КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ

ИДВАНЕТО НА КОМУНИЗМА...

 Владимир Шкляев

… Настроенията в руското общество за Новата 1917 година били доста  странни. Ето как си спомня за тях Анна Александрова Вирубова, придворна дама на императрицата:

"Трудно и противно е да се говори за петроградското общество, което, въпреки войната, се забавляваше и гуляеше от сутрин до вечер. Ресторантите и театрите бяха пълни. Една шивачка-французойка разказваше, че никога досега не е имала толкова много поръчки за скъпи костюми и не са се купували толкова много брилянти. Сякаш не се водеше война.

Освен с гуляи обществото се забавляваше с ново и твърде интересно занимание: разпространяваше всевъзможни клюки за  императрицата Александра Фьодоровна. Типичен случай разказа сестра ми.  Една сутрин при нея дотичала сестрата на мъжа й, Дерфелден, с думите: "Днес пускаме слухове по заводите, че императрицата алкохолизира императора – и всички вярват!»

Тази дама беше твърде близка до двореца.»

И всичко това ставало в момент, когато в Генералния щаб императорът подготвял последното решително настъпление на фронта, а императрицата и нейните дъщери работели като медицински сестри и санитарки в организираните от тях полеви болници.

Граф Сергей Уваров пророчески казва:

"Нашите революционери ще произлязат не от низшите класи, а от червените и сини ленти." (Алюзия за лентите на ордените, с които се награждавали висшето дворянство и чиновничество. Б. пр.).

Малко преди Рождество на 1917 (в Русия се празнува на 6 януари) близки роднини на императора под ръководството на британския резидент убили приятеля на Царското семейстнво Григорий Распутин. Придворната аристокрация с мълчаливото одобрение на висшата църковна йерархия  подготвяла насилственото сваляне на царя. По-голямата част от двроряните търсели от държавната си служба само пари, звания и награди на всяка цена. Корупцията и всякакви нечистоплътни машинации се превърнали в нещо обикновено. Неслучайно още през 1837 г. M. Ю. Лермонтов нарича аристокрацията "алчна тълпа в подножието на трона», "палачи на свободата, гениите и славата."

През 1906 г. Св. Йоан Кронщадски заявява:

«Чрез разхищенията и кражбите, извършвани от държавните и частни банки, враговете на Русия подготвят разложението на държавата. Правдата изчезна от живота ни и Отечеството е на ръба на гибелта».

През 1917 г. императорът, изоставен от аристокрацията  и генералите, записва в дневника си:

«Наоколо ми само предателство, страхливост и лъжи».

Бившата придворна дама монахиня Мария (Вирубова) през 1928 г. пише в своя дневник:

"За съжаление войната и революцията не дадоха на Русия нито едно име, с което потомството да се гордее. Може би никъде в света моралът не падна толкова ниско, както у нас. За всеки руснак, който обича Родината си, е трудно да признае това. Положението, в което се намираме, е дело на нашите собствени ръце. Всички ние сме виновни, особено висшите класи. Малцина изпълняваха дълга си пред Русия. Чувството да дълг изобщо не се възпитаваше у нас в детството ни.»

Дори всеобщият любимец Ф. Шаляпин по онова време пеел: "Срещу помешчиците и господата, срещу поповете и Царя народът ще размаха своята тояга».

И «господата», кой знае защо, ръкопляскали на това...

Сред духовенството от онова време процъфтявали пороците, присъщи на цялото общество. Много по-рано св. Серафим Саровски пророчески предсказва:

«На мен, окаяния Серафим, Господ ми разкри, че велики беди ще връхлетят руската земя, православната вяра ще бъде потъпкана, архиереите на Църквата Божия ще се отклонят от чистотата на Православието и Бог тежко ще ги накаже за това..."

Малко преди революцията самият св. Йоан Кронщадски става свидетел на това отклонение от вярата:

"Господ се взира най-вече в поведението на владиците и свещениците, в тяхната просветителска, свещенодействена и пастирска дейност... Днешният страшен упадък на вярата и морала твърде много зависи от студенината, която мнозина владици и въобще свещеници проявяват към паството си."

За упадъка на вярата свидетелства и архиепископ Йоан (Шаховски) Сан-Франциски:

"В зората на ХХ век, който обещаваше толкова много събития, в касата на "Дружество за разпространение на книгите на Светото Писание в Русия" имаше само 923 рубли! И нека си зададем въпроса колко рубли се пропиляха по казината на европейските курорти, колко се похарчиха за имения, дворци, вили, паркове, кучкарници, оранжерии, конюшни за състезателни коне? Колко се пръснаха за тоалети, бижута, балове, карнавали? В работническите и селски среди колко  рубли се похарчиха за така доходния за  правителството алкохол, който подпалва човека отвътре, за да се превърне всичко това в пожара на революцията, който подпали цялата държава?»

