Нов адрес на блога: ZhivkoZhelev.com Исландската революция – и защо я няма в новините

Posted on 18 ноември 2011

15

Автор: Дийна Страйкър

Една история за несекващата революция в Исландия, расказана по италианското радио, е ярък пример за това как нашите средства за масова информация ни информират за ставащото по света. През 2008 г. в началото на финансовата криза Исландия банкрутира в буквалния смисъл. Причините бяха споменати между другото и от този момент нататък тази малкоизвестна страна-членка на ЕС буквално изчезна от радарите.

И тъй като европейските страни една след друга се оказват на прага на банкрута, заплашвайки самото съществуване на еврото, последното което биха искали властимащите, е Исландия да стане пример за другите.

Ето защо:

За пет години чист неолиберален режим Исландия с население 320 хил. души и без армия се превърна в една от най-богатите страни в света. През 2003 г. всички банки там бяха приватизирани и за да привлекат повече средства те въведоха онлайн-банкирането, а минималните разходи им позволиха да предложат относително висока доходност. Специалните сметки IceSave привлякоха множество малки и средни хондски и британски инвеститори. Но заедно с ръста на инвестициите растеше и външния дълг на банките. През 2003 г. външния дълг на Исландия беше 200 процента от нейния БВП, а през 2007 година достигна 900 процента. Световната финансова криза през 2008-ма нанесе смъртоносния удар. Трите главни банки на Исландия – Landbanki, Kapthing и Glitnir обърнаха коремите и бяха национализирани, а кроната изгуби 85 процента от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.

Въпреки че от непосредственото прилагане на демокрацията следваше да се очаква друго, кризата накара исландците да възстановят суверенните си права, което в крайна сметка доведе до нова конституция. Но това стана по трудния начин.

Премиер-министърът на социал-демократическото правителство Геир Хорде започна да води преговори за предоставяне на 1.2 милиарда долара кредит, към който северните страни трябваше да добавят още 2.5 милиарда. Но международното финасово общество натискаше Исландия да проведе радикални мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат този дълг, твърдейки, че това е единствения начин Исландия да се разплати с Великобритания и Холандия.

/След фалита на исландските банки правителствата на Великобритания и Холандия възстановиха вложенията на своите граждани от собствените си бюджети – б.м./.

Протестите и бунтовете продължиха и накрая правителството падна. След изборите през април 2009 г. на власт дойде лява коалиция, която осъди неолибералната икономическа система, но веднага се предаде под натиска върху Исландия за изплащането на дълга от общо 3.5 милиарда евро. Това означаваше всеки жител на страната да плаща ежемесечно 100-130 евро в продължение на 15 години, за да се погасят задълженията на частни лица към други частни лица. Тази капка преля чашата.

И тогава се случи невероятното. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополисти, че цялата страна трябва да се обложи с данък, за да погасява частни дългове – рязко промени отношенията между гражданите и техните политически институции и в крайна сметка лидерите на Исландия взеха страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който трябваше да вмени на исландските граждани отговорност за дълговете на исландските банкери и се съгласи да свика референдум.

Разбира се международният натиск над Исландия се засили. Великобритания и Холандия заплашиха страната със сурови репресии, които биха довели до пълната й изолация. Когато исландците започнаха да готвят референдума МВФ заплаши да спре всякакво финансиране. Британското правителство заплаши да замрази спестяванията и текущите им сметки. Както сполучливо отбеляза държавният глава Гримсон: „Говореха ни, че ако не приемем условията международната общност, ще се превърнем в северната Куба. Но ако бяхме ги приели, щяхме да станем северната Хаити“.

В мартенския референдум от 2010 г. – 93 процента от исландците гласуваха против изплащането на дълговете. МВФ веднага спря кредитирането на страната. Но революцията, която не бе отразена от нито една световна медия, не можеше да бъде изплашена. С поддръжката на разгневените граждани правителството започна граждански и углавни разследвания на лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издаде международна заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing – Сигурдур Ейнарсон. А другите банкери замесени в банкрута на Исландия избягаха от страната.

Но исландците не са задоволиха с постигнатото. Те решиха да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.

