Кочо /Николчо/ Честименски е роден  през 1840 година в пазарджишкото село Динката. В Пазарджик Кочо учил  занаят - чехларство, папукчийство и обущарство.

По това време в тамошното читалище кипял оживен културен живот, а негова душа бил приятелят на Кочо -  Петър Бонев.

През 1870 година  Кочо вече се бил преместил  в Пловдив, той  бил майстор с дюкян на чаршията и се бил оженил  за момичето Теохана, родила им се и дъщеричка - Райна. Кочо не бил безучастен към подготовката за въстание в България и превърнал през 1875 година дюкяна си в място за срещи на народните синове .

След неуспеха на Старозагорското въстание обаче, той бил заподозрян и следен от турските власти.  Затова заминал за известно време за Копривщица.  В началото на 1876 година, дюкянът на Кочо в Пловдив отново станал  тайно  революционно място.  Той самият бил член на Пловдивския  революционен комитет.  Бил включен във Военния съвет на Перущица, заедно с Петър  Бонев, братя Тилеви и Спас Гинов.

Била организирана  отбраната на село Перущица  по време на предстоящото въстание. Пътят за Пловдив трябвало да се барикадира с волски коли, пълни с камъни, а чаршията трябвало да пламне като знак за начало на въстанието.

Кочо и Димитър Свещаров изпълнили дълга си и запалили дюкяните си. Турците обаче бързо потушили пожара.  Тогава Кочо  качил на каруца жена си и дъщеря си, както и племенницата си  Варвара и  всички се отправили към Перущица.

Въстаниците се борили храбро  седем дни , но насреща им били хиляди  - башибозук, войска, както и планинска артилерия.  

Кочо и Спас Гинов били принудени  да се приберат при семействата си, които се криели в църквата “Св.св. Архангел Гавраил и Михаил”.

Именно там се случва кървавата трагедия.. Когато разбрали, че краят идва, мъжете решили - смърт по своя воля: няма да се  оставят живи в ръцете на врага.

Първи посегнал  на своите Спас Гинов, примерът му последвали Спас Цинцарски,  Иван Хаджитилев, Гочо Мишев, Кочо, който убил жена си, детето , племенницата, както и себе си.  Всичките 22-ма мъже в църквата направили същото.  Загинали 347 души, но не като роби, а като свободни хора, по своя воля.

Западната преса тогава писала, че в Перущица, от население 2000 души,  са останали  живи само 150.

Най-покъртително е описал перущенската епопея Иван Вазов в стихотворението си ”Кочо”. Поетът е избрал него, въпреки че като  Кочо  са били мнозина.

Така името на Кочо  Честименски става символ на родолюбие и героизъм.

        Такива системи концентрират напълно, физическите и материални активи на всяка нация. Резултата е бърз, видим и уникален. Германия почти завладя света. СССР след края на ВСВ е първа военна сила. Китайците избиха всички врабци на територията си и нарушиха природното равновесие, обявиха и произведоха стомана, повече от всички страни взети заедно. На пръв поглед, няма недостатъци и носи прогрес. Проблема се крие в това, че всяка подобна, еднолична и милитаризирана система води до деградация на личността и нацията. Лишава я от творчески възможности, индивидуална реализация, развитие и води до застой.

         Корена на злото се крие в първобитният, индивидуален инстикт за власт и подчинение. Юмручното право на по- силния и желанието за притежаване. Така, че зад лъжовната и примамлива теория уж за национални интереси, се крият много, болни, лични амбиции. В такава, централизирана среда, лесно се става диктатор. Историята ярко го показва, анализира и заклеймява. За съжаление не са свършили, напротив все по- нови и модерни се раждат. Там където има партии и политика, има и лични амбиции, хора превърнали живота си в стремеж да управляват света или поне нещо, каквото и да било. По малките и изостанали народи стават сателити и са подложени на претопяване и ликвидация, особено ако притежават природни богатства.

        Всички се раждаме равни и голи. После започват различията. Рано или по-късно разбираме, че да владееш е нещо сладко и хубаво, това носи просперитет и пари. Монетарната, парична система определя съвременните ценности. Най- бързо се забогатява чрез властта. За да стигнеш до нея, трябва да станеш политик. Ако живееш в държава с партийно управление, трябва да създадеш партия или активно да се присъединиш към някоя. Трябва да се отдадеш напълно, друга работа не може да вършиш, ако си уцелил правилната, резултата няма да закъснее. На практика трябва да стигнеш до еднолична власт в името на нацията- т.е. да станеш фашист. Думата е станала нарицателна, но по-точна няма, когато става въпрос за лични и нездрави амбиции, от които страдат и умират милиони хора. За да имаш реален успех, трябва да концентрираш сили и средства в следните направления: Ораторство – да може увлекателно да говориш, по наболели теми, подкрепяйки мечтите на хората. Контактност – да си на всички конфликтни места, бързи запознанства, интензивно общуване, вписване сред хората, да знаят и помнат името ти. Популярност – сред обективите и медиите, даже и да не са те канили, после ще започнат сами да те канят. Героизиране – някакво страдание, побой, арест, нарушаване на реда – задължително пред медиите. Биография – публична и най- добра – тип “чист ариец”. Поддръжници – щедри обещания за колективно управление, блага, подаръци  и  всякакви, възможни средства. Информираност – актуална, с постоянна демонстрация на знание. Връзки – за предпочитане международни, даже и фалшифицирани. Манипулиране – способност на черното да кажеш бяло и да убедиш останалите…

         Това се принципните изисквания. Виждате, че не са малко, но лесно се постигат, ако носите властнически гени. Конкретни задълбочени и научни знания не са ви необходими. Професия е нужна само заради популизма, хората да казват, “той си заряза професията заради нас”. Нека да помислим, колко от нас биха поели по този път и нужно ли е !? Съвременният свят активно върви по пътя на самоунищожението, точно за това, че се раждат и съществуват подобни  фашисти с тяхното обкръжение и дела. Многолетният “демократичен” преход у нас ярко го показва, мисля че няма съмнение!?. Бъдещето обаче, принадлежи на пряката демокрация и участието на всички в управлението на обществото. Едноличното, е обречено на провал, по простата причина за умствената и физическа човешка ограниченост. “Приятелският кръг”, било и от банкери също, защото не изразява обективните потребности  на човечеството и природата.  

          За съжаление фашиста се ражда и възпитава в семейство. Нека не ставаме родители на бъдеши фашисти, раздаващи “правосъдие” на другите. Да не забравяме никога, че истината е относително, човешко понятие и често с времето и знанията се мени. Първите, все още невинни прояви, трябва ясно да забележим и ликвидираме в зародиш, а те понякога изглеждат наивно - ударил дете, взел му играчката, иска за себе си най- хубавото и на всяка цена, сред личните му вещи има и чужди неща, прояви на егоизъм и ревност... Не бива да  хвалим властничестките качества на децата си, да  ги учим на побой, насилие и индивидуализъм. Добрата оценка на техния успех, не трябва да им вменява чувство за превъзходство над другите. Скромността и състраданието, взаимната помощ, не трябва да са забравени понятия, защото както се раждаме така и умираме - голи. Оцеляване на всяка цена и чужда сметка, след време ражда фашизъм, чувство за безнаказаност и желания за власт, без качества и възможности. Личното, развитие и реализация, трябва да е в сферата на етиката, духовното, културата, прилагане на знания и възможности – никъде другаде, най- малко в политиката за владеене на хората и техните съдби. Дано успеем да направим така, че фашизмът да остане само в историята !

Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.

И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то:

В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него - величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.

А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх:

"Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".

През XVII век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма. Всички дьлго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал.

Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. През цепнатината излязьл огън. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни.

Пламен Пенчев

Макар и лекар, не пиша предимно по медицински въпроси. Но понеже геноцидната политика на криптоалиените* е едно от оръжията им за масово поразяване на гоите, понякога привеждам примери от геноцидната медицина. И който разбрал, разбрал, а ние да продължаваме нататък, и с "двойкаджиите" няма да се съобразяваме .

Сега пак ще приведа конкретни примери за геноцидността на медицината. В живота постоянно се натъкваш на тях.

(*криптоалиени

Ще се старая да говоря разбираемо.

Знаете ли с какво се лекува хроничната анемия (хронично малокръвие, когато хемоглобинът в кръвта е нисък, и еритроцитите са малко.

Медицината лекува хроничната анемия с препарати съдържащи желязо. Разбира се, не с парчета желязо, които да дъвчем, а таблетки със соли на желязото. Но в медицинската отдавна е известен факт (достоен за огледалния свят), че солите на желязото не се усвояват от организма и не лекуват анемията по никакъв начин, и в ни най-малка степен!

Това състояние на имунодефицит се нарича "Хемохроматоза"

С акаво се характеризира тази хемохроматоза? Това е увреждане на собствения имунитет на организма, което е плюс, към неизлекуваната хронична анемия. Или: след "лечението" с железни препарати се добавя още и - какво? Имунодефицит! Тоест - Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност - или - СПИН !!? Да, няма грешка - СПИН. Не било болест, а "Синдром", и то - придобит! Придобит Имунодефицит...

Значи, препаратите съдържащи желязо предизвикват СПИН!

Това театър на абсурда ли е? – И аз така мислех, докато бях млад лекар. Но когато се добрах до Америка и видях в лицето тези, които изработват медицинската политика, на най-високото ниво, а останалите лекари после просто изпълняват техните предписания, което и се нарича, уж, "медицинско образование"...

Ето и прясна публикация:

http://www.naturalnews.com/028544_asthma_attacks_drugs.html в която

"Министерство на САЩ по лекарствата (FDA) накрая призна, че лекарствата "против астма" предизвикват още по-голямо влошаване на протичането на астмата".

Ето вие не знаете, че една от най-смъртоносните болести сега е астмата, от която хората умират като мухи, а само преди 50 години в СССР тази болест се е считала за не по-тежка от хрема и от нея хората не умираха.

Болните от астма сега умират от задушаване. От това, че белият им дроб се пълни със слуз и течности. Същото е и в САЩ. Цитирам от книгата на американския лекар Leo Galland, M.D. "Power Healing" 1997. Стр:"185: "През последните 30 години, честотата на злокачественост при астмата в САЩ, процентът на хоспитализация и смъртността скочиха нагоре в застрашителн и размери - ОСОБЕНО СРЕД ДЕЦАТА!" В СССР, поради същите процеси, всичко това се случи 20-30 години по-късно.

"До 1940 г. смъртността от астма в индустриализираните страни не беше висока. Но! С началото на употребата на бронхоразширяващите препарати, а то започна 40-тте години, смъртността от астмата съществено нарастна. Макар бронходилататорите да показват очевиден ефект при пристъп, постоянната им употреба довежда леката форма на астма, в тежка и много тежка, и предизвиква смъртност. Здравите здравни работници (респиратори и сестри), които работят с аерозолни бронходилататори, и от които вдишват и те, заедно с болните астматици, заболяват от астма 5 пъти по-често от останалото население."

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Ventolin_CFC.JPG

Цитирам доктора нататък: "Все по-увеличаващата се тежест в протичането на стмата, предизвиквана от бронхоразширяващите препарати, каточели показва ясно, че астмата не е болест, а защитна реакция срещу токсичността на околната среда (Абсолютно верно!). И намесата в защитната реакция на организма, без промяна на околната среда, предизвиква влошаване на дълбочинните процеси, лежащи в основата на тази болест... Ключът към излекуването на астмата, не са "лекарствата", а намаляването токсичността на околната среда.

Слушайте внимателно! Хубаво казва американският лекар, евреин между другото. Значи, шансът за астматика, да се излекува, е преселване на село или далече от индустриалните зони. Но такива американски доктори са единици. А като цяло, политиката на криптоалиените е насочена именно към увеличаване токсичността на жизнената среда, за доубиване на гоите, посредством уж "лечението" с високо токсични препарати. Защото

ВСЕКИ ЛЕКАРСТВЕН ПРЕПАРАТ Е ОТРОВА

И главната съставка на всяко лекарство е "ЛД50 в количество, предизвикващо 50% -центна смърт

http://www.dictionary.cbio.ru/termin.php?id=550.

Този "ЛД50" го има във всякое уж "лекарство"! И без тази съставка, никое лекарство не може да бъде одобрено за продажба. Не разбрахте ли за какво става дума. – Това значи, че ако лекарството не е отровно, т.е. ако не съдържа тази отровна съставка, то няма да бъде одобрено за продажба в нашия зад-огледален свят!

Шегувам ли се? – Какви ти шеги, Уотсън.

Ето ви пресен пример, как министерството за лекарствата (FDA) забрани да се казва лили пише за здравословните свойства на природните продукти. Цитирам публикацията: " FDA пак обезумя" http://www.anh-usa.org/tell-the-fda-that-cherries%E2%80%94and-now-walnuts%E2%80%94are-not-illegal-drugs/

"Министерството FDA на САЩ изпрати официално предупреждение на компанията "Diamond Foods" продаваща орехи, която помести на своя уеб-сайт, аргументи за полезността от употребата на орехи. Министерството им напомни, че ако те рекламират полезните свойства на гръцките орехи, то това е в областта на медицината. А щом е така, юридически, това има право да върши само медицинско учереждение,

"Министерство на США послало официальное предупреждение компании - продавцу орехов, которая поместила на своём вебсайте доводы в пользу полезности потребления грецких орехов. Министерство США указало им, что если они рекламируют полезные свойства грецких орехов, то это относится к области медицины. А раз так, юридически это имеет право делать только медицинское учреждение и поместените върху опаковките с гръцки орехи указания за полезните им свойства, е нарушение на закона - Federal Food, Drug, and Cosmetic Act!"

Ето ви буквално, как чиновниците обосновават тази забрана: Ако здравата храна може да ви предпази от болест, то самата тази ваша констатация автоматически превръща храната в лекарство, а всичко свързано с лекарствата, ако вие не сте медицинско учереждение, е незаконно и ви е забранено да правите каквито и да е твърдения, в този смисъл, и още повече, да продавате нещо, което може да подобрява здравето". Ето ви и оригиналният текст: "the walnuts are being “promoted for conditions that cause them to be drugs because these products are intended for use in the prevention, mitigation, and treatment of disease.”

Ето това е! Ни повече, ни по-малко!

"Театър на абсурда ле е това, Уотсон? Ако мислите че е така, тогава излиза, че колкото са по-нагоре, по вертикала на властта, толкова повече хората са дебилни. Продължвайте така да си мислите.

Но само ако разгледате хипотезата на Научната иверология, че колкото отивате по-нагоре по вертикалата на властта, толкова концентрацията на криптоалиените нараства, и то в геометрична прогресия, и чак тогава всичко си идва на мястото. Разбрахте ли силата на дедукцията?

Но това не е всичко в "театъра на абсурда" с астмата. Следващият кръг по спиралата с утежняване протичането на астмата се случи, когато атсматиците започнаха, не само да боледуват тежко, но и да издъхват, като мухи. Това стана, когато започнаха да лекуват астмата с "хормони", и по точно, с препарата кортизон, или т.н. стероиди http://en.wikipedia.org/wiki/Glucocorticoid.

Това на са хормоните с които помпат мускули бодибилдингерите, а са малко по други, но са със същия химичен състав, от типа на преднизолин, дексаметазо и триамцинолон. Не, Уотсън, сега аз все пак ще ги изнеса на показ и ще ги "издам". Не искам да нося персонална отговорност пред Същността на Нещата, че съм участвал в бандитси заговор с цел унищожаване коренното население на земята.

