2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.
Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.
Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.
Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.
Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.
Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!
Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.
Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.
Той биде обесен.
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.
Дякон Васил Левски
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.
Снимка:
БГНЕСДнес е Събота Месопустна - Задушница. Задушницата преди Великия пост е обвързана с Великден, затова всяка година тя се пада на различна дата.
На Задушница се отдава почит към починалите. На този ден се ходи на гробищата. Сутринта в храмовете ще бъде отслужена панихида за покойниците. От 10.30 ч.,
Във връзка с възпоменанието Задушница на 18 февруари 2012 г. се осигурява допълнително транспортно обслужване чрез масов градски транспорт. "Център за градска мобилност" ще осигури допълнително транспортно обслужване, чрез масов градски транспорт. За времето от 08.00 до 16.00 часа се разкриват следните временни трамвайни маршрути: кв. "Иван Вазов" - кв. "Орландовци" - (трамвайна линия № 1А); ж.к. "Борово" - кв. "Орландовци" (Трамвайна линия № 7А); кв. "Орландовци" – пл. "Журналист".
За времето от 8.00 часа до 16.00 часа се разкрива временна автобусна линия № 83А (за гробищен комплекс "Бакърена фабрика") с маршрут от КП "Бенакс" по маршрута на автобусна линия № 83 до бул. "Ломско шосе", наляво по бул. "Ломско шосе", наляво по ул. "Бели Дунав" и по ул. "Хан Кубрат" по маршрута двупосочно. Разкрива се временна автобусна линия № 108А (за гробищен комплекс "Бакърена фабрика") с маршрут - от ж.к. "Люлин -5" по стария маршрут на автобусна линия № 108 (в посока ул."Бели Дунав" – от бул. "Сливница" по ул. "Адам Мицкевич") до ул. "Бели Дунав", надясно по ул. "Хан Кубрат", наляво по ул. "Христо Силянов", наляво по бул."Ломско шосе", наляво по ул."Бели Дунав" и по ул. "Хан Кубрат" по маршрута двупосочно.
За времето от 08.00 до 16.00 часа се разкриват временни автобусни линии за обслужване на гробищни комплекси "Централни гробища" и "Малашевски гробища" със следните маршрути: линия № 18А - автостанция "Орландовци" - гробищен парк "Малашевски гробища" по маршрута на автобусни линии №№ 18 и 20; линия № 79А – надлез "Надежда", ул. "Константин Стоилов", бул. "Ген. Д. Николаев", бул. "Вл. Вазов", ул. "Тодорини кукли", ул. "Река Велека" и по бул. "Вл. Вазов" по маршрута двупосочно; линия № 86А - АТ "Малашевци", ул. "Резбарска", пл. "Сточна гара", бул. "Сливница", обратен завой на бул. "Христо Ботев" и обратно (за гробищен комплекс "Малашевци"); линия № 90А - автостанция "Изток", бул. "Ботевградско шосе", ул. "Александър Екзарх", ул. "Река Велека", ул. "Васил Кънчев" до гробищен комплекс "Малашевци";
Предвиждат се и допълнителни автобуси от оперативен резерв на автостанция "Орландовци", които по преценка на главния диспечер ще се включат при необходимост по най-натоварените маршрути. Столична дирекция на вътрешните работи ще организира реда и контрола. "Пътна полиция" при СДВР ще насочват шьофьорите да паркират около гробищните комплекси, както следва: в района на Централни гробища - по платната на ул. "202" и ул. "Заводска"; в района на гробища "Бакърена фабрика" - по платната под подлеза на ул."Адам Мицкевич"; в района на гробища "Малашевци" - по платната на ул. "Резбарска" между ул. "Васил Кънчев" и бул. "Владимир Вазов", както и пред централния вход на ул. "Жак Дюкло".
actualno.com
Христо Луков
Малцина те разбираха тогава,
малцина те почитат и до днес,
идеята ти - и жива е, и здрава,
в сърцата и мечтите ни нощес!
Не ще забравим делото велико!
Лицето на врага ще потрошим!
