И така, Гълфстрийм вече го няма. Основното океанско течение на планетата вече не е с нас. Трагична случайност, техногенна катастрофа или колосално престъпление?

Никой, и в най-лошия кошмар, не би могъл да си представи, че аварията на една нефтена платформа на British Petroleum в Мексиканския залив - случайна или преднамерена, ще доведе до толкова гибелни последици за човечеството и планетата.

Тревогата за екологичното състояние на планетата премина в паника. Още повече, че още от средата на 70-те години беше ясно, че на нашата планета става глобално изменение на климатичната машина. Това касаеше всички температурни режими - влагооборотът, преразпределението на ледените маси, магнитните полюси и т.н.

Според повечето световни специализирани агенции океанското течение Гълфстрийм вече не се фиксира, т.е. такова течение няма в предишния му вид. Неслучайно сега най-секретните данни са за Гълфстрийм и стихийните бедствия.

Изчезването на Гълфстрийм има колосално значение. Това е безпрецедентно по своята важност събитие, свързано с огромни глобални, политически, икономически и военни последици.

Гълфстрийм по своя обем се равнява на всички реки на Земята взети заедно. И именно това му даваше възможност след като тръгне от Мексиканския залив да затопля Европа. Но тази печка вече я няма. Както винаги обаче хората приемат тази информация по различен начин - от яростно отричане "такова нещо не може да се случи", до скептичните насмешки на "специалистите".

Никой не бърза да бие тревога, тъй като за силните на света ще е трагично да съобщят, че в Англия и Скандинавия след няколко години ще пасат бели мечки, т.е. ще изчезне завинаги за тях всякаквав геополитическа, икономическа и демографска перспектива.

Но нещата са още по-лоши, тъй като функциите на Гълфстрийм не могат да се разглеждат отделно от глобалните процеси на Земята. Сега на планетата се формират два нови климатостабилизиращи фактора - на Север е атлантическият център за охлаждане, а в Западно-Тихоокеанския център - на затопляне. При това в зоната на Екватора водата става все по-солена и потъва в дълбочина. Пресните води, постъпващи от полярните области, са по-леки. Това може да доведе до още по-голяма трагедия - до обръщане на посоката на Гълфстрийм, т.е. процес на насрещно движение на водите от Арктика, които ще охлаждат океана до приекваториалните широчини. По този начин в Северното полукълбо вече се формира процес на обратно течение, реверс на Гълфстрийм.

В Западна Европа, Канада и САЩ зимата е безпрецедентна - снегове и студове. Всяка зима оттук нататък ще бъдат регистрирани нови рекорди на все по-ниски температури. Онова, което защитаваше целия свят от нов ледников период, така наречената термохалинна система на циркулиране или Голям конвейрен пояс, в момента в редица места на света е умряла или е в процес на умиране на други.

Отсъствието на Гълфстрийм в източната част на Северния Атлантик наруши и нормалния ход на атмосферните потоци през лятото на 2010 г., в резултат на което се образуваха нечувано високи температури в Москва и наводнения в Централна Европа, Китай, Пакистан, Австралия, Нова Зеландия.

Създаденият от BP нефтен вулкан на дъното на Мексиканския залив уби кардиостимулатора на климата на планетата и ще има трагични последици за човешката цивилизация - екологичен колапс, глобален глад, масова миграция на населението от зоните, непригодни за обитаване.

Новият ледников период може да започне всеки момент или в течение на няколко години.

Мощни циклони покриха Европа и Австралия. Сняг и ледени дъждове валят в Русия и САЩ. Не работят летища. В десетки страни беше обявено извънредно положение. Зимните ваканции вместо почивка, станаха борба за живот. Всичко това е от загубата с вселенски мащаб - на Гълфстрийм.

Тази огромна река в океана събира топлите води от Карибския басейн, заобикаля Европа и достига до Мурманск, който заради това е незамръзващо пристанище, използвано от руските военноморски сили. Разположеният малко по-нататък Архангелск обаче замръзва, тъй като до него Гълфстрийма вече не достига. Без течението Англия ще се превърне в малка Гренландия (има признаци, че това е започнало) и ще бъде покрита с многометров лед, континенталният бряг на Европа ще се превърне в нещо приличащо на севера на Русия. И за Ламанша хората ще трябва да забравят като воден път, тъй като ще замръзва.

С една дума, липсата на Гълфстрийм ще направи непригоден за живот най-развитата част на планетата.

Всичко започна на 20 април 2010 г., когато нефтодобивната платформа Deepwater Horizon, разположена в Мексиканския залив, беше взривена. Два дни след това платформата потъна и от дъното започна да изригва нефт в открито море. Колко е изтекло, не е известно. Но във водите на Мексиканския залив, където се формира началото на Гълфстрийм, попаднаха над трилион литра нефт. В историята няма подобно събитие - на внезапна и пълна смяна на природна система от неработеща система, създадена от човека. А в Мексиканския залив се появи изкуствено създадена водна система, която радикално промени такива параметри като температура, гъстота и соленост на морската вода. Това спря продължаващото от милиони години движение на Кръговото течение в залива.

