Автор: OFFNews Публикувана на 20 февруари 2012 ·  

Енергийният гигант „Шеврон“, на който преди месец беше забранено да проучва за шистов газ у нас, спонсорира държавен прием на българското посолство в САЩ, съобщават от ВМРО.

• Германският президент подаде оставка
• Уорлик: Шистовият газ беше малък акцент в разговорите
• Борисов: Не е лошо да знаем имаме ли залежи на шистов газ
• Хилъри Клинтън в България на 5 февруари заради шистовия газ
• Безсрочна забрана за шистовия газ
• МС отряза "Шеврон" за шистовия газ, ГЕРБ иска забрана на фракинга

На официалната покана, подписана от посланик Елена Поптодорова, има 4 лога на фирми, „съдействали“ за осъществяването на насроченото за 1 март тържество. На първо място е поставена именно „Шеврон“, а другите са „ТрансАтлантик Петролиум“, „Сън Едисън“ и „Хъниуел“.

„Българското външно министерство трябва да отговори на въпроса допустимо ли е емблеми на компании да стоят редом с държавния герб“, питат на сайта си ВМРО.

„Законите и дипломатическата практика са регламентирали ясно условията, при които чужди фирми могат да правят подаръци на официални представители на българската държава. Затова МВнР трябва бързо да отговори дали в този случай са спазени законът, протоколът и установената дипломатическа традиция“, приканват от партията.

Във vmro.bg е припомнено също, че това се случва в дните, когато германският президент Кристиан Вулф подаде оставка именно заради съмнения за връзка с частни компании.

This post has already been read 1444 times!

Знаехме, че ГЕРБ е партията на българските мутри и мутреси, даже вече се примирихме с четиригодишния им мандат. Но вярвахме, че и най-заклетите крадци носят у себе си българското и милеят за силно и богато Отечество.

Защото само от платежоспособни българи и съвестни данъкоплатци олигархията може да присвоява с пълни шепи и живее в царско охолство. Само в уредена европейска държава парламентарните търгаши могат да приватизират, концесионират и усвояват милиони от еврофондовете.

Обаче май сме се лъгали в прагматичния патриотизъм на оялите си гербери. Истината ни откри посланичката в САЩ Елена Поптодорова. Същата Поптодорова, която през март 2003 г. влезе в световния видеообмен с недипломатичната прегръдка с държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, след като американците току-що бяха обявили намерението си да атакуват Саддам Хюсеин.

В тези драматични дни България бе непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, а наш представител в световното правителство бе Стефан Тафров – дипломатът, който инфантилно приветства новината, че ЦРУ поставило микрофони в офисите на чуждите дипломати в ООН, за да знае как ще гласуват при дебатите за иракската война.

„Озвучените“ мисии протестираха и скоро получиха учтиво извинение от американската администрация. На България никой не се извини, защото кой се извинява на слугите си.
Ако Тафров бе позорът ни в Ню Йорк, съдбата бе решила по същото време Елена Поптодорова да ръководи българското посолство във Вашингтон.

Без изрични писмени инструкции от МВнР, президента и премиера, действаща само според телефонните напътствия на външния министър Соломон Паси, Поптодорова даде безпрецедентна за посланик пресконференция, на която заяви: „Българското правителство трябва да подкрепи операцията срещу режима на Саддам Хюсеин, само така ще си върнем иракския дълг от 2 млрд. долара…“

Година след прегръдката си с Елена Колин Пауъл подаде оставка като държавен секретар, в знак на протест срещу вихрещата се война, а пет години по-късно бившият американски президент Джордж Буш-младши оцени несанкционираната от ООН операция „Шок и ужас“ като „резултат от грешна разузнавателна информация“.

Девет години след иракската авантюра Поптодорова отново е посланик в САЩ и отново има шанса да влезе във вестникарските хроники, описващи светските прояви на васалните на янките дипломати. Тези дни узнахме, че  логото на американската корпорация „Шеврон” стои на официална покана за прием на българското посолство в САЩ, по повод националния празник Трети март. В поканата от посланик Елена Поптодорова, сред логата на други американски компании, на първо място е поставена именно „Шеврон”.

Вместо да отговори допустимо ли е емблеми на чужди компании да стоят редом с държавния герб на България, МВнР отказа всякакъв коментар. Законите и дипломатическата практика ясно са регламентирали условията, при които чужди фирми могат да правят подаръци на официални представители на българската държава. Но в тези закони не пише, че чужда фирма може да спонсорира прием за националния празник на страната.

Тук скандалът е грандиозен по две причини. Първо, защото Поптодорова унижава представяната от нея държава, тъй като се държи като магистрална дама, издържана от волни дарения. Второ, понеже точно тази компания иска да разработва шистовия газ в България. Именно заради това държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън ни удостои с петчасова визита, за да изтръгне българското съгласие за влизането на „Шеврон“ в добруджанските шистови полета.