В същото време годишната заплата на Киевския митрополит Владимир, предстоятел на Светия синод, била 100 хиляди рубли, като всичките му разходи се заплащали допълнително - това надхвърляло 4 пъти заплатата на министър-председателя Пьотр Столипин!

Според протойерей Георги Шавелски:

«Дори и в последните няколко месеца преди революцията, когато бурята вече връхлиташе... в Синода царуваше гробищна тишина. Синодалните владици с някакво невъзмутимо равнодушие наблюдаваха неимоверно задъханите събития и сякаш съвсем не подозираха, че бурята може да удари не само държавата, но и Църквата. А когато тази революционна буря връхлетя, те забравиха клетвата си за вярност към императора, дадена над Кръста и Евангелието, предадоха го и побързаха да се закълнат във вярност на една шепа предатели, нарекли себе си "временно правителство".»

Всичко рухвало.

Топлият и животворен вътрешен Дух на Вярата по онова време се излива в тежкото великолепие на външните форми, замръзва в тях, а на Църквата й остават сили само да претърпи мъченичеството си.

И всичко се случило според Писанието:

" Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,... "(Откр. 3, 15 - 17).

Виждаме как съзнанието на народа било толкова манипулирано, вярата в Бога така отслабнала, че милиони хора приветствали и се радвали, когато на 2 март 1917 група предатели и изменници свалили от трона господаря-император Николай II.

Ето какво пише историкът Иван Солоневич:

"Спомням си онези  февруарски дни: раждането на нашата "велика безкръвна революция" - каква велика безмозъчност завладя страната. Стохилядни стада "напълно свободни граждани" се бутаха по булевардите на Петроград. Те бяха в пълен възторг, тези стада: свърши се с проклетото, кърваво самодържавие! Ако тогава някой им беше казал, че през следващите 30 години заради тези пияни дни на 1917-та те ще платят с десетки милиони човешки живота (само революцията и Гражданската война в Русия вземат 18 милиона жертви – б. пр.), с десетки години на глад и терор, с нови войни – граждански и световни, с опустошаването на половината Русия, тези опиянени хора щяха да сметнат този човек за напълно луд.

Та нали те смятаха себе си за интелигентни и умни: има си хас, двадесети век е век на прогреса  и културата, на трамваите, тоалетните с течаща вода, на социалистите-революционери, на социал-демократите, на всеобщото, равно, тайно и прочее гласуване и така нататък – и над всичко това безкрайното разпасано дърдорене на митинговите кресльовци... ».

Руското общество се оказало разцепено от демагози. Тогава Църквата е без патриарх, а разбеснялата се «общественост» вече не се страхувала от никого – нито от Бога, нито Царя.

А трябвало да се страхува. Защото всичко по-нататък се развило в пълно съответствие с Писанието:

"И предаде на плен крепостта им, а имането им в ръцете на враговете. Младежите им погинаха в огън. Свещениците им бяха избити с мечове и няма кой да оплаче вдовиците…»

Още в първите патриотарски дни на започващата Първа световна война през 1914 г. Ф. Винберг пише в дневника си:

"Вчера пътувах с файтон по Невски проспект. Заприказвах се с кочияша, за войната, естествено. Почти веднага той охлади моето войнствено настроение с една неочаквана фраза:

- Всичко това изглежда добре:  как се държат хората и се готвят да замерят врага с шапки. Но от тази война няма да излезе нищо добро... При днешната власт изобщо не бива да воюваме. Със сегашния цар нищо не може да излезе на добър край: нещастен е царят, и царстването му е нещастно. Днес народът няма нужда от такъв цар. Сега хората трябва да бъдат стегнати с желязна ръка, та само да пищят и да молят за милост. А пък царят иска с добро, с ласка и с любов да управлява. Та може ли този народ да разебер нещо от любов? Аз твърде уважавам Царя и ми е жал за него. Много ми е жал.  Душата му е направо херувимска. Истински християнска, чиста и светла като кристал. Но не е подходяща за нашето време и за нашия народ...».

- Откъде ти хрумна всичко това? - попитах го.

- У нас малко се четат свещените книжки, господарю, а в тях всичко пише и за всичко е дадено тълкувание."

 Превод: Любомир Чолаков

Бел. прев.

Какво може да се добави към всичко това?

