пенсия, вероятно ще отиде в общински затвор, заяви полицейски източник, добавяйки, че най-вероятно ще стане най-старият обитател на институцията.

Андрей Мурару, бившият директор на IICCMER, каза, че "това е прецедент, доказващ, че политическите престъпления, извършени преди 1989 г. могат да бъдат наказани".

Румъния

http://fakti.bg/world/172749-nachalnik-na-zatvor-ot-erata-na-stalin-osaden-do-jivot-v-rumania

Автор:Иван Бутовски

В първите години след войната в България се разиграва изключителна драма.

Въпреки купонната система, мизерията и строгите ограничения, налагани от тоталитарната власт, младежите, както навсякъде по света, искат да се забавляват и да танцуват. Модата диктува суингът – един вид жизнерадостна пулсация, която придава онази специфична уникалност на композицията и те кара механично да потропваш с крак или да правиш въртеливи движения с показалец. „Суингове“ се наричат и почитателите на този вид музика. Те ходят с едни широки ризки, известни като „хулиганки“, тесни панталони тип кюнец и трандафори. Жените пък са „зози“. Те имат дълги конски опашки, три четвърти панталони с цепка и блузки, чиито пешове се връзват на възел на корема.

Има само един проблем, но сериозен –

те са трън в очите на новата комунистическа власт,

за която тази мода е олицетворение на „американския“ начин на живот.

Отношението на управляващите ясно личи от Протокол № 81 на заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 26.03.1963 г.

В него са записани поредица от мерки, които да се справят с „буржоазното влияние“ на музикалния стил, дошъл неканен отвъд океана. По „предложение“ на Комсомола върховният партиен орган си поставя за цел да се пребори веднъж завинаги с „опасната“ музика.

С тревога комунистическите вождове отбелязват тежки констатации за разпространението на „заразата“ сред младежта:

„Стремеж към лек живот, към подражателство и безгрижие проявяват и голяма категория млади хора от всички слоеве на младежта, но най-вече ученици и студенти.

В София се прочуха така наречените „купони“.

Това са младежки (главно ученически) сбирки по квартири, които по име заместват бившите журове, соарета, джабули и пр.

На някои от тях, тайно от възрастните,

се пиянства и блудства, слуша се само креслива джазова музика

Въобще джазът има многобройни поклонници сред младежта.“

И още:

„Не са малко онези, които не признават друга музика освен джазовата. Такива младежи и девойки с часове стоят пред радиоапаратите, за да чуят и запишат изпълнението на изтъкнати западни естрадни певци и музиканти, стремят се да се сдобият с техни грамофонни плочи или магнетофонни записи. Тези младежи бурно аплодират сладникавите мелодии, които някои чуждестранни певци и инструменталисти изпълняват на концертите си у нас.

Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма сила това се отнася за дошлия от Запад танц „туист“. Това е един неестетичен, с много динамично темпо танц, който с фигурите си навява еротика и пошлост.

Освен това поради неестествените движения на тялото, той е вреден за здравето

на танцуващите

Видни учени и лекари на Запад с тревога пишат за масови изкълчвания, за повреди на коляновото капаче, за развиване на сухожилията, получени в резултат на танцуването на „туист“.

Само че години преди тези изводи комунистите са се разправили жестоко с изпълнителите и почитателите на омразната за тях музика.

Много скоро след кървавия терор и разправата с парламентарно представената опозиция комунистическата партия бързо завзема тотално властта и започва насила да налага идеологията си във всички сфери на обществения живот. С пълна сила това важи и за изкуството. Разбира се, с особена непримирост активистите на ОФ се заемат да громят „упадъчната музика“, под което в онези години се разбира джазът. Започват страшни репресии. В крайна сметка любими на народа изпълнители, като Александър Николов – Сашо Сладура, певицата Леа Иванова и Асен Овчаров са убити или изпратени в лагер. Още веднага след 9 септември 1944 г. младежта в големите градове и най-вече в столицата започва да организира забави. В София вечер в Борисовата градина

на импровизирана сцена се качва Леа Иванова и пее американски песни,

хитовете от онези години като „О Тико Тико так“, „Ела на остров Тринидад, „Чатануга чучо“ …, аплодирана от многобройна въодушевена публика.