„Когато глупакът прави нещо, от което се срамува, той винаги заявява, че това е негов дълг“, твърди Бърнард Шоу. Ако нашата Елена бе съвременник на Шоу, великолепно би се вписала в пиесите на великия британски драматург. А и в драмата „Героят и войникът“ (1885) действието се развива в България по време на Сръбско-българската война. Дали Поптодорова знае, че и сръбската агресия против България през XIX, и американското нахлуване в Ирак през XXI век са грозното лице на имперски амбиции, завършили с позор?

Понеже не прави разлика между позор и слава, Елена се включи в ефира на „Дарик радио” и даде възможно най-глупавото обяснение за скандала. Според нея американската компания „Шеврон“ не само през тази, но и през миналата година е била сред спонсорите на приема на българското посолство. Тя дори изрази учудване, че това се поставя като проблем именно сега.

Да изречеш една глупост е простимо, но при втора положението е неспасяемо. Съзнавайки че само в проправителствената ТВ7 няма да е притисната до стената, Елена се включи по телефона и каза: „Логото на тази фирма, заедно с останалите четири компании, стои на поканата съобразно договорен регламент за подкрепа.

Това е част от социалната ангажираност на компаниите. Затова не намирам причина за негативни коментари. Външно министерство е първенец по пестене на пари. За този прием не е изхарчен и цент български пари. Празникът е важен за българите в САЩ, защото те чакат да изслушат националния химн в близка среда“…

Освен че ни унижава, Поптодорова много ни подценява. След справка на сайта на българското посолство във Вашингтон, установих друг поразяващ факт – приемът в т.нар. близка среда е в сградата на Организацията на американските държави (ОАЕ).

Създадена през 1948 г. и обединяваща 35 страни от Северна и Южна Америка, ОАЕ е символ на дискретна колониална зависимост, срещу която от десетина години се борят президентите на Бразилия, Аржентина, Перу, Чили, Венецуела и Боливия.

Анализираме ли чисто психологически, изборът на зала за честването на Трети март във Вашингтон е подсъзнателно действие на висш колониален чиновник с българско име. Който съзнателно прави дипломатически прием за националния празник на независима България с парите на „Шеврон“ и в офисите на ОАЕ. И вместо да се срамува, тя се гордее, даже ни поучава.

„Шеврон“ евтино купи Трети март, но МВнР не спря дотук със спестовността. От стенограмата на последното правителствено заседание узнаваме, че Финансовото министерство  саботира честването на Балканската война, а Николай Младенов не взема никакво отношение по темата.

Зам.-финансовият министър Владислав Горанов безцеремонно отхвърля искането за извънбюджетни средства за отбелязване на годишнината. Накрая се стига до соломоновско решение: военните и историците ще почнат мероприятията си, а след това ще мислим откъде да намерим пари.

Този лицемерен ход закопава  Националния инициативен комитет по една проста причина: ръцете на организаторите са вързани, защото не могат да планират сериозни вътрешни и външни прояви за юбилея, след като не знаят с какви средства разполагат.  Видим ли какво планират за стогодишнината Анкара и Белград, ще установим, че имитиращото  спестовност финансово министерство и покрилата се дипломация се държат като турски и сръбски лобисти.

През 2011 г. турският външен министър Ахмет Давутоглу обяви, че Турция готви достойно отбелязване на Балканските войни и най-вече на военната победа през 1913 г. За да уязви България, която е главен участник в първата и единственият губещ във втората балканска война, Давутоглу предложи на сръбския президент Борис Тадич „всички да забравим миналото и заедно почетем юбилея“.

Идеологът на неоосманизма иска заинтересованите страни да направят „исторически отчет на балканските войни и сложат чертата“. Само не уточнява дали слагането на черта означава, че Турция няма да върне милиардния дълг за тракийските бежанци, а Сърбия ще продължи да асимилира българите в Западните покрайнини.

А сега най-важното в поредната сага на герберските неоглобалисти – засега външният министър Николай Младенов не е член на Националния инициативен комитет. Както твърдят източници от МВнР, причината била сериозна – не бивало дипломат №1 да участва в събития, които ще вгорчат възходящите ни двустранни отношения на Балканите.

Скандален е и отказът на Росен Плевнелиев да оглави комитета. В началото на януари историци, водени от акад. Георги Марков и проф. Трендафил Митев, предложиха на новоизбрания президент да поеме почетното председателство – чест, полагаща му се като главнокомандващ армията. Плевнелиев обаче се покри и дори не отговори на поканата. Тъй като се бои да не скърши хатъра на ефенди Бойко и султан Ердоган.

Слава Богу, че победоносният щурм на Одринската крепост преди сто години не е воден от пожарникарски генерал.

Анализирай това
Поптодорова унижава България с държанието си като магистрална дама, издържана от волни дарения.

www.Desant.Net

Взето от: www.svobodnoslovo.com

За темата, относно шистовия газ и "Шеврон" - следете и блогът на www.bgzemia.blog.bg

• 12:57
• 03.03.2012
• от Стандарт Нюз
• Прочетена 623 пъти

•  
• Още снимки от новината

Полицай с опасност за живота след сбиване в София. Снимка: архив, Булфото

Полицай от столичното Четвърто районно управление е пострадал при сбиване тази нощ в София, съобщиха от МВР.

Мъжът е настанен в болница и е с опасност за живота.