Аналогиите с днешния ден са очевидни: просто през февруари 1917 г. Русия получава демокрация – с парламент, многопартийна система, всеобщо, равно, тайно и какво още там гласуване. И митинги. И протести. И омраза към «тиранията на монархията» (в днешен вариант – към "диктатурата" на Путин).

Тогава през октомври получава и комунизъм…

Днес вече знаем, че още отпреди 1905 г. тези процеси се финансират от група банкери от Уолстрийт начело с Якоб Шифт, а прочутият пломбиран вагон с Ленин и останалите от бандата му, които скоро ще се превърнат в най-свирепите палачи в историята на човечеството, е само епизод от многоходовата комбинация, координирана от Андрей Парвус (Израел Лазаревич Гелфанд) в Стокхолм. Знаем и, че Троцки, живял в Ню Йорк на издръжка на Якоб Шифт, се среща лично с американския президент Уудроу Уилсън непосредствено преди заминаването си за Русия. И на този фон вече можем да определим като съвсем закономерен един факт, който винаги е изглеждал странно за мнозина изследователи на тези процеси – САЩ са първата държава в света, признала дипломатически през 1922 г. комунистическото чудовище СССР, израснало като червена Годзила върху развалините на разрушената империя. А нали са можели просто да го блокират отвсякъде и да задушат още в люлката зараждащата се комунистическа диктатура? Е, да кажем на великата демокрация САЩ: БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА КОМУНИЗМА!

И ако се направи един кратък исторически паралел: рухването на монархията в Германия през 1918 г. и появата на демокрация скоро довеждат на власт Хитлер.

Неизбежен е въпросът: винаги и навсякъде ли демокрацията води до диктатура?

Темата явно предоставя изобилен материал за размисъл…

Работодателите дължат близо 1,9 млрд. лева на служителите си. Това става ясно от данни, събрани от Българската стопанска камара. Те са към края на 31 декември 2010 г., като в сравнение с предходната 2009 г. ръстът на задълженията към персонала е със 7 % повече или 126 млн. лева повече.

От стопанската камара са категорични, че през 2011 г., когато бъдат готови данните за нея, ще се забележи същата тенденция – на увеличаване на задълженията на работодателите към работниците им. Вероятно тенденцията ще се запази и през 2012 г. Все по-често се наблюдава и тенденцията предприятия, които не могат да плащат на работниците си, да им дават пари „в натура“ – т.е. от стоките, които произвеждат.

„Това е азбучна истина – когато има стагнация на икономиката, задълженията растат – и към другите фирми, и към персонала. Нараства и делът на сивата икономика“, категоричен бе Божидар Данев.

Държавата не плаща на фирмите,

фирмите не плащат на работниците си

Най-голямо закъснение на плащане към персонала има в строителството и свързаните с него отрасли. „Там, където има цялостно забавяне в сектора, има нарастване на задълженията и към персонала“, каза Данев. По думите му „всички трябва да приемем равномерно последствията от кризата – и бизнеса, и заетите в икономиката, и държавата. Когато държавата не си плаща, трябва да го усетят и тези, които са заети в икономиката. В крайна сметка, те избират тези, които управляват държавата“, заяви Божидар Данев.

По данни на БСК – през 2005 г. на един лев БВП са се падали по 1,58 лева задължения на фирмите.

България навлезе в кризата с деформираната структура на икономиката си и тези деформации все още не са преодолени. Затова задълженията ще продължават да растат, смята Божидар Данев. По думите му – положителната тенденция е, че намалява темпът на увеличаване на задълженията, но този положителен ефект се дължи на забавянето на икономическата активност.

Междуфирмената задлъжнялост непрекъснато расте, отчитат от БСК. 104,2 млрд. лева дължат фирмите помежду си, като ръстът от 2010 г. спрямо 2009 г. е 7,2 %. Нетните задължения на фирмите са скочили с 2,8 % – т.е. в края на 2010 г. са 48,4 млрд. лева. Данъчните задължения са 5 млрд. лева или с 13,6 % повече спрямо 2009 г.

Собственият капитал е близо 70 % по-нисък от

задълженията на фирмите

Задълженията към финансовите институции растат с 10 пъти по-малък темп за периода 2009/2010 г. спрямо 2007/2008 г. Това означава, че има инвестиционен страх в българския предприемач да може да реализира своите бизнес намерения, категоричен е Данев. При дългосрочните заеми се наблюдава 1 % ръст през 2010 г. спрямо 2009 г., а при краткорсрочните заеми – само с 5,8 %.

Държавата и общините и през 2010 г. продължиха да генерират междуфирмени задължения, но с по-малка степен в сравнение с 2009 г. В края на 2010 г. задълженията на държавата са 482 млн. лева към фирмите, което е генерирало около 2,1 % от междуфирмената задлъжнялост.

