Христо Ботев

Биографични бележки Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

www.slovo.bg


Стихотворения:


Към брата си

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

 

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

 

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпалили душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

 

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

 

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

 

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий - плач народен!

 

Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

 

На прощаване в 1868 г.

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина -

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!

Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

черни чернеят за мене!...

Ах, мале - майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък... каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!

А ти, "га чуеш, майнольо,

че куршум пропей над село

и момци вече наскачат,

ти излез, майко - питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

"Нехранимайка излезе", -

но иди, майко, у дома

и с сърце сичко разкажи

на мойте братя невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват...

Ако ли, майко, не можеш

от милост и туй да сториш,

то "га се сберат момите

пред нази, майко, на хоро

и дойдат мойте връстници

и скръбно либе с другарки,

ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка -

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта си и пред дружина...

Тъжно щеш, майко, да гледаш

и на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене -

нейното, майко, и твойто!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади...

Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат -

силно да любят и мразят...

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк лични юнаци,

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо

и с саби-змии на кръстът,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни -

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо,

да чуй то сърце юнашко,

как тупа сърце, играе;

плачът му да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна...

Пък тогаз... майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина...

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

 

Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г. Публикувано е във в. "Дума" (1871 г.). Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж.

 

Хайдути
Баща и син

 

Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна - запея

песни юнашки, хайдушки,

песни за вехти войводи -

за Чавдар страшен хайдутин,

за Чавдар вехта войвода -

синът на Петка Страшника!

Да чуят моми и момци

по сборове и по седенки;

юнаци по планините,

и мъже в хладни механи:

какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българска майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

за тегло, дядо, сюрмашко,

и за свойте си кахъри,

кахъри, черни ядове!

Тъжно ми й, дядо, жално ми й,

ала засвири - не бой се, -

аз нося сърце юнашко,

глас имам меден загорски,

та‘ко ме никой не чуе,

песента ще се пронесе

по гори и по долища -

горите ще я поемат,

долища ще я повторят,

и тъгата ми ще мине,

тъгата, дядо, от сърце!

Пък който иска, та тегли -

тежко му нима ще кажа?

Юнакът тегло не търпи -

ала съм думал и думам:

Блазе му, който умее

за чест и воля да мъсти -

доброму добро да прави,

лошия с ножа по глава, -

пък ще си викна песента!

 

I

 

Кой не знай Чавдар войвода,

кой не е слушал за него?

Чорбаджия ли изедник,

или турските сердари?

Овчар ли по планината,

или пък клети сюрмаси!

Водил бе Чавдар дружина

тъкмо до двайсет години

и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци;

ала за клети сюрмаси

крило бе Чавдар войвода!

Затуй му пее песента

на Странджа баир гората,

на Ирин-Пирин тревата;

меден им кавал приглаша

от Цариграда до Сръбско

и с ясен ми глас жътварка

от Бяло море до Дунав -

по румелийски полета...

Един бе Чавдар войвода -

един на баща и майка,

един на вярна дружина;

мъничък майка остави,

глупав от татка отдели,

без сестра, Чавдар, без братец,

ни нийде някой роднина -

един сал вуйка изедник

и деветмина дружина!...

Хлапак дванайсетгодишен,

овчар го даде майка му,

по чужди врата да ходи,

на чужд хляб да се научи;

но стоя Чавдар, що стоя -

стоял ми й от ден до пладня!

И какво да ми спечели?

Голям армаган на майка -

тез тежки думи отровни:

"Що ме си, майко, продала

на чуждо село аргатин:

овци и кози да паса,

да ми се смеят хората

и да ми думат в очите:

да имам баща войвода

над толкозмина дружина,

три кази да е наплашил,

да владей Стара планина,

а аз при вуйча да седя -

при тоз сюрмашки изедник!

копилето му да бавя;

час по час да ме нахоква,

че съм се и аз увълчил,

че човек няма да стана,

а ще да гния в тъмница,

и ще ми капнат месата

на Кара баир на кола!...

Проклет бил човек вуйка ми!

Проклет е, майко - казвам ти,

не ща при него да седя,

копилето му да бавя

и крастите да му завръщам.

Яли ги свраки и псета!

При татка искам да ида,

при татка в Стара планина;

татко ми да ме научи

на к’ъвто иска занаят."

Зави се майка, замая -

камък и падна на сърце;

гледа си в очи Чавдара,

във очи черни, големи,

глади му глава къдрава

и ръда клета, та плаче.

Чавдар я плахо изгледа,

и с сълзи и той на очи,

майка си бърже попита:

"Кажи ми, мале, що плачеш?

Да не са татка хванали,

хванали или убили,

та ти си, мале, остала

сирота, гладна и жъдна?"...

Прегърна майка Чавдара,

в очи го черни целуна,

въздъхна, та му продума:

"За тебе плача, Чавдаре,

за тебе, дете хубаво,

писано още шарено:

ти ми си, синко, едничък,

едничък още мъничък,

а лоши думи хортуваш; -

как ще те майка прежали,

да идеш, синко, с татка си,

хайдутин като ще станеш!

Татко ти й снощи доходял,

за тебе, синко, да пита -

много ме й съдил и хокал,

що съм те, синко, пратила

при вуйча ти, а не при него -

да види и той, че има

хубаво дете юначе;

далеч ли да го проводи,

на книга да се изучи,

или хайдутин направи,

по планината да ходи.

Триста й заръци заръчал,

в неделя да те проводя

на хайдушкото сборище...

Ще идеш, синко Чавдаре,

едничко чедо на майка!

Ще идеш утре при него;

ала те клетва заклинам,

ако ти й мила майка ти,

да плачеш, синко, да искаш,

с дружина да те не води,

а да те далеч проводи,

на книга да се изучиш -

майци си писма да пишеш,

кога на гурбет отидеш..."

 

Рипна ми Чавдар от радост,

че при татка си ще иде,

страшни хайдути да види

на хайдушкото сборище;

а майка ядна, жалостна,

дете си мило прегърна

и... пак заръда, заплака!...

 

„Хайдути” е една от първите творби на Христо Ботев, създадена вероятно в Одеса и публикувана по-късно във в. „Дума на българските емигранти” (1871 г.). Останала е незавършена.

 

Патриот

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

 

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

 

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.

 

Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

 

Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в "Песни и стихотворения".

 

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

 

 

 

 

Дякон Васил Левски

 

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?

 

О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!

 

Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него... Със страшна сила.

 

Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!

 

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

 

Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

Моята молитва (В това стихотворение, Ботев видимо застава срещу измислицата "Юдео - Християнство" и срещу приемането на така наречения "Стар Завет" или Библия за наша книга и срещу лицемерните псевдихристияни и продажни попове, които са учили както и днес газения народ на "смирение" пред безскрупулния враг... От автора на блога.)

"Благословен бог наш..."

 

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

 

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

 

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

 

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

 

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

 

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

 

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

 

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

 

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

 

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

 

Не са ли тези стихотворения много актуални и днес, ако се замислим и огледаме около нас, БЪЛГАРИ?!
Не ни ли управляват и днес тези за които Ботев пише особено в "Елегия" и "Патриот"?