за хиляди отроци неродени,
Със кръв за кръв ще възмездим!
Умря когато най ни беше нужен!
във тегобата на вечната война.
човека срещу паразит ненужен,
от този паразит сразен умря!
Пурим четиридесет и трета...
Ликуваха със песен на уста,
на запад - сръбските прасета,
и жидовете - чума за света.
Остана ни едничката утеха,
че живи делото ще понесем,
и докато не стигнем до победа,
Заклевам се - НЕ ЩЕ СЕ СПРЕМ!
А ти прощавай, генерале Луков
при Бог остана... жалко но съдба.
и моля, пожелай ни къс сполука,
в неравната... във вечната борба!
Един от народа
*Пурим - еврейски празник, на който "по случайност" през 1943 еврейката Виолета Якова убива генерал Христо Луков. На този ден евреите честват смъртта на враговете си.
http://bgvox.info
Снимка: Сител
Няколкостотин зрители скандираха "Бог Ви създаде като българи, а Тито Ви направи македонци" по време на хандбален мач в столицата на Косово Прищина, предаде БГНЕС.
На трибуните в спортната зала в Прищина бе издигнат и огромен транспарант със същия надпис. Феновете на местния отбор "Плисат" подпалиха и македонския флаг.
Мачът бе организиран по повод четвъртата годишнина от създаването на независимо Косово. Според местните коментатори инцидентът е бил в отговор на провокациите на македонските фенове срещу албанците по време на Европейското първенство, което се състоя неотдавна в сръбската столица Белград. По време на мача косовските фенове скандираха и още, че "Македония не съществува".
Немалко македонци моментално наводниха Фейсбук с гневни и заплашителни коментари по адрес на албанците, които от своя страна не им останаха длъжни.
Припомняме, че днес в Косово празнуват четвъртата годишнина от обявяването на независимостта си - на 17 февруари 2008 година. До днес близо 90 държави, включително и България, признаха независимостта на бившата сръбска провинция.
http://bolgari.net
Остава малко повече от седмицата до предстоящият “Луковмарш”. Денят, в който обединената национална съпротива в България, ще излезе по улиците, за да отдаде почит към двама от най-великите национални герои – Христо Луков и Васил Левски.
За мероприятието вече е писано, така че няма смисъл да пишем за начина на провеждане и програмата му.
Интересното в случая е, че в интернет пространството се появи една интересна инициатива, която няма как да не отбелижим и разпространим. Тя е предложена от “Залата на Юли”, а датата, която са избрали е 18 и 19 Февруари.
Изпълнение на идеята препоръчваме на всеки, който няма възможността да присъства на мероприятието, но въпреки всичко иска да почете подобаващо паметта на героите.
Целта е в цялата страна да се почете Апостола на свободата Васил Левски със специално съставена в негова чест тренировка.
Идеята е подкрепена и потвърдена вече от няколко групи, а именно:
- софийската група "Тренировки за машини" на Инес Субашка;
- софийската група, както и останалите трениращи в Залата на Юли;
- групата за кросфит тренировки на открито от Варна на Виктор Каров;
- групата за кросфит тренировки на открито от Бургас на Иван Шишманов;
- г-н Румен Желев - организатор на мемориален турнир “Г. Николов - Мечката”;
- Fit Shop - магазин за хранителни добавки;
- множество самостоятелно трениращи от всички краища на България.
Повече подробности около инициативата може да видите тук.
Надяваме се, че всеки от вас ще отбележи достойно тяхната смърт, защото Те го заслужават!
Български Национален Съюз ще проведе Луковмарш, както е планиран. Въпреки опитите на Столична община да ни убеди в това да се откажем от шествието и да се съберем само пред къщата на ген. Луков, ние не се поддадохме на натиска и отстояхме конституционното си право на събиране. И тъй като не съществуват никакви законови основания за забрана или ограничаване на шествието, то ще се проведе както е предвидено.