452 млн. лева са дълговете на държавата и общините

към фирмите към септември 2011 г.

„Ние отиваме вече към депресия, а не към рецесия“, категоричен е Божидар Данев. Той прогнозира намаляване на износа като фактор за икономически растеж. Тъй като световната икономика намалява своите обороти, започват дефлационни процеси и цените на изнасяните стоки и услуги се връщат към предишните си нива, коментира експертът. По думите му има много сериозна опасност за кредиторите, тъй като процедурите по несъстоятелност са не са добре уредени законово и се засилват случаите, в които несъстоятелността се обявява със задна дата, като по този начин кредиторите остават „с празни ръце“. През следващите години производствената дейност на предприятията няма да успеят да доведат до средства, с които да се покрият задълженията. Обезценяването на активите, които се дават като обезпеченията и цялостната декапитализация на предприятията, водят до опасност за стабилността на кредиторите, т.е. и на банковата система, категоричен е Божидар Данев.

От своя страна, зам.-председателят на БСК Камен Колев – България е на първо място по корпоративна задлъжнялост спрямо БВП. Приходите, от които се очаква да се върнат тези задължения, се оказват доста по-ниски от самите дългове. Приходите спрямо задълженията намаляват, което е показател за едни сериозни бъдещи трудности при погасяването на тези задължения“, допълни Колев.

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=835289

Снимка: sxc.hu

Докато пазарът на имоти на Земята преживява една от най-тежките си кризи през последните десетилетия, този на Луната продължава да привлича интереса на любителите на извънземни недвижимости.

По данни за Чешката новинарска агенция (CTK) специално в Чехия над 3 хил. купувачи са купили космически имоти с обща площ от над 12 кв. км. По-голямата част от тези имоти са на Луната и са били закупени преди Коледа.

Информацията е на Филип Райхарт, директор на Galactic Agency, която е лицензирана от американската компания Lunar Embassy (Лунно посолство) за продажбата на парцели на Луната, Марс и Венера.

По последна статистика само в Чехия са били продадени извънземни имоти с обща площ от близо 35 хил. акра (ок. 142 хил. дка). Най-голям интерес има към Луната, като чехите притежават 3700 акра на Марс и над 1000 акра на Венера.

Досега от американската компания Lunar Embassy са продали космически имоти на 3,5 млн. души, главно в САЩ, Русия и Израел.

През 2006 г. се появи информация за представителство на Лунното посолство и у нас, като парцелите тогава се продаваха за 40 лв. за акър (ок. 4 дка). Над 300 българи бяха закупили парцел дотогава, според публикация на Moon Daily. 

По данни на посолството акър земя на Луната, Меркурий, Венера и Марс с перфектна гледка към Земята се продава между 20 и 23 долара, към които се начисляват 1,5 долара еднократна космическа такса. В цената не влиза стойността на пратката.

От няколко години посолството продава лунни, марсиански и други извънземни интернет домейни от първо ниво с окончания .ln, .le, .lunar, .moon, .venus, .mars, .space и др. Цената за тях е 22 долара на година.

Не навсякъде обаче на търговията с лунни имоти се гледа с добро око. През 2005 г. китайските власти затвориха представителството на Лунното посолство в страната, тъй като определиха продажбата на лунни имоти за „измамна и нелегална“.

Израелските Военновъздушни сили (ВВС) са закупили лунен парцел от 500 000 кв.м. Сделката е сключена с компанията Crazy Shop, която работи в Израел по поръчение на американския бизнесмен Денис Хоуп, от който и започна търговията с лунната повърхност през 1980 г., съобщава “Маарив”.

„Трудно ми е да повярвам, че израелските ВВС наистина са възнамерявали да създадат база на Луната в близките години, но е възможно те да искат да си запазят тази възможност”, каза генералният директор на Crazy Shop Даниел Ярон.

Според него информацията, че израелци закупуват територия на друга планета, е предизвикала много антисемитски публикации, в които израелците са обвинявани в опит за колонизиране на Космоса, посочва NEWSru Israel.

Според ръководството на компанията Crazy Shop в процеса на реорганизация на базата данни е станало ясно, че Израел е един от най-големите собственици в света на лунна повърхност (на глава от населението). Над 15 000 израелци притежават парцели на повърхността на Луната. Голяма част от сделките за закупуване на лунна повърхност са сключени в края на 2006 г., след като НАСА съобщи за намеренията си да създаде населена с хора база на Луната.