И по кой Член, аз, Гоя, съм дължен да прикривам ивероалиените

Сега ще ви изложа цялото им медицинско "лечение", понеже от примера с прилагането на тези "хормони", прозира убийствената същност на гаднярската им геноцидната криптоалиенска медицина. Аз ви гарантирам, че на високия върх в САЩ, всичките тези гадини - криптоалиени, знаят какво вършат, а редовият лекар, особено в далечните провинции, е индоктриниран биоробот.

Младият доктор трябва целия си жизнен път да измине, за да се убеди в това, което говоря. А аз лично, повече не мога и не желая да участвам в този научен геноцид на родствените ми човешки същества, наричани гои.

Ще ви кажа всичко.

А именно, на пример, че още от 1960-те години, когато току-що се появиха т.н. "хормони" - "глюкокортикостероиди" - преднизолини", така наричаното "лечение" вече изгуби всяка привидност на лекуване. Всяка болест, която не може да се излекува от съвременната медицина, а те вече, по списък, се увеличиха, за последните 25 години, от 10 хиляди, на около 30 хиляди.

Или, годишно се появяват по около 1000 неизлечими болести! И всичко това се прави за гоите, от невидимата криптоалиенска "фабрика за здраве".

Ето за кого се грижи "избраният народ" Images/JewsGod"sPeople.jpg

От 1960-те години, вече 50 години, всеки болен, с когото не могат да се справят, започват да го лекуват с "хормони-преднизолон".

Но "Хормоните" не са някакво специфично лекарство против каквото и да е! Затова те се употребяват против всички болести, когато протичането на болестта премине в тежка форма. И то, от мозъка на костите, до кожните болести.

Хормоните нищо конкретно не лекуват, а предизвикват някакъв общ хормонален отговор на организма, един вид - вътрешен взрив. И до какво довежда това? – До рязко влошаване на всяка болест!

Защо даден доктор прави инжекция с хормони, да речем, при бронхиална астма? Само затова, че сега това се полага, според инструкцията. А откъде се е появила тя? – Спусната е от върха! А не защото за това има някаква рационална причина или че хормоните ще излекуват астмата. А точно обратното - привеждат астмата в смъртоносна форма. И ако болният действително умре? Прокурорът не разбира от медицина. Той само ще попита: "А защо според инструкцията вие не сте приложили хормони?" А да се спори с прокурора е безполезно. Така работи системата, която е програмирана отгоре.

И забележете, не в СССР или в Русия е програмирана, а на Запад!

Прекият изпълнител на място, може да е и гой, но тази системе е запрограмирана на върха на криптоалиенската пирамида

http://zarubezhom.com/Images/pyramid_of_satan1.jpg.

И в частност, при бронхиалната астма, както и през 1940-те години, прилагането на бронходилататори, доведе до преминаване на още леката тогава форма на бронхиална астма, в тежка форма, неизвестна дотогава, така и 60-те години в САЩ, започналата масова употреба на хормони доведе до появата на свърхтежка форма на бронхиална астма, от която хората умираха като мухи. В СССР това смъртоностно протичане на астмата се появи 70-те, 80-те години, когато хормоните дойдоха от Запад.

Всичко помня, като да е било сега: болнят постъпва в болница, веднага - бронходилатори във все по-увеличаващи се дози. Но не помагат, и в реанимацията, тръба в гърлото за изкуствено дишане, и напред с краката в моргата. Ето това е типичната пътека за всеки астматик, откакто 1980 в СССР въведоха хормоните. Затова всичко е по инструкции, и Прокурорът няма въпроси. Така че, кой всъщност "лекува" болните? Излиза, че са прокурорите (понеже те са върховната инстанция, когато някой случайно се оплаче за начините на лечение, довели до смъртта на негов близък). Ето това е "задогледалният свят". А лекарят е само "дежурен изпълнител". Цялото лечение в съвременната медицина е програмирано на толкова високо ниво, че това ниво се скрива зад облаците, като "Окото в триъгълника":

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Dollarnote_siegel_hq.jpg

Лекарят при когото конкретно сте дошли, всъщност не е никакъв лекар, той няма да ви лекува, защото той е просто низш медицински "клерк" с висша медицинска индоктринация, каквото всъщност си е висшето образование. Затова той всъщност не лекува, още по-малко - вас, конкретно. Той просто предписва утвърдените от криптоалиените, химическите криптоотрови, във всякое от които има свое "ЛД50", съгласно обширния списък, спуснат отгоре.

И обучението в медицинските институти, се свежда само до зазубряне на този списък с отрови, а физиологията и анатомията тук нищо не променят.

Това не е медицинско образование, а индоктринация!

И мислите, че това е всичко? Мислите ли, че това е краят на театъра на абсурда? – Вие просто слабо познавате криптоалиените. Те винаги се домогват до целта си и винаги става тяхното. Винаги може да се направи нещо, още по-лошо.
И тук ще формулирам още един закон на Холмс:

"Няма такъв абсурд, който да не може да се направи още по-абсурден".

Столешников - професор по медицина http://zarubezhom.com/MEDICINE.htm

........................................

Професор Столешников е руснак, завършил медицина в Москва и работил като лекар много години там. После живее доста години в Израел, а след това, в САЩ, от където години наред публикува, предимно по темата "иверология" (разобличаване на световното еврейство)
.............

Вижте непременно и следната най-съществена и най-обобщаваща моя публикация:

grigorsimov.blog.bg/politika/2010/02/16/neka-ne-si-zatvariame-ochite-zashtoto-istinata-shte-ni-sydi.494808

      Никола М. Николов

Евреите са виновни
Гьобелс
15 ноември 1941 г.

http://der-stuermer.org/indexbg.htm 

Вината на евреите за избухването и разширяването на настоящата война е толкова явна и очебиеща, че няма нужда от доказателства. Евреите желаеха тази война и я имат. Но с това се сбъдна и предричането на фюрера, който в речта си на 30 януари 1939 година заяви в Райхстага, че ако интернационалните еврейски финансови магнати успеят да въвлекат народите в нова световна война, резултатът няма да бъде болшевизиране на света и победа на еврейството, както те очакват, а унищожа­ване на еврейската раса в Европа.

Ние виждаме, че това предсказание се сбъдна. Съдба­та, която постига днес еврейството е сурова, наистина, но е напълно заслужена. Няма никакво място за състра­дание и съжаления. Световното еврейство се излъга в преценката на силите си, като предизвика войната и днес е подложено на един процес на постепенно унищоже­ние, на какъвто ние бихме били подхвърлени, в случай че евреите притежаваха властта. По силата на собстве­ния му закон: „Око за око, зъб за зъб!", еврейството е осъдено на унищожение.

В борбата, която днес водим, всеки евреин е наш враг, безразлично къде се намира, дали в някое полско гето, или води паразитния си живот в Берлин, Хамбург или някой друг германски град, или пък надува бойната тръба в Ню Йорк или Вашингтон. Всички евреи, поради раса­та си и интернационалното си съзаклятничество, са про­тив националсоциалистическа Германия. Те страстно желаят поражението и унищожаването на Германия и с всички усилия работят за това. Ако евреите в Германия нямат възможност да действат в това направление, не означава че у нас те са по-лоялни. Причината се крие в това, че ние своевременно взехме нужните мерки.

Една от тези мерки е въвеждането на жълтата звезда, която всеки евреин е длъжен да носи. Така той се разли­чава външно и може веднага да бъде разпознат, ако се опита и с най-малкото нещо да увреди народната общ­ност. Тази мярка е хуманна, тя е, така да се каже, пре­вантивна мярка, която ще попречи на евреина да се вмъкне незабелязано в редовете ни, за да сее раздори.

Когато преди няколко седмици евреите се появиха по улиците на Берлин, украсени с еврейската звезда, бер­линчани бяха смаяни. Много малко от тях знаеха, че има още толкова много евреи в столицата. Всеки откри­ваше по някой от съседите си, който дотогава се бе пре­струвал на смирен и безобиден, но бе, обръщал внима­ние с роптанието, а никой не можеше дори и да предпо­ложи, че е евреин. Той се е преструвал и се е приспосо­бявал, очаквайки само удобния час. Кой от нас можеше да предполага, че врагът е непосредствено до него? Че той подслушва разговорите по улиците, в подземната железница и по опашките пред магазините за цигари. Има евреи, които по външност трудно се различават. И в това отношение те са се помъчили да се пригодят до­колкото им е било възможно. Такива евреи са най-опасните. Много характерно е обстоятелството, че веднага след въвеждането на някоя мярка от страна на прави­телството, още на другия ден тя биваше отпечатвана в английските и северноамериканските вестници. Това показва, че евреите са в постоянна връзка с нашите неприятели и то не само по въпроси, които засягат тях, но и по всички важни военни въпроси. Врагът, значи, е сред самите нас. Какво по-лесно обяснимо от това да го на­правим видим за всички?

Първите дни след въвеждането на еврейската звезда се забеляза значително увеличение на продажбата на вестници. Всеки евреин, който бе принуден да излезе, купуваше вестници, за да прикрие жълтия знак. Когато това беше забранено,тук-там из улиците на Берлин поч­наха да се срещат евреи, придружени от чужденци неевреи, които парадираха по улиците. Тези еврейски слуги би трябвало също да носят еврейската звезда. Аргумен­тите, които те дават за провокаторското си държане, са вечно едни и същи: казват, че и евреите били хора, ся­каш ние твърдим противното; че не са ли също хора и разбойниците, престъпниците, крадците, изнасилвачите на деца и пр. и въпреки това никой няма да тръгне да се разхожда с тях по улиците. По-нататък казват, че тех­ните познати евреи са порядъчни хора - всеки евреин може да намери безсъвестни и безскрупулни хора, кои­то да го смятат за порядъчен! Казват още, че тяхното познанство датира от дълги години - като че ли това е достатъчна причина да се отдаде специална почит на ев­реина, и пр. и пр.

Евреите виждат, че сега са изоставени сами на себе си и се опитват да приложат един нов трик. Те познават доброто сърце на германеца, който е готов при вида на сантиментални сълзи да забрави несправедливостите, които от години са извършвани над него, и искат да пре­дизвикат състрадание. Сякаш в Берлин евреите са само малки сладки дечица и безпомощни стари жени. С това може би те искат за момент да подействат на настрое­нието на наивниците, нас обаче не могат да заблудят. Ние много добре знаем какво са евреите за нас.

Ние трябва да спечелим войната. Ако я загубим, всич­ки тези преструващи се на невинни и безобидни евреи изведнъж ще се превърнат в бесни вълци. Ще се нахвърлят върху народа ни, върху жените и децата ни, за да си отмъстят по нечуван начин. Те извършиха вече подобно отмъщение в Бесарабия и в балтийските държа­ви, когато болшевиките нахлуха там. При това в тези страни нито народът, нито правителствата им бяха сто­рили някакво зло. Ние трябва да продължим борбата с евреите. Ние не можем да се спрем вече, независимо от това, че не желаем да се спрем. Евреите трябва да бъдат изключени напълно от германската общност, понеже пречат на нашето единство. Това е най-елементарен за­кон за народностна, национална и социална хигиена. Евреите никога няма да ни оставят на мира; те ще се стараят да насъскват народите и да ги въвличат във вой­на срещу нас. Какво ги интересува тях, че войната при­чинява страдания на човечеството! Тяхната едничка цел е да подчинят целия свят на паричното си и кърваво гос­подство! Евреите са паразитна раса, която се наслоява като гниеща плесен върху културата на нрави, по-мал­ко инстинктивни народи. Срещу това зло има само едно-едничко ефикасно средство: да се отреже и захвърли.

Колко бледи са пред този световен проблем, който от хилядолетия насам занимава човечеството, безсмислените, опитващи се да въздействат на сърцето аргументи на още останалите приятели на еврейството! Тези техни приятели сигурно ще онемеят от изненада, ако можех. да видят как ще се държат скъпите им евреи в случай че вземат властта. Но тогава ще бъде много късно. Дълг на всяко национално ръководство е с помощта на съот­ветни мерки да предотврати настъпването на такова състояние. Има разлика между хора и хора, както има различия между животни и животни. Ние различаваме добри и лоши хора, както различаваме добри и лоши животни, фактът, че евреите, живеят между нас, не е доказателство, че принадлежат към нас, както и бълха­та не може да се причисли към домашните животни само поради това, че се среща по къщите. Когато господин Брамзик или пък госпожа Кньотерих, при вида на някоя отбелязана с еврейската звезда стара жена почувстват състрадание в сърцето си, те никога не бива да забравят, че някой далечен внук на тази стара жена, на име Натан Кауфман, живее в Ню Йорк и изработва план за стерилизация на германското население до 60 години, или пък че синът на някой неин далечен чичо, някой си Барух Моргентау или пък Унтермайер, стои зад Рузвелт и го насъсква да вземе участие във войната, и ако успее да стори това, един ден някой добър несведущ американ­ски войник ще повали на бойното поле единствения син на господин Брамзик или на госпожа Кньотерих. И то за чест и слава на световното еврейство, към което се числи и тази стара жена, която се преструва на болна и недъгава, за да предизвика съчувствие.

Една от съдбовните черти на нашия национален ха­рактер е тази, че лесно забравяме. Този наш недостатък говори за изключителната ни порядъчност и великоду­шие, но не е от полза за политическата ни мъдрост и прозорливост. Ние мислим, че всички хора са добри като нас. Французите ни се заканиха през зимата на 1939-1940 година, че ще ни победят, ще разпокъсат Райха и ще ни принудят да образуваме опашки пред техните по­ходни кухни, за да получим малко топла храна за нас и семействата си. Минаха само шест седмици и нашата войска покори франция. Днес виждаме германски вой­ници по шосетата и пътищата да раздават хляб и салам на гладуващи френски жени и деца, също и бензин на парижките бежанци, за да могат да се върнат по-скоро в родния си град и да започнат, може би, отново да насъскват против Райха. Такива сме си ние, германците. На­шата национална добродетел е същевременно и нацио­налният ни недостатък. Ние всички искаме да сме таки­ва. Там, където това не вреди, то не е хубаво. Обаче още Клопщок ни завеща полезния съвет: да не сме така прекалено справедливи; неприятелите ни не мислят до­статъчна благородно, за да схванат хубавото в тази наша грешка

Това най-много се отнася за отношението ни спрямо евреите. По отношение на тях отстъпчивостта е не само слабост, а и игнориране на дълг и престъпление спрямо държавната сигурност. Защото най-съкровеното жела­ние на евреите е да си отмъстят с терор и кръв за вели­кодушието ни. Най-доброто средство в случая е неумо­лима и студена твърдост спрямо онези, които се стараят да покварят народа ни, спрямо подпалвачите на тази война и спрямо онези , които ще искат да извлекат пол­за, ако загубим войната. Поради тази причина искам още веднъж изрично да подчертая следното:

1.      Евреите са зло за нас. Те предизвикаха тази вой­на с цел да унищожат германския народ и германския Райх. Трябва да се попречи на този техен план.

2.      Няма никаква разлика между тях. Всеки евреин е заклет враг на германския народ. Когато той прикрива това си враждебно отношение към нас, прави го от ли­цемерие и хитрост.

3.      Всеки германски войник, паднал в тази война,тежи на съвестта на евреите. Те трябва да заплатят за него.

4.      Който носи еврейска звезда, е народен враг. Кой­то продължава да общува с евреите, трябва да се преце­нява като тях и да се третира като тях. Такъв субект за­служава презрението на целия народ, защото във време на изпитание изоставя страхливо и подло народа си, за да застане на страната на онези, които ни мразят.

5.      Евреите са под закрилата на враговете ни. Няма защо да се привеждат доказателства за пагубната роля,която играят спрямо германския народ.

6.      Евреите са неприятелски пратеници сред нас.Който дружи с тях, дружи с враговете ни.Евреите нямат право да се държат наравно с нас.