Драги приятели, от няколко дни говорим и сме съпричастни към една трагедия

4-годишното ангелче Гергана издъхва на Бъдни вечер, в следствие на лекарско безхаберие!!! Няма да повтарям останалите приятели в блога, които писаха за това. Ясно е, чия е вината – на този, който е взел решението за интервенцията. Коментирахме доста и ще продължаваме!

За съжаление, това не е първият и последен случай. Преди около месец, в Горна Оряховица почина едно бебе. Покриха се нещата, с вяла лъжа, че детето е било родено мъртво.

Какви са изводите от тези два случая?

1. Масово лекарите те гледат в ръцете, с какво ще ги „почерпиш”.
2. Болниците са търговски дружества и чакат пари, а не се интересуват от хората.
3. Липсва всякаква наказуемост за некадърници и небрежно отношение.

И като за капак на всичко, въпросните докторя, минават само с извинения, нямат срам, нямат съвест!!!

Не им дреме просто. Най-лесно е да изпишеш скъпи лекарства или да теглиш скалпела! А призванието, а хуманността – Къде са?

Да питам аз сега, къде е сега тоя миндил Маджунов???

"Дръжте й крачетата да не ми нацапа престилката... Кажете на това дете да не мърда"- това са думите му по време на интервенциятя!!!

Мръсна докторска гадино!!! Така ли се говори за мъничко детенце??? А твоето отроче къде е, ААА? Така ли му говориш???

Бил светило...? Да бе! От такова светило като тоя, щях да се приключа с химиотерапия преди 4 години. Изписа ми лекарства, като за милионери, преди това сто пъти смени диагнозата и накрая от лекарствата се разболях още повече! Добре, че се намери лекар на 83 години, от старата генерация, да ми помогне! Думите му бяха: „Боже, кой ти е дал това? Това си е убийство!!!”

Убиец е и „светилото” Маджунов! Убиец, който трябва да си получи присъдата незабавно! Ако тази гадина не бъде осъдена, заслужава, да бъде изкаран в центъра на София и както правят в Иран, да бъде линчуван от хората!

Не може и те трябва да се измъква нито в чужбина, нито на Луната, нито никъде!

Не искам да подхващам темата за здравната ни система като цяло, защото всички знаем, че НЕ знаем къде отиват парите ни! Но е време за промяна!

Продължавам да си питам:

Къде е родната полиция?

Къде е родния съд?

Къде е здравият министър, който все още мълчи за епидемията от хепатит в Стара Загора?

Къде е държавата изобщо?

До кога ще продължава този геноцид???

Нека това мъничко същество, почива в мир и бъде последното, починало от лекарска ръка!

ЕТО НЯКОЛКО ПОЛЕЗНИ ЛИНКА НА СЪЩАТА ТЕМА:
vishnichka.blog.bg/politika/2011/01/06/do-moderatorite-molia-da-svalite-nakazanieto-ot-alexalex-blo.662575

makont.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/05/zashtoto-sym-biasna-zashtoto-sym-bezsilna-da-promenia-neshto.662237

djgator.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/05/koga-shte-izlekuvat-zdraveopazvaneto-u-nas.662347

vishnichka.blog.bg/politika/2011/01/06/do-moderatorite-molia-da-svalite-nakazanieto-ot-alexalex-blo.662575

alexalex.blog.bg/tq-i-toi/2011/01/06/madjunov-spa-li-spokoino-tazi-nosht.662561

alexalex.blog.bg/tq-i-toi/2011/01/06/viarvam.662680

 katana.blog.bg/politika/2011/01/05/ako-lekarite-biaha-teroristi.662112

dolsineq.blog.bg/tq-i-toi/2011/01/05/do-komisiiata-kushlev-oshte-edno-otvoreno-pismo-dokato-horat.662443

pevg.blog.bg/politika/2011/01/05/smyrtta-na-hipokrat.662467

andrei.blog.bg/politika/2011/01/05/za-dolniiat-cinik-milan-milanov-i-lekarskiiat-syiuz-kato-obr.662068

waterway.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/06/ti-kakvo-si-pojela-v-polunosht.662583

4aiotgluhar4e.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/04/kolko-struva-edin-detski-jivot.661761

vmir.blog.bg/politika/2011/01/06/madjunov-spa-li-spokoino-tazi-nosht.662565

blogena.blog.bg/drugi/2011/01/06/dokazano-opasen.662592

boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/05/lekarskata-ubogost-ubiva-v-bylgariia.662305

ТОЗИ ИЗРОД СЕ ГАРВИ С ДЕЦА, НЕ ГИ ЛЕКУВА!!!
ЕТО ДОКАЗАТЕЛСТВО:

society.actualno.com/news_330510.html


Преди няколко години Бойка Георгиева изживява един от най-големите си кошмари. Едната от близначките й се разболява от грип. Детето, което тогава е на година и половина, е изпратено в ИСУЛ със съмнения за гноен отит и попада в ръцете на същия доктор.



Той веднага извършва манипулация, в която почиства ушичките на детето. Всичко това, съпътствано от силна болка, която изпитва малката Владимира, тъй като лекарят пробива двете й тъпанчета.

По време на процедурата майката е озадачена от отношението на специалиста: "Най-много ми направи впечатление, като ми каза: "Дръжте й крачетата да не ми нацапа престилката… Кажете на това дете да не мърда". "Бях прекалено уплашена от писъците и погледите на хората пред кабинета", разказва Бойка.

Тя пита за евентуални последващи ефекти от т. нар. парацентеза, но лекарят я успокоява и я изпраща вкъщи.

Същата вечер обаче дъщеричката й вдига 41 градуса температура. Тя води дъщеря си в Първа градска болница, където екип от лекари буквално се бори за живота й. Там експертите заключват, че детето не е имало възпаление на ушите и направената й манипулация не е била необходима. Казват още, че дори и да е наложителна, при толкова малки пациенти тя се прави под пълна упойка, тъй като е изключително болезнена.

Всичко приключва благополучно, но детето продължава да страда в следващите години, защото лекарят е отстранил голяма част от тъпанчетата му и то получава непрестанни възпаления. По-късно детето е оперирано - отново в ИСУЛ, където други експерти слагат край на страданията му.

След преживяния кошмар Бойка Георгиева е категорична, че д-р Маджунов трябва да поеме отговорност.


mikino.blog.bg

Какво е нужно?
Вземи 12 пълни месеца,
като внимаваш да са абсолютно чисти от минали спомени
за горчивина, злоба, завист и ревност.  

Почисти ги от полепналата по тях омраза,
премахни всички петна от дребнавост
и ги употреби така чисти и нови,
като току що излезли от огромния склад на времето.  

Раздели всеки месец на равни части
в зависимост от продължителността му ?
на 30 или 31, а февруари на 28.  

Не се опитвай да правиш цялата порция наведнъж
(мнозина така похабяват всичко!). 

Приготвяй само по един ден, прилагайки следната схема:  

Постави в Деня: 

12 части Вяра

11 части Търпение

10 части Смелост

9 части Труд

(не пропускай тази част, без него ще се развали вкуса на всичко!)