След това за подобен план съобщи и Китай, а редица големи компании обявиха, че планират да строят хотели на Луната. Продажбата на парцели на Луната започна през 1980 г., когато американският бизнесмен Денис Хоуп се възползва от юридическа вратичка в Договора на ООН от 1967 г. за принципите на дейността на държавите при изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и останалите небесни тела.

Основавайки се на втория член от договора, в който се казва, че “Луната, както и останалите небесни тела не подлежат на национално присвояване нито чрез провъзгласяване на суверенитет на тях, нито чрез използването или окупацията им, нито с каквито и да са други средства”, Хоуп записа Луната на свое име и юридически стана неин единствен собственик. Освен Луната собственост на Хоуп са още осем планети от Слънчевата система.

05 януари 2012, 13:45 (обновена 05 януари 2012, 13:47) | Автор: Веско Павлов | Източник: LiveBiz

Вицепремиерът отклонява вниманието от своите гафове, смята председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян

• #livenewsbg Само в Livesport.bg: Дойдоха заместниците на Спас Делев: Сръбски мениджър доведе тийнейджъри от Каме... http://t.co/eZB2QeeJ (10/0/2012 22:41)
• #livenewsbg CES 2012: Parrot представи Ar.Drone 2.0: По време на CES 2012 Parrot представи нова версия на своя п... http://t.co/U95IxLh1 (10/0/2012 21:6)
• #livenewsbg LG представи 84-инчов 4K телевизор: Един от най-добрите телевизори в света. http://t.co/JWDr1xwd (10/0/2012 20:1)
• #livenewsbg „Булбанк“ отчита повече изтеглени пари тази Нова година: Празничните харчове около Коледа са скочили... http://t.co/M5LLP8Ke (10/0/2012 19:28)
• #livenewsbg HTC представи Titan II: Най-новият Windows Phone смартфон на HTC, Titan II, е първият Win... http://t.co/IFPFyU4e (10/0/2012 18:51)

Призивът на вицепремиера Симеон Дянков към банките да намалят лихвите по кредитите срещна мощния отпор на търговските банки. В необичайно остро изказване по адрес на Дянков днес по БНР председателят на Асоциацията на банките в България и шеф на „Уникредит Булбанк“ Левон Хампарцумян заяви, че като иска да намалява лихвите, държавата би могла да почне от единствената държавна банка – Българската банка за развитие.
 

От около две седмици насам Дянков непрекъснато припомня как в началото на мандата на ГЕРБ търговските банки му обещали да свалят лихвите по кредитите, ако държавата се погрижи да стабилизира кредитния рейтинг. Преди Нова година Дянков заяви, че тъй като това е вече факт, очаква сега и банките да изпълнят обещанието си. Онзи ден вицепримерът пак припомни това обстоятелство, като даже публично покани Асоциацията на банките в България на заседание на тристранката в края на януари.
 

Очевидно последното силно дразни банкерите, тъй като Хампарцумян го тълкува като опит за намеса на държавата в работата на банковата система.
 

"Мисля, че вече всички, които имат малко повече разум в главата, разбраха, че господин Дянков все пак не идва от Северна Корея, а от Америка. Той много добре знае, че нито може административно да управлява лихвите, нито може с тристранната комисия да реши какъвто и да е проблем, свързан с лихви, банки и т.н., защото устройството на държавата е друго. Но, разбира се, като нападне банките, отбива вниманието от себе си или от гафовете, които е направил", казва шефът на "Уникредит Булбанк".

"Държавата, включително г-н Дянков, има банка. Министърът на финансите е принципал на Банката за развитие и съвсем спокойно биха могли оттам да започнат с намаляването на лихвите. Но както виждате, не само че не са започнали, но няма и да го направят, защото пазарът не го позволява", завършва Хампарцумян.

"Аз не вярвам в катастрофалните сценарии за разпад на еврозоната и еврото. По-скоро ще се намерят пътищата за по-пълна интеграция на държавите, за по-добра финансова дисциплина. Начинът, по който това ще бъде направено, много трудно може да се предскаже. Съответно бизнес решенията трудно биха могли да се вземат когато има една такава въпросителна, обясни той.

