- Какво си спомняте около 4 февруари 1997 г.?

- Спомням си, че по време на един от разговорите ни, Кольо постоянно си записваше. Най-старателно.  По едно време даже го попитах на шега какво толкова пише – мемоари ли, или обвинителни актове? Но това наистина беше в рамките на шегата. Същият този разговор беше много сериозен. Той очевидно искаше да разбере споделям ли публичното обвинение срещу него в предателство. Дадох му отговора, който той и сам чудесно знаеше – че 4 февруари 1997 г. лиши БСП от всякаква перспектива и дори да не е имал никаква друга възможност на самата дата, едномесечното протакане преди това е непростимо. Неговата теория по въпроса е, че през този месец е търсил външно съдействие, без което мандатът му без друго е бил обречен. Но всеки (и най-вече аз) има право да го запита в такъв случай, защо жънеше аплодисменти на 42-ия конгрес с точно противоположните приказки – че всичките ни проблеми са даже не национални, а вътрешнопартийни и опират единствено и само до добри полицаи, журналисти и изобщо кадри? Защо използваше неистини, които знаеше, че ще се харесат, а спестяваше истини, които може и да ни дразнят, но можеше и да ни спасят? От лятото на 1996 г. знаеше лично от мен, че ако подам оставка, ще препоръчам него за мой приемник като премиер и лидер на БСП – защо тогава премълча пред конгреса, че би съставил ново правителство само след като получи пълни гаранции за значителна финансова подкрепа от чужбина?

- В. “Дума” тогава е против Вас.

- С Кольо надълго си говорехме тогава и за “Дума”. Той се правеше, че изобщо не я чете и не знае какъв вътрешнопартиен макартизъм започна тогава да се лее от нейните страници. Аз му давах пример след пример, за да го убедя, че (дори и да не го желае) всичко това всъщност се прави заради него – за да се намери, посочи и натрапи на БСП подходяща изкупителна жертва за гигантския разпад, който неминуемо й предстои след станалото на 4 февруари. Останах с впечатлението, че за Кольо Добрев всичко това сякаш е въпрос на пари, че ако налеем достатъчно във вестника, той ще пише каквото му казваме и дори ще приеме главен редактор, който му определим. Отговорих му, че пари нямам, а няма и да търся за “Дума”, защото нейният проблем с БСП бе най-малкото паричен по онова време.

 - От онова време е и спуснатата “заповед” “такива като Виденов да не се включват в листите”.

- Не знам защо, но Кольо Добрев непрекъснато се връщаше на въпросна за моето депутатстване. Направи се, че не знае за призивите “такива като Виденов да не се включват в листите” и че смята това за “пълни глупости”. Отново и отново повтаряше, че мястото ми е в парламента, аз отново и отново шеговито му отговарях, че няма да му дам да се отърве толкова лесно – само с едно гласуване в парламента против някое и друго искане на Татарчев за депутатския ми имунитет. Кольо Добрев ме познаваше много добре и знаеше, че с депутатски перспективи не може нито да ме купи, нито да ме продаде. Нито дори да ми прави оферти, доколкото в тази сфера имам собствени възможности и не по-малки от неговите.Затова не приех думите му като някакво предложение за сделка. Приех ги по-скоро като негов сондаж – дали не бих се солидаризирал с партийни позиции, които не приемам, покрай това, че тъй или иначе съм се съгласил да вляза в постоянно действащия център за партийна политика – бъдещата парламентарна група. Така приех и призива му двамата заедно с него да станем главното острие в контраатаката на БСП срещу СДС. Тук си беше направил по-добър разчет – знаеше, че никога не отказвам участие в подобни битки. Отговорих му, че съм винаги насреща, но имам силни опасения, че с лозунга “Единни срещу общия противник” в БСП жестоко ще се злоупотреби, затова на дадения етап предпочитам да бъде “един срещу общия противник”. Уверих го, че за тази моя битка срещу управлението на десницата не ми трябва нито партиен вестник, нито депутатски статус, стигат ми независимата преса и статусът на безработен член на Висшия съвет от Пловдив. Мисля, че не го подведох с това уверение.
-          Къде се корени разделението в БСП?
-          Разделението е между огромното автентично ляво мнозинство в БСП и едно нищожно социалдемократическо (разбирай дясно) малцинство, което при всички обстоятелства и с всички средства се стреми да окупира партийното ръководство. Левите хора нямат място вече в БСП.