За да напише новата си конституция народът на Исландия избра 25 безпартийни граждани измежду 522 видни представители на обществото, всеки от които беше препоръчан от други минимум 30 души. Основният закон не се състави от тясна група политици, а беше писан в интернет. Учредителните заседания се провеждаха онлайн, и гражданите можеха да дават своите коментари и предложения, наблюдавайки как документът постепенно придобива окончателната си форма. Този основен закон, написан демократично и с широко народно участие, ще бъде представен в парламента за утвърждаване веднага след предстоящите избори.

Днес на гърците, италианците, испанците и португалците се предлага приватизация на държавните сектори като единствен изход от кризата.

Нека погледнат към Исландия. Към нейния отказ да се подчини на чужди интереси и към малкия народ, който ясно заяви, че е суверенен.

Ето защо Исландия не присъства в новините.

 * * *

/с незначителни съкращения/

* * *
Съобщение от Ж.Желев: Една седмица след като този текст беше преведен от мен и публикуван тук, той се появи и във форума на kaldata.com – едно към едно, копи-пейст или мотамо, както повече ви харесва: http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=63b7227d5daa1e300240b7117e7f965f&showtopic=187067&pid=2123000&st=0
Публикувал го е някой, който се подписва “просто луд” и се е самообявил за глобален модератор. А за редактор се е обявил някои си
Trichocephalus.
Не виждам какво има да му се редактира на копи-пейста, ама нейсе. На всичкото отгоре тези двамата са провъзгласили за преводач на текста една девойка – Мая Лилова, на която аз още сега изпращам въздушна целувка, като се надявам отношенията ни да не свършат дотук. Тъй като тя е надминала себе си, превеждайки Дийна Страйкър от български… на български. Подозирам, че Глобалният модератор “просто луд” и редакторът Trichocephalus имат обща приятелка – Мая. Която страстно иска да стане преводач. Няма проблем, момчета. Аз пък изпитвам нужда от преводачки. Тъй че ако е добре с френския – да ми звънне.

http://robstvo.wordpress.com



Исландия пише новата си конституция в социалните мрежи Шрифт От Мая Иванова, 23.10.2012 - 20:07 6 препоръки 0 коментара Споделяне Facebook Twitter Google More Sharing ServicesОще Абонамент Google myYahoo

Миналата година правителството на Исландия проведе интересен експеримент. Подтикнати от рецесията и недоволството на гражданите, политиците в северната страна решиха да пренапишат конституцията им, допитвайки се до мнението на колкото се може повече граждани. За целта, те помолиха всеки да даде предложенията си в социалните мрежи Facebook, Twitter, YouTube и Flickr.

За една година, исландците написаха общо 3600 коментара и дадоха 370 предложения. Нивото на социалната им активност може и да не изглежда особено внушително, но пък явно е дало добър резултат. Референдум, проведен в страната миналия уикенд, показа, че две трети от запитаните биха използвали предложенията в социалните мрежи за основа на новата им конституция.

Политиците вече са изготвили предварителна версия на конституцията, базирана именно на предложенията в интернет. Сега тази чернова трябва да се редактира, да се изглади и да се провери още веднъж. Разбира се, до пролетта на 2013 година, когато ще са следващите избори в страната, правителството може да е зарязало проекта и да е предложило своя собствена версия на най-важния за страната документ.

Каквото и да се случи с конституцията, влиянието на социалните мрежи във вземането на важни решения няма да остане недооценено. В момента две трети от населението на Исландия има акаунт във Facebook - социалната мрежа, в която са били дадени най-много предложения в рамките на едногодишния проект.

Вижте повече: http://www.kaldata.com/IT-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%98%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%81-74289.html#ixzz2LWpCGlmj

Автор: padreantonii

 ....Основната причина за стремежа на гражданите на една страна към създаване на политическа структура е подсъзнателното им желание да запазят отношенията на зависимост и протекция от детството си. Казано по-просто, те искат човек-бог, който да ги пази от всички възможни рискове; да ги гали по главите; да целува и превързва раните им; да отрупва масата им с лакомства; да ги облича; да ги приспива вечер; да им повтаря, че всичко ще бъде наред, когато се събудят сутринта.