7.      Когато се опитат да говорят по улиците, по опашките пред магазините, в трамваите или подземните железни­ци, трябва да се принудят да млъкнат. Не затова, че принципиално нямат право, а защото са евреи и нямат право на глас в нашата общност.

8.      Когато някой евреин се опита да въздейства на чувствата ти, помни, че това е само спекулиране с твоя­та склонност лесно да забравяш. Дай му да разбере, че знаеш какво представлява и го накажи с презрението си.

9.      След войната доблестните ни врагове ще заслу­жат милостта ни. Евреинът, обаче, не е доблестен враг.Той само се преструва.

10. Евреите са виновници за тази война. Като се държим така спрямо тях, ние постъпваме напълно спра­ведливо. Те заслужават това наше отношение.

Задачата на правителството е да се справи оконча­телно с тях. Никой няма право да действа на своя глава, обаче всеки е длъжен да изпълнява взетите от държава­та мерки срещу евреите, както и да не оставя да бъде заблуждавай от техните трикове.

Сигурността на държавата изисква това от всички нас.

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ЗА ЕВРЕИТЕ

“Евреите имат ум само за зло, но да правят добро не умеят.” - пророк Йеремия, (Бибилия, Йер. 4:22)

"Евреите не се смесват с другите народи и гледат на тях като на врагове." - Диорид, І в. сл. Хр.

"Те презират всичко, което е свято за нас и правят онова, което предизвиква отвращение у нас."  - Тацит, римски историк, І-ІІ в. сл. Хр.

Мохамед: "Всички до един са мошеници."

“Евреите се явяват заразена от чума, прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване още от деня на раждането.” Джордано Бруно, италиански астроном, учен и философ, 16 в.

“Никога Слънцето не е огрявало народ по-кръвожаден и отмъстителен, който да лелее идеята за унищожение и задушаване на всички друговерци. Те душат и унищожават останалото население и на това основание се считат за богоизбран народ.” - Мартин Лутер, църковен реформатор – протестант. “По скоро дявола може да се насочи по пътя на добродетелите, отколкото евреин.” - Мартин Лутер.

Волтер: "Тази малка нация не скрива своята ненавист към всички останали народи. Нейните представители са винаги жадни за чуждите богатства, подли при несполука и нахални при сполука."

Мария Терезия, австрийска императрица, 18 в.: "Аз не познавам по-страшна чума за държавата от еврейското племе."

Гьоте: "Те имат вяра, която благославя ограбването на чужденците."

“Аз правя всичко, за да покажа моето презрение към тази най-подла нация в света. Евреите сa нация, способна на най-ужасни престъпления!” император Наполеон Бонапарт, (из негова реч в Сената през 1806 г.)

Виктор Юго: "Към евреите се отнасят с отвращение. Но трябва да се признае, че те действително са отвратителни. Тях ги презират, защото са достойни за презрение."

Бисмарк: "Натиснете само един евреин и от всички страни ще чуете вик."

“В страна, където се заселят евреи, независимо от тяхното количество, те понижават морала и търговската честност, изолират себе си и не се поддават на асимилация. Те се присмиват на християнската религия, стараейки се да я подкопаят. Строят държава в държавата и в случай на опозиция се стремят смъртоносно да задушат страната във финансово отношение” - Бенджамин Франклин, (XVIII в.) – американски учен и държавник.

“Евреите в целия свят разрушават патриотизма и здравите основи на държавата” - княз Мобучум Окума, японски учен и военен от XIX в.

Всички народи се мразят помежду си, а всички заедно мразят евреите. Марк Твен

Христо Ботев и Любен Каравелов често пишат за “великите еврейски царе на капитала”, които са извор на злото в света. Ботевите и Каравеловите издания (”Свобода”, “Независимост”, “Знаме”) бичуват “обрезаните и необрезани еврейски екселенсии”, “израилските барони” и “великите царе юдейски на капиталът”, Ротшилдите и барон Хирш и “чафутските вестници" “Нойе Фрайе Прессе” и “Пестер Лойд”, които пеят възторжени оди за султана. Посочват че тези “чафутски вестници” имат свои дописници и сред българските евреи.

"Евреите са известни на сичкият свят не само със своята телесна, но и душевна нечистота.” Любен Каравелов

„Тъй нагло Лорда с мирен вид свой взгляд министерски исказа, и като същий злобен жид към нази пълен бе с умраза, и тъй цинически, без стид очите на света замаза… ... О, Англио, защо ли днес бездушен жид те управлява?“. Иван Вазов - "Дизраели"

"В тези железници се срещаш с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!" Алеко Константинов - "До Чикаго и назад"

“...Ако някъде в страната има нещо нередно (разбирай престъпление) – там положително ще намерите евреи...” - Хенри Форд, индустриалец, изобретател и издател Коментарите на Форд за Протоколите на ционските мъдреци

"Убий евреина и бъди патриот." Хуан Перон, аржентински президент, съпруг на Евита Перон.

“Луциферианството, масонството, ционизмът, болшевизмът и глобализацията са глави на едно и също чудовище – световното еврейство!”  - Никола Николов, публицист

“Евреите не могат да бъдат превъзпитани и не трябва да им се дава никаква власт.” - Борис Миронов, публицист - “За еврейския фашизъм”.

"Твърде характерно явление е, че както простия народ, така и истински образованите хора са антисемити. Първите се подчиняват на естествения природен инстинкт на самосъхранение, вторите идват до същия извод по пътя на научното размишление. Между природните и научните юдофоби се намира достатъчно дебел слой юдофили. Тези посредствени хора не са преодолели бездната на мъдростта, но слабо асимилирания научен материал е заглушил в тях гласа на природата. Едни се подчиняват на лъжливи научни доктрини, втори - на верски догми, трети - от "страха ради юдейски", по едни или други морални и материални причини. Но всички тези хора трябва насила да заглушат в себе си от самия Творец вложения в тях антисемитизъм и природата жестоко им отмъщава за това с ръцете на същите евреи." - Георги Димитров, изследовател, първата половина на 20 в.

“Евреите не са народ или нация, това е секта на потомствени дегенерати, която преди 4000 години била изгонена от халдейския град Ур. Очевидно евреите са били първата организация от дегенерати. Те били и първата масонска организация в света...” - проф. Григорий Климов, социолог и дипломат, живеещ в САЩ.

“В следствие на кръвосмесителните бракове, “разрешени от религията" (Талмуда), еврейският народ се е изродил и представлява сбор от дегенерати (генетически увредени хора). Те биват три вида: полово извратени, с психически заболявания и с вродени дефекти. Най-злокачествените дегенерати са тези, при които трите вида увреждания се съчетават.” - проф. Григорий Климов

В редица европейски езици думата “мошеник” (измамник, далавераджия, лъжец, който извлича облаги, крадец) е производна от популярното еврейски име Моше.

Христовото царство има надвременна и надпространствена същност, то "не е от тоя свят" (Иоан. 18:36). То е духовният, невеществен свят, в който царствува Бог (3Ц. 8:49) - царство на "правда и мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17), в който обитават Ангелите (Мат. 24:36) и където са записани имената на спасените (Евр. 12:23). Синът Човешки, "Който пребъдва на небето" (Иоан 3:13) е слязъл и се е възнесъл (Лука 24:51) в Царството, и чрез любовта и жертвата Си (Евр. 9:24) е открил за спасените грешници Небесното царство ("В дома на Отца Ми има много жилища... И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз" Иоан. 14:2). "Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, Царството Божие е вътре във вас" (Лук. 17:20-21, вж. по-долу). То е вътре в нас, вярващите, и принадлежи на онези, които жадуват за правда. Това Царство са били удостоени да съзерцават духом още приживе св.ап. Павел (2Кор.12:4) и св. Серафим Саровски.

Може също да се каже, че Небесното Царство има тройно значение и се разбира в три смисъла:
1) в смисъл на приближаващото се време за Христа да бъде признат явно и тържествено за Син Божий, пратен на земята от Бог Отец (""Покайте се, защото се приближи царството небесно", Мат. 4:17).
2) като унищожаване на политическата и религиозна система на юдеите и замяната й с Християнската Църква.
3) Като указание на царството на славата, която ще дойде в последния ден, когато ще настъпи ново небе и нова земя, на които ще обитава правда (2 Петр.3:13) и които ще бъдат вечни.

Христос винаги си е служил с притчи, и нито веднаж не е дал словесно определение на Царството небесно, колкото много и да е говорил за него (Мат. 4:17; 6:10; 6:33; 12:28; 13:24-47; 25:34; 26:29 и мн. др.). Това ни напомня, че ние не разполагаме с подходящи изразни средства и понятия, за да изявим и обясним тия недостъпни за нашите сетива надземни неща.

Царството Божие вътре в нас - това чувство на духовно равновесие, на духовен мир, което не зависи от странични, нерядко неблагоприятни обстоятелства. "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е" (Лука 17:20-21).

www.pravoslavieto.com/rechnik/ts.htm

Разпети петък Велики петък Петък на Великата седмица Великий Пяток (Великая Пятница) Виж датата през настоящата година

По-долу:

• Църковни песнопения
• Кратко описание
• Евангелските събития по четиримата евангелисти на Велики петък
• Богослужението на Велики петък
• Защо минавама "под масата" на Разпети петък? протойерей Дончо Александров

Синопсис, слова и проповеди:

• За страданията на тялото Господне и безстрастието на Неговото Божество Св. Йоан Дамаскин
• Страшният съд над Бога Св. Юстин (Попович)
• "Осанна" и "Разпни Го" Ангел Величков
• Сънувах сън архим. Серафим (Алексиев)

Виж също:

• Богословие в багри: Разпятие Христово. За иконата на Христовото разпятие
• Плащаницa. Торинската плащаница
• Велики четвъртък
• На други езици: Great and Holy Friday

Сказания за подвижните празници:

• Подготвителни седмици
• Първите шест седмици на Великия пост
• Страстната седмица
• Възкресение Христово - ПАСХА

Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,
тогава, злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше,
и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.

Виж, жадний за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се.
Бягай от ненаситната душа, одързостила се на такова против Учителя,
Който към всички е Благ. Господи, слава Тебе.

Елате всички да възпеем заради нас Разпнатия.
Него като видя Дева Мария на дървото, казваше:
Ако и да търпиш разпятие, Ти си Син и Бог мой.

Изкупил Си ни от клетвата на закона с честната Твоя кръв прикован на кръст и с копие прободен,
безсмъртие Си източил на човеците, Спасителю наш, слава на Тебе.

Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло,
с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.

Совлекоша с Мене ризы Моя, и облекоша Мя в ризу червлену.
Возложиша на главу Мою венец от терний, и в десную Мою руку вдаша трость,
да сокрушу их яко сосуды скудельничи

Съблякоха ризите Ми и Ме облякоха в багреница,
наложиха на главата Ми венец от тръни и в дясната Ми ръка сложиха тръст,
за да ги съкруша като глинени съдове.

Одеяйся светом яко ризою, наг на суде стояше,
и в ланиту ударение прият от рук, ихже созда;
беззаконнии же людие на кресте пригвоздиша Господа славы;
тогда завеса церковная раздрася, солнце померче,
не терпя зрети Бога досаждаема, Егоже трепещут всяческая: Тому поклонимся.

Този, Който се облича със светлина като с дреха,
стоеше гол пред съда и плесници приемаше по лицето от ръце, които създаде.
Беззаконните люде приковаха на кръст Господа на славата.
Тогава църковната завеса се раздра, слънцето се помрачи,
като не търпеше да гледа оскърбяван Бога, пред Когото всичко трепери.

Днесь висит на Древе, Иже на водах землю повесивый:
венцем от терния облагается, Иже Ангелов Царь:
в ложную багряницу облачается, Одеваяй небо облаки:
заушение прият, Иже во Иордане свободивый Адама:
гвоздьми пригвоздися Жених Церковный:
копием прободеся Сын Девы.

Покланяемся Страстем Твоим, Христе:
покланяемся Страстем Твоим, Христе:
покланяемся Страстем Твоим, Христе.
Покажи нам и славное Твое Воскресение.

Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;
с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци,
с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът църковен;
с копие се пробожда Синът на Дева.

Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покажи ни и славното Твое Възкресение.

Разпятие Христово.
Миниатюра в сирийско евангелие от края на VI в. от монаха Рабула (Rabulla Gospels).
Днес в Biblioteca Mediceo Laurenziana във Флоренция.

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Pravoslavieto.com

Плащаницa от Бачковския манастир от, началото на ХV век.
Днес в Националния исторически музей (НИМ) в София. Източник: historymuseum.org

• Вземане Иисуса Христа под стража:
  Иоан 18:2-12; Мат. 26:47-56, Марк 14:43-52,  Лук. 22:47-53
• Иисус на съд при първосвещеник Ана:
  Иоан 18:13, 19-24
• Съд на Синедриона над Иисуса Христа при Каиафа:
  Мат. 26:57-68, Марк 14:53-65, Лук. 22:54, 63-65, Иоан 18:14
• Отричане на Петра:
  Мат. 26:58, 69-75, Марк 14:54, 66-72, Лук. 22:54-62, Иоан 18:15-18, 25-27
• Решението на Синедриона:
  Мат. 27:1, Марк 15:1, Лук. 22:66-71
• Краят на Иуда:
  Мат. 27:3-10
• Иисус Христос при Пилата:
  Мат. 27:2-31, Марк 15:1-20, Лук. 23:1-25, Иоан 18:28-19:16
• Кръстният път и Голгота:
  Мат. 27:31-56, Марк 15:20-41, Лук. 23:26-49, Иоан 19:16-37
• Снемане на тялото от кръста и погребение на Иисуса Христа:
  Иоан 19:31-42, Марк 15:42-47, Мат. 27:57-61; Лук. 23:50-56

Богослужебното последование от евангелски четения на утренята на Разпети петък (четвъртък вечерта) можете да прочетете на български и църковнославянски език ТУК.

На утренната служба (т.е. на Велики четвъртък вечерта) се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус Христос (прочети и отпечатай от тук).

По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи - символ на величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове:

Час 1: Гал. 6:14-18. Ев. Мат. 27:1-56.
Час 3: Рим. 5:6-11. Ев. Марк. 15:16-41.
Час 6: Евр. 2:11-18. Ев. Лук. 23:32-49.
Час 9: Евр. 10:19-31. Ев. Иоан. 18:28-19:37.

Плащеница, изработена през средата на ХІХ в. от Витановския род, Тревненска школа.
Съхранява се днес в Регионалния музей в гр. Плевен. Източник: www.plevenmuseum.dir.bg.

На вечернята в храма се припомня и съпреживява Христовите страдания, смърт и погребение (1Кор. 1:18-2:2. Ев. Мат. 27:1-38. Лук. 23:39-43. Ев. Мат. 27:39-54. Иоан. 19:31-37. Мат. 27:55-61).

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител, който символизира саванът с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, символично преживявайки момента на смъртта и погребението на Господа.

По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

Pravoslavieto.com

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ""масата"". Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.

Масата, на която на Разпети петък е положена светата Плащаница
в благоевградския храм "Въведение Богородично". Снимка: Pravoslavieto.com.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ""гробът"" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.

Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.

От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.