Инцидентът е станал на излизане от нощно заведение близко до сградата на парламента около 3 часа.

По време на инцидента служителят на реда е бил в отпуск. Според първоначални данни полицаят се е сбил с друг посетител от същото заведение.

Конфликтът е бил само между двамата и няма намесени други, съобщава БТА. От разпити на свидетели и записи на охранителни камери разследващите все още събират информация за случая.
 
dnes.bg
 

"Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

 умираха без страх."

                                                        Иван Вазов

Единствено съботната програмна схема ще спаси зрителите от турски сериали навръх 3 март.

Националните телевизии иначе надали биха спестили романтичните истории край Босфора. През минали години гледахме турските саги напук на празника за Освобождението.

MADE IN BG (произведено в България). На тази формула ще заложат трите големи телевизии на националния ни празник. Родни филми, патриотични предавания и фолклорни концерти ще вдигат българския дух. Освен лентите, които по традиция гледаме в деня на Освобождението, тази година телевизиите ще ни предложат и някои от последните заглавия в родното кино.

Българската национална телевизия(БНТ1) започва патриотичната си програма още от сутринта. Малко преди 11 ч обществената медия ще предава на живо военния ритуал по издигането на националния трибагреник от Паметника на Незнайния воин в София, а вечерта ефира ще озари тържествената заря проверка от площад “Народно събрание”.

От “Сан Стефано” 29 ще заложат на вечни исторически филми и много фолклор. В празничния следобед ще видим “Хъшове” на режисьора Александър Морфов, а преди това документалния филм “Под игото”, в който ще видим 12 Бойчо Огняновци и само една Рада Госпожина. От 21,40 ч БНТ 1 ще покаже многократно награждаваната продукция “След края на света” на режисьора Иван Ничев.

Българския дух ще поддържат ансамбъл “Тракия”, група “Булгаре” и “Ева квартет”. Те ще ни потопят в магията на фолклора със спектакъла “Иде нашенската музика”, а БНТ 2 ще ни върне към кулминацията на танцувалното шоу “Надиграй ме”. Звездите на родната естрада ще окупират ефира в празничния следобед.

Нова телевизия също е подготвила истински български уикенд. Началото ще постави най-родолюбивата игра в ефира - “Аз обичам България”. Навръх националния празник един срещу друг ще застанат мъжът на годината Стефан Стойчев, бившият просветен министър Даниел Вълчев, гимнастичката Симона Пейчева и водещият Бойко Василев. Медията ще бори конкуренцията с два от най-успешните български филми от последната година - “Стъпки в пясъка” и “Love.net”.

Би Ти Ви ще отвърне на удара със старта на втория сезон на “Седем часа разлика”, който започва в 20 ч в празничната вечер. Любимецът от другия култов сериал - “Столичани в повече” - Христо Гърбов, ще гостува в празничното издание на “Модерно”. Заедно с водещата Радост Драганова той ще нищи постиженията, с които сме превзели света. Модните съвети също ще са на българска тематика.

Репортерът Антон Хекимян ще върне лентата на историята с включвания за “Тази събота” директно от героичния връх Шипка. Празничните събития ще са акцент и в Би Ти Ви Новините. Журналистката Рада Домусчиева пък ще разкаже уникалната история на писалката, с която е подписан мирният договор от Сан Стефанона 3 март преди 134 години, в Би Ти Ви Репортерите. Празничният брой ще покаже уникални експонати от времето на Руско-турската война.

“Хрътките” също ще вървят по стъпките на националната памет.

Журналистите от Би Ти Ви Екшън ще покажат разследване за безименния гроб на свещеника, заклел първия революционен комитет на Васил Левски, и за изоставената къща-музей на Стефан Караджа.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

На 3 март 1878 г. се подписва Санстефанският  прелиминарен  / предварителен / мирен договор между Русия и Османската империя. Той  регламентира създаването на българската държава. В нейните  граници са  включени всички българи. Тя обединява етническите територии на българската нация и се разпростира на 170000кв.км .    Санстефанска България се превръща в национален идеал на всеки българин.

Как се стигна до  3-ти март- денят на нашето освобождение, ден Първи на свободна България. За  него  българите се подготвят  през дългите  векове  на робството. Героизмът и саможертвата на поколения хайдути, четници и революционери  създава онзи климат на отрицание на чуждото господство  в нашите земи, който прави  възможна освободителната акция на Русия. Звънът на черковните камбани и училищния звънец, призивните слова на Паисий  и бунтовните стихове на Ботев, тихият подвиг на В. Левски и неговите последователи превръщат довчерашния роб в борец, готов да отдаде живота си за свободата. Връх на тази борба е Априлското въстание. Обхванало  по- голяма част от българската територия,  то показва зрелостта на нацията в стремежа и да създаде своя държава. Жестокостите на османските власти  при потушаване на въстанието и самоотвержената борба на априлските герои  разтърсва европейската общественост. ”Има минути , когато човешката съвест взема думата  и заповядва да я слушат…Трябва да се сложи край на империите, които  убиват”, заявява Виктор Юго на страниците на в.”Льо Рапел”.Н. Некрасов и М. Салтиков-Шчедрин призовават: ”Русия…не може да остави славяните без помощ…”

На 12  /24 / април 1877г. император Александър II, след като  осигурява подкрепата и неутралитета  на  Великите сили, ангажирани с Източния въпрос , обявява  Руско- турската война.