Снимка: Ройтерс

Бившият премиер на Италия Силвио Берлускони, който отново се бори за висшия пост, обяви своята „последна и велика електорална и политическа битка“. Той обеща да намали данъците и разходите на правителството, ако спечели изборите този месец, предаде Ройтерс.

В дългоочакваната си реч пред свои привърженици в Милано Берлускони посочи, че само неговата десноцентристка партия може да измъкне Италия от тъмната мъгла на рецесията и да възстанови доверието на гражданите в правителството.

Политическите му опоненти побързаха да отговорят. Марио Монти подчерта, че Берлускони никога не е спазил някое от обещанията си, а представител на лявоцентристката партия определи речта му като „списък, пълен с глупости“.

Берлускони обеща да възстанови на италианските домакинства заплатения от тях извънреден данък върху имотите, който беше наложен миналата година от правителството на Марио Монти.

Политикът допълни, че ще премахне данъка още при първото заседание на неговия бъдещ кабинет. Той обеща също така да премахне за период от 5 години регионалните данъци за бизнеса, да намали данъчните ставки върху доходите на физически лица, да не повишава ДДС, както и да не налага данък богатство на хората с високи доходи.

По думите му приходите, които да покрият премахването на извънредния имотен данък, биха могли да дойдат от евентуалното споразумение с Швейцария за разкриването на финансовите операции на италианските граждани в страната.

Той обеща също така да бъдат намалени правителствените разходи чрез редуциране на броя на депутатите наполовина и премахването на публичното финансиране за политическите партии.

Резултатите от проучванията на общественото мнение обаче показват, че лявоцентристката коалиция, водена от Пиер Луиджи Берсани, ще спечели изборите в Италия, които ще се проведат в края на този месец. Разликата с десноцентристката партия на Берлускони обаче се стесни силно в последните месеци и продължава да намалява.

Още новини за икономиката на Европа четете в Investor.bg

Етикети: Израел, насочи, ракети, Сирия, срещу

Отношенията между Сирия и Израел се обтягат все повече с всеки изминал ден.

Днес Интерфакс излезе с информацията, че сирийската армия вече е насочила четири ракети Скъд срещу столицата на Израел Тел Авив.

Сирия е предприела мярката, след като миналата седмица военновъздушните сили на Израел нанесоха сериозен бомбен удар по научноизследователски център, който е разположен в близост до столицата Дамаск.
Ударът е нанесен, тъй като според информацията, с която разполага израелското разузнаване, там е ситуиран цех, в който се произвежда оръжие.

Отношенията между двете държави се обтягат

То е предназначено за употреба от радикалната проиранска групировка Хизбулла, която е насочила усилията си срещу еврейската държава.
Припомняме, че след удара, Сирия и Иран отправиха предупреждение към Израел.
Посланикът на Дамаск в Ливан – А. Карим заяви категорично, че Сирия ще нанесе неочакван и мощен удар по Израел.

Разследването на една от най-загадъчните трагедии на миналия век – гибелта на първия космонавт на планетата Юрий Гагарин – може да бъде възобновена, “по силата на новооткрити обстоятелства”. За възобновяване на следствието настоява бившият авиационен техник на руските ВВС Игор Кузнецов, който през 1968 г. е изяснявал причините за катастрофата на самолета на Гагарин Миг-15.

Разгледани са немалко версии около причините за аварията, но на главния въпрос – какво се е случило със самолета и екипажа в последните 68 секунди на полета – отговор няма. Кузнецов дълги години събира материали за трагедията. За изминалите години техническият прогрес се придвижил далеко напред, но Игор вече е проанализирал данните от съвременна гледна точка. Изводите, които направил, са наистина сензационни: Гагарин и другия пилот Серьогин в момента на падането на самолета са се намирали в безсъзнание, затова и не са могли да предотвратят удара със земята. А вината за това е в незатворения от някой вентилационен кран в кабината.

На 27 март 1968 г. полковник Серьогин, като инструктор и проверяващ самолета Миг-15, излита заедно с Гагарин. Този полет е последния за тях. Щателните изследвания на мястото на падането на самолета и огромния обем събрани материали нямат аналог в световната практика при разследване на авиокатастрофи. Около мястото на падането на самолета са събрани около 90 % от останките на катастрофиралия самолет, а обикновено необходимия процент е 60. Открити са части и от тялото на мъртвия Гагарин също е открита – дланта на лявата му ръка и част от крака му. Дланта е била открита в останките на левия панел на първа кабина. Сред останките са намерени и част от обувка и ходило на Гагарин.