8 части Надежда

7 части Преданост

6 части Щедрост

5 части Доброта

4 части Почивка

(и без нея не може, тя е като солта на всяко ястие!)

3 части Молитва

2 части Размишление

и накрая...

1 част добре обмислено Решение

 Излей в цялата смес много Любов и примеси с Енергия.

Приготви всичко с Горещо сърце.

Гарнирай с Усмивка и Радост.

Накрая сервирай с Добро настроение...

 Ефектът на рецептата ще усетиш веднага!

Успех!

 * * *

Резултат след консумация:

12 месеца Щастие

52 седмици Любов

365 дни Успехи

8760 часа Здраве

525600 минути Късмет

31536000 секунди Радост

estrellla.blog.bg

(Описаната руска политическа картинка важи с пълна сила и за България)
Че генерал Ачалов е подал заявка за провеждане митинг на десантчиците, узнах отдавна и се зарадвах. Но вчера прочетох в интернет, че към това добро начинание са се присламчили Квачков и Екишев, представяйки се за главни организатори, и ми стана тъжно на сърцето, в предчувствие за голяма беда. И за да не се повторят събитията от 93-та г. когато руснаци тръгнаха на заколение, водени от провокаторите Руцки и Хасбулат, аз просто съм задължен да разкажа на всички руски хора за нашия разговор с Квачков, от преди две години, макар че за това вече писах в коментарите, в Живата Книга. На първо място, тази публикация трябва да прочетат десантчиците, понеже тях се опитват да ги оглавят вълци, преоблечени в "православно-патриотични" кожи.


Пиша за тези неща с молитва пред Светите икони и за всяка дума ще отговарям пред Бога.

Господи, благослови!


В терминологията на политолозите има такова понятие: - канализация на обществените процеси. С цел да се установи пълен контрол над обществото и да се управлява то, при всякакви смени на политическите насоки (вектори), истинските му властелини, скрити от любопитни очи, предполагайки възможните обществени настроения и стремежи, предварително бетонират подходящ канал, като създават партия или обществено движение, и подготвят нужните лидери. И всичко това се прави "за удобството" на електората, или - народа... Така на електората не се налага нищо да създава и да регистрира. – Всичко предварително е приготвено и за електората остава само да се влее под знамената и да тръгне след новия "спасител" на нацията (новата измамна надежда на лъгания, ограбван и планомерно унищожаван народ).
Това се отнася и за опозиционните партии. Та в случай на сваляне, на поредния провален или разобличен режим или управляваща партия, и вземането властта от опозицията, задкулисните манипулатори на общественото съзнание, винаги да си остават на власт.
Те подготвят лидерите на опозицията, години предварително, и ги крият, както комарджията крие козовете в ръкава си. Но на опозиционния лидер следва да се придаде и имидж на репресиран от предишната власт - "страдалец за народа и за правдата". А за да минава и за "Нелсън Мандела", е добре и да е минал през затвора или ареста. Знаейки това, аз вече отдавна предполагах, че когато руският народ накрая се умори от лъжите и зажелае силна ръка, за тази роля на "народен вожд" готвят Квачков.

За да се изчисли това, не се изискваше много труд, понеже работата на спец. службите, осигуряващи тази операция, беше достатъчно недодялана...
Странното "покушение срещу Чубайс" веднага предизвика в мен множество въпроси. Разработчиците на спец-операцията от ГРУ не можаха да прострелят с калашник бронираната лимузина, а за такава провалена "операция" в миналото биха ги предали на трибунал. (Как добре го каза адвокатът за десантчика, обвинен в неуспешно покушение: – "Обвинението към моя клиент, в неизпълнение на поставената задача, е клевета срещу нашите доблестни Въздушно-десантни войски!")
Е, ако Квачков не е стрелял по него, както твърдят адвокатите, за какво тогава става въпрос? И кое тогава му дава право да се представя за национален герой и лидер?
Недоумение предизвикваше и самото му съседство по вила, с Чубайс. Мисля, че всеки здравомислещ човек разбира, че такива хора, като Чубайс, случайни съседи нямат.
И самата му история, прекомерната му политическа активност, съмнителното обкържение, подсилваха лошите предположения за него.
Странна беше и предизборната му кампания. Какво значи в съвременна Русия, да регистрираш за кандидат депутат - бивш затворник, затворен за покушение срещу Чубайс(!), когато в същото време отказват на хора с кристална репутация?!
А прослувутото му Опълчение?
Опълчение се наричат въоръжени народни чети, и мобилизацията му предполага незабавно раздаване на оръжие в ръцете на населението. В противен случай, това си е уловка за наивните руски доброволци, за да бъдат заведени на отчет (от спец.службите!).
Но даже и такива несъответствия в неговата "легенда" не заостряха вниманието на лековерните руснаци. И не дай Боже, на вълната протеста, той да стане новият "спасител на нацията" и поредният елцинов "наследник".
Този сюжет не е толкова сюрреалистичен, както може да изглежда от пръв поглед, ако се вземе под внимание съседството на Квачков с вилата на Чубайс, където въпросът за поставянето на трона, на подполковника се е и решавал.
Но понеже животът ме научи, спешни изводи в никакъв случай да не правя за човек, и преди да го погледна в очите, да не съдя, – оставих всичките мои недоумения, на Господа, знаейки, че ако е такава волята му, Той ще ми уреди и среща с Квачков.
Така и стана. По време на поредното ми пристигане в Москва, година-две след като в разговор с един мой познат - бивш десантчик, стана дума за Квачков, той обеща да ми уреди среща с него.
Като пристигнах в дома му, там бяха, освен Квачков и жена му, още неколко човека, сред които, както впоследствие се изясни по снимките, беше и Екишев. (Но никого от присъстващите, Квачков, незнам защо, не представи. Но според физиономиите им, всичките до един бяха евреи.)
Веднага се почувства някакво напрежение, което не спадна, както обикновено се случва, около масата, около която веднага седнахме. На нас въобще не ни обръщаха внимание, и с показна сериозност обсъждаха някакви свои важни дела. Чувстваше се, че тук играят "щаба на Смолни" от 17-година, с което се стараеха да предизвикат впечатлението ни. (Квачков задочно познаваше мен и негативното ми отношение към най-близките му съратници - семейство Миронови.)
Всичко това изглеждаше странно, понеже ние бяхме поканени на запознаване и разговор, а масата, по всичко изглеждаше, бе подредена специално за нас, а нас, като че съвсем ни забравиха. Аз мълчах, чакайки кога ще ме заговорят. Накрая Квачков ме попита:
– Е, с какво се занимавате вие там на Атон?
– Суета, – отвърнах, – строеж.
И веднага се впусна: "Все строите!.. Златни куполи!.." – и така неколко минути "разобличения" в този дух.
През цялото време седех, мълчейки, докато не чух: А Патриархът ви, въобще, е педерас!"
– Стой, – казах, – нима е вярно? Вие, човек от спецслужбите, не говорите току така, без да имате доказателства. Къде са те?
– Какви доказателстав. Нима и така не му личи?
Но ти момче, – казах, – съвсем му отпусна края. А ако на мен ми се стори, че ти приличаш на педал, мога ли да казвам това на всички, подред. Как смееш тези свои мисли за Светейшия Патриарх да произнасщх на глас, без да имаш никакви доказателства?
След което имахме остър разговор, ид за да го продължим, минахме в отделна стая. В резултат, нервите на Квачков не издържаха, и той каза буквално следващата фраза:
– Нищо, ще дойдем на власт и на всички улични лампи вие поповете ще висите.
– Ето, че Господ показа истинското ти лице – отговорих.
След което казах на наизлезлите от кухнята, поради нашия гърмогласен разговор, негови еврейски съратници, кои са те... Изразих и съчувствие на смутената жена на Квачков (единствената рускиня, сред тях, ако не греша), и я посъветвах, заради спасението на душата и, да оставя Квачков и да бяга от този (еврейски) кагал...
Йорданските опълченци и самият им предводител, не очаквали такова нещо, стоеха мълчейки.
След което, ние с моя спътник, се облякохме и си тръгнахме. Вярно, докато завързвах обувките си, напрягах ума си, с какво ще се браня, ако насъскат кавказката овчарка.
И чак след като затворихме вратата зад себе си, иззад нея се чу пискливия квачков вик: "Поп - конски лоб"! ("Поп-толоконный лоб!").
Искаше ми се да ритна по вратата, но видях слизащата по стълбите жена, се въздържах. Нали съм монах, все пак...
Ето такъв беше нашият "православно-патриотичен" разговор.
И на къде ще поведе руския народ, този "вожд", по-нататък съдете сами. А че нас "поповете" ще ни прекарат през ешафорда, това вече зная... Руснаци, бъдете бдителни!

