"Всеки селянин – това не е обидно, трябва да може да влиза в тази сграда, включително и събота и неделя. Така трябва да бъде направена тази организация", каза премиерът Бойко Борисов на брифинг в Министерство на земеделието и храните (МЗХ).

Мисля, че в пъти по-добре работим в момента, с милиард повече разлика в търговското ни салдо, е нещо, което подкрепя думите ми, че България може да храни и част от света, отбеляза премиерът.

Той попита защо в Северна България – Видинско, Монтанско, имат толкова слабо усвояване на евросредствата.

"Всъщност - това са детските болести на българското земеделие. Трябват ни програма и стратегия", посочи Борисов и допълни, че трябва, използвайки експертите, да можем да върнем европейските пари и във Видинско, и Монтанско.

По-рано днес премиерът заяви категорично, че полицаите, задържали грубо бившия секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, ще бъдат наказани.

(А онези които пребиха семейство в Кърджали?! Ами побойника от шикиращия клип от Долни Дъбник, чиято жертва "случайно" почина?! А бруталностите срещу български граждани, които дори не са разследвани или търсени?)

Трябва да ги накажат тежко, каза Борисов и допълни, че може да се стигне и до уволнения. Той бе категоричен, че няма никакво отношение към задържането на Тенчо Попов.

"Това е много показателно за разследванията и затова министър Цветанов ще наложи наказания, но докато всички, които биват задържани, арестувани, след това ги превръщате в национални герои, няма за какво да ни питате", обърна се премиерът към журналистите.

Той каза още, че няма да позволи този случай и проявеното грубо отношение от страна на тези служители на реда да се пренесе върху всички останали, които отговарят за задържанията.

"Няма да ме направите жертва на хора, които дават подкупи, бъдете сигурни. Знам кой ви кара да питате, питайте. Отговорните да си понесат наказанието", добави Борисов.

Той каза, че още преди два дни е казал на вътрешния министър Цветан Цветанов: "Това влияе на твоя авторитет. Уволнявай, махай".

Вътрешният министър Цветан Цветанов коментира днес, че няма проблем да бъде създадена парламентарна анкетна комисия по случая, както поиска БСП.

Назначена е дисциплинарна проверка и се очаква пълният запис от задържането да бъде предоставен от защитата на Тенчо Попов, защото, по думите на Цветанов, минути преди това той е дал подкупа от 20 хил. лева.

Вероятно много наши читатели са имали възможността да гледат по телевизията концерта за 80-годишнината на Горбачов от ослепителния лондонски Royal Albert Hall. Ще споделим и нашето мнение, тъй като сме "най-вътре" в съвременната руска тема от повече от 50 години.

На първо място, веднага се появяваше въпросът защо честването не беше в Москва, например в не по-малко блестящата зала на Болшой театър или в някоя от залите на Кремъл. И защо именно в Лондон? Защо поздравленията идваха само от западната част на света? И нито едно, от Русия.

Отговорът ще дадем веднага. Трудно е да се намери в историята на XX век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов. Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова - извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение. Това дава отговор и на въпроса "защо в Лондон". Защото там показваха, че лъжата и предателството носят благополучие, слава и почит като на 80-годишния вече бивш генерален секретар на ЦК на КПСС и бивш президент на СССР, който лично унищожи всички тези съкращения и на чиято съвест по същество е кръвта и смъртта на милиони хора по целия свят. Нещо такова наистина е внушително с размаха на безкрайния идиотизъм.

И така на 30 март 2011 г. гледахме как Англия чества своя домашен любимец Горби. Самото честване трябваше да бъде блестящо. Под надписа: "Михаил Горбачов - награди" и "Човекът, който промени света", се бяха събрали десетки звезди от шоу- и политическия бизнес. Пред тази тълпа Горбачов като глобален сеньор мрънкаше: "Случи ми се много да преживея. Но трябва да кажа, аз съм един щастлив човек."