Това искане на обществото е невероятно наивно и настоятелно и човекът-бог, т.е. политикът, посреща тази наивност с друга: обещава всичко и нищо не изпълнява. Кой е по-големият лъжец в този случай? Обществото или “политикът-бог”?

Това поведение на обществото вече е капитулация, породена от страха, мързела и целесъобразността. То е основа на държавата на благополучието като стратегическо оръжие срещу едно примитивно, отвратително общество.

Лицемерие

Повечето хора имат желание да се разправят с онези, които им пречат в живота, и дори да ги убият, но не искат да се изправят пред моралните и религиозни последствия от една такава агресия. Затова те прехвърлят мръсната работа на други (в това число и на децата си!), за да не изцапат с кръв собствените си ръце. Всички се обявяват за хуманно отношение към животните, а в същото време обядват със сочни кюфтета от някоя кланица, удобно скрита далече от погледа. Но най-голямото лицемерие е, че те плащат данъци, с които финансират една професионална асоциация на наемни убийци, наречени политици, а после се жалват от корупцията в правителството.

Отговорност

Повечето хора искат да имат пълна свобода на действие (да си правят всякакви експерименти), но в същото време се боят от провал.

Страхът от неуспеха се проявява като безотговорност, като стремеж за прехвърляне на личната вина върху други — там, където успехът е несигурен и може да има нежелателни последствия (включително юридически), които лицето не е готово да поеме върху себе си. Хората искат власт, но не искат да поемат отговорност и задължения.

Хората разрешават тази дилема като наемат политици, за да посрещат вместо тях реалностите на живота.

Накратко:

Народът избира политици, за да могат хората

1. да получат безопасност без да се грижат за нея;

2. други да мислят и действат вместо тях;

3. да крадат, да нанасят вреда и да убиват други, без да мислят за смъртта и без да поемат морална отговорност;

4. да избягват отговорността за собствените си действия;

5. да се радват на даровете на природата и постиженията на цивилизацията и науката, без да полагат сериозни усилия за да ги заслужат.

Хората дават на политиците властта да създават и управляват военна машина с цел:

1. обезпечаване оцеляването на нацията-утроба;

2. предотвратяване на всякакви посегателства и заплахи срещу нацията-утроба;

3. унищожаване на външните врагове, които заплашват нацията-утроба;

4. унищожаване на вътрешните врагове — онези граждани на собствената им страна, които заплашват сигурността на нацията-утроба;

Политиците поддържат различни полувоенни служби. На най-ниското равнище е полицията, като полицаите са редови войници; адвокати и прокурори; шпиони и диверсанти (на държавна служба) и съдии, които крещят заповеди и управляват войниците. Генерали са индустриалците. Президентът, като главнокомандващ, изпълнява заповедите на международните банкови магнати. Хората знаят, че самите те са създали целия този фарс, и че те самите го финансират със своите данъци (признак на съгласие със системата), но предпочитат да търпят, вместо да се признаят за виновни и да го прекратят.

По този начин нацията се разделя на две ясно разграничени части — послушно стадо и политическа върхушка. Политическата част от нацията е тясно свързана с послушната част, търпи я и я изсмуква малко по малко. Това ще продължи дотогава, докато политиците станат достатъчно силни, за да бъдат независими от народа, и тогава те ще разкъсат и изядат своите създатели.

Системен анализ

За да може компютърът да взема стратегически икономически решения относно войната — основна движеща сила на икономиката, налага се да се присвоят конкретни логически стойности на всеки един елемент от военната структура — личен състав и материална база.

Този процес започва с ясно и трезво описание на всяка от подсистемите, изграждащи тази структура.

Наборна служба

Малко методи за превъзпитание на хората са постигнали толкова забележителни и ефективни резултати колкото социално-военната институция, известна като “наборна военна служба”. Една от основните цели на наборната служба или на коя да е друга подобна институция е да се внуши на младите момчета, посредством сплашване, безкритичното убеждение, че правителството е всемогъщо. Младежът скоро разбира, че молитвата не може да възстанови онова, което куршумът извършва мигновено. По такъв начин човек, израснал до 18-годишна възраст в религиозна среда, чрез този правителствен инструмент може да бъде пречупен и лишен от фантазиите и илюзиите си само за няколко месеца. Щом това бъде постигнато, всичко останало се внушава без затруднения.