Военните действия  на Балканския боен театър започват  на 15 /27 / юни 1877год. След   епичните сражения  при Стара Загора и  Казанлък, след  героичната отбрана на Шипченските позиции и атаките при Плевен, в резултат на  зимното настъпление през Балкана  в края на януари  руските войски и българските опълченци превземат Одрин. Подписват примирие с Османската империя, последвано  от Санстефанския мирен договор.С цената на хилядите жертви от руска и българска страна  българското освобождение става реален факт. Но с оглед на суровите реалности на държавнополитическия  баланс  на Балканите  и Европа, Санстефанска България се оказва трудно защитима. Интересите на Великите сили и  страхът от засилването на руското влияние на Балканите  предизвикват свикването на Берлинския конгрес  на 1 /13 /юни  1878г. и  разпокъсването на единната българска територия на пет части. Създава се автономно трибутарно княжество България и автономна провинция Източна Румелия. Останалите територии  -Македония, Беломорска и части от Одринска Тракия са върнати  отново в Османската империя, Северна Добруджа е предадена на Румъния и Пиротско и Вранско са включени в границите на Сърбия. Санстефанска България се превърна в един непостижим за българите идеал.  Тяхната енергия и ентусиазъм   е прекършена от решенията на Великите сили. В деня на освобождението  заслужено си задаваме въпросите: Напразни ли бяха жертвите дадени за българската свобода?  Готови ли бяхме  да я отстояваме? Постижима ли е националната ни мечта? Всички тези въпроси чакат своите отговори във  времето. Но днес на 3-ти март е нужно да сведем в знак на признателност глави  и да благодарим на освободителите.

gabrovonews.bg

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
Read more: http://silistradnes.com/?p=1940#ixzz1o0YjZ47k


Виж още:

silistradnes.com/

 

		Карта на планините

Нека да преразкажем фолклорният вариант на епоса за народа „бояни” (баан) такъв, какъвто е във втори том на „Веда Словена” (1881 г.).

          Един народ с име „баан” (боян) мигрира от източните земи на Черно море, наречени „Крайна земя”, установява се за известно време в близост до народа „карба” (карпи), след което продължава миграционния си път към „на Дунав, на море” (с. 395).

           Народът минава река Дунав и там „Бана крале” (с. 402), след много перипетии от чисто епосно естество (воюва с лоши свръхестествени същества, но пък постоянно му помагат добри свръхестествени същества) създава нова държава.

             Откъде идва този народ?

          Идва от източното Причерноморие, от местност до една река, около която расте специална билка (китка). Тази „трева”, която явно има важно значение за целият епос, е наречена по името на реката и се казва „купра билка”.

          Китката има соларно-обредно значение, а не е подправка за манджа. Когато китката е с „роса” - животът е добър, слънчев, плодовит. Когато е скована от „слана”, е в обратно значение. В епосът сланата е персонифицирана - „Слана юнак” (с. 401). Този юнак е слуга на бога на снега („Снигна Бога, с. 401). Богът на снега праща „Слана юнак”, който:

          В епосът ясно е казано, че новата земя на този народ е на „църно море”, но и земята, откъдето идва, е на това море. „Край-земе” е била също на Черно море, но не на Дунав, а на река Купи (Кубан), където расте „купра билка”.

          Ето как епосът описва новата земя:

          Описана е територията на Добруджа, в чието поле (котлива) Бана крал построява първият си град.

          „Нова града нишенлие” (с. 402). Думата „нишенлие” в случая може да бъде преведено и като „столица”.

          Морето е Черно море, каквото е било („кат’ си ми е”) морето на „Крайна земля”/старата родина/.

          В епосът двете земи са в постоянен контакт, те не са разделени или поне авторът на епосът е искал да ги види така, ето защо именува земята, където расте „копра китка” - крайна земя. Епичният герой цар Боян е оставил там майка си, сестрите си и братята си. Той като тръгва към „новата земя”, определя:

          Фолклорните певци на епосът, благодарение на които днес имаме поне „фолклорен вариант” на този епос, не крият автора, откъдето те са пожънали онова, което българите-помаци съхраняват като легенди до края на ХІХ в.:

          От теренните проучвания на Димитър Маринов, Любомир Милетич, Н. С. Державин и др. знаем, че фолклорни песни за „Бан” (Боян) и танц „боенец”, са съхранени не само при българите мюсюлмани (помаците), но и при българите християни, дори у тези, които живеят в Бесарабия (Н.С.Державин).

          На стр. 384 във вторият том на „Веда Словена” са посочени всички книги на един стар средновековен авторов епос, който можем да предположим, че е бил именно на Вениамин, третият син на цар Симеон, който благодарение, че е създал епос за народа „бояни” (и техният легендарен цар Боян), е получил прозвището Боян.

          Това прозвище е толкова силно в българската средновековна държава, че никак не е случайно, че по времето, когато според Димитър Маринов се играе „боенец” („до денят срещу Лазарница”), по същото време преди Лазаровден в православният църковен календар, е „Св. мчк Боян, княз Български”.