Това може и да е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. Заради това и лондонското мероприятие приличаше повече на връчването на наградите "Оскар", отколкото на рутинно чествана на юбиляра, който преди години беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

Миша Горбачов искаше да се прослави по целия свят, заради което беше готов да си сложи всякаква маска и да намери всякакво оправдание. От началото не му даваше покой мисълта да стане велик реформатор, изсекъл прозорец към Европа. Изсече обаче огромна дупка в трюма на кораба под названието СССР, последната свръхдържава - преграда пред ордите на банкерския капитал и петата колона на бъдещите компрадори, човекът хвърлил страната си в хаос и след това преминал към рекламирането на пиците на Pizza Hut и куфарите на Louis Vuitton.

Както каза продуцентът на юбилейната вечер Леня Шляховер, разположил Горбачов до друг носител на Нобелова награда Шимон Перес: "Този гала-концерт е организиран в чест на Михаил Горбачов, човекът който със своите действия и пример измени света към по-добро. Благодарение на неговото ръководство на страната и мъжеството му завърши Студената война и Изтокът и Западът се обединиха." Такава гениална мисъл не би родила даже главата на самия Горбачов, който през цялата вечер явно се чудеше каква трябва да е неговата поза на тази сбирка. Това е понятно. Студената война завърши, но започна гореща война. Падна берлинската стена, но западните централи започнаха да изграждат новия световен ред.

Самият Шимон Перес (с истинското име Перски, чиято мама е преподавала в училището руски език) каза и няколко думи на руски и като нобелов лауреат похвали колегата Горбачов. Май беше забравил, че Горбачов получи Нобеловата награда през 1990 г., в навечерието на унищожението на СССР.

Друг нобелов лауреат - полският електротехник от Гданската корабостроителница Лех Валенса, който само преди няколко месеца заяви, че Горбачов е "глупав политик", сега беше по-милостив и го похвали, в смисъл, че е чувал за него. Какво да се прави, конкуренция кой е с по-големи заслуги за унищожението на социализма.

Мила Йовович (и тя все още може да говори на руски) благодари на Горбачов, че е могла да напусне своята страна.

Водещите Шарън Стоун и Кевин Спейси правеха всичко възможно да внесат бодряшко-секси тон в аудиторията, която май започна да се притеснява, че присъства за първи път на конгрес на КПСС. "Къде щеше да бъде днес Русия, ако не беше пожънала плодовете на свободната демокрация" - питаха водещите. Наистина къде?

На екрана се редуваха образите на Майка Тереза, Алберт Айнщайн, Лейди Даяна, The Beatles и накрая на самия Горбачов, т.е. фигури, влезли в пантеона на историята чрез някакво общочовешко признание за тяхната титанична дейност. Фотографиите продължаваха - Горбачов с Роналд Рейгън, Горбачов с Маргарет Тачър, Горбачов с Хю Грант, Горбачов с Далай Лама.

Водещият Кевин Спейси неизвестно защо постоянно правеше пародии на Бил Клинтън, който също се появи на екрана да поздрави своя приятел Горби. Шарън Стоун наблягаше отново на секс в позата, но не стигна до онзи номер с бедрата от филма. Не може да се отрече, че се стараеха. Целта на събраните средства трябва да отидат за борба с рака. Това обяснява и защо концертът беше организиран в Лондон, а не в Москва. Там нямаше да дадат на Горбачов и една копейка. Но в Лондон събра доста пари. Билетите струваха от 300 до 160 000 долара. Една от ложите беше разиграна на търг. Самото "мероприятие" беше спонсорирано от фирми, от които Ленин би се обърнал в гроба - Vertu, водка Beluga, Фаберже, Christie’s.

Наистина къде би била Русия днес, ако не беше Горбачов, тъй като според самия него в Русия "има разруха и имитация на демокрация".

Но тези 20 години не са изминали напразно.

На сцената първи излязоха Scorpions с техния хит "Wind of Change": Follow the Moskva, Down to Gorky Park, Listening to the wind of Chaaaaange...

В подкрепа на стиховете Шарън Стоун съобщи на човечеството, че "Горбачов е именно онзи човек, който пусна на свобода рок енд рола в Русия."