Още по-интересен е начинът, по който родителите на младия човек, които го обичат, могат да бъдат убедени да го изпратят на война, т.е. на смърт. Въпреки че обемът на настоящия труд не позволява да разгледаме подробно този въпрос, един бегъл преглед ще ни позволи да откроим онези фактори, които трябва да бъдат взети предвид, като числени стойности, в компютърния анализ на социалните и военни системи.

Да се опитаме да дадем определение на понятието за наборна служба. Наборната служба (социална повинност или др. подобни) е институция за задължително колективно пожертвувание и робство, измислена от хората в средна и напреднала възраст, с цел да принудят младите да свършат мръсната работа в обществото. Освен това тази институция принуждава младия човек да се омърси и да поеме върху себе си същата вина като възрастните, което намалява вероятността за основателна критика срещу тях (стабилизатор на поколенията). Тази институция се представя пред обществото с лъскавия етикет “патриотична” служба, т. е. дълг към нацията.

След като сме дали обективна дефиниция на понятието служба от икономическа гледна точка, това определение ще ни послужи за очертаването на структура, наречена “човешка стойностна система”, която на свой ред се превежда в термини на теорията на игрите. Стойността на такъв роб (наборника) се представя в таблица за човешките стойности, която е разделена на категории според интелекта, натрупания опит, свръхсрочната служба и т. н.

Някои от тези категории са обикновени и могат да бъдат опитно оценени според стойността на съответния вид труд, за който заплащането е известно. Други дейности се оценят по-трудно, тъй като са уникални за изискванията на системата за социално покваряване. Ето един краен пример: каква е цената на определен майчински съвет, отправен към дъщерята, който би повлиял върху поведението на бъдещия й съпруг след 10-15 години така че, чрез потискане на естествената му съпротива срещу перверзията на едно правителство, той да позволи на даден банков картел да закупи щата Ню Йорк след 20 години?

Решението на такава задача зависи в изключителна степен от наблюденията и данните, събрани от разузнаването във военно време и от много видове психологически тестове. Напълно възможно е да се разработят груби математически модели (алгоритми и т.н.) които, дори и да не са способни да прогнозират точно, то поне могат да предскажат със сигурност тези събития. Това, което не може да се придобие чрез сътрудничество, може да се изчисли и придобие чрез принуда. Хората са машини, лостове, които могат да бъдат хванати и завъртяни в нужната посока. Разликата между автоматизираното управление на обществото и на един увеселителен парк е незначителна.

Извлечените стойности са променливи величини (за компютърен анализ е необходимо да се използва актуална таблица за човешките стойности). Тези величини се измерват в стабилни валутни единици, тъй като американският долар е променлива единица. Той е надут над реалното производство на стоки и услуги, за да придава на американската икономика фалшива кинетична енергия (мнима индукция).

Цената на среброто е много по-стабилна поради факта, че покупателната стойност на 1 грам сребро не се е изменила практически от 1920 г. Човешката стойност, измерена в сребърни единици, се променя слабо — главно поради изменения в технологията за добива на сребро.

фактори на принуда

(Лостове, с които се управлява "стадото")

Фактор първи

В подхода към всяка социална система стабилност се постига само чрез разбиране и съобразяване с природата на човека (модел “действие-реакция”). Несъобразяването с тези фактори може да има и обикновено има катастрофален резултат.

Както и в други социални схеми, някаква форма на сплашване или стимул е необходима за успеха на наборната служба. Физическите принципи на действие-реакция трябва да се приложат и към вътрешните, и към външните подсистеми.

За осигуряването на наборната служба, е необходимо ефективно промиване/програмиране на мозъците и поставяне под контрол както на семейството, така и на обществото.

Фактор втори – баща

Главата на семейството трябва да бъде обработен по подходящ начин, за да се гарантира, че децата ще израснат с необходимото (за системата) обществено възпитание и съзнание. Рекламите и медиите се ангажират да втълпят на бъдещия баща още преди да се е оженил, че той неизбежно ще бъде поставен под чехъл. Той или ще се подчини на социалните норми, които са общоприети в обществото, или ще бъде напълно лишен от любов и нежност. Той трябва да разбере, че жените търсят на първо място сигурността, а не логично, принципно и честно поведение.