Хубен Ненчев
Нещо се случи в държавата в началото на 2012, щом иначе сдържаният и общо взето неконфликтно настроен към правителството главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк и шеф на АББ Левон Хампарцумян си позволи остър тон към финансовия министър Симеон Дянков.
Преди дни Дянков почти в ултимативен тон предложи представители на търговските банки и БНБ да се срещнат с него до края на януари т.г., за да обсъдят и договорят възможности за поевтиняване на кредитите. Той обясни, че държавата си е свършила работата, като e осигурила финансова стабилност в страната, което довело до поевтиняване и на външното финансиране за трезорите с цели 2-3 пункта. "Сега е време банките да отговорят", отбеляза Симеон Дянков.
Хампарцумян отхвърли идеята за държавна намеса в ценовата политика на банките по активните им операции и най-вече в кредитирането. „...всички, които имат малко разум в главата си разбраха, че г-н Дянков все пак не идва от Северна Корея, а от Америка. Той много добре знае, че нито може административно да управлява лихвите, нито може с тристранната комисия да реши какъвто и да е проблем, свързан с лихви, банки и т.н., защото устройството на държавата е друго. Като напада банките, финансовият министър отбива вниманието от себе си или от гафовете, които е направил”, заключи Хампарцумян и остави всички, които го познават поне малко, с отворена уста заради политическите рискове, които поема с подобни крайни думи към изпълнителната власт. Банкерът зададе и резонен въпрос – защо на 100% държавната Българска Банка за развитие не е понижила цената на кредитирането, което разрешава?
Явно нещо в държавата се променя, защото и БНБ скромно замълча по въпроса трябва ли частните банки да получават от държавата указания по активните им операции.
Проблемът е, че и финансовият министър е наясно, че сами по себе си изпълнителните директори на частни търговски банки и членовете на техните бордове, не определят цената на кредитирането извън лимитите, спуснати от техните мажоритарни акционери. Собствениците искат всяка година определена печалба и рентабилност, която зависи най-вече от маржа - или ножицата, между цената на пасива и цената на актива. На тази база се определя и възвращаемостта на инвестициите в българската банкова система и възможността мениджърите да взимат заплата като такива. Ясно е че тук се взимат предвид не само сегашните рискове, но и бъдещите, а те поне за 2012 г. са много високи в Европа предвид кризата в еврозоната.
"Министърът на финансите е принципал на ББР и съвсем спокойно биха могли оттам да започнат с намаляването на лихвите. Но както виждате, не само че не са започнали, но няма и да го направят, защото пазарът не го позволява", заключи Хампарцумян. А и българската икономика е пред замръзване предвид ниските проценти на растеж – едва 1.5% ръст на годишна база за 2011 г срещу обещаните от Дянков 3.6% годишно.
Затова по-високата цена по привлечените средства и по отпуснатите кредити е естествена за България и определя убийствената и подигравателна оферта на банкера Хампарцумян, който предложи на министър Дянков занапред да «водим диалога за лихвите и през медиите...Г-н Дянков не е обсъждал засега с банките темата за понижаване на лихвите по кредитите, която представя в медиите».

Според по-умерения тон на изпълнителния директор на Прокредит банк Петър Славов пред в. «Класа» «търсенето на кредити не е вследствие от по-ниски лихви. Когато имахме кредитен бум, лихвите бяха почти същите като сега. В момента търсенето е свито, защото бизнесът се чувства несигурен и притеснен от бъдещето не само на световната, но и на българската икономика.
Вече е ясно и друго - макар бизнес климатът в промишлеността през декември 2011 г. да нараства с 2.1 пункта спрямо ноември, истинската производствена активност се оценява като намалена предвид увеличените запаси от готова продукция и очакванията за производството и заетите през първото тримесечие на 2012 г. са по-неблагоприятни в сравнение с изразените мнения през миналия месец.
Освен това съществено изискване на ЕС е и поддържането на стабилността на самите банки, независимо дали ще бъдат критикувани, че не са особено либерални в отпускането на кредити, твърди пък икономистът от Индъстри Уоч Георги Стоев. «Консервативното кредитиране трябва да се запази. Дори в такава тежка година банките увеличиха кредитите си към бизнеса, разбира се, с много по-слаби темпове в сравнение с пред кризисните нива. За разлика от кредита към домакинства, който се свива, бизнесът увеличава своята дългова експозиция към банковата система във времена, в които се съкращават работни места и има несигурност на пазарите, заключи още Георги Стоев пред агенция «Фокус».
Според шефът на държавната ББР Асен Ягодин банките не бива да рискуват своята висока капиталова адекватност – в Европа 9%, у нас - 17%, защото са заделени големи провизии за проблемните заеми.
Освен това Ягодин контрира де-факто Дянков като отбеляза, че «държавните ръководители трябва да знаят, че дори и да има лесен достъп до външно финансиране, не трябва да се изкушават и да пристъпват към необосновано големи дългови експозиции, за да могат да поддържат изкуствен стандарт, който не отговаря на икономическата реалност». А това е сигурен сигнал, че и политиката на УС на държавната ББР не се отличава съществено политиката на ОББ, Булбанк или ТБ Алианц България. Колкото до Симеон Дянков, макар и анонимно, банкерите имат едно предложение – да отговори защо когато можеше да вземе външни кредити без пари той похарчи трупаният близо 12 години фискален резерв, който сега, през ББР например, можеше да се влее в икономиката на ниска цена и да направи конкуренция на търговското финансиране на предприемачите.