  2 ноември 2010 г. http://m-athanasios.livejournal.com/12063.html
........

превод от руски

grigorsimov.blog.bg

За значението на етнонима българи са правени много спекулации. Една група изследователи смятат, че идва от Волга, други твърдят, че е обяснимо с туркото буламак ( буламач), т.е. смесени хора. Разбира се подобни твърдения не могат да се нарекат сериозни. Хидронимът Волга се появява векове след като римляни, гърци, германи и др. споменават дедите ни. Да се търси етимология с помощта на тюркски език няма никаква логика защото няколко антропологически изследвания доказаха, че ние сме стар европейски народ. От това следва, че трябва да търсим обяснение на името българи в речиците на палеобалканските етноси. Там то ще бъде намерено лесно.

 

В една от работите си Ариан разказва за походът на Александър Велики срещу персийският владетел Дарий.  В армията на  македонският пълководец влизат тракийски племена – агрияни, пеони, одриси...бива споменат и народът балакрии. Явно това са били траки, обитаващи планината Балакрос ( Беласица), чието име притежава значението светла, сияйна.



До XIX-ти век никой учен не обръща внимание на контингента от балакрии, но след освобождението на България през 1878 г. редица изследоваели се заеха ожесточено да обясняват, че балакрии било грешка, не ставало дума за племе, а за лично име Балакрий, или Балагрий. Може би са се поуплашили, да не би някой да се досети, че балакрии може да е преиначеното балкарии-балгарии-българи. За определени хора бе светотатство да се признае, че през първото хилядолетие преди Христа е съществувал тракийски етноним българи, предаван като балакрии/балагрии от старите летописци.

 

Случаи на метатеза се наблюдават редовно в древността. Тракиецът Орол е познат и като Олор, Залмоксис пък е записан и като Замолксис...няма никаква пречка балакрии, да не е балкарии, балгарии, българи. Да видим обаче дали има и други свидетелства за съществуването на етноним българи в Античността. Птолемей споменава, че в земите на мизите наречени по-късно българи съществува град Балкея / Балгея, от чието име нашите траколози бягат като дявол от тамян...защо ли? Изследователите тълкуващи значението на етнонима българи не благоволяват да споменат древните селища Баргасус, Баргуле, а също и личните имена Бологес, Балагрий, Барга/Балга, Баргус/Балгус, тракийският теоним Блегур. Укриване на данни не е научен метод, недопустимо е да се укриват сведения само защото са в противоречие с нечии неиздържани теории.

 

Учените ни обикновено премълчават и съществуването на  обитавалите Черноморските степи скитски народи наречени Белгии. ( Помпоний Мела, Свеотописание- III.5.36). Точно в същите земи, около пет века след Мела Йордан поставя българите ( De Origine Actibusque Getarum V-33). Дали ще е случайност? Интересен факт е това, че в земите на скитските белги са живели и мизите, наречени още българи. Отново случайност?

 

В Ирландските предания се разказва да древен и силен народ – болгите, наречени още белги. Техните стари селища били в Тракия и Скития ( където живеят белгиите на П. Мела). Болгите дошли на няколко вълни на Британските острови, облагородили земята, създали закони и премахнали лъжата и измамата ( S. McAlister, “Lebor Gabala Erenn”, Irish Texts Society, Dublin, 1941, part 4). Като царе на болгите в “Lebor Gabala Erenn” са посочени Умор, Гостен, Ган, Дела... Имената на болгските благороднициУмор и Гостен отговарят прекрасно на имената на старобългарските владетели Умор и Гостун ( явно династични имена),  а Ган и Дела са си нашите Ганьо и Дельо. Какъв е шансът това да е случайност?

 

Друго доказателство за зръзката на болгите с българите е факта, че по монетите на болгите/белгите има особени знаци. IYI няма нужда от коментар нали? Делата на болгите в Ирландия, Британия и Галия ще бъдат засегнати в друг постинг, нека сега обърнем внимание на значението на името българи.

http://www.celticcoins.ca/record.php?coin_id=612025

 

 

 

Стана ясно, че още през първото хилядолетие преди Христа, племена наречени болги / белги са обитавали Тракия и Скития. Това ни кара да потърсим смисъла на етнонима българи в палеобалканските езици. Тълкувайки значението на тракийските теоними В. Георгиев споменава древното божество Блегур ( Зевс Блекурос) и свързва името му с гръцкото прилагателно флегурос- огнен, сияен, пламтящ. Т.е. според нашият езиковед тракийската дума за светъл, сияен, огнен, пламтящ е блегур, но по една, или друга причина блегур отсъства в речника на тракийските думи...

 

Отново Георгиев прави тълкуване на тракийското лично име Бологес ( Вологес), свърза го с понятия за светлина...и отново нито поставя извлечената дума в речника, нито посочва паралелите с нашия език, а такива има. Блегур и Бологес, балакрии, белгии са свързани с нашата дума благ, чието най-древно значение е светъл, сияен. Сродни на благ-светъл са латвийската балганс – светъл, санскритската барга/балга- сияние, латинската fulgeo- светя, староирландските болг-благороден, мъдър, боилсг-сияние, пеласгийската балиос – бял, светъл, сияен, тракийската бел-бял...

 

Ето това е истинското значение на Българин -сияен, благороден, мъдър. Не буламач, не размирник, не строител на кули, а благородник, светъл човек. Дедите ни напълно заслужават това название защото от техните среди произлизат светли личности като Орфей, Залмоксис, Евмолп, да не забравяме и ктистите –чистите тракийски монаси. Херодот не случайно нарича гетите най-праведният тракийски народ. Духовната чистота и нравствена сила на предците ни е била добре известна в древността. Болгите са били първите благородници на Ирландия, създали са закони за местното население и са прогонили лъжата и измамата. Ето затова на староирландски болг означава благороден, мъдър...В унгарският език пък полгар е гражданин, т.е. цивилизован, културен човек.