Когато дойде времето синът да бъде изпратен на война, безгръбначният баща ще натика пушката в ръцете на детето си, за да не бъде осъден от обществото — или пък ще погази личното си достойнство и ще бъде обявен за лицемер. Ако синът не отиде на война, бащата ще има големи неприятности. Така, че синът ще иде на война, без да се съпротивлява.

Фактор трети – МАЙКА

Женският елемент в човешкото общество се ръководи на първо място от емоциите, а след това от логиката. В съревнованието между логиката и въображението, последното винаги печели и фантазията преобладава. Майчиният инстинкт доминира над всичко останало, затова първо се ражда детето, а след това се мисли за бъдещето. Жената с новородено бебе на ръце е прекалено замаяна от радост и щастие, за да вижда в сина си пушечно месо или евтин източник на робски труд за богаташите. Все пак жената трябва да бъде подготвена да приеме прехода към реалността, когато моментът настъпи или дори по-рано.

Тъй като преходът от сферата на мечтите към тази на жестоката реалност става все по-трудно управляем, семейството трябва внимателно да се дезинтегрира и замести от държавно-контролирано обществено образование и управлявани от държавата центрове за отглеждане на деца. Тези центрове трябва да се наложат в съзнанието на обществото като нещо обичайно и напълно в реда на нещата, а попълването им да става дори с юридическа принуда, за да се осъществи отделянето на детето от майката и бащата още в най-ранна възраст. За детето преходът може да бъде улеснен чрез обработка с влияещи на поведението психотропни вещества, въведени под формата на ваксини (например риталин).

ВНИМАНИЕ! Импулсивният гняв у жената е по-силен от страха й. Силата на една разгневена жена никога не бива да се подценява, както и властта й над един съпруг с целенасочено изкривено сексуално възпитание от ранни години.

Тези съображения залегнаха в основата на решението да се даде право на жените да гласуват през 1920 год.

Фактор четвърти – ЮНОША

Инстинктът за самосъхранение по време на война и убеждението, че като част от тълпата може по-лесно да се оцелее — в случай че младежът бъде убеден да стане войник — е последният полезен натиск, нужен за успешното изритване на бедния Джони под дъжда от снаряди и куршуми за чужди интереси. Тихото изнудване на нещастника се осъществява с внушени заплахи като “няма ли саможертва — няма и приятели, няма ли слава — няма и жени”.

Фактор пети – СЕСТРА

А какво да се каже за сестрата на юношата? Осигурена и закриляна от родителите си, тя се приучва да очаква същото и от бъдещия си съпруг, без значение на каква цена.

Фактор шести – добитък

Човешки същества, които не използват мозъците си, не са по-добри от онези, които въобще нямат мозък, така че това малоумно сборище от безгръбначни, състоящо се от баща, майка, син и дъщеря, се превръща с лекота в стадо полезни домашни животни и възпитатели на следващото поколение такива.

Тихи оръжия за безшумни войни
"Оригиналният материал бе получен от FidoNet през 1987 г. През 1991 г. той беше публикуван в книгата “Виж Бледия кон” от Уилям Купър като първа глава на съответната книга. Купър обявява своя източник като Tom Young, въпреки че версията FidoNet беше анонимна.

Това е оригиналната “ФидоНет” версия, която не съдържа допълнителни коментари на Бил Купър. “Виж Бледия кон” е отличен източник за информация относно Новия Световен Ред и аз ви я препоръчвам, ако бихте могли да се снабдите с нея.

Купър е правил опит да открие оригиналния документ. Въпреки че “Оперативните изследвания” са съществували, нямало е и следа от “Техническият наръчник TM-SW7905.1”

Предвид заглавието на наръчника някой се е досетил за какво става въпрос."

Брус Перет

Настоящият документ, датиращ от май 1979, бе открит на 7.07.1986 г. в една копирна машина IBM, закупена на доста висока цена.

Автор: jitanosten

НЯМА  ДА  ПРОСТИМ,  НЯМА  ДА  ЗАБРАВИМ!