  В българския народен календар 8 януари се отрежда за празник на бабите акушерки, които някога са били единствената родилна помощ, помагали са не само в мига на самото раждане, но и преди и след него. Те са знаели как да се изроди здраво дете, как може предварително да се определи полът му, как да се предпази от лоша орис.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена.
Сутринта на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода, слагат в нея босилек и здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръцете. Поливането се извършва в градината, за да се пресече всичко лошо, или на стълбите. При миенето бабата хвърля вода нагоре, колкото са капките, толкова са берекетът и здравето. Подскача нагоре, за да са пъргави децата.
Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка. Както тя е къпала децата, така и те нея къпят. Празникът завършва с изпращане на бабата акушерка и даване на дарове в знак на благодарност към нея. Осми януари се празнува и в чест на болестта по децата, която наричали „бабици“.
С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. датата на честването на Бабинден се измества по стар стил – от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ.

http://www.posredniknews.com

Имате избор: незаконен или законен бизнес с изчезващи видове

Незаконният бизнес с диви животни може би е най-доходната форма на нелегална търговия в света изобщо. Рядко хващат някого, а наказанията обикновено не са по-строги от глоба за неправилно паркиране.

Познатият като Ансън малайзиец Уонг Кенг Лианг (ръководещ един от най-големите синдикати за контрабанда на диви животни в света), който си призна престъпления, максималното наказание за които е 250 години затвор и глоба 12,5 милиона долара е осъден на 71 месеца във федерален затвор в САЩ (от които излежава 32 месеца в подобаващ лукс), 60 000 долара глоба и забрана да продава животни в САЩ три години след излизане на свобода. Невероятно тежко наказание! Добре поне, че не са го наградили.

Международната конвенция CITES (Convention on International Trade in Endangered Species) няма за цел да забрани търговията с диви животни и продукти, произведени от диви животни, а само я контролира или по-скоро регулира. Към тази конвенция, която е в сила от 1975г., са се присъединили повече от сто страни. За съжаление много от държавите, подписали конвенцията, я нарушават – например Аржентина, Индонезия, Испания, Тайланд и много бивши съветски републики, както и Русия. Освен това CITES сама създава подходящи условия за успешна контрабанда на животни (това, срещу което се бори) като допуска едно изключение (доста съществено) при търговията със защитени животни: екземплярите, отгледани от хора не получават същата защита като израсналите на свобода. Развъждането в плен може да отслаби натиска върху дивите популации и да задоволи донякъде международното търсене само в страни, където контролните органи са достатъчно силни, за да спрат нарушителите. Засега такива държави няма! На практика контрабандистите създават фалшиви фиктивни развъдници, а после претендират, че незаконно уловените животни и растения са били отгледани там. Търговците често подправят документите, за да изглежда че животните са размножавани след като са били уловени. Хванатите диви животни получават преправено родословно дърво. Фалшифицираната етикетировка на пратките с диви животни е разпространена практика. Със сертификат се удостоверява, че пратката не съдържа застрашени видове, а отговорността се поема от митничар, който изобщо не е компетентен в областта на зоологията. След това жестокото пътуване на малки и значителни по размери живи същества преминава през няколко етапа, прекъсвани от дълги престои, по време на които колебанията в температурата са много големи. Животните изтърпяват неописуеми мъки: често залепват човките на птиците и завързват крилата им към тялото. Според официалния доклад на природозащитния изследователски институт ЕIA се предполага, че три четвърти от всички птици умират по време на пътуването. Случва се животните да стоят дълго натъпкани едно до друго, да живеят в тъмни затворени сандъци или да линеят в малки кутии, да не получават достатъчно храна и вода, докато ги превозват на хиляди километри с кораб или самолет. Всички животни страдат и биват третирани по ужасен начин, като неодушевени стоки за износ, и много от тях загиват. Например невръстните човекоподобни маймуни, откъснати от майките си (за да се доберат до малкото, ловците обикновено убиват майката, а понякога дори цялото семейство или стадото) и подложени на мъчително пътуване, имат малки шансове за оцеляване. Предполагаемата смъртност сред тях е 70-90%.