На концертите започват често да идват групи активисти на ОФ. Те грубо разгонват тълпата, дърпат хората за ръкава: „Утре кой ще ти изкарва нормата!“. Накрая брутално свалят певицата от сцената, късат дрехите й и я качват в джипката за да изчезне в някой от милиционерските участъци. Но едва пусната на свобода, Леа отново намира начин да се върне при публиката си и да я забавлява абсолютно безплатно.

Учудващо, но вече в началото на 50-те властта привидно се примирява. Сталинският режим на Червенков се опитва някак да канализира нещата. Дори допуска джазовите оркестри да свирят в някои заведения в големите градове.

В София това са ресторант „България“ и бар „Астория“. Нещо повече – с типичното си двуличие самите комунистически управници са чести гости на забавите, отказвани на народа, чието място според тях е в заводските цехове и строителните площадки. Така в хотел „България“ на различни официални празници идва да слуша джаз лично и Вълко Червенков с антуража си. Още по-често в заведението е гост и брат му – Борислав Червенков, виден столичен бохем. Пиротехник по професия, братът на вожда е известен софийски пияница. Той е приятел с музикантите и персонала, но докато не стане от масата, никой няма право да си тръгне. Иначе е щедра душа – черпи всички наред, а огромните сметки праща да бъдат осребрени за сметка на държавния бюджет. Разбира се, след всеки запой, брат му го гълчи, но накрая все пак

сметките винаги са оправени с пари от хазната

Любимецът на публиката в „България“ е цигуларят Сашо Сладура.

Той не само е добър музикант, а и веселяк, неуморен и безстрашен разказвач на вицове, и то от най-опасните. Те са толкова забавни, а и славата му толкова е пораснала, че понякога се случва дори вождът Вълко Червенков и вътрешният министър Антон Югов, обърнали по някоя чашка и в изблик на „демократизъм“, да го помолят да им разкаже по някой за тях самите.

Дали заради тези контакти, или защото наистина не му е пукало, Сладура пуска майтапи срещу властта даже на публични места. Свидетелствата са безброй.

Веднъж например, както се разхождал с приятел в центъра на София, на една трамвайна спирка видели свой далечен познат.

Винаги готов за шеги и знаейки колко голям е страхът на хората някой да не ги натопи, Сашо се обърнал към приятеля си: „Искаш ли да го накарам тоя тип да бяга като луд само с два лафа?

Отива при него и направо го попитал: „Колега, здравей, имаш ли свободен половин час? „Имам, защо?“, отговорил онзи.

„Ами да отидем и да свалим правителството от власт !“ Познатият на Сашо се обърнал и като ракета се изстрелял надолу по тротоара.

И вицовете му са кой от кой по-пиперливи:

„Двама милиционера си говорят: – Абе ти чу ли новината? Каква бе?

– Ами братушките са кацнали на Луната бе!

– Ама как така, всичките ли?!“

Те са толкова много, че и до днес се води спор заради кой точно анекдот бохемът е изпратен в затвора, а после зверски е убит в лагера в Ловеч.

Особено опасно става за бохема, когато през 1956 г. на власт идва Тодор Живков. Държавна сигурност започва да ги следи – Сладура, Леа и Асен Овчаров. Някои музиканти са интернирани в други градове. „Уши“ и „очи“ на службите са навсякъде по петите му и тръгва река от доноси срещу „Обекта“, както ченгетата са кръстили Сашо в досието му. По стар навик обаче цигуларят не жали и новите управници:

„Т.Ж. щял да заминава за Ню Йорк. Посъветвали го да си ушие хубав костюм. Отишъл тато лично в ЦУМ и поискал от най-хубавия плат. След това казал на шофьора да кара при шивача. Разтворил шивачът плата и се разтревожил.

– Другарю Живков, вие лично ли го купихте? Ами от този плат, дето са ви го дали, мога само сако да ви ушия. И то едноредово.

Тръгнал тато за Америка, но се отбил в Прага при друг шивач, който му казал, че от въпросния плат може да излезне само сако и жилетка, ама тесни.

Спрял и в Париж, а там шивачът му казал, че има за сако и панталони, но за жилетка не стига.

Последната спирка била в Лондон. Тамошният шивач се съгласил да ушие сако, панталон и жилетка, но по-тесни.