Протойерей Дончо Александров, 2010 година
Храм "Св. Атанасий" във Варна

Самото Божие Слово претърпя всичко в плът, като в същото време Божественото и единно безстрастно Негово естество остана неподложено на страдание. Защото когато страдаше единия Христос, съединяващ божественото и човешкото, съществуващ и в божествеността, и в човечеството, то тази част, която беше подложена на страдания, тъй като беше склонна да страда по природа, страдаше, но не страдаша заедно с нея и тази, която беше безстрастна. Защото душата, бидейки способна да страда, макар и сама да не бива разполовявана, в същото време, в което се разполовява тялото, заедно с него боледува и страда; божествеността, бидейки безстрастна, не страдаше заедно с тялото. Трябва да знаем, че когато говорим как Бог е пострадал, разбираме, че той е пострадал по плът, но не и че божествеността е пострадала по плът, или че Бог е пострадал посредством плътта. Защото, ако в същото време, в което слънцето осветява дървото, брадвата го сече, слънцето остава неразделено и неподложено на страдание, следователно колко повече безстрастното божествено Слово, ипостасно съединило се с плътта, остава неподложено на страдание, докато страда плътта. И както някой излива вода върху нажежено желязо, това, което по природа е склонно да страда от водата (огъня) се гаси, а желязото остава невредимо, защото то по природа не е способно да загине от водата, колко повече едната сама безстрастна божественост, докато плътта е страдала, не претърпяла страдания, макар и да е останала неотделима от нея.

Господ наш Иисус Христос, бидейки безгрешен, не е бил подчинен на смъртта, защото смъртта влиза в света чрез смъртта. Той умира, претърпявайки смърт за нас, и Самия Себе си принасяйки в жертва на Отца за нас. Защото пред Него, пред Отца, ние сме съгрешили и трябва Той да приеме откуп за нас и по този начин да се освободим от осъждението; защото кръвта на Господа е принесена на като на тиранин. И така смъртта идва, и поглъщайки телесната примамка, е уловена на въдицата на божествеността; вкусвайки безгрешното и животворящо тяло, загива и връща обратно всички, които някога е била погълнала. Защото подобно на тъмата се унищожава от идването на светлината, така и тлението чрез съприкосновяването с живота е прогонено и за всички се ражда живот, а за погубителя - гибел.

Макар и Христос и да умря като човек и Неговата свята душа да беше разделена от непорочното тяло, но божествеността остана неотделена от едното и другото, т.е. от душата и тялото и даже при такива обстоятелства единната Ипостас не се разделя на две ипостаси, защото и тялото и душата в едно и също време - от началото са имали битие в Ипостаса на Словото и макар по време на смъртта да са били разделени едно от друго, всяко от тях е останало, имайки едната Ипостас на Словото. Затова единната Ипостас на Словото е била Ипостас както на Словото, така и на душата, така и на тялото; защото никога нито душата, нито тялото не са получавали Ипостас отделна от тази на Словото, но винаги е съществувала единната Ипостас на Словото и никога не са били две. Затова Христовата Ипостас винаги е била една. Защото макар и по място душата да е била отделена от тялото, то по ипостас тя е била съединена с него чрез Словото.

Св. Йоан Дамаскин
Първа публикация в Интернет Фондация Покров Богородичен

Архимандрит Юстин (Попович), беседа, изнесена в 1926 г., на Велики петък в Сремски Карловци

Никога у човека не е имало по-малко от Бога, драги братя, отколкото днес; никога не е имало по-малко, отколкото днес. Днес дяволът се е въплътил в човека, за да развъплъти Богочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на човека, за да изгони Бога оттам. Днес целият пъкъл се е преселил на земята. Дали някой се сеща, че земята някога е била рай? Днешното падение на човека е неизмеримо по-голямо от първото падение. Тогава човек е отпаднал от Бога, а днес той е разпнал Бога, убил е Бога. Човече, как ти е името, ако не — дявол? Но какво говоря аз? Това е оскърбление за дявола. Дяволът никога не е бил тъй зъл, така изкусно зъл, като човека. Господ Христос и в ада е слязъл, ала там не са го разпнали. А ние Го разпнахме! Нима човеците не са по-зли от дявола? Нима земята не е по-пъклена и от ада? От ада не са изгонили Христа, а човеците днес са Го прогонили от земята, прого­нили са го от тялото си, от душата си, от своя град...

В зеницата на душата ми, братя мои, се е впил като змия зъл въпрос и злорадо ме пита: мигар е бил нявга човекът добър, щом е могъл Христа да разпне? — Ти вярваш в човека, хвалиш се с него, оптимист си? — Ох, виж човека, виж човечеството от зенита на Велики петък, виж как човекът убива Богочовека и ми кажи: и сега ли си още оптимист? Не се ли срамуваш от това, че си човек? Не виждаш ли, че човекът е по-зъл и от дявола?

Забравете всички дни преди и всички дни след Велики петък. Разгледайте човека в границите на Велики петък — не е ли той зеница на всяко зло, хиподрум на всички изкушения, сборище на всички гадости? Не е ли полудяла днес земята у човека? Не е ли доказал днес човек, убивайки Богочовека, че наистина той е лудостта на земята?

И Страшният съд, братя мои, не ще бъде по-страшен от Велики петък. Не, той несъмнено ще е по-малко страшен, защото тогава Бог ще съди човека, а днес човекът съди Бога. Днес е Страшният съд над Бога. Съди Го човечеството. Днес човекът оценява Бога — оценява Го на трийсет сребърника. Христа — за трийсет сребърника! Нима това е последната цена? Нима Юда е нашето последно слово за Христа?

Днес човечеството е осъдило Бога на смърт — това е най-великият бунт в историята на небето и земята; това е най-големият грях в историята на небето и земята. И падналите ангели не са сторили такова нещо. Днес се е извършил Страшен съд над Бога. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия. Над Бога са се надсмели по-страшно, отколкото когато и да било. "Всесмехливият ад" днес се е вселил в човека и е осмял Бога и всичко, що е Божие. Днес е осмян Този, Който никога не се е смял. Казва се, че Господ Иисус никога не се е смял, но често са Го виждали да плаче. Днес е опозорен Онзи, Който дойде нас да прослави, днес мъчат Оногова, Който дойде нас да избави от мъки. На смърт се предава днес Онзи, Който ни донесе живот вечен. Човече, има ли край твоето безумие? Има ли дъно твоето падение?

Най-срамния дар, кръста, дарихме Ономува, Който ни дари вечна слава. Прокаженико, Той те очисти от проказата, за това ли Му подаряваш кръст? Слепецо, Той очите ти отвори — мигар, за да виждаш, та да направиш кръст и да Го разпнеш на него? Мъртвецо, Той те възкреси от гроба — нима за да натириш Него в своя гроб? С благи вести услади Сладчайшият Иисус горчивата тайна на нашия живот, братя, за коя от тях Му се отплащаме с такава горчилка?

"Народе мой, какво ви сторих? Не изпълних ли Юдея с чудеса? Не възкресявах ли мъртъвци с едно слово? Не изцелявах ли всяка болест и всеки недъг?... Какво ми въздавате? За изцеленията — рани, за живота — убивате ме и ме разпъвате на дърво" (Стихира на Велики петък. — Бел. сръб. ред.) ...

Велики петък, братя, е нашият срам, и стид, и поражение. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгрешни. Всички сме паднали в Юда, всички сме продали Христа, всички сме предали Христа и сме приели дявола, и сатаната сме прегърнали. Да, сатаната. Понеже в светото Евангелие е казано: "И подир залъка, сатаната влезе в него (Юда)" (Иоан. 13:27). Подир кой залък? Подир залъка, който му даде Христос. След Причастието. След Христа. Ах, има ли по-голямо падение, по-голям ужас?

Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Христов, който три голини е бил с Него, който е присъствувал на всички Христови чудеса, който с името Христово е очиствал прокажени, изцелявал е болни, възкреся­вал е мъртъвци, изгонвал е нечисти духове, същия този Юда сребролюбието е направило предател и Христоубиец. Как тогава да не напра­ви мене и тебе предател и Христоубиец, мене, който не съм гледал три години Бога в плът, който не съм нито прокажени очиствал, нито болни изцерявал, нито мъртви възкресявал с името Иисусово? Юда дъл­го е бил с Оногова, Който не е имал где глава да подслони, с Оногова, Който и на дело и с думи е учел, че не трябва да се носи нито сребро, нито злато. А аз? А ти? Ако не умееш да се радваш на сиромашията, брате, ако не можеш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кан­дидат за Юда. Не питай: "да не съм аз, Господи?" Понеже несъмнено те чуеш отговора: "да, ти рече". Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Брате и приятелю, запомни за цял живот: сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието от ученик Христов е сторило враг, убиец на Христа. Но не само това: то и Юда е убило. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек.

Смъртта е страшна тайна, братя, но най-страшното е когато човеците предават Бога на смърт и желаят да Го убият напълно, да Го уни­щожат съвсем, цял да бъде мъртъв, цял — без остатък. Днес е ден, когато човеците са страшни за Бога, понеже мъчат Бога както никой никога не Го е мъчил; защото те плюят по Бога, както никой никога не Го е оплювал; понеже бият Бога, както никой никога не Го е бил. Нека замълчи всичко, което се нарича човек! "Да мълчи всяка плът човешка!" Нека никой не се хвали, че е човек, нека никой не хвали човечеството, понеже ето: човечеството не търпи Бога сред себе си, то убива Бога. Нима е за хвалене това човечество? Нека никой не се хвали с хуманизма! Ах, та той е цял единствено — сатанизъм, сатанизъм, сатанизъм…

Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оногова, Който е украсил човека с безсмъртие. Трънен венец плете човечеството около главата на Оногова, който е изплел венец от звезди около земята! Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.

В мъченето на Бога човек е по-немилосърден и от дявола. Не вярвате ли? Чуйте какво разказва един очевидец: "Тогава Го заплюваха по лицето" (Мат. 26:67) — по Неговото лице, по Неговото чудно и прекрасно лице… Господи, защо устата им не се покриха с проказа и не се превърнаха в язва? Не затова ли, да ни научиш на търпение и кротост?… Заплюваха онова дивно, онова благо Лице, което струва повече от всички съзвездия, от всички блаженства. Какво говоря? — Да, по-драгоценно от всички блаженства, понеже в това кротко Лице е всевидното вечно блаженство, всевидната вечна радост… Заплюваха онова светло Лице, пред което морето се смиряваше и умиляваше; онова Лице, което умиротворяваше смутените души и даряваше покой на всички. И вие се хвалите с човека? Ох, свийте си знамената, вие молци и нищожества! Никой, никой не трябва толкова много да се срамува от себе си както човекът — никой от бесовете, никой от зверовете, никой от животните… Човеците заплюват Бога — има ли нещо по-ужасяващо от това? Човеците бият Бога — има ли нещо по-бесовско от това? Братя, ако нямаше ад, би трябвало да бъде измислен, да се измисли за човеците – само за човеците…

Него, Твореца и Спасителя, Го заплюват и бият, а Той кротко и мълчаливо търпи всичко. Има ли какво да кажеш в свое оправдание ти, който за всяко оскърбление отвръщаш с оскърбление, който връщаш за злото зло, който кълнеш кога те кълнат и мразиш кога те мразят? Отвръщайки на злото със зло, Ти заплюваш Господа Христа; мразейки ония, които те мразят, ти биеш и мъчиш Христа; въздавайки за обидата обида, ти безчестиш Господа Иисуса, понеже Той не е правел това.

И Пилат предаде на разпятие кроткия Господ (Иоан. 19:16). И разпъват поругания Бог; приковават Го на Кръста. Нима забивате гвоздеи в ръцете на Христа — ръцете, които изцелиха толкова болни човеци, които очистиха толкова прокажени, които възкресиха толкова мъртви? Да замлъкнат ли устата, които говореха тъй, както човек никога не е говорил? Иаире, где си? Лазаре, где си? Наинска вдовицо, къде си, къде си да защитиш твоя и моя Господ? Нима разпъвате Него — надеждата на безнадеждните, утехата на неутешимите, окото на слепците, ухото на глухите, възкресението на мъртвите? Мигар забивате гвоздеи в тия свети нозе, които носеха мир, които благовестиха, които по морето като по сухо ходеха, които бързаха към всички болни, към мъртвия Лазар, към гадаринския бесноват?

Разпнат е Бог! Доволни ли сте, богоборци? Щастливи ли сте, богоубийци? Какво мислите за Христа на кръста? Измамник е, немощен е, съблазън е: "Ако си Син Божий, слез от кръста! Уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!" (Мат. 27:40; Марк. 15:29-30).

А какво мисли Господ на кръста за хората при кръста? Онова, което само Бог на любовта и Бог на кротостта може да мисли: "Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят" Лука 23:34). Наистина не знаят какво правят с въплътилия се Бог. Нима на Господа Му е било по-леко в плътта, нежели на кръста? По-тежко, ви казвам, отколкото ако аз бих имал във всяка своя пора по един бяс. Защото е безкрайно по-голяма разликата между Бога и човека, нежели между дявола и човека; между смъртта и Бога, нежели между смъртта и човека. Спасителят е усещал тази мъка: Неговата чиста, безгрешна природа е въстанала против смъртта и Той при съглеждането на смъртта "почна да скърби и да тъгува: душата Ми е прескръбна до смърт" (Мат. 26:37-38).

Когато и Бог скърби, когато и Бог тъгува поради смъртта, то кажете: има ли за човека нещо по-страшно от смъртта, нещо по-неестествено от смъртта, нещо по-отвратително от смъртта? Смъртта е тежка за Бога, а камо ли за човека. От всичко най-тежка за човека е смъртта, понеже представлява най-голямата отдалеченост на човека от Бога. Човекът в Христа е усетил това и с болка е изповядал: "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?" (Мат. 27:46) — този вопъл се изтръгва от Единородния Син Божий, Който е Единосъщен с Отца, едно с Отца. Не е ли това най-голямото доказателство, че смъртта е сила, която отблъсква от Бога, отдалечава от Бога, разлъчва от Бога?

Разпнахме Бога. Човече, какво повече искаш? Да не е благоразумният разбойник, не би имало за тебе оправдание. Да не е бил той, земята навеки би станала пъкъл. Когато всички ученици се съблазнили в Христа, разбойникът го изповядал като Господ и като Цар: "Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!" (Лука 23:42) — разбойникът е нашата надежда, понеже е повярвал в Христа като Бог тогава, когато всички са били изгубили вярата в Него, понеже е повярвал в Иисуса като Господ тогава, когато Иисус е бил поруган, осмян, измъчен, когато е бил в най-позорно положение, когато като всеки човек е страдал и се е мъчел ужасно.

Но докато човеците заплювали Бога, докато човеците разпъвали Бога, дотогава цялата природа негодува против това: "А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха" (Мат. 27:45, 50-52).

Когато човеците завършили своята гавра над Бога, когато замълчали — проговорила вселената, проговорили камъните и се показали по-усетливи от човеците, усетливи за болката Христова. И слънцето проговорило: от срам отдръпнало своята светлина от нашата страшна планета. Светлината се срамувала от онова, на което човеците се радвали. Мъртвите в гробовете чули Христовия вопъл и се пробудили и наизлезли из гробовете, докато живите стояли при кръста и носели в телата си мъртви души. "Днес църковната завеса се раздира за изобличение на беззаконните и слънцето скрива своите лъчи, виждайки Господа разпнат".

"Всичко състрадаваше на Създалия всичко". Да, всички и всичко състрадавало на разпнатия Господ — всички и всичко, освен човека, освен човеците. Цялото творение и на кръста познало в Христа — Бога, и Го изповядало като Бог. И върху кръста Христос явил, че е Бог. Как? Как? Чрез отговора, даден на разбойника. И още как? Чрез помръкването на слънцето, чрез земетресението. И още как? Чрез молитвата за Своите врагове: "Отче! прости им, понеже не знаят, що правят" (Лука 23:34).