Както всяка година, така и тази, шествието ще премине при изключителен ред и дисциплина и няма да бъде допуснато нарушаване на обществения ред. Ще се спазват всички законови изисквания и норми за добро поведение. Като изключителна мярка за сигурност, униформеният блок от 30 души, предвиден за марша, ще бъде разпуснат и хората от него ще подсилят охраната на мероприятието. Убедени сме, че всеки един от участниците в Луковмарш ще е на ниво.
Сборният пункт и началния час остават непроменени – 17:30, пилоните на НДК. Шествието започва от пилоните пред НДК и продължава по бул. „Витоша”, по ул. „Алабин”, по ул. „Граф Игнатиев”, по бул. „Васил Левски” до паметника на Васил Левски на кръговото движение с бул. „Янко Сакъзов” и ул. „Московска”.
На паметника ще бъдат поднесени венци и цветя от граждани. След което шествието ще продължи по бул. „Васил Левски”, по бул. „Княз Александър Дондуков” до ул. „Тракия” 1, където е бил дома на генерал Луков. Шествието ще завърши там с полагането на венци и кратка церемония.
Нашите намерения са ясни и недвусмислени – да отдадем почит на двама от най-великите български герои, спазвайки абсолютен ред и дисциплина, както винаги до сега е било.
www.lukovmarsh.info
Съратници, изглежда вълчият вой на антибългарски кръгове в страната и чужбина срещу факелното шествие в памет на генерал Христо Луков и съпътстващите го мероприятия вече дава своя резултат. Антибългарската колониална администрация, която безсрамно се самоназовава политически елит, в момента е впрегнала целият си ресурс, за да осуети провеждането на Международната националистическа конференция – “Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите”. Всичко започна вчера, когато от Федерацията на научно – техническите съюзи (ФНТС), в която трябваше да се проведе конференцията, ни се обадиха и ни казаха, че не можем да ползваме Зала №4, която вече сме резервирали и платили, използвайки смехотворното оправдание, че в някакво помещение до сградата на Федерацията, в което имало някакъв ремонт, електрическата инсталация дала накъсо, което пък от своя страна изгорило и ел. инсталацията на зала 4. Но, забележете – само на нея, която е единствено подходяща за целите и нуждите на конференцията и на нито една от другите по – малки зали, както и на администрацията. За капак на всичко се били пръснали и тръбите на парното, което напълнило цялото помещение с пара и пак само в зала 4. Ние веднага отидохме на място, за да проверим какво става и се оказа, че цялата история е съшита с бели конци. Там отговорните лица отново повториха пред нас цялата набързо скалъпена история като непрекъснато се оплитаха в лъжи и противоречия. На искането ни да влезем в залата, за да проверим какво е положението беше отказано с идиотския аргумент, че ключа е даден на ремонтната бригада, а те представете си нямали резервен. На въпроса ни, къде е тогава ремонтната бригада, ни беше отговорено, че си е тръгнала и щели да дойдат днес сутринта. Нашата проверка от тази сутрин установи, че няма никакви техници на мястото на имагинерната авария. Освен това още няколко доказателства разбиват на пух и прах тази легенда и разобличават ръководството на ФНТС като най – безсрамни и нагли лъжци. Първо, нито един от служителите в сградата не знаеше, за каквато и да било авария, освен това никой нито беше чувал, още по – малко пък виждал фантомната ремонтна бригада. Изглежда авария има само за домакина, портиера и още няколко служители от администрацията, които до един повтаряха една очевидно наизустена версия. Опитите ни да говорим с академик Васил Сгурев – председател на ФНТС бяха отклонявани с аргумента, че е много зает, въпреки че от кабинета му се чуваше бурен дебелашки смях. Второ, помещението, от което се твърди, че е започнало всичко не се използва от поне 10 години, а в него не е влизал никой от най – малко четири месеца. Това потвърди лично пред нас директора на театъра на НАТФИЗ, който е управител на въпросното помещение. Трето, на наше запитване до пресцентъра на пожарната дали имат информация за някаква авария в сградите на НАТФИЗ и ФНТС от там ни отговориха, че не разполагат с такава и т.н и т.н.