Пристигнал Тато в Ню Йорк

и веднага при шивач

Американският шивач разгънал плата и веднага попитал:

– Г-н Живков, имате ли внуче? От плата ще остане за къси панталонки за него. И за каскет за вас може да излезе.

– Слушай, ето ти сто долара, но ще ми обясниш ли една работа?

И му разказал какво са казвали различните шивачи за тоя плат. – Господин Живков, вие не се ли сещате? – отвърнал шивачът – Колкото по-отивате на запад, толкова по-малък ставате!!!“

За мнозина точно този виц е затрил таланта.

Емануил Дойнов, майстор на устната хармоника, който от години живее в Лас Вегас разказвал, че при една от последните си срещи с музиканта на банкет след концерт, късно след полунощ, през 1961 г. Тодор Живков попитал прочутия разказвач на политически вицове: „Айде, бе Сашо, кога ще си ходите?“ А Сладура му отвърнал с остроумно двусмислие:

„Ние след малко, а вие

кога ще си ходите,

другарю Живков?!“

Според други спомени Сашо Сладура е арестуван, защото се пошегувал с партийния дом, като го нарекъл „изгорял цирк“. Тази версия е разказвал музикантът от Софийската филхармония Милко Узунов, който твърди, че е присъствал на задържането на Николов. То става на пъпа на София – спирката до църквата „Св. Неделя“.

Случаен минувач пита Сашо къде се намира изгорелият цирк. Сладура се замисля и отговаря, сочейки партийния дом-

„отсреща е горящият цирк,

а в него се намира и главният циркаджия.“

Така или иначе, на 25 декември 1959 г. Александър Николов получава първата си присъда.

„Сладура е „виновен в това, че през годините 1950, 1957, 1958 и 1959 многократно на различни места в София е разгласявал клеветнически и неверни твърдения, които са от естество да оронят достойнството на българския народ и НРБ. Както и че по същото време и място е давал преценки и разгласявал обстоятелства, които са от естество да увредят добрите ни отношения с СССР и да оронят престижа му“, пише за мотивите на съда журналистът Пенчо Ковачев в поредица на „24 часа“, посветена на музиканта. Осъден на 1 година, Сладура излежава в затвора 7 месеца. Той обаче не се радва дълго на свободата си.

На 19 август МВР издава заповед музикантът да бъде изселен в разградското село Ушинци и да работи в местното ТКЗС.

Още в края на 1959 г. Мирчо Спасов обаче е започнал да

съставя списък за ликвидирането на

„упадъчни елементи“

На първо място в него е Александър Николов, следват Иван Карадочев (бащата на певицата Богдана Карадочева), депутатът земеделец Любен Боянов и още 14 души.

Така, вместо да бъде интерниран, по заповед на лагерния генерал, който по това време е и зам.-министър на вътрешните работи и дясна ръка на Тодор Живков, Сладура е определен да бъде изпратен в ТВО Ловеч. На 15 септември 1961 г. Сашо е арестуван и след като прекарва осем нощи в килиите на ДС, се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг“ край Ловеч. Инструкциите към началника на „българския ГУЛАГ“ Николай Газдов и помощниците му са ясни – Сладура да бъде докаран до „естествена смърт“.

Газдов само му извикал: „Ти, русия, сладура, я излез напред бе, твойта мама! Значи ти си бил този, който е разказвал вицове за другаря Георги Димитров?!“ и дал знак на доверените си убийци „да се заемат“ с него.

Според някои там е издържал само няколко дни, но според Никола Дафинов, който разказа в интервю за „168 часа“ истината за концлагера, той е убит още в деня на пристигането му. „Докараха го една сутрин. Всичко беше подготвено за убийството му. По заповед на Газдов, веднага бригадирите Шахо, Благо Магарето и Димитър Цветков започнаха да го бият и да се гаврят с него.

Когато се прибрахме от кариерата, беше така смазан от бой, че не се виждаше лицето му – просто една огромна рана Още същата вечер го хвърлиха мъртъв в чувал в тоалетната“, спомня си Дафинов.

В смъртен акт № 272, издаден от градския съвет на Ловеч, е отбелязано, че Александър Николов е починал на 26 септември 1961 г. Място на смъртта – трудова група в кариерата в Ловешко, причина за смъртта – ангина.