Към това се прибави и химикалът Corexit, с който ВР атакуваше разлятия нефт. Вероятно става дума за 500 милиона литра Corexit и други препарати за разграждане на изтеклия нефт. Това доведе до потъмняване на цвета на водата и съответно до ръст на нейната температура.

Сега реален начин за изчистване на дъното на Мексиканския залив няма. На стотици километри нефтът унищожи всичко. Застрашен е животът на 40 милиона американци.

Какъв е апокалиптичният сценарий? Заради падането на температурата, снежната покривка ще се задържа доста по-дълго. А тъй като отражателната способност на белия сняг е около 9 пъти повече от черната земя, слънчевата светлина ще се отразява от него много по-силно вместо да се превръща в топлина. Получава се своеобразна верижна реакция, която постепенно ще доведе до това че снегът ще покрие почти цялата земя.

А след това ще започне процесът на настъплението на ледниците в сушата, по-точно "теченето" на ледниците, тъй като те текат доста бързо, със скорост 7 метра на денонощие.

Погледът върху картите показва как изглежда Гълфстрийм сега. Добре се вижда, че цикличният участък на Гълфстрийм, наричан Warm-core Eddy, напълно се е разпаднал, а вторият цикличен кръгов участък Cold-core Eddy значително е намалил интензивността си и е започнал да се разпада на отделни участъци. Освен това извитата опашка на Гълфстрийм, наричана Meander, също е започнала да се разпада и изправя.

Това води към охлаждане на Световния океан и той започва по-силно да поглъща атмосферна въглеродна киселина. Това е като при шампанското - колкото е по-студено, толкова по-малко газове излизат от него. Концентрацията на въглеродна киселина в атмосферата силно намалява, тъй като тя е основен парников газ, парниковият ефект отслабва и съответно температурата на планетата продължава своето падане.

Описанието по принцип се отнася за крайбрежните територии, т.е. тези, на които сега живеят 40 процента от населението на планетата и които произвеждат над половината от световния продукт.

И така, Гълфстрийм постепенно спира. Топлата вода не стига до Арктика и тя все повече се покрива с лед. В края на краищата покрай северния бряг на Русия ще се образува огромна ледена "язовирна стена", в която ще опират и ще спират най-мощните сибирски реки Енисей, Лена, Об. В края на XX век разливът на Лена, която не успя навреме да се освободи от леда, доведе до истинска катастрофа и унищожи град Ленск.

След образуването на Сибирската ледена стена думата "навреме" няма да съществува. С всяка година ледените задръствания на реките ще стават все по-мощни, а разливите им все по-големи.

Ледените стени постепенно ще спрат течението на реките. Водата от Об и Енисей, без да стига до океана, ще потопи равнината. Нивото на водата в новото море ще се повишава докато не стигне 130 метра. След това през Тургайския "пролив", разположен в източната част на Уралските планини ще започне да изтича към Европа. Потокът ще измие 40-метровия слой на почвата и ще разкрие гранитното дъно.

Заедно с разширяването и задълбочаването на протока равнището на младото море ще падне до 90 метра. Излишъците вода ще запълнят Туранската равнина. Аралско море ще се слее с Каспийско море, а равнището на последното ще се вдигне с над 80 метра. По-нататък водата по Кумо-Маничската падина ще прелее в Дон. Това фактически ще означава пренасочване на огромните северни реки към Европа. Към Европа ще текат 100 процента от Об и 100 процента от Енисей.

Централно-азиатските републики ще се окажат под вода, а Дон ще се превърне в най-пълноводната река на света, спрямо която Амазонка или Амур ще изглеждат като ручейчета. Ширината на новия поток ще достига 50 и повече километра. Равнището на Азовско море ще се повиши дотолкова, че ще покрие Кримския полуостров и ще се слее с Черно море.

По-нататък водата през Босфора ще мине към Средиземно море. Но и Босфорът с такива обеми вода не може да се справи. Под вода ще се окажат Турция и почти цяла България. За всичко това учените дават 50-70 години. Дотогава северната част на Русия, Скандинавия, Холандия, Дания, Финландия, Англия, Германия и Франция, САЩ и Канада ще бъдат сковани от ледници и нова ледена епоха. Някои учени са убедени, че всичко това ще се случи доста по-рано.

Но може би нещата не са чак толкова страшни. Нали подобни катаклизми със спиране на Гълфстрийм е имало в историята. Имало е, но със забавяне, а не със спиране. Така е било през малкия ледников период п рез XVII век. Тогава са замръзнали каналите в Амстердам и по Темза, Дунав и Рейн са карали кънки.

От 1621 г. до 1669 г. е замръзвал Босфорът, а през 1709 г. и Адриатическо море. Всичко това обаче са били естествени колебания на климата на планетата.

Но сега за първи път в историята катастрофата се дължи на човешка дейност.