Най – сигурното доказателство обаче, че не става дума за някаква авария, а за чист саботаж на проявата ни от страна на управляващата разбойническа шайка, получихме тази сутрин. Обади ни се служител на ФНТС, който ни помоли да не им се сърдим и да не предприемаме някакви ответни действия срещу тях, защото те просто нямали избор. Интифата за това конференцията да бъде провалена идвала и тук просто ще цитираме служителя – “От най – високо място и от някои “специални“ органи.”
Нещата обаче не приключват дотук! Веднага, след като разбрахме, че ни отнемат залата ние започнахме да търсим спешен вариант за нова зала, която трябваше да ангажираме в рамките на един – два дни. Какво се оказа обаче? Абсолютно всички зали в централната част на София ни отказаха категорично, въпреки че повечето от тях бяха свободни и въпреки, че бяхме готови да платим двойно и тройно. Всички откази бяха без абсолютно никакви мотиви, а най – честият отговор на въпроса защо ни отказват зала, беше – “Ами защото така!”
В крайна сметка обаче разбрахме на какво се дължи този пълен бойкот на мероприятието ни. Секретарката на “Славянска беседа”, след като също отказа да ни предостави залата на тяхното читалище, ни обясни, че получили обаждане от Министерството на културата, с което им било наредено по никакъв начин да не предоставят помещения за провеждането на “подобни прояви”.
Съратници, всичко това доказва едно нещо, управляващите безродници се страхуват от нас. Страхуват се от това, което правим. Страхуват се, че се консолидираме все повече. Страхуват се, че продължаваме да следваме заветите и идеите на генерал Луков, от когото треперят като листа до ден – днешен. Страхуват се, че някой ден ще им потърсим сметка… И с право! Нека се страхуват, защото последният им час наближава и когато този велик ден дойде – прошка няма да има!
Въпреки всички опити на управляващите боклуци да провалят Международната националистическа конференция – “Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите”, тя ще се проведе. Датата и часът остават същите – 17 февруари (петък) от 18:30, но мястото на провеждане ще бъде в голямата зала в централата на ВМРО на ул. Пиротска №5. За повече подробности се обадете на 0892914750.
Всички желаещи да присъстват са добре дошли!
Как е протекла Конференцията - виж тук:
doktora757.blog.bg/politika/2012/02/18/.903907
И Русия против Луковия марш? 16.02.2012, 19:08 (обновена 16.02.2012, 19:10)
Диляна Панайотова
Коментари (13)
© БГНЕС
Тежки преговори се водят в Столичния общински съвет заради Луковия марш, който трябва да се проведе в събота.
Днешните разговори между организаторите от БНС, общината и СДВР забуксуваха. Затова и утре в 11.00 часа има извънредна среща при председателя на СОС Елен Герджиков, съобщи за News.bg Звездомир Андронов от БНС.
По думите му общината настоява традиционното шествие да не се проведе, а привържениците на генерал Луков да се съберат тихо и кротко пред дома му и така да го почетат.
Това нас в никакъв случай не ни удовлетворява и не можем да го приемем, категоричен е Андронов. Според него полицията и общината изтъкнали мъгляви причини, за да не се проведе шествието. От СДВР дори им казали, че има опасност за участниците в шествието, като намекнали, че ще се проведе и контрасъбитие. Полицията се опасявала да не се стигне до сблъсъци.
„Казаха ни неща, които бяха доста абсурдни. Правото е на наша страна", категоричен е Звездомир Андронов. На срещата дори му казали, че имало голяма съпротива срещу провеждането на Луковия марш от редица държави, включително и от Русия.
„Това ще е 9-та година, в която провеждаме събитието и досега не сме имали проблеми, посочва Андронов и допълва: „Надявам се да стигнем до някакъв компромисен вариант".
Очаква се поне 1000 души от цялата страна да се съберат в столицата за Луков марш. Според Звездомир Андронов, ако общината и полицията не разрешат шествието „могат да си вкарат голям автогол". Никой няма право да ни забрани да почетем един герой, смята още Андронов.