Макар и без да са говорили срещу властта, на репресии са подложени и други изявени джазмузиканти.

Асен Овчаров, който през 1942 г. създава първата джазформация на Балканите, пък е обвинен, че се опитал да джазира мелодията на „Интернационала“ и така се подиграл с химна на световния пролетариат. Арестуват го и заедно с младата му съпруга балерина са интернирани в Тутракан. После тай е въдворен в концлагера Белене.

Освободен от Белене през 1952 г., Овчаров веднага пак е арестуван и осъден на шест години затвор в някакъв скалъпен политически процес. Сетне не му разрешават да се завърне в София, установява се в Пловдив, където работи като диригент и композитор на Ансамбъла за песни и танци при тамошното радио. Ръководи и естрадния състав при Дома на транспортните работници. Раздал се докрай, Асен Овчаров умира в Пловдив на 61-годишна възраст. За да остане завинаги като родоначалник на българския джаз.

Блестящата певица Леа Иванова също е пратена в концлагер. Там тя едва се спасява от трагичната участ на Сашо Сладура. Леа е сред най-следените от Държавна сигурност наши интелектуалци. В донесенията за нея пише, че е проститутка, лесбийка, пее на английски, живее без брак с музиканта Божидар Сакеларов, а по-късно и с Еди Казасян. Отказват й се участия в турнета, концерти, дори в циркове и селски събори. През 1949 г. заради покана за турне от САЩ е затворена в женския лагер в Ножарево, Силистренско. Освободена е само след

клетвена декларация, че няма да споменава на никого за престоя в концлагера

Съученикът на Сашо Сладура в някогашния френски колеж д-р Георги Лазаров, който е емигрирал в Балтимор, САЩ, инициира вдигането на негов паметник в Пловдив през 2002 г.

По предложение на автора – скулптора Данко Данков, фигурата е седяща и държи в ръцете си цигулка. Паметникът е монтиран в началото на Стария град, пред една от сградите на Академията за музикално и танцово изкуство.

http://socbg.com/2016/02/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%88%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B2-%D0%BB%D0%B0%D0%B3.html

Българската банка за развитие трябва да осигури ресурса за финансиране изпълнението на мерките за енергийна ефективност чрез заеми, основно от международни финансови институции. Ратифицираното от НС гаранционно споразумение е с 3 години гратисен период. Лихвеният процент е плаващ или фиксиран. Парите трябва да бъдат усвоени до 30 юни 2017 г. Заемът се отпуска на траншове, като първият не може да е повече от 30 на сто от общата сума или 45 000 000 евро.

19min.bg 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

0

2533

Петима души са загинали на място при тежка катастрофа на изхода на Луковит, в посока София, съобщиха от областната дирекция на МВР в Ловеч. Лек автомобил ”Фолксваген” със софийска регистрация се е блъснал челно в автобус, пътуващ по линията София - Плевен.

24 април 2016 15:21 / обновена на 24 април 2016 | Автор: Петя Царевска | Редактор: Виктория Ташкова

31-годишен мъж загина при верижна катастрофа на пътя София-Варна в участъка между селата Микре и Сопот, съобщиха за Дарик от пресцентъра на МВР.

22-годишно момиче е настанено в ловешката болница със съмнение за фрактура на таза. Майка с две деца е потърсила помощ в тетевенската болница, но са установени само леки наранявания, посочват от БТА.

Инцидентът е станал около 14:00 ч. Сблъскали са се четири автомобила. По първоначални данни вероятната причина е неправилно изпреварване.

Слушатели на Дарик информираха за километрични задръствания в района.

На място пътна полиция регулираше движението. Организирани бяха обходни маршрути.

Геноцид! Това е думата, която в момента най-добре описва положението в България и управлението на правителството. Да ни морят болести, вируси, мизерия, грип – но да мрем от глад в буквалния смисъл – това вече е непростимо! Това е геноцид и има само един виновен – Борисов.

Докато премиерът ни обяснява как да си сеем картофи, за да не гладуваме, бебенце на два месеца почина от глад. Малкият Владимир бил от бедно 9-членно семейство и заради липсата на каквито и да било средства, майката го хранила само с вода и брашно. Разбира се, бебето не доживяло и два месеца и издъхнало.