          Според житието на този първи български християнски светец, той е брат на кан Маламир,  казва се Енравота и живее в първата половина на ІХ век.

          Защо обаче Енравота е мчк. Боян, е въпрос, на който може да се отговори, ако се припомни, че християнството масово учредява свои календарни празници, на мястото на стари езически.

          През Х век третият син на цар Симеон, Вениамин (Боян), се опитва със своя епос от няколко книги, да възкреси старите езически обреди на жертвоприношения (курбани) и легендарната история на народа „бояни”.

          На стр. 384 от т. ІІ, както казахме, са изброени книгите, които са съществували още от Х век и които масово са фолклоризирани по българските землища:

                             Йоще ти дава и петица”

       Всяка празнична трапеза е вечеря - бъдница, според епоса, т. е. не само Коледа (Рождество Христово) е „бъдни вечер”, както се е съхранил този обичай досега в Република България.

          Празничната трапеза в епоса е носител на особена поетична образност и драматизъм. Съжетът силно се психологизира, което е още едно доказателство, че фолклорният материал има за източник авторски труд, както предположихме, че автор е Боян, третият син на цар Симеон.

          Легендарният цар Боян вижда трапезата и усеща тъга. Той си спомня как в древната му родина „бъдница - вечеря” не е ставала без „копра китка”.

          Тази китка (трева) е „мирнива” (с. 476). На някои места е наречена също „мренива” (с. 477) и „мренева” (с. 477).

          Що е „копра билка” в епоса на Вениамин?

          Фолклорният вариант на епоса с течение на времето е битовизирал и фамиализирал един царски (владетелски) езически обред (да се въздига трева). Боян е епосен цар, той е угрижен, че трапезата му не може да бъде царска, без „трева” (копра китка), която от старата му родина да бъде „въздигната” (пренесена) на неговата владетелска трапеза.

          Това е дълбинното семантично ядро.

          От фолклорният вариант читателят може да остане с впечатлението, че „копра билка” е някаква подправка, необходима за манджата на момата, която готви вечеря. Но това едва ли е така? „Копра китка” е всъщност „мирнива” (с. 476).

          Етимологията на термините „мирниво” и „маринка”, е думата за владетел, господар (мар).

          Цар Боян, като сяда на трапезата, иска тя да е истинска царска трапеза. Той е владетел. Едва ли сюжета, който ще преразкажем сега, има за цел желанието на цар Боян да донесе от „Крайна-земя” подправка за манджа.

          Обзема го тъга и мъка!

          Мъчно му е, че не може да ги покани на трапезата, изпитва носталгия към „Крайна земя”:

          Има обаче един компенсаторен механизъм, чрез който Боян може да възприеме своята трапеза по същият начин, по който са я правили предците му. Ако на нея има „копра китка” („копра билка”). Той по навик се насочва към някаква Юда за молба да му бъде донесена тази свещена за обреда „вечеря - бъдница” трева от „Крайна земя”, но юдите не се занимават с психологически и съкровено-лични моменти.

          В този миг на вътрешно напрежение сюжетът вкарва един нов поетичен „персонаж”: лястовицата.

          Този литературен образ има за цел да експлицира именно носталгично-психологическата линия в епоса. Лястовицата като образ вече се е появила веднъж, при освещаването на Боянината столица. Новото й включване в епоса е за да се осъществи „хоризонталната връзка” между двете земи. Старата родина на Боян, където все още е майка му и новата му родина, на река Дунав. Юдите в епоса осъществяват „вертикалната връзка” между хората и боговете. Юдите са необходими, за да може епоса да възкреси жертвено-обредната памет. Това показва, че епосът е писан в една вече утвърдена християнска епоха, в която обаче езическото минало все още е живо. Това е може би епохата на цар Петър (Х в.), когато покръстването и първите години на християнската вяра са приключили, но обществото и народната култура все още не са станали чисто християнски.

          С династичният брак на Петър с Мария-Ирина се открива нова страница на влияние на Византия върху България. Вениамин е брат на Петър и е имал склонност към езичеството и неговата културна значимост. Тази особеност в деянията на Вениамин (с прозвище Боян), е фиксирана през 949 г. от посланика до Византия на немският император Отон І, кремонският епископ Лиудпранд.

          Имаме всички основания да предположим, че Боян е написал епос за преселението на българите на кан Аспарух на река Дунав (680 г.). Това е било несъмнено литературен труд, а не исторически /нещо като дастан, епос/, но въпреки това при внимателен анализ не би било трудно да се види, че събитията в този епос имат исторически подтекст, експлицирайки като свой образ аспаруховото преселение на река Дунав.

          Образът на лястовицата в епоса хиперболизира родовата памет. Боян се обръща към лястовицата и я моли да отиде при майка му в „Крайна земя”. Да й каже, че той прави „вечеря-бъдница”, но трапезата му не може да бъде същата, както я правил „бабайку” /баща му/ , понеже липсва „копра китка”. Нека майка му да набере трева и да я изпрати чрез лястовицата.