Наистина, човеците не знаят какво правят с Христа. От злобно незнание хората разпнаха Христа; от незнание Го разпъват и днес. " Да бяха познали Господа на славата, не биха Го разпнали " (срв. 1 Кор. 2:8). С кротост и смирение Господ е влязъл в света. Понеже няма по-голяма кротост и по-голямо смирение от това Бог да стане Човек, да се облече в тленно, в ограничено, в нищожно човешко тяло? С кротост и смирение е и излязъл Господ от света; излязъл е, молейки се кротко за Своите мъчители. Човеците не познават Христа, затова Го гонят; не знаят каква любов, какво смирение, каква кротост проявява Бог, когато допуска човеците да Го съдят, да го заплюват, да Го бият и убият.

Страшна е участта Христова на земята и днес, братя. Всеки мой грях е за Него Велики петък. Четири мои гряха — и вече съм разпънал Господа Иисуса. Всеки твой грях, брате, е за Него по-голяма мъка, отколкото за тебе и за мене. Вършейки грях, ти Го разпъваш. Всяка нечиста мисъл, всяко похотливо чувство реве и крещи: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята — незалязващ Велики петък за Господа Христа? Всеки мой грях е гвоздей, който аз забивам в ръката на кроткия Господ; всяка моя страст е трън; всички мои страсти — трънен венец, който турям на главата Христова. Нашето поругаване над Христа е по-страшно и от това на евреите. Евреите по-малко са могли да вярват в Христа, понеже Той още не е бил възкръснал. А ние, пред които Христос вече двайсет века убедително свидетелствува, че е възкръснал — ние се надсмиваме над възкръсналия Христа, заплюваме възкръсналия Христос, отново разпъваме Христа и то възкръсналия Христос! — Понеже нима не разпъва възкръсналия Христа свещеникът, който чрез своя живот отблъсва от Христа своето паство? Нима не мъчи, нима не се надсмива над възкръсналия Христа професорът, учителят, който със своето богоборно учение изгонва Бога от душите на своите ученици? Мигар не позори Христа, мигар не заплюва възкръсналия Христа всеки християнин, който е само по име християнин?

Уви, ние непрестанно гоним възкръсналия Христа… Как, как гоним ние Христа, ще рече някой, когато Той не пребивава тялом с нас, когато не Го виждаме в плът? Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато гоним Неговото учение, когато гоним Неговите светци, когато гоним Неговата Църква. Гоним ние Христа, когато гоним просяка: понеже Той е, Който проси в лицето на просяка. Ние гоним Христа, когато не обличаме голия, понеже в негово лице е лишен от одежди Христос. Ние гоним Христа, когато не нахранваме гладния, понеже в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христа, когато не спохождаме боледуващия, понеже в негово лице боледува Христос. Във всеки страдалец страда Господ Христос, във всеки скърбящ скърби Господ Христос. От безкрайно човеколюбие Той непрестанно се въплъщава в тялото на всички гладни, всички болни, всички жадни, всички скърбящи, всички нещастни, всички презрени, всички осмени, всички унижени, всички оскърбени, всички голи, всички прогонени. Той непрестанно приема върху Си човешко тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Поради безмерно милосърдие той непрестанно се отъждествява с тях: "доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили" (Мат. 25:45). Христос се въплъщава във всеки християнин. Чуй какво казва: "Савле, Савле, що Ме гониш?" (Деян. 9:4), понеже гонейки ония, които вярват в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които вярват в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които вярват в мене, Мене мъчиш. Знайте – учи св. ап. Павел — "като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа" (1 Кор. 8:12).

Не само за Господа Христа, братя, но и за всички христоносци животът на земята е незалязващ Велики петък. Колкото повече от Христа имаш в себе си, толкова повече те гонят. Ако си Христов, смятай себе си за "измет на света" (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат тъй, както тъпкаха Христа. Когато те кълнат, благославяй! Когато те бият, прощавай! Когато те мразят, люби! Чрез търпение побеждавай мъчителите както и Господ [е победил]! За злото връщай добро, бори се както се е борил Господ Христос; с гордостта се бори чрез смирение; с грубостта се бори чрез кротост; с омразата се бори чрез любов; с оскърбленията се бори чрез прошка; с клеветата се бори чрез молитва. Този е пътят към победата, пътят, който е прокарал веднъж завинаги Господ Иисус; чрез страданието той води към възкресение. Ние сме на тоя път, на едничкия път, който свършва с възкресение, ако благославяме ония, които ни проклинат, ако вършим добро на ония, които ни мразят, ако любим своите врагове, ако не се гневим, кога ни оскърбяват, ако се молим, кога ни хулят, ако с молитва понасяме заплюванията. Ние със сигурност сме на пътя, който завършва с тържествената победа над смъртта, ако и тогава, когато ни разпъват, по примера на Христа се молим за своите мъчители: "Отче! прости им, понеже не знаят, що правят"!

Амин.

Преподобни отац Јустин. Пасхалне беседе. Београд, 1998, с. 179-187.
© 2005. Превод от сръбски език, Елена Узунова.

Периодът е шест дни. Мястото - Иерусалим. Годината - почти 2000 години назад в историята. Хората - същите...

Все същите Божии творения, надарени с разум и свобода на волята, носители на Божия образ. И сега, като погледнем, всичко е същото. Само в броя на изтеклите години е разликата. Но онова, което тези години са променили, не касае нито дълбоката човешка същност, нито историята на Спасението. В духовен план днес ние се намираме в същото положение спрямо Христа, спрямо вярата в Бога. Годините са променили само донякъде отношенията помежду ни.

Когато Спасителят влизал в Иерусалим, за да пострада на Кръста за нашето спасение, тогава все още нямало християни в собствения смисъл на думата. Светът религиозно се делял на езичници и иудеи. А как се делял етнически - това няма особено значение. Древните твърде малко се вълнували от въпросите за етническа и расова принадлежност. Това са проблеми на нашето време и самата им поява е един от упадъчните белези на модерната цивилизация.

Та, делението на жителите в света преди 2000 години било главно религиозно, а оттам в тясна връзка и културно.

Като казваме "езичници", съвременният човек по-лесно може да се ориентира за какво става дума. Но понятието "иудеи" е твърде неясно. То се разбира машинално и повърхностно, по силата на многогодишни наслоявания от неинформираност, дезинформация, предразсъдъци и заблуди. Обикновено днес се отъждествява с евреи и обратното - евреите се отъждествяват с иудеи. И в двата случая се натъкваме на доста груби грешки.

Въпреки честото припокриване, двете понятия остават различни по същност. Евреите са народност, която днес, както впрочем и останалите, не може да претендира за расова "чистота". Вероятно това наименование произхожда от собственото име Евер ­ лице, което се споменава в родословието на Ноевите синове (Бит. 10:24-25) преди разделението на езиците при строежа на Вавилонската кула. Свещеното Писание често нарича евреите Божи народ, защото те съхранявали вярата в единия Бог от многобожието на езичниците. Но не винаги...

Думата "иудеин" пък от жител на Иудея е приела по-дълбок религиозен смисъл и обикновено се разбира като изповядващ иудаизма. Иудаизмът като вяра и практика на Моисеевия закон и Стария Завет изобщо, е религия на очакване и подготовка за посрещането на Месия - Спасителя на човешкия род от робството на греха. Като религиозна система обаче - понякога твърде закостеняла и дори противоречаща на духовните начала на Писанията - иудаизмът се оформя след Вавилонския плен и възстановяването на Иерусалимския храм. Тогава, в стремежа да се съхрани "буквата" на Закона, възникват някои иудейски секти, каквито са книжниците и фарисеите, например. Появяват се и други, които наблягат на духовния смисъл и аскетизма. Такива са есеите.

Евреите като народностна група обикновено са иудеи по вероизповедание, но свещената история неведнъж говори за евреи, отклонили се в ереси и езичество. Познаваме и евреи безбожници. Много са и евреите християни. От друга страна, иудеи са ставали нееврейски народи, възприели като своя религия иудаизма. Такива били хазарите, такива са част от етиопците. И в наше време се случва неевреи да стават иудеи, особено в религиозно объркания Запад.

Всички тези кратки уточнения се налагат с наближаването на ПАСХА, за да се отърсим от някои погрешни представи, които се насаждат повсеместно и с всевъзможни средства.

Днес например разпалено се клейми антисемитизмът, но хората не разбират какво точно е това, от актуална темата става просто модерна. Пред Пасха любимо занимание главно сред западните християни е да се повдига въпросът кой е разпнал Христа. Едни невежи казват, че евреите. Други невежи твърдят, че езичниците в лицето на римската власт. И двете твърдения са еднакво нелепи в светлината на гореизложените уточнения. Нелепо е дори да се обобщи, че иудеите като цяло са сторили това, тъй като и те, както споменахме, се разделяли на секти и течения, които често били в противоречия.

Все по-популярно става християнството да бъде обвинявано в антисемитизъм. Появяват се и такива, които клеветят Църквата, че на Велики петък произнасяла упреци и даже проклятия (!?) срещу евреите. Като че ли светите апостоли не били евреи и като че ли евреите са само книжници и фарисеи!

Съвсем наскоро Ватиканът излезе с милозливи самопризнания от името на цялото християнство, че всички християни носят вина за Холокоста през Втората световна война, както и за всички гонения срещу евреите през последните 2000 години. Може би Западът наистина чувства някаква вина в нещо. Но точно преди Великден да се заменя истинското сърдечно християнско покаяние с някакво политизирано чувство за масова вина - това е неуместно. А скоро може и от нас да поискат подобно признание в увлечението си по Европа. Симптоми за това има. Да обърнем внимание върху "вноса" на различни правозащитнически организации, които чрез пресконференции, семинари и масирани публикации в пресата се опитват и у нас да раздухват излишни истерии по западен модел, насочени главно срещу Православната ни църква.

Но защо изобщо святото име християнин трябва да се намесва в борбите между двата вида национализъм, разразили се през Втората световна война - езическия и иудейския. И нима в лагерите на смъртта не са загинали и християни?

Но нека никога не забравяме, че Българската православна църква достойно е изпълнила своя християнски дълг към евреите през Втората световна война. Това е признато и от самите тях. Днес в света няма български евреин, който да не изпитва топли чувства на благодарност към България и особено към нашата Православна църква.

Изобщо, православната вяра винаги е била чужда както на антисемитизма, така и на всяко "анти" в политически и социален смисъл. И ако на Велики петък сега Църквата изобличава злобата на книжниците и фарисеите, ако напомня за сребролюбието на Иуда Искариотски и ако скърби за духовната слепота на манипулираната тълпа, крещяла "осанна" и "разпни Го" почти едновременно - това не е антисемитизъм, не е ненавист към евреите и не е действие против който и да било народ. Но да оправдаем фарисейството, да се съюзим духовно с Ирод и Пилат, да оневиним богохулната тълпа - това вече е тежкият грях на отстъплението от Христа.

Ангел Величков

Брой 1­14 април за 1998 година

Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
Потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред - по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: "Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...

Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)
Из сборника "Копнеж по вечността", публикуван в Интернет от

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Евангелските и Апостолските четения за всеки ден от годината
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Манастирите на Св. Гора и в България
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!"

Из "Елегия" на Христо Ботев

Да, уважаеми българи - православни християни!
И днес ние търпим да ни "люлее на робската люлка"  - именно "тоз що Спасителят прободе на Кръстът нявга зверски е рабрата", тоз, "що толкоз годин ни пее: Търпи, и ще си спасиш душата" и техните днепни наместници - "сина на Лойола и брата ("духовен") на Юда"...
Те днес ни люлеят в "таз робска люлка", но далеч повече и от тогава, а не само колкото тогава!
Че и го правят "в името Христово" понякога, което тайно проклинат и се гаврят с него, в своите скрити сатанински рептилокултовски ритуали!
"Народе"?!

*

* *

Какво могъщество обладава един народ от сравнително чиста раса, най-добре показаха евреите. Силата на кръвта стои над силата на речта – в това ни уверява фактът, че макар еврейският език да се смята мъртъв, и то още четири века преди Христа, евреите продължават да бъдат органически свързани един с друг където и да са по света и какъвто и език да говорят.

От каква раса е в същност тоя малък народ и как е постигнал своето несравнимо могъщество?

Думите евреин и семит се смятат едва ли не за синоними. Това употребление на думата семит е толкова неточно, колкото и самото име евреин. (Евреи, израелити и юдеи са три различни понятия: първото означава едно голямо семейство народи, към които принадлежат и арийските аморити; второто се отнася до 12-те колена на израелитите, а третото – само до колената на Юда и Вениамин).

Какво в същност е семит – никой учен днес не може с положителност да каже. Нито една от ония постоянно наричани „семитски държави на древността“ Не е чисто семитска: ни вавилонската, ни сирийската, ни финикийската. Ако може да става дума за чист семитски тип, всички изследователи са съгласни, че той трябва да се дири в пустинята на Арабия. Но според владеещия възглед и тоя най-чист бедуински тип произлиза от смес – и то от най-абсолютна, каквато може да си представим: кръстосване на негър с бял. Гобино твърди това още в средата на 19 в. Тогава той бе осмян. Но днес всички възприемат неговото схващане. Ранке твърди: „Семитите принадлежат към мулатните преходни членове между бели и „черни“. Ако трябва да се задържи в историята понятието „семит“, единствено арабите в пустинята могат да се смятат за семитска раса, за прасемити.

Израелският народ е продукта на многократна смесица на типове крайно различни във физическо и морално отношение: семитски, сирийски (по-точно хетитски) и съвсем малко индоевропейски (аморити, основателите на Иерусалим). Не е изключен и туранска кръв – по-конкретно сумероакадска.

Това са данни на точната анатомична антропология и на историческите изследвания – два клона, които в такива случаи си подават ръка.

Тая диагностика важи и за днес – с всичките противоречия, които такава смес внася в националния характер. Измерението на черепите го потвърждава напълно във всички страни дето живеят евреи.

Макар израелитите да са научили писмото и много други работи от хетитите (в Хеврон), душата, движещата сила на новата етническа единица, добита чрез тия многократни кръстосвания, си остава същинския семит на пустинята Арабия.

Днешните евреи са потомци не на всички 12 колена на израелитите, а само на двете последни – на Юда и Вениамин Защото другите десет, на север от тия, в 721 г. пр. Христа са отвлечени от асирийците в робство и не се връщат вече. След 120 години Навухудоносор отвлича и юдеите във Вавилон. Единадесет години по-късно той разрушава Иерусалим и пленява и останалите свободни семейства. Подир 60 години от плен се завръща само една част назад, главно второ и трето поколение, родени в пленничество, в насилие.

Специфичното юдейство биде основано в изгнание, от пророк Хезекил. Неговото учение диша жажда за мъст. Книгата на Хезекил е най-ужасната в Библията. Хезекил е първият проповедник на нетолерантност, на религиозен фанатизъм, на убийства за религия.

Не дълго след смъртта на Хезекил персийският цар Кир завладява Вавилон и позволява на юдеите да се завърнат в родината си. Персите им пращат и книжници, които, с Езра на чело, съставят Тора (учението). Тоя законник е тъй важен за юдеите, че според Талмуда, сам Ехова в събота се занимавал да чете в него.

Езра и Нехемия аа, с благоволението на цар Артаксерксе, дефинитивните строители на юдейството (Велхаузен). То не е религия, а законодателство (Мойсей Менделсон).

Но в центъра на това законодателство стои една родена по-рано пламтяща идея фикс: юдеите са единственият избран народ на Ехова. Юдейската нация, каквато я виждаме днес, е родена в деня, когато Сенахериб снема внезапно обсадата на Иерусалим (701 пр. Христа), вследствие на избухналата във войската му чума.