37-годишната Наталия Спасова живее в село Сливата (област Монтана) заедно със съселянина си Цветан Петров, с когото нямат брак. Те дори нямат собствен дом, нямат покрив на главата. Живеели в изоставени къщи, откъде често ги гонели. Последният им „дом” дори нямал прозорци, врати, а какво да говорим за отопление, канализация, вода и други елементарни нужди. На практика живеели по-зле от кучета – в кал, в мизерия, и на огризки, които за тях са деликатес.

Останалите осем дечица също били недохранени. Наталия имала брак със сириец, който вероятно е сключила фиктивно, за да си осигури той българско гражданство. Именно по тази причина й били отказало социални помощи и трябвало сама да гледа децата си, мизерствайки.

Според запознати, в България е напълно невъзможно да отглеждаш толкова много деца, без да затънеш в мизерия. Нещо повече – според последни данни дори семействата с по едно дете едва свързват двата края. Една трета от домакинствата пропускали хранене, за да спестят пари.

В същото време Бойко Борисов и подчинени му постоянно повтарят колко добре си живеем и как изплуваме от кризата. България обаче не само че затъва – ние сме като във военно положение – мизерията е пълна. В 21 век бебе да умре от глад – това го няма никъде! Няма такава държава!!!

източник: pravda.bg

Едно от най-славните и трагични сражения в българската история.

...За да обясним голямото, първо ще изясним малкото, с един много опростен пример, на два много уважавани и богати рода - потомствени дворяни. Синът на единия род решил да служи във войската, - с вяра и истина да служи на царя-отец, и да защитава земята и отечеството си. А синът на дугия, решил да стане “касиер“, да завладее царската хазна и да води сметките на царя.

Първият воювал за отечеството си и заслужил царска похвала и награди, а вторият замислил зло: - да завладее царската съкровищница, да си я присвои и вместо царя, тайно да управлява държавата. Но как да го направи? Нали правото на царство се предава от баща на син, а съдбата на родовите дворяни е, да служат на царя. Затова и замислил касиерът, да подкупи най-близкото обкържение на царя, и особено тези, които били нещо недоволни от царя, а после да свали царя, като обяви демокрация и свобода, и право – “сами“ да си избират, кой да ги управлява. И понеже държавната каса е в неговите ръце, той ще може да сложи на власт, когото си поиска, и те ще приемат такива закони, каквито за него са удобни, т.е. да си присвои държавната хазна и задкулисно да управлява държавата.

Вие може да кажете, че това е невъзможно, и че всичко това прилича повече на приказка? Да, разбира се, това е доста опростена схема, но и тя ни позволява да разберем главното... че, първо: - “касиерът“ е незаконен /абсолютен престъпник/. Касиерът е таен управител и таен собственик на хазната, и именно той назначава и сваля управителите на „държавните“ централни банки, като БНБ, например, а не правителството, президента или “парламата“-парламент. Него никой никога не го е избирал и не го е назначавал, но именно той избира и назначава държавните ръководители. Той никога и никому не се отчита, и не носи никаква отговорност за своите действия. Касиерът не се интересува, дали процъфтява неговата държава или пропада. За него са важни – властта и парите.

Второ: - той незаконно си е присвоил държавната хазна /Централната или Националната банка/, и тя е главният му инструмент за власт, без който, той веднага ще изгуби всичко.

И трето: - там, къгдето се натрапят “ценностите“, като демокрация, свобода и права на човека, вместо нравственост, народни традиции и вяра, - процъфтява тайната /мафиотска/ власт на “касиера“.


Ентъни Сатън, в една от книгите си «Властта на долара», подробно описва създаването на Федералната резервна система на САЩ, която всъщност е самата тази световна хазна и самият този Касиер. Ще ви преведа само част от възловите моменти от тази книга.

Федеральната Резервная Система на САЩ (ФРС или ФЕД) е създадена 1913 г. по времето на президента Уудроу Уилсъ, който е бил един от членовете на масонския орден, и следователно, е бил непосредствено заинтересован. Като имаме предвид, че приемането на закона за ФРС противоречи на самата конституция на САЩ, не е било никак лесно да се гласува „за“. Но “касиерите“ много добре се били подготвили и законът бил приет толкова спешно, че много конгрессмени не успяли и да прочетат многостраничнния законопроект. Разбира се, значителна част от конгресмените били подкупени от касиерите, и послен те получили важни държавни постове.