 

Борбата между силите на доброто и злото е вечна, тя никога няма да престане. Противоположностите винаги ще са в конфликт, тъмнината ще се опитва да покрие всичко със студената си сянка, но светлината ще си пробива път и ще спасява живота отново и отново. Както при първичните елементи на природата, така и при хората съществуват контрасти. Едни избират пътят на бездушието и безличието, стават крадци, хулители и присмехулници. Други вземат на плещите си огромно бреме, спасяват, помагат и даряват любов. Следващите доброто поемат по стръмен и трънлив път, изпълнен с много премеждия и болка. Те биват гонени, хулени, бити, горени на клада, но побеждават мъчителите си и сливайки се с божественото получават възхищението и преклонението на милионите пробудени.

 

Ние българите сме светъл народ, който се е славел със своята справедливост. В нас е заложена упорита непримиримост към злото, което погубва душите на хората. Ние сме вечните бунтари и будители, тези които разкъсват черната завеса на лъжите. Напълно естествено е, че точно тези качества са ни превърнали в мишена за силите на тъмнината.Тези, които й служеха се постараха да омърсят името българи и успяха да заблудят мнозина. За да почетем предците си трябва да извадим наяве истината за тях. Потомците на светлината не трябва да тънат в забвение!

 

sparotok.blog.bg

Когато чуе за светски коктейл, човекът от голямото нищо си представя едни светски люде с принос в обществения живот. Започва да си фантазира и за блясъка, и за обстановката, и за хората, и най-вече за "шведската маса". Когато този същия човек от нищото пък бъде и поканен на такъв коктейл, направо му се подкосяват краката и му идва да си изяде вносните китайски обувки, струващи по-евтино от чифт галоши. И една голяма завист му стяга душата, сърцето и гърлото, щом се сети за крокодилските обувки на пазарджишкия батман, дето стрували хиляди. И му идва една мръсотия в главата от рода на:
- А бе той или свирка е направил на крокодила, или е заел позиция "партер", за да се сдобие с тези обувки.
Душевно изтерзания човек от нищото не е далече от истината за крокодила, само че той е в човешка форма и освен че ходи на два крака, ами е и доста чепат.
Обаче  какво? Човекът с голямо учудване разбира, че е попаднал в една градска тоалетна, която само е парфюмирана обилно с вносен френски одеколон.
- Леле, къде съм попаднал! - се хваща за главата нещастника, когато чува как певицата Х е преспала с мъжете на свои десет колежки, а футболиста У е бил пребит от бой защото изчукал силиконката на боксьора С...
- Бе, мамка им пачаври и педали! Те като си разказват за насраните гащи, "светски коктейл" ли го наричат?" - се пита човекът от нищото и със силен бяг напуска лъскавия свят на разврата и човешкия позор.
Влиза с трясък в кварталната кръчма, поръчва си една "пещерска", запалва от безбандеролните", вдишва дълбоко дима и си казва:
- Ето, този е моя свят!

kabuli.blog.bg

Business Post

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан.

Празникът Йордановден е известен още и под имената Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря.  На трапезата отново подобно на Бъдни вечер се поставят само постни храни: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето.

С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника "небето се отваря"" и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

На Йордановден, според народните обичай,  сутринта чисто момиче измивало на реката домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпвали, за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си за здраве. Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците. В Родопите през този ден 5-6 мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ""ха-а-с-с-а"", с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските.

Днес имен ден имат: Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.

Честито на именниците!

Илия Минев - живот, загубен за България  
Статията е видяна 2363 пъти Размер на шрифта:

Порутеният роден дом на Илия Минев

Георги Колев

Илия Минев излежава общо 33 години в българските комунистически затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света. След него се нарежда южноафриканецът и Нобелов лауреат за мир Нелсън Мандела. За разлика от Мандела, Илия Минев умира на 83-годишна възраст в мизерия и самота. На 6 януари 2010 година ще се навършат 10 години от смъртта му.

Илия Минев е роден на 5 декември 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември) в заможно, земевладелско семейство. През 1930 г. учи в мъжката гимназия в Пазарджик, но не завършва там, а се мести във Френския колеж в Пловдив, където получава средното си образование. Следва химия и лозарство в Тулуза, където се запознава с Франсоа Митеран. Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на СБНЛ, същевременно завеждащ отдел "Външно-политически" и водач на легиона в Пазарджик. На 10 септември 1944 година е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите - "оказва системна съпротива на комунистическата партия". Държавният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се "разминава" с 25 години затвор. С кратки промеждутъци прекарва там чак до 1978 година. През 1975 година по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8 години.

Този период е прекарал във всички затвори на страната - най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Пускат го няколко пъти под домашен арест в гр. Септември. На 16 януари 1988 година в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), като той става първи негов председател.

Умира в нищета на 6 януари 2000 г.

Когато отидох в град Септември да събера материал за Илия Минев, разбрах, че в общината не разполагат с такъв.

Няма останали живи близки в града, а къщата, в която е живял, няма входна врата, разбита е, всичко вътре е счупено. На стената в едната стая стои залепен плакат на СДС. Мненията и историите, които ще представя, получих от двама граждани на гр. Септември: бившия кмет Янка Кметска и неговия приятел, още от преди 9 ноември, Георги Караиванов. Първата го познава от последите му години, през които той много пъти посещава кабинета й, като според нея, той не е търсел съдействие, а просто е имал нужда да си поговори с някой, защото се е чувствал много самотен след смъртта на жена му. Другият ми източник е радиотехник и се запознава с бай Илия, както всички го наричат, покрай проблемите му, които има с настройките на радиопредавателя си. Сривът на късите вълни, който често се случва, го кара да си мисли, че умишлено заглушават любимите му Свободна Европа и ВВС Лондон.

И двамата ми събеседници са единодушни, че Илия Минев се е променил коренно след смъртта на втората му жена - Ангелина. Тя е била изключително интелигентна и блага жена, която му е била голяма опора. След това той просто се е сринал физически и психически. Илия Минев е имал чепат характер и е недолюбван от съседите си не по политически причини, а в чисто човешки план.

С г-жа Кметска Илия Минев е обсъждал най-вече политиката. Тя си спомня, че в последните си години той е твърдял, че единствената идеология, която остава вечно вярна и подходяща за България, е християнството със своите добродетели. Той е бил разочарован от случилото се след 1989 и е казвал, че това, което борците срещу комунизма са си представяли, не се е получило. Тя го кани няколко пъти да си смени местожителството и да стане гражданин на Септември, за да може да назначи общински хора, които да се грижат за него. Илия Минеев отказва, защото за него е било изключително престижно да е гражданин на София и да има жилище там. Упорито отказва да получава помощи, защото това е било под достойнството му.

Според Янка Кметска, много политици са използвали името му и това, че са се срещали с него, за да получат политически дивиденти. Единственият, който се е грижел за него, е Константин Тренчев, като всеки месец му е помагал финансово.