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2
И пак ще има изненадани и неподготвени за него. Въпреки предупреждението на синоптиците за рязко затопляне на времето с произтичащо от това разтапяне на снежната покривка в по-голямата част от страната, ще преливат язовири, ще се късат диги, ще има жертви и разрушения.
Което е нещо напълно нормално в провежданата от 20 години политика на пълен геноцид към българите.
Това, което не успеят да свършат "реформите" ще го свърши природата.
А тя няма навика да прощава човешките грешки породени от глупост и безхаберие.
Трагедията предстои.
И няма как да я спрем.
Снимка: архив БГНЕС
10/02/2012 - 17:48 ч.
Германия замрази подписването на противоречивото Споразумение за борба с фалшифицирането (АКТА), създадено като начин за борба с онлайн пиратството, като заяви, че се нуждае от повече време, за да го обмисли.
"Подписването не се състоя, за да имаме повече време да проведем допълнителни дискусии", съобщи говорител на германското външно министерство. "Федералният министър на правосъдието, който отговаря по този въпрос, вече съобщи възраженията си тази седмица", допълни говорителят.
Споразумението АКТА, договорено между ЕС, Австралия, Япония, Канада, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Южна Корея, Швейцария, Сингапур и САЩ, трябва да бъде ратифицирано от всички държави членки на ЕС.
Но Полша, Чехия и Словакия вече замразиха ратификационния си процес. Днес Латвия също реши да спре процеса, докато стане ясна позицията на другите страни. Споразумението цели да укрепи международните стандарти за защита на интелектуалната собственост, като например засили борбата с фалшивите лекарства и други стоки.
Но опитът му да атакува незаконното сваляне на интернет съдържание и споделяне на файлове в интернет, предизвика противоречие заради опасения, че така може да се наруши свободата в мрежата. /АФП
Експерт на ООН иска у нас да се преподава македонски език 16.02.2012 15:43
17 Добави в списък за четене
БГНЕС
В България да се въведе двуезичен модел на обучение и македонският език да стане част от българската образователна система. Това предлага независимият експерт на ООН Рита Исак, пише македонският вестник "Дневник", предаде АСН.
В доклад на специалиста от световната организация се посочва, че българското правителство трябва да уважава правото на етническо самоопределение, както и правото на свободно сдружаване на членовете на македонското малцинство и на помаците в страната.
Рита Исак миналата година е посетила България, за да проучи ситуацията с малцинствата. В доклада, публикуван миналия месец, Исак препоръчва въвеждане на македонски език в българската образователна система.
По думите й България трябва да помисли за двуезична образователна система, там където има македонско малцинство.
Ромите и мюсюлманите (Не знаех, че една религия била повод за отделен "майчин език" и народност?! Егати неграмотната "експертка"...) са голяма част от обществото и трябва да бъде дадена възможност на децата им да учат майчиния си език както българския, смята още експертът на Организацията на обединените нации.
Докладът е резултат от посещението на Рита миналата година у нас. Тогава тя е имала за цел да проучи ситуацията с малцинствата в България.
http://education.actualno.com/news_378001.htmlДо кога българският народ, няма да се научи да посреща с камъни българофобите на своя територия и с "приспособленията" с които гърците отговориха адекватно на световните банкови терористи, преди няколко дни?!
Обвиненията, че ІІ-ият Интернационал, респективно Русия - са създатели и идеолози преди това на македонския език и нация са мекоказано, несъстоятелни. НационалистБг.ком разполага с богата документация, която доказва, че евреи-ционисти /еврейски фашисти/ от Русия, после СССР, Австро-Унгария, Англия и дори от Италия "разработват идеята" за самостоятелен "македонски" език. Ционисткият заговор срещу православна и славянска България има конкретни имена. Едно от тях е на евреина Самуил Бернщейн:
Професор С.Б. Бернщейн
Няколко бележки за македонския литературен език
Москва, 1944, 12 септември
Коренното славянско население на Македония в миналото е било в близко родство със славяните от Мизия, Тракия и Родопите. Това е определило най-важните етнографски и езикови признаци на македонските славяни. В последствие обаче, в резултат на редица важни обстоятелства, Македония тръгва по свой собствен път и сега ние наблюдаваме формирането на нов славянски народ, македонци, които се отличават от останалите южнославянски народи. Във връзка с това, лозунгът "Македония за македонците" придобива напълно реален смисъл. Неговото въплъщение в реалния живот изисква решаването на цяла поредица от важни задачи, сред които една от най важните е създаването на македонския литературен език.