          Лястовицата приема ролята и казва на Боян да не бърза с трапезата, защото тя ще отлети и ще се върне мигновено.

          Лястовицата излита и съобщава на майката молбата на нейният син. Майката обширно разказва, че знае, че е усилно в чужда земя. Любовта й към Боян не е намаляла и тя решава да откъсне от скъпоценната трева в „бахчето”. Но на пътя й обаче се изправя „Сура Ламия” /Барадж у волжките българи/, която на старинен език брани тревата.

          Думите на Ламията (Дракон), която пази „тревата” на р. Купи (Кубан), са като учебник по история. Тези думи още повече засилват „сюжетната линия” на родовата памет:

          Това казва Драконът, известен у волжките българи като тотемът Барадж, а у дунавските като Ламия и змей Горянин.

          Тук „фура” е „гура”, а „дефина” е „делина” (дял). За първи път в епосът се споменава думата „татина”.

          Гур е татина!

          Думи, които по интересен начин ще срещнем и във фолклорният вариант на волжко-българския епос „Шан кизи дастани”, където е написано:

                   „тази гора хората наричат Татеш”.

          Какво точно казва ламята?

          Да се опитаме да разтълкуваме думите й!

          Гур е татина. Рунъ (Дунав) е дял, а Чир (Чора, Дербентския проход) е Яра (Аран). Яра (Аран) е земята на Диа (Дуло). Дуло (Диа) е на Яра (Аран) - Прена (т. е. Бран, воин).

          Ламята пази „копра китка” и застава срещу майката, когато тя иска да отиде до „бахчето” и да откъсне владетелската трева.

          Явно това е значението на „копра китка” /магичен жест за владетелска клетвена дума/, след като Ламята застава срещу майката и й обяснява, че Рунъ (Дунав) не е център на държавата, а е „дял” на Гур /разбирай: Кавказ, където е била държавата Велика България/.

          Майката на Боян е натъжена и започва да „рони дребни сълзи” (с. 478). Тогава Бог изпраща една Юда, която да оправи нещата. Юдата казва на майката, че Ламята ще се махне, ако тя вземе „Ясна книга” (с. 478) и прочете нещо от нея.

          „Ясна книга” е в стаята на майката (това е силен образ, че езическите книги не бива да се обругават от новите българи - християни), тя я взима и излиза на порти, където чете:

          Този текст играе вълшебна роля и Ламята литва на „висе”. Явно при Диа (Дуа, Дуло).

          Майката бере китка, както Бана е „назинал” (зинал, поръчал), понеже тези треви в Дуру (Гуру) са в „насита” и му праща билка от Купи (Кубан), т. е. коприта.

          Под поетическите метафори обаче се крие езическо-обреден тайнопис.

      Лястовицата ще „въздигне” и отнесе на р. Дунав тревата марина (мренива), която участва в сключването на клетвени договори, т. е. ще отнесе владетелската (мар-ина) трева от Гур в новата земя на цар Боян.

          Ето византийският летопис, който е оставил спомен за клетвеното значение на владетелската трева: „При това беше възможно да се види Ромейския император да извършва с ръце възлияние от чаша върху земята, саморъчно да обръща конски седла, да хваща тройни ремъци, да повдига нагоре трева...” .

          Този стар клетвен езически обряд (да се въздига трева) е поетично интерполиран в епоса, който ние се опитваме схематично да реконструираме, на основата на помашкият фолклор за Бана.

          Но това не е всичко.

          Явно значението на епоса в средновековната българска култура е било изключително продуктивно, понеже епосът на Вениамин за преселението на цар Боян (и народа бояни), е източник на създаване на нов пролетен обичай „маринка” (мартеница).

          Старият езически обряд е трансформиран.

          Боян написва „на книга” да се прави следното. Три недели преди да дойдат лястовиците, да се връзва на дясната ръка на малките деца бял и червен конец. След това майката да сваля талисмана и да го поставя в градината /бахчето/ под камък, за нишан... За да види лястовицата, която носи в клюна си „копра китка” от Крайна-земя, къде да остави владетелската трева. На децата да се казва, завещава писателят Вениамин (Боян), че това на ръката им не е „белу сукну” и „червену сукну”, а е „маринка”, „устала ут Край-земе”.

"В Бългаpия клане и сеч! -

вестяват някои газети,

но аз ви давам честна pеч,

че тyй са клевети, навети:

отдавна ние знаем веч

жypналите какво са цвете.

Лъжа е чиста, yж че там

секат наpода без пощада,

че от тpи месеца насам

май много от ножа пада!

От Елиота¹ точно знам:

въз Поpтата е тyй набяда!

Не кpия тyк, че има (ах!)

и две-тpи села изгоpяли,

но тypци да бедим е гpях,

че тyй да стоpят са желали:

знам точно, че огъня в тях

сами са бълrаpте тypяли!

А за жените? Може, да...

към тях са слаби османлийте;

но и жypналите всегда

дъpжат за капитал лъжите

и тез безбpой моми, деца

в колоните им са yбити!"

Тъй нагло лоpдът с хладен вид

министерската pеч си каза -

и тих, циничен, звеpовит,

блъвна си стpашната омpаза

към нас и лъжейки без стид,

очите на света замаза.