От 701 до 586 г. пр. Хр., когато Иерусалим биде разорен, юдеите имах един век време, да се укрепят в своятa идея фикс, че са избраният божи народ. В 622 г. при една поправка на храма в Иерусалим бил намерена, уж зазидана в стената, V книга на Мойсея. Именно в тая книга V се дава фанатико-догматичното уверение, че само юдеите са народ на Ехова, и в вързка с това се явява за пръв път възбраната да се смесват с чужди, както и заповедта, да се изтребят всички езичници, дето живеят юдеи: да се избиват с камъни мъже и жени, щом не са правоверни.

Сега на въпроса, който ни най-вече интересува.

В тая книга V на Мойсея, VII, 3 се казва: „Вашите дъщери не бива да давате на своите синове“. Тежестта на тая заповед е главно върху последното изискване. В Нехемия (XIII), след като и двете се забраняват, все пак сята се само бракът на сина с чужда жена за „грях против Бога“. Бракът на сина с една гоя ?вулгаризира светото семе? (Езра IX, 2). Приемането на юдейската вяра нищо не изменя – защото се касае до кръв, не до религия! Новият юдейски закон казва със завидна сила на възгледа: „Проселитеите са за юдейството така вредни, както отоците върху здраво тяло“ (Талмуд). На друго място същият закон нарича проселитите „товар“.

Мисълта, че строга възбрана на смесени бракове да се изолира нацията и от безнадеждно бастардизираните израелити да се отгледа една благородна раса, е гениална и напълно съвпада с придобивките на новата наука. Евреите и до днес пазят като основен закона за чистотата на расата. Затова единствено те имат напълно установена физиономия и характер (колкото той и да е пълен с противоречия). Юдейската раса, изцяло, от Вавилонския плен до днес, остава тъй чиста, както никоя друга. Като се смята една генерация 24 години, което за ранната зрелост на юдеите не е преувеличено, днешният евреин е приблизително стотното поколение от възвръщането из вавилонския плен и основаването на истинското юдейство (за жените тая цифра трябва да се увеличи до 150). От самото начало и до днес юдейската нация остава съществено „идеална“, т.е. тя постоянствува в основната си вяра, че е единственият, богоизбран народ – и то без да владее своя държава, без да живее и се подвизава на своя почва. Разбира се, че това дето след Вавилонския плен юдеите никога вече не станаха самостоятелна нация – чак до ликвидирането на Световната война, което ги удостои с една призрачна държава под английски протекторат – е причинило големи разрушения в народната душа. Хердер с право изтъква, какво грамадно влияние има тоя факт върху характера на народа: „Юдейският народ се развали в възпитанието си, защото никога не постигна зрелостта на една политическа култура върху своята земя и чрез нея истинското чувство за чест и свобода“.

Могат да се приведат безброй доказателства, че евреите и ден-днешен съблюдават най-строго своя основен расов закон. Дори в най-еманципираните слоеве. Дъщери от рода на Ротшилда са се женили за барони, графове, херцози, князе, приемали християнството; но нито един син не е женен за европейка. Стори ли това, той трябва да напусне дома на своите деди и обществото на своя народ. Изобщо от световно известните еврейски родове няма нито един със смесена кръв (в своите мъжки представители). Дори у ония големи капиталисти, които са отдаван покръстени! Ако се проследи в Jewish Jear Book родословието на еврейските благородници в Англия, ще се види, че никакъв мъж от тези фамилии – нито дори най-малкият син – не е женен за не еврейка! Между дъщерите – само един незначителен процент (и то с мъдър избор из най-високите придворни среди!) е жертвувал светостта на кръвта. Тука, дето фактите са прегледно ясни и документирани, може да се види расовото съзнание на евреите. Него няма никой европейски народ! От друга страна, преминаване на хора с чужда кръв в кръга на юдейството е извънредно голяма рядкост. Д-р Б. Фелзентал пресмята, че от времето на Теодосия до 1800 год. „може би най-много триста не семити са приети в еврейския народ“. Характеристично е, че той оспорва на проселитите правото да се смятат за чистокръвни евреи: „Юдейската кръв, юдейският род е нещо определено дадено, нещо, което остава постоянно, необходим субстрат, субстанциално зърно“.

До колко чиста е еврейската раса и днес се вижда от многобройните изследвания на Вирхов за германските училища. Върху тия изследвания Ранке съобщава: „Колкото по-чиста е расата, толкова по-малобройни са смесените форми. В това отношение е, разбира се, много важен фактът, че при евреите се среща най-малък брой от смесена раса. Поради това евреите рязко се отделят от германите, сред които живеят – и най-ясно могат да бъдат познати“. Между това също и измеренията Америка, според American Anthropologist том IV, ни показват, че и там „юдейската раса е запазена напълно чиста“.

Най-благодатната гранка на тая раса е испанската (сефардим). Чемберлен говори с ентусиазъм за солунските и сараевските евреи (българските той не е изследвал): „Това са благородни в същинския смисъл на думата; истински родови благородници! Хубави фигури, характерни глави, достойнство в говор и обръщения. Поставени до един Розентал или Хирш – човек чувствува, какво значи чиста раса?. Немските евреи (ешкеназим) се смятат за по-нисша категория. От сефардим има още в Англия, Холандия и Италия; но те не могат да избягнат смесване с ешкеназим и затова расата им отпада.

Евреинът никога през живота си не изпуща от очи интересите на своята раса. На това и само на това се дължи жилавината, благодарение на която той е постигнал такава власт в света, каквато никой друг народ няма. Кървавите събития в Иерусалим през август т.г. са, може би, едно лишно доказателство за това: за няколко десетки избити евреи бидоха разтревожени всички културни народи – и изстъпленията на арабите бяха спряни. По същото време – и от години вече! – в Македония, в поробените западни покрайнини и в Добруджа се избиват всеки ден невинни българи; но никой в света не желае да обърне внимание на това!

Голямо заблуждение е, да се смята, че такива, каквито са евреите днес, са създадени от Талмудa и Шулхан-аруха. Напротив, тия юдейски законници са едно характеристично творение на народа, комуто е съдено през хилядолетията да остане едни и същ. Талмуд и Шулхан-арух ще пребъдат в еврейската кръв, докато расата съществува. Нейната сила се състои във фанатично строгото съблюдаване, да не се меси чужда кръв. Наполеон в 19 в. се опита да претопи израелитите с другите народи; но евреите във Франция съумяха така да му се противопоставят, е да не допуснат нито една капка чужда кръв в своята раса по мъжка линия (в Тора се казва: „Никой бастард не може да влезе в царството на Ехова, нито след десет поколения“). Диктаторът на Европа трябваше да отстъпи, като се задоволи само с това – дъщерите да се женят извън израилтянския народ. Но науката установява, че при смешение на еврейската кръв с европейска, първата надделява: и най-идеалният арийски доликоцефал се превръща в следното поколение на брахицефал, или на невъзможна смесена форма от рода на Ломброзовите „комбинирани фотографии“ с противоположни черти. Чемберлен уверява, че ако това продължи само няколко века, в Европа ще има един единствен расово чист народ – евреите; всичко останало ще бъде едно стадо от псевдоевропейски бастарди, един дегенерирал физически, духовно и морално човешки род.

Тоя процес се извършва може би много по-скоро, отколкото дори Чемберлен предполага: грамада данни за Германия установяват колосалния брой на незаконнородените деца юдеи (покръстени ли не, безразлично) с избрани блондинки от чиста германска раса, към които богатите евреи имат особено голямо предпочитание. Тежкото материално състояние, в което падна след Световната война и инфлацията по-голямата част от народа, създават ужасни условия за изкушение и увеличават неимоверно много тая беда. Ако това е така в Германия, в редица други европейски страни не може да не бъде по-зле.

Между това от ден на ден всички най-главни сили на живота минават в еврейски ръце. Едва ли някой някъде по света сега се съмнява, че властта на евреите е безгранична над финанси, преса, театри и пр. Чемберлен открито, макар въздържано, го казва за Германия: „Нашите правителства, нашата наука, нашата търговия, нашата литература, нашето изкуство... всички клонове на живота са повече или по-малко доброволни (?) роби на евреите и влачат вериги, ако не на двата крака, то поне на единя“. И после: „Ако еврейското влияние надделее в духовната и културна област, неминуемо е връщането в същинското бестиялно варварство“. В същност работата е стигнала много по-далече – за да бъдат възможни многобройни посочвания от тоя род: кореспондент на Таймс от Берлин пише книга за Германия, дето казва: „Няма вече германска литература, а само еврейска литература на немски език“.

Изгледите на бъдещето за цялото културно човечество стават още по безутешни, като се вземе в внимание следното: главната придобивка на анатомичните изследвания по отношение на евреите е, че макар юдейската раса да е перманентна, в същото време тя е съвършено бастардизирана, като запазва своя бастaрден характер.

При тия перспективи, колко малко разбира от световната история онзи, който не е в състояние да проникне в расовия принцип. И какво грамадно значение добиват, думите н евреина Дизраели (като английски министър председател лорд Биконсфилд), комуто Англия дължи своята основана на грабителство световна власт (и който без малко щеше да осуети българското освобождение, като във всеки случай сполучи да унищожи Сан Стефанска България): „Расата е всичко; няма друга истина. Пропадна всяка раса, която безгрижно смесва своята кръв“. (Tancred und Coningsby) и на друго място в Ендимион: „Никой не бива да се отнася равнодушно към расовия принцип: той е ключът на световната история. Тя често затова е толкова объркана, защото се пише от хора, които не са познавали расовия въпрос и моментните свързани с него. Не езикът и религията правят расата – прави я кръвта!“

Може би читателят няма да се затрудни, да извади сам заключението от всички тези данни за евреите: резултат на каквото несполучлива смес, или на каквито трудно съчетаеми елементи да бъде един народ, той достига до здрава органическа цялост и в известен смисъл до расово облагородяване, само ако на време ограничи по-нататъшния хаос на смешение и остане през векове да се разплодява в затворен кръг.

Не е ли ясно пред този грандиозен исторически пример, защо в едни народи владее единодушие и сила, а в други – необуздан сепаратизъм, центробежност, която води само към катастрофи?

*

* *

Съвременниците на Световната война лесно могат да си представят, какви расови насилия се извършват, когато един народ бъде прегазен от друг.

Специално за България ние имаме потресаващи данни от втората Световна война. Един малък пример. Във в. Камбана от 2 септември т.г. четем тия редове (в дневника на Кр. Станчев, 1912-1913) за нашествието на румънците: „Доведени са в Софийските болници девет момичета от Новоселско и Златишко, обезчестени и изранени жестоко от румънски войници. – От Пирдоп частни писма съобщават работи като тези: „У нас, пише сестра на брата си в София, трима румънци разполагат се както искат; а с мене какво правят ще ти разкажа със сълзи после“. – От Плевенско майка пише на сина си войник, че двете и дъщери са всекидневно жертва на румънското скотство“.

Но войните са приключени вече преди 11 години, а поруганията над поробените продължават. Аз ще взема пример пак от ония наши съседи, които уж не броим между най-върлите си врагове – румънците. Преди мене с няколко броя от издавания в Силистра български вестник „Наш глас“ (от юни и юли 1929 г.). В първоначално девическо училище, дето се учат главно българчета, синът на учителя румънец изнасилва десетки български деца, 7 – 9 годишни. Това се установява с медицински актове, публикувани текстуално във вестника – и пострадалите семейства не могат да добият правосъдие. Ако то се върши с деца, мислете, каква е участта на моми и жени. (Тия ужаси биха извикали във всеки съзнателен народ буря от негодувание. Но нашите вестникари не намират за нужно нито да ги хроникират. Това, не ще съмнение, поощрява насилниците. Един стихиен мързел и липса на достойнство, на разум, на национална съвест пълни дребните ни вестничета с куриози, с анекдоти, със смехурий, додето за хиляди големи въпроси, „не остава време“).

Ако всичко това е възможно в XX век, в наши дни, много голяма сила на въображението ли е нужна, за да извикаме пред очите си насилията, които са съпровождали безбройните варварски нашествия по Балканския полуостров в миналите тъмни времена? За турското владичество през пет века и да не говорим; спомените за него са още пресни.

Поради тая историческа съдба всички народи на полуострова са расови понижени, похабени. Гърци и румънци, може би, много повече, отколкото българи и сърби, чиито гористи планини са служили за прибежища и скривалища. Все пак изменението във формата на черепа дори в най-отстранените периферни провинции на Турската империя, напр. В Босна и Херцеговина, ни показват, докъде е стигнала вълната на азиатската кръв.

Разликата по съдба между нас българите и останалите народи на полуострова се състои в това: те всички ни надминават по един – макар не почиващ на реални превъзходства – национален ентусиазъм; а то е голямото условие, да се закрепи нацията и да се положи начало на нова раса. Гърците с безумното си надигане върху гърба на своите „предци“, с които от векове са по-малко роднина, отколкото с турците. Румънците с манията си, че са латинци и „французи на близкия изток“. Сърбите с самовъзторга и самолъжата, че са най-талантливите славяни, с най-хубавия език и най-много държавообразуващи елементи. Само българинът няма никаква голяма и ясна национална гордост и отрича лекомислено всяка своя едра личност, предпочитайки да се покланя често на изроди. Той се срамува да бъде родолюбец, това му се вижда „старомодно“. И ругае и се гаври с ония, които искат да му вдъхнат най-сигурното чувство за самосъхранение. Пенчо Славейков бил писал в своите напразни залитания да „унищожи“ Вазова: „Глупавите хора са винаги по-добри патриоти“ – и литературният критик Малчо Николов хълца от радост, цитирайки тия недостойни думи, като някакво откровение – и то тъкмо когато държава и народ искат да манифестират съзнание, като чествуват 1000-годишнината от Симеона и 50-годишнината от освобождението (вж. Златорог, го.д 10, кн. 5, стр. 254). Ни на поет, ни на критик, ни на редактор минава и през ум, че ако това беше той, то всички най-културни народи – и германци, и французи, и англичани, и италианци, и поляци, и скандинавци, които са не патриоти, а шовинисти – щяха да се състоят само от глупаци; а псетата, гаргите, свинете, за които няма родина – биха били най-мъдрите същества в живота.

Нам би станали ясно всички недъзи и всички бедствия на българския народ, ако веднъж за винаги се примирим с факта, че животът на нацията е обременен от голям брой бастарди, които се навират нахално във всякаква работа, за а я похабят, като внесат в нея не само неумение, но и познатата на науката безхарактерност на тия чеда на противоприродни смешения. Едно от основните правила, което всички изследователи на расовите проблеми сочат, е: „Там, дето има расова общност – там има родство в мислене и чувствуване“. А как е то в България? Всеки не само мисли и чувствува другояче, но и иска с всички средства да наложи това на околните си. Ако един гениален човек ти каже: „Ще мислиш и ще чувствуваш като мене, иначе ще ти строша главата!“ – няма ли да го вземеш за умопобъркан, особено, ако той има възможност да изпълни заканата си? Ами когато това казват и вършат безброй тъпоумни бастарди; когато те решават всяка разлика в мненията си с насилие и с куршум? Не, в днешна Европа нашата страна е, за жалост, най-големият пример, колко фатално е отсъствието на раса, какъв скотски дух крие сбирщината, която с никакви средства не може да се свърже и организира. Разбира се, и в най-големия расов хаос отделни индивиди могат да бъдат от ценна раса и да представляват скъп капитал от разум и дарования за цялото; но за техния глас ням резонатор в тъмните души на изродите; те биват не само със всички средства спъвани в своята спасителна за нацията работа, но дори физически унищожавани. А стигне ли един народ до там, дето бастардите да имат думата – те да показват, кое е разумно, кое неразумно, пи и да налагат своите „разбирания“ – неговата песен е изпята. В такъв народ антинационалните, враждебните на расата сили са у дома си.