Огромната част от македонците са полазвали българския език, по-малката – сръбския. Пред строителите на новата национална култура на Балканите стои задачата за създаване на нов литературен език, близък до народните маси на Македония. Такива опити вече са били правени. Още в самото начало на XIX век един от македонските книжовници Кирил Пейчинов, родом от Положкото село (Т)*еарце, което е близо до гр. Тетово е писал книги за своя народ на "най-прост език некнижен" на своя роден говор. Силна македонска стихия има и в езика на Р.К. Жинзифов и на много други писатели и поети от македонски произход. Но всички опити за създаване на македонски литературен език не са дали положителни резултати. За решаването на подобни задачи времето е настъпило едва сега, когато свободната Македония влиза в състава на народната, демократична Югославия.
Най-важната задача при създаването на литературен език е изборът на говор, който да лежи в основата на този език. Това се отнася и за Македония т.е. нейните говори се отличават с изключителна раздробеност. Някои са склонни да дадат предпочитание на скопския народен говор /гр. Скопье, Скопле/. Против това трябва да се възрази по най-решителен начин поради следните причини:
Скопският говор е краен говор, който е изпитал дълбокото и продължително влияние на сръбския език. Това обстоятелство е довело до проникването на много сръбски думи в този говор, които са неизвестни на македонските славяни. Това също е довело и до смесването на разнообразни фонетични системи, често отразени в една и съща дума. Така, в този говор на мястото на старите носовки намираме а, у /гусеница, гасеница, г с-г с и нос не знаат ес/ Могат да бъдат дадени много примери за много такива смесвания. Приемането на този говор за основа на новия литературен език би довело до създаването на език, който е близък до сръбския и е отдалечен от основната маса македонски славяни и също е лишен от стройност на фонетичната система. Много близък до скопския говор е велешкия (гр. Велес). Велеско-скопските говори не могат да бъдат използвани при създаването на новия литературен език.
Новият литературен език не трябва да бъде създаван въз основа на източните говори. Такъв език би бил много близък до българския.
При избор на говора е необходимо непременно да се отчете това, че новият език трябва да притежава такива особености, които му дават право на самостоятелно съществуване. Такъв може да бъде само централния говор, заемащ значителна част от територията на Македония /Битоля, Поречье, Прилеп/. Много близки до този говор са говорите от Охридската група; те също трябва да бъдат отчетени при създаването на новия литературен език. Тези говори имат стара книжна традиция, произлизаща още от дейността на Климент. Един специалист по македонска диалектология разполага с достатъчен брой диалектологически факти, които в този спор дават възможност да се отхвърли скопско-велеската група и да бъдат използвани централните говори.
Образец на текст от централния говор:
Наоколо магла пагят,
Покрито ет месечина,
Не се видат звездни траги,
Майко мила, майко драга,
Ти да видиш своя сина!
Ке те примев яс со радост,
Али видиш оти спият,
Тува сина три и керки,
-чо майчино сето срце,
сета кукя изполиуват!
/от П.Прерадович/
Не по-малко важен въпрос е и въпроса за графиката. Мисля, че тука трябва да бъдат следвани българската и руската традиции, а не сръбската /т.е. трябва да бъдат въведени буквите Я ,Ю и да се махне /меко Ч - няма го в кирилицата/* /. Естествено, не е необходимо да се приемат всички архаични букви на българската азбука голяма носовка,*, - ятова гласна*, малка носовка*/. Ортографията трябва да се създава въз основа на фонетико-морфологичен фундамент.