Интересна случка е, че когато Митеран посещава България през януари 1989, той предварително е заявил присъствие на откриването на паметник на Алфонс де Ламартин в село Ветрен, което се намира на десетина километра от Септември. Когато тогавашните български власти разбират за това намерение на френския президент, те, страхувайки се от среща между него и Илия Минев, не му позволяват да отиде.

Георги Караиванов познава Илия Минев като изключително предпазлив и мнителен човек. Спомня си как при обикновени разговори на улицата той постоянно гледа през рамо, съмнявайки се да не е следен. Илия Минев е останал дълбоко разочарован от факта, че никога реално той не е получил трибуна, да изкаже вижданията си, въпреки че е бил добър оратор. Единственият път, когато се изказва публично, е на 17 ноември 1989. Тогава на един митинг в Пазарджик тълпата започва да скандира името му, той взима думата, а Георги Спасов прави неуспешен опит да го спре.

По това време жена му заболява от рядка болест на очите и се нуждае от спешно лечение в чужбина. Възможните варианти са два - Одеса или Чикаго.

Тогава общността на българските бежанци в Чикаго ги кани на техни разноски и двамата заминават за няколко месеца в САЩ. Според Георги Караиванов това е бил много интелигентен начин да се елеминира Илия Минев от политическата сцена, като подозира, че всъщност е имало внедрени хора от ДС сред нашите емигранти. Това се случва в началото на 1990 г. По този начин Илия Минев се отдалечава от събитията в много повратен момент и след завръщането си повече никога не е допуснат до демократичния елит.

СДС го отхвърлят, като даже на един митинг през същата година, пред "Ал. Невски" Чавдар Кюранов не му дава да се качи на сцената. Друго от лицата, които бяха на преден план от демократичният преход в началото на 90-те години - Румен Воденичаров, се опитва да бъде близък до Илия Минеев. Той обаче не го допуска много близо до себе си, защото се съмнява, че той е от ДС и се опитва да го измести от председателското място на НДЗПЧ.

От всичките мнения, които събрах, мога да обобщя, че бай Илия е бил странен човек. Дългите години затвор, пет от които всъщност е прекарал в ада на карцерите, мъченията, униженията и несправедливостите, не са могли да го озлобят. Той е останал дълбоко религиозен. Но разочарованието и озадачеността от незаслуженото пренебрежително отношение на демократите от новото време, от игрите около НДЗПЧ и от стремежа да бъде изтласкан от председателското място са дали своето отражение върху характера му и взиманите решения.

Днес в София има открит негов паметник, а в родния му град Септември той е почетен гражданин, един малък площад носи неговото име и паметник е в процес на изработка.

Публикувана на
2009-08-14 10:06:17
от  bg-history 



 





(Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само  адресите и телефоните.)

СПРАВКА

за ИЛИЯ СТОЯНОВ МИНЕВ от град Септември, Пловдивска област

Илия Стоянов Минев е роден на 5.ХII.1917 година в град Септември, Пловдивска област, българин, български гражданин, осъждан, женен - три пъти, висше образование, безпартиен. Живее в гр. Септември, ..........

Произхожда от богато земевладелско семейство.

В края на трийсетте години Илия Минев завършва висше образование - химия във Франция.

Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на СБНЛ, същевременно завеждащ отдел "Външно-политически" и водач на легиона в Пазарджик. Установено е, че е поддържал близки връзки с фашистката власт. Активно е сътрудничел с полицията и Гестапо. Организирал и участвал в преследвания и погроми над евреи.

След Девети септември 1944 г. продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна вражеска дейност.

През 1946 г. е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор от Софийски областен съд, по чл. I, ал. II, във връзка с чл. 60 от Наредбата "Закон за защита на Народната власт" по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет - Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия. Впоследствие присъдата е заменена на 20 години лишаване от свобода.

По време на изтърпяване на присъдата, продължава вражеската си дейност, като обработва и подстрекава съзатворници за борба срещу Народната власт, след излизането им на свобода.

От затвора е освободен на 31.ХII.1962 г. с Указ на Държавния съвет на НР България.

През 1988 година Минев е инициатор за създаване на т.н. "Независимо дружество за защита на правата на гражданите в НРБ" и негов "председател".

Осъществява редовни контакти със служителка на посолството на САЩ в НРБ, на която предава клеветническа информация.

Многократно изготвя програмни материали на дружеството - устав, учредителен протокол и молба за регистрацията му.

По време на провеждащият се в София ЕКОФОРУМ Ил.Минев активизира дейността си.

На 20.Х.1989 г. вечерта пред кино "Петар Берон" в София, Ил.Минев се опита да привлече вниманието на гражданите издигайки антисоциалистически лозунги и същевременно разпространи листовки със силно изразено антикомунистическо съдържание.

До края на Екофорума, Минев неколкократно направи опити да посети София, но беше възпрепятстван.

София, 4.11.1989 г.

www.omda.bg

Автор: Иван Гаджев
Раздел: Български мемоари и биографии, Българска съвременна история
Издателство: Гутенберг
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2003 год.
меки корици, 283 стр.
 

http://www.vbox7.com/play:9047fec3

Хепатит А и в Пловдив. В инфекциозна болница са настанени над 100 души. В Хасково болниците вече не смогват да приемат заразените. Лекари са принудени да изписват недолекувани пациенти. Източникът на заразата остава неясен.

Според здравния министър Стефан Константинов установяването на причината е "детективска работа", а ситуацията с хепатита се драматизирала.

Хасковската болница е на ръба да спре да приема болни от Хепатит А, защото няма свободни легла. За да смогнат на епидемичната вълна, инфекционистите вече са започнали да изписват и недолекувани болни.

Настаняват пациенти и на последният етаж от инфекциозното отделение, който е затворен за ремонт

„Горе е пълна мизерия, на 45 човека - една тоалетна и тя няма и врата. Мъже, жени влизат, просто пълна трагедия”, разказа Ясен Ангелов.

Лекарите настояват здравната инспекция да обяви епидемия. От там обаче са категорични, че няма да го направят, защото това няма да ограничи разпространението на болестта.

"Какво значи да обявим епидемия от вирусен хепатит А, какво ще помогнем за общественото здраве? Как ние по контатно битов път и фекално орален със замърсени хранителни продукти, замърсени ръце, как ние ще спрем този процес. Такъв случай няма в историята да бъде обявена епидемия от хепатит А”, категорична е д-р Снежана Иванова, главен инфекционист на хасковска област.

От днес лечебницата няма дори чаршафи и свободни дюшеци. А заради малкия брои инфекционисти, в лечението на хепатитноболните вече се е включил  и шефът на болницата.

В Пловдив инспекторите следят как се дезинфекцират работните плотове

в кухните и дали  съдовете се измиват правилно.

"Болен човек може да пренесе заразата от кухненски прибори и чинии, които не са добре дезинфекцирани и върху останалите клиенти”, каза д-р Руслан Чипев, завеждащ отдел „Контрол на хранителните продукти” в РИОКОЗ-Пловдив.