За да се получат такива резултати, не е необходимо целият народ да представлява расов хаос. Достатъчно е само една част да е богата с безнадеждно бастардни елементи: тия, чрез своята най-характерна черта, чудесно изследвана от науката – именно нахалността – ще се наврят навред и ще отровят целия организъм. В такава нация ежбите, раздорите, нетолерантността, стигаща до садизъм – завършват непременно с пълна катастрофа. Защото властта на същества от противоестествен произход пречи да тупти правилно сърцето на цялата нация, разваля естествената общност в мислене и чувствуване, разрушава върховното условие за сила; не изкуствения, а природния сговор на същества от еднакъв произход.

Но освен характеристичната нахалност, кои са най-ярките отрицателни черти на бастарда, които го правят така опасен за цялото? Чемберлен сумира своето изучаване така: „Характерът на бастарда се състои в безхарактерността“. Той посочва в стария мир като образец на бастарди сирийците, произлезли от всевъзможни смесици, един сбириток от пседохетитиски, псевдосемитски, пседоелинкси, пседоперсийски, пседоскитски банкрути. Лекото дарование, а и красотата – оная, която френците наричат charme troublant – у бастарда не е изключена. Хо това не подобрява неговия духовен образ, който събира всички възможни недъзи: дива алчност, груб интерес и спекулативност с всичко, липса на срам, страст към клеветничество, вероломство, отсъствие на лична храброст и в същото време безпределна жестокост – изобщо всички ония отвратителни качества, които дори и в най-низшите слоеве на един народ от благородна раса рядко се наблюдават. Чемберлен, говори за арменците – също един бастарден народ – бележи изрично, че техният характер показва органическа склонност към интригантство и подстрекателство (Aufwiegeln).

Тоя „расов капитал“ oбладават и нашите бастарди. С него те се втурват във всички области на живота – най-вече в икономическия и държавния. В „боравенето“ им най-ненавистен за тях е видът на същество от раса: защото то е носител и на съвсем други качества. Чудно ли е, че при тези условия ние едвам се държим на нозе като държава? Големият наш историограф Иречек, който е опитал на свой гръб властта на бастардите, така е отчаян от тази безутешна картина, че се провиква: „Българската интелигенция не цветът, а екскрементът на българския народ“. (Дневникът на Иречека, в. Мир от 30 ноември 1928 г.). Ако така може да се таксува тогавашната сравнително идеалистическа интелигенция, какви тежки думи трябва да дири историкът, за да даде представа за онази смет, която изплува на повърхността на живота след като новите исторически условия разбъркаха катастрофално всички български племена.

Културният изглед на страната, за жалост, не вдъхва по-голяма надежда. И там същият понижен тип има главно думата – най-вече в периодическия печат. Тъкмо за това е изчезнала всяка следа от възвишеност в отношенията. Би дало необикновени интересни резултати едно антропологическо изследване, например, на ония български поети, които са имали съвсем фантастичен, с нищо реално не оправдан успех: които са обсипвани почти изключително само с възторжени похвали: от чийто път са чистени сламките. Такова изследване лесно би ни обяснило, защо периодически са обявявани и най-жалки посредствености за върховни представители на българския дух (разбира се, и раса, защото духът може да бъде само расов).

Между многото чудовищни духовни недъзи на бастарда оня, който най-съществено пречи, да се свърже нацията в едно органическо цяло, е пълната липса на благородна преданост, вродената вероломност, която претоварва нашата нова история се измяна и предателства. В това отношение бастардът стои много по-долу не само от негъра, но и от най-обикновените породи кучета. Не напразно германците възпяват с такава гордост своята вярност, die deutsche Treue.

*

* *

Аз чувам страстния въпрос на ония чисти възвишени души, които ще бъдат угнетени от някой мисли в тия страници: „Нима ние българите сме обречени на загиване като народ“?

Не! Същата наука ни казва, че една благородна раса не пада от облаците: тя става постепенно такава – точно като овощните дървета. Тоя процес на облагородяване може всеки миг отново да почне, щом една географско-историческа случайност или един установен план (като при евреите) създаде условията за това. Природата не завършва своето творчество; развитието на човечеството ще довежда до образуването на все по-нови и по-нови раси.

Всеки народ може да сложи в дадено време началото на едно облагородяване. Това в голяма степен зависи от него. Тук природата ясно ни показва един висок дълг. Защото не от раса към безсилие е нормалното, здравото развитие на човечеството, а обратното: от безредие към все по-рязко изтъкване на расови особености.

Ако случайно е на лице голямото политическо преимущество – нацията – процесът наистина трябва час по-скоро да почне. И ако не почне, расата на тая нация не остава там, където е била, а отива назад. Тя не е никога в застой: тя се облагородява или изражда, развива се в една или друга посока, като остава някой заложби да се задушат. Националната стегнатост запазва най-сигурно от лутания и самопроизволност. Тя внася план във всичко; тя отсича краката на хаоса, който навред е най-опасният враг.

Искаме ли да турим начало на едно подобрение, трябва първо и първо да се проучи най-грижливо сегашното състояние, даденото. Не сме голям народ и това може да се извърши сравнително лесно и скоро.

Едно обстоятелство буди големи надежди, че ще попаднем на хубав материал в селата, на жили чисто злато. Благодарение на старинната традиция, да не се взема за жена „другоселка“, сместа на кръв у селяните е имала векове време, да се свърже и улегне. Значи там по един единствен начин е запазено петото, извънредно важно, условие за образуване на раса. Благодарение на това обстоятелство в простия народ броят на хората от раса далеко не ще да е тъй малък. Ние имаме, може би, цели острови почти хомогенен материал. Каква чудесна тема е, да се проучат в това отношение най-откъснатите от околния свят краища: например Котленско. Сигурно не е случайно, че това кътче е дало на нашето възраждане такъв голям брой деятели (присъствието на цигани в тоя чист български край няма да смущава). Не по-малко е интересно да се изследват расово онези места, дето исторически се знае, че са стопили по-големи маси римляни и славяни в едно – например областта на древната Августа Траяна. Навярно също тъй не ще да е случайно, че половината от българските поети до сега произхождат от Стара-Загора (както не е случайно, че Ломбардия, дето така щастливо сa съчетани латинци и германи, даде на ренесанса на Европа). Изследванията могат да разкрият, че и по Балкана – гръбнака на българския народ – има необикновено ценна и здрава еднородна маса. Преди да се направят тия проучвания, разселването с лека рака бежанци от поробените покрайнини (което бежанци също не са проучени расово – не им са измерени поне диаметрите на главата, което не е тъй трудна работа) може да влоши положението. Защото не е изключено да попаднат при това безпланно по отношение на расата разселване едно до друго такива елемент, които са абсолютно несъчетаеми и чието смешение ще понижи особеностите и на двата типа, ще засили бастардния характер и ще увеличи броя на престъпниците и малоумните. Езикът, религията и това, че всички се чувствували българи, няма абсолютно никакво значение, когато се отнася до раса.

Градското ни население, сред което расовата бъркотия е най-голяма и бедите от това са съдбоносни, трябва първо да проумее, от къде идват главно бедите в историята ни, особено в най-новата. Крайно време е то да почувствува ужаса на хаотичната смесица на кръв в своите жили и да се помъчи да спре израждането си, с целесъобразната расова хигиена. Най-малкото, трябва да се запазят от същата съдба поне ония свежи пришълци от селата, които идат непрекъснато да заместват скапващите се в 4 – 5 поколения граждани. У западните народи расовото съзнание прониква отдавна дори в широките народни маси. Често ще чуете в Германия хора от средната класа да говорят с обоснована пренебрежителност за ония германски краища, дето смесицата е най-голяма, железопътните катастрофи най-чести и редът не особен (нека не споменавам имената на провинциите). Англичаните, както е известно, отиват до такива крайности, че гледат скептично на всяко лице, чийто цвят е малко нещо тониран; човек с такова лице те не вярват, че е способен за истинска култура. У северните народи от германски произход, расовите въпроси са едва ли не всекидневна тема на разговор – макар, че тия краища да са най-малко застрашени от расов хаос. Познавам доста скандинавски студенти и студентки и винаги съм се учудвал от постоянния интерес, който те проявяват към расовите въпроси в свръзка с лицата на околните си. Като говорят за някой свой съотечественик, нерядко ще чуете такива думи: Струва ми се, в неговия род трябва да има някаква смесица, нещо от юг. Те не са съвсем чисти германи?. Изразът „чист германски тип“ се произнася от всеки скандинавец с такъв възторг, за какъвто северният човек е рядко способен. Но най-дълбоко ме е поразил един случай на расово съзнание, който показва, че у народите със стара култура тия големи въпроси проникват дълбоко дори в простолюдието. Италианската кръчма в Лайпциг; подхвърлих на кучето на стопаните няколко късчета кекс; то прави смешни несръчни движения да ги улови и не винаги успява.

– Не е интелигентно, – забелязва господарката му, – E un povero bastardo.

Тази проста женица, която едва ли свършила и прогимназия (говори диалект), знае, какво нещо е бастард! Тя разбира това по-добре от много и много „интелигентни“ балканци! И казва го с такава простота – както някаква общоизвестна истина.

Ето до къде трябва да се стигне! Само тогава ще има във всички обществени среди истински полов подбор.

Но то е далеч. Сега ще се задоволим с най-скромното.

Кои държавни фактори ще се поставят на работа, за да се изучи българския народ в расово отношение, и как ще бъде то изпълнено – това е, смятам аз, задача, която трябва да легне преди всичко на централното управление на българската просвета. Защото Министерството на просвещението има най-голям интерес (а и може да създаде необходимия контингент работници), да се хвърли светлина върху тази област. От това ще зависи, между другото, то да реорганизира училищата и да натъкми подходящ учителски персонал. (Лъже се онзи, който смята, че свидетелствата за завършено образование решават в това отношение всичко!)

От там трябва да почне работата, от училищата! Па да мине през цялата държавна машина, като я освободи от товара на ония жалки човекоподобия, които я задръстват със своите пороци и с неумението и нежеланието си да работят. И чак след това другото.

Прочее, докато българския народ не бъде основно проучен расово, дотогава ние ще се намираме в своята държавна праистория и в центъра на един растящ хаос. И дотогава не би могло да се предприеме нищо за полагане основите на една расова хигиена, която би разпространила тъй дълбоко в масите нужните познания, че половият подбор да добие реален смисъл, след което само ще може да се очаква едно подобрение на расата.

Умеем ли да организираме тая борба със засилващото се безсилие на народа ни, научи ли се в свой интерес всеки да различава расата на воловете и на свините си – и да му е тя скъпа, само тогава ще се появи едно такова душевно и телесно развитие, що тепърва ще доведе до свободата, която със силите на цялата нация от една страна твори изкуство, философия и наука, а от друга – държава.

Единствено тогава ще се обърнат в действителност ония мечти на Божидара в VIII песен на „Чеда на Балкана“, който засега могат да заслужат само като противоотрова на страшната приказка за „дяволската нива“ В песен III на поемата:

Твори нов мир Бог тука на Балкана!

И вихром на витло ги завъртя.
На нов живот начало турят те,
От тях Той нова раса ще омеси,
Без някого да пита: „Ти от де си?“
Ще съчетай ведно на Изток мъдростта
На Запад с целесъобразността
И ще да ги спои със сила Той по-друга:
Със дивните светкавици на Юга!

*

* *

Каквото и да се мисли за крайната цел на съществуването, във всеки случай човек може да изпълни своето предназначение не като отделен индивид, а само като част от едно голямо органическо цяло. Колкото това цяло е по-здраво, толкова по-пълна със значение и сила е службата на отделния избран индивид. Така образуването на нации, на държави е абсолютно необходимо за развитието на човечеството.

След Англия никоя друга днешна раса не е показала такъв максимум на „държавообразуващи елементи“, каквито показва славяногерманска Прусия, където очевидно имаме едно от най-щастливите в историята на Европа съчетания на кръв. Държавообразуващата мощ на прусака, който създаде от безнадеждно разкъсаната Германия най-единно организираната страна на континента, отваря такива перспективи в историята, з каквито само някогашният Рим и днешна Англия дават представа.

Ние може да сравним расата, както тя по време и пространство се появява и съществува, с онова, което се извършва на едно магнитно поле. Като доближавате магнит към купчина железни стърготини, тия се раздвижват така, че се появява една фигура с точно отбелязан среден пункт, от дето излизат линии на всички посоки. Колкото повече доближавате магнита, толкова по-определен, по-математически се явява чертежът. И най-отдалечените стърготини са така ясно свързани с общия централен пункт, че относителното положение на всяка към всички други не е самоволно, а закономерно, образуващо едно действително и в същото време идеално единство. Това вече не е купчина, а образ. Така се отличава една човешка раса, образувала същинска нация, от една хаотична сбирщина. Постепенното приближаване на магнита – то е чистото разплодяване, чрез което все по-рядко се очертава расовият характер. Единичните членове на нацията могат да носят каквото щете, най-различни заложби и дарования, да излъчват своите сили в най-различни направления; но всички наедно те образуват една ясно очертана единност. И силата и значението на всеки отделен индивид стават хиляди пъти по-големи чрез неговата органическа свързаност с безбройните други.

Почти винаги нацията е политическо образование, което създава условията за образуване на раса, или води до най-висшите индивидуални проявления на расата, ако тя е била вече на лице. Там където – както в Индия – е попречено да се образуват нации, събраният чрез расата запас от сили се задушава и осакатява. От друга страна, по стечение на исторически причини, една останалa вън от нацията част и подложена на тежко робство, е изложена на бастардиране, не неправилно и нечисто разплодяване, и ако по-късно бъде присъединена към цялото – представлява опасно болно място, което може да зарази целия организъм. (По тая причина иридентизмът е едно любимо оръжие на перфидната английска политика по отношение на ония нации, чието отслабване се желае...).

Цялата органическа природа, растения и животни, ни показват, че подборът на ония, които произвеждат поколение, е от решаващо значение за произведения индивид. Но освен това, те ни показват, че господствуващият в това принцип е колективен и прогресивен, при което най-първо трябва да се образува малко по малко един основен народ, от който също малко по малко да се издигнат индивиди с „възторжена“ духовност. Животът на един народ би бил много къс, ако расовото единство не му дава един определен характер, ако блестящите цветове на многостранни дарования, обединени от еднакъв произход, не водят към постоянна зрелост, към постоянно усъвършенствуване в определени посоки, при което най-даровитият индивид най-после съществува за една свърхиндивидуална цел. Така расата – и нацията, която улеснява образуването и – има не само физическо-духовно, но и морално значение. Тук откриваме – на най-големите върхове – свещения закон на ставане истински човек. И както е необходимо да се опознаят органическите отношения между раса и нация, така важно е да се изследват, те и между раса и нейната квинтесенция – гения. Неговото влияние върху рода, който го е произвел, е безгранично. Такъв индивид е нозете, които носят, ръцете, които създават народа, които го отличават в по-съвършени форми; той е видимият образ на расата; той е нейното око, което гледа на останалия свят по един определен начин и го съобщава на целия организъм.

*

* *

Но ето един американски учен, който си представя много по-просто, по американски, тоя дълбок и грандиозен процес – появата на гениални личности в един народ – процес, в който участвува цялата раса. Той твърди – в една своя книга, излязла през текущата 1929 г. – че необикновените хора (необикновени за лошо и за добро) били просто плод тъкмо от смешение на далечни раси. В тях се явявали противоположни нагони, повишен кипеж на инстинктите. Геният като продукт на смесени расови елементи, застъпвал такива унаследявани заложби, които лежали далеч една от друга. Същото било меродавно и за индивиди под чертата на обикновените. Човечеството плаща скъпо своите гении. Природата е разточителна. Както без милост унищожава многобройни отделни екземпляри при развитието на един нов вид, така прахосва тя и несметни хора при една подобна цел. Душевно болните и малоумните можем да си представим като несполучливи опити на природата, предприети да се създаде един или няколко гении. Тия гении са стрували цели тълпи душевно болни, малоумни и престъпници!