Разрешените за износ растения и животни се пренасят заедно със скрити сред тях забранени растения и животни. Тоест има два паралелни канала за износ: или самостоятелно се изнасят защитени видове контрабандно, или те се пренасят скрити сред други стоки. Ако се атакува единият канал, живата стока се пренасочва към другия. А в случая дори няма и в малка степен успешно противодействие срещу явната контрабанда (единият канал). Неправителствените организации нямат достатъчно персонал. Секретариатът на CITES има само един служител, който следи за спазването на конвенцията. Програмата за контрол на престъпността срещу дивата природа към Интерпол също има един-единствен щатен служител. Малкото хора, занимаващи се с тези проблеми спокойно биват заплашвани, подкупвани или са изправени пред угрозата да бъдат изгонени от съответната страна, ако решат да реагират активно. Работещите в неправителствените организации (НПО) са много заети с експертни и финансови отчети, интервюта за пресата, пазарни проучвания, срещи със спонсори и плащания. Издаването на визи за тях зависи от същите онези служби, които те евентуално ще разследват, и ако някоя организация ядоса съответното правителство рискува да си навлече неприятности. Единственото, което правят защитниците на живата природа срещу контрабандата на защитени видове е да пишат доклади, които се четат от много други хора, които също нищо не правят. Безкрайното говорене очевидно не носи полза на никого. Трябват действия, а не думи. Защото, когато едната страна (престъпната) действа, а другата само говори е ясно кой ще има превес. При два канала за износ на защитени видове НПО нямат нито човешки, нито финансови, нито пожелателни ресурси за противодействие. За да се борим ефективно срещу износа на защитени видове, трябва да няма разрешени за износ растения и животни. Защото, ако могат да се изнасят незащитени все още видове, това ще доведе до тяхното критично намаляване и защита, съпроводено с пълното изчезване на защитените видове.

Анализите са безсмислени, ако не водят до действия и промяна. Действия за по-добро законодателство, без удобни изключения, за много по-строги наказания, които да се изпълняват.  Трябват не думи , а проекти, програми сред природата и едно ефективно използване на структурата на мрежовия маркетинг за разпространяване на безплатна информация за екологичната ситуация по света, за животинските и растителни видове, ползата от тях и защитата им и вредата, която бихме спечелили при изчезването на различни ключови за живата система организми.

Традиционни вярвания, базирани на невежество и суеверия обезлюдяват планетата. Типични примери са: за източване на жлъчка от хималайска мечка, използвана като традиционно лекарство, биват улавяни хиляди мечки; китайци търсят костите на тигри за приготвяне на лекарства, а пенисите им се смятат за афродизиак; човекът преследва нанду заради перата му, от които прави метлички за прах; в Чили и Аржентина използват делфините за стръв при лова на раци; на Соломоновите острови ловуват делфините заради техните зъби, от които се изработват гердани, използвани като част от зестрата на девойките при брачните церемонии.

Има ли смисъл от борба с нелегалния бизнес с животни, когато милиарди се печелят съвсем законно от избиването и унищожаването на хиляди животински и растителни видове. Става дума за далеч по-мащабния легален бизнес със незащитени и защитени видове, които могат да се изнасят само с разрешително. 13 356 588 живи животни и 30 309 815 части от животни са били изнесени легално от Югоизточна Азия през периода 2000-2007 година.

Няма нужда да се правим на фалшиви алтруисти, които ги интересува благоденствието на другите видове. Трябва да ги опазим заради самите себе си, защото ние губим от тяхното изчезване. 90% от животинските видове, живели някога на Земята са измрели, така че настоящата ситуация  не е нещо изключително, невиждано досега и не е от особено значение за самата природа, която уж се опитваме да съхраним – опазването им е от значение лично за нас, за нашето така наречено благоденствие.

Ние няма да унищожим планетата – не сме чак толкова значими. Тя има достатъчно ресурси да се самовъзстанови от много по-страшни катастрофи и го е правила. Ние просто ще унищожим собствената си жизнена среда, а с това и себе си, ако продължаваме с неуморимо упорство да следваме посоката на най-малкото съпротивление. Изборът е наш. Сами избираме пътя си!

Тържествата бяха отчасти помрачени от изострените отношения между френския президент Никола Саркози и лидера на Националния фронт Марин Ле Пен

Във Франция се провеждат празнични мероприятия, посветени на 600- годишнината от рождението на Жана Д’Арк, предава Би Би Си.

Националната героиня, в хода на Стогодишната война, повела френската войска и победила англичаните.

Тържествата бяха отчасти помрачени от изострените отношения между френския президент Никола Саркози и лидера на  Националния фронт Марин Ле Пен. Крайнодесният водач обвини държавния глава, че използва празника за своята предизборна кампания.