Оказва се, че персоналът в заведенията освен задължителни здравни книжки няма как да бъде контролиран дали спазва елементарни хигиенни навици.

Две трети от заразените са мъже на възраст от 20 до 50 години.

Сред тях няма хора от ромските махали, казват инспектори и пропомнят, че Пловдив вече преживя една епидемия от хепатит А преди пет години. Тогава заразата пламна в ромската махала на Столипиново, след което последва масово ваксиниране.

http://www.btv.bg/news/zdraveopazvane/story/832607479-Bolnitsite_sa_prepalneni_sas_zarazeni_ot_hepatit.html - видео
 
Бележка от автора на блога: "Столипиново" е трудно да се нарече "ромска махала", тъй като над 80% от населението е туркоезично и определящо се като "турско"...

С тържествено събрание в 18.00 часа в Калофер започват тържествата, посветени на 163 години от рождението на поета-революционер Христо Ботев. Слово за живота и дейността на Ботев ще произнесе кметът на Калофер София Димитрова. В програмата е включен концерт на представителния оркестър на Въоръжените сили на България.

www.btv.bg

btv.bg

Снимка: БГНЕС

Шап в България. Заради откритата зараза се забранява движението на живи животни в три области. Ако разпространението на болестта не бъде спряно, страната ни може да понесе тежък икономически удар. Износът на месо към други държави е под въпрос. Подробностите от Биляна Гавазова:

Първи случай на шап по диво прасе установиха у нас ветеринарните инспектори. Земеделското ведомство предприе спешни мерки по ограничаване на болестта, тъй като тя е най-опасната при животните. Тежък икономически удар очаква страната ни, ако се стигне до епидемия.

Случай на шап не е засичан у нас от 12 години. Заразата идва от съседна Турция, където са пламнали повече от 1000 огнища. Болестта не е опасна за хората, но е смъртоносна за животните и нанася тежки икономически поражения.

Късно снощи резултатите от взетите проби потвърждават диагнозата шап. След спешно заседание на Националния щаб свикан от земеделското ведомство беше забранено движението на животни в засегнатия район.

"Но ние с цел превантивни мерки, за да не допуснем евентуално разпространение на вируса в цялата страна, съответно затваряме и областите Ямбол и Хасково, и на тези три области започваме масово изследване на животните за този вирус”, съобщи д-р Йордан Войнов, директор на НВМС.

Заразата е пренесена от дива свиня. В разгара на ловния сезон обаче такъв дивеч може да бъде отстрелян отново. Реална опасност за хората няма.

Друга опасност, но идваща от Германия също надвисна над страната ни. Ветеринарните инспектори вече проверяват дали има у нас пилешко месо заразено с диоксин.

"За последния месец не е имало такава търговия с Германия по отношение на месо и яйца", информира д-р Йордан Войнов.

Въпреки това, проверки ще има както в складовете на производителите, така и в търговската мрежа.

Министър Мирослав Найденов поздрави НВМС,

защото това е първият случай от 30 години в ЕС при който е установен шап при диви животни. Наложени са ограничения за движението на животни в Бургас, Ямбол и Хасково. Ако изследванията на домашните животни покажат, че заразата не се е разпространила, тези мерки ще отпаднат, уточни министърът.  

Мирослав Найденов успокои, че няма движение на заразено с диоксин пилешко, свинско, яйца и фураж към България от Германия.

www.btv.bg

снимка: БГНЕС

Днес, 5 януари, Арменската апостолическа православна църква чества Бъдни вечер.

Армения е първата страна, която официално приема християнството. Учениците на Христос св. Тадей и св. Вартоломей разпространяват християнската религия там през първи век от новата ера. През 301 г. по времето на св. Григорий Просветител християнството става официална религия в Армения.

Една от характерните особености е, че арменците на постят на Бъдни вечер. За трапецата се приготвя традиционното солено тесто, които представлява нещо като баница, в която се слага пара или копче. Рибата е основно ястие и се пие червено вино. Освен това се прави традиционното ядене тафсос долма, т. е. сарми от булгур и кисело зеле.

  Честито Рождество Христово на всички наши съграждани от арменски произход и на всички, които посрещат Рождество Христово и Бъдни вечер по стар Православен стил!

Родители на 4-годишно момиченце, починало в ИСУЛ, смятат, че дъщеря им е жертва на лекарска небрежност. Гергана е оперирана от сливици и две седмици по-късно умира от кръвоизлив.

„Чух Гери да казва, че иска мама и тати. Доц. Мелничаров я взе на ръце и я свали в операционната”, разказа майката Анна Йорданова. Това се последните думи на 4-годишната Гергана, които майка й чува от нея. Часове след това родителите разбират, че момиченцето е починало от кръвозагуба на операционната маса в ИСУЛ.

Анна и Пламен изкарват смъртен акт на дъщеря си на Рождество христово

Смятат, че причината е лекарска грешка, немарливост. Два месеца по-рано Анна и Пламен искат да облекчат страданията на Гери, която все е с възпалени сливици. Родителите отиват на консултация при светилата в ИСУЛ и попадат на главен асистент Маджунов, който насрочва операция за 8 декември.

„Казва го доктор, с голяма слава, ужким. И ние правим най-доброто за детето”, каза бащата на детето. При подготовката на нужните изследвания, личният лекар на семейството - д-р Трифонова, казва, че може би моментът не е подходящ за операция.

„Аз си спомням, че подавайки изследванията казах, че не би трябвало или може би няма да я оперират при тези изследвания. Но в крайна сметка преценката е тяхна, на специалистите в  болницата”, каза д-р Мария Трифонова.

„Като отидох при него (д-р Маджунов) и му казах, че изследванията не са добри и кашля, и ако може да се отложи операцията, той каза, че не може да спре да кашля докато не й се извадят сливиците”, каза майка на Гергана. Момиченцето е оперирано на 8-ми и изписана на същия ден. На следващата сутрин е прегледана от Маджунов, който казва, че е добре и трябва да пие течности. След пет дни Гергана вдига 39 градуса температура и близките й я водят отново при главния асистент, който я е оперирал.

Детето започва да повръща кръв

„На 14-ти се отиде при него с 39 градуса. Детето с температура, той каза, че не било пило достатъчно течности. На другия ден - на 15-ти, вечерта тук прокърви, започна да повръща кръв, приеха я вечерта в болницата, тогава д-р Йорданов изкара всичката кръв от нея и я остави в болницата. За да може на другия ден да я ревизират”, разказа бащата.

Д-р Йорданов приема Гери по спешност, защото повръща кръв, а на другия ден Маджунов я изписва като казва, че пак няма проблем. До 23-ти, когато детето отново е прокървило. Следобед на 23-ти приемат четиригодишната Гери в ИСУЛ.

„Настанихме се в стаята, включиха системата, пуснах й детско и отидох до тоалетната. Когато се върнах -  тя между двата кревата, права, повръща кръв. Веднага извиках сестрата, тя започна да вика докторите, тя тръгна да се свлича, да колабира”, разказа майката .  

Според бащата последният екип се е опитал да спаси детето. „Те не са виновни - последният екип. Грешката е на д-р Маджунов  - на 14-ти, на 15-ти, той не се опита да я ревизира. Ако е искал повече пари, да беше казал”, каза Пламен .