Отглеждането на гения от смесицата на различни наследствени маси американецът осветлява с наблюдения над животните. Ако се смесят различни раси – хора, кучета или коне, безразлично – то се получава се едно потомство, което при определен случай ще постъпва другояче, не като родителите си. Куче от дадена порода се спуща при известно положение да хапе; куче от друга порода при същото положение бяга. Ако тия две породи се кръстосат, от тях произлиза куче, у което се кръстосват и подбужденията на родителската двойка при поменатото положение. Едната наследственост го кара да ухапе, другата – да побегне. От тая раздвоеност се развива една по-висока интелигентност, и кучето е принудено да дири нова форма на реагиране. Ако при смесените расите една част е отишла ?на вятъра? – явяват се престъпници и душевно болни. Престъпникът не може да oвладее тия унаследени положения; малоумният страда от новите идеи, които се появяват в него и с които той също не може да се справи.

Човек неволно се пита: та защо тогава природата прави такива напрежения да усъвършенствува, да облагородява расите, щом като може да получи от най-дивия расов хаос техния най-ценен продукт – гения? И после: защо Гърция и Рим така обедняха от към гениални личности, когато в тия народи настъпи расов хаос? Но американецът по едно време се досеща, че работата не ще да е тъй проста. Не знам, прозира ли той, че многообразността и противоположността у гения, който иска да обясни по един тъй удобен начин, имат корените си на всички страни в самата раса и са скрепени с една много по-голяма сила, наречена хармония – хармонията на цялата раса! Във всеки случай, той се обявява решително против възрението на много свои сънародници, какво голямата расова смесица на тоя народ била особено благоприятна за развитието му. Чрез тази смесица появяването на малоумни и престъпници е необикновено облагоприятствувано, и щастливия случай на гения при твърде различни раси е особено рядко явление (та защо му беше тогава примерът с двете екстремни породи кучета?). С това той обяснява и големия брой на лоши елементи от женитбите на американските милионери с чуждестранни аристократи.

Не знам, дали теорията на този американец може да обясни появата например на един Едисон – по всички белези едно същество от раса (и в най-големия расов хаос не са изключени такива скъпоценни остатъци); но сигурно той е прав по отношение двете най-тежки бедствия за Щатите: преголемия брой на престъпниците и на слабоумните, които, ако не притежават нерва да трупат с всички средства изумителни богатства, залавят се за културна работа, най-често да пишат непотребни книги.

Американците безнадеждни расови условия са се указали до сега в състояние да създават само такива „извънредни хора“, които трябва непосредствено за нуждите на живота, по-право на спекулата. Ако природата по неизследуеми пътища създаде там един гениален поето или мислител – той трябва да умре от глад, като Едгард По, в някоя болница и бива записан в болничния регистър не „поет“, а „пияница“... Да не притежаваше страната такива изумителни материални богатства и да не смучеше криво ляво от съкровищата на европейската култура, там би царувало по-голямо варварство отколкото и на Балканите. Защото железниците, динамомашини, автомобили, аероплани, великански параходи, радиотелеграфи, небостъргачи и всичко, което би се посочило от тоя род, не свидетелствува за култура, а само за една креслива цивилизация. Всичко то не е много повече от онова, което мравката и пчелата създава. В културен смисъл тия блага, без съмнение, не са тикнали американците напред, ами напротив – доста назад: карат ги да затъват все по-дълбоко в материализма, вместо да им дадат сили да ги преодолеят. Търговия, техника, политика, война и всичко което е свързано с тези неща, иде от вегетативните нагони, по които човек е едно с животното. Само с мъдрост и изкуство, идещи и двете от същите метафизически глъбини на нашето същество и на една чисто разплодена раса, човекът тепърва почва да става човек. Идеалистът е същинският реалист, защото той схваща от видимия свят само зърното и същността, а материалистът е винаги измаменият, защото незначителното, несъщественото смята за единствено важно. Но там, дето няма раса, не може да става и дума за идеализъм.

*

* *

Историята ни показва, че благородната човешка раса се появява при тия пет условия:

• Първоначално добър материал. Като най-добър до днес се смята арийският. Но не всички народи, чиито език е в групата на индогерманците, са арийци. Пример: арменците, у които едва ли има и десет процента индоевропейска кръв и при смешение на които със същинските арийци се получават типични бастарди. Те са най-родствени, че едва ли може да се прави разлика по кръв (Чемберлен). Антропологичните данни са данни на точната наука и филологията в случая трябва да се съобрази с тях – не обратното. Иначе ще излезе, че негрите в Съединените щати са – англосаксонци.
• Размножение в кръга на родни племена, които физически и душевно се допълнят, и отбягване съвсем чужда кръв.
• Подбор.
• Предварително условие, без изключение: смес с чужда кръв, ала не много далечна! Само тъй се явява на свят наистина ценна раса (Емерсон). Какво трябва да се разбира под чужда и в същото време не много далечна раса? Франки с галоромани или германи; германи със славяни или с келти – всички от една и съща основна раса: индогерманска, арийска.
• Само съвсем определени, ограничени смешения на кръв облагородяват една раса. След като те са настъпили, трябва дълги поколения размножаването да продължи в затворен кръг – разбира се, ако географските и историческите условия позволяват. Незначителните вливания не пречат: те лесно и пълно се асимилират. Два типични примера: между жълтите – Япония: щастлива смес и после, от Азия, расата е имала възможност да се улегне и да достигне необикновено развитие. В Европа – Англия, също откъсната от континента. Англичаните се явяват от смесването на родствени германски племена; норманското нашествие дава последен блясък на новата раса. Малко по-далеч стоящите в родствено отношение келти остават и до днес на страна и само съвсем постепенно се стопяват във владеещата раса, освежавайки я по един чудесен начин. Последното не особено голямо нашествие в Англия е преди осем века! От тогава са се влели в английския народ малко хиляди нидерландци, по-късно хиляди хугеноти – всички родственици по кръв. Така е отгледана най-силната раса на Европа.

*

* *

Разпадането и загиването на държавите и културите е винаги непосредствено следствие на расовия отпадък. А този от своя страна – на смешение с чужда низша кръв. („Духовно по-нисшата раса надделява на висшата чрез своята по-голяма полова сила и по-голяма предаваемост на качествата си“ – до това заключение е дошъл, подобно редица други учени, и професор Август Форел, в своите изследвания за Съединените щати). Така загинаха и Елада и Рим. Тяхното разкапване почна тутакси, щом взеха да се вливат все по-големи потоци малоценна, не арийска кръв в страната им откъм Мала Азия, Сирия, Палестина, Северна Африка. Ония, за които глъбините на расата са недостъпни, твърдят, че социални причини разрушили тия две държави. Те не могат да видят, че тъкмо влелите се потоци чужда кръв (роби и военнопленници, пришелци) създават съдбоносните социални условия, които водят към пропаст, и че загиването стана неотразимо в деня, когато хаотичната чужда паплач доби граждански права.

Никой човек не се изражда тъй скоро, както човекът от благородна раса. Колко бързо елините се превърнаха на варвари! Още Тит Ливий свидетелствува: „In Syros, Parthos, Aegyptos degenerarunt“. Доста бе само македонците и римляните да минат по страната – и елинът загуби съвършено своята особеност; всичко великo, което създаваше Елада, биде избърсано (Чемберлен). Римските войници едно по друго се вербуваха от всички части на империята – келти, германи, славяни, българи, албанци и пр. Те се смесиха с първоначалното население на Елада. И изчезна за винаги онова, което дава на думатa „елинско“ вечeн смисъл. От север, изток, запад придойдоха все по-нови тълпи от несродни народи и се смесиха с елините. В Иония елинът претърпя най-пъстрото бастардиране – и тъкмо там той най-бързо изчезна. Най-дълго се запазиха цаконите, които и в 15 в. са били още доста многобройни, а сега са съвсем на изчезване. Те могат да се смятат единствените остатъци от чистата елинска раса.

Ако най-вече климатът правел расата – както мислят някой повърхностни биолози и историци – то не би могло да се разбере, защо в Атика гениалността на населението и е бил възможен само при известно расово смешение и защо той при нарушението на тия условия за винаги изчезна.

С идването на турците на полуострова, Гърция бе превърната на един типичен народ от многократни бастарди. От пълно падане във варварство го спаси само споменът за славното минало.

Същото се извърши и с Рим. Хаосът там почна още при Юлий Цезаря. При Каракала е вече официален принцип. През цялото време на империята безумното смешение на кръвта продължава, бастардизирането расте – в южните и източни части, дето заливат вълните на семити, в Рим и Цариград, по северните брегове на Африка (както и по бреговете на Испания и Галия), но най-вече в Египет, Сирия и Мала-Азия. След като Марий и Сула убиха цвета на същия римлянин и в същия миг с освобождението на робите пуснаха грамадни вълни от африканска и азиатска кръв в народа, Рим се изроди с ужасна бързина и стана място за среща на всички бастарди в света, cloaca gentium.

Унищожението на онова невъзможно безнационално царство, оная форма без съдържание, оная бездушна грамада от хора, онова групиране на бастарди само въз основа на еднакви данъци и еднакви суеверия, не на еднакъв произход и еднакво туптене на сърцето – това унищожение не значи, че светът потъва в мрак. То показва, че е изтръгнато едно голямо наследство от недостойни ръце! То е зора на нов ден!

Но между това под непрекъснатите нашествия на азиатските народи в източна и югоизточна Европа една голяма част от наследниците индогерманци бидоха изхабени като чиста раса – главно славяните. Те се „отгерманизираха” (entgermanisiert). И то много по-рано дори от келтите. Там дето славяните са къси и набити, облоглaви, с издадени скули, тъмни коси – не може да се говори за чист славянски род (Чемберлен). Това не са били признаците на славяните, когато те са встъпили в европейската история. Наистина, русият тип и до сега преобладава в северна и източна европейска Русия; също и в Полша (дето днес трябва да дирим най-чистите славяни), този тип се различава от ония на южните славяни, (Вирхов). В Босна и Херцеговина на Чемберлен се хвърлила в очи едрата фигура; обърнали му вниманието и често светлите коси. Той уверява, че в неколкомесечното си пътуване из страната не срещнал ни един славяномонголски тип. Същото важело и за черногорците. Обаче, черепът и там е претърпял коренно изменение. А това е много по-важно от цвета на косите и очите, който, според Вирхов, се запазва по-дълго. При днешните обитатели на Босна се срещат едвам 1Ѕ% дългоглави при 84% подчертани облоглави! А находките в старите гробове дават 29% дългоглави (гробовете от средните векове 21%) и само 34% облоглави (Вайсбах). Значи и тия последни остатъци от чисти славяни в позападна Европа са в същност похабени от инфилтриране на азиатска кръв. А славяните в Русия, според Коман, имат днес едвам 3% дългоглави, останалите – средни форми, които се приближават към брахицефал.

Така ние имаме нов голям пример в Европа, че една по-нисша раса коренно изменя качествата на по-висшата. Не само в източните и южни краища, но изобщо в Европа облоглавите все повече и повече се увеличават на брой и изтикват дългоглавите. А всички находки в гробниците и показват, че германи, славяни и келти са били почти изключително дългоглави. Това променяне на типа се обяснява не само с азиатските нашествия, но и с надделяването на победената от германците прастара Европа, чиято жизнена а сила е била по-голяма от тая на победителите. Остатъци от тия европейски пражители имаме в Пиринеите (баските) и в Алпите (homo alpinus).

Каквито и опити да се правят, да се отстрани важността на черепните измервания, те не могат да отмахнат факта, че германите там, дето малко или много съвсем никак не са смесени, именно на север, са и сега дългоглави, додето този характер изчезва там, дето исторически може да се докаже, че е настъпила хаотична смесица (Италия, Испания, южна Франция са най-ясните примери). При туй един поглед на нашето днешно положение показва, де има и де няма сили – и как това е в зависимост от чистотата или объркаността на расата: северна Германия (освен градовете), Англия, Скандинавия. Там, дето населението не се е месило с чужди, броят на дългоглавите изглежда дори да се е увеличил: например в Дания те днес сочат да са повече от времето на великото преселение на народите: 60% същински доликоцефали при едвам 6% облоглави! При това може ли да има съмнение, че колкото по на север отиваме – там където расите са най-малко смесени – толкова по-голям и по-дълбок духовен живот намираме?

За да видим – чрез сравнение със Скандинавия – целия ужас на едно безнадеждно бастардизиране, доста е да спрем поглед на южна Америка. Така наречените диви в централна Австралия водят много по-хармонично, достойно, „свето“ съществувание, отколкото тия нещастни перуанци, парагвайци и пр., изроди на две и често повече несъединими раси, на две култури, между които няма нищо общо, на две степени на развитие, разни по възраст и вид. Те са деца на противоприроден произход. Който иска сериозно да разбере значението на расата, нека се порови в статистиките на южна Америка. Той ще види, че израждането върви паралелно със смесването на кръвта. Да вземем два екстремни случая: Чили и Перу. В Чили – единствената от тия държави, която може да има претенции за своя, испанска култура и която сравнително е по-уредена политически – се броят около 30% от чист испански произход. И тая третина е достатъчна, да държи моралната висота. Напротив в Перу, познат със своето пълно морално и материално банкрутиране, почти няма вече индоевропейци от чиста раса. Най-чистото население там са индианците от вътрешността, още не цивилизована. Останалите са кръстосица на индианци с испанци, на индианци с негри, на испанци с негри, на всевъзможни бастарди помежду си. Най-после тоя хаос се обогати и с много хиляди китайци. Ако голямата сила на цивилизацията не подкрепя една такава държава, ако тя би бил случайно отрязана от света и предоставена на себе си, за късо време би изпаднал в пълно варварство – не човешко а зверско! Впрочем към такава съдба отиват всички тези държави. (Същите отношения царят и в испанските колонии. Единствено изключение прави Порто Рико, дето местното население, карибите, е било съвършено изтребено и поради това са останал само индоевропейци).

В заключение: всяко смешение на кръв е опасно. Може да бъде полезно само умерено и предпазливо. Смешението на далечни раси – унищожава двете. Понеже тия закони не са били съзнавани и понеже и сега чистите раси са постоянно инфилтрирани все повече от далечна азиатска и африканска кръв, застрашена е не само южна и северна Америка от израждане, но и Европа (Югоизточна Европа може би представлява и днес по расов хаос по-грозна картина и от тая, която изследователите ни дават за южна Америка). Вече цяла редица големи учени от Гобино насам предсказват в мрачни думи загиването на днешния културен мир вследствие на все по-голяма разбърканост на несъчетаеми кърви. Чудно ле е, че безумства от страна на разрушителните крайни елементи от друга (и двете пак плод на расов хаос) намират такава сгодна почва и ускоряват сгромолясването на днешния мир? То неминуемо ще настъпи, ако организаторският гений на една или повече от големите нации не намери средствата да улесни образуването на нови раси при едни търпими материални условия, като преди всичко освободи човечеството от политическия терор на езиците.

Но за да разберат водителите на неспокойните и неразделни малки народи, като нашите съседи, че е крайно време да се замислят за подобрението на расата си, вместо да насилват със средновековни средства чуждите малцинства, да изоставят своя език (без някой от тия водители да подозира колко това е опасно за неговата собствена нация) – необходимо е политиците на големите да кадър пример, ония, които веднъж вече допуснаха неотговорните малки да подпалят света, а с „мирните“ договори след 1918 г. дами създават условия това да се повтори.