 

 

    Да се прощава е благородно и християнско дело. Да простиш означава да направиш компромис, в името на нещо добро, което предстои в бъдеще между теб и онзи, комуто си простил. Това обаче се отнася до нормални и приемливи ситуации. Такива, в които неволно или следствие на емоционален ефект можеш да нагрубиш, или несправедливо да обвиниш някого. Ако обаче човекът отсреща е ограбил имуществото ти, като те е оставил да умираш от глад, ако е убил децата ти или дори само тяхното бъдеще, всичко се променя! Има простима и непростима вина! За втората ми е думата сега!

         Вече седемдесет години изнемогваме под комунистически гнет! То не бяха народни съдилища с произволни показни разстрели на инакомислещи, то не бяха „Белене”, „Скравена” и още много трудови лагери, където хора без доказана вина бяха избивани с тояги, давани за храна на прасетата и давени като псета в реките! То не бяха привилегии и кражби след това на „борците против фашизма”, синекурни длъжности в общинските и държавни бюрократични машини, както и стимулиране за развитие на кариера във всяка област на живота. Стигна се дотам, че довчерашните комунисти се отказаха от икономическите и политическите постулати, на които ги учеха Маркс, Енгелс и Ленин, обърнаха се кръгом, и за една нощ станаха капиталисти! Тези похвати са овладени още от партизанските кражби по мандри и складове, затова не бе никакъв проблем, преди 23 години държавата да бъде отново окрадена от тях, като кражбите продължават и до днес. И вчерашният партиен секретар Кънчо изведнъж стана кредитен милионер, приватизира фабрика, болница и стадион, а съседа му от панелния блок инж. Иванов, бе съкратен  от работа. Обстоятелствата наложиха Кънчо да се премести в собствена триетажна кооперация, оградена с триметров тухлен зид, защитена от камери, кръвожадни кучета и още по-кръвожадна охрана от борчета, а инж. Иванов да си купи гумена лодка с последните спестявания, и отиде да вади рапани, за да може да се изхранва и да оцелява семейството му. Един ден дрогирания и пиян като мотика син на Кънчо блъсна с джипа си, струващ половин милион лева дъщерята на инж. Иванов, и я уби на пешеходна пътека. Както навярно се досещате, съда му наложи условна присъда и още на другия ден синчето на бившия партсекретар отново бе пияно, дрогирано и въртеше гумите на джипа.

         Като се замисля излиза, че на всеки Кънчо в България се падат по 8 – 10 инж. Ивановци. Е, те не всички са инженери, но всички са ограбени, излъгани и оставени без работа и бъдеще! Ако децата им не са прегазени с кола, те са прегазени от покварата, разрухата и чалгата в „държавата” ни, принудени са да я напуснат, за да се спасят и запазят като човешки същества!

         Едва сега българските граждани започнаха да усещат скритата примка на пазените в тайна приватизационни и продажни договори, за електропренос, енергопроизводство, комуникационни, здравни и съдебни услуги, както и ГОЛЯМАТА СОПА НА ВСИЧКИ МОНОПОЛИ, вградени от комунистите в държавната структура! И тук точно се започва отново великата комунистическа манипулация, за да излязат сухи от водата и пак да „ръководят”, „управляват” държавата и народа, а сиреч – ДА КРАДАТ!

         Защото виждате ли, по време на социализма всички били равни / макар комунистите да бяха по-равни /, здравеопазването и образованието били безплатни, а армията – силна и боеспособна. И тогава имало кусури, но те били нищо, в сравнение с днешната анархия, безобразия и кражби.

 ДА, ДА и пак ДА! Мащабите са приблизително такива, но КОЙ докара всички беди върху гърба на обикновения българин? Кой го окраде, излъга, унизи и прогони от родината му? Ами отново КОМУНИСТИТЕ, разбира се! Та вече и децата разбират смисъла на поговорката: - „Крадеца вика – Дръжте крадеца!”

         Няма да забравим всичко, което осигурихте на народа, г-да комунисти! А то е БЕЗРАБОТИЦА, ГЛАД, БЕДНОСТ, БОЛЕСТИ, НЕСИГУРНОСТ, БЕЗНАКАЗАНОСТ, БЕЗДУХОВНОСТ И ЛИПСА НА БЪДЕЩЕ в България!