Но, о, афpонт! На тyй пpотест

от хиляди места се дава

и после таз гpъмовна вест

лъжлив пpед цял свят лоpдът става.

О, Английо, защо ли днес

бездyшен жид те yпpавлява?

1876, авгyст

1 Английски посланик в Цариград през 1876 г.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
“Грабайте телата!” – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
 

• -
• A
• +

Часове преди това Диана Йорданова, както обикновено, пътува с метрото към дома си. Тя разказва, че момчето й направило впечатление, защото то било срещу нея и я гледало "натрапчиво" и "втренчено".
"С един много дълбок поглед, много странно. Направи ми впечатление също косата му -  беше по средата на път, късо подстриган, бретона... Беше много добре облечено момче. С много младежко лице, имаше торбички под очите", разказва Диана Йорданова.

По-късно, когато гледала новините на Канал 1, тя видяла снимката на Съвестин.
"И аз се загледах и в един момент направо скочих като попарена, защото момчето по телевизора беше това, което ме гледаше днес толкова натрапчиво. Бретонът е същият, физиономията, формата на лицето, веждите - всичко, всичко... Ако е съвпадение, е страшно съвпадение. Като го разказвам, изтръпвам, просто цялата настръхвам", обяснява Йорданова.

Не за пръв път бащата на Съвестин се сблъсква с подобни сигнали. Преди 12 години снимка на иракско дете попада в него - то удивително много прилича на изчезналото момче. Тодор Деянов отива в Багдад при местните дервиши. По-късно обаче категорично се установява, че това не е Съвестин. Оттогава досега нови следи няма.

След репортажа Диана Йорданова успява да се свърже с бащата през сайта Lipsva.com.
"Жената беше много категорична. Аз мога да разпозная, когато хората искат да направят изява. Сблъсквал съм се със секти, с гадатели, с какво ли не", казва Тодор Деянов.

"На човека сигурно му изглеждаше много странно, но аз трябвяше да направя нещо, защото за мен това момче беше същото, което стоеше пред мен. Може да ви звучи странно, обаче е факт", категорична е Диана Йорданова.

Според Тодор Деянов при тези случаи се разчита изключително на сляпата случайност.
"Тя попада на младеж, при това - по нейните описания -  на възраст, на която действително е Съвестин. Тя няма как да знае това. И най-вече я впечатляват очите. Той наистина има много характерни очи", обяснява бащата.

Във френското метро има камери, чиито записи може да помогнат за издирването на момчето, забелязано от българката. Друга важна следа - при влизане и излизане в метростанцията там пътниците се регистрират с карти с личните им данни, включително адреса, на който живеят. Във вторник е предаден сигналът на българските полицаи, които издирват Съвестин.

Това е нова надежда за бащата.
"Надежда винаги имам, че може да се върне ей сега, докато давам интервюто и да ме изненада на вратата. Той излезе да играе, усмихна ми се и това беше последното ни виждане. Защо и да не се върне така?" - споделя Тодор Деянов.

dnes.dir.bg/news.php

Служители на СДВР предотвратиха разрастването на скандал в центъра на столицата. В Първо РУП са доведени близо 20 участника в свадата, съобщават от пресцентъра на МВР.

Сигналът за свадата пред заведение "Биад" в центъра на столицата бил подаден тази сутрин към 05.10 часа от един от служителите. На улицата се биели близо 20-ина души, които били употребили голямо количество алкохол.

Според полицията свадата започнала още в заведението между две компании. След това скандалът бил изнесен навън, където прераснал в меле.

На мястото пристигнали екипи от столичното Първо РУП и специализираните полицейски сили на СДВР, които заварили истинско пиянско меле. Благодарение на бързата им намеса, боят бил прекратен, а участниците отведени в районното полицейско управление. По случая е задържан 24-годишен мъж.

Междувременни от "Пирогов" съобщиха, че са приели мъж, ранен в побой в центъра на София. 26-годишният е приет в 5.05 ч., в противошоковата зала на болницата. По предварителна информация той е пострадал при побой от 7-8 души на ул. „Ген. Гурко".

Скоро след приемането му, пациентът отказал лечение и е напуснал болницата срещу подпис.

Всичко е възникнало на базата на повече алкохол.

Това каза вътрешният министър Цветан Цветанов за пиянското меле в София.

Сигналът е постъпил от охраната на заведението. Лицата са отведени в Първо РУП и след сваляне на показанията са пуснати. Поведението им е било доста неадекватно, каза Цветанов изтъквайки влиянието на алкохола.

„Какво да прави полицията? Нали не възприемате, че полицията трябва да е на всеки ъгъл където има шумна компания и млади хора", добави Цветанов.

Според него проблемът е много глобален и е натрупан в годините на прехода към демокрация.

Той отбеляза лошото влияние на улицата по отношение на възпитанието и изрази тревога че в последните години има засилване на агресията сред най-младите, сред най-малките.

Не полицията трябва да е органът, който навсякъде да се появява и да действа, категоричен е Цветанов.