Медиците се оказали в изключително трудна ситуация – от тях изисквали да установят кой от пилотите е управлявал самолета в последния момент. Точният анализ на намерените ходила от обувки не позволявали да се направи изводът, че самолетът е бил управляван от Серьогин.

На 18 август 1968 г. държавната комисия на СССР направила заключение и подготвила текст за публикуване в печата. Но официално документите така и не били публикувани. Започнали събитията в Чехословакия, СССР въвел войски там, и вниманието на обществеността било отклонено от темата за Гагарин. Но фактите си оставали факти: разследването така и не довело до отговор на главния въпрос – кой е причината за катастрофата? Когато за това – още през май 68 г. – доложили на ръководителя на комисията Дмитрий Устинов, той възкликнал: “А вие какво мислите? Някаква нечиста сила ли е предизвикала катастрофата?” И продължил работата на комисията още три месеца.

Първите 20 години мъглата около катастрофата на самолета на Гагарин фактически била пълна. Материалът, събран от държавната комисия, видял бял свят едва през 1987-1989 г. в статиите на проф. Белоцерковски. На него, заедно с космонавта Леонов, му разрешили да се запознае с отчета на комисията. Професорът изложил една от многобройните версии, които подкрепила някога и държавната комисия, но също липсвали факти.

Държавната комисия повела безпрецедентни по обем и дълбочина разследвания – казва Игор Кузнецов, – но препъни камъкът, на който се натъкнали и спрели работата, била невъзможността да се получи достоверна информация за аварийния участък от полета на самолета – от момента на последния радиообмен на екипажа с ръководителя на полета до момента на блъскането на самолета със земята. Тези последни 68 секунди от полета и до днес си остават неизвестни.

Оказало се, че тогавашните научни умове и практици нямали достатъчно знания. Някои параметри, факти, показанията на приборит не можели да бъдат обяснени от специалистите. И едва днес се оказало възможно да се разбере всички, за което свидетелстват фактите. Игор Кузнецов определил най-главното – траекторията и параметрите на движението на самолета на Гагарин в аварийния участък на полета.

Знаейки как се движил самолета в този участък, станало възможно да се разбере причината за аварийната ситуация, да се оценят действията на летците, да се определят факторите, които довели до трагичната развръзка, да се възстанови реалния маршрут на полета на самолета от излитането му до точката на сблъсъка му със земята.

Това, че кабините били разхерметиризирани, било установено още от държавната комисия. Кранът на вентилацията на първа кабина, на Гагарин (в самолета имало само 2 крана, в първа и във втора кабина), бил отворен на 48%. Това означава, че кабината не е била херметизирана от самото начало на полета. Летците, разбирайки това, могли да издигнат самолета само на 2 000 метра – по показанията на приборите. Те, видимо, са узнали това, когато са правели маневри на височина 4200 метра. Установявайки, че са попаднали в извънредна ситуация, летците започнали да действат съгласно инструкциите. Както тогава, така и сега те са били задължени да прекратят изпълнението на задачата, спешно да снижат височината на полета до 2 000 метра и да се върнат на летището.

Траекторията показва, че Серьогин и Гагарин направили точно това – маневрирали, за да снижат спешно височината на полета. Летците решили да обърнат самолета на 320 градуса, т.е. да завият наляво. Но направили завой само на 180 градуса. Това се обяснявало лесно – от лявата страна на височина 3 000 метра имало друг учебен изтребител Миг-15. Серьогин и Гагарин знаели, че към него е опасно да се лети – можели да се сблъскат. Те не можели веднага да се спуснат – там долу скачали парашутисти – летците-космонавти под ръководството на Алексей Леонов. Леонов тогава казал: “Нашите летят!” И се оказал последния, който чул самолета на Гагарин.

Може със сигурност да се каже, че маневрата за пикиране е била направена от Серьогин, за да понижи височината на самолета, – казва Игор Иванович. – Той я направил енергично. Гагарин още не бил подготвен за изпълнение на подобна сложна маневра. Само при този вариант за снижение на височината приборите биха показвали това, което било установено след катастрофата.