         Не можем и няма да простим за стотиците хиляди ПРОГОНЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА В СТРАНСТВО, УМРЕЛИ КАТО СКОТОВЕ БЕЗ НУЖНАТА БОЛНИЧНА ПОМОЩ, ОКРАДЕНИТЕ ЗЕМИ, ЖИЛИЩА И СРЕДСТВА, СМАЧКАНИТЕ ОТ БЕЗРАБОТИЦА И ЧАЛГА български граждани!

         Докато престъпници като Р.Овч.,Р.Петков, Гоце, Станишев, Масларова и още стотици знайни и незнайни крадливи комунисти не се отзоват в затвора, демокрация и свобода в България не може и няма да има!

         И понеже всички червени пансионери на щат в сайтовете ще ме изкарат член на ГЕРБ, съм длъжен да уточня: Формированието на Бойко Борисов е една от многото глави на комунистическата ламя! Тази партия е пълна с некадърни, корумпирани и вредни за държавата и обществото елементи! Единственото положително нещо до тук е здравия ритник, по задните части на онези, които са прекалили или са се провалили в далаверите. Като футболист Бойко Борисов ги нацелва право в двуеточието, но ако започне да го прави както трябва, рискува накрая да се озове сам.

         Години наред се питах, какво трябва да се направи, за да се спаси нацията и държавата.Отговорът е прост: - БЪЛГАРИТЕ ДА СЕ МАХНАТ ОТ БЪЛГАРИЯ!

         Да останат на територията, където е нашата родина само цигани и комунисти / аз впрочем не забелязвам разлика между едните и другите /! За удивително кратко време всичко ще си дойде на мястото. След патакламата да се върнем и да запретнем ръкави! Все пак България е само една и както ние имаме нужда от нея, така и тя се нуждае от нас – БЪЛГАРИТЕ!

                                                                                    Красимир  Бачков

Webcafe.bg, по сп. Time, Ишън Тарур 20.02.2013, 15:09 (обновена 20.02.2013, 15:36) 3 снимки

Снимка: © getty images

Войната, която никой не искаше да спре

Преди десет години светът преживя най-масовите и координирани протести в историята си. Общо около 15 милиона души излязоха по площади и улици в над 600 града - 3 милиона наводниха Рим, в Лондон и Барселона бяха над милион, 200 000 се събраха в Сан Франциско и Ню Йорк. От Оукланд до Ванкувър - къде ли не - десетки хиляди отправиха едно ясно, просто, световно послание - Не на войната в Ирак.

И аз бях сред многото противници на войната през онзи февруари, през 2003-та година в Манхатан. Тълпата се беше разляла на цяла миля между блокове, жилищни сгради и изоставени барикади, опитвайки се да стигне до централа на ООН. Десет дни по-рано държавният секретар Колин Пауъл представи там илюзорна разузнавателна информация, че Ирак евентуално притежава тайни оръжия за масово поразяване.

Множеството в Манхатън бе разнородно. Имаше анархисти и военни ветерани, гласовити студенти (по това време аз бях пресен колежанин), посивели пацифисти, включително и една баба в инвалидна количка, които още съжаляваха за войната във Виетнам. И безброй още хора. Като „Майки на футболисти срещу войната", музиканти, улични артисти, трудоваци от Ню Йорк. Чичо ми, доктор с практика във Великобритания и Индия, също се вля при демонстрантите и беше поредното лице от необятната тълпа.

Завладяващото чувство по улиците на Ню Йорк, въпреки полицията и студения февруари, беше за обединение и надежда. Скоро New York Times щеше да разтръби статия със следното заглавие: „В света има две суперсили - САЩ и световното обществено мнение".

„Бях толкова горда да застана до всички тези хора. Че инакомислещите американци не си стояха кротко у дома, когато изглеждаше, че целият свят прегръща нашата кауза", казва София Фенър, която сега защитава докторат в Университета в Чикаго.

В Лос Анджелис бременната Лайла Лалави извървя една миля с протестиращите по известния бул. „Холивуд".
"Помислих си - стотици хиляди хора в САЩ правят така, че да бъдат чути, и със сигурност няма как да бъдат пренебрегнати. Но бяха", спомня си писателката от марокански произход.