С приемането на закона за Федералния резерв бил завършен дълъг процес, който започнал още в далечната 1790 г., когато за първ път Александър Хамилтън внесъл законопроект, - частна банка с неголям капитал, да получи особени привилегии — да печата доларите — и при това да се освободи от данъци. И в края на краищата, такава банка била създадена.

А че държавата може да се окаже в ръцете на банковия монопол, разбирали много президенти и конгресмени, като знаменития Абрахам Линкълн и Ендрю Джексън, които със всички сили се борили против това, но банкерите винаги успявали да прокарат своите закони. А последният президент, който се опитал да ликвидира особените привилегии на банковия (еврейски) монопол, и да подчини Федералната резервна система, на държавата САЩ, бил Джон Кенеди. И това е истинската причина за неговото убийство. Същата съдба са имали и много други президенти и конгресмени, които заставали против банковия монопол.

Какво всъщност представлява Федералната резервна система на САЩ?

Това е затворено частно акционерно предприятие, но с особени привилегии. Само неколко най-богати, тесно преплетени помежду си, семейства, владеят това “дружество“.

ФРС има монополно право да печата доларите, т.е. световните пари. ФРС не се подчинява, нито на правителството на САЩ, нито на президента. А правителството на САЩ, вместо да напечата парите за своите финансови нужди, е задължено всеки път да взема заеми, под лихва, от (юдосатанинската) ФРС, с което, както и мнозинството страни по света, все повече и повече затъва в неизплатими дългове към „касиера“. Т.е. доларът не е вътрешна национална валута на САЩ, а е външна световна валута... 

Извадка от:

Виктор Шелест, 
Центральное информационное агентство Новороссии 
Novorus.info

http://novorus.info/news/analytics/46916-voyna-na-ukraine-chast-18.html

Превод, Григор Симов

Управителят на Северна Каролина подписа закон, който отменя наредбата, позволяваща на мъже да използват женските сервизни помещения.

И още маса критици са в ярост от закона, включително и Големият Бизнес.

Програмата на защитниците на транссексуалните не е за "равенство", а е специално замислена за защита на перверзиите.

Обама е отвратителен "барабанист", но е "добър" лъжец.

Панталоните на Обама продължават да се свличат надолу. Той не направи завой на 180 градуса, а се завъртя на 360.

[Clip: "Бракът е съюз между един мъж и една жена. И за мен, като християнин, бракът е осветен от Бога съюз."]

Когато 1996 г. бе кандидат за щатския сенат, Обама отговори на въпросник от хомосексуалната харта на Чикаго, - цитирам: "Аз ще благоприятствам легализиране на еднополовите бракове".

В Америка, която имахте доскоро, става все по-лошо.

Назначената наскоро от Обама откровена лесбийка – еврейка, Чер Фелдблум, за комисар в комисията за равен достъп до работа, заедно с приятелите й, постановиха, че била на лице полова дискриминация, когато един мъж, който се идентифицира като жена, е възпрепятстван от своя работодател, да ползва женските бани и тоалетни."

Християнски колежи, като Джордж Фокс и Калифорния Баптист, са атакувани като "нарушители", за неспазване на новите наредби.

И щатската законодателна власт в Северна Каролина, която промени закона, е под яростно федерално изнудване, и по-точно, от Обама, който заплашва да им отреже 3 милиона федерални субсидии.

И всичко това се предприема, не за равенство, а е програма на правителството във Вашингтон, която да пусне мъже в баните на дъщерите ви.

Но Бог ще има последната дума, защото "Той ги създаде мъж и жена", - и никой, вкл. педераси, облечени като жени, няма да променят това.

Извадки от:

http://www.realjewnews.com/?p=1111

Превод, Григор Симов

Брат Натанаил Капнър

My Name Is Brother Nathanael Kapner
I"m A "Street Evangelist"

I Grew Up As A Jew
I"m Now An Orthodox Christian

I Wish To Warn How Jewry
Is Destroying Christianity Throughout The World

Казвам се Брат Натанаил Капнър
И съм уличен евангелист

Израснах като евреин
Сега съм Православен Християнин

Предупреждавам всички, че еврейството разрушава Християнството навсякъде по света!