[b]Пред създателите на новата славянска култура в Македония стоят отговорни задачи. В областта на езика те се състоят не толкова в това, че трябва да изберат говор, но и в създаването на нова лексика, в написването на граматика, в създаване на речници и т.н. Само с общите усилия тези задачи могат да бъдат речени в най-кратки срокове.
Моята гледна точка по македонския въпрос печатно съм изказал още през 1938 година в статия специално посветена на македонския език. В нея съм писал "Независимо от значителното диаметрално разнообразие, македонските говори сами по себе си представят едно единство и видимо се отличават от говорите в Тракия, Родопите, Мизия и Балкана. – "Македонски език", Б. С. Е, п.37, стр. 743.
Подпис: Проф. Бернщейн
Москва, ул. Герцена 5, кв. 24
Професор Бернщейн Самуил Борисович
Нашите експерти откриха фашисткия замисъл на Бернщайн конкретно в абсурдния от научна гледна точка израз "фонетико-морфологичен фундамент". Което си означава на прост човешки език - фалшификация!
http://rodinabg.com
Българският свещеник и учител, Търпо Поповски, е основател на едно от първите български училища в Костурско и революционер и борец срещу гръцката пропаганда в Македония. Поповски е наречен „кръстник“ на първите комити от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През целия си живот отец Търпо Поповски се противопоставя решително на гръцките владици и налагания от тях елинизъм в Западна Македония, за което е преследван от властите и многократно затварян.
Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 година в село Косинец /дн. Гърция/. От 1862 година той учи в Цариград. Завършва Еникьойското училище, после третокласното Рифаново училище и накрая VI и VII клас на Великата народна школа. Поповски напуска гръцкото училище и се мести да живее в метоха на българската църква „Свети Стефан“, където е и прислужник на българското читалище. Той учи в българското класно училище през 1868-1869 година.
Поповски изпраща дописка до вестник „Македония“, в която обръща внимание нa читалищните членове да изпратят по-скоро по възможност учители в Костурско, където българщината се намира с опасност.
След тази дописка Поповски подава заявление в читалището с молба да му се отпусне помощ и да бъде изпратен за учител в Костурско. Заявлението му е прието и той е снабден с учебници и пътни разходи, но без друга парична помощ. Финансиран от баща си, той заминава за родния край в средата на май 1869 година.
По пътя си за Косинец, във Воден, български първенци уговарят Поповски да отвори българско училище в града. Той се съгласява, но все пак изпълнява мисията си и през лятото на 1869 година, за няколко месеца, отваря българско училище в Косинец, в собствената си къща, което е едно от първите три български училища в Костурско.
През есента на 1869 година той се връща във Воден и отваря училище, което се помещава първо в частни къщи, а по-късно в голямата фабрика на Георги Гогов. Поповски учителства във Воден две години без заплащане, въпреки съпротивата на гръцкия владика Калиник, който чрез интриги пред властите успява да издейства затварянето на някои български първенци в Солун.
През 1871-1872 година Поповски отново отваря училище в родното си село Косинец. След интриги на костурския владика Никифорос и секретаря му, училището е закрито и Поповски е затворен от властите за три месеца в Корчанския затвор, но след намеса на битолските български първенци Димитър Робев, Константин Мишайков и др. е освободен и продължава да преподава в Косинец, въпреки опитите на владиката да го спре чрез интриги и подкупи. Никифор дори му предлага пари, за да се откаже от учителстването.
През 1878-1879 година Поповски е учител в село Дъмбени, където придумва родения в Станимака костурски владика Иларион да служи на църковнославянски, за което по донос той е отзован от патриаршията.
След Дъмбени Поповски заминава за Бурса, където помага в работата на баща си, докато той оздравее. След като баща му оздравява, той заминава за Източна Румелия, където работи като писар в пловдивската полиция. По време на престоя си в Пловдив Поповски се запознава с Методий Кусев, който става по-късно старозагорски митрополит.