На екрана следваха пожеланията на Стинг, Боно. Шварценегер обяви, че Горбачов е неговият герой без hasta la vista. Основателят на CNN Тед Търнър, приемайки една от трите награди на името на Горбачов, не забрави да напомни, че СССР му напълни куфарите заради проведените след провалената олимпиада в Москва, алтернативни игри "СССР-САЩ".

Шимон Перес пък определи Горбачов като "богоподобен" и напомни, че според библията Михаил е бил арахангел и че самата история на съветско-руския лидер е библейска. Хорът на Турецки незнайно защо изпълни Go down Moses (Let my People go), т.е. Мойсей повел своя народ. Какъв народ? И накъде?

Силно беше изпълнението на неостаряващия Пол Анка You are my destiny и написаната специално за Франк Синатра, а сега посветена на Горби My Way.

В заключение Горбачов излезе на сцената за финалния номер с дуета на Пол Анка и рокера от съветската епоха Андрей Макаревич, в който един от куплетите даже беше на родния език на седящия в Royal Albert Hall 80-годишен старец.

Всъщност самото негово присъствие там беше най-силното доказателство, че системата, която го беше родила беше дефектирала и станала порочна.

P.S. Епитетите, използвани за Горбачов, са изцяло от руски източници, а хвалбите - изцяло от западни.

Отдавна съм престанал да се страхувам, че при настъпването на неизбежната все пак смърт повече няма да знам какво ще става в политиката, т.е. че филмът ми ще се прекъсне завинаги. Напразни страхове.

Наблюдавам и приживе как информацията губи своята приемственост и цялост. Ако онзи ден американците и англичаните бяха загубили Втората световна война, никой нямаше да разбере какво е станало след това. Вчера в Тунис и Египет имаше преврати, но днес вече никой не помни как започнаха, и още по-малко - как завършиха. Докато така наречените въстаници, въоръжавани от Запада, биеха Кадафи, Либия беше най-важната тема. Когато нещата се обърнаха и Кадафи започна да бие въстаниците Либия изчезна от телевизиите и другите медии. Заедно с нея и Зората на Одисеята на НАТО. Но пак ще се върне.

В момента става прегрупиране във войната, политиката, пропагандата и информацията, като се прилагат и някои нови трикове. Но и този път американците и коалицията попаднаха в капана на собствената си идеология. Прилагат онова, което беше наречено "принципът на трите Б" - безнаказан разстрел на беззащитен противник на безопасно разстояние. Което означава, че в налаганата от САЩ и Запада стратегия на неконтролирания хаос все пак има някаква логика. Защото отново и за кой ли пореден път през последните 20 години наблюдаваме още една санкционирана от ООН военна международна интервенция срещу суверенна и независима държава в името на "демокрацията" и "хуманизма". И защото концепцията на контролирания или неконтролиран хаос е от почти 50 години и въплъщава разрушаването на самостоятелните държави, заграбването на техните стратегически ресурси и накрая присъединяване на целия превзет район към потенциала на победителя.

Така е с всичките военни интервенции на американо-натовските умиротворителни сили след 1999 г. (Югославия, Афганистан, Ирак, Либия), което позволява да се формулират общите им черти.

На първо място, всички операции за налагане на контрол над нови територии и ресурси се осъществяват под пълна информационна цензура. Целта е максимално объркване на техните жертви, които трябва да бъдат представени като злодеи, врагове на цивилизацията, демокрацията и т.н., а агресията, като акт на наказание на цялото прогресивно човечество за тези "бандити".

На второ място, при създаването на тази информационна завеса, за която споменах в началото, се използват провокатори и агенти на САЩ и Запада, най-често от наркомафията и създадените от тях екстремистки религиозни организации. Не може да не ви прави впечатление, че жертвите на тези агресии, освен че имат нефт, газ, злато, уран и т.н., лежат на магистралните световни пътища на наркотрафика. Защо? Ами, защото един барел нефт в момента е около 115 долара, докато един барел сравнително чист хероин, отгледан в Афганистан, световният най-голям доставчик на хероин, е 19 923 000 долара. Повтарям - 20 милиона долара.