„За мен е грешка. Грешка е на преценката -дали детето да се опирара или не. По нататък не достатъчно добре свършена работа като операция, защото детето имаше и следоперативни усложнения”, каза личната лекарка д-р Мария Трифонова. Според нея семейството трябва да си търси правата, защото има лекарска грешка или небрежност.

„Когато доц. Мелничаров съобщава на родителите, че детето е починало, казва, че д-р Маджунов не е трябвало да оперира детето болно и че това е причината за смъртта. Това му бяха думите”, добави Ани Петров, дядо на Гергана.

„Каква е била причината да бъде сложено на операционната маса, при наличието на анамнестични данни от близките, това ще трябва медицинската комисия да установи”, смята доц. д-р Бойко Коруков, директор на университетска болница „Царица Йоанна" ИСУЛ.  Попитан дали има оплаквания и от други хора към д-р Маджунов, той отговори, че това е един от опитните специалисти, но има още няколко сигнала за неетично отношение към пациентите и близките им.

"Тя е заведена на 8-ми сутринта и на осми е изписана, а той я приема на 7-ми и на 9-ти е изписана. На хартия. Защо? Доят касата... Той сега си е вързал гащите, все едно три дни е лежала там”, каза бащата Пламен.

Директорът на болницата каза, че това също ще подлежи на проверка. По думите му това не е практика и дори лечебното заведение е санкционирано от касата за такива случаи. Попитан дали като слушате такива истории като тази, се срамува, директорът д-р Бойко Коруков каза:

„Този случай е непростим. Имам един син, една вечер го заболя коремчето. Сигурно съм преглеждал хиляди хора за апандисит, но цяла вечер не спах. Как се чувстват тези хора, умът не ми го побира... Ние ще искаме да си дадем един отговор на въпроса  -

Защо едно дете идва на крака, а го върнахме на родителите в ковчег

Всичко по веригата ще бъде изследвано”, обеща д-р Бойко Коруков. До две седмици вътрешната проверка в исул ще излезе със заключение за смъртта на Гери. Част от лекарите, замесени в операцията и ръководството на отделението са в отпуска или в болнични.  

Аутопсията на детето е правена в ИСУЛ - болницата, където е починало. Родителите не получили тялото, за да го изпратят за независима експертиза в Съдебна медицина. Сега близките на Гери се надяват като разгласят своята драма да предотвратят трагедии в други семейства.

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/reportazhi/story/265471231-Roditelite_na_pochinaloto_dete_v_ISUL_obvinyavat_lekarite.html - видео

www.blitz.bg

31 декември 2010, 09:23
София, България изпрати на приятел Масонските ритуали са пищни, но тайни. Жени не членуват в такива ложи, твърди експравосъдният министър Антон Станков. “В тия списъци е пълно с масони и немасони. “Болканлийкс” е публикувал електронни писма, като по този начин е нарушил тайната на личната кореспонденция. Това е престъпление по чл. 171 от Наказателния кодекс и дава основание на засегнатите да заведат дела срещу нарушителите на правата им”. Това заяви Антон Станков, бивш правосъден министър в кабинета Сакскобургготски, посочен под № 1 в списъка с юристи масони.

Той отказа да уточни кои от посочените в “Болканлийкс” магистрати наистина членуват в масонски ложи. “Според нашата клетва нямам право на това”. Мога да кажа само за себе си: да, потвърждавам, че съм масон от Великата ложа на старите свободни и приети зидари и се гордея с този свой избор!”, заяви Станков и уточни, че е станал масон през 1999 г.

Ексминистърът е категоричен, че организациите, в които членуват жени, не могат да се нарекат масонски. От 10 години насам дамите се сдружавали в т.нар. комасонски организации. Като друг пример за неавтентичността на списъка Станков посочи заблуждението на авторите му, че сегашният зам.-главен прокурор Галина Тонева е член на такава организация. Справка между рождените дати на посочената в списъка адашка на Тонева и самата нея показва, че става дума за различни жени.

Истинските масони рядко афишират принадлежността си към ложи. Това е част от правилата на тяхната общност. Въпреки това в България редовно се появяват списъци на масони.

Ето някои от по-известните живи масони:

Григорий Вазов, бивш зам.-министър на промишлеността
Вежди Рашидов, скулптор, министър на културата
Васил Михайлов, актьор
Проф. Андрей Пантев, историк, депутат от БСП
Недялко Йорданов, поет
Стефан Цанев, драматург
Желю Желев, президент на България (1990-1997)
Антон Дончев, писател
Боян Биолчев, писател, бивш ректор на Софийския университет
Стоян Денчев, бивш депутат от ДПС, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии
Стоян Александров, икономист, министър на финансите в кабинета Беров
Гиньо Ганев, бивш депутат от БСП, бивш омбудсман на България
Андрей Пръмов, финансист
Петър Стоянов, президент на България (1997-2002)
Костадин Паскалев, бивш депутат от БСП, кмет на Благоевград
Светлин Русев, художник.

ЛОЖА "Б"НАЙ Б"РИТ" (ЛОЖА "КАРМЕЛ")

Соломон Паси, бивш министър на външните работи в кабинета Сакскобургготски
Проф. Георги Бакалов, историк, преподавател в Софийския университет

МАЛТИЙСКИ ОРДЕН

Йеромонах Христофор Събев, един от първите активисти на СДС
Д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа"

ГРУПА БИЛДЕРБЕРГИ

Николай Камов, депутат от БСП
Леа Коен, посланичка в Швейцария при кабинета Костов

РОТАРИ КЛУБ

Явор Милушев, актьор, бивш депутат от НДСВ
Стефан Софиянски, бивш служебен министър-председател на България, бивш кмет на София
Христина Ангелакова, оперна певица, директор на Националната опера
Проф. Александър Чирков, сърдечен хирург
Асен Ошанов, юрист, близък съветник на Симеон Сакскобургготски
Вилхелм Краус, министър на транспорта в кабинета Костов
Радко Влайков, бивш говорител на Външно министерство
Панайот Денев, бивш шеф на БТА
Проф. Огнян Герджиков, юрист, бивш председател на Народното събрание
Георги Марков, бивш конституционен съдия
Николай Младенов, министър на външните работи

Според сайта “Болканлийкс” обаче масоните са други:

Антон Станков
Атанас Вълков
Веселин Пенгезов
Даниел Минов
Димитър Райчев
Иван Михайлов
Илиян Кършев
Константин Симеонов
Красимир Аршинков
Маргарит Ганев
Росен Русев
Росен Сираков
Тодор Тодоров
Тоньо Тонев
Цони Цонев
Янко Бъчваров
Вилма Василева
Катя Вълкова
Марина Анкова
Михаела Аршинкова
Ганка Цонева
Галина Тонева
Росица Минова
Стойна Колева
Нели Шопова
Денка Русева
Магдалена Пенгезова
Миглена Балджиева
Димитра Толика
Ирина Симеонова
Донка Сиракова
Тоничка Кисьова
Иванка Карчева
Меглена Ангелова-Цацарова

Дори и хора, свързани с ложите, отрекоха автентичността на списъка.