А по-нататък се случило непонятното – самолетът тръгнал надолу (уредите потвърждавали това) и не пикирал. Всички се изненадали – защо опитният Серьогин не направил опит да избегне катастрофата? Нито на 2 000 метра, нито в непосредствена близост до Земята. Експертите от държавната комисия сметнали, че летците късно са се опитали да издигнат машината. Сега вече с увереност може да се каже, че никакви опити не били предприемани.

Какво се случило?

Летците се намирали на височина 4200 м в нехерметизирана кабина повече от 6 минути, кислородни маски не използвали – това установила комисията. Следователно, може да се говори за кислороден глад (хипоксия). За тези 6 минути пилотите имали свръхнатоварване. А след това започнали бързо да се снижават, а свръхнатоварването продължавало да расте.

В нехерметизираната кабина налягането растяло равинообразно. Може да се твърди, че в първите 5-7 секунди летците получили т.нар. аеродинамичен удар: налягането в кабината растяло със скорост 9-14 мм в секунда, защото вертикалната скорост била 140-150 м/с – това показвали приборите. Представете си само, че летите със самолет -  ушите заглъхват при снижаване с 5-7 метра в секунда. А тук става въпрос за 150! Последствията от аеродинамичния удар може да бъде оглушаване или смъртен изход. Има основание да се предполага, че за първите 3-7 секунди пилотите са загубили работоспособността си и самолетът е полетял към земята в неуправляем режим. А след още 22 секунди той се разбил.

Само през 1991 г. медиците успели да установят следното: ако летецът е бил в безсъзнание, съзнанието се възвръща след 5-15 секунди, способността да се оценява обстановката – след 15-20 секунди, двигателната активност и способността да се управлява самолета – след 30-120 секунди. Гагарин и Серьогин просто не са имали достатъчно време да дойдат на себе си и да хванат управлението на самолета в ръцете си. Игор Кузнецов смята, че полуотвореният вентилационен кран в първа кабина (който е бил причина за разхерметизирането) и високата вертикална скорост при снижението в пикирането в никакъв случай не могат да се смятат за вина на екипажа. Кранът е можел да бъде отворен и от техник, и от пилот, летяли на същия самолет преди Гагарин.

Може да се предполага, че Гагарин не е пипал този кран. Летците възприели разхерметиризираната кабина като неизправност на авиотехниката и по-нататък действали строго по инструкции, – резюмира Игор Иванович. – А инструкцията от онова време не ограничавала големината на вертикалната скорост за снижаване при подобна ситуация. Ограниченията били въведени чак през 1975 г. – не повече от 50 метра в секунда (а те се снижавали със скорост 140-150 м/с). Ограничението действа и до днес. Опасността от съвкупното въздействие на височинните фактори при полета върху организма тогава също не била толкова очевидна, както днес.

Махмуд Ахмадинеджад. Снимка: архив, Reuters

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад заяви, че е готов да стане първият ирански космонавт, съобщи агенция ИРНА, цитирана от ДПА.

"В името на научния прогрес на нашата страна аз съм готов дори да пожертвам живота си и да стана първият ирански космонавт", заяви Ахмадинеджад, цитиран от ИРНА. По думите му Иран ще изпрати първия си астронавт до четири или пет години.