• -
• A
• +

Събитието във фейсбук: http://www.facebook.com/events/173643229417870/

КАНЕТЕ ВСИЧКИТЕ СИ ПОЗНАТИ, ЩЕ БЪДЕ ИНТЕРЕСНО. НЕКА СЕ СЪБЕРЕМ НА ЕДНО МЯСТО ПРЕДИ ВСИЧКО.

Организатори:

НЕ! на безумните цени на горивата - http://www.facebook.com/groups/173830002709195/

Национална блокада:

https://www.facebook.com/events/335579563143390/ - Сливен
https://www.facebook.com/events/180200358760110/ - Кюстендил
https://www.facebook.com/events/352886494751974/ - Бобов дол
http://www.facebook.com/events/389122954434414/ - Пазарджик
https://www.facebook.com/events/376983002317527/ - Благоевград
http://www.facebook.com/events/254861204595351/ - Димитровград
https://www.facebook.com/events/358224810871821/ - Русе
https://www.facebook.com/events/335579563143390/ - Сливен
https://www.facebook.com/events/158516280926717/ - Перник
https://www.facebook.com/events/318078618236096/ - Самоков
http://www.facebook.com/events/183405408436865 - Пловдив
https://www.facebook.com/events/164544350322972/ - Варна
http://www.facebook.com/events/366405253374835/ - Велико Търново
https://www.facebook.com/events/400177293331212/ - Бургас
http://www.facebook.com/events/338002822908437/ - Хасково

Това означава покачване цената на хляба, на услугите в България и поскъпване на живота. Колко още можем да издържим на ценови скокове?

Не е вярно, че държавата не може да контролира цените на горивата. Над 50% от стойността им са данъци. Има и държавен резерв - военновремени запаси от горива.

Държавата е длъжна да защити гражданите си в новата кризисна ситуация и от нова социална катастрофа, а ние трябва да я принудим.

Ако ви е писнало от мизерията в днешна България - споделяйте това с приятели и познати. Дойде времето да защитим интересите си. Ако стоим отстрани и чакаме да видим - накъде ще идат нещата - те няма да идат на добре за нас.

Всички сме ударени по джоба и сега се задава нов ураган от повишения на цените!

Време е да поискаме сметка за какво плащаме данъците си и намеса на държавата.

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=2349912714749&set=o.173830002709195&type=1&ref=nf

Борислав Райчев:
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ КОИТО СЕ СЪБУДИХА ОТ БУДНАТА КОМА И ГИ ПРИКАНВАМ КЪМ ДЕЙНО УЧАСТИЕ В ПРОТЕСТИТЕ! БЪЛГАРИЯ ИМА НУЖДА ОТ НАС!

Chavdar Zdravkov:
Не вярвайте, че държавата не може да се намеси в ценообразуването на горивата. Може... Данъците в цената на горивото са над 50%. Държавата е длъжна да защити гражданите си при кризисни ситуации а и не само. Като не могат да накарат една компания да смъкне цената - да компенсират гражданите чрез намаляването на данъците. Държавата има военновременни запаси от горива, които са закупени БЕЗ АКЦИЗ И ДДС. Да пускат това гориво на пазара, пък да видим дали няма да падне цената.

 

 iNews.bg | 26.02.2012:

ИСКАНИЯ на ГС "СИЛА" за намаляване цените на горивата -

1. ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ ВНОСА НА ГОРИВА.

2. Намаляване на митата и акциза(премахване на данъка върху акциза) на горивата и нормализиране на цената спрямо стандарта (не противоречи на директивите не ЕС)

3. Граничен контрол (да се знае коя фирма какво внася и какво е качеството на внесеното гориво).

4. Граждански контрол на качеството на нефта който внасят Лукойл (като гражданите които го контролират се избират от инициативен комитет и биват сменяни на всеки 3 месеца)

5. Да се провери какво количество „светли горива“ има в нефта (AP -то на бензин дизел и % остатъчен продукт - LPG)

    6. Да се приеме като временна мярка в производството по чл.21от ЗЗК срещу  - Лукойл България (и чл.15), Ромпетрол България, Нафтекс Петрол и ОМВ България, незабавен мораториум върху покачването на цените на бензин и дизел, на едро и дребно, на основание чл.56 (1)от ЗЗК:

Чл. 56. (1) В случай че при проучване по глава девета има достатъчно данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди за конкуренцията, комисията може по своя инициатива или по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушението, да разпореди незабавно прекратяване на практиката от предприятието или сдружението на предприятия или да наложи други мерки, които са необходими с оглед целите на този закон. Комисията не може да налага мерки, които са от компетентността на други органи и са предвидени в други закони.

До решение на комисията, последващо извършеното производство.

    7. Да се предприемат адекватни и навременни постъпки за постигане на междуправителствено споразумение за съхранение на запаси на територията на друга страна членка. България е една от 3-те държави в ЕС, която все още няма такова споразумение. Ако го имаме, ще се облекчи финансовата тежест върху предприятията за достигане на минималния резерв, което пряко влияе на цената към потребителя.

    8. Да се разгледа възможността за изграждане на държавни данъчни складове, които да предоставят равни условия за ползване от вносителите на горива в България.

• -
• A
• +

• 9 коментара
• коментирай

• -
• A
• +