Заради това и две от основните жертви на западните миротворци - Афганистан и Ирак, са най-големите световни производители на хашиш, марихуана и хероин, а албанските косовари, начело с новия им премиер Тачи, са най-крупните дилъри на Европа. Заради това и някои членове на актуалния режим в София са подозирани във връзки с наркотрафика.

Именно трафикът и гигантското движение на наркотиците ерозират ситуацията в Брега на слоновата кост, Нигерия, Алжир, Тунис, Египет, Йемен и самата Либия. Образно казано, революцията в тези страни прониква по наркоканалите.

На трето място, след като обезкървената държава-жертва капитулира, тя е отдавана на откуп на мафиотския интернационал, т.е. властовите й структури минават в ръцете на лидерите на същите мафиотски групировки, а местното население се консервира в полудиво състояние за използване като разходен материал за целите на глобалната мафия.

Ето защо метежите, които станаха през януари-март в Северна Африка и Близкия изток, трябваше да доведат, чрез стратегията на неконтролирания хаос, до създаването на непрекъснат пояс от хаос от Афганистан до Мароко (в момента все още пречат Либия и Иран).

Така стигам до най-важното - че именно бандитският безпредел от две десетилетия е преобладаващата форма на съвременната геополитика, а организираната глобална престъпност е така наречената глобална управляваща класа, която е най-важният инструмент на "новия световен ред". По-просто казано, светът постепенно е обхващан от мрежевата структура на глобалната организирана престъпност, която е със структурата на планетарна мафия. Изгражда се "нов световен ред" на международния грабеж, който вече се нарича глобофашизъм. Заради това властовата система в България е напълно безсилна. И тя е част от тази световна глобална организирана престъпност.

От друга страна обаче има обективни процеси, които формират нова политическа архитектура, т.е. върви паралелен процес на световно прегрупиране на силите. Последният израз беше срещата на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) в китайския град Саня в средата на април.

На първо място, тази най-динамично развиваща се икономическа групировка на планетата, обхваща над 75% от нейното население.

На второ място, и петте нейни члена са в състава на Съвета за сигурност на ООН.

На трето място, именно те са движещата сила на преобразуването на световната валутно-финансова система и локомотивът на посткризисното възстановяване на света.

Ясно е, че светът в момента е в задънена улица и на него стават страшни и разрушителни събития. Те са покрити отгоре със сковаващата глазура от небивалата икономическа депресия, която изостря битката на отделните нации и държави за място под слънцето.

Западът иска да наложи изход от кризата в рамките на своя либерален глобализъм, което е невъзможно. САЩ и повечето западни държави живеят в колосален дълг, за сметка на останалото човечество. Произвеждат все по-малко, но консумират все повече - капитализъм на неизработеното потребление. Но сега това става невъзможно. Нещата са ясни. Системата на съвременния капитализъм вече не действа. Всъщност не действа от 1971 г., когато САЩ изоставиха златния стандарт и промениха правилата на играта чрез разширение на потребителския кредит и на всевъзможните услуги, преди високо финансовите. Така победиха СССР и световния социализъм. Но победата им стигна само за 15 години. От 2006 г. стана ясно, че възможностите на тяхната система са напълно изчерпани. През август 2008 г. изгърмя ипотечната криза, след това глобалната икономическа криза премина в окончателната си фаза. САЩ имат толкова дългове, че тяхното нарастване вече е невъзможно. Механизмът, функциониращ почти 30 години, изработи своя ресурс. Дойде време да се плаща. Но САЩ нямат възможност да върнат дълговете си. Нито да ги увеличават. Кредитната им пирамида се срива. Но те се надяват другите да умрат по-рано от тях. И работят в тази насока.

Това е ситуацията, която се нарича "глобална турбулентност" или "безпрецедентна неопределеност". Тя има само един рационален и възможен изход - антикапиталистическият.

На света предстои да се върне от спекулативната виртуална икономика към производствената социална икономика. Това е същността на нещата. Всичко останало са празни приказки на глупаци и бандити, намерили убежище в "неконтролиращ хаос на глобалната организирана престъпност", в това число и в България.