Насилието и извънредно законодателство в Египет. Френски войски, сражаващи се с ислямистки бойци в Мали. Смели радикали, нападнали завод за газ в Алжир и оставили след себе си десетки жертви. Всяко от тези събития предизвиква на Запад пристъпи на отчаяние по повод непредвидените последствия на “Арабската пролет”.
Притесненията във връзка с тези събития най-силно се усеща в Сирия, където терористите са силно обезпокоени от това, че САЩ и техния кръг могат да ги използват в качеството на предлог, за да не предоставят на метежниците всичко онова, за което те ги молят от дълго време – подкрепа от страна на Запада под формата на оръжие и налагане на безпилотна зона, което неотдавна помогна на НАТО да свали либийския ръководител Муамар Кадафи.
“Те не се нуждаят от бързо падане на режима, защото това ще създаде огромна черна диря, хаос, – твърди Амр Ал-Азм, сирийски дисидент и професор в Шонийския държавен университет, който в миналото е работил като съветник в правителството на Сирия. – Вместо това те предпочитат постепенно да обезсилят режима, за да го поставят на масата на преговорите, в края на краищата”.
Заедно с това, страховете на американците по повод добре въоръжените джихадисти, завладели властта в страната, постепенно започват да избуяват, което, по думите на Азм, е в резултат от недостатъчната подкрепа на международната общност за действията на умерените и организираните групировки на метежниците. “Тях никой не ги поддържаше, – казва той. – След това дойдоха ислямските групировки, те имаха оръжие, те имаха пари, затова хората постепенно започнаха да минават на тяхна страна. Днес именно те се разпореждат в страната”.
Америка вече заяви за своето нарастващо притеснение по повод дейността на една от джихадистките групировки – Джабхат Ал-Нусра – която спечели сериозно влияние при борбата си със законното правителство на Сирия. В края на миналата година американското правителство обяви Джабхат Ал-Нусра за терористична групировка, напомняйки за връзките й с Ал-Кайда. Тази стъпка предизвика съответна реакция от страна на опозицията: протестиращите открито заявиха за своя гняв по отношение на Америка и за своята подкрепа към тази ислямистка групировка.
Много ислямисти настояват за това, че те планират да се върнат към нормален живот, когато войната завърши, и отхвърлят твърденията за разширяване на кампанията си извън пределите на Сирия. Един терорист разказа за това как е пресякал границата с Ирак, за да се сражава с американците по време на войната, а когато тя е приключила, той се завърнал в родината си и получил юридическо образование.
Отпивайки чаша чай в турския граничен град Рейханли миналата седмица, този метежник, който действа под името Абу Ислам, каза, че е влязъл в Джабхат Ал-Нусра след началото на терористичните действия срещу правителството и е излязъл от нея, за да оглави своя собствена ислямистка група в родната си провинция Хама. По неговите думи, той и до сега се смята за член на Джабхат Ал-Нусра, но няма намерение да продължава джихада след падането на правителството на Асад. Вместо това, заявява той, ще се опита да работи като юрист. “Свърши ли всичко, хората ще сложат оръжие”, – добави той.
В същото време, по-светски настроените метежници все по-често се изказват притеснено за растящото влияние на ислямистите. Абу Мохаммед Ал-Курди, командващ терористична група покрай Дамаск, смята, че джихадистите вече са получили реална власт над Сирия. Освен това, той повтаря твърдението, че недостатъчната подкрепа на Запада задълбочава проблема. “Това разтваря широко вратата за радикалните групировки, защото те имат свои собствени източници за финансиране, – казва той. – Необходимо е да се попречи попадането на оръжие в ръцете на лоши хора”.
Той добави, че неговите бойци предприемат някакви незначителни стъпки, за да не допуснат изпадането на страната в хаос, ако законното правителство на Асад падне. Направил е опис на оръжието на всеки боец и, след войната, тези, които не желаят да влязат в армията, ще трябва да предадат въоръжението си.
Но, никой не вярва, че хаосът ще заобиколи Сирия, ако Асад падне.

Етикети: българи, българия, заплаха, Израел, Иран, конфликт, НАТО, Русия, САЩ, Сирия, Трета световна война

САЩ готов да удари Иран! Трета световна война ще има! След като Израел вече направи атака срещу военен конвой с ракети с химическо оръжие, сега е ред на американците да подкрепят своите съюзници.

Лично израелският премиер Бенямин Нетаняху помоли САЩ за намеса в конфликта, след като Иран обеща ответен удар и то изненадващ. Санкциите срещу най-мощната държава в Близкия Изток явно не помагат, твърдят от Израел. Те вече имат специална военна база, от която ще се ръководят бойните действия.

САЩ и компания ще направят удар срещу ядрените обекти на Техеран за да спрат развитието на военната програма на врага. По думите на Нетаняху, единствено велика сила като щатите може да се противопостави на опита на Иран да се превърне в ръководен фактор на планетата.

САЩ готов да удари Иран

“Ааката трябва да се извърши преди Иран да е готов да произведе атомна бомба. В противен случай Техеран може да отвори огромни проблеми на целия свят”, заяви израелският премиер.

Бомбардировки върху ядрените обекти Иран наистина могат да доведат до Трета световна война, която този път няма да бъде конвенционална. В нея може да бъдат използвани и атомни бомби, а това да причини огромни щети на човечеството и на Земята.