През 1880 година Поповски е назначен от Екзархията за служител за специални поръчения в Костурско, като успоредно с това е учител в Дъмбени. На тази длъжност той остава три години, като рапортите му се публикуват във вестниците „Марица“ и „Народен глас“. По време на учителстването на Поповски в Дъмбени новият костурски митрополит Константий посещава селото и тъй като разбира за просветното му дело, решава да организира изпит за учениците му. Така костурският митрополит посещава организиран от Търпо Поповски изпит, на който обаче се разразява голям скандал между двамата относно българщината в Костурско. Скандалът завършва, след като учителят изхвърля владиката от училището. В резултат на тази случка Константий се опитва да изпрати Поповски на заточение, но преди да успее да го направи, митрополитът е уволнен от Костурската епархия, поради грубо поведение.
Поповски организира подаването на махзар, подкрепен със 74 селски печата, с който се иска на основание на Берлинския договор да се позволи на Екзархията да назначи митрополит в Костур, тъй като в епархията българското население надминава две трети. Махзарът е подаден до битолския и корчанския каймаками, до Екзархията и до Топханенската комисия. Новият владика Кирилос Костурски успява с подкупи да разубеди кметовете на селата да се откажат, като заявят, че са излъгани от Поповски.
Търпо Поповски е в основата на организирането на първото българско училище в град Костур през учебната 1882-1883 година. Той поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883-1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с хората от околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията.
През 1885 година Търпо отново е арестуван и отведен в Билища, а след това е затворен в Корча, в резултат на интриги от страна на гърците. Осем месеца Поповски лежи в затвора без произнесена присъда, освободен е чак на 10 декември същата година, но е изпратен в Битоля, без право да напуска града.
Затворени са и други български учители, а училищата в много села са затворени. През 1886 година Поповски е освободен, но без право да учителства. Той заминава за Цариград да докладват на Екзархията.
Принуден от обстоятелствата Търпо Поповски отива да търси работа в София. Там той получава подкрепа от Министерството на просвещението да бъде назначен за учител. Прекарва учебната 1887-1888 година в родното си село, очаквайки назначение, но тъй като то не пристига, съдейства за доизграждането на косинското българско училище.
След това той отваря наново училището Корча и заминава за Цариград за ново назначение. През 1893 година по пътя към Цариград, в Солун, по внушение на свои съмишленици, Поповски е пенсиониран като учител и е ръкоположен за свещеник, което му дава повече свобода на действие.
В периода 1895-1896 година той е председател на българската община в Лерин. След погрома на Илинденско-преображенското въстание Търпо Поповски участва в дарителска акция на Българската екзархия, която снабдява пострадалите села в Костурско и Охридско с храна, дрехи и пари.
През март 1907 година къщата му в Битоля е нападната от редовна турска армия, дъщеря му Василка Поповска, която е на 18 години, е убита, след което той се премества в България.
След Младотурската революция от юли 1908 година Търпо Поповски се завръща в Македония. Заема поста на архиерейски наместник в Кичево до 1 февруари 1911 година, а след това в Ресен, след което новата сръбска власт го екстернира в Гърция. Попада в затвор в Атина, но със застъпничеството на българския посланик там е освободен и се завръща в царство България. През ноември 1913 година той отива в Албания, където подпомага българските бежанци от войните.
Поповски умира на 25 май 1928 година в София.
Българският търговец и общественик, Димитър Робев, е деец на Българското Възраждане в Македония.
Робев е роден в Охрид /дн. Македония/ през 1823 година. Получава образованието си в Янина и Атина. После работи като търговец. Заедно с Константин Мишайков и други българи, Робев оглавява българската просветна и църовна борба с гърцизма в Битоля.
Димитър Робев оглавява българската община в Битоля и се застъпва за освобождението на братя Миладинови от затвора. Той спомага за и за освобождението на българския учител Търпо Поповски от затвора в Корча. На 19 март 1877 година Робев е избран за депутат в османския Меджлис /парламент/.
Робев подпомага откриването на български училища и църкви в различни краища на Македония.
Умира в Битоля /дн. Македония/ през 1890 година и е погребан църквата ‘Св. Богородица’.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