Така и стана. Провалихме се. След по-малко от месец САЩ си проправяше път из иракските градове и защитата на Саддам Хюсеи, полагайки постелята на една, както не предполагахме тогава, десетилетна окупация.

Протестите - както и да ги погледнеш - бяха историческо световно събитие, но се оказаха подминати с шеговито безгрижие от администрацията на Джордж Буш и Конгреса, който одобри войната. Съветът за сигурност на ООН бе заобиколен, а смирените и до голяма степен некадърни американски медии направиха прекалено малко, за да заглушат американския вой за войната.

Минаха десет години и трудно се разбира защо тази демонстрация на волята на народа на 15 февруари се оказа толкова неефективна. Америка след 11 септември, страната на силата на оръжието, даде път на по-смирения Запад, обременен от тежестта на неспечелени войни, финансови кризи и почти постоянна паника от политически дефекти. Бумът на социалните мрежи през последните години даде възможност на по-неизвестни и скромни епизоди на несъгласие да стигнат и да променят световния дневен ред и дебат.

Протестите отново имат значение. Публичните места - от площад „Тахрир" в Кайро до „Пуерта дел Сол" в Мадрид и малкия „Цукоти парк" в Ню Йорк - се превърнаха в символи на жизненост на демокрацията. Въпреки това, масовите протести срещу антикризисните мерки, които раздрусаха Европа, дори движението „Окупирай Уолстрийт" не могат да стигнат размаха и мащаба на събитията, които се случиха на 15 февруари 2003 година.

Все още ще се оспорват основанията за американската инвазия в Ирак, дори 10 години по-късно. Мажоретките на войната понамаляха през последните години, а много журналисти и анализатори се разкайват, че толкова безрезервно са защитавали войната. Диктаторът го няма, но над 100 000 иракчани загинаха, както и 4804 военни от международната мисия.

САЩ плати за тази военна авантюра, която не трябваше да се случва, близо един трилион долара. Това бе и едно упражнение за изграждане на нация, което регистрира само крехки и несигурни печалби.

Доста далеч от това да бъде „мисия изпълнена", американското приключение в Ирак се превърна в поучителна история на високомерие и неправилно планиране. Ясно е сегашното нежелание на Запада да предприеме по-решителни мерки за спиране на кървавата гражданска Сирия война. Това отчасти се дължи на „наследството", което САЩ ни остави в Ирак, където падането на режим отприщи нова фаза на сектантски убийства и хаос.

Само дето го няма задоволството да се обърнеш назад и да обявиш: „Казах ли ви аз" - не и с кръвта, която беше пропиляна и която продължава да се лее. Онази дълбока солидарност, която чувствах преди 10 години, вече я няма, вече избледня до някакво проявление на тъга.

В толкова сложен и политически враждебен регион, какъвто е Близкият Изток, моралните позиции трудно устояват. „Нашите искания са прости и ние бяхме прави", казва Фенър. "Това, което не осъзнавах тогава бе, че когато войната започна, вече нищо нямаше да бъде толкова просто."

Коментари (0)| Вашият коментар Сподели: Facebook Twitter Десетилетието "Война"

Войната в Ирак струва на американската хазна близо 900 милиарда долара.

Иракската война започна през март 2003 г. по заповед на тогавашния президент Джордж Буш с ракетни удари по Багдад с цел сваляне на диктатора Саддам Хюсеин. Режимът бързо рухна, а Саддам Хюсеин беше заловен, съден и екзекутиран.

Мисията струваше живота на близа 4500 американци - почти толкова, колкото загиналите в американската революционна война в края на 18-ти век - и над 32 хиляди ранени, на над 100 хиляди иракчани.

ирак

• Генерал "Пустинна буря" си отиде
• Диего Марадона поема Ирак
• Дали петролът на Кюрдистан ще подпали Ирак
• На дъното. След като си се жертвал за Родината
• В Ирак кръщават коли "Обама"
• $3000 за наемник в чужда война
• Взривове след изтеглянето на САЩ от Ирак
• САЩ се изтегли окончателно от Ирак
• САЩ са похарчили $3.7 трилиона за смърт в милениума
• Великобритания влязла в Ирак заради единия нефт...
• Багдад съди американските военни за $1 млрд.
• Джордж Буш не се извини